ИСТОРИЯТА НАКРАТКО

От гледна точка на датаизма ние можем да разглеждаме

човешкия род като една цялостна система за обработване на
данни, в която отделните хора изпълняват функцията на
чипове. Ако това е така, можем да приемем цялата човешка
история като процес на подобряване на ефикасността на тази
система чрез четири основни метода:
1. Увеличаване на броя на процесорите. Град със 100
000 жители има по-голяма изчислителна мощност от село с
хиляда.
2. Увеличаване видовете процесори. Различните
процесори използват различни начини за пресмятане и
анализиране на данните. Използването на различни видове
процесори в една обща система следователно може да
увеличи ней ния динамизъм и креативността й . Разговорът
между селянин, свещеник и лекар може да доведе до
формулирането на нови идеи, които никога не биха се
родили в разговор между трима ловци събирачи.
3. Увеличаване броя на връзките между процесорите.
Няма смисъл да се увеличават броят и видовете процесори,
ако те не са добре свързани помежду си. Търговска мрежа,
свързваща десет града, вероятно ще доведе до много повече
икономически, технологически и социални нововъведения,
отколкото десет изолирани града.
4. Увеличаване свободата на движение между
съществуващите връзки. Свързването на процесорите не би
било полезно, ако информацията не може да се движи
свободно. Построяването на пътища между десет града едва
ли би помогнало много, ако по тях вилнеят разбой ници или
ако някой параноичен деспот не разрешава на търговци и
пътници да се придвижват по тях така, както желаят.
Тези четири метода често влизат в противоречие. Колкото
е по-голям броят на процесорите и колкото повече са
различните видове, толкова по-трудно е да се осъществи
свободна връзка между тях. Изграждането на Sapiens
системата за обработване на данни следователно преминава
през четири основни фази, във всяка от които преобладава
различен метод.
Първата фаза започва с когнитивната революция, която
позволява свързването на голям брой Sapiens в една обща
мрежа за обработване на данни. Това дава на Sapiens
решаващо предимство пред всички други човешки и
животински видове. Броят неандерталци, шимпанзета или
слонове, които можете да свържете в една мрежа, е строго
ограничен, но за Sapiens няма такова ограничение.
Представителите на Sapiens използват предимството си в
обработването на данни, за да завладеят света. Заселвай ки се
в различни земи и на различни климати, те обаче губят
връзка помежду си и преминават през различни културни
трансформации. Резултатът е огромно разнообразие от
човешки култури, всяка със свой стил на живот, свои
поведенчески схеми и свое виждане за света. Следователно
първата фаза от историята включва увеличаване на броя и
видовете човешки процесори в ущърб на връзката помежду
им: преди 20 000 години в Европа има много повече Sapiens,
отколкото преди 70 000 години, a Sapiens в Европа обработва
информацията по различен начин от Sapiens в Китай . Между
хората в Европа и в Китай обаче няма връзка и изглежда
абсолютно невъзможно всички те някой ден да се превърнат
в част от една обща система за обработване на данни.
Втората фаза започва със земеделската революция и
продължава до появата на писмеността и парите преди около
5000 години. Земеделието ускорява демографския растеж,
така че броят на човешките процесори рязко нараства.
Същевременно земеделието позволява на много повече хора
да живеят в тясна близост, при което се създават гъсти
локални мрежи с безпрецедентен брой процесори. Освен това
земеделието създава нови стимули и възможности различни
мрежи да търгуват и общуват помежду си. Въпреки това през
втората фаза центробежните сили са преобладаващи. Без
писменост и без пари хората не могат да създадат градове,
царства и империи. Човечеството все още е разделено на
безброй малки племена, всяко със свой собствен начин на
живот и светоглед. Да се обедини цялото човечество, не е
дори фантазия.
Третата фаза започва с изобретяването на писмеността и
парите преди около 5000 години и продължава до началото
на научната революция. Благодарение на писмеността и
парите гравитационното поле на човешкото сътрудничество
най -сетне преодолява центробежните сили. Човешките групи
се свързват и смесват, създавай ки градове и царства.
Политическите и търговските връзки между различните
градове и царства също укрепват. Поне от първото
хилядолетие пр.Хр. - когато се появяват монетите, империите
и универсалните религии - хората започват съзнателно да
мечтаят за създаването на обща мрежа, която да обхване
целия свят.
Тази мечта се превръща в дей ствителност през четвъртата
и последна фаза от историята, която започва около 1492 г.
Първите изследователи, завоеватели и търговци на
модерността плетат първите рехави нишки, които оплитат
целия свят. В късния модерен период тези нишки стават по-
здрави и по-плътни и паяжината от времето на Христофор
Колумб се превръща в стоманената и асфалтовата мрежа на
XXI в. И което е още по-важно, информацията получава
възможността да се движи все по-свободно по тази глобална
мрежа. Когато Колумб за пръв път свързва евразий ската с
американската мрежа, само ограничен брой битове
информация успяват да прекосяват океана всяка година,
промъквай ки се между бариерите от културни
предразсъдъци, строга цензура и политическа репресия. Но с
течение на времето свободният пазар, научната общност,
господството на закона и разпространяването на
демокрацията премахват бариерите. Ние често си
въобразяваме, че демокрацията и свободният пазар
побеждават, защото са „добри“. Истината е, че те побеждават,
защото подобряват глобалната система за обработване на
данни.
 И така, през последните 70 000 години човечеството първо
се разпръсва, после се разделя на отделни групи и накрая
отново се събира. Процесът на обединение обаче не ни връща
към началото. Когато различните човешки групи се сливат в
днешното глобално село, всяка носи със себе си уникално
наследство от начини на мислене, инструменти и привички,
които е събирала и развивала по пътя си. Нашите
съвременни килери са пълни с пшеница от Близкия изток,
картофи от Андите, захар от Нова Гвинея и кафе от Етиопия.
Аналогично езикът, религията, музиката и политиката ни са
пълни с наследствени бижута от цялата планета.[230]
Ако човешкият род наистина е една единна система за
обработване на данни, каква е ней ната продукция?
Датаистите биха казали, че продукцията й ще е създаването
на нова и дори още по-ефективна система за обработване на
данни, наречена интернет-на-всички-неща (IoT). След като
тази мисия бъде изпълнена, Homo sapiens ще изчезне.