Когато Lamborghini се захване да прави хибрид, можете

да сте сигурни, че той няма да е просто по-мощна версия

на Toyota Prius.
Sian, дебютната крачка на италианската компания към
електрификацията, е първият серийно произвеждан
хибриден автомобил (доколкото 63 бройки е "серийно"),
който използва суперкондензатори вместо литиево-йонни
батерии.

Много физици и инженери вярват, че тъкмо в тях, а не в

литиево-йонните акумулатори, е разковничето за
масовата електрическа мобилност.

Sian използва такива суперкондензатори, или

свръхкондензатори, за да съхранява електрическа
енергия и при нужда да я отдава към малкия си
електромотор.

Дори и сравнени с най-напредничавите батерии,

свръхкондензаторите се зареждат и отдават енергията
доста по-бързо. Освен това могат да понесат значително
повече цикли на зареждане и разреждане, без да загубят
капацитет.

В случая със Sian суперкондензаторите захранват един

електромотор с мощност 25 киловата, който е вграден в
скоростната кутия. Той може или да осигурява
допълнителен тласък за 6.5-литровия V12 със 785 конски
сили мощност, или пък съвсем сам да задвижва спортната
кола при маневри с ниска скорост, примерно при
паркиране.
Понеже зареждането става изключително бързо, този
хибрид няма нужда да се включва в контакта или в
зарядна станция. Суперкондензаторите се зареждат до
максимум всеки път, когато колата спира. При хибридите
с батерии също има рекуперация на спирачна енергия, но
тя е бавна и само частично спомага за удължаване на
електрическия пробег.

Свръхкондензаторът има още един много голям коз:

теглото. Понеже отдава енергията по-бързо и ефикасно,
за броени милисекунди (горе-долу със скоростта на
светкавица за фотоапарат), той при относително малки
размери постига ефекта, за който иначе са нужди големи
батерии. При Lamborghini Sian цялата система -
електромотор плюс кондензатор - прибавят към теглото
на автомобила едва 34 килограма. Приносът им към
мощността е 33.5 конски сили. За сравнение само
батерията на Renault Zoe (със 136 конски сили мощност)
тежи около 400 кг.
Разбира се, свръхкондензаторите имат и минуси в
сравнение с батериите. Те доста по-зле съхраняват
енергията във времето - ако Sian не е бил каран от
седмица, в кондензатора няма да е останала никаква
енергия. Но и за този проблем има възможни решения. В
Lamborghini работят съвместно с Масачусетския
технологичен институт (MIT) по създаването на чисто
електрически модел, задвижван от свръхкондензатори -
прословутия концепт Terzo Millenio (Трето хилядолетие).
Как работят батериите?
Технологията на батериите е едно от нещата, които
отдавна приемаме за даденост, без много да се
замисляме как функционира. Повечето хора си
представят, че при зареждане просто "сипваме"
електричество в батерията като вода в туба. Но батерията
не съхранява пряко електричество, а само го произвежда
при нужда чрез химична реакция между двата електрода
и разделящата ги течност (най-често), наречена
електролит. При тази реакция химикалите в нея се
превръщат в други вещества, отделяйки енергия. Когато
изцяло се превърнат, реакцията спира - батерията е
изтощена. При подлежащите на презареждане батерии
обаче реакцията може да се случва и в обратна посока -
когато я зареждате, енергията задейства противоположен
процес, който възстановява изходните химикали. Това
може да се повтори стотици или хиляди пъти, но
неизбежно в процеса има загуби, а и по електродите се
натрупват паразитни вещества. Затова животът на
батериите е ограничен (обикновено между 3000 и 5000
цикъла).