ТУРБОПОМПИ И ВЕНТИЛАТОРИ

ТЕМА 11. СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ.

ПОДОБИЕ ПРИ ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА
ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ,
БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА
ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОРИ.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
 специфична честота на въртене;
 аеродинамични характеристики;
 безразмерни характеристики;
 регулиране на вентилаторна уредба;
 паралелна работа на вентилатори;
 последователна работа на вентилатори.

ЦЕЛИ
СЛЕД ЗАПОЗНАВАНЕ С МАТЕРИАЛА ВИЕ ТРЯБВА:
 да можете да построявате скоростни триъгълници при вентилаторите;
 да познавате основното уравнение на вентилаторите в различните
форми на запис;
 да познавате методите за регулиране на вентилаторните уредби.

11.1. СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ НА

ВЕНТИЛАТОРИТЕ
Скоростните триъгълници при входа, изхода и в произволна точка от
междулопатъчния канал на центробежен вентилатор се построяват по
начините, описани в Тема 2 и Тема 6.
На Фиг. 11.1 са показани скоростните триъгълници при входа и изхода на
работното колело на вентилатора с и без отчитане на дебелината и на
крайният брой на лопатките.
При вентилаторите, основното уравнение се представя в следните форми:
ТЕМА 11.СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ. ПОДОБИЕ ПРИ
ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ, БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОРИ.

 22  12 u 22  u12 w 12  w 22
11.1 pT      ,
2 2 2
11.2 p T    u 2  u2  u1  u1 
и
11.3 p T    u 2  u2 - при u1  0 .

а). б).
Фиг. 11.1. Скоростни триъгълници: а). при входа на работното колело; б). при
изхода на работното колело.
Във формули 11.1, 11.2 и 11.3 с p T е означено теоретичното налягане на
вентилатора, а  е плътността на транспортирания газ. За схемата с безкраен
брой лопатки, уравненията са:
 22  12 u 22  u12 w 12  w 22
11.4 p T       ,
2 2 2
11.5 pT    u2  u2  u1  u1 
и
11.6 p T    u 2  u2 при u1  0 .
11.2. СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ
Специфичната честота на въртене на моделен вентилатор, създаващ
налягане p q  1 Pa и дебит Q q  1 m 3 / s се определя по формулата:

n  Q опт
11.7 nq  ,
p 3опт/ 4

2
ТЕМА 11.СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ. ПОДОБИЕ ПРИ
ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ, БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОРИ.

където p опт , Pa е налягането на вентилатора при работа с въздух при

стандартни условия – нормално атмосферно налягане pатм  101,3 kPa ,
температура на въздуха T  20 o C и относителна влажност   50 % , при
които плътността на въздуха е   1,2 kg / m3 .
Според nq центробежните вентилатори се делят на бавноходни -
n q  2..5 min 1 , нормални - n q  5..8 min 1 и бързоходни - n q  8..15 min 1 . При
n q  15 min 1 вентилаторите са осови. Специфичната честота на въртене
влияе съществено върху формата на меридианното сечение (проекция) на
работното колело, съответно върху съотношението на размерите му, както и
върху формата на останалите елементи на вентилаторите. Поради това тя
може да се използва за тяхната класификация и типизация (Фиг. 11.2).

Фиг. 11.2. Форма на работното колело в меридианна проекция на

центробежни вентилатори с различни специфични честоти на въртене.
11.3. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ,
БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ
Под аеродинамични характеристики на вентилаторите по аналогия на
работните характеристики на турбопомпите се разбират графични
зависимости на пълното налягане p , мощността P и к.п.д.  на вентилатора
от дебита Q при постоянна честота на въртене на вала n  const и при
нормална плътност на въздуха   1,2 kg / m 3 . Наричат се още индивидуални,
тъй като принадлежат на даден конкретен вентилатор.
Такъв вид характеристики са показани на Фиг. 11.3. Видът на графичните
зависимости е подобен на тази при турбопомпите. Особеното тук е, че освен
зависимостта на пълното налягане p  Q , се построява и p ст  Q . Статичното
налягане на вентилатора p ст се определя като разлика между пълното
налягане p и динамичното налягане p ст p  pст  p дин  .

3
ТЕМА 11.СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ. ПОДОБИЕ ПРИ
ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ, БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОРИ.

Както при турбопомпите, така и при вентилаторите се използват безразмерни

характеристики – относителни и коефициентни. Коефициентните
характеристики представляват зависимости, построени с безразмерните
коефициенти на дебита Q , на налягането p , на мощността P и на к.п.д. (Фиг.
11.4). Тези коефициенти се определят по зависимостите:
4Q p 4 P
11.8 Q ; p ; P  pQ  .
  D2  u2
2
  u2
2
    u 32

Фиг. 11.3. Работни характеристики на Фиг. 11.4. Безразмерни

центробежен вентилатор. (коефициентни) характеристики на
центробежен вентилатор.
Универсалните характеристики на даден вентилатор, по аналогия на
турбопомпите (Тема 3), представляват серия от характеристики p  f Q ,
получени при различни честоти на въртене и криви линии на постоянен к.п.д.
  const , нанесени в обща координатна система. Те показват областта на
възможните стойности на напора и дебита, които помпата може да осигури
при зададени стойности на к.п.д. Тези характеристики дават представа за
енергийните качества и експлоатационните свойства на даденият вентилатор.
11.4. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОР С ВЕНТИЛАТОРНА
УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА
Режимът на работа на вентилаторите се определя така, както при
турбопомпите – разглежда се тяхната съвместна работа с тръбната система,
с която работят. За разлика от помпените системи, които служат основно за
транспорт на течности (най-често вода), вентилаторните уредби се използват
най-често за транспортиране на въздух. Като се има предвид, че плътността
на въздуха е значително по-малка от тази на течностите, при определяне на
необходимата енергия, която трябва да придаде вентилатора на газа се
4
ТЕМА 11.СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ. ПОДОБИЕ ПРИ
ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ, БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОРИ.

пренебрегва разликата в енергията от гравитационното силово поле на

въздуха, т.е. пренебрегва се разликата във височината между края и
началото на вентилаторната уредба.

Фиг. 11.5. Схема на работа на центробежен вентилатор с вентилаторна

уредба.
В общия случай налягането, което развива вентилатора, се изразходва само
за преодоляване на съпротивленията в смукателната тръба p V1 и в
нагнетателната тръба p V 2 . Характерна особеност при вентилаторните
уредби е ,че при определяне налягането на вентилатора трябва да се отчете
и кинетичната енергия на изтичащата от изхода на нагнетателната тръба
2
струя, т.е. динамичното налягане  2 . Тази енергия в повечето случаи
2
представлява загуба и често се включва към загубите p V 2 .
Като се отчете всичко това, за налягането на вентилатора при смесена схема
на работа (Фиг. 11.5) се получава:
 22
11.9 p  p V1  p V 2   , Pa .
2
За нагнетателен вентилатор имаме:
 22
11.10 p  p V2   , Pa .
2
където  2 е скоростта на изхода на нагнетателната тръба.
При аспирационен вентилатор:
 2d
11.11 p  p V1   , Pa ,
2
където  d е скоростта на газа на изхода на вентилатора.
Загубите на налягане в тръбопроводите се определят по зависимостта:
11.12 p V  kQ 2
където k е коефициентът на характеристиката на тръбната система.
5
ТЕМА 11.СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ. ПОДОБИЕ ПРИ
ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ, БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОРИ.

Както и при помпените системи, така и при вентилаторните, задачата за

определяне режима на работа най-удобно се решава графоаналитично. Тъй
като се пренебрегва разликата в геодезичните височини между изхода на
нагнетателната тръба и входа на смукателната тръба, ясно е, че статичният
напор на системата в случая ще бъда равен на нула. Това показва, че
характеристиката на тръбната система p V  f Q ще започва от началото на
координатната система Q  p .

p
P


p =f (Q)
2
p V =kQ
А
pA

A
A
 =f (Q)

PA P =f (Q)
AP

QA Q

Фиг. 11.6. Графично определяне режима на работа на вентилатор с

вентилаторна уредба.
На Фиг. 11.6 е показано графичното определяне на работния режим.
Пресечната точка А на съпротивителната характеристика p V  kQ 2 с
характеристиката p  f Q на вентилатора определя работния режим – дебит
Q A и налягане p A . От пресечните точки А P и A  на вертикалната права,
прекарана през Q A , с характеристиката за мощността P  f Q и коефициента
на полезно действие   f Q се отчитат от съответните ординатни оси
стойностите на тези показатели - PA и  A .
За регулиране дебита на вентилаторните уредби се използват същите
методи, както тези за турбопомпите, разгледани в Тема 5. Преди всичко чрез

6
ТЕМА 11.СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ. ПОДОБИЕ ПРИ
ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ, БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОРИ.

дроселиране, чрез промяна честота на въртене на вала или чрез лопатков

направляващ апарат на входа на вентилатора.
11.5. ПАРАЛЕЛНА И ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОРИ
Получаване на различни дебити при вентилаторните системи се постига и
чрез включване в режима на паралелна или на последователна работа на два
или повече вентилатора. Определянето на общия дебит, както и на работния
режим на всеки един от вентилаторите, става по същия начин, като
разгледания при турбопомпите – построява се сумарната характеристика на
съвместно работещите вентилатори и се отчитат координатите на пресечната
точка на тази характеристика с характеристиката на тръбната система.
На Фиг. 11.7 е показано графичното определяне работния режим на
паралелно работещи два еднакви вентилатора – работният режим на
системата се определя от т. А ( Q A , p A ), а т. В определя режима на работа на
всеки един от вентилаторите.
На Фиг. 11.8 е представено графичното решение за последователна работа
на два различни вентилатора.

p p
kQ 2 kQ2

B A А
pA pA

p2 C
p1 1+2
B 2
1=2 1+2
1
QB QA Q QA Q

Фиг. 11.7. Паралелна работа на два Фиг. 11.8. Последователна работа на

еднакви центробежни вентилатора. два различни центробежни
вентилатора.

КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ
 Как се построява скоростен триъгълник при входа на работното колело
на центробежен вентилатор?

7
ТЕМА 11.СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ. ПОДОБИЕ ПРИ
ВЕНТИЛАТОРИТЕ, СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ВЕНТИЛАТОРИТЕ – РАБОТНИ, БЕЗРАЗМЕРНИ И УНИВЕРСАЛНИ. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА
ВЕНТИЛАТОР СЪС ВЕНТИЛАТОРНА УРЕДБА И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕБИТА. ПАРАЛЕЛНА И
ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НА ВЕНТИЛАТОРИ.

 Как се построява скоростен триъгълник при изхода на работното колело

на центробежен вентилатор?
 Как се класифицират вентилаторите според специфичната честота на
въртене?
 Какво наричаме безразмерни характеристики на вентилатор?
 Кои са основните методи за регулиране на вентилаторните уредби?