1 Сигнали и системи

Практическо упражнение № 3Б

ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНАЛОГОВИ ФИЛТРИ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА LC – ФИЛТРИ

I. Цел на упражнение
Целта на упражнението е студентите да се запознаят с К- филтрите и да
изследват честотните характеристики на различните видове.

II. Кратки теоретични сведения

Реактивните филтри (LC – филтрите) са пасивни филтри, изградени от
индуктивни бобини и кондензатори. Според лентата на пропускане те се разделят,
също както и безиндуктивните филтри, на: нискочестотен, високочестотен,
лентов, режекторен (заграждащ, спиращ) филтър (фиг. 1 от Практическо
упражнение № 3А).
Верижните реактивни филтри се изграждат чрез свързването на Г- звената в Т-
или П- образни филтри (фиг. 2 от Практическо упражнение № 3А). Двата
реактивни елемента в Г- звеното са с противоположен характер.

К- филтри
Филтри от тип К са такива филтри, за които е изпълнено условието

Z1Z2 = K2 .

К е реално число и не зависи от честотата. Следователно импедансите Z1 и Z2

трябва да са обратни.

Нискочестотен филтър (НЧФ)

На фиг. 1 са показани схемите на Г-, Т- и П- образни НЧФ. При ниски честоти
съпротивлението на бобината е много по-малко от това на кондензатора, т.е. ХL =
L << ХC = 1/C. Следователно Uout  Uin. При нарастване на честотата ХL
нараства, а ХC намалява, в резултат на което Uout започва да намалява.
Този ефект е по-силен при Т- и П- образните НЧФ, тъй като те са съставени от
по две Г- звена.
L L L 2L

C 2C C C

фиг. 1

Високочестотен филтър (ВЧФ)

Г-, Т- и П- образните ВЧФ се получават от НЧФ чрез смяна на местата на
бобината и кондензатора (фиг. 2). ЧХ представлява огледален образ на тази на
Практическо упражнение №3Б 2

НЧФ. При ниски честоти ХC >> ХL и следователно Uout << Uin. С нарастване на
честотата съпротивлението на бобината започва бързо да расте, а това на
кондензатора да намалява. След граничната честота Uout  Uin.
C C C C/2

L L/2 L L

фиг. 2

Лентов филтър (ЛФ)

ЛФ пропуска трептенията в лента около една честота o. Г- звеното в този
случай има вида, показан на фиг. 3. Филтърът се състои от един последователен и
един паралелен трептящ кръг (ТК). Двата кръга са с еднакви резонансни честоти,
които са равни на o

o = o1 = o2 ,
1 1
o 1  , o 2  .
L1C1 L2C2

Широчината на ЛП зависи от качествения фактор на кръговете. При голям

качествен фактор ЛП е тясна.
При честотата o съпротивлението на последователния ТК е най-малко, а това
на паралелния ТК – най-голямо. В резултат на това изходното напрежение е най-
голямо при o.
L1

L1 C1

L2 C1
L2 C2
C2

фиг. 3 фиг. 4

Режекторен филтър (РФ)

Разглежданията за РФ са аналогични. Г- звеното е съставено от последователен
ТК, свързан паралелно на входа и паралелен ТК, включен в хоризонталния клон
(фиг. 4). За честотите в лентата около o първият ТК има шунтиращо действие, а
вторият – спиращо.

Недостатък на К - филтрите като цяло е, че стръмността на характеристиката

в областта на срязване, която по принцип е по-голяма от тази на RC – филтрите,
не е достатъчна (прехода от лентата на пропускане към лентата на непропускане е
твърде плавен) и не задоволява изискванията в много устройства. Това налага да
се използват така наречените производни филтри.
3 Сигнали и системи

Верижните реактивни филтри не са подходящи за интегрално изпълнение при

ниски честоти поради големите и тежки бобини. В тези обхвати се търсят други
решения (например използването на активни RC – филтри). Наличието на намотки
и сърцевина прави бобината скъп и нетехнологичен елемент. Реактивните филтри
се влияят от външни магнитни полета, не издържат на удари, вибрации и
претоварвания при ускорения, характерни за много от радиоелектронни изделия.
При свръх високи честоти LC – филтрите са незаменими. Реализират се чрез
тънкослойни бобини и кондензатори. Характерно приложение е в спътниковите
комуникационни системи.

III. Задание
1. Да се изследват различни конфигурации на нискочестотен филтър:
а) Г- звено;
б) Т- звено;
в) П- звено.

2. Да се изследват различни конфигурации на високочестотен филтър:

а) Г- звено;
б) Т- звено;
в) П- звено.

3. Да се изследват различни конфигурации на лентов филтър:

а) последователно свързани НЧФ и ВЧФ;
б) комбинация от последователен и паралелен трептящ кръг.

4. Да се изследват различни конфигурации на режекторен филтър:

а) паралелно свързани НЧФ и ВЧФ;
б) комбинация от паралелен и последователен трептящ кръг.

5. Да се начертаят амплитудно - честотните характеристики К(f) за всички

изследвани филтри.

IV. Описание на опитната постановка

Необходима е следната апаратура:
1. Нискочестотен генератор (НЧГ)
2. Електронен осцилоскоп (ЕО)
3. Лабораторен макет (фиг. 6)

НЧГ ЕО
Лаборато-
рен макет Y2 Y1

фиг. 5
Практическо упражнение №3Б 4

L C L C

L C C L

фиг. 6

V. Методични указания
Амплитудно – честотната характеристика се снема като се задават последователни
стойности на честотите и се отчитат амплитудите на изходния сигнал при
постоянна амплитуда на входния сигнал.

1. Различните звена от т. 1 и т. 2 от заданието се получават при свързване на

елементите (бобини и кондензатори) по схемите на фиг. 1 и фиг. 2.

2. Филтрите от т. 3б и т. 4б се реализират по схемите на фиг. 3 и 4.

3. Филтрите от т. 3а и т. 4а се реализират по следните схеми (фиг. 7).

L C

L C
C L C L

фиг. 7

VI. Контролни въпроси

1. Какви видове филтри има според елементите, с които се реализират?
2. Какво представляват К- филтрите?
3. Начертайте схемите на Г-, Т- и П- звената на НЧФ.
4. Каква е разликата при ВЧФ?
5. Как трябва да се свържат НЧФ и ВЧФ (паралелно или последователно), за да се
получи лентов или режекторен филтър?
6. Как се свързват последователният и паралелният трептящ кръг при лентов и
режекторен филтър?

Ръководство-протокол за упражнения по Сигнали и системи.

Автори: доц. д-р инж. Ангел Ангелов ас. инж. Гергана Ангелова ©