СУ „Св.

Климент Охридски“
Факултет по славянски филологии
Катедра „Езикова култура“

Официален правописен речник на българския език

(конспект на увода)

Изготвил: Диана Янкулова-Павлова, фак. №5033

Уводът на Официалния правописен речник на българския език има за цел

да изложи основните правила за правопис и пунктуация на езика ни. Той
обхваща най-важните правописни и пунктуационни проблеми.
Организиран е в 11 раздела.

БЪЛГАРСКА ГРАФИЧНА СИСТЕМА

Българска азбука
Брой и разновидности на буквите в българската азбука, ред и специални
имена на някои от тях.

Особености при употребата на някои букви

За отбелязване на какво се използват буквите „а“, „я“, „ю“, „щ“, „ь“ и
буквосъчетанията „дж“, „дз“
Кога е допустимо да се пише „ъ“ в края на думата

Пунктуационни знаци
Знаци, използвани в българската графична система

Непунктуационни знаци
Елементи от други графични системи, използвани в българската графична
система

ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ

Морфологичен принцип
Еднаквите строежни елементи – морфемите, се пишат по един и същи
начин
 Фонетичен принцип
Правописът на думите е в съответствие с книжовното им произношение

Синтактичен принцип
Действа в рамките на словосъчетанието и изречението

Традиционен (исторически) принцип

Правописът на някои думи се подчинява на историческата традиция

ОБЩИ ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА

Правописни правила с фонетичен характер

Променливо я
Правила за употреба на променливо я

Вмятане и изпадане на гласни и съгласни

- Думи с вметнато ъ в последната сричка, което изпада в някои от формите
им;
- Прилагателни имена, образувани с наставката -ски

Групи –ръ-/-ър-; -лъ-/-ъл-

Правила, по които се изговарят и пишат групите

Групи –ея, -ия, -еа-, -иа-, -ио-

Правила, по които се изговарят и пишат групите

Правопис на –к- и -г- в глаголни форми

За глаголи от типа сека, влека, влека, мога

Удвояване на предлозите в и с

Правопис на двойни съгласни

Еднакви съгласни се срещат на границата на две различни морфеми

Правописни правила с граматичен характер

Членуване с пълен и кратък член
Образуване и употреба на членуваните форми за м.р. ед.ч.

Звателни форми
Особености при образуване и употреба на звателни форми
 Бройна форма
Образуване и употреба на бройната форма за мн.ч. на съществителните
имена от м.р.

Формите кого, когото, някого, никого

Употреба на формите кого, когото, някого, никого

Възвратно притежателно местоимение

Употреба на възвратно притежателно местоимение

Деепричастия
Употреба на деепричастия – ако действието, което назовават, е
едновременно с действието, означено с лична глаголна форма в
изречението, и то при условие, че вършителят на двете действия е един и
същ.

Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо и второ

спрежение
Глаголите от първо и второ спрежение имат в 1 л. мн.ч. сег.вр. окончание –
м.

Някои случаи на съгласуване по число

Правила при съгласуване по число в състава на учтивата форма и именни
съчетания

ПРЕДАВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА ОТ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ В

БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Предаване на собствени имена от чужди езици чрез
транскрипция
Транскрипция – предаване на звуковия състав на чужди имена със
средствата на приемащия език

Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици

Правила при предаването на гласни

Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици

Правила при предаването на съгласни

Предаване на собствени имена от чужди езици чрез

транслитерация
Предаване на буквения състав на имената със съответните букви от
българската азбука
 Предаване на собствени имена от чужди езици чрез превод
В преведена или полупреведена форма

Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция

Отдавна навлезли и широко известни собствени имена

Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната

им форма
Предаване на имената с оригиналната им графика

Други правописни и граматични особености при предаването на

собствени имена от чужди езици
Правила за главни букви, апостроф, слято, полуслято и разделно писане,
окончания на имената

ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА С

ЛАТИНСКИ БУКВИ
Предаване на буквения състав на думите от една графична система в друга
Латински съответствия на българските кирилски букви

УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ

Морфологична употреба на главни и малки букви

Главни букви
Собствени имена
Прилагателни имена, образувани от собствени

Малки букви
Думи, които не са собствени имена
Съществителни нарицателни, които по произход са собствени

Синтактична употреба на главни букви

За разграничаване на отделните изречения в текста
Заглавия и подзаглавия
Ремарки
Текст в колони и редове от таблици
Названия на елементите от диаграми, хистограми и изображения
Вертикално разположени рубрики

Стилична употреба на главни букви

Изразяват специално отношение към участник в общуването
Някои нарицателни имена
 Имена, които се отнасят до Бог

Графична употреба на главни букви

Графична функция на главните букви

СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ НА СЛОЖНИТЕ И

СЪСТАВНИТЕ ДУМИ
Сложните думи се пишат слято и полуслято, а съставните думи и
синтактичните съчетания – разделно

Слято писане
Сложни съществителни с неравноправно отношение между
изграждащите ги основи от типа подчинена основа – главна основа
Сложни прилагателни с неравноправно отношение между изграждащите ги
основи от типа подчинена основа – главна основа, и по-рядко главна основа
– подчинена основа
Съществителни имена
Прилагателни имена
Наречия
Предлози и съюзи

Полуслято писане
Сложни съществителни с неравноправно отношение между
изграждащите ги основи от типа главна основа – подчинена основа или
подчинена основа – главна основа, както и всички сложни думи с
равноправно смислово отношение между основите от типа главна основа –
главна основа
Съществителни имена
Прилагателни имена
Числителни имена
Наречия
Междуметия

Разделно писане
Съставни думи и синтактични съчетания

Особени случаи
Някои чужди думи и изрази
Съчетания от две сложни съществителни или прилагателни с еднаква
втора основа
Частиците по и най
Удълженото произнасяне на отделна гласна или съгласна
Писане на отрицателните частици НЕ и НИ
Частиците не и ни се пишат слято или разделно

ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТИ ОТ ДУМИ НА НОВ РЕД

Ръководи се от изискването да не се пречи на правилното смислово
възприемане на думите, когато се делят. Използва се малко тире като
показател за прекъсване. Валиден е принципът на скандирането, но има и
някои ограничения.

ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ
Графични съкращения
Само в писмен текст; при четене думите се изговарят несъкратено.
Извършва се чрез запазване на началните букви, чрез запазване само на
съгласни или на букви от началото и края на думата.

Лексикални съкращения
В устната и в писмената реч. Съкращават се изрази или сложни думи. По
начин на образуване са инициални и групови.

ПУНКТУАЦИЯ
Съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната употреба

Пунктуационни знаци
Запетая
Пунктуационна употреба на запетая
Отделя синтактични и смислови цялости в простото и сложно изречение

Запетая в простото изречение

Отделя еднородни и обособени части, вметнати думи и изрази, обръщения,
междуметия, частици, присъединителни конструкции

Запетая в сложното изречение

Отделя простите изречения в състава му

Непунктуационна употреба на запетая

Точка и запетая
В простото изречение отделя разширени еднородни части
В сложното изречение отделя смислово самостоятелни прости изречения
или група от изречения

Двоеточие
Въвежда текст, който допълва или конкретизира казаното в предходната
част от изречението
Пунктуационна употреба на двоеточието
Непунктуационна употреба на двоеточието

Скоби
Двоен знак за отделяне на обособени части или вметнати думи, изрази и
присъединителни конструкции; за графично оформяне на текст

Тире
За означаване на пропуснати части на изречението, за по-силно отделяне
на обособени части и вметнати думи и изрази, при присъединяване,
цитиране и оформяне на пряка реч
Пунктуационна употреба на тирето
Непунктуационна употреба на тирето

Кавички
Двоен знак – огражда думи, изрази, изречения и цели текстове

Точка
Пунктуационна употреба на точката
Непунктуационна употреба на точката

Въпросителен знак

Удивителен знак

Многоточие

Непунктуационни знаци
Дефис (малко тире)
Знак за ударение
Апостроф
Наклонена черта
Звездичка

ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ
Прави се, за да се улесни възприемането на текста. Използват се
общите правописни и пунктуационни правила, прилагат се специфични
правила и графични техники.

Оформяне на части от текста

Оформяне на рубрики
 Оформяне на текст, придружаващ образно или графично представена
информация
Оформяне на текст с цитат
Оформяне на библиографско цитиране
Оформяне на текст с пряка реч
Оформяне на текст с полупряка реч