1

Термодинамичните цикли на двигателите с вътрешно

горене без свръхпълнене

Изучаването на термодинамичните цикли дава възможност да се направи

оценка на съвършенството на процесите, които протичат в ДВГ, като се
определи максимално възможното използване на внесената топлина, за
получаване на механична работа при определени условия и се направи
сравнение на различни термодинамични цикли.
При БДВГ горивото изгаря непосредствено в работния цилиндър. Тук не
са разгледани конструктивните особености на тези двигатели, а само
термодинамичната страна на въпроса. Полученият по този начин цикъл,
състоящ се от прости термодинамични процеси, се нарича идеален цикъл.
Основните предпоставки за осъществяване на идеален цикъл са:
1. Термодинамичният цикъл да се осъществява с едно и също несменяемо
работно вещество;
2. Работното тяло представлява идеален газ;
3. Двигателят да е идеално топлинно изолирана машина без топлинни
загуби с околната среда;
4. Двигателят да е идеална механична система, в която няма никакви
вътрешни загуби;
5. Топлината, необходима за осъществяване на термодинамичния цикъл,
се внася в работното тяло отвън и се отвежда навън по определен
термодинамичен закон.
Според начина на внасяне на топлина се различават следните видове
работни цикъла (условни):
- Термодинамичен цикъл на Отто с внасяне на топлина при
(изохорен) – двигатели с ниска степен на сгъстяване и принудително запалване
– бензинови и газови с искрово запалване;
- Термодинамичен цикъл на Дизел с внасяне на топлина при
(изобарен) – двигател с висока степен на сгъстяване и самовъзпламеняване –
компресорни дизелови двигатели (не се строят вече);
- Термодинамичен цикъл на Сабатие-Тринклер (смесен цикъл) с внасяне
на топлина при и – всички съвременни дизелови двигатели
с висока степен на сгъстяване, впръскване на гориво в работното пространство
и самовъзпламеняване от сгъставането;
- Термодинамичен цикъл на Ренкин (цикъл с продължително разширение -
обобщен) – комбинирани двигатели. Този цикъл може да се реализира както на
базата на цикъла на Отто, така и на базата на смесения цикъл чрез използване
на комбинация на ДВГ с газова турбина (в настоящия материал няма да се
разглежда).
Общото за трите термодинамични цикъла е, че те съдържат по два
адиабатни ( ) процеси и че отвеждането на топлина се извършва
изохорно ( ).

Изготвил: гл. ас. д-р инж. Радослав Р. Костов

 2
1. Термодинамичен цикъл с внасяне на
топлина при

Термодинамичният цикъл на Отто, показан на фиг. 1 в и

координатни системи се характеризира с това, че количеството топлина се
внася при (изохорен процес), в който: е налягането на надбиталното
пространство, (MPa); – обемът на това пространство (dm3); – температура
на работното вещество (K); – ентропия (kJ/kg.K).
За опростяване на разглежданият въвеждаме следните означения:
 Степен на сгъстяване – ;
 Степен на повишаване на налягането – ;
 Степен на разширение на газа – .

Фиг. 1. и диаграма на термодинамичен цикъл с внасяне

на топлина при

Основен показател, който характеризира съвършенството на който и да е

термодинамичен процес, е степента на използване на внесената в ДВГ топлина.

1.1. Термичен коефициент на полезно действие на цикъла

Съвършенството на цикъла, от гледна точка на използването на

топлината, се характеризира с т.нар. термичен коефициент на полезно действие
(КПД) , който представлява отношението на количеството топлина
превърната в механична работа (съответстваща на площта abcd),
към внесеното количество топлина (съответстващо на 1cz2). Следователно
той показва каква част от , която в реалния ДВГ се отделя при изгарянето на
цикловото количество гориво, се превръща в механична работа, т.е.:

(1.1) ,

Изготвил: гл. ас. д-р инж. Радослав Р. Костов

 3
Съгласно термодинамиката, ако работното тяло е 1 kg газ, то
(1.2) ( )и ( ),
където: е специфичният топлинен капацитет на газа (работното вещество)
при постоянен обем.
Следователно
( )
(1.3) ( )
.
Температурата на газа в характерните точки на цикъла (a, c, z и b) могат
да се определят въз основа на стойностите на и термодинамичните
параметри на цикъла, както следва:

 В точка c
От уравнението на адиабатата ac следва

(1.4) ( ) , K.

 В точка z
От уравнението на адиабатата cz следва
(1.5) , K.
 В точка b
От уравнението на адиабатата zb следва

(1.6) ( ⁄ )
, K.

Като заместим получените стойности на температурата на газа в

характерните точки на цикъла във формула (1.3), за термичния КПД се
получава

(1.7) ( ) ,

където: ⁄ се нарича термодинамичната константа на работното

вещество (показател на адиабатата); за въздух ;
, – специфичен топлинен капацитет на газа при
и съответно при .
Уравнението (1.7) показва, че термичният КПД на този цикъл зависи само
от степента на сгъстяване и показателя на адиабатата , т.е. ( ) ( ).
Термичният КПД не зависи от количеството на внесена в ДВГ топлина.

Изготвил: гл. ас. д-р инж. Радослав Р. Костов

 4
1.2. Средно налягане на цикъла

Освен от термичния КПД обикновено се интересуваме и от работата,

която може да получим от цикъла. Съгласно уравнение (1.1) имамe

(1.8) ( ).

Ако полезната работа на цикъла се раздели на ходовия обем на

цилиндъра , се получава т.нар. средно термично налягане на цикъла . То
представлява такова условно постоянно налягане в цилиндъра което извършва
същата полезна работа , както променливото налягане, т.е.:
( ) ( )
(1.9) , MPa.

Като се вземе предвид, че

; ; ; ; ,

където: е универсална газова константа. За въздух J/kg.K.

следователно уравнението (1.9) след преобразуване приема вида
( )
(1.10) ( ) ( ) , MPa.
( )( )

Уравненията (1.9) и (1.10) показват, средното термично налягане , което

се явява критерии за енергоемкост на ДВГ, зависи от количеството внесена
топлина , термичният КПД , и обема на цилиндъра .
Следователно основните параметри, които оказват влияние върху и
са степента на сгъстяване , показателя на адиабатата , началното налягане на
цикъла и степента на повишаване на налягането при внасяне на топлина .

2. Термодинамичен цикъл с внасяне на

топлина при

Термодинамичният цикъл на Дизел, показан на фиг. 2 в и

координатни системи се характеризира с това, че количеството топлина се
внася при (изобарен процес), а отвеждането на топлината става
при (изохорен процес).
Този цикъл се характеризира със следните параметри:
 Степен на сгъстяване – ;
 Степен на предварително разширение – ;
 Степен на основно разширение на газа – .

Изготвил: гл. ас. д-р инж. Радослав Р. Костов

 5

Фиг. 2. и диаграма на термодинамичен цикъл с внасяне

на топлина при

2.1. Термичен коефициент на полезно действие на цикъла

Термичният КПД на цикъла с внасяне на топлина при може да

се определи по уравнение (1.1).
Съгласно термодинамиката, ако работното тяло е 1 kg газ, то
(1.11) ( )и ( ),
където: е специфичният топлинен капацитет на газа (работното вещество)
при постоянно налягане.
Следователно
( )
(1.12) ( ) .
( ) ( )

където:
, К;
, K;

( ⁄ )
( ) , K.

От уравнението (1.12) се вижда, че ( ) ( ). Влиянието на и

върху термичния КПД на цикъла е положителен и е аналогичен, като при
цикъла на Отто. Степента на предварително разширение върху термичния
КПД е отрицателно, т.е. увеличаването на води до намаляване на .

2.2. Средно налягане на цикъла

Средното налягане на цикъл с внасяне на топлина при може да

се определи от уравнението

Изготвил: гл. ас. д-р инж. Радослав Р. Костов

 6
(1.13) ( ) ( )( ) , MPa.

Уравнението (1.13) показва, че термичното налягане на цикъла зависи от

началното налягане , степента на сгъстяване , термичния КПД на цикъла и
предварителното разширение . Увеличаването на води до повишаване на ,
т.е. увеличаване на потреблението на енергия на ДВГ.
В реални условия най-близо до този термодинамичен цикъл е
действителния цикъл на т.нар. компресорни дизелови ДВГ, при които горивото
се подава в цилиндрите с помощта на сгъстен в компресор въздух. Те са се
произвеждали след изобретяването на дизеловия ДВГ – до тогава, докато
технически е станало възможно да се осъществи впръскване на гориво под
високо налягане (от горивонагнетателна помпа). Такива ДВГ вече не се
произвеждат.

3. Термодинамичен цикъл с внасяне на

топлина при и

Термодинамичният цикъл на Сабатие-Тринклер, показан на фиг. 3 в

и координатни системи се характеризира с това, че количеството топлина
се внася при (изохорен процес) и частично при .
Отвеждането на топлината става при (изохорен процес).
Този цикъл се характеризира със следните параметри:
 Степен на сгъстяване – ;
 Степен на повишаване на налягането – ;
 Степен на предварително разширение – ;
 Степен на основно разширение на газа – .

Фиг. 3. и диаграма на термодинамичен цикъл с внасяне

на топлина при и

Изготвил: гл. ас. д-р инж. Радослав Р. Костов

 7
3.1. Термичен коефициент на полезно действие на цикъла

Термичният КПД на цикъла с внасяне на топлина при и

може да се определи по уравнение (1.1).
Съгласно термодинамиката, ако работното тяло е 1 kg газ, то
(1.14) ( ), ( )и ( ),
Като заместим в израза (1.1) намираме
( ) ( )
(1.15) ( ) ,
( ) ( ) ( ) ( )
където:
, К;
, K;

, K;

( ) , K.
( ⁄ )

3.2. Средно налягане на цикъла

Средното налягане на цикъл с внасяне на топлина при и

може да се определи от уравнението

(1.16) ( ) ( ) [( ) ( )]( ) , MPa.

От уравненията (1.15) и (1.16) се вижда, че цикълът на Сабатие-Тринклер

е комбиниран от циклите на Отто и Дизел и често се нарича ,,смесен
термодинамичен цикъл“. Тази комбинация позволява, чрез промяна на
величините и (съответно и ), да се получи висок термичен КПД
(голяма икономичност) при допустимо налягане и температура - и .
В реални условия най-близък до този термодинамичен цикъл е
действителния цикъл на ДВГ със самовъзпламеняване на горивната смес (т.нар.
дизелов ДВГ).

Изготвил: гл. ас. д-р инж. Радослав Р. Костов