Балкански синдром

Комедията търси универсални истини

балкански синдрим – балкански особености, балкански характер, диагноза на времето

жанр – комедия – порицаване на нравите, разобличаване и осмиване на недостатъците, ,,нисък

жанр,, , комедия на нравите

Съдържание:

обичайна ситуация, в която е нарушен обичайният ход на протичане на нещата

първо действие – прекъснато от пискаща жена, която казва, че мъж и краде чантата, крадецът е
спрян от двама души и от директора на театъра, мъжът е искал внимание, за да разкрие мъките
в живота си, мъжете, които са го хванали също искат да разкажат за своите проблеми, а
директорът моли всики да се върнат по местата си, за да може актьорите да продъллжат играта

актьорите се опитват да проължат своята игра, но всеки ги прекъсва. започва спор за ролята на
театъра. на сцената се появяват сватбари от Павликени, водени от кума, който твърди, че
бащата на момичето е наел залата. Появява се извънземно същество, с който хората си мислят,
че ще имат контакт с чужда цивилизация. Извънземното се влюбва в булката. Актьорите са на
сцената, а директорът е опитва да прогони останалите, за да продължи представлението.
Показва се бащата на булката, който казва, че са объркали мястото. За тях била операта. Всички
обаче отдавна са се напили и няма значение къде ще се забавляват. Директорът на театъра е
овулнен по телефона и на негово място идва нов. Споровете около театъра продължават и
всеки има своя истина.

появява се баба Кера, която може да гледа на боб и кафе срещу пари.

Композиция:

 2 действия – дректорът обединява епизодите

 няма завръзка, кулминация или развръзка
 колаж
 няма смислов център
 фрагментарност – появяват се нови герои, искат да разкажат проблемите си
 диалози, които водят до монолози

Теми:

темата за кича – желанието на сватанака в оперната зала е проява на лош вкус,

Бай Цончо разиграва с Печо и Йовчо сцената с пръчките, която хан Кубрат учи синовтете си –
има битово равнище с цел да покаже, че нацията трябва да бъде обединена.

темата за самотата – хората сами остават със самотота си и нямат на кого да споделят

темата за родното – Жената и Печо са духовно извисени герои, които критикуват простотията,
която виждат. Срамуват се, че всички около тях се интересуват от материалното. Това е общото
с героите от Бай Ганьо, въпреки това пак биват критикувани. Печо няма свои мечти, за които да
се бори.

тук е така – нищо няма да се промемени, изразява пасивноста на героя, че само може да
говори, а не да действа. Печо е представен като духовен водач на нацията – истини за
националния характер. Старото се променя като форма, но си остава същото (ирония)

Критикуват се неуредиците и връзкарството

Налице са често елементи на старото и новото – усещане на обърканост

ролята на театъра – духовно отношение

за да има духовно възвисяване, трябва да има духовен елит

театъра трябва да отговаря на потребностите на народа

появявяа се идеята за въздействието на изкуството за съвремения човек

Проблеми:

основни проблеми

родното

идеали и действителност

конфликти:

привидното и действителното

конфликти между отделните герои – социални проблеми

Основни мотиви:

мотив за балканщината – всичко се случва наопакив

мотив за фалшивата обществена промяна. – преструвка

Герои:

повечето нямат имена, а са типизирани – Кум, Директор на театъра, Жена с проблем – така
стратиев показва обикновените хора от народа с техните проблеми

липсва им психологическа плътност

фигурата на директора на театъра прилича на фигурата на бирократа – изпълнява служебни

функции – изпълнява наредби

Кумът, Сватанакът и Бай Цончо – нахалство и безочливост – двойници на Бай Ганьо – добри
манипулатори

героите смесват високото и ниското обръщане при говорене, като зад високото се крият кухи
клишета

послание – гражданите искат видна промяна, защитават позицията и мнението си

лицемерна загриженост

честен и почтен човек е обречен на изолация

Явлението бяла врана не избрано случайно. Стратиев нарочно избира типизирани

наименования на своите герои в пиесата. Така Стратиев показва обикновените хора от народа с
техните проблеми, а именно и Бялата Врана. Фразелогизмът е синоним на черна овца или
накратко странник, луд, човек без късмет, който се различава от другите. Това се разбира и от
самия цитат. Героят се сравнява с другите разказвайки колко много се различава от
средностатистическия българин по това време. Усеща се безпомощността на героя, с която той
говори, именно и затова той решава да направи този "криминален" акт, за да може да сподели
своите мъки и дерзания на сцената. С този цитат се захващат и много много различни мотиви и
идеи. Героят разказва аз своите идеали и ги сравнява с всеобщата действителност. Захваща се
и мотивът за балканщината, тъй като героят описва ежедневието на повечето мъже българи по
това време. Изразена е и критиката на автора с подробното обяснение на съвършено простия,
изпълнен с безсмислени битови ценности и проблеми живот на тогавашния българин. Героят
се притеснява за възпитанието на своите деца. Той не е сигурен как да ги възпита, защото "В
буквара пише едно, във вестниците – друго, а в живота става трето и четвърто." Друго важно
чувство и важмна идея в творбата е самотата. Героят се чувства подтиснат, безпомощен и
неспособен да се справи и комуникира с останалите членове на тогавашното българско
общество. Като край може да се обобщи, че явлението бяла врана е просто друг начин да се
каже черна овца, нещо различно, което в смисъла на творбата играе като положителен
контраст на тогавашното черно общество, бълно с фалшива истина и идеали.