Конспект

„Писмените ученически работи” 
 Елка Добрева  и  Маргарита Георгиева
Конспект, резюме, реферат, анотация
    А. Конспект

Конспектът е схематична писмена версия на изходния текст,  предназначена да 
припомня основни елементи на конспектиращия от първоизточника.

1. Конспектиране – особен вид  дейност, имаща за цел създаването на вторичен текст,
предназначен за използване от собствения си съставител.Този конспект в последствие
може да се използва и от друго лице ­ това е вторична възможност, която само косвено
(или съвсем не) може да повлияе на начина на изработването му.

2. Помощни процедури ­ могат да се използват комбинирано или по отделно :
- ексцерпиране – целенасочено изваждане на отделни пасажи от първичния текст,
които се определят като важни от определена гледна точка ;
- резюмиране на фрагменти – насочва се към смислово централните места на
първоизточника – първоизточника се пресъздава лаконично със свои думи.

3. Конспектиране на слухово и зрително възприемани текстове – ситуации :
- Конспектиране  на писмен текст – особено благоприятна е ситуацията, когато
съществува възможност за бавно и неколкократно  препрочитане на първоизточника;
- Конспектиране  на писмен текст с ограничено време – при липса на време  за
продължителна или многократна рецепция този вид конспектиране се уповава на
добре развити умения за четене с паралелно вникване в дълбочината на текста;
- Конспектиране на слухово възприеман първоизточник – изисква се от слушателя да
подбира извадките, да ги редактира, ако е необходимо и паралелно с възприемането
им да ги записва.

4. Определени формални сигнали в първоизточника, улесняващи конспектиращия:
- В писмената сфера – заглавните формулировки (текстово заглавие, названия на глави
или отделни точки), цифровите означения, шрифтовото маркиране, схемите и пр.;
- В устната сфера – намаляването на темпото на говорене, промяната на интонацията,
словестните сигнали за повдигане на вниманието („Особено важно е…” и др.) ,
изразите с подбудителен характер („Моля, запишете…”, „Отбележете…”) и т.н.

5. Съдържателно отношение – конспектът се отнася като едно цяло към първоизточника.

- Пълен конспект – Схематично пресъздаване на  самостоен текст или самостойна част
от текста (глава, раздел);
 - Подборен конспект – целта на конспектът е да пресъздаде определена съдържателна
линия на първоизточника;
- Сбит конспект – ориентираността е към най­централните моменти;
- Подробен конспект – план­конспектът се уплътнява с неголямо количество
пояснителни данни.  Възможно най­подробните конспекти са тези, в които
структурата на първоизточника е пресъздадена изчерпателно и отделните
подразделения са попълнени с достатъчно количество детайли.

6. Съдържание и обем на конспекта:
- Зависи напълно от конспектиращият, защото конспекта е създаден да го облекчава
когато се наложи да използва информацията;
- Според индивидуалното решение на конспектиращият, конспекта може да е
относително сбит или подробен:  ако конспектиращият има някакви познания по
темата тази информация няма да се появи в конспекта и в същото време може да се
срещне информация маркирана като маловажна в изходния текст.

7. Строеж на конспекта :
- Като цяло има фрагментална постройка и лаконично изградена езикова повърхнина;
- Построен е от отделни, сравнително малки фрагменти, между които не е
задължително връзките да са изградени по словесен път;
- Типичен случай е всеки фрагмент да изчерпва в себе си минимално количество
информация, като представя една микротема;
- Подреждането на основните фрагменти най­често се прави чрез възходяща
номерация, буквени означения или комбинация от двете.  Не е изключено смисловите
връзки да се осъществяват и със стрелки, тирета  и други знаци.

8. Подредба на информацията в конспекта ­ конспектът може да следва поступателно
разгръщането на първоизточника или да пресъздаде извлечената от него информация в
друг ред:
- Особено характерно за конспектите съставяни въз основа на слухово възприеман
източник е подреждането на съставките в реда , в който са били открити в изходния
текст;
- При възможност за продължителна рецепция на текста може да се избере и друг
подход, например: Най­напред да се разположат основите и след това
допълнителните информации, без значение местоположението им в конспекта или
цялата информация да се подреди по начин отразяващ гледната точка на
конспектиращия.

9. Достоверност на информацията в конспекта:
- Конспектът трябва да бъде икономична, удобна за използване и смислово адекватна
оригинална вторична версия, от която съставителят да може да получи ясна
представа за конспектирания източник;
- Всички лични добавки трябва да бъдат ясно отбелязани като непринадлежащи към
конспектирания източник.

10. Характерни отличителни черти н а конспекта:
- Особено характерна за конспекта е употребата на едносъставни и
безглаголни изречения и подчертаната икономия на изразни средства;
 - Много от изреченията в конспекта се оформят по нестандартен начин;
 Записват се само с главни или само с малки букви, групи изречения се
подреждат едно под друго, като всяко се поставя на отделен ред отделено с тире
или друг знак, в края на изреченията често липсва необходимия знак;
- Друга характерна черта за конспекта са множеството съкращения, например : км.,
млн., бълг., както и съкращения на думи извън основния списък, но оформени според
книжовните правила за съкращаване.

11. Усвояване на конспектирането:
- Конспектът настъпва в учебното съдържание в 8. Клас, до тогава са изучени всички
видове преразкази, затова вниманието се насочва към репродуктивната дейност;
- За конспектиране са подходящи текстове от най­различни категории – предговори на
книги, коментари в пресата, речникови и урочни статии и др.;
- Конспектирането в училище трябва да се основава на рецепцията на писмен текст, за
да могат учениците да се научат как се правят извадките, как се систематизират и
подреждат в конспекта;
- Подходящо е за първо конспектиране да се предложи кратък текст;
- Добре е задачите за конспектиране да се предвиждат за домашна работа.

12. При подготвителната работа учителят трябва да акцентува върху:
- Указания  как учениците да се ориентират в съдържанието на писмено представен
текст;
- Препоръки за сбито конспектиране;
- Препоръки за избор на подходящ подход за организация на извлечената от
първоизточника информация;
- Указания относно структурирането на конспекта;
- Коментар на изискванията във връзка със спазване на правописните норми;
- Достоверността на преработената информация.
 Оценяването на конспектите с цифрова оценка не се препоръчва, защото има
голяма опасност от субективизъм от страна на учителя.
 Традиционна поправка не се очаква да се организира, но е препоръчително
учителят да дава конкретни съвети на отделните ученици.