ФИЛОСОФИИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – СЪЩНОСТ И

ВИДОВЕ

Що е то философия на образованието?
Тя се определя като наука, която е на границите между философията и
науките за образованието и възпитанието. Тя дава общото в многообразието на
образованието, конструира неговите смисли и значения, описва, обяснява и
типизира определени елементи от човешкото поведение в образователната
област. (2, 6)

Видове философии на образоването

1. Прогресивистка (неопрагматическа) философия на образованието
Тя възниква в САЩ през ХІХ век и се свързва с имената на Ч. Пирс, У.
Джеймс, Дж. Дюи, Т. Брамелд и др.
Сред основните идеи на прогресивизма в образованието са следните:
 мисленето започва само в такива ситуации, при които ученикът се
сблъсква с неочаквани препятствия, проблеми;
 реалността е резултат от собственото индивидуално изследване чрез
експериментиране;
 ценността на познанието е в решаването на стоящите пред човека
проблеми;
 прогресивисткото училище търси уникална учебна атмосфера, то е
малко демократично общество, където учениците не само се подготвят за
живота, но и го живеят;
 наличие на учебен план, който е гъвкав и се променя според интересите
на учениците;
 интегриран курикулум (учебно съдържание), който да е центриран
върху конкретни теми;
 избор на учебно съдържание;
 насърчаване на сътрудничеството и игнориране на конкуренцията;
 съвместно разработване на проекти и оценяване;
 отсъствие на тестиране и ясни академични стандарти за постижения;
  акцент върху процеса, а не толкова върху резултата;
 прогресивистката класна стая е без чинове, адаптирана е към
потребностите на учениците и е оборудвана с богат набор от различни ресурси;
 правилата за поведение в класната стая се съставят от учениците;
 учителят е организатор и фасилитатор в обучението;
 педагогът съблюдава спазването на принципи като:
 в традиционните учебни предмети методите на обучение са
нетрадиционни, т. е. поставянето на проблеми е съчетано с възможността
учениците да дават свой отговор, като дискутират, изследват и заключават;
 ученето е предимно правене и действие, то е неповторима
индивидуалност;
 опитът е в центъра на живота на учениците;
 моделът на обучение е модел на решаване на проблеми: дефиниране на
проблема, издигане на хипотези за решаването му, проверка на хипотезите и
оценка на решението;
 групова работа и развитие на социални умения;
 най-важно условие за протичане на образователния процес е свободата
на детето. (2, 5, 6)

2. Есенциалистка философия на образованието

Възниква в САЩ през 30-те години на ХХ век. Основни нейни
представители са Д. Сантаяна, А. Лавджой, Г. Чапмън и др.
Сред водещите твърдения на есенциалистите са следните:
 образованието е предаване на същността на културата, в която са
ценностите, моралът, естетическите възгледи;
 има сърцевина на съществена учебна информация (есенциално знание),
която трябва и може да се овладява;
 целта на образованието е да се овладеят съществени неща от страна на
обучаваните, за да живеят добре в модерния свят;
 средствата за постигане на целта са:
- учителят да преподава съществено знание;
- учениците да учат това, от което имат (направлявана) нужда;
- учебното съдържание да е движение от милото към съвремието;
- твърдост и академизъм на курикулума, традиционни методи на
обучение; репродуктивизъм, дейностите да са съсредоточени около
учителя;
 не се отделя голямо внимание на интересите, мотивацията, емоци-ите в
обучението.

3. Екзистенциалистка философия на образованието

Това философско направление възниква в Германия след 1918 г. Видни
представители са: Ж.- П. Сартър, А. Камю, Фр. Кафка, Г. Марсел, К. Ясперс и
др.
Основните твърдения на екзистенциалистите, касаещи образованието, са
следните:
  човешкото битие е абсолютно уникално и не може да се изрази чрез
езика и понятията;
 свободата на ученика се състои в направения избор от многото
възможности;
 чрез изборите си хората сами правят себе си, такива каквито са;
 свободната и автентична личност е тази, която твори ценности;
 човек е отговорен за своето съществуване, но има свободата и
отговорността да изгражда себе си и света около себе си;
 постигане на личностно формиране повече чрез действие и свободно
изследване в разнообразна и материално осигурена образователна среда с
открит достъп до всичко в нея;
 ученикът да мисли сам, да установи връзка с личния опит, да не приема
готови резултати.

4. Перениалистка философия на образованието

Позната е като философия на вечното, непреходното, безкрайното. Сред
най-известните нейни привърженици са Агостино Стеуко - библиотекар на
Ватикана, който за първи път употребил синтагмата “перениалистка
философия” (1497 – 1548), Алдоус Хъксли, Рене Гвенон и др.
Според тази философия, образованието има следните цели:
 образованието в училище е подготовка за живота, но не трябва да го
имитира;
 овладяване на идеи и проблематика, решавана от великите мислители,
иначе обществото ще пропадне;
 овладяване на истините, постигнати от класическата и западната
култура;
 достигане на състояние на просветеност и стремеж към добродетели.
Целите се постигат със следните средства:
 учебно съдържание, включващо предимно езици, литература и
хуманитарни предмети;
 процесът на обучение е вълнуващо интелектуално и естетическо
пътешествие;
 учене по зададени модели;
 преподаване на мъдростта на миналото;
 учителят определя правилата на учене, какво и как да се учи;
 училища, достъпни за всички.

5. Конструктивистка философия на образованието

За основатели на съвременния конструктивизъм се смятат Дж. Дюи, Дж.
Кели, Ж. Пиаже и Дж. Брунер. Тази философия на образованието възниква в
началото на ХХ век и днес са известни различни разклонения, които са широко
разпространени в САЩ и Западна Европа. Тук се приема, че всеки индивид е
уникален и има специфични потребности.
Сред основните характеристики на конструктивизма, свързани с
образованието, са:
  насърчаване на ученическата автономия и инициатива за проучване и
експериментиране, за решаване на проблеми;
 ученето е сравняване и интегриране на стар с нов опит - активно учене
чрез действане и правене;
 учениците поемат отговорността за управлението на уроците, смяната
на инструкции и стратегии и промяна на учебното съдържание;
 окуражаване на учениците да участват в диалог, както с учителите, така
и един с друг;
 участие на учениците в преживявания, които може да породят
противоречия в техните първоначални хипотези и това да провокира
провеждането на дискусия;
 приемане и подкрепяне на идеите на учениците;
 стимулиране използването на алтернативни източници за информация;
 подкрепяне на обучаваните да разкриват причините за дадени събития и
ситуации както и да правят опити за предвиждане на последиците;
 ангажиране с игрови форми, брейнсторминг, експерименти, дебати,
наблюдения на явления и процеси;
 избор на оценяване и т. н. (1, 2, 4, 6)

6. Хуманистична философия на образованието

Тази философия се основава на идеята, че човекът трябва да се стреми към
развитие на потенциала си и добруването на всички хора. Чрез нея през 30-те
години на ХХ век в САЩ се поставя началото на хуманистичния подход в
образованието, а през 70-те години в Западна Европа и САЩ се оформя
хуманистичната педагогика, която се свързва с имената на С. Френе, Я. Корчак,
Е. Клапаред, А. Фериер, Р.Мюлер, Ч. Патерсън, Т. Киршенбаум, Б. Сиймън и
др.
Хуманистичното образование се реализира чрез следните идеи и
принципи:
 уникалност на всеки ученик;
 свобода на избора;
 стимулиране на творчеството, въображението, емпатията,
сътрудничеството на учениците;
 отричане на агресията;
 премахване на академичните учебни предмети;
 образователният процес следва интересите, целите и желанията на
учениците;
 на мястото на директивното преподаване да застане недирективното
чрез сътрудничество, диалог, групови дискусии.

7. Либерална философия на образованието

Класическият либерализъм е възникнал през ХVІІІ век. Неговите корени са
свързани с епохата на Западното Просвещение и имената на Дж. Лок, Т. Хобс,
Х. Гроций, Спиноза и др. Тази философия намира израз в политическата,
икономическата и образователната сфера на обществото.
 Днес либерализмът в образованието се изразява в следното:
 равен образователен шанс за всички;
 изява на спонтанността и активността на ученика с минимално
управление;
 съобразяване с желанията, интересите и потребностите на учениците;
 свобода на избора на дейности и учебни съдържания;
 непредметно структуриране на учебното съдържание;
 липса на строго установени и структурирани форми и методи на
обучение и възпитание;
 автономност и многообразие в образователните практики.
Въз основа на описаните философски концепции за образованието могат
да се формулират следните по-важни заключения:
 условно концепциите могат да се разделят на две групи – авторитарни
(есенциалистка и перениалистка философии на образованието) и демократични
(всички останали);
 в демократичните философии превес имат т. нар. интерактивни методи
на обучение; учебният проблем е отправна точка за изследователска дейност;
ученикът е активен субект, който изследва действителността; педагогът
стимулира творческия потенциал на учениците, като осигурява подходяща
среда за индивидуални и екипни действия.

•