Professional Documents
Culture Documents
1977 H Vakareliski BG Etnografia PDF
1977 H Vakareliski BG Etnografia PDF
№ БИ БЛ ^ТЕКА
тп«МЙий
' * Ина ^
И м д скс 39
ПРЕДГОВОР
Г
СЪКРАЩЕНИЯ
г
1Н ЕТНОГРАФИЯ НА НЪЛГЛРИЯ
упид 23
Л И Т Е Р А Т У Р А
/ Ангелов, Богомнлстаото в България. София, 1969,— Образуване на българс
ката народност, София, 1971.
на българската история. София, 1963,
4* Към въпроса » произхода на българете. И Ь И Д X X I I — X X I I I , 1М8,
С, 298 337.
П а Гюргнгв, Българска етимплогия н оиомастика. София, |9С0. — Въпроси на
П т а г я ц.1гл стишилогия, София, 1958.
' р И ,(и « л , Древна Тракни — изследвания върху историята на българските
И'ч*. О пгриа Добруджа, Източна и Егейска Тракия от края на I X до края на
I I I и III. и. е. София, 19СЙ,
Ч | , 1,'г *■.чг.-|л|, Болгаргкн? колонни в России (Танрическая. Херсонская * Беса-
ц й г а в я губгршам). С б Н У X X ГХ. 1 М
II* Г»л.*канският Югоизток нрез пърилта полов*ка па V I в. Беломорски
р>|..< , |. . нрав, ]У42. е. 223—270. — Зассл вая сто и а славяните и Родопската о&-
'■ 11 ■'| >1налото ни българсянта кохамедани и Ридоднт*. Софня. 19Ь8. С, 19—23.
, I,. 1оилгаргкя Бесарабия. София, 1918.
1.1 аг>4. <кеднне на бъл<арските славякк на Балчаискня полуостров. София,
п II 1 История на Българската държава. . ..т. 1. ч. I ■ 2. София
I 1*!« о |..ч\ 1'.лне на българската народност. Б Н Б I, 1928. кн. 1, с. 7-1— 112.
Н I'* 1»и 1ИЛ1-КИ книги н легенди. 2 ичд,. София, 1970. — Българите а Ма-
■' Ц'Ч<|.и и . I ., С>фия, Ю17.
» | | . к 1>яя бллгар, Одесса, 1878. — Няколко бележки върху остатъците
и» " ><кг1 н. и ш .ш и , клкг 1 н върху г. нар. народи гагаузи и сургучи и днешна Бъл-
••II*-. II- I \ \ X I I — X X X I I I , 1890, с. 211—241.
** ЕТНОГРАФИ* ИЛ ЬЪ Л ГЛ Р Н »
И С Т О Р И Я НА Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Е Т Н О Г Р А Ф И Я
I. Н А Ч Е Н К И Н А Б Ъ Л Г А Р С К А Т А
Е Т Н О Г Р А Ф И Я
_Г . / I
з
'ЛА ЕТНОГРАФИЯ НА ЕЪЛГкРМ Я
родна песен. Той отнася със себе сн 200 песни; една err тях е записал
от майката на братя Мкладнковн. В това си пътуване той се оказва и
първият подбудител иа Димитър Миладннов да записва народни пое
ни. От събраните песни Григоровнч предава 60 на хърватския поет
Спишко Враз. С това Григоровнч изпъква като един от най-значнгел-
ннте събирачи на български народни песни дотогава н като масов под
будител към такава дейност за мнозината му нови познати, конто му
сътрудничат, а у вякон от тях научният му авторитет е затвърднл
убеждението, че интересите към фолклора са от голяма нашюнална и
научни важност.
Получените от Григоровнч песни пред извикват възторжени чув
ства у хърватския поет Станко Враз в Загреб н тон намира за необхо
димо да обнародва 34 от тях в списанието си „Kolo“ <1847 г,) заедно с
една от Лесковец (.Моравско), записана от проф. И. И. Срез иевек и през
време на обиколката му в Сърбин (1842 r.), три от Караджнчсвия .До*
датак“ и три от Богоровата сбирка. Тия „Narodne pesme bugarske“ Враз
съпровожда със сърдечен увод за българския народ и за българската
робска неволя.
Към крея на 60-те голини някои от учениците на Неофит Рилски,
сътрудниците на Алрилов и други възпитаници иа руските висши
училища се оформяват в по-значителни събирачи на фолклорни мате
риали и влагат по-голяма писателска амбиция в тази насока. В свояга
самокннииатива те разгъват интереенте си по-широко и към етногра*
фията н така се очертаха като един от най'големите български фол-
клорнсти.
!8. Петко Рачив Слиеейкое, роден в Търново (1827— 1901 г.), беле
жит учител, поет, писател, журналист, книгоиздател и общественик,
почти самоук по образование, е и едни от българските учени осново
положници в областта на етнографиита. Още на 16-годнцгва възраст
при едни неприятен случай той се натъква непосредствено на дълбо
кия смисъл на нословнчннтс изрази н започва да ги събира (първото сн
сатнрнчно стихотворение през 1843 г. срещу търновския владика
тон написва в духа на изродил песен); оше през 184Б г. той има събра-
>№ 2263 народни песни — „мирски, юнашки, старешки“, н писал на К .
Фитииоь в Смирна да помести в спнсашк.то си Любослоаие“ „едио
обявления дано ся намери некой любородеи да пожертвува някоя н
друга парица да излязат на свят“. На следната година даскал Цвятко
Педьов го свързва с Н. Палаузов в Одеса, на когото Славейков из
праща по стотина песни; оттам са ги предавали на Руската академия
на науките за отпечатване. От тях обаче биват обнародвани само 9.
Между песните той изпраща н 9 юнашки за Крали Марко, а заедно с тях
и няколкостотин пословици и множество анекдоти, .загадки“, обичаи.
През 1858 г. Славейков е вече във връзка с Г. С. Раковски и съ
бира материали по зададени от него 34 въпроса, вероятно за готвения
„1 юказалец“ . Тази връзка е напълно в духа на страстта тге Славейков
ИСТОРИЯ ИЛ Б Ъ Л Г А Р С К А Т А ЕТНОГРАФИЯ 35
Л. П етьо Р СлаМЛкоЛ
, ЛИТЕРАТУРА
М . Арнаудов, Очгрци по българския Фолклор, 2 изд.. София, т. I, 1968; т.'2. 1969.
Хр. Вакарглски, [I. Р . Славейков, Р Р X I I I . 1940. с. 121— 125. — Zasluhy 6skÿch
a slovcnskyeli Vcdcü a desko&lovensk^ elnografie o rozvoj bulharski etnogralie do
roku 1945. Spravy oblastniho muzra v ûotwaldovic, Golwaldov, 1966, kh. 4— 5, c.
147-155.
Г. ГrjfMOH, Ерлакггяска рукопне старик српско-крватск** пссама. Срекскя Кар-
лгчша, 1925
П Зинеко«. ви н а р с ки фолклор, част първа, София, 1959.
Л . П . С то и м *, П<*тко Р. Славейков. Н Н Е М V I I , 1927, с. 1— 13. — Показалец иа
печатаните през X I X m i български народни песни, I, София, 1916.
Hk r o i ' l i n II А Б Ъ Л Г А Р С К А Т А ЕТНОГРАФИЯ 37
4. Д и м и тър Милидинов
5. К о н стан ти н Миладино*
6. Стеф ан Веркович
7. ЛюСгп К а р а щ о *
редица С битови пппики V и;щ г.7>Мг Т.а ритдчш .цтп славянски групи —
източи!<■•тападтГи южни. С това Каравглпн слагл ИДЬдлп на УЛлтгар.
ската сравнителна фолкаорижннии чиста проба без романтични увле
чения, каквито по окова преме се срещат у други автори начело с Ра
ковски. 4
От другите две книги на „Памятннки“ втората, приготвена за пе
чат — съдържа лнрическн песни, сватбени обичан, народна митология,
пословици и легенди — се намира в архива на Каравелов неиздадена
(в Иародната библиотека в София). Третата — със 199 лесни, главно
из Тракия — излиза през 1905 г. под редакцията на проф. П. Д. Лавров.
Към тези трудове трябва да се прибавят 66 народни песни, об
народвани от Каравелов в неговите вестници и сл. .Знание", прекрас*
ната редакция на книгата „М о е то пътуване по Стара планина- от Панайот
Хитов (Букурещ, 1872 г.) и обективният битов материал в много от по*
вестите «у, който в известни случаи може да се използува в помощ на
научните издирвания,
11рвносът на Л . Каравелов за развитието на българската етногра
фии се състои както във внасянето на сравнителния метод,така нетрез
вото интерпретиране на материала н подбирането му от естетическо
гледище, което го доближава до известната похватност у Вук Кара-
джич. разбира се, без прекаленостите, конто допуска последният,
8, Гtapeu С. Раковски
4
ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Л И ТЕРАТУРА
AJ Арнаудов. Очерци по българския фолклор. 2 и я д , Ссфня, т. I, 19Св, т. I I , 1%8 .
Hi [im >!ih4 и Вил словена. СбИУ L II, I9t»fi.
ЛI' Нахарглсхи, Ьратя Миладмиови, P P X I, 1937. с. 209 215 Г. С Ракопеки
■чяг•• етнограф, Сб. Георги CToixon Раковски, т. I. София . 1968, с. 189— 212.
Л » Л ‘н Каравс.юв, P P X I V , 1940, с, 76— 83.
II Лагшнп». Български фолклор. Част първа, София, 1959. — Делото иа Врати
Ми I 41Hнови (предговор към Б р а т я Миладимови, Български народни песни. 4 илд.
I цфия, 1961).
II \р . Петров. Непубликуван ръкопис па Стефан Захариев от 1867 r.. II ЕИ М
XI. 1ч<>8. с. 303—334.
.4 П, Стоилов. Български кпижовниим от Македония, I, София, 1922.
IIм Vii'/жов, Братя Димитър и Константин Миладмновн, София, 194).
I I r Sitm aiiov, Glück und Ende einer berühmten Mystifikation „Веда слепена“ .
A' IN i. X X V , 1903. c. 580 - 611.
III. Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Е Т Н О Г Р А Ф И Я
СЛЕД О С В О Б О Ж Д Е Н И Е Т О
9. К у мм« 4, lUannape*
10. Д им ит ър М аринов
I t. Константин II p f чек
36. Нвин Л- Шишли.нш, родом от Свищов (1862— 1928 г.), има огром-
ната заслуга да бъде инициатор и дългогодишен редактор на »Минк-
пгрекия сборник“ , основател на самостоятелен етнографски музей
и 1’гфия (1906 г.) и неуморен съветник и приобщите.! на млади силя
към сътрудничеството в етнографията. При това той въвежда у нас
сравнителния метод за фолклорни проучвання. Този"метод ТОП МЛТГЗ^а
в мнГистралнЗта еи е] \7Шя „Песента за мъртвия брат в поезията на бал-
кансиитг народи“ (СбНУ X III, 1896, с. 477—569; X V , 1898, с. Н9 —
6004 I — 186) 11 областта на фолклор истината той остани още няколко
труда, които но значение все още са единствени досега у нас: „ 0 )е Ье-
логсп*1оН ш 1кг 1н|1^агш'1нп \ о^рехме“ (1п<]о£егтагп9сЬс Гог5с1шп-
МГ Т О Р И Я НА БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИ* 61
15, Насчл
л
ЕТНОГРАФИИ НА Ь Ь Л Г Л Р И »
Л И Т Е Р А Т У Р А
IV . А К А Д Е М II Ч Е I I II Е Р И О Д
В Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Е Т Н О Г Р А Ф И Я
ЛИТЕРАТУРА
Х р . Ванарглеки, Днешното състояние на етнографията п България, Lud sbvilanski
I, Краков, 1929, хи. I , е. В — 101 — 131.
П. Динехов. Български фолклор, част I, София. 19W.
V. С Ъ В Р Е М Е Н Н И НАСОК И
НА Е Т Н О Г Р А Ф И Я Т А
Л И Т Е Р А Т У Р А
В Е Щ Е С Т В Е Н А К У Л Т У Р А
VI . З Е М Е Д Е Л И Е
ГД О ГРА Ф С К О -А Д М М М И С Т РА ТИ Я Н А КАРТА ИА Н Р Б Ъ Л ГА РИ Я
106СМ
т и п о м м о ти ки
34, Рало (е. Момина клисура. Пазарджишко, 1957). 35. Рало (е. Костинброд,
Софийско, J93I). 36. Рало (с. Ьлагоево, Разградяко). Буквениm t означения к а к
т р и те рала: а ) ралица, 6 ) юище, в ) поп или Сръдце, г) уши, д ) зоббйннк, е) лемеж
или па.ишник, ж) черясло, з ) джевгало
39. f h y t (Южна Тракия, к s.ti 1908), 40. Конско рало (Исперих, 1941)
■И III Е С Т H Е H А К У Л Т i- Р A 103
41. Рало, дюлмеджа, влак и купни със снопи (е. Болярово, Елховско, 1928)
<1 С.угчц на рьчно заея#сне по „наем ници". 44. Брана (с. Попица, Б и о сл а т т -
t* o , 1419). 45. Брана (е. Бяга, Пещерско, 1994). 46. Брана (е. Я м на Оряло-
м и I Горнооряховско, 1928), 47, Брана {е. Поибрене, Панагюрско, 1953)
ЕТНОГРАФИЯ НА Б Ъ Л Г \Р И »
смо, 1952)
1 Ноп. който, стегнат, има диаметър към 50—60 см. Снопите се оформят,
като со стягат с въж ета (иди яжицц), направени от самото жито, като
д|м' букетчета от по 10 -15 стъбла и си връзват заедно при класовете.
На такова въже, дълго към 1,5 м и повече, се слагат няколко ръкойки'
Свободните кранта на въжето се завързват стегнато с ръце нлн с по
мощта на дървено колче, наричано кдлче или връзувач. нлн пък с рог
чето на паллмарката.
А ко снопите има нужда да съхнат, събират се на кулн по три
(тр ети н и ) нлн по пет (петйм и), а няколко дена след това — на
кръстци (обр, 52) по II, 13. 15, 17, като се слагат кръстовкдно един
иърку друг, така че се покриват в центъра само класовете. С кръст
ните се пресмята плодородието, добивът. Обикновено жнтого се ожънва,
когато узрее добре, но преди да започне да се ронн. Тона се устано-
тим, като се счупват зърна със зъбите^ Само в Родопите ожънват нрн
още недостатъчно узряло жнго, защото снопите се прекарват натова
рени на коне или магарета. 1ю този иачни се предотвратява загубата на
кърпа при пренасянето. Поради това снопите там са малки и се склади
рат изправени по 6—7 на купчини с пролуки, наричани куишни (обр.
53), и съхнат продължително нреме на мястото за вършитба Когато вър
шитбата се забави, скопите биват изграждани на по-големи или по-
малки конусовидни купнй като класовете се слагат винаги навътре.
Там, където житата се косят, разпилените класове се събнрат с по
мощта на малки гребла с по няколко дълги зъба. Към косата за жито
се прикачва дървена рлччица, наричана кафез, която прибира и държи
а известен ред откосените стъбла (обр. 75 а),
Стед въвеждане на машннното жънене посочените оръдия посте
пенно излизат из употреба. Използуват се по стръмните планински мест
ности н за допълнителни обирания край машините.
м
112 и г н о ] г г* а * и # и л »
Я
114 I ТНОГРЛФИЯ НА Ь Ь Л Г А I' И Я
1М Д И VI Н А Ч И Н И М «Ъ ГШ И Т Ь А V
60. Налчк .ад вършитба (с. А«р*н, Варненско, 1966). 61. валчк ад вършитба
(с. Попина, Силистренско)
A4 Цап (е. Пирин, Сандански, 1959): a , начин a j м прзван* detmt части на це
ни 65, Вила (е. Сокололци, Сталинско, 1934). 66. Вила (с. Габровнца, Пазар-
дяшико, 1929). 67, Вила (с. Бояна, Софийско, 1927). 68. Яба (ç. Факия,
I l'V'ttmcKo, 1965)
69. С М ило (с. Акшй>жиево. П азарджиш ко, 1927}. 70. Греблб (с. Бъта, П ана•
гюрско, 1932). 71. Колч* или садило (с. Долни Оряховица, Горнооряховско, 1950).
72. Бел (с. Белозем, Пловдивско, 1934)
9
I Т Н О I I ' Л « II И ИЛ I. Ъ ЛГ А РИЯ
ЛИТЕРАТУРА
V II. с к о т о в ъ д с т во
биват откарвани главно в Тракия край Черно море н край Егея. Сезон
ните предннжваник ннясят известен пои адски елемент в тона пастир
ски). II началото на Х [Х в4, когато в Добруджа поради руско-турските
войни турското и^сс.чс!инамалява, едрото оацеамс! во мт Кпгленско
ч ‘ цнилгр тпм п съществува докъм Първата световна война. Изобщо
мрпгто овчарство принадлежи на разбогателнте през X V I I I —X IX в.
българи, за които то е предмет на доходиа търговия с месо, вълна и
млечни произведения - кашкавал, масло н сирене. фт това овчарство
се ■х|ормя м т. няр. <)же.*епчийст/к> в Сослногттието КойДИЕМ II До»
бр_\джа. ('лед Освобождението! когато "Цариград като консуматор оста-
I I в>,н о т границите на Българин, едрото скотовъдстно запада Запазва
0 само в Сроднородопско, което остава в пределите на Кнропейска Тур
ция до Балканската война (1912 г ).
Високопланинско е н дребното овцевъдство в при планинските се
лища, В тия случаи обикновено се обединяват повече стопани, та се
образуват по-големи стада, предимно нлоаи. Мри вгнчкн тезн случаи
шклрвансто на стадата а планините става на няколко етапа с оглед
на надморското равнище, на повишаването на топлината през късна
1I олет и създаването на паша иа разните височини. Така постепенно в
обратен ред става и слизането наесен,
84. Ч ук и кроснохх каст рират па овни (с. Б ът а, Панагюрско. 1932). 35. Видове Ае-
лези по ушите ча овце и коли. 36. Дамг.1 — оппечатани белези яърху вълната на
овцете. 87. Клкжа м сечи* (е. Голямо Бельово. П азардж иш ко, 1929), 83. К л т •
е« и яремче зп свине (е. М омина клисура. Пазарджиш ко, 1927)
т у п а т 11а о т к р и т о и с а м о в м н о г о с т у д е н о в р е м е д а с е п р и б и р а т в коша
para {к. V U ).
В кошарнт« често ггьт» има заградели части от двора, определени
за досие на овцете н снабдени със empiea, както прн бачннте, а под
навесите нм има отделени с прегради места за складиране на фураж,
[>Г]Ньном'но плява. Назначената за тази цел преграда се нарича пле-
ейрник, Други малки отделения под навеса, наричани кбтарки, са пред
назначен и зл овце, които не обичат агнетата си и не им дянат да бозант.
Има и отделни помещения за агнетата — ягншцйрници, в които се за
тварят агнетата, конто още не могат да излизат на паша, или всички
агнете, когато трябва да бъдат отлъчени от мзйккте сн, за да не бо
заят. Постоянни съоръжения в кошарите са солдрниците, нодегавки за
буци каменна сол. предназначени за кърма на овцете, подвижни ясли,
сковани от дъски и пръчки — за плява и сено, н корита, корйтници,
коруби — за дребна, смляна кърма на овцете.
Все така постоянни са разположените вън от кошарата колибки
зп овчарските кучета, на брой според наличните кучета, н овчарската
колиба,
Формите и архитектурните особености на кошарите са много раз
нообразни в България. В това отношение по-голяма особеност прите
жават глоскопокривните сеиннци (чардбци) нз Източи а Българин,
предназначени за пладнулане на овцете, обикновено вън от кошарата,
92 93
h t m t c r u e i u » у .н у р д Ml
95- 98. Планове и разрези на ечи: 95. От с. Полсчо, Кримокрадсъо, 1936. 96. От
в. П&Мес, Карнобатско, 1930. 97. От с. Илинден, Гоцеиелчнсхс, 1936. 98. Ом
с. Българи, Малко търновско, 1955
« е ш е с т ь Е н л к у л т у р а 145
1«)
К Т И О Г Р Л Ф М Н МА Ь Ь. 1 I А VИ й
гънки, опасван върху вълнения поне (обр. 83), И силиха овчарят иабуч-
ва оръжие, ножове, лъжица, кесийкз с прахай и огнино н разни други
дребни принадлежности, необходими за защита, за удобство, за леку
ване на болни овце или за занимание през свободното време. Посгоянна
принадлежност на овчаря е н кожена торба (нйнпи) за слаганс па хра*
на. а така също и дълга тояга с кука (геги) иа върха, с която подкарва
овцете (хваща ги отдалеко с гегата); тя му служи м като оръжие. В по-
ново време куките на тоягите се правят и от желязо. Много често тоя
гите биват и без геги, а на единия си край с надебеленост — джоп. Сао-
бодното време на пастирите при наглеждането иа пасещого стадо км
дана възможност да се занимавате разнн сръчности н изкуства, най-вече
с дърворезба на дребни предмети, с плетене на кошници н особено с му
зика. Почти всеки пастир носи със себе си цафара, кавал или гайда.
Гайдата е особено характерна за овчарите в Средните Родопи.
Овчарите водят винаги със себе си кучета, броят на които е в за
висимост от големината на стадата. Кучетата са нан-енгурните пазачи
на стадото от вълци. За да могат да се справят по-ефикасно с вълците,
овчарите слагат на враговете им метални наишйнннн с остри ишпоое.
Друго номпщно животно на овчарите с магарето, което служи за но
сене на багажа им. При отиване на паша н иа връщане магарето обик
новено върни пред стадото,
С настнретвото изобщо и особено с овчарството и козярствоо е
свързана употребата иа звънци. По начало те са средство за пазене на
стоката, като на отделнн овие или кози, конто често странят ог стадото,
звънците, окачени на вратовете им, обаждат накъде са отишли. При
лагането на поаече звънци в големите стада е довело и до еторнчиото
им назначение на своеобразен музикален ансамбъл. Звънците у бълга
рите са два типа: медни к&шни, конто издават глухи звукове, и брон-
жим лети — с ясни звукове, И едните, и другите могат да имат различ
ни размери, като най-големите достигат до 3 килограма (обр. 106, 108,
109). В това отношение в някои краища между овчарите се стига до съ
щинско съревнование, като за звънчево съоръжаване се влагат големи
средства. Вндно място по любовта си към звънците заемат среднородои-
емгге и пиринските овчари. И днес старите кехан из тия краища с гор
дост показват и пазят звънченнте си комплекти (днюени) и разказват
анекдоти вън връзка с тях. Звънтгге се окачват на животните с по
т н и нлн с по-широки ремъци, което зависи от големината на звън
т я т . Ремъците, наричани в Родопите тасмй, биват често украсявани
с металически токи и пулове. По-малките звънци се окачват често
вмест с ремък с помощта на дървени сбръчи, скопчавани по особен
лачнн отгоре на врата (обр. 108)
1< I 01 I I 17Т>
Морски риболов
115. В миналото риболовът в Черно море е бил предимно в ръцете на
гръцкото население на градовете Несебър. Варна, Бургас, Поморие,
Созопол и Мичурин, Българите рибари са били повече на оевср от Вар
на и Балчик до устието на Дунав. Най-съществените оръдия при мор
ския риболов са подвижните мрежи гриб, м атуля и н^вод. Матулята и
неводът се разлнчанат от блатскнте само по размерите си.
Грибът е еднообразна, дълга до 150 м мрежа със 7—8 м дълга тор
ба на средата. По ръбовете му отгоре и отдолу има друти мрежени над-
давки. наричани сардъми (ед. ч. сардъм), по конто са прикачени кор-
копете, респ, оловните тежести. Когато се ловят кефали, които при
допир с мрежата скачат н я прескачат над водата, над корковетс се до
бавя допълнително мрежена ивица, обтегната с пръчки като с банелн.
Височината на тазн ивица е към 50 см. Грибът ое залага подобко на не-
вода и се тегли с две лодкн.
12
17« е Т >1 <>Г Р А ♦ И >1 II Л Г>Ъ Л I А М И Н
ЛИТЕРАТУРА
А. Лндрш. Рнбодовспюто е Нихополско. ИНЕМ 11, 1922. с. 118—131-
/I. Рнболовство е река Марица край Спи.пемград. БН I, 1941, с. 14—19.
II. Дренски, Риби и рнболовство по р. Осъм. ЛЛ IV, 1932, с. 171—200. —Рибите
н България. София, 1951, 270 с.
Цв. Романска, Някои етнографски особености на сеяо Казачко, В а р н е н с к о , и на
руските нехрасовци, които го населяват. Сб. Романски, София. 1960, с. 563—589.
X. С Ъ Б И Р А Ч Е С Т В О
Л И Т Е Р А Т У Р А
X I. Х Р А Н А
пик — с коприва, или б.гага баница — със захарен илн плодов сироп.
Водица с месо е рядко явление у българите. По форма баницата бива
вита. когато листовете със съдържанието са увити на руло, н лбжсна
или наложена баница, когато листовете са настилани един върху друг,
а между тях се слагат останалите материали.
В зависимост ггък от начина, по който листовете се приготвят, има
ме тачена баница, при която листовете се изтъняват с тънка дървена
тичнлка; дърпана баница, ако листовете са изтегляни само с ръне, и
тутм аник, ако структурата и се получава чрез многократно разплеск-
ваие на питка след намазването н с масло, прегъване н т. н.
Като празннчно ястие баницата нс липсва и в постен вид, главно
по време на пости. В такива случаи сиренето и маслото се заменят с
растително масло, орехи, ябълки н захарен илн обикновен плодов
сироп.
XII. О Б Л Е К Л О
<»ма *(>■ I Нлрнчат ги дзйлри нлн ногбтщи (р!. 1.), Този остров е в една
мА*«н I < множество други остатъци от старинен славянски бнт и култура,
ии, ■» I]•\са страна, и с много също така старинни средиземноморски
.... рглнкти.
IИ I ипцгге и чернодрешния комплект се отличават с много широка
*1>пЛм щ поленете нагоре, п от коленете до глезените крачолите плът
ни мрмлиигг до краката. Широчината и горката част се постига чрез
I IIIконе нлн четвъртити вставкм. Г1о този начин най-често се
♦и--ц1М11К дреха, които няма специално предна и задна част. а може- да
202 ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
168 170. Кройки на женско риза; (г. Живково, Нхтимчмскг>, 1917), — 169. Крой-
т «и тнеиеса pu.ni от е. Дметаки, .Човешко, 1918, — 170. Кройка на женска ри-
■и от с. Дее могили. Русенско. 1929
над челата им. Често и любимо е украсяването на гла пата с птичи пера —
летлювк или гривици (завити пера) от патка или обикновени кокоши
пера, боядисани червено, зелено и др. Обикновено по-сдрите пера се
затъкват отстрани или отдирс в тила с върховете нагоре. Накит от та
кива пера, пришити към платнена наичка през челото (във Врачанско)
се нарича крон<)йл. За по-тържествени случаи, като венчаване, сгодя-
ване или за голям празник девойки и млади жени се украсяват н с по-
скъпн паунови пери, Паун-перо като накит е възпявано в народните
песни. От голямата популярност на птнч»гте пера за украса на гла
вата е останало и общото означение за изкуствена китка за някои видове
сребърни накити за глава — п4ро. Характер на висока открита отгоре
корона км ат някон истински венци от цветя — босилек и др- (Софийско,
Пазарджишко). Във връзка с традиционния начин на накичване е н не
вестинският венец с високо изплетени като ореол цветя, слаган над че
лото; най-развитата му форма се среща в Софийско. Гснегически този
венец е във връзка със сокайнкте забраждания или със забражданията
с ореолоподобна подложка в Свищовско-Ловешко и др.
Почти навсякъде се употребява думата забраждане за всички слу
чаи, при които върху главата се слага кърпа, която пък се иарича
забрадка, браденце, брбдя. 11а някон места съществуват и названията
ръченик. кЪрпа, вързало, кърпа за гла«а, тестемель, ишмйя, ишмлйя.
14
210 Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА Б И Я
Iff /* 1 КроОки на горни женски дрехи; 177, Г лухче (с. К улат а, Врачанско,
fM / i I7H .'1ит ик (tp . Т р ъ н , 1929). — 179, С укм ан (с. Р адуил, Самоковско,
f* t* i ЩО М ш коклинсст сукман (г р П ирдоп, 1977. — 181. КичЛ (с. Косовец.
Ммм«« мрело, 1938), — 182. К лаш ник от Рамож хо, (1939)
» м..тг ftit гтремежът към роклената мода. Това личи в облеклото в ни-
и.щ |г щ около Пловдив и е панагюрската рокля. Друга контаминация
им« и » сукмана на селата Козичнпо и Голица (Поморийско), който е с
mi | чг пжоно корсетче чипак, отделно скроено и пришито към дол-
..... <м< г сукманена кройка на дрехата.
При гукманенлта женска носия е запазена и една от най-неслож-
мин |<1рцц дрехи в българското облекло — кича при еркечно-голич-
««"• hi» ни, както н при хасковската и първомайската женска и мъжка
и» «и и бил пият и по друга фактура на тъканта. Тя се носи почти по-
#1ням1«н щ.рчу препасания с престилка сукман. Приготвяна е от дебел
ч*|чи in. nu n плат с дълги ресни откъм лицето. Дълга е до над коле
нни и г « кросна от един плат, прегъната в областта на рамената за гръб
н “ |" hi пил Предницата е разрязана по цялата дължина, като двете й
.... м пришити без носредството на клинове отстрани към гръб-
иии it i n < m t.iт-ни места за ръцете (обр. 181).
II бна три а дреха носят жените в Хвсковско н Първомайско.
216 ЕТНОГРАФИЯ НА Б Ъ Л Г А Р И Я
1 '
218 Е Т Н О Г Р А Ф И Я II» Б Ъ Л Г А Р И Я
чЛч (тур, aha), антерия (тур. entari), e.tén (тур. yelek), джама-
><i|* (тур, н др. Тази носия българите са възприеми след
У I V » нлАисчс в по-големите селища (н градовете) н и районн, гдето
220 еТНОГРЛФИЯ НАВЪЛГАРИЯ
Л И Т Е Р А Т У Р А
X III. Ж И Л И Щ Е И А Р Х И Т Е К Т У Р А
t
226 Е Т Н О Г Р А Ф И Я И Л Н Ъ Л Г А Р И Я
следшгге векове. То е по-светло, тъй като има един или повече прозор
ци, и е по-топло, за което допринася зидана печка, палена откъм къщи,
а в по-ново време — желязиа лечка. Често се среща н трето помещение,
наричано обикновено кимр. задник (в плановете — помещенията В ) и
служещо за склад на хранителни припаси, дребни оръдия за производ
ство, облекло и друг багаж.
Сравнително чест е и откритият, по-малко или повече просторен
пруст (в плановете — помещенията Г ). разположен пред цялата къща
или пред част от нея.
Г Т Т Т 1
Ч т ^
в V
в
* * ХТ ТП"
117, Балканското къща (обр. 202) има своята почти затворена тери
тория в селищата от Габровско. Дряновско н отчасти Еленско (к. X 4).
По-широкото н разпространение, но вече в значително нарушен вид се
проследява главно на севср във великотърновско и съседните области
и зависимост предимно от разселването иа населението от Габровско,
Дряновско н Еленско. Но тъй като устройството па тази къща е в за
висимост от терена и от материалите на планинската обстановка, ней
ното пълно възпроизвеждане в равнината е станало почти невъзможно.
1H III I C I H t H А К У Л Т У Р А 2:13
цялата дължння на лицето или без пруст, Двете отделения вя тазн къ-
щ.е ся еднакви, снабдени ся с достепнн огнища и: ся си ' самостоятелни
нм>ння' откъм лицето (в близките до Странджанско райони нма н ъгло-
и нищя). Всички ш ш ян н и съоръження » помещенията (спищ а,
1н 1Д1мшн, п р о з о р ц и н др.) са разположени симетрично с о г л е д на разде-
1нщ11тя г и с т е н а : о г н и щ а т а с а или д о нея. н л н д о външните к р а й н и
стени. Пратите п лю са нлн до разделната стена, нлн в край-
....... ъ г л и . Т р а к и й с к а т а к ъ щ а е с ъ щ о п а я н т о в а с изключение н а с те -
до конто е огнището н конто са зидани с камък и глина. До къс но
|цм « (1937* 1938 г.) съществува да архаични случаи, прн които всич*
.............. < с п о т ц я л п л е т , и з м а з а н с г л и н а , с н з з н ж д а н е с а м о п р н огн п-
Щг111 (V»«тлението прн първичните форми става също през вратите н
си нищата.
1" неотдавна в някои пзточнобългарскн кранща се срещаха и нро-
а* на тязн къщя: едноделнн колибян конструкции — с кривули,
П| I ЧМЧ1И11 стени н покрити иелнте със слама. Сламеният покрив е при-
л а по-развитите постройки от този тип до късно през X IX н
и I I на \ Х в, Днес прелом се строят керемидени покрнвн. Първнч-
о р ч к о б у с л а в я т н к ъ с и о т о поя пя нане на таианя в т а з и к ъ щ а , как-
Н1 и I >.<шннннх в нея тлннек псд. На това се дължи н нейната слаба
|уд<1Ж1ч тена (ч|юрмспост в конструктивно отношение. Украсата е но-
■ймг ш,трешнв с художествено изтъкани постелки н възглавници.
Рят н усложняването на тази къща етапа съшо симетрично,
........... миши- гшмещеинн се създапат най-вече от двете страни до
ПЧ инц.щллилте две. Ако се прибавя обор, тон се разполага но пялата
41. и, птК1,м гърба на къщата. Прн някои по-новн случаи {п Хасков-
1*<-.| г11■\. ■|.т бнна заграден отпред сит стени н използуван като трето
т Чг11)1||ц> гюм* щение. Прн усложненията строгата снметрнчкост ч о ж е
,44 11 и 1|", I■■11 .1.) известна степен, но все нак се запазва.
ЕЕ 213
214
[ГП 1
1__ V
. лТП
Л И Т Е Р А Т У Р А
X IV . С Е Л И Щ А
и. ' 1(нн цл «града от плет ИЛИ наннтн, често с нензмазанн стени и по-
■| и>I ( I* слами или с керемиди. В селата с пресечен терен, а понякога
1>а | лиши нн' гой е заедно с обора в двуетажна постройка, като _*»ема
iti<i|imi п л к . В такт.» случай обориото приземие е с по-солиднн стели
itiiinini и ш илмалани паянтови), а горният е паянтов неизмазаи. В ни-
256 Е Т Н О Г Р А Ф И Я Н А Б Ъ Л Г А Р И Я
|Т
258 Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА
Л И Т Е Р А Т У Р А
XV. О Г Ъ Н И В О Д О С Н А Б Д Я В А Н Е
ч ш
vj
ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
•»>
270 Е Т Н О Г Р А Ф И ) ! НА 1>Ъ ЛГЛРИЯ
Ни ши, Illy wit и lui p.. ши места in ДоПруджа) В Аентиннте райони към
и h i чешми се прилягат повече мли лп-малко дървени или каменни
Ki'IHiM i, i.iiincfliwiitii еода «i поене п па добитък.
I i. Гч юироголнте, спьрчдци с напояването па ниви и ли ва д и , t;i
iiHii,iMi шкршп 1ПКОИН. а при скалиста почпн и пропасти |1|Н‘дстав.1И-
1*
274 1!ТН0 ГРЛ <-ИЯ НА Ь Ъ Л Г Л Р И Я
innи n,i дума, която нма само то&а значение, Южнославянска е и думата
ам» , сьрбмхърв. цбао, означаваща дълбок кладенец,
Ссц ибългарската дума която амачн кладенец, сочи по-
а дълбок кладенец. За това може да се съдн по значението на
>i\мм г.1 у другите славяни (чех, shtden, луж. stiicltta, сърбохъра. сту-
,1. 11-и! пил. sliidfiia, укр. студнье, студзен)- В новобългарски език ду-
МЛ1.1 мг се среща самостоятелно като нарицателно, а само като пазва-
пи. ма М(Чтост със студен извор или студен кладенец- В народните
I ui студен е постоянно определение на кладенец. Подобна семан-
>1 парогерманската (готска) дума kalding, от която нроиз-
•и 1.1 и славянският термин за студен извор, респ. дълбок кладенец
(гм|ц^|,.и . кАхл«ш.ик, каьалх», ноаобъл, Успоредното
I Min ппване на тия две думи у славяните за едно и също понятие е
11>т> ... V Ги.-лгарпте до отпадане на студенец от тясното му значение.
\-1||.1ктерното ja Средкземномористо и за славянския свят съоръ-
*..... с к</ч1 лшщ е придобило на славянска почна само и някои места
н ||||,пмпо (»значение геринйло Въвеждането на животин-
|| ха сила и отнесната нрътка и Добруджа е местна средиземноморска
innf.i uiю , каки» са изоСщо н ианонтелниге долапи, конто са донссеин
►*ч 1711) г. от професионалистите градинари и след това или през
H IS I i m били разпространени or тях нз много други страни на Средна
I ..( к и н
П.1 1НЧ1ИЮ на чешмите с подземни водопроводи следва да се прне-
|т la ме. тнч балканска култура, заевндетелствувана обнлно и в остаи-
fci« io римско премг във нръзка с подоспабдянапето на множество кре-
||1Ü I М
Л И Т Е Р А Т У Р А
X V I. С Ъ О Б Щ Е Н И Я . П Р Е В О З
(И«ь1 им коГио има кухи или нарезк, където се закачват носените И|м*д-
ш ■н |1ч ,1 няколко сравнително типизирани разновидности на кобн-
ДИНом с ш лед на изкрмвгноста и оформянето на краищата и — късн,
|#л»п и 1К|>нш'||н форми с приковани към краищата дървени или же-
** «мм ► М1 и I Софийско (обр. 239 и); почти прави, късн н с жж*Л-
Ямя мм кр.ннцага и Родопите (обр. 239 б) и майсторски изработените
Ф *М 1н н симетрично о<|юрмснн рога — из районите на Средногористо
I <М|1> и I ниша (обр 2И9 а). Последната форма е по-ново явление и се
|Вми им *•, 1а от ьтнаятчин из тези краища. Чрез пазарите тази <|юрма
НМ < 1‘м мин широко разпространение. Никъде ти е предмет и на на-
кмин < 1*1|'к а с резба нлн нагоряшше. В средите на селското ниселе*
280 ЕТНОГРАФИИ НЛ ЬЪЛГАРИН
3
г
В Е Щ Е С Т В Е Н А К У Л Т У Р А 289
tt't В< леки ярем за кола о т е Дивдядово, Шуменско, 1947. 250. О рчтни яреми
0 п т е С то й к и те , Смолянско, 1928. б — о т с. Гюешево, Кюстендилско, 1939; t —
т г Черпонм, Карловско. 1946; t — о т с. Изгрее. Цлховсхо, 192(1
два свити жилави пръта и една кобилнчка (обр. 251 б). Съществуват и
железни прйвои |сд. ч, привий, обр, 251 в). Различите форми на при-
вон не са свързани с определени типово н разновидности яреми или
рала. ,
СО
- + + + + *+ + *( 4 Ж *•К-нрим
С= >
X V II. С Ъ О Р Ъ Ж Е Н И Я
И Н А Ч И Н И ЗА О Б Р А Б О Т К А
НА Х Р А Н И Т Е Л Н И С У Р О В И Н И
И ЗА П Р И Г О Т В Я Н Е НА Я С Т И Я
i h i i o u мелници
Бургас
278. Софри, теп си я. нож. хилупци, паница с мляно, алуминиева съдина със си р гт
( 1гчч(кка трапеза в с, Момчиловци, Смолямсхо, /956)
X V III. О Б РА Б О Т К А
НА ТЪКАЧНИ .МАТЕРИАЛИ
И Т Ъ К А Ч Е С Т В О
f f jlz g Z .T S S Z S ™ “ . t t r z s x s n z Z £ f ö % ä ? > h l ï ï z
градско, 1932)
\\tAuna игЛ С Момчимйвци, СмаЛЯн£КО, 1934
296 Мвмица о т е. Фвклж, Грцда*сяо, /955. 297. Вияло яд канап (с. Костинброд,
Софчйсл м. /946) 298. Четна ла копамяи «лолна. (е. Церово, Свои наш, 1938).
30(1. На&ьрдила (с. Мамина клищ/ра, Иажрджцшхо, !Р27). Л0/. Схе*0 нц шчцги-
ковя иои трукция при хорчжнталнил с т н 502. Совалка от с. Слатина. Софийска,
1928. 303. (.’и*^«а о т ялир<тл У е то м , *р. Смолян. 1934. 304. Кора за тъкцпе
на колани ( с. Д т т л к и , Лж ш ко. / М З)
Ж '.- у
(h*
'S-
мш .
332 ET 4 01 Р А Ф И И HA |>ЪЛГАРИЯ
IH UUCCTbEHA К У Л Т У Р А
Л я с » 0**4
I930
Е Т I) О I И А * II И II А G Ъ Л Г А Р И И
пата 4.трака на нож. При работа станчето бива яко привързване къ«
стълба, към забит в земяъа кол или към дънера на някое дърво. С на
пълно първичния сн вид това станче представлява действителен първо
образ на вертикалния стан.
Други тъкачни уреди, катонапр. тъкачните дъсчици или нищелковн
кроснета у другите славяни, засега не са известни сред българския
народ.
Относно терминологията в тъкачеството трябва да се отбележи по
следователното запазване на термините огиовя и вътъ к — съществените
съставки на тъканите, независимо от типа на стана, ма който са пронз*
седени. Старобългарският речник дава изрази ти***«*, n k iu (тъкач),
t a k a t s a h m iu (тъкачка), т а к а м и * . т ъ к а н м ц а (тъкан), * Л * * . \ А T A H T L СА I I
много други, които имат съответствия във всички други славянски
езици. А това. както и еднаквите уреди и методи у славяните, възвеж
да традицията до прасловяиско време.
216. В групата на тъкачеството, т. е. в обработката на влакнести ма
териали, с които се създават платове за облекло и за разни други цели
в живота, се включват и въжарствсто като особена форма на изпол
зуване на влакната (взаимно усукване на повече или по-малко на брой
отделно препредени прежди) и шнуропрчизводсткпю — чрез сплитане
на няколко стръка от прежди, в което се включват и гайт шджийстяото
и кизиствопю, плетенето ни чорапи и други платовидни изработки, ъм
текстила причисляваме условно н филцовите произведения, т. нар.
плъсти у нас. макар че при тяхното изработване елементите на тъ
кане или плетене напълно отсъствуват. Всички тези дейности и техники
са в огромната си част домашно занятие на жените, които са стигнали до
много сложни методи в това отношение, водещи до твърде разнообразни
художествени произведения, като се използуват при това и поддаващи
те се на различно обагряне суровини.
В народното българско тъкачество се употребяват преди всичко
материали от животински произход, главно вълна и козина, а от ра
стителен — ленени и конопени влакна. Памукът навлиза сравнително
късно (през X IV в.) на Балканския полуостров, а народът започва да
го употребява още по-късно. Ликото като първичен, много no-груб от
конопените влакна материал служи до късно след Освобождението за
груби въжета п за други стопански иелн. Така също е и с блатните тре
ви папур, шавар (Typha latifolia), от които се правят рогозки.
Производството на коприна, известно още във Византия, е упраж
нявано в българските земи непрекъснато през всички векове. С отглеж
дането на копринената пеперуда (Bombyx mori) са се занимавали глав
но жените в градовете и в други по-големи селища, като през X V III и
X IX в. с развитието на капитализма бубохраненето много се засилва.
Югоизточна България е държала вниаги първенство в това отношение.
217. В традицията ма българите се знаят два основни вида тъкани,
произвеждани на хоризонталния стаи: платнб и шаяк. Платното е
M Hit < ТИ1 НА К У Л Т У Р А
Л И Т Е Р А Т У Р А
X IX . О Б Р А Б О Т К А НА Д Ъ РВО
318. Н авито дърво да вила (е Момина клисура. Пазарджишко. 1928). 319. Кораб
м пр*еолеане ни срозд* о т с. Розово, Казанлъшко. 1928
320. Н ож о т е. Белимел, М нхайм ъгрод^ч. 1930, 321. Н о ж о т с Х а*■
вене, Ловешка, 1952. 322. Кри* мояс о т с . Поибрен*, Пашиюрско, 1953.
323. Д лето*солот, с Почбрен*. Панагюрско, 1953. 324. Зимало о т са,
щ ото е*ло
Н Е Щ В С Т И М 1 Л К У Л Т У Р А 353
325 Бардук от кора (е. Имдже еоОвоЛа, Грудо»ско, 1955), 326. Солник от с. Ки
лифарево, Великотърновско. 1951, 327. Кошница от с. Момина клисура. Пазар-
д шишко, 1977
13
V
я ч I! П Ю Г ИЛ Ф И Я ИЛ НЪ Л Г Л И И Я
. «
И I ill F С Т В Е II Л К У Л Т У Р А 357
. «
М' Щ» СТЯ К Н Л К У Л Т У Р А Д 59
Л И Т Е Р А Т У Р А
Н М Ц Е С Т В В Н Л К У Л Т У Р А
ма, а отдолу е снабдено с железен шип (бод, рак), който опира в съответ
ния лагер о желязо, кост или твърдо дърво — блазшш (Бусиник).
Прн това колело майсторът изтйчва, т. е. оформя съда с двете ръце,
като ляната ръка яли пръст от нея е нннагн отвътре, а дясната отвън*
За по-лесно изтъняване на глината грънчарят мокри ностоянко ръката
си с вода. При известни форми н размери оформянето отвън става с по
мощта на изгладени и заострени дъсчици — бучила, бочила, конто много
често са нзрязанн по средата за удобно държане. Грънчарите си служат
н с други остри дървени лопатки (стъргулки, Петрич), За по-изнекано
заглаждане на повърхността сс употребява н кпжнчка (уеъм ) или друг
гладък предмет — гъба, парцалче н пр. Канал четата в дръжките и раз*
нн другн пробиви прн никои съдове се правят с гладки дървени шила,
наричани в Троянско ъмзикалки, инзикалки. Те служат н за украся»
ване на съдовете, върху които с тях набраздяват околовръстни н другн
черти още при изработването им па колелото. Орнаменти се нанасят и с
по-гъсти клн по-редки грабени с по няколко зъба, Постоиипо гьоръже*
ние е и късче тел с кожнчка на краищата му; с него се отделя готовият
съд от диска. В миналото вместо тел е употребявана конопена връв.
*0 338 339
тг
342 343 344 345
В Е Щ Е С Т В Е Н А К У Л Т У Р А 369
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X I. О Б Р А Б О Т К А НА М ЕТАЛИ И М И Н ЕРА Л И
94
370 Е Т Н О Г Р А Ф И Я МА Б Ъ Л Г А СИЯ
■#/ . М <*)!■,♦ иа мадона ш с. Радуил, Самоковско, според както е изиеждси през 1912
ЛИТЕРАТУРА
А . Андреев. Иикогашиата желязиа индустрии у нас. И Н Е М I, 1921, с. 125— 139.
Г. Бончев. Старото рударстви в България н Македония, С п Б А Н X I X , 1920. е. 1—
S0.
Г . К . Георгиев и tic. Николаев, Рударството в Югозапад на България и Югои*ТОЧиа
Македония. София, 1953.
И«. Канулев, Звънчарствого в гр. Гои« Далчев. И ИМ 11— 111, 1955, с. 249 265.
Х р . Марков. Ж елминте рудници и мадами в Самоковско. С б Н У X V , 1898, с. 282—
298.
А н . Примовски, Медннкарството в Родопската област. София, 1955, — Ковачите
агулти в гр. Мадан. И Е И М I I , 1955, с. 217— 265,
Ив. Трифонов. Металургията на желязото в България. София, 1924.
Г. Фехер, Към въпроса за кирилизацията иа турските занаятчийски паметниии в
Маджврско от X V I - X V I I в . И ЕИ М V I. 1963. с. 187 204.
ХХП. О Б Р А Б О Т К А НА КОЖИ
е ш б е л м з а н в с т а р о б ъ л г а р с к и я р е ч н и к ( ш и » . ш к * (* Ц . П р о и зво д н и те от
и ш и т п , ц и с м т п к ь т м м д р ., с ъ щ о с о ч а т о щ е по-кон кр етн о за
I I нкчтпуаане на обр аботване на м е к и к о ж и за о б л е кл о в ср ед н овековна
|.1.л гарнн.
Къпрекн широкото разпространение иа турската номенклатура от
hi м1(0 но-съвършената дъбил на кожообработка все така с щивгни кожа
«| нн якъде се означават всички и всякакви обработени кожи. А в Тете-
ги и и околните българомохамедански села лукспзно обработените кп-
j*i и ч' наричат усмсни кожи, а майсторите нм yiMdpu. Последният тср-
384 Е Т И О Г Р Л * И Я >! А Ь Ъ Л Г Л Р И Я
X X III. Б О И . .М А С Л А . Л Е П И Л А , В О С Ъ К . С А II У Н
3
ципеста»: il л] к у л т у р а 385
25
л т» И И О Г Г А 4 1 Н II A | i K Л ( Л P II U
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X IV . - М У З И К А Л Н И И Н СТ Р У М Е Н Т И
е . 1
I мкпната на цевта към единия it край има шест дулкн в едни ред н
. 1н:■ от другата страна. под най горната. Шестте се покриват с Tptrre
,i 11uifми npiiCTa на двете ръце. а седмата — с палеца на ръката, които
, ре. ||р» свирене от тия седем отвора се получава висока днатоннч-
и I млжорна тонова редица в обем на две октави.
Обнкновено свирещите приготовляват саморъчно свирките сн ат
-*94 Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА ЧЬ Л I А РИ Я
* ? . . -W.ÏO “ *£=
~ ^ > п-п •• **► П ■" i* —
« и |» ч т ■
Че ги к»»ал ^агннри,
напяна свири — говори,
-----------------
е т н о г р а ф и я н а « ъ л г а р н я
и я и к а п м и и н с тр у м е н ти
,'1"Ац.| ма свирката: със същия брой дупки— седем или осем (едната «а
на.1гц.1 на горната ръка), с дължина почти колкото да се съберат дупки*
|г Ручилото е дълга цев, обикновено трнставна като кавала, но е без
1М1КИ Музмкалната специфика на гайдата е не само в общата и кон
* 1 рукиня, но и в звукотворпня механизъм, който е от пищялка-свирка.
«можена в началото на гаПдулицата и на ручнлото. С това гайдата се
ниина вече от кларнетов тип. За разлика от флейтите нейният звук е до
|| икчтна степен дрезгав. Не случайно народът го сравнява в гатанките
|' ирикане на яре („Одрано яре из село врещи“),
Диатоничен мажорен тонов ред на гайдата не надминава една но«а,
| чрез комбинации на постоянно използуване на най-горната дупка се
Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА Б Ъ Л Г А Р И Я
s fttt)
.4 в Ь “ J* 9 I
Те нс ся нн «яли
диа рога копани,
таку сз HN ЙН.1М
д»г ионк м г о р м .
Зй
402 К Т Н О | СА <|»Я НА Б Ъ Л Г А Р К И
Л И Т Е Р А Т У Р А
ДУХОВНЛ КУЛТУРА
X X V . М Е Р К И. Т Е Г Л И Л К И . Н А Ч И Н И
Н А З А П И С В А Н Е И НА П Р Е С М Я Т А Н Е
рецн: „Щото беше надлъж дванадесет педи, а пък нашнр педя н чеперек.“
Още по-малко поделение е п р ъстъ т, т. е. дебелината на показалеца на
ръката; два пръста — широчината на показалеца и средния пръст;
три пръста — широчината, която имат трите по-големи пръста на ръ
ката (без палеца), н четири пръста — всичките пръсти без палеца,
Малка мярка е и т. нар. ^ кавец — крайният прешлен (до нокътя) на
палеца.
По-голяма мярка от педята е лакът — дължината на лакътя до кран
на пръстнге (около 50 см). В някои места ден лнсътя се означава с
аршин. Така се измерва особено дължината на прежда, на въжета или
на платове. В други места аршинът е равен на установена офицнално от
турците мярка — около 75 см. При единични, случайни и предназначе
ни за ограничен кръг измервания си служат със случайни мерки —
дръжката на брадвата, на мотиката, остена, копралята (особено при
измерване на времето). С дължината на протегната ръка в Северозападна
България се определя мярка, наречена хват (ф а т). В известни случаи
такива мерки са цяла протегната човешка ръка и обиколка на свит
юмрук (последното при плетене на чорапи служи за определяне дължи
ната' на стъпалото).
В югозападните български краища два аршина се смятат равни на
един п рът, нещо равно на копралята. Много често като мярка за висо
чина служи човешкият р ъст — „едни човешки бой“ , „два човешки боя” .
Големите разстояния при размерване на имоти (ниви, ливади,
дворища) се измерват с крачката (крачка, разкрач) на човека или пък
с отмерено на лакти нли аршини въже. -Меренето със стъпки (стъпални
част) е познато само у пастирите.
Километрични измервания българският народ в своите традиции
не познава. За това обикновено служи човешкият или конският х<х},
взет във време: „едни ден ход“, „един ден разстояние“, „един ден дотам",
т, е. около 30 км, нли „един ден с кон" — около 60 км. Там, гдето транс
портът е предимно с коне, разстоянията се смятат при среден ход на
товарен кон.
Измерване на дебелини се сравнява с пръст, д.1ан, ръка, л за го
леми дебелини се показва с ръце, „каткого двоица да го обхванат“ и
ДР- ПОД-
ход слънце), по мръкване (по мръкнало) . С оглед към тия три положе
ни» на слънцето народът си създава и по-големи уточнявания: пред
пладне, пред обяд, с.гед пладне н т. н., надвечер, привечер. Обикновено
по средата между утринта и обяд има руч/ж (или голям ручок), а по сре
дата между обяд и вечер — икиндйа.
Това в същност е и часовникът у народа, който при слънчево време
се допълва от пастирите с измерване на собствената си сянка през
р.тжите моменти на деня със стъпки: на пладне — две, по средата пред
п след пладне — пет и т, н. Известно време след изгрев н немного пред
«алез слънце се мери с копрдля, остен над хоризонта — „две копралн
иред залез“ н т. н. Народът си е установил часовници и с положе
нието на слънцето над далечни планински върхове или по сенкнте на
нзвестни дървета, а през лятото, при полска работа и по състоянието
на растителността. Характерна в това отношение е пародията песен :
-^ » » .у ^ -щ а п /а * /« й _ - - > - - т т - - !
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X V I. А С Т Р О Н О М И Я И С В Е ТОУСТРОЙСТ во
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X V I). М Е Т Е О Р О Л О Г И Я И ПРИРОДА
Ï7
418 ЕТНОГРАФИИ НА БЪЛГАРИН
през нощта срещу Еньовден (24 юни). Такава е напр. папратта (Pteri-
dium aquilinum). По-нататък традинионната пародия ботаника навлиза
в областта на митовете, като обяснява произхода на някои растсния
или някон техни особености със свръхестествени, божествени или дру
ги подобни причини. Късното узряване (при ранно цъфтене) на дренкк-
те се смята за резултат на божие надхитрява не с дявала, „безплодието“
на бръшляна се отдава на клетва от се. Богородица, както и треперене
то на листата на оенката (трепетликата).
Наличието на българска ботаническа терминология в старобългар
ската книжнина и етнологическите легенди от християнско-апокрнфио
естество говорят за значителните познания на старите българи за ра*
сплелиня свят. а големият запас err аннмнетични схващания по отио-
щение на растенията — н за много по-отдавнашна духовна култура (пре
ди V II в ).
Във всеки случай доброто познаване на растенията и техните ка
чества е дало възможност на народа да ги употребява широко в своята
медишша като лечебни средства, както и в багрилното си изкуство.
Л И Т Е Р А Т У Р А
XXVIII. М А Г И Я И КУЛТ
«то пъти заемат голяма част от обичаите. На първо място с култът към
умрелите. Задушниците, устройванн няколко пъти през годината, са
дни на хранене, поене н жертвоприношение на душите. На св. Дух
(Петдесети ина) към душите се отправя в черква голяма почит, като се
коленичи върху зелени орехови листа и се пази гробно мълчание. Съ
ществува и вярване, че ако умрелите не бъдат задоволени, те си отмъ
щават, тревожат, безпокоят живите.
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X I X . Т Е О Л О Г И я. М И Т О Л О Г и я.
ДЕМОНОЛОГИЯ
ДУ XONII A К У Л Т У Р А 441
Някъде я нари чут оная със сукмбна. Обикновено чумата има и дете в
пелени, което h o c h с ъ с себе си и обича да го повива във вълка. Тя носи
търтер (списък) на лицата, които трябва да yiiäpu. Удря жертвите си
със стрели („Чума ла те застреля"). Според друга представа отсича гла
вите с коса. Стигайки до селата, тя обикновено спира на края, сяда до
кладенец, чешма, гдето идват хората за вода, и разпнтм за къщите,
конто са в списъка , Според вярването тя идва не за отделни хора, а
когато нмл много грешници ла избиване. Някога била толкова *.трапша,
чо хората само като я виждали, умирали от страх, дори сам Господ
се уплашил от нея. Затова я троснал, та вратът if се схванал, Вследствие
на тпвл тя могла да вижда само напред, не можела да извръща главата
си наляво и надясно.
Въпреки грозотата си чумата обичала чистотата, била милостива
към старците и вдовиците и не гн убивала. Тя се поддавала и на молби,
и на благоразполагане. Наричат я с роднински означения — лглл,
стринка, почистват дворове и жилища, а вечерно време слагат пред
къщи корито с топла вода, хума или сапун, зо да окъпела детето си,
както и трапеза със сладки пити и други ястня и пития. Вярва се, че
обект на стрелите и са предимно грешните, нечестните, експлоататор-
скнте домове, В набелязаните домове мори и пачата. Вой се само от
псета съботиннн, които я виждат и гонят, н от чумотрън <Xanthinm
spinosum). На чумата приличат холерата, моринтя it ре<1ушката,
Koino са no-немилостиви от неи.
Шарката или сшшнищтш (Morbillus, Varicella) е представена от
три сеТТрггЯтти, които единствено между болестите не са грозни, Пай-
«ъзрастнати сестра се нарича едрйца, средната — брусница, а най*
малката — ейтнщ а. Те са обикипвено весели, добро разположени. На
падат децата, които прекарват лскп болестта. Много се сърдит, когато
видят да ври вода нлк да се кол it животно — прасе, кокошка, гъска
и др, и да се попарват със врила вода. Ако „ударят" някое дето: когато
са разсърдени, то боледува по-тежко. Най-старата сестра. е<)рица
е най-невесела и от нея по-тежко прекарват, а когато е разсърдена, оста
ви н грозни следи по лицето и други части на тялото.
Навитс са три жени, които причиняват па родилките несвясг или
смърт,'Според вярванията двете от тях са армеккн, а едната българка.
Живеят далеко през море. Те стннмат сянката нз лехусата j j тя умира.
В Изтична Бинарни навнте се наричат ер.т;нки. Наличността на тия
демонични същества, явио сближавани със самовнлите н самодивите, е
отразена и в средновековната българска апокрнфна книжнина («я*.* *»■
хаикх! ма K<fjmvA*rt KiAiv), Названието им е в тясна връзка със старо-
бълг. им ! мъртвец.
(’ наименованието наш, по-често н&вщи, у българите съществуват
и Други демонични същества: това са душите на умрелите покръстени
деца. Смита се, че те са превърнати на нощни птици, хвърчат тю дървета
и къщи н пищят, напада! човеци и животни и изпиват кръвта им,
l/c/w*1*towjj_t£rysipel&s) е представена като дебела жена. много
духо ии а кул тур а 433
!»
4. И |: Г II O I •>A « И tt НА К Ъ .1 Г А Р И И
ч с т о в а с а о п р е л е л е н н ж е н и о т с е л о т о , к п ц т п ц а р а ч » |«/«цуцз н е с д у х о в е
се п р е в р ъ щ а л и ма н о л уд ем о н н чн н с ъ щ е с т в а и сс за н и м а в а л и предимно
с ъ с я л о в р г д т г а т г й г к я . С н е я т е о т м ъ щ а в а л и ria н е п р и я т н и т я м л и ц а , с ъ з
д авал и свад и м е ж д у с ъ п р у з и без п р и ч и н а , сам о за да п о д че р та ят с в о я т а
д ем о н и чп о ст и л и п ъ к с к о р н е тн а ц ел: д а п р и в л е к а т плодородие и ли б л а
г о с ъ с т о я н и е п р и се б е СИ. Т е з и м а г е г н щ р! у ж м о г л и то р и снем ат м р-
с е ч и в а т а о т н е б е т о , з а д а Т а з г о н а р я т с н е я , д а н а у ч а в а т о т ней м н о г о
п е ш а fr a iiir r m т я в н Ж д а л а в с и ч к о о т в и с о к о ) н д о р и д а я п р е в р ъ щ а т ! «
кр а н а , т а д а я н зд ояват.
В е щ и ц и т е са пр еслед вани от ц ъ р к о в н и те проповед ниц и. В п р о
п о ве д и и ч е с к а т а ( д а м а с к и н с к а ) л и т е р а т у р а о т X V I I I в . т е с а н а р и ч а н и
сам овйли, сам одиви, к о е т о е ч и с т о а г и т а ц и о н е н п о х в а т (самммам иан
ШНАукН ПАН СЪДНИЦИ , . , MtClfMHH ИЛ*А1Г»КА*Н№<ЦН . . . f>* Ulrtl • X U A H y’ .VI'V*.
П А К * И»;AMIi Ю1Л*ЛЬ I»» UH«H СОЛНИЦИ Н (АШСИЛН И Uk' IlHIUlH , , , ида.
л»м«кл(нници . . . — и ж , Б о ж а н А н геж де, Б ъл гар скат i народни балад а.
И Н Е М X I I , 1936, с . 18 19), В я р в а н е т о в ъ в в е щ и ц и и м а г е е ш ш н щ о
да е твър д е ста р о у б ъ л г а р и т е , ко ето м е ж д у д р уго то л и ч и н от леген д ата
за си н а н а ц ар С и м е о н , н а р и ч а н Б о я н М а г е с н н к а .
В м и т и ч н и я с в я т на б ъ л га р и т е има ощ е м ного с ъ щ е с т в а , ч и и то н а
з в а н и я н е с а с ъ ч е т а н и с щ о-годе х а р а к т е р н и п р о я в и . Т е п л а ш а т х о р а т а
и и м д а в а т о с н о в а н и е да с н о б я с н я в а т , е д н и и л и д р у г и н е ш а с т и я с т е х н и
д е й с т в и я . Т а к и в а с а р а з н и т е ви х р и , ви х р уш ки , с т и х и и , т р и а , с р е щ а т а
с к о и т о ч е с т о д о н а с я ур ад й сван е (а п о п л е к с и и , п а р а л и з и и д р ,).
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X X . М ЕДИ ЦИ Н А И Х И Г И Е Н А
Л И Т Е Р А Т У Р А
ОБЩЕСТВЕНА КУЛТУРА
X X X I. С Е М Е Й С Т В О . О Б Щ И Н И О С Т ,
К Л А С О В И О т Н О Ш Е НИ Я
г
О Ь Щ II С Т Н Г Н А КУЛТУРА 455
Л И Т Е Р А Т У Р А
ХХХИ. П Р А В О
о в ш е с т к е н л култура 457
Е Т Н О Г Р А Ф И Я Н А К Ъ Л Г Л Р Н Й
ЛИТЕРАТУРА
А<. Ам<<рсея, Б и га р ско то обичайно право и негокгго развитие през послсдммтг
дегетлетмя на турското иго. И П р. X I I , 1956, км. 5, с. 58— 71.
О IVЦ| К С Т В К И А К У Л Т У Р А * »
X XXIII. И Г Р И И ЗА БА В И
м
ЕТНОГРАФИИ НА КЪЛГЛРМИ
--------------- -
1
i
i 4 574
“Ч
■
,
1 U . к -
И след като двете изпеят все в същата мелодия „Отворени са, джаиъм.
отворени са“ , веригата минава под вдигнатите ръце. Последното дете
обаче бива задържано от „портата“ при песенно обяснение:
Да ни дадете, джаиъм. да ии дадете
шиник жълтици, джаиъм, шимик жълтици,
ще ви дадсме, джаиъм. ще ин дадсме
малката мома, джаиъм, малката мома. . .
Л И Т Е Р А Т У Р А
XX XI V. Р О Д И Л И И О Б И Ч А И
358, Обичаите, свързани с раждането, по същина се разпадат на
групи: около бременността, около момента на раждането и около опаз-
•място на новороденото и на майката — до четиридесетия ден. В по
О I. Щ I: С Т И Е I I А К У Л Т У Р А 471
Н сички п р е д п а з и м с |ч 'Д 1 т в а с е п р к л а г а т д и 4 0 - и н д е к , и к о й т о |ю
ДМ11ГЙ отива «а ПЧИСТИтелНа мол Iи н;■ ■>|•и ппцсммк:! и нр.ч
бъде в особено п о л о ж е н и е .
Л И Т Е Р А Т У Р А
XXXV. Ж Е И И Т Б Е И И О Б И Ч А И
hmi1. За гази цел в навечерието на венчавката или току пред мен. и|н-
дн да бъде пременена във венчалното ен облекло, невестата сяда върх\
постлан ямурлук, поръсен с различни плодове. В присъствието само
на домашните дружките и разплитат косите, сресват ги и ги сн-гит.и
наново. За първата пмтирйца се изискват често условия като за чеса
рннте. Разплитането, вмесването и сплитането са съпроводени с нарочим
неенн. Особено често се пее за необходима твърдост на девойката, да не
заплаче при сплитането си, макар чс всички наоколо плачат, а в много
песни е съветвана и да не дава да я сплитат: „Нс дапай се. девойко, да i и
снемат веньоко." Отбелязват се последните момински мечти на бъдещата
невеста. В много случаи миенето и сплитането не се смята за обичаи
Рядко в българската сватба е отразявано турското кшиУсванс, съответни
по смисъл на сплитането.
При българския обичай братът на невестата нима никаква роля
Само в народните песни има слаби реминисценции за нротипене на бра
га срещу чужденци, похитители ма сестра му.
Съответен на сплитакто v невестата е обичаят бръснене ни ммо<>
nrwfÿti В сравнен ме със сплитането той е много по-популярен н ппчп-
повсеместен. Бръснат младоженеца дори и в случая, когато той е сън
сем млад и няма никаква нужда от бръснене. Бръсне го някой момьк
или деверът. Н Кюстендилско се изреждат девет души да бръснат
Това става на двора, на дръвника или под плодно дърво. Особени гри
жм се полагат за събиране на обръснатите косми, като девойка (или
сестрата на младоженеца) държи кърпа под брадата му. Събраните юн
ми се пазят да ме попаднат у злосторници и най често се хвърлят в х ам
бара с житото. През време на бръсненето свири музика или зълвип
пеят съответни на обреда песни:
Ьсрйера и г а бррчеше,
Чайка му рн»в държел*-,
сестра му duc» береше,
п лгвойкн» ковчег редник . . .
и л и :
Ьркин км се млади младоженци,
бричаг ми ги деясг бербгрина . . .
пия лом (н Котел), на която дружките й оЛикалят около нея н пеят жал-
im песни:
1 .Я.1 ш и речер, Г aiiKf -it моме, На чужд» у л й ш „наПко“ щр ртчлш.
iipt* тиоЙтз иайкл, кри т«оя Слчко. на чужди Аичк» _бичо" ще рече»;
' ък утро вечер е чуждите *np;j . . ,
Често пъти това става срещу откуп на невестинското знаме или на дру
го нето. Някъде има обичай момините сватбари да бич у ват младоже
неца. когато мезе при невестата (в Панагюрско и другаде).
Още по-строга е преградата към невестата. Там са властни ней
ните дружки, конто са се затворили в къши н не пускат никого.Де
верът н младоженецът трябва да платят нещо. Те се пазарят с девой
ките, които обикновено получават някак!.в откуп, а иа невестата мла
доженецът подарява обуща, с които тя се венчава. Са\»о и много редки
случаи има обичай да крият или да здмаскирваг истинската невеста,
когато младоженецът влезе при нея. Това е отразено и в народните
31
* * i
" ь ш I I 1 н 1-. н л к > л I ^ г* л
/
о н щ е с т и к » л к у л т у р а 4К9
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X X V I. О Б И Ч А И П Р И С М Ъ Р Т
И П О Г Р Е Б Е Н И Е
189. Тялото Сива окъпвано или поне измито. Пън водата слагат бо
силек „за хубава миризма“. Почти навред при къпането употребяват
и сапун. .Много рядко окъпването става с вино; на по-бедните само до-
лнват малко вино във водата или след окъпването изтриват тялото с
натопена във вино кърпа. Ако мъртвият е жена, косата бива сресвана
и редовно сплитана, а ако е мъж, ненременно го бръснат. Счита се за
грешно, ако това не се направи.
Строго се спазва след нздъхването да не сс оставят очите на мърт
вия отворени, защото и друг щял да умре скоро („той жали за още
друг“). Стягат и евентуално отворената му уста, а ако мъртвият е имал
някъде по тялото рана, промиват я или я попарват с горещо вино
ЕТНОГРАФИИ НА I Л f>M р
/
о 1>щм тн <:и л ку л т >I*а
9
О 1,1111 I 1 Н I II Л К У Л Т У Р А 495
ш
496 Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА К Ъ Л Г А Р И Я
*
О Н III Г,С Т В Е Н А К У Л Т У Р А 449
/
«Н,|Ц 1 С Т Н Е П А К У Л Т У Р А
/
О М Ц F C Т И I: II Л КУЛТУРА 505
(ттива при всяко дръвче (слива, орех, круша, ябълка и пр.) и замахва
с брадвата да го сече, като пита:
— Ще родиш ли тази година, или да те ееча?
— Недей го сече, ще роди! — отговаря придружаващата го дома
киня. Това се повтаря три пъти.
11а всички овощни дървета на следния ден — Рождество Христово
окачват по една връзка от слама, конто е била под трапезата, з а да
„родят повече през годината“ .
j 0 6 е т н о г р а ф и я н а к ъ л г а р и й
снощеннка подаръци: боб, вълна, лен, коноп, хлябове, жито; един носи
котлето със светена вода, в което домашните пускат и пари. Тозн анту-
рпж на някои места се нарича мачки, тъй като. ходейки по улиците,
някои от придружаващите мяучат снлно като котки. Из Западна Бъл
гария някои стг тях са костюмирани по разни смешни начини, без да
представят някаква ио-оформена карнавална грула.
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X X V III. П Р О Л Е Т НИ О Б И Ч А И
#
I
»
■
— » ^
33
I Т н о I I* А <(■ И N II Л I. 1.И I А I* И >1
Л И Т Е Р А Т У Р А
X X X IX . Л Е Т 1 1 И О БИЧА И
Често се пее, че сирак бога моли: Лети, боже. голям дъжд” или
I
518 К Т Н О М 'А *И Я И Л 5 Ъ Л Г Л I’ И И
I
* Т 11111 Р \ * И И II А Г> Ъ .1 1 А Р « М
»
Г>22 1 ! Т 1 Ю 1 1'.\ + И Я I ) А КЯ, ' 11 А Г И И
1К1 онова време. И « «чии* мн* к,\ лнь и* Р|*д>ст** 1иии1* К^таи ти^циш!,
МАОЛ*К*. КАДЧЧМШ К II *Л11«1 В . Т Ж Н1ЦГ1. C k.iyJ.hlJa ТК*р1ХТ1 ТДМИСГГ* И
К * ^ШРЧМШ.Ч I)
»
524 Н Г Н О Г Р Л в Н Я ИЛ Ь-ЬЛГАРНЯ
Л И Т Е Р А Т У Р А
Л1. Арнаудов, Студии върху Оъдгаргките обреди и легенди 1— 11, Софи и, (924. —
Нов« сведения з* нсстннарите. СггБАН X I V , с. 43—99.
Р . Кацарова, Г«ргъоккн обичай в с. Горни П к а р с л . Самоковско. Б И I , >941,
ки. I. в1— 86.
С т , Л . К о с т м , Култът ме Герман* у българите* И Б А Я Ш , 1913, е. 108 124,
Д . Маринов, Пня. Еньо, Еня или Еньова буля Н Е М 1, 1907, с. 14— 21.
А. П Стоилов, Молба »а дъжд. С бН У X V I I I . 1901, с 641-652.
См. Шарамко«. Несщнарстео — същност н проявя. София, 1947.
♦
П Е Т А Ч А С Т
НАРОДНО ИЗКУСТВО
ХЬ. Н А Р О Д И Л Е С Т ЕТИ К А
528 11 Т Н О I Р А Ф И Я (I А К Ъ Л 1 Л |'1 Щ
Или:
Да станеш, Иадо, да станеш, какво мн ясно кукува
да станеш рано е н е д е л и , среди ягнило на круша,
да се премениш, наредиш, т* «гънцлта приспива
па нз рекат* да идеш, и овчарите разбужда.
да чуеш кукувицата.
Н А Р О Д НО ИЛ о 529
Или:
Що ми е мялп и драго
сутрини рана да ставам,
цветето да си погледам' . . .
Илн:
Що мм е мило и драго,
че се е пролет пукнала'
34
*
I Т I I 0 Г 1> Л •» И Я II А Н Ъ Л I Л 1> I I и
*
и л р о л н о щ к у с т к о 533
*
534 итногрлФи;я ил ь ъ л г л р н я
Или:
Дей гиди убус, младус ма сайтът!
Мучите им са к ъ т у фидани,
мумиите им со к а т у п й т а н и ' . . .
Или:
Това ли са хубгк пиха? Ти да гшдкш мойта булка,
Ти да видиш мийта сестра, моАта булка Антеляика:
мойта сестра Катер инка: лицето й слънце грее!
лицето й ясен месец.'
Или:
Зададе се хубава Вида: коса й се ветрееше
лмие м се белееше ка то елха по планина.
ка то пряспа на планина. вежди й се чернееха
ската й се гьнчееик като т и т а н на нов дшгян!
като фияан във усои.
Или
Злшнла Рада ръкаее
с ти *и т/ (птичите) крила със злато.
а сллаовнте (с.паееевите) с коприна!
Шила ги, не ги дошилл.
коприна не и стигнало*
0
5 3 6 К Т М О I ГЛ + Ин МА K l . l l А Р И Я
0
538 К Т Н О I И А ♦ И Н НА Ь 1, .1 Г Л Р И Я
— ясножълтото — хвалба;
— когато е малко с пнперем (оранж) — то е смаа и т. н,
За да направиш халище, грибьа ди усещаш цветовете . . .
Както съчетанието на звуковете прави музиката, тъй от съчетания*
Tii на цветовете се ражда картината. Звук до звук не са пече два раз
лични звука, а съзвучие: цвнт до цвят не са два [шята. а цветна мело
дия, разказ за един човек, за едиа душа. Понякога само съобщени*,
чувство, понякога цяло философско откровение.*1
Посочените примери показват, че в много случаи народните ху
дожници независимо от жанра на изкуството си имат в разлнчна сте
нен ясно съзнание при изтъкване на художествените форми и елемен
ти, т. е. контролират своето образио мислено. В много случаи обаче това
гтл&а несъзнателно. Някой не съзнава, че приказвайки, е увлекателен,
че артнетнчно се излага, особено акоразказла за някогашни събития. ia
нещо далечно. Друг, дялайки дърво за стол, не съзнава, че му придава
красива форма. Някоя жена тъче престилка с разполагай вътък от ня
колко различни цвята и без да мисли кой цвят как да подреди, тя in
тъкана прекрасна композиция от ивнчка ритмика. Естетическата съз
нателност се проявява повече винаги при професионалното художест
вено творчество, докато естетическата несъзнателиост е в по-голяма
степен при творчеството за задоволяване нл лични или на свои близки
нужди. Разбира се, сравнително е така, но но и абсолютни. Това е не
само в българската действителност, а и у други народи.
Или:
М ъ тн и вода порой както коси.
така тебе m ке тс iiohocihI
Или:
Префърли се къпина
Преко високо планина,
та не ми йеше пъпния,
гоку «и Ociiw AepoilKdl
540 Г Т Н О ! 1> Л * М Н НА К Ъ Л Г Л И И И
Л . вогдаш на, Народ мото покггие за женска хубост и някои народни козметични
средства. И Е И М Х И . с. 269-288.
Х р . Вакарелеки, Бележка по музикалната теория и естетика иа народа. И ИМ IV ,
1957, с. 123— 158. — Принос към естетиката иа българския народ. И И И И П , 1958,
е. 137— 1б|, — Спсцификл на българските народни изкуства. OS. Изкуство н на
род, София, 1967. с. 89— 108,
В . Йорданов, Четири осиовия естетически форми в българската народил поезия.
ПСп. L X I . 1900-1901, с. 667-683.
X L I. П Е С Н И
L
г»42 Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА Ь~Ь,1ГАРИЯ
35
0
Г.46 I. T II U I I* Л Ф II M II Л Ь 1 . Л Г А Р 1 И
Л И Т Е Р А Т У Р А
X l.ll. П Р И К А З к и
466. Тематиката на българските народни риказки се движи от най-
сложните по съдържание и фантастнчност композиции до най-елемен-
тарннте къси анекдоти, като включват и широко разпространени ре
лигиозни библенско-апокрнфни, етически, мнтоложко-демонологнчсски
и етнолог нчески, също така н богат репертоар от баенн, приказки за
животни и за неодушевени предмети.
Фантастичните приказки, в центъра на конто стои някаква ро
мантичка авантюра, най-често любовна, са представени с няколко гру
пи от близки мотиви, В една от тия групи героят (момък — царски или
бедняшки син) с помощта на благодарни животни, конто той е спасил
от беда, решава трудни задачи и придобива царска дъщеря (или чудпа
хубавица, чудна птичка). По пътя за недостъпната мома (или тиц а)
той среша силни и хитри противници (/о&/, червен вятър , арапин,педя-
щ т'к, дявал, кьосе, циганин и др.). Обикновено героят е наивен, добряк,
незлобнв. щедър, алтрунст. Той побеждава почти само поради бдител
ността, съветите и чудната сила, дарби и способности на почитащите
го за добродетелите му животни: орел. куче, котка, мравки, мишка,
змия, риба, лъв. Обикновено героят е най-малкият от трима братя, а
често се дава и като наивен в сравнение с другите двама, които са само-
иадеяни, горделиви и претенциозни.
В една част от приказките на тази група героят аткупва мъртиец
ог зли кредитори, които бият мъртвото тяло заради неизплатени дъл
гове. Благодарен, мъртвецът, преправен на спътник, покровителствува.
героя, спасява го от беди н му помага да се ожени за царска дъщеря-
Благодариите животни или мъртвец в някои от приказките са за
менени с омагьосани (чудотворни) предмети — чаша златолейка, чуд
на дреха, лекуваща пепел, слоново лековито мляко, дървен хвъркояат
кон, шапка-невидимия, камшик, кесия, съд н др., добити но разнн на-
и л но л мо и :<к у с I и о
0
I n u n I* Л ♦ II.« II А В 1. Л I A C H «
0
г>% Е Т Н О Г Р А Ф И Я ИЛ ЬЪ Л Г АРИИ
0
Е Т Н О Г Р А Ф Н Я НА БЪЛГАРИЯ
ЛИТЕРАТУРА
М Арнаудов, Българските нареден приказки. Опит за класификация СЙНУ
X X I , 1905
C<i. Vakarthki, Betrachtung über dju heutige bulgarische Volksmärchen. Deutsche*
Jahrbuch für Volkskunde, Berlin, 19W). V I. c. 349 -352.
П, Д и тко в и Cm Стойкова, Бнтоин приказки и анекдоти. Б С Н Т X , I9ft3
М Драгоявнов, Славянските варианти на една евангелска легенда. С 0 Н У IV ,
1891, с 257—269. — Славянските смазани* «а пожертвуват- на собственото дете.
С Й Н У I, I8H8, с. 65—9*>, — Забележки вьрху главмнекнте религиозни и етични
легенди. С 6 Н У V I I . 1*92. с. 245—310; V I I , 1892, с 257 314; X . Ш 4 , с, 3— «8
П. Планов. Богомилски книги и легенди. Ссфня, 1925; I I фототнпно издание. Со
фия, 1970.
A h'аралийчев и В . Нълчte. Приказки вълшебни и ла животни С б Б Н Т IX . 1963.
Р . .4, Lavrov, t . P o iiv k a — Lidovê povidkl jihomaltcdonskê. Praha. 1932-
Д. Приказката за правнната и кривината. Сп. Кмижиии. Солун. 1895.
им. 0, е. 22—30.
Я Поливка, Бележки кьм приказките на Шапкарепнн .Сборник от иародки у*о-
творен« я“ , ки. V I I I — IX . С о Н У X V I I I , 1901, с. ft0& (-40. - Магьосникз.т и ие-
ю ви ят ученик, Сравнителна фолклор на студия. С С Н У X V , 1898, с. 393 448. —
Le chat botté. Сравнителна фолклори« студия. С б Н У X V I —X V I I . 1900, с 570
620.
Цв. Романска и Е . Огнянова, Народни предания и легенди. С б Б Н Т X I , 19СЗ.
X L I1 I. П О С Л О В И Ц И
If A l>O i l I I O И З К У С Т В О 56)
Зо
А
F T I Ml Г Р Л * Il « И A |i b Jl 1 A P II fl
Л И Т Е Р А Т У Р А
X L IV . Г А Т А Н К И
0
Г>64 L Г II i> I V V Ф И X I. Л № b .1 Г Л !• n и
Л И Т Е Р А Т У Р А
XLV. Б А Я н И Я
Ц. Гинч*«, Някпдко думи 4* н&шнти народни йлниня. Сп. Труд. Тт.рном, 1, 1КН7,
с. 2Я6—2в9.
X L V I, М У З И К А
IXI. Музиката заема голям дял в живота на инрода. Ile без основание
е полулярного твърдение, че тя придружава човека от малък до гроба
му ири всички обществени, положения, трудови занятия и празнични
състояния. В този случай придобива смисъл и каламбурът „българи*
път пее и когато плаче“ , т. е. и неговите оплаквания са музи кал но
оформление. Музиката v народа се изпълнява от всички — всеки спо
ред дарбите си, за свое удовлетворение, при всеки удобен случай. О б
ществено обаче се изпълнява от ио-даровитите изпълнители при праз
нични случаи, прн колективни стопански работи, пътувания и пр.
11шълияиа се предимно вокал но и по-малко инструментално, Прн
говя жените са повече вокалистки, а инструменталистите се срещат
повече между мъжете. Обучаването на музика стана самодейни, каго
малките слушат илн имитират но-възрастните Не е изключено и иа
рочно предаване на дената от страна ла възраст инте
0
Г>6 4 г т м »> I р л ♦ и м !• л ь ь ,11,\1’нм
ЛИТЕРАТУРА
Х р , Вакарем ки, Български наридии гатанки. София. 1936, 101. — Народните ни
гатанки. Ся. Просвета I I , 1937, с. 479—485. — Из културата на чокианскктг ов
чар»: гадания по вътрешностите на ивиата. Ся. Родопа X V . 1936, кн. в, с. 2 -4.
Cm. Гюрвиева-Стойкова, Български народни гатанки. София, 1961, 2-о допъл
нено издание, София, 1970.
Цв, Минков, Пословици, поговорки и гатанки. С б Б Н Т X I I , 1963.
Х р . П . Стоилов, Класификация и стилистични обяснения на пашите народни га
танки. С 6П У X X X . 1914. с. I — 14ft.
Х1Л\ Б А Я Н И Я
Ц. Гинчев, Ннкплкп дучи «а кашите наридни баяння. Са. Труд. Търново, I, IWI7,
с. 2Й6- 289.
X L V I, М У З И К А
/5 7\ 5 7 / К К К *1 Л) \ ® г’ » # 0
(4 " 4 ) 16* 16 ^ # # ^ ) 61 1 1
четання 1) 2)
I) (2 3»
и др., поотделно над 30%. .Много мелодии прнт ежават и по-широк ам-
битус, като стигат и до иони и деними (после аннте се срещат спора-
дичмо). Тесният амбитус е характерен за стари нните (главно обредни)
лесни, с чието постепенно изчезване намалява и процентът му, В Po
допско на 1160 песни са отбелязани 5 днакорд! nt мелодии, иапр.:
л %
V : ; и . . ь ;--- ---- ---- 1—4— —-
■Jp* b i г ^ V « - * _и--■ш ш- , —-—1
К»-tpn .щ е, »*- rp> n r Kr- jn- ни-г» *1- И». | Л»
В Северозападна България обаче отношението им надминава 1,7*4
при 4070 записани мелодии. Наред с тях се срещат и чисто монотонни
мелодии с ambilus prima d някои обредни песни или танци.
L
Ky* ra £ IV
Kкji' ти, T№
*>»г- «х ‘»rp-
Отличие на българските народни мелодии е и тяхиата краткост.
Най-често мелодията е разделена иа два равни периода. между които
има цезура. Всеки период до или след паузата обикновено отговаря на
едни стих в текста. II тозн период може да се повтаря иа и ьл но еднакво
г\ Л) или с известни променя (А А'),
570 l. T II (1 t P A Ф H « Il A B 1, Jl I A P И Й
ск-щиса« »- ди-
Ci»- iw пи о- д|* *>< Ст**- та1 »» h *j
вани Д които
мери като: !=
■ или следната мелодия от
Тракия:
Както личи от тях, раздробеността може да биде и продължтелж»
равномерна, Зя музнкалната украса допринасят и сравнителни ч«тип'
снхармтгичми интервали в българската народни музика, които отразя
ват към * или j от един тон и са трудно обхватни. Бележит се със
заскобени бемол нлн диез пред котите, т. е. пплубемолн нлн полу
диези.
•186. Пародията песенна мелодия с тясно свързана със словесния
текст, като по правило едни музикален период напълно п.пппда с един
стих на текста. Това е при строго ритмичните гллвио хороводмн песни,
при които често дори периодът се повтаря след о л т гната иезура, като
се повтаря н самият стих, нлн повторението па музи кал пия ..... и
придружава от следващия стих.
Незначителните вариации в мелодията п зависимост от това. дали
периодът е преден нлн краен, нямат влияние върху размера на егн ко
лете. Дори когато удължаването на мелодията стана си* съкращ пане
d никон от тактовете нли с рефргиното им удължаване, се пол учи tut ус*
поредно съкращаване, рестт. удължаване и на текста, по рефреиен нп>
чин:
видно в бавните често пъти една сричка поддържа много повече от две
ноти. Па тази основа и на хроматнката са изградени характерните и
добре застъпени в българското музикални творчество безмеизурни и
речитатнвнн песни.
487. Българската нокална народи.) музика е предимно едногмена
(хомсфонни). И тогава, когато се изпълнява на зареди (антифонно)
както бива при хороводннте песни, пак с едногласна, В някои райони
(Пазарджишко, Ихтиманско, Пещерско, Разложко, Гоиеделчевско,
Станкедимнтровско, Кюстендилско, Пернишко, Радомирско, Самоков
ско, Елкнпслинско и Софийско) при някои (гг видовете песни хомофон*
ностга отстъпва на диафонияпи. Някъде този начин се изпълнява н от
мъже, и ог жени, а другаде само от жени, като една пее главната ме
лодия, а друга втория глас. Двата гласа имат в различните моста н
специални означения: I глас — вЬдене, бкане и др , а II глас — тр е
пне, бдене, плачение.
В различните места на тези райони двугласът понякога е значн-
и-лно различен. Особен интерес представлява той в Рилож ко, гдето се
прилага украсителнмят елемент лъцане - едни вид силно гръдно по-
три шанс.
Днафонните мелодии обикновено започват с унисон, след което два
та гласа се разделят, като се доближават от време на време и в края
нак се сливат. Мелодичната им линия е сравнително неразвита и с те
сен амбнтус. Характерно е, че вторият глас обикновено придружава
линията на първия със съседния по-нисък или през един тон, което има
явен характер на двуглас. Но срещат се и такива, при които по-ниската
мелодия запазва едни и същ тон от начало до край в чисто бурдониращ
вид. както при инструментите.
Освен тозн вид началиа полнфоння в най-югозападните краища на
България се среща и по-особен вид трнглас, в ко то по-ниските мело
дични линии изпадат посменно или по типа на хърватското ойкане б
бурдонна функция. Този трнглас се пази у българското население в
Благоевградско.
488. С ти .гьт на пеенето \ българите е в известна зависимост от това,
дали ГО се изпълнява от мъже и ли ог жени. Общо пеенето бн могло да
се нарече твърдо. За това допринася главно силният глас, който е пред
почитай у народа, като у жените е по-смекчеи, отколкото у мъжете.
Мекото (сантименталното) пеене може да се наблюдава в градските сс-
лшца и минава за модио, градско. Така пеят обикновените непрофесио
нални пелин, докато професионалните, които са обикновено и музикан
ти. обичат да придават н известно гъгнене на гласа си.
Епично речнтзтнвните песин се изпълняват поединично н често
пъти със съпровод на гъдулка, гайда или цигулка, по-рядко с тамбура.
Обикновено невенът сам сн приглася. При изпълнението като редовно
1п1гос1исПо се изпълнява цялата мелодия. Тя се изсвирва често и след
всяка строфа, когато певецът сн почива, или пък вместо осиовната ме-
н л i> о д н о и л к v с т в о 57.1
дините ( ^ #h J и др.).
0
574 Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА Н Ъ Л Г Л Р И Н
ният епичен музикален стил носи яацо някон архаични елементи, как
вито могат да се смятат в известен смисъл и украшенията. Втората
по-голяма група — хороводни (над 2594), е строго ритмнчна и сравни
телно елементарна в метрично отношение. В нея има също цялост но не
отдавнашна традиция. За по-пълното или по-слабо спазване на традн-
диционни мелодични и ритмични форми имат значение н някои от на
чините на изпълняване: колективно или нндивидуално, от жени нли
от мъже, от професионалисти нли непрофесионалисти. За пример да взе
мем обстоятелството, че в Най-много български песни амбитусът не над
минава минорната терца нли квартата (в повечето ст старите песни).
Тия песни са съставени от единствен музикален период, повтарян мно*
гократно. с куплет от също тъй повтарян един и същ стнх. Затова след
ва да се приеме, че са значително архаични, като напр.:
Л И Т Е Р А Т У Р А
ХШ 1, ТАНЦИ
0
ЕТНОГРАФИЯ II Л К Ъ Л Г Л Р И Я
37
0
578 И I Н О I I* А ♦ II И Н А б ъ л г а р и н
0
ЕТЛ01РЛФИИ ИЛ ЬЪЛ1 АРИЯ
11.1 1 Д 5 Ш К О U1/.)
/ /. ■ !! НМI
■ ■*** ^ • Vi и ф/ j)
II А 1> О Л Н О И 1К У С Т Н О Г)Н 1
51
А
ЧУ
подскок с придвижване в дадена посока
х
Само тук-там някои части от тайна се изпълнквднт йз съпровод с
мелодия. Това бива при хора и ръченици, като играчите си скандират
във вид на командуване на стъпките или подвиквании за поощряване
или акцентуване на динамиката: Дзй-дзай, на не!, Дръж се я£-мъо,
шоп пи.' га зи!, Кбп-ни, йз-тре би . . . влачи, ку че, ко ле но! и др. Га-
кнва скандирания стават в устрема на хорото дори и при много добра
музика.
0
582 М НП 1 1'ЛФИМ ПА ЬЬ.ПГЛ РИЯ
0
ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
584
Л И Т Е Р А Т У Р А
Ан аям . Вести за илродпн игри и игсчм и стархбългарсклтл кмижияия, ИИМ
I I - I I I , 1956. с. 503- 50«.
0
586 ЕТНОГРАФИ» НА В Ъ Л Г Л Р -Plfl
X L V III. Т Е А Т Ъ Р
504. Ако приемем за най-съществени белези, които определя-? дадено
произведение като драматично: 1) наличност на говор или пеене, 2) на
личност на г'кйстяие, 3) наличност на актьори, които водят към по-
конкретно нли по-общо подражание на природата, и най-вече 4) въз
приемане иа играта к»то артистично представяне на действителност вън
от актьора, можем да преценим много прояви в бита на народите като
театрални, драматични игри. Няма значенне, че тия нгрн могат да се
различават значително дори и от най-несложните, създадени нарочно
за снена драми. Когато венчкн тези особености са налице в една игра или
в един обичай, последните имат характер па същинска драматична
проява. Отсъствието на една или друга от тях я накърнява, като в по
вечето случаи я довежда до пантомима, ако отсъствува говорът или пе
сента, до известен вид интермедия, ако действието е сковано поради
естеството на предметите (статуи или др.), от името на които се води
разговор. Най-съществен елемент си остава актьорът, имитаторът. Не
е задължително той да бъде непременно човек, а може да бъде кукла,
движена или разнасяна от човека, който да говори от нейно име, може
да бъде статуя, растение, животно и др., от името на Koirro се действу
ва нли говори. Актьори могат да бъдат и само пръстите на човешката
ръка, представящи жива фигура в сенки или в пластическо движение.
Животните могат да станат в известен смисъл актьори, като са дреси
рани да имитират заобикалящата ги среда в някои отношения.
505. Драматични, по-скоро театрални форми на кародно изкуство са
налице, казано общо, във всички народни обичаи. Един от тях напр. е
лазаруването. Изпълняващите го лазарки и Софийско са облечени в не
вестински премени и украсени с невестински накити. Това се дължи на
основната същина на обичая — идея за щастлива женитба на девой
ките през настъпващата година. Това личи и от съдържанието на пес
ните. Нодобиа символика чрез костюмиране има и в някои моменти при
сватбенте обичаи, изпълнявани от девойки, напр. при отсяване на
брашното за сватбените краваи и др. Обичаят съдържа по-засилена ар
тистичност с оглед на костюмирането при варианта боенец в Североиз
точна България, гдето водачката на групата лазарки е с мъжки калпак
на главата си и носи знамение нли брадш иа рамото си (обр, 384). Тези
мъжки аксесоари не само подсилват символиката за женитба, но са и
конкретизирано подражание, определят роля на мъж.
НЛРОДНО ИЗКУСТВО 5 87
Скоро, до годмил
0
ЕТНОГРАФИЯ НА В Ь . 1 Г Л 141 И
590
0
592 Е Т Н О Г Р А Ф И И II А (: Ь Л I А Р И Й
жето и той пгда, след което става, ханша ралото, подкарва впрегнати
те и оре. След няколко крачки спира, отмерил с крачка леха, кзема ши
ник с жито и сее. К това преме теглещите го спъват, тпй пада. изпуска
шиника и житото се разсипва. Това се повтаря три пъти. Стед като
„посее** всичкото сече, продължава да «ре, Пре* пр<-ме н а орането ito
площада тон често оставя ра.юго и се спуска да гони н бие с пръта си
насъбралия се народ. Вечерта по мръкнало го отвеждзт у дома му, где
то той дава угощение (ерв М . Арнаудов, Кукери и русалки, с. 11).
С дружи мата вървят и нсмаскнранн трохобери, конто събират по
даряваните им хранителни продукти На много у гета с кукерскнте дру
жипн има и гайдар. Музиката обаче не ръководи играта, а само й
придава повече разнообразие,
38
5!М I t I I I > I I* А Ф II >1 It Л h 1, . I I A H U M
0
5М ЕТНОГРАФИЯ «А БЪЛГАРИН
0
tiUli I: T H U I C Л Ф И Я НА вьлгл еи«
Л И Т Е Р А Т У Р А
X L V IX . Ш Е В И Ц И И Т Ъ К A II И
39
0
ь т н о м * л * и я i« a i i. :i i a i- h j
Багри Ч Ж Я Ж Я Ж Я Ж Ч
Шяроч. 9 I 3 I 5 1 3 1 9 '' ’
п см
#
Багри Я О Я С Я О Я С
Шароч. 6 9 6 12 6 9 6 12' * ’
0 см
Багри З М Р М З Ж С М С М Б З Б М С М С Ж З М Р М З
Широч. 6 2 8 2 6 3 18 1 1 1 1 3 1 1 I I 18 3 6 2 8 2 6 ' “
е см
0
» T II O I И * 1 | Ч И Л h I. .1 I A 1« II я
524. Към групата на едрите тькапи спадат главно чергите, чисто де
коративно разнообразиетрудно се обхваща. Известна представа за
това могат да дадат сливенските килнмени черги с напречна ивична ор-
наментнка в контрастни цветове. Някои от широките ивици на тези чер
ги са изпълнени с човешки или зигзаговидно подредени ромбични фи
гурки. С композиции ат концентрично наредени ромбове, съставени от
дребни ромбчета, се отличават чергите в Тетевенско, Кстленско. Гоце-
делчевско. Разложките черги са с украса от геометрични фигури (ром
бове. триъгълници и др.) в почти всяка немного широка ивнпа. Най-
разпространенн са пъстрите черги с чиста линеарно-ивична украса.
Ивиците (ивици, прътове, дъги, пояси) нрн тях са комбинирани най-
често в групи със строго спазвана симетрия по отношение на широчи
ната и колорита им. Получава се ритмика, която говори за извънредно
тънък усет за колоритна хармония. Не напразно народът казва в таки
ва случаи: „Шарено, шарено, та пее!“ Действително тъкани „песни“
представляват нанр. самоковските черги с почги еднакви ииипн, ши
роки към 4 8 см, с преливащи се един в друг тонове или панагюрските
черги със значително широки и контрастно оцветени ивици, подредени
в строга ритмика и симетрия, или габровските черги с широки към 10 см
h b i h l i i в ритмични групи, отделени една от друга с памууио-белн н яр
0
616 1ТН0Г1>ЛФИМ II Л Ь Ь.1 I А 1’ Н я
Л И Т Е Р А Т У Р А
Българско народио изкуство. София, 1!НИ. — Български народ
,\р . Вакарелска.
ни художествени тъкани. Си. Художествена самодейност. София, 1956, кн. 5 и
КН. 6.
Д . Н ем *. Български килими до крия иа X I X «ек. София, 1960.
ЛГ Велена. За произхода на една старини« българска шевица с общославянско
разпространение. И Е ИМ IV , 1961, с. 27—#2.
Л - Друмев, Народното декоративно изкуство в Северозападна България. СбЕСЗБ
1958, с. 257—287. — Пародии тъкани, златарство и резба в Странджа. СбСЕ,
1957, с, 2 5 7 -2 8 7 .
И в, Коев, Българската везбена орнаментни*. София, 1951.
С т Л . К о сто в, О ж аи. Н Н ЕМ 1, 1921, с. 3— 16, — Македонски убруси и сокаи.
И Н ЕМ V , 1925, с. 3— 1 5 . — Български народни шевици. София. 1913 (второ изд.
1929).
С т . Ко сто в и Е . П етева, Български народни шевици в Югозападни България и
Македония. София. 1928.
Е . П е те ва , Български парадни колани. София. 1931. — Ж м а о п то ш н човешки
гури в българската текстилна ориаиентика. И Н ЕМ V I I I — I X , 1929. с. 114 —
Й * -г 1 Х табл, — Шевнчнн паралели. Н Н ЕМ X —X I , 1932. с. 10 3 -1 2 9 .
Д . С тан ко в, Чнпронки килими. София. |% 0 .
H A l>0 ,4 MO H 1 K i ' C T d O (il
L. P М С y H A I I E
0
IИ Н О I М А <• II И II А К Ъ .'I Г А Р И Я
533. Трети начин за украсяване става със сол на или сярна киселина
върху вече боядисаното яйце. Киселината унищожава червената боя и
открива белотата на черупката.
Известен е и четвърти начин за проявяване на билата основа на
яйцето—»чрез остъргване на боята с игла.
Всички техники освен първата са сравнително по-нови и са упраж
нявани в градските занаятчийски среди и в манастирите от монасите.
Шарките, изпълнени с киселина или с иодрасквания, имат тънки и
по-малко сигурни лннпн, а линиите: с разтопен восък са по-дебели
по-гладкн. В най-попе време боядисването на яГтата става с фабричн
бои — червени, зелени, сини н пр.. а в градовете се въвежда и модгре
начин, като се привързва към необагреното още яйце лист ог чагдамо
или друго растение, мрежнчка н пр., формите на които се отпечатват
по-светли следи върху яйцето.
и . М О Д Е Л И I» А II Е. К I: Р А М Н К А.
КАМЕПОДЕЛСКО И 3 К У С Т I» О
*
62 2 ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
0
ш I 7 I I О I t ' Л >» И Я I I А Ь К Л I A I ' l l >1
НЛРОДНО ИЗКУСТВО
40
г 0
626 ИТ Н О I р АФ ИЯ и А Ь Ь л I А I' И Я
0
1
I 1Н О ГРЛ *И Я II Л Ь 1, .1 Г А I* И я
или на пели трудови сцени, какъвто е напр. образът на орач със напрег
нати два вола, а орачът — с копраля в дяспата ръка. върху «адгроб-
натн плоча на „Нико кроткия“ от Бнмбеловня род в с. Факнн, починал
иа 28 декември 1775 г , или конник с висок калпак н чанта през рамо
(пак оттам, 1762 |\). Мо и само очертаните с вдлъбнати лнннн фигури н
образи по надгробните кръстове дори като примитиви с какиния сн дет
м i r i'iliin iiik v c i no ^31
Л И Т ЕРА Т УРА
LH . Д Ъ Р В О Р Е З Б А
Л И Т Е Р А Т У Р А
L III. И З К У С Т В О С МЕТАЛИ
41
430. Ж и язн о чуьче на вр ата « гр. Копривщица
I
422. Филигромоеи изделия о т Видин, 1692
. ;—
426. Мои*елранителница
Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА Б Ъ Л Г А Р И Я
Л И ТЕРА ТУРА
Г . Бакърдж иев, K objiiij мед, София. 1957.
Ал. Божинов, Х р . Вахарелеки. Д , Друмев, Ковано ш п о . Софи*, 1957.
С. Георгиева и Д . Бучински, Старото златарспо ага Враца. Софня. 1959.
М . Иванов, Златарските произведения от X V I — X I X е. е М у » и на БачкоискиЯ
манастир. София, 1967,
Cm. Л . Костов. Наображгането на са. Георг* в българския насаден накит. 06,
Л , Мнлепгч. София. 1912. с. 181— 202. — Вотиая. V IH FM I I , I92Ä, с. 15-22.
Е . fltm eta. Български народим накити. 11HILM VI, 1926, t. 50— 80; V II, 1927,
е, 69'— 106, — Е.чфс 1гнин. И Е Г Д I. 19ЙЗ, е, 271— 276, — Металически съдо&е в Б ъ л
гария. И Н Е М Х Г И , 1939, е, 139— 181.
Ан, Примовеки, Медникарството в Родопската ойласт. София. 1955.
1ЛУ. П О С Н И И А Р Х И Т Е К Т У Р А
КАТО ИЗКУСТВО
Л И Т Е Р А Т У Р А
П РЕД ГО ВО Р . . . . &
О БШ Л Л И Т Е РА Т У Р А 8
СЪКРАЩ ЕН И Я . . . . |]
У В О Д .......................... (3
П Ъ Р В А Ч А СТ
ВТОРА ЧАСТ
ВЕЩ ЕС Т ВЕН А К У Л Т У РА
VI- З Е М Е Д Е Л И Е .............................. 9!
V II С КО ТО ВЪД СТВО • ................... 131
X. С Ъ Б И Р А Ч Е С Г В О ................... 180
X I. Х Р А Н А . 7 & .......................... 183
в '- ХоГО БЛ ЕКЛ О . ....................... 1М
ЖИЛИЩ Е И А РХИ ТЕКТУРА ..................................................... 221
сели щ а С 250
XV О ГЬН И В О Д О С Н А Б Д Я В А Н И .............................................
Т Р Е Т А Ч А С Т
Д У ХО ВН А К У Л Т У РА
XXV. М ЕРКИ . ТЕГЛ И Л КИ . НАЧИНИ НА ЗАПИСВАНЕ И НА ^
П Р Е С М Я Т А Н Е ......................................................................... 400
X X V I. АСТРОНОМИЯ И СВЕТОУСТРОЙСТВО . ' У . ........... 413 у
XXVI I . МЕТЕОРОЛОГИЯ И ПРИРОДА. / 4 ........................... 415
X X V III. МАГИЯ И К У Л Т ........................................................ . 420
XXIX теологи я. м итология. д ем онология. . „ / . . т
XXX V M E Д И IШ H A и Х И ГИ ЕН А ............................................. Ш
Ч Е Т В Ъ Р Т А ЧАСТ
О БЩ ЕС Т ВЕН А К У Л Т У Р А
)L XXXI. и МЕ Пет ВО, ОБЩИНИОСТ. КЛАСОВИ ОТНОШ ЕНИЯ ИЛ
у- . / /
р '— - X X X I I . ПРАВО £ 4 ......................................................................... 15»
-
4V XXXIII v И ГРИ И ЗАБАВИ. . 4*Й
' XXXI V РОДИЛНИ ОБИЧАИ . 470
Л X X X V. Ж ЕН И Т Б ЕН И ОБИЧАН $ 3 }). . . . 47*
■ XXXVI ОБИЧАИ П Р И (М Ъ Р Т И П О ГРЕБ ЕН И Е, { a f f j . .............. Ш>
XXXVI I И1МНИ ОБИЧАИ. V ( ................................................... ГрОО
* XXXVIи п н а н ГНИ ОБИЧАИ . , 4 " S ............................................ WT
XXXIX И ( t ill Ш .Н ЧА И . . ............................................... £1(1
П Е Т А Ч А С Т
НАРОД НО ИЗКУСТВО
XL Н А Р О Д Н А Е С Т Е Т И К А ............................................................... 52t»
XU. П Е С Н И ......................................................................................... 5+1
XLH . П Р И К А З К И .................................................................................. 55’
X L IIT . П О С Л О ВИ Ц И .......................................................................... . 55'J
— I
X L IV . Г А Т А Н К И ..................................................................................... 562
XLV. БАЯНИЯ ...................................................................................../ ^ > 4
XLVL М У З И К А ......................................................................................... 566
X L V II. Т А Н Ц И ......................................................................................... 575
X L V II1 . Т Е А Т Ъ Р ......................................................................................... М .)
XLIX- Ш ЕВИЦИ И Т Ъ К А Н И ........................................................ 60»
L. Р И С У В А Н Е .................................................................................. 617
L1 МОДЕЛИРАНЕ, КЕРАМ ИКА. КАМЕНОДЕЛСКО И З К У
СТВО ................................................................................... 621
LI1 . Д Ъ Р В О Р Е З Б А ............................................................................. 632
L IIL И З К У С Т В О С М Е Т А Л И ............................................................... 637
L IV . Н О СИИ И А Р Х И Т Е К Т У Р А К А Т О И З К У С Т В О ...................... Ш
П О К А З А Л Е Ц Н А Н А Р О Д Н И Т Е Т Е Р М И Н И ....................... 656
К А Р Т И .............................................................................................. 673
Х Р И С Т О Т О М О В В А К А Р Е Л С К И
З к л у ж и л доггел к 1 »лукагя
Е Т Н О Г Р А Ф И Я НА Б Ъ Л Г А Р И Я
РЕЦ ЕН ЗЕН Т М А Р И Я В Е Л Е В А , РЕДАКТОР Е К А Т Е Р И Н А П Е Е В А . XVДо
ЖЕСТБЕНО ОФОРМЛЕНИЕ К И Р И Л Г Ю Л Е И Е Т О ! , ХУДОЖЕСТВЕН РЕДАК
ТОР С В Е Т Л О З А Р П И С А Р О В . ТЕХНИЧЕСКИ Р1!ДАКТОР Р О Н К А К Р Ъ С Т А
Н О В А - ФО ТОР Е ПРОДУКЦИИ Х Р И С Т О В А К А Р Е Л СКИ И Ж. П А С К О В ,
КАРТИ К Р Е М Е Н B E H E B , КОРЕКТОР Р А Й Н А Т О М Е ВА, ДАДЕНА ЗА IIA-
ЬОР НА S. VII. №76 г ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ НА SS I Г- H J.IB X IA ОТ ПЕ
ЧАТ НА П. X I « : г. ПЕЧАТНИ КОЛИ « ,г 1 НЗДАТВЛСКН КОЛИ M.7« ИЗДАТЕЛСКИ
т ииг. код >* *а литературна група ne. формат н/то. i m тираж ih?i.
ЦЕНА M I ЛП. ИЗДАТЕЛСТВО „ Н А У К А И ИЗКУСТВО* ПЕЧАТНИЦА
»ГЕОРГИ ДИМ ИТРОВ"