РУХВАНЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО И

ОБЩНОСТИТЕ - Yuval Noah Harari

Преди индустриалната революция ежедневието на повечето хора

преминава в рамките на три древни структури: нуклеарното
семейство, разширеното семейство и локалната общност. (Под
„локална общност“ в случая имам предвид група от хора, които
се познават добре и които зависят един от друг за своето
оцеляване.) Повечето хора работели в рамките на семейството си
— в семейното стопанство или работилница, например, или пък в
стопанствата и работилниците на своите съседи. Семейството
замества също системата на социалните грижи, на
здравеопазването, на образованието, на строителството и
благоустройството, на профсъюзите, на пенсионното
осигуряване, на застраховането, а също радиото, телевизията,
вестниците, банките и дори полицията.
Когато човек се разболеел, за него се грижело семейството му.
Когато остареел, семейството му помагало, а децата му били
негов пенсионен фонд. Когато починел, семейството се грижело
за сираците, които оставял след себе си. Ако искал да си построи
къща, семейството му осигурявало земя. Ако искал да започне
търговия, семейството събирало нужните за това пари. Ако искал
да се ожени, семейството му избирало или поне проверяло
бъдещия съпруг или съпруга. Ако възникнел конфликт със
съседите, семейството било фактор, който можел да наклони
везните в нужната посока. Ако обаче болестта била прекалено
тежка, за да бъде излекувана в рамките на семейството,
търговията изисквала прекалено големи инвестиции или пък
съседската вражда прераснела в насилствен конфликт, на помощ
идвала локалната общност.
Основавайки се на местните традиции и икономиката на
взаимната размяна, общността предлагала помощ, чието действие
често се отклонявало драстично от закона на търсенето и
предлагането на свободния пазар. В едновремешната
средновековна общност, когато съседът е в нужда, аз мога да му
помогна да си построи къща или да вардя овцете му, без да
очаквам в замяна заплащане. Когато аз съм в нужда, съседът ще
върне услугата. В същото време местният властелин би могъл да
мобилизира всички селяни да му построят замък, без да плати и
стотинка. В замяна ние можем да разчитаме на закрила срещу
разбойници и варварски нападения. В живота на селото имало
множество сделки, но съвсем малко плащания. Разбира се, имало
и пазари, но ролята им била ограничена. Там можело да си купиш
редки подправки, дрехи и сечива или да заплатиш за услугите на
адвокати и лекари. Въпреки това по-малко от 10% от често
използваните продукти и услуги били купувани на пазара.
Повечето човешки потребности били задоволявани в рамките на
семейството и на общността.
Имало също царства и империи, които изпълнявали важни задачи
— водели войни, изграждали пътища и дворци. За тази цел
царете налагали данъци и от време на време набирали сред
населението войници или строители. Въпреки малобройните
изключения от този тип те обикновено не се намесвали в
ежедневното съществуване на семействата и локалните
общности. Ако искали да се намесят него, повечето царе срещали
трудно преодолими трудности. Традиционната земеделска
икономика произвежда малко излишъци, с които да бъде
изхранвана тълпата от правителствени чиновници, полицаи,
социални работници, учители и лекари. Ето защо повечето
владетели не изграждали мащабни системи за социално
подпомагане, здравни грижи и образование. Те оставяли тези
неща в ръцете на семействата и локалните общности. В редките
случаи, когато владетелите се опитвали да се намесят съществено
в ежедневието на селяните (както се случило например с
китайската династия Цин), това било постигано като главите на
семействата и старейшините на локалните общности били
превръщани в правителствени служители.
Често трудностите, свързани с транспорта и комуникациите, били
толкова големи и затруднявали в такава степен намесата в делата
на отдалечено живеещите общности, че много царства
доброволно се отказвали дори от най-фундаменталните царски
прерогативи, каквито са данъчното облагане и монопола над
насилието. Османската империя например позволявала семейната
вендета да замени правосъдието, вместо да поддържа финансово
многочислени имперски полицейски сили. Ако мой братовчед
убие някого, братът на жертвата би могъл да убие мен и тази
форма на отмъщение е санкционирана от традицията. Султанът в
Истанбул и дори провинциалният паша не се месел в тези
въпроси, поне докато насилието оставало в приемливи рамки.
В китайската империя при династията Мин (1368-1644)
населението било организирано според системата баодзя. Десет
семейства съставлявали една дзя, а десет джя — едно бао.Когато
член на дадено бао извършел престъпление, други членове на
същото бао можело да бъдат наказани вместо него и в частност
това се отнасяло за старейшините на това бао. Данъците също
били налагани на самото бао и отговорност на неговите
старейшини, а не на правителствените служители, било да оценят
положението на всяко семейство и да определят дължимия данък.
От гледна точка на империята тази система имала огромни
предимства. Вместо да се плаща на хиляди данъчни служители и
бирници, които да контролират приходите и разходите на всяко
семейство, това било оставено на старейшините на общността. Те
знаели какво е имуществото на всеки селянин и обикновено
можели да гарантират заплащането на данъците без намесата на
имперската армия.
Много царства и империи в действителност не били нищо повече
от организации за рекет в огромен мащаб. Царят бил нещо като
capo di tutti capi,който събирал приходите и в замяна гарантирал,
че съседните престъпни синдикати и местните дребни риби няма
да навредят на онези, които се намирали под неговата закрила.
Той не правел нищо повече от това.
Животът в лоното на семейството бил далече от съвършенството.
Семействата и общностите потискали своите членове с не по-
малка жестокост от съвременните държави и силите на пазара, а
вътрешната им динамика често била наситена с напрежение и
насилие. Въпреки това хората нямали друг избор, освен да
приемат фактите. През 1750 г. човек, който е загубил своето
семейство и се е откъснал от общността си, не би могъл да
оцелее. Той няма да има работа, образование и подкрепа във
времена, изпълнени с болести и страдания. Няма да има кой да му
заеме пари или да го защити — тогава не е имало полиция,
социални работници или задължително обществено образование.
За да оцелее, той трябва да си намери алтернативно семейство и
общност. Момчетата и момичетата, които бягали от вкъщи,
можели да разчитат най-много да станат прислужници на
заможно семейство. В най-лошия случай ги чакала армията или
публичния дом.
През последните две столетия това се променило напълно.
Индустриалната революция осигурила на пазара непозната
дотогава мощ, на правителството — нови средства за
комуникация и транспорт, заедно с армия от чиновници, учители,
полицаи и социални работници. Първоначално пазарът и
държавата срещнали съпротива от страна на традиционните
семейства и общности, които не били възхитени от опитите за
външна намеса в живота им. Родителите и старейшините с
неохота оставяли младежите да бъдат индоктринирани от
националистическата образователна система, да постъпват в
армията и да се превърнат в лишен от корени градски
пролетариат.
С времето държавата и пазарът използвали нарастващата си сила,
за да отслабят традиционните връзки в семейството и общността.
Държавата изпратила полицаи, които да прекратят семейните
вендети, заменяйки ги със съдебни присъди. Пазарът пуснал
дългите си пипала навсякъде, разрушавайки древните семейни
традиции, които били заменени с изменчивите комерсиални
моди. Това обаче не било достатъчно. За да се лишат семейството
и общността от тяхната мощ, била нужна помощта на пета
колона.
Държавата и пазарът предложили на хората сделка, която те
трудно можели да откажат. „Станете отделни личности — им
казали те. — Женете се за когото поискате, без да искате
разрешение от родителите си. Изберете си каквато работа ви
харесва, дори и старейшините на общността да се мръщят.
Живейте както си искате, дори и да не успявате всяка седмица да
се включите в семейната вечеря. Вече не зависите от семейството
и родната общност. Вместо тях ние, държавата и пазарът, ще се
погрижим за вас. Ще ви осигурим храна, подслон, образование,
здравеопазване, социални грижи и заетост. Ще ви дадем пенсия,
застраховки и защита.“
Романтичната литература често представя отделния индивид като
борец срещу държавата и пазара. Нищо не би могло да бъде по-
далече от истината. Държавата и пазарът са майката и бащата на
отделния индивид и той може да оцелее единствено благодарение
на тях. Пазарът ни осигурява работа, застраховки и пенсии. Ако
искаме да усвоим някаква професия, държавните училища са
готови да ни обучат. Ако искаме да започнем бизнес, банката ще
ни заеме пари. Ако искаме да си построим къща, строителната
компания ще я построи, а банката ще ни осигури ипотека, в някои
случаи субсидирана и застрахована от държавата. Ако избухне
насилие, полицията ще ни защити. Ако се разболеем за няколко
дни, здравно-осигурителната система ще се погрижи за нас. Ако
боледуваме няколко месеца, социалните служби ще се намесят.
Ако имаме нужда от постоянни грижи, можем да си наемем
медицинска сестра, обикновено непозната, родена в другия край
на света, която е готова да се грижи за нас с такава отдаденост,
каквато вече не очакваме от собствените си деца. Ако нямаме
пари за това, можем да прекараме остатъка от живота си в
старчески дом. Данъчните служби се отнасят към нас като към
индивиди и не очакват да плащаме данъка на съседите. Съдът ни
разглежда по същия начин и никога не ни наказва за
престъпления, извършени от нашите братовчеди.
Не само зрелите мъже, но също жените и децата са признати за
индивиди. През по-голямата част от историята жените са
разглеждани като собственост на семейството или общността. От
друга страна, съвременните държави ги третират като
равноправни индивиди, радващи се на икономически и
юридически права независимо от семейството или общността. Те
могат да имат собствени банкови сметки, да решават за кого да се
омъжат и дори да се разведат или да живеят сами.
Освобождението на индивида си има цена. Днес мнозина
оплакват загубата на здравите семейни и общностни връзки и се
чувстват отчуждени и застрашени от проникването на безличната
държава и пазара в живота ни. Държавата и пазара, съставени от
взаимно отчуждени индивиди, е в състояние да се намесва в
живота ни много по-лесно, отколкото ако са съставени от здрави
семейства и сплотени общности. След като съседите, живеещи в
многоетажна сграда, не могат да постигнат съгласие колко да
плащат на портиера, как да очакваме заедно да се
противопоставят на държавата?
Договорът между държавите, пазарите и индивидите е крехък.
Държавата и пазарът не са на едно мнение относно своите права
и задължения, а индивидите се оплакват, че те заедно изискват
прекалено много и предлагат прекалено малко в замяна. В много
случаи хората биват експлоатирани от пазара, а държавата
използва своята армия, полиция и бюрокрация да ги преследва,
вместо да ги защитава. И все пак е удивително, че този договор
изобщо е сключен, колкото и да е несъвършен. Той отменя
социални обвързаности, просъществували безчет поколения.
Милиони години на еволюция са ни оформили така, че да живеем
и мислим като членове на общности. В рамките на едва две
столетия се превърнахме във взаимно отчуждени индивиди.
Нищо не свидетелства по-убедително за огромната мощ на
културата.
Нуклеарното семейство не е изчезнало напълно от съвременния
пейзаж. Когато държавата и пазара отнемат от него повечето от
икономическите и политическите му функции, те оставят
непокътната неговата емоционална функция. Съвременното
семейство все още трябва да задоволява съкровени потребности,
които държавата и пазарът (до този момент) не могат да
задоволят. Дори и тук обаче семейството търпи външна намеса.
Пазарът оформя във все по-голяма степен начина, по който
хората водят своя романтичен и сексуален живот. Докато
традиционно семейството е било основен сватовник, днес пазарът
формира нашите романтични и сексуални предпочитания и след
това предлага услугите си да ги задоволи — разбира се, срещу
тлъст хонорар. Преди младоженецът и младоженката се срещали
в семейната всекидневна, където парите от зестрата преминавали
от ръцете на единия баща в ръцете на другия. Днес ухажването се
случва в барове и кафенета, а парите преминават от ръцете на
влюбените в тези на сервитьорите. Все повече пари потъват в
банковите сметки на модни дизайнери, фитнес инструктори,
диетолози, козметици и пластични хирурзи, които ни помагат да
пристигнем в кафенето във вид, който максимално се доближава
до наложения от пазара идеал за красота.
Държавата също наблюдава все по-внимателно семейните
отношения, най-вече тези между родители и деца. Родителите са
длъжни да изпращат децата си в контролирани от държавата
училища. Правата на онези от тях, които упражняват насилие над
децата си или злоупотребяват с тях, биват ограничавани. При
нужда държавата дори може да вкара родителите в затвора или да
прехвърли децата им в приемни семейства. До неотдавна самата
идея, че държавата може да попречи на родителите да бият и
унижават децата си, била отхвърляна незабавно като нелепа и
неосъществима. В повечето общества родителският авторитет
бил свещен. Зачитането и подчинението спрямо родителите били
сред най-строго зачитаните ценности и родителите можели да
правят каквото желаят, включително да убият новородените си
деца, да ги продават в робство или да омъжат дъщерите си за два
пъти по-стари от тях мъже. Днес родителският авторитет е в
отстъпление по всички фронтове. Младежите са все по-
освободени от принудата да се подчиняват на родителите си,
макар родителите да биват обвинявани за всичко, което не е
наред в живота на децата им. Мама и Тате имат същия шанс да
бъдат оправдани пред фройдисткия съд, колкото обвиняемите в
показен процес от времето на “ловът на вещици”.