ОБРАБОТКА НА СНИМКИТЕ.

ФОТОАРХИВ
Тези стъпки не са задължителна процедура за всяка снимка. Но всеки път, когато ви се
прииска снимката ви да изглежда правилно, можете да ги приложите.

Обработка на изображенията
Методите на обработка на заснетия материал са изброени в реда, в който трябва да се
прилагат:

1. Баланс на белия цвят - корекция на цветната температура и тоналността

2. Експокорекция - компенсация на експозицията, възстановяване на сенките и

преосветените участъци

3. Шумоподтискане - в процеса на обработка на RAW или с използване на външни

програми

4. Корекция на дефектите на обектива - отстраняване на изкривяванията, хроматичните

аберации, винетирането.

5. Детайлност - повишаване на резкоста и локалния контраст в снимката

6. Контраст - инструменти за корекции на нивата и кривите

7. Композиция - перспектива и кадриране

8. Ретуш - цветопредаване и селективна корекция

9. Размер - увеличение за печат и намаляване за Интернет

10. Изходна рязкост - в зависимост от предмета на снимката и размера на отпечатъка

1. Баланс на белия цвят

Коректното определяне на баланса на бялото може значително да подобри

цветопредаването на снимката. Неверния баланс на бялото внася в снимката ви
промяна в цветността и може значително да намали както контраста, така и
наситеността на цвета.
Елементи на управление. Отначало отрегулирайте баланса чрез промяна на цветната
температура, а след това го доуточнете с помощта на тона (в някои прогреми се налича
ниво на зеленото). Първото контролира цветната температура, а второто - пурпурно-
зеленея баланс.
Проблемни сцени. Парадоксално е, но фотоапаратът греши баланса на бялото най-често
в драматично осветени сцени (которые в результате могут максимально выиграть от его
коррекции). Отделете особено внимание на белия баланс при снимане на залези, в
помещения, при слаба светлина и т.н.
Други инструменти. Ако някъде в снимката присъства неутрално сив обект, може да се
използва "пипетка" (или аналогичен инструмент), за да зададете автоматично баланс на
бялото, така че тоналната промяна ще се коригира за цялата снимка.
2. Експозиция: компенсация и възстановяване

Тази стъпка подсказва, че сте направили всичко възможно, за да получите коректна

експозиция в процеса на снимане. Въпреки това, не винаги е възможно (или
практично).
За щастие, експозицията може да се коригира с помощта на инструмента "компенсация
на експозицията". Някои общи съвети:
Хистограма. Използвайте хистограмата за оценка на корекцията, която правите.
Преглед. Оценете експозицията на снимката си в малък размер на екрана. Имайте
предвид, че "правилна" експозиция няма, тя зависи от художествения замисъл.
Граници на тоновете. Отделете особено внимание за наличие на прегорели участъци.
Ако използваната от вас програма, вие можете да ги възстановите.
Ограничения. Избягвайте прекомерната корекции. Ако прекалено много увеличите
експозицията, в сенките ще се появи значителен шум, а при обратното, наличието на
изгорели участъци ще стане очевидно. При всеки случай това означава, че
експозицията е грешна и по-добре е да се коригира отново.

3. Шумоподтискане

Шумоподтискането е най-ефективно, когато се прилага преди всяка друга обработка (с

изключение на двете стъпки, които вече разгледахме: компенсация на еспозицията и
баланс на бялото).
Разновидности. Визуалният шум е различен; веднъж е лесно, а друг път трудно да се
премахне. За щастие, шумът, предизвикан от високо ISO се преборма значително лесно.
Ограничения. Използвайте по-скоро подтискане, отколкото отстраняване на шума,
доколкото последното може да направи предметите неестествено гладки. Известно
количество шум е допустимо, даже очаквано.
Специални програми. В случаи с проблемни снимки си струва да се изпробоват
специални програми за отстраняване на шума, като Neat Image, Noise Ninja, Grain
Surgery и пр.
Рязкост. Шумоподтисканеточесто върви ръка за ръка с повишаването на резкостта.
Свързано е с това, че те си влияят едно на друго: повишаването на рязкостта усилва
шума, а отстраняването на шума снижава резкостта.

4. Корекция на обектива

Винетирането се появява най-силно на ниски f-стойности. Неголямо винетиране често е

от полза, доколкото акцентира вниманието към центъра на кадъра и го прави по-
изразителен. Не трябва да се забравя, че корекцията на винетирането усилва шума по
периферията на кадъра.
Ако винетирането обаче е предизвикано от физическо препятствие (например, сенник
или филтър), за съжаление не може да бъде премахнато.
Изкривяванията (дисторсия) се проявяват най-силно при използване на широкоъгълен
или телеобектив (или се използва на късото и най-дългото фокусно разстояние на
вариообектив). Не се опитвайте да ги премахнете, ако не са забележими, защото по този
начин снижавате резолюцията по краищата на кадъра и променяте композицията.
Изкривяванията често са приемливи при снимане на пейзаж и неприемливи при
снимане на архитектура.
Хроматични аберации (ХА) са най-забележими на низки f-стойности в периферията на
кадъра и в зоните с висококонтрастни детайли. Коригирайки ХА, за образец
използвайте висококонтрастен преход в края на кадъра.
Имайте предвид, че не всички видове ХА се отстраняват лесно. Ако ХА не може да се
коригира със стандартните инструменти, можете да опитате други методи. Например, в
Lightroom и Adobe Camera RAW има инструмент "обкантване" (fringing), който
позволява да се намалят и най-упоритите видове ХА.

5. Детайлност, рязкост и локален контраст

Важно е да се използва консервативно, защото впоследствие ще използвате и изходна

рязкост. Повишаването на резкостта трябва дасе извършва акуратно, защото може да
обостри и други проблеми с качеството на изображението (като шум, хроматични
аберации и т.н.). Използвайки го правилно, може да окаже огромно влияние върху
субективното качество на снимка.
Хубаво е, когато снимките са резки и детайлни. Такива снимки се харесват на всички,
но в същото време има ситуации, когато не всички детайли трябва да са резки. Идеятя
за усилване на рязкостта не е да направи размазаните снимки детайлни. Увеличаването
на резкостта се използва за увеличаване на контраста между обектите в изображението.

6. Контраст: нива и криви

Снимките, заснети срещу слънцето или близо до ярък източник на светлинав

помещение често са нискоконтрастни. Повишаването на контраста често придава на
снимките желания обем.
Прекалената контрастност може да придаде на снимката неестествен вид, ако изходния
контраст е отличителна черта на снимката (снимка на мъгла). Повишаването на
контраста прави цвета по наситен.

7. Композиция: перспектива и кадриране

Повечето снимки могат да бъдат подобрени значително с просто кадриране, което да

подсили композицията. При необходимост се коригира наклона на хоризонта.

8. Ретуш: цветопредаване и избирателна корекция

Цветопредаване - корекция на наситеността, атмосферата и други аспекти. Впрочем

този етам може да е излишен, ако балансът на бялото, експозицията и контрастът са
подбрани подходящо.
Избирателна корекция: премахване на следи от прах по матрицата или физически
недостатъци, творческа рязкост (например само очите на модела при снимане на
портрет) и избирателно редуциране на шума (небе или кожа). Към важните
инструменти тук са лечебната четка, клониращ печат, маски на слоевете и коригиращи
четки.
На този етап изображението изглежда завършено.

9. Размер: увеличение за печат, намаляване за Интернет

Всеки път, когато променяте размер на снимката, трябва да промените размера на
файла (н.нар. интерполация). Стратегиите за промяна на размера се различават
значително в зависимост от това какво искате да увеличитге или да намалите
изображението.
При увеличаване на снимката за печат:
Никога не оставяйте интерполацията на принтера (в противен случай лесно се
получават видими цифрови изкривявания).
При намаляване на снимка за сайт или пращане по пощата:
Избягвайте появата на неестествен рисунък, като моаре.
Във всеки случай, често и доста по-важна от метода на намаляване на физическия
размер/ресайз е прилагане на изходна рязкост.

10. Изходна рязкост

Изходната рязкост е заключителния етап от обработката на изображението. Като

следствие настройката и зависи от избраното устройство за изобразяване и може да
отчете особени съображения, основани на размера, типа и дистанцията на преглед на
снимката. Изходната рязкост може да компенсира и омекотяване на изображението,
предизвикано от намаляването на размера на снимката за публикация в Интернет.

12. Фотоархив

Накрая, фотографът заснел хиляди кадри е открил и заснел забележителна снимка.

След минутите на тържество, след още известно време фотографът си задал въпроса:
какво да правя с тази снимка, а също и какво да правя с останалите не по-малко
забележителни 2008 снимки.
Фотографите, снимащи с цифров фотоапарат трябва да "източат" информацията от
носителите на информация на компютър и да ги систематизират. Тук е и най-важният
момент - как да се опишат архивите, за да може кадъра, който ни е нужен да бъде
намерен безпроблемно?
Има няколко варианта за съставяне на архив. Някои обичат да сортират снимките си по
теми. Например: градът, хора, пейзаж, пътешествие,семейство. На картата памет могат
да се окажат снимки от различни теми. Удобен вариант е създаване на архив по
хронология или ако снимките не са много, да се опишат подробно: какво, къде, кога.
Ако се снима повече от един път годишно по време на отпуск има смисъл да се създаде
описателна база от данни чрез някаква програма, като например Excel. Всяка снимка
може да се намери по дата, тема и ключови думи. Създаването на архив отнема маса
време, но ако се отдели само половин час седмично, гарантирано шедьоврите ще
стигнат до поколенията.
Снимайки с цифров фотоапарат, фотографът е улеснен при създаване на личен архив.
Във всеки файл, заснет с фотоапарата се съдържа информация, в която е указан марка и
модел на фотоапарата, скорост, диафрагма, фокусно разстояние на обектива. Тази
информация, метаданни или EXIF не винаги е видна в програмите за разглеждане на
файлове, но е достъпна в графичните редактори Photoshop, ACDSee и архиваторите
Portfolio и FotoStation, iView Media Pro. Освен сухата информация, във всеки графичен
редактор към файла може да се добави текст с описание на снимката, като ключови
думи и др. Отделяйки малко време пред екрана, вие можете да съставите от снимките
си забележителен архив, в който всеки кадър може да бъде намерен по определен
параметър: календарна дата, тема, име или параметър, зададен самостоятелно.
Смислено е всички заснети кадри да се съхранят и да се подредят в базов архив, а
избраните или обработени снимки да се съхраняват в в текущ тематичен каталог.
Желателно е снимките от време на време да се дублират - на DVD или на външен
носител, защото никога не се знае какво може да се случи с твърдия диск на
компютъра.
Архив може да се съхранява и в Интернете, просто трябва да се намерят сайтове,
предлагащи пространство за архивиране.

13. Може ли да се печели, продавайки снимки в Интернет

Този въпрос често се задава от начинаещите фотографи. Фотобанките (фотосток,

микросток) са банки за изображения, които са посредници между купувачите на
снимки и фотографите. Фотобанката има задачата да привлича клиенти и да приема
плащанията, което улеснява работата на фотографа, на който остава само да снима
красиви снимки, да ги качва в банката и да печели пари.
За много западни фотографи работата в Интернет с фотобанките е не само
допълнитилен доход, а високодоходна професия, която ежемесечно им носи хиляди
долари.
Ако продукцията ви е истински добра, тя може да се превърне в бестселър, който ще
носи реални приходи ден след ден, при това непрекъснато. За да печелите пари
качвайте колкото се може повече качествени и интересни снимки.
Но за да се премине през модерацията на фотобанките съвсем не е просто, а за
начинаещия фотограф - практически нереално.

Macropic

Коментари (0)