Осигурително право/2015г.

ОП има редица особености по отношение на неговата специфика. Той е много динамичен и с чести
промени. Характеризира се и с липса на концептуална яснота относно философията на обществените
отношения.
Едва ли има по променян кодекс от КСО. В края на март се очакват нови промени там. А в момента се
лансират идеи за промяна в Закона за здравното осигуряване. Причините за промените не са само субективни, а
и обективни – свързани са не само със застаряване на населението, а и с миграцията. Затова са и тези
непрекъснати опити на законодателя да намери вярното решение.
В последно време се разисква какъв да бъде пенсионният модел.

Учебник – 6 издание на ОП – проф. Мръчков

Необходими нормативни актове:
КСО
Актуален вариант на Закона за здравното осигуряване
Наредба за медицинската експертиза
Правилник за устройството и дейността на органите на медицинската експертиза
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Наредба за елементите на трудовите възнаграждения и доходите върху, които се правят осигурителни
вноски

Тема 1: Предмет, метод, функции на ОП

Предметът на правното регулиране е свързан с обществените отношения, които са свързани с наличието
на различни събития, които са свързани с живота на човека и оказват негативно влияние и му пречат да изкарва
прехраната си – болест, смърт и др.
Налага се да има компенсаторен механизъм, за да може да се замести този липсващ доход. Това е
осъзнато още в Древен Рим – при смъртта на „кватер фамилиус” се създавали погребални каси, като
организация, събираща средства, за да се покрият погребенията на членовете на касите. В последствие тези
сдружения се разделили по професионален признак. От тях се покривали не само погребенията, но и нужди на
семействата на починалите.
По-късно се организирали и професионални каси. С навлизане на индустриалните отношение започва да
се намесва и държавата в тези отношения. Нуждата е била продиктувана от това, че големи маси от хора (във
Франция, Германия примерно) – налагало се е да се създаде компенсаторен механизъм
През втората половина 20в. Ото фон Бисмарк – приема няколко закона за осигуряване на работниците –
Закон за осигуряване при болест; Закон за осигуряването при инвалидност; при болест довеждаща до
инвалидност; при смърт и др. Това е моделът Бисмарк, в основата му стои солидарността на заетите?? лица.
Здравите осигуряват болните, а работоспособните – неработоспособните. С това се поставя началото на
общественото осигуряване. /„При моделът „Бисмарк” е характерно наличието на един или множество от осигурителни фондове, които са
независими от организационна гледна точка от болниците и медицинските заведения, които предоставят здравни услуги. Този модел е характерен
за Германия, Франция, Белгия и страните от Източна Европа. Като цяло системата „Бисмарк” има повече поддръжници в Европа. България също
избра този модел на здравеопазването при реформата на системата през 1998 г. и създаването на Националната здравна каса, която управлява
средствата, които се събират от здравните вноски.“/
През 1913г. в Германия се приема КСО – за времето си дава висока степен на закрила.
Този модел в последствие се възприема и от останалите европейски държави.
В САЩ при управлението на Рузвелт се приема закон …, който има значение за развитието на
осигуряването. В него се прокрадва идеята за социалната сигурност.
Тази идея е обоснована през 1942г. от английския лорд Бевъридж. Той предлага реформа пред
Английския парламент – за увеличаване на закрилата, увеличаване на броя на осигурените лица, отделяне на
повече средства за предотвратяване на обществения травматизъм . /„При системата „Бевъридж” финансирането и
осигуряването се извършва от една структура, т.е. процесите на финансиране и доставяне на услугата не са разделени и са напълно или частично
свързани с една организация. Най-голямата такава система е Националната здравна служба във Великобритания. Системата се прилага и в
Скандинавските страни, Италия, Испания, Португалия и Гърция.“/
 Международната организация на труда приема през 1944 г. т.нар Филаделфийска декларация. /„В нея
изрично се посочва, че: * трудът не е стока; * свободата на изразяване и сдружаване е необходимо условие за постоянен прогрес; * бедността,
независимо къде съществува тя, представлява опасност за просперитета навсякъде.“ /
Конвенции препоръки на Международната организация на труда. Чрез тези конвенции се очертават
кръгът на рисковете, кръгът на осигурените лица, обезщетенията, които се изплащат при неработоспособност –
така, че да могат да осигурят компенсационен механизъм.
Международна уредба има и във: Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската социална
харта, Европейският кодекс за социално осигуряване и др.
В БГ първият приет закон за това е от началото на 20в. – Закон за спомагателните каси за работниците от
обществените предприятия; Закон за женския и детския труд от 1905г. Идеята е да се създадат фондове за
лечението при злополуки и отпускане на средства в случаите на смърт и помощите за вдовиците и сираците.
С приемане на Закона за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и смърт се
въвеждат социални и наследствени пенсии.
През 1909г. се създават фондове при смърт, старост, инвалидност и на работниците.
През 1914г. – Закон за обединяване на фондовете.
През1918г. – Закон за осигуряване на работниците при злополука и болест.
Така се създава единна система при наличие на професионален риск. Чрез вноски на работодателя,
който ги е наел прехвърля на трети субект отговорността при настъпване на тези събития. Така работодателят се
освобождава от отговорността да осигури заместващ доход.
През 1951г. у нас е приет КТ, той добавя рискове като болест, майчинство и др. Въвежда принципа за
задължително осигуряване и за доброволно такова.
Този механизъм продължава до 1944г. През 1947г., когато се одържавява цялата индустрия се създава
друг механизъм на осигуряване, при който държавата осигурява на гражданите, които са наети от предприятие
собственост на държавата – средствата в случай на настъпване на тези събития – дял 3 КТ?? (от 1951г.).
При настъпване на трайна неработоспособност, а при временна неработоспособност е била в дял 3 от
КТ.
В случай на недостиг на средства – държавата ще е тази, която ще додава.
След 1989г. имаме коренен поврат в развитието на обществените отношения в БГ. БГ поема към пътя на
пазарната икономика, където се пораждат отношения непознати за изминалия 50-год. период – загуба на
работа, липса на средства. Все повече се засилва недостигът на средства поради галопиращата инфлация.
Опитите на законодателя да овладее положението налага постоянни промени в законодателството.
През този период в осигурителното ни законодателство – по-скоро се дават обещания, отколкото реално да се
предприемат преки. Затова се налага и промяна в този модел.
До 1995г. в осигурителното ни законодателство не беше направено нищо, което до този момент беше
осъществено в осигурителната ни система.
През 1995г. беше приет Законът за общественото осигуряване – решени са 2 въпроса – създава се
осигурителен орган – Национален осигурителен институт (отделен от държавата; до сега това се е
осъществявало от Министерството на труда и министъра на труда е управлявал тези процеси) И бюджетът беше
отделен от държавния, поставя се началото на фондовата организация (приема се принципа на разходо-
покривната система, създава се фонд обществено осигуряване). Но този фонд не направи следващата стъпка и
не се направи необходимата промяна – включване на рискове и др. Т.е. това стана половинчата стъпка.
Приет е Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (1997г.) – доброволно и
задължително осигуряване са уредени. Този закон смесваше осигурителни и трудово правни отношения. Той
имаше за предназначение да стимулира работодателите да приемат безработни лица.
След 2 години се появява и допълнително доброволно осигуряване – приет е и закон за това. Лицата
могат да се осигуряват допълнително за пенсия по тяхно желание.
В началото на 2000г. е приет Кодекса за задължително обществено осигуряване, което беше и най-
сериозната стъпка на законодателя в регламентиране на тази материя. Този закон отменя Закона за фонд
обществено осигуряване. Този кодекс осигури голяма част от материално правните въпроси, които до този
момент не са имали уредба. Регламентира – основното държавно обществено осигуряване на като
задължително, както и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Кодексът уреди и кръгът на
осигурените лица; рисковете, за които се осигуряват; доразви съдебният контрол и др. Веднага след неговото
приемане започват и промени. През юли 2000г. се правят важни изменения – разширяване на кръга на
осигурените лица (например работещите по втори договор, както и лицата, които осъществяват дейност за своя
сметка/ЕТ, занаятчии/) – ако тези лица са пенсионери, то те могат да се осигурят доброволно. През следващите
2 години има още важни изменения – около 90 разпоредби са променени – в кръга на осигурените социални
рискове; включване на редица допълнителни права и задължения на страните по трудовите правоотношения.
По нататъшни промени в осигурителното законодателство имаме през 2003г. – отменя се Закона за
доброволно допълнително пенсионно осигуряване и кодексът (Кодекса за задължително обществено
осигуряване) се променя на КСО; отменя се и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта – и
се приема Закон за насърчаване на заетостта.
КСО също търпи много промени. Вън от него остава здравното осигуряване –то се урежда от Закона за
здравното осигуряване (от 1998г.).

Реформите на осигурителното ни законодателство се провеждат стихийно без да се изработва и

обмисля законодателна политика. Тя се нагажда спрямо нуждите, но това не води до правилен социален модел.
Тази законова уредба в днешно време определя и предметът на правно регулиране на ОП – това са тези
отношения, които се създават при изпадане на лицето в материални затруднения, поради различни
причини съпътстващи живота. Причините общо могат да се сведат до 2 – материални нужди и
нарушено здравно състояние.
Състоянието на материално затруднение се характеризира с недостиг на материални средства за
задоволяване на жизнени потребности на лицето и семейството му. Продиктувано е от материалната
неработоспособност (болест, трудова злополука и др.) или от състояние на принудителна безработица (подари
състоянието на пазара на труда). Това продиктува нуждата да се съберат средства в полза на нуждаещите се.
Това налага и създаване на отношения по събиране на тези средства, начините за установяване на задължения
за вноски, начин на разходването и др.
Отношения, свързани със здравното състояние (здравно осигуряване) – здравето е основно благо на
човека и това е в основата на тези отношения. Заради това те са ориентирани към възстановяване на
анатомическата цялост и възстановяване на организма. Без значение са причините са това – дали заболяване,
дали бременност или др. Съществено е нарушаването на здравния статус. Здравните услуги предполагат
наличието на високо квалифицирано специалисти, които могат да укажат помощ на лицата, за да могат да
осигурят здравния си статус. Това налага създаване на специфичен здравен механизъм, създаване на
специфичен орган – Здравна осигурителна каса, както и начин на набиране и разходване на средствата.
Наличието на тези 2 типа обществените отношения образуват предмета на ОП и позволяват да се
разграничи общественото осигуряване: тези със здравния статус са към здравното осигуряване, а тези с
обществен – към общественото осигуряване. А до преди 15 год. у нас НЕ е било познато здравното осигуряване.

/Тема 2: Метод на регулиране на ОП/

Като съпътстващ критерий е методът на правно регулиране – това е начин на регулиране на
обществените отношения. Способите и начините са главно 3 – начин, по който се установяват правата и
задълженията на страните; свободата им да определят съществуващите между тях отношения; и …….
Методът зависи от самия предмет на правно регулиране. Методите биват: централистичен,
децентралистичен, метод на власт и подчинение, метод на равнопоставеност.
Характерно за този правен отрасъл е, че НЯМА свой метод на правно регулиране. Той заимства от
другите отрасли отделни правни елементи. С оглед начина на регулиране на отношенията и с оглед правата и
задълженията – в ОП се ползва административния метод?? (актове приети от НС, отделни министри). /„В ОП се
прилагат властническото императивно регулиране заимствано от административния метод на регулиране и частично диспозитивното регулиране,
заимствано от гражданско-правния метод не регулиране. Основният метод на правно регулиране на осигурителните отношения е
административния метод. Страните по осигурителните правоотношения са длъжни да възприемат правата и задълженията така, както са
установени в правните норми. Те не могат да се отклоняват от тях за да уговорят права и задължения различни от установените такива в
императивните правни норми.“/
Императивен и диспозитивен метод и комбинация от тях:
 = при задължителното здравно обществено осигуряване и ..… – имаме императивни правни норми.
Рискове; лицата; органи, които ръководят процеса; осигурители, които са длъжни да осигуряват; престациите,
които се дължат от осигурителните органи – всичко това е със императивни норми.
= при допълнителното здравно осигуряване и доброволното имаме диспозитивен метод. Имаме частни
акционерни дружества. Чрез договори се постигат условията, за се получат престации на заместващ доход.
= комбинация от двата метода: при задължителното допълнително пенсионно осигуряване – имаме
частни пенсионни дружества и лицето избира, къде да се осигурява. Това са лицата, работещи при 1 и 2
категория труд.

Характерно за разглеждания правен отрасъл от гл. т. на метода е, че той няма свой метод на правно
регулиране. Както е примерно в ГП, където методът на регулирането е равнопоставеност или на
административното право, където методът на правно регулиране е на власт и подчинение. Методът на правно
регулиране на осигурителното право заимства от тези правни отрасли имащи собствен метод на правно
регулиране елементи и ги прилага съобразно особеностите на своя предмет.
С оглед на начина на установяването на правата и задълженията в ОП се използва предимно
централистичния метод. Тъй като ОП е установено в обществен интерес и трябва да имаме еднакъв режим по
отношение на правните субекти, поради това правната уредба се съдържа предимно в актове, приети от
централните органи на власт и управление. Такива са НС, МС, министри и т.н.
В някои случаи обаче имаме и децентрализиран метод какъвто е случаят при допълнителното
доброволно пенсионно осигуряване, който е резултат на договаряне при определянето между субектите в
резултат на договор. Въпреки всичко обаче общи правила по отношение на допълнителното доброволно
пенсионно осигуряване се съдържат в КСО, поради което и начинът на уредбата и приемането й става от НС.
По отношение на свободата на страните да определят сами съдържанието на ПО се използва императивният и
диспозитивният метод и комбинацията между тях. Императивният метод е използван при държавното основно
обществено осигуряване. Там с императивни ПН държавата определя кои лица ще бъдат осигурени, кои лица
ще ги осигуряват като осигурители, кой следва да бъде осигурителният орган, какви средства ще се изплащат в
случаите на материална нужда и колко и какви здравни грижи ще бъдат полагани за лицето и т.н. При
задължителното ДОО и задължителното държавно здравно осигуряване имаме императивен метод на
регулиране. При доброволното допълнително пенсионно осигуряване и при доброволното здравно осигуряване
методът е диспозитивен. Там страните сами определят съдържанието на правата и задълженията, престациите,
които се дължат от осигурените лица за внасянето на вноски, както и получаването на престации от пенсионно
осигурителното дружество, така че имаме диспозитивно регулиране. Един трети комбиниран метод обаче
имаме при допълнителното задължително пенсионно осигуряване. От една страна законът казва, че
задължително трябва да бъдат осигурени определен кръг лица, родени след 31.12.1959 г. и работещи по І и ІІ
категория труд. От друга страна, обаче осигуряването се извършва в ЧПОД със сключването на договор от страна
на лица, които са осигурени в пенсионните осигурителни дружества. Лицето трябва да избере кой измежду
съществуващите фондове по ДЗПО да сключи договор. На него е дадено правото за това. Но трябва да избере,
ако не избере чрез жребий се определя към кой фонд ще отидеш. В този случай имаме комбинация от
императивното и диспозитивно регулиране.

===============
Система на ОП – представлява групиране на правните уредби и тяхното подреждане с оглед на
юридическа последователност и с оглед на обществените отношения. Това подреждане става по институти, за
регулиране на еднородни обществените отношения в рамките на общия предмет на ОП. Законодателят
трябва да постави правните институти в определена последователност. Така се определя и мястото на
различните правни норми, при приемането на нормативни актове.
Системата на ПО се дели на обща и специална част. Общата включва норми, относно предмета и метода
на правно регулиране; функциите; основни принципи; осигурени социални рискове; юридическа система.
Специалната част се състои от 3 дяла: задължително държавно основно обществено осигуряване
(краткосрочно или дългосрочно); задължително здравно осигуряване; допълнително доброволно пенсионно и
допълнително доброволно здравно осигуряване. Тук се включва и контрол за спазване на здравното
осигуряване и отговорност при нарушаването.

Основни функции на ОП – осигуряват единството на ОП. Те са основни насоки, в които се проявява

въздействието на правната уредба на осигурителното правоотношение, които регулират. На първо място това
е социално-закрилната функция – тя е основополагаща насока, доколкото ОП е насочено към уязвимите
категории лица в обществото, изпаднали в недоимък, лишение са от доход и нямат с какво да се издържат. Те
могат да са нужди от материален характер или от здравни грижи. Идеята е да се постигне социална сигурност
(чл. 25 / Всеобща декларация за правата на човека).
Друга функция е обществената солидарност. Продиктувана е от нуждите на живота. Осигурителни
плащания получават тези, изпаднали в състояние на материални затруднения или нужда от здравни грижи. При
доброволното осигуряване тази функция на се проявява. Защото тук липсва обществена солидарност.
Функция за социална справедливост – съизмеряване на обезщетенията, които се изплащат на
нуждаещите се лица в участие на осигуряването им – чрез разпределяне на вноските.
Преразпределителна функция (според някои автори има и такава) – за осигуряване на материални
нужди. В основата е разходно-покривния принцип.

ОП и ТП
Различават се основно по своя предмет. ОП урежда осигурителните отношения по отношение на
осигуряване на материални средства и здравни престации. ТП урежда отношения по предоставяне на работна
сила на работодателя при или по изпълнение на ТПО. Но има връзка и взаимодействие имаме – имаме р/с; ТПО
е предпоставка за възникване и съществуване на ОПО. ТПО е предхождащо основание. Качеството осигурено
лице е производно на качеството р/с. Но тази връзка не е абсолютна – при възникване на ТПО, не възниква
автоматично ОПО; при реализирания осигурен социален риск – двете отношение не могат да съществуват
паралелно. Близостта на двата отрасъла се проявява и в редица понятия – постъпване на работа; времето, през
което лицето работи се признава за осигурителен стаж.

ОП и Застрахователното право
Общото е, че и при двете се касае за настъпване на неблагоприятни последици, свързани с живота
здравето и телесната цялост, резултат от настъпили рискове и следващи от тях неблагоприятни последици. В
резултата възниква задължение за обезвреда на накърненото здраве. Средствата се разходват от нарочно
обособени фондове. Те се образуват от вноски на осигурени лица. Нарочни застраховат премии. Но ОП НЕ е вид
застраховка.
Разлики има – ЗП не познава централистичния метод на регулиране. При застраховането плащанията се
договарят предварително. А при ОП размера се съизмерява с пропуснатия доход на лицето.
При застраховането имаме частно-правна дейност, а при осигуряването – публично-правна.
Дори да не са преведени от осигурителя, вноски пак са дължими.

ОП и Социално подпомагане
СП е резултат на драстично обедняване на населението в следствие на инфлацията. И при общественото
подпомагане и при социалното осигуряване имаме изпадане в недоимък. Имат една и съща цел – осигуряване
на социално сигурност на членовете на обществото. И двете са установени от КРБ като основни и неотменими
права на гражданите.
Но има разлика – те са различни права. СП допълва личните доходи до онзи размер, който да му
позволи (на лицето) да осигури жизнените си нужди. Адресирано е към най-бедната и бездействаща част на
населението, която се е оказала под равнището на необходимите доходи за физическо оцеляване. Границата е
определена от държавата чрез гарантиран базов осигурителен доход, под който лицето не може да съществува.
При общественото осигуряване – имаме компенсации при социални рискове. Тук имаме алтернативност
на загубения доход. Тук не се съизмеряват с жизнения минимум, а с размера на загубения доход.
Различен е кръгът на лицата при двете. СП е насочено към всички граждани. Докато при обществено
осигуряване имаме предварително пределен кръг лица.
 Причините, които водят до възникване на нуждите от двете са различни. При общественото осигуряване
– причините са предварително определени в закона. А при СП – са примерно изброени (например възраст).
Различие има и във финансовите източници, които се разхождат за нуждите на двете.
При ОП имаме фондове – солидарността на цялото общество се проявява тук.

Тема 3: Източници на ОП
Източници се съдържат в НА, които се създават по ЗНА и КРБ. Характеризират се със своята
многобройност, поради твърде широкия предмет на ОП. На 2 място се характеризират със своята
многостепенност и правна сила.
- КРБ
- Международни актове
- Закони
- Подзаконови НА
- Актове на държавни органи (НОИ, НЗОК)
- Правилници на осигурителните дружества и др.

Преимуществено са държавни, издадени чрез властническата компетентност на органите. Но имаме и

недържавни – колективните ТД и правилниците на пенсионните дружества (по допълнителното пенсионно
осигуряване и тези за лицата родени до 1959г.).

Делят се на:
= от кого се издават – държавни и недържавни;
= според произхода им – международноправни и вътрешно правни;
= (най-важно деление и най-правилно според него) – според йерархията им??:

*КРБ (върховен закон с непосредствено действие; в Преамбюла ѝ се закрепва важно послание – че БГ е

социална държава, това детерминира цялата уредба на ОП; има и отделни разпоредби за правата на
гражданите – чл. 51, 52, 14(2), 47(2));

*Международни актове – многостранни договори. Делят на 2 вида – универсални (съдържат наред с

друга уредба и осигурителна такава – Международен пакт за икономически социални и културни права – чл. 19;
Европейска социална харта – чл. 12,13,17 – право на обществено осигуряване и на медицинска помощ;
Конвенциите на МОТ – Конвенции № 3, 17, 18) и специални.

*Държавни актове:
КСО – урежда социално правни и материални въпроси. Устройствен закон е за органите на държавното
и общественото осигуряване, включва и уредба на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Извън
него остава здравното осигуряване;
Закон за здравното осигуряване – такъв статут може да имат само здравно осигурени лица – освен БГ
граждани и чужденци, бежанци и др. Здравното осигуряване се представлява от Националната здравно-
осигурителна каса;
ДОПК;
ежегодно приеманите Закони за бюджета на НОИ и за бюджета на Здравното обществено осигуряване;
Закон за здравето;
Закон за денталната медицина;
Закон за осигуряване на трудов стаж по съдебен ред и др.

*Постановления на МС – Наредба за елементите на възнагражденията и доходите върху, които се

правят осигурителни вноски. Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Наредба за отчитане, съобщаване, регистриране и съобщаване, потвърждаване на професионални
болести. Наредба за пенсии и осигурителен стаж. Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи се
лица български граждани и на български граждани в чужбина. Наредба за реда на внасяне и разпределяне на
задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд гарантиране и вземане на работниците и служителите.
Наредба за достъп на здравно осигурени лица до лечебни заведение до болнична и извънболнична помощ.
Наредба за медицинската експертиза.
Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи. Правилник за устройството и дейността на НЗОК и др.

*Подзаконови НА – уредба свързана със задълженията на осигурителите. Издават се от министъра на

финансите и министъра на…: Наредба № 37 за определяне на списъка с храните; Наредба № 38 за списъка със
заболявания за които заплаща НЗОК – храни и лекарства. Наредба № 8 за определяне начините и срокове за
събиране на данни за работодателите и осигурените при тях лица.
Наредба № 1 на председателя на Надзорния съвет на НОИ – за ползване и плащане на парични помощи
за профилактика.

*Актове от недържавни органи: Колективен ТД, в който могат да се уреждат и осигурителни отношение,
стига те да не са уредени с повелителни разпоредби на закона. При натрупване на средства за допълнителна
пенсия за старост – начин и вид вноска се определят с колективни ТД. По допълнително доброволно пенсионно
осигуряване може да имаме и такъв вид пенсии.
Национални рамкови договори с Организация на лекарите и Организация на лекарите по дентална
медицина – определя се например размера на средствата за здравни услуги.

Тема 4: Основни принципи на ОП

Основни ръководни начала, закрепени в правните норми. Имаме многообразие на норми, от които се
извличат основните принципи.
В Преамбюла се казва, че БГ е социална държава. Това на първо място означава, че политиката се води
от защита на основните социални права на гражданите, като ги признава и гарантира. Чл. 51 и 52 – прогласени
като основни права на гражданите. На второ място основно значение имат въпросите за условията на живот и
труд и посрещане на жизнените нужди на хората. На трето място социална е държавата, която полага грижи за
гражданите в нейното общество, които са в уязвимо положение, те са в неравностойно положение спрямо
останалите лица (лица с увреждания; с намалена работоспособност и др.)

Принципи на осигуряването
Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.

Принцип на социална закрила – не е изрично закрепен, но се извлича от чл. 51(1) и чл. 52 КРБ.
Същността е, че на държавата е възложен такъв механизъм, чрез който на гражданите да се предоставят
престации, с които да задоволят нуждите си, подари проявил се социален риск.
Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени
със закон.
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с
физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
 (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и
колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в
предвидените от закона случаи.
(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на
лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Обществената солидарност – този принцип е еманация на идеята за осигуряване изразяваща се в

идеята хората да си помагат, когато настъпят определени събития за тях или за част от обществото. Тези усилия
са резултата от това, че обществото е разбрало, че хората сами не могат да оцеляват, а само чрез общи усилия.
Ето защо се създават фондове за набиране на средства – за да може да се превъзмогне състоянието на
недоимък на отделни членове на обществото. Този принцип не намира проявление там, където лицата се
осигуряват за себе си. ОП е възникнало на базата на солидарността.

Принцип на социалния диалог – нов е и е резултат от социалните промени след 1998г. Идеята е да се
постигне социална справедливост в ОП. Намира приложение в тристранното сътрудничество и трудовите
отношения (чл. 3 КСО). Мнения изразяват Представителните организации и Синдикалните организации
(защитават интереса на р/с като осигурени лица).
Втората форма на социалния диалог е при двустранното сътрудничество. Например при осигуряване на
допълнителна пенсия за старост – при колективния ТД.
Третата проекция е участието на представителите на синдикалните органи в общественото осигуряване
– в НЗОК.

Задължителност на осигуряването – до колкото при държавната намеса се иска събиране на средства за

лица претърпели социални рискове (чл. 5 КСО). Въплатена е идеята, че само чрез събиране на средства могат да
се кумулират средства за нуждаещите се лица. Не такъв е принципа обаче при допълнителното доброволно
осигуряване.

Равнопоставеност на осигурените лица – чл. 3 КСО. Изразява еднаквите права и задължения установени
в системата на общественото осигуряване, независимо от конкретната индивидуална нужда и положението на
лицата. Идеята на това третиране е и участието на лицата в престациите. Еднаквото престиране е най-ярко
проявено при задължителното здравно осигуряване.

Богатство и разнообразие на формите на осигуряване (принцип според някои автори) – до 1997г. е

имало само задължително държавно обществено осигуряване. Сега имаме три основни стълба –
задължителното здравно осигуряване; задължително държавно (основно) обществено осигуряване;
допълнително доброволно пенсионно осигуряване и допълнително доброволно здравно осигуряване.

Фондова организация – за да се постигне социалната сигурност трябва да има средства, за да се

задоволи нуждата. Те се набират в обособени фондове.
За задължителното доброволно обществено осигуряване – тези фондове са в НОИ – при отделните
социални рискове; общо заболяване и майчинство; фонд пенсии и фонд безработица; пенсии несвързани с
трудовата дейност (тук пенсиите не се натрупват от вноски, а държавата осигурява средствата за него).
По допълнителното задължително пенсионно осигуряване – средствата се натрупват професионален
фонд в частни дружества. Тук се натрупват средства за пенсии за ранно пенсиониране при 1 и 2 категория труд.
Покрива загубата на доход до онзи момент, в който придобият право на пенсия.
Възрастта за пенсиониране е определена в чл. 68 КСО. За 2015г. възрастта е: 60г. и 8 месеца за жените и
63г. и 8 месеца за мъжете.
 Тема 5: Обществено осигуряване – понятие, обща характеристика, принципи, различия със социалното
подпомагане. Задължително и доброволно обществено осигуряване
Същността му се основава на принципа на обществената държава. Правото на обществено осигуряване
(ООС) е основно право на гражданите. В основата му е социално благо за закрила на лицата, изпаднали в
нужда, поради намаляване на работоспособност или пазарната конюнктура, която води до липса на работа. Има
специални фондове.
Според причините имаме осигуряване при безработица или принудително оставане без работа и за
настъпила неработоспособност.
ООС – система за материално осигуряване на определени от закона лица, при наличието на
определени от закона причини, които не им позволяват да изработят достатъчно средства за своята
издръжка. То е система за материално осигуряване, която компенсира липсващия или загубен доход. Тази
загуба не се компенсира във всички случаи, а само тези, които са изчерпателно изброени в закона – наречени са
осигурени социални рискове. При тяхното проявление системата се поставя в действие. Биват най-общо 2 групи
– при загуба на работоспособността или при невъзможност да се ползва работоспособността. Само осигурените
лица имат право на осигурителни престации, а не всеки изпаднал в състояние на материална нужда.
Средствата се събират в нарочно учредени фондове. В тях се натрупват средства, които след това служат
за компенсиране. За да имаме компенсиране е нужно лицето преди това да е получавало доход??. Системата се
включва следователно, когато имаме основание за осигуряването.
На първо място такова основание е ТПО – този доход има предназначение да компенсира общественото
осигуряване.
Основание могат да бъдат и други отношения нетрудови отношения – доходи на държавни служители
по държавни правоотношения; доходът на директорите на изпълнителните агенции; съдии; прокурори;
следователи; съдии по вписванията; съдебните служители.
На второ място – изпълнение на държавна служба в армията, системата на МВР, администрацията.
На трето място – доходи на лица работещи за своя сметка – ЕТ, свободни професии, земеделски
производители и други.
На четвърто място при отношения по граждански договори – когато възнаграждението е равно или по
голямо от минималното.

/ Тема 6: Задължително и доброволно обществено осигуряване/

Обособени са няколко вида ООС:
= според източника:
*задължително – настъпва по силата на закона; не е необходимо да се изразява воля за това; методът е
властнически; не може пожелание да се определя видът на рисковете, кръгът на лицата и др. И
*доброволно – то е за някои категории лица – например пенсионери земеделски производители,
занаятчии; лицата задължително осигурени за някои рискове (ЕТ, земеделски производители) – могат да се
осигурят доброволно за майчинство например; морските лица също доброволно могат да се осигурят за
безработица; лица изпратени в чужбина от български посредник – за инвалидност, старост, смърт; съпруги на
лица със свободни професии; от 01.01.20015г. – могат да се осигуряват доброволно в универсални фондове /за
допълнително пенсионно осигуряване/ лицата за допълнителна пенсия за старост, ако са родени след
01.12.1959г. Имаме и допълнително доброволно нарочно осигуряване за пенсия за старост – сключва се договор
и се определят вноските и периодът.

= според характера:
*задължително – основното, което се осигурява от държавата, то е за най-широк кръг обществени
рискове; управлява се от държавата; уредбата е императивна И
*допълнително – то се прибавя към основното; за старост и смърт; бива задължително (осигурява се от
частни дружества; прави се професионален фонд за ранно пенсиониране; дружеството се учредява по ТЗ) и
доброволно (бива 2 вида доброволно за втора пенсия (образува се универсален фонд, по индивидуални
партиди на лицата) има и дружества за допълнително пенсионно осигуряване);
И двете не се осъществяват от държавата.
 = в зависимост от вероятността да се преодолеят причините, причинили неработоспособността:
*краткосрочно – при него се очаква възстановяване на загубената неработоспособност; престациите тук
са обезщетения) И
*дългосрочно (пенсионно) – няма да се възстанови работоспособността или вероятността за това е
малка; престациите тук са пенсии.

Характерът на престациите са парични средства и материални блага. Размерът е предварително

определен по еднакъв начин за всички осигурени лица. Не зависи от социалната нужда, а от проявения
социален риск. По правило е в съотношение с пропуснатия доход. Тези плащания са субективно право. Те са
предвидени от закона възможност, лично право от притезателните права, като само в някои случаи то е правна
възможност.

===============
Осигурителните плащания се делят на 2 големи вида:
= обезщетения и пенсии:
*обезщетенията са вид осигурителни плащания, заместващи доходът на лицето; имат за цел да
компенсират част от пропуснатия доход; и в зависимост от социалния риск се определя и размера на
компенсацията; най-нисък е при безработица, най-висок при майчинство и др. Обезщетенията покриват
временна загуба на доход при болест, майчинство, трудова злополука, трудова болест и се изплащат за времето
на неработоспособност. Когато периодът е голям имаме пенсии за крайна загуба на работоспособност
(например – неработоспособността и смъртта).
*помощи – плащания компенсиращи допълнителни разходи независещи от лицето; могат да са в пари
или в натура.

= контрибутивни и неконтробутивни:
*контрибутивните предполагат предварително участие на осигурените лица.
*неконтробутивни – не предпоставят такова предходно участие; някои от пенсиите – за гражданска и
военна инвалидност и др.

За да се осигури финансовото обезпечаване на системата – законодателството установява 2 системи:

= разходно-покривна – чрез задължителни вноски и плащания във фондовете за обществено осигуряване.
Постъпленията се набират от всички задължени субекти, а се разходват само за нуждаещите се. Средствата на
държавното обществено осигуряване се обособяват във 5 фонда: "Пенсии"; "Пенсии, несвързани с трудова
дейност"; "Трудова злополука и професионална болест"; "Общо заболяване и майчинство"; "Безработица" (чл.
18 КСО).
= капиталов механизъм – средствата от вноски постъпват по партидите на осигурените лица.

Вторият дял на ОП е здравното осигуряване:

Чл. 2 от Закона за здравно осигуряване се опитва да даде понятие (Чл. 2. (1) Задължителното здравно
осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни
вноски за заплащане на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното
здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.). Кои
обществени отношения в момента урежда здравното осигуряване?
Здравното осигуряване е система за здравна защита, това означава съвкупност от правила,
определящи условията за осъществяването на мерки за предотвратяване и отстраняване на увреждане на
здравето на гражданите.
Системата за здравна защита е социална – закрепено е в Преамбюла на КРБ. Здравето и живота са най-
голямата ценност. Насочено е към защита и се осъществява от обществото. Във фондовете се акумулират
средства от всички.
 Системата за социална здравна защита е осигурителна. Това означава осъществяването на системата
чрез специален ред за набиране и разходване на средствата, необходими за предоставяне на здравни услуги
на нуждаещите се. Има 2 аспекта – задължение за участие на осигурените (лично или чрез другиго
/работодател/) и задължение на осигурителния орган да предостави тази защита при настъпване на
определените условия /при заболяване, бременност и раждане/. Средствата се натрупват в нарочен фонд
наречен НЗОК. Настъпването на риска дава право на лицето да получи осигурителните престации под формата
на медицинска помощ без да заплаща неговия характер.
Това обаче трябва да се отграничава от безплатната медицинска помощ = това е призната и
гарантирана от КРБ възможност безплатно да получат медицинска престация; изчерпателно е изброено –
спешна медицинска помощ, имунизации и др. (ПРЗ на ЗЗО).
Докато при общественото осигуряване лицето загубва работоспособността, си тук тези рискове
предизвикват/включват системата за здравна помощ – лицето получава медицинска помощ.

Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) въвежда 2 форми на здравно осигуряване – задължително

(възниква екс леге; от държавата) и доброволно (осигуряването възниква по волята на осигуреното лице; от
застрахователните дружества). Това деление е според източника на осигуряване.

Тема 7: Осигурени лица – понятие, правна характеристика, категории

То е субект на осигурителните отношения. То се нуждае от средства за преодоляване на недоимъка.
Нашето осигурително законодателство дава определение за осигурено лица – пар. 1 (2), т. 11 ??; пар. 1, т. 3 ДР;
пар. 1, т.11 ЗЗО.
Качеството на този субект трябва да се извлече.
Осигурено лице = ФЛ, което има право на престации при наличието на материална нужда или се
нуждае от здравни грижи във връзка с нарушения си здравен статус. Следователно осигурените лица са само
ФЛ. Това е индивидуално качеството и не може да е групов субект. То не се придобива естествено, а на базата
на нормативен акт. Придобиването на това качество е предхождано от: р/с; държавен служител; съдия,
прокурор, следовател и др.
Основание за осигуряване – ПОО, в което лицето получава доходи от трудова дейност, загубването на
този доход и нуждата от здравни грижи поражда необходимостта тези лица да бъдат осигурени.

Основание за осигурено лице може да бъде и качеството българско гражданство. Качеството осигурен
НЕ е природна даденост и се придобива в определен от закона момент, според категорията на лицето. Има
задължително и доброволно осигуряване и различни рискове, за които се осигурява.
Качеството осигурен се придобива от момента на настъпване на основанието.
При трудовата дейност –> от момента на започване на дейността, до прекратяването ѝ.
При р/с –> от момента на постъпване на работа. Същото е при държавните служители и магистратите.
За лицата със свободни професии –> от момента на започване или възобновяване на дейността.
При доброволното –> лицето определя момента на настъпване на качеството.

Задължително (по силата на закона И такива, на които законът възлага задължение да участват със свои
средства в процеса на осигуряване) и доброволно осигурени лица.
Пар. 1, т. 3 КСО – определение за задължително осигурено лица.

Признаци, на които трябва да отговаря осигуреното лице:

= ФЛ, с дейност по чл. 4 и 4а КСО;
= задължени са да участват при набиране на средствата за социално и здравно осигуряване (за лицето да са
внесени вноски).

Задължението за осигуряване има различен обем – за едни е в по-голяма степен разпростряно, с повече
социални рискове, а за други – с по-малко. Най-широк е кръгът на лицата осигурени за всички социални
рискове – чл. 4 (1) КСО:
 (1)работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника
на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на
майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната
програма (този текст е противоконституционен, но все още не е атакуван);
(2)държавните служители по ЗДСл – те осъществяват държавна служба;
(3)работещите в съдебната власт: съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители,
съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в
инспектората към Висшия съдебен съвет – защото от дейността си получават доходи и могат да ги загубят;
(4)военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните
служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност и по
Закона за специалните разузнавателни средства, както и лицата по чл. 69, ал. 6;
(5)членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи
възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови
правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;
(7)управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове,
членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски
дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на
неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и
общински предприятия по глава девета от ТЗ, техни поделения или на други юридически лица, създадени със
закон;
(8)лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и
служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по
Закона за вероизповеданията;
(9)специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност
от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
(10)кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт.

Чл. 4 и 4а уреждат и една категория лица, с по-малък обем обществена защита. На 1 място, лицата,
които не се осигуряват за безработица – по програмите; морските лица (също неправилна уредба); в
кооперациите.

Лицата по чл. 4 (3) – осигуряване за инвалидност, старост и смърт. Тези лица са осигурени за само част от
рисковете. Ако обаче поискат тези лица могат да увеличат обема на осигурителната закрила.

Към кръга на задължително осигурените лица трябва да отнесем и здравно осигурените лица (това е
най-широкият кръг). Обхваща лица, НЕ само БГ граждани. Осигурени са всички БГ граждани (само с БГ или и с
друго гражданство); чуждите граждани или лица без гражданство с дългосрочно пребиваване у нас; лицата с
убежище у нас; докторанти и чуждестранни студенти у нас; лицата, работещи 1 и 2 категория труд (за риска
старост в частни пенсионни дружества); граждани на страни-членки на ЕС. Осигурени са за болест и за
бременност и раждане.

На 2 място това са доброволно осигурените лица – делят се на 2 категории (по чл. 4 (3) и по чл. 4 (3), .т
3). Тези по чл. 4 (3) могат да се осигуряват за рисковете общо заболяване и майчинство доброволно. Тези по т. 3
доброволно за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване, майчинство – ако са
пенсионери могат да се осигуряват за тези рискове само доброволно.
За безработица доброволно се осигуряват морските работници и тези в кооперации.
Чл. 4 (5,7,9) – лица в работещи в чужбина изпратени от български посредник.
Лицата родени след 31 декември 1959г. доброволно се осигуряват за допълнителна пенсия в НОИ или
във фонд за допълнително пенсионно осигуряване.
 Доброволно за осигурени за здравно осигуряване и лицата работещи в заведения за здравно
осигуряване.
Допълнителното здравно осигуряване дава малко предимства и покрива малък пакет от дейности –
например импланти; пребиваване в болница; лицето да си избере изпълнител на медицинската помощ.

Тема 8: Осигурителен доход. Осигурителни вноски

От вноските в осигурителни фондове, следва че осигурителният доход е важен елемент от
осигурителната система. Осигурителен доход = онези средства, които получава лицето от осъществяваната от
него трудова дейност. Лицето когато го загуби следва да бъде компенсирано.
То е в основата за изчисляване на вноските, обезщетенията и пенсиите.
Елементи на осигурителния доход:
= правна уредба – Наредба за елементите и възнагражденията за доходите, върху които се правят
осигурителните вноски и се изчисляват обезщетения за временна нетрудоспособност. Тези елементи включват
различни видове плащания – трудовите възнаграждения, доходи от търговска дейност, от граждански договор,
заплати от съд власт.
Чл. 1 (1) от Нар. – Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване
се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други
доходи от трудова дейност.
Плащания, които не се включват в осигурителния доход – обезщетение за неползван платен отпуск по
чл. 224 от КТ; средства получени за социално битови и културни мероприятия; командировъчни и др.
В осигурителния доход се включват и средствата, които се изплащат за допълнително социално
стимулиране.
Нормативно установяване на минималния и максималния доход, върху който следва да се правят
вноските в определяне на участието на лицето за набиране на средствата във фондовете. Размерите се
определят в Закона за бюджета на държавното и обществено осигуряване.
Минималния месечен осигурителен доход за 2015г. е 260 лв. минималния месечен размер е
диференциран в зависимост от дохода на лицата (за самоосигуряващите се лица) – до 5400лв. е 420лв.; …
За земеделските производители е 300 лв.

Законодателя се принуди да определи минимални размери за различните професии по икономически

причини, за да предотврати уговорките между работодателя и р/с.

Когато осигуреното лице не получава трудови доходи – осигурителните вноски се изчисляват върху
определена от закона основа – минималната месечна работна заплата (към дата на отпускане на пенсията –
когато лицето е гледало лице до 16год. възраст с 90% инвалидност); ако лицето е получавало обезщетение от
общественото осигуряване или от работодателя (чл. 9 (3), т. 1 КСО – лицето е незаконно допускано до работа).

Тема 9: Осигурителен стаж. Осигурителна книжка

За да могат да се ползват престации свързани с това,което осигурителния орган предоставя, това се
предхожда от участие на осигурените лица чрез вноски. Това води до важен въпрос за наличието на
осигурителен стаж. Правната уредба е чл. 9 КСО и чл. 37-49 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.
В чл. 37 Наредбата имаме определение за осигурителен стаж –> За осигурителен стаж се зачита
времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6
КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и чл. 4а КСО - времето, за което са внесени
осигурителни вноски.

Правни белези на понятието осигурителен стаж:

= да е възникнало осигурително правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган.
= внасяне на осигурителни вноски – ефективно внесени или да са дължими
(осигурителите не са превели сумите в съответните фондове; целта е да не губят права осигурените лица).
= за осигурителен стаж са приравнени и някои случай, които са извън правото на неговата личност – време,
въпреки наличието на правоотношение, не се дължат осигурителни вноски (чл. 9 (2), т. 1,2,3,5 КСО). Лицата са
ползвали права по общественото осигуряване, но не са правили вноски. При неплатен отпуск – не се правят
вноски, но се признава за осигурителен стаж. Периоди през, които не е съществувало основание за осигуряване
– т. 2, 3, 5 – лицата по чл. 4 (1), т. 1,2,3,4 и чл. 4а – при незаконно уволнение – от дата на уволнението до
възстановяване на работа. Когато лицето е било уволнено поради задържане от органите на властта – бил е
оправдан, не е привлечен като обвиняем и др. Тук лицето е загубило работата си. Когато лицето е получавало
обезщетение, за това че е останало без работа, поради незаконно уволнение.
Чл. 46 Закон за пенсиите и осигурителния стаж – други периоди от време изрично посочени в закона
(наборна служба). Времето, когато майките не могат да работят и са нямали право да ползват отпуски. Времето,
през което родител на дете инвалид е полагал грижи за детето до 16-год. възраст и не е било в ТПО или друго –
също ще му се признае за осигурителен стаж. Лица в стачка.

Правно значение на осигурителния стаж. Как се изчислява осигурителния стаж – чл. 38 Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж се изчислява в дни, месеци, години (+ часове). Има една важна особеност –
границата до и след 1 януари 2003г. – в зависимост от това се определя колко ще бъде 1 ден осигурителен стаж.
След 2003г. не винаги трудовият стаж е равен на осигурителния.
За 1 месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4 (3,5,7,9) и по чл. 4а – времето ще им бъде зачетено …

Установяване на осигурителния стаж:

Става в специални документи. На първо място това е трудовата книжка – там се установява трудовия и
осигурителния стаж. След 2013г. при непълно работно време – са различни трудов и осигурителен стаж.
Държавните служители имат само служебни книжки – там се установява.
В осигурителната книжка на самоосигуряващите се лица. Издава се от НОИ. Тези лица не са в ТПО.
Чл. 40 (2) Нар. за пенсиите – трудовия стаж може да се установява в нарочни документи – УП3.
Документите се издават на базата на разплащателни ведомости.

Когато липсват такива официални документи, удостоверяването на трудов стаж може да стане и по
съдебен ред. В нарочно производство лицето трябва да поиска да бъде удостоверено времето, за което лицето
иска да му се признае за трудов стаж. Трябва да се приложат документи, които да удостоверяват тези факти.

Осигурителният стаж установен по този начин е основание за черпене на права от страна на лицата.
Когато трябва да се признае осигурителен стаж без лицето да е в ТПО, трябва да се дадат доказателства,
че лицето е било незаконно уволнено или е гледало болно дете и др.

Трябва през това време да са внасяни вноски на лицето за това време.

Тема 10: Осигурители. Осигурителни каси

Осигурителната ни система включва и други субекти освен осигуреното лице, за тях законодателството
определя определени задължения.
Осигурителят е друг важен субект, той прехвърля риска от неблагоприятни събития, за да може друг, а
не той да носи последиците от настъпване на осигурените социални рискове.
Чл. 5 КСО (Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано
дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други
физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда,
определени в чл. 21, т. 5.) – определение за осигурител. Чрез него той е определен по аналогичен на
работодателя начин. Лице длъжно по закон да внася осигурителни вноски за други лица. Това определение
важи с пълна сила и за здравното осигуряване. /Пар. 1, т. 11 ДР – трябва да го зачеркнем – не е вярно/
= осигурителят може да бъде: *ФЛ (само пълнолетно лице), *ЮЛ (придобиват качество по определения
от закона ред; кооперации, ТД -> се създават от вписването в ТР; ССЦ -> вписване в окръжния съд;
министерствата -> с акт на НС; изпълнителните агенции -> от МС се създават) и *неперснонифицирано
образувание (трябва да отговаря на предвидени изисквания, може да бъде работодател такова образувание).
= осигурителят трябва да бъде лице, задължено да внася вноски за други лица. Това трябва да му бъде
вменено като задължение да набира средствата боло от своя бюджет или от средствата, които се разпределят
между него и осигуреното лице. Това, че му е вменено, не означава, че винаги става за сметка на осигурителя
(при служителите в държавната власт и др.). при другите се разпеределя между работодателя и р/с 60% към
40%.
= характерно е, че тези вноски се правят за трети лица. Така се прехвърля и риска към един трети орган,
които при настъпване на определени събития ще поеме последиците от тях.

Видове осигурители:
= тези, които по дефиниция правят вноски за други лица:
*работодатели;
*кооперации;
*изборни органи;
*органи на регистрирани вероизповедания;
*държавата, която е осигурител по няколко начина (чрез ведомствата, служителите на ДАНС, МВР,
съдебни служители и др.; от републиканския бюджет -> вноски прави за ветерани от войните, пенсионери, лица
безработни с обезщетение за безработица, за лица полагащи грижи за децата си инвалиди, за всички студенти,
ученици, лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода, докторанти, бежанци със статут у нас);
*възложители на договори по ЗЗД;
*дружества по договори за управление и контрол;
*самоосигуряващите се лица (имат две качества осигурено лице и осигурител) – внасят вноски за своя
сметка. Винаги са ФЛ, които самостоятелно упражняват трудова или др. стопанска дейност. Длъжни са да внасят
за своя сметка вноските. Основание за внасяне е започване на трудова дейност – подава се декларация от НАП.
Лицата по желание могат да постигнат известно разграничение на качеството осигурено лице и осигурител чрез
създаване на осигурителни каси – чл. 8 КСО и Нар. за осигурителните каси.

Осигурителната каса = е ЮЛ посредник (господстващо становище) между осигурения и осигурителя,

когато са едно и също лице. От друга страна се регистрират в НАП като осигурители (но те реално не са такива).
Предназначението на касата следователно е…… В закона се казва, че касата НЕ провежда осигуряване.
И в двата случая, когато не са внесени вноските (в касата) ще отговарят лицата.

Иманентно качество е задължението за участие в набирането на средства. Осигурителната вноска = е

парично изражение на задължението на този субект да внесе определена парична сума за своя сметка
заедно с осигуреното лице. Вноската е парично плащане което се дължи на осигурителния орган по силата на
закона. Те са основен приходен източник на осигурителните фондове. Тези вноски се дължат ежемесечно.
Лицата, които се осигуряват сами могат да ги внасят и авансово. Чл.5 (2) КСО: „Самоосигуряващ се е
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата участва в
осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда,
определени в чл. 21, т. 5.“
Вноските са процент от осигурителния доход на осигурените лица (за р/с, членове на кооперации, при
изборни дейности и др.) – вноските се разпределят между тях и осигурителите – чл. 6 (3), т. 7 КСО – 60% към
40% е вноската. А размерите на самите вноски са определени като процент по различните фондове – чл. 6 (1)
КСО. Има особеност за лицата родени след 31.12.59г., ако се осигуряват в универсалния фонд – размера на
вноската се разделя между универсалния и професионалните фондове и НОИ.
За някои категории вноската е изцяло за сметка на осигурителя или държавата – лица, неучаствали в
ПОО, студенти, ученици , пенсионери и др. Размера на осигурителната вноска тук е фиксиран 8 на 100. Защото
нямаме различни фондове.
Осигурителните вноски се плащат до 25-то число от месеца, който следва месеца на получаване на
доходите. НОИ вече не е от доста време този който събира вноските, а сега се осъществява от НАП.
 Работодателите, които внасят 60%, могат да удържат другите (40%) от р/с без тяхно съгласие.

Тема 11: Осигурителни органи. Осигурителни фондове

Това е третият субект. Не е легално понятие. Това е субектът, който поема риска. Средствата, които
изплаща органа се натрупват от вноски в неговите фондове, като това е уредено в КСО, Закона за здравното
осигуряване и правилниците на Пенсионно осигурителните дружества.
Видове осигурителни органи:
= по задължителното обществено осигуряване и задължителното здравно осигуряване:
*по задължителното обществено осигуряване – имаме няколко осигурителни органа:
– по основното държавно обществено осигуряване е НОИ. “(1) Държавното обществено
осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред
Народното събрание.
(2) Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Институтът
създава свои териториални поделения. Ръководителите на териториалните поделения се назначават с
конкурс за срок 6 години.” – чл. 33 КСО)
НОИ е държавен орган, ЮЛ със седалище в София със териториални поделения (ръководени от
директор /за 6 год. с конкурс/). Функцията на НОИ е определена в чл. 33 (1) КСО. Той е осигурителен
орган, който осигурява плащането на престации (обезщетения, пенсии, помощи). Той подготвя
ежегодния бюджет на държавното обществено осигуряване и подзаконовите актове във връзка с
прилагане на осигурителното законодателство. Той прави и предложение във връзка с промени в
социалното осигуряване, подпомага министъра на труда и развитието.
Натрупва средствата си във фондове – уредени са в чл. 18 (1) – 5 фонда.
Органи на НОИ: Надзорен съвет – функции в чл. 36 КСО. Управленски функции – взема редица
решения, свързани с управлението на финансовите дела, приема проекти на актове свързани с
общественото осигуряване. Управител – едноличен орган, чл. 37 (1) КСО; функции – представителни
(назначава и уволнява служителите в съвета); управленски; по подготовка на дейността на съвета (чрез
внасяне на проекти); дава съгласието си за разсрочване на вземания за държавно осигуряване. Към
управителя има Съвет на управителя.
Чл. 37 КСО: „(1) Управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт се
избират от Народното събрание за срок четири години.
(2) Управителят на Националния осигурителен институт действа от името на института,
организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в
страната и в чужбина.“
– НЗОК – чл. 6 и сл. от ЗЗО. Тя е ЮЛ със седалище в София. Също е държавен орган. Има
териториални поделения – районни здравно осигурителни каси – ЕРЗОК.
Чл. 6. (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище
София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни
здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на
районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а
седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната
здравноосигурителна каса.
Органи за управление: Надзорен съвет (по подобие на НОИ е композиран на 3-партиден
принцип; 9 члена; чл. 13 (3) – представителите на представителните организации и на пациентските
организации; срок на упражняване на функциите – 5г.; прекратяване на функциите – чл. 14; функции –
чл. 15 /по управление на системата за здравно осигуряване; контролни; одобряване на финансовия и
годишния отчет; взема решения за ползване на резерва на НЗОК; взема решение за сключване на
договори и тяхното обезпечаване/) и Управител (избира се от НС (като този на НОИ); има
представителни; управленски функции; нормотворчество; изготвя годишния финансов отчет и др.;
представлява НЗОК, но не е работодател).
 Чл. 22/ ЗЗО – финансовото устройство е уредено от един единен фонд. Той се разходва за
дейностите уредени по чл. 23/ ЗЗО. Самото разходване е в чл. 24/ ЗЗО.
Посредством него се осъществява ръководството на осигурителите на изпълнителите на здравна
помощ. НЗОК сключва договорите с изпълнителите на здравна помощ и определя условията за това.
– Пенсионно осигурителни дружества – за ранно пенсиониране; те са АД, които образуват
професионален фонд, където се натрупват средства, за да могат да бъдат плащани пенсиите на лицата,.
Които придобиват право на пенсия, понеже работят по 1 и 2 категория труд. Лицата сами могат да
изберат професионалния фонд. Средствата се натрупват по индивидуални партиди, за разлика от
предходните две. Всяко от лицата знае размера на натрупаните му средства. След придобиване на
право за ранно пенсиониране – средствата се изплащат като престации (пенсии). Поради недостатъчно
средства до момента пенсиите се плащат от НОИ. След 11.01.2016г. трябва да за почнат от тук да се
плащат.

= по доброволното пенсионно и доброволното здравно осигуряване:

*лицата родени до 31.12.1959г. – …..
*след 31.12.1959г. – лицето може да избере дали вноските да се трупат в универсален фонд или в НОИ. Лицето
може да получи тази пенсия до 5 години преди да получи право на другата пенсия.
Вноските и размера на пенсията се уреждат с договор или според пенсионната схема.

Тема 12: Осигурителни правоотношения – понятие, обща характеристика, особености

Върху това понятие се изгражда ОП. Няма легално определени за него. Това е понятие със особено
висока степен на абстракция – изгражда се въз основа на множество НА.
Признаци на ОПО – субекти и съдържание:
(1) Особен белег на ОПО са неговите субекти –> характеризират се за разлика от традиционния тип ПО-
я, които познаваме. Тук наред с осигурителния орган, който поема риска от настъпване на неблагоприятните
последици имаме още два субекта, които иманентно са инкорпорирани в ОПО. Такива са осигурените лица и
осигурителите – всеки от които има своето основание в модела на здравно-осигурителното ПО. Осигурените
лица, са тези заради които се осъществява осигуряването. Заради тях се изграждат тези ОПО-я. Затова и те са
ползватели на престациите, когато са изпаднали в недоимък и нужда. А осигурителите са тези, които не искат да
носят последиците и прехвърлят риска върху един трети орган, като внасят вноски.
Освен тези в социалното осигуряване. По здравното осигуряване имаме още една категория субекти –
осигурителите на медицинска помощ. Осигурителят прехвърля риска на осигурителния орган, който сключва
договори с изпълнителите на медицинска помощ, които да окажат грижи на осигурените лица, когато
последните имат нарушено здраве. Защото без осигурителите на медицинска помощ не може да се окаже тази
грижа на лицата.

(2) Друг основен белег е съдържанието на ОПО. То дава облика и специфичната характеристична
особеност на това ПО. Белезите на ОПО се извличат от специфичното съдържание на това особено ПО. ОПО е
едно сложно ПО състои се от две части, които практически са със специфична насоченост и са иманентно
присъщи на осигурителната система. До толкова са съществени, че в рамките на това ПО можем да говорим за
две отделни такива, изпълнението на които позволява функционирането на системата. Това са ПО между
осигурителя и осигурителния орган, а което е постига прехвърлянето на риска, на един орган който поема
последиците от настъпване на риска, и който иска срещу това да му се предоставят периодически средства,
които да се натрупват при него. Второто ПО е между осигурителния орган и осигуреното лице – тук се разходват
средства за настъпилите нужди на осигуреното лица.
Първо и двете ПО са обусловени едно от друго.
На второ място те имат имуществен характер – това придава облика на това ПО без да се изключват и
някои личните елементи, където имаме и задължение от страна на субектите, където имаме и лично поведение
– например лицата да спазват режима при временна неработоспособност, регистриране в Бюрото по труда и др.
На трето място ОПО е едно продължаващо се ПО. Сукцесивният характер се обуславя от едно
периодично и повтарящо се действие – внасяне на вноски в осигурителния орган и последващото изплащане.
 ОПО се развива между точно определени страни. Особеностите на ОПО се диктуват от характера на
осигуряването. Има публично-правен характер. Има и частно-правен характер, до колкото осигурителният орган
е частно-правен субект, където отношенията се уреждат със сключването на договори.
ОПО може да се раздели условно на 2 части: ОПО между осигурителния орган и осигурителя И ПО
между осигурителния орган и осигуреното лице. Всяко от тях обслужва определен обществен интерес.

Тема 13: Правоотношение между осигурителя и осигурителния орган

Има за предназначение да определи субекта на осигуряване, и да се натрупат средства за
осъществяване на осигуряване.
Страни за осигурителния орган и осигурителя. Осигурителният орган – по задължителното държавно
обществено осигуряване е НОИ и неговите поделение – при този орган се формират фондове, всеки един от тях
има за предназначение за натрупване на средства, диференцирани в зависимост от това за кой риск става дума.
По здравното осигуряване органът е НЗОК – тук имаме само един фонд и средствата се натрупват там –
средствата се натрупват за рисковете болест и бременност и раждане.
По допълнителното задължително пенсионно осигуряване – частни дружества по ред и условия по КСО.
Те образуват при себе си фондове в зависимост от предназначението. Такива са: професионалния фонд за
отпускането на пенсии за ранно пенсиониране на лицата, които упражняват дейности от 1 и 2 категория труд –
вноските се правят от осигурителите и се натрупват по индивидуалните партиди на всяко едно от осигурените
лица. По доброволното пенсионно осигуряване имаме 2 категории органи – орган за осигуряване на пенсия за
старост за лицата след 1939г. – те се осигуряват за риска старост след сключването на договор с осигурителното
дружество – средствата се натрупват по индивидуални партиди на лицата. Доброволното пенсионно
осигуряване се осъществява и от частни пенсионни дружества – и тук осигурителния орган натрупва средствата в
пенсионен фонд по индивидуалните партиди на осигурените лица.
При доброволното здравно осигуряване осигурителния орган са застрахователни дружества, които
поемат задължението за предпоставянето на медицински грижи в случаите на разстройство на здравето или
нужда от медицински грижи на лицата или при бременност и раждане.
Осигурителният орган осъществява функциите си чрез сключване на договори.

Другият субект по това ПО е осигурителят – с това съдържание, което КСО и ЗЗО му определят като
страна по това ПО. Основното му задължение в случая е предоставянето на средства на осигурителния орган
като по този начин прехвърля риска от настъпването на последиците при осигурените лица. Качеството му
настъпва от момента на възникване на основанието за осигуряване.

Особеното е, че набирането на средства е опосредено от НАП, когато става дума за задължителното

обществено и здравно осигуряване. Става чрез внасяне на вноски в НАП, а последната прехвърля
предоставените средства в осигурителния орган (НОИ или НЗОК). Посредническа роля имат и някои други
субекти по това ПО, такива са осигурителните каси; както и дружествата чрез съдружниците в тях.
Относно допълнителното доброволно пенсионно и здравно осигуряване имаме непосредствено внасяне
на средствата в осигурителния орган.

Съдържание на това ПО – по своя характер е едностранно, понеже задължения има само осигурителя –
това се: регистрацията, която трябва да извърши (чл. 5 (3)) – „Регистрацията на осигурителите и
самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните
в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс”.
Второто му задължение е внасяне на вноски – процент от осигурителния доход. Те са за сметка на
осигурителя или на осигурителя и осигуреното лице в зависимост от спецификата на осигуреното лице. При р/с-
и – и те участват във вноската; докато при държавните служители – вноските са за сметка само на осигурителя.
Редът за внасяне се определя от чл. 7 КСО; ДОПК; Наредба за внасяне на осигурителните вноски.
 Трето задължение – предоставяне на информация на осигурителния орган. Тази информация е
установена в чл. 5 (4,6) КСО и чл. 39 ЗЗО – съдържа кръг на осигурените лица, основания за осигуряването и др.
Тази информация се подава с декларация чрез образец.
Четвърто – извършване на документалната работа на осигурителния орган – чл. 5 (7) – „Осигурителят е
длъжен по искане на осигуреното лице, на негов представител и/или на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл.
54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да
удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, в 14-дневен срок от искането.”
Извод за ОПО – то е: едностранно, продължаващо ПО.

Тема 14: Правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган

Реализира целта на осигуряването – да се осигурят изпадналите в нужда осигурени лица, чрез
разходване на натрупаните при осигурителния орган средства.
Страни са осигуреното лице и осигурителния орган.
Възникването му се урежда в чл. 10 (1) – „Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.”.
Следователно предпоставките за възникване са: наличие на ТПО или служебно ПО и да е налице
започване на упражняване на дейността. От този момент нататък ПО включва задължения на субектите по това
ПО – осигуреното лице и осигурителния орган.
Задължение на осигуреното лице – да предостави на осигурителния орган информация за възникване на
осигурителните плащания от осигурителния орган. Такива са информация относно резултата от медицинските
прегледи; спазването на правилата на лекуващия лекар; настъпване на трудова злополука и др.
На второ място – информация за плащания при посещение на лекар по дентална медицина и…
На трето място – осигуреното лице да се регистрира в Бюрото по труда при настъпване на осигурения
социален риск безработица.

Задължения на осигурителния орган:

= да плаща осигурителни престации на осигуреното лице при настъпване на осигурен социален риск –
обезщетения, помощи, пенсии. Изпълнява се непосредствено или чрез изпълнител – осигурителите на
медицинска помощ.
= да запази тайна за данните за осигуряването и само в изчерпателно определи случаи да ги предостави.
= да плаща средствата за оказаните медицински услуги на изпълнителите на медицинска помощ по случай на
сключените договори.

Тук имаме задължения и на двата субекта => това ПО е двустранно, овен това то е сложно ПО, понеже
съществува повече от едно задължение; лично е понеже се осъществява intuit personae; и понеже се
осъществява периодично – то е продължаващо се, сукцесивно.
Следователно това правоотношение се прекратява при загуба на качеството осигурен на лицето.
Например прекратява се ТПО или служебното ПО; при смърт на лицето и др. в някои случаи ОПО може да
надживее качеството осигурено лице – чл. 42 (2) КСО; чл. 52 КСО; при починало лице (наследствена пенсия за
децата и преживелия съпруг – няма значение дали са приели наследството или не).

Тема 15: Осигурен социален риск – понятие, обща характеристика, видове

Неблагоприятните събития са ЮФ, които водят до пораждане на права и задължения за субектите и се
наричат осигурени социални рискове. То е сложно понятие. Като ЮФ е от категорията на правопораждащите и е
в основата на възникването на осигурителните правоотношения, водещ до придобиването на права и
задължения. От правна гледна точка е факт от категорията на събитията – бъдещо несигурно събитие.
Настъпват независимо от волята на страните – общо заболяване, старост, смърт. А по тяхна воля настъпва
майчинството и безработицата. Този ЮФ е риск.
В ОП тези рискове са наречени осигурени социални рискове. Лицето изпада в социална нужда и
недоимък, в това се състои опасността, която крие риска. Тази вероятност е различна при различните
заболявания. Старостта е резултат от естествено износване на човешкия организъм. При смъртта – като е
сигурно защо е риск – тя е бъдещо сигурно събитие обаче – то е риск като опасност и възможност за останалите
членове на семейството.
Колкото по-голям е каталогът на рисковете, толкова повече е развита една осигурителна система.
Законодателството не признава за такова значимо събитие например сутрешния махмурлук, но
признава влошаването на общото му състояние в следствие на общо заболяване.
Рисковете са изброени изчерпателно в нормативните актове: КСО, ЗЗО.
За различните видове осигуряване каталогът на рисковете е различен, най-широк е при задължителното
обществено осигуряване.
Те са бъдещи несигурни събития, които се реализират настъпва осигурителния случай (= реализиран
осигурен социален риск). Осигурителният случай вече е променил състоянието на ФЛ; има преобразуващ ефект.
Осигуреният социален риск е едно бъдещо несигурно събитие.
Осигурителният случай е настъпило променено състояние; не са изброени, защото е важна самата
промяна.
Осигурителна закрила = крайния резултат, които цели осигурителната ни система при настъпил
осигурителен риск. Колкото пъти се реализира осигуреният социален риск, толкова осигурителни случаи ще
имаме.

Видове осигурени социални рискове:

= при задължителното основно държавно обществено осигуряване:
*професионални – свързани са със осъществяваната дейност на лицето и неблагоприятните последици
са следствие от дейността. Биват 2 вида: трудова злополука и професионална болест.
*непрофесионални – общо заболяване, майчинство, старост, смърт. Няма връзка с извършваната
трудова дейност.

Безработица – едни автори го включват към професионалните, а други към общите рискове.
Чл. 13а КСО – тук престациите не са за влошено здравно състояние на лицето, а са други събития в
живота на човека, които препятстват възможността да изпълнява дейността си. Тези случаи в литературата са
приравнени на общото заболяване рискове. На тези лица се издава болничен лист.
До какво водят рисковете – опасност от понасяне на неблагоприятни последици.

/Тема 23: Неработоспособност – понятие, правна характеристика, видове/

Чл. 1 КСО – водят до състояние на неработоспособност (при временна неработоспособност; трайна
неработоспособност и др.).
Понятието неработоспособност – преди се е наричало „нетрудоспособност”. На първо време изглежда,
че имаме замяна само на един термин с друг. Неработоспособността произхожда от обратното на
работоспособността. Работоспособността е събирателно понятие на лицето да осъществява различни видове
дейност. Неработоспособността ще е загуба на това качество, поради настъпването на събитие, което препятства
възможността му да изпълнява тази дейност. Нашето законодателство не прави разлика между невъзможността
да се изпълнява конкретна работа /но може да изпълнява друга/ (нетрудоспопсобно) или каквато и да било
работа (неработоспособно).
Чл. 309 (1) КТ – за бременна жена, която се трудоустроява. Чл. 314 и сл. КТ – за трудоустроено лице. Но
законодателя нарича това състояние временно намалена работоспособност (чл. 1 КСО). По точно е да се включи
такъв термин. Например при карантинирано лице – то е работоспособно, но е нетрудоспособно; същото е и при
гледане на болен.
В подкрепа на това, че нашето законодателство не включва определени състояния като рискове, по
причини, които не нарича рискове, но урежда последиците от тях. Така е защото няма как да ги обясни.
Рисковете по принцип са уредени в закон. Но при аборта (изкуствено прекъсне на бременността) и
патологичната бременност – пише, че се издава болничен лист, но това НЕ е вярно, защото е свързано с
майчинство, а не с общо заболяване.
Чл. 46 (1), т. 1,2,3 КСО – периоди от време и случаи, за които не се предоставят престации.
 „Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица,
които:
1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
2. нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без
лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви,
установени по съответния ред;
5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено
по съответния ред.“

======
Как трябва да разгледаме рисковете? Като професионални и непрофесионални (в учебниците) ИЛИ
водещи само до неработоспособност, само до нетрудоспособност или до двете.
(А) От гледна точка на състоянието на лицето можем да разделим осигурените социални рискове на 3
групи (водещи само до неработоспособност, само до нетрудоспособност или до двете):
(I) Първа група – водещи до неработоспособност и нетрудоспособност – общото заболяване,
отстраняване от работа по предписание на здравните органи; трудовата злополука и професионалната болест;
хулиганските и др. противообществени прояви; неспазване на правилата за опасна работа; прояви от лица
приели алкохол или силно упойващо средство без лечебна цел. Тук влизат:

/Тема 20: Общо заболяване и приравнените на общо заболяване случаи. Ред за установяване на общото
заболяване и на приравнените му случаи/
(1)Общото заболяване е един от най-разпространените социални рискове. Конвенция № 24, 38, 102 и
др.; чл. 1 (1) КСО; чл. 23-25 от Нар. за медицинската експертиза. Понятието общо заболяване (обща болест) е
понятие на медицинската наука = състояние, в което осигуреният е неспособен за работа, поради влошеното му
психическо и физическо здраве. То е обективно състояние на лицето, което е в отклонение от нормалното
състояние на индивида.
Само, ако е препятствало трудовата дейност – тогава е релевантно състоянието (бронхопневмония,
туберколоза и др.)
Ако лицето може да върши други работи, но не своята то е в състояние на нетрудоспособност.
Болестта е обща, проявява се с факторите, които не са във връзка с осъществяваната работа и работната
среда.
Не всяко нарушение на дейността на човешкия организъм е общо заболяване, а само това причинило
нетрудоспособност и неработоспособност.

Обезщетение при трудоустрояване – разлика между получаваното преди и след

трудоустрояването трудово възнаграждение. Заплащане на обезщетения при настъпила временна
неработоспособност или пенсия за инвалидност при трайна неработоспособност.
Осигурени за този риск за лицата, които са пенсионери по чл. 4, ако са се осигурили доброволно за
този риск. Както и за риска инвалидност по чл. 4 (5,7,9) КСО.

(2)Отстраняване на работа по предписание на здравните органи – лицето е болно от заразно

заболяване. Лицата са носители на причинителите на заболяването или те са развили в себе си болестотворните
организми. Настаняват се в болница или се карантинират.

/Тема 16: Трудова злополука. Приравнени на трудовата злополука случаи/

(3)Трудова злополука и професионална болест – подробно са уредени от законодателството.
--Трудова злополука – легално определение има в чл. 55 КСО (Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.). Този риск е бил под полезрението още по времето на Ото фон
Бисмарк. Материята е уредена в: Конвенция № 12 от 1921г.; Конвенция № 17 от 1925г.; Конвенция № 102 и др.
--внезапно увреждане на здравето, което е еднократно, рязко, неочаквано и непредвидимо въздействие
върху човешкия организъм.
--през време във връзка и по повод на изпълняване на работата. Това е функционална причинна връзка
с изпълняваната работа. Работата може да не е пряко свързана, с това което е възложено на работника.
--неблагоприятния резултат – само уреждане довело до него, ще се счита като трудова злополука.
--връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Това вече е причинната връзка, за да се
квалифицира като трудова злополука.
--това увреждане трябва да е станало без р/с да го желае. Ако е станало умишлено злополуката няма да
се признае за трудова, защото тук нямаме риск.
Чл. 55 (2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния
път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен
характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.

Тези случаи са приравнени на трудова злополука (на случаите по чл. 55 (1)). Тук има връзка с
изпълняваната работа. Според проф. Мингов по чл. 55 (2) е по повод на работата, просто е пояснено, затова е
отделено в отделна алинея.
Осигурените лица за този социален риск за тези по чл. 4 (1) и по чл. 4а – те осъществяват трудова
дейност.

/Тема 17: Ред за установяване на трудова злополука и на приравнените ѝ случаи/

Установяването на трудовата злополука става по чл. 57-67 КСО и по Нарочна наредба за установяване,
разследване и регистриране на трудовата злополука. Чл. 57. (1) „Осигурителят, а когато пострадалият е
изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 3 работни дни
да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова
злополука.” – това е негово юридическо задължение като осигурител. Декларирането има значение за
уведомяване на осигурителния орган.
Чл. 58. (1) „Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с
Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в
зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане
на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще
доведе до инвалидност.”
Резултатът от разследването е уреден в чл. 58 (3) КСО. Тук става ясно, че произнасянето и признаването
става от ТП на НОИ.
По чл. 58 (4) – кой може да присъства при разследване на злополуката – „работник или служител от
същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на
синдикалната организация, в която членува; представител на работниците и служителите в комитетите и групите
по условия на труд.“.
Резултатите се оформят в протокол.
Според чл. 59 (1) „За всяка трудова злополука или професионална болест териториалното
поделение на Националния осигурителен институт открива досие.” В него трябва да има и медицинско
удостоверяване.
Признаването или не на злополуката става от длъжностно лице от НОИ: „Чл. 60. (1) Длъжностното
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.”
 Заинтересованите могат да оспорят разпореждането на длъжностното лице – работодателя; самото
увредено лице по реда на чл. 119 КСО. В 1-месецен срок ръководителя на ТП на НОИ следва да се произнесе с
решение, което може да се атакува пред Административния съд.

/Тема 18: Професионална болест/

--Професионална болест – само за лица, които осъществяват трудова дейност по основание,
предхождащо осигуряването. Правна уредба: Конвенция №18 за обезщетенията на професионалните болести и
Конвенция № 42. Чл. 1, 4, 56, 61-61, 71, 83 КСО и в Нарочната наредба за съобщаване, регистриране на
професионалните болести.
Легално определение има в чл. 56 (1) Професионална болест е заболяване, което е настъпило
изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия
процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския
съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Следователно първата хипотеза се урежда от тези признаци:
--заболяване – нарушение на функциите на човешкия организъм.
--само заболяване предизвикано от неблагоприятните фактори на работния процес (запрашеност,
влажност, вибрации и др.).
-- да е включена в нарочен списък на професионалните болести. Списъкът определя наименованието и
производствените фактори, които ги причиняват. Така се осъществява причинно-следствената връзка.
По чл. 1 имаме принцип на листата.

Вторият начин е уреден в чл. 56 (2) За професионална болест може да се признае и заболяване,
невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от
обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт на осигурения.
Например лицето има разширени вени (което е по списъка по чл. 1), ако има тромбоза обаче – това ще
се признае за професионално, ако го няма в списъка.
От 2000г. до 2014г., когато имаме ал. 2 за признато ще имаме заболяване, което причинило смърт или ...
и е във връзка с изпълняваната работа.??
Редът за установяване на една болест за професионална е установен в чл. 61-65 КСО. От органите на
медицинската експертиза с болничен лист или решение на ТЕЛК. Те установяват не само последиците от
заболяването, но и дават правната квалификация на заболяването като професионално. За всяко констатирано
заболяване според чл. 61 лекарите трябва да подадат известие до ТП на НОИ.
За този социален риск осигурените лица са същите като при трудовата злополука.
След като заболяването е признато/отказано да се признае за професионално. Актът може да се атакува
по реда на чл. 112 от Закона за здравето пред Националната експертна лекарска комисия. А нейното решение
може да се атакува по реда на АПК.

(4)-- хулиганските и др. противообществени прояви

Чл. 47. (1) При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо
заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако
на новата работа се намали трудовото му възнаграждение.
--неспазване на правилата за безопасна работа – чл. 124 (6) КСО. Води до дисциплинарна и
административно наказателна отговорност. но за тях се предвижда престации според ОП. След 3 дни от
увреждането ще получават престации. Ще получат като за уреждане от трудова злополука.
--прояви поради алкохолно и наркотично опиянение – заради самата проява лицето е пострадало.
Осигурени за този риск са и тези осигурени за общо заболяване и престациите ще бъдат като за него.

/Тема 22: Старостта и смъртта като осигурени социални рискове/

(II) Втора група са водещите до старост и смърт. Рискове водещи само до неработоспособност??:
 (1)Старостта е един от най-ранно признатите рискове. Той има масов характер и всички хора се подлагат
под въздействието му. Това е жизнен етап от живота на човека. Към края на живота си лицето губи сили и
трудно изпълнява дейности. Моментът на загубване на работоспособността не е еднакъв за всички индивиди.
Законът презюмира трайна неработоспособност – трябва да се дадат осигурителните престации (дори и да е
оборима презумпцията). Конвенция №102; чл. 1, 4, 68, 70 КСО.
Този риск е нормално състояние. При достигане на тази граница лицето става неработоспособно.
Колкото повече се износва организма, толкова повече намаляват способностите му. Настъпва веднъж в живота.
Възрастта е презюмирана, а закона установява няколко нива. (1) за лицата при достигане на предпоставките по
чл. 68 (1); (2) по ал. 3 – 65 години; (3) третата граница е достигане до 70 години – социална пенсия за старост.
За този риск са осигурени лицата по чл. 4 и 4а. Осигурени по този риск, лицата получават право на
пенсия.

(2)смърт – Конвенция №39 и 40; 102. Чл. 1,11,13(2) КСО. Кръгът на осигурените лица включва лицата по
чл. 4 (1,5,7,9) и 4а. става чрез акт за смърт (удостоверителен индивидуален акт). Престацията е за наследниците
– децата, съпругът, родителите, под формата на наследствена пенсия.

(3)долекуване:
Чл. 11 и чл. 13а – е вид лечение, защото лицето продължава да боледува и лицето се долекува в
специализирани лечебни заведения – санаториуми и др. Процесът на възстановяване е започнал, но не е
завършил. И лицето, ако би осъществявало дейността си, може пораженията от болестта да не се превъзмогнат.
Периодът на риск е за целия период в санаторните комплекси и 3 дни за придвижване.
Осигурени тук са лицата за общо заболяване.

(4)периодът на належащ медицински преглед – чл. 11 КСО – времето за този преглед поглъща изцяло
времето му. Лицето не е сигурно, че се е разболяло, но смята, че е болно. Лекарят може да констатира
заболяване или липсата му. В този случай осигурените лица ще получат обезщетение като риска общо
заболяване.

(5)употреба на алкохол и силно упойващо вещество без лечебна цел – случаите на алкохолно опиянение
и отравяне.
„Упойващо вещество" означава всяко вещество от списъци I и II (Единна конвенция по упойващите
вещества), било то естествено или синтетично.
Ако сте в наркотично опиянение и изпаднете в състояние, в което не можете да изпълнявате
задълженията си – ставате неработоспособен. Употребата може да е създала абстиненция на организма.
Приемът на алкохол и упойващи вещества е едно състояние, а е друго, когато имаме хроничен алкохолизъм и
зависимост (тук имаме зависимост, която му пречи да изпълнява каквато й да била дейност). Причината за
неработоспособността е състоянието на зависимост и лицето отделя цялото си внимание и енергия за търсене
на тези вещества. Лекарите казват, че наркотичната зависимост е болестно състояние, както и хроничният
алкохолизъм.
Ако след 15 дни следва ли този риск да бъде отделен или не??

(6)изкуствено прекъсване на бременността (прекъсване чрез екстракция в женския организъм; след него
жената се нуждае от възстановителен период) и патологична бременност (има опасност за жената и плода). И
двата риска не са установени в КСО, а в наредбата за медицинските експертизи. Там пише, че се третират като
общо заболяване. Според проф. Мингов не е правилно и трябва да са свързани с майчинството и трябва да се
уредят от КСО.

(7)жената е неработоспособна поради стадия на бременността (майчинство??) – 45 дни преди и до 42

ден от раждането. Жената не може да върши каквато и да е работа. След раждането жената също е
неработоспособна. Но ако след 42 ден е възстановила работоспособността си може да продължи работата си и
да е пак работоспособна.
 Осигурени за този риск са жени бременни след определен период от бременността, чл. 4 (1,3), чл. 4а.
следва да се отнесе към групата на рисковете, които водят до неработоспособност.

(III) Трета група: карантина, майчинство до 45 ден преди и след 42 след раждането и др. – при
настъпването им лицето не загубва работоспособността си, а само възможността да реализира доходи. То е
само с намалена трудоспособност.
(1)карантина – болно е от заразно заболяване или има опасност да носи заразата и може да зарази
други хора. Законът има предвид само последния случай. Налага се да се изолира лицето и да се провери дали е
носител на заразата.

(2)рискове свързани с грижите на близки на осигуреното лице, нуждаещи се от неговата помощ –

гледане или належащо придружаване на близък. Лицето е неработоспособно, но друга по-важна причина
налага то да полага грижи за тези други членове на семейството си.

/Тема 21: Майчинство – понятие, елементи, ред за установяване/

(3)майчинство – оказва влияние върху трудоспособността на жената. При бременността – по начало не
се оказва влияние относно изпълняване на трудовата дейност, но трябва да се премести на друга по-лека
работа. Оказва влияние върху трудоспособността. Има специални престации, ако на др. работа има разлика в
доходите. Нетрудоспособност може да има и след родовия период, защото периода на грижите по малкото
дете е необходим и много съществен. Ако няма дете няма причини да не се върне на работа след 42 ден след
раждането. След като изтекат 87 дни се издава трети болничен лист в размер на 48 дни – но той не констатира
състояние на неработоспособност. Това е един архаичен момент в Наредбата. С ненакърнена трудоспособност
този риск имаме и при осиновителките (но те няма да ползват първите 87 дни). Тук се включват и други лица –
бащата (15 дни след изписването на детето от родилния дом) – чл. 50 (6) КСО; бащата има право и на още едно
обезщетени – по ал. 7 – да гледа детето и да ползва обезщетението със съгласието на майката. При смърт или
тежко заболяване на майката – също бащата и техните родители могат да ползват обезщетение за трудов риск
(чл. 51).

(4)при отглеждане на дете – обезщетенията са фиксирани. Лицата, които могат да се ползват от този
риск са работоспособни.

Тема 19: Безработица – понятие и ред за установяване

В гамата, която е закрепена в нашето законодателство като бъдещи и несигурни събития е и
безработицата. Особеното тук е състоянието на незаетост, в която изпада осигуреното лице, въпреки желанието
си да докарва средства за себе си и семейството си. Характерен е за страните с пазарна икономика. Този риск в
БГ се прояви 1970г., когато поехме по пътя на пазарната икономика. Преди това повече от 50г. не сме познавали
този риск. Този риск за първи път беше установен в КРБ от 1991г. – там законодател го нарича временно
оставане без работа. По-късно този риск намери място в осигурителното законодателство – в Закона за
насърчаване на заетостта, а когато този закон се отмени 2001г. – намери място в КСО.
Правната уредба се съдържа в множество актове – в международните актове и вътрешното
законодателство. В международните актове – Конвенции на МОТ - №44 от 1934г.; № 102 за общественото
осигуряване минимални норми; №108 за насърчаване на заетостта и др.
Във вътрешното законодателство основният НА е КСО – чл. 1, т. 1; чл. 2, т. 5 и основно в Гл. 4а. от тази
уредба можем да изведем
Това е състояние на невъзможност на трудова дейност на нетрудоспособни лица, която изразява такова
състояние, при което лицето не е трудово заето и не работи по каквото и да е ПО – ТПО, ГПО. Без значение дали
това състояние е начално или последващо. Важно е наличието на обективна невъзможност лицето да работи.
Освен това лицето трябва да е трудоспособно – 16г. по ТП. Лицето не е достигнало онази възраст, която
презюмира работата – поради износване на човешкия организъм.
 На второ място лицето не работи, но желае да го прави. Оставането му без работа е . манифестация на
това е регистрацията му в Бюрото по труда. Затова в Закона за насърчаване на заетостта се дава определение на
безработно лице = активно търси работа и не отказва предложена му.
На трето място са неблагоприятните последици, с които е свързано оставането без работа – липса на
доходи за лицето и неговото семейство.
Кръгът на лицата осигурени за този социален риск е широк – всички онези работещи по трудови и служебни ПО
по чл. 4 (1) (с изключение на лицата по чл. 4 (1), т. 4 infine; чл. 4 (5)). За този риск могат да се осигуряват и
морските лица съгласно чл. 4а, където в чл. 4 (2) – те са доброволно осигурени за този социален риск.
Останалите лица не се осигуряват за този риск нито задължително нито доброволно.
Осигуряването става чрез вписване на осигуреното лице в Бюрото по труда. Лицето в 7-дневен срок от
прекратяване на ПО и в 3-месечен срок да отправи заявление до ТД на НОИ, за да получи обезщетение.
Сроковете са важни за размера на обезщетенията. Ако се регистрира след седмодневния срок – периода на
обезщетението се намалява със срока на закъснението.
Средствата се изплащат от специализирания фонд „Безработица” към НОИ, набиран от осигурителни
вноски на осигурителите.
Наред със задължителното осигуряване имаме и доброволно – сключва се договор със лицензирани дружества
– но на практика няма нито едно такова дружество, което да осъществява тази дейност. Причината е, че в
днешно време този риск е твърде голям.

При реализирането на осигурените социални рискове и при наличие на субектите => възниква
осигурително ПО. То предпоставя наличието на субекти и ЮФ-и, което има предназначение реализирането на
целта, за която е създадена осигурителната ни система.

Тема 25: Краткосрочно обществено осигуряване – понятие, обща характеристика, видове осигурителни
плащания. Обществено осигуряване при временна неработоспособност и при временно намалена
работоспособност
В зависимост от това за какво е определено осигуряването – качахме, че ОП се разделя на два дяла –
обществено и здравно осигуряване. Общественото в зависимост от продължителността на нуждата бива –
краткосрочно и дългосрочно.

Урежда отношенията на лицата, във връзка със загубения от тях доход, поради настъпване на
определени социални рискове. Тази плащания се дължат за определен период от време, който е нормативно
установен. Тук обаче състоянието на нужда е преходно и се очаква да бъде преодоляно.
Помага на лицата да си осигурят средства чрез специални фондове – общо заболяване и майчинство;
трудова злополука и професионална болест; безработица. От тези фондове се осигуряват средства за
компенсиране на пропуснатия доход. Особеност на престациите, които се дават от този дял на правото са
следните:
= предоставят се от осигурителния орган, в следствие на реализиране на осигурителния случай, които е
резултата от настъпване на осигурен социален риск и са субективно право на осигуреното лице.
= настъпва изрично предвиден социален риск – това дава право на лицето да получи компенсация за липсващия
и пропуснат доход на лицето и неочакван разхода, като например при осигурителните помощи.
= тази компенсация се извършва в пари, с които осигуреният да набави необходимите му за съществуването
стоки и услуги.
= предпоставят предходно участие на лицата в набирането на средствата, което ги отнася към категорията на
контрибутивните плащания.

Правната уредба: на първо място в чл. 51 КРБ;

От международните актове: Международният пакт за икономически, социални и културни права (чл. 9);
Европейска социална харта (чл. 8); Регламент 88/3; Редица конвенции на МОТ - № 3, № 4 за безработицата; №
17 за еднакво третиране на трудовите злополуки и др.
 Вътрешна уредба - КСО, Наредба за медицинската експертиза, Наредба за елементите,
възнагражденията и доходите върху които се правят осигурителни вноски и др.

По отношение на обезщетенията – предоставят се при настъпване на временна неработоспособно и

нетрудоспособност и при безработица. По правната си природа тези плащания са субективно притезателно
право на лицата, възниквали по повод ПО между него и осигурителния орган. В следствие на недоимъка
породен от съответния социален риск. Размера на обезщетението зависи от вида на социалния риск – по-голям
е размера на рискове като бременност и раждане, трудова злополука и професионална болест –
компенсирането на загубения доход е най-висока 90%. А при болестта например е 80%. А при безработицата е
60%. Тези доходи не се облагат с данъци, което ги доближава до реално пропуснатия доход. В зависимост от
социалния риск имаме: = обезщетение при временна неработоспособност или работоспособност; =
обезщетения при трудоустрояване; = обезщетения при безработица.

Помощи – имат за цел за осигурят допълнителни разходи за осигуреното лице, които не са обичайно за
него. За разлика от помощите по социалното подпомагане – те се предоставят при настъпване на точно
определени от закона предпоставки, а не в случаите на изпадане само в нужда на лицата, както е при
социалното подпомагане. Като качеството им на осигурени лица е основно за получаването им. Предоставянето
на помощите по държавното обществено осигуряване е в еднакъв размер за осигурените лица и се изплащат от
съответните фондове.

Обществено осигуряване при временна неработоспособност и нетрудоспособност:

Временната неработоспособност е такова състояние на осигуреното лице, при което то не може да
осъществява никаква трудова дейност, но съществува вероятност за нейното възстановяване. Тук не
продължителността на това състояние е от решаващо значение за определянето и като временна – а от гледна
точка на това дали медицинската наука очаква възстановяване на работоспособността. Времетраенето ѝ има
допълнително значение.
При трайната неработоспособност не се очаква възстановяване.
Временната неработоспособност обхваща кратки периоди от време – но това не означава, че те са
отнапред фиксирани. Времетраенето може да е определено (при риска майчинство – бременност и раждане;
както и при нарушена трудоспособност – при отглеждане на дете и придружаване на болен член от
семейството; гледане на дете върнато от детско заведение; карантиниране) и определяемо.
Произнасянето на състоянието на лицето. Че не може да извърша трудова дейност става от органи по
медицинската експертиза.
Правната уредба на временната неработоспособност и нетрудоспособност – чл. 2 (1); 11 (1); 40-54;
редица подзаконови актове – НМЕ; Правилник за организацията и дейността на органите за МЕ и медицинските
картотеки; Наредбите за регистриране, отчитане на трудовите злополуки и професионалната болест и др.

--------------
Осигурените лица можем да ги разделим на три категории, в зависимост в каква степен ползват
обществено осигуряване:
= лицата, които за осигурени за всички социални рискове – чл. 4 (1).
= осигурени са само за някои социални рискове. Те могат да се разделят на 2 – задължително (лицата, които
работят по програми за подкрепа на майчинството и на за насърчаване на заетостта; лицата работещи в
кооперации не по ТПО) и доброволно осигурени (чл. 4а – морските лица; чл. 4 (3, 5,7,9) – поначало се осигуряват
само по свое желание).
= лицата, които работят без определено ПО – те са доброволно осигурени.

Тема 24: Експертиза на неработоспособността

Временната неработоспособност и нетрудоспособност води до определени прави последици, които
трябва да бъдат констатирани от съответните органи – органите за МЕ – уредено е в НМЕ; ЗЗдравето (чл. 112).
Органите на МЕ включва лекуващите лекари, националната експертна лекарска комисия и др.?? Изгражда се от
лица с лекарско образование, поради специфичната им дейност.
Установяването на временната неработоспособност и нетрудоспособност се осъществява само от една
част от органите на МЕ – тя е предоставена на 2 категории лица – лекуващите лекари и лекарската
консултативна комисия. Останалите органи – ТЕЛК и НЕЛК участват индиректно чрез възможността да
контестират останалите органи??.
Организацията на дейността се осъществява от Министерството на здравеопазването и Регионалните
здравни инспекции – чл. 2 от Правилника за организация на органите на МЕ и регионалните картотеки. Предмет
на уредбата е установена в този акт и в НМЕ.
В чл. 6 (1) НМЕ се предвижда: „Временна неработоспособност е налице в случаите, при които
осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука;
професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или
изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на
карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински
преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и
раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.”

Вижда се че органите на МЕ установяват състояние както на временна неработоспособност, така и на

нетрудоспособност. Установяването става с болничен лист – от една страна е удостоверителен документ, а от
друга е индивидуален административен акт (а който лицето се освобождава от задълженията му и получава
право да получи обезщетение); той е и парично-кредитен документ (с предоставянето му се получава право на
обезщетение). Издава се от 1 ден на настъпването на това състояние до момента на приключване на
състоянието.
По начало лекуващи лекар (личния) има право да установява временна неработоспособност и
нетрудоспособност до 14 дни непрекъснато и до 40 дни за една календарна година (ако е прекъснато). Над този
размер не могат да бъдат издавани болнични листи от този орган на МЕ. По изключение, в отделни случаи може
да издава болнични листове и за по-дълги периоди установени в НМЕ: = на първо място – случаите, когато
лицето е лежало в болница – за целия срок на болничното лечение, независимо от неговата продължителност. =
на второ място – при бременна жена 45 дни преди и 42 дни след раждането – болничния лист за 45 дни преди
се издава от лекаря които е следил бременността, а за 42 дни след – този, които е водил раждането; следващият
за 48 дни – се издава за лекаря, който наблюдава майката и детето. = за целия период на карантината. = когато
лицето е възпрепятствано да извършва трудова дейност при карантина на градината или при заразно
заболяване, или ако детето е настанено в болница.
Ако сроковете са по-големи – установяването и издаването на болничен лист става от ЛКК. Тези комисии
се изграждат към лечебните заведения, като тяхното правомощие да установяват временна неработоспособност
до 30 дни, и ако тя продължи могат да го правят до 6 месеца. След изтичането им ЛКК няма право да издава
болнични листове, а състоянието на лицето трябва да се провери от ТЕЛК.
ТЕЛК вече решава дали да се продължи издаването на временни листове или пък да се произнесе, че е
настъпила трайна неработоспособност. Освен това ТЕЛК се произнася по оспорване на болнични листове на
лекуващия лекаря или при отказ за тяхното издаване. Нейното решение може да се атакува пред НЕЛК.
ТЕЛК създадени към лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите имат право да се
занимават и с обжалваните заключения на ЛКК от заинтересованите лица. Причината за контестирането на
решението на ЛКК е самият ѝ състав ??.
Съставът (на …) включва лекари със специалност и минимум 5-годишен трудов стаж по специалността и
представител на НОИ с медицинско образование.
Решенията на ТЕЛК по отношение на установяването на контестираните актове на ЛКК подлежат на
атакуване пред НЕЛК също в 14-дневен срок от издаването на акта. По силата на чл. 112 (1), т. 3 ЗЗдравето.
НЕЛК трябва да състави собствена експертиза. Накрая се произнася с решение в 2 части – *собствената
преценка на НЕЛК в резултат на проведения от него клиничен преглед (лекарите/членовете в НЕЛК са с не по-
малко от 10 години стаж по специалността) И *………. Ако констатира, че има допуснати грешки в състоянието на
лицата – НЕЛК може да даде указание на ТЕЛК като даде указания или сама да издаде решение, с което да
определи състоянието на осигуреното лице.
Органите могат да се самосезират като изземат документацията и се произнасят със свои решения.
Констатациите се извършват с болничен лист в деня на установяване на временната
неработоспособност (НМЕ). Но имаме и изключения:
= ако неработоспособността е настъпила по време на работа – болничният лист е основание за освобождаване
от следващия ден следващ прегледа. В този случай законодателството казва, че се появил друг риск – при
явяване на медицински преглед (чл. 11 КСО – наложителен преглед и изследване).
= издаване на болничен лист за минало време – по принцип не се издава такъв, освен в случаите на – тежки
остри и изострени хронични заболявания. Издава се до 2 дни назад.

===============
(1) Обезщетения при временна неработоспособност = парични плащания дължащи се при
общественото осигуряване при краткосрочното осигуряване. Тези обезпечения се дължат при настъпване на
социалните рискове.
Най-масовият социален риск е при риска общо заболяване. Субекти тук са две категории лица:
задължително осигурените по чл. 4 (1) КСО; доброволно осигурените лица по чл. 4 (3); морските лица по чл. 4а.
предпоставките за възникване на право на обезщетение тук са:
= да е налице общо заболяване.
= да е довело до състояние на временна неработоспособност и нетрудоспособност.
= да е констатирано това състояние от органите на МЕ (лекуващия лекар и ЛКК), те трябва да са издали и
съответния болничен лист, удостоверяващ състоянието на лицето.
= за лицата с изключение на непълнолетните – трябва да имат 6-месечен осигурителен стаж.
= лицето не трябва да получава пенсия или обезщетение за оставане без работа по ТПО или служебно
ПО.
Имаме две възможности: лицето да възстанови загубената си работоспособност ИЛИ влошаване на
здравословното му състояние и настъпване на трайна невъзможност да извършва трудова дейност. След
констатацията на ТЕЛК вече липсва основание за изплащане на обезщетение и възниква правото на пенсия.
Чл. 42 (1) КСО – когато временната неработоспособност е настъпила в момента на осигуряването.
„Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и
професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността
или до установяване на инвалидност.”
Ако се касае за срочни ПО и кадрова военна служба – съгласно чл. 42 (3) – „Когато временната
неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори
за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се
изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако
временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното
обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.”
Чл. 42 (2) „Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или
професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или
осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30
календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или
обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения
за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия, или им
е изплатено обезщетение за оставане без работа.”
Размера на обезщетението се определя според критериите по чл. 41 (1) „Дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за
временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от
среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са
внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за
общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на
неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено
обезщетението.”
Първият критерий е среднодневното брутно ТВ или средно дневния осигурителен доход – това
осреднена величина. Календарните месеци включват периодите от 1 до 30/31 число на месеца. Възможно е в
този 18-месечен период лицето да е получавало обезщетение по краткосрочното осигуряване.
Втория критерий е размера на обезвредата – обезщетението е процент от загубения доход – 70% от
средно дневния доходи или среднодневното ТВ.

Правото на обезщетение се полага и при трудова злополука и при професионална болест. Причината е
особеностите им – кръгът на осигурените лица. Субекти са: лицата по чл. 4(1) и чл. 4а.
Причини за възникването на тези рискове:
= да са налице тези рискове и да са признати – чл. 60 (1). Трудовата злополука се признава от НОИ, а
професионалната болест от ТЕЛК (чл. 56 КСО).
= тези рискове трябва да са довели до временна неработоспособност, която да е установена.
= лицето да не получава обезщетение или пенсия за оставане без работа.
= НЕ е необходимо лицето да има осигурителен стаж.
Изплащането става според чл. 40 (2) КСО – „Осигурените лица за трудова злополука и професионална
болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на
обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж.”
Без значение е колко дълго ще е възстановяването на лицето – чл. 41 (1) – обезщетението е в размер на
90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които
са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 40 (5) КСО – „Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от
временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е
настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено
възнаграждение.” В тези случи законодателят е установил една нелогичност относно прехвърлянето на риска.
Първите 3 дни работодателят ще плаща обезпечението – така работодателят плаща два пъти – веднъж като
вноска, веднъж за първите 3 дни. Идеята е да се пресекат схемите на работодателя, когато няма работа – да
кара р/с-те да се снабдят с болнични листове.

Лицето може да изпадне и в състояние на нетрудоспособност = в случаите на трудоустрояване –

осигурените лица имат право на парично обезщетение.
Чл. 40 (3) „Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова
сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за
отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят
нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.”
Чл. 47 (2) „Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но
не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното
среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко
от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното
възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след
трудоустрояването.”
Лицето трябва да има 6 месеца осигурителен стаж.
 Размерът на обезщетението е разликата от полученото преди и след трудоустрояването. Имаме
специализиран фонд към НОИ за трудова злополука.

В тази група са хулиганските и противообществените прояви – тук са осигурените за всички социални

рискове и тези които доброволно се осигуряват. Предпоставки:
= увреждане на здравето, което е констатирано от съответните органи.
= причинно-следствена връзка между неработоспособността и проявата.
= наличие на вина – ако осигурения няма вина ще имаме злополука.
= да са изтекли 15 календарни дни от временната неработоспособност – чл. 46 (1), т. 4 КСО.
Осигуреният има право на обезщетение за целия период, в който е останало без работа, но намален с 15
дни (чл. 42 (2 и 3)).
Размер на обезщетението – следва да се приложи общата разпоредба на чл. 40 – като за общо
заболяване.

Друг риск е извършване на прояви под влияние на алкохол и други упойващи средства. И тук трябва да
имаме следните предпоставки:
= увреждане на здравето – да е станало под действие, подбудено от алкохола или упойващото
вещество.
= да имаме риск от увреждане. Може уврежданията да са резултат от загуба на равновесие, увреждане
на органи и други.
= вина във формата на небрежност – най-често съзнавана небрежност (самонадеяност). Ако
пострадалият няма вина няма да сме в тази хипотеза. Ако се установи умишлено увреждане на здравето –
липсва елемента риск и лицето няма да има право на обезщетение.
И тук след 15 календарни дни състоянието му да не е възстановено. Лицето не трябва да получава
пенсия или обезщетение по ТПО или служебно (това е отрицателна предпоставка).
Относно размера и тук се прилага режимът на общото заболяване.
= Ако е над 18 години – да има 6 месеца осигурителен стаж.

Друг риска е неспазване на правилата за безопасна работа. Това също е резултат от едно виновно и
противоправно поведение. За това лицето носи дисциплинарна отговорност. законът изключва възможността да
получи обезщетение, само ако е умишлено действието на лицето. Но никъде не се свързва с друга форма на
вината в НА-е. според проф. Мингов – ще получи обезщетение като за трудова злополука, но без за първите 3
дни. Няма значение и формата на непредпазливостта. Не е необходим трудов стаж.

(2) На второ място: рискове, водещи до временна неработоспособност (нямаме нетрудоспособност):

Санаторо-курортно лечение (чл. 44) – ФЛ загубили работоспособността си поради физически или
психически проблеми. Кръгът на осигурените лица тук е широк – чл. 4 (1); чл. 4а; доброволно осигурените за
общо заболяване по чл. 4 (3). Особености:
= уреждането на здравето може да е със връзка с другите установени в КСО рискове. В резултат да е
уредено здравето на лицето.
= лицето да има нужда от допълнителни процедури – установява се от органите на МЕ с болничен лист,
= лицата да имат 6 месеца осигурителен стаж.
= лицето да не получава пенсия или обезщетение.
Размерът на обезщетението еднозначно е определен в чл. 44 КСО. 80 или 90 %.

Право това обезщетение ще имат лицата при належащ медицински преглед или изследване. Тук имаме
особеност – не е сигурно, че лицето е изпаднало във временна неработоспособност. За времето на преглед (без
значение дали е изпаднало във временна неработоспособност) то е неработоспособно. Предпоставки:
= …..
= да има индикации, че лицето е зле физически или психически.
= да е установена проверка на това му състояние чрез преглед от орган на МЕ.
 = да има 6 месечен стаж. = да не получава пенсия или обезщетение.

В тази група имаме и други рискове – аборт и патологичната бременност (НМЕ). НМЕ предвижда, че тези
лица неработоспособни и му се следва обезщетение. Тези два случая не са установени от КСО – и имаме
препращане към общото заболяване. Според проф. Мингов това е неудачно.
Аборт – субекти на правото на обезщетение са осигурените за всички социални рискове жени по чл. 4 (1)
и по чл. 4а, както и доброволно осигурените по чл. 4 (3) КСО. Предпоставки за получаване на това обезщетение:
= на осигурената да е извършено изкуствено прекъсване на бременността (без значение дали това е пожелание
или по медицински указания).
= това да е довело до временна неработоспособност.
= ……
= ако е над 18г. да има 6 месеца осигурителен стаж.
Размерът се определя по правилата на чл. 41 – като общо заболяване – НМЕ го приравнява на него като
последици.
Според него този случай трябва да се уреди по правилата за риска майчинство.
Патологична бременност – бременни жени, в опасност от загубване на детето, докато е в утробата на
жената (същите осигурени като при аборта). Предпоставки:
= осигурената да е бременна в осигурен стадий от бременността, но не по0късно от 45 дни преди раждането.
= да има опасност за фаталното протичане на процеса на бременността.
= органите на МЕ да са го констатирали.
= да има 6 месеца осигурителен стаж.
= да не получава обезщетение за безработица или пенсия.
За целия период на временната неработоспособност се изплаща обезщетението. Този период е до 45
дни преди раждането – тогава се реализира другата част на риска – майчинство.
И тук по правни последици се приравнява на общото заболяване – отново не смята, че това е правилно.
Т.е. заслужава по-благоприятна уредба.

Друго такова състояние на неработоспособност имаме при делеге лата уредения режим – бременност и
раждане.
Доколкото тази част от риска е свързана с невъзможността на жената да извършва каквато и да е част от
работата си. Тук се включват 45 преди и 42 дни след раждането. В този период законът установява, че жената не
може да осъществява каквато и да е дейност, която до сега и е носила доходи. Този период не е еднакъв за
всички жени – определената предполагаема дата може да не се сбъдне – може датата да е по-рано или по-
късно. Както и някои жени не могат да се възстановят и след 42 ден.
Затова тази част от риска майчинство попада в групата на рисковете, водещи само до
неработоспособност. Предпоставки:
= да е налице бременността.
= навлизането на жената в този 45-дневен период да е констатирано от органите на МЕ и те да са определили
предполагаемата дата на раждането.
= да нее прекратено осигуряването към момента на реализиране на риска.
= жената да има 12-месечен осигурителен стаж.
Законът казва, че така осигурената жена има право на обезщетение в размер на 410 дни, от които 45 дни
преди раждането. Уредено е и в чл. 50.
В чл. 50 (1) законът установява период от време, който е сред най-високите за плащане за обезщетение.
Има важна социална функция. Идеята е законодателят да осигури на жената да получава за дълъг период от
време необходимите доходи.
Но в чл. 50 (3) законът казва, че „майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от
раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден,
срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната
работоспособност.” Ако жената е с възстановена неработоспособност след 42 ден – защо законът и дава тази
възможност, ако е дала детето в дом или е починало – не би трябвало да има това право.
 Времетраенето на обезщетението за временна неработоспособност ще бъде от 45 преди до 42 след
бременността – 90% от среднодневното брутното ТВ или среднодневни осигурителен доход за периода от 24
календарни месеца преди това. А за самоосигуряващите вноските трябва да са ефективно внесени.
Следователно в този случай осигуреният социален риск бременност и раждане – според него трябва да
обхваща само периода от 45 дни преди и 42 след раждането.
А другите периоди са такива, в които и другите могат да полагат грижи за новороденото. Тук причината
за обезщетени е друга, а не липсата на неработоспособност.

Хроничния алкохолизъм и хроничната зависимост – чл. 46 – това са други два риска към тази група.
Причината тук е създадената зависимост, която не му позволява да работи. В този случай се говори за алкохолна
или наркотична болест. И двете разстройват физиката и психиката на човека и за да се успокои лицето търси да
си набави тези вещества. Предпоставки:
= организмът да е изпаднал в алкохолна и наркотична зависимост.
= да е такава, че не може да си изпълнява задълженият.
= да е констатирана от органите на МЕ.
= да не получава пенсия и обезщетение.
= да има 6 месеца осигурителен стаж.
Времето на обезщетение обхваща физическата зависимост. А относно психическата – възстановяването
там продължава доста по-дълго.

Чл. 46 КСО – правото на обществено осигуряване при употреба на алкохол и силно упойващо средство
без лечебна цел. Тук спадат алкохолните отравяния и изпадане в коматозни състояния от предозиране на
наркотика. Предпоставки:
= лицето да е временно неработоспособно, поради приетия алкохол или вещество.
= да има причинна връзка между поетия алкохол или вещество и невъзможността да се осъществява трудовата
дейност.
= да се констатира от органите на МЕ.
= да е налице вина във формата на небрежност, проявяваща се най-често във формата на съзнавана
небрежност.
= да са изтекли 15 календарни дни от настъпилата неработоспособност.
= 6-месечен трудов стаж.
Под въздействието им се стига до отравяне на организма – той излиза от нормалното си психо-
физиологично състояние.
Размерът и тук не е определен от закона – и това е пропуск. И тук според него по необходимост – би
трябвало да му се плати обезщетение като при общо заболяване. Това едва ли би било най-доброто решение,
защото не отчита съзнателното и волево решение на лицето.

Проява на осигурения социален риск при отстраняване поради зараза. Субекти тук са лицата осигурени
за всички социални рискове и тези по чл. 4 (3). Предпоставки:
= организмът на лицето да е заразен с паразити или заразна болест (чл. 43).
= да има опасност от разпространяване върху други лица.
= това да е констатирано от здравните органи.
= 6 –месечен стаж.
= да не получава пенсия или обезщетение за безработица.
Времетраенето е уредено от чл. 43, т. 2 – до 90 календарни дни през една календарна закрила. Това
стесняване не е обяснено от законодателя. Карантинираното лице не е неработоспособно, а е нетрудоспособно.
При отстраняване от работа – лицето не може да си върши работата, защото е заразено. Затова е необяснимо
разграничението в чл. 43. След като се изолира и бидейки под карантина – лицето ще си получи обезщетението.
И тук размерът не е определен – няма указания кака да се определи => трябва да стане по тълкувателен
път. Най-близко до това е общото заболяване => и тук то ще се приложи като режим – 80% от ТВ за предодните
12 месеца (чл. 41 КСО). Ако не е било осигуряване базата ще е минималната работна заплата, а ако е получавало
обезщетение – базата ще е обезщетението.

(3) Третата група са рискове, водещи само до нетрудоспособност: карантина; гледане на болен член от
семейството; грижи за болно дете до 18-годишна; онези елементи на риска майчинство – след 42 ден от
раждането; осиновяването; родителски обезщетение ползвани от бащата/ осиновителя или някой от
родителите на родителите на детето или приемните семейства.

Карантина (чл. 43) – карантинираният не е неработоспособен, но не трябва да работи, защото е носител

на болестотворни организми. Ако има контакт с други лица, но ако е на дистанционна работа – може да
продължи да си я извършва.

Гледане на болен член от семейството (чл. 45) – имаме 2 случая:

= да придружи болния над 18 години за изследване или лечение в страната и чужбина. Трябва констатация на
медицинските органи, че болни трябва да се придружава – болничен лист констатира това. И тук
предпоставките са съгласно чл. 40 КСО. Това обезщетение се плаща само за периода до 10 календарни дни за
една календарна година.
= за лица под 18 години –> чл. 45 (1), т. 2 – на лицето също се предоставя обезщетение. Тук обезщетението се
плаща като при общо заболяване. Периодът е до 60 календарни дни за една календарна година за всички
членове на семейството.
Препятства го да работи самото придружаване, а не невъзможността да работи.

При грижи за дете до 18-годишна възраст болно от заразна болест – периодът на изплащане на
обезщетението е периодът на карантината. Обезщетението се определя по чл. 41 КСО.

Гледане на болно дете до 3-годишна възраст – настанено в болнично заведение за болнична помощ –
периодът на обезщетението е колкото е периодът на престоя в болницата.

Гледане на дете, което е върнато от детско заведение, което е под карантина – докато падне
карантината в детското заведение.

Извод: във всички тези случаи по (3) имаме нужда от обезщетение и трябва да му се компенсира
невъзможността да получава ТВ.

Това беше за първата група основания (1,2,3). При всички обезщетението се осъразмерява с брутното ТВ
и ….
Наред с тях имаме и други основания, които пораждат право на обезщетение при загубване
неработоспособност.

/Тема 26: Обществено осигуряване при майчинство/

Към настъпила нетрудоспособност е майчинството??
Тази част от риска майчинство, когато гледа детето – е важна. Този период обхваща от 45 ден след
раждането до изтичане на срока по чл. 50 КСО. Начинът по който се поражда правото на обезщетение е
различен от уредбата, която се предвижда за това обезщетение.
Майката трябва да получи от здравните органи след 45-дневния срок – болничен лист за 48 дни след
това. Това има основания, ако майката все още не е възстановила работоспособността си. Ако я е възстановила,
а има болничен лист – това е анахронизъм.
След изтичане на 135-дневния период – жената ще има право да получава обезщетение по чл. 50, но
само ако детето е живо, не е дадено за отглеждане или осиновяване. Следователно след 42 ден (след
раждането) нуждата е много голяма за грижа към новороденото.
За да може да се ползва това обезщетение трябва да се налице предпоставките:
= жената да бъде в периода, който законът в чл. 51 предвижда – след 42 ден от раждането и да не са изтекли
410 дни.
= чл. 48а – изисква се 12-месечен осигурителен стаж.
Размера на обезщетението е максимално високия – чл. 49 – 90%. Законът поставя и някои ограничения –
чл. 48 (2) „Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не
повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно
брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 18 месеца
до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното
възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след
трудоустрояването.”
Освен майката, която е родила детето има и още някои категории лица, които имат право на
обезщетението:
= осиновителите – чл. 50 (5) „Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват
дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването
му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.”
=> само за остатъка от периода 410 дни. Предпоставките са същите като при жената, която е родила
детето.
= бащата на роденото дете – чл. 50 (6) „Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на
парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни
дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.”
Трябва да е бил осигуряван за този риск. Условията за стажа са като на майката. Размерът е същия като
при майката, но периодът е 15 календарни дни от дена на изписване на детето от болницата.
= баща/ осиновител – чл. 50 (7) „Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител
има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда
на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни
дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на
условията по чл. 48а.”
След 6 месец от раждането бащата/осиновителя има право на обезщетение. Това право е симетрично
на правото, което е имала майката/осиновителка. Изисква се лицето да е осигурявано за този риск и да има 12-
месечен стаж. Рискът тук е родителско обезщетение. Условие е съгласието на майката/осиновителката да се
откаже от това обезщетение и да го ползва бащата/осиновителя.

След изтичане на срока по чл. 50 (1) за тези лица възниква и едно друго право на обезщетение, което
можем да разделим на 2 части:
(1) необходимо е да разгледаме хипотезата, която е максимално близка до разгледаното до сега обезщетение.
Обезщетение за отглеждане на дете от 2 до 5 годишна възраст (чл. 53а) „Осигуреното за общо
заболяване и майчинство лице, което има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск и ползва
отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, има право на
обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49 за срок от 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-
годишната му възраст.”
При осиновяването – само, когато детето е на тази възраст ще имат право на това обезщетение; лицето
трябва да е осигурено за риска общо заболяване и майчинство и да имаме пълно осиновяване.
И тук размерът е максимално високият – препращане към обезщетението за бременност и раждане.
Срокът е фиксиран 365, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето. В този случай
обезщетението замества липсващия доход, за да може осиновеното дете да почувства тези хора, като родители.

За тези, имащи деца за които е изтекъл срокът за обезщетението за бременност и раждане – чл. 53 (1)
„След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен
отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в
размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
 (2) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката
(осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се
изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса
на труда.
(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до
двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
(5) Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1 - 4.”
Тук лицето на първо място е майката, респективно осиновителката – за която е изтекъл срокът от 410
дни. Това може да бъде и бащата, които със съгласието на майката може също да ползва това обезщетение. На
трето място това могат да бъдат и други лица – някой от родителите на родителите на детето; приемните
семейства по чл. 26 (1) ЗЗДетето; настойника в случай на смърт на родителите. Като всички те ще имат право на
това обезщетение, което е специфично. Целта е да се замести липсващия доход, за дете на възраст от 1 до 2
години. Срокът е определен като предпоставка, като пораждане на правото за това обезщетение – детето да не
е дадено за отглеждане, да не е починало, да не е настанено в детски заведения или да е привлечено друго
лице да го отглежда.
Предпоставка за ползването е лицето да има 12-месечен стаж (чл. 52а). Размерът е различен от при
останалите обезщетения – определя се ежегодно с приемания Закон за бюджета на общественото осигуряване;
за 2015г. е 340 лв., което е по-малко от размеря на минималната работна заплата. Идеята е стимулирането на
субектите да не се откъсват от трудовата дейност за дълъг период и възможността за деквалифициране е твърде
голяма – затова и обезщетението тук е доста по-малко.

В някои случаи поради обстоятелства, които законът счита за значими може да се ползва и от лица,
които по принцип нямат право – от раждането до 6 месец => може да се ползва отпуск и от бащата (или някой от
техните родители), ако майката е тежко заболяла или е починала. Причината е в обективната невъзможност.
Наличие на 12-месечен стаж. Размерът ще се определи по чл. 49.
Във всички тези случаи имаме запазена работоспособност на лицата.

Наред с тези обезщетения свързани с реализирания риск майчинство. Правната уредба е в чл. 48 –
трудоустрояване на друга работа поради бременност и късремене – чл. 48 (1 ) ” При трудоустрояване на друга
работа поради бременност или кърмене на дете или напреднал етап на лечение ин-витро на осигурената жена
се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.
(2) Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не
повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно
брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигурената е работила по-малко от 18 месеца
до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното
възнаграждение, определено по чл. 41, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след
трудоустрояването.”
Лица, ползващи това обезщетение:
= бременна, изпълняваща неподходяща за състоянието си работа – това трябва да се констатира от здравните
органи. Освен това те трябва да я преместят на друга работа с предписания на здравните органи по чл. 309 и
тази подходяща работа трябва да е по-ниско платена. Жената трябва да е осигурена за риска майчинство.
Размерът е в чл. 48 (2). Ако е по-малко от минималната работна заплата – се съразмерява с нея. Такова
обезщетение ползват кърмачки и лица в напреднал стадий на инвитро.
Имаме още едно обезщетение по чл. 54 „Майката (осиновителката), която е осигурена за общо
заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер
50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако: 1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко
дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2. самоосигуряващото се лице с право
на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и
майчинство.” Майката трябва да е осигурена за общо заболяване и майчинство.

Тема 27: Обществено осигуряване при безработица

Лицата, които поради конюнктурата на труда нямат осигурени доходи имат право на заместваща
престация, поради това, че са останали без работа. Основанието за това е закрепено в чл. 52 КРБ. Закрепено е в
редица международни актове: Международен пакт за икономически социални и културни права; Конвенция №
8 за безработица поради корабокрушение; Конвенция №128??, №102.
Във вътрешното ни законодателство това обезщетение е предвидено в Гл. 4а КСО и Наредбата за
отпускане и плащане на парични обезщетения при безработица.
Предпоставки:
= лицето да е било осигурявано за риска безработица (задължително или доброволно). Лицата по чл. 4 (1), т.1 и
5 – не се осигуряват за безработица. Лицето е необходимо да бъде осигурявано и да има осигурителен стаж. Той
е специален понеже законът изисква той да е минимум 9 месеца от последните 15 месеца преди настъпването
на риска. Това е особеност на този вид обезщетение.
= лицето да е останало без работа поради прекратяване на ПО – без значение е начинът на прекратяване.
Начинът на прекратяване има значение само за размерът на обезщетението.
= лицето да се регистрира в Дирекция Бюро по труда към Агенцията по заетостта. Става въз основа на документи
удостоверяващи прекратяването на ПО. Лицето трябва да желае и да търси активно работа. Тази регистрация е
конститутивен елемент от правото на обезщетение.
= 2 отрицателни предпоставки – *лицето да не упражнява трудова дейност, основание за осигуряване – 54а (1),
т. 3 „не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или
законодателството на друга държава.” Дори и минимално възнаграждение от 5 дни в месеца ще лиши лицето от
правото му на обезщетение за безработица. *На лицето да не му е отпусната пенсия – чл. 54 (1), т. 2 „не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република
България, или пенсия за старост в друга държава”.
Обезщетението се отпуска със заявление до НОИ и се изплаща от фонд „Безработица”. Трябва
искането да е до 3 месеца от пораждане на правото. Ако е подадено след това без уважителни причини –
обезщетението се подава от датата на заявлението.
Размерът е определен в чл. 54б „Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението
за безработица.”
Следователно размерът на това обезщетение съществено се различава от тези за останалите рискове –
60%. Но не може да бъде по-малко минималния размер на обезщетението: за 2015г. е 7,20 лв. на ден. Периодът
на обезщетение е лимитирани е в зависимост от осигурителния стаж на лицето – чл. 54в – на 25 години е 12
месеца, което е най-дългия период на обезщетение.
КСО държи сметка дали лицето е имало заслуги за прекратяване на ПО – ако го е прекратило по
собствено изявление, по взаимно съгласие или при дисциплинарно уволнение. Затова в чл. 54б (3) се казва
„Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1,
т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт
или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4
месеца.”.
Чл. 54е ??
Редът за изплащане на обезщетенията е уреден в чл. 54ж „Паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт.” Трябва лицето да подаде заявление в определените срокове. Уважителни причини за неподаване в
срок параграф 1 от ДР. обезщетението се изплаща ежемесечно по разпореждане на длъжностното лице по
банкова сметка (което е изрично изискване).
Лицето може да предостави бизнес проект => това му дава основание да получи обезщетенията си
наведнъж. Идеята е лицето да започне само да си осъществява дейност.

Обезщетенията могат да бъдат спирани (= предсрочно прекратяване на изплащане на обезщетението) и

прекратявани.
Чл. 54г „Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето
получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание
нормативен акт.” Такива обезщетения са по чл. 222г?? спирането става с разпореждане на длъжностното лице
в ТПоделение на НОИ.
Чл. 54д „Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс или
законодателството на друга държава /но и тук сключен договор по чл. 114 не може да покрие нуждите на
лицето, но все пак лицето няма да може да получава обезщетение за безработица/;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република
България, или пенсия за старост в друга държава /лицето тук вече получава заместваща доходите му престация
=> няма основание да получава друга заместваща престация/;
4. (отм.);
5. смърт на безработния.”
И тук прекратяването е с разпореждане на длъжностното лице.
Може прекратеното изплащане на обезщетение да бъде възобновено. Пак лицето трябва да се
регистрира в срок.

Имаме още един вид плащания по общественото осигуряване – помощи:

= за профилактика и реабилитация – чл. 11 (1), т. 2 буква „б”; чл. 12 (1), т. 2; 13в КСО. Целта е да се подпомогнат
лицата, когато често или продължително боледуват. Право тук имат 2 категории лица – тези осигурени по чл. 4 и
4а по КСО и пенсионерите.
Предпоставки:
- да е налице нужда от рехабилитация, осъществявана в лечебни заведения, които се определят от НОИ.
Удостоверява се нуждата от медицинските органи и тяхното заключение се обективира в медицинско
направление към медицинското лечебно заведение;
- осигурителен стаж от 6 месеца (преди пораждане на нуждата), в който лицето трябва да е било
осигуряване.
- лицето да не е използвало такива рехабилитационни или профилактични процедури в годината, когато
се е появил осигурителния случай.
Помощта се състои в предоставянето на средства до 4 основни процедури дневно съгласно Наредба № 1
от 2007г. за ползване и плащане на парични помощи за профилактика и реабилитация: масаж; компенсиране на
нощувките за не повече от 10 дни; част от стойността на храната. Средствата се превеждат на лечебното
заведение.

= за помощно-технически средства – чл. 11 (1), т. 2 буква „в”; чл. 12 (1), т. 4 КСО; Наредба № 2 за исикванията за
предоставяне на помощни средства за лицата с увреждане. Субекти за осигурените за всички социални рискове
лица и пенсионерите. Правото се изразява във възможността да се снабдят с помощно-технически средства –
патерици, колички и др. преценката се прави от органите на МЕ по решение на ЛКК или ТЕЛК. Отпускат се по
заявление от лицето + протокола на ЛКК и ТЕЛК.
= помощи при липса на право за пенсия по инвалидност – чл. 11 (1), т. 2 буква „а”; чл. 11 (3). Представяне на
материални средства на лица изпаднали в трайна неработоспособност, но не отговарящи на предпоставките за
отпускане на такава пенсия. Субекти са всички осигурени за всички социални рискове лица. Предпоставки:
- 50% трайна неработоспособност, резултат на общо заболяване, да е установено от ТЕЛК с експертно
решение.
- на лицето липсват изискуемите 64 години осигурителен стаж – чл. 74.
Размера на определя като се има предвид чл. 41 = помощта е в размер на 60-дни.

= помощи при смърт – чл. 11 (2); 12 (2); чл. 13г КСО. Това е еднократна помощ. Субекти са преживелия съпруг,
децата и родителите. Предпоставки:
- да се е реализирал риска смърт за осигуреното по чл. 4 и 4а лице.
- наличието на брачна или родствена връзка с починалия осигурен. Ако са на семейни начала нямат право на
помощ. Размерът е определен и фиксиран в Закона за здравно и обществено осигуряване. За 2015г. е в размер
на 540 лв. и се разпределя между лицата по равно.

Тема 28: Дългосрочно (пенсионно) обществено осигуряване – понятие, обща характеристика, видове
осигурителни плащания
То е система за материално осигуряване на гражданите при трайна неработотспособност, за
осигуряване издръжката на тях и техните близки, както и в случаите на загуба на доход от издържаните лица,
поради смърт на лицето, от което са получавали издръжка от своя наследодател.
То е дял от общественото осигуряване наред със краткосрочното и здравното. Занимава се със
последиците от настъпване на трайна неработоспособност – не се очаква възстановяване на лицето.
В два случая:
= при трайна невъзможност за придобиване на доходи от трудова дейност – причината е настъпване на някой от
осигурените социални рискове – трудова злополука, болест, общо заболяване, старост. В резултата на тях
лицето изпада в трайна неработоспособност. Тя може да е доказана или презюмирана (предполагаема – при
старост). При старостта имаме естествено износване на човешкия организъм при общо-установена възраст и
независима от конкретното състояние на съответното лице – тук презункцията е оборима.
Доказаната е такава, при която е увредено здравето …… и състоянието на трайна неработоспособност се
доказва от здравните органи, затова се нарича и доказана.
= загуба на средства за издръжка при смърт на осигуреното лице – лицата изпадат в нужда и недоимък и
общественото осигуряване им осигурява заместващ доход.

Във всички тези случаи се наричат пенсии – по правило са контрибутивни престации, защото лицата
трябва да са участвали при набирането им. Само в някои изрично посочени в закона случаи не са
контрибутивни: социални пенсии за старост, персоналните пенсии; гражданско и военно инвалидни пенсии.

Правната уредба на ДОО е установена в множество НА-е:

= чл. 51 КРБ – като право на гражданите за обществено осигуряване.
= международни актове: Конвенция № 35 за старост в индустрията и №36 за старост в земеделието; №37 за
осигуровката инвалидност в индустрията и № 38 инвалидност в земеделието; № 39 и 40 – смърт в индустрията и
земеделието; № 42 за обществени норми в осигуряването. Европейска социална харта и Европейски КСО (не е
ратифициран у нас заради високите си стандарти). Харта за основните права на гражданите на ЕС, част от
Лисабонския договор.
= вътрешно законодателство: КСО; Наредба за пенсиите и осигурителния стаж; Наредба за категоризиране на
труда при пенсиониране; Правилниците на пенсионно-осигурителните дружества.

/ Тема 29: Основно и допълнително задължително пенсионно осигуряване/

У нас ДОО се извършва по 3-стълбова система /в 28 и 29 тема/:
(1) основно държавно пенсионно осигуряване – закрепен е с императивни норми. Обхваща максимално широк
кръг лица – осигурените за всички и за някои социални рискове. Този стълб се основава на солидарния принцип
на осигуряването – всички внасят във фондовете, но се ползват само от имащите нужда лица. Фонд Пенсии и
фонд Пенсии за трудова злополука и болест. Поради императивната уредба не може да имаме договаряне.

(2) допълнително задължително пенсионно осигуряване – за лицата упражняващи 1 и 2 категория труд и за

изрично изброени в Наредбата за….. Различава се от (1) по това, че е допълнително задължително – но това
задължение не е към държавния орган, който осъществява ДОО по първия стълб, а в частни осигурителни
дружества, които са учредени по реда на ТЗ и образуват нарочен фонд – професионален пенсионен фонд.
Размерите на осигурителните вноски са установени с императивни правни норми, но лицата могат да избират в
кое дружество да им бъдат насочени вноските. Вноските на отделните лица са по персонални партиди/сметки.
Този фонд е на капиталовия принцип – всяко лице знае колко средства има по индивидуалната си партида.
Идеята е лицата да имат пенсия преди тези от 3-та категория труд, защото тяхната работа може да уреди
здравето и живота им. Пенсията за ранно пенсиониране трябва да им осигури пенсия докато навършат
възрастта за 3-та категория – тогава ще им се изчисли нова пенсия??

(3) доброволно допълнително пенсионно осигуряване – осъществява се за две категории лица:

* лицата родени след 31.12.59г. – те имат възможност по свое желание да се осигуряват за допълнителна
пенсия за старост в нарочно уредени частни пенсионно-осигурителни дружества, като осигуряването им се
извършва веднъж във фондовете на държавното ООсиг. И веднъж във пенсионните дружества в пенсионен
фонд по лична партида. Идеята е да се получат накрая две пенсии. Пенсията им ще е по-ниска от тези, които са
се осигурявали само по държавното ООсиг., но пък тя ще се допълва с допълнителната. Чл. 4б – право на избор
на лицата. За сега тази, които за първи път постъпват на работа имат 1-годишен срок за изберат как да се
осигуряват. Тези, които до сега са се осигурявали могат само еднократно да изберат да се осигуряват в
държавния фонд или в пенсионните дружества.
* чрез сключване на договори на осигурените лица в частни пенсионно-осигурителни дружества. Вноските
могат да се внесат и от работодателя. В КТД се разписва схема за сроковете и размерите на вноските.

Престациите, които се изплащат се наричат пенсии. Какво представлява пенсията като плащане по ДОО.

Тема 30: Пенсии – понятие, обща характеристика, видове

Пенсията = е периодично парично плащане от фондовете на общественото осигуряване, при
настъпване на трайна неработоспособност или при загуба на средствата за издръжка.
Пенсията е парично плащане, дължимо за определен период или до края на живота на човека за
времето на трайната неработоспособност или докато трае отсъствието на доходи.
На второ място пенсията е периодично плащане –> ежемесечно – това е по първия стълб. Докато при
капиталовите системи може еднократно да се изплатят вноските.
На трето място пенсията е уреден както субективно притезателно право на осигурените лица, чийто кръг
се определя… и размерът и по правило не зависи от имуществения размер на лицето, а от величината на
загубвания доход. Размерът се определя занапред по определени критерии за всички осигурени лица.
Предназначение – да замества липсващия доход и да задоволява нуждите => има алиментен характер.

Класификация на пенсиите:
(1) според основанието и предпоставките:
= пенсия за осигурителен стаж и възраст;
= пенсия за инвалидност;
= социални пенсии;
=……;
= наследствени пенсии.
(2) според правната сфера:
= лични – плащанията са в правната сфера на самото осигурено лице;
= наследствени пенсии – правото е производно от това на починалото лице.
(3) според предходното участие в набирането на средствата:
= контрибутивни – правото и размерът им зависят от участието на лицето в набирането им; изисква се наличие
на осигурителен стаж и размерът на пенсиите се съразмерява с осигурителния доход;
= неконтрибутивни – няма предходно участие; средствата са от държавния бюджет от фонд пенсии несвързани с
трудовата дейност – социални пенсии за старост, граждански и военни пенсии.
(4) според основанието за отпускане:
= пенсии за неработоспособност – пенсиите за предполагаема трайна неработоспособност и при доказана
такава;
= пенсии при загуба на средства за издръжка – наследствените пенсии.
(5) = пенсиите за старост – водещ е риска: пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за ранно
пенсиониране, пенсиите за старост от доброволен и от универсален пенсионен фонд.
= пенсиите за инвалидност – пенсии за инвалидност поради общо заболяване; поради трудова злополука и
професионална болест; пенсии за гражданска и военна инвалидност; пенсия за инвалидност от доброволен
пенсионен фонд.
= социални пенсии – за инвалидност и за старост.
= наследствените пенсии.
= персоналните пенсии.

Предвижда се към тези пенсии да се плащат и добавки, поради обстоятелства, които затрудняват
личното му и имуществено основание. Дължат се наред с пенсиите. Имаме 4 вида добавки:
(-) добавка за чужда помощ;
(-) добавка от пенсията на починал съпруг;
(-) добавка за ветераните от войните;
(-) добавка за политически репресирани лица.

Тема 31: Общи правила за пенсиите

Общите правила за пенсиите са:
= законодателят установява пенсиите като едно субективно право на лицето. Само по изключение пенсията е
правна възможност – персонална пенсия. Пенсията не се отпуска служебно, а трябва да имаме волеизявление
на лицето.
= правото на пенсия не се погасява по давност, независимо колко време е минало от пораждане на правото. Ако
правото е упражнено до 6 месеца от възникване на правото се отпуска от тогава, а ако не от датата на
подаването. НО вземането на пенсия е погасуемо право – чл. 115 (2) „”.
= получаването на повече от един вид пенсия – по чл. 101 – пенсиите могат да се кумулират, ако лицето отговаря
на условията за различни видове пенсия. Само в изрично посочени случаи това не можа да стане – получава се
тази, която е най-благоприятна по размер за лицето.
Имаме ограничение в размера – не може да се надвишава размера за пенсиите за съответната година –
35% от максималния доход установен за съответната година. При кумулиране едната се получава в пълен
размер, а другите в размер по 50%, но имаме изключения: при пенсиите за военна инвалидност + пенсия за
осигурителен стаж и възраст; чл. 101 (7) наследствена пенсия за военна инвалидност + лична пенсия.
= минимален и максимален размер на пенсиите. За осигурителен стаж и възраст – за 2015г. е 154 лв. за пенсиите
за инвалидност има друг минимален размер.
= необлагаеми са и периодичното им осъвременяване – от 1 юли. Идеята е да се приведе пенсията в
съответствие на поскъпването на живота. Това е т.нар. златно швейцарско правило.
= ограничителен режим на удръжките от пенсиите – чл. 85 (1) Наредба за осигурителния стаж. При надвзети
пенсии; при наложен запор по установения в ГПК и ДОПК ред; при погасяване на заеми и договор между
банката и НОИ; при недължимо получени обезщетения при временна нетрудоспособност.

Тема 32: Пенсия за осигурителен стаж и възраст

Това е най-разпространеният вид пенсия. Преди с е казвала пенсия за изслужено време и старост.
Правната уредба е редица международни актове: Конвенция № 35 и 36; 102 – и трите са ратифицирани и
обнародвани за РБ. Вътрешни НА-е: КСО (чл. 68-70а); чл. 15-22 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.
 Социалният риск, който се реализира е старостта = възрастова граница, определена чрез брой
навършени години –определя се по 2 начина чрез посочване в закона или чрез граница??. Според пола на
осигуреното лице се определя възрастовата граница. Като се има предвид, че жената е с по-крехка структура и
по-голямата и грижа за детето – това отчита българските традиции. Но това днес е в противовес с принципа на
равнопоставеност. Много държави като Германия, Дания са установили еднаква граница на мъжете и жените.
На второ място значение за определяне на тази граница значението на струда: колкото е по-тежка
работата, колкова е по-никса границата.
Субектите тук са ФЛ-а, осигурени за риска старост (чл. 4 (1); чл. 4а; чл. 4 (3) + доброволно осигурените по
чл. 4 (5, 7, 9)).
Наред с възрастовата граница условие за придобиване на тази пенсия е и наличието на осигурителен
стаж – период от време, необходим за участие в набиране на средствата. Също е обусловен от пола на лицата.
При наличието на тези предпоставки за лицата възниква това субективно право.
Това право е предоставено и на служещите във въоръжените сили, полицията и др. – тук предпоставките
са други: чл. 68 (1) „Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-
годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37
години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за
мъжете.” Към 2015г. възрастта е 63г. и 8 месеца за жените и 65г. и 8 месеца за мъжете. А стажът ще е 30г. и 8
месеца за жените и 34г. и 8 месеца за мъжете.
Отклонения: за лица, на които не им достига осигурителния стаж – чл. 68 (3) – могат да придобият
пенсия в намален размер, но трябва да имат минимум 15г. трудов стаж.
Действителния стаж е „действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.” ( ДР на КСО пар. 1 (1), т. 12).

Категории служители, които придобиват право на пенсия независимо от възрастта им – чл. 69 КСО. Сега
се иска само 27г. осигурителен стаж, от които се иска 2/3 да са действителни. Законодателят си даде сметка, че и
една друга категория лица трябва да се ползват то по-благоприятни условия за пенсиониране – чл. 69а
„Балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в
културни организации.”

Размера на пенсията се определя по правилата на чл. 70 и чл. 70а.

Чл. 70 (1) „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се
изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто
за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен
стаж. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на
придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата
процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците
осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл.
68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31
декември 2006 г.
(2) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за
страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния
коефициент на лицето.
(3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни
вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997
г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.”

Размер на пенсията = доход * години осигурителен стаж * 1,1 /след 2017г. 1,2/
 Доход за определян на пенсията = средномесечен осигурителен доход за страната 12 месеца преди
възникване на правото * индивидуалния коефициент

Индивидуален коефициент = съотношение между 1 и 2

1 – средномесечния осигурителен доход до 31.12.1996г. и средномесечната работна заплата за съшия
период 3 последователни години от последните 15 по избор.
1994 – 180 лв.
1995 – 180 лв.
1996 – 180 лв.
Средномесечна работна заплата 160 лв.
180/160 = 1,25

2 – средномесечния осигурителен доход след 31.12. 1996 до 2014г. – 216 месеци

средномесечния доход на лицето е 800 лв., а за страната 600 лв.
800/600 = 1,33

1 съотношение го умножаваме по 36
1,25 * 36 = 45
2 съотношение го умножаваме по 216
1,33 * 216 = 287,28

(45 + 287,28 = 287,28) + 45 = 332,28

Индивидуален коефициент = 332,28 / (216+36 = 252 – общият брой на месеците) = 1,31

Доход за определян на пенсията = 700 (управителя на НОИ го определя; вземат се 12 месеца преди
пенсия) * 1,31 = 917 лв.

Размер на пенсията = 37 (осигурителен стаж към 2012г. ) * 1,1 (= 40,7%) * 917 = 373,20 лв. размер на
пенсията на лицето

Тема 34: Пенсия за ранно пенсиониране

Сред пенсиите за старост за този риск са осигурени не само лицата работещи по 3 категория труд, но и
тези по 1 и 2 (Наредба за карегоризиране на труда при пенсиониране). Поименно Наредбата определя кои са от
1 и 2, а всички останали се считат от трета. Касае се за дейности, които износват по-бързо човешкия организъм:
работите под земята, в металургичната промишленост.
Средствата се натрупват в частни пенсионни осигурителни дружества – по персоналните партиди се
натрупват. Правния режим на лицата, които имат правно на пенсия за ранно пенсиониране е разделен на 2
части:
= за тези, които ще настъпи преди 01.12.15г. (парг. 4 от ДР КСО – (1) „До 31 декември 2015 г.
включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при
условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за
жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57
години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете.”);
= и след тази дата.
Поради малкото средства законодателят отложи плащането на средствата (за пенсиите за ранно
пенсиониране) от доброволните фондове и до 31.12.2015г. – за сега се плаща от НОИ.

Чл. 168 КСО „(1) От 1 януари 2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват
право на пенсия за ранно пенсиониране при:
 1. не по-малко от 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и възраст 12
години и 6 месеца за жените и 10 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1;
2. не по-малко от 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и възраст 7 години
и 6 месеца за жените и 5 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1.
(2) От 31 декември 2016 г. възрастта по ал. 1, т. 1 и 2 се намалява с по 6 месеца от първо число на всяка
следваща календарна година до достигане на 8 години по-ниска възраст за жените и мъжете, работили при
условията на първа категория труд, от възрастта по чл. 68, ал. 1, и 3 години по-ниска възраст за жените и
мъжете, работили при условията на втора категория труд, от възрастта по чл. 68, ал. 1.
(3) Наличието на изискуемия осигурителен стаж се доказва с удостоверение от Националния
осигурителен институт.”
Съизмеряването тук вече е с чл. 68. Размерът се определя по правилото на чл. 169. Формулата по-горе
не важи за тук. „(1) Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. биометричните таблици, одобрени от заместник-председателя на комисията;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.
(2) Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. срока на получаване;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.”

Пенсия за ранно пенсиониране получават и учители от нарочни учителски фондове – пар. 5 ДР КСО „(1)
До 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст
три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за
жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.” Размера на пенсията тук се определя, като за всяка година по-рано
се намаля с 1,2 на 100??

Тема 33: Допълнителни пенсии за старост по задължителното и по доброволното пенсионно

осигуряване
Социална пенсия за старост – чл. 89а „(1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна
възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от
сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е
направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на
член от семейството се преценява към датата на заявлението.
(2) Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от
Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния
осигурителен институт.”
Лицата не могат да покриват нуждите си и доходът им е по-малък от гарантирания минимален доход
определян от МС (65лв. на месец).
С тази пенсия се съизмеряват пенсиите за гражданска, военна пенсия за инвалидност и социална
пенсия.
Възрастта е еднаква и за двата пола – 70 години. Предпоставки за отпускане: = навършване на 70г.
възраст (удостоверява се с лична карта или свидетелство за раждане). = да има имуществено състояние под
определената границата.
Чл. 6 Наредбата –> подава се заявление до териториалното поделение на НОИ. Представя се и
декларация за имотно състояние и определяне на годишния доход на член от семейството.
Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок
по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението, а не към датата на
пораждане на правото.
 Чл. 8 от Наредбата –> към годишния доход на член от семейството не се включват добавките за чужда
помощ; компенсациите индексациите; помощите, които се отпускат по реда на социалното подпомагане;
помощи за енергийно отопление; семейни помощи; месечни добавки за хора с увреждания.
Това е неконтрибутивен вид пенсия, средствата са от фонд пенсии несвързани с трудовата дейност. Тази
пенсия по-скоро има характера на социална помощ.
Според него е по-добре тази пенсия да си остане в НОИ, защото иначе хората няма да се чувстват като
пенсионери – а се едно ще получават социални помощи и така ще им се накърни достойнството.
В момента е 113лв.?? – определя се от МС.

Допълнителна пенсия за старост в универсален пенсионен фонд – чл. 139, 165-167; 169 (1) КСО. Субекти
са лицата родени след 31.12.1959г. предпоставка е придобиването от лицето на пенсия за трудов стаж и възраст
и още предпоставки. Начинът на изплащане на пенсията се урежда с договор между лицето и пенсионно
осигурителното-дружество. Размера се определя по чл. 169. Тази пенсия ще се ползва или до края на живота на
лицето или за определен срок (срочна пенсия).

Такива пенсии можем да имаме и в частно пенсионно дружество по допълнителното доброволно

пенсионно осигуряване. Може да бъде:
= обща пенсия (чл. 243 (1,3) - 246) – тук имаме доброволно осигурени лица. Чл. 243 „(1) Правото на
лична пенсия за старост при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване
възниква при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на част първа.” Пенсията по
избор на лицето може да е пожизнена или срочна. Тази пенсия може да се получи и по-рано от определената
възраст чл. 243 (2) „По желание на осигуреното лице фондът за допълнително доброволно пенсионно
осигуряване може да изплаща лична пенсия за старост при навършване на възрастта за придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 или до 5 години преди навършване на тази възраст.”
= и такава по професионални схеми – тук периодът на внасяне на вноските, придобиване на право на пенсия,
видът ѝ се определят от сключения КТД – чл. 243 „(6) Съгласно условията на професионалната схема, уговорени
в колективното споразумение, съответно в колективния трудов договор, фондът за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване по професионални схеми може да изплаща на осигуреното лице пенсията за старост до
5 години преди навършване на 60-годишна възраст.” Тази пенсия може да се получи при навършване на 60г.
възраст и за двата пола. Може да е пожизнена или срочна; може да се получи и 5г. по-рано.

Тема 35: Пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Отпускат се при настъпила инвалидност.
Инвалидност = при загубена неработоспособност на лицето 50 и над 50 на 100. Състояние на трайна
неработоспособност на осигуреното лице. Не е осигурен социален риск. Но тя може да е следствие от проявен
осигурен социален риск, а именно – обща болест, трудова злополука или професионална болест. Установява се
както рисковете, които я причиняват.
Нормативна уредба –> Конвенции 37 и 38 относно осигуровката инвалидност в индустрията и
земеделието. Чл. 13 (2) Европейска социална харта. Харта за основните права на ЕС. Чл. 71-79; 85-88 КСО.
НМЕкспертиза.
Процентът се установява от нарочен орган на МЕ – ТЕЛК и по редна на обжалването пред НЕЛК.
Произнасят се с решение. Свидетелството може да е за определен срок или пожизнено след достигане на
определена възраст. Имаме и дефинитивни състояния, при които лицето не може да възвърне
работоспособността си (чл. 69(4) НМЕ).
Характеристика на инвалидността:
= да е настъпила трайна неработоспособност със степен 50 или над 50%.
= степенуването на неработоспособността става от органите на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК.
= инвалидността е състояние, което възниква от определена дата, когато работоспособността е била загубена –
от тази дата възниква и правото на пенсия. За слепите по рождение и ослепелите преди постъпване на работа –
правото се поражда от подаване на заявлението по чл. 94 КСО.
= инвалидността се определя като продължителност във времето от органите на медицинската експертиза. Само
за определена категория лица инвалидността се определя пожизнено – за трайно неработоспособните,
навършили възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Срокът
на инвалидността е и времето, за което се отпуска самата пенсия.

Видове пенсии за инвалидност – според причината за увреждане /причината довела до

инвалидността/:
= пенсия за инвалидност, /причинена от/ поради общо заболяване – най-широко разпространения вид.
Субекти са: задължително осигурените лица за всички осигурени социални рискове по чл. 4 (1,2,3) и
4а(1) КСО.
Уредена е в чл. 74-77 КСО.
Предпоставките са:
---да се е проявил риска общо заболяване и в следствие да е настъпила трайна неработоспособност със степен
50 или над 50%; това да е установено с експертно заключение (решение) на ТЕЛК или НЕЛК.
---минимален общ осигурителен стаж за лицата над 20-г. възраст –> ЧЛ. 74 „Осигурените придобиват право на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен
стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа – до датата на заявлението по чл. 94, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа –
независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст – една година;
3. до 30-годишна възраст – 3 години;”.
Идеята е инвалидите да използват остатъка от работоспособността си.

Размер на пенсията чл. 75-77 КСО. Имаме два критерия – доход и осигурителен стаж на лицето.
Би трябвало да е „когато са налице и двете предпоставки“ => лицето да има право на пенсия, а не ако е
на 27 и има 2 години стаж, да не може да получи никога тази пенсия.
Чл. 75 (2) – отчита се и степента на загубената работоспособност. Но може така получения размер да не
е достатъчен за жизнените нужди – затова имаме минимални размери – чл. 75 (4).
Чл. 76. Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване,
се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по
индивидуалния коефициент на лицето.
А осигурителният стаж се определя по чл. 9 КСО.

= пенсия за инвалидност причинена от трудова злополука или професионална болест.

= пенсия за гражданска инвалидност.
= пенсия за военна инвалидност.

Тема 36: Пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест.
Правна уредба: Чл. 78-79 КСО; чл. 22-30 НПОС.
Осигурителното законодателство не диференцирана правния режим за всеки от рисковете, а ги третира
еднакво и при краткосрочното и при дългосрочното осигуряване. Тук за разлика от предходния вид пенсия –
третирането е по-благоприятно.
Трудовата злополука или професионалната болест са осигурени социални рискове и преди всичко
предпоставят наличието на ТПО или служебно ПО.
Субекти: само задължително осигурените за всички социални рискове по чл. 4(1) и задължително
осигурените по чл. 4(2).
 Предпоставки: само една намалена работоспособност 50 или над 50 на 100, установено с решение на
ТЕЛК или НЕЛК, предхождано от акт за установяване на трудовата злополука/ професионална болест. Тук НЕ се
изисква осигурителен стаж, заради професионалния характер на рисковете (чл. 78 КСО).
Размер на пенсията: определя се по формулата на чл. 79 (1) КСО „Размерът на пенсията за инвалидност
поради трудова злополука или професионална болест се определя, като средномесечният осигурителен доход
за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 3-6 до
датата на пенсионирането и по следните коефициенти…”
Имаме още 2 изисквания за размера – чл. 79 (2) – имаме минимален размер на пенсията. Във всички
случаи трябва да е по-благоприятна при пенсия за загуба на работоспособност при общо заболяване.

Тема 37: Пенсия за гражданска инвалидност. Пенсия за военна инвалидност.

1. Пенсия за гражданска инвалидност – уредена е в 1л. 87-88 КСО. Трябва да отговарят на общите
предпоставки. За тях не се правят вноски. Отнасят се към категорията на неконтрибутивните плащания от
държавния бюджет. Средства се изплащат от фонд пенсии за… плащания. Фондът се захранва от държавата.
Тези пенсии са с нисък размер, защото ползват като основа за определянето си социалната пенсия за
старост, която е най-ниската по размер лична пенсия.
Тук се включват и лица, които нямат качеството осигурени лица.
Тези пенсии са със субсидиарен характер – когато лицата са придобили гражданска инвалидност, са
осигурени за трудова злополука и професионална болест и пенсиите им се изчисляват като за трудова
злополука, ако това е по-благоприятно за тях (което най-често е така). Следователно правото за тази пенсия
възниква само когато: --пострадалите не са осигурени за трудова злополука и професионална болест ИЛИ дори
и осигурен за тях – е по-благоприятно да получат пенсия за гражданска инвалидност.
Специфични са субектите: /изчерпателно са изброени в чл. 87 КСО/ само такива ФЛ-а, които са заболели
и пострадали от посочените в закона обстоятелства. Единственото конкретизиране на лицата се постига чрез
обстоятелствата, кри които са пострадали. Това е причината да са изключени тук лицата лишаване от свобода
които работят (до 2000г. са имали право). Според проф. Мингов това е един пропуск при закона.
Предпоставки: ---лицето да е заболяло или пострадало (психически или физически).
---да е станало при изпълнение на граждански дълг (спасяване на хора при наводнение, пожар и др.)
или изпълнение на служебни задачи от органите на властта (в кръга и пределите на своята компетентност; тук
най-вече се има предвид полицията);лицата трябва да са пострадали случайно.
---да имаме трайна загуба на работоспособност констатираната от ТЕЛК и НЕЛК и да е установена
функционалната връзка.
Размер: чл. 88 КСО „(1) Размерът на пенсиите за гражданска инвалидност се определя в процент от
социалната пенсия за старост, както следва:
1.за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 150 на сто;
2.за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 140 на
сто;
3.за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 115 на
сто.
(2) На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова
злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова
злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.”

2. Пенсия за военна инвалидност – и тя е към кръга на неконтрибутивните пенсии. Чл. 85-86 КСО.
И тук имаме субсидиарен характер на пенсията /както при пенсията за гражданска инвалидност/.
Субекти: /изчерпателно изброени/ Чл. 85 „(1) Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата,
които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по
повод на: 1. наборната военна служба; 2. службата в запаса или в резерва /за защита на териториалната цялост
на страната/.
(2) Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените
сили.
(3) Пострадали по смисъла на ал. 1 и 2 се считат и загиналите и безследно изчезналите.”
Предпоставки: ---пострадало при дадените случаи. ---да е настъпила трайна неработоспособност
установена от ТЕЛК или НЕЛК. Пострадали се считат и загиналите и безследно изчезналите. ---да имаме
функционална връзка между увреждането и изпълняването на задълженията.
Чл. 3 (1), т. 4 и 5 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж – данни да предостави командира.
Размер: по чл. 86 КСО – „Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя в процент от
социалната пенсия за старост по следната таблица…” Определя се според военния чин на пострадалите и
степента на намалена работоспособност като процент от социалната пенсия за старост.

***Тук ще отнесем и социалната пенсия за инвалидност – чл. 90а „(1) Право на социална пенсия за
инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане повече от 71 на сто.
(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост.”
И тази пенсия е неконтрибутивна – не са правени вноски за нея.
Субекти са лицата посочени в чл.90а.
Изплаща се от фонд пенсии несвързани с трудовата дейност. Средствата са еднакви за всички лица.
Държавата ги осигурява.
Предпоставки: ---наличие на трайна неработоспособност, без значение причината за инвалидизирането;
да е диагностицирано като тежко от ТЕЛК и НЕЛК с повече от 71% загубена работоспособност. --- минимална
възраст 16 години.
Размер: чл. 90а (2) КСО.

***Тук отнасяме и пенсия за инвалидност по доброволното пенсионно осигуряване – чл. 244 КСО, ако е
налице допълнително доброволно пенсионно осигуряване /с пенсионно осигурителен фонд на пенсионното
дружество със сключен договор/. Предпоставки: ---настъпване на трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто
и да е установена от органите на ТЕЛК и НЕЛК. Тази пенсия може да е срочна или пожизнена. Размерът е на
базата на натрупаните средства по индивидуалната партида – чл. 246 КСО.
Могат да бъдат отпускани и по допълнителното ДПО. Такъв вид пенсия е предвидена в чл.244 от КСО: Правото на лична пенсия за
инвалидност при осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване възниква от датата на инвалидизирането,
посочена в решението на териториалната експертна лекарска комисия или на Националната експертна лекарска комисия.
Ще е налице ако е сключен договор с ОЛ за ДДПО в ПОД.
Може да бъде пожизнена или срочна в зависимост от решението на ОМЕ.
Субекти : лицата които са били осигурявани по реда и условията в правилника на съответното ПОД.
Предпоставка: настъпването на инвалидност ТН – 50 и над 50 на сто установена от ОМЕ. Без значение е видът на проявения ОСР -
размерът се определя по правилата на чл.246 ал.1 КСО както при всяка пенсия на капиталов принцип. (1) Размерът на пожизнената пенсия по този
дял се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. биометричните таблици, одобрени от заместник-председателя на комисията;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.
(2) Размерът на срочната пенсия по този дял се определя на базата на:
1. натрупаната сума по индивидуалната партида;
2. срока на получаване;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.

Тема 38: Персонални пенсии. Социални пенсии.

1.Персонални пенсии – пестеливо са уредени в чл. 92 „Министерският съвет по определени от него
условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице
някои от изискванията на този кодекс.” – създава законова делегация на МС да установява нови условия и ред,
различни от установените в КСО. При две изисквания става това: в изключителни случаи; за лица, които не са
налице едно или повече изисквания установени в КСО.
 Уредба в КСО и НПОС.
Лицето не трябва да отговаря на условията за отпускане на другите видове пенсии. Също са
неконтрубутивни и се изплащат от фонд пенсии не свързани с трудовата дейност.
Законът е пестелив на предпоставки – лицата да са доведени до тежко материално положение, нямат
средства за издръжка. Имаме определен годишен минимум в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж – чл.
7(4). За някои категории лица се изисква и минимум 3 години осигурителен стаж – чл. 7 (3). Имаме и
отрицателна предпоставка – лицето да не отговаря на изискването за отпускане на друг вид пенсия.
За кои лица може да се отпусне такава пенсия /това създава три вида пенсии/:
**Чл. 7(2), т. 1 „деца без право на наследствена пенсия от починал родител”предпоставки: -лицата да са
деца по смисъла на чл. 7 (2) НПОС. –родителят/ите им да е починал. -техният наследодател е нямал право на
пенсия; -те не трябва да отговарят на изискването за отпускане на друг вид пенсия /например наследствена/. –
решение на сесията на общинския съвет, с което да се подкрепи това искане.
**Чл. 7(2), т. 2 за многодетни майки – тук основанието е старостта. Предпоставки: Майката трябва да е
отгледала 5 и повече деца до тяхната 18г. възраст. Да не е лишена от родителски права. Децата да не са
настанени в държавни заведение за повече от 1 година освен по здравословни причини. Навършени 65г.
Доходът на член от семейството да е по-нисък от гарантирания минимален доход за страната. Минимум 3
години действителен осигурителен стаж.
**Чл. 7(2), т. 3 за гледане на инвалид в семейството – и тук причината/осигуреният социален риск/ за
отпускането е старостта. Предпоставки: за гледане на болен член от семейството – инвалид с над 90 на 100
намалена работоспособност; грижите да са полагани повече от 10г.; минимална възраст 65г.; годишен доход
под минимума /от сбора на гарантирания минимален доход установен за страната през последните 12 месеца/;
3г. действителен осигурителен стаж. Лицето да декларира семейното си и имотно състояние.

Размерът на персоналните пенсии е определен в чл. 7 (5) НПОС – 90 на 5) НПОС – 90 на сто от

социалната пенсия за старост.
Тези персонални пенсии се отпускат по реда на чл. 7 (1) от МС. МС не се произнася за размера им – чл. 7
(5) НПОС – 90 на 100 от 114лв. (социалната пенсия за старост).
Редът за определяне на тези пенсии е в чл. 7 (1) т.4 НПОС: заявление на лицето до НОИ чрез съответното
ТД на НОИ; разпореждане на длъжностното лице, че му се отказва отпускане на др. вид пенсия по КСО;
предложение до МС за отпускане на персонална пенсия на лицето – прави се от Общинския съвет по постоянния
адрес на лицето; министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите въз основа
на предходното предложение прави свое до МС; последният с решение отпуска пенсията /правопораждащ
ЮФ/. Отказът на МС може да се оспорва пред ВАС по реда на АПК.

2.Социални пенсии – те са неконтрибутивни и към тази група се отнасят социалната пенсия за старост и
социалната пенсия за инвалидност. Били са 6 вида, но в КСО са се запазили само тези два.
Социалната пенсия е осигурително пенсионно обезпечение за най-бедната част от българското
общество. Тя се предоставя, когато лицата нямат право на друга пенсия по КСО. Тя е субективно право и се
свързва с трайна неработоспособност на лицата/като социален риск имаме старост/.

А) социална пенсия за старост:

Правната уредба на този вид пенсия е в чл.89а от КСО и чл. 6 НПОС.
Предпоставки: Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст /за двата
пола/, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от
сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е
направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на
член от семейството се преценява към датата на заявлението.
Размерът: на пенсията за старост се определя от МС по предложение на министъра на труда и
социалната политика и на НОИ. От 2013г. е 110лв??
Следователно чл.89а установява един широко разпространен вид неконтрибутивна пенсия – социалната пенсия за старост. Отпуска се на
лица, за които не са правени вноски в общественото осигуряване, поради което те не могат да участва в разпределението на натрупаните средства
във фондовете за ОО, но поради настъпилата според закона ТН на тази възраст те не могат да осигурят издръжката си, тъй като нямат доходи или са
крайно недостатъчни за покриване на жизнените нужди. Отпускането й е продиктувано от драстичната бедност. С този вид пенсия се съизмерява
размерът на социалните плащания за другите пенсии – военноинвалидност, за гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност.
Субекти на правото на социална пенсия за старост са лицата, навършили 70-годишна възраст, възрастта е еднаква за двамата пола.
Възрастта е достатъчно висока за де се презюмира ТН предвид на естественото износване на човешкия организъм. Това е необорима презумпция.
Предпоставките са:
= навършване на тази възраст, която се удостоверява с документ за самоличност
= наличие на определена граница на имуществено състояние – да не му позволява да задоволява жизнените си нужди. Установено е изискването
на определена имуществена граница, която не трябва да се надхвърля. Необходимо е годишния доход на член от семейство да е по-малък от
годишния доход 65 лв. определен с ПМС. Съгласно чл.6 от НПОС отпускането става със заявление на лицето до ТП на НОИ към него се представя
декларация по утвърден образец за семейното и имотно състояние и годишният доход на член от семейството. При определянето на ГД за членове
на семейството се считат съпругът, съпругата и лицата до 18 годишна възраст, ако не са стъпили в брак, и децата над тази възраст ако са
неработоспособност, нямат други доходи и не са встъпили в брак. Ако искането е направено след 70 г. възраст и след изтичане на 6м срок в който
лицето може да упражни възникналото право доходът 89а се изчислява към датата на заявлението за отпускане на пенсията.
Важно и съществено е, че при определяне на годишния доход на член от семейството съгласно чл.8 от НПОС не се включват добавките за
чужда помощ, компенсации, индексации и еднократните плащания, изплащани към пенсиите. Не се включват и помощите отпуснати по реда на СП
и целевите помощи за отопление, които се отпускат съгласно Наредбата на МТСП. Не се включват и семейните помощи по чл2 ал.1 т.1-6 и от 8-10
ЗСМДМД по чл.42 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Идеята е, че също са плащане от социалното подпомагане. При тези
предпоставки е СП на лицето да получи тази пенсия. Не могат да бъдат правени преценки от страна на осигурителния орган изплаща се от фонд
Пенсии несвързани с ТД, средствата се осигуряват от ДБ.

Б) социална пенсия за инвалидност:

Право имат лицата в чл.90а.
Предпоставки /да са налице кумулативно/: --навършили 16-годишна възраст/защото на нея възниква
трудовата дееспособност/; -- да са със степен на инвалидност повече от 71 на сто и повече, установено от
ТЕЛК /без значение вида и степента на обстоятелствата/.
Размер: определя се въз основа на социалната пенсия за старост, като се отчита и степента на намалена
работоспособност (чл. 90а (2)).
Законът урежда специфичен вид пенсия, която се отпуска при ОСР общо заболяване и е израз на принципа на солидарност. Като
неконтрибутивен вид пенсия тя се отпуска на лица за които не са правени вноски във Фондовете на ОС и нямат качеството ОЛ. Поради това те не
могат да се ползват от натрупване във фондовете средства и държавата поема средствата за покриване на нуждите и тук се изпращат от
създадения то държавата фонд „Пенсия свързани с нетрудовата дейност“
Субекти са инвалидите със степен и вид на увреждане над 70 на 100. Това са лицата, които са увредени и са инвалиди по рождение или
са станали такива след това, като тяхната работоспособност е намалена с 70 на 100.
Предпоставки:
= Наличието на инвалидност – увреждане, прие което лицето е ТН без значение причината за инвалидизирането. Важно е да бъде с ЕР с повече от
71% загубена работоспособност. Законът не случайно слага тази граница по отношение на степента на загубената работоспособност, тя е по-висока
от тези над 50%
= Определяне на минимална възраст – 16 години, това е трудовата дееспособна възраст. Лицето на тази възраст би могло да има доходи от трудова
дейност, но това е възможно поради неработоспособността.
Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на
сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост.

Тема 39: Наследствена пенсия.

Плащането им настъпва при реализиране на социалния риск смърт (лицето е престанало да съществува).
Характера на риска е бъдещо несигурно събитие.
Уредена е в: Конвенции 38,39,102. Чл. 80-83 КСО. Чл. 4,5, 31-36 НПОС. Както и международното
осигурително право – Конвенции № 39,40,102,128 и др.
Наследяването представлява преминаване на имуществото на починало лице (наследодател) към
неговите наследници. А при наследствените пенсии е налице изплащане от осигурителния орган на средства за
издръжка на определени лица о кръга на наследниците. Тук въобще не е налице наследяване.
Те я плащане по дългосрочното осигуряване. Дължи се на лицата, които поради смъртта на осигуреното
лице – остават без издръжката му.
Субекти: всички осигурени по чл. 4 и 4а.
Предпоставки: (чл. 80-82) ---да е настъпила смърт на осигуреното лице, което е получавало или е имало
право да получава пенсия.
---след смъртта на осигуреното лице да са останали негови близки, изброени в чл.80 (2) „Право на наследствена
пенсия имат децата /до 18 год., може да се удължи ако се обучават но максимума е 26год, освен ако не се
инвалидизират/, преживелият съпруг /починалият да е бил в законен брак с него; да е достигнало определена
възраст по чл. 82 (2) –> преживялата съпруга ако е на 56, ще получава ли наследствена пенсия – не защото,
неината възраст ще е 61г. и 8 месеца (ако се качва с по 2 месеца) – смята се възрастта на правоимащия субект,
който е починал/ и родителите /рождените родители или осиновителите на починалото лице; с изключение на
родителите загубили детето си при изпълнение на войнска или наборна служба – те получават веднага/.”
Размер: на наследствената пенсия: чл. 81 КСО. Размера е в зависимост колко са наследниците на лицето.
Чл. 81 (2) „Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се
разпределя поравно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от
75 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7.”
Тук имаме три хипотези – когато починалият осигурен към момента на смъртта не е бил пенсионер и е
извършвал трудова дейност; придобил е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но е продължил да
работи; починалото лице е получавало лична пенсия за инвалидност.
Всички наследници получават равен дял от личната пенсия на наследодателя чл. 81 (2) КСО.
Тази пенсия има характер на пенсионно обезпечение и вид пенсия. Особености: вторична пенсия;
продължение на личната пенсия на починалото лице; има алиментно предназначение /да служи за издръжка
или материална подкрепа/.
За децата пенсията се получава до 26г. възраст, ако продължат да учат. За преживелия съпруг/а –
пожизнено, освен ако не встъпят в нов брак. Родителите – получават тази пенсия от починалите си деца
пожизнено.

Добавка от пенсията на починал съпруг: да има законен брак между двама пенсионери към момента на
смъртта на единия от тях. Но тази добавка НЕ може да се получава заедно с наследствената пенсия. Ако
преживелият съпруг не получава пенсия – уредбата е в чл. 83 и 84 (2) – определя се лична пенсия/ии на
починалия и от нея се изчислява добавка за предживелия??
Тази добавка не е наследствена пенсия. Размерът ѝ е в чл. 84 (1) КСО.

Тема 40: Отпускане и изменение на пенсия – основания и ред.

1.Общ ред за отпускане на пенсиите:
Пенсионно производство – правната уредба е в: Гл. 4, раздел 5 и НПОС. Отпускането на пенсия става въз
основа на сезиране. Пенсията никога не се отпуска служебно. Документите, които са необходими са посочени в
НПОС: УП2, УП3, документи за дохода, решения на общинския съвет с процедурата по персоналните пенсии и
др.
Заявленията могат да се подава от лицето или негов представител; или от последния осигурител на
лицето. Подава се до ТД на НОИ. Извършва се проверка от длъжностното лице. Отстраняването на неточности и
допълване на документи става в 3-месечен срок. Актът, с който се отпуска пенсията е разпореждане. Момента
на отпускане е уреден в чл. 94 КСО.

Законът определя момента на отпускане на пенсията. Той зависи от активността на лицето.

Когато е за инвалидност – от датата на заявлението до ТЕЛК, НЕЛК, ако подадени документите в ТП на
НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на ЕР.
Това е общият ред
Предвид особеностите на някои вид пенсии, особен режим:
По отношение на персоналните пенсии моментът на отпускането на пенсията е решението на МС,
което също има характер на ИАА и който е основанието за отпускане на пенсията.
Пенсиите за ДПО се отпускат по ред, установен в правилниците на ПОД и сключените договори.

2.Специален ред за отпускане на пенсиите: ……

3.Изменение на пенсията – когато пенсионерът представи нови доказателства; ако се докаже, че

пенсията е основана на неверни и лъжливи документи; ако е в резултат на умишлено действие на лицето.
 Така отпуснатите пенсии могат да бъдат изменяни, спирани и прекратявани.
Могат да бъдат правени промени в нейния размер. Основанията за промени са дадени в чл.99:
Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ
или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена
умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на
наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на
извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е
отказано отпускането й; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.
Измененията са продиктувани от това, което ще бъде представено като допълнителни
документи. Също се осъществява изменението от органа който е отпуснал пенсията с мотивирано
писмено заявление или служебно когато се констатира определянето на по-голям или по-малък размер на
пенсията.
Изменението се извършва с разпореждане на органа, който я е отпуснал, като момента на промяната
зависи от причината за промяната: нови доказателства – от датата на представяне на
доказателствата, в резултат на неправилно определяне – от датата на отпускане на пенсията.

Тема 41: Спиране и възобновяване на пенсия – основания и ред.

1. Спира се в случаите уредени в чл. 95 КСО „(1) Пенсията се спира:
1. по искане на лицето /писмено макар, че не е изрично посочено в закона/;
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността,
след като е служебно повикан;
3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;
4. когато не се следва изплащането й на основание чл. 101.
(2) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията,
когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване
съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се
установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.”
Става с разпореждане на органа.

Може да се спре отпусната пенсия. Представлява временно преустановяване изплащането

допустимо само при наличието на предвидените в закона основания посочени в чл-95КСО 1. по искане на
лицето; 2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на
работоспособността, след като е служебно повикан ; 3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си
повече от 6 месеца – законът извежда предположението че не желае да я получава или се е появила пречка
за това; 4.. когато не се следва изплащането й на основание чл. 101.
Ако неявяването не е по причина на лицето, което подлежи на освидетелстване не следва да понася
неблагоприятните последици от спирането.
Спирането се извършва с разпореждане на органа, който я е отпуснал въз основа на сезиране на
органа със заявление, което подава, или служебно въз основа на обстоятелства вън от тези по чл.95, т.1
Моментът на спирането не е посочен изрично на спора с оглед естеството на причината следва да стане в
деня на настъпване на обстоятелството.

2. Възобновява се, когато пенсионерът подаде заявление.

Отпадането на основанието за спиране е основание за възобновяване. Моментът – датата на
отпадане на обстоятелството. Със заявление на пенсионера. То следва да бъде подадено в 3 годишен срок
от отпадане на обстоятелството за да не се погаси по давност. Ако е станало поради неявяване за
освидетелства и то се дължи на уважителни причини възобновяването се извършва от момента на
спирането, а не от датата на преосвидетелстването.

Тема 42: Прекратяване и възстановяване на пенсия – основания и ред.

1. Прекратяване – основанията са 2 групи – общи /смърт на пенсионера чл. 94; 99(1), т.2; чл. 96 (1), т. 4/ и
специални /сам си е причинил инвалидност; навършване на възраст при наследствените пенсии (18/26г.
възраст); отпадане на основанието (преживелия съпруг встъпи в нов брак); смъртта на наследодателя е
причинена умишлено от наследника/.

2. Възстановяване и възобновяване на пенсията – прекратената пенсия може да се възстанови или

възобнови.
Чл. 97 „(1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на
пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.
(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или
прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато
срокът е пропуснат.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Спряната на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 пенсия се
възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване
поради уважителни причини.”

Пенсията може да бъде прекратявана. Това означава окончателно преустановяване на

изплащането на пенсията поради настъпване на нововъзникнали факти – чл.96 и 99 от КСО.
Условно тези обстоятелства, при които се прекратява отпусната пенсия са общи и специфични основания.
Общите основания са приложими за всички видове пенсии:
= Смърт на пенсионера - 96 ал.1 т.1 КСО. Не получената за месеца пенсия се изплаща на неговите
наследници освен когато той има преживял съпруг и роднини за тях може да възникне правото на
наследствена пенсия.
= Погасява се при получаване на пенсия чрез представяне на подправени документи и с невярно съдържание.
Пенсията е отпусната без да са налице установените в закона предпоставки и пенсионерът няма право на
пенсия. Това е престъпление по НК установяването трябва да стане с влязла в сила присъда.
= Отпадане на основанието за получаването на пенсията съгласно чл.96 ал.1 т.4 то се прилага тогава,
когато е налице последващо отпадане на основанието за получаване на съответния вид пенсия –
възстановя се работоспособността.

Специфичните основания:
= Чл.99 ал.1 т.3 – прекратява се пенсията за инвалидност, когато е налице умишлено причиняване на
инвалидността или резултат на извършено умишлено престъпление. Умишленото причиняване трябва да
бъде установено по съдебен ред.
= Прекратяване на наследствената пенсия. Навършването на възраст на детето 18 и съответно 26
години. След навършването им лицето няма правото да получава такава пенсия. Прекратяването на
наследствената пенсия ще бъде осъществено и тогава, когато макар да не е навършило 18 години детето
е осиновено. И когато преживелият съпруг получаващ наследствена пенсия встъпи в нов брак.
Установяване с влязла в сила присъда, че смъртта на наследодателя е причинена умишлено от наследника.
= Прекратяването може да се извърши от органа, който е отпуснал пенсията с разпореждане, от МС – с
решение.
Моментът е диференциран в зависимост от основанието за прекратяване – при смърт от началото на
месеца следващ месеца на настъпването на смъртта на пенсионера, в останалите случаи - от настъпване
датата на възникване на основанието, което е продиктувало прекратяването на пенсията.
Прекратената пенсия може да бъде възобновена. Това означава възвръщането й в състояние преди да е
прекратена.
 В чл.97 ал.1 КСО възстановяването на пенсията се извършва при отпадане на основанието за
прекратяването й. Тази разпоредба трябва да се тълкува корективно, тъй като някои са
непредотвратими - смъртта на пенсионера, навършване на лицето на възраст, което получава насл.
пенсия
Възвратими – преживелият съпруг, който е встъпил в брак се развежда.
Извършва се по молба на пенсионера, както при възобновяването.

3. Добавки към пенсията:

--- добавка за починал съпруг чл. 84 КСО „(1) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от
пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:
1. до 31 август 2011 г. - 20 на сто;
2. от 1 септември 2011 г. - 26,5 на сто;
3. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
5. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
(2) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по ал. 1 се определя от пенсията или от
сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83.
(3) Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.”
--- добавка за чужда помощ „Чл. 103 Пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия
добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост.”
---добавка за ветараните от войните - чл. 3 от Закона за ветераните и войните
---за ветараните от ВСВойна – експертно решение на ТЕЛК и НЕЛК. Чл. 5 от Закона за ветераните от войните. Указ
16 и 11.
---добавка за репресирани лица – Закон за реабилитация на репресирани лица.

Тема 43: Здравно осигуряване – понятие, функции, основания.

1. Правната уредба: е в чл. 52 КРБ /правото на здравно осигуряване е основно право на гражданите
гарантиращо им достъпна медицинска помощ/; ЗЗО; Закон за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина; ЗЗдр.; Закон за лечебните заведения и др. Ратифицираните конвенции на МОТ у нас: №
3, 17, 18, 24, 25, 42, 164.

Чл.1 (2) ЗЗО гласи, че: „Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски
и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги
и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.“
Това определения отразява наличието на двата НРД за медицински и за дентални дейности. От това
понятие правим извода, че здравното осигуряване съдържа три елемента:
= набиране на средства от осигурителните вноски (задължително здравно осигуряване).
= управление на набраните средства /разпореждане, влагане и инвестиране с тях/.
= използване на набраните средства за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки на осигурените лица.
= но тук липса осигуряването на „достъпна медицинска помощ“ = това е помощ чиято цена може да заплати
всеки гражданин, когато се нуждае от нея а своето здраве и да не се лишава от нея поради материални
затруднения, които му причинява заплащането ѝ. „Достъпна“ е тази, която създава равни възможности за
всички граждани да я получат.
Характеристика на медицинската помощ: достъпна като цена и за всички граждани; териториално
близко; информация за получаването ѝ; качество.

2. Задължително здравно осигуряване /ЗЗОС/ - чл. 2,4-80г ЗЗО.

 Характеристика от чл. 2(1) и чл. 4 ЗЗО:
= обхваща общата дейност по управлението на задължителните здравноосигурителни вноски. Не включва обаче
дейности по събирането им, което е възложено на НАП.
= „разходване“ = е заплащане на здравните дейности /медицинска помощ/ със здравноосигурителни вноски.
„Медицинската помощ“ включва предпазване, диагностика, лечение, рехабилитация –> това е така нареченият
основен пакет.
= заплащането на здравните дейности се гарантира от бюджета на НЗОК.
= задължителното здравно осигуряване се осъществява от НЗОК/публична институция – създадена е със закон и
дейността ѝ е публична/ и нейните РЗОК.

НЗОК –> органи на управление: Надзорен съвет /чл. 6 (3) т. 1, чл. 13-19а ЗЗО/ и Управител /чл. 6 (3) т. 2,
чл. 19-21 ЗЗО/.

ЗЗОС се осъществява със финансови средства, предвидени в бюджета на НЗОК. Приходите се набират от
осигурителни вноски/от осигурените лица и осигурителите/, както и от лихви и приходи от имуществото на
НЗОК.
Разходите се извършват за финансиране на ЗОС, за материално-техническо осигуряване на
управленската дейност на НЗОК.
Средствата за приходите и разходите се предвиждат в бюджета на НЗОК. Със Закон за бюджета на НЗОК
се определя и вноската /за 2015г – 8 на сто – чл. 2 ЗБНОЗК /. Вноската се разпределя между работодателя и р/с в
съотношение: 60:40 (чл. 40 (1) т. 1 ЗЗО).

3. Осигурителните вноски се изчисляват върху осигурителния доход на осигурените лица (този от чл. 6
КСО). ЗОСВноски се събират от органите на НАП и се превеждат ежедневно в набирателна сметка на НЗОК (чл.
41 ЗЗО).
ЗОСВноски за някои категории лица НЕ се дължат – те се плащат от останалите. Тези категории изрично
са посочени в чл. 40 (1-3) ЗЗО: пенсионерите; лицата до 18г. възраст или до завършване на средно образование;
студентите редовно обучение до навършване на 26г. възраст. Идеята е, че те не за трудово заети и и са в
състояние на материално затруднение.

4. Осигурени лица:
= които имат право да ползват здравните услуги по ЗЗОС. Тази форма на ЗОС се придобива по закон, без да е
необходимо изрично волеизявление.
= осигуряването се извършва в НЗОК.
= кръг на ЗОСЛица – поради характера на благото кръгът е изключително широк. Не е и необходимо добавянето
на друго предходно качество.
Лицата са изчерпателно изброени в чл. 33 ЗЗО:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на
Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който
Република България е страна;
4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас
по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност
сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани
на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
6. лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно
правилата за координация на системите за социална сигурност.
 Възникване на ЗЗОС:
= за БГ гражданите родени преди влизане в сила на ЗЗО от 23 юни 1998г., а за тези след – от датата на
раждането им.
= за чужденците – от получаване на разрешението за дългосрочно пребиваване.
= за бежанците – от откриване на производството за предоставяне на статут/бежанец или убежище/.

5. Осигурители:
= това са правните субекти, които плащат ЗОСВноски за здравното осигуряване на други лица.
= преди всичко са работодатели на здравноосигурените р/с, които работят по ТПО. Това ЮЛ и ФЛ, които наемат
самостоятелно р/с по ТПО.
= търговски дружества и кооперации.
= ведомства, др. държавни органи и учреждения, в които са заети държавни служители и други по специални
закони.

6. Самоосигуряващи се лица: те са осигурители на себе си. Съчетават две качества. Тук в кръга на
задължително здравноосигурените са и морските лица.

7. Съсловните организации на лекарите /Български лекарски съюз/ и лекарите по дентална медицина

/Български зъболекарски съюз/: съсловни организации, които представляват и защитават професионалните
интереси на членовете им.

8. Осигурени рискове: ЗЗОС обхваща два риска: „болест“ и „бременност и раждане“ – изличат се по
тълкувателен път от чл. 45 ЗЗО.
А) болест /чл. 45(1) т. 1-5, 9-15 ЗЗО/ = нарушение на структурните и функционалните особености на
човешкия организъм. Тук се включват не само общата болест, но и трудовата злополука и професионалната
болест.
Не е нужно да води до неработоспособност.
Тук целта е да се лекува и възстанови здравноосигуреното лице.
Б) бременност и раждане /чл. 45(1) т.6 и 8 ЗЗО/ –> като здравен риск изисква наблюдение и полагане на
грижи за нормално развитие на бременността. Неработоспособността е без значение тук. Обхваща две основни
хипотези:
= бременност/от зачеването до акта на раждането/ и раждане /акта на отделяне на плода от утробата и тялото
на майката, включва и възстановителен следродов период/; /целият период на бременността се обхваща/ И
= аборт чл. 45(1) т. 8 ЗЗО/ = изкуствено преждевременно прекъсване на бременността

9. Договори за осъществяване на ЗЗОС: ЗЗОС се осъществява чрез два основни вида договори. Идеята на
договорите е да се уредят правата и задълженията на страните, за да се проведе ЗЗОС и ползването на правото
на достъпна медицинска помощ.
А) национални рамкови договори (НРД) /чл. 53 ЗЗО – сключват се за срок от 5 години/ – разделя се на
две за медицинските (между НЗОК и БЛС) и за денталните (между НЗОК и БЗС) дейности.
Особености:
= водят се преговори между представителите на НЗОК и БЛС И БЗС /10:10; 9:9/.
= водят се паралелно с обсъждането на законопроекта на бюджета на НЗОК.
=приемат се с мнозинство /7:7/.
= сключват се в писмена форма.
= обнародват се в ДВ.
= ако страните не могат да постигнат съгласие – се прилагат действащите до този момент договори.
= влизат в сила от 1 ян. на следващата календарна година. Действа в 5-годишен календарен срок.
Съдържание /чл. 55 (2) ЗЗО/:
1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на
договори с тях;
2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ;
3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2;
4. критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2;
5. документацията и документооборота;
6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;
7. други въпроси от значение за здравното осигуряване.

Б) договори между НЗОК (сключвани от нейно име от РЗОК) и изпълнителите на медицинска помощ –
сключват се в 28-те области на страната. Тези договори биват два вида:
= договори с изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения по ЗЛЗ и здравни заведения по ЗЗдр.
тези договори се включват след влизане в сила на НРД.
= директорът на РЗОК може да сключва договори с отделни лекари и лекари по дентална медицина за оказване
на извънболнична медицинска помощ.
Сключват се за период срокът на действие на НРД. Те са граждански-облигационни договори с особена
престация.

10. Здравноосигурителни ПО-я: те са вид осигурителни ПО за осъществяване на ЗЗОС. Биват 4-ри вида:
= ПО между НЗОК и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина –> предмет е
установяване на общите условия и реда , по който се осъществява ЗЗОС. Съдържанието е правата и
задълженията по него. Задължения на НЗОК – да възлага чрез сключването на договори изпълнителите на
медицински и стоматологични дейности; да заплаща цена за това; да предоставя информация на
здравноосигурените лица; да упражнява контрол на оказаната медицинска помощ. Задължения на БЛС/БЗС – да
представляват своите членове при сключването на НРД; да съдействат за спазване на НРД; да извършват
наблюдение за изпълняването на медицинската и стоматологичната помощ; да защитават правата и интересите
на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.
= ПО между НЗОК и здравноосигурените лица –> Задължения на НЗОК – да осигурява отделните видове
медицинска помощ; да предоставя информация на здравноосигурените лица. Права на здравноосигурените
лица: чл. 35 ЗЗО – да получава помощ и да избира изпълнител на медицинска помощ./// Задължения на
здравноосигурените лица: да плащат дължимите здравноосигурителни вноски.
= ПО между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ –> Задължения на НЗОК/ изпълнява се от РЗОК – да
заплаща договорената дейност; да заплаща лекарствените продукти и консумативи на аптеките. Задължения на
изпълнителите на медицинска помощ: да оказват извънболнична първична и специализирана медицинска и
стоматологична помощ съгласно пакета; да осъществяват дейността си съгласно правилата на добрата
медицинска и стоматологична практика.
= ПО между изпълнителите на медицинска помощ и здравноосигурените лица –> Задължения на изпълнителите
на медицинска помощ: да предоставят реално пакета от услуги; лечебните заведения за първична
извънболнична помощ да създават условия за осъществяване правото на избор на лекар/стоматолог от
здравноосигурените лица. Задължения на здравноосигурените лица: да заплащат за всяко посещение при
лекар/стоматолог по 2,90лв., а на лечебните заведения по 4,50 лв. за всеки ден болнично лечение; да изпълнява
предписанията за профилактика.

Тема 44: Здравноосигурителни престации.

Тава е един от основните белези, по които ЗОС се различава от ООС.
1. Престациите тук са осигурителни обезпечения, които осигурителният орган НЗОК дължи на осигурените
лица. Това са преди всичко блага, които се предоставят при реализиране на осигурените социални рискове. Тези
престации са достъпната медицинска помощ по чл. 52 (1) КРБ.

2. Медицинска помощ /пар. 1, т. 9 ДР ЗЗО/= „представлява система от диагностични, лечебни,

рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.“
Характеристика:
 А) първа група белези /чл. 45 (1) ЗЗО/ – определят я като съвкупност от 4 специфични човешки дейности:
= профилактични (т. 6-11) = предотвратяване и предпазване от заболяване //мед. грижа при бременност;
стоматологични прегледи;
= диагностични (т. 2, 3, 13) = откриване и идентифициране на болестта /диагностика; експертиза на
работоспособността/;
= лечебни (т. 3, 5, 9, 10, 11) = дейности, с които се противодейства на болестта /извънболнично и болнично
лечение; неотложна мед. помощ/;
= рехабилитационни, долекуване и продължително лечение (т. 4) = физиотерапевтични и балнеолечебни
дейности.

Б) втора група – определят я като дейност предоставена от медицински специалисти. Изискват се

специални познания, придобити чрез специално образование и обучение.

3. Пакетът от престации се определя като обем от министъра на здравеопазването /чл. 45 (2) изр.2 ЗЗО
„Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.“/
Медицинската помощ като здравноосигурителна престация обхваща:
= лични човешки действия на медицинските специалисти – за предпазване, лечение и рехабилитация.
= престации в натура – лекарствени средства и консумативи, транспортни услуги, протези.

4. Видове медицинска помощ:

= извънболнична помощ = оказва му се помощ без да постъпва в болнично заведение.
= болнична = оказва се в болнично лечебно заведение по ЗЛЗ.

5. Оказваната медицинска помощ трябва да съответства на добрата медицинска практика.

Тема 45: Изпълнители на медицинска помощ.

1. Те са специфичен и присъщ само на ЗОС субект в неговото осъществяване. Нямат аналог в ООС. Те са
правни субекти, които оказват медицинска помощ като основно съдържание на престациите в ЗОС. Без тях няма
здравно осигуряване изобщо и ЗЗОС в частност. В зависимост от характера на оказваната медицинска помощ
биват два вида:
А) изпълнители на доболнична и изпълнители на болнична медицинска помощ – такива са
лечебните заведения по ЗЛЗ и здравните заведения по ЗЗдр. /и двете са ЮЛ/.
= лечебните заведения по ЗЛЗ са организации, в които лица с висше медицинско образование и немедицински
специалисти оказват медицинска помощ. Дейностите, които извършват са изчерпателно изброени в чл. 2 (1)
ЗЛЗ:
1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
2. наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;
3. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;
4. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;
5. мерки за укрепване и опазване на здравето;
6. трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Те са публични и частни. Създават се и се преобразуват от МС по предложение на министъра на
здравеопазването. Една част на бюджетна издръжка, а друга са ТД /ООД, АД или кооперации/.
В зависимост от вида на оказваната помощ биват 7 вида: амбулатории, лаборатории – лечебни
заведения; болници; центрове за спешна медицинска помощ; диспансери; домове за медико-социални грижи и
др. Тук НЕ попадат аптеките – те са здравни заведения.
Друг изпълнител са зъболекарските кабинети.
= здравните заведения по ЗЗдр. – биват публични и частни. Не са преобразувани още в лечебни заведения по
ЗЛЗ.
 Б) изпълнители на доболнична медицинска помощ – те са ФЛ медицински специалисти с висше
медицинско образование – лекари и лекари по дентална медицина, които работят на извънболнична практика.
Регистрирани са за осъществяване на частна медицинска дейност. И членуват във съответните съсловни
организации.

Тема 46: Спорове по общественото осигуряване – понятие, правна характеристика, ред за уреждане. Разлика
със споровете относно експертизата на неработоспособността.

1. Съдебното пенсионно производство е уредено в чл. 118-120 КСО.осъществява се пред административни

съдилища и пред ВАС. Оспорва се законността на ИААктове, с които се отказва отпускането на пенсия или
неправилно се спира или прекратява нейното получаване, или неправилно е определена по размер. Съдебното
производство е 2-инстанционно. То обхваща 2 фази – производство пред административен съд и пред ВАС.

2. Съдебното производство започва с обжалване на решението на ръководителя на ТП на НОИ по чл. 118

КСО. С него започва производството по първата съдебна фаза – пред административния съд. Жалбата се
подава в 14-дн. срок от получаване на решението на ръководителя от заинтересуваните страни, на които е
изпратено /осигурено лице и осигурител/. Подава се в писмена форма чрез ръководителя, чието решение е
неин предмет – може да се оспорва само законността /чл. 154 (1) АПК/. Решението на ръководителя може да се
оспорва и от прокурора с протест /чл. 147 (2) АПК/.
Жалбата и протестът се подават през ръководителя. Последният е длъжен в 7-дневен срок да изпрати
преписка до съответния ОСъд. Жалбата и протестът НЕ спират изпълнението.
Съдът разглежда жалбата в съдебно заседание в състав от 1 съдия (чл. 164 АПК). Съдът преценява
законосъобразността.
ОСъд може да уважи изцяло /=> отменя решението/ или частично /=> изменя решението/ жалбата.

3. Втората съдебна фаза се развива пред ВАС: започва с обжалване на решението на административния
съд по реда на чл. 208-228 АПК. Заинтересувани лица тук са: осигуреното лице, осигурителя и осигурителния
орган; протест на главния прокурор. Жалбата/ протестът се подават в 14-дневен срок от съобщаване на
решението на ОСъд. Подава се чрез административния съд. Жалбата е касационна (чл. 212 АПК) – трябва да са
посочени касационни основания за отмяна от тези в чл. 209 АПК.
ВАС може да потвърди и да остави в сила изцяло или частично обжалваното решение или да го
отмени/решава по същество/. Ако са нарушени съдопроизводствените правила или трябва да се установят
факти отменя решението и връща делото на друг състав на 1-инстанционния съд.

4. И двете производства са безплатни за пенсионерите (чл. 120 (1) КСО). Останалите заинтересувани
лица /осигурител и осигурителен орган/ дължат държавна такса.

*Тема 47: Контрол за спазване на Осигурителното законодателство.

Контрол за спазване на осигурителното законодателство = това е властническа дейност,
осъществявана от административни органи.

Контролът по спазването на НА по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява

от контролните органи на НОИ.
Тези органи проверяват прилагането на осигурителното законодателство и установяват в каква
степен фактическото състояние съответства на предписаното в правните актове.
Контролните правомощия на ръководните органи на НОИ се изразяват в издаваните задължителни
предписания, с които спира изпълнението на разпорежданията на техните длъжностните лица,
противоречащи на действащите нормативни разпоредби в обсега на контрола.
 Извън контрола за спазване на законодателството по ДОО е юрисдикционния контрол. Той се
упражнява от ръководителите на ТП на НОИ по отношение на обжалваните пред тях разпореждания на
длъжностните лица за: – квалифициране на злополуката като трудова;
– обезщетенията по краткосрочното обществено осигуряване;
– пенсионното осигуряване.

Права на контролните органи при изпълнение на служебните им задължения:

• да извършват проверки на всички ЮЛ и ФЛ за дейността, възложена на НОИ;
• да предприемат мерки за привличане към юридическа отговорност (имуществена и
административна) лицата, виновни за нарушаване на НА по ДОО и на разпоредбите за дейността,
възложена на НОИ;
• да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО и дейността,
възложена на НОИ;
• да изискват от ЕТ и ЮЛ и техните поделения при проверки, ревизии да декларират банковите си
сметки в страната, както и да представят документите, свързани с търговската им дейност;
• да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица; Насрещни са проверките за
установяване изпълнението на дадени предписания установяващи нарушения, недостатъци, пропуски.
• да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с органите на НАП;
• да изискват и изземват от ФЛ и ЮЛ оригиналните документи на прекратени осигурители без
правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход;
• сигнална функция – когато установят, че са създадени документи с невярно съдържание във
връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.

Задължения на контролните органи:

• нямат право да работят по трудов договор за допълнителен труд свързан със служебните им
задължения по трудово или гражданско правоотношение с друг работодател;
• нямат право да извършват дейност свързана със служебните им задължения и като ЕТ,
съдружници, търговци и др. дружества, кооперации и т.н.;
• длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на
задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и
осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително
и след прекратяване на договора им.

*Тема 48: Административнонаказателна отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство.

Отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство:
Законодателството по ДОО може да бъде обект на различни видове правонарушения, от които
възникват различни видове юридическа отговорност.

Гражданска (имуществена) отговорност:

• Състои се във възстановяването на причинените имуществени вреди на фондовете по ДОО.
• Имуществените вреди, за които се носи имуществена отговорност произтичат от неправилно
извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание.
• Отговорността възниква, когато вредите са причинени виновно.
• Имуществената отговорност се реализира въз основа на ревизионен акт за начет.

Сумите от влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно се събират чрез:

– запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на ДОО;
– изпълнение върху движимите/недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети
лица;
– изпълнение върху суми, възстановени от орган на НАП по запорираната сметка на длъжника.
 Вземанията за невнесени ОВ за ДОО, за ДЗПО и за неправилно извършени осигурителни разходи се
събират с лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 20 пункта.
Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които
са ги получили, заедно с посочената тук по-горе лихва.
Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от
осигурените лица (с някои посочени в чл.114, ал.2 КСО изключения).

Вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени

парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на 5-год. давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.
С изтичане на 10-год. давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за
която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

Административна отговорност:
= Административно-наказателната отговорност на законодателството на ДОО е установена
само за нарушения по общественото осигуряване.
= Съставите на административните нарушения на законодателството по ДОО са 2:
а) нарушаване разпоредбите на КСО; Субект - осигурител или осигурено лице. Наказание - глоба в размер от
100 до 2000 лева, ако не подлежи на по- тежко наказание (наказателна отговорност).
б) виновно неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи. Субект - лицето, към
което е отправено предписанието и на което се възлага задължението за изпълнението му (осигурители,
осигурени, самоосигуряващи лица, длъжностни лица). Наказание - глоба в размер от 100 до 2000 лева, ако не
подлежи на по- тежко наказание.

Осигурител, който не представи в срок в съответното ТП на НОИ документи за изплащане на

обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива
документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по -тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по -тежко наказание
- с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай.
Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни в НАП с цел
неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен
случай, ако не подлежи на по -тежко наказание.
ЮЛ, което не предаде в ТП на НОИ оригиналните документи на прекратени осигурители без
правоприемник, въз основа на които се установяват осигурителен стаж и доход, се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв. Ако това е ФЛ - глоба в размер от 50 до 1000 лв.

Актове за установяване на административните нарушения - съставени от оправомощени от

закона за целта контролни органи на НОИ.
Наказанието се налага с наказателно постановление. То се издава въз основа на акта за
административното нарушение и в него се определя размера на глобата. Наказателното постановление
се издава от ръководителя на съответното ТП на НОИ или упълномощено от него длъжностно лице.

В КСО е предвидена отговорност и за:

-- нарушения на разпоредбите на законодателството относно допълнителното социално
осигуряване;
-- неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред НАП и за внасяне на задължителни
ОВ.