Георг Фридрих Хендел

Георг Фридрих Хендел е роден през 1685 година в град Хале в Бранденбург-Прусия, в

семейството на Георг Хендел и Доротея Хендел.  Бащата, който е 60-годишен при
раждането му, е известен бръснар-лечител, работил и във владетелските дворове
на Саксония-Вайсенфелс и Бранденбург.
Според Джон Мейнуоринг, първият биограф на Хендел, той „изпитва толкова силна
склонност към музиката, че баща му, който винаги е искал той да учи гражданско
право, имал причина за притеснение. Той строго му забранил да се занимава с какъвто
и да е музикален инструмент, но Хендел намерил начин да си достави тайно малък
клавиркорд в една стая на тавана на къщата. Там той се промъквал постоянно, докато
семейството му спи. Още от малък Хендел свири добре на клавесин и тръбен орган
„Родриго“, първата опера на Хендел, която, макар и незряла, е изцяло в италиански
стил, е поставена във Флоренция през 1707 година.[10] Операта „Агрипина“ по либрето
на кардинал Винченцо Гримани е поставена за пръв път във Венеция и се играе 27
пъти, рядко за времето си постижение. Тя демонстрира забележителна зрялост и
утвърждава репутацията на Хендел като оперен композитор.
През 1710 отива в Лондон, където през 1712 се заселва за постоянно и става дворцов
композитор на Кралица Анна с годишна заплата от £200. През 1711 г. с голям успех е
представена неговата опера „Риналдо“, която е един от шедьоврите му. През 1726 за
пръв път е изпълнена операта му „Сципион“.
През 1726 Хендел е помолен да напише четири химна за коронацията на Крал Джордж
II.
В периода 1720 – 1728 е директор на Кралската музикална академия, за която пише
близо 20 произведения, сред които „Юлий Цезар“ и „Александър“. Дълго време работи
в Кралската опера в Ковънт Гардън, където са поставени за пръв път много от неговите
опери; за нея пише оперите „Алцина“, „Ариоданте“, операта-балет „Аталанта“,
пасторала „Ацис, Галатея и Полифем“. Други по-известни произведения на Хендел са
оперите „Роделинда“, „Тамерлан“, „Ксеркс“, „Адмето“, „Фарамондо“, „Идоменей“ и
ораториите „Херкулес“, „Самсон“, „Юда Макавей“, „Теодора“, „Естер“. С голяма
популярност се ползват неговите инструментални произведения „Музика на водата“ и
„Музика за кралските фойерверки“, двата сборника с „Кончерти гросо“, оп. 3 и оп. 6 и
концертите за орган.
 Операта "Ксеркс"

Сред музикално-театралното наследство от епохата на барок специално място заемат

произведения на Г. Хендел. "Ксеркс" е четиридесетата опера на великия композитор,
написана на либрето от Николо Минато. Счита се за най-нестандартното и необичайно
творение на автора, защото в музикалния си език той предвижда много оперни творби
от следващия век.+
Сюжетът на операта се основава на свободно интерпретирани събития от живота на
крал Персия Ксеркс I.

Персийският цар Ксеркс има нежни чувства към дъщеря си, васал Ромилдар но техният
брак не е предопределен да се случи и има много причини за това: Ромилда е влюбена в
брата на крал Арсен, и тази любов е взаимна, а самият Ксеркс има невеста Амастра.
Всички герои на операта се стремят да намерят щастието си и затова се опитват по
всякакъв начин да се надхитрят. Вече заплетената любовна история се усложнява от
появата на друго любящо сърце - сестра Ромилда- Аталанта също не е безразлична към
Арсамен. Тя прекъсва любовната нота на тази двойка и я дава на царя. Ксеркс решава
да елиминира противника, да се ожени за него с Аталанта и най-накрая да уреди
щастието си. Но ще успее ли той да направи плановете си, когато в историята се появят
нови герои, тайна сватба и „неочаквани отмъстители“? Най-вероятно не, ще отговорите
и правилно ще отговорите. Но резултатът ще бъде щастлив за всички.

Част от “Ксеркс” е написана от Хендел за певец-евнух. Това отчасти е причината за

публичното отхвърляне на операта: абсурдният заговор за любовните отношения на
царя при евнуха изглеждал, меко казано, неправдоподобен.Операта "Ксеркс" на
премиерата през 1732 г. претърпява пълно фиаско, след което изпада в забрава за 200
години. В продължение на два века, това не е нещо, което не се извършва, и рядко не си
спомня.Причините за провала на спектакъла се считат за напълно неразбираемо
решение на композитора: операта е обявена за сериозна (opera seria), но Хендел
включва елементи от комичния жанр. Поради такова смело приемане, работата е
наречена най-лошото в наследството на Хендел. Операта "Ксеркс" ще бъде преоценена
само няколко века по-късно и ще получи заглавието на изключителното творение на
бароковия гений.