1

62. Разграждане на хемоглобина и обмяна на жлъчните пигменти.

Хемът се разгражда до билирубин, който се конюгира с глюкуронова киселина и се екскретира със
жлъчката. Основното количество на билирубина идва от хемоглобина (Хб) на Er, въпреки че определено
количество се получава от хема в миоглобина и цитохромите.
Животът на еритроцита в кръвообръщението нормално продължава 120 дни. 90% от остарелите еритроцити се
фагоцитират от клетките на ретикуло-ендотелната система – РЕС (ММС) където хемоглобинът се разгражда.
10 % от Er се хемолизират в серума и освободения Хб се свързва с хаптоглобина. Ако в серума се получи
свободен хем – той се свързва с хемопексина. Получените комплекси постъпват в РЕС. За един час се
разграждат 1-2х 108 Er, което прави около 6 г Хб на ден.
1. Разграждане на Хб. При разграждането на Хб трябва да се решат 2 задачи:
1. Хидрофобното порфириново ядро трябва да стане разтворимо и да се екскретира
2. Желязото трябва да се освободи и да се реутилизира.
В клетките на РЕС хемът се освобождава, а
глобиновите вериги се отделят и се разграждат до
АК. Окислението на хема се осъществява от
микросомална ензимна система - хем-оксигеназа,
която изисква НАДФН2 и кислород. В реакцията се
използват 3 молекули О2. Ензимът атакува -
метеновото мостче между първото и второто
пиролово ядро - А и В с образуването на въглероден
окис (СО) и биливердин.
-метеновото мостче се окислява до СО и това е
единствена известна реакция в която се
произвежда СО в човешкия организъм. Той се
изпарява чрез белите дробове и по количеството му
може да се съди за нивото на окисление на хема.
СО има функция на невротрансмитер. Желязото се
окислява до Fe3+ и се свързва с апоферитина,
попълвайки клетъчните запаси. СО има много висок
афинитет към хем, 200 пъти превишаващ този на
О2. Нормално около 1% от ХБ е свързан с СО.
Хем-оксигеназата е хем (субстрат) индуцируем
ензим – количеството му нараства с увеличаването
на концентрацията на хема. Ако хем оксигеназата действа преди да дисоциират глобиновите вериги, образува
се вердоглобин, който дисоциира до глобините и биливердин.
Биливердинът - зелен линеен тетрапирол (верд- зелен) се редуцира от биливердин редуктаза до билирубин -
червено оранжев пигмент (рубин-червен). Билирубин редуктазата е НАДФН 2 съдържащ ензим. Промяната в
цветовете на хематоми се дължи на тези реакции- Син, синио-зелен- червен.
2. Движение на билирубин: Билирубинът е липофилен, лесно преминава през мембраната в
кръвообращението, където подобно на мастни киселини се траспортира от албумин. Албуминът има две места
за свързване с билирубина с висок (асоциационната константа 10 6M-1) и нисък афинитет. В норма албуминът
(40g/L) може да свърже 70 mg билирубин. Този билирубин се нарича свободен, неестерифициран, индиректен
хемобилирубин. Концентрацията му в серума е 0.2-0.7 mg/100ml (5-12 mol/L).
Билирубинът лесно преминава през мембраните на хепатоцита (в двете посоки). В чернодробните клетки той
се поема от специална транспортна система - лигандини, и се включва в глюкуронил-трансферазната реакция.
Пропиониловите остатъци на 3 и 4 ядро (C и D) се свързват с активирани остатъци на глюкуронова киселина,
при което се получава билирубин диглюкуронид или моноглюкуронид (в зависимост от броя на свързаните
глюкуронови остатъци). Вроден дефект на този ензим - синдром Crigler-Najjar, води до фатален изход в
първите 15 месеца. Този билирубин се нарича естерифициран, холебилирубин, директен или билирубин
диглюкуронид. Директен – тъй като директно се свързва с диазо-реактива в реакцията на van den Bergh за
определяне на билирубивоната концентрация в серума, за разлика от индиректния, който изисква въвеждане
 2
на органичен разтворител. Концентрацията му в серума е 0.1-0.3 mg/100ml (3-8 mol/L). Билирубин
диглюкуронид е разтворимо съединение, чрез жлъчни капиляри отива в жлъчния мехур, от там в червата,
където под действие на бактериалната флора отново се превръща в билирубин.
Чрез няколко последователни редукции под действието на бактериалната флора се получава уробилиноген
(двата други метенилови мостчета се превръщат в метиленови, а винилови остатъци в етилови).
Чрез няколко последователни редукции под действието на бактериалната флора се получава уробилиноген
(двата други метенилови мостчета се превръщат в метиленови, а винилови остатъци в етилови).
3. Движение на Уробилиногена.
Уробилиногенът частично се резорбира и отново отива в ЧД, където се разгражда до дипироли. Част от
уробилиногена се испуска в общо кръвообращение и се отделя с урина. В бъбреците уробилиногенът частично
се окислява до уробилин,
Стеркобилин екскретиран с фекалии който придава цвета на
Уробилин екскретиран с урина
урината. При определена
патология в урината се
Еr в Хемоглобин открива в по-голямо
ретикуло-
ендотелна Глобин количество.
Уробилиноген БЪБРЕЦИИ
система Хем --Другата част на
O2 ЧЕРВА
Реабсорбира се в кръвообращение уробилиногена в червата се
Хем оксигеназа
редуцира до стеркобилин: в
CO
А и В ядро се редуцира
Биливердин Чрез жлъчните пътища
двойната връзка, средното
НАДФH
метиленово мостче се
Биливердин редуктазаБилирубин диглюкуронид (разтворим)
окислява до метенилово.
Стеркобилинът определя
НАДФ 2 УДФ-глюкуронова к-на цвета на изпражненията.
Билирубин Билирубин
ЧЕРЕН ДРОБ Нормално в серума се
(неразтворим) КРЪВЕН ПЪТ (неразтворим )
откриват и двете форми на
билирубин с обща
концентрация <1mg%, 17.1
mol/L. При увеличена концентрация (над 2-2.5 mg%) – хипербилирубинемия, той дифундира в тъканите които
се оцветяват в жълто- жълтеница -icterus.
4. Видове жълтеници: прехепатална, хепатална и пост-хепатална.
1) прехепатална жълтеница: неонатална и хемолитична жълтеница
ХепатитХемолитична анемия Механична жълтеница
2)

Активна хемолиза
Ч. Д. Функционира добре, но жлъчния канал е запушен (Dubin-Johnson)
Ч. Д.
Ч. Д. Функционира добре, но е претоварен с билирубин
Не функционира добре

неконюгиран билирубин неконюгиран билирубин неконюгиран билирубин

(в кръвта) (в кръвта) (в кръвта)
конюгиран билирубин конюгиран билирубин конюгиран билирубин
(в кръвта)
(в жлъчката) (в кръвта)
хепатална: вирусен хепатит
3) пост-хепатална механична жълтеница
Хемолитична жълтеница. При неонатална физиологична жълтеница се увеличава индиректен - неконюгиран
билирубин, т.к. феталния хемеглобин F се заменя с нормалния Хб-А, ЧД на новородено не може да превърне
 3
цялото количество на неконюгирания билирубин в Билирубин-глюкуронид. Причините са: недостатъчна
активност на глюкуронил-трансфераза, увеличен брой Еr и HbF който трябва да се замени с HbА.
При нарастване на неконюгирания билирубин в серума над 20 mg/ml, има риск от енцефалопатии, тк
билирубинът преминава кръвно -мозъчна барера, навлиза в мозъчните ядра, където уврежда митохондриите и
разпряга Окислителното фосфорилиране, което води до намаляване на АТФ продукция.
При хемолитична жълтеница се увеличава и уробилиноген, т.к. се увеличава значително количеството на
конюгирания билирубин в червата, а от там отделянето му с фекалии и увеличената концентрация в серума.
Конюгирания билирубин / билирубин глюкуронид липсва в урина.

серумен билирубин уробилиноген в билирубин в уробилиноген в

урина урина фекалии
Норма дир-0.1-0.4 mg% 0-4 mg/24 ч липсва 40-280 mg/24 ч
инд -0.2-0.7 mg%
хемолитична  индир (4 mg%)  липсва 
Хепатит  индиректен   
 директен
Механична ж  директен липсва  следи
Хепатална жълтеница, вирусен хепатит се характеризира с увеличаването на двете форми билирубин в
серума, поради дефект в ЧД намалява глюкуронил-трансферазната активност, нараства неконюгиран
билирубин. Поради дефект в ЧД клетки мембраните са по-пропускливи, изпускат конюгирания билирубин в
кръвообращението. Увеличен директен билирубин води до появата му в урина. количеството му в червата
намалява.
Пост-хепатална механична жълтеница няма ензимен дефект, няма и увеличено производство. Поради
запушване на жлъчния канал, жлъчката не може да се оттича в червата, връща се в ЧД клетки и се испуска в
кръвоносните капиляри. Увеличен е само конюгирания билирубин в серума и в урината, уробилиногенът
липсва и в урина и във фекалиите.
4