Professional Documents
Culture Documents
Mediaevalia1 PDF
Mediaevalia1 PDF
Mediaevalia1 PDF
кн. 1
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
MEDIAEVALIA
год. I
2011
кн. 1
ISSN 1314-2755
Мediaevalia
Списание на катедрата по "Стара история, тракология и средновековна
история"
3
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор ...................................................................................... 5
Статии ............................................................................................ 6
Извори .......................................................................................... 88
Към читателите на
MEDIAEVALIA
1
Davidson, L. K., Gitlitz, D. M. Pilgrimage: From the Ganges to Graceland: An
Encyclopedia. 2002, p. xvii; Тардже, Дж. Мир паломничества. М., 1998, с. 4-5
6
Статии
2
Runciman, S. The Pilgrimages to Palestine before 1095. In: A History of the Crusades.,
vol. I (ed. Setton, K. M., Baldwin, M.W.). Wisconsin, 1969, p. 68-72; Runciman, S. A History
of the Crusades, vol. I, 1991, p. 38-43; Maraval, P. The Earliest Phase of Christian Pilgrimage in
the Near East (before the 7th Century), DOP, 56 (2002), p. 63-73
(http://www.doaks.org/DOP56/DP56ch05.pdf ); Гагова, К. Кръстоносните походи. С., 1998,
с. 23-24; Гюрова, С. Поклонничество и поклонническа литература. С., 1996, с. 67-85
7
Статии
3
Runciman, S. The Pilgrimages to Palestine, p. 72-78; Runciman, S. A History of the
Crusades, p. 43-50; Мишо, Г. История крестовых походов. М., 1999, с. 10-11; Ришар, Ж.
История на кръстоносните походи. С., 2005, с. 28-29; Гагова, К. Кръстоносните походи.
С., 1998, с. 24-25
4
Ришар, Ж. Цит. съч., с. 25-29
8
Статии
9
Статии
5
Глабер, Раул. Хроника на Хилядната година. Бургас, 1993, с. 127-128, 131
6
Коментар относно достоверността на числеността на поклонническата група,
водена от четиримата германски епископи през 1064-1065 г. у Runciman, S. The
Pilgrimages to Palestine, p.76 и Ришар, Ж. Цит. съч., с. 28
7
През 30-те години на XI в. поклонничеството към Божи Гроб се засилило във
връзка с отбелязването на хилядолетието от Христовото разпятие (1033 г.), поради което
множество пилигрими от Мец, Падерборн, Орлеан, Оверн, Лимож, Нормандия, Анжу,
Мейн, Бургундия, Фландрия и Вердюн тръгнали към Йерусалим. Следващата голяма
поклонническа вълна към Светите земи била през 50-те и 60-те години на XI в., вероятно
във връзка с частичното възстановяване от византийския император на разрушените през
1009 г. от фатимидския халиф Ал-Хаким християнски храмове и параклиси в Йерусалим.
Редица пилигрими от Лотарингия, Камбре, Бавария, Нормандия, Англия и Северна
Франция се отправили по това време към Божи Гроб. Вж. Riley-Smith, J. The First
Crusaders, 1095-1131. Cambridge, 2004, p. 30-31
8
Според твърденията на няколко норвежки пилигрими Олаф Тригвасон бил
забелязан в Йерусалим след мистериозното му изчезване през 1000 г. Вж. Runciman, S. A
History, p. 47
10
Статии
г.)9, граф Тиери III Холандски (ок. 1039 г.), Свейн Годвинсон (1051 г.), граф
Конрад Люксембургски (1060 г.) и др. Много представители на висшия клир –
прелати, епископи и абати – също поели пътя към Йерусалим:
Архиепископът на Трир (1028 г.), епископът на Камбре Лиебер (1054 г.),
епископите на Бамберг, Майнц, Регенсбург и Утрехт (1064-1065 г.), абатът на
Сен-Ван във Вердюн Ришар (1026-1027 г.), абатът на Сен-Еврул Тиери,
абатът на Мон-Сен-Мишел Раул и др10. След 1071 г. турската инвазия в Мала
Азия и Сирия затруднила, но не прекъснала съвсем потока от западни
пилигрими към Светите земи, който през 80-те и 90-те години на XI в. отново
се засилил11. Въоръжени поклоннически отреди като тези на графа на
Люксембург Конрад (преди 1085 г.), графа на Фландрия Робер льо Фризон
(1087-1089/1090 г.) и графовете на Барселона и Тулуза Беренге-Раймон и
Гийом IV (1092 г.) продължавали да се отпрявят по все по-трудния
пилигримски път към Йерусалим12. Графът на Фоа Роже дори заминал през
април 1095 г., едва броени месеци преди началото на Първия кръстоносен
поход, а норманският рицар Одард се завърнал от поклонение на Божи Гроб
през 1098 г., когато кръстоносните армии били вече в Сирия13.
9
Раул Глабер свидетелства за три поклонничества до Йерусалим, извършени от
графа на Анжу, докато някои изследователи са склонни да му приписват и четвърто
пътешествие. Глабер, Раул. Цит. съч., с.136;
10
Runciman, S. The Pilgrimages to Palestine, p. 74-76; Runciman, S. A History, p. 46-
47, 49; Ришар, Ж. История на кръстоносните походи. С., 2005, с. 28-29; Ришар, Ж.
Латино-Йерусалимское королевство. СПб., 2002, с. 25-26; Мишо, Г. Цит. съч., с. 10-11
11
Пилигрими от Тул, Камбре, Люксембург, Мюнстер, Майнц, Швабия, Навара,
Южна Италия, Невер, Поату, Лимузен, Лангедок, Бургундия и вероятно Нормандия се
отправяли на поклонение към Светите земи по това време. Вж. Riley-Smith, J. Ibidem, p. 31
12
Runciman, S. The Pilgrimages to Palestine, p. 78; Ришар, Ж. История, с. 28;
Ришар, Ж. Латино-Йерусалимское, с. 26
13
Riley-Smith, J. The First Crusade and the Idea of Crusading. Philadelphia, 1991, p. 20-
21; Tyerman. C. God’s war. A new history of the Crusades. London, 2006, p. 81
11
Статии
14
Много често актът на поклонение на Божи гроб и Светите места завършвал със
символично повторно кръщение във водите на р. Йордан.
12
Статии
15
Ришар, Ж. Латино-Йерусалимское., с. 29; Pilgrimage, In: The Crusades. An
Encyclopedia (ed. Murray, A.V.). 2006, pp. 960-961
16
Гагова, К. Цит. съч., с. 25
17
Geary, P. J. Furta Sacra: Thefts of Relics in the Central Middle Ages, Princeton, 1978,
p. 69; Geary, P. J. Sacred Commodities: The Circulation of Medieval Relics. In: Commodities
and Culture (Arjun Appadurai, Editor). Cambridge, 1986, p. 169
13
Статии
18
Chronica de Gestis consulum Andegavorum. (ed. Halphen, L. et Poupardin, R.),
Chroniques des comtes d’Anjou et des seigneurs d’Amboise. Paris, 1913, pp.50-51; Frolow, A.
La Reliquie de la Vraie Croix. Recherches sur le développement d'un culte Paris, 1961, § 186, p.
259; Мишо, Г. О состоянии Палестины перед началом Крестовых походов и ее первые
пилигримы. XI в. В: История средних веков. СПб., 1999, с. 949-950
19
Frolow, A. Ibidem.
20
Frolow, A. Ibidem., p. 260, § 188; Мorris, C. The Sepulchre of Christ and the
Medieval West. From the Beginning to 1600. Oxford, 2005, p. 155; Мишо, Г. О состоянии
Палестины., с. 950;
21
Riley-Smith, J. The First Crusaders, p. 31
14
Статии
15
Статии
26
Ibidem.
27
Riley-Smith, J. Ibidem., p. 32
28
Мorris, C. Ibidem., p. 143, 146, 162; Мишо, Г. О состоянии Палестины., с. 951
16
Статии
17
Статии
18
Статии
31
Geary, P. J. Furta Sacra. p. 115-127
32
Ibidem., p. 118-123
19
Статии
33
Ibidem., p. 121, 123-124
20
Статии
34
Foulcher de Chartres, Collection de des memoires relatifs a l’histoire de France.
Histoire des Croisades par Foulcher de Chartres. Histoire de la Croisade de Louis VII par Odon
de Deuil. (ed. Guizot, M.). Paris., 1825, p.19; Duncalf, F. The First Crusade: Clermont to
Constantinople, In: A History of the Crusades., vol. I (ed. Setton, K. M., Baldwin, M.W.).
Wisconsin, 1969, p. 277
35
Lea Cate, J. The Crusade of 1101, In: A History of the Crusades., vol. I (ed. Setton, K.
M., Baldwin, M.W.). Wisconsin, 1969, p. 344
21
Статии
36
Shepard, J. How St James the Persian's Head was Brought to Cormery: A Relic
Collector around the Time of the First Crusade, In: Zwischen Polis, Provinz und Peripherie:
Beiträge zur byzantinischen Geschichte und Kultur. (ed. Lars M. Hoffmann, L.M., Monchizadeh,
A.), Mainzer Veröffentlichungen zur Byzantinistik 7, Wiesbaden: Harassowitz, 2005, p. 287-335.
37
Ок. 1090 г. един друг колекционер на реликви, кентърбърийският монах Йосиф
отишъл в Константинопол на връщане от поклонение в Йерусалим, тъй като бил
привлечен от разказите за огромното съкровище от реликви, с което византийската
столица се гордеела. По време на престоя си там, който вероятно бил овенчан с
придобиване на част от мощите на Св. апостол Андрей, която отнесъл обратно в
Кентърбъри, той срещнал приятели от своята родина, които били „ex familia imperatoris”.
Вж. Haskins, C. H. A Canterbury Monk at Constantinople, c. 1090. The English Historical
Review, Vol. 25, No. 98, 1910, pp. 293-295
38
Tyerman. C. God’s war., p. 82
22
Статии
39
Вероятно със средства от фонда на мисията, която му била поверена от
императора за възстановяването на Никомидия.
23
Статии
24
Статии
40
Shepard, J. Ibidem., p. 305-308
25
Статии
26
Статии
27
Статии
43
Alexij I Comneni ad Robertum Flandrensem epistola, Exuviae sacrae
Constantinopolitanae. (Ed. Riant, P.), Genevae, 1878, vol. II, p. 203-210; Joranson, Е. Ibidem.,
pp. 812-815; Вж. също Payne, R. The Crusades. 1998, p. 28-29; Успенский, Ф. История на
кръстоносните походи, С., 2005, с. 12-14; Гагова, К. Цит. съч., с. 34-35
44
Вероятно не без причина в твърде подробния списък с реликвите от Христовите
Страсти, които византийската столица съхранявала, латинският редактор на текста е
пропуснал да спомене една от основните реликви, с които Константинопол се гордеел –
Светото Копие. Този странен пропуск навярно е свързан с откриването на същата реликва
28
Статии
от кръстоносците в Антиохия през 1098 г., което на свой ред подсказва вероятността
латинската компилативна редакция на писмото да е създадена след тази дата.
29
Статии
45
По това време редица църкви и манастири в Западна Европа били овенчани със
скъпоценни колекции от реликви донесени от Йерусалим. Един от най-емблематичните
примери е абатството в Moissac в Лангедок, което се славело с богатата си колекция от
отвъдморски светини, сред които фрагменти от Светия Кръст, от яслите на Младенеца във
Витлеем, от Трънения венец и от одеждите на Христос, както и камъни от колоната, на
която Спасителя бил бичуван, от Голгота, където бил разпнат и от Божи Гроб, където бил
погребан. Вж. Riley-Smith, J. The First Crusaders, p. 32
46
Ришар, Ж. Латино-Йерусалимское королевство, с. 24; Интересен вариант на
ислямската перспектива към причините и поводите за кръстоносните походи и създаването
на франкските държави в Ориента и връзката им с поклонничеството се открива у някои
представители на арабската историография като Ал-Азими (XII в.), според който те били
30
Статии
31
Статии
В своя разказ за похода на крал Луи VII (1137-1180) Одон дьо Дьой
изключително емоционално обрисува поражението на германския крал
Конрад III (1138-1152) в Мала Азия от тамошните турци – двамата крале били
подобни на слънце, което греело с лъчите на вярата, но едната половина от
слънцето скрила своите лъчи, защото германците отстъпили победени1.
Поражението сериозно охладило както кръстоносния ентусиазъм на
поклонниците2, така и на самия германски монарх. Разбира се, след известно
време Конрад продължил, първоначално с френска, а по-късно с византийска
помощ, своя поход, но въпреки големите усилия, които били положени от
негова страна, успех в начинанието не бил постигнат3.
Тежкият провал на кръстоносното движение довел до сериозни критики
в Европа спрямо папската кръстоносна политика и владетелското участие в
похода. Тези недоволства имали своите сериозни основания в самата същност
на Втория кръстоносен поход – той бил разбиран от съвременниците като
1
„nostrum regem et Alemannum esse unum solem, quoniam unius fidei lumine
coruscabant, et hunc lucere dimidium et dimidii circuli radios abscondisse, quando, rege fervor
solito tenente cursum, Alemanni retrocedebant” - Odo of Deuil. De Profectione Ludovici VII in
Orientem. tr. V.G.Berry, New York, 1948, p.84-85.
2
Historia Rerum in Partibus transmarinis Gestarum edita a venerabili Willermo Tyrensi
archiepiscopo – RHC, Hist. Occ., t.I, II partie, Paris, 1844, lib. XVI, cap. XXIII – пише, че
много кръстоносци си тръгнали и поради оставането им без финансови средства.
3
В този случай е особено подходящо се изказва Робер дьо Торини, който споделя, че
по време на похода не се случило нищо достойно за описание - Ex Roberti de Monte.
Chronica – MGH, SS, VI, s. 497. По подобен начин е оценен престоя на владетелите в
Светите земи и у Chronicon Mauriniacensis - RHGF, XII, p. 88.
32
Статии
4
Constable, G. The Second Crusade as Seen by Contemporaries. – In: Constable, G.
Crusaders and crusading in the twelfth century, Ashgate, 2008, p. 281. Няколко години по-късно
от завоеванията на кръстоносците християнски били само Лисабон и Тортоса – ibidem, p.
229.
5
Caspar, E. Die Kreuzzugsbullen Eugens III – Neues Archiv, 45, 1924, s. 285-300
убедително доказва наличието на предхождаща папска була Quantum praedecessores от 1
декември 1145, преиздадена на 1 март 1146.
6
Willermus Tyrensis, lib. XVI, cap. XVIII.
7
На 31 март 1146 г. във Везле Луи VII приел Кръста от ръцете на абата на Клерво.
33
Статии
8
Ottonis et Rahewini. Gesta Friderici I imperatoris. – MGH, SS, rer.Germ., XLVI, lib. I,
cap. XL. Това съобщение се подкрепя и от Ото от Санкт Блазиус - Ottonis de Sancto Blasio.
Chronica – MGH, SS, rer.Germ., XLVII, s. 3.
9
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XXXVIII.
10
Това се случва през ноември 1146 - Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XXXIX.
Съществува и негово писмо, в което подробно изброява и обяснява грешките на Радулф, до
архиепископа на Майнц Хайнрих, който всъщност го повикал да се погрижи за размирния
монах - Sancti Bernardi abbatis Clarae-Vallensis, Opera Omnia, PL, CLXXXII, ep. 365.
11
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XLIII. Phillips, J. The Second Crusade. Extending the
Frontiers of Christendom. New Haven and London, 2007, p. 69 за писмата на Бернар към
различни европейски области. Menache, S. The Communication Challenge of the early
Crusades 1099-1187. – In: Autour de la Première Croisade, ed. M. Balard, Byzantina
Sorboniensia, 14, Paris, 1996, p. 299-300 посочва превръщането на писмата в основен начин
на комуникация по времето на Втория кръстоносен поход.
34
Статии
12
Roberti Monachi. Historia Iherosolimitana - RHC, Hist. Occ., t.III, Paris, 1866, lib. I,
cap. I.
13
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XLIII.
14
Sancti Bernardi abbatis, CLXXXII, ep. 363.
15
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XLIII. Тези думи са сходни с призива на папа
Урбан II от събора в Клермон, както е предаден от Гийом от Тир - Willermus Tyrensis, lib. I,
cap. XV и имат общ първоизточник у I Мак, 3:58-59.
16
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XXXVI.
35
Статии
17
Sancti Bernardi abbatis, CLXXXII, lib. II, cap. I.
18
Vita Bernardi - RHGF, XIV, p. 378.
19
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XL; Annales Palidenses. – MGH, SS, XVI, s. 82; Ex
Brevi Chronico ecclesiae S.Dionysii ad Cyclos Paschales. – RHGF, XII , p. 215-216. По
любопитен начин представя събитието абат Сюже, който отбелязва, че „императора на
Алемания Конрад“, като чул за християнските страдания приел Кръста, а заедно с него
сторил това и Фридрих, херцог на Саксония – Suger. Vie de Louis le Gros et Histoire du Roi
Louis VII. Paris, 1887, p. 159. Раул Когшал повтаря донякъде объркването на Сюже,
наричайки Фридрих херцог на Саксония, но пояснявайки, че той по-късно станал
император - Ex Radulfi Nigri et Radulfi Coggeshalensis chronicis – MGH, SS, XXVII, s. 218;
Hiestand, R. The Papacy and the Second Crusade. – In: The Second Crusade: Scope and
Consequences, eds. Phillips, J. and M. Hoch, Manchester, 2001, p. 38 счита, че въвличането на
Конрад станало въпреки желанието на папа Евгений и превърнало кръстоносния поход в
имперски.
36
Статии
37
Статии
24
Gerhohi praepositi Reichersbergenses. De investigatione Antichristi liber I – MGH,
Libelli de lite, III, s. 374-375. Всъщност самия Герхох е раздвоен – от една страна за него
походът е злонамерен акт на Антихриста, но от друга страна той споделя, че краля на
римляните Конрад приел „това най-благочестиво дело“.
25
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XLIII.
26
Alexander, P. The Medieval Legend of the Last Roman Emperor and its messianic
Origin. – Journal of the Warburg and Courtauld Institutes, 41, 1978, p. 1-15; Hampe, K.
Deutsche Kaisergeschichte in der Zeit der Salier und Staufer, Leipzig, 1909, s. 107.
38
Статии
27
Barraclough, G. The Origins of Modern Germany, Oxford, 1946, p. 127-164.
28
Wibaldi Epistolae. – MGH, Diplomatum regum et imperatorum Germaniae, IX, ep.
184 ( = Wibaldi Epistolae – Monumenta Corbeiensia, ed. Ph. Jaffe, Berolini, 1864, ep. 33);
Willermus Tyrensis, lib. XVI, cap. XIX, който обаче разказва, че макар да уредили всички
дела в кралствата си, то кралете потеглили на път сякаш против Божията воля и при лоши
знамения, което довело от своя страна до това, че по силата на своята справедлива присъда
Бог им отказал успех в начинанието.
29
Berry, V. The Second Crusade. – In: A History of the Crusades, ed. K. Setton, vol. 1,
1969, p. 476.
39
Статии
30
Gesta Eugenii III Papae - RHGF, XV, p. 425.
31
Wibaldi Epistolae – Monumenta Corbeiensia, ed. Ph. Jaffe, Berolini, 1864, ep. 42.
32
В 1147 те са поне четирима - Phillips, J. Op.cit., p. 129-131.
33
В действителност Конрад III става първият германски владетел, от времето на
Хайнрих I Птицелов, некоронясан за римски император - Heer, Fr. Il Sacro Romano Impero.
Roma, 2001, p. 88.
40
Статии
34
Historia Welforum Weingartensis – MGH, SS, XXI, s. 468 споделя, че Велф бил
принуден да потегли на път, за да има мир в империята по време на отсъствието на Конрад.
35
Phillips, J. Op.cit., p. 101.
36
Waas, A. Geschichte der Kreuzzuege, Erftstadt, 2005, I band, s. 168.
37
Sicardus Cremoniensis Episcopus. Chronicon – PL, CCXIII, p. 511 – това сведение е
под година 1147, която е годината на потегляне на войските на кръстоносците.
38
Radulfi Nigri. Chronicon, ed. R. Anstruther, London, 1851, p. 90.
41
Статии
39
Constable, G. The Place of the Crusader in Medieval Society – In: Constable, G.
Crusaders and crusading in the twelfth century, Ashgate, 2008, p. 157.
40
Изключително ударение се поставя върху участието на Фридрих в похода и по-
сетнешното му управление във всички извори, както латински, така и гръцки.
41
За външната политика на двете империи от това време виж Lamma, P. Comneni e
Staufer. Richerche sui rapport fra Bisanzio e l’occidente nel secolo XII, vol.1, Roma, 1955, 43-
83; Stephenson, P. Byzantium’s Balkan Frontier. Cambridge, 2000, 211-238; Magdalino, P. The
Empire of Manuel I Komnenos, 1143-1180. Cambridge, 1993, 41-66.
42
Статии
42
Относно текста на Йоан Кинам — Фрейденберг, М. М. Труд Иоанна Киннама как
исторический источник - Византийский временник, 16, 1959, 29-51; Каждан, А.П. Еще раз
о Киннаме и Никите Хониате - Byzantinoslavica, 24, 1963, 4-31.
43
Kinnamos, J. Deeds of John and Manuel Comnenus. tr. Charles M. Brand, New York,
1976, lib. I, § 13.
44
Ibidem, lib. I, § 12.
45
Ibidem, lib. I, § 14; Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XLVII; Odo of Deuil, p. 49.
46
Kinnamos, J., lib. I, § 14.
47
Ibidem, lib. I, § 15.
43
Статии
48
Ibidem, lib. I, § 16. За липсата на дисциплина и на сериозната самоувереност на
кръстоносците, която била наказана от василевса обръща внимание и Уилям от Нюбърг -
William of Newburg. History, tr. J. Stevenson – In: The Church Historians of England, vol.IV,
part II, London, 1861, lib. I, ch. XX. По сходен начин обяснява провала на германския поход
и Одо дьо Дьой, който разказва как пристигналия в лагера на Луи Конрад се разкаял, че
заради начина си на живот и недисциплинираността на армията, за което той нехаел, Бог го
наказал. Конрад обаче, се самоуспокоил с думите, че Бог го е запазил от гибел, защото
може да му служи още - Odo of Deuil, p. 101.
49
Ibidem. Особено интересна интерпретация на сблъсъка между Мануил и Конрад,
които имали за жени две сестри – дъщери на Беренгарий фон Зулцбах, предлагат две поеми
на Манганий Продром. В тях освен, че кръстоносците са обрисувани като зверове,
германския крал е представен като лисица, вълк, кръстоносец изоставил Бога. За сметка на
това Мануил е прославен като втори основател на Град, показал на гордия Стар Рим силата
и могъществото на Новия – Jeffreys, El. and M. Jeffreys. The «Wild Beast from the West»:
immediate Literary reactions in Byzantium to the Second Crusade. – In: The Crusades from the
Perspective of Byzantium and the Muslim World. ed. Laiou. A.E. And R.P.Mottahedeh,
Washington D.C., 2001, pp. 101-116. Въпреки всичко трябва да се подчертае и фактът, че
съществуват и положителни ромейски описания на преминаването на Втория кръстоносен
поход през земите на Византия - Choniates, N. O City of Byzantium, tr. H. Magoulias, Detroit,
1984, § 61-71.
50
Willermus Tyrensis, lib. XVI, cap. XXI.
44
Статии
51
Annales Herbipolenses, s. 4. Подобно отношение към ромеите ще се превърне в
добре изразен стереотип в последствие - Richard of Holy Trinity. Itinerary of Richard I and
others to the Holy Land, Cambridge, Ontario, 2001, lib. I, ch. XXI.
52
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XLVI.
53
Ibidem, lib. I, cap. LXII. Показателно е, че Ото отказва да разказва и за изхода на
обсадата на Дамаск – ibidem, lib. I, cap. LXIII.
54
Annales Palidenses, s. 82-83. Всъщност като се изключи тази подробност
описанието на похода продължава с понесеното поражение на войската от турците в Мала
Азия, завръщането в Константинопол и сключения съюз с Мануил.
55
Wibaldi Epistolae – MGH, Diplomatum regum et imperatorum Germaniae, IX, ep. 194
( = Wibaldi Epistolae – Monumenta Corbeiensia, ed. Ph. Jaffe, Berolini, 1864, ep. 48).
56
Wibaldi Epistolae, ep. 195.
45
Статии
46
Статии
63
Odo of Deuil, p. 99.
64
Gerhohi praepositi Reichersbergenses, s. 376-378. За коварството на
йерусалимците пишe също и Magni presbyteri annales Reicherspergenses – MGH, SS, XVII,
s. 462-464.
65
Willermus Tyrensis, lib. XVII, cap. VI-VII.
66
Wibaldi Epistolae, ep. 197. За липсата на помощ от страна на йерусалимци при
обсадата на Аскалон разказва и Sigeberti Gemblacensis. Chronica Continuatio
praemonstratensis. – MGH, SS, VI, s. 454. Гийом от Тир засилва внушението за Божията
мисия на Конрад и известява, че германския владетел си заминал от Светите земи, когато
Бог го изоставил в начинанието му - Willermus Tyrensis, lib. XVII, cap. VIII.
47
Статии
67
Constable, G. The Second Crusade as Seen by Contemporaries – In: Constable, G.
Crusaders and crusading in the twelfth century, Ashgate, 2008, p. 229-231.
68
Ottonis et Rahewini, lib. I, cap. XLII; Helmoldi presbyteri, lib. I, §LIX-LXVI –
последователно разказва за похода в Ориента, за експедицията срещу славяните и за
превземането на Лисабон; Annales Ianuenses.– MGH, SS, XVIII, s. 36-50 – който обвързва
кампаниите срещу Алмерия и Тортоса с по-значимата битка на Конрад и Луи край Дамаск;
Annales Magdeburgenses, s. 188-190 с описание на обсадата на Лисабон, похода на Луи и
Конрад и войните на север срещу езичниците; Sigeberti Gemblacensis, s. 454 описва
експедицията на Алфонсо дьо Сен Жил, неуспехите на Конрад и Луи в Палестина, както и
действията на сицилийската флота.
69
Epistolae Eugenii III Papae – PL, CLXXX, ep. CLXVI.
48
Статии
70
Ibidem, ep. CCXIV. Потвърждение за тази равнопоставеност се открива и у
Vicentii Pragensis Annales. – MGH, SS, XVII, s. 663, разказващ, че докато херцога на
Бохемия поел на път към Палестина, то епископа на Моравия Хайнрих се устремил към
Померания, за да обръща в християнската вяра славяните.
71
Sancti Bernardi abbatis, CLXXXII, ep. 467 и ep. 468. Според Джил Констейбъл
тези писма са довели до издаването на Divina dispensatione (II) - Constable, G. The Second
Crusade as Seen by Contemporaries – Constable, G. Crusaders and crusading in the twelfth
century, Ashgate, 2008, p. 270-272. Към това мнение с известни уговорки се присъединява и
Джонатан Филипс - Phillips, J. Op.cit., p. 134.
72
По този въпрос изложението на Джонатан Филипс е достатъчно изчерпателно -
Phillips, J. Papacy, Empire and the Second Crusade – In: The Second Crusade: scope and
consequences, eds. Phillips, J. and M. Hoch, Manchester, 2001, p. 15-31. Тази идея контрастира
с виждането за френския крал. Така например у Одон дьо Дьой координаторските функции
на Луи VII по отношение на целия кръстоносен поход са силно изявени и дори самия абат
на Клерво докладва за свършеното пред него - Odo of Deuil, p. 13.
73
Historia de expeditionе Friderici imperatoris (Ansbertus)- Chroust, A. Quellen zur
Geschichte des Kreuzzugs Friedrichs I, Berlin, 1928 = MGH, SS, rer.Germ. N.S., V, s. 2-5.
49
Статии
74
Ibidem, s. 5.
75
Ibidem, s. 5-6.
76
Richard of Holy Trinity, lib I, cap. XVIII.
77
Riezler, S.O. Der Kreuzzug Kaiser Friedrichs I. – Forschungen zur Deutschen
Geschichte, 10, 1870, s. 8-9. Eickhoff, Ek. Friedrich Barbarossa im Orient. Tuebingen, 1977, s.
11 счита идеята за похода за папска, но изпълнението за изцяло императорско.
50
Статии
78
Ansbertus, s. 6-10.
79
Ibidem, s. 10-13. Анри не само, че бил французин, но и не знаел немски, което
обаче, ако се припомни случая с Радулф от 1146, на когото превеждал някой си Ламберт, но
въпреки това монахът-проповедник постигнал значителен успех, очевидно не е било
проблем - Gesta abbatum Lobbiensium. – MGH, SS, XXI, s. 329, както и Bernhardi, W.
Konrad III, t. 2, Leipzig, 1883, s. 522, n. 44, в която са представени подробно изворите за
Радулф.
51
Статии
80
Ansbertus, s. 14. Ото от Санкт Блазиус свързва курията в Майнц и с
установяването на общ мир в Германия и уреждането на много от проблемите, стоящи пред
приелия Кръста император - Ottonis de Sancto Blasio, s. 44-45.
81
Пръв сторил това през ноември 1187 Ричард, граф на Поату и бъдещ английски
крал, след което бил последван от баща си Хенри II Плантадженет и френския крал Филип
II Август на 21 януари 1188 – вж. Например Giraldus Cambrensis. Expugnatio Hibernica. -
In: The Historical works of Giraldus Cambrensis, ed.Th. Wright, London, 1894, p. 299-301;
Ambroise. The Crusade of Richard Lion-Heart. tr.Merton, Jerome Hubert, New York, 1941, p.
33-36; Richard of Holy Trinity, lib I, cap. XVII; William of Newburg, lib. III, cap. XXIII.
Annales Marbacenses. – MGH, SS, rer.Germ., IX, s. 58 споменават, че още през декември
1187 в Страсбург при Фридрих пристигнали пратеници на папа с идеята да насърчат
Фридрих и аристократите да приемат Кръста, но не постигнали успех. В действителност
още на 27 октомври 1187 папа Григорий бил изпратил послание до германските епископи
да се застъпят пред Фридрих за общохристиянското дело – Ришар, Ж. История на
кръстоносните походи. София, 2005, с. 235. Benedict of Peterborough. The Chronicle of the
Reigns of Henry II and Richard I. ed. William Stubbs, vol.2, London, 1867, p. 58 ситуира
приемането на Кръста от Фридрих и сина му преди това на Хенри и Филип. Според Rogeri
de Wendover. Chronica sive Flores Historiarum. ed. H.O.Coxe, vol.II, Londini, 1841, p. 426-427
това се е случило по приблизително еднакво време. Интересни сведения предоставят и
Gisleberti Chronicon Hanoniense. – MGH, SS, rer.Germ., XXIX, s. 179-184, както и Обри де
Троа-Фонтен – Ex chronico Alberici Trium-Fontium Monachi – RHGF, XVIII, p. 749.
82
Крайно мнение е изказано от Ханс Еберхард Майер, който счита, че в момента на
похода целия Запад припознал във Фридрих своя най-висш господар - Mayer, H.E.
Geschichte der Kreuzzuege. Stuttgart, 1968, s. 130. Карл Хампе от своя страна счита, че със
решението си лично да предвожда похода, Фридрих възвърнал подобаващото място на
империята и нейните високи цели, от които е била изместена по времето на папа Урбан II и
52
Статии
53
Статии
85
McGrade, M. “O rex mundi triumphator”: Hohenstaufen Politics in a Sequence for
Saint Charlemagne. – Early Music History, 17, 1998, p. 184.
86
Heer, Fr. Op.cit., p. 89-100; Engels, O. Die Staufer. 8. Aufl., Stuttgart Berlin Koeln,
2005, s. 81.
87
Alexander, P., Art.cit., p. 7; Heer, Fr., Op.cit., p. 102.
88
Горелов, М.М. Войньи Карла Великого: Создание Империи. – В: Карл Велики:
реалии и мифьи, ред. А.А. Сванидзе, Москва, 2001, с. 25-26 посочва нарастването на
военния фактор при утвърждаването на държавната власт. Barraclough, G., Op.cit., p. 170-
171.
89
Engels, O., Op.cit. , s. 77.
54
Статии
90
Historia peregrinorum. - Chroust, A. Quellen zur Geschichte des Kreuzzugs
Friedrichs I, Berlin, 1928 = MGH, SS, rer.Germ. N.S., V, s. 116.
91
Тази проблематика е добре представена у Leyser, K. Frederick Barbarossa, Henry II
and the hand of St James. – English Historical Review, 90, 1975, p. 482-483. От друга страна
Johnson, E.N. The Crusades of Frederick Barbarossa and Henry VI. – In: A History of the
Crusades, ed. K. Setton, vol.2, 1969, p. 88 счита, че германските кръстоносни походи са
неотменна част от плановете на Хоенщауфените за укрепване на тяхната власт и на
империята.
92
Riezler, S.O., Art.cit., s. 4.
93
Tyermann, Chr. Were there any crusades in the twelfth century? – English Historical
Review, 110, 1995, p. 572-576 показва именно тази тенденция на разпознаване на
кръстоносния поход от секуларното право и държава и последващото
институционализиране на движението.
94
Historia peregrinorum от своя страна говори само за папските действия и
пристигането на легатите в Германия - Historia peregrinorum, s. 122. Магнус Презвитер
разказва, че в 1188 Фридрих обявил generalem expeditionem с мандат от папата и съгласието
на всички принцове - Chronicon Magni Presbyteri, s. 509. От друга страна Големите
Кьолнски анали, в съгласие с Ансберт, известяват, че новините за нещастията на Светите
земи дошли едновременно и при Фридрих, и при папата - Annales Colonienses Maximi. –
MGH, SS, XVII, s. 793. Същото съобщава и Hugonis Chronici Continuatio Weingartensis. –
MGH, SS, XXI, s. 475-476. Annales Marbacenses, s. 58-59 разказват за трудностите, които
съпътствали приемането на Кръста от страна на Фридрих.
55
Статии
95
Richard of Holy Trinity, lib I, cap. XIX. Арнолд от Любек също показва поелия на
Изток Фридрих като въздигащ честта на империята - Arnoldi abbatis Lubecensis. Chronica.
– MGH, SS, XXI, s. 170.
96
William of Newburg, lib. III, cap. XXVII; Ansbertus, s. 22-24; Annales Colonienses
Maximi, s. 796. Annales Marbacenses, s. 59-60 и Ex Radulfi de Diceto. Ymaginibus
historiarum. – MGH, SS, XXVII, s. 277 известяват за опитите на Фридрих да постигне
споразумение за общ поход с Филип, но поради забавянето на френския крал в следствие
на войните с Хенри, германският император се принудил да ускори подготовката и
потеглянето си, за да не забави помощта за Светите земи.
97
Historia peregrinorum, s. 149 императорът отхвърля предложенията на
българския цар Петър „защото той много повече желаеше да се притече на помощ на
Отвъдморските земи и да види блажения Йерусалим“.
98
Ansbertus, s. 31 и s. 40. Historia peregrinorum, s. 135
56
Статии
99
Ansbertus, s. 34.
100
ibidem, s. 39-43. За съюза на Исаак и Саладин вж. Brand, Ch.M. The Byzantines
and Saladin, 1185-1192: Opponents of the Third Crusade. – Speculum, 37, 1962, p. 167-181 и
Chronicon Magni Presbyteri, s. 511; William of Newburg, lib. IV, ch. XIII.
101
Angelov, D. Domestic opposition to Byzantium’s alliance with Saladin: Niketas
Choniates and his Epiphany oration of 1190. – Byzantine and Modern Greek Studies, 30, 2006,
pp. 49-68.
102
Choniates, § 416
57
Статии
103
Magdalino, P. Aspects of Twelfth-Century Byzantine Kaiserkritik. – Speculum, 58,
1983, pp. 326-346.
104
За противопоставянето вж. Eickhoff, Ek., Op.cit., s. 58-83; Zimmert, K. Der
deutsch-byzantinische Konflikt von Juli 1189 bis Februar 1190. – Byzantinische Zeitschrift, 12,
1903, s. 42-77; Brand, Ch. M. Byzantium confronts the West 1180-1204. Cambridge,
Massachusetts, 1968, pp. 176-188.
105
Ansbertus, s. 48-50; Historia peregrinorum, s. 144; Chronicon Magni Presbyteri,
s. 509-510. Интересна подробност предоставят Големите Кьолнски анали, според които
Исаак дори поискал васална клетва от Фридрих - Annales Colonienses Maximi, s. 797.
58
Статии
Разбира се, Ансберт влага в думите на Фридрих този смисъл, който най-
точно би отговарял на целите и качествата на християнския император.
Образът, който се изгражда, е на миротворец, грижовен баща на своите хора,
който мрази проливането на християнска кръв и който постоянно притежава
Божията милост и благоволение106. Твърде точно мотивите, водещи и
Фридрих, и неговите кръстоносци, са резюмирани в кратката реч на епископа
на Вюрцбург Готфрид преди едно сражение с турците в Мала Азия –
“Христос побеждава, Христос царува, Христос владее. Това е наградата на
войската на Господа. По този начин да дойде до царството със слава. Елате,
съратници мои, със своята кръв от тази земя в Небесното царство107“. Те са
поели на път, за да се сражават в името Христово и по този начин да се
обрекат на мъченичество, следвайки примера на светците. Ако умрат, то ще
спечелят вечен живот и ще въодушевят с делото си всички християни108. В
същия дух описва Фридрих и Арнолд от Любек – той „се сражавал повече за
Бога, отколкото за земна слава109“.
Тук е мястото да се отбележи силната есхатологична натовареност на
кръстоносното начинание на Фридрих110. Това се дължи до известна степен на
възприемането на римската империя като крайна цел на земното царство111.
Тя има за цел да подготви идването на Небесния Йерусалим и да окаже
106
Ansbertus, s. 54-68. Дори забавянето в Тракия е продиктувано от Божествената
милост, тъй като Бог не желаел лошото време или климат да попречат на напредването на
Фридрих.
107
Chronicon Magni Presbyteri, s. 513-514.
108
Historia peregrinorum, s. 162-163.
109
Arnoldi abbatis, s. 170.
110
Dupront, A. Du Sacré. Croisades et pèlerinages. Images et languages. Paris, 1987, p.
289-291.
111
McGrade, M., Art.cit., p. 211.
59
Статии
112
Carozzi, Cl. Apocalypse et salut dans le christianisme ancient et medieval. Paris,
1996, p. 112-116. Подобна идея по отношение на Конрад и Луи излага и Пол Магдалино -
Magdalino, P. The Empire of Manuel I Komnenos, 1143-1180. Cambridge, 1993, p. 47. По-
подробно за релацията Карл Велики – кръстоносни походи, както и за разпространението
на тези идеи в Германия вж. Stuckey, J. Charlemagne as a Crusader? Memory, Propaganda, and
the many uses of Charlemagne’s legendary expedition to Spain. – In: The Legend of
Charlemagne in the Middle Ages. Power, Faith and Crusade, eds. Gabriele, M. and J. Stuckey,
New York, 2008, p. 137-152.
113
Galent-Fasseur, V. L’épopée des Pélerins. Paris, 1997, p. 27-51.
114
Benedict of Peterborough, p. 151-155.
60
Статии
115
Roger of Hoveden. Annals. tr. H.T.Riley, vol.II, London, 1853, p. 177-180.
116
Ibidem, p. 183-184.
61
Статии
Доклад от конференцията
БАЛКАНСКИЯТ ГРАД ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЗАПАДНИ
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ПРЕЗ XI – XV В.
ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА ЗАПАДНОТО МИСЛЕНЕ
Септември 2010, София.
1
Каждан, А.П. Византийские города в VII – XIвв., Советская археология 21, 1954,
177 – 179; . Morgan, C. H ,The Byzantine Pottery, Corinth 11 (Cambridge, Mass., 1942);
Davidson, G. R., A Medieval Glass Factory at Corinth, American Journal of Archaeology 44
(1940), pp. 297–327; Harvey, A., Economic Expansion in the Byzantine Empire 900–1200
(Cambridge,1989);Hendy, M. F., Coinage and Money in the Byzantine Empire (1081–1261)
Washington, D.C., 1969; Kazhdan, A. and Talbot, A.-M. (eds.), The Oxford Dictionary of
Byzantium, Oxford, 1986; Laiou, A. E. (editor-in-chief), The Economic History of Byzantium
from the Seventh through the Fifteenth Century, vol.I, Washington, D.C., 2002; Lefort, J.,
Morrisson, C. and Sodini, J.-P. (eds.), LesVillages dans l’empire byzantin (IVe–XVe
si`ecle),Paris, 2005; McDonald, W. A., Coulson, W. E. and Rosser, J., Excavations at Nichoria
in Southern Greece ,Minneapolis, 1983.; Metcalf, D. M., Coinage in South-Eastern Europe 820–
1396 ,London, 1979; Papanikola-Bakirtzi, D. (ed.), Byzantine Glazed Ceramics: The Art of
Sgraffito, Athens, 1999.Микулчик, И. Средновековни градови и твърдини во Македониja.
Скопие, 1996.; Ahrweiler, H. Recherches sur l’administration de l’empire byzantin aux IXe–
Xie siecles, BCH, 84, 1960, Athens and Paris.; Ducellier, A. Observations sur quelques
monuments de l’Albanie., Revue Archeologique, 1965, 153-207. ; Ducellier, A. La faccade
maritime de l’Albanie au Moyen Age. Durazzo et Valona du XIe au XVe siecles, Thessaloniki,
1981. ; Коледаров, П. Към въпроса за развитието на селищната мрежа и на нейните
62
Статии
елементи в средищната и източната част на Балканите от VII до XVIIIв.- ИИБИ, 18, 1967,
стр.89-146.
2
Gauffredo Malaterra. De rebus gestis rogerii siciliae et calabriae comitis et roberti
guiscardi ducis fratris eius, ed. Ernesto Pontieri, Rome, 1927.
3
Angold, M. Knowledge of Byzantine History in the West: the Norman Historians
(Eleventh and Twelfth Centuries), Anglo – Norman Studies XXV, Boydell Press, 2002, 19 – 35.
4
Guillermus Apuliensis, Gesta Roberti Wiscardi, ed. M Mathieu, Palermo, 1961.
5
ЛИБИ, т. III, стр.201 – 204.
6
ЛИБИ, т. IV, стр.136.
63
Статии
64
Статии
13
Вж. Storia della Repubblica Veneziana scritta da Andrea Navagero, RIS XXIII;
14
Klaić, N., I. Petricioli, Zadar u srednjem vijeku do 1409., Prošlost Zadra - knjiga II,
Filozofski fakultet Zadar, 1976, стр. 181
15
Симеонова,Л. Пътуване към Константинопол. Търговия и комуникации в
Средиземноморския свят (края на IX – 70 – те години на XI в.).С.,2006, стр.186 – 203. -
Дават се интересни сведения за сложните византийско – нормано – венециански
политически взаимоотношения в интересуващия ни период.
16
Storia della Repubblica Veneziana scritta da Andrea Navagiero, RIS XXIII, col. 961.
17
Ibidem...., col.961
18
Симеонова, Л. Пътуване към Константинопол…стр.197
65
Статии
19
За нормано – византийските конфликти вж. Bennett, M., “Norman Naval Activity
in the Mediterranean, 1060-1108”, Anglo-Norman Studies, 15 (1992), 41-58.; Chalandon, F.,
Essai sur le règne d'Alexis Ier Comnène, 1081-1118, Picard, Paris, 1900; Charanis, P., “The
Byzantine Empire in the Eleventh Century”, A History of the Crusades, ed. K.M. Setton, M.A.
Baldwin, Philadelphia, 1956, vol. I, 177-219; Loud, G.A, “Byzantine Italy and the Normans”,
Proceedings of the XVIII Spring Symposium of Byzantine Studies, ed. J.D. Howard-Johnston,
Amsterdam, 1988, 215-33; McQueen, W.B., “Relations between the Normans and Byzantium,
1071-1112”, Byzantion, 56 (1986), 427-69; Savvides, A. Byzantino-Normannica. The Norman
Capture of Italy and the First Two Norman Invasions in Byzantium, Uitgeverij Peeters en
Departement Oosterse Studies, Leuven, 2007.; Stephenson, P., Byzantium's Balkan frontier: a
political study of the northern Balkans, 900-1204, Cambridge University Press, Cambridge, 2000.
20
Oikonomides, N. The Medieval Via Egnatia. – The Via Egnatia under Ottoman Rule,
1380 – 1699.Rethymnon, 1996, 9-16
66
Статии
изворите бил познат и под наименованието ”Пътят” или „Царския път”21, като
се нареждал сред най – важните пътни артерии в Ромейската империя през
разглеждания от нас период. При Василий II, по – рано, се появило и още
едно, алтернативно трасе по Виа Егнация - кратък път, който започвайки от
Дирахиум (лат. Dyachium; гр. ∆υρράχιον), преминавал през Девол (гр.∆εβόλι,
още известен като Селасфорос), към Охридското езеро и водел към
Северозападната част на Балканите. През XII в. арабският географ ал Идриси,
измерва различните отсечки по Виа Егнация, като определил разстоянието от
Дирахиум, през Девол до Охрид (гр. Λύχνιδος) на шест дни, а от Охрид до
Солун (гр. Θεσσαλονίκη) на седем дни, т.е пътят можел в добри условия да се
премине за две седници. Трасето на Егнатиевия път било и важна търговска
дестинация, особено за амалфитанската и венецианската търговия. В един
венециански документ от 1161 г., Via Egnatia се препоръчвал на пътуващите
като удобен и сигурен път.22
Първата истинска военна експедиция преминала по Via Egnatia във
времето на Първия кръстоносен поход била именно на Боемонд от Таренто.23
Обикновено войската на норманите акостирала в Авлона (Avalone)24 или
Дирахиум (Dyracio)25, като Фулхер от Шартр е по – детайлен в описанието на
маршрута: „Qui quum tempus ad transfretandum exspectasset opportunum, VII
idus Octobris naves ingressi Bulgariam navigaverunt , et Avalonis portui
applicuerunt” – “Като изчакаха удобно време, за да плават през
21
Гагова, К. Първият кръстоносен поход по Виа Егнация. Минало, 3-4, София,
1997, стр.27 – 36.
22
Симеонова,Л. Пътуване към Константинопол…стр.103 – 106.
23
Гагова, К. Първият кръстоносен поход.... стр.27 – 36.
24
ЛИБИ III….стр.76. гр.Вльора – дн. Албания.
25
Пак там…...стр.60. гр.Дуръс – дн. Албания.
67
Статии
26
Ibidem.
27
Gauffredo Malaterra. De rebus gestis ....113
28
Гагова, К. Първият кръстоносен поход.... стр.27 – 36.
68
Статии
69
Статии
33
Гагова, К. Името Македония през Средновековието. История, 2-3, София, 1999,
стр.1-5.
34
Литаврин, Г.Г. Византийское общество и государство в X – XIвв. Москва, 1977,
стр.110 – 127.
35
ЛИБИ III….стр.75
36
Пак там…...стр.80
37
Симеонова,Л. Пътуване към Константинопол…стр. 96
70
Статии
38
Миланова, А. Типология на укрепените селища в България под византийска
власт (според лексиката на византийските автори). В: Civitas Divino – Humana: В чест на
професор Георги Бакалов. София, 2004, стр.239 – 253.
39
Singularis от castra, рядко срещано в класическия латински език. Сергей Торбатов
го определя като по – малко укрепление; Торбатов, С. Укрепителната система на
провинция Скития (кр.III – VIIв.).В. Търново, 2002г., стр.76
71
Статии
40
Миланова, А. Градът на византийците и градът на византинистите. В: Византия в
собствените й очи и в очите на другите. София, 2007, стр. 131 - 159
41
Ангелов, Д.,П.Тивчев. Подбрани извори за историята на Византия. София, 1974,
стр. 107
42
Guillermus Apuliensis......c.4 - 5
43
През 1204г. латинците с насмешка отхвърляли предложените им услуги от
болшинството византийски военни, като им заявявали, че са „непригодни” за война,
кръстоносците наричали ромеите хитри, лукави, вероломни, схизматици. Моралният
упадък на ромеите е представен и от т.нар. „нормански хронисти” – Амантий от Monte
Cassino и Гийом от Апулия в разрез с начинанията на норманите направлявани от Божията
ръка (Mannus Dei).
72
Статии
44
ЛИБИ III….стр.76
45
Гагова, К. Областни названия на Балканския……. стр. 49-58.
73
Статии
46
Ciggaar, K.Western Travellers to Constantinopole. The West and Byzantium, 962 –
1204, Brill, Leiden -New York - Koln, 1996, 30 – 33.
74
Статии
47
Terminus technicus – събирателно название на западноевропейците
48
Наумов, Е.П. Проблемь аграрной истории Южной Далмации и торгобьiх связей
ее с Византей. ВВр., 37, 1976, 30 – 44.
49
Недков, Б. България и съседните и земи през XII век според „Географията”на
Идриси. София, 1960, стр.35
50
ЛИБИ III…...стр.26
51
Пак там…..стр.74
75
Статии
52
Пак там ….стр.76
53
Chronque, ed. L.Delisle, vol. 2, Rouen, 87.
54
ЛИБИ III….стр.87 - 88
55
Пак там….стр.91
56
Каждан, А.П, Византийские....стр. 177 – 179.
76
Статии
57
Laiou, E.A., C. Morrisson. The Byzantine Economy. Cambridge, 2007, 90 – 165.
58
За упадъка в Мала Азия виж Vryonis, S. The Decline of Medieval Hellenism in Asia
Minor and the Process of Islamization from Eleventh through Fifteen Centuries, London, 1971.
Днес, мнението му се смята за пресилено от учени като Я. Караянопулос и А. Каждан.
59
Каждан, А.П.,А.Епстейн. Византийската култура XI – XIIв. промени и тенденции.
Faber, В.Търново, 2001, стр.66 - 67
77
Статии
60
Предполага се, че анонимният автор говори в първо лице, тъй като е участник в
похода на Боемонд.
61
ЛИБИ III….стр. 26
62
Пак там….стр. 15 - 17
78
Статии
63
Пак там….стр. 85 - 89
64
Гагова, К. « Задграничното зло»(Никита Хониат срещу кръстоносците). История,
3-4, София, 2003, стр.16-23.
65
Гагова, К. Ана Комнина срещу кръстоносците. История, 1, София, 2001, стр.1-10.
79
Статии
66
Има се предвид IV кръстоносен поход (1202 – 1204).
80
Статии
81
Статии
82
Статии
83
Статии
84
Статии
85
Статии
86
Статии
Литература:
87
Извори
1 rhc Arm 2, pp. 521-555, Guillelmus Adae (Guillaume Adam), “De Modo Sarracenos
extirpandi” (pp. 521-555), (ed. Ch. Kohler).
88
Извори
89
Извори
Превод:
От Гийом Адам, от Доминиканския орден, после
архиепископ на Султание2, за начина на изтребление на
сарацините, до Реймон Гийом дьо Фаржис, кардинал на
титула Света Мария Нова3.
2
Град в Иран, столица на Илханската орда през ХІV в.
3
Висш френски духовник, роднина на папа Климент V (1305-1314), заемал висши
църковни длъжности до смъртта си през 1346 г.
4
“Плачът на Рахил”, Йеремия, 31:15, свързан с плача й за нейните деца, се
интерпретира от юдей ската и християнската традиция като плач за страданията на юдеите
по време на Вавилонския плен, последвал разрушаването на Соломоновия храм от
войските на Навуходоносор ІІ през 587 г. пр. Хр.
90
Извори
трудности. Най-сетне ридае Светата земя, понеже пред вас я ръфат чужденци,
изоставя се във враждебна пустош и празнува съботата без нужните
обитатели. През нея минава и живее мръсен и необрязан народ, който мърси
храма и тъпче светините. В нея живеят онези, които изливаха като вода
кръвта на своите християнски деца около Йерусалим. Освен това ридаят
всички ведно, като блъскат ушите ви и с неутешим рев, проникват в небето с
дълбоки и постоянни въздишки, понеже не само търпят това сурово телесно
иго, но и наказания за душата, докато са принудени да приемат и почитат
чужд закон, който не е трябвало да почитат отците им и да забравят Господ-
създателя, когато с горчива необходимост са принудени еднакво да хулят и
отричат. Ридаят и повтарят воплите си и нетърпима мъка обзема повторно
печалните, понеже чрез грешния народ, вражеския народ, престъпните
синове, именно лъжливите християни, на думи изповядващи вярата на
Римската църква, но отричащи я на дело, се доставят остени, копия и мечове
на неприятелите и потисниците им, които унищожиха Господното наследство
и с които неприятелите на Господа ги избиват като стигат чак до погубването
на душата и духа.
Значи благородни отче и почитаеми господарю, ако замълча ще стана
престъпник. Защото сред другите съратници от моя орден, с които отидохме
при неверните нации за да проповядваме вярата, видях много земи, разгледах
провинции, изпитах нравите на много народи и често ушите ми се изпълваха
от подобни стонове, от които бях често подтикван към горчиви сълзи в
сърцето си, като страдах повече от потискането и нещастието за духовното
им, отколкото за телесното им робство и толкова повече бих излязъл грешен
пред Бог, колкото повече съм видял от това, ако не съобщя на онези, които
управляват света и устройват и заповядват в Църквата. Вам значи, когато
недвусмислено Ви е обхванала почит към вярата, култ към истината,
91
Извори
5
“Вавилония” през ХІV в. означава Египет, тъй като Кайро бил известен и с името
“Вавилон”.
92
Извори
6
Т.е. Златната (Синята) орда в Северното Причерноморие.
93
Извори
Египет дори не вали достатъчно, освен когато реката, която се нарича Нил,
която преминава оттам, се разлива и напоява провинцията Египет и затова
биха чезнали и загинали от глад, ако речените лъжливи християни не внасяха
нужната храна в Египет.
Но дотук речените грехове се надминават от големината на друго
престъпление, което речените лъжехристияни, в непочтителност към Бога и
обида на Църквата и позор на човешката природа, извършват, когато чрез
продажбата на сарацините на люде, откупени с кръвта на Христа или
възродени чрез кръщението, подсилват Вавилонската империя и нанасят щети
чрез много и нечувани престъпления. Защото кръстосват морето, оглеждат
провинциите и от различни части на света купуват момчета и момичета,
именно гърци, българи, рутени, алани, унгарци от Мала Унгария7, които
всички се радват на християнското име, или татари и кумани, или други
някакви езичници, които ги продава бащинската неблагочестивост, според
както сред речените езичници има обичай, или онези, които поражение от
татарите, турците или някаква друга чужда неблагочестивост е поробила.
Значи тези момчета, така изложени за продан от враговете, понеже са
християни или от бащите си понеже са езичници, се купуват от нашите
търговци. Те за себе си от тази търговия трупат богатства и се сдобиват със
заслужено осъждане, понеже предоставят гореказаните момчета за да бъдат
разкъсани отново в устата на дракона, а сарацините ги купуват от
гореказаните търговци, слуги на Сатаната и ги определят не за каква и да е
употреба, а за престъпна, нечестива, също така мръсна и осъдителна. Това
разказвам със сигурност и с огромен срам и ужас, когато имам да предоставя
7
Т.е. Унгария в Панония, за разлика от “Велика Унгария”, вероятно локализирана
на територията на дн. Башкортостан.
94
Извори
на Вашите свети уши мръсни думи, още по-мръсни дела, освен, че за Ваше
превъзходителство е нужно да знае, та за тези големи злини да се предложи
лекарство, а за мене е нужно да кажа, та да се успокои жилото на съвестта ми.
Гибелна е за християнството тази търговия, понеже Египет е страна, която
изяжда и унищожава жителите си, понеже не ще дадат дълбоки корени
змийските изчадия и затова Египет малко по малко ще повехне без обитатели
и обработващи, освен ако чрез тези купени роби не се увеличава броят на
населението и. Също така египетският народ, доколкото е отдаден на
плътския разкош, малко е годен за изпълнението на военни действия. И
затова, купуват гореказаните момчета на драго сърце, като бъдат обучени във
оръжейното и военното дело по-пълно по техния обичай, да предвождат
вавилонската армия навсякъде срещу християните или срещу когото и да
било. И след това те стават господари на Египет, почитани, владетели и
управници, както и понастоящем този, който е султан, произхождаше от тези
купени роби. Значи, всеки може да разбере, доколко голяма е щетата за
Светата земя, колко е голямо унижението за християните, доколко е голяма
заплахата за вярата и Църквата, понеже така чрез усърдието и подкрепата на
тези проклетници се увеличава сарацинската секта. Никой не може да знае
броя на тези купувачи, защото от различни от тях и по различно време много
хиляди са преведени и продадени в Египет, та така, само от тях, тези които
сега се наричат годни за оръжие от гореказаните купени роби, надхвърлят
числото 40 000. Но и досега се поставя огромно петно върху славата на
християнството, докато чрез тази нередна търговия, християнското име се
излага на отвратителни гаври на грешниците.
Сред сарацинската секта всеки любовен акт не е само разрешен, но е
допустим и насърчаван. Поради това, освен безбройните наложници, които
имат при себе си, има и много женствени мъже, които си бръснат брадата,
95
Извори
96
Извори
8
Сегуран Салватичи или Сакран Салвайго, генуезки търговец на служба на
мамелюкските султани, от първите десетилетия на ХІV в.
97
Извори
9
Вероятно става дума за решенията на събора във Виен (1310-1314), които
потвърждават пълното ембарго върху търговията с Египет.
98
Извори
10
Alexandrini са наричани тогава нарушителите на ембаргото срещу Египет.
99
Извори
11
Officium Robarie.
100
Извори
ІІ
12
т.е. от гр. Тур, Франция.
101
Извори
102
Извори
ІІІ
13
Андроник ІІ Палеолог (1282-1328).
14
Или Акра, последната столица на Латинското кралство в Палестина, дн. Акко в
Израел.
15
Hostis antiquus
103
Извори
104
Извори
ІV
16
т.е. Златната орда.
17
Т.е. Илханската орда в Иран.
105
Извори
18
Чагатайският улус в Туркестан, управляван от Кайду (1269-1301), негов
съуправител е Доа (1287-1307).
19
Хан Узбек (1313-1341).
20
Султан ал Насър ад дин Мухаммад, в неговото трето управление от 1310-1340,
представител на мамелюкската династия Бахри.
21
Абу Саид Бахадур (1316-1335) или предшественикът му Олейтю (1304-1316),
известен още като Мохамед Ходабанде, и двамата от династията на Хулагидите.
22
Факири т.е. дервиши, от ар. фукара.
106
Извори
23
Палеолого Закариа, братовчед на Бенедето Закариа и владетел на Хиос и Фокея
между 1307 и 1314 г. Става дума за осиновените от него синове на Бенедето Закариа,
Бенедето ІІ Закариа и Мартино Закариа, които наследяват Палеолого след 1314 г., като
владетели на Хиос.
107
Извори
24
Бенедето Закариа (ок. 1235-1307), генеузки адмирал, владетел на Фокея и Хиос.
108
Извори
109
Извори
25
Т.е. Византия и по-специално нейните европейски територии.
110
Извори
подчинят онези турци от Мала Азия, когато те, лично, без ничия помощ,
освен тази на Господа, започнаха това начинание така похвално и така мощно
и продължиха, винаги като им беше дадена победата от небето. Имената им,
ако някой би искал да ги знае, Мартин Закариа, Бенедикт Закариа,
Бартоломей Закариа, братя, се наричат така по реда на раждането си,
доколкото има и други техни братя в голям брой26.
Би могло да се приложи и четвърто лекарство, което да попречи на
всички изложени злини, именно ако Господ изпълни сърцата на нашите
крале, та всички междувременно да проявяват ревност към страната на
Господа и понякога ги задвижва честта на кръста, та, както постоянно за
тленните и мизерни неща от света, за собствената блуждаеща и крехка чест,
се противопоставят на много и различни смъртоносни опасности, като
обливат мечовете си нещастно с кръвта на своите братя верните християни,
не без скандал и разрушение за красотата на вярата, така да се съберат срещу
вавилонците, които окупират Господнето наследство с несправедливост и
заради тези неща, което е жално да се каже, отвътре се опустошиха
християнското име и култ. Но по моя преценка и на всички онези, които
живеят в земите на Ориента, никога няма да е така готов общият поход, ако
присъстват сърцата на кралете и князете, както сега.
Първо, от страната на онези, срещу които трябва да се случи походът.
Второ от страната на онези, с които трябва да преминат нашите крале, ако се
организира поход. Трето от страна на онези, които не са християни, които
биха могли и искат да подпомогнат похода. Четвърто, от страна на господаря
папа, чрез чиято власт трябва да се организира походът.
Понеже султанът на Вавилония, както стана достатъчно известно за
26
Синовете на Бенедето І Закариа, Бенедето ІІ, Мартино и Бартоломео.
111
Извори
112
Извори
113
Извори
27
Теорията за връзките между иверите т.е. грузинците и иберите т.е. прадедите на
баските, е била популярна и в Средните векове.
28
Вероятно става дума за Давид VІІІ от династията Багратиони, управлявал в края
на ХІІІ и началото на ХІV в.
114
Извори
29
Легенда, свързана с падането на Багдад под властта на Хулагу през 1258 г. и
смъртта на абасидския халиф ал Мустасим, последен от абасидската линия в Багдад.
30
Става дума за първия кръстоносен поход на Луи ІХ Свети от 1249-1254 г.,
известен и като VІІ кръстоносен поход.
31
Халдея е южната част на съвременен Ирак.
115
Извори
116
Извори
117
Извори
32
Обичайно название за Византия през ХІV в., поне в западните извори.
33
Т.е. Хиос.
118
Извори
34
Дн. п-в Чешме.
35
Става дума за Фокея, дн. Фоча.
119
Извори
36
Става дума за Пера (Галата), край Константинопол.
120
Извори
121
Извори
122
Извори
37
Т.е. Сърбия.
123
Извори
124
Извори
подобно на гълтача, който, със заплаха за себе си, изяжда храната преди да
изстине.
Разбира се сарацините не биха могли да окажат такава помощ на
турците, каквато им се оказва на тях от турците. Това е по две причини: или
понеже сарацините от Египет не са навикнали да ходят в далечни страни,
понеже са много немощни и у дома, а навън още повече или понеже няма
такава ситуация при която така биха могли сарацините да бранят или да
помагат на турците, както е възможно. Наопаки, понеже турците, които са
близо до Константинопол, които, като се овладее Константинопол, съветвам
първо да се атакуват, са разположени на повече от 40 дни път от Египет. И
ако сарацините искат да защитят онези турци, ще трябват да преминат през
пътищата на враговете си, именно през владенията на персийския император
и не ще избегнат меча му, жадуващ кръвта на египетските сарацини, както
вече казахме. Защото гореказаният император управлява в средата на Турция
и ако узнае, че сарацинските врагове ще навлязат в границите на владенията
му ще ги посрещне подобаващо, с разкъсващи стрели и мечове.
Значи ще се оставят турците, които са близо до Константинопол, ако
походът започне в Гърция, без помощ и без никакъв защитник. Значи нека
започне там походът, където казвам, където именно за нашата армия ще има
повече сигурност и където по-добре и по-лесно би могла да се притисне и
наруши смелостта на неприятелите ни. Значи трябва да се обърне внимание,
понеже четем, че нито един поход не е бил провеждан, в който нашата армия
да не е пострадала от засадите на турците. Оттук, който чете историята,
когато Свети Луи преминавал, а това се открива и в много други походи, че
турската армия нанесла много щети на нашите, като при прехода в Антиохия
125
Извори
38
Сирийската Антиохия, дн. Антакя в Турция.
126
Извори
39
Т.е. Първият кръстоносен поход от 1096-1099 г.
40
Т.е. Рус, по-специално дн. Украина.
41
Босфора или Дарданелите.
127
Извори
128
Извори
е прост и да няма военни умения, нито доблест, все пак подчини много земи и
провинции на властта си. И до такава степен тази чумава тълпа надделя над
гръцките християни, които са и съседни, че да не кажа, че изоставиха градове
и най-укрепени замъци без население, нека не казвам, че владеят под огромен
данък за властта си някои градове, но дотолкова се увеличи тази
болестотворна краста, че след като жестоко опустошиха и овладяха цяла
Мала Азия, чак до Константинопол, на три-четири мили разпростряха властта
си. Но и с това не е доволна неутолимата им жестокост и неудържим бяс и
високомерна дързост, а свръх това се осмелиха да правят пиратски набези, с
което направиха много и красиви острови пустини, като избиваха свирепо
жителите им или ги обръщаха в най-тежко робство, като не ги оставяха там,
та да може естественото владеене на слънцето и въздуха да облекчи игото на
робството, пълно с горчилка, но като ги пръснеха заедно и поотделно до
всички страни и ветрове, земи и провинции на света, нещастните гърци се
продават, направени роби на всички нации, а именно на сарацините, татарите
и юдеите, като всеки от тях следва онази секта, която изповядва и господарят
му. Също досега упорстват в притежаването на пиратски кораби и много
злини, които се описаха, щяха да направят, като опустошат други острови,
които са под християнска власт, ако не им се съпротивляваха мъжествено
Мартин Заккариа и брат му Бенедикт, за които споменах по-горе, с галерите,
които винаги държаха в морето, готови за тази служба.
Бихте видели достойно за съжаление зрелище и пълно с всяка печал и
състрадание, да се водят големи стада, като от овце, пленени гърци от Азия в
Табриз в Персия за продан, чиито брой е понякога до 2000, понякога и
повече, както видях аз и моите съратници, много пъти, често бихте видели
майки с деца, от които едното виси на врата, друго на гърдите, трето е в
корема, четвърто за ръка и не се водят, а се влачат по-скоро. Жените желаеха
129
Извори
130
Извори
42
Дн. столица на Ирански Азърбайджан.
131
Извори
132
Извори
133
Извори
43
Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282)
134
Извори
44
Paleos logos.
45
Папа Григорий Х (1271-1276)
46
Бернар І Еглие, абат на Монте Касино.
135
Извори
47
Вторият Лионски събор от 1274 г.
48
Йоан ХІ Век (1275-1282), константинополски патриарх.
136
Извори
такъв49, освен след като изложат шест условия, които императорът под клетва
обещал твърдо да спазва, доброволно и завинаги. Първото условие било да се
отрече от вярата и покорството на Римската църква. Второ, никога с думи или
дела, да не се противопоставя на гръцката вяра или по-точно на коварството.
Трето, понеже баща му приел католическата вяра и умрял в нея, да го
прокълне и отлъчи и да го обрече на вечна анатема. Четвърто понеже баща му
предал за разкъсване много монаси на рибите в морето, птиците в небето и
зверовете на земята, никога и завинаги да не позволява да бъде погребан.
Пето, понеже онези монаси се боели, че понеже той бил утвърден в
империята, би изригнал срещу тях със щети и несправедливости, както сторил
баща му, никога да не издава присъди лично или чрез другиго в цялата
империя със смърт и кръв.
Първото и второто условие го направили омразен Богу, понеже не е
възможно без вяра да се харесаме Богу. Третото го опетнило с грях срещу
природата, чрез несправедливост и престъпление, понеже да се прокълне
бащата е срещу естествения закон, който нарежда родителите да се почитат.
Четвъртото условие го лишило изцяло от общата милост и благочестие,
понеже е милосърдно дело да се погребват мъртвите. Петото условие го
изпълнило изцяло с нечестивост, понеже на владетеля приляга да изправя с
наказания и смърт греховете, понеже се казва, че правосъдието с присъдата е
основа за царския трон. Но тези нечестиви условия, спазвал така стриктно и с
такова внимание чак до днес, че в техен ущърб не предприема нищо. Самият
той, който може отклонява от вярата ни и въвлича в своето коварство с
награди и обещания, както от съпругата си, която била дъщеря на маркиз
Монфератски, като я направил гъркиня, живяла като гъркиня и умряла като
49
Т.е. Андроник ІІ Палеолог
137
Извори
50
Йоланда-Ирина Монфератска, дъщеря на Гийом VІІ Монфератски
51
вероятно става дума за първата съпруга на Андроник ІІІ Палеолог, Аделаида фон
Брауншвайг.
52
Ги дьо Люзинян, по-късно крал на Малка Армения, под името Константин
ІV(1362-1373). Вероятно става дума за втората му съпруга, Теодора Сиргиянина, дъщеря
на Сиргиян Палеолог Филантропин.
53
Анри ІІ Люзинян (1285-1324), крал на Кипър и Йерусалим.
54
Амори Тирски, брат на крал Анри Люзинян.
55
Става дума за Рогер де Флор, водач на Каталанската компания, който става
съпруг на Мария Асенина Палеологина, дъщеря на българския цар Йоан Асен ІІІ (1279-
1280) и племенница на Андроник ІІ, мегадукс и кесар, преди да бъде убит от Михаил ІХ
Палеолог през 1305 г.
138
Извори
56
Йоан XI Век.
139
Извори
140
Извори
57
Идумея или Едом е област между Мъртво море и залива Акаба на Червено море.
58
Суецкият провлак.
141
Извори
142
Извори
143
Извори
59
Вероятно остров Сокотра в Червено море.
60
Основното вероизповедание в Етиопия и до днес е монофизитското християнство.
61
Аргун, илхански владетел от 1284 до 1291 г.
144
Извори
начинание, като едва не съоръжиха две галери в Багдад, та през Ефрат, която
е една от реките на Рая, да се смъкнат с речените галери в Индийско море.
И така като достигнат до пролива, за който говоря, да го затворят, да не
би могло някакви стоки иначе да се пренасят от Индия до Египет, което без
съмнение щяха да направят, ако не ги беше обзел онзи дух на разделение и
егоизъм, който често напада италианците. Защото като казваха, че едните са
гибелини, а другите гуелфи, взаимно се изтрепаха и внезапно се унищожиха.
Което тогава се случи поради безличен дух и глупава ревност напълно
погубено и пропуснато, това би могло сега да се започне отново и завърши,
ако този начин, така поставен и нужен и предпазливостта и всички онези
средства са налице, с които и чрез които, това начинание би било орисано да
достигне подходящо нужния и желан край. Значи това е достатъчно,
доколкото на онези, на които на пръв поглед им се вижда невероятно и
невъзможно, да се покаже пак начин, по който това да им се види свръхлесно,
напротив и приятно и накратко, че няма такава опасност или трудност. Значи
около това има четири неща, които могат да се видят. Първо начинът чрез
който тези галери биха могли да се имат, второ за пристанището, където биха
могли да се върнат, трето за състоянието и положението на онези народи,
срещу които ще се наложи да се бият. Четвърто, след като се има това да се
види някаква леснина, по какъв начин ще може да се охранява този пролив.
За възможния начин за получаване на галерите трябва да се внимава
или в кое място да се направят тези галери или относно онези, които трябва
да ги съоръжат, или относно хората, които трябва да ги управляват или
относно това, откъде да поемат разходите. Но относно мястото, където трябва
да станат, нека да се знае, че много търговци и богаташи са от този речен град
Аден, чиито пролив рекохме, че трябва да се затвори и тези търговци чрез
себе си и своите слуги по причина на търговията, обикалят и често навестяват
145
Извори
62
пристанище в Иран.
63
Малдивските острови.
146
Извори
64
Те. Контрабандата с Египет
65
остров Киш в Персийския залив.
147
Извори
148
Извори
149
Извори
150
Извори
151
Археология, нумизматика и епиграфика
1
Loud, G.A. “Coinage, Wealth and Plunder in the Age of Robert Guiscard”. Historical
Review, CXIV, pp.815-43
2
Angold, M. Knowledge of Byzantine History in the West: the Norman Historians
(Eleventh and Twelfth Centuries). Anglo – Norman Studies XXV, Boydell Press, 2002, pp.19 –
23.
152
Археология, нумизматика и епиграфика
153
Археология, нумизматика и епиграфика
8
Симеонова, Л. Пътуване към …..стр.160; Falkenhausen, V. The Greek Presence in
Norman Sicily: The Contribution of Archival Material, The Society of Norman Italy, ed. Loud,
G.A.& A. Metgalfe, Brill, 2002, pp. 253 – 289. Loud, G.A. Southern Italy in the eleventh
century. – The New Cambridge Medieval History, vol. II, part 2, Cambridge, 2008, pp. 94 – 120.
9
Reggio di Calabria – подобно на Неапол, Реджо е основан VIII век пр.н.е.,т.е не е
град без „римско минало”.
10
Guillou, A., Production and Profits in the Byzantine Province of Italy (Tenth to
Eleventh Centuries): An Expanding Society. DOP, Vol. 28, (1974), pp. 89-109.
154
Археология, нумизматика и епиграфика
11
Falkenhausen, V. The Greek Presence...... Походът на Хайнрих бил предизвикан от
нарастващото византийско влияние сред ломбардскта аристокрация, което респективно
накърнявало неговите позиции на Апенините (Хайнрих получил италийската корона в
1004г.). Походът на императора бил повлиян и от папа Бенедикт VIII ( 1012 – 1024).
12
Citarella, A.O. Patterns in Medieval Trade...... pp. 531-555.
13
Kreutz, B. M. Before the Normans: Southern Italy in the Ninth and Tenth
Century.Pennsilvania Press, 1991, pp. 75 – 92.
155
Археология, нумизматика и епиграфика
156
Археология, нумизматика и епиграфика
18
Хипотезите на Читарела обединяващи песимизма на Анри Пирен и оптимизма
на Гойтеин, (които представят респективно Средиземноморието като затворена или
свободна търговска зона през Средновековието). предполагат присъствие на
амалфитанците в Сирия и Палестина още през 10 век.
19
Симеонова, Л. Пътуване към …стр.161 .
157
Археология, нумизматика и епиграфика
20
Guillou, A., Production and Profits in .....pp. 89-109.
21
Симеонова, Л. Пътуване към …стр.250.
22
Citarella, A.O. Patterns in Medieval Trade....... pp. 531-555.
158
Археология, нумизматика и епиграфика
23
Bloch, H. Monte Cassino, Byzantium, and the West in the Earlier Middle Ages.
Dumbarton Oaks Papers, Vol. 3, (1946), pp. 163-224.; По – обстойно в монографията:
Bloch, H. Montecassino in the Middle Ages, 3 vols., 1986, Rome.
24
Каждан, А.П.,А.Епстейн. Византийската култура XI – XIIв. Промени и
тенденции. Faber, В. Търново, 2001, стр.12 – 67.
159
Археология, нумизматика и епиграфика
25
Гръкоезичното население още от ранната епоха на Византийската империя
наричало солида – номизма (νόµισµα - монета). Въпреки това в официалните документи се
използвало и латинското наименование до X век. Никифор II Фока (963 – 969) окончателно
го преименувал в номизма. Византийските монети от своя страна били най-разпространени
в Апулия, която била пряко подчинена на централната власт, за разлика от „буферната”
Калабрия и полуавтономната Кампания.
26
На лат. “perperum”, итал.” perpero”.
27
За появата на тарите вж: Grierson, Ph. Medieval European Coinage. Cambridge
University Press, 1998, pp.3 – 4; Cardini, Fr. Europe and Islam. Blackwell Publishing, 2001,
p.26; Matthew, D. The Norman kingdom of Sicily Cambridge University Press, 1992, p. 240;
Blanchard, I. Mining, Metallurgy and Minting in the Middle Ages, Verlag, 2001.
28
Присъствието на сребърни денари от Северна Италия в Mezzogiorno е
документирано в ред харти от XI век и едно съкровище от Салерно от периода, което от
своя страна допринася за монетното многообразие в района – вж: Travaini, L. The Normans
between Byzantium and the Islamic World. DOP, Vol. 55 (2001), pp. 179-196.
160
Археология, нумизматика и епиграфика
29
Византийските фолиси в средата на XIв., започват постепенно да се заместват от
местни подражания. Такива имитативни монети са фоларите на Салерно, масово
използвани в Кампания - вж: Loud, G.A. “Coinage, Wealth and Plunder....... pp. 94 – 120.;
Travaini, L. The Normans between Byzantium and .......... pp. 179-196.
30
Гръцки: Θεσσαλονίκη – дн. гр.Солун.
31
Ангелов, Д., П. Тивчев. Подбрани извори за историята на Византия. София,
1974, стр. 296 – 306.
32
Сиър, Д. Византийските монети. Вега, 2000, стр. 3 – 12.
161
Археология, нумизматика и епиграфика
33
Основно в Южна Италия са били разпространени 3 типа фолиси: 1.Фолисите на
Роман I (920-944) са най-ранни и ситуирани предимно в Кампания, и изместени от
фоларите(имитативни фолиси) на Гизулф II, през XIв. 2.Анонимните фолиси класC (1034-
41) в Калабрия се свързват с походите на Георги Маниак 3. В Апулия имаме няколко типа,
но се срещат и фолиси от периода 1057 – 1071г.,т.е. до падането на византийската власт в
Южна Италия.
34
При превода на „Crònica” на Рамон Мунтанер(1272 – 1336), тарите са посочени
като 20гр. златни монети, а монетата е наречена в превод тарин. Вж: Рамон Мунтанер.
Хроника. София, 1994, стр.104.
162
Археология, нумизматика и епиграфика
35
Gurnet, R."Le tresor d'Ordona," in Ordona II. Les campagnes de 1964 et 1965, ed. J.
Mertens, Etudes de Philologie, d'Archeologie et d'Histoire anciennes, Institut Historique Belge de
Rome 9 (Brussels-Rome, 1967), 155-71.
36
Тари били трезорирани и като съкровища в манастирите – вж: Falkenhausen,
V."La circolazione monetaria nell'Italia meridionale e nella Sicilia in epoca normanna secondo la
documentazione di archivio,” Bollettino di numismatica” 6-7,1986, pp.55-79.
37
16 и 1/3 карата.
38
Амалфитанските тари били по-добре приемани на пазара - Travaini, L. The
Normans between Byzantium and .......... pp. 179-196.
39
Първите тари, сечени от Амалфи и Салерно били преки реплики на арабските ¼
динари, появили се през X век в Сицилия.
163
Археология, нумизматика и епиграфика
40
Квинто, Л. Отново за оловните тежести от Плиска. Нумизматика, кн. IV, С.,
1990г., стр. 24 – 28.
41
След 1030г., арабска Сицилия изпаднала в политически хаос, породен от
междуособиците между отделните емири.
164
Археология, нумизматика и епиграфика
42
Regno di Napoli – държава просъществувала в периода 1285 – 1816г.
43
Което превръща тарите при Роже II в универсална валута. Чрез надписите си на
арабски и гръцки едновременно, тяхната търговска роля е неоспорима. Подобни процеси
наблюдаваме и на Перинейския полуостров.
165
Археология, нумизматика и епиграфика
44
Монетната реформа на Роже II от 1040г. била смесица между византийско и
арабско влияние, и уеднаквявала теглото на тарите, сечени в Палермо и Месина, като
включила в монетно обръщение дуката, и е представена в следната схема, (в най – общ
вид): солид = номизма
Solidus Tari Ducalis Ducalis tercia Follaro
1 4 12 36 288
45
Travaini, L. La riforma monetaria di Ruggero II e la circolazione minuta in Italia
meridionale tra X e XII secolo. RIN 83,1981, pp.133-53.
166
Археология, нумизматика и епиграфика
46
Hendy, M. Studies in the Byzantine Monetary Economy c. 300-1450. Cambridge,
1985, pp. 264-75,
47
Монетосеченето в Южна Италия през XII в. било под строгия контрол на
кралството, а монетарници при норманската власт, имало в Месина и Палермо. Явно са
съществували и места за обмен на чуждите валути в кралство Сицилия, под кралски
контрол, но такива за сега не са ни известни.
48
Вероятно гръцката буква „тау” Т носела цифровата стойност 300, т.е стойността
на тарата се равнява на 300 фолара.
167
Археология, нумизматика и епиграфика
168
Археология, нумизматика и епиграфика
54
Известна е историята за плащането на васалния трибут от Роже към Папата в
размер на договорените 600 златни scifati (т.е номизми), които последния платил в тари,
при курс 1: 4., около 2400 тари.
55
Abulafia, D. The Crown and the Economy under Roger II and His Successors.
Dumbarton Oaks Papers, Vol. 37 (1983), pp. 1-14.
56
Византия при Никифорица се опитала да провежда политика на житен монопол,
но неуспешно.
169
Археология, нумизматика и епиграфика
57
Loud, G.A. “Coinage, Wealth and Plunder in the Age of Robert Guiscard”.. pp.815-43
58
Angold, M. Knowledge of Byzantine History in the West……pp.19 – 23.
59
Хронологична енциклопедия на света. т.IV. Велико Търново, без година на
издаване, стр. 378 – 379.
60
Според хрисовула който в 1082 г., Алексий I Комнин дал на Венеция, всички
амалфитански дюкяни и на територията на Империята се задължавали да плащат по три
номизми годишно на катедралата „Сан Марко” във Венеция. И въпреки че,
170
Археология, нумизматика и епиграфика
171
Археология, нумизматика и епиграфика
1. 2.
Фиг. III Тари (al-dûqah) на Робер Гискар. Около 1072 г, Сицилия,
Палермо.
1.Диаметър: 14 mm; Тегло: 0,98 g.
2. Диаметър:13 mm; Тегло: 0,90 g.
1. 2.
Фиг.V Тари на Роже I – типове срещани в периода 1073 – 1127г. На
реверса гр. буквата T(300) и арабския надпис: „Няма друг Бог освен
Аллах и Мохамед неговия пророк”.
1. Диаметър: 13 mm; Тегло: 0.95 g.
2. Диаметър:14 mm; Тегло: 1.00 g.
172
Археология, нумизматика и епиграфика
1. 2.
Фиг.VII. Тари на Роже II отсечени в Месина (1) и Палермо(2), след
реформата от 1140 г. с кръст с надпис върху реверса на два реда: IC – XC
NI – KA. Около 1140 – 1150г.
1.Диаметър: 12 mm; Тегло: 0.94 g.
2.Диаметър: 14 mm; Тегло: 1.41 g.
173
Археология, нумизматика и епиграфика
Реверс: R•R SLS (Крал Роже) и R•DX•AP (Дук Роже) прави държат двоен
кръст. Крал Роже в императорско облекло, държи в горната част кръста
за да се покаже старшата му роля. Между тях: AN R X.
Диаметър: 24 mm; Тегло: 2.24 g.
1. 2.
Фиг. IX
1.Фолар (фолис) на Робер Гискар, ок.1080 г. Салерно (3.94гр.)
2. Фолар (фолис) на Вилхелм II (1166-1189), Палермо, Сицилия.
Диаметър: 23 mm; Тегло: 9.58 g.
Виждаме явното арабско влияние при монета(2), за разлика от
византийското при монета(1).
174
175