КРИТИКА НА ДАТАИЗМА

( В Ъ Л Н И Ч К А В П О Т О К А О Т Д А Н Н И )
 Датаизмът, естествено, има своите критици и своите
еретици. Както видяхме в глава 3, въпросът дали животът
наистина може да бъде сведен до потоци от данни, е
спорен. По-специално днес ние нямаме представа как и
защо тези потоци са могли да произведат съзнание и
субективни преживявания. Може би ще имаме убедително
обяснение след двайсет години. А може би ще установим,
че организмите в крайна сметка все пак не са алгоритми.
Също толкова спорно е дали животът се свежда просто до
вземане на решения. Под влияние на датаизма и
биологическите науки социалните науки също фокусираха
вниманието си изцяло върху процеса на вземане на
решения, сякаш това е всичко в живота. Но дали е така?
Усещанията, емоциите и мислите безспорно играят важна
роля при вземането на решения, но дали с това се изчерпва
смисълът им? Датаизмът все повече напредва в
разбирането на процеса на вземане на решения, но може
би възприема едно все по-изкривено виждане за живота.
Критическият анализ на датаистката догма вероятно ще е
не само най-голямото научно предизвикателство на XXI в.,
но и най-неотложният политически и икономически проект.
Изследователите от биологическите и социалните науки би
трябвало да си зададат въпроса дали не пропускаме нещо,
когато разглеждаме живота като процес на обработка на
данни и вземане на решения. Дали във Вселената няма
нещо, което не може да бъде сведено само до данни? Да
предположим, че несъзнателни алгоритми някой ден
изпреварят съзнателния интелект във всички познати
процеси за обработка на данни - какво, ако изобщо има
такова нещо, ще изгубим, ако съзнателният интелект бъде
заменен от по-съвършени несъзнателни алгоритми?
Разбира се, дори датаизмът да греши и организмите да не
са просто алгоритми, това няма непременно да му попречи
да завладее света. Много предишни религии са печелили
огромна популярност и власт въпреки фактологичните си
неточности. Ако християнството и комунизмът са го
постигнали, защо да не го постигне датаизмът? Шансовете
на датаизма са особено добри, защото той вече прониква
във всички научни дисциплини. Една единна научна
парадигма лесно може да се превърне в неоспорима догма.
Много трудно е да се оспорват научни парадигми, но досега
нито една парадигма не е приета от всички научни среди.
Учените от една определена област винаги могат да внесат
еретични възгледи отвън. Но ако всички те - от
музиковедите до биолозите - използват една и съща
датаистка парадигма, интердисциплинарните екскурси само
ще усилват още повече парадигмата. Следователно, дори
парадигмата в някое отношение да е погрешна,
съпротивата срещу нея ще е изключително трудна.
Ако датаизмът успее да покори света, какво ще се случи с
нас, хората? Първоначално датаизмът вероятно ще ускори
хуманистичните стремежи да се осигурят на хората здраве,
щастие и могъщество. Датаизмът се разпространява, тъй
като обещава да осъществи тези хуманистични стремежи.
За да постигнем безсмъртие, вечно блаженство и
божествена съзидателна сила, ние трябва да обработваме
огромни количества данни, които далеч надхвърлят
капацитета на човешкия мозък. Затова алгоритмите ще го
направят вместо нас. Когато обаче властта премине от
хората към алгоритмите, хуманистичните проекти може да
станат ирелевантни. Изоставим ли хомоцентричния в полза
на датацентричния светоглед, човешкото здраве и
щастието в голяма степен ще изгубят значение. Защо да се
тревожим толкова за остарели машини за обработка на
информация, когато вече има далеч по-съвършени модели?
Ние се стремим да създадем интернет-на-всички-неща с
надеждата, че ще ни направи здрави, щастливи и могъщи.
Но когато интернетът-на-всички-неща бъде създаден и
започне да функционира, хората може би ще се превърнат
от инженери в чипове, после в данни и в крайна сметка
може би ще се размият в пороя от данни като буца пръст в
придошла река.
Има опасност следователно датаизмът да стори на Homo
sapiens онова, което Homo sapiens е сторил на другите
животни. В хода на историята хората са създали глобална
мрежа и са преценявали всяко нещо според функциите му в
тази мрежа. Хиляди години това е подхранвало човешката
гордост и предразсъдъците. Тъй като хората са
изпълнявали най-важните функции в мрежата, ние лесно
сме си приписвали заслугите за нейните постижения и сме
се възприемали като венец на сътворението. Животът и
преживяванията на всички други животни са били
подценявани, защото те са изпълнявали много по-
маловажни функции, а животински вид, който преставал да
изпълнява каквато и да е функция, изчезвал. Когато обаче
ние, хората, изгубим функционалната си значимост в
мрежата, ще установим, че всъщност изобщо не сме
венецът на сътворението. Критериите, които ние сами сме
въвели, ще ни обрекат да изчезнем в забвение също като
мамутите и китайските речни делфини. И тогава ще се
окаже, че човешкият род е бил просто вълничка в
космичния поток от данни.
Ние не можем да предскажем бъдещето, защото
технологията не е детерминистична. Една и съща
технология може да създаде напълно различни общества.
Технологията на индустриалната революция например -
влаковете, електричеството, радиото, телефонът - е
използвана за установяването на комунистически
диктатури, фашистки режими и либерални демокрации.
Погледнете Южна Корея и Северна Корея: те са имали
достъп до една и съща технология, но са избрали да я
използват по много различен начин.
Развитието на изкуствения интелект и биотехнологията
безспорно ще преобразят света, но това не предопределя
един-единствен резултат. Всички сценарии, описани в тази
книга, трябва се разглеждат по-скоро като възможности,
отколкото като пророчества. Ако не ви харесват някои от
тези възможности, мислете и постъпвайте по нови начини,
които ще попречат на тези конкретни възможности да се
осъществят.
Не е лесно обаче да мислим и да постъпваме по нови
начини, защото мислите и действията ни обикновено са
наложени от идеологиите и социалните системи на деня.
Тази книга проследява произхода на тази обусловеност, за
да разхлаби хватката й и да ни позволи да действаме по
различен начин и да мислим много по-креативно за
бъдещето си. Вместо да стеснява хоризонтите ни, като
предсказва един-единствен дефинитивен сценарий, тя се
опитва да разшири тези хоризонти и да ни покаже много
по-широк спектър от възможности. Както неведнъж
подчертавах, никой всъщност не знае как ще изглеждат
трудовият пазар, семейството или екологията в 2050 г. или
кои религии, икономически системи и политически
структури ще господстват в света.
Разширяването на хоризонтите ни обаче може да има и
обратен резултат, като още повече ни обърка и
обезкуражи. При толкова много сценарии и възможности
какво да изберем? Светът се променя по-бързо от когато и
да било и ние сме заливани от неизмерими количества
данни, идеи, обещания и заплахи. Хората отстъпват властта
си на свободния пазар, мнението на тълпата и външните
алгоритми отчасти защото не можем да се справим с потопа
от данни. В миналото цензурата е функционирала, като е
блокирала информационния поток. В XXI в. цензурата
функционира, като удавя хората в несъществена
информация. Ние просто не знаем на какво да обърнем
внимание и често прахосваме времето си в изследвания и
спорове по маргинални проблеми. В древността да имаш
власт, е означавало да имаш достъп до информация. Днес
да имаш власт, означава да знаеш какво да пренебрегнеш.
Имайки предвид всичко, което се случва в нашия хаотичен
свят, върху какво да се съсредоточим?
Ако става въпрос за месеци, вероятно най-добре ще е да
се съсредоточим върху непосредствени проблеми като
размириците в Близкия изток, бежанската криза в Европа и
забавянето на темповете на растеж на китайската
икономика. Ако става въпрос за десетилетия, на преден
план излизат глобалното затопляне, задълбочаващото се
неравенство и сътресенията на трудовия пазар. Но ако
погледнем на живота в наистина дългосрочна перспектива,
всички проблеми и промени ще бъдат засенчени от три
взаимосвързани процеса:

1. Науката все повече се обединява около една

всеобхватна догма, според която организмите са алгоритми,
а животът - обработка на данни.
2. Интелектът се откъсва от съзнанието.
3. Несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми може
би скоро ще ни познават по-добре, отколкото ние сами се
познаваме.

Тези три процеса повдигат три важни въпроса, които,

надявам се, ще останат в съзнанието ви дълго след като сте
прочели тази книга:

1. Наистина ли организмите са просто алгоритми, а

животът - просто обработка на данни?
2. Кое е по-ценно - интелектът или съзнанието?
3. Какво ще се случи с обществото, политиката и
ежедневния живот, когато несъзнателни, но
високоинтелигентни алгоритми ни познават по-добре,
отколкото ние сами се познаваме?
Ювалн Ной Харари