Скопие, 12-и януарий 1898

Поверително

№20

(До Господину, Господину К. Стоилову Министър-

Председател и Министър на Външните работи и

Изповеданията)

Господин министре,

От последните ми рапорти по Виничката афера, с дата 24-ий и 28-ий миналий под № № 348 и
353, лесно бе да се заключи, че Хафъз паша е решил да накара българите в своя виляет да изпият до
дъно чашата. . . . . И наистина, не само Щип, но и Куманово, и Кратово, и Криворечна Паланка,
посрещнаха Рождественските празници и Новата година всред нечовешкия рев на мнозина и всред
неописуемото смятение на всички. Аз нарочно закъснях с сведенията си по тези нови български
страдания, за да мога ви представи горестната картина във всичката й възмутителна неприглядност.
Навикнал да се отнасям крайно скептически и към най-надежните източници, аз подвергнах на
строга проверка събраните тоя път данни, и чини ми се мога ги вече покри със собствената си вера.

От упоменатите ми по-горе два рапорта, Вий сте узнали Господин Министре, тежкото
положение на Щип преди и през Рождественските праздници. Но щипяни имаха редкото щастие да
им се поусмихне настъпающата Нова Година: всичките щателни обиски и внушителни заплашвания
неможаха да открият нищо подозрително в Щип. Властите не верваха на очите си! . . . Конфузът бе
толко голем, щото пусна се в ход лъжата; първо слуха, че биле открити 19 бомби, тогаз когато нищо
подобно не е било открито. В ядът Щипските власти подвергнали на изтезания учителя Мише
Развигоров и задържали в затвора около 20 души граждани; но все пак останалите затворени
освободиле и обиските прекратиле. Уверяват ме, че освен известните 107 пушки, открити в
Щипското село Горни Балван и 2-3 пушки намерени в Щипското село Карбинци, нищо друго не е

/
било открито в Щип и околностите му. Правителството съобщи, че е намерило значителни складове
с оръжие в Щипските села Клисали (Св. Николе) и Бели; но мен ме молиха да не вервам на тези
хвалби, макар аз и да съм склонен да допускам тази възможност.

Не такава щастливва участ принесе Новата година на Куманово, Кратово и Криворечна

Паланка. Като последни пунктове, които требаше да усетят отмъстителността на Хафъз паша, те
пострадаха и повече от другите български (не се чете) в Скопско.

Така:

На самите Коледни празници, хвърлени биле в Кумановския затвор, българските граждани:

Георги Стаменков, Ване Данев, Анте (не се чете), Денко Стешов (ханджия) и син му Миле Денков.
Последните двама биле толкоз зле бити, щото турските власти ги освободиле, от страх да не умрат в
затвора, но щом се видел свободен Денко Стешев го осенила една удачна мисъл, да дойде в Скопие и
покаже себе си на консулите. Помислено и сторено. Ефекта е бил един от най-неочакваните. Хафъз
паша толкова силно се сплашил от тоя отвратителен призор, щото сам отишъл в Куманово “да
накаже многоусърдните власти”. И . . . . биянията и изтезанията са останали от тогаз в Куманово
като “Deux ex Machina” (което доста осезателно уличава същинския й виновник). Но още преди туй
благодатно обстоятелство, в Куманово биле докарани българските учители на неколко Кумановски
села (А. Голомехов, учител в с. Желняни; Мих. Стоименов, учител в с. Градище; Арсений Николов,
учител в с. Кукушине; и Йордан Кралев, учител в с. Малино), които тоже биле бити и изтезавани.
Същата участ е сполетила и свещеника на с. Малино и други четирма тамошни селяни, които биле
смазани от бой и оставени в селото. Освен това биле докарани и арестувани в Куманово около 25
души селяни от селата Градища, Павлишенци и Кукушине.

В самото Куманово не било намерено нищо, освен 4 пушки и неколко револвера, които
властите прибрали от домовете. В селото же Градище бил открит един склад с 23 пушки и 12 бомби.

В Кратово са били арестувани: учителя Йосиф Даскалов (син на местния архиерейски

наместник), главния учител Авксентий Георгиев (отведен вече в Куманово) и 8 души от местните
български първенци, между които двама нази на Идарето и един на мехлемето (имената на всички не
се съобщават за краткост). Първия от тези 10 души е бил толкова жестоко изтезаван (твърдят, че
нажежени железа са били пъхани в устата му и задника му), щото решил да се самоубие. И
действително осъществил мисълта си: под предлог, че ще открива оръжейни складове, той бил
закаран ноще в училището, от чиято височина се хвърлил с главата надолу; но смъртта не речила да
го прибера, и той само успел да смаже краката си и седалището си. Това заставило властите да го
арестуват в частна къща, гдето и му се оказват сега всички медицински пособия, като е позволено и
на майка му да е около него.

Арестувани са в Кратовския затвор и следните още лица: Игумена на Лесновския манастир

Козма ( уверяват, че е бит) и 5-6 души от същото село; учителя на с. Злетово Димитър Воденичаров
(смазан е от бой), известния вече Кузман (който след жестоки изтезания е указал, заедно с Арсо от с.
Шлегово, складът в Лесново), некой си Д. Гайдарджиев; Доси (толкоз много биен щото е вече
освободен, от страх да не умре в затвора ) и упоменатий по-горе Арсо (който, заедно с Кузмана от с.

/
Злетово, е указал складът в с. Лесново, после нечувани изтезания); свещеника в с. Барбарево, поп
Ефрем (тоже бит), и 6-7 души селяни от същото село; учителя от с. Добрево Йордан Димитров и
трима души селяни; Станко и 2-3 селяни от с. Луково; коджабашията Ампо и 3-4 души селяни от
селото Я (не се чете), вече освободени; 2-3 души селяни от с. Койково и двама селяни от с.
Строиманци. Общата бройка на затворените граждани и селяни в Кратово възлиза на около 50
души.

В самото Кратово не е нищо намерено. В селото же Лесново ( за което вече съм ви писал) е
открит склад с 172 пушки, освен туй намерени биле: 23 пушки в с. Барбарево 13 пушки в с.
Строиманци, и 8-10 пушки в селата Луково, Добрево и Койково. Общата сумина на намерените в
Кратовско оръжия възлиза на 237 пушки.

У учителя Воденичаров е бил намерен и Комитетския устав.

В Криворечна - Паланка, до 3-того, са арестувани около 20 видни български граждане и

около 100-120 души селяни. В числото на арестуваните влизат: местния архиерейски наместник
Иконом поп Георги, идаре-азаси Анто Димишов (не се чете добре), назата в мехкемето Менче
Николов, градския свещеник Хаджи поп Серафим, градските учители Димитър Ценов и Димитър
хаджи Георгиев, неколко души българи търговци и неколко селски учители. По-нови известия
явяват, че неколцина от затворените биле освободени (преимуществено селяни). От всичките
арестувани биле бити само трима: упоменатите двама градски учители и общинския слуга Стоян.

В Паланка не било нищо намерено. Но в близкото село Градец бил открит склад с 63 пушки.
Уверяват е, че нищо друго нема да бъде там открито, защото аслъ и немало.

И от трите тия околии (Кумановска, Кратовска и Паланска) имало сума хора избегали в
България, особено от последната околия. Опорит слух се носи из града, че бежанците от
Паланското село Джедилово имали въоръжено сблъскване с турската погранична стража. Не
гарантирам за тоя служ, но днес се положително, че бегавшия в България Палански свещеник поп
Димитър Икономов (син на Паланския архиерейски наместник) е бил убит на границата от турската
стража. Говори се и за поголовното бегание на с. Костур. Твърди се и за некакви обезчестявания на
жени и ограбвание на черкви в Паланско, които още не съм могъл да провера.

От неколко дена насам изглежда, като че ли са престанали арестите навсекъде в Скопско.

Уверяват ме, че било имало строга заповед от Цариград; да се ограничи работата и се освободат
невинните. Но и до сега още, туй последното не е сторено. Освен гореизброените арестувани в Щип,
Куманово, Кратово, Паланка, има затворени още 13 души в Кочани, а тукашната “Черна Джамия”
(затвора Куршумли-хан) наброява 114 души арестувани по Виничката афера. Справедливостта,
обаче, изисква да се упомене, че не се чува за нови биения и изтезания. Нещо друго обвиняемите в
убийството на Виничкия бей вече получиле обвинителни актове.

При сключвание на рапорта си, нека спомена и следните интересни факти: че предстоятеля
(не се чете добре) от с. Лески (Кочанско), поп Иван (а не поп Илия) е откраднат от Щипския затвор
от неизвестни лица; че напоследък биле арестувани във Велес четирма души българи, тримата от

/
които биле отведени в Щип; и че днес Дервиш ефенди замина за Паланка, за да изпита показванията
на тамошната България, че местния каймакамин и кадия им биле искале хилядо лири рушвет, за да
освободат затворените в тоя град.

Приемете, Господин Министре, ( не се чете)

Княжески търговски агент Д. Ризов (подписал)

Верно с първообразното

Секретар: Н. Наумов