Епикур

Живее и твори във време , когато древно- гръцкия полис се разпада. Според него
основата на блажения живот е удоволствие. Създава течение във философията, наречено
хедоизъм. Удоволствието е избягване на отрицателните страни от начина на живот,
благодарение на вътрешното усещане , сетивата, изпитването. Самият Епикур живеел скромно
– пишел, че водата и хлябът са му достатъчни и с малко сирене може да поразточителства. Той
събира около себе си приятелски кръг, наречен „градината на Епикур“, който просъществува
шест века след него. Епикур твърди, че удоволствието е „начало“ и край на блажения живот.
Разумността е синоним на добродетелния блажен живот. Да можеш да съдържаш емоциите и
страстите си. Мъдрецът смята,че самодостатъчността е „велико благо“ и човек трябва да се учи
сам от себе си, да се разсеят страховете от ума, човек да живее спокойно, за да живее
удоволствието на живота. Най-известната му мисъл е тази за смъртта към човешкото
съществуване. „Когато ние сме там, нея я няма, а когато тя е – нас ни няма.“ В човешкото
съзнание тя е само страх и отрицателна мисъл. Според ученици на Епикур, мъдреца съвместява
в себе си пълната картина на блаженство и щастие. Той цени много приятелството. Единствено
със сродна душа можеш да споделиш удоволствието на свободната си душа, да пропъдиш
смъртта от битието, да не изпитваш болка и да изпитваш една чиста наслада от самия себе си.