"Веднъж в двореца влязло куче.

 
Стените и подът били огледални и кучето изпаднало в затруднение. 
Накъдето и да се обърнело, навсякъде имало кучета и само кучета. 
Кучето се разстроило — колко много кучета има наоколо! 
То било само и в същото време обкръжено от множество себеподобни. Да излезе навън било
невъзможно, защото дори вратите били огледални и в тях се отразявали кучета. 
Тогава бедното залаяло отчаяно и всички кучета в огледалата залаяли в отговор. Лаят изпълнил цялата
зала, нещастното създание се мятало от страна на страна, 
без да знае, че страховете му са неоснователни, 
опитвайки се да нападне другите, а кучетата от огледалата правели същото. 
През цялата нощ кучето лаело и се борело, 
макар че в действителност било съвсем само. 
На сутринта слугите открили бездиханен труп. 
Кучето не издържало борбата с отраженията. 
Когато изпуснало дъх, целият шум се прекратил — 
огледалата потънали в тишина.“

Има множество огледала и когато видим друг, 

това е Само нашето отражение в различните огледала.

Следователно, "другият" е само измама.

Представата, че помагаме на другия, е илюзорна, 

и представата, че получаваме помощ от другите - също е заблуда. 
Фактически, "другият" като такъв е илюзия.

Щом разберете това, животът значително се опростява. 

Тогава и вие не правите нищо за другия, приемайки го за друг, 
и не позволявате на другия да прави нещо за вас, 
усещайки го като друг.

Тогава вие се разширявате във всички страни. 

Протягайки някому ръка за помощ, вие помагате на себе си. 
Ако някой ви помага, тогава той помага на себе си. 
Но неговото вътрешно разбиране идва едва след окончателното преживяване. 
Докато това не се случи другият определено остава друг.

Ошо