ИНФОРМАЦИЯТА ИСКА ДА БЪДЕ СВОБОДНА

Датаизмът, също като капитализма, Първоначално е неутрална научна теория,

но сега вече мутира в религия, която претендира да решава кое е добро и кое зло.
Върховната ценност в тази нова религия е „информационният поток“. Ако
животът е движение на информация и ако смятаме, че животът е добър, значи
трябва да задълбочаваме и разширяваме информационния поток във Вселената.
Според датаизма човешките преживявания не са святи и Homo sapiens не е венец
на сътворението, нито предшественик на някакъв бъдещ Homo deus. Хората са
просто инструменти за създаване на интернета-на-всички-неща, кой то в край на
сметка може да се разпространи от планетата. Земя в цялата Галактика и дори в
цялата Вселена. Тази космическа система за обработване на данни ще е като
Господ. Тя ще е навсякъде и ще контролира всичко, и хората са предопределени да
станат част от нея.
Това схващане напомня за някои традиционни религиозни визии. Индуистите
например вярват, че хората могат и трябва да се слеят с универсалната душа на
Вселената - Атман. Християните вярват, че след смъртта праведните са обгърнати
от безкрай ната Божия милост, а грешниците завинаги са лишени от Неговото
присъствие. В Силициевата долина пророците на датаизма съзнателно използват
традиционен месиански език. Книгата с пророчества на Рей Кърцуай л например е
озаглавена „Сингулярността е близо“, което напомня думите на Й оан Кръстител:
„Покай те се, защото се приближи царството небесно“ (Мат., 3:2).
Датаистите обясняват на онези, които все още се прекланят пред същества от
плът и кръв, че са прекалено привързани към остаряла технология. Homo sapiens е
изживял времето си алгоритъм. Какво всъщност е предимството на хората пред
кокошките? Само това, че при хората информационният поток се движи по много
по-сложна схема. Хората поглъщат повече информация и я обработват,
използвай ки по-добри алгоритми от кокошките. (На езика на ежедневието това
означава, че хората по презумпция имат по-дълбоки чувства и по-висши
интелектуални способности. Но спомнете си, че според сегашната биологическа
догма емоциите и интелектът не са нищо друго освен алгоритми.) Е, добре, ако
можем да създадем система за обработване на данни, която да асимилира дори
повече информация от едно човешко същество и да я обработва по-ефикасно,
няма ли тази система да бъде по-висша от човека, така както човекът е по-висш от
кокошката?
Датаизмът не се задоволява с празни пророчества. Като всяка религия, той има
и практически заповеди. Преди всичко датаистът трябва да увеличава
информационния поток, като свързва все повече медии и като произвежда и
консумира все повече информация. Като другите популярни религии, датаизмът
има и мисия. Неговата втора заповед е, че всичко трябва да бъде свързано със
системата, включително еретиците, които не желаят да бъдат свързани. При това
„всичко“ означава не само хората. То означава всички неща. Телата ни, разбира се,
но също автомобилите по улиците, хладилниците в кухните, кокошките в
птицефермите и дърветата в джунглата - всички те трябва да бъдат свързани в
интернета-на-всички-неща. Хладилникът ще контролира колко яй ца има в
отделението за яй ца и ще съобщава в птицефермата кога трябва да изпрати нова
доставка. Автомобилите ще разговарят помежду си, а дърветата в джунглата ще
докладват какво е времето и равнището на въглероден двуокис. Нито една част от
Вселената не трябва да остане извън голямата мрежа на живота, а блокирането на
информационния поток би било най -големият грях. Какво е смъртта, ако не
състояние, в което информационният поток секва? Затова датаизмът
провъзгласява свободата на информацията за най -висше благо.
Хората рядко успяват да си измислят някакви напълно нови ценности. За
последен път това се случва през XVIII в., когато хуманистичната революция
започва да проповядва вдъхновяващите идеали за свобода, равенство и братство
между хората. След 1789 г. - въпреки многоброй ните вой ни, революции и
сътресения - хората не са успели да си изградят никакви нови ценности. Всички
конфликти и борби оттогава насам са се водели или в името на трите
хуманистични ценности, или в името на дори по-стари ценности като
преклонение пред Бога или служба на нацията. Датаизмът е първото движение
след 1789 г., което създава една наистина нова ценност: свобода на
информацията.
Не трябва да смесваме свободата на информацията със стария либерален идеал
за свобода на словото. Свободата на словото се дава на хората и защитава правото
им да мислят и да говорят каквото искат - а също така правото им да мълчат и да
пазят мислите си за себе си. Свободата на информацията обаче не се дава на
хората. Тя се дава на информацията. Нещо повече, тази нова ценност може да
накърни традиционната свобода на словото на хората, като постави правото на
информацията да циркулира свободно над правото на хората да притежават
данни и да ограничават движението им.
На 11 януари 2013 г. датаизмът получи първия си мъченик, когато Арън Шуорц,
двай сет и шест годишен американски хакер, се самоуби в апартамента си. Шуорц
бе рядък гений . На 14 години той участва в разработването на ключовия RSS
протокол. Шуорц също твърдо вярва в свободата на информацията. През 2008 г.
той публикува „Партизански манифест за свободен достъп“, в кой то настоява за
свободен и неограничен информационен поток. Шуорц казва: „Ние трябва да
вземаме информация отвсякъде, където тя се съхранява, да я копираме и да я
споделяме със света. Трябва да вземем всичко онова, на което авторските права са
изтекли, и да го архивираме в интернет. Трябва да се сдобием с тай ните бази
данни и да ги качим в мрежата. Трябва да изтеглим научните списания и да ги
публикуваме в социалните мрежи. Трябва да водим партизанска вой на за
свободен достъп.“
И Шуорц прави точно това. Възмутен е от факта, че дигиталната библиотека
JSTOR кара клиентите си да плащат за предлаганите услуги. JSTOR съхранява
милиони научни изследвания и статии и вярва в свободата на словото на учените
и на списанията, която включва и свободата да определят такса за четенето на
техните статии. Според JSTOR, ако искам да ми плащат за идеите, които съм
създал, това е мое право. Но Шуорц не мисли така. Той вярва, че информацията
иска да е свободна, че идеите не принадлежат на хората, които са ги създали, и че
е погрешно информацията да се затваря зад стени и за достъпа до нея да се плаща
входна такса. Използва компютърната мрежа на Масачусетския технологичен
институт, за да влезе в JSTOR и да изтегли оттам стотици хиляди страници с
научни статии, които иска да разпространи в интернет, за да може всеки свободно
да ги чете.
 Шуорц е арестуван и изправен пред съд. Когато разбира, че по всяка вероятност
ще бъде осъден и изпратен в затвора, той се обесва. Хакери реагират с петиции и
атаки срещу академичните и правителствените институции, които са
преследвали Шуорц и които ограничават свободата на информацията. JSTOR от
своя страна е принудена да се извини за своята роля в трагедията и днес
разрешава свободен достъп до много, макар не всички, от материалите си. [231]

За да убедят скептиците, датаистките мисионери непрестанно обясняват

огромните ползи от свободата на информацията. Както капиталистите вярват, че
всички блага зависят от икономическия растеж, така датаистите вярват, че
всички блага - включително икономическият растеж - зависят от свободата на
информацията. Защо САЩ се развиваха по-бързо от СССР? Защото в САЩ имаше
по-свободно движение на информацията. Защо американците са по-здрави, по-
богати и по-щастливи от иранците или нигерий ците? Благодарение на свободата
на информацията. Ако искаме да създадем един по-добър свят, трябва да
разкрепостим информацията.
Вече видяхме, че Гугъл може да открива нови епидемии по-бързо от
традиционните здравни организации, но само ако му дадем свободен достъп до
информацията, която произвеждаме. Свободният информационен поток може да
намали замърсяването на околната среда и отпадъците например, ако
рационализираме транспортната система. През 2010 г. броят на частните
автомобили в света надхвърля един милиард и продължава да нараства. Четири
[232]

години по-късно те са вече 1.2 милиарда. До 2035 се очаква да станат 2 милиарда.

Нарастването е с около 4-5% на година. Тези коли замърсяват планетата и
прахосват огромни ресурси, не на последно място като изискват още по-широки
пътища и още повече места за паркиране. Хората вече са така свикнали с
удобствата на частните автомобили, че надали ще се задоволят с автобусите и
влаковете. Датаистите обаче изтъкват, че онова, което хората всъщност искат, е
по-скоро мобилност, отколкото собствен автомобил, и че една добра система за
обработване на данни може да осигури тази мобилност много по-евтино и по-
ефикасно.
Аз имам лека кола, но през по-голямата част от времето тя стои по паркинги. В
обикновен ден сядам в колата си в 8:04 и карам половин час до университета,
където оставям колата на паркинга за цял ден. В 18:11 се връщам в колата, карам
половин час до вкъщи - и това е всичко. Използвам колата си само един час на ден.
За какво ми е тя през останалите двай сет и три часа? Защо да не създадем някаква
умна мрежа от автомобили, управлявана от компютърни алгоритми?
Компютърът ще знае, че трябва да тръгна от дома си в 8:04, и ще изпрати най -
близката самоуправляваща се кола да ме вземе точно в този момент. След като ме
остави в университета, колата ще бъде на разположение за други цели, вместо да
ме чака на паркинга. Точно в 18:11, когато излизам от университета, друга кола за
общо ползване ще спре до мен и ще ме откара у дома. Така 50 милиона
самоуправляващи се автомобила за общо ползване ще заменят 1 милиард частни
коли, а ние ще имаме нужда от по-малко пътища, мостове, тунели и паркинги. При
условие, разбира се, че аз се откажа от неприкосновеността на личния си живот и
разреша на алгоритмите винаги да знаят къде съм и къде искам да отида.