1

64. Биохимия на кръвта - особености в обмяната на еритроцити.

еритроцити

левкоцити

Фиг.1 Кръвни клетки Фиг. 2 Биоконкавна форма на Er и Фиг.3 Форма на Er в тесен

размер капиляр
Еритроцити - 4.6-6.2 млн/-литър за мъже и 4.2-5-4 млн/-литър за жени, в кръвообращението се намират
около 2.5 х1013 . Er представляват 99.9% от кр. клетки. 3 основни аспекта в структура и метаболизма на
Er:
 Er мембрана
 Структура и функция на Hb
 Производство на АТФ и НАДН, НАДФН
1. Структурата на червени кръвни клетки е максимално адаптирана към изпълнение на функцията
-транспорт на О2 и СО2. 95% от белтъчното съдържанието на Er е хемоглобин, (33% от кл. обем).
Концентрацията на Hb e 140-180 g/L- за мъже, 120-160 g/L за жени.
Er са високо специализирани клетки, не притежават органели, митхондрии, лизосоми, Голджи, ядра. В
метаболитно отношение Er не са инертни тъй като осъществяват гликолиза и ПФП.
(1% от червените кръвни клетки в кръвообращението съдържат още рибозоми и ендоплазмен ретикулум,
това са еритробласти - за 24 часа се превръщат в Er, броят им нараства при хемолитични анемии).
Синтезът на Er се регулира от еритропоетин, който се синтезира в бъбреци, синтезета му се увеличава при
хипоксия. Еритропоетинът с кръвотока отива в костен мозък, където стимулира узряването на стволови
клетки, механизъм на действието му включва тирозин-киназна активност. Освен еритропоетина за
узряването на прогенитори са необходими интерлевкин-3 и ILGF-1 (и трите фактора повлияват рецептори с
тирозинкиназна активност). През последни години са били изолирани много еритропоетични фактори-
гранулоцит и гранулоцит-макрофаг-колония-стимулирища фактори- G-CSF GM-CSF.
2. Метаболизъм.
Основният енергетичен източник - глюкоза,
Основен енергодаен процес – анаеробна гликолиза
2.1 Анаеробна Гликолиза използва 90% от глюкоза за
производство на: АТФ, НАДН и 2,3-БФГ.
АТФ е необходимо за подържане на Na/K помпа,
подържане на бионкавна форма, за движение в капиляри,
синтез на глутатион.
Друго значение на гликолизата е образуване на 2,3-бис-
фосфо-глицерат (2,3-БФГ). Това е шънт, който е
необходим за регулация на афинитета на Нб към
кислорода:
Глю-6Ф  Фру 6 Ф  1,6 ФБФ  ДХАФ+ ГА-3Ф  1,3 БФГ
 2,3-БФГ 3 ФГ    Пируват
Гликолизата осъществява синтез на редуциран НАДН
необходим за метхемоглобин редуктаза.
 2
2.2 ПФП е необходим за образуване на НАДФН 2,
използва около 5-10% глюкоза. НАДФН 2 осигурява
метхемоглобин редуктаза и глутатион редуктаза.
Er също така съдържа ензимна система за
превръщането на инозитол в ДХАФ, използвайки
част от ензимите на ПФП. Това е необходимо, тъй
като се оказа че инозитол-трифосфатът участва в
регулацията на афинитета на хемоглобина към
кислорода- намалява го в тъканите при
натоварване и хипоксия.
Разграждане на инозитол до ДХАФ:
инозитол  2-деокси 5-кето глюкуронова
киселина2-деокси 5-кето глюкуронил-6Ф 
ДХАФ

3. Ензимни системи предпазващи еритроцит от

окисление (токсично действие на кислород) – с
антиоксидантно действие .
Основната причина за появата на токсични ефекти
на кислорода е това че кислородната молекула
притегля към себе си електрони от желязото на Hb
Hb Fe 2+
+ О2  Hb Fe 3+
+ О2-
3+
По този начин в Еr непрекъснато се появява метхемоглобин Hb Fe и О2-.
3.1 Желязото трябва да се подържа в редуцирано състояние от специален ензим: метхемоглобин редуктаза
– комплекс съдържащ цит. b 5 редуктаза: Hb-Fe3+ + Cyt b5red Hb-Fe2+ + Cyt b5ox
Cyt b5ox + НАДН  Cyt b5red + НАД
Освен това метхемоглобина може да се редуцира с НАДФН съдържаща метхемоглобин редуктаза
Hb-Fe3+ + НАДФН  Hb-Fe2+ + НАДФ
3.2 полученият супероксид се разгражда от
супероксиддисмутаза –СОД: О2-. + О2-. + 2Н+ Н2О2 + О2
водородния пероксид от каталаза: 2Н2О2  2Н2О + О2
и глутатион пероксидаза 2Глут-SH + Н2О2  Глут-S -S Глут + Н2О
окисления глутатион се редуцира от глутатион редуктаза (НАДФН) съдържащ ензим.
Глут- S -S Глут + НАДФН2  2Глут-SH +НАДФ
4. Er съдържат някои ензими от аминокиселинния и
нуклеотидния метаболизъм, например аденозин дезаминаза
(инозинът стимулира гликолизата), аденилат-киназа,
пиримидин нуклеотидаза. Дефицитът на тези ензими води
до хемолитични анемии. ASAT активност намалява със
зреенето на еритроцита и устаряването му.
5. Er Мембраната съдържа 50% Л и 50% Б, които могат да
бъдат структурни, рецепторни, антигенни детерминанти. Er
мембрана съдържа специфични Белтъци: 10 основни и около 200 1,3
А
минорни асиметрично организирани в мембраната. Интегрални белтъци N-Ac-Гал N-Ac-Глю ГПр
Гал 1,4
функционират като рецептори, транспортери и съдържат антигени. В Гал
Основният интегрален белтък е гликофорин. В тази група са Фук 1,2
катионните помпи Na/K, а също така и Ca++. Нормалното им
функциониране е важно за подържане на йонния състав на клетката . Н (0)
Олигозахариди на повърхноста определят М и N кръвни групи. Кръвногрупови антигени- ГП които се намират
на повърхността на Er, епителни, ендотелни клетки и сперматозоиди, и в разтворима форма в някои
 3
секрети- (важно за съдебна медицина). Основните кр групи се различават по големината на Олигозахариди,
групите Н (О) съдържат 4 монозахарида, групите А и В - по 5 МЗ, а АВ - съдържат от двата вида.
Er също съдържа специална глюкозна пермеаза, Glut 1, която значително ускорява дифузията на глюкоза и
не зависи от инсулин.
Основни периферни белтъци спектрин, анкирин, актин (A,B, C), които са му необходими за подържане на
бионкавна форма а също и промъкване в много тесни капиляри, т.е. структурата трябва да е стабилна, но
достатъчна флуидна и пропусклива за газове. Спектринът е миозиноподобен белтък, заедно с актина и
анкирина формира сложна система, улесняваща движение. Активността на спектрина се определя от
фосфорилирането му – изисква АТФ.
Er мембаната може да обменя мембранния холестерол с други липиди.Съотношението между холестерола и
фосфолипиди в мембраната определя микровискозитета на мембраната, което изключително важно за
подвижността на Er в малки капиляри.
Човешки еритроцити циркулират между белите дробове и периферните тъкани за една минута Клетките се
излагат на бързо изменящите се нужди на метаболизма. В белите дробове , където O 2 парциалното налягане
е високо, еритроцитите са изложени на окисление, което изисква по-голямо производство на НАДФН 2 ,
получени от пенотзо-фосфатния път-(ПФП ) . В периферните тъкани , където O 2 налягане е ниско,
еритроцитите трябва да преминат през капилярите които са много по-малки , отколкото техните собствени
диаметри. Получените механични напрежения изискват повишено ATP и ниво съответно активирането на
гликолизата.
Няколко нива на метаболитна регулация определят необходимото съответствие на ATP, NADH и NADPH
производството в зависимост от промените в оксидативния стрес. Един от тези механизми е кислород
-зависима контрол на гликолитична и РРР активност.

Исторически , кислород -зависима метаболитнa регулация се приписва на промени в рН , класически

алостерични механизми, и нужда от АТР. Въпреки това, експериментални данни показват, че тези
метаболитни регулатори действат независимо от парциалното налягане на кислорода. Алтернативен
механизъм , който се подкрепя от все повече доказателства , твърди, че метаболизъм на еритроцитите се
регулира чрез кислород – зависимо асамблиране на гликолитични ензими ( GE ) и инхибиторни комплекси на
мембранен протеин ( Band 3 или АЕ1 ).
Няколко доказателства показаха че гликолитичните ензими и Band 3 взаимодействия зависят от
метаболитен регулатор oxyHb/ deoxyHb. Като се има предвид, oxyHb няма афинитет към Band 3 , deoxyHb
се свързва към сайта на гликолитични ензими-(GE) Band 3 с висок афинитет . Следователно , конкуренцията
между deoxyHb и GES причинява GES да се отделят от мембраната при свързване с кислорода. Отделянето на
кислорода от Hb също задейства висока гликолитична активност и намаляване на активността на ПФП в
интактни еритроцити .
По-ниската гликолитична активност, наблюдавани в наситени с кислород еритроцити е резултат от
каталитично инхибиране на GES чрез GE - Band 3 взаимодействие , докато повишената гликолитична
активност на „обезкислороден“ еритроцити е резултат от преместващи GES deoxyHb от инхибиторен сайта
на Band 3.