Дисциплина: Общо устройство на кораба

Тема 3. Форма на корабния корпус

Ключови думи
Бимсова кривина, булб, килеватост, крейсерска кърма, кърмово заостряне, носово
заостряне, коефициенти на формата, седловатост, теоретичен чертеж, транцева кърма,
цилиндрична част, шпация.

Цел
Запознаване с основните характеристики и елементи на корабната форма и
коефициентите на пълнота, които имат отношение и към качествата на кораба.
Описание на основният чертеж представящ корабната форма – т.нар “теоретичен
чертеж”.

Въведение
Сложната геометрична форма на корабния корпус се описва чрез двумерни
чертежи в трите проекционни равнини. Последните, съставят основния чертеж от
корабната документация – “Теоретичния чертеж”.

За описание на формата служат и т.нар. коефициенти на пълнота на формата. Те

са безразмерни определят редица качества на кораба и служат за съпоставка между
корабните форми.

Информационен блок

Общи характеристики на формата

Корабната форма условно може да се раздели на 3 части: носово заостряне;
цилиндрична част (средна) и кърмово заостряне. Средната част при търговските кораби
се нарича цилиндрична, заради непроменливото напречно сечение.

Средното сечение има следните елементи (Фиг.3.1)

Фиг.3.1. Елементи на средното сечение [1]

Хоризонтален кил – стоманен лист от дъното (често и с по-голяма дебелина от
останалите) разположен симетрично на ДР.

доц. П. Георгиев 1 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Килеватост – наклон на дъното на кораба. Измерва с в линейни мерни единици.

Не се прилага на съвременните търговски кораби с цел опростяване на
технологията при постройка.

Бимсова кривина – издигане на палубата в ДР. Линията на палубата на

корабите по-стара постройка има формата на парабола. Целта е по-бързото
стичане на задбордна вода и известно подобрение на надлъжната здравина и
непотопимостта на кораба. Максималното издигане в ДР спрямо хоризонталната
линия се приема B/50. На съвременните кораби, формата на палубата е
трапецовидна или, хоризонтална от технологични съображения.

Долна страна на кила – това е елемент важен при експлоатацията на кораба.

Скалите за газене, нанесени на бордовата обшивка са оразмерени от долната
страна на кила, докато някои теоретични характеристики на потопения обем се
отчитат от теоретичната линия на дъното.

Закръгление на скула – прехода между дъното и борда. Може да бъде част от

окръжност или елипса. При окръжност характеристиката е радиус на скула.

Свиване на борда – използвано е при военни кораби, на практика отсъства от

средното сечение на съвременните търговски кораби.

На фиг. 3.2 е представена различна форма на средното сечение.

Фиг.3.2. Различни форми на средното сечение [1]

Фиг.3.3. Бимсова кривина и седловатост на главна палуба [2]

доц. П. Георгиев 2 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Освен в напречно направление, главна палуба има издигане и в надлъжно, което

се нарича седловатост (Фиг. 3.3). Формата на седловатостта в ДР е била параболична,
но на съвременните кораби в носа и кърмата тя е от прави линии. В средната част
отсъства. Като правило, носовата седловатост е по-голяма от кърмовата. Чрез нея се
предпазва кораба от заливане при насрещно вълнение и се осигурява допълнителен
затворен обем.

Фиг.3.4. Форми на кърмовия контур(ахтерщевен) [2]

Фиг.3.5. Форми на носовия контур (форщевен) [2]

доц. П. Георгиев 3 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

На Фиг. 3.4 и 3.5 са представени различни очертания на кърмовия и носовия

контур. Изборът на един или друг контур се определя от предназначението на кораба,
и с цел подобряване на поведението във водата.

Корабната форма може да съдържа и по-прости обводи с т.нар. разгъващи се

повърхнини и чупки между тях.

Фиг.3.6. Опростени форми с чупка [1], [2]

Коефициенти на пълнота на формата

Под коефициент на пълнота на даден затворен контур се разбира отношението на
оградената от него площ (площ А на фиг. 3.7) към площта на описания четириъгълник
(площ В).

Фиг.3.7. Дефиниране на коефициента на пълнота

Аналогично се дефинира коефициента на пълнота на обема на произволно тяло,
т.е. – това е отношението на обема, към този на описания паралелепипед или призма.

Коефициентите на пълнота са безразмерни. Те имат специфични стойности за

отделни типове кораби. Съществуват изведени зависимости между тези коефициенти и
качествата на кораба. Коефициентите на пълнота зависят от газенето на кораба.

Коефициент на пълнота на средното ребро- CM – представлява отношението

на потопената площ на средното ребро-AM към площта на описания правоъгълник
-Фиг. 3.8.

AM
CM =
B.d

Типичните стойности на CM за търговските кораби са в диапазона на 0.67 – 0.98.

На фиг. 3.2 за формите на средното ребро са представени съответните стойности на CM.

доц. П. Георгиев 4 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Фиг.3.8. Дефиниране на коефициента на пълнота на средното рeбро- CM

Коефициент на пълнота на водолинията - CW – представлява отношението на

площта на водолинията- AW към площта на описания правоъгълник -Фиг. 3.9.
Типичните стойности са в диапазона 0.67 -0.87.

AW
CW =
L.B

Фиг.3.9. Дефиниране на коефициента на пълнота на водолинията- CW

Коефициент на обща пълнота – CB – отношението на потопения обем на
кораба към - ∇ към обема на описания паралелепипед (Фиг. 3.10). Типичните
стойности са в диапазона 0.38 – 0.80 и дори по-големи.

Фиг.3.10. Коефициент на обща пълнота – CB

доц. П. Георгиев 5 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

∇
CB =
L.B.d

Коефициент на призматична пълнота – CP – отношението на потопения обем

на кораба към - ∇ към обема на описаната призма с основа средното ребро на
кораба (Фиг. 3.11). Типичните стойности са в диапазона 0.55 – 0.80.

∇
CP =
AM .L

Фиг.3.11. Коефициент на призматична пълнота – CP

Съществува връзка мeжду коефициентите CP и CB, която се получава след като се

изрази ∇ в числителя и AM в знаменателя.

∇ C .L.B.d C B
CP = = B =
AM .L C M .B.d .L CM
ВАЖНО! Коефициентите на пълнота не могат да бъдат по-големи от 1.0.

От връзката между CP и CB може да се заключи, че CM ≥ CB .

Теоретичен чертеж
Сложната корабна форма се описва чрез двумерни проекции в основните
проекционни равнини. Сборът от тези проекции, начертани в съответен мащаб
образуват т.нар. “теоретичен чертеж” – основен чертеж при проектирането на кораба.

Разработването на този чертеж съпътства проектирането на кораба от ерата на

ветроходните кораби, макар че, начините за получаването му са се променили
драстично. На фиг. 3.12 е представен теоретичен чертеж на ветроходен кораб и
работни лодки.

Трите проекции се наричат: “Страничен вид”, “Полуширочина”, “Корпус”. На Фиг.

3.13 е показан начина за получаване на двумерните сечения в трите проекции чрез
пресичане на корабната форма с взаимно перпендикулярни равнини успоредни на
основните.

Получените криви, представляващи сеченията са наречени: “батокси”,

“водолинии” и “ребра” съответно. Броят на напречните сечения се получава от
разделянето на дължината между перпендикулярите обикновено на 20 части – щпации
(за по-малките плавателни съдове и на 10).

доц. П. Георгиев 6 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Фиг.3.12. Теоретичен чертеж на ветроходен кораб [6]

Фиг.3.13. Получаване на сеченията в трите проекционни равнини [5]

доц. П. Георгиев 7 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

При проекция “Корпус”, се представя само половината от реброто поради

симетричността на кораба, като кърмовите са от ляво, а носовите – от дясно.
Номерацията е с арабски цифри, най-често от кърмата към носа. Често в носа и
кърмата се задават допълнителни междинни ребра, с цел по-добро представяне на по-
сложната форма в краищата.

Батоксите се номерират с римски цифри и броят им е до 5-6. Броят на

водолиниите е до 15, като разстоянието между тях в района на дъното е по-малко.

На Фиг. 3.14 – 3.18 са представени теоретичните чертежи на различни типове

кораби.

Фиг.3.14. Теоретичен чертеж на типичен сухотоварен кораб.

Фиг.3.15. Теоретичен чертеж на кораб за превозване на тежки товари [4]

доц. П. Георгиев 8 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Фиг.3.16. Теоретичен чертеж на тласкач [4]

Фиг.3.17. Теоретичен чертеж на яхта [4]

доц. П. Георгиев 9 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Фиг.3.18. Теоретичен чертеж на фрегата [4]

Резюме
В тази глава се запознахте с представянето на корабната форма и коефициентите
на пълнота на формата. Основен документ при проектирането на кораба е
теоретичният чертеж, който описва корабната форма чрез три проекции, съставени от
серия двумерни криви. Тези криви са сеченията на корабната повърхнина с равнини
успоредни на основните равнини на кораба.

Литература
1. Gilmer, T.C., Johnson B. Introduction to Naval Architecture. 1982, United States Naval
Institute, Annapolis, Marylend, ISBN:0-87021-318-0
2. http://www.ittcwiki.org/doku.php/structured_dictionary:shipgeometry
3. Taylor, D., Tang A.S. Merchant ship Naval architecture, IMarEST, 2006, ISBN 1-
902536-56-8
4. van Dokkum, K. Ship knowledge-ship design, construction and operation. DOKMAR,
2010, ISBN: 978-90-71500-14-5.
5. Допатка Р., Перепечко А. Книга о судах, Судосторение, Ленинград, 1981
6. Chapman F.H. Architectura navalis mercatoria. The Classic of Eighteenth-Century
Naval Architecture, Dover Publications, Inc., 2006;ISBN: 0-486-45155-0

Блок за контрол на знанията

Примери:
1. Пресметнете коефициента на пълнота CM на кораб със следното средно
сечение:

Фиг. P.1

доц. П. Георгиев 10 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

2. Кораб има следните размери: L = 140 m; B= 25 m; d = 10 m; CB = 0.70.

Определете потопения обем ∇ = ?

3. Кораб има следните размери: L = 150 m; AM = 230.0 m2; AW=3187.5 m2;

CW =0.85; CM = 0.92. Определете d =?

Решения:
1. Коефициента на пълнота на средното ребро CM се пресмята по формулата:
AM
CM = . От зададеното сечение са известни B = 20 m и d = 8 m.
B.d
Необходимо е да определим потопената площ на сечението – AM. Площта може
да се определи чрез представяне на сечението чрез прости фигури – един
правоъгълник и един трапец или два правоъгълника и два триъгълника и др.
Също така, може да се разгледа и като от описания правоъгълник извадим
площта на двата триъгълника при основата. Единият катет е 3 m, а другият е
равен на (20-12)/2 = 4 m. Така за площта на сечението ще получим:
AM =20*8-2*(3*4/2) = 148 m2. Следователно CM = 148/(20*8) = 0.925

2. При тази задача, са зададени всички необходими величини и търсеният обем

се определя непосредствено от израза за коефициента на обща пълнота CB.

∇
CB = ⇒ ∇ = C B .L.B.d ∇=0.7*140*25*10 = 24500 m3
L.B.d

AW A
3. Формулите за CW и CM са: CW = ; C M = M . С отчитане на зададените
L.B B.d
величини, от формулата за CW може да се определи B, а след това, от тази за
CM и търсената стойност на d.

AW
B= B= 3187.5/(150*0.85) = 25.0 m
L.CW

AM
d= d= 230.0/(25*0.92) = 10.0 m
B.CM

Задачи за решаване:
1. На фигурата е представена формата на водолиния на плаващо съоръжение с
вертикални бордове при следните размери: L = 100 m; Lr = 30 m; Le = 20 m;
B=10 m; b = 5 m.

а) Пресметнете коефициента на пълнота на водолинията – CW;

б) Каква е стойността на коефициента на пълнота на средното сечение при

газене 5 m?

в) Колко е коефициентът на обща пълнота при газене равно на половината

от височината на борда?

доц. П. Георгиев 11 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Фиг. P.2

Тест:

Въпрос тип 1- ДА/НЕ

1. Корабната форма условно се разделя на 3 части?

а) ДА
б) НЕ

2. Хоризонталния кил е разположен симетрично на ДР?

а) ДА
б) НЕ

3. Килеватостта на съвременните кораби е в границите 1.0 – 1.5 m?

а) ДА
б) НЕ

4. Бимсовата кривина на корабите най-често е с форма на трапец?

а) ДА
б) НЕ

5. Седловатостта в кърмата обикновено е по-голяма от тази в носа?

а) ДА
б) НЕ

6. Коефициента на обща пълнота е обикновено в границите 1.0 – 1.2?

а) ДА
б) НЕ

7. Коефициента на пълнота на средното ребро е по-голям от коефициента CB?

а) ДА
б) НЕ

8. Батоксите се получават от пресичането на корабната повърхнина с равнини

успоредни на дъното?
а) ДА
б) НЕ

Въпрос тип 2- “един верен от много”

9. В колко проекционни равнини се чертае корабната форма?

а) 2
б) 3;
в) 4;
г) зависи от типа на кораба.

10. В коя проекция на теоретичния чертеж се вижда действителната форма на

ребрата?

доц. П. Георгиев 12 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

а) полуширочина;
б) корпус;
в) страничен вид;
г) не мога да преценя.

11. В коя проекция на теоретичния чертеж се изобразяват водолиниите?

а) полуширочина;
б) страничен вид;
в) корпус;
г) не мога да преценя.

12. Ако потопеното напречно сечение на кораб е триъгълник, колко е коефициентът

CM?
а) 2/3;
б) 1.0
в) 0.5
г) 2

13. Колко е коефициентът на пълнота CW за кораб с правоъгълна форма на

водолинията?
а) 2/3;
б) 1.0
в) 0.5
г) 3

14. Кой коефициент на пълнота е по-голям по стойност CB или CP?

а) CB > CP;
б) CP > CB;
в) CP = CB;
г) зависи от типа на кораба.

15. На колко шпации се разделя обикновено дължината Lpp при теоретичния

чертеж?
а) 13;
б) 20;
в) 41;
г) зависи от коефициента на обща пълнота

16. Ако L = 100 m; B=10 m; d= 5 m и коефициента на обща пълнота е 0.8, колко е

потопеният обем на кораба?
а) 3500 m3;
б) 4000 m3;
в) 4250 m3;
г) 5000 m3.

Въпрос тип 3- “подреждане на отговори”

17. Подредете дясната част, така че да съответства на лявата.

Полуширочина ребра
Корпус шпации
Страничен вид
Равни отстояния батокси
Основна равнина водолинии

18. Подредете дясната част, така че да съответства на лявата

Стоманен лист бимсова кривина

доц. П. Георгиев 13 кат. К

Дисциплина: Общо устройство на кораба

Наклон на дъното носова

Издигане на палубата радиус
Закръгление на скула хоризонтален кил
Седловатост килеватост

19. Подредете дясната част, така че да съответства на лявата

Коефициент CM призматична пълнота
Коефициент CW потопен обем на кораба
Коефициент CB площ на водолинията
Коефициент CP площ на напречното сечение

20. Подредете дясната част, така че да съответства на лявата:

Носови контур чупка

Форма на кърмови контур корабна форма
Носово заостряне цилиндър
Средна част на кораба крейсерска
Опростени обводи булбов

доц. П. Георгиев 14 кат. К