„Дон Жуан“ – Конфликтът като сблъсък на ценности

Поемата на Байрон „Дон Жуан“ представя един герой по времето на романтизма.

Дон Жуан е млад и привлекателен мъж с благородно потекло, който притежава
изключителни качества – умствени и физически, благодарение на които има
възможност да вижда неща, които обществото не забелязва.

В осма песен на поемата се разглежда една от най-запомнящите се войни между

руснаци и турци, а именно тази при град Измаил, където Дон Жуан се включва в
руската армия, за да не бъде открит от турците (от които бяга).

Байрон не разглежда войната по обичайния начин - като сблъсък между „нашите“ и

„враговете“. В този конфликт „лошите" са не представителите на другите народи, а
онези, които водят войни за задоволяване на егоистичните си интереси. Другите, които
в тези войни губят дом, семейство и живот, са показани не като „добрите“, пример за
подражание, а като жертви. Поетът, а заедно с него и читателят, взима тяхната страна в
опита си да защити човешките ценности.

Така конфликтът, разгърнат в осма песен, става отражение на две противоположни

представи за света. За едната от тях, аристократичната, войната е добро, даващо
възможност на героя да се сдобие със слава, ордени, постове и богатство, без оглед на
това колко „обикновени“ човешки животи са погубени. За другата, гражданската,
войната е зло, пречещо на човека да живее в мир и труд. В тази представа поезията
служи на правдата, а не се продава на властта. Най-ясно тази идея е прокарана в
епизода, в който Дон Жуан спасява едно дете, изправяйки се срещу своите „братя по
оръжие“. Описването на едно конкретно историческо събитие - превземането на
крепостта Измаил - е само повод да се разгледа и оцени войната от гледна точка на
променящите се човешки ценности. Затова Байрон толкова често съпоставя описаните
от него събития с различни литературни възприятия - от Омир до Шекспир. Той
защитава модерния възглед, според който човешкият живот е абсолютна ценност, а
религиозните различия не са основание за извършване на убийства и насилие.

В една война изпъкват именно качествата чест, славолюбие, състрадание. В тази

война конкретно само Дон Жуан проявява състрадание към десетгодишната Лейля, а
всички други се стремят към слава, избивайки се помежду си. Честта означава морал,
висш морал, а войната е античовешки акт, защото там, за да запазиш собствения си
живот, трябва да отнемеш чуждия, с което нарушаваш една от Божиите заповеди.

Обществото си мисли, че ако отидеш на война и изтребиш врага си, вече си герой.
Но във войната реално, морално погледнато, победител няма. Винаги има жертви.
Байрон показва как стремежът към слава е суета, а зад привидния героизъм се крият
подбуди като алчност, егоизъм, гняв. След войната доволни излизат само някои хора…

Лейля е турско дете, което Дон Жуан спасява от спусналите се към нея руски
разгневени казаци, обладани от гняв, алчност, страх. И в този момент си проличава
истинският герой, който проявява състрадание и се спуска срещу собствената си войска
в името на морала, честта и справедливостта. Героят проявява също така и
великодушие и се извисява над двете страни, заема трета – страната на човеколюбието
и честта. За разлика от някои хора, като генерал Суворов, който се чуди по какъв по-
интересен начин да уведоми руската императрица относно победата, вместо да скърби
за хилядите загинали във войната. Същият егоизъм проявява и генерал Марков спрямо
участниците в битката – той изважда принц дьо Лин и пренебрегва ранените селяни,
искащи вода.

Войната е едно огромно изпитание, в което загиват хора. Авторът разкрива

качествата на героя си именно в ситуацията на борбата. Той мисли една стъпка напред
в сравнение с обществото и не действа животински, а действа разумно и човешки.

След себе си войната оставя картини на опустошение, смърт и разруха. За нейното

грозно лице и за липсата на хуманност говори мълчаливо историята на невинните
жертви.

Земята е на всички и навсякъде хората заслужават да живеят в мир.