ТУРБОПОМПИ И ВЕНТИЛАТОРИ

ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА

РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА
ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
 хидравлични машини, работни машини, динамични машини,
турбопомпи, вентилатори;
 дебит, напор, мощност, коефициент на полезно действие;
 кавитация, вакуумметрична смукателна височина; кавитационен запас.

ЦЕЛИ
СЛЕД ЗАПОЗНАВАНЕ С МАТЕРИАЛА ВИЕ ТРЯБВА:
 да различавате видовете машини (хидравлични, пневматични, силови,
работни, динамични, статични, помпи, вентилатори, компресори), които
работят с флуиди (течности и газове);
 да познавате основните показатели на турбопомпите и да умеете да ги
определяте в зависимост от условията на работа на машината.

1.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА

РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ

1.1.1. КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАШИНИТЕ, РАБОТЕЩИ С ТЕЧНОСТИ

И ГАЗОВЕ
Машините, в които става обмен на механична енергия между преминаващия
през тях флуид (течност или газ) и работните органи на машината се наричат:
 хидравлични – когато в процеса на енергообмен не се проявява
свойството свиваемост на флуида (плътността му не се променя);
 пневматични - когато в процеса на енергообмен се проявява
свойството свиваемост на флуида (плътността му се променя).
От енергетична гледна точка хидравличните машини се разделят на:
 силови – при които енергията на преминаващия през тях флуид се
трансформира в механична енергия на вала на машината. Такива
машини са водните турбини, ветродвигателите, хидро- и
пневмоцилиндрите, хидро- и пневмомоторите;
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

 работни - при които механичната енергия на вала на машината се

трансформира в енергия на преминаващия през тях флуид. Към този
вид машини спадат помпите, вентилаторите и компресорите.
Когато една работна машина работи с течност, тя се нарича помпа.
Когато машината работи с въздух или газ се нарича:
 вентилатор – създава пълно налягане до 15 kPa ;
 въздуходувка (нагнетател) – повишава налягането на въздуха (газа)
от 1,15 до 3 пъти, без охлаждане;
 компресор – повишава налягането на въздуха (газа) над 3 пъти, с
охлаждане.
Според принципа на действие работните хидравлични машините се
подразделят на:
 хидродинамични – при тях енергообменът се осъществява чрез
силовото взаимодействие между работното колело, снабдено със
система от лопатки и преминаващия през него флуид. При това се
променя основно кинетичната енергия на флуида. Между входа и
изхода на този вид машини няма изолация.
 хидростатични (обемни) - при тях енергообменът се осъществява за
сметка на промяна на обема на една или повече работни камери,
запълнени с флуид. По тази причина те се наричат още обемни
машини. При тях се променя основно потенциалната енергия от
налягане на флуида. При този вид машини има пълна изолация между
входа и изхода.
По смисъла на направената класификация, турбопомпите са динамични,
работни, хидравлични машини, които работят с течности.
Вентилаторите са динамични работни хидравлични машини, които работят с
въздух.

1.1.2. КЛИСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ

Според направлението на движение на флуида в работното колело на
машината, турбопомпите и вентилаторите се разделят най-общо на
центробежни, осови и диагонални. При центробежните помпи и вентилатори,
токовите линии на абсолютното течение лежат в равнини, нормални на оста
на въртене на машината, а флуидните частици се движат в посока от оста към
периферията на работното колело. При осовите работни турбомашини липсва
радиална компонента на абсолютната скорост. При диагоналните помпи и
вентилатори, абсолютната скорост на флуидните частици има както осова,
така и радиална компонента.
Центробежните помпи се класифицират по следните особености:

2
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

1. По броя на работните колела

По този признак помпите се подразделят на едностъпални – когато имат
едно работно колело и многостъпални – когато имат две или повече
работни колела, монтирани на един вал и течността преминава
последователно през всички колела. Едностъпалните помпи след работното
колело имат обикновено нагнетателно тяло със спирална форма.
Многостъпалните центробежни помпи се подразделят на секционни и
спирални.
2. Според начина на подвеждане на течността към работното
колело.
По този признак помпите се подразделят на два вида: с едностранно и
двустранно подвеждане. При едностранното подвеждане течността
постъпва към работното колело само от едната му страна. При двустранното
подвеждане течността се подава от двете страни на работното колело.
3. Според разположението на вала.
Помпите се изработват с хоризонтален или с вертикален вал. Най-често
срещани са помпите с хоризонтален вал. С вертикален вал обикновено са
потопяемите помпи (за изпомпване на вода от сондажни кладенци) и
едностъпални помпи с голяма мощност.
4. Според вида на течността.
По този признак помпите биват: за чиста вода, за гореща вода, за замърсени
течности, за химически агресивни течности, за течности с голям вискозитет и
др.

1.1.3. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ

Турбопомпите се използват основно за транспортиране на течности на
определени разстояния и височини или за повишаване на налягането на
течности (в хидрофорни системи). Те намират приложение във всички
отрасли на промишлеността, енергетиката и селското стопанство: за
водоснабдяване; за напояване и отводняване; за транспорт на
нефтопродукти; за транспорт на химически агресивни течности в химическата
промишленост; за транспорт на хранителни продукти в хранително-вкусовата
промишленост; за охлаждане на реакторите в атомните електроцентрали; в
циркулационни и захранващи системи в топлоснабдяването; за отделяне на
замърсени и отпадни води; в помени системи на пречиствателни станции и
др.
Вентилаторите са машини, които намират широко приложение в енергетиката,
промишлеността, селското стопанство и бита, като неизменна част от
системите за охлаждане, вентилация и климатизация, пневмотрнспорт,
зърночистачни машини и др.

3
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

1.2. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ

Поради широкото приложение и голямото разнообразие от типоразмери,
помпите се подбират в зависимост от конкретните условия на работа и
основните им показатели. Тези показатели характеризират енергетичните
възможности на конкретната машина.
Основните показатели на турбопомпите са: дебитът Q , напорът H ,
мощността P , коефициентът на полезно действие (к.п.д.)  ,
допустимата вакуумметрична смукателна височина H 
B или
допустимият кавитационен запас NPSH и честотата на въртене n .
Под дебит на помпа се разбира количеството течност, което помпата подава
в тръбопровода за единица време. Тъй като помпите работят на практика с
несвиваеми флуиди (течности), като показател обикновено се използва
обемният дебит Q . Основната единица за измерване на обемен дебит е
 
метър кубичен за секунда - m 3 / s . Често в практиката се използват
 3
  3

единиците m / h и dm / s . Дебитът при турбопомпите зависи от
геометричните параметри на машина, от честотата на въртене на работното
колело, както и от съпротивителната характеристика на тръбната система.
Напор на помпа се нарича нарастването на механичната енергия на единица
тегло течност, подадена към тръбопровода или нарастването на енергията на
всеки нютон течност, подаден към тръбопровода от помпата. Напорът може
да се разглежда и като разлика между специфичните енергии на течността
при изхода на помпата E d и при входа на помпата E s :
1.1 H  Ed  Es .
Размерността на напора е метър m , което става ясно от израза:
Механична енергия E M J N  m
1.2 H     m.
Единица тегло G N N
За определяне на напора се използва една от най-често срещаните схеми на
работа на помпа с тръбна система, показана на Фиг.1.1.
Помпата 4 засмуква течност от резервоара 1, чрез смукателния тръбопровод
3 и я транспортира до резервоара 2 с помощта на напорния тръбопровод 7.
Режимът на работа на помпата се контролира с помощта на вакуумметъра 5,
включен към смукателния фланец (сечение s-s) и манометъра 6, включен към
нагнетателния фланец (сечение d-d). На фигурата са въведени следните
означения: h vs - загуби на енергия в смукателния тръбопровод; h vd - загуби на
енергия в напорния тръбопровод; 0–0 – равнина за сравняване на
геодезичните височини; сечение 1-1 – ниво на свободната повърхност на

4
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

течността в резервоар 1; сечение 2-2

- ниво на свободната повърхност на
течността в резервоар 2; сечение s-s
– място на включване на
вакуумметъра 5 (вход на помпата);
сечение d-d – място на включване на
манометъра 6 (изход на помпата); p 1
- абсолютно налягане върху
свободната повърхност на течността
в резервоар 1; p 2 - абсолютно
налягане върху свободната
повърхност на
течността в резервоар 2;
pB -
показание на вакуумметъра, Pa ; p M
- показание на манометъра, Pa ; z 1 -
геодезична височина на сечение 1-1;
Фиг.1.1. Схема на турбопомпена z 2 - геодезична височина на сечение
уредба 2-2; z s - геодезична височина на
сечение s-s; z d - геодезична височина на сечение d-d; hs  z s  z1 - геодезична
смукателна височина; hd  z 2  z s - геодезична нагнетателна височина;
h  z 2  z1  h s  h d - височина, на която се повдига течността; z  zP  zM -
височина, на която се намира оста на манометъра спрямо оста на помпата.
За да се определи специфичната енергията на течността при входа на
помпата E s се прилага уравнението на Бернули за сечения 1-1 и s-s. При това
се приема, че коефициентът на Кориолис е 1   s   d   2 , и 1  2  0 .
ps  2s p
1.3 Es  zs    z 1  1  h vs .
g 2g g
Тук с  е означена плътността на течността. За определяне на специфичната
енергия на течността при изхода на помпата E d се прилага уравнението на
Бернули за сечения d-d и 2-2:
pd 2 p
1.4 Ed  zd   d  z 2  2  h vd .
g 2g g
След заместване на десните части на 1.3 и 1.4 в 1.1 за напора на помпата се
получава:
p 2  p1
1.5 H  z 2  z1   h vs  h vd .
g

5
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

От Фиг.1.1 се вижда, че h  z 2  z 1 . Ако означим общите загуби в двата

тръбопровода с h v  h vs  h vd , за напора се получава:
p 2  p1
1.6 Hh  hv .
g
Уравнение 1.6 показва, че енергията отдадена от помпата на течността се
изразходва за преодоляване на височината h , разликата между статичните
налягания в резервоарите p 2  p1 и загубите в тръбопроводите h v . В много
случаи наляганията в двата резервоара са равни на атмосферното
p1  p 2  p атм . Тогава напора на помпата се изразходва за преодоляване на
височината h и загубите в тръбопроводите h v :

1.7 H  h  hv .
В случай, че сечение 1-1 се намира на по-голяма геодезична височина от
сечение 2-2 z1  z 2  , височината h се замества с отрицателен знак в
уравнения 1.6 и 1.7.
Ако в уравнение 1.1 заместим с левите части на 1.3 и 1.4 за напора на
помпата се получава:
pd p 2  2s
1.8 H  zd  zs   s  d .
g g 2g
От Фиг.1.1 се вижда, че z d  z s  z P  z  z M . Абсолютното налягане при входа
на помпата е p s  p атм  p В , а при изхода й - p d  p атм  p M    g  z M . След
заместване на последните равенства в уравнение 1.8 и обработка, за напора
може да се запише:
pM pB  2d   2s
1.9 Hz   .
g g 2g
При помпи с равни диаметри при входа и изхода ds  dd от уравнението за
непрекъснатост следва, че s  d . Тогава:
pM p
1.10 Hz  B .
g g
В някои случаи се налага помпата да работи с манометрично налягане при
входа (с подпор). В тези случаи уравнение 1.9 добива вида:
p Md p Ms  2d   2s
1.11 H  z Md  z Ms    ,
g g 2g
където: z Md е височината, на която се намира центърът на манометъра,
включен към сечение d-d, спрямо оста на помпата (сечение s-s); z Ms -
6
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

височината, на която се намира центърът на манометъра, включен към

сечение s-s, спрямо оста на помпата; p Md - показанието на манометъра,
включен към сечение d-d; p Ms - показанието на манометъра, включен към
сечение s-s.
Уравнения 1.9, 1.10 и 1.11 се използват за определяне напора на помпа,
когато към нея има включени уреди за измерване на налягане и дебит. Такива
измервания се провеждат за контрол на режима на работа или за изпитване
на помпата с цел получаване на работните й характеристики. При измерен
дебит Q скоростите  s и  d се определят от уравнението за непрекъснатост
по познатите формули:
4Q 4Q
1.12 s  ;   .
  d 2s   d 2d
d

Под мощност P на помпа се разбира подведената към вала на помпата

механична енергия за единица време, или това е т.нар. входяща мощност
на помпата. Основната мерна единица за измерване на мощност е ват – [W],
но в практиката по-често се използва производната единица киловат [kW]. При
известни въртящ момент M и честота на въртене n на вала на помпата,
мощността P се пресмята по формулата:
n
1.13 P    M  10 3   M  10 3 , kW  ,
30
n
където   , rad / s е ъгловата скорост на вала на помпата.
30
Ако помпата се задвижва от електродвигател, мощността подведена към вала
й може да се пресметне по формулата:
1.14 P  PЕЛ  EД  ПР ,
където PЕЛ е консумираната от електродвигателя мощност; ЕД е коефициент
на полезно действие на електродвигателя; ПР е коефициент на полезно
действие на механичната предавка свързваща електродвигателя с помпата.
Част от мощността Р се изразходва за преодоляване на загубите P в
помпата. Останалата част PП  P  P се предава на преминаващата през
помпата течност и се нарича полезна мощност:
1.15 PП    g  H  Q  10 3 , kW.
Загубите на мощност P са сума от три вида загуби: механични загуби Pm ,
които се дължат на силите на триене в лагерите на помпата, в механичните
уплътнения на вала и на триене на течността в дисковете на работното
колело (дисково триене); хидравлични загуби PH , които се дължат на
загубите на енергия H при движение на течността в проточната част на

7
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

помпата; обемни загуби PQ , дължащи се на циркулацията на течност със

сумарен дебит Q през различни уплътнения в помпата.
Ако от подведената към вала мощност Р се извадят механичните загуби Pm ,
се получава т. нар. хидравлична мощност PK :

1.16 PK  P  PM    g  HT  QT ,

където: HT  H  H е теоретичният напор на

помпата, т.е. напора, който помпата би създала,
ако нямаше хидравлични загуби H (ако флуидът
беше идеален); Q T  Q  Q - теоретичният
дебит на помпата, т.е. дебитът, които помпата би
подала към тръбопровода, ако нямаше обемни
загуби Q . Теоретичният дебит Q T е този, който
преминава през работното колело (Фиг. 1.2).
Мощността PK представлява енергията, която
работното колело отдава на преминаващия през
него флуид за единица време. На практика това е
мощността, която би имала помпата при
Фиг. 1.2. Обемни загуби отсъствие на механични, хидравлични и обемни
през предното загуби.
уплътнение на работното
Величината
колело
PK P  P P
1.17 m    1 m
P P P
се нарича механичен коефициент на полезно действие (механичен
к.п.д.) на помпата. Механичният к.п.д. зависи от вида на помпата и от нейните
габаритни размери. За съвременните помпи неговите стойности са в
диапазона m  0,85..0,98 .
Част от хидравличната мощност на помпата се отдава на течността с дебит
Q под формата на обемни загуби на мощност:
1.18 PQ    g  HT  Q .
Величината
1.19 P  PK  PQ    g  HT  QT  Q    g  HT  Q
представлява мощността на течението след отчитане на обемните загуби.
Величината
P PK  PQ   g  HT  Q Q QT  Q Q
1.20 Q       1
PK PK   g  HT  QT QT QT QT

8
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

се нарича обемен коефициент на полезно действие (обемен к.п.д.) на

помпата. При турбопомпите Q  0,90..0,98 .
Част от мощността P се изразходва за преодоляване на хидравличните
загуби H в проточната част на помпата:
1.21 PH    g  H  Q .
Величината
PП P  P   g  HT  H  Q H H
1.22 H      1
P P   g  HT  Q HT HT
се нарича хидравличен коефициент на полезно действие (хидравличен
к.п.д.) на помпата. Стойностите му варират в границите H  0,80..0,96 .
Пълният коефициент на полезно действие (пълен к.п.д.) на помпата се
получава като отношение между полезната мощност на помпата PП и
мощността, подведена на вала й P :
PП PK P PП
1.23      m  Q  H .
P P PK P

Както се вижда от 1.23 пълният к.п.д. е произведение от частните к.п.д. m ,

Q и H . За съвременни турбопомпи   0,60..0,91.

1.3. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА ВИСОЧИНА

Смукателната способност на помпите, съответно смукателната им височина е
свързана с появата на кавитция в тях. Кавитация в помпата се появява, когато
налягането в някои зони вътре в нея се намали и стане равно или по-малко от
налягането на наситените й пари за съответната температура на течността.
Кавитацията се изразява в появата на обеми, запълнени с пара и евентуално
отделящи се от течността газове, които нарушават непрекъснатостта на
течението.
Различават се три стадия на кавитацията: начална, развита и суперкавитация.
Началната кавитация се характеризира с появата на отделни мехурчета,
запълнени с пара и газове, Парата, отнесена от течението в област с
повишено налягане кондензира, мехурчетата се разрушават с голяма скорост,
при което се появяват местни хидравлични удари, предизвикващи налягания
от 20 до 400 MPa . Развития стадий на кавитацията се характеризира с
образуването на кавитационни каверни. При условията на суперкавитация
целият обтекаем елемент се намира в зоната на кавитационната каверна.
Основните отрицателни явления от кавитация са следните:
 Кавитационно разрушаване на материала. При продължителна работа в
условията на кавитация поради хидравличните удари настъпва умора
9
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

на материала. Той се руши и добива специфична пореста структура.

Кавитационното разрушаване се подсилва в някои случаи от
въздействието на химични, електрохимични, термични и други фактори.
 Шум и вибрации на помпата. Шумът се дължи на ударните вълни,
получени при разрушаването на кавитационните мехурчета в областта
на повишеното налягане. Нивото му зависи от стадия на развитие на
кавитацията, както и от размерите на помпата. Вибрации се появяват
при по-силно развита кавитация.
 Намаление на дебита, напора, мощността и к.п.д. на помпата. Дължи се
на влошените условия на обтичане на елементите на помпата поради
наличието на кавитационни мехурчета.
При турбопомпите кавитация се появява най-често в най-високото място при
входа на лопатките на работното колело, при езика на спиралата, при входа
на лопатките на направляващия апарат, при входящия ръб в периферната
част на лопатките на работното колело (при осовите помпи), по дисковете на
работните колела, при главината на работното колело (при осовите помпи), в
хлабината между периферното сечение на лопатките и тялото на помпата
(при осови помпи, както и при при центробежни и диагонални помпи без
преден диск) и др.
Под вакуумметрична смукателна височина HB се разбира показанието на
вакуумметъра, включен към входа на помпата, под форма на напор.
Максимално допустимата стойност на HB , при която помпата работи без поява
на явлението кавитация се нарича допустима вакуумметрична
смукателна височина HB  . Този важен показател се използва за
определяне на максималната геодезична смукателна височина hmax s
, на
която може да се монтира помпата така, че да се гарантира
безкавитационната й работа. Връзката между величините HB и h s се
получава, след като се приложи уравнението на Бернули за сечения 1 1 и
s  s (Фиг.1.1), при което се приема, че p1  pатм :

2s
 h vs , m .
pB
1.24 HB   hs 
g 2g
Условието за безкавитационна работа на помпата е:
1.25 HB  HB  .
След заместване на 1.24 в 1.25, се получава израз за максималната
геодезична смукателна височина hmax
s
, при известна скорост  s и загуби в
смукателния тръбопровод h vs :
2s
1.26 h max
 H    h vs .
2g
s B

10
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

От 1.26 става ясно, че за да се гарантира безкавитационна работа на помпата

и да се увеличи геодезичната смукателна височина h s , е необходимо да се
намалят до минимум загубите в смукателния тръбопровод h vs и скоростта
пред входа на помпата  s .
За определяне на допустимата вакуумметрична смукателна височина
фирмите-производители на помпи провеждат специални кавитационни
изпитвания. Показателят HB  зависи както от геометрията на помпата, така
също и от условията, при които са проведени изпитванията - температура на
водата и атмосферно налягане. Това налага тези условия да бъдат посочени
в каталога с характеристики на фирмата-производител. В последните години
все повече производители на помпи публикуват в каталозите си друг
показател, свързан с безкавитационната работа на помпата, а именно –
допустим кавитационен запас h или NPSH - Net Positive Suction Head
(Чиста Положителна Смукателна Височина). Този показател зависи
единствено от геометрията на помпата. Определя се по зависимостта:
 p 2  p
1.27 NPSH  h   s  s   t ,
   g 2  g   g
където p t е налягането на парообразуване (налягането на наситените пари)
за съответните температура и налягане на течността.
За нормална, безкавитационна работа е необходимо да бъде изпълнено
условието:
1.28 NPSHh  NPSH.
От уравнение 1.27 и условието 1.28 може да се определи допустимата
стойност на статичното налягане пред входа на
помпата p s при известни скорост  s и налягане на
наситените пари p t . След това лесно могат да се
определят стойността на допустимия вакуум или на
манометричното налягане пред входа на помпата, в
зависимост от системата, в която работи.
На Фиг. 1.3 са показани графично зависимостите
между изброените величини за помпената уредба от
Фиг.1.1, при условие, че p1  pатм . От фигурата става
ясно, че за да се осигури безкавитационна работа на
Фиг. 1.3. Връзки между помпата, е необходимо да бъде изпълнено
величините, свързани условието:
с явлението кавитация

 p 
1.29 hmax  Ha   t  NPSH  h vs  ,
g
s

11
ТЕМА 1.ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОПОМПИТЕ. КАВИТАЦИЯ И ДОПУСТИМА СМУКАТЕЛНА
ВИСОЧИНА

p атм
където Ha  е стойността на атмосферното налягане под форма на напор
g
в m .

КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ
 Кои машини се наричат хидравлични?
 Кои машини се наричат пневматични?
 Кои машини се наричат силови?
 Кои машини се наричат работни?
 Кои машини се наричат помпи?
 Кои машини се наричат вентилатори?
 Кои машини се наричат динамични?
 Кои машини се наричат статични?
 Какво наричаме дебит на помпа и каква е основната единица, в която се
измерва?
 Какво наричаме напор на помпа и каква е основната единица, в която се
измерва?
 Какво наричаме мощност на помпа и каква е основната единица, в която
се измерва?
 Какво наричаме коефициент на полезно действие на помпа и каква е
основната единица, в която се измерва?
 Какво наричаме допустима вакуумметрична смукателна височина на
помпа и каква е основната единица, в която се измерва?
 Какво наричаме допустим кавитационен запас на помпа и каква е
основната единица, в която се измерва?

12