1. Корени на Просвещението – в Ренесанса, Хуманизма, научните открития -
идеите за тържеството на разума и свободата на мисълта. 2. Просвещението обхваща времето от края на XVII и целия XVIII век и бележи големи промени в обществената и духовната сфера. 3. Характеристики на Просвещението и основни идеи: А) Разумът и знанието се издигат в култ, а основното мото на Просвещението са думите на Рене Декарт: „Мисля, следователно съществувам“; Б) Развитие на светските науки и отделяне на науката от религията; Създаване на нов подход към науката: Емпиризъм – твърденията да се доказват по пътя на опита и грешките; Рационализъм – в отношението към фактите и събитията да се прилага разумът, а не сляпата вяра. „Трябва да разбера, за да повярвам“ Създаването на Френската енциклопедия под ръководството на Дени Дидро – колосален труд, систематизиращ знания от различни сфери; Цел – да покаже необятността и силата на човешкото знание. Знанието прави човека свободен, а светът – по-добър! В) Критика срещу религията и църквата: Религията като носител на нова нравственост, съчетана със силата на знанието; Идеята за религиозната толерантност. Г) Отношението към образованието и възпитанието: Образованието – носител на нови ценности; Достъпност на образованието; Идеята за задължително начално образование. Д) Идеи за политическото развитие: Просветителите разглеждат държавата като един обществен договор, при който всяка една от страните - владетел и поданици – поемат определени функции и задължения. Когато някоя от страните наруши споразумението, се получават социални и политически сътресения; Идеята за народния суверенитет – властта на управляващите произхожда от хората, а не от Бог; Хората се раждат равни и не може едни хора да поставят под властта си други хора; Отричат съсловните привилегии и имущественото неравенство; обявяват равенство на хората пред закона; Граждански права и свободи – свобода на словото, печата, вероизповеданията, частната собственост. Идеята за разделението на властите: Законодателна – твори законите; Изпълнителна – привежда в изпълнение законите; Съдебна – следи за изпълнението на законите. Тези власти да действат независими една от друга и да се контролират взаимно. Идеята за конституционната просветена монархия като най-добрата форма на управление. Е) Отношението на просветителите към стопанския живот: Кралят да се откаже от прекия контрол в стопанския живот; Да се дадат повече свободи в предприемаческата сфера и търговията; Конкуренцията и пазарните принципи да движат стопанството. 4. Представители на Просвещението – Томас Хобс; Джон Лок; Жан Жак Русо; Франсоа Волтер; Шарл Монтескьо.