ЗАПИСВАЙТЕ, КАЧВАЙТЕ В

МРЕЖАТА, СПОДЕЛЯЙТЕ!
Но може би не се налага някой да ви убеждава, особено ако
сте под двай сет години. Хората просто искат да са част от
информационния поток, дори това да означава да се откажат
от личното си пространство, от независимостта и от
индивидуалността си. Хуманистичното изкуство
провъзгласява индивидуалния гений за свещен, затова
драсканици на Пикасо върху салфетка се продават за
милиони долари на търг в „Сотбис“. Хуманистичната наука
величае индивидуалния изследовател, затова всеки учен
мечтае да постави името си под статия в списания като
„Сай ънс“ или „Ней чър“. Но днес все по-голям брой
художествени или научни творения са плод на постоянното
сътрудничество на „всички“. Кой пише Уикипедия? Всички
ние.
Индивидът се превръща в микрочип в една гигантска
система, която никой не разбира напълно. Всеки ден аз
поглъщам безброй битове информация посредством имей ли,
телефонни обаждания и статии; обработвам данните и
изпращам обратно други битове информация чрез нови
имей ли, телефонни обаждания и статии. Аз не зная къде се
вмествам в голямата схема на нещата, нито как моите битове
информация се свързват с битовете, произведени от
милиарди други хора или компютри. Нямам време да го
установя, защото съм твърде зает да отговарям на имей ли. И
докато обработвам все повече данни все по-ефикасно - с още
имей ли, телефонни обаждания и статии, - аз заливам хората
около мен с още повече данни.
Този несекващ поток от данни поражда нови изобретения
и създава нови предизвикателства, които никой не планира,
никой не контролира и никой не проумява. Никой не разбира
как функционира глобалната икономика и накъде върви
глобалната политика. Но никой няма нужда да го разбира.
Единственото, което е необходимо, е вие да отговаряте по-
бързо на имей лите си - и да позволявате на системата да ги
прочете. Както капиталистите вярват в невидимата ръка на
свободния пазар, така датаистите вярват в невидимата ръка
на потока от данни.
Глобалната система за обработване на данни става
всезнаеща и всемогъща, затова да си свързан със системата,
се превръща в единствен източник на смисъл. Хората искат
да се слеят с информационния поток, защото, когато е част от
информационния поток, човек е част от нещо много по-
голямо от него самия. Традиционните религии ни уверяваха,
че всяка наша дума и дей ствие са част от някакъв голям
космичен замисъл, че Бог ни наблюдава всяка минута и следи
всичките ни мисли и чувства. Религията на данните днес
казва, че всяка наша дума и дей ствие са част от големия
информационен поток, че алгоритмите постоянно ни
наблюдават и следят всичко, което правим и чувстваме. На
повечето хора това много се харесва. За вярващите да си
откъснат от информационния поток, означава да нямаш
смисъл в живота. Има ли някакво значение какво правиш или
какво преживяваш, ако никой не научава за това и ако то не
допринася по някакъв начин за глобалния обмен на
информация?
Хуманизмът смята, че преживяванията се осъществяват
вътре в нас и че трябва да открием в себе си смисъла на
всичко случващо се, за да изпълним Вселената със смисъл.
Датаистите вярват, че преживяванията нямат стой ност, ако
не са споделени, и че ние не трябва - не можем - да търсим
смисъл в себе си. Ние трябва единствено да документираме и
да свързваме преживяванията си с големия поток от данни, а
алгоритмите ще открият техния смисъл и ще ни кажат какво
да правим. Преди двай сет години японските туристи бяха
обект на всеобщ присмех, защото винаги носеха фотоапарати
и снимаха всичко, което видят. Днес всички го правят. Ако
отидете в Индия и видите слон, вие не гледате слона и не се
питате: „Какво изпитвам?“ - нямате време, защото търсите
смартфона си, снимате слона, качвате снимката във Фей сбук,
а после на всеки две минути проверявате колко лай кове сте
получили. Да си водиш таен дневник - нещо обичай но за
предишните поколения, - за днешните младежи е абсолютно
лишено от смисъл. Защо да пишеш нещо, ако никой няма да
го прочете? Новото мото гласи: „Ако преживяваш нещо -
документирай го. Ако документираш нещо - качи го в
интернет. Ако качиш нещо в интернет - сподели го.“
В тази книга ние многократно задавахме въпроса кое
прави хората по-висши от другите животни. Датаизмът дава
нов и елементарен отговор. Сами по себе си човешките
преживявания не са по-висши от преживяванията на вълците
или слоновете. Всеки бит информация е важен колкото
всички останали. Хората обаче могат да пишат стихове и
блогове за преживяванията си, да ги постват онлай н и така
да обогатяват глобалната система за обработка на данни.
Именно затова техните битове са важни. Вълците не могат да
го направят. Затова преживяванията на вълците - колкото и
дълбоки и сложни да са те - нямат стой ност. Нищо чудно, че
ние така трескаво превръщаме преживяванията си в данни.
Това не е въпрос на мода. Това е въпрос на оцеляване. Ние
трябва да докажем на себе си и на системата, че все още
имаме стой ност. А стой ността се крие не в това да имаш
преживявания, а да превърнеш тези преживявания в
свободен информационен поток.
(Впрочем вълците - или поне техните братовчеди, кучетата
- не са безнадежден случай . Фирма, наречена No More Woof
(„Стига с това бау-бау“), разработва каска, с която ще
анализира кучешките преживявания. Каската ще следи
вълните в мозъка на кучето и ще използва компютърни
алгоритми, за да преведе елементарни чувства като „гладен
съм“ на човешки език.[233] Кучето ви скоро може би ще има
свой собствен фей сбук или туитър акаунт - може би с повече
лай кове и последователи от вас.)