„Септемврийско въстание“

(1923г.)

След Първата световна война в България настъпва

Септемврийско въстание, което настъпва през 1923г.
Периодът, в който е избухнало въстанието е от 14
септември до 29 септември 1923г. Организатор на
въстанието е Българската комунистическа партия (БКП).
Водачи на въстанието са Георги Димитров и Васил
Коларов. Поводът за Септемврийското въстание е опит
за сваляне на режима на Демократическия сговор от
БКП, под натиск на Коминтерна. Въстанието в
Северозападна България започва на сутринта на 23
септември, когато комунистически групи установяват
контрол в редица селища, сред които Фердинанд,
Вършец и голям брой села от околностите на
Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом.
Във Фердинанд същия следобед военни части изгонват
от града стотината завзели го комунисти, но малко по-
късно голяма и добре въоръжена тълпа от съседните
села отново превзема града, а на следващата сутрин
там отиват Георги Димитров и Васил Коларов.
Провалът на Септемврийското въстание нанася
тежък удар на БКП, която от втора парламентарна сила
се превръща в маргинална, но силно радикализирана
група. Много активисти на партията са убити,
изпратени в затвора или принудени да напуснат
страната, докато други – заради принципно несъгласие
с насилствените методи или просто уплашени от
репресиите – се дистанцират от нея. В резултат на
въстанието партийните членове намаляват
десетократно до около 4 хиляди души. В същото време
БКП е официално забранена едва в началото на 1924
година, като взима участие в изборите през ноември
1923 година, а през 1926 година осъдените за участие в
Септемврийското въстание са амнистирани.
Септемврийското въстание дава възможност на
правителството на Александър Цанков да се представи
пред Запада като борец срещу комунистическата
опасност и да пледира за смекчаване на някои от
военните ограничения, наложени на България с
Ньойския договор.
Васил Коларов и Георги Димитров-
организатори и водачи на Септемврийското
въстание