Тъй като след Освобождението Вазов вижда как българите приемат своята свобода
като даденост и заради това решава да напише тематичния цикъл „Епопея на
забравените“ иска да покаже на народа, че тяхната свобода не е била безплатна, а е коствало много.. Творец като Вазов няма как да не разкритикува подобно поведение. В творбите, който той създава е на лице критичното отношение към следосвобожденската действителност. Според някой изследователи одата „Паисий“ , „Левски“ и „ Опълченците на шипка“ се явяват ключови в тематичния цикъл. Безспорно делото на Паисий Хилендарски е много важно, защото хилендарския монах запалва най-първата искра в народната свяст. Именно „История славянобългарска“ поставя началото на възраждането, а Паисий е представен като пророк, който оповестява ценностите на новото време. Образът на монаха е изграден с помощта на градации, реторични въпроси и сравнения и епитети, а приповдигнатия стил на одата изявява възвеличаването на неговия образ. Одата се състой от две части във първата оше от първите две изречения можем да научим за манастира и за монаха книжовник. Според мен образите на манастира дават ясната представа, че манастира е откъснат от света и е неподвластен на времето. В същинската част е монолога на монаха от който разбирам, че Паисий изразява идеи, които се различават от средновековните, които не са добре познати за онова време. С делото му той пробужда самосъзнанието на българския народ и им показва, че има с какво да се гордеем. Света, в който живеем сега, любовта към родината е станала незначима за повечето хора . Нашето поколение е ужасно далече от моралния еталон на онези български герои направили толкова голяма саможертва за да бъдем ние свободни, а те станат забравени. За нас те са недостижими защото няма как съвременен човек да се жертва за цял един народ със нагласата, че няма да спечели нищо. Да си патриот в днешно време ще бъде трудно тъй , като всяко време си има своя патриотизъм. Според мен истински патриотизъм ще има когато всеки един от нас мине през същите изпитания през които са минали нашите Възрожденци