РЕЛИГИЯТA

РЕЛИГИЯТA НA ДАННИТЕ

Датаизмът твърди, че Вселената се състои от информационни потоци и

стой ността на всяко явление или субект се определя от неговия принос за
обработването на информацията. Това може да ви прозвучи като ексцентрична и
[225]

радикална идея, но всъщност тя вече е завладяла голяма част от научните среди.

Датаизмът се роди от експлозивното сливане на две огромни научни вълни. Сто и
петдесет години след като Чарлс Дарвин публикува „За произхода на видовете“,
биологическите науки вече гледат на организмите като на биохимични
алгоритми. Същевременно през осемте десетилетия, откакто Алън Тюринг
формулира идеята си за машината, която носи неговото име, специалистите по
информатика се научиха да разработват все по-сложни електронни алгоритми.
Датаизмът съчетава тези две неща, като изтъква, че абсолютно едни и същи
математически закони са приложими и за биохимичните, и за електронните
алгоритми. Датаизмът следователно срива бариерата между животните и
машините и очаква, че електронните алгоритми в край на сметка ще дешифрират
и изпреварят биохимичните алгоритми.
На политиците, бизнесмените и обикновените потребители датаизмът
предлага новаторски технологии и невероятни нови възможности. На учените и
интелектуалците обещава онзи Свещен граал, кой то им убягва от векове: една-
единствена цялостна теория, която обединява всички научни дисциплини, от
музикознанието, през икономиката до биологията. Според датаизма Петата
симфония на Бетховен, финансовият балон и грипният вирус са просто три
модела на информационни потоци, които могат да бъдат анализирани с помощта
на едни и същи основни понятия и инструменти. Тази идея е изключително
привлекателна. Тя дава на всички учени общ език, изгражда мостове над
разногласията между тесните специалности и позволява научните открития
лесно да се пренасят от една научна дисциплина в друга. Музиковедите,
икономистите и клетъчните биолози най -сетне могат да се разбират помежду си.
В хода на този процес датаизмът преобръща традиционната пирамида на
познанието. Досега данните се приемаха просто като първа стъпка в една дълга
верига от интелектуални дей ности. От хората се очакваше да извлекат от данните
информация, от информацията - знания, а от знанията - мъдрост. Датаистите
обаче вярват, че хората вече не са в състояние да се справят с огромния поток от
данни и следователно не могат да извлекат от данните информация, камо ли
знания или мъдрост. Работата по обработването на данните следователно трябва
да се повери на електронни алгоритми, чий то капацитет далеч надхвърля
капацитета на човешкия мозък. На практика това означава, че датаистите са
скептични по отношение на човешкото познание и човешката мъдрост и
предпочитат да се доверяват на Big Data, големите масиви от данни, и на
компютърните алгоритми.
Датаизмът е пуснал най -дълбоки корени в двете научни дисциплини, от които
води началото си: информатиката и биологията. От двете биологията е по-
важната. Именно приемането на датаизма от биологията превърна едно
ограничено по мащаб развитие в информатиката в епохален катаклизъм, кой то
може радикално да промени същността на живота. Вие може и да не сте съгласни
с идеята, че организмите са алгоритми и че жирафите, доматите и човешките
същества са просто различни методи за обработване на данни. Но трябва да
знаете, че днес това е научната догма и тя променя света до неузнаваемост.
Не само индивидуалните организми се приемат днес като системи за
обработване на данни, но също цели общества като пчелните кошери,
бактериалните колонии, горите и човешките градове. Икономистите също все по-
често разглеждат икономиката като система за обработване на данни.
Непосветените смятат, че икономиката - това са селяните, които отглеждат жито,
работниците, които изработват дрехи, и купувачите, които купуват хляб и долни
гащи. За експертите обаче икономиката е механизъм за събиране на данни за
желания и възможности и превръщането на тези данни в решения.
Според този възглед капитализмът на свободния пазар и комунизмът на
държавното планиране не са идеологии, етични принципи или политически
институции, които са в съперничество. По своята същност те са системи за
обработване на данни, които си съперничат. Капитализмът използва
разпределена система, а комунизмът разчита на централизирана система.
Капитализмът обработва данните, като директно свързва производители и
потребители и им дава възможност свободно да обменят информация и да вземат
независими решения. Как се определя цената на хляба на свободния пазар? Всяка
хлебарница може да произвежда колкото хляб иска и да го продава по каквато
цена иска. Купувачите са свободни да купят колкото хляб могат да си позволят
или да отидат при конкуренцията. Не е незаконно да се предлага франзела за
1000 долара, но вероятно никой няма да я купи.
На едно по-високо равнище, ако инвеститорите предвиждат повишено търсене
на хляб, те ще купят акции в биотехнологични компании, които разработват по-
продуктивни сортове пшеница. Притокът от капитали ще даде възможност на
компаниите да ускорят изследователската си дей ност, да започнат по-бързо да
предлагат повече зърно и така да се избегне недостиг на хляб. Дори една от
големите компании да тръгне по погрешен път и да стигне до задънена улица, по-
успешните й конкуренти вероятно ще постигнат желания резултат. Свободният
капиталистически пазар разпределя работата по анализирането на данните и
вземането на решения между много независими, но взаимно свързани процесори.
Както австрий ският икономически гуру Фридрих Хай ек обяснява: „В система, в
която знанието за релевантните факти е разпръснато между много хора, цените
могат да дей стват като механизъм за координиране на дей ствията на различни
хора."
[226]

Според това виждане фондовата борса е най -бързата и най -ефективна система
за обработване на данни, създадена от човечеството. Всеки може да участва, ако
не пряко, то чрез своята банката или пенсионния си фонд. Борсата управлява
глобалната икономика и взема предвид всичко, което се случва по цялата планета
- и дори извън нея. Цените се влияят от успешни научни експерименти,
политически скандали в Япония, вулканични изригвания в Исландия и дори от
необичай на активност на повърхността на Слънцето. За да функционира
системата гладко, е необходимо информацията да тече възможно най -свободно.
Когато милиони хора по цял свят имат достъп до цялата важна информация, те ще
определят най -точно цената на петрола, на акциите на „Хюндай “ или на
шведските държавни облигации, като ги купуват и продават. Смята се, че на
фондовата борса са достатъчни петнай сет минути търговия, за да определи
влиянието на едно заглавие на „Ню Й орк Тай мс“ върху цените на повечето акции.
[227]

Съображения, свързани с обработването на данни, обясняват и защо

капиталистите гледат с добро око на по-ниските данъци. Високите данъци
означават, че голяма част от наличния капитал се струпва на едно място - в
държавната хазна, - и следователно все повече решения трябва да се вземат от
един-единствен процесор, а именно правителството. Това създава една прекалено
централизирана система за обработване на данни. В край ни случаи, когато
данъците са изключително високи, почти целият капитал попада в ръцете на
правителството и тогава правителството поръчва музиката: диктува цената на
хляба, определя къде трябва да има хлебарници и какъв трябва да е бюджетът за
изследвания и нови разработки. В свободния пазар, ако един процесор вземе
погрешно решение, други бързо ще се възползват от грешката му. Когато обаче
един процесор взема почти всички решения, грешките може да са катастрофални.
Тази край на ситуация, при която всички данни се обработват и всички решения
се вземат от един-единствен централен процесор, се нарича комунизъм. В
комунистическата икономика хората би трябвало да работят според
способностите си и да получават според потребностите си. С други думи,
правителството взема 100% от печалбата ви, решава какво ви е нужно и след това
задоволява нуждите ви. Нито една страна не е успяла да осъществи тази схема в
най -чистата й форма, но Съветският съюз и сателитите му доста се постараха. Те
изоставиха принципа на разпределеното обработване на данни и преминаха към
модел на централизирано обработване. Цялата информация от всички краища на
Съветския съюз се стичаше на едно място в Москва, където се вземаха всички
важни решения. Производителите и консуматорите не общуваха пряко и
трябваше да се подчиняват на правителствени заповеди.
Например съветският министър на икономиката решава, че цената на хляба във
всички магазини трябва да е точно две рубли и четири копей ки, че даден колхоз в
Одеска област трябва да премине от отглеждане на царевица към развъждане на
кокошки и че хлебозаводът „Червеният октомври“ в Москва трябва да произвежда
3,5 милиона хляба дневно и нито хляб повече. Междувременно съветският
министър на науката е принудил всички съветски биотехнологични лаборатории
да възприемат теориите на Трофим Лисенко - прословутия ръководител на
Ленинската академия за селскостопански науки. Лисенко отхвърля утвърдените
генетични теории на своето време. Той твърди, че ако през живота си някой
организъм придобие нова характерна черта, това качество ще се предаде пряко на
потомството му. Тази идея е в разрез с Дарвиновото учение, но тя чудесно се
нагажда към комунистическите образователни принципи. Тя предполага, че ако
успеете да отгледате пшеница, която издържа на студ, пшеницата, която ще
засеете следващата година, също ще издържа на студ. Ето защо Лисенко изпраща
милиарди контрареволюционни житни растения да бъдат превъзпитани в Сибир
- а Съветският съюз скоро започва да внася все по-големи количества брашно от
Съединените щати. [228]

Капитализмът побеждава комунизма не защото капитализмът е по-етичен,

защото индивидуалните свободи са святи или защото Бог е решил да накаже тези
безбожници - комунистите. Капитализмът всъщност спечелва Студената вой на,
защото системата на разпределено обработване на данни функционира по-добре
от централизираната система поне в периоди на ускоряващи се технологични
промени. Централният комитет на комунистическата партия просто не може да
върви в крак с бързо променящия се свят в края на XX в. Когато всички данни се
събират в таен бункер и всички важни решения се вземат от група стари
апаратчици, те могат да произведат много ядрени бомби, но няма да създадат
нито „Апъл“, нито Уикипедия.
Говори се (историята вероятно е апокрифна, както повечето добри истории), че
когато се опитал да съживи загиващата съветска икономика, Михаил Горбачов
изпратил един от главните си помощници в Лондон, за да се запознае с
принципите на тачъризма и да разбере как всъщност функционира
капиталистическата система. Домакините развели съветския си гост из
Лондонското сити, Лондонската фондова борса и Лондонското училище по
икономика, където той разговарял надълго и нашироко с банкери, предприемачи
и професори. Накрая съветският експерт изсумтял: „Момент, моля. Забравете
всички тези сложни икономически теории. Цял ден обикаляме из Лондон, а аз
едно нещо не мога да разбера. В Москва най -добрите ни учени работят върху
системата за снабдяване с хляб и въпреки това пред всяка хлебарница и пред
всеки гастроном се вият опашки. Тук, в Лондон, живеят милиони хора; днес
минахме покрай много магазини и супермаркети, а не видях нито една опашка за
хляб. Искам да се срещна с човека, кой то отговаря за снабдяването на Лондон с
хляб. Искам да науча тай ната му.“ Домакините се почесали по главите,
позамислили се и накрая казали: „Никой не отговаря за снабдяването на Лондон с
хляб.“
Ето това е тай ната на капиталистическия успех. Няма централен отдел, кой то
да монополизира всички данни за снабдяването на Лондон с хляб. Информацията
тече свободно между милиони консуматори и производители, хлебари и магнати,
земеделци и учени. Пазарните сили определят цената на хляба, броя на хлябовете,
произвеждани дневно, както и приоритетите на изследователската дей ност. Ако
пазарните сили вземат погрешно решение, те бързо сами поправят грешката си,
или поне капиталистите си мислят така. За нашите цели сега няма значение дали
тази капиталистическа теория е правилна. Важното е, че теорията разглежда
икономиката като процес на обработване на данни.

КЪДЕ СЕ ДЯНА ЦЯЛАТА ВЛАСТ?

Политолозите все по-често разглеждат политическите структури като системи

за обработване на данни. Също като капитализма и комунизма, демокрациите и
диктатурите по същество са конкуриращи се механизми за събиране и
анализиране на информация. Диктатурите използват централизирани методи,
докато демокрациите предпочитат разпределено обработване. През последните
десетилетия демокрацията надделява, защото в специфичните условия в края на
XX в. разпределеното обработване на информация е по-резултатно. В различни
условия - да речем, в условията на някогашната Римска империя -
централизираната система би имала предимство и това е причината
републиканският режим в Рим да рухне и властта да премине от Сената и
народните събрания в ръцете на един автократичен император.
Това предполага, че ако условията за обработване на информация отново се
променят през XXI в., демокрацията може да залинее и дори да изчезне. С
нарастването на обема на данните и ускоряването на тяхното обработване
почитани институции като избори, политически партии и парламенти могат да се
превърнат в отживелица - не защото не са вдъхновени от етични принципи, а
защото не могат да обработват данни достатъчно ефикасно. Тези институции се
утвърждават в епоха, когато политиката се развива по-бързо от технологията.
През XIX и XX в. индустриалната революция настъпва толкова бавно, че
политиците и избирателите винаги са една крачка напред и могат да регулират и
манипулират ней ния ход. Темпът на политиката днес не се е променил
значително от дните на парните двигатели, но технологията е превключила от
първа на четвърта скорост. Технологичните революции сега изпреварват
политическите процеси и в резултат на това парламентаристите и избирателите
губят контрол.
Възходът на интернет ни подсказва какво предстои. Днес киберпространството
е от решаващо значение за ежедневието, икономиката и сигурността ни. Важните
решения за развитието на глобалната мрежа обаче не се вземат в демократичен
политически процес, въпреки че засягат традиционни политически въпроси като
суверенитет, граници, поверителност и сигурност. Някога да сте гласували как
трябва да изглежда киберпространството? Фактът, че решенията се вземат от
уебдизай нери далеч от очите на обществеността, означава, че днес интернетът е
свободно пространство без закони, а това подкопава държавния суверенитет,
пренебрегва границите, унищожава личното пространство и може би крие най -
сериозните заплахи за глобалната сигурност. Преди десетилетие тези заплахи
рядко попадаха във фокуса на вниманието; днес паникьосани чиновници
предричат скорошен киберапокалипсис.
Правителства и неправителствени организации спорят разгорещено как трябва
да бъде реструктурирана мрежата, но да се промени една съществуваща система,
е много по-трудно, отколкото тя да бъде формирана още в зачатък. Освен това,
докато мудната управленческа бюрокрация реши как да регулира
киберпространството, интернет ще се е преобразил десетократно.
Управленческата костенурка не може да се състезава с технологичния заек. Тя е
затрупана под планини от данни. Националната служба за сигурност на САЩ може
и да следи всяка наша дума, но съдей ки по многоброй ните неуспехи на
американската външна политика, никой във Вашингтон не знае какво да прави с
цялата тази информация. В човешката история не е имало друго правителство,
което да знае толкова много за случващото се по света - но много малко империи
са били толкова политически непохватни като Съединените щати днес. Те са като
играч на покер, кой то знае какви карти държат другите играчи в ръцете си и
въпреки това губи партиите една след друга.
В идните десетилетия вероятно ще станем свидетели и на други революции от
типа на интернет революцията, когато технологията ще изпревари политиката.
Изкуственият интелект и биотехнологията може би скоро ще преобразят нашите
общества и нашите икономики - а също телата и умовете ни, - но днес те почти не
фигурират в политическия дневен ред. Днешните демократични структури
просто не са в състояние да събират и обработват необходимите данни
достатъчно бързо, а повечето гласоподаватели не разбират достатъчно от
биология и кибернетика, за да си изградят правилно мнение. Ето защо
традиционната демократична политика губи контрол върху събитията и не
съумява да ни предложи сериозна визия за бъдещето.
 Обикновените гласоподаватели започват да се досещат, че демократичният
механизъм вече не им осигурява власт. Светът наоколо се променя, а те не
разбират как и защо това се случва. Властта им се изплъзва, а те не знаят къде
отива. Във Великобритания гласоподавателите си мислят, че властта е преминала
в Европей ския съюз, и затова гласуват за Брекзит . В САЩ избирателите смятат,
[229]

че „политическият естаблишмънт“ е монополизирал цялата власт, и затова

подкрепят нетрадиционни кандидати като Бърни Сандърс и Доналд Тръмп.
Тъжната истина е, че никой не знае къде се е дянала властта. Но тя определено
няма да се върне при обикновените гласоподаватели, ако Великобритания
напусне Европей ския съюз или Тръмп влезе в Белия дом.
Това не означава, че ще се върнем към диктатури от типа на диктатурите в XX в.
Авторитарните режими изглеждат точно толкова объркани от темпа на
технологическо развитие и обема и скоростта на информационния поток. В XX в.
диктаторите имаха грандиозни визии за бъдещето. И комунистите, и фашистите
искаха да сринат стария свят из основи и да изградят на негово място нов.
Каквото и да е мнението ви за Ленин, Хитлер или Мао, не можете да ги обвините,
че не са имали визия. Днес изглежда като че ли лидерите могат да си поставят
дори още по-грандиозни цели. Комунистите и нацистите се опитваха да създадат
ново общество и нов човек с помощта на парните двигатели и пишещите машини,
а днешните пророци могат да разчитат на биотехнологията и суперкомпютрите.
В научнофантастичните филми безскрупулни политици от рода на Хитлер
бързо се възползват от такива нови технологии и ги поставят в служба на един
или друг мегаломански политически идеал. В началото на XXI в. политиците от
плът и кръв, дори в авторитарни държави като Русия, Иран или Северна Корея,
нямат нищо общо с холивудските си съответствия. Те, по всичко изглежда, не
кроят планове за някакъв „прекрасен нов свят“. И най -безумните фантазии на
Ким Чен Ун и Али Хаменеи не отиват по-далеч от атомни бомби и балистични
ракети - все едно сме още в 1945 г. Аспирациите на Путин, изглежда, се изчерпват
с възраждането на стария съветски блок или на още по-старата руска империя.
Междувременно в САЩ параноични републиканци обвиниха Барак Обама, че е
суров деспот, кой то крои планове да унищожи основите на американското
общество - а всъщност за осемгодишното си президентство той едва успя да
прокара една ограничена здравна реформа. Създаването на нови светове и нови
хора бе далеч извън неговия дневен ред.
Именно защото технологията днес се развива толкова бързо, че и
парламентите, и диктаторите са еднакво объркани от потока от данни, които не
могат да обработват достатъчно бързо, днешните политици в плановете си се
ограничават в много по-малки мащаби, отколкото предшествениците им отпреди
век. В началото на XXI в. политиката е лишена от големи визии. Правителството
не е нищо повече от администрация; то управлява страната, но вече не я води.
Правителството взема мерки учителите да получават заплатите си и
канализационната мрежа да функционира, но няма никаква представа къде ще
бъде страната след двай сет години.
В известен смисъл това е добра новина. Имай ки предвид, че грандиозните
политически визии на XX в. ни доведоха до Освиенцим, Хирошима и Големия скок
напред, може би е по-добре, че сме в ръцете на късогледи бюрократи. Смесването
на технология с почти божествена сила с мегаломанска политика неизбежно ще
доведе до катастрофа. Много неолиберални икономисти и политолози твърдят, че
е най -добре свободният пазар да взема всички важни решения. Така те дават на
политиците възможно най -доброто оправдание за бездей ствие и невежество,
които след това се тълкуват като дълбока мъдрост. За политиците е добре дошло
да вярват, че причината да не разбират света, е, че няма нужда да го разбират.
Смесването на технология с почти божествена сила с късогледа политика обаче
също крие опасности. Липсата на визия невинаги е благословия и не всички визии
непременно са лошо нещо. В XX в. дистопичната нацистка визия не се проваля
спонтанно. Тя е победена от също толкова грандиозните визии на социализма и
либерализма. Опасно е да доверяваме бъдещето си на пазарните сили, защото
тези сили правят онова, което е добро за пазара, а не онова, което е добро за
човешкия род или за света. Ръката на пазара е не само невидима, но и сляпа, и
оставена без контрол, може да не направи нищо срещу глобалното затопляне или
потенциалните опасности от изкуствения интелект.
Има хора, които вярват, че все пак някой държи юздите: не демократичните
политици или автократичните деспоти, а малка групичка милиардери, които
тай но управляват света. Но подобни конспиративни теории никога не са звучали
убедително, тъй като те подценяват сложността на системата. Групичка
милиардери, които пушат пури и пият уиски в задни стаички, по никакъв начин
не могат да разбират всичко, което се случва по света, камо ли да го контролират.
Безскрупулни милиардери и малки лобита процъфтяват в днешния хаотичен свят
не защото разчитат картата по-добре от останалите, а защото целите им са много
по-близки. В една хаотична система ограниченият хоризонт има своите
предимства и властта на милиардерите е строго пропорционална на техните цели.
Когато най -богатите магнати на света искат да спечелят още милиард долара, те
могат лесно да измамят системата, за да го постигнат. Но те не са в състояние да
решат проблема с глобалното неравенство или глобалното затопляне, дори да
решат да го направят, тъй като системата е твърде сложна.
Вакуумът във властта обаче рядко трае дълго. Ако в XXI в. традиционните
политически структури вече не могат да обработват информацията достатъчно
бързо, за да предложат значима визия, на тяхно място ще се появят нови и по-
ефикасни структури. Тези структури може би ще са много различни от всички
предишни политически институции, както демократичните, така и
авторитарните. Единственият въпрос е кой ще изгради и контролира тези
структури. Ако човечеството вече не е способно да се справи с тази задача, може
би трябва да даде възможност на някой друг да изпробва силите си.

ИСТОРИЯТА НАКРАТКО

От гледна точка на датаизма ние можем да разглеждаме човешкия род като

една цялостна система за обработване на данни, в която отделните хора
изпълняват функцията на чипове. Ако това е така, можем да приемем цялата
човешка история като процес на подобряване на ефикасността на тази система
чрез четири основни метода:
1. Увеличаване на броя на процесорите. Град със 100 000 жители има по-
голяма изчислителна мощност от село с хиляда.
2. Увеличаване видовете процесори. Различните процесори използват
различни начини за пресмятане и анализиране на данните. Използването на
различни видове процесори в една обща система следователно може да увеличи
ней ния динамизъм и креативността й . Разговорът между селянин, свещеник и
лекар може да доведе до формулирането на нови идеи, които никога не биха се
родили в разговор между трима ловци събирачи.
3. Увеличаване броя на връзките между процесорите. Няма смисъл да се
увеличават броят и видовете процесори, ако те не са добре свързани помежду си.
Търговска мрежа, свързваща десет града, вероятно ще доведе до много повече
икономически, технологически и социални нововъведения, отколкото десет
изолирани града.
4. Увеличаване свободата на движение между съществуващите връзки.
Свързването на процесорите не би било полезно, ако информацията не може да се
движи свободно. Построяването на пътища между десет града едва ли би
помогнало много, ако по тях вилнеят разбой ници или ако някой параноичен
деспот не разрешава на търговци и пътници да се придвижват по тях така, както
желаят.
Тези четири метода често влизат в противоречие. Колкото е по-голям броят на
процесорите и колкото повече са различните видове, толкова по-трудно е да се
осъществи свободна връзка между тях. Изграждането на Sapiens системата за
обработване на данни следователно преминава през четири основни фази, във
всяка от които преобладава различен метод.
Първата фаза започва с когнитивната революция, която позволява свързването
на голям брой Sapiens в една обща мрежа за обработване на данни. Това дава на
Sapiens решаващо предимство пред всички други човешки и животински видове.
Броят неандерталци, шимпанзета или слонове, които можете да свържете в една
мрежа, е строго ограничен, но за Sapiens няма такова ограничение.
Представителите на Sapiens използват предимството си в обработването на
данни, за да завладеят света. Заселвай ки се в различни земи и на различни
климати, те обаче губят връзка помежду си и преминават през различни културни
трансформации. Резултатът е огромно разнообразие от човешки култури, всяка
със свой стил на живот, свои поведенчески схеми и свое виждане за света.
Следователно първата фаза от историята включва увеличаване на броя и
видовете човешки процесори в ущърб на връзката помежду им: преди 20 000
години в Европа има много повече Sapiens, отколкото преди 70 000 години, a
Sapiens в Европа обработва информацията по различен начин от Sapiens в Китай .
Между хората в Европа и в Китай обаче няма връзка и изглежда абсолютно
невъзможно всички те някой ден да се превърнат в част от една обща система за
обработване на данни.
Втората фаза започва със земеделската революция и продължава до появата на
писмеността и парите преди около 5000 години. Земеделието ускорява
демографския растеж, така че броят на човешките процесори рязко нараства.
Същевременно земеделието позволява на много повече хора да живеят в тясна
близост, при което се създават гъсти локални мрежи с безпрецедентен брой
процесори. Освен това земеделието създава нови стимули и възможности
различни мрежи да търгуват и общуват помежду си. Въпреки това през втората
фаза центробежните сили са преобладаващи. Без писменост и без пари хората не
могат да създадат градове, царства и империи. Човечеството все още е разделено
на безброй малки племена, всяко със свой собствен начин на живот и светоглед.
Да се обедини цялото човечество, не е дори фантазия.
 Третата фаза започва с изобретяването на писмеността и парите преди около
5000 години и продължава до началото на научната революция. Благодарение на
писмеността и парите гравитационното поле на човешкото сътрудничество най -
сетне преодолява центробежните сили. Човешките групи се свързват и смесват,
създавай ки градове и царства. Политическите и търговските връзки между
различните градове и царства също укрепват. Поне от първото хилядолетие пр.Хр.
- когато се появяват монетите, империите и универсалните религии - хората
започват съзнателно да мечтаят за създаването на обща мрежа, която да обхване
целия свят.
Тази мечта се превръща в дей ствителност през четвъртата и последна фаза от
историята, която започва около 1492 г. Първите изследователи, завоеватели и
търговци на модерността плетат първите рехави нишки, които оплитат целия
свят. В късния модерен период тези нишки стават по-здрави и по-плътни и
паяжината от времето на Христофор Колумб се превръща в стоманената и
асфалтовата мрежа на XXI в. И което е още по-важно, информацията получава
възможността да се движи все по-свободно по тази глобална мрежа. Когато
Колумб за пръв път свързва евразий ската с американската мрежа, само ограничен
брой битове информация успяват да прекосяват океана всяка година,
промъквай ки се между бариерите от културни предразсъдъци, строга цензура и
политическа репресия. Но с течение на времето свободният пазар, научната
общност, господството на закона и разпространяването на демокрацията
премахват бариерите. Ние често си въобразяваме, че демокрацията и свободният
пазар побеждават, защото са „добри“. Истината е, че те побеждават, защото
подобряват глобалната система за обработване на данни.
И така, през последните 70 000 години човечеството първо се разпръсва, после
се разделя на отделни групи и накрая отново се събира. Процесът на обединение
обаче не ни връща към началото. Когато различните човешки групи се сливат в
днешното глобално село, всяка носи със себе си уникално наследство от начини
на мислене, инструменти и привички, които е събирала и развивала по пътя си.
Нашите съвременни килери са пълни с пшеница от Близкия изток, картофи от
Андите, захар от Нова Гвинея и кафе от Етиопия. Аналогично езикът, религията,
музиката и политиката ни са пълни с наследствени бижута от цялата планета. [230]

Ако човешкият род наистина е една единна система за обработване на данни,

каква е ней ната продукция? Датаистите биха казали, че продукцията й ще е
създаването на нова и дори още по-ефективна система за обработване на данни,
наречена интернет-на-всички-неща (IoT). След като тази мисия бъде изпълнена,
Homo sapiens ще изчезне.

ИНФОРМАЦИЯТА ИСКА ДА БЪДЕ СВОБОДНА

Датаизмът, също като капитализма, Първоначално е неутрална научна теория,

но сега вече мутира в религия, която претендира да решава кое е добро и кое зло.
Върховната ценност в тази нова религия е „информационният поток“. Ако
животът е движение на информация и ако смятаме, че животът е добър, значи
трябва да задълбочаваме и разширяваме информационния поток във Вселената.
Според датаизма човешките преживявания не са святи и Homo sapiens не е венец
на сътворението, нито предшественик на някакъв бъдещ Homo deus. Хората са
просто инструменти за създаване на интернета-на-всички-неща, кой то в край на
сметка може да се разпространи от планетата. Земя в цялата Галактика и дори в
цялата Вселена. Тази космическа система за обработване на данни ще е като
Господ. Тя ще е навсякъде и ще контролира всичко, и хората са предопределени да
станат част от нея.
Това схващане напомня за някои традиционни религиозни визии. Индуистите
например вярват, че хората могат и трябва да се слеят с универсалната душа на
Вселената - Атман. Християните вярват, че след смъртта праведните са обгърнати
от безкрай ната Божия милост, а грешниците завинаги са лишени от Неговото
присъствие. В Силициевата долина пророците на датаизма съзнателно използват
традиционен месиански език. Книгата с пророчества на Рей Кърцуай л например е
озаглавена „Сингулярността е близо“, което напомня думите на Й оан Кръстител:
„Покай те се, защото се приближи царството небесно“ (Мат., 3:2).
Датаистите обясняват на онези, които все още се прекланят пред същества от
плът и кръв, че са прекалено привързани към остаряла технология. Homo sapiens е
изживял времето си алгоритъм. Какво всъщност е предимството на хората пред
кокошките? Само това, че при хората информационният поток се движи по много
по-сложна схема. Хората поглъщат повече информация и я обработват,
използвай ки по-добри алгоритми от кокошките. (На езика на ежедневието това
означава, че хората по презумпция имат по-дълбоки чувства и по-висши
интелектуални способности. Но спомнете си, че според сегашната биологическа
догма емоциите и интелектът не са нищо друго освен алгоритми.) Е, добре, ако
можем да създадем система за обработване на данни, която да асимилира дори
повече информация от едно човешко същество и да я обработва по-ефикасно,
няма ли тази система да бъде по-висша от човека, така както човекът е по-висш от
кокошката?
Датаизмът не се задоволява с празни пророчества. Като всяка религия, той има
и практически заповеди. Преди всичко датаистът трябва да увеличава
информационния поток, като свързва все повече медии и като произвежда и
консумира все повече информация. Като другите популярни религии, датаизмът
има и мисия. Неговата втора заповед е, че всичко трябва да бъде свързано със
системата, включително еретиците, които не желаят да бъдат свързани. При това
„всичко“ означава не само хората. То означава всички неща. Телата ни, разбира се,
но също автомобилите по улиците, хладилниците в кухните, кокошките в
птицефермите и дърветата в джунглата - всички те трябва да бъдат свързани в
интернета-на-всички-неща. Хладилникът ще контролира колко яй ца има в
отделението за яй ца и ще съобщава в птицефермата кога трябва да изпрати нова
доставка. Автомобилите ще разговарят помежду си, а дърветата в джунглата ще
докладват какво е времето и равнището на въглероден двуокис. Нито една част от
Вселената не трябва да остане извън голямата мрежа на живота, а блокирането на
информационния поток би било най -големият грях. Какво е смъртта, ако не
състояние, в което информационният поток секва? Затова датаизмът
провъзгласява свободата на информацията за най -висше благо.
Хората рядко успяват да си измислят някакви напълно нови ценности. За
последен път това се случва през XVIII в., когато хуманистичната революция
започва да проповядва вдъхновяващите идеали за свобода, равенство и братство
между хората. След 1789 г. - въпреки многоброй ните вой ни, революции и
сътресения - хората не са успели да си изградят никакви нови ценности. Всички
конфликти и борби оттогава насам са се водели или в името на трите
хуманистични ценности, или в името на дори по-стари ценности като
преклонение пред Бога или служба на нацията. Датаизмът е първото движение
след 1789 г., което създава една наистина нова ценност: свобода на
информацията.
Не трябва да смесваме свободата на информацията със стария либерален идеал
за свобода на словото. Свободата на словото се дава на хората и защитава правото
им да мислят и да говорят каквото искат - а също така правото им да мълчат и да
пазят мислите си за себе си. Свободата на информацията обаче не се дава на
хората. Тя се дава на информацията. Нещо повече, тази нова ценност може да
накърни традиционната свобода на словото на хората, като постави правото на
информацията да циркулира свободно над правото на хората да притежават
данни и да ограничават движението им.
На 11 януари 2013 г. датаизмът получи първия си мъченик, когато Арън Шуорц,
двай сет и шест годишен американски хакер, се самоуби в апартамента си. Шуорц
бе рядък гений . На 14 години той участва в разработването на ключовия RSS
протокол. Шуорц също твърдо вярва в свободата на информацията. През 2008 г.
той публикува „Партизански манифест за свободен достъп“, в кой то настоява за
свободен и неограничен информационен поток. Шуорц казва: „Ние трябва да
вземаме информация отвсякъде, където тя се съхранява, да я копираме и да я
споделяме със света. Трябва да вземем всичко онова, на което авторските права са
изтекли, и да го архивираме в интернет. Трябва да се сдобием с тай ните бази
данни и да ги качим в мрежата. Трябва да изтеглим научните списания и да ги
публикуваме в социалните мрежи. Трябва да водим партизанска вой на за
свободен достъп.“
И Шуорц прави точно това. Възмутен е от факта, че дигиталната библиотека
JSTOR кара клиентите си да плащат за предлаганите услуги. JSTOR съхранява
милиони научни изследвания и статии и вярва в свободата на словото на учените
и на списанията, която включва и свободата да определят такса за четенето на
техните статии. Според JSTOR, ако искам да ми плащат за идеите, които съм
създал, това е мое право. Но Шуорц не мисли така. Той вярва, че информацията
иска да е свободна, че идеите не принадлежат на хората, които са ги създали, и че
е погрешно информацията да се затваря зад стени и за достъпа до нея да се плаща
входна такса. Използва компютърната мрежа на Масачусетския технологичен
институт, за да влезе в JSTOR и да изтегли оттам стотици хиляди страници с
научни статии, които иска да разпространи в интернет, за да може всеки свободно
да ги чете.
Шуорц е арестуван и изправен пред съд. Когато разбира, че по всяка вероятност
ще бъде осъден и изпратен в затвора, той се обесва. Хакери реагират с петиции и
атаки срещу академичните и правителствените институции, които са
преследвали Шуорц и които ограничават свободата на информацията. JSTOR от
своя страна е принудена да се извини за своята роля в трагедията и днес
разрешава свободен достъп до много, макар не всички, от материалите си. [231]

За да убедят скептиците, датаистките мисионери непрестанно обясняват

огромните ползи от свободата на информацията. Както капиталистите вярват, че
всички блага зависят от икономическия растеж, така датаистите вярват, че
всички блага - включително икономическият растеж - зависят от свободата на
информацията. Защо САЩ се развиваха по-бързо от СССР? Защото в САЩ имаше
по-свободно движение на информацията. Защо американците са по-здрави, по-
богати и по-щастливи от иранците или нигерий ците? Благодарение на свободата
на информацията. Ако искаме да създадем един по-добър свят, трябва да
разкрепостим информацията.
Вече видяхме, че Гугъл може да открива нови епидемии по-бързо от
традиционните здравни организации, но само ако му дадем свободен достъп до
информацията, която произвеждаме. Свободният информационен поток може да
намали замърсяването на околната среда и отпадъците например, ако
рационализираме транспортната система. През 2010 г. броят на частните
автомобили в света надхвърля един милиард и продължава да нараства. Четири
[232]

години по-късно те са вече 1.2 милиарда. До 2035 се очаква да станат 2 милиарда.

Нарастването е с около 4-5% на година. Тези коли замърсяват планетата и
прахосват огромни ресурси, не на последно място като изискват още по-широки
пътища и още повече места за паркиране. Хората вече са така свикнали с
удобствата на частните автомобили, че надали ще се задоволят с автобусите и
влаковете. Датаистите обаче изтъкват, че онова, което хората всъщност искат, е
по-скоро мобилност, отколкото собствен автомобил, и че една добра система за
обработване на данни може да осигури тази мобилност много по-евтино и по-
ефикасно.
Аз имам лека кола, но през по-голямата част от времето тя стои по паркинги. В
обикновен ден сядам в колата си в 8:04 и карам половин час до университета,
където оставям колата на паркинга за цял ден. В 18:11 се връщам в колата, карам
половин час до вкъщи - и това е всичко. Използвам колата си само един час на ден.
За какво ми е тя през останалите двай сет и три часа? Защо да не създадем някаква
умна мрежа от автомобили, управлявана от компютърни алгоритми?
Компютърът ще знае, че трябва да тръгна от дома си в 8:04, и ще изпрати най -
близката самоуправляваща се кола да ме вземе точно в този момент. След като ме
остави в университета, колата ще бъде на разположение за други цели, вместо да
ме чака на паркинга. Точно в 18:11, когато излизам от университета, друга кола за
общо ползване ще спре до мен и ще ме откара у дома. Така 50 милиона
самоуправляващи се автомобила за общо ползване ще заменят 1 милиард частни
коли, а ние ще имаме нужда от по-малко пътища, мостове, тунели и паркинги. При
условие, разбира се, че аз се откажа от неприкосновеността на личния си живот и
разреша на алгоритмите винаги да знаят къде съм и къде искам да отида.

ЗАПИСВАЙ ТЕ, КАЧВАЙ ТЕ В МРЕЖАТА, СПОДЕЛЯЙ ТЕ!

Но може би не се налага някой да ви убеждава, особено ако сте под двай сет
години. Хората просто искат да са част от информационния поток, дори това да
означава да се откажат от личното си пространство, от независимостта и от
индивидуалността си. Хуманистичното изкуство провъзгласява индивидуалния
гений за свещен, затова драсканици на Пикасо върху салфетка се продават за
милиони долари на търг в „Сотбис“. Хуманистичната наука величае
индивидуалния изследовател, затова всеки учен мечтае да постави името си под
статия в списания като „Сай ънс“ или „Ней чър“. Но днес все по-голям брой
художествени или научни творения са плод на постоянното сътрудничество на
„всички“. Кой пише Уикипедия? Всички ние.
Индивидът се превръща в микрочип в една гигантска система, която никой не
разбира напълно. Всеки ден аз поглъщам безброй битове информация
посредством имей ли, телефонни обаждания и статии; обработвам данните и
изпращам обратно други битове информация чрез нови имей ли, телефонни
обаждания и статии. Аз не зная къде се вмествам в голямата схема на нещата,
нито как моите битове информация се свързват с битовете, произведени от
милиарди други хора или компютри. Нямам време да го установя, защото съм
твърде зает да отговарям на имей ли. И докато обработвам все повече данни все
по-ефикасно - с още имей ли, телефонни обаждания и статии, - аз заливам хората
около мен с още повече данни.
Този несекващ поток от данни поражда нови изобретения и създава нови
предизвикателства, които никой не планира, никой не контролира и никой не
проумява. Никой не разбира как функционира глобалната икономика и накъде
върви глобалната политика. Но никой няма нужда да го разбира. Единственото,
което е необходимо, е вие да отговаряте по-бързо на имей лите си - и да
позволявате на системата да ги прочете. Както капиталистите вярват в
невидимата ръка на свободния пазар, така датаистите вярват в невидимата ръка
на потока от данни.
Глобалната система за обработване на данни става всезнаеща и всемогъща,
затова да си свързан със системата, се превръща в единствен източник на смисъл.
Хората искат да се слеят с информационния поток, защото, когато е част от
информационния поток, човек е част от нещо много по-голямо от него самия.
Традиционните религии ни уверяваха, че всяка наша дума и дей ствие са част от
някакъв голям космичен замисъл, че Бог ни наблюдава всяка минута и следи
всичките ни мисли и чувства. Религията на данните днес казва, че всяка наша
дума и дей ствие са част от големия информационен поток, че алгоритмите
постоянно ни наблюдават и следят всичко, което правим и чувстваме. На повечето
хора това много се харесва. За вярващите да си откъснат от информационния
поток, означава да нямаш смисъл в живота. Има ли някакво значение какво
правиш или какво преживяваш, ако никой не научава за това и ако то не
допринася по някакъв начин за глобалния обмен на информация?
Хуманизмът смята, че преживяванията се осъществяват вътре в нас и че трябва
да открием в себе си смисъла на всичко случващо се, за да изпълним Вселената
със смисъл. Датаистите вярват, че преживяванията нямат стой ност, ако не са
споделени, и че ние не трябва - не можем - да търсим смисъл в себе си. Ние трябва
единствено да документираме и да свързваме преживяванията си с големия поток
от данни, а алгоритмите ще открият техния смисъл и ще ни кажат какво да
правим. Преди двай сет години японските туристи бяха обект на всеобщ присмех,
защото винаги носеха фотоапарати и снимаха всичко, което видят. Днес всички го
правят. Ако отидете в Индия и видите слон, вие не гледате слона и не се питате:
„Какво изпитвам?“ - нямате време, защото търсите смартфона си, снимате слона,
качвате снимката във Фей сбук, а после на всеки две минути проверявате колко
лай кове сте получили. Да си водиш таен дневник - нещо обичай но за предишните
поколения, - за днешните младежи е абсолютно лишено от смисъл. Защо да
пишеш нещо, ако никой няма да го прочете? Новото мото гласи: „Ако преживяваш
нещо - документирай го. Ако документираш нещо - качи го в интернет. Ако качиш
нещо в интернет - сподели го.“
В тази книга ние многократно задавахме въпроса кое прави хората по-висши от
другите животни. Датаизмът дава нов и елементарен отговор. Сами по себе си
човешките преживявания не са по-висши от преживяванията на вълците или
слоновете. Всеки бит информация е важен колкото всички останали. Хората обаче
могат да пишат стихове и блогове за преживяванията си, да ги постват онлай н и
така да обогатяват глобалната система за обработка на данни. Именно затова
техните битове са важни. Вълците не могат да го направят. Затова
преживяванията на вълците - колкото и дълбоки и сложни да са те - нямат
стой ност. Нищо чудно, че ние така трескаво превръщаме преживяванията си в
данни. Това не е въпрос на мода. Това е въпрос на оцеляване. Ние трябва да
докажем на себе си и на системата, че все още имаме стой ност. А стой ността се
крие не в това да имаш преживявания, а да превърнеш тези преживявания в
свободен информационен поток.
(Впрочем вълците - или поне техните братовчеди, кучетата - не са безнадежден
случай . Фирма, наречена No More Woof („Стига с това бау-бау“), разработва каска, с
която ще анализира кучешките преживявания. Каската ще следи вълните в
мозъка на кучето и ще използва компютърни алгоритми, за да преведе
елементарни чувства като „гладен съм“ на човешки език. Кучето ви скоро може
[233]

би ще има свой собствен фей сбук или туитър акаунт - може би с повече лай кове и
последователи от вас.)

ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

Датаизмът не е нито либерален, нито хуманистичен. Трябва да подчертаем

обаче, че датаизмът не е антихуманистичен. Той няма нищо против човешките
преживявания. Той просто не смята, че по своята същност те имат стой ност.
Когато разглеждахме трите основни направления в хуманизма, зададохме
въпроса кое преживяване има по-голяма стой ност: да слушаш Бетховеновата Пета
симфония, Чък Бери, традиционна пигмей ска песен или воя на разгонена
вълчица. Датаистът би казал, че спорът е безсмислен, защото музиката трябва да
се оценява по данните, които носи в себе си, а не по преживяването, което
поражда. Датаистът вероятно ще поясни, че Петата симфония съдържа повече
данни от традиционната песен на пигмеите, защото използва повече акорди и
тоналности и препраща към много повече музикални стилове. Следователно ви е
необходим много по-голям изчислителен капацитет, за да дешифрирате Петата
симфония, и ще получите много повече знания, когато го направите.
Музиката от тази гледна точка е математически модел. Математиката може да
опише всяка музикална композиция, както и отношенията между две
композиции. Може да се измери точната информационна стой ност на всяка
симфония, песен или вой и да се определи кое е по-богато. Преживяванията, които
те пораждат у хората или вълците, на практика нямат значение. Вярно, през
последните 70 000 години човешките преживявания са най -успешните алгоритми
за обработка на данни на света и затова има сериозни основания те да бъдат
възвеличавани. Скоро обаче може би ще стигнем до момент, когато тези
алгоритми ще бъдат изместени или дори ще се превърнат в бреме.
Sapiens еволюира в африканската савана преди десетки хиляди години и
неговите алгоритми просто не са пригодени да се справят с информационните
потоци на XXI в. Можем да се опитаме да актуализираме човешката система за
обработване на данни, но това може би няма да е достатъчно. Интернетът-на-
всички-неща може би скоро ще създаде толкова мащабни и бързи потоци от
данни, че дори усъвършенстваните човешки алгоритми няма да са в състояние да
ги обработват. Когато автомобилите заместват фай тоните, хората не
усъвършенстват конете - те просто ги „пенсионират“. Може би е дошло време да
направим същото с Homo sapiens.
Датаизмът има строго функционален подход към човечеството и преценява
стой ността на човешките преживявания според функцията им в механизмите за
обработване на данни. Ако разработим алгоритъм, кой то изпълнява същата
функция по-добре, човешките преживявания ще изгубят стой ността си. Ако
можем да заменим не само шофьорите на такси и лекарите, но и адвокатите,
поетите и музикантите с по-съвършени компютърни програми, какво ни
интересува, че тези програми нямат съзнание и субективни преживявания? Ако
някой хуманист започне да превъзнася светостта на човешките преживявания,
датаистите ще отхвърлят думите му като сантиментални брътвежи.
„Преживяването, което възхвалявате, е просто остарял биохимичен алгоритъм. В
африканската савана преди 70 000 години този алгоритъм е бил много съвършен.
Дори през XX в. той е жизненоважен за армията и икономиката. Но скоро ние ще
разполагаме с много по-добри алгоритми.“
В кулминацията на много холивудски научнофантастични филми хората са
изправени пред нашествие от извънземни, армия от разбунтували се роботи или
всезнаещ суперкомпютър, кой то иска да ги унищожи. Човешкият род сякаш е
обречен. Но в последния момент, противно на всички очаквания, човечеството
възтържествува благодарение на нещо, което извънземните, роботите и
суперкомпютрите не познават и не могат да разберат: любовта. Вдъхновен от
своята любима, героят, кой то до този момент е бил манипулиран от
суперкомпютъра и надупчен от куршумите на зли роботи, изведнъж прави
някакъв неочакван ход и сразява озадачената Матрица. За датаизма сценарии от
този род са направо смешни. „Това ли е единственото, което можете да
измислите? - укорява той холивудските сценаристи. - Любов? И то дори не
някаква платонична космична любов, а плътско привличане между два
бозай ника? Наистина ли смятате, че един всезнаещ компютър или извънземни,
успели да покорят цялата Галактика, ще изгубят ума и дума просто пред прилив
на хормони?“
Приравнявай ки човешките преживявания с информационни схеми, датаизмът
подкопава първичния източник на авторитет и смисъл за хората и поставя
началото на мощна религиозна революция, каквато не е имало от XVIII в. насам.
Във времето на Лок, Хюм и Волтер хуманистите твърдят, че „Бог е продукт на
човешкото въображение“. Датаистите сега им отвръщат със същото, като казват:
„Да, Бог е продукт на човешкото въображение, но на свой ред човешкото
въображение е продукт на биохимични алгоритми.“ В XVIII в. хуманизмът
изтласква Бог встрани, като замества теоцентричния с хомоцентричен светоглед.
В XXI в. датаизмът може би ще изтласка хората встрани, като замести
хомоцентричния с датацентричен светоглед.
Датаистката революция вероятно ще отнеме няколко десетилетия, а може би
дори един или два века. Но и хуманистичната революция не побеждава за една
нощ. Първоначално хората продължават да вярват в Бог, твърдей ки, че хората са
свещени, защото са сътворени от Бога с някаква божествена цел. Едва много по-
късно някои се осмеляват да кажат, че човекът е свещен сам по себе си и Бог
изобщо не съществува. Днес повечето датаисти твърдят, че интернетът-на-
всички-неща е свещен, защото хората го създават, за да служи на човешките
потребности. В край на сметка обаче този „божествен“ интернет може да стане
свещен сам по себе си.
Преминаването от хомоцентрично към датацентрично виждане за света няма
да е просто философска революция. Това ще е практическа революция. Всички
наистина значими революции са практически. Хуманистичната идея, че „хората са
измислили Бога“, е значима, защото има значими практически последици.
Датаистката идея, че „организмите са алгоритми“, е значима поради ежедневните
си практически последствия. Идеите променят света само когато променят
поведението ни.
В древния Вавилон, когато се сблъскват с трудна дилема, хората се изкачват
посред нощ на върха на местния храм и съзерцават небето. Вавилонците вярват,
че звездите контролират съдбата им и предсказват бъдещето им. Наблюдавай ки
звездите, вавилонците решават дали да се оженят, дали да орат нивите, или да
тръгнат на вой на. Философските им убеждения намират израз в абсолютно
практични дей ствия.
Библей ски религии като юдаизма и християнството разказват различна
история: „Звездите лъжат. Бог, кой то е сътворил звездите, разкрива цялата
истина в Библията. Затова стига сте наблюдавали звездите - четете Библията!“
Това също е практически съвет. Когато хората не знаят за кого да се оженят, каква
професия да изберат или дали да тръгнат на вой на, те четат Библията и следват
напътствията й .
После идват хуманистите със съвсем нов наратив: „Хората са измислили Бог,
написали са Библията и след това са я тълкували по най -различни начини. Затова
самите хора са източник на цялата истина. Можете да четете Библията като
вдъхновяващо човешко творение, но всъщност това не ви е необходимо. Ако сте
изправени пред някаква дилема, просто слушай те вътрешния си глас и го
следвай те.“ Хуманизмът след това дава подробни практически инструкции как да
слушате вътрешния си глас, например, като съзерцавате залеза, четете Гьоте,
водите си личен дневник, споделяте с близък приятел или гласувате в
демократични избори.
Векове наред и учените приемат тези хуманистични напътствия. Когато се
чудят дали да сключат брак, физиците също съзерцават залеза и се опитват да се
вслушат във вътрешния си глас. Когато се колебаят дали да приемат
проблематично предложение за работа, химиците също си водят дневници или
споделят колебанията си с приятели. Когато разсъждават дали е по-добре да се
воюва, или да се сключи мирен договор, биолозите също изразяват мнението си в
демократични избори. Когато пишат книги за изумителните си открития,
изследователите на човешкия мозък често поставят подходящ цитат от Гьоте на
първа страница. Това е основата на съвременния съюз между наука и хуманизъм,
благодарение на кой то се запазва деликатното равновесие между модерния ин и
модерния ян - между разума и емоцията, между лабораторията и музея, между
производствената линия и супермаркета.
Учените не само провъзгласяват човешките чувства за свещени, но намират и
чудесна еволюционна причина да го правят. След Дарвин биолозите започват да
обясняват, че чувствата се сложни алгоритми, създадени от еволюцията, за да
могат животните да вземат правилни решения. Любовта, страхът и страстите ни
не са някакво мъгляво духовно явление, което не служи за нищо друго, освен за
съчиняване на поезия. Те всъщност капсулират практически знания, трупани
милиони години. Когато четете Библията, вие получавате съвети от неколцина
свещеници или равини, живели в древен Й ерусалим. Когато обаче слушате
собствените си чувства, вие следвате алгоритъм, кой то еволюцията е развивала в
продължение на милиони години и кой то е издържал на най -прецизния
качествен контрол на естествения отбор. Чувствата ви - това е гласът на милиони
предци, всеки от които е успявал да оцелее и да създаде потомство във враждебна
среда. Чувствата ви не са безпогрешни, разбира се, но са по-добри от повечето
други източници на съвети. Милиони и милиони години чувствата са били най -
добрите алгоритми на света. Затова по времето на Конфуций , на Мохамед или на
Сталин хората е трябвало да слушат чувствата си, вместо доктрините на
конфуцианството, исляма или комунизма.
В XXI в. обаче чувствата вече не са най -добрите алгоритми на света. Ние
разработваме по-съвършени алгоритми, които използват безпрецедентна
изчислителна мощност и гигантски масиви от данни. Алгоритмите на Гугъл и
Фей сбук не само знаят какво точно чувствате, те знаят и безброй други неща за
вас, които вие дори не подозирате. Затова вие трябва да престанете да слушате
чувствата си и да започнете да слушате тези външни алгоритми. Каква е ползата
от демократични избори, когато алгоритмите знаят не само как всеки отделен
човек ще гласува, но и скритите неврологични причини един човек да гласува за
демократите, а друг - за републиканците? Хуманизмът повелява: „Слушай те
чувствата си!“ но датаизмът заповядва: „Слушай те алгоритмите! Те знаят какво
чувствате.“
Когато решавате за кого да се ожените, каква професия да изберете или дали да
започнете вой на, датаизмът ще ви каже, че би било пълна загуба на време да се
изкачвате на върха на планината, за да съзерцавате как слънцето залязва на
хоризонта. Би било също толкова излишно да ходите в музей , да си водите
дневник или да споделяте с приятел. Да, за да вземете правилните решения, вие
трябва да се опознаете по-добре. Но в XXI в., ако искате да се опознаете, има много
по-добри начини да го направите от това да се катерите по планините, да ходите
по музеи или да пишете дневници. Ето ви няколко практически датаистки съвета:
„Искате да знаете кой сте всъщност? - пита датаизмът. - Забравете за планините
и музеите. Изследвали ли сте своята ДНК? Не?! Какво чакате? Направете го още
днес. И убедете баба си и дядо си, май ка си и баща си и братята и сестрите си и те
да изследват своята ДНК - техните данни са важни за вас. А чували ли сте за
биометричните устрой ства, които измерват кръвното ви налягане и пулса ви
двай сет и четири часа дневно? Добре тогава - купете си такова устрой ство,
сложете го на себе си и го свържете със смартфона си. А докато пазарувате, купете
си и мобилна камера и микрофон, документирай те всичко, което правите, и го
качете онлай н. И дай те възможност на Гугъл и Фей сбук да четат всичките ви
имей ли, да следят всичките ви разговори и електронни съобщения и да записват
всичките ви лай кове и кликове. Ако направите всичко това, всемогъщите
алгоритми на интернета-на-всички-неща ще ви кажат за кого да се ожените, каква
професия да изберете и дали да тръгнете на вой на.“
Но откъде се появяват тези всемогъщи алгоритми? Това е тай ната на датаизма.
Както според християнството ние, хората, не можем да разберем Бог и Неговия
замисъл, така датаизмът заявява, че човешкият мозък не може да проумее новите
„божествени“ алгоритми. Днес, разбира се, алгоритмите най -често се пишат от
човешки хакери. Но наистина важните алгоритми - например алгоритъмът на
търсачката на „Гугъл“ - се разработват от огромни екипи. Всеки член на екипа е
наясно само с една част от пъзела и никой не разбира алгоритъма като цяло. С
развитието на машинното самообучение и изкуствените неврални мрежи все
повече алгоритми еволюират сами, самоусъвършенстват се и се учат от грешките
си. Те анализират астрономически количества данни, които никой човек не е в
състояние да обхване, и се научават да разпознават модели и да прилагат
стратегии, които са непостижими за човешкия ум. Зародишният алгоритъм
първоначално може да е бил разработен от хора, но развивай ки се, той следва
свой собствен път и отива там, където човек никога не е стъпвал и никога не
може да го последва.

ВЪЛНИЧКА В ПОТОКА ОТ ДАННИ

Датаизмът, естествено, има своите критици и своите еретици. Както видяхме в

глава 3, въпросът дали животът наистина може да бъде сведен до потоци от
данни, е спорен. По-специално днес ние нямаме представа как и защо тези потоци
са могли да произведат съзнание и субективни преживявания. Може би ще имаме
убедително обяснение след двай сет години. А може би ще установим, че
организмите в край на сметка все пак не са алгоритми.
Също толкова спорно е дали животът се свежда просто до вземане на решения.
Под влияние на датаизма и биологическите науки социалните науки също
фокусираха вниманието си изцяло върху процеса на вземане на решения, сякаш
това е всичко в живота. Но дали е така? Усещанията, емоциите и мислите
безспорно играят важна роля при вземането на решения, но дали с това се
изчерпва смисълът им? Датаизмът все повече напредва в разбирането на процеса
на вземане на решения, но може би възприема едно все по-изкривено виждане за
живота.
Критическият анализ на датаистката догма вероятно ще е не само най -
голямото научно предизвикателство на XXI в., но и най -неотложният политически
и икономически проект. Изследователите от биологическите и социалните науки
би трябвало да си зададат въпроса дали не пропускаме нещо, когато разглеждаме
живота като процес на обработка на данни и вземане на решения. Дали във
Вселената няма нещо, което не може да бъде сведено само до данни? Да
предположим, че несъзнателни алгоритми някой ден изпреварят съзнателния
интелект във всички познати процеси за обработка на данни - какво, ако изобщо
има такова нещо, ще изгубим, ако съзнателният интелект бъде заменен от по-
съвършени несъзнателни алгоритми?
 Разбира се, дори датаизмът да греши и организмите да не са просто алгоритми,
това няма непременно да му попречи да завладее света. Много предишни религии
са печелили огромна популярност и власт въпреки фактологичните си
неточности. Ако християнството и комунизмът са го постигнали, защо да не го
постигне датаизмът? Шансовете на датаизма са особено добри, защото той вече
прониква във всички научни дисциплини. Една единна научна парадигма лесно
може да се превърне в неоспорима догма. Много трудно е да се оспорват научни
парадигми, но досега нито една парадигма не е приета от всички научни среди.
Учените от една определена област винаги могат да внесат еретични възгледи
отвън. Но ако всички те - от музиковедите до биолозите - използват една и съща
датаистка парадигма, интердисциплинарните екскурси само ще усилват още
повече парадигмата. Следователно, дори парадигмата в някое отношение да е
погрешна, съпротивата срещу нея ще е изключително трудна.
Ако датаизмът успее да покори света, какво ще се случи с нас, хората?
Първоначално датаизмът вероятно ще ускори хуманистичните стремежи да се
осигурят на хората здраве, щастие и могъщество. Датаизмът се разпространява,
тъй като обещава да осъществи тези хуманистични стремежи. За да постигнем
безсмъртие, вечно блаженство и божествена съзидателна сила, ние трябва да
обработваме огромни количества данни, които далеч надхвърлят капацитета на
човешкия мозък. Затова алгоритмите ще го направят вместо нас. Когато обаче
властта премине от хората към алгоритмите, хуманистичните проекти може да
станат ирелевантни. Изоставим ли хомоцентричния в полза на датацентричния
светоглед, човешкото здраве и щастието в голяма степен ще изгубят значение.
Защо да се тревожим толкова за остарели машини за обработка на информация,
когато вече има далеч по-съвършени модели? Ние се стремим да създадем
интернет-на-всички-неща с надеждата, че ще ни направи здрави, щастливи и
могъщи. Но когато интернетът-на-всички-неща бъде създаден и започне да
функционира, хората може би ще се превърнат от инженери в чипове, после в
данни и в край на сметка може би ще се размият в пороя от данни като буца пръст
в придошла река.
Има опасност следователно датаизмът да стори на Homo sapiens онова, което
Homo sapiens е сторил на другите животни. В хода на историята хората са създали
глобална мрежа и са преценявали всяко нещо според функциите му в тази мрежа.
Хиляди години това е подхранвало човешката гордост и предразсъдъците. Тъй
като хората са изпълнявали най -важните функции в мрежата, ние лесно сме си
приписвали заслугите за ней ните постижения и сме се възприемали като венец на
сътворението. Животът и преживяванията на всички други животни са били
подценявани, защото те са изпълнявали много по-маловажни функции, а
животински вид, кой то преставал да изпълнява каквато и да е функция, изчезвал.
Когато обаче ние, хората, изгубим функционалната си значимост в мрежата, ще
установим, че всъщност изобщо не сме венецът на сътворението. Критериите,
които ние сами сме въвели, ще ни обрекат да изчезнем в забвение също като
мамутите и китай ските речни делфини. И тогава ще се окаже, че човешкият род е
бил просто вълничка в космичния поток от данни.
Ние не можем да предскажем бъдещето, защото технологията не е
детерминистична. Една и съща технология може да създаде напълно различни
общества. Технологията на индустриалната революция например - влаковете,
електричеството, радиото, телефонът - е използвана за установяването на
комунистически диктатури, фашистки режими и либерални демокрации.
Погледнете Южна Корея и Северна Корея: те са имали достъп до една и съща
технология, но са избрали да я използват по много различен начин.
Развитието на изкуствения интелект и биотехнологията безспорно ще
преобразят света, но това не предопределя един-единствен резултат. Всички
сценарии, описани в тази книга, трябва се разглеждат по-скоро като възможности,
отколкото като пророчества. Ако не ви харесват някои от тези възможности,
мислете и постъпвай те по нови начини, които ще попречат на тези конкретни
възможности да се осъществят.
Не е лесно обаче да мислим и да постъпваме по нови начини, защото мислите и
дей ствията ни обикновено са наложени от идеологиите и социалните системи на
деня. Тази книга проследява произхода на тази обусловеност, за да разхлаби
хватката й и да ни позволи да дей стваме по различен начин и да мислим много
по-креативно за бъдещето си. Вместо да стеснява хоризонтите ни, като
предсказва един-единствен дефинитивен сценарий , тя се опитва да разшири тези
хоризонти и да ни покаже много по-широк спектър от възможности. Както
неведнъж подчертавах, никой всъщност не знае как ще изглеждат трудовият
пазар, семей ството или екологията в 2050 г. или кои религии, икономически
системи и политически структури ще господстват в света.
Разширяването на хоризонтите ни обаче може да има и обратен резултат, като
още повече ни обърка и обезкуражи. При толкова много сценарии и възможности
какво да изберем? Светът се променя по-бързо от когато и да било и ние сме
заливани от неизмерими количества данни, идеи, обещания и заплахи. Хората
отстъпват властта си на свободния пазар, мнението на тълпата и външните
алгоритми отчасти защото не можем да се справим с потопа от данни. В миналото
цензурата е функционирала, като е блокирала информационния поток. В XXI в.
цензурата функционира, като удавя хората в несъществена информация. Ние
просто не знаем на какво да обърнем внимание и често прахосваме времето си в
изследвания и спорове по маргинални проблеми. В древността да имаш власт, е
означавало да имаш достъп до информация. Днес да имаш власт, означава да
знаеш какво да пренебрегнеш. Имай ки предвид всичко, което се случва в нашия
хаотичен свят, върху какво да се съсредоточим?
Ако става въпрос за месеци, вероятно най -добре ще е да се съсредоточим върху
непосредствени проблеми като размириците в Близкия изток, бежанската криза в
Европа и забавянето на темповете на растеж на китай ската икономика. Ако става
въпрос за десетилетия, на преден план излизат глобалното затопляне,
задълбочаващото се неравенство и сътресенията на трудовия пазар. Но ако
погледнем на живота в наистина дългосрочна перспектива, всички проблеми и
промени ще бъдат засенчени от три взаимосвързани процеса:

1. Науката все повече се обединява около една всеобхватна догма, според която
организмите са алгоритми, а животът - обработка на данни.
2. Интелектът се откъсва от съзнанието.
3. Несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми може би скоро ще ни
познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме.
 Тези три процеса повдигат три важни въпроса, които, надявам се, ще останат в
съзнанието ви дълго след като сте прочели тази книга:

1. Наистина ли организмите са просто алгоритми, а животът - просто обработка

на данни?
2. Кое е по-ценно - интелектът или съзнанието?
3. Какво ще се случи с обществото, политиката и ежедневния живот, когато
несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми ни познават по-добре,
отколкото ние сами се познаваме?