1. теория е показал че спе-ктралното се разпронява във вид на дискретни повърхността й предава инпулс.

Топлинно излъчване наричаме елект-
ромагнитното лъчение от тела с темпе-
ратура по висока от абсолютната нула.
Всяко излъчване на телата се съпро-
вожда със загуба на енергия. Затова из-
лъчването може да става или за сметка
на намаляване на енергията на самото
разпределение трябва да има вида час-тици наречен светлинни кванти, Всеки погълнат електрон пр-идава
f  , T    3 F  T  , където енер-гията на които е  0  h
Св-та се раз-глежда като поток от
на повърхността инпулс, а все-ки
отразен се изменя с  pv .
F е отношението на честотата към тем- локализирани в пространството Наляга-нето на светлината в/у
пературата. Това съотношение позво-лява да кванти, движещи се със скоростта на повърхността е равно на инпулса
max св-та във вакъъм. В пос-ледствия тези предаден за 1 сек.от N фотона:

p  RN 2 pv  1  R  Np
тяло или за сметка на получена от вън се установи зависимостта м/у и
кванти са получили наз-ванието
друга енергия. Примери за други фотони. Всеки квант светлина се
видове излъчване са: фотолуменис- температурата: Tmax  b Релей и поглища от 1 електрон, затова броя
hv
 1  R  N
ценцията, светенето на разреден газ фо-тоелектрони отделени от метала е
при преминаване на електрони през Джинс са направили опити да определят ф-
про-порционален на интензивността
него и др.Закон на Кирхоф - за хара- ята f  , T  Те предпо-ложили че на на св-та(I з-н на фотоефекта) c
ктеризиране на топлинното излъчване
ще използваме величината поток на всяко ел.магнитно треп-тение се средно 1 2 Налягането оказано от светлината
енергията Ф, измервана във ватове. енергия = на 2 поло-вини kT - 1 EK  mvmax . пр-и нормално падане в/у
Излъчването се състои от вълни с
половина за ел. и 1 за магнитната енергия на
2 повърхността е
различни честоти ω (или дължина на
E
2
p  1  R  e  1  R  w
вълната λ).Да означим потока енергия, вълната. Раз-глеждайки ел.магнитното
изпускан от еденица повърхност на тя- излъчване, като намиращо се в равновесие с mvmax
из-лъчващото тяло в случая на плоска вълна
ЗЗЕ: hv  A  -
c
лото с dRT в интервала Релей и Джинс намират че 2 Ефект ма Комптън
честоти d (от  до

2

f  , T  2 2 kT
у-е на Айн-щайн. То позволява
обяснение на 2 и 3 закон на
Корпускулярните св-ва на св-та се
по-явяват при явлението наречено
  d )При малка го-лемина 4 c фотоефекта. Съгласно предната ефект на Комптън. Той установил
формула получаваме че че в съ-става на разсеяното
на интервала d потокът A лъчение ед-новременно с
v0  От A  hv0 и излъчването на пъ-рвоначалната
dRT ще бъде пропорционален h дължина на вълната  се

на d т.е ще имаме 2
mvmax
съдържат и лъчи с по голяма дъл-

 eU 0 записваме жина 1 . Опитите му показали

dRT ~ d Величинат 2.
2
Външен фотоефект че   1   не
dRT Коефицента на пропорциооналност h в Различаваме 3 вида фотоефект-външен, ура-внението във вида
RT  h v  v0   eU 0
се нарича из- вътрешен и вентилeн. зависи от дължина-та на вълната
по-следствие е получил наименованието
d  а се определя само от ъгъла
кон-станта на Планк h  h 2 , Последното у-е е било потвърдено
лъчвателна способност на тялото.Като
където h съ-що се нарича константа на опит-но от Миликен. У-ето на на разсейване  . Установя-ва
знаем излъчвателната спо-собност на
Планк. Ако излъчва-нето се изпуска на многофотонния фотоефект има вида се следната зависимост
тялото можем да намерим енергетич-
ната му светимост порции h  , то енерги-ята n трябва 2
mvmax   c 1  cos    2c
R   dRT   RT .d
да бъде кратна на тази вели-чина Външния е открит от Херц,които намира Nhv  A 
2 Схема на опита на Комптън
 n  nh  ,  n  0,1,2..
опитно, че ел. Разряд м/у 2 електрода се
Нека върху елементарна площ от осъ-ществява по-лесно когато се осветят
повърхността на тяло пада поток от с ултра виолетова светлина. Ленърт и
Съгласно за-кона на Болцман вероятността
Томсън из-мерваики специфичния заряд
лъчиста енергия dФ , съставен
Pn да има ст-ст n се определя от на испуснатите по деиствие на
от елементарните въ-лни с честоти от светлината частици са оста-новили че
 
Pn  A exp  n   A exp  
до   d . Част от този
това са електрони. При уве-личаване на
nh  Фото тока пос-тепенно
kT
напрежението
нараства,kT 
поток dФ ' ще бъде погълната от    
т.к. все повече фото еле-ктрони
достигат до анода.При изочаването на V-
Планк получава за средната енергия на A характеристики на различни мате-
тялото Безразмерната величина
'
излъчването с честота  следния израз
рияли важна е чистотата на повърхноста
за това измерванията се правят във
3.
Маса и инпулс на фотоните. Наля-
dФ ваком.Има 3 закона за външния фото
AT  се нарича
 ср  h ефект(закони на Столетов).
гане на светлината Съгласно хипо-
тезата за светлинните кватни светли-
Принцип на опита: Снопът
dФ h Заменяйки във 1.Големината на фото токо е пропорци- ната се разпространява, изпуска и по- отделен от D1 и D2 се
e kT 1 онална на енергетичната осветеност глъща на дискретни порции(кванти)-
поглъщател-на способност на тялото. насочва към разсейва-щотото в-во.
формулата на Релей-Джинс получаваме фотони. Съществуването на фотоните
Поглъ-щателната способност заеиси от
формулата на Планк
Ев е било доказано експерементално. Спектралния състав на разсеяното
лъчение се изследва с по-моща на
тем-пературата на тялото => AT Фотона притежава енергия
f   , T   h 2
3 2.Максималната скорост ( ЕК ) на спектрограф. Този ефект не-може
1
е фун-кция на честотата и hc да бъде обяснен от гледна точка на
амплитудата.За тяло напълно 4 c 2 h фото-ефектите не зависи от   hv  h   вълновата теория. От ЗЗЕ и
поглъщащо падналото в/у него e kT 1 интензивността на падащата светлина а
 импул-са => че
се определя само от че-стотата й 
лъчение AT  1 . Такова тя-ло тази фор-мула точно се съгласува с
експерименталните резултати в целия като расте линейно с уве-личаване на
Масата му се намира от връзката м/у
масата и енергията му
h   m0 c 2  h 1  mc 2

се нарича абсолютно черно тяло. М/у  
излъчвателната и поглъщателната
честотен интервал от 0 до честотата.
 hv h k  mv  h k1
способност на всяко тяло има опреде-
3. За всяко вещество съществува „черве- m  . Фото-на е
2
c2
на граница” на фотоефекта т.е. минимал- Разделяйки горното у-е на c у-то
лена връзка. Кирхоф е формолирал =>
на честота  на светлината (зависеща
c добива вида
закон:отношението на излъчвателната
частица която се движи със ско-
способност не зависи от тялото,а е
една и съща за вс.тела и е функция на
от химичната природа на в-вото и от
състоянията на повърхността), при която
ростта на светлината c Ако в зависи- mc  m0 c  h  k  k1 
мост от теорията на относителността
честотата и температурата светлината с каквато и е интензивност ако повдигнем на квадрат получа-
поставим v = c от формулата
предизвиква не фотоефект. ваме
R T
 f  , T  .Според
Под действието на полето на свет-
линната вълна в метала възникват m
m0
m 2 c 2  m02 c 2  h 2 k 2 
AT принудени треп-тения на електроните, 2
Кирхоф ен-ергетичната светиммост на
амплитудата на които, може да бъде
достатъчна за това електроните да
1  v2  h 2 k12  2h 2 k .k1 
АЧТ е = на c
 2m0 ch  k  k1 
напуснат метала-именно тогава се наб-
 ЕК m
R   f   , T  d
людава фотоефекта. на получаваме че но
.AЧТ  
0
електрона би трябвало да зависи от масата на фотона трябва да бъде
крайна. Това е възмойно само когато
mv  h k  h k1
падащата све-тлина, защото с
не съществу-ват в природата обаче като повдигнем на квадрат
може да бъде създаден модел.
увеличението й на елек-трона би се
предала повече енергия, но това
m0  0 , зато-ва фотона е
получаваме
противеречи на 2 закона на фото-ефекта. особенна частица която се различава
Съгласно вълновата теория енер-гията на съществено от електрона протона и m 2v 2  h 2 k 2 
електроните е пропорционална на неутрона, които имат маса различна
интензивността на светлината, тогава от 0. Фотона няма маса при по-кой и  h 2 k12  2h 2 k .k1 cos 
светлина със всякаква честота и доста- може да съществува само дви-жещ се

Графика на спектралния състав на

тъчно голям интензитет би трябвало да със скорост c Фотона притежава където  е ъгълът между век-
откъсва електроните от метала=> не би инпулс
лъчението на АЧТ
Закон при излъчването на АЧТ-
трябвало да има „червена граница” на
фотоефекта, а това про-тиворечи на 3  hv h
торите k и k1
Закон на Стефан Болцман: закон на фотоефекта. p  mc   
c c c h
R  T 4 , енергетичната
Квантови св-ва на светлинатата.
Явлението фотоефект и неговите зако- Импулса на фотона във векторен вид
hc  ве-личината
светимост не АЧТ настъпва номерности могат да се обяснят с ква-   m0c
пропорционално на 4степен на нтовата теория за фотоефекта на Айн- мо-же да се запише p  hk
температурата.(  -константа на С-
щайн. За обяснение на разпределението
на енергията в спектъра на топлинното
От тези разсъж-дения => че фотона се
характеризира с енергия маса и
hc се нарича Комп-танова

Б излъчване е достатъчно според Планк да инпулс. Ако фото-ните притежават дължина на вълната, на частиците
се допусне че св-та се изпуска на пор-
  5,67.10 8 W m 2 K 4 ции, обаче Айнщайн е предложил че св-
инпулс, то светлина-та падаща върху
тялото трябва да оказва налягане
с маса m0 От раз-съжденията

). Вин–възползвайки се от
термодинамиката и ел.магнитната
та с честота  не само се изпуска но и върху него. Това се обуславя от това
че всеки фотон при удрянето си в
=> че ефекта на Комптън неможе
да се наблю-дава във видимата
част на спе-ктъра тъй като енергията Постулати на Бор Нийлс Бор е наложил напрежението при фиксиран ъгъл
на фотона на видимата светлина е до-пълнителни ограничения на на отражение ще се получават
сравнима с енергията на свър-зване на състоянията на електроните в атомите. мак-симуми които отговарят на
електрона с атома Постулати на Бор: различни ст-сти на числото n на

N0 - плътност на потока,  - частици

1. съществуват стационарни състояния
на атома намирайки се в които той не
фиг.е показана кри-вата получена
при тези условия
излъчва енергия;
падащи в/у металното фолио, dN - 2. в стационарните състояния на атома
броят на  частиците разсеяни за 1 време
еле-ктрона движейки се по кръгова
орбита трябва да има квантувани ст-сти
съответстващи на еденица отклонение  на момента на инпулса удовлетворяващи
условието Ln  nvr  nh ,
dN
и   d Величината   кадето n = 1,2,3... а h константа на Вижда се че се получават добре
N0 Планк; 5. изразени максимуми за
3. при прехода на атома от едно Корпускулярно - вълнова природа различните ст-сти на чис-лото n
се нарича диференциално ефективно сечение
стационарно състояние в друго се на частиците на в-вото. 1924 което отговаря на различните по-
на разсейване, съг-ласно Ръдърфор:
изпуска или поглъща 1 квант енергия френския фи-зик Луи Дьо Броил е рядъци на спектъра. Самото
2 стигнал до извода че двойнствената наличие на максимуми е
    E  h  Ако En и Em
    , Е – корпускулярно-вълно-ва природа е
характерна не само за све-тлината но
неуспоримо доказателство за
вълновия характер на електроните.
 4Е  sin 4  2 са енергиите на атома в 2 стационарни
и за частиците на в-вото. Де- Хипотезата на Дьо Броил за
със-тояния, то
енергия на  частицата,  се определя
En  Em  h  nm При
йствително ако при нарастване на
често-тата на св-та нейните вълнови
вълновите св-ва на частиците важи
не са-мо за електрона. Всички
по формула.От по горе =>,че св-ва все по трудно се установяват, то частици притежават вълнови св-ва
можем да предположим но при по тежките частици
2 En  E m има излъчване на квант
dN    1 съществъването на още по къси установяването им е трудно тъй
 N0 
 4E 
 а в обра-тния случай поглъщане на вълни отколкото при  лъчите.
като дължината на вълната на Дьо
d   sin 4  2 квант. 1 и 3 пос-толати са свързани с Броил  е обратно
невъзможността за обо-сноваване на Броил си задава въпроса защо само
т.е. за да-дено разсейващо в-во отделената све-тлината да проявява пропорционална на масата на
ядрения модел на атома, а 2 постолат на
енер-гия Е на  частицата и плътността на Бор е неговата догатка. Радиу-сите на корпускулярно-въл-нови св-ва. Ходът
на разсъжденията на Дьо Броил е:
частиците.
6.
орбитите на електрона около ядрото във
съществъва интересна ана-логия м/у Общо уравнение на Шрьодингер
потока Е0 , произведението водородоподобните атоми се описват с
принципа на Мопертюи в ме- Основното уравнение на
2
rn  h 2 n 2
ханиката и принципа на Ферма в гео- квантовата механика е
dN 
sin 4
израза , n=1,2… метричната оптика. Тези 2 принципа формулирана във 1926г от
трябва да е постоянна Zne мо-гат да бъдат представени в афстрийския физик Е.
d 2 Енергията на стационарните енергетични еднаква мате-матическа форма. Шрьодингер. У-то на Шрьодингер
величина. Така може да се определи нива се определя от Според принципа на Ферма в както и всички основни физическу
геометричната оптика пътят на уравнения не се извежда а се
константата  и => параметъра 2 4
En   mZ 2e 12
светлината м/у 2 точки в среда с кое- постулира. У-ето му има вида:
Въз основа фицент на пречупване n(x,y,z) е ми-
PZ
 h   U  x, y , z ,
резултатите от тези опити да- 2
2h n нимален за реалния път на лъча =>
ват основание на Ръдърфор да създаде дви-жението на 1 частица и на 1
атомния модел на атома съгласно кой-то
на 3-тия постолат на Бор за честотите на
светлинен лъч може да се представи 2m
атомите притежават много малки ядра с излъч-ване  nm намираме: по аналогичен начин. Тази формална
където h  h / 2 , m е
аналогия важи са-мо за
диаметър (около 10 14 m ), в които е геометричната оптика. Както ви- масата на частицата, а
съсредоточена почти цялата им маса и целия
 nm 
Еn  Еm
 mZ e 2 4
  1 
1ждаме разсъжденията на Дьо Броил
2 2 2
им „+” заряд. Според него всички електрони
на атома образуват облак обкръжаващ h 2h 2 
про-изтичат

от 1 неизказан принцип
m 2за си-метрията.
n2 Светлината има и  д2  д2  д2
ядрото. Електронеутралността на атома се вълнов и корпускулярен характер. дx дy дz
Теорията на Бор е позволила да се Въз основа на тези разсъждения
обяснява с равенството на положи-телния - оператор на Лаплаз; i-
свърже емпирически установената ст-ст Броил съпоставя на всяка частица 1
заряд на ядрото и отрицателния на имагинерна ед-еница, U(x,y,z,t ) -
на константата на Ридберг с константата съответна вълна. Една от най важните
електроните. При този модел атома неможе потенциалната ф-я на частицата в
да е статичен, тъй като в про-тивен случай на Планк h . Теорията на Бор се явява характеристики на вълните е тяхната
силовото поле. Вълно-вата ф-я
дължина. За да въведе това понятие за
  x, y , z , t 
електроните привли-чайки се от + заряд на прехо-ден етап в развитието на физиката
ядрата ще трябва да паднат в/у тях => за да е частиците Дьо Броил пре-дполага че е
от класи-ческата теория към квантовата.
стабилна с-мата е необходимо електро-ните съотношението за инпулс на фотона
Опит на Франк и Херц Немските комплексна ф-я. За да описва
да се въртят около ядрата. Ако се приеме че
електроните се въртят по кръгова орбита
физици изучават стълкновенията на Pf  h има универсален ха- движенията на ми-крочастицата
  x, y , z , t 
около ядрата то Кулоновата сила на
електроните с атомите на газовете по 
метода на задържа-щия потенциал. трябва да
взаимодействие на всеки „-„ електрон с „+” рактер за всякакви сълнови процеси.
ядро ще играе ролята на центростремителна Ако частиците имат кинетична изпълнява следните изисквания:
енергия E то заменяйки инпулса 1.   x, y , z , t  трябва
сила или:
mv 2  Ze 2 k
да е крайна;;
r r2 P   x, y , z , t 
с Ek мо-жем да запишем
2. трябва
Линеен спректър на атома на водорода
 h да е ед-нозначна ф-я;
Използва се стърклен балон запълнен с За дължи-ната на
  x, y , z , t 
Експериментално е устано-вено че 2 mek
светещите газове дават линей-ни спектри. жи-вачни пари при налягане 133Pa. В 3. и
Балмер е установил че ли-ниите във балона има катот-К, мрежест електрод-М вълната на Дьо Броил полуаваме
и анод-А. М/у К и А се прилага нейните първи производни
видимата област на спек-търа на h
 д  д д
водородните атоми се под-чиняват на напрежение което мо-же да се мени. А
м/у М и А пост. напрежение от0,5Vс 2 me
дx
, ддy , дz , дt тр-
2
зависимостта   0 n ,
противоположна на К и А полярност Опитни доказателства за ябва да са нeпрекъснати ф-ии в
Отделениете от К електрони се хипотезата на Дьо Броил
n2 4 ускоряват от напрежението и се насочват
ця-лото пространство;
  x, y , z , t 
Формулата на Дьо Броил е била
към М. 1 част от тях преминават през М потвърд-ена екпериментално от 4. трябва

където ,аn= и достигат до А. В резултат на това
0  3646,13 А Дейвидсън и Дж-ермер. Електроните
да е нормиру-ема, т.е.
излизат от нажежена жичка и се
3,4,…, 11. За вълновото число v можем да протеклия ток Ia се измер-ва с
ускоряват от приложеното м/у К и А 2
запишем че галванометър G. Оказва се че го- напрежение. В А има прорязан отвор
така че навън да излиза сноп еле-  dV , трябва да е
  Ia
v  1  Rsp  12  12 
лемината на зависи от ктрони който преминава през още
За v
един отвор за да стане успореден.
 2 n  напрежението. От опита се вижда че
Скоростта зависи от приложеното м/у
равен на 1;
4. живачните атоми могат да поглъщат За да достигнем до у-ето на Шрьо-
Атомни модели Взаимодействието на електродите напрежение. След това
само определено количество енергия. дингер, да разгледаме свободно
падащите частици и ядрото се кръгова-та, честота   2c  Погълнатата енергия възбужда жи-
електронния сноп попада в/у
дви-жеща се частица на която
извършва по закона на централните повърхността на никеловия
получавам вачния атом, като премества електрон в съгласно Дьо Броил се съпоставя
сили с потенциална енергия от вида моникристал. Отразените електрони
този атом на по-високо ниво. При една плоска вълна. У-ето на
   връщането на електрона в нормално
се улавят с помо-ща на Фарадеев
  R 12  12 
плоска вълна раз-пространяваща
Eп  , където  е Ридберг е състояние тази ене-ргия се излъчва като
цилиндър. На фиг е по-казана една от
r
2 n  светлина. Такова све-тене действително
получените диаграми се по остта ОX има вида
постоянна ве-личина. При
  x, t   A cos t  kx 
се наблюдава при опитите
взаимодействие на  частицата с
показал, че в линейните спектри не само на
водорода, а и на другите елементи се
ядрото потенциална енер-гия може да наблюдават спектрални се-рии. Пашин => плоската вълна на Дьо Броил
открива нова серия подчиняваща се на има вида
2ePe
се запише така En  ,
зависимостта (в инфрачервената област)
  x, t   А exp 

i  Et
r    h

P е параметър а e - то-варът на
  R 12  12  В ултрави- В квантовата механика е прието
3 n  по-казателят на експонентата да се
взема със знак „-„ но тей като
електрона =>   2Pe 2 олетовата област Лайман открива серия 2
Вижда се че при ъгъл 60 градуса съ- смисъл има само  то това
  ществува рязко изразен максимум
  R 12  12  ,кадето n = 1,2,3 което показва че електроните се
е несъществено.
дефиренциране
Чрез
получаваме
1 n  разсейват от никеловия монокристал
така че ъгъла на отражение и падане
… да са еднакви. Като се променя
  1  A exp ikx 
Съотношение на неопределеност.
д 2 и
p2   1 h 2 2 .
Съгласно двойнствената корпускуля-

 2  B exp ikx 
рно-вълнова природа на частиците на в-
дx вото за описание на микрочастиците се
Използвайки връз-ката м/у енергията и използват ту вълни ту корпускуля-рни
инпулса получа-ваме диференциалното представи. Затова не трябва да им се и едно общо
у-е преписват всички св-ва на части-ците и
на вълните => е необходимо да се внесат   1  2 , където А и
2 д 2 д 2
 h
някакви ограничения в прилагането на В са кон-статни. Замествайки k за
 ih 2 понятията към микро-частиците. В у-ето на Шрьо-дингер получаваме
2 m дx
2
  x, t   A exp i t 
дt класическата механика всяка частица се
движи по определна траектория така че
Доказателството за верността на у-ето

 B exp  i  t  kx  
във всеки момент от време нейните
на Шрьодингер се доказва с опита на
кординати и нпулс са точно фиксирани.
изводите до които то води.
Микрочастиците съ-ществено се
Физически смисъл на вълновата ф-я Ако сравним полученото решение
различават от класически-те частици
Възниква въпроса за физическия с у-то на плоска монохроматична
поради това че имат вълно-ви св-ва.
смисъл на вълните на Дьо Броил. За вълна, нап-ример такава която се
Затова при тях неможем да говорим за
изясняване на този проблем се разпространява в положителна
движение на микрочасти-ците по
сравняват дифракцията на светлинни-
определена траектория и за
те вълни и дифракцията на микроча-
едновременно точни стойности на посока на ОX
стиците. Дифракционната карта наб-
  A exp i  t  kx  
координатите и инпулса им. Така нап-
людавана за светлинна вълна се ха-
ример понятието дължина на вълната
рактеризира с усилване или отслабва-
не на амплитудата на трептенията в  в дадена точка е лишено от смисъл. Енергията на свободната частица
различните точки на пространството. А доколкото инпулса на частицата p се Е се състои само от кинтеичната й
Съгласно вълновите представи за съ- изразява с дължината на вълната им енергия тъй като
щността на светлината интензив-
ността във всяка точка на дифракцио- p  h/ , то от тук => че микро- 2 2 p2
нната картина е пропорционална на частицата с определен инпулс има на- E h k   Ek
квадрата на амплитудата на светли- пълно неопределена координата. Нем- 2m 2m
нната вълна. По представите на фото- ския физик Хайзенберг достигнал до => пълната ене-ргия на свободната
нната теория интензивността се опре- извода че микрочастицата неможе ед- частица е пропорцио-нална на
деля от броя на фотоните попадащи в новременно да бъде характеризирана с квадрата на вълновото й число k.
дадена точка на дифракционната координати и инпулс. Съгласно Хайзе- Свободната частица е с
картина. => броят на фотоните в да- нберг микрочастицата неможе да има непрекъснат енергетичен спектър
дена точка на дифракционната карти- едновременно и определна координата 131 графика
на корелира с квадрата на ампли- (x,y,z) и определена съответна проек-ция
тудата на светлинната вълна. Докато за
1 фотон квадратът на амплитудата
определя вероятността за попадане на
на инпулса  px , p y , pz  , като

фотона в 1 или друга точка. Дифракц- не-определеностите на тези велечини

ионната картина наблюдавана за мик- удовлетворват условието
рочастицата също се характеризира с
нееднакво разпределение на микро- xp x  h , Преминаване на микрочастица
през потенциална бариера.
частиците разсеяни или отразени в
различните направления. В едни се yp y  h ,
131 графика
наблюдават по голям брой частици
отколкото в други. От гледна точка на zp z  h Нека поток от
вълновата теория наличието на
максимум означава че тези направле- електрони преминава през тесен процеп
ния съответстват на най голямата
интензивност на вълната на Дьо Броил.
с ширина x разположен
перпендикупярно на направлението на Квантовата мехнаика води до
От друга страна вълната на Дьо Броил принципно нов извод за
се оказва с най голяма амплитуда там движението им
Фиг. 129 стр възможността за пре-минаване на
където има най голям брой частици. микрочастица през по-тенциална
По такъв начин за бариера. Нека микрочастицата се
Микрочастиците дифракцион-ната движи по направление на остта
картина се явява проявле-ние на
статистически законо-мерности ОX в пространството в което
съгласно които част-иците падат с по
7. полето се мени скокообразно
голяма веро-ятност в тези места където
Стационарно у-е на Шрьодингер както е показано на гра-фиката.
ин-тензивността на вълната на Дьо
За много задачи във физиката въл-новата ф-я Тъй като електроните притежават въл- Очевидно е че в ляво от точката
Броил е по голяма. Ампли-тудата на
вероятността може да бъде комплексна   x, y , z , t  не завизи от нови св-ва то при преминаването им през
процеп размера на който е сравним с
x0 потенциалната
величина и вероятността w е
пропорцио-нална на времето така че у-то на Шрьодингер може да дължината на вълната на Дьо Броил за енергия на мик-рочастицата е

w ~   x, y , z , t 
2
се упрости. Като изключим зависимостта на
вълновата ф-я от времето получаваме у-то на
електрон се наб-людава дифракция.
Дифракционната картина наблюдавана
U 0 и тя ще се движи

Съгласно квантовата теория

Шрьо-дингер за стационарните състояния.
Това е възможно тогава когато сило-вото
на екрана се характеризи-ра с главена свободно, а в дясно от x0
максимум разположен си-метрично на
потен-циалната й енергия има
вероятността dw в момент t да поле в което се движи частицата е отса Y и странични мак-симуми
стационарно. Нека микрочастицата да се разположени от 2-те страни на главния.
намери частица в елементарния обем стойност U0 .
dv в око-лноста на точката с
движи по остта ОX тогава у-то на p x  p sin   h sin  Скокообразното изменение на
 полето иг-рае ролята на
Шрьодингер може да бъде написано във
координа-ти x, y , z е равна на вида От тео-рията на дифракцията е известно потенциална бариера с ви-сочина
че първия минимум съответства на ъгъл
dw    x, y , z , t  д  x, t  2 д 2  x , t   U0
2 . Да разгледаме
dv
h
удовлетворяващ условието
ih  поведението на микрочастица
Вероятността в момента t да намерим
частица в крайния обем v е = на
дt 2m дx 2 x sin    от тук попаднала в област в която има

    потенциално поле. У-ето на

W   dW    dv  U x  x, t xp x  h
2 получаваме че 8. Шрьодингер за първата област
Движение на свободна частица В има вида
v v след преобразувания амплитудното у-е на Трябва да вземем на предвид че
d 2 1 d 2 1
кван-товата механника под свободна
Шрьодингер има вида

p x  p sin  xp x  частица h
d   x
2
се разбира такава частица
 2m2 Ek 1 
 w  U  x    x   0
която се дви-жи с постоянна скорост
 2m . В квантова-та теория се разглежда
съотношението на не-определеността на
и не притежава потенциална енергия. dx 2 h 2
dx
dx 2 2
h енергията Е и времето t като
Ако движението на микрочастицата , а за втората
се извършва по нап-равлението на
Амплитудното у-е на Шрьодингер е от неопределеноста на тези величини удо-
d 2 2
същия вид като диференциалното въл-ново
у-е от класическата физика
влеворява условието Et  h оста О X то общото у-е на
 2m2 E  U 0  2   
2 2
Опитът действително показва че Шрьодингер имаdx2 h
вида
d  1 d  2 д 2  x, t  д  x ,t 
спектралните линии са размити.

2
 0 За sin Измервайки ширината на спект-ралната
 h
Общите решения на горните 2 у-я
 ih са съответно
dx v 2 dt 2 линия можем да отценим порядъка на

вълна ра-зпространяваща се по ОX ев
времето на съществуване на атома във
възбудено състояние.
2m дx 2 дt1 x  A1 exp ik1x     
От своя страна вълновата ф-я
  x
за x<0 и
сила   A expi  t  kx  удовлетво-рява
 2  x   A2 exp ik 2 x  
амплитудното у-е на Шрьодингер:
. Идеята на Ш-рьодингер била да приложим
d 2  x 
, за x>0 . Намиране вероятността

E  x   0
въл-новото у-е към вълната на Дьо Броил.
 2m
за проникване на микрочастицата
2 във вто-рата област когато
d 
     0 dx 2 2
 2m E U x h пълната й енергия E е по малка от

dx 2 h2 Като полож-им
2m E  k 2
у-
височината на бариерата U0 .
Това у-е съвпада със стационарното у-е на h Решението на у-то на Шрьодингер
Шрьодингер, ако wE . Стойностите ето на Шрьодингер добива вида е от вида
на пълната енергия Е за която въл-новата ф-я
удовлетворява у-то на Шрьодингер се
d 2  x 
 k 2  x   0  2  x   A2 exp ik 2 x 
наричат собсвени стой-ности на енергията. dx 2 Вероя-тността за откриване на
Има 2 частни решения микрочастицата в точка с
координатата x намираща се във м/у2съседни нива е полукласически характер и
втората област е равна на неможе да обясни много от
E n  E n 1  E n  основните св-ва на атома. С
 2  x exp  2kx  
2 2
 A2 помощта на теорията на Бор
h2 h2
 2n  1 
немогат да бъ-дат пресметнати
2
 A2

exp  2 x

2mU 0  E    N интензив-ностите на излъч-
 h  8.m.L2 8.m.L2 ванията на атомите или да бъде
построена теорията на атом не с 1
Тази вероятност е различна от 0 макар 9. а с няколко елек-трона. Всички
и да намалява експоненциално. С на- Движение на микричастица в едномерна тези въпроси не предизвикват
растване на разстоянието x (фиг. 1) потенциална яма Нека движението на ми- никакви принципни трудности при
раз-глеждайки потока от частици крочастицата да става по нап-равление на Линеен хармоничен осцилатор по-строяване на теорията на атома
движещи се към потенциалната Тялото чиито състояния се описват с с помоща на вълновата механика.
оста ОX в поте-нциално поле за което хармонични у-я е прието да се нарича Проблема за движение на 1
бариера с ви-сочина U0 стигаме
U  x  U 0
линеен хармоничен осцилатор. За ЛХО електрон в атома представля-ваща
до извода че част от частиците при зависимостта на потенциалната енергия в математическо отношение
проникват във II област въпреки по от координатата се описва със зави- обобщение на класическата задача
малката си енергия спрямо тази на x  0, x  L и U  x  0 симостта U  1 kx 2 където
за движение на планета около
потенциалната бариера. слънцето е интересна и с това че
2
при 0 x L Движението на долуска точни решения. Да

частицата в такова поле се нарича дви-жение k  m. 2 ; m –масата а  - отбележим че енергията на

взаимодействие на електрона с
в потенциална яма. За областите I и III честота на трептене
стационарното у-е на Шрьодингер с което се 2
Z .e0
ядрото е
описва движението на частицата е Ur  
r
d 2 1,3  x 
Вероятността за намиране на  2m E  U0   1,3  x   0 10.
където Z е товара на ядрото, а

частицата в област III може да се dx 2 h2 Движение на микрочастица в e0 - елементарния

намери като се напише и реше стр. 136 централно силово поле електрически заряд на електрона.
стационарното уравнение на Шрьо- Движението на частица в полето на За това задачата за во-
дингер в области I, II и III. За области I це-нтрални сили представлява една от дородоподобния атом, около
и I I I у-то на Шрьодингер ще бъде стандарт-ните задачи на квантовата ядрото на кой-то се движи 1
еднакво с това за област I, а за област I механика. Тази задача стои в електрон представлява ти-пична
I ще съвпада с това за об-ласт I I от За ЛХО у-ето на Шрьодингер има вида основата на квантовата теория на задача за движение в поле на цент-
предишния случай. осцилатора, играе голяма роля при
d 2  x   изуча-ването на спектъра на 2 рални сили. Разполагайки
 2 m  E  m x   
2 2
За областта II стационарното у-е на атомните
x  молекули.
0 Трябва да
началото на коор-динатната с-ма в
dx 2 h2  2 ядрото на атома и считайки
Шрьодингер е отбележим че зависимостта на ъгловата част на вълновата ф-я за
вълновата ф-я от ъглите в полето на
d 2 2  x 
известна за намиране на
 2m2 E 2  x   0
У-ето на Шрьодингер за ЛХО след центра-лните сили не е свързана с
2 разделяне на  придобива вида конкретен избор на потенциалната енергетичните нива En и
Като използваме граничното условие dx h енергия и затова сверични-те ф-ии
за непрекъснатост на вълновата ф-я
d 2  z 
имат универсален характер тъй като R r 
    z 2   z   0
За I и III области общото решение на радиалната част на
  x
се отнасят за всяко централно
и нейните 1 производни на вълновото у-е е вълновата ф-я да използваме у-е

 1,3  x   A1 exp ik1x   B1 exp ik1x 
симетрично поле. Стационарното
гр-аниците на потенциалната бариера
 dz 2 уравнение на Шрьо-дингер в този от вида
получаваме система от у-я от която . От теория-та на диференциалните у-я е случай трябва да се запише в
 2
можем да определим стойностите на При x   функциите известно че горното у-е има решения в сверични координати. Можем да
2 2 m  E  Z .e0 
представим оператора на Лаплаз rR  
коефициентите
  z  
 1  x  2  x
областта , които 2 r
h 

A1, A2 , A3 , B1 , B2 , и са крайни само
удовлетворяват стандартните гранични 2  2 1 2
r  2 
условия за ограниченост, непрекъснатост r Ефекивна потенциална енергия на
като знаем тези коефициенти можем да ако са = 0 което показва че вероятността за
намиране на микрочастицата в област I и III и едно-значност само при определени Стационарното у-е на Шрьодингер електрона
определим коефициента на отражение
също е 0 => микрочастицата ще се намира стойно-сти на отношението приема вида
Z .e 2
от бариерата R и коефи-циента на
само в област II, т.е. вътре в потенциалната  /   2n  1  2 2  0 h 2 I  I 1
  k 2  r.U eff
прозрачност D. Получава се , където n =
яма. За област II вълновата ф-я има вида   r  1 
   0  
r2 r 2 m.r 2
  A2 exp ik 2 x   B2 exp
  z,ikка-то
2 x заместим
 
2 m U 0  E  
0,1,2… Без да търсим явния вид на  
D  D0 exp   2d
 h  2 x  в горното Полага-йки по нататък 1 член на която е убословен от
където D0 е константа със
където А и В са константи
равенство  и  с. техните =, =>
y    и    с кулоновото взаимодействие а 2 от
центробежните сили
2 2 2 2
En  h k  h  .2n  h преобразувание
n2
стойност близка до 1. m – масата на за спектъра на енергията помоща на метода при отделяне на Стр 156

 
частицата; Ако бариерата не е радиалната част от ъгловата
правоъгълна пре-дната формула се 2m 2 2m L 8mLсе получава E  n  1 h намираме за разделените ф-ии
обобщава и проз-рачността на 2 следните
Стационарното у-е на Шрьо-дингер
произволна по форма прозрачна описващо движението на частицата в като n = 0,1,2…=> квантовия осцила-тор
бариера се определя от израза потенциална яма с идеално отразяващи може да при-тежава само редица от
дискретни ст-сти на енергията т.е  m12 
 x 2стойности 
стени се удовлетворява само при собствени
неговата пълна енергия се квантува.
2        0
D  D0 exp  2
 h
U 0отнацялтото
2m  зависещи E  dx 
пълната енергия En
 n следова-телно в
число



sin 2 



 x1потенциалната яма микрочастиците
 Движейкинемогат 2
   m12   0
да се намират в покой. се в
потенциалнта яма те прите-жават определен Графически ф-ята U eff  r 
В съответствие с изискванията за
кадето x1 и x2 са
 
дискретен ред от стойности показан на фигу- е представена на фигурата по горе.
рата периодичн-ост на ф-ята   с
координатите на границата на От тази графика => че ако пълната
137 стр енергия на електрона е отри-
потенциалната бариера при дадена
стойност на пълната енергия Е
период 2 за констан-тата цателна то движението му ще се
Стр 135 извършва в област ограничена от
m1 , която се нарича магнитно 2-те му страни с по-тенциални
квантово число се определят като въз- бариери поради което енер-
можни само стойностите гетичния спектър трябва да има
дискретен характер. Ако Е>0 от
m1  0,1,2,3,...дясно бариерата ще от-съства и
Квантуваните стойности на En се положението на електрона при го-
При m1 = 0 има решение само ленми r става неограничено. За
наричат енергетични нива, а числото n се възможния спектър на енергията
нарича главно квантово число. Пълната при строго определени стой-ности на на водородоподобния атом се
вълнова ф-я е получава израз съвпадащ с у-е
константата  а именно при
 n  x, t   A sin L.n x exp
   
i E.t 
h

  
  I I  1 , където I се теория
получено от полукласическата
на Нийлс Бор
2
, което показва че собствените вълнови ф-ии нарича орбитално квантово число.
En   R.h .Z , където
n2
описващи поведението на микрочастица-та в Радиалнта вълнова ф-я, вида на която
потенциалната яма са у-я на стоящи вълни с зависи от стойностите на енергията
Е , орбиталното квантово число I и R е константата на Ридберг а n
възли в точките x0 и x L и
U r
главно квантово число.
потенциалната енергия . Израждане на квантовите
кръ-гова честота   E / h . За пъл-
То има раз-лични решения в състояния различните квантови
ната вълнова ф-я на микроча-стица движеща зависимост от това дали енергията е + състояния имащи еднаква енергия
се в потенци-ална яма намираме или -. При случай Е > 0 съот-ветсва се наричат изродени, а броят на

 n  x, t   2
L L
 
 h

sin  .n x exp  i E.t 

на свободна частица която идва от
безкрайност, приблежава се до
различните квантови състояния с
дадена стойност на енергията се
нарича кратност на израждане.
потенциално-то силово поле и отново
отива в безкрайност. При Е < 0 При дадена стойност на главното
така вероятноста dw да бъде на-мерена
съответсва на частица намираща се в ква-нтово число n числата I и
частицата в момента t в ин-тервала dx е пределите на потенциално силово
n1
 
могат да заемат следните
поле например електрон намиращ се
dw    x, t 
2
dx  2 sin 2  .n x dx в пределите на атома поради стойности
L L свързването му с ядрото.
от тук => че енергетичния интервал Квантова теория на
I  0,1,2,..., n  1
водородоподобния атом Теорията на Енергетичн-ите нива съгласно
Бор за водородоподобния атом има теорията на Шрьо--дингер се
оказват изродени като крат-ността на намагнитването им чрез про-пускане на състои от еднакви частици, например
израждането е
различава с 1 , като изхожда от
ток през бобината заедно с магнитния електрони. Всички електрони имат частици с полуцял спин Ni ,
опитните ре-зултати и от нагледната мо-мент възнива също и механичен еднакви физически св-ва – маса, може да приема само 2 стой-ности
n 1 i m 1
 m   2i  1 2i  1  n
представа за електронните орбити Бор момент големината на който може да ел.заряд, спин и др. вътрешни
2 0 за свободните състояния и 1 за
 предлага циф-рите 1,2,3,4 с които са били бъде определена по завъртането на характе-ристики. Такива частици се заетите. Квантовата статистика
заместени във формулите за вълновите кварцовата нишка. Ако този образец се наричат търждествени. Необичайните
i  0 m  i i 0 числа, бук-вите s,p,d,f да се считат че са премагнитва с помоща на променлив ток св-ва на системата от еднакви
поз-волява да се пресметне
средното число на запълване.
Момента на инпулса просто ази-метални квантови числа. Така е то ще въз-никне променлив механичен тъждествени час-тици се Идеалния газ от бозони - бозе-газ
било установено правилото момент, което ще доведе феромагнитния характеризират с фунда-менталния
L  h i  i  1 , а обра-зец до въртеливи трептения. За принцип на квантовата механика -
се описва с квантовата ста-тистика

проекцията на момента на инпулса

Lz в/у зададено
Lz  h .m1 Горните
съотношения показват че при
движение на електрона в атома
момента на инпулса и неговата
проекция върху зададена ос са
квантувани величини.
I  1 Това правило обаче не
усил-ване на ефекта на завъртането е принцип на неразличимост на
на Бозе-Айнщайн. Съгласно
разпределението на Бозе-Айнщайн
следва от теорията на Бор. Теорията на Бор е било използвано явлението резонанс. тъждествените частици. Невъзмож-но средния брой на бозоните
направление могла да даде обяснение на 1 друг факт Експеримен-талното измерване на е експериментално да бъдат разли- намиращи се в квантово състояние
известен за спектрите както на локалните жиромаг-нитното отношение е показало чени тъждествените частици. Принц-
2 метали, така и за спектрите на други че знакът на това отношение е „-”, т.е. ипа на неразличимост на тъждестве- характеризирано с енергия Ei
елементи. Известно че вси-чки спектрални напълно еднозначно може да бъде ните частици произтича от
термове на локалните метали с изключение направен извод че на-магнитването на съотношен-ията на неопределеност от е равен
на s термовете са всъщност 2-ни. Поради феромагнитния образец е обословено от които => че понятието траектория е
Ni  1
exp  Ei    I .k .T  1
това спектрите се явяват 2-ни линии – дви-жението на електроните обаче неприложимо за микрочастиците.
дублети. Очевидно разцепването на спе- стойността на множителя на Ланде е Състоянието на микрочастиците се
ктралните линии е обуславено от раз- описва с вълнова ф-я позволяваща да
цепването на енергетичните нива. намерена за равна g 2 а не 1 където k е констан-та на Болцман,
2 Т термодинамична темпера-тура а
Структурата на спектрите отразяваща се изчисли само  За
разцепването на линиите на ком-поненти се
както при Шрьодингер. Щерн и Грлаг в
своите експери-менти са изучавали
 химически потенциал.
намиране на микрочастицата в
нарича финна структура, а само те спектри поведението на атомите в нееднородно Идеалния газ от фермиони -
околността на 1 или друга точка на
мултиплетни. Орбитален магнитен и магн-итно поле опитвайки се да проя-вят ферми-газ се описва с ква-нтовата
пространството. Можем да говорим
електричен момент на електрона теоретичната формула статистика на Ферми-Дирак.
само за вероятността за намиране в
Графика 159 стр
 z    0 m1 В този дадена област на 1 от търждествените Съгла-сно тях средния брой на
фер-мионите нами-ращ се в
частици тъй като е безсмислено да
класически опит сноп от едновалентни об-съждаме коя частица каде се квантовото със-тояние с енергия
атоми, движeщи се по направление на намира. В квантовата механика
тъждествените частици губят своята
Ei е равен
остта OX среща по пътя си индивидуалност и стават
неразличими. Принципа на не- Ni  1
exp  Ei    I .k .T  1
магнитно по-ле насочено по остта
различимост на тъждествените ча-
Движещият се електрон създава електри-чен OZ , т.е пер-пендикулярно на стици може да бъде записан във вида
ток - фиг. по горе Ако е изпълнено условието
  x1 , x2     x2 , x1 
exp  Ei    I .k .T  
движението му. То-ва поле било силно 2 2
E E v
J  0  0
изменящо се. То-гава на магнитния
, където дипол
T 2 .r x x
  e магн  H  Z   H  z  Iотcos  1  2
където и съвкупностите както разпределението на Бозе-
Айнщайн, та-ка и разпределението
T  2 .r -период на въртене на еле-
про-странствените и спиновите на Ферми-Дирак водят до
координати на 1-та и 2-та частица. От
v
 e магн I cos  дH   z дH

израза горе => че са възможни 2
класическото разпределение на
ктрона по орбитата. Магнитния момент на дz дz
случая
Максвел-Болцман.
 0
затворен ток е   J .Sn , където
   0 дH m   x1 , x2      x2 , x1  N  E 
 A exp  i 
дz i

n0 е еденичния вектор на нормалата към
Частица намираща за време t под и  k .T 
  x1 , x 2      x2 , x1 
равнината на контура с ток, S е го-лемината С-та от час-тици се нарича
на оптекаемата от него площ. Така за
действие на силата Fz ще получи изродена ако нейните св-ва
големината на магнитния момент на съществено се различават от св-
т.е при-нципа на неразличимост на
електрона при въртенето му около яд-рото отместване z . Ако частицата се
тъж-дествените частици води до
вата на система подчиняваща се на
по орбита получаваме кла-сическата статистика.
движи със скорост v перпенди-кулярна опре-делена симетрия на вълновата
E v E v.r
на магнитното поле и изминава ф-я. Ако при промяна на местата на Температурата T0 от която
2
z   0  .r   0 разстояние L то отместването по остта частиците вълновата ф-я не мени
отчетливо се проявяват квантовите
2 .r 2 OZ ще бъде
знака си тя се нарича симетрична, в
обратния случаи анти-симетрична. св-ва на идеалния газ обусловени
, Тъй като механичния момент на електрона Промяната на знака на вълновата ф-я от тъждествеността на частиците
при движението му орбитата е 2  z дH не значи промяна на състоянието. се нарича температура на

Lz  nvr
z  1 at 2  1 L Установено е че св-вото симетрия и
израждане. Ако T  T0
, то за отношението м/у 2 2 v2 M дz янтисиметрия е признак на дадения
орбиталния магнитен и орбиталния тип микрочастици и също тези св-ва то поведението на с-мата от
, от тук => че сноп частици притежаващи зависят от спина на частиците. частици се описва от класическите
механичен получаваме
магнитен момент  реминавайки Зависимостта на характера на си- закони. Величината А се на-рича
 E метрия на вълновите ф-ии на си- параметър на израждане. При А
G z  0 Пред-
през неедно-родното магнитно поле стемите тъждествени частици от << 1 раз-пределенията на Бозе-
Lz 2m трябва да претърпи разцепване като
броят на конпонентите се определя от
спина на частиците е обоснована от Айщайн и на Ферми-Дирак
Вол-фганг Паули. Обобщавайки преминават в класическото
ставения по горе класически извод на възможния брой на проекциите на опитните данни Паули е формулирал разпределение на Максвел-
жиромагнитното отношение се по-твърждава магнитния момент  по нап-равление принцип съгласно който системите от Болцман.
и при решението на у-ето на Шрьодингер за фермиони се срещат в природата
у-ето на електрон в поле на централните на полето. Ако електрона се намира в р- само в със-тояния описвани с
сили при ед-новременно наличие на състояние i= 1 то би тряб-вало да се антисиметрични вълнови ф-ии.
магнитно по-ле. Като отчетем че наблюдава 3-но разцепване на снопа. Състоянието на еле-ктрона в атома
стойностите на Lz се квантуват z  0 при m = 0, еднозначно се определя от 4 квантови
числа: славното n, ор-биталното I,
получаваме че стой-ностите на орбиталния 2  0 дH m1
магнитен мо-мет на електрона също могат да z  1 L магнитното , маг-нитно
зае-мат само строго определени ст-сти и 2 v2 M дz
направления в пространството. спиново ms . Разпределението на

11.
Мултиплетност на спектрите и спин
на електрона
Подробното изследване на спектрите
на локалните метали както и на
спектрите на повечето елементи е
станало преди създаването на теорията
на Бор. Ридберг е показал че опитните
спектри на локалните метали могат да
бъдат системати-зирани. По такъв
начин чрез спектра-лните термове да
се изразяват с форм-ули от вида
Tn  R приближение да бъде считана за
където R е
n2
константата на Ридберг, n е цяло число
E0 h
m  1 Опитите показват че електроните в атома се подчинява на
z   m1    0 m1 разцепването на снопа става само с 2 принципа на Паули, съгласно който в
2m компоненти. Съгласно теорията на 1 и същ атом неможе да има повече
Експериментално откриване на спина на Дирак елек-трона в силово поле запазва от 1 електрон с еднакъв набор от 4-те
електрона пълния момент на инпулса J който е квантови числа, т.е
Да се спрем на опитите на Айнщайн и векторна сума от орбиталния момент L и
соб-ствения момент S
Z  n, I , m1, ms   0
 E 
J  z  g 0
 
J  LS => електрона или 1 – броят на електроните
Дехаас.
намиращи се в ква-нтово състояние
Lz 2m притежа-ва собствен механичен момент описан с 4-те ква-нтови числа. По
на инпулса – спин. Съгласно теори-ята такъв начин принципа на Паули
където за орбиталните моменти множителят
на Дирак за квадрата на спина утвърждава че 2 електрона свързани в
g 1
на Ланде получаваме 1 и същ атом се различават с поне 1
S 2  s  s  1 h 2  3 h 2
квантово число. Броят на ед-
4 нoтипните бозони намираши се в 1 и
също състояние не се ограничава.
Един от най важните обекти за
изследване в квантовата статистика,
както и при класическата е иделания
газ. Това е та-ка тъй като в много
случаи реалната с-ма може с добро
стр. 160
идеален газ. За система образувана от
бозони частици с нулев или цял спин

а  е корекционна константа < 1. Ni може да приема вся-какви

Теорията на Нийлс Бор добре обяснява цели стойности
спектрите на локалните метали.
Експерементално е било уста-новено 12.
N i  0,1,2,... ,за
обаче че линия се излъчва само тогава Неразделимост на тъждествените системите обра-зувани от фермиони
когато корекцията в 2-та терма се Опитът бива следният: Феромаг-нитна частици. Фермони и бозони. Нека
пръчка се окачва на квар-цова нишка. При квантово механическата система се
 явява въпросът за разпределението на
плътността на еле-ктроните в атома и h  енергията на излъчения dN 1
2,1  А2,1 N 2 Ако
неговия енерге-тически спектър. При това е 2 броят на атомите във възбудено
необходи-мо да отчетем не само рентгенов квант, mv кинетичната
претеглянето на електроните към ядрото но 2 състояние е N2 то броят на
и взаимо-действието на всички електрони
което намалява абсолютната ст-ст на тази енергия на електрона след срещата му с индуци-раните преходи за 1 време
енергия. Групата от близки енергетични антикатода. Ако вместо честотата в 1 обем ще бъде равен
нива, отделена от други нива със значителен въведем дължината на вълната  то
dN 2 *
,1  B2,1u v .N 2
енергетичен интервал, обра-зува така
наречената обвивка състояща се от
намираме че   ch  1 mv 2 В ста-ционарно състояние на
подобвивки. Така както и в атома на e 2 основата на принципа на детайлно
водорода класификацията по обвивки се пра- От тази формула се вижда че сължината равновесие броят на правите и
ви по главното квантово число n. При това е
прието следното съотношен-ие м/у главното на вълната на лъчението  се изменя
орбитните преходи за 1 време ще
бъде еднакъв т.е
квантово число n и бук-вените означения,
въведени в рентге-новата спектроскопия за от  до някаква минимална стойност dN1, 2  dN 1 *
2,1  dN 2,1
об-вивките: n = 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 съответстват
буквите K, L, M, N, O, P, Q Вътре в min  ch Когато енерги-ята на Wn
обвивката еле-ктроните имащи еднаква e вероятността за
стойност на орбиталното квантово число I = падащите в/у антикатода ел-ектрони има пребиваването й в енергетично
0,1,2,3,…об-разуват s-,p-,d-,f- и т.н. ст-ст над някаква крити-чна то на фона
подобвивки. При запълване на обвивките и на непрекъснати я спектър възниква състояние Еm е равна на
подобвивките следва да се отчита принципа линеен спектър. Св-вата на линейния

Wn  C exp  m 
на Паули съгласно който във всяко квантово рентгенов спектър остават неизменни за E
състо-яние характери-зирано с 4 квантови всички химични съединения на даден
числа не може да има повече от 1 електрон. елемент. Тук се проявяват различията  kT 
За да бъде установен реда на запълване на м/у характе-ристичния рентгенов
обвивките и особенно на подобвивките на спектър и опитния спектър. Тъй като , където k е константата на
сложните атоми е необходимо да отчетем последния зависи от това дали в-вото е в Болцман а Т абсо-лютната
взаимодейст-вието на електро-ните. По атомно или молкулно състояние. температура. Вземайки предвид че
пълен анализ на строежа на атома може да Спектралн-ите линии на Е 2  Е1  h получава
бъде направен с т.нар метод на характеристичното лъ-чение както и
самосъгласуваното поле развит в работите на оптичните линии на ат-омите образуват ме за плътността на лъчението
Хартри и Фок. С този метод е възможно закономерни серии. Те се означават с A2,1
определянето на разпределението на латинските букви K, L, M, N. При uv 
електроните не само в леките но и в тежките разглеждане движението на електроните  h 
B1, 2 exp   B2,1
атоми, а също така намирането енергията на от вътрешните обвивки теоретически се  kT 
13. атома. Метода на самосъгласуваното поле доказва че честотата на линиите на Ако отчетем че плътността на
Основи на теорията на позволява също изявяването на слоестата рентгеновия спектър монотонно
многоелектро-нните атоми структура на сложните атоми. За съжаление нараства с увеличение на поредния излъчването uv в парарелелн
Състоянието на електрона в атома този метод изисква голяма изчислителна номер Z на елемента. Този закон е бил
еднозначно се определя от сис-тема от работа, която може да бъде извършена само открит от Мозли който го е записал в сноп светлина със сечение
4 квантови числа с помощта на изчислителни машини. Наред с
прибли-зителни методи особенно в случая на
следния вид 1cm 2 разпространяващо се
n, I , m1 , m s Тъй като при  
 Ka  R  Z  S  2  1 
тежките атоми са били разработени 1
статистически методи, основите на които са  I0
дадено n орбиталното квантово число I със ско-рост с е равна на ,а
може да се изменя от 0 до n – 1, а на били заложени в работите на Томас и
Ферми. При статистическият подход
 12 22  c
всяка стойст на I съответстват 2 I + 1,
електроните в атома се разглеждат така къ-дето R е константата на Ритберг а S се B2,1  B1,2 , то за
различни стойности на m1 , то както и електроните в теорията на металите, нарича поправка на екраниране. При

бороят на различните състояния съ-

като изроден електронен газ при Т = 0. При
изследване на спектрал-ните линиии на
изследване на рентгеновите спектри е
било установено че те се изменят
14.
Поглъщане, спонтанно и принудено
коефициента на поглъщане 
ответстващи на дадено n е равен на сложни атоми трябва да различаваме монотонно с увеличението на Z, а също и излъчване на атомите. Атомите получаваме
че не се наблюдават никакви периодични
п2 Квантовото чис-ло ms вътрешни и външни елек-тронни обвивки могат да се намират само в квантови
A  B1, 2 N1 1  2  h
Енергията на свърз-ване на един електрон зависимости. Законът на Мозли е със-тояния с дискретни стойности на N
може да приема само 2 стой-ности ( намиращ се на вътрешната обвивка е много помогнал да се потвърди правилността в
разположението на елементите в енер-гията Е1 , Е 2 , Е 3 За  N1  c
по голяма от колкото за електрон намиращ
ms   1 ), затова се на външната обвивка. За това може да се периодичната с-ма. Освен това
да се възбуди един атом от . Населеността на енергетичните
2 изучаването на рентгеновите спектри е
съди по енергията на йонизация, която за нормалното си състояние на най нива удовлетворяваща условието
максималния брой електрони инертните газове е по голяма от 20 eV докато позволило да се установи запълването на
близкото енергетични ниво е не-
намиращи се в състояния описвани с за локалните метали едва превишава 5 eV съответните вътрешни обвивки на
обходимо да погълне енергия точно N 2  N1 се нарича
дадено главно квантово число n е Оптическият спектър възниква тогава когато атомите на феромагнитните метали и
равна на енергията на възбуждане. инверсна населеност. Интен-
равен на преход извършва валентния електрон лантанидите.
Атомите могат да бъдат възбужани зивността на светлинния сноп в
(електрон от външната орбита) оказал се
n 1 както чрез електронен удар и чрез
Z  n    2 2i  1  2n
процеса на поглъщана в
2 това поради възбуждане на атома на
преди поглъщане на светлинни кванти, така зависимост от дължината на
по високо енергетично ниво. Възбуждането и при удари м/у атом или атоми. средата x се определя от закона на
i 0 на електрони от вътрешните орбити изисква Основ-ните процеси които са Бугер Ламбер.
по правило значително по голяма енергия а следствие от взаимодействите м/у
По такъв начин всяко енергетично преходите на електроните от възбудените
ниво в атома има из-раждане равно на атомите и светли-ната са поглъщане,
състояния, обратно на основните състояния спонтатнно излъ-чване и принудено
2n 2 В задачата за движение на на вътрешните орбити, се съпровожда с
рентгеново лъчение. Ядрото на атома заедно
излъчване. Ако разгледаме процесите
на поглъщане и излъчване на
много частици се срещаме с въ-проса с електроните от вътрешните обвивки светлина от атомите от цялата
за събиране на моментите на инпулса. образуват т.нар. атомен остатък, зарядът на съвкупност от квантови състо-яния в Оптични квантови генератори
Действително всяка от части-ците
притежава съответно момент който е Za  Z  N където N е които може да се намери атома и да (лазери) Лазерът е уред излъчващ

L1 , L2 и т.н. При което броя на електроните на вътрешни орбити. изберем състояние с енергия Е1 и насочен сноп светлина. В пряк
превод лазер означава усилване на
Запълването на нивата на електронните светлината с помоща на
Е2
L12  h 2 i1  i1  1
обвивки съгласно квантовата механика се Ако на такъв атом пада принудено излъчване. Схема 178
и т.н. и извършва в съответствие с принципа на
Паули. При него електроните се стремят да лъчение имащо честота  и
спинове S1 , S 2 и т.н. при което заемат по ниските енергетични нива. За това
спектрална плът-ност на енергията
от начало трявба да се запълва обвивката с n 3-те основни елемента на лазера
S12  h 2 s1  s1  1 и т.н.
= 1, след това n = 2, с n = 3, и т.н. uv Невъзбуденият атом са: Активна среда, устройства за
Рентгенови спектри на атомите въз-буждане на активната среда и
Експериментални сведения за строежа на поглъщайки енергията на фотона ще
Събирането на орбиталните и резо-натор. В активната среда се
вътрешните електронни обвивки на атомите ремине във възбудено състояние.
спиновите механични моменти е съдържат атоми, йони или
са били получени при изучаване на Преходите с поглъщане ще се извър-
възможно по 2 различни начина. молекули с подходщи за създаване
рентгеновите спектри. Рентгеновите лъчи са шват толкова по често колкото е по
Можем да съберем по отделно орби- на инверсна населеност
открити от немския физик Вилхелм Рентген.
талните и спиновите моменти и след Рентгеновите лъчи възник-ват при
го-ляма стойността на uv . енергетични нива. Лазерът работи
това да се намери общата им сума. по следния начин. У-вото за
   бомбандиране на натикатода на електронна Акоброят на атомите в невъзбудено възбуждане създава инверсна
L1  L2  L3 ... тръба с поток от бързи електрони. Анализа населеност в активната среда след
на спектъра на рентгеновото лъчение състояние е n1 а вертоятността за
което са възможни спонтанни
   показва нали-чие на 2 вида спектри:
S1  S 2  S 3 ... преходи. Всеки излъчен по този
непрекъснат и линеен. Непрекъснатия преход означим с B12 u v то начин фотон дава началото на
   спектър въз-никва в следнствие на лавино-образно нарастваща група
J  L  S Възможна е и друга забавянето на електроните при навлизането броят на преходите с по-глъщане за
от принудено излъчвани фотони.
схема на събиране. Можем от начало им в антикатода. Съгласно класическата еденица обем е
Това е така зашото спон-танно
да съберем за всеки електрон електродинамика всяко ел. заредено тяло, dN1, 2  B1, 2 u v .N1 излъчения фотон при взаимодей-
орбиталния и спиновия моменти, а което се движи с ускорение излъчва енергия. ствието си с възбуден активен
след това да съберем пълни-те Характерна особен-ност на непрекъснатия център ще причини появата на 2-
моменти на електроните. спектър е на-личието на късовълнова ка напълно идентични фотони.
     
J1  L1  S1 , J 2  L2  S 2граница min която намалява с Тези 2 фотона след взаимодей-
ствието си с други 2 възбудени
   увеличаването на потенциалната разлика м/у активни цен-търа ще станат 4
и т.н. и J1  J 2  J 3 ... катода и антикатода. Тази късовълнова които после по аналогичен начин
граница може да бъде намерена от закона за Ако броят на атомите намиращи се нарастват на 8, 16 и т.н. Посоката,
Основен въпрос в теор-ията на
запазване на енергията. фазата, честотата и поляризацията
сложния атом се явява въпросът за във възбудено състояние е N2 то
на ново-създадените фотони
разпределението на плътността на 2
електроните в атома и неговия e  h   mv където  е броят на спонтанните преходи за 1 съвпадат с тези на фото-на дал
енергети-чески спектър. Основен 2 време в 1 обем ще бъде началото на това лавинообразно
въпрос в теория-та на сложния атом се нара-стване. За да се получи
потенциалната разлика м/у катода и анода,
лазерен сноп с голя-ма мощност по
остта на направление на ак-тивната
среда е необходимо тези лавини от
фотони да преминат многократно през
нея. Това се постига чрез поставянето
на ак-тивната среда в резонатор. В
зависимост от вида на активната си
среда лазерите биват твърдотелни,
газови, ПП и течностни. По точната им
класификация взема в предвид и
методите на напомпване - оптически,
топ-линни, химически,
електроннойонизационни и др. Най
разпространените методи за
възбуждане на активната среда са 2 –
оптичен и чрез електричен заряд.
Значително по голямо
разпространение са получили тези
лазерни среди при които инверсната
населеност и принуденото излъчване
се осъществява с участието на 4 нива.
Важното тук е че по ниското ниво 1 на
лазерния преход 2->1 и най ниското
ниво в схемата – ниво 0 не са едно и
също ниво – както е в схемата с 3 нива.
Ниво 1 е ненаселено защото при
стайна температура всички
невъзбудени центрове са в състояние
0, а разликата в енергиите
E1  E 0 е достатъчно голяма и
количеството топлина отвън не е
достатъчно да се насели ниво 1 по
термичен път. Така N1  0 и протоните Z и броя на неутрони-те N дава
заселването на ниво 2 по канала 0 – 3 –
2 веднага ще доведе до получаването
на инверсна населеност
N 2  N1  0 Трябва да
отбележим също че при системата с 4
нива за да се постигне инверсна
населеност е необходимо зна-чително
по малка мощност на напомпване
отколкото при с-мата с 3. Причината за
това е че при с-мата с 4 нива ниво 1
бързо се освобождава от попадналите в
него активни центрове. Като пример за
твърдотелен лазер работещ с оптично
напомпване може да се разгледа
рубиновия лазер. Лазерът е източник
на светлина но тази светлина
обикновенно не служи за осветление.
Необичайните й св-ва позволяват
лазера да бъде използван за гравиране,
рязане, заваряне, точно измерване,
получаване на чисти в-ва, пренасяне
обработка на информация и мн. Др
КПД на лазерите се колебае в широки
граници от 0,01% (за хелиево-неоновия
лазер) до 75% (за лазер на стъкло с
неодим), макар че при по голямата
част от лазерите е около 0,1-1%
28.
Състав и св-ва на атомното ядро.
Според модела на Ръдърфор в ядрото
на атома е съсредоточена почти цялата
му маса. Ако се изменя масата на
ядрото може да се правят заключения
за редица важни негови св-ва. Уредите
с които се измерва масата на ядрата се
наричат мас-спектрометри.
Съвременните мас-спек-трометри дават
възможност да се правят измервания от
порядъка на 10 6 от ма-сата на
ядрото. Още при създаването на първите
мас-спектрометри било намере-но че
атомите на 1 и същ елемент могат да имат
различни маси. Наричат се изо-топи.
Другото важно св-во което се установява е
че масите на различните изотопи се
различават със стойности кратни на някаква
фундаментална маса. От това => че има
някаква основна масова еденица за ядрата на
атомите. Съпоставяйки масите на ядрата на
раз-личните атоми и особенно на изотопите
на 1 и същ елемент виждаме че те се раз-
личават със стойности почти кратни на
масата на водорода. Поради това атомна-та
еденица за маса по стойност отговаря на
масата на ядрото на водорода. Инте-ресно е
това че още 1826 Пруст изказва хипотезата
че атомите на всички елементи са съставени
от атоми на водорода. На съвременен език
това ще рече че ядрата на атомите са
изградени от ядра на водорода. Стига се до
извода че ядрата са съставени само от
протони. Веднага след откриването на
неутрона Иваненко предлага модел на
атомното ядро според който ядрото се
състои от протони и неутрони. Съгласно
този мо-дел ятомногото ядро се състои от Z
про-тона и N неутрона. Числото Z е броят на
елементарните + заряди и е равно на броя на
електроните в атома. Сумата от броя на
масовоти число А на ядрото. А = Z + N. Тъй
като имат почти еднакви маси протоните и
неутроните се наричат общо нуклеони, което
ги характеризира като градивни частици на
ядрата. Прието е изотопа с масово число А и
Z X
пореден но-мер Z да се записва
Елементите с еднакво число Z но с различни
стойности на А се наричат изотопи. А тези с
различ-но Z но с еднакви А – изобари.
Енергия на свързване Изчисленията са
показали че сумата от масите на всики
нуклеони в ядрото
m  Zm p   A  Z  mn
където mp е масата на протона а
mn масата на неутрона. Величината
m  m  mnucl  Zm p   A  Z  mn  mnucl
се нарича дефект на масите. На тази разлика
в масите съответствува енергия
E  mc 2 наречена енергия на
свърз-ване. За отценка здравината на
атомното ядро се въвеждат и използват
понятията дефект на масите m0
енергия на свързване E 0 на
нуклеон. Величи-ната E 0 се нарича
още специфична енергия на свързване.
Колкото по голяма е стойността на
Е 0 толкова ядрото е по стабилно.
На фиг е показана зависимостта на
абсолютната стойност на специфичната
енергия на свързване Е 0
стабилни-те изотопи на елементите. Както се
вижда от фигурата в началото и края на
периодичната с-ма на елементите енергията
на свързване и масовия дефект на 1 нуклеон
имат по малка стойност => както сливането
на леки така и деле-нието на тежки ядра ще
бъде свързано с отделяне на енергия.
A
и направления, определят нейните
1 начало в даден произволен възел
за
15.Кристални и аморфни твърди
тела. Права и обратна кристална
решетка. Индекси на
Милер.Подреждане на атомите в
кристал:Тяло с правилна вътрешна
структура се нарича кристал.
Такава структура ще се запази до
тогава, докато енергията на
свързване остава по-голяма от
енергията на топлинното
движение на частиците. Частиците
на кристала не могат свободно да
напускат своите равновесни
положения, тъй като при
отдалечаването от тези положения
енергията на частиците се
увеличава и се появяват сили,
които се стремят да ги върнат в
равновесното положение.
Единствената достъпна форма на
движение за тях се явява
безпорядъчното трептене около
равновесните положения.
Правилното подреждане на
атомите в кристалите дава
отражение бърху тяхната външна
форма. Естествената форма за
всеки кристал е многостен,
заграден от определен брой стени
p, ръбове r и върхове e. Както при
всеки многостен, тези числа са
свързани помежду си с
равенството на Ойлер-Декарт: p +
e=r+2
Кристалите на едно вещество
могат силно да се различават един
от друг по вида си. Това е така,
тъй като в зависимост от случайни
обстоятелства една част от
кристала може да се развие
повече, при което видимата
съразмерност на отделните му
части се нарушава. Обаче при
всички възможни видове кристали
на едно вещество ъглите между
различните стени и ръбове се
запазват едни и същи. Те са
характерни за даденото вещество.
Основно понятие в кристало-
графията е – пространствена
решетка. Тя се дефинира като
безкрайна съвкупност от точки в
пространството, наречени възли,
чието разположение се подчинява
на определен тримерен
периодичен закон. Различават се
транслационни решетки на Браве
и решетки с базис. ОТ
геометрична гледна точка
периодично повтарящото
разположение на частиците в
се
кристала може да се опише с
помощта на паралелното
преместване или транслация.
Системите от успоредни прави,
които можем да прекараме през
възлите на пространствената
решетка в три неуспоредни
оси. Векторите a1, a2 a3 които имат
на решетката и определят
направле-нията на нейните оси
както и разстоянията между
възлите, се наричат основни
вектори на решетката.
Паралелепипедът, образуван от
основните вектори, се нарича
елементарна клетка, а нейният
обем Ω=a1(a2xa3) – елементарен
обем на пространствената
решетка. В избора на основните
вектори и, съответно на
елементарна клетка на
пространстве-ната решетка,
съществува известен произвол.
Ако тези вектори са избрани така,
че елементарната клетка да има
възли само по върховете си,
казваме, че тя е примитивна.
Съответно простра-ствената
решетка се нарича проста. Една от
основните операции на симет-рия
на пространствените решетки е
транслацията, под което се
разбира преместване в следствие
на постъпа-телно движение, в
резултат на което една безкрайна
съвкупност от точки съвпада сама
със себе си.au= u1a1 + u2a2 + u3a3 <<
вектор на транслацията. a1 a2 a3 <<
транслационни периоди u1 u2 u3 <<
произволни числа. Решетката
получена по пътя на транслацията,
на който и да е възел по трите
направления, се нарича решетка на
Браве.Всички елементарни клетки,
които съставят решетката имат
еднаква форма и обем.Затова
всички върхове са еквивалентни
един на друг и се наричат възли на
решетката.За характеризиране на
елементарната клетка в общия
случай е необходимо да се
създадат 6 величини: трите
основни вектора a1 a2 a3 и трите
ъгъла между тях α, β, γ. Тези
величини се наричат параметри на
елементарната клетка. Често като
единица за измерване на дължината в
решетката се приема не метъра, а
отрязъците a1 a2 a3; затова те се наричат
осеви единици.В редица случаи за
достигане на по-пълно изрязване на
симетрията на решетката, елемен-
тарните клетки се строят по такъв
начин, че да съдържат частици не само
по върховете си, но и в други точки.
Такива клетки се наричат сложни. Най-
разпространени от тях се явяват
обемноцентрираната, стенно-центри-
раната и базоцентрираната. Всички те
се явяват решетки на Браве, но докато
в примитивната елементарна клетка
броят на атомите в една клетка z е
равен на едно (z=1), то при сложните
той е z=2 за ОЦ и БЦ и z=4 за
СЦ.Решетката от общ тип се нарича
решетка с базис. Тя може да се
построи със същите транслации, както
и всяка от съставящите на решетката
на Браве, само че при това трябва да се
транслира не един възел, а няколко
базисни, задавани от съвкупността на
базисните вектори.Индекси на Милер:
през възлите на всяка пространствена
решетка могат да бъдат прекарани
безброй много фамилии успоредни
прави, наречени възлови прави. Една
възлова права е напълно определена,
ако са известни кординатите m,n,p на
нейния възел, който е най-близо до
нулевия. Числата m,n,p се наричат
издекси на дадената възлова права, а
нейният символ е [m,n,p]. През възлите
на всяка пространствена решетка
могат да бъдат прекарани безброй
фамилии от успоредни оси, наречени
възлови. Ако една равнина е възлова,
то нейното уравнение има вида:
u1 u2 u3
     1
A1 / a1 A2 / a2 A3 / a3
Трите взаимно прости числа, които
се отнасят едни към други като
реципрочните стойности на отрезите
на равнината от осите на решетката,
изразени в осеви единици, се наричат
Милерови индекси. Ако ги означим с
h1,h2,h3 то въз основа на даденото
определение можем да напишем, че:
u1 u2 u3
h1 : h2 : h3   :  :  състояния на валентните електрони в
A1 / a1 A2 / a2 A3 / a3
От казаното дотук следва, че
индексите на Милер за дадена
фамилия равнини се определят по
следния начин: 1) намират се
координатите на точките, в които
дадена фамилия равнини пресича
координатните оси; 2) тези координати
се записват в единици a1a2a3
3) намират се реципрочните стойности
на получените числа и привеждат към
тяхното най-малко общо кратно.
Резултатът, записан във вида (h1,h2,h3),
означаваме съответната фамилия
възлови равнини.
Обратна пространствена решетка:
При изучаване на геометричните
свойства на пространствените решетки
в рентгеноструктурния анализ, както и
в квантовата теория на твърдото тяло,
особено широко се използва понятието
обратна пространствена решетка.
Неговото въвеждане позволява
излагането на редица въпроси от
физиката на твърдото тяло в изящна
математическа форма. Всяка тройка
числа b1,b2,b3 може да се разглежда
като компоненти на един и същ вектор
b в избраната координатна система.
Доказва се, че проекциите на b1,b2,b3 на
вектора b се определят от равенствата:
 a  a  a  a
b1  2 3 b2  3 1
 
 a  a
b3  1 2
 един с друг посредством еластични сили, то
Векторите bi се наричат основни
вектори на кристалната решетка,
паралелепипедът, образуван от тях –
елементарна клетка на обратната
решетка, а векторът:
   
b  v1b1  v2b2  v3b3
трансла-ционен вектор на обратната
решетка.
Основни свойства на обратната
решетка (определяща я като важна):
1) транслационният вектор на
обратната решетка е перпе-ндикулярен
на фамилията възлови равнини на
правата решетка.
2) разстоянието d м/у две съседни
равнини от дадена фамилия възлови
равнини в правата кристална решетка е
равно на: d = 1 / b
16.Топлинни свойства на твърдо тяло.
Закон на Дюлонг и Пти. Топлинни
трептения на атомите на кристалната
решетка. Фотони.
Моларният топлинен капацитет се дефинира
като физическа величина, числено равна на
топлинната енергия δQ която трябва да се
предаде на един мол вещество, за да се
повиши температурата му с 1К:
Q
C
vdT
Където v=m/M е количеството вещество,
равно на отношението на масата m и
моларната маса M. Съществуват два вида
моларни топлинни капацитети Cp и Cv в
зависимост от това, дали налягането или
обемът остават постоянни по време на
дадения процес.
При обикновени температури при
твърдите тела се говори само за моларен
топлинен капацитет, тъй като се смята, че
тогава Cp  Cv . Френските физици
П.Дюлонг и А.Пти са установили, че: при
стайна температура всички химически
прости тела в кристално състояние имат
един и същ моларен топлинен капацитет,
приблизително равен на 25kJ/(kmol.K).
В равновесно състояние средните
кинетични енергии на атомите на твърдо
тяло ще бъдат еднакви и равни на
Ek  3 / 2kT Енергията на
кинетичните атоми се състои от кинетична и
потенциална; в момента на максимално
отклонение цялата енергия преминава в
потенциална, в момента на преминаване през
равновесното положение цялата енергия
преминава в кинетична, и средно те трябва
да бъдат равни. Средната стойност на
пълната енергия на атома е E 0  3kT
а за един мол от веществото получаваме:
E  NA E0  3NAkT  3RT
където NA
е числото на Авогадро, а R – универсална
газова константа. Тогава топлинният
капацитет на един мол от веществото е:
C  dE  3R  24,93 kJ
dT kmol.K
Топлинният капацитет на всички тела
намалява с температурата, като
температурата θ, при която започва това
спадане е различна за различните тела.
Топлинните свойства на твърдите тела са
свързани с непрекъснатите топлинни
трептения на изграждащите ги атоми около
равновесните им положения. Тези трептения
са зависими едно от друго и имат сложен
характер поради интензивното
взаимодействие м/у атомите. Ако под
влияние на някакво въздействие атомът се
изведе от равновесното си състояние, то той
извършва трептеливо движение. Тъй като
всички атоми на твърдото тяло са свързани
трептенията на всеки атом се предават на
съседните и по този начин по цялото тяло
във всички възможни направления се
разпространяват пъргави вълни. В следствие
действието на силите на свързване,
трептението, възникнало в дадената частица,
незабавно се предава на съседните частици в
кристала се възбужда колективно движение,
представляващо еластична вълна,
обхващаща всички частици на кристала.
Такова колективно движение на частиците
на кристала се нарича нормално трептене на
решетката.
Най-простият случай е едномерният модел
на твърдо тяло – линейна решетка от
еднакви атоми на разстояние а един от друг.
Ако отклоненията на атомите от
равновесните им положения са малки, то
силите на взаимодействие м/у тях могат да
бъдат разглеждани като могат
квазиелектрични, т.е. пропорционални на
отклонението (закон на Хук).
Затова при отчитане на взаимодействие-
то само на най-близките съседи силата Fn
ще бъде равна на сумата от силите,
действащи на n-тия атом от страна на n-
1 и n+1 атоми: Fn=-β(un-un+1)-β(un-un-1)
Където β е коефициент на квазиелектри-
чната сила.
aq

 j  2 m sin j дисперсионен
2 периодично поле. Взема се под
закон
Съгласно корпусулярно-вълновия
дуализъм, на еластичните вълни в
кристала се съпоставят кванти на
енергията им, наречени фотони. При
разпространение на вълна през дадена
среда се извършва пренос на енергия от
едни точки на средата към други.
Енергията на едно нормално
трептение на решетката е равна на
енергията на квантов осцилатор с маса,
равна на масата на трептящия атом и с
честота – честотата на нормалното
трептение.
Фотоните са кванти на енергията на
еластичните вълни, разпространяващи се
в твърдо тяло. Фотоните обаче не се
явяват частици в обикновения смисъл –
те представляват корпусолярен аспект за
описване на колективните вълнови
движения, обхващащи целия кристал
като подреден колектив. Фотоните не
могат да бъдат „извадени от кристала” те
изчезват заедно с разрушението му.
Такъв вид възбуждания на кристала се
наричат квазичастици.
Средния брой фотони f(E)
притежаващи дадена енергия Е:
1 каквото е в изолирания атом.
f (E) 
e lkT  1
При T=0 тази енергия се нарича
ниво на Ферми и се означава с EF .
Ефективна маса ма електрона в
кристала: в кристала електроните
се движат не-свободно, а в
переодичното поле на кристалната
решетка. Първата задача се състои
в изясняването на влиянието на
външното електрично поле върху
движението на електроните в това
внимание и наличието на външно
електрично поле.
Съществуват два важни извода
от теорията относно движението
18. Разпределение на еле-ктроните на електрона във външното поле и
по енергетични нива. Ниво на в периодичното поле на
Ферми Ефе-ктивна маса на решетката. Те се отнасят за
електрона в метала.Всеки атом движението на вълнов пакет.
попада в полето на своите съседни, с Съгласно принципа на
които си взаимодейства. В резултат неопределеност на Хайзенберг,
на това енергетичните нива в размерите на пакета ще са ∆x, ∆y,
свободния атом се оказват разцепени ∆z, където: ∆pn∆n=h или
на N близко разположени нива, чиято ∆kx∆x=2π
съвкупност образува енергетични Линейният размер на цялата
зони. Полето на решетката оказва зона на Брилуен kx е от порядъка
най-голямо влияние върху най- на 2π/а. Условието, че стойността
външните електрони – валентните. на ∆kx трябва да бъде малка в
Образуваната от тях енергия е най- сравнение с размерите на зоната
широка. Енергетично позволените на Брилуен означава, че трябва да
зони са разделени една от друга със бъде изпълнено:
забранени зони, ширината на които 2 2
намалява с увеличаване на ширината k x  
на позволените зони. x a
Валентните електрони почти ∆x>>a. Вълновият пакет трябва
безпрепятствено преминават от един да бъде голям в сравнение с
атом към друг и се движат свободно в размерите на елементарната
кристалната решетка. Състоянието на клетка на кристала.
вътрешните електрони остава такова, Първият важен резултат от
теорията се отнася за средната
Свободните електрони принадлежат скорост на вълновия пакет в
на целия кристал. Вътре в кристала те
се движат в полето, създадено от
периодичното поле. Операторът
на скоростта е равен на:
всички положителни йони. 
 1 dE (k ) dE
Съгласно принципа на Паули, на
всяко енергетично ниво в дадена vˆ(k )    
позволена зона могат да се намират
 dk dp
най-много
Позволената
два
енергетична
електрона.
зона,
Средната скорост на вълновия
пакет в периодичното поле на
решетката се оказва именно
произлязла от нивото, на което са се
намирали валентните еле-ктрони в груповата скорост на блоховските
вълни, формиращи пакета.
основното състоян-ие на изолирания
атом, се нарича валентна зона.Над Вторият важен резултат от
теорията е, че скоростта на
валентната зона се намира зона на
проводимост. Тя произлиза от нивата, изменение на квазиимпулса се
задава от смушаваща сила.
съответстващи на възбудените
Вълновият пакет се движи под
изолирания атом. Най-високото действие на сила, не отвеждаща го
енергетично ниво на валентната зона далече от min/max на енергия.
EV се нарича горна граница на Когато има енергия близо до
валентната зона, а най-ниското ниво тавана на зоната, електронът има
на валентната зона EC – долна граница поведение на частица с
на проводимата зона. Зоната на положителен заряд.
проводимостта е отделена от Ако енергетичната зона е много
валентната със забранена зона.Ако в тясна и кривината на
някоя зона няма нито един електрон, енергетичната повърхност е малка,
то при налягане на външно
електрическо поле тази зона не може
то ефективната маса m* ще бъде
голяма. Когато минимумът и
да даде принос в максимумът си сменят местата,
електропроводимостта. Електроните така че при k=0 се достига
могат да станат електрони на максимум на енергията в зоната.
проводимост само в този случай,
когато те намират в незапълнена
зона.Към проводниците се отнасят
веществата, имащи при всяка
температура зона, която е запълнена с
електрони само отчасти.Към
полупроводниците се отнасят
веществата, за които ширината на
забранената зона е не по-голяма от 2-
3 eV. Колкото е по-голяма
потенциалната разлика, толкова по-
голям брой електрони ще се изменят
посоката на скоростта си –
електрическият ток расте
пропорционално на приложеното
напрежение. Такъв е механизмът на
електропроводимост в алкалните
метали
Ниво на Ферми в металите:
Разглежда се газ от свободни
електрони. Компонентите на
вълновия вектор kx,ky,kz
nx ny
k x  2 k y  2
X Y
nz
k z  2
Z
където nx, ny, nz .
Броят на нивата с енергия по-
малка от Е равен на:
4  2mE 
3/ 2
N  E   V
3 h3
Константата на Планк ћ=h/2π
Ако N е броят на електроните в
обема V на газа, то енергията Emax
най-високото ниво, запълнено с
електрони, се дава от условието
N=2N(Emax)
Ширината на запълнената част от
зоната, се определя само от
концентрацията на свободните
електрони n=N/V, т.е. имаме Emax~n2/3

19.Характерни особености на
полупровод. Полупровод. със соб-
ствена проводимост. Равновесна
концентрация на токовите носи-
тели. Голяма група вещества, които по
своята способност да провеждат
електричния ток заемат междинно
място между проводниците и електричното поле токът ще се пренася
диелектриците. Тяхното специфично
съпротивление е от 10-3 до 1010 Ω.cm.
Полупроводниците са главно кристали
от класа на диелектриците с
ковалентна връзка. Най проста кри-
стална структура имат елементите от
IV група на периодичната система (C,
Si, Ge и Sn). Освен тях съществуват
много съединения, които са също
полу-проводници.
Полупроводниците се характеризират
със следните характ. свойства:
1. В чистия полупроводник проводи-
мостта расте експоненциално с
температурата.
2. В примесния полупров.
проводимостта силно зависи от
концентрацията на примесите
3. Проводимостта на полупроводника
се изменя (по правило, нараства) при
облъчване на полупроводника с високо
енергетични електрони, а също така и
при инжекция на токови носители от
подходящ метален контакт.
Други характерни особености на
полупроводниците са: големи
стойности на термоелектродвижещото
напреж. (както положителни така и
отрицателни) по отношение на даден
метал, неомов контакт между два
полупроводника с неизправящи
свойства.
Към полупроводниците със собствена
проводимост се отнасят химически
чистите полупроводници – Енергия на стационарните енергет. нива
елементарни или съединения.
Да разгледаме двумерна решетка от
атоми на въглерода. Всеки въглероден
атом отдава на съседите си 4 валентни
електрона и получава по 1 електрон от
всеки от 4-те си съседи, така че се
образува конфигурация на благороден
газ с 8 електрона във външната
обвивка. По този начин всеки атом е
свързан чрез ковалентна връзка с 4
еднакво отстояващи от него атоми.
Да си представим, че в такава идеална
алмазоподобна решетка попада
излишен електрон. Той не намира
свободна връзка , за която да се
закрепи и започва да блуждае по
кристала със скорост, зависеща от
температурата на решетката. Обаче ако
към кристала се приложи външно
електрично поле, то на хаотичното
движение на електрона ще се наложи
дрейф в определено направление; в
най-простия случай поради
отрицателния си заряд електронът ще
се движи против полето. Такъв
излишен електрон, наречен електрон
на проводимост, образува кристал от
n-тип. На практика излишните
електрони се доставят в кристала от
примесни атоми.
Във физиката на полупроводниците
положителните дупки се разглеждат
като положително заредени електрони,
наричани още p-носите.
Проводимостта, обусловена от дупките
се нарича p – проводимост.
С повишаване на температурата ще
се повишава и броят на носителите, а
следователно, и проводимостта, което
е характерно за полупроводника.
СОбствената проводимост на
полупроводниците може да бъде
създадена и под действие на други
фактори, които могат да предадат на
електроните от валентната зона
енергия, достатъчна за преход в зоната
на проводимост.
Проводимостта σ = e(nμn + pμρ)
Където μn и μρ са подвижностите на
електроните на проводимост и p-
носителите.
За определяне на концентрацията на
равновесните електрони на
проводимосте необходимо да знаем
плътността на квантовите състояния в
зоната на проводимост g(E) и
вероятността fn(E,T) за тяхното
заемане. Така, равновесният брой на
електроните на проводимост, които имат
енергия на интервала dE, е равена на:
dn = 2fn(E,T)g(E)dE
Равновесният брой на p-носителите:
dp = 2fp(E,T)g(E)dE
Според зонната теория полупро-
водниците са вещества, които при ОК имат
изцяло запълнена валентна зона, но
забранената им зона не е голяма.
Собствен полупроводник е този, който не
съдържа примесни атоми.
20. Донорни и акцепторни полупро-
водници. Ниво на Ферми в примесните
полупроводници.В полупроводни-ците,
независимо от чистотата им винаги се
съдържат примесни атоми. Когато тези
примеси влияят върху проводимостта на
полупроводниците, те се наричат примесни.
С примесите могат да се управляват
свойствата на полупро-водниците.
За да разгледаме легирания
полупроводник, да предположим, че в
германиев кристал част от атомите на
германия са заместени с атоми на арсен,
който е от пета валентност. Германия има
решетка, в която всеки атом е обкръжен от 4
най-близки съседни свързани с ковалентна
връзка. За осъществяване на тези връзки с
тези съседни атоми са необходими само 4 от
5-те валентни електрона на арсена. Петият
електрон на арсена не учавства в
образуването на връзките. Той продължава
да се движи в полето на атомния остатък на
арсена, но отслабването ε пъти, където ε=16
е диелектричната константа на германия.
Радиус на орбитите на електрона:
 0 h2 2
rn  n , n  1, 2,3...,
 mq 2
mq 4 1
En   . , n  1, 2,3...,
8 0 h 2 n 2
За основното състояние n=1 и за радиуса на
орбитата и енергията на свързване
получаваме следното:
 0h2
rn   0,53 0 A
 mq 2
mq 4
En    13,6eV
8 0 h 2
Експиременталните стойности на енергията
на йонизация на примесните атоми на
петвалентните елементи P,As, Sb в Ge и Si
показват, че за Ge тя е равна примерно на
0,01 eV, а за Si – между 0,04 и 0,05 eV. Ако
на електрона се предаде такава енергия, то
той се откъсва от атома и продобива
способност свободно да се предвижва в
кристала, като се превръща в електрон на
проводимост.
От гледна точка на зонната теория този
процес може да се представи по следния
начин. Между запълнената валентна зона и
свободната зона на проводимост се
разполагат енергетични нива ED на петия
валентен електрон на примесния атом As.
При предаване на ED на електроните,
намиращи се на такива нива, те преминават в
проводимата зона.
Когато при нагряване най-напред се
възбуждат електроните на примерните нива,
в следствие на което тяхната концентрация
може да превишава многократно тази на
собствените електрони на проводимост. При
тези условия кристалът на Ge ще има
примесна електронна проводимост.
Примесите, които се явяват източници на
електрони на проводимост, се наричат
донори, а енергетичните нива на тези
примеси – донорни нива.
Незапълнените енергетични нива на
атомите на In се разполагат непосредствено
до тавана на валентната зона, на разстояние
EA от нея. Близостта на тези две нива до
валентната зона води до това, че дори при
сравнително ниски температури електрони
от валентната зона преминават на
примесните нива. Като се свързват с атома
на In, те губят способността си да се
преместват в решетката на Ge и да учавстват
в проводимостта. Носители на заряд са само
вакантните места в ковалентните връзки на
Ge атоми. Затова в този случай
проводимостта на Ge се нарича p-
проводимост, а носителите на проводимост
p-носители.
Примесите, които захващат електрони
от валентната зона на полупроводника,
се наричат акцепторни примеси, а
енергетичните нива на тези примеси –
акцепторни нива.
В примесните полупроводници
положението на нивото на Ферми зависи
съществено от температурата при ниски
температури и слабо – при високи
температури.
При ниски температури се възбуждат
само електрони от донорните нива,
които преминават в зоната на
проводимост и електрони от валентната
зона, които преминават на акцепторни
нива, тъй като за това се изсисква по-
малка енергия. Така при тези
температурипри включване на 22. Полупроводници съдържащи
едновременно примеси от донорен
от електроните на проводимост в и акцентропен вид. Изграждане на
донорния полупроводник от p-носителит примесните полупроводници.
в акцепторния полупроводник. При едновременно присъствие на
В ДОНОРНИЯ ПОЛУПРОВОДНИК: донори и акцепторни примеси в
полупроводниците възниква
ED ND
EF    kTIn явлението комбинация на примесите,
2 2 NC което изменя тяхното поведение в
областта на примесна
N D NC  E  електропроводимост в сравнение със
n exp   D 
2  2kT  случаите на примес пт един тип. При
ND концентразия на донорните примесни ND>NA всички акцептори ще бъдат
центри, а ∆ED е енергията на активация компенсирани изцяло, а донорите
на донора. само частично. В процеса на
ЗА АКЦЕПТОРНИЯ термична йонизация роля играят само
ПОЛУПРОВОДНИК: йонизираните донори, чиято
консумация ND’=ND-NA се нарича
EA 2NA ефективна. Акцепторите са изцяло
EF    kTIn йонизирани и не могат да приемат
2 NV
електрони от валентната зона и да
 E  създават дупки там. В такъв случай се
p  2 NANV exp   A  казва, че има пълна компенсация на
 2kT  акцепторите, а за полупроводника, че
При повишаване на температурата е частично компенсиран донорен
донорните и акцепторните нива се полупроводник. При NA>ND ще се
изтощават – електроните и дупките на получи пълна компенсация на
тях постепенно намаляват. При пълно донорите и частична компенсация на
изтощение на тези нива концентрацията акцепторите.
на електроните в зоната на проводимост При NA=ND полупроводника ще
n и на p-носителите във валентната зона бъде напълно компенсиран. В такъв
p са равни съответно на: проводник при поглъщане на енергия
n≈ND , p≈NA ED и EA термичната йонизация няма
При високи температури започва да настъпи.
възбуждането на електрони от В компенсиран полупроводник
валентната зона в зоната на концентрацията на токовите носители
проводимост. В следствие на това може да нараства за сметка на
нивото на Ферми се приближава към термично прехвърляне на електрони
положението, което има в собствен от запълнените акцепторни нива или
полупроводник. от валентната зонаили на
Температурата на преход към йонизираните донорни нива.
собствена проводимост нараства с
Изродени полупроводници:
нарастване на концевнтрацията на
Изроденият полупроводник се
примесите и ширината на забранената
определя като полуповодник, в който
зона. Разграничават се 3 участъка: нивото на Ферми лежи вътре в
1) област на примесна проводимост. енергетичната зона на разстояние, не
2) област на изтощение на примесите. по-малко от 5 kT от границите й. При
3) област на собствена проводимост.
това концентрацията на токовите
носители не зависи от температурата.
Концентрацията NDCR при която EF
съвпада с дъното на зоната на
проводимост EC се нарича критична
концентрация.
Тези оценки показват, че
изграждането на полупроводника
настъпва при легирането му до
високи концентрации. Критичната
концентрация е много чувствителна
към енергията на йонизация на
примеса и стойността на ефективната
маса на токовите носители.
Критичната концентрация NDCR ни
дава най-малката стойност на
концентрацията, необходима за
изграждане на полупроводника, тъй
като при EF=EC полупроводникът
престава да бъде неизроден, но това
все още не е изграждане в този
смисъл, че концентрацията на
токовите носители не зависи от
температурата. За това е необходима
концентрация на примесните атоми,
по-висока от NDCR.
При високите концентрации
необходими за изграждането на
примесното ниво се превръща в зона,
наслагваща се на зоната на
проводимост.
Температурата, при която нивото
на Ферми с повишаване на
температурата от T=0 влиза в
енергетичната зона, се нарича долна
температура на изграждане.
Температурата, при която
електронния газ става класически, се
нарича горна температура на
изграждане Tdup тя е:
k Tdup=EF - EC ; k Tdup EV – EF
При някои полупроводници долната
температура на изграждане може да
отсъства поради това, че с преодолеят
повишаване на концентрацията
нивото на примеса се разширява и се
превръща в зона на примеса.
Изродените полупроводници се
използват за изготвянето на такива
прибори като тунелни диоди и
полупроводникови квантови
генератори.
25.Отделителна работа на
електрона в метал или
полупроводник. Контакт между
два метала. Ефект на Зеебек и
Пелтие.
Експериментално е
установено, че металите сами по
себе си не придобиват
положителен електричен заряд.
Следователно, електроните на
проводимост не могат
самопроизволно да напуснат
метала в забележими количества.
Обяснението на това явление е, че
енергетически твърдото тяло
представлява за електроните една
потенциална яма. Само тези
електрони енергията, на които е
достатъчна да преодолеят
потенциалната бариера,
съществуваща на повърхността,
могат да напуснат метала.
Случайното отдалечаване на
електрон от повърхностния слой
на положителните йони на
решетката, води до възникването
на това място, където електронът е
напуснал на добавъчен
положителен заряд. Кулоновото
взаимодействие с този заряд
заставя електрона да се върне
обратно. По такъв начин отделни
електрони непрекъснато напускат
повърхността на метала,
отдалечавайки се от него на
няколко междуатомни разстояния
и след се връщат обратно. В
резултат металът се оказва
обкръжен от тънък електронен
облак. Заедно с повърхностния
йонен слой този облак образува
двоен електричен слой. Силите
действащи на електрона в такъв
двоен слой са насочени навътре в
метала. Работата, извършвана
против тези сили, при превеждане
на електрона от метала навън от
него, отива за увеличаване на
потенциалната му енергия.
По такъв начин,
потенциалната енергия на
валентните електрони вътре в
метала е по-малка, отколкото вън
от него със стойност, равна на
дълбочината на потенциалната
яма Ep0 .
Потенциалната енергия на
електрона е свързана с потенциала
в точката, в която се намира той,
със съотношението Ep=-qφ. Тъй
като зарядът на електрона е
отрицателен, то потенциалът на
точката и потенциал-ната енергия
на електрона имат
противоположни знаци. Пълната
енергия на електрона в метала е
сума от неговите потенциална и
кинетична енергии.
Най-малката енергия, която
трябва да се предаде на електрона,
за да се отдели от метала във
вакуум се нарича термодинамична
отделителна работа.
Отделителната работа се означава
с Ф=qφk където φk е величина
имаща размерност на потенциал и
се нарича отделителен потенциал.
Ф= qφk = Ea - EF
Отделителната работа на
електрона от метала зависи слабо
от температурата. Това се дължи
на слабото изменение с
температурата на нивото на
Ферми EF. Освен това поради
обусловеното от топлинното
разширение изменение на
средните разстояния м/у атомите
леко се изменя дълбочината на
потенциалната яма EP0
Стойността на отделителната
работа в метала е много
чувствителна от състоянието на
повърхността на метала, в
частност от неговата чистота.
Подходящо покритие на
повърхността може силно да
понижи отделителната работа.
Колкото е по-висока
температурата толкова повече
електрони ще има, способни да
потенциалната
бариера. Явлението на напускане
на веществото от електроните за
сметка на топлинната енергия се
нарича термоелектронна емисия.
Ако при силна йонизация на
донорния примес отделителната
работа се определя от
концентрацията на примеса
температурата на полупроводника, то
при слаба йонизация, освен това тя
зависи и от дълбочината на залягане на
нивото на донорния примес в
забранената зона и от степента на
изграждането му. Отделителната
работа от акцепторния полупроводник
е по-голяма от тази в донорния
полупров.
Контакт между два метала:
При всяка температура винаги има
някакво количество електрони,
енергията на които е достатъчна да
могат да напуснат метала; колкото по-
малка е отделителната работа, толкова
по-голям е броят на тези електрони.
Затова при допиране металите ще
започнат да си обменят електрони. Да
предположим, че отделителната работа
Ф1 от първия метал е по-голяма от Ф 2 .
Тогава електронния ток
=Aexp(Ф1/kT), който тече отляво на
дясно, ще бъде по-малък
електронния ток j2 , който тече в
обратна посока. Повърхността на
първия метал ще се зареди
отрицателно, а повърхността на втория
ще остане некомпенсиран
положителен заряд. Този процес се
продължи дотогава, докато
потенциалната разлика на бъде
компенсирана: qφk = Ф1 – Ф2
При обикновени условия контактът
между два метала не притежава
изправящи свойства.
Ако в затворена верига от два
метала загреем една от спойките, а
другата оставим студена, във веригата
ще протече ток. Този ефект е известен
като термоелектричен или ефект на
Зеебек. В известен смисъл обратен на
ефекта на Зеебек е ефекта на Пелтие.
Същността на ефекта на Пелтие се
състои в това, че при протичането на
електричен ток през спойките от два
различни метала в спойките освен
обикновената топлина Q се отделя или
поглъща допълнително количество
топлина q, пропорционална
големината на тока.
и Контактът на метала с полупроводника токови носители jo = jon + jop се
притежава капацитет на единица площ уравновесява от дрейфовия ток на
равен на: неосновните токови носители jn =
jnn + jnp и сумарният ток през p-n
 0  0 qn0
C  прехода е равен на нула.
l0 2 k Φn е отделителната работа на
електрона от електронния
При включване на източник на полупроводник, а Φp – от
напрежение, през контакта метал- акцепторния. Тогава
полупроводник ще протече ток. Тъй като потенциалната бариера на p-n
състоянието на полупроводника става прехода се определя от условието:
неравновесно, то концентрацията на q.φк = Φp - Φn = (X – E c + Fp) - (X –
електроните на проводимост ще се Ec + Fn) = Fp - Fn
определя от квазинивото на Ферми Е`F Контактната потенциална разлика
определяно от: на p-n прехода е толкова по-
EF`  Ec  1 ( x)  q ( x) голяма, колкото по-силно са
легирани n- и p-областите на
При наличие на външен източник на
27.Контакт между два полупроводника.
напрежение изменението на квазинивото
полупроводника с различен тип на Концентрацията на основните и
на Ферми се определя от приложената
проводимост: p-n преход, неосновните токови носители е:
потенциална разлика.
хетеропреход За разлика от p-n
 q k 
j1 прехода, който се образува чрез pn  pp exp   
изменението на концентрацията на  kT 
от примесите в един и същ
 q k 
полупроводников материал np  nn exp   
26.Контакт между метал и (хомопреход), хетеропреходът се  kT 
полупроводник. Омов и неомов контакт. образува между полупроводници с
Отделителната работа на
Неизправящи контакти, които имат различна широчина на забранената
електрона от полупроводника е
практически линейна волт амперна зона.
достатъчно голяма (няколко
характеристика и ниско електрическо Хетеропреходите могат да бъдат n-n,
електронволта) и при стайна
съпротивление, се наричат омови. p-p, p-n, като при всички случаи
температура практически няма
При Φm > Φs потокът от електрони от изправят преминаващия през тях ток.
електрони, притежаващи
полупроводника към метала ще бъде по- Хетеропреходите от типа n-n, p-p се
достатъчно енергия за да напуснат
голям, отколкото от метала към наричат изотипни. В
кристала. Обаче електроните
полупроводника; металът ще започне да се хетеропреходите токът се осигурява
могат да преминават от n-областта
зарежда отрицателно, а полупроводникът от основните токоносители, но освен
в p-областта, преодолявайки
положително. Този процес продължава до запиращ слой, обеднен на основни
потенциалната бариера q.φ к.
тогава , докато възникналата в следствие на токоносители , има и обогатен слой,
Цялата област на обемния заряд
това потенциална разлика компенсира наличието на който обаче не води до
ще бъде равна на lc = ln + lp.
разликата в отделителните работи. Тогава принципно нови ефекти.
В двете области на
нивата на Ферми в метала и полупроводника полупроводников p-n преход
полупроводника, прилежащи към
се изравняват и се установява динамично В материала се внасят както донорни,
p-n прехода, обемните заряди са
равновесие характеризиращо се с равенство така и акцепторни примеси. При това
равни. Това се явява условие за
на токовете на термоелектронна емисия концентрациите на донорните и
запазване на
jm = js, или акцепторните примеси се променя
електронеутралността.
      qk  така, че в едната си част образецът
Пълната дебелина на слоя на
AT 2 exp   m   AT 2 exp   s  съдържа акцептори и притежава p
 kT   kT  обемния заряд на p-n прехода:
проводимост. Преходът между
От тук намираме, че Φm = Φs + qφk, или че
контактната потенциална разлика, полупроводникови материали с 2 0 nn  pp
на възникваща на контакта метал- различен тип електропроводимост се lo  k
полупроводник е равна на: нарича p-n преход. q nnpp
Да разгледаме рязък p-n преход и да
Uk = qφk = Φm - Φs. От формулата се вижда, че
предположим, че акцепторната
Тъй като интензитетът на електричното поле колкото е по-висока степента на
област на полупроводника е легирана
в слоя с обемен заряд е равен на: легиране на полупроводника,
по-силно, отколкото електронната т.е.
1 1 толкова по-малка е дебелината на
Est    dx  Q NA>ND. Нека в p-областта
областта на обемния заряд l0.
 0  0 концентрацията на неосновните
p-n преходът представлява слой с
токови носители е pp, а на
то при равенство на обемните заряди ниска специфична проводимост,
неосновните np, а в n-областта
(Q=const) имаме: заключен между области с висока
l
концентрацията на електроните е n n, а
Q на p-носителите е pn. Да предположим специфична проводимост и затова
U    Est dx   l също, че енергетичнбите нива на притежава свойства на
0
 0 кондензатор. Капацитетът на
донорите и акцепторите са
т.е. потенциалната разлика между разположени така близо до зоната на единица площ, наречен бариев
допиращите се тела е пропорционална на проводимост и до валентната зона, че капацитет, може да бъде
дебелината на слоя от обемния заряд l. са напълно йонизирани. Тогава pp = определен по следния начин:
Φm > Φs полупроводникът се зарежда NA, nn = ND и за състоянието на  0 q 0 nnpp
положително и енергетичните зони в термодинамичното равновесие и при C 
проконтактната област се извиват нагоре. отсъствие на израждане е изпълнено l0 2 k nn  pp
Затова близо до контакта броят на условието: Да разгледаме p-n преход, към
електроните в зоната на проводимост pp.np = nn. pp = ni2. който е приложено външно
намалява, а броят на p-носителите във При образуване на контакт между напрежение U в права посока, т.е.
валентната зона нараства в сравнение с броя полупроводници с различен тип плюсът е на p-типа, а минусът на
им в обема на полупроводника. По такъв електропроводимост в областта на p-n n-типа полупроводник.
начин, когато Φm > Φs в електронния прехода ще съществува голям С увеличаване на правото
полупроводник концентрацията на n- градиент на концентрацията на напрежение на p-n прехода
носителите близо до контакта ще бъде по- електроните и на p-носителите. В концентрацията на неосновните
малка, отколкото в обема на резултат ще започне дифузия на токови носители рязко нараства,
полупроводника, т.е. ще възникне слой с електрони от n- областта в p-областта което води до силно повишаване
понижена специфична проводимост. Слоят с и на p-носители в n-областта. на тока през контакта.
понижена специфична проводимост Възникването на тези дифузионни Ако външното напрежение е
(обогатен с неосновни токоносители) се потоци води до разделяне на приложено в обратна посока, т.е.
нарича запиращ. зарядите, в следствие на което се плюсът е на n-полупроводника, то
Ако отделителната работа на електрона от появява положителен обемен заряд в потенциалната бариера се
полупроводника е по-голяма, отколкото в n-областта, прилежащ към прехода, и повишава и се увеличава
метала, т.е. Φs > Φm , полупроводникът се отрицателен – в p-областта около дебелината на запиращия слой.
зарежда отрицателно и в приконтактната прехода. Тези обемни заряди създават Колкото по-високо е приложеното
област енергетичните зони се извиват в областта на контакта силно напрежение в обратна посока,
надолу, затова близо до контакта броят на електрично поле, насочено от n- толкова по-малък е броят на
електроните в зоната на проводимост се областта към p-областта и основните токови носители,
увеличава, а броят на p-носителите във препятстващо движението на способни да преодолеят
валентната зона намалява. Това означава, че електроните и на p-носителите към повишената потенциална бариера.
в електронния полупроводник възниква слой контакта. В резултат се установява Сумарният ток през p-n прехода е
с повишена специфична проводимост. Слоят равновесно състояние, равен на: j = jn – jo. С увеличаване
с повишена специфична проводимост характеризиращо се с постоянство на на обратното напрежение
(обогатен с основни токови носители) се нивото на Ферми F за целия отначало ще расте незначително, а
нарича антизапиращ. полупроводник, а в областта на след това ще се стреми към
При акцепторния полупроводник при Φm > прехода, където има електрично поле, някаква величина, наречена ток на
Φs, близо до контакта концентрацията на p- енергетичните зони ще бъдат насищане. Следователно, p-n
носителите е по-голяма, отколкото в изкривени. Изкривяването на преходът има нелинейна волт
образеца, следователно възниква енергетичните зони предизвиква амперна характеристика.
антизапиращ слой, а при Φ s > Φm възниква преразпределение на електроните и
запиращ слой. на p-носителите и изменя хода на
При собствения полупроводник както при електростатичния потенциал в
Φm > Φs, така и при Φs > Φm изкривяването на областта на p-n прехода.
енергетичните зони се съпровожда с Основните токови носители при
повишение на специфичната проводимост в преминаването си през контакта
приконтактната област. трябва да преодолеят потенциална
За областта на обемния уравнението на бариера с височина q.φк, а
Поасон е: преминаването на неосновните
токови носители се извършва под
d 2 q действие на електричното поле на p-n
 n0  0 прехода. В състояние на
dx 2  0 термодинамично равновесие
дифузионният ток на неосновните