Датаизмът не е нито либерален,

нито хуманистичен.
(ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ)
 Датаизмът не е нито либерален, нито
хуманистичен. Трябва да подчертаем обаче, че
датаизмът не е антихуманистичен. Той няма нищо
против човешките преживявания. Той просто не
смята, че по своята същност те имат стойност.
Когато разглеждахме трите основни направления в
хуманизма, зададохме въпроса кое преживяване
има по-голяма стойност: да слушаш Бетховеновата
Пета симфония, Чък Бери, традиционна пигмейска
песен или воя на разгонена вълчица. Датаистът би
казал, че спорът е безсмислен, защото музиката
трябва да се оценява по данните, които носи в себе
си, а не по преживяването, което поражда.
Датаистът вероятно ще поясни, че Петата
симфония съдържа повече данни от
традиционната песен на пигмеите, защото
използва повече акорди и тоналности и препраща
към много повече музикални стилове.
Следователно ви е необходим много по-голям
изчислителен капацитет, за да дешифрирате
Петата симфония, и ще получите много повече
знания, когато го направите.
Музиката от тази гледна точка е математически
модел. Математиката може да опише всяка
музикална композиция, както и отношенията
между две композиции. Може да се измери точната
информационна стойност на всяка симфония,
песен или вой и да се определи кое е по-богато.
Преживяванията, които те пораждат у хората или
вълците, на практика нямат значение. Вярно, през
последните 70 000 години човешките
преживявания са най-успешните алгоритми за
обработка на данни на света и затова има сериозни
основания те да бъдат възвеличавани. Скоро обаче
може би ще стигнем до момент, когато тези
алгоритми ще бъдат изместени или дори ще се
превърнат в бреме.
Sapiens еволюира в африканската савана преди
десетки хиляди години и неговите алгоритми
просто не са пригодени да се справят с
информационните потоци на XXI в. Можем да се
опитаме да актуализираме човешката система за
обработване на данни, но това може би няма да е
достатъчно. Интернетът-на-всички-неща може би
скоро ще създаде толкова мащабни и бързи потоци
от данни, че дори усъвършенстваните човешки
алгоритми няма да са в състояние да ги обработват.
Когато автомобилите заместват файтоните, хората
не усъвършенстват конете - те просто ги
„пенсионират“. Може би е дошло време да
направим същото с Homo sapiens.
Датаизмът има строго функционален подход към
човечеството и преценява стойността на
човешките преживявания според функцията им в
механизмите за обработване на данни. Ако
разработим алгоритъм, който изпълнява същата
функция по-добре, човешките преживявания ще
изгубят стойността си. Ако можем да заменим не
само шофьорите на такси и лекарите, но и
адвокатите, поетите и музикантите с по-
съвършени компютърни програми, какво ни
интересува, че тези програми нямат съзнание и
субективни преживявания? Ако някой хуманист
започне да превъзнася светостта на човешките
преживявания, датаистите ще отхвърлят думите
му като сантиментални брътвежи.
„Преживяването, което възхвалявате, е просто
остарял биохимичен алгоритъм. В африканската
савана преди 70 000 години този алгоритъм е бил
много съвършен. Дори през XX в. той е
жизненоважен за армията и икономиката. Но скоро
ние ще разполагаме с много по-добри алгоритми.“
В кулминацията на много холивудски
научнофантастични филми хората са изправени
пред нашествие от извънземни, армия от
разбунтували се роботи или всезнаещ
суперкомпютър, който иска да ги унищожи.
Човешкият род сякаш е обречен. Но в последния
момент, противно на всички очаквания,
човечеството възтържествува благодарение на
нещо, което извънземните, роботите и
суперкомпютрите не познават и не могат да
разберат: любовта. Вдъхновен от своята любима,
героят, който до този момент е бил манипулиран от
суперкомпютъра и надупчен от куршумите на зли
роботи, изведнъж прави някакъв неочакван ход и
сразява озадачената Матрица. За датаизма
сценарии от този род са направо смешни. „Това ли
е единственото, което можете да измислите? -
укорява той холивудските сценаристи. - Любов? И
то дори не някаква платонична космична любов, а
плътско привличане между два бозайника?
Наистина ли смятате, че един всезнаещ компютър
или извънземни, успели да покорят цялата
Галактика, ще изгубят ума и дума просто пред
прилив на хормони?“
Приравнявайки човешките преживявания с
информационни схеми, датаизмът подкопава
първичния източник на авторитет и смисъл за
хората и поставя началото на мощна религиозна
революция, каквато не е имало от XVIII в. насам.
Във времето на Лок, Хюм и Волтер хуманистите
твърдят, че „Бог е продукт на човешкото
въображение“. Датаистите сега им отвръщат със
същото, като казват: „Да, Бог е продукт на
човешкото въображение, но на свой ред човешкото
въображение е продукт на биохимични
алгоритми.“ В XVIII в. хуманизмът изтласква Бог
встрани, като замества теоцентричния с
хомоцентричен светоглед. В XXI в. датаизмът може
би ще изтласка хората встрани, като замести
хомоцентричния с датацентричен светоглед.
Датаистката революция вероятно ще отнеме
няколко десетилетия, а може би дори един или два
века. Но и хуманистичната революция не
побеждава за една нощ. Първоначално хората
продължават да вярват в Бог, твърдейки, че хората
са свещени, защото са сътворени от Бога с някаква
божествена цел. Едва много по-късно някои се
осмеляват да кажат, че човекът е свещен сам по
себе си и Бог изобщо не съществува. Днес повечето
датаисти твърдят, че интернетът-на-всички-неща
е свещен, защото хората го създават, за да служи на
човешките потребности. В крайна сметка обаче
този „божествен“ интернет може да стане свещен
сам по себе си.
Преминаването от хомоцентрично към
датацентрично виждане за света няма да е просто
философска революция. Това ще е практическа
революция. Всички наистина значими революции
са практически. Хуманистичната идея, че „хората
са измислили Бога“, е значима, защото има
значими практически последици. Датаистката
идея, че „организмите са алгоритми“, е значима
поради ежедневните си практически последствия.
Идеите променят света само когато променят
поведението ни.
В древния Вавилон, когато се сблъскват с трудна
дилема, хората се изкачват посред нощ на върха на
местния храм и съзерцават небето. Вавилонците
вярват, че звездите контролират съдбата им и
предсказват бъдещето им. Наблюдавайки звездите,
вавилонците решават дали да се оженят, дали да
орат нивите, или да тръгнат на война.
Философските им убеждения намират израз в
абсолютно практични действия.
Библейски религии като юдаизма и
християнството разказват различна история:
„Звездите лъжат. Бог, който е сътворил звездите,
разкрива цялата истина в Библията. Затова стига
сте наблюдавали звездите - четете Библията!“ Това
също е практически съвет. Когато хората не знаят
за кого да се оженят, каква професия да изберат
или дали да тръгнат на война, те четат Библията и
следват напътствията й.
После идват хуманистите със съвсем нов
наратив: „Хората са измислили Бог, написали са
Библията и след това са я тълкували по най-
различни начини. Затова самите хора са източник
на цялата истина. Можете да четете Библията като
вдъхновяващо човешко творение, но всъщност
това не ви е необходимо. Ако сте изправени пред
някаква дилема, просто слушайте вътрешния си
глас и го следвайте.“ Хуманизмът след това дава
подробни практически инструкции как да слушате
вътрешния си глас, например, като съзерцавате
залеза, четете Гьоте, водите си личен дневник,
споделяте с близък приятел или гласувате в
демократични избори.
Векове наред и учените приемат тези
хуманистични напътствия. Когато се чудят дали да
сключат брак, физиците също съзерцават залеза и
се опитват да се вслушат във вътрешния си глас.
Когато се колебаят дали да приемат
проблематично предложение за работа, химиците
също си водят дневници или споделят
колебанията си с приятели. Когато разсъждават
дали е по-добре да се воюва, или да се сключи
мирен договор, биолозите също изразяват
мнението си в демократични избори. Когато пишат
книги за изумителните си открития,
изследователите на човешкия мозък често
поставят подходящ цитат от Гьоте на първа
страница. Това е основата на съвременния съюз
между наука и хуманизъм, благодарение на който
се запазва деликатното равновесие между
модерния ин и модерния ян - между разума и
емоцията, между лабораторията и музея, между
производствената линия и супермаркета.
Учените не само провъзгласяват човешките
чувства за свещени, но намират и чудесна
еволюционна причина да го правят. След Дарвин
биолозите започват да обясняват, че чувствата се
сложни алгоритми, създадени от еволюцията, за да
могат животните да вземат правилни решения.
Любовта, страхът и страстите ни не са някакво
мъгляво духовно явление, което не служи за нищо
друго, освен за съчиняване на поезия. Те всъщност
капсулират практически знания, трупани милиони
години. Когато четете Библията, вие получавате
съвети от неколцина свещеници или равини,
живели в древен Йерусалим. Когато обаче слушате
собствените си чувства, вие следвате алгоритъм,
който еволюцията е развивала в продължение на
милиони години и който е издържал на най-
прецизния качествен контрол на естествения
отбор. Чувствата ви - това е гласът на милиони
предци, всеки от които е успявал да оцелее и да
създаде потомство във враждебна среда. Чувствата
ви не са безпогрешни, разбира се, но са по-добри от
повечето други източници на съвети. Милиони и
милиони години чувствата са били най-добрите
алгоритми на света. Затова по времето на
Конфуций, на Мохамед или на Сталин хората е
трябвало да слушат чувствата си, вместо
доктрините на конфуцианството, исляма или
комунизма.
В XXI в. обаче чувствата вече не са най-добрите
алгоритми на света. Ние разработваме по-
съвършени алгоритми, които използват
безпрецедентна изчислителна мощност и
гигантски масиви от данни. Алгоритмите на Гугъл
и Фейсбук не само знаят какво точно чувствате, те
знаят и безброй други неща за вас, които вие дори
не подозирате. Затова вие трябва да престанете да
слушате чувствата си и да започнете да слушате
тези външни алгоритми. Каква е ползата от
демократични избори, когато алгоритмите знаят
не само как всеки отделен човек ще гласува, но и
скритите неврологични причини един човек да
гласува за демократите, а друг - за
републиканците? Хуманизмът повелява:
„Слушайте чувствата си!“ но датаизмът заповядва:
„Слушайте алгоритмите! Те знаят какво чувствате.“
Когато решавате за кого да се ожените, каква
професия да изберете или дали да започнете
война, датаизмът ще ви каже, че би било пълна
загуба на време да се изкачвате на върха на
планината, за да съзерцавате как слънцето залязва
на хоризонта. Би било също толкова излишно да
ходите в музей, да си водите дневник или да
споделяте с приятел. Да, за да вземете правилните
решения, вие трябва да се опознаете по-добре. Но в
XXI в., ако искате да се опознаете, има много по-
добри начини да го направите от това да се
катерите по планините, да ходите по музеи или да
пишете дневници. Ето ви няколко практически
датаистки съвета:
„Искате да знаете кой сте всъщност? - пита
датаизмът. - Забравете за планините и музеите.
Изследвали ли сте своята ДНК? Не?! Какво чакате?
Направете го още днес. И убедете баба си и дядо си,
майка си и баща си и братята и сестрите си и те да
изследват своята ДНК - техните данни са важни за
вас. А чували ли сте за биометричните устройства,
които измерват кръвното ви налягане и пулса ви
двайсет и четири часа дневно? Добре тогава -
купете си такова устройство, сложете го на себе си
и го свържете със смартфона си. А докато
пазарувате, купете си и мобилна камера и
микрофон, документирайте всичко, което правите,
и го качете онлайн. И дайте възможност на Гугъл и
Фейсбук да четат всичките ви имейли, да следят
всичките ви разговори и електронни съобщения и
да записват всичките ви лайкове и кликове. Ако
направите всичко това, всемогъщите алгоритми на
интернета-на-всички-неща ще ви кажат за кого да
се ожените, каква професия да изберете и дали да
тръгнете на война.“
Но откъде се появяват тези всемогъщи
алгоритми? Това е тайната на датаизма. Както
според християнството ние, хората, не можем да
разберем Бог и Неговия замисъл, така датаизмът
заявява, че човешкият мозък не може да проумее
новите „божествени“ алгоритми. Днес, разбира се,
алгоритмите най-често се пишат от човешки
хакери. Но наистина важните алгоритми -
например алгоритъмът на търсачката на „Гугъл“ -
се разработват от огромни екипи. Всеки член на
екипа е наясно само с една част от пъзела и никой
не разбира алгоритъма като цяло. С развитието на
машинното самообучение и изкуствените
неврални мрежи все повече алгоритми еволюират
сами, самоусъвършенстват се и се учат от грешките
си. Те анализират астрономически количества
данни, които никой човек не е в състояние да
обхване, и се научават да разпознават модели и да
прилагат стратегии, които са непостижими за
човешкия ум. Зародишният алгоритъм
първоначално може да е бил разработен от хора, но
развивайки се, той следва свой собствен път и
отива там, където човек никога не е стъпвал и
никога не може да го последва.

Ювал Харари