See

discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.net/publication/320585658

Диагностика на личността с девиантно

поведение

Book · September 2017

CITATIONS READS

0 307

1 author:

Rusanka Mancheva
South-West University "Neofit Rilski"
2 PUBLICATIONS 0 CITATIONS

SEE PROFILE

All content following this page was uploaded by Rusanka Mancheva on 24 October 2017.

The user has requested enhancement of the downloaded file.

1
 Съдържание

Увод

Теоретичен блок……………………………………………………………………………..7

Глава 1. Същност на девиантността и девиантното поведение на личността

1.1.Определение на понятието девиантност……………………………………................8
1.2. Типове девиации………………………………………………………………………15
1.3. Същност на девиантното поведение………………………………………………..17
1.4. Механизми на девиантното поведение………………………………….................. 20
1.5. Психични фактори, влияещи върху формирането на девиантно поведение …….28
1.5.1.Факторът „противообществена нагласа“…………………………………. ………28
1.5.2.Факторът „личностна непълноценност…………………………………… ………32
1.5.3.Факторът “копинг поведение”……………………………………………...............34
1.5.4. Факторът „мотивация“ …………………………………………………………….37
1.5.5. Факторът „мотивационна активност“…………………………………….. ………42
Въпроси и теми за самостоятелна работа………………………………………………..46
Глава 2. Видове девиантно поведение.…………………………………………………..47
2.1.Класификации на девиантното поведение…………………………………………...47
2.1.1.Собствена класификация……………………………………………………………52
2.2. Подходи, обясняващи причините за девиантното поведение……………………57
2.3. Връзката личност- девиантно поведение……………………………………………62
2.4. Форми на девиантно поведение……………………………………………………. .71
Въпроси и теми за самостоятелна работа………………………………………………...76
Глава 3. Психодиагностика на личността с девиантно поведение…………………….77
3.1. Етапи в изследванията на лица с девиантно поведение…………………………….77
3.2. Подходи в изследването на девиантната личност………………………………….80
3.3. Класификация на психодиагностичните методи……………………………………84
3.3.1. Модел за „структурна класификация на методите за диагностика на девиантната
личност“…………………………………………………………………………………….89
3.4. Специфика на психодиагностиката при лица с отклоняващо се поведение…… ..92
3.5. Психологични методи за изследване на девиантната личност…………………...98
3.6. Психични ефекти, които влияят върху надежността на резултатите от процеса на
психодиагностика……………………………………………………………………… ..101

2
Въпроси и теми за самостоятелна работа……………………………………………….105
Диагностичен блок………………………………………………………………………106
Aнкетна карта…………………………………………………………………………….107
Методика за изследване на социално-психологичната адаптация на К.Роджърс и
Р.Даймонд…………………………………………………………………………………111
Методика за диагностика на склонността към пренебрегване на социалните норми и
правила на Ю.А Клейберг………………………………………………………………115
Тест за личностни акцентуации на Леонхард- Шмишек…………………………… 117
Тест за диагностика на междуличностните отношения на Тимоти Лири…………….126
Тест за изследване на типичните начини на реагиране в конфликтна ситуация на
К.Томас ………………………………………………………………………………… 135
Скала за самоуважение на Розенберг (Rosenberg's Self-Esteem Scale) ……………….143
Тест за морално безпокойство на Лоурънс Гуд и Кетрин Гуд……………………… 146
Диагностика на способността за самоконтрол на M.Snider…………………………...149
Методика за диагностика на склонността към отклоняващо се поведение на А.Н.Орел
…………………………………………………………………………………………….151
Тест за самооценка качествата на личността на Г.Гуг и А.Хейлбърн……………….173
Скала за търсене на усещания (SSS) на Марвин Зукерман…………………………...180
Тест за ценностните ориентации на М. Рокич………………………………………….189
Тест за измерване на агресивността на A.Buss и A.Darkee……………………………191
Скала за измерване на агресивността на Arnold N.Buss и Mark Peri…………………198
Диагностика „Мотивацията за успех“ на Т .Елерс……………………………………..202
Диагностика на „Мотивацията за избягване на неуспехи“ на Т.Елерс……………….205
Диагностика степента на готовност към риск на Шуберт (PSK)……………………..207
Тест „Незавършени изречения“ на Сакс и Леви……………………………………...210
Цветови тест на Макс Люшер…………………………………………………………213
Методика „ Рисунка на семейство ”……………………………………………………223
Тест „Несъществуващо животно”……………………………………………………….227
Тест за личностни черти на Р.Мейли……………………………………………………233
Методика за диагностика на родителските отношения на А. Я. Варга и В. В.
Столин……………………………………………………………………………………..235
Литература………………………………………………………………………………...241

3
 Увод

“Да съдим за дадено действие, без оглед личността на извършващия го човек е

безсмислено, защото специфичното отделно действие може да бъде тълкувано по
много различни начини”
А.Адлер

Както социално приемливите, така и отклоняващите се форми на поведение са

реална част от развитието на всяка социална структура. Позитивни или негативни те
влияят върху нейното развитие, затова членовете на общността са силно
чувствителни, както към причините за тяхното възникване, така и относно факторите,
влияещи върху разпространението им. Много отдавна тази чувствителност насочва
хората към търсене и обяснение на подобна активност, защото за всички тя е
неприемлива и социално нежелателна.
Всички науки за човека, още от момента на възникването си, си поставят за цел
да обяснят връзката човек – поведенческа активност, тъй като тя прави впечатление и
влияе върху развитието на обществените отношения. Логично интересът се насочва и
към отклоняващите се форми на поведение. Идеята е, чрез обосноваване същността
на отклоненията, да се открият възможности за обяснение на причините, за тях, както
и възможността хората да бъдат предпазени неприемливото поведение да се
разпространи като социално явление. Чрез преки житейски наблюдения или описания
на формите на отклоняващото се поведение, изследователите установяват, че те
оказват силно негативно влияние, най-вече, върху личностното и социално развитие
на децата и подрастващите и затова макар и първите анализи да имат насочващ,
характер те дават посоката за научните търсения впоследствие. Важен елемент в
изучаването е разграничението между отклоненията в поведението при младата,
социално и възрастово развиваща се личност и зрялата такава.Установява се, че
отклоненията в поведението, до периода на зрелостта, приемат различни
модификации и се влияят от много повече фактори, отколкото това се случва при
възрастния човек. Затова с понятието девиантност и девиантно поведение се
обосновава опасното, неприемливо, разрушително поведение на децата и
подрастващите. Отклоняващите се форми на поведение, при възрастните, се оценяват
спрямо съдържанието и насочеността им. Това дава основание, през средата на

4
миналото столетие, в наукознанието да възникне и започне да се развива една
самостоятелна научна област, която поставя акцент върху изучаването на психичната
структура на младата личност, като обективна предпоставка за развитие на девиантна
насоченост в поведението. Изследванията на конитивните процеси, темпераментовите
особености,характеровите черти,волевата устойчивост, емоционалните преживявания,
типовете взаимодействия с околните, при децата и подрастващите с отклонения в
поведението, подпомагат създаването на Психологията на девиантното поведение. В
нея се дефинират: съдържанието на типовете девиации, както и се правят
класификации на видовете и формите на девиантно поведение. Изучавайки личността
на девианта, психологът определя проблемните зони, в неговото оптимално
възрастово и социално развитие, като насочва усилията си за тяхното модифициране.
Първата стъпка в това е използването на психологичната диагностика. Постиженията
на психодиагностиката позволяват много по-бързо и прецизно да се получат
необходимите данни за девианта и да се определят насоките на конкретна рабора с
него. Без наличието на структурирана психологична оценка, която психологът
изготвя, трудно може да се предприеме ефективна психотерапевтична,консултативна,
корекционна или психопрофилактична работа. Психодиагностиката дава онази нужна
първоначална информация, за личностните характеристики на девиантната личност,
които са причина за нейната антисоциална насоченост. Като част от анализа на
девиантността, тя не изследва самото отклонение и неговата структура, а причината за
наличието му от гледна точка на личностния капацитет.
Многообразието от научни методи с които психологията, и в частност
психодиагностиката, получава нужната и информация за структурата на личността се
използват и за диагностика на девиантността в поведението. Променя се само целта
на обобщената информация – при диагностика на девиантността, съдържанието на
психологичната диагноза, подпомага съставянето на индивидуален личностен профил,
актуален и различен за всяко изследвано лице. Тъй като носител на девиантното
поведение може да е всяко дете или подрастващ, както с проблеми в интелектуалното,
физическо, речево или емоционално-волево развитие, така и с нормално развитие, или
такова, което има рисково поведение или вече е носител на девиантност,
психодиагностиката включва два вида форми на диагностика: експрес-диагностика и
комплексна психодиагностика. Специфичното при диагностиката на лица с
отклоняваща се форма на поведение е връзката причина- девиантна активност-
последици - насоченост към промяна. Тя определя цялостността на процеса чрез

5
включване на три времеви структури - минало, настояще и бъдеще и се използва не
само за установяване степента и съдържанието на отклоненията в поведението, но и
показва диапазона на развитие на поведенческия риск, траекторията както и
възможностите за промяна на личностните нагласи, системите от ценностни
ориентации и избора на мотиви за поведение. В избора на използваните методи се
включват такива, чрез които се прави връзка между психофизиологичните особености
и склонността към отклонения в поведението, както и между тях и аспектите на
взаимоотношенията на младия човек със семейството, приятелите и възрастните като
цяло.Състоянието на отношенията и личностните характеристики включват сравнение
с нормите за възрастта, чрез които най-добре може да се „види“ къде точно е
отклонението от общоприетия стандарт.
Настоящият учебник има за цел да помогне на специалиста- психолог в избора
му на методи и форми за диагностика на особеностите на личността, като
предпоставка за развитие на девианта насоченост в поведението и. Освен
предложената теоретичната част, той предлага и самостоятелен диагностичен блок, в
които са поместени набор от „психологични инструменти“. Те подпомагат
диагностичния процес, а изборът им съответства на целите, които психодиагностика
си е поставил. Самата реализацията на психодиагностичния процес не включва само
акта на провежданото изследване, но и неговата подготовка, отчитане на
изследователските „капани“, в които може да попадне психологът, както и смисълът
на използваните методи и методики.Предложен е модел на „структурна класификация
на методите за диагностика на личността с девиантно поведение“, който обхваща
основните етапи в протичането на психодиагностичния процес, както и съдържанието
на личностния психологичен профил.
Добре конструираната психодиагностична процедура е гарант за обективност и
надежност на получените резултати. От нея зависи професионалната активност на
психолога след това, нейната целенасоченост и ефективност. Пожелавам на всички,
които се опитат да постигнат нивото на висока ефективност, успех.
Авторът

6
Теоретичен блок

7
 Глава 1. Същност на девиантността и девиантното поведение на личността

1.1.Определение на От момента в който човек започва да осъзнава

понятието
девиантност значимостта на своето поведение, и това на околните
за него, започва и да конструира собствени форми на
поведение, които го приобщават или отблъскват, от тях, като оценява собствената си
значимост за това.Той определя кое от поведението на другите му пречи да се чувства
добре и кое го кара да се чувства зле. Оглеждайки се в своя свят човек установява и че
той е неизменна част от този на околните хора и че да живее сам означава да се обрече
на смърт. За да избегне това той създава не само общността, но и отношенията в нея.
Цялото историческо развитие на социалните общности е изпълнено с доказателства за
постоянно променящи се форми на отношения между хората. Всяка историческа
епоха създава свои собствени критерии, чрез които оценява кои от тях са значими и
полезни, за нейното развитие, и кои възпрепятстват това. Критериите са осъзнатите
разбирания за динамичност в отношенията – от момента на тяхното създаване до
предпоставките за промяната им. Вероятно постепенно, исторически се появява и
необходимостта някой от отношенията да придобият статута на правила на поведение,
на стандарти, които се предават от поколение на поколение. Може би необходимостта
от самоконтрол над поведението, неговото унифициране към всички членове на
общността е основната предпоставка за създаване на ритуалите, традициите и
обичаите, чрез които се демонстрират актуалните отношения. Всички те съдържат, в
себе си, специфично отношение към природата, света, хората и животните.
Разбирането за света е всъщност идеята и словесното изразяване на личностното
отношение към нещо или към някого. Едва ли хората не са оценявали значимостта на
съвместното си съжителство, чрез което демонстративно да покажат отношенията
помежду си и тези към боговете, своите управници и дори към територията, на която
живеят. Вероятно и промяната на оценките за отношенията, водят до промяна и в
разбиранията им за света и човешките отношения като цяло.
Колкото отношенията и взаимоотношенията стават по-сложни, толкова хората
започват по-задълбочено да „изучават“ природата на човешкото поведение. Животът
ги учи да се променят, да търсят, да откриват, да опознават, за да могат да оцеляват и

8
успешно да се приспособяват както към природните промени, така и към „промените
в себе си“. Човек с развитието си осъзнава и собствената си сила да оценява, да
сравнява, да анализира и дори да наказва. Той открива индивидуалния си Аз и това го
кара да се чувства силен, пред себе си, и пред възможността да влияе върху природата
и активността на околните. Човек търси тяхната помощ, за да се справи успешно с
ежедневните си задачи. Първоначално плах пред природата, той все по-настойчиво
започва да я подчинява на собствените си желания и това го прави уверен. Същият
процес се реализира и спрямо околните. Субективността, във възприятията, му
помага да се чувства ценен и значим, защото е в състояние да създаде собствени
критерии за оценка на видяното, чутото и наблюдаваното.Тези когнитивни
потребности стимулират процес на създаване на единни критерии, отнасящи се до
повече хора (род, племе, селска община, държава) Появата на понятията мяра, норма,
стандарт, предел, обхват развиват критичността спрямо възприетото. Всички те
създават субективни граници, в които успешно функционират системите от
възприятия и свързаните с тях оценки. Онова, което се възприема се съотнася с
познатите граници и критерии за оценка на позволеното и разрешеното от общността.
Трудно може да се определи дали интересът към природата се е трансформирал
и в интерес към човешкото поведение или последният се е появил първи и е довел до
интерес към природата. Трудно е да се определи и кога исторически това се е
случило. Факт е обаче, че съзнателният индивид е търсил форми и критерии, чрез
които да може да определи диапазона на възможността си за общуване с природата и
допустимостта на отношенията с хората в името на общото съжителство. Този
диапазон се разширявал както с опознаването на природата и нейните елементи, така
и с опознаването на духовното и божественото в човека. Процесът на опознаване на
човешкото поведение се развива с насочеността на функциите, които то изпълнява.
 Активна функция, помагаща на човека да се придвижва в пространството,
включваща действия и постъпки, които пряко доказват присъствието му в природната
и социална среда;
 Приспособителна функция, определяща адаптивността на човека към различни
природни и социални ситуации;
 Регулативна функция, включваща осъзната степен на прилагане на такива
действия и постъпки, които биха запазили физическата цялост на организма и
психичната устойчивост на човека;

9
  Социална функция отнасяща се до факта, че всяко поведение има целенасочен
характер и се реализира индивидуално, но е свързано с поведението на останалите
хора от общността;
 Индивидуална функция, доказваща персоналната значимост на всяко човешко
действие и постъпка, синхронизиращи с личностните нагласи, потребности, желания и
цели. Всяко човешко поведение е социално по своята същност, но индивидуално по
своето съдържание и представяне. Това определя и огромното разнообразие от
поведенчески активности на човека.
Критериите за оценка на поведението, за всички исторически епохи, са
различни и динамични и дълго време се определят от хората с властови позиции в
общността, като се представят на „обикновените хора“ в готов вид. Всъщност
„готовата оценка“ представлява „диапазона на допустимост“. Тя обхваща онези
действия и постъпки, които са обект на обсъждане от цялата общност. Качествената
оценка дефинира съдържателната страна на „диапазона на допустимост“ и се обуславя
от гледната точка на оценката. Внасянето на смисъл в оценяването подтиква
човешкото мислене към конкретизиране на критериите за оценката.Така исторически
възникват първо моралните норми, а след тях и естетическите, социо-културните,
религиозните и последно правовите норми. Независимо, че „обличането“ им в
понятия (добър, красив, здрав, послушен, вярващ, праведен) са плод на колективен
ум, а не на индивидуален, промяната им във всяка обществено-икономическа и
политическа обстановка е исторически факт.Съдържанието им се изменя в зависимост
от конюнктурата, но насочеността на оценката се запазва. Така за лош може да се
определи човек, който застава срещу своя феодал или крал, не уважава неговите
заповеди, не спазва християнските канони, противопоставя се на „мъдростта“ на по-
възрастните, богатите и техните оценки, не приема формите на съжителство с хората,
нарушава междуличностните отношения, законовите разпоредби и т.н. Лошият човек
е този, който просто не е добър, а добрият споделя и приема значимостта на статусите
в обществото и се стреми да не бъде лош. Така се запазва относителната стабилност
на критериите за оценки и човек може и да не ги споделя, но ги приема като значими.
Всъщност като лош се дефинира не този човек, който изцяло отхвърля съдържанието
на нормите, а този който демонстрира това. Хората негативно оценяват онези
постъпки и действия, които са ориентирани към възприемането на човека като лош.
Затова когато се говори за такъв се търсят думи и изрази, които да затвърдят тази
първа субективна оценка. Думите, облечени в понятия, изразяват конкретната

10
субективна оценка. Когато „я дава“ човек използва всички свои изразни средства – от
използваните думи до изражението на лицето и промяната в тембъра на гласа. Така
„естествено“ показва приемането или не на възприетото действие или постъпка и
определянето на нейната значимост за него.
Важен елемент за процеса на оценяване е фактът, че човек като мислещо
същество трудно живее в хаос, в неподреденост, когато му липса възможност за
анализ и търсене на логична връзка в наблюдавано поведение. Самият процес на
наблюдение изпълнява ролята на регулатор и стимулатор на поведенческата
активност. В зависимост от това, което наблюдава и заключенията, които си прави,
човек се ориентира в насочеността на оценката си и взима решение за собствената си
активност. Ако наблюдава агресия в някого - ограничава или избягва общуването си с
него, ако наблюдава просещо дете – решава дали да му даде пари или да му купи
храна т.е. човек предприема действия тогава, когато знае последиците от своята
активност и ефекта им върху себе си и другите хора.
Тази му способност да предвижда и прогнозира собствените действия и постъпки е
най-силната страна на човешката му природа и това му помага да се чувства по-
уверен. В този смисъл критериите за оценка на поведението (собствено и чуждо) са
само една част, но достатъчно важна, за субективното му усещане за значимост. От
гледна точка на съхранението на собствения психичен комфорт, оценяването на
чуждото поведение се реализира по-лесно, отколкото оценката на собственото
такова. Чувствителността към „чуждите грешки“ е значително по-висока,
отколкото към собствените.

Независимо, че всички правила на поведение, включващи и нормите в които те

са общовалидни, се създават и приемат от общността, тяхната значимост се
интериоризира. Всеки човек, по различен начин, определя значимостта на една норма
и незначимостта на друга. Освен това в различните възрастови периоди обхватът на
осмисляне на социалните норми е различен. Вече дадохме пример за лошия човек.
Със същата морална наситеност е и оценката за добротата. За малкото дете добрият
човек е този, който му купува играчки и се занимава с него. По-късно категорият
„добро“ се разпространява върху субективната оценка за отношението на приятелите
спрямо младия човек, отношението на близките към личните му проблеми, към
оказването на помощ за преодоляване на трудности и т.н. Така добрият човек приема
по-широки социални измерения и категориалното му оценяване не се свежда само до

11
удовлетворението на потребности и желания. Добротата прераства в оценка на
собствените му действия спрямо другите хора. Самото понятие „добър човек“ се
развива като концепт в индивидуалното съзнание и става критерий за оценка и на
насочеността на собствената поведенческа активност. Като такъв, критерият, посочва
границите в които субективно функционира понятието, диапазона в който
съществува. Това се отнася и за всяка друга социална норма. В нейното съдържание се
включва „диапазона на допустимост“ и „диапазона на недопустимост“. Последният
определя границите на поведение, което е различно от общоприетото и очакваното.То
се оценява като различно и неприемливо, защото в съдържанието си се
противопоставя на нормоприетото.Целият детски период, в развитието на
личността, включва усвояването на допустимостта в поведението и ограничаване
границите на недопустимостта. Реалното поведение включва такава активност,
която съдържа в себе си както допустими, приемливи форми на поведение, така и
недопустими, отричани или отхвърляни.

В науките за човека и неговото поведение, понятието с което се дефинира

социално неприемливата насоченост на поведението е девиантността. Тя се отнася
до социален тип поведение, което „излиза” извън рамките на общоприетите и
действащи норми на взаимоотношения между хората в отделна социална общност
и дори в държавата и е актуална само за тях. Независимо, че са исторически
обусловени, процесите на нормообразуване зависят от степента на развитие на
човешките взаимоотношения във всяка общност поотделно, защото в нея се включват
различни, по съдържание, типове взаимодействия между хората. За всички общества
обаче, девиантните действия и постъпки се определят като различни от
институционализираните, общоприетите, традиционните, предсказуемите. Те
създават напрежение в системите от социални отношения и поради това се
оценяват негативно и носят силно изразен субективен смисъл. Девиантността се
въприема като „отклонение в поведението“ и затова се отхвърля, отрича, тя е не
само неприемлива, нежелана, но дори се смята за опасна, както за отделния
индивид, така и за обществото като цяло. 1
Tерминът ”девиация” има латински произход (лат.deviatio- отклонение; via-
път и de-обратно; фр. deviation – отклонение от пътя или обратен път) и означава
отклонение, приоритетно от социалните норми. Отнася се за оценка на по-различното

1
Манчева Р.(2013) Психология на девиантното поведение Бл.Унив.из-во

12
(от социално очакваното поведение) и включва оценка за действия и постъпки, които
хората, при възприемането им, определят като субективно неприемливи. Девиацията
е това, което обществото, като цяло, смята за отклонение. Носителят и обаче,
реализира активност, които обосновава с индивидуалните си потребности, нагласи,
ценности и мотиви. Това определя разминавания между груповото и индивидуалното
съзнание, поради което девиантната личност от една страна може да не знае или
да не разбира (поради възрастта си) смисъла на социалните забрани, а от друга
поради по-високата си социална и научна зрялост да смята тези забрани за
ограничения в развитието на общността и да се стреми към тяхната промяна. В
този случай социалната перцептивност и оценките за поведенческите стереотипи
определят необходимостта от промяна на съдържанието или диапазона на нормата. В
първия случай нарушенията на нормите носят лични загуби, те възпрепятстват
процеса на социално развитие на личността и затова имат деструктивен характер за
нея. Във втория случай девиантността също носи лични загуби, но промяната на
нормите води до промяна в социалните отношения и оценки, което подпомага
развитието на общността като цяло. Този вид девиация се определя като
конструктивна или съзидателна.
Втори аспект в разглеждането на понятието е възможността да се направи
разлика между хората със социално приемливо и социално неприемливо поведение.
Именно тази разлика е в основата на определянето на хората като девиантни. Във
всяка една социална система настъпва противоречие между исторически натрупалите
се социални отношения и необходимостта от тяхната ревизия, ако те негативно влияят
върху социалното развитие въобще или индивидуалното развитие на отделния човек.
Социално неприемливото поведение не означава социално дезадаптивно поведение,
тъй като първото се отнася единствено до системите на социално оценяване.
Социалната адаптация е когнитивен и поведенчески процес на приспособяване към
системите от отношения и включва многообразие на социални оценки.
Неприемливите действия и постъпки се отнасят само до част от социалните норми за
това оценяване, като например проявената агресия, включва нарушения на
междуличностните взаимодействия, но не се отнася до отхвърляне на други норми
свързани с културните, естетическите или религиозните форми на поведение. По-
скоро социално неприемливото поведение може да се разглежда като предпоставка
за социална дезадаптация. В по-голямата си част социално неприемливото поведение
е обект на негативна оценка и санкция от страна на общността или нейни

13
представители. Социално дезадаптивното поведение може да е носител на негативна
оценка, но да не включва социална санкция.

Важен аспект на девиацията е нейната социалност, защото критериите, за нея,

са в оценките на хората и социалните норми, които създават. В своето психо-социално
развитие личността преминава през различни етапи и всеки един от тях определя
специфично отношение както към нормите, така и към хората, които оценяват тяхната
значимост за личността. Затова може да се демонстрира негативно отношение не към
нормите, а към хората, които ги предлагат или налагат. Връзката девиантна личност –
отношение с възрастните, е важен елемент както за усвояването на социалните норми,
така и за насочеността на поведението. Ако моделът на поведение, който се усвоява от
детето е „изпълнен“ с наказания и санкции, то източникът, за тях, носи негативни
преживявания и спомени. Противопоставянето на възрастния, чрез отхвърляне на
модела, по-късно е част от възможността тези преживявания да бъдат преодолени.
Младият човек си отмъщава, на възрастния, като нарушава онези норми, които той е
искал да спазва. Активността му, обаче е насочена към другите хора.

Важен аспект на девиацията е че тя се реализира в същия момент в който се

възприема (агресия, противообществено деяние) или се установява като факт (всички
типове зависимо поведени или суицидни опити). Това затруднява нейното изучаване,
предсказване и социално контролиране. Затова не толкова социалната ефективност на
девиантността, а личностните аспекти, за нейното функциониране, са обект на
психологичен анализ. Личността е тази, която е носител на девиантното поведение. В
научната литература е прието девиантното поведение (deviant behavior) да се свързва с
определен възрастов период от развитието на личността. Той обхваща периода на
детството и пубертетната възраст. След него всяко нарушение на социалните
отношения е обект на друг тип анализ и носи различни отговорности в това число и
нормативно наказателни.

Границите на определяне на девиантното поведение, като отклоняващо се, имат

многоаспектен характер поради обхвата и разнообразието на формите, чрез които се
проявява. В по-тесен смисъл отклоняващо се поведение може да се представи като
система от действия, на децата и подрастващите или група от тях, които се
проявяват под формата на активности, които не се приемат от обществото и се
определят като отклоняващи се от моралните, културните, естетическите и

14
религиозни норми на поведение, а част от тях и от правните. Последните се
обозначават, според наказателния кодекс, като правонарушения. В по-широк смисъл
девиантността включва всяка поведенческа активност, която е насочена срещу
общоприетите, от едно общество, системи на отношения между хората, която
застрашава техния живот или противоречи на действащите в социалната система
критерии за социално оценяване или социални ценности.

Историческата практика доказва, че при определени

1.2.Типове девиации
условия, отклоняващото се поведение може да се
превърне в носител на новите жизненоспособни норми,
които помагат за обществения прогрес, а следователно и на социалното израстване на
личността. Когато те се осъзнаят и се приемат като норма на поведение, престават да
бъдат отклоняващи се, първоначално в индивидуалното съзнание, а впоследствие и в
общественото.
Отчитането на тези две особености на отклоняващото се поведение е в основата
на дефинирането на девиациите на два типа в зависимост от насочеността на
поведенческите действия: съзидателни и разрушителни.(Фигура 1)

Фигура 1.Типове девиации

Съзидателните девиации (иновации, нововъведения) включват социално

значими действия на човека, отклоняващи се от общоприетите норми на поведение,
носещи прогресивен, адаптационен характер в името на добруването на хората в
общността. Такова е било поведението на Коперник, Галилео Галилей, Дарвин,
Айнщайн и много други известни личности, които открито се противопоставят на
„ограничените” разбирания в науката. По същия начин се определя и поведението на

15
Марлене Дитрих, която първа официално облича костюм с панталон, създаден от
Коко Шанел, облекло характерно само за мъжете и т.н. Всяка съзидателна девиация
провокира общественото мислене и социалните перцепции на хората.
Съзидателни девиации, при подрастващите, е имало в миналото, има и сега. Те
са провокирани от несъгласието на младата личност, както с определена негативна
оценка на начина на живот, така и с крайните форми на педантизъм при
контролиране на нейната самореализация и самоутвърждаване. От това разминаване
в позициите и оценките на стари и млади, на родители и деца, на знаещи и незнаещи,
понякога се правят „трагедии”. Подобно противопоставяне е не толкова между
личностни особености, колкото между различни интерпретации и представи за
социалните норми и тяхното съдържание. Всяко едно поколение носи в себе си заряда
на промяната на остарелите и трудно функциониращи, в средата, нормативни
изисквания. Тази динамика на нормативността е основана от потребността за промяна
и последваща стабилизация в интерперсоналните връзки между хората и процеса на
общуване. В определена степен противопоставянето на подрастващите на възрастните
може да се приеме като съзидателна девиация, защото чрез нея те научават повече за
себе си, за собствените си сили и възможности, както и за това, че не са безгрешни,
което им помага да актуализират своя Аз-образ. От друга страна самото
противопоставяне показва дефицитарност или непълнота в актуалността на нормата,
за да бъде тя насока и регулатор на поведението.
Всички новатори, в миналото и сега, осъзнават необходимостта открито да
демонстрират несъгласието си със социалните стереотипи на мислене и поведение,
успяват да наложат своите разбирания и идеи или умират в името на тяхното
доказване. За голяма част от тях, иновационността се установява далече след тяхната
смърт, което показва колко мудно и бавно обществото приема различното и
нестандартното, независимо, че след нейното утвърждаване активно се възползва от
предимствата и.
Разрушителните девиации включват индивидуални или групови действия с
деструктивна насоченост. Те се отличават не само по това, че не съответстват на
обществените очаквания и на общоприетите правила и норми на поведение в
общността, но и че създават напрежение в живота и функционирането и.
Деструктивното поведение ограничава социалната активност на личността и тя
насочва своя потенциал срещу самите норми или хората, които са техни носители. И в
двата случая девиантната личност разрешава вътрешноличностен конфликт при

16
избора на варианти на поведение, което става чрез предприемане на действия,
насочени срещу другите хора, с цел да им се навреди. Подобни действия могат да се
предприемат и към себе си. В този случай девиантното поведение приема формата
на саморазрушително или автодеструктивно поведение.
Границите между съзидателното (позитивно) и разрушителното (негативно)
девиантно поведение са подвижни във времето. При подрастващите и юношите, в
рамките на индивидуалното им развитие, девиацията разгледана като отклонение е
диалектична, съдържа в себе си едновременно и разрушително и съзидателно начало.
Чрез нарушаване на действащите норми младите хора научават повече, както за
самите норми, така и за себе си. Освен това в процесите на своята социална и
личностна идентификация те много често преминават през поведенческа активност,
водена от схемата „проба-грешка”. Елементът на противопоставяне на „правилата” се
преодолява в онзи момент в който се оцени съдържанието на грешката и се ограничи
потребността от „изпробване” на сходни по съдържание, модели на поведение или се
увеличи обхватът на социалните им компетенции за избор на социално приемливи
форми на взаимодействие с микросредата.

Както в миналото, така и днес, девиантното

1.3.Същност на поведение се възприема и оценява, от
девиантното поведение
обществото,като неспецифичен тип социално
поведение на индивида. То е опасно, вредно, нежелателно, антисоциално или
асоциално и тази оценка се прави на базата на събития и факти от ежедневието, които
се отнасят към такива явления като: агресивни и насилствени изяви на личността,
наркомании, самоубийства, зависимости от алкохол, компютри, наркотици, храна,
скитничество, ранно полово общуване и др. Прилага се и при описанието и оценката
на моментното, ситуативно поведение или стила и начина на живот, на отделния
индивид или социалната група, които по една или друга причина се противопоставят
на общоприетите правила и норми на съжителство между хората. В общественото
съзнание, девиантното поведение се възприема и оценява чрез няколко негови
съществени особености:
 то е форма на социално отклонение в поведението и се регистрира като
нарушение на действащи институционални, нравствени, религиозни, социокултурни и
естетически норми на дадено общество.Тези норми съществуват като приети и

17
утвърдени "рамки", в които варира просоциалният, комформен тип поведение на
хората;
 при своята реализация девиантното поведение включва пренебрегване на
макрообществените норми и традиции в обществото, като зачита само нормите на
отделна субкултура или малка социална общност. То е своеобразен тип социална
аномалия, която обединява широк кръг явления, разпространени в социалната
действителност под различни форми, които като цяло се определят като социално
неприемливи, но се назовават по различен начин. Отклоненията се свързват както с
характера на протичане, така и с негативните последствия за индивидуалното или
групово поведение. Това доказва защо лицата с девиантни форми на поведение трудно
се приспособяват към утвърдени стандарти на живот и поведение в конкретна
социална среда;
 обхватът на отклоненията в поведението е твърде голям. Както
историческото развитие на общностите, така и оценката за това, кое поведение е
девиантно се променят във времето. Отнесени към действията и постъпките на децата
и подрастващите, отклоненията в поведението включват: скитничество, бягство от
къщи и училище, аморален начин на живот; склонност към употреба на алкохол,
наркотични и токсични вещества; педагогическа занемареност, изоставане и отпадане
от обучение; нарушения във взаимоотношенията между деца и възрастни, между
връстници, побоища, скандали; включване в криминални групи (участия в кражби,
обири, извършване на насилствени действия) склонност към суицидни действия.
Всички те са предпоставка за нарушена адаптивност на младата личност към
социалната среда като цяло. Към това разнообразие се отнасят и такива форми на
отклонения като: трудна приспособимост към микросредата, конфликтност,
обидчивост и чести прояви на невъздържаност, липса на социална автономност;
подчинение на правилата на живот на асоциалните субкултури и т.н. Разнообразието
от девиантни прояви и най-вече девиантни действия постоянно се увеличава, като се
запазва единствено тяхната насоченост – към другите хора или към себе си. Затова
освен като деструктивно, девиантното поведение се разглежда и като
автодеструктивно или саморазрушаващо се;
 важна особеност на девиантното поведение е това, че то е възрастово-
психологически детерминирано. Наблюдава се приоритетно в периоди на ускорена
социализация и социална идентификация на децата и юношите, в кризисните периоди
на психосоциалното им формиране, когато те влизат в нови, по-сложни социални

18
отношения, изискванията към тях растат и са водеща предпоставка за възникване на
конфликти, неблагополучия и нарушения в равновесието на отношенията между тях и
средата;
 девиантното поведение не е отделен акт или действие, а своеобразен
стереотип на поведение. В основата му стои отчуждеността на личността от
социално- позитивните модели на поведение;
 субекти на девиантното поведение са както психично здравите лица, така и
такива, които се отличават с различни, по степен и характер на изразеност, физически
или психични аномалии. Анализът на девиантната постъпка или действие се
основава на това дали личността е в състояние да осмисли значимостта на своите
действия и последиците от тях;
 най-често отклоненията, в поведението, се дължат на несъответствието в
представите на младата личност между изискванията на социално-обществените
норми и нейните нравствени характеристики и морални качества. Освен това
отклоненията в поведението могат да бъдат свързани и с етнически или религиозни
особености, които затрудняват или възпрепятстват приспособяването на малкото дете
и подрастващия към голямата социална общност. Девиациите по-скоро отразяват
несъответствието между нормативния и ценностния опит на личността.;
 ако девиантните действия могат да се проявят спонтанно, девиантните
постъпки и отклоненията в поведението имат съзнателен характер. Младата личност
осъзнава мнението на околните за тях, вредата им върху собственото развитие, но
трудно се въздържа и отказва. Това с особена сила се отнася за зависимото
поведение. Възприемайки агресията като „печеливша стратегия“ детето я използва,
независимо че знае за евентуалната санкция от околните за това;
 в редица случаи девиантните прояви на личността са неадекватни и социално
неоправдани форми на себезащита. Те са показателни за субективната невъзможност
или отказ на личността да поема и да изпълнява успешно конкретни социални
ангажименти. Девиациите се разкриват като защитна рамка, като неадекватни за
средата поведенчески акции.Тези защитни форми на девиации са сред най-често
срещаните или представят основна маса от всички поведенчески отклонения,
наблюдавани като специфични и „самостоятелни елементи” и при типове системно
поведение. (Гърбачева А.,И. Карагьозов, 1997) 2;

2
Гърбачева А.,И. Карагьозов (1997) Парадокси на поведението (Проблематичното в поведението на децата и юношите) Фабер

19
  за девиантното поведение е характерно и това, че формите, чрез които се
проявява, не съществуват самостоятелно, те взаимно си влияят и допълват -
агресивното поведение прераства в насилие, последното в престъпно поведение,
алкохолната, хазартната и дори компютърната зависимост са съпроводени с
агресивни прояви или автоагресия, между суицидното поведение и зависимото, както
и между тях и агресията също има пряка връзка и т.н.;
 интензивността на девиантните прояви, на децата и подрастващите, са
благоприятна предпоставка за криминализиране на тяхното поведение.
Девиантността е условие за сравнително лесен преход към делинквентност в
поведението, към извършване на правонарушения, а ранното криминализиране на
поведението, реално води до трайно приобщаване към престъпен начин на живот;
 независимо, че се определя като социално неприемливо, девиантното
поведение при децата и подрастващите не води до наказателна отговорност, освен
една от формите му - делинквентността. Затова специалистите, работещи с тях
(лекари, педагози, психолози, социолози) се стараят да помогнат на девиантната
личност да разбере и оцени несъстоятелността на своите действия и постъпки, да
потърси други форми за разрешаване на лични проблеми или междуличностни
отношения;
 основна характеристика на девиантното поведение са неговите форми:
агресивно поведение, адиктивно поведение, суицидно поведение и делинквентно
поведение и механизмите чрез които се формират включващи - девиантни действия
и девиантни постъпки.
 девиантното поведение притежава относителност, то е актуално само за
онези общности, в които нарушените социалните норми са актуални. Това особено се
отнася до резигиозните, естетическите и социокултурните норми. Делинквентността,
обаче, във всички социални общности се определя като престъпно поведение, защото
нарушава изконни човешки ценности: право на живот, свобода, щастие и др. При нея
има пренебрегване и нарушаване на нормативно обосновани правила на поведение.

Девиантността в поведението е по-скоро

1.4. Механизми на оценъчно определение, което се поставя от хората
девиантното поведение
за наблюдаван и негативно оценен вид поведение.
Девиацията е това, което обществото (или група от хора) смятат за отклонение от
утвърдени и действащи в обществото стереотипи на поведение. Така за девиантен се

20
приема всеки човек, който в дадена ситуация реализира постъпки, които не се
одобряват от околните, отхвърлят се или се санкционират по неформален (от хората)
или формален (от институциите) път. Основание, за това, дава насочеността на
мисленето им в посока на одобряемост или неодобряемост. Самата девиантна
активност не може да бъде директно наблюдавана, защото не винаги съдържа, в
себе си, многократно повторение на действия с девиантна насоченост. За нея се
съди по характера и съдържанието на поведенческата активност, съдържаща
такива действия и постъпки, които насочват оценката към обобщение. Затова дори
и еднократното наблюдение на по-различно,от очакваното, действие е предпоставка за
категоризиране на носителя му като „девиантен“. В социалните представи, на всеки
човек, „стои“ образът за социално приемливото поведение и затова той се активизира
когато възприеманото действие или постъпка не синхронизират с неговото
съдържание. Човек обръща по-голямо внимание на поведение несъвпадащо със
социалните му очаквания, отколкото такова, което е нормативно прието, защото то
нарушава собственото му когнитивно спокойствие и динамизира както
познавателната, така и емоционалната му сфера. Важно е и в какъв контекст се прави
заключението – когато едно дете удари друго, първото се определя като агресивно, но
когато то участва в състезание използваната агресията „го прави“ герой. И
агресивността и героизмът все носят клеймото на социалното оценяване.
Всичко това показва, че обект на негативна оценка първоначално са
конкретните действия и постъпки на човека, а не самият той. Обществото показва
силна чувствителност към подобно оценяване, поради което много бързо оценката за
действието или постъпката се прехвърля върху личността – побойник, разбойник,
непрокопсаник, хулиган. Определението девиантен има по-скоро юридически смисъл.
Отхвърлянето на девиантното действие или постъпка води до отхвърляне и на
носителя им, включващо игнориране, избягване и неприемане. Не само оценката е
негативна, но и чувствата, свързани с нея. Породените в наблюдателя емоции и
чувства са в основата на лесната категоризация или стигматизация на детето или
подрастващия. Една постъпка или действие, породили негативна оценка, поощряват
поставянето на етикет (насилник, наркоман, крадец, престъпник и др.) В обхвата на
общественото мнение този етикет(фр.etiquette - надпис) функционира продължително
и всяко следващо действие или постъпка се сравняват с него. Оценката се
стереотипизира и всяка следваща активност затвърждава или обратното - променя
негативното мнение. Важно е да се отбележи, че като девиантна се определя само

21
онази личност, в чието поведение са затвърдени, като присъствие, девиантни
действия и постъпки.
Едноактното извършване на девиантно действие или девиантна постъпка не се
„вписва” в разбирането за девиантно поведение, защото много често те се влияят от
ситуацията, от натрупали се негативни отношения или преживявания, които пряко
влияят върху поведението в конкретен момент. Те обаче могат да бъдат симптом за
последваща активност или възможност за риск от повторното или многократното им
извършване, което впоследствие се превръща във фактор за формиране на устойчива
девиантност. Именно тази тяхна значимост ги определя като основни поведенчески
механизми, чрез които се формира девиантното поведение.
В основата на девиантната постъпка, както и девиантното поведение стоят
девиантните действия. Те са моторни или словесни активности, които се оценяват
като неприемливи за дадена социална ситуация, защото нарушават социалното
благополучие на хората и имат за цел да навредят на някого. Като част от
поведението те се използват от личността:
 като средство за постигане на значима цел;
 като способ за психично разреждане и заместване на блокирани потребности;
 като самоцел, удовлетворяваща потребността от самоутвърждаване;
 като средство за привличане на внимание;
 като форма на изразяване на лично неудовлетворение.(Манчева Р.,2013)
Важна характеристика, на девиантното действие, е че то е обект на открита
критика и неприемане. При децата, то е резултат от липсата на социални умения за
удовлетворяване на личностнозначими потребности, а при подрастващите-следствие
от високоефективна заразимост от поведенческите реакции на другите или желание
за удовлетворяване на някаква социална потребност (от признание,защита на приятел,
или родител и др.) Девиантното действие има импулсивен, реактивен характер,
проявява се във фрустрираща или субективно определена, като критична, ситуация и
се съчетава с кратковременност и бърз изход. То обикновено е с висок емоционален
заряд, което е една от предпоставките му да бъде повторено, влияе се от
темпераментовите характеристики и силата на стимула, водещ до неговото
използване. Рискът от постоянното му използване, в различни ситуации е голям,
особено ако се установи че носи лични ползи. Възприемащият реакцията бързо я
определя като опасна, а следователно и неприемлива.

22
 Девиантната постъпка включва няколко ситуативни действия с девиантна
насоченост, които имат за цел да покажат несъвместимостта на индивидуалните
оценки с моментното или предходно мнение или оценка на хората. Тя, за разлика от
девиантното действие, може предварително да бъде планирана (да се открадне, да се
вземе, да се нарани, да се обвини и т.н.). Нейното реализиране може да бъде обяснено
и обосновано. Механизмите за възникване и развитие на девиантната постъпка
включват:
 наличие на личностен или междуличностен проблем или проблемна
ситуация, при които възниква необходимостта да се вземе решение за тип поведение,
съответстващо или несъответстващо на действащите в обществото социални норми и
същевременно съобразяване със ситуацията;
 личностно осъзната потребност да се направи нещо лошо на някого, който е
определен като неприятел. Това се отнася и за случаите в които човек иска да се
самонарани или изпита болка или да ограничи вече възникналата;
 функционираща в семейството (приятелската общност) aсоциална норма,
която стимулира личността да действа в съответствие с нея или желание да се
заобиколи регламента за допустимост на поведението чрез постъпката;
 знание или незнание за съдържанието на социалната норма и последиците от
нейното нарушаване (субективизиране на последващия ефект от постъпката);
 наличие на личностни черти (упоритост, настойчивост, отмъстителност,
омраза, неприязъм, злоба, завист), които влияят върху отхвърлянето на социално
одобряемата постъпка, избор на девиантна и използване на волево усилие за
реализирането и;
 извършване на девиантна постъпка, която не съответства на социалните
норми, но се подкрепя поне от един човек или от самия извършител;
 удовлетворяване на потребността да демонстрираш задоволство (от себе си
или околните).
Механизмът за извършване на девиантната постъпка, в по-широк смисъл,
може да се раглежда като трансформация на социалната норма в отклоняващо се
асоциално поведение, защото всяко поведение е резонанс на социалните отношения,
то ги носи в себе си. Реализирайки девиантната постъпка младият човек осъзнава, че
това, което прави е в противоречие с „предписанията” за собственото му поведение,
но приема това като необходимост за момента. Той мисли, че като вземе нещо
непозволено, като приеме еднократно вещество, като нагруби някого и т.н. ще се

23
почувства по-добре. В този момент престават да действат социалните задръжки и в
системите от личностни ценности настъпва конфликт. Неустойчивият Аз се поставя в
позицията да избира между позволените и непозволени средства за постигане на
личностно благоденствие. Изборът на активност включва първоначален
вътрешноличностен конфликт относно знанията за значимостта на социалната норма
на поведение и желанието за нейното игнориране. Приемането на решението, че
активността, макар и антисоциална по своето съдържание, е избрана носи
удовлетворение, за личността, и води до разрешение на конфликта. Изменението на
ценностните ориентации, които са компонент на диспозиционната система, е
първият етап на отклонение от социалните норми. Личността оценява, че
позитивните и характеристики възпрепятстват преживяването на моментното
удоволствие и постигането на желаната цел. Игнорирането на общочовешките
ценности с фиксиране върху личностните квазипотребности реално води до
формиране на личностните антиценности. Изменението на системата от ценностни
ориентации е предпоставка както за вътрешноличностните и междуличностни
конфликти, така и за отклоненията в поведението. Както създаването, така и
възприемането на антиценностите е процес, който пряко влияе върху насочеността
на актуалното социално поведение не само в дадена ситуация, но въобще. Логично е
да се предположи, че един път „загнездили се“ в системите от оценки, антиценностите
активно влияят върху когнитивността на младия човек.
Под въздействието на подобни личностни и социални ориентации, всяка
социална ситуация поражда такива чувства, които отслабват желанието на
личността да сътрудничи, да взаимодейства с останалите участниците в нея.
Постепенно, в нея, се засилва желанието за саморазправа, съперничество или
конкуренция. Позитивните норми на социално общуване се заменят с егоистични
преценки и стремеж за противодействие. Това води до неглижиране на социалните
норми в съзнанието, което е вторият етап на отклонение от тях. Ако това
отношение не се промени с помощта на близки, приятели, родители, възрастни и не
предизвика социална реакция, се утвърждава трайно. Социалната норма, като
ограничител и регулатор на поведението, престава да действа. Институциите или
хората, които я прилагат, се възприемат като „ограничени” и затова се заменят с
неформални връзки. Впоследствие личността предприема действия и постъпки, които
са в противоречие със социалните норми и водят до цялостна промяна и дори
деформация на нейното отношение към социалната среда и обществото.

24
Отклоняващото се социално поведение е свързано с неглижиране и отхвърляне на
общоприетите социални норми. Това е последният трети етап от неговото
утвърждаване в личностен план. Макар понякога девиантните постъпки на
подрастващите да са много силно повлияни от конкретната жизнена ситуация, в
повечето случай те са осъзнати, тъй като са насочени към определена цел и постигане
на конкретен резултат. Чрез тяхното извършване винаги се нарушават определени
социални норми. Освен това постъпката винаги е ориентирана спрямо точно
определен човек или група от хора (чупят се прозорци на учителка, която е оставила
ученици на изпит, пукат се гуми на колата на човек, който забранява да се играе в
определено пространство, приемат се сънотворни лекарства, за да се накаже човекът
неотговорил на личните чувства и т.н.).
Едноактното персонализиране на девиантната постъпка трудно може да се
определи като устойчива характеристика на поведението. Водена от стремежа си за
мъст или омраза детето или подрастващият са в състояние да навредят на някого и
когато това стане факт, те може да се почувстват „облекчени” и удовлетворени, но
същевременно с това и изплашени. Взамането на решение за асоциална активност е
плод на „морална дилема“, за избор на действие, чрез което нанесените щети да са
минимални. Ако девиантната постъпка е емоционално обагрена тя се преживява
предварително, както се преживяват и последиците от нея. По-различно е при
нарушаването на правните норми. Обмислената делинквентна постъпка може да бъде
свързана не само с отнемане на имущество или нанасяне на обида, но и използване на
насилие и дори отнемане на човешки живот. В подобни случаи постъпката се
разглежда като криминално деяние, независимо, че е извършена един единствен път.
Тя е тип престъпление, породено от няколко значими фактора:
 възникнал конфликт между детето и друго лице (лица), при който се
използват действия и постъпки, забранени от законовите норми;
 временно или трайно отрицателно отношение, на детето или подрастващия,
към определени субекти от действителността, свързано с негативни преживявания или
„акумулирана обида“;
 формиране на негативно отношение към социалната норма (отхвърляне
значимостта на нравствената норма като регулатор на човешките отношения и не
приемане императивността на правната норма).
При подрастващите девиантна постъпка с криминален характер се разглежда
като престъпното деяние. Тя се реализира в конкретна криминална ситуация, която е

25
провокирана едностранно или двустранно. Престъпното поведение на малолетните и
непълнолетните правонарушители не включва възприемането на криминалната
ситуация като конфликтна, защото извършеното престъпление се води от специфични
мотиви, които имат възрастов характер и криминалното деяние удовлетворява
потребности, които не винаги включват открито противопоставяне. Независимо от
това криминалната ситуация също включва три основни етапа:
 предкриминален стадий, представляващ подготвителен етап при който
възниква идеята, мотива и решението да се извърши престъпление;
 актуален криминален стадий, свързан със самото осъществяване на
престъплението;
 посткриминален стадий, при която извършеното престъпление е факт и
извършителят предприема действия за прикриване на извършеното или се предава на
правозащитните органи. (Станков Б.,2006)3
Както девиантното, така и делинквентното действие са свързани с
нарушение на отношенията към реална социална среда и нормите, чрез които се
регулират тези отношения между хората. Източник на подобен тип
противообществена активност на личността е противоречието между възникналата и
преживяната необходимост от промени в действителността и нежеланието или
невъзможността, при конкретни обстоятелства, те да бъдат реализирани по социално
оправдан и правомерен начин. От гледна точка на нормативността, престъплението е
волеви акт и затова винаги е мотивирано. Немотивирани могат да бъдат само
непредпазливите деяния, които са обект на отделен анализ. Като най-често
срещани мотиви за извършване на престъпление са: користен мотив, мотив за
отмъщение, мотив за себеутвърждаване, мотив себезащита, мотив престъпна
солидарност, политически мотиви и др.(Айдаров.Й.1996) 4
Съзнателното отхвърляне на социално позитивните норми на поведение и
честото използване на девиантните действия са определящи за механизма на развитие
и реализация на девиантното поведение.(Фигура 2)

3
Станков Б. (2005) Криминология. Теоретични основи,. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”
4
Айдаров Й. (1996) Криминология. Основни проблеми. С. Албатрос.

26
 Девиантно поведение

Съзнателно
Отхвърляне на
Често използване на използване в
социално приети
девиантни действия общуването на
норми на поведение
девиантни постъпки

Фигурa 2. Механизми за реализиране

на девиантнотo поведение

Когато тези три елемента съставляват поведението и са налице в поведенческия

акт, може да се приеме, че е използвана девиантна форма на поведение. В останалите
случаи става дума за поведенчески реакции, които са неадекватни за възприемащите
околни хора, но удовлетворяват определени личните разбирания и потребности на
младия човек. Тази им двустранност влияе върху социалната му адаптация, като
последица от нарушените интеракции, между него и членовете на обществото или
обществото като цяло. Това може да се определи като първична девиантност, която
включва първи провинения, които могат и да нямат обоснован характер, но пряко
влият върху вторичната девиантност, при която нарушенията са свързани със
закона и имат устойчив характер. Анализът на вторичната девиантност разкрива
престъпната кариера. Според теорията на стигматизацията на Е.Лемерт 5социалната
реакция на околните, спрямо извършеното престъпление, е в основата на
последващата активност на девианта. Когато той е дефиниран като такъв, поведението
му е насочено към отхвърляне или доказване на стигмата. Схемата по която се
формира стигматизирането включва: наличие на санкция на първична девиация,
извършване на нова първична девиация, носеща по-сериозни санкции и отчуждение,
следваща първична девиация, включваща криза в търпението на санкциониращия с
проява на враждебност и формално стигматизиране от негова страна.
Възприемането на поставеното определение, като последваща стъпка в личността,
включва активизиране на девиантното поведение като реакция на стигматизирането и
наложеното наказание, ако има такова. Така стигматизирането е окончателно и се

5
Legacies of social thought (2000) Crime and Deviance: Essays and Innovations of Edwin M. Lemert, Edited by Charles C. Lemert,
Michael Frederick Winter, Rowman & Littlefield publichers ins, Lanham, Boulder, New York,Oxford

27
затвърждава като оценка спрямо правонарушителя. Използването на стигмата като
негативната социална оценка синхронизира с преживяванията на девианта и
желанието му да нанесе вреда на друг човек или на самия себе си. Именно
насочеността на тези действия, тяхната сила и интензивност, определят поведението
не само като неприемливо, но и като обществено опасно. За да се дефинира като
такова, то включва повторяемост на действия и постъпки, чрез които се нарушават
различни социални норми-морални, религиозни, социо-културни, естетически или
правови. Нарушението може да обхваща само една от групите, но може да включва
и повече. Независимо, че са налице субективни предпоставки за дезадаптация на
личността, все още е трудно тя да се определи като дезадаптивна към системите
от социални отношения въобще. Девиантното поведение, в периода на детството и
пубертета, може да се разглежда, по-скоро, като социална активност с
отрицателен знак, чиято насоченост може да бъде променена.

1.5. Психични фактори, влияещи върху формирането на девиантното

поведение

Всяко социално поведение съдържа в себе си

активност, определяща се от готовността на
1.5.1.Факторът личността за реакция относно обекти или ситуации с
„противообществена
нагласа“ които е свързана. Отношението и към средата и
социалните ценности, включващи и нормите на
социално значимо поведение, се определят от насочеността на тази и готовност, което
представлява социалната и нагласа. Тя е основният стимул за спазване и съхранение
на нормите, както и неприемане и отхвърлянето им. В този смисъл, социалната
нагласа (атитюда) е тази, която определя предразположеността, на детето или
подрастващия, към девиантна активност в определени ситуации и включва
отхвърляне на социалните ценности и създаване на собствени мисли, спрямо тях. Тъй
като тя не е достъпна, за пряко наблюдение, за нея се съди по действията и постъпките
им. Еднокомпонентният модел, на нагласата, обяснява насочеността и за
демонстриране на положително или отрицателно чувство, към човек или ситуация,
изразено чрез различни емоции. В случая емоцията отразява отношението към обекта
на нагласата, но не винаги поражда активност (детето не приема налаганите
ограничения от своите родители, изразява негативното си отношение към тях, но не
бяга от дома) Известният като „трикомпонентен модел на структурата на атитюда“

28
дава по-пълно обяснение на готовността за реакция, като включва когнитивен,
афективен и поведенчески компонент. (Rozenberg,1960)6 Той обобщено представя
измерението на индивидуалния опит, чрез обединението на мисъл, чувство и действие
и изпълнява ролята на организационен фактор в поведението. Важна особеност е това,
че трите компонента си взаимодействат и тяхната съгласуваност определя
личностната и социална насоченост на поведението, в това число и поведението с
девиантната насоченост.Освен, че отхвърля нормите и мрази хората, които ги
„налагат“, младия човек, предприема действия за да покаже, да демонстрира открито
това. Ако подобна съгласуваност отсъства настъпва състояние на когнитивен
дисонанс, напрегнатост и тревожност. В такова състояние личността търси активно
информация, за намаляване на несъгласуваността, чрез промяна на отношението към
един от елементите или цялостната промяна на атитюда.Така възниква стремеж
дисонансът да се намали, за да се избегне последващо негово увеличение или се
променя поведението, отношението и намерението и да се търси нова информация
или ново мнение. (Фестингер Л.1999)7 Това показва колко значими са социалните
нагласи за поведенческата активност.Те насочват отношението към онези обекти и
хора, които са съществени за постигане на поставената цел, актуалната нагласа е
само към онези хора, които са обект на девиантно действие или девиантна
постъпка, а последните са „прости формули“ за изразяване на това отношение. Те
помагат на личността, с негативна социална нагласа, да се освободи от вътрешното си
напрежение, да пренесе отрицателните си емоции към друг човек или ако това е
невъзможно към самия себе си.
Важна характеристика на социалните нагласи е това, че те актуализират
поведението в определен социален момент, но зависят от миналия опит на
личността. Ограничените социални умения, на децата и подрастващите, ги правят
склонни да приемат нагласите и формите на поведение на онези хора, спрямо които
изпитват любов и симпатия. В подобни случаи също се реализира съгласуваност
между когнитивния, афективния и поведенческия елемент на нагласата. Една „готова“
нагласа силно влияе върху оценката на отношението на младия човек. Възможно е
реализираните девиантно действие или постъпка да са следствие от подобен тип
„формирана отвън“ социална нагласа. Ако нейната сила е твърде голяма, но не е

6
Rosenberg, M. J.(1960) An analysis of affective-cognitive consistency. In M. J. Rosenberg, C. I. Hovland, W. J. McGuire, R. P. Abelson
& J. W. Brehm (Eds.), Attitude organization and change. Yale University Press.
7
Фестингер Л.(1999) Теория когнитивного диссонанса, СПб,Ювента

29
повлияла върху актуалното поведение в момента, може да се очаква това да се случи
по-късно.
Важен елемент на социалната нагласа е нейната предварителност и
регулативно влияние. Това се отнася и за асоциалната и антисоциалната нагласа. Като
отношение между хора, тя също изпълнява оценъчно-афективна функция.
Изкристализирайки в намерение за действия, нагласата е непосредствената
предпоставка на поведението.(Джонев С.1996)8 Според когнитивната ориентация,
ролята на нагласата не е в динамичните аспекти на поведението, а в енергийното му
зареждане, което определя високият енергиен ресурс, който използва личността за
реализирането на девиантното действие или постъпка. За разлика от
психофизиологичната нагласа на възприятията, тя е високо концептуализирана.
Девиантното поведение е изразът на нейната антисоциална насоченост. Самата
готовност за реагиране (извършване на конкретни действия) включва устойчиво
взаимосвързани съзнателни елементи (идеи, мисли) и несъзнателни елементи
(влечения, емоции, чувства и настроения).
Специфичен вид негативна социална нагласа, насочена към съдържанието на
социалните отношения е противообществената. Тя е в основата на „активността на
младите хора към извършването на криминална или противообществена дейност.”
(Байрактаров,М.,2004)9и се отнася до деца и подрастващи, чиято активност е насочена
срещу обществените ценности. Затова и носителите и, според Наказателния кодекс на
Република България, са назовани малолетни и непълнолетни правонарушители.
Противообществената нагласа е всъщност динамичното им състояние на готовност за
извършване на противообществени действия, за удовлетворяване на техни асоциални
или антисоциални потребности. Тя е своеобразна синтезирана субективна форма на
незрялата социална личност да усвои, от заобикалящата я микросреда, социалните
антиценности. Един път формирана противообществената нагласа се превръща в
индикатор за наличие на изопачени или видоизменени личностни потребности (от
себеутвърждаване, доставяне на удоволствие, повишаване на самооценка), а също и
социални потребности (от приятелство, проява на солидарност и др.) Като резултат
от това младият човек безкритично възприема и усвоява асоциално и противоправно
поведение.

8
Джонев С. (1996) Социална психология т.2. Софи – Р.
9
Байрактаров М.(2004) Противообществената нагласа на непълнолетните.С.Албатрос. 14.

30
 Противообществената нагласа изпълнява четири основни функции, които могат
да определят същността на противообщественото поведение:
 Приспособителна, която насочва поведението на подрастващите към
подкрепа на противоообществени ценности и интереси при приобщаването им към
конкретна социална общност. Приобщавайки се към нея, подрастващите с
отклоняващо се поведение, търсят активно възможности за задоволяване на
потребности, които налагат извършването на простъпки10 и правонарушения.
 Познавателна, включваща тенденция към съкращаване на пътищата за
опознаване и практическо достигане до обектите на девиантната и делинквантна
активност. По този начин подрастващите усвояват бързо конкретни форми, начини и
средства за реализиране на асоциално и противоправно насочено поведение.
 Експресивна, отнасяща се до характера на нагласата. Чрез нея непълнолетните
реализират „вътрешното” и съдържание, чрез извършване на конкретни външни
действия.
 Защитна, която създава възможност малолетните и непълнолетните да се
предпазят от разрушителното въздействие на вътрешноличностните си конфликти.
Противообщественото действие „разтоварва”, освобождава носителя на нагласата от
конфликта. Във функционално отношение противообществената нагласа изпълнява
ролята на „поведенческа програма“ на малолетните и непълнолетните лица за
асоциална и противоправна дейност, която може да бъде представена като адаптация
и реализация на личността с отрицателен знак. (Андреева Г.М.,2008)11
Като психичен феномен нагласата за девиантно поведение се формира
постепенно. В началото тя има неопределен, дифузен и ситуативен характер.
Образуването и става под прякото и продължително въздействие на редица
неблагоприятни фактори като: психоатмосфера в семейството и участието в
социално нестабилни групи. По нататъшното диференциране и фиксиране на
противообществената нагласа се извършва под действието на такива фактори като:
постигнати асоциални и престъпни резултати, неблагоприятни личностни фактори,
неадекватни мерки за въздействие, които вместо положителен, имат негативен ефект.
Това е пътят за формиране на асоциалната насоченост и престъпен установъчен12

10
Простъпката е виновно правонарушение под формата на действие или бездействие, имащо характера на тежко провинение. По
степента си на обществена опасност се намира между категориите на обикновеното правонарушение и престъплението.
11
Андреева Г. М. (2008) Социальная психология. Учебник для вузов М. Аспект Пресс
12
Установка- несъзнавано психично състояние, вътрешно качество на събекта,базиращо се на неговия предишен опит,
предразположеност към определена активност в определена ситуация

31
 13
стереотип. (Гитева М.,1986) Благодарение на това, отклоняващото се поведение
може да се диагностицира още в детска възраст, защото носителят му повтаря
постоянен модел на поведение, в който са нарушени основни права на други хора,
както и подходящите за възрастта морални, културни, естетически и дори правни
норми. Детето открито демонстрира неуважението си към тях. Подобно нарушение се
разглежда като предвестник за възможна асоциална насоченост на поведението.
Затова се поставя въпросът за ранна възрастова превенция на възможността от
формиране на девиантни нагласи, както и анализ на психологичната симптоматика за
поведенческо разстройство впоследствие.

Следващият значим стимулатор за девиантност, в

1.5.2.Факторът поведението, е свързан с динамиката на психичната
„личностна
дейност и включва идеите на А.Адлер за основната
непълноценност“
жизнена цел на човека – постигането на превъзходство
над другите. Едно действие или постъпка, на детето или подрастващият не е
случайно, изолирано явление, а реакция повлияна от преживявани или преживяни
чувства. Според разбирането на А.Адлер, още от малко детето започва да оформя
целта си - превъзходство, която непрекъснато е пред очите му и то, по свой си начин,
се стреми към нейното осъществяването.Семейството и социалната среда, обаче,
поставят своя рамка и ограничения, уеднаквявайки действията и проявите му и то,
макар и неосъзнато, започва да усеща че загубва „властта си“, затова се конфронтира
с околните, в това число и със „заварените социални традиции“, които трябва да
спазва. Ако тези идеи се съотнесат към отклоняващите се негативни форми на
поведение като: агресия, зависимо поведение, суицидно поведение и дори
делинквентно, те могат да се разглеждат като следствие от невъзможността, на
личността , да удовлетвори стремежът си към превъзходство, от детството, в социални
ситуации или спрямо възрастните. Отклооняващите се форми на поведение са
реакцията, повлияна от чувството за непълноценност, предизвикана от
преживяване на собствената слабост в ранното детство. Девиантните и
делинквентните прояви влизат в ролята на компенсиращи механизми при условията
на осъзнавано личностно безсилие в настоящето и желанието за избягване на
преживяна слабост от миналото. Най-вече през периода на пубертета и ранната
младост, безпомощността, от детството, рефлектира върху цялостния социален живот
13
Гитева М (1986) Психични нагласи за противообществени прояви у непълнолетните. С.

32
на младия човек. Чувството на незначителност възпрепятства възможността за
позитивна социална активност и неувереността съпътства действията и
постъпките му. Когато това не се преодолее, неувереността поражда омраза и
ненавист към останалите хора, които младия човек оценява като успешни и значими, а
следователно и щастливи, какъвто той не е. Така стремежът към превъзходство се
превръща в основна мотивационна сила в живота му.(Адлер,А.,1998)14 Осъзнаването
на непълноценността влияе негативно върху възможностите за справяне с
изискванията на средата, в това число и спазването на социалните и правни норми.
Така може да се каже, че всичко, което децата и подрастващите извършват, дори и
то да е с противообществена насоченост, им помага да се освободят от
напрежението, породено от тяхната непълноценност в социалната среда.
В онтогенезиса на всеки човек не е чужд вътрешноличностният конфликт между
чувството за непълноценност и стремежа му към самоутвърждаване, свързан с
усилията за постигане на личностно съвършенство и превъзходство.Това се отнася и
за личността с девиантно поведение. Справянето, или преодоляването, на подобен
конфликт и помага своевременно да се освободи от негативното усещане за
собствената непълноценност. Теоретично, това може да се осъществи по два начина –
чрез компенсация и свръхкомпенсация на наличните недостатъци. При
компенсацията се намаляват проявите на нарушените свойства за сметка на
засиленото развитие на съхранените положителни свойства, а при свръхкомпенсация
на недостатъците се засилва тренироваността на нарушеното свойство до нивото на
свръхфункциониране. Процесът обхваща не само възрастните, но и децата и
подрастващите, разликата е в това, че при вторите социалните умения са скромни и
това води до лесно повлияване от външни хора. За девиантната личност формата на
външното влияние поражда ангажиране с конкретна асоциална практика – реализация
на неоправдани и критикувани действия и постъпки. В случаи, когато компенсацията
се оказва недостатъчна, чувството за непълноценност се преживява особено силно и
преминава в комплекс за непълноценност. Той включва формиране на съвкупност от
негативни (в това число и противообществени)нагласи, представи или постъпки,
които имат за цел да „замаскират“ значимостта на чувството за непълноценност.
Комплексът за непълноценност се явява както причина за смущения в
поведението на личността, така и стимул за личностно асоциално развитие. При

14
Адлер, А.(1998) Възпитание на децата. С., ИК Здраве и щастие.

33
подрастващите, с девиантно поведение, той играе ролята на допълнителен стимул
за разтройство на тяхната диспозиционна система и за по-трайното приобщаване
към асоциалните форми на поведение. Главно, чрез тях, младият човек се стреми да
постигне превъзходство над своите връстници. Това много често е свързано и със
засилване на неговата агресивност, която демонстрира директно (чрез действия) или
индиректно (чрез отправяне на заплахи). В общуването си трудно постига успехи,
чрез добронамереност и искрени доверителни отношения. Под влияние на комплекса
си за непълноценност, той не приема (и дори отхвърля) изискванията на обществото:
да уважава другите, да се учи или да работи, да показва благодарност, да оценява
труда на другите, да бъде внимателен с околните - нравствени добродетели, които не
оценява като значими и полезни. Това негово отношение го подтиква към формиране
на пренебрежително отношение дори и към връстниците си и поради тази причина,
без използване на насилие, той трудно може да постигне лидерски позиции в групите.
Напрежението, което поддържа със своите връстници е предпоставка за
формиране на негативни личностни особености като: подозрителност, мнителност
и конфликтност. Те са показателни за наличието на разтройство и деградация в
нравствените му позиции.
Идентифицирайки своята непълноценност, всъщност девиантната личност с
асоциално поведение, се стреми да омаловажи ценността на другия човек и да го
принизи, унизи, като го постави под свое подчинение, карайки го да страда. Това е
начинът да почувства превъзходството си над него. Използването на стратегии като
авторитаризъм и деструктивност в отношенията е повлияно от стремежа за
„освободаване” от чувството за непълноценност, чрез „покоряване” на другите.
Подобно поведение се среща при извършителите на агресивни действия и различни
престъпления против личността. Разбира се, при подрастващите с комплекси за
непълноценност, се наблюдава и другата крайност-неувереност в общуването и
избора на варианти на поведение, а в отделни случаи и отчаяние. Това води до
нервно-психични разтройства или самооизолация, а поведенческите действия
придобиват саморазрушителен характер.

Както всяко социално поведение, така и

1.5.3. Факторът отклоняващото се, се проявява в различни социални
“копинг поведение” ситуации. Реализирайки своите противообществените
нагласи и намерения подрастващите конструират собствени стратегии за постигане на

34
поставениете си цели. Самите стратегии се формират постепенно, при отчитане на
ефекта от извършените действия, в това число и тези с девиантна или делинквентна
насоченост. Тъй като съдържанието на действията е социално неодобряемо, то и
стратегиите, за тях, лесно могат да бъдат определени като социално неприемливи, от
тези които ги оценяват.
В рамките на когнитивно-поведенческия подход, в психологията, активността на
човека, която се изучава в екстремални или стресови ситуации се дефинира като
копинг-поведение. Копингът е процес, опосредстващ приспособяването и включва
когнитивни, емоционални и поведенчески стратегии, които човек използва, за да се
справи с възникнали проблеми в живота му. Всяка копинг-стратегия е личностно
обоснована и за прилагането или използването и влияние оказва както личностния
потенциал, така и наличния социален опит.
За първи път терминът ”coping” се използва от L.Murphy през 1962 година за
изследване на способите за преодоляване от децата на изискванията, породени от
кризите на развитието. Те включват активните им усилия за овладяване на трудни или
проблемни ситуации. Няколко години по-късно, Р.Лазарус, определя копингите като
стратегии (coping strategy) от действия, които предприема човек в ситуации на
психологична заплаха (в частност към условията за приспособяване към някаква
болест като заплаха за физическото, личностно и социално благополучие). Теорията
за копинг-поведението предлага две понятия - базисни копинг-стратегии и базисни
копинг ресурси. (Lazarus, R.S., Folkman, S.1984) 15. Първите се отнасят до разрешаване
на проблема, търсене на социална поддръжка и избягване, вторите включват
съдържанието на Аз-концепцията на личността, локуса на контрола, емпатията,
аффилиацията и когнитивните ресурси. Авторите определят ориентацията им
конкретно към стресоустойчивостта на личността, защото стресът е дискомфортът,
изпитван при отсъствие на равновесие между индивидуалните възприятия на
заплахите, идващи от средата, включващи и ресурсите, достъпни за тези заплахи.
Всъщност индивидът е този, който определя ситуацията като стресова или
благоприятна и в зависимост от това предприема определени действия. Процесът на
справяне, със ситуацията, е всъщност способността на личността да осъществява
контрол над заплахата, чрез конкретна емоционална реакция. Чрез нея тя определя
възможността да съхрани емоционалното си равновесие. Самите реакции са
насочени към намаляване, отстраняване или подтискане действието на стресора.
15
Lazarus, R.S., Folkman, S. (1984). Stress, appraisal and coping. New York, Springer.

35
 Психо-физиологичните особености и ограничените социални умения, които има
детето и подрастващия, стимулират оценяването на една субективно трудна социална
ситуация много лесни като стресова, проблемна или конфликтна. В зависимост от
това те също демонстрират реакции, които имат за цел да ограничат личните им щети
(негативни преживявания или негативни отношения). Справянето със ситуацията
включва:
 използване на непосредствени активни действия с цел омаловажаване или
отстраняване на опасността (нападение или бягство, търсене на удоволствие);
 отказ от преки действия, поради вътрешни или външни задръжки, преоценка,
подтискане или превключване на друга активност, промяна насочеността на емоцията
с цел неутрализацията и;
 справяне без емоции, когато заплахата се омаловажава или не се оценява като
реална. И трите стратегии имат една и съща цел - „избавяне” от разсъгласуваността на
подбудите и двойствеността или амбивалентността на преживяваните чувства в
момента. Те предпазват личността от осъзнаването на нежелателни или болезнени
емоции и преди всичко и помагат за отстраняване на тревогата и напрежението.
(Lazarus, R.S.,1991)16
В своето съдържание понятието копинг се разглежда като цялостен механизъм,
включващ когнитивен, емотивен и поведенчески аспект.Като механизъм способства
за по-успешната адаптация на личността към конкретна ситуация или за постигане на
по-добра поведенческа ефективност в нея. Значение, за това, оказват наличните
копинг - ресурси, които включват:физическо здраве (издръжливост);социални ресурси
(индивидуален социален опит, наличие на социално поддържащи системи от
отношения); психологични ресурси (социални нагласи, устойчива самооценка,
интелект, ценности) и дори материални ресурси (пари, имоти). Възможностите за
справянето с житейските трудности и социалните ситуации, предизвикващи стрес, до
голяма степен се влияе от формираното собствено отношение към тях. С колкото
повече трудности се „справя“ човек, толкова той добива по-голяма увереност за
позитивен изход и използва такива стратегии, които вече е оценил като успешни. Те
съдържат, в себе си, възможността за положителен изход и затова субективно се
определят като продуктивни копинг-стратегии на поведение. Продуктивността

16
Lazarus, R.S. (1991). Emotion and Adaptation. New York: Oxford University Press.

36
обаче се отнася само до собствената оценка, защото включва вяра в собствените
ресурси, като ограничено се отчитат тези на другите хора.
Всяка социална ситуация, която младият човек, възприема като застрашаваща
удовлетворяването на поставени от него цели, очаквания, желания и дори мечти той
оценява като стресова. Поради това завишените степени на негативни преживявания
стопират положителното отношение към околните (и себе си) и поведението
„включва“ такива активности, които околните трудно могат да определят като
адекватни. Тези активностти много често представляват отклоняващи се форми на
поведение. Тяхното съдържание, както и механизмите за неговото формиране, по-
скоро показват, че девиантните личности, в ситуации на емоционално напрежение,
прибягват към малко ефективни или относително ефективни варианти на копинг-
поведение, защото нямат необходимия социален опит за „натрупване“ на
възможности за справяне с тях. Изживявайки амбивалентни чувства, със силна
интензивност, младата личност използва действия, които ограничават адаптивността и
към ситуацията и влошават отношенията и с околните и участниците в нея. В
съдържанието на поведението се включват малкопродуктивни копинг-стратегии,
които не способстват за преодоляване на негативните преживявания. Разбира се ,
използваните стратегии са субективни неустойчиви активности, поляризирани в двете
граници - от подтискане на емоциите и покорност до използване на силна
възбудимост и агресивност, но те не спомагат за преодолването на негативните
преживявания .Използваните варианти, на поведение, се влият от високата степен на
подтискане на емоционалните състояния на безнадежност и преживяване на страх,
свързани с недопускане на други чувства, освен злоба и поемане на вина, ярост и
избухливост. Емоционалните копинг-стратегии като: емоционално разреждане,
пасивно коопериране, с цел снемане на напрежение или прехвърляне на отговорността
за преодоляване на трудността на друг човек, неустойчивата личност използва като
компенсация и временно бягство от решението на проблема. Това тя може да
реализира чрез засилена употреба на алкохол, безпричинен прием на лекарства или
отказ от храна и др. Силните страхове влияят върху поведението в ситуации на
конфликтно противопоставяне. В тях, лицата с девиантна насоченост на
поведението проявяват засилен стремеж за доминиране и враждебност, центрират
вниманието си върху собствените си интереси, като пренебрегват интересите на

37
другите хора.17 Стремежът им към успех е определящ за поведенческите им реакции.
Подобно поведение носи силен негативен емоционален заряд, който засилва
чувствителността им към всяка по-трудна социална ситуация, предизвикваща стрес,
като фрустрираща. Преодоляването и включва използването приоритетно на
непродуктивните копинг-стратегии като средство за собствена защита и съхранение
на Аз-образа.
Важен елемент на девиантното поведение е
мотивацията за него. Ако се анализира мотивационното
1.5.4. Факторът съдържание на девиантността, то следва мотивът да се
„мотивация“
разглежда в класическото му обосноваване като вътрешна
подбуда, свързана с удовлетворяване на някаква потребност, която е насочена
против или срещу общоприетите модели на социално приемливо поведение. Мотивът
възниква на основата на тази потребност и се основава на преживяванията,
възприятията, представите и паметта на детето или подрастващия, както и неговите
убеждения в настоящия момент. Като такъв той определя смисъла и насочеността на
всяко тяхно действие, в това число и това с девиантна насоченост. Наличната
субективност е в персоналните чувства, желания, стремежи и интереси. Системата от
мотиви за всеки е различна, но личностната активност в даден момент се влияе от
един мотив, който със своята значимост се превръща в доминиращ или водещ.
Неговата моментна значимост изцяло повлиява действията и постъпките в определена
ситуация. Те са насочени към удовлетворяване на потребност, която също може да е
моментно актуализирана и значимостта и я превръща също в доминираща.
Активизирането на доминиращата потребност подпомага и формиране на
съответстващ мотив, за нейното удовлетворение, който „подтиква“ личността към
извършването на съответстващо действие или обмислянето на постъпка. Когато
потребността има егоистична насоченост или се влияе от потребности, основаващи се
на търсене на усещания и стремеж към доставяне на удоволствие, тя лесно мотивира
личността към нарушение на социалните отношения. Така в ситуация на емоционално
напрежение, агресивната реакция може да бъде успешна форма за преодоляване на
страха от поражение или загуба. Когато напрежението, обаче, не се преодолява и
поражда негативни чувства, се предприемат обосновани действия за постигане на
личностно удовлетворение, чрез което се балансира преодоляването му.

17
Манчева Р.(2006) Конфликти и конфликтно поведение.Бл-д ,Университетско изд-во

38
 Мотивационната структура на децата, подрастващите и юношите, които са
носители на девиантно поведение не притежава голямо количество мотиви. Техните
действия и постъпки се реализират приоритетно под влиянието на мотиви с
антисоциално и противоправно съдържание и това определя тяхната различност от
останалите мотиви в мотивационната система на личността в същите възрастови
периоди. Може да се предположи, че при лицата с девиантно поведение тези мотиви
играят водеща роля, като не се забравя факта, че динамичността им във времето се
променя, както и това, че много често присъствието им е ситуативно. Те превалират
над останалите и са различни за всяка форма на девиантност.
Независимо от своето многообразие, мотивите за девиантно поведение, могат да
се представят в два аспекта:
 като възникнали от неудовлетворени просоциални потребности и създаващи
вътрешен конфликт в личността. Присъствието им води постепенно до обособяване
на деформирани и аномални потребности;
 като наличие на асоциални личностни диспозиции.Те изпълняват ролята на
мотиватори, водещи до избор на асоциални средства и пътища за удовлетворяване на
18
потребности или тяхно избягване -чрез самоубийство.(Ильин Е.П.,2002)
Трудно може да се каже, че в своята цялостност, мотивационната система има
асоциален или антисоциален характер, поради динамиката на личностните оценки и
неустойчивостта на Аз-образа.Със сигурност, обаче, в съдържанието и влизат мотиви,
които дават насока на девиантността в поведението. Ако самите мотиви нямат
подобна ориентация, това се отнася за поставената цел и очаквания ефект от
извършването на девиантното действие или постъпка. Мотивацията, като моментно
динамично състояние, стимулира активността и усилията за постигане на желаните
цели, удовлетворяване на потребността и възстановяване на емоционалното
равновесие, като самите цели могат да имат асоциална насоченост, а потребностите –
егоистичен или хедонистичен характер.
Съществуват няколко особености в мотивацията на подрастващите, които са
значими за формирането на девиантно поведение.
 Неудовлетворени потребности, от детството, които могат да предизвикат
агресивност, стремеж към компенсация на потребността, загуба на разрешен или
социално позволен път за получаване на нещо, желание за присвояване на нещо

18
Ильин Е.П.(2002) Мотивация и мотиви. СПб.Питер.

39
чуждо. Агресивността в случая е протест против другите, различните, които „имат
всичко“.
 Осъзнато желание за „трупане на личен опит“, стремеж за себедоказване чрез
противопоставяне на правилата и нормите на поведение, които се поднасят в готов
вид от възрастните. Младия човек се противопоставя на подобна „матричност“, търси
своята индивидуалност и затова трудно привиква с тях, както и с резигнацията
(примирение с положението). Неудовлетворението от статуса (в семейството или сред
приятелите) води до негативни форми на самоутвърждение, свързани с бягство от
реалността (самоизолация), опониране и създаване на конфликти, използване на
защитни механизми в поведението (агресия, регресия, рационализация).
 Наличие на асоциални личностни диспозиции, които играят важна роля в
мотивационния процес при подрастващите и включват подражание на еталони на
поведение (от семейството или близките), които се доближават до аморалните или
криминалните. Поради факта, че младия човек избира социално неприемливи пътища
и средства за преодоляване на дефицитите от детството и удовлетворяване на
квазипотребности, породени от тях, както целите, така и мотивите и намеренията
придобиват криминален характер. Известният български криминилог Б. Станков
определя пет основни мотива за поведение с такъв характер:
 мотив за отмъщение - породен на лична основа и свързан със силни
отрицателни емоции у извършителя. Колкото по-трайни са емоциите, толкова по-
силен е мотивът, когато отмъщението не е доминиращ мотив, той служи за
подкрепяне на актуалния, за дадения момент, мотив;
 користен мотив - подчинен на стремежа за набавяне на материални
средства и облаги, свързан със значителното десоциализиране на личността,
изразяващо се в емоционална студенина и егоцентризъм;
 мотив за себезащита - в основата му е поставена потребността за
себезапазване като биологична единица, подчинена на инстинкта за самосъхранение;
 престъпна солидарност - мотив изискващ подчинение на волята на друго
лице или група като израз на солидарност с груповите действия и изисквания;
 мотив за самоутвърждаване – възникващ вследствие на неуспешна
социална реализация, стремеж към самоизява в разрез с интересите на другите и

40
социалните норми, свързан със социалната незрялост на личността на
извършителя.(Станков Б.,2003) 19
В различните възрасти мотивите за извършване на активност с антисоциална
насоченост са различни. За децата и подрастващите, най-често срещаните мотиви,
които могат да се определят и като типични за възрастта, обособяваме в три групи:
себезащитни мотиви, свързани със запазване на физическата цялостност, избягване
на физическа или психична болка, стремеж за удовлетворяване на собствени
потребности в това число и егоистично насочени; себедоказващи мотиви, отнасящи
се до нарушаване на норми на поведение, вследствие на желание за демонстриране на
стереотипни мъжки и женски модели на поведение и техните съдържателни страни,
както и доказване на приятелска лоялност или защита на групови ценности; себични
мотиви, които се обуславят от мисълта за постигане на собствена полза, изгода и
защита на собствени интереси чрез причиняване вреда на друг човек или хора и дори
желание за нечие унищожение. Към себичните мотиви може да се отнесе и
желанието за привличане на внимание с цел личностно облагодетелстване. Тези
типовее мотиви са представени на Фигура 3.В зависимост от оценката на ситуацията и
личните страхове, девиантната активност се насочва към бърз избор на „подходящ‘
мотив.

Себезащитни Себедоказващи
мотиви мотиви

Себични
мотиви

Поведенческа активност с девиантна

насоченост

Фигура 3. Типове поведенческа активност с девиантна насоченост

при деца и подрастващи

19
Станков Б.(2003) Криминология.Теоретични основи. Варна. УИ „Черноризец Храбър”

41
 В конкретните социални ситуации мотивите придобиват самостоятелно
съдържание и се влияят от това какво личността с отклоняваща се форма се стреми да
постигне: желание за показване на сила, смелост, ловкост, стремеж за утвърждаване в
очите на връстниците, желание за отмъщение или „раздаване на правосъдие“,
придобиване на чужда собственост с цел социална справедливост (краде се от
богатите, за да се даде на бедните) и др.
Важен елемент при процеса на мотивиране е ограничеността на социалния опит,
поради което мотивът е ориентиран повече към справяне с даден моментен проблем,
отколкото обмисляне на ефекта от действията, които се използват за това
впоследствие.Младият човек се мотивира и проблемът не е в това, а в насочеността
и съдържанието на мотива, в избора на средства, чрез които той се превъплъшава в
активност. Липсата на социално-адаптивни умения са причина за ограничен
самоконтрол на поведението в критични ситуации и главно поради това девиантното
поведение има ситуативно-импулсивен характер, което се отнася и до процеса на
формиране на мотивите. С натрупването на поведенчески опит (в това число и такъв с
антисоциална насоченост) мотивацията се свързва не само с конкретната ситуация, а
определя осъзнатата социална насоченост на личността, показва нейните житейски
възгледи. От личностно ориентирани, мотивите настойчиво започват да влияят върху
социалната активност и користната насоченост на поведението. Сменя се и характера
на мотивацията: хулиганските подбуди отстъпват място на мотиви, свързани с
егоизъм, злоба, ревност, отмъщение. Възприетият антисоциален начин на живот води
до качествени промени в диспозиционната система, които са предпоставка за
противообществена реализация и за трайно приобщаване към престъпен начин на
живот. Именно мотивите са тези, които определят насочеността на поведението и от
асоциално то може да прерасне в саморазрушаващо се или делинквентно. Голямо
влияние за това оказват личностните характеристики: темперамент, чертите на
характера, локализацията на контрола, самооценката, нивото на самоуважение и др.

Само наличието на мотиви с асоциална насоченост

1.5.5.Факторът не определят поведението като отклоняващо се. То става
„мотивационна такова когато мотивите синхронизират с поведенческа
активност“
активност, когато тази активност стане мотивационна.
Мотивационната активност, при децата и най-вече при подрастващите, се влияе от

42
специфичните особености на възрастовото развитие. Детето осъзнава необходимостта
на семейството и приятелите си. Колкото и да е голямо негативното му отношение
към тях, то оценява тяхната необходимост, нужност и значимост, за да усвои
съдържанието на междуличностните отношения. Ролята му на дете в семейството не
е достатъчна и съзнателно отношенията се насочват към търсене на възможности за
равностойни партньорски взаимоотношения. Последните имат положителен „ефект“
за формиране както на просоциална, така и на антисоциална нагласа, в него. Мислите,
идеите, оценките, анализите на възприетото, постоянните сравнения с други родители
или семейства, конструират собствен представен образ за родителите въобще. Освен,
че знае оценката за своите действия от околните, детето има очаквания и за
отношението на родителите към това, което прави. Именно това отношение изпълнява
също ролята на мотивационен фактор.
Анализът на мотивационните характеристики дава възможност мотивационната
структура, на личността с девиантно поведение, да бъде разгледана като три
компонентна структура, като всеки един от нейните елементи може да оказва
самостоятелно влияние върху извършването на действия и постъпки с девиантна
насоченост.(Фигура 4)

Компоненти на мотивационната
структура

Личностен Външен компонент Групов компонент

компонент

Фигура 4. Съдържателна страна на

мотивационната структура

Личностният компонент се отнася до това, как личността се чувства и

самооценява, в даден момент, и какво иска да постигне с активността си. Последната
зависи от индивидуалните типологични особености, личностните ценности,
формираните социални нагласи и увереност в това, че използваните действия ще

43
допринесат за постигане на личностно удовлетворение. Използването им от младата
личност е необходимо и дори целесъобразно, защото удовлетворява нейните лични
потребности и интереси. Тя е активната старана в нейния избор и реализация.
Мотивите за избора имат егоистична, егоцентрична основа, насочени са към
постигането на лична изгода, чрез пренебрегване потребностите и интересите на
други хора.
Външният компонент, включва мотиви, които се формират или се предават „в
готов вид“ от други хора – членове на семейството, роднини, приятели и
присъстващи в друпата на „значимите други“. Персоналното им въздействие и
оценки стимулират активността на младия човек, чрез позитивна или негативна
нагласа към близки, приятели, родители и дори към всички хора. Личностната
неувереност бързо се преодолява, когато мотивите на околните се трансформират в
„собствени“. Това се случва дори и тогава, когато възрастните или приятелите не си
поставят за цел специално да повлияят на младия човек, а той сам оценява
отношенията им с околните, отношенията спрямо тях или е свидетел на техни
преживявания. За периода на детството и пубертета значението на родителите и
приятелите е много голямо и чувствителността към тяхното благополучие или
неблагополучие е също висока. Те са основната градивна сила, подпомагаща
формирането на процеса на оценяване на това, кое е добро и зло, красиво и грозно,
правилно и неправилно и т.н, те са онези, които подпомагат усвояването на
социалните ценности или антиценности. Младата личност е в състояние да
пренебрегне своите егоистични нагласи, когато има нагласата отвън да влиза в
ролята на „справедлив социален съдия“, да подкрепя или защитава тези, които
определя като социално по-слаби (бие се, за да защити приятел, краде или проси, за
да помогне финансово на родителите си и др.)
Груповият или подкрепящ компонент, оказва влияние върху формирането на
мотиви, които зависят от груповите ценности и груповите норми. Като член на
семейната общност, ученическия клас, приятелското обкръжение или други социални
групи по интереси, личността възприема и прилага модели на поведение, които те
подкрепят и дори поощряват. Това се отнася както за просоциалните, така и за
асоциалните или противообществените действия. Доказвайки лоялността си младия
човек е в състояние да пренебрегне своите интереси в полза на груповите. Това се
отнася както за агресивното поведение, така и за зависимото и дори
противообщественото. Груповата принадлежност повлиява избора на стратегия за

44
изразяване на лични отношения или взаимоотношения. Ролята на аутсайдер или лидер
силно се отразява върху това. Страхът от изолация, пренебрегване или отхвърляне от
групата може да бъде стимул за употреба на алкохол или наркотици, което с времето
да се превърне в пристрастеност. Изолацията или самотата водят до появата на
суицидни мисли, които „подтикват“ към опити за самоубийства и т.н. Груповият
компонент може както да стимулира, така и да отхвърля личностно ориентираните
мотиви и това е много важен момент за насочеността на социалната активност.
Осъзнатите мотиви за извършване на девиантни действия или постъпки водят до
постепенно привикване към тяхното използване. Обосноваването им, в различни
социални ситуации, е фактор за омаловажаване на социално приемливите форми на
поведение, които девиантната личност определя като непродуктивни, неефективни и
дори ненужни.

45
 Въпроси и теми за самостоятелна работа

1. Девиантността – форма на поведенческа активност с определена насоченост.

2. Стигмата девиантен – бреме или гордост.
3. Кой са основните функции на човешкото поведение?
4. Кои са основните аспекти в разкриването на понятието „девиантен“?
5. Оценката „социално приемливо и социално непроемливо поведение“.
6. Кои са типовете девиации?
7. Съвременни аспекти на съзидателните и разрушитени девиации.
8. Кои са основните характеристики на отклоняващите се форми на поведение?
9. Механизми на развитие и реализация на девиантното поведение.
10. Кой са етапите на утвърждаване на отклоняващото се поведение в личностен
план?
11. Психологични фактори, влияещи върху формирането на девиантно поведение.
12. Каква е значимостта на фактора „противообщественанагласа“?
13. Влияние на фактора „личностна непълноценност“ за девиантна активност при
подрастващите.
14. При какви случаи „комплексът за непълноценност“ влияе върху девиантните
действия и постъпки?
15. Субективна значимост на личностните копинг-стратегии на поведение.
16. Вличние на факторът „мотивация“ за девиантността в поведението.
17. Кои са основните типове мотиви за поведение при девиантната личност?
18. Кои са компонентите на мотивационната активност за отклоняващо се поведение?
19. Изборът просоциално или асоциално поведение – въпрос на гледна точка?

46
 Глава 2. Видове девиантно поведение.

Многообразието от девиантни действия и постъпки е

голямо. Още в древността гръцките философи поставят на
2.1.Класификации
на девиантното анализ моралните характеристики на хората. Столетия след
поведение това хората, успоредно с формирането на социалните норми
правят и класификации на онова поведение, което не ги
включва в себе си или ги отхвърля. Разделенията на типовете поведение, обаче,
приоритетно се свързва с наименованието на самата норма и се отнася повече за
възрастните. Единствено в педагогиката отклоненията в поведението се свързват с
децата и подрастващите, от гледна точка на затудненията, които съпътстват процеса
на възпитание. Засилен интерес към класифицирането на отклоняващите се форми на
поведение проявяват лекари, юристи, криминолози и доста по-късно психолози. Нещо
повече създадените понятия, за отклоненията в поведението, успешно се абсорбират и
използват от психологичната наука, поради което в нея липсва единна класификация.
Не са много и класификациите, които конкретизират типовете девиантно поведение
при младите хора.
Руският невролог А. Личко (1983)20, след като продължително време изследва и
анализира акцентуираните черти на характера, прави заключението, че отклоненията в
поведението имат негативни последици за социалното развитие на подрастващите и
младежите и делинквентността към малки противообществени действия (бягства от
училище, хулигански прояви, приобщаване към асоциална група, издевателство върху
по-малки деца и животни и др.), не влече след себе си наказателна отговорност. По
своето съдържание те противоречат на етиката и общочовешките ценности, но имат
ниска обществена опасност и поради това се определят като аморални.Той дефинира
като аморално поведение с противообществена проява, имаща асоциален характер и
насоченост към саморазрушаване на личностните качества на хората. Усвояването на
подобни действия води и до деморализиране на личността и е благоприятна
предпоставка за криминалииране на поведението и. Отчитайки тази неблагоприятна
тенденция, свързана с поведението на подрастващите, Г.Петков (1998)21сполучливо
предлага стъпаловидно структуриране, на отклоненията в поведението, от гледна
точка на неговата насоченост. То се представя чрез четири надграждащи се вида:

20
Личко А.Е. (1983) Психопатии и акцентуации характера у подростков. – Л.
21
Петков Г. (1998) Детската престъпност. Велико Търново. Абагар

47
  социално неадекватно (социално незряло) поведение, което се изразява в пълно
несъответствие между индивидуалното поведение и обществените изисквания за него.
Наблюдава се при различни психосоматични дефекти, умствена изостаналост,
невротични деца, чиито първични страдания имат трайно отражение върху личността.
Нарушенията се свързват с импулсивни (емоционално повлияни) постъпки и
суицидални прояви;
 асоциално поведение - опозиционно и демонстративно поведение на
подрастващите, което се изразява в незачитане или отхвърляне на законово
регламентираните правила на социален живот и дейност. Асоциални подрастващи са
тези, които участват в групови девиантни и делинквентни прояви. Участието им в тях
е под влияние на връстниците, а въвличането им в асоциална дейност е стихийно.
Въпреки това те добре осъзнават смисъла на това, което вършат и негативните
последици за себе си и рискуват дори и тогава когато знаят, че ще бъдат
санкционирани;
 противообществено поведение - включващо незначителни по своя характер
нарушения на обществения ред, посегателство над личността, над собствеността (
кражби, побоища, хулиганси прояви). Те се извършват спонтано под влияние на
близки и познати приятели. Членовете на такива криминализирани социални групи са
подчинени на строги изисквания и правила за единодействие и съзнателно изпълняват
конкретни действия, чрез които се нарушават не само морални, но и правни норми.;
 делинквентно поведение- осъществяващо се от юноши с трайна асоциална
насоченост и с рецидивни, повтарящи се противообществени деяния. Тази форма на
девиантно поведение отразява престъпното детско поведение - организирано,
замислено и изпълнено като съзнателно деяние. (Фигура 5)

Делинквентно
поведение
Противооб
ществено
Асоциално поведение
поведение
Аморално
поведение

Фигура 5.Стъпаловидност на видовете

девиантно поведение, според Г.Петков

48
 Посочената типология може да се представи и като процес на степенуване на
отклоненията в поведението на подрастващите. Независимо, че има условен характер,
тя дава представа за етапите, през които преминава социално-психичната промяна на
личността с девиантно поведение.Отклоненията се превръщат, дори и за кратък
период от време, в своеобразен модел и „стил” на неправомерно отношение на младия
незрял човек към обществената действителност, към себе си и към хората.
Отклоняващото се поведение има двупосочно влияние в обществото: от една
страна то е заплаха за стабилността на всяка човешка общност, а от друга то е сигнал
и стимул за промяна в социалната практика и регулиране на обществените отношения.
Усилията на обществото за тяхното ограничаване и преодоляване реално допринасят
за развитието на тези отношения. Това почти винаги е свързано и с по-малки или по-
големи промени в нормативната система на обществото и държавата. Когато
противодействията на девиантността и делинквентността са адекватни, това реално
води до промяна на нормативното регулиране на поведениетo. Постепенно, макар и с
по-бавни темпове, се променят и културно-битовите норми. В общественото съзнание
чрез постепенността се достига до убеждението,че крайните форми на консерватизъм
не помагат, а по-скоро пречат на възпитателната работа с подрастващите.Следващата
класификация се основава на това:
 дезадаптивно поведение, което включва поведение в дадена ситуация, по
отношение на която може да се използва по-рационален способ на поведение или
обобщена характеристика, определяща затруднения в социалната адаптация към
изменящи се условия;
 асоциално поведение, в чиято основа стои вербализирания асоциален или
антисоциален мотив и може да бъде охарактеризирано като поведение, натушаващо
социалните норми;
 неадекватно поведение – понятийно идентично, по обем, с понятието
девиантно или отклоняващо се, отнасящо се най-вече до стереотипното поведение и
най-малко до нестандартното, динамичното и многофакторното;
 деструктивно поведение, съпровождащо се с разрушение или
саморазрушение на социални норми и стереотипи, разрушение на взаимоотношения в
смисъла на възможен изход от междуличностни отношения, разрушение в аспекта на
деградация на личността.Деструктивността на личността и нейната деградация имат
вътрешен израз. Когато преминат навън, проявата им преминава в делинквентност,
адиктивност и други видове отклоняващо се поведение;

49
  конфликтно поведение – терминът се употребява в два смисъла: като свойство
на личността, обща склонност към поведение в неутрални ситуации с конфликтно
съдържание или поведение, провокиращо конфликти, при това не обезателно осъзнато
и като поведение в хода на самия конфликт. Конфликтното поведение обаче, не е
отделен вид отклоняващо се поведение, защото се доближава по съдържание до
агресивното (Хомич А., 2006)22 ;
 поведение, основаващо се на хиперспособности като отклонение встрани от
дарбата в дадена област, често съпровождащи се с девиации във всекидневието.
Даденото поведение се свързва с психически отклонения, а не с поведенчески, затова
се отделя като съставна част на психопатологичния вид поведение.(Менделевич,
2005)23
Автор, като Е.В.Змановская,24 разглеждат девиантностт във връзка със
социалните норми като съвкупност от изисквания и очаквания, които предявява
социалната общност (група, организация, клас, общество) към своите членове с цел
регулация на дейността и отношенията. В зависимост от вида нарушение на нормите и
негативните последствия, от отклоняващото се поведение, предлага собствена
класификация, включваща:
 антисоциално поведение – противоречащо на социалните норми, заплашващо
социалния порядък и благополучието на околните. Това определение влиза в
определението и за делинквентност;
 асоциално поведение – отклоняващо се от изпълнението на морално-
нравствени норми. Не всички действия, които са забранени от закона, имат
наказателен характер.
 автодеструктивно поведение – поведение, свързано с причиняване вреда на
себе си, разрушение на собствената личност и организъм. Автодеструктивността е
следствие от други видове отклоняващо се поведение – алкохолно зависимата личност
започва да се разрушава като личност, както се саморазрушава с времето и
престъпната личност.
Видовете отклоняващо се поведение, могат да се представят и като компоненти
в структурата на отклоняващото се поведение В качеството си на такива влизат в

22
Хомич А. В. (2006) Психология девиантного поведения. Ростов-на-Дону, ЮРГИ, 140
23
Менделевич В. Д.(2005) Психология девиантного поведения. СПб, Речь, 245
24
Змановская Е. В. (2003) Девиантология: психология отклоняющегося поведения. М, Академия, 288 с.

50
 25
класификацията на И. Е. Мищенко, И. В. Резанович (2014) . Тя е създадена, за да
обезпечи различните прояви на отклоняващото се поведение на базата на
педагогически наблюдения и изследвания. Тази и насоченост може да се използва за
обособяване на друга категори в девиантното поведение – неговите форми на проява.
Предходните класификации се основават повече на социалния характер на
девиантността. Тази класификация, независимо че до голяма степен „вмества“
останалите в себе си, представя по-задълбочено личностната страна на отклоняващото
се поведение.
 делинквентно поведение, включващо активност, отнасяща се до понятия като
престъпност, антисоциално поведение, корупция и тероризъм;
 асоциално поведение, близко до делинквентното, но без присъствие на
действия и постъпки, които да са законово наказуеми;
 адиктивно поведение, включващо зависимост към нещо, включително и
сексуални отношения. Деструктивното и автодеструктивно поведение се разглежда
като последица от адиктивността и не са самостоятелен вид;
 суицидно поведение е самостоятел вид, независимо, че понякога може да бъде
следствие от някакъв тип зависимост или психопатологично поведение;
 агресивно поведение, приобщаващо и конфликтното като сходен тип;
 психопатологичен вид отклоняващо се поведения, съдържащо, в себе си,
психични нарушения, в числото на които се отнасят редица сексуални отклонения и
акцентуации на характера като крайни форми на характерови прояви и отклонения в
поведението на базата на хиперспособности, а също и позитивни отклонения;
 дезадаптивно поведение, което като самостоятелен вид съдържа само такива
видове отклоняващо се поведeние, които оформят неговото съдържание. Основните
видове девиантно поведение, според посочените автори, са представени в Таблица 1.
Класификациите на видовете девиантно поведение съдържат обосноваване на
различни форми и степени на отклонения в поведението. Когато възприетите действия
се сравняват с моралните норми поведението се оценява като неадекватно или
неприемливо и затова носителят им се определя като лош, невъзпитан, агресивен и
неморален. От гледна точка на социокултурните норми – поведението е конфликтно,
социално неадекватно, дезадаптивно и асоциално, според правовите норми –
обществено опасно, противообществено и делинквентно.

25
Мищенко И.Е., И. В. Резанович (2014) Теоретически анализ на структурата на отклоняващото се поведение, В:Научно-
педагогическое обозрение ( Pedagogical Review),вп. № 3 (5), 81-88 :

51
 Таблица 1. Типове класификации на видовете девиантно поведение

Автор И.Мищенко,
/тип
Е.Змановская Г.Петков А.Хомич И. Резанович
пов-е

1 Антисоциално Социално неадекватно Дезадаптивно Делинквентно

2 Асоциално Асоциално Асоциално Асоциално

3 Автодеструктивно Противообществено Неадекватно Адиктивно

4 Делинквентно Деструктивно Суицидно

5 Конфликтно Агресивно

6 Психопатологично

7 Дезадаптивно

Спрямо социалното развитие и израстване на личността поведението е

деструктивно, защото влияе негативно върху изпълнението на социалните роли и
възможността за пълноценно социално функциониране на младия човек.
Индивидуалното отношение към деструктивността предопределя автодеструкция,
която може да има както съзнателен, така и несъзнаван характер.

Всички автори се обединяват около общата идея, че

2.1.1. Собствена девиантността както и девиантното поведение се формират
класификация
постепенно, те не са свързани с едноактно действие или
постъпка. Като специфичен тип активност отклоняващото се поведение е следствие от
предходни активности, които са насочени или спрямо определени хора (дори
животни) или спрямо функциониращи социални ценности, които личността не желае
да приеме или оценява като ограничаващи собствената и свобода. Степента на
отклонението определя силата на девиантността и тази степен се развива във времето,
влияе се от характеристиките на възрастовото развитие. Тази връзка дава възможност
разглеждането на процеса на формиране на девиантната личност да се представи
чрез етапите на развитие на различните видове девиантни активности. Видовете
девиантно поведение хронологично могат да определят степента на социалните
аномалии или деструкции в личността. В най-ранна възраст първоначално, в генезиса
на девиантността, се реализират аморалните действия, които преминават в социално
неадекватни постъпки, от своя страна те постепенно прерастват в асоциално
поведение, деструктивност в поведението и накрая девиантността се слива с

52
делинквентното поведение. Тази етапност може да се разглежда и като такава
относно формирането на девиантната личност, тъй като последната е носителят
на всички отклоняващите се форми на поведение.
Аморалността в действията се среща при всички деца и до голяма степен
моралното им развитие се определя от интелектуалното им израстване, от
възможността им да правят адекватни логически връзки и да обмислят последиците от
действиата си. Възрастните са тези които поемат отговорността да обясняват
съдържанието на нравствените понятия, като изпълняват ролята на адекватния, реален
коректив на детското поведение. Моралните ценности и отношения на родителите са
„отправната точка“ за насочеността в оценките на децата, независимо от това дали са
в период на осмисляне на моралните категории или по-късно, когато съзнателно ги
прилагат в поведението и отношенията си с околните.
Честото използване на аморалните действия влияят върху цялостната социална
насоченост на поведението. Всички, които наблюдават подобна реализирана
активност я определят като социално неадекватна, защото се оценява самия процес на
нормоосмисленост. Когато детето е малко толерансът на оценката е голям, което се
променя впоследствие, защото се засилва чувствителността към действията на
порасналото дете. Всички проявяват снизходителност към това какво прави и говори
малкото дете. Впоследствие, обаче, подобна добронамереност не се среща.
Нарушението на моралните норми се възприема като негативно отношение или
неглижиране на „изконните“ закони на човешкото съжителство. Не случайно
моралните норми исторически са се появили първи, удовлетворявайки обществената
потребност да се регулират взаимоотношенията между хората, живеещи на едно и
също място.Те конфигурират приоритетно функциониране на положителни
отношения – уважение към по-възрастните, родителите, значимите хора, които
запазват цялостността на общността и с наставленията и опита си и помагат да се
развива плавно, което създава спокойствие за всички членове.
Асоциалното поведение е следващата по-сложна структура на отклоняващото се
поведение. Тя включва открито изразяване на несъгласие или неприемане на
социалните ценности или положителните страни на човешките взаимоотношения. То
се съотнася повече с нормативното социално поведение. Възставайки срещу нормите,
младия човек всъщност се противопоставя на съществуващите типологии от
взаимоотношения в социалната му среда, определяйки ги като остарели, ненужни и
дори излишни. Като не ги приема, лесно се ориентира към поведение, основаващо се

53
на търсене на удоволствие или смекчаване на „проблемните зони“ в отношенията.
Затова предпочита да се „бори“ за равноправие, да се усамоти, открито да се
противопостави или да се „затвори в себе си“. Желанието за бягство от нормите е
всъщност бягство от реалността. Действията и постъпките у дома, на улицата, в
училище или на друго място показват неглижираност по отношение на
положителното общуване между хората.
Следващият етап в развитието на девиантното поведение може да се представи
като обособяване на деструктивността в поведенческата активност, насочена към
саморазрушение на личностното и социално израстване и позитивно адаптиране към
социалните антиценности. Бягството от социалните норми или отчаянието от тяхното
наличие, подпомага един друг процес - на формиране на собствена система от
норми и ценности, които са насочени срещу социалните. Трудно личността може да
проявява активност ако сама не постави граници на допустимост на собственото си
поведение. Действията и постъпките и имат за цел разрушение на съществуващите
социални отношения, те не ги надграждат, а точно обратното. Това се отнася и до
отношението към себе си. Деструктивността в поведението не е толкова свързана с
вродените стремежи към садизъм и смърт, а по-скоро е нагласа към прояви, които
имат наситеност на преживявания, липса на съпричастност и отхвърляне на задръжки,
теоретично обосноваващи допустимостта на разрушението или саморазрушението.
(Фром Е.2003)26 Това определя наличието на екзистенциална връзката между
разрушението на живота и разрушението на личността. Ако в личния живот настъпи
крах усещането за безнадежност формира два вида идеи - за разрушение на причините
за него (хора, институции) чрез използване на агресия, насилие и дори убийство и
идея за преодоляване на собствената безнадежност, чрез бягство от реалността,
автоагресия и дори самоубийство. Ако се приеме идеята, че в човека се подвизава
някакъв вид разрушителна агресия, за нейната проява е нужна сериозна и обоснована
мотивация. Връзката между тях ситуатира агресивността в поведението. Всеки
подрастващ е в състояние да обясни защо е използвал агресия и дори насилие спрямо
друг човек, защо употребява алкохол или наркотици или защо постоянно е пред
компютъра. В този смисъл деструктивността в поведението на младия човек е по-
скоро съзнателното използване на разрушаващи или саморазрушаващи действия,
които имат за цел да помогнат за преодоляване на страха от лични неуспехи или
избягване на негативни социални оценки. Факт е обаче, че постоянното им използване
26
Фром Е.(2003) Анатомия на човешката деструктивност, Захари Стоянов

54
води до формиране на поведенчески стереотип, който всъщност е една собствена
„матрица“ на поведение и младия човек се капсулира и живее в нея. „Излизането от
матрицата“ е единственият начин за преодоляване на деструктивността.
Престъпността в поведението е последният и най-обществено опасен етап във
формирането на девиантната личност. Като вид поведение, то не само преминава
границите на социалната допустимост на активността, но съдържа действия и
постъпки, които застрашават живота на много хора, мотивите за него са не само
користни и егоистични, но са насочени към причиняване на вреда и унищожение и се
основават на социално ориентирани чувства като омраза, национализъм и патритизъм.
Ограничеността във възприемането им е гарант за антисоциалната им насоченост.
Всички видове отклонения в поведението се развиват постепенно и всеки
предходен тип надгражда този, преди него, с нови форми на девиантни действия и
постъпки. Редки са случаите в които девиантните постъпки не са следствие от
успешно използвани, преди това, девиантни действия. Ефектите на
саморазрушаващото поведение се установяват след като има прояви на личностна
абнормност, отчуждение, бягство от себе си или изолация от околните. Дори и
криминалните действия имат своя предистория, затова е умесно посочените
видовете отклонения да бъдат разгледани като етапи във формирането на устойчива
девиантна личност. (Фигура 5)

Престъпно поведение

Деструктивност в поведението

Асоциално поведение

Социално неадекватни постъпки

Аморални действия

Фигура 6. Етапи във формирането

на устойчивото девиантно поведение
Разбира се, индивидуалните отклонения в поведението също имат голямо
разнообразие. Девиантните актове могат да бъдат реализирани както самостоятелно,
55
така и при взаимодействие с други подрастващи или юноши. Многообразието
произтича и от особеностите на личността, повлияни от възрастта и характеристиките
на социалните ситуации. Първите девиантни действия са с аморално съдържание и
ако детето или подрастващия не разбере тяхната нецелесъобразност, то продължава да
ги използва и дори да „усъвършенства модела“. Така действията приемат социално
неадекватна насоченост и създават нов образ на социалната реалност в която
много забрани могат да бъдат пренебрегнати или отхвърлени. Постепенно
поведението преминава в асоциално (отказ от спазване на социалните норми). Този
процес променя изцяло личностните нагласи и мотиви за социална активност.
Младата личност все по-настойчиво формира свой ценностен свят, в които
социалните ценности не намират място. Тя се съпреживява като единствено адекватна
за собствените си оценки. Личното мнение се превръща не само в ценност, но и в
„оценъчна институция“. Особено за периода на пубертета подобна трансформация е
значима както за възприемане на социалните взаимоотношения, така и за хората които
ги създават или участват в тях.
Положителен ефект върху формирането на девиантната личност има оценката за
значимостта на социалните ценности и съдържанието на личностната ценностна
система, в която основно място заемат антиценностите. Ако не социалната ценност, а
антиценността има доминиращо значение, тогава съществува тенденция към
„деформиране на личността“, защото за младия човек антиценността се възприема
като ценност.27 Обхватът на ценностите и антиценностите, в съзнанието, зависи от
степента на осмисленост на едните и на другите. В началото на пубертетната възраст
личността започва да се ориентира в света на социалните ценности и конструира
собствена система от ценности. Субективната оценка, на значимостта на ценността,
предполага нейното присъствие в ценностната система. Когато подобна оценка липсва
ценността отпада, поради което в самия процес на приемане и отхвърляне на
ценността, в личността настъпва вътрешноличностен ценностен конфликт. Неговото
разрешение се свързва с приемането или отхвърлянето на нейната противоположност
- антиценността. От момента на възприемането тя започва да изпълнява ролята на
ценност, насочва и направлява оценките и активността на младия човек, защото той я
е определил като значима за живота му. Изборът на антиценността контролира
потребностите, интересите, нагласите, стереотипите и дори навиците му, а те

27
Ценността е това, което е значимо за човека и обществото, антиценността има отрицателна значимост както за човека, така и за
обществото.

56
свидетелстват за неговите вкусове, идеали, мечти, предпочитания и очаквания,
определят не само насочеността на оценките му, но и активността му.
За целия период на пубертетната възраст и юношеството системата от
ценностни ориентации постепенно „изкристализира” в индивидуалното съзнание,
тя е неукрепнала и лесно се влияе от външни както обективни, така и субективни
фактори. Едва при зрелия човек ценностните ориентации имат по-устойчив
характер. Важен елемент за периода на пубертета е насочеността на системата от
28
ценности към света на възрастните . Изборът на социални ценности доближава
персоналната ценностна система до тази на оценените като значими възрастни, като
самите те също се възприемат като ценност. Техните ценности (в това число и
антиценности) лесно „преминават“ в ценностната система на младия човек. Процесът
на ориентация в социалната ценностна система предполага неустойчивост на
индивидуалната система от ценности. Последната има динамичен строеж и се влияе
от степента на осмисленост на ценносттите и възможността те да бъдат използвани в
ежедневието. Затова, за целия период на детството и пубертета, възрастните са
важният фактор за нейното формиране, за изразяване на отношението към околния
свят, към другите хора, към самия себе си, към системите от социални отношения
въобще.
Многообразието на девиантните действия, девиантните постъпки и асоциалните
активности определя девиантното поведение като:
 отклоняващо се по своята същност;
 асоциално по своята насоченост;
 индивидуално и групово по своята изява;
 разрушаващо и саморазрушаващо по своя смисъл;
 личностно обосновано по своята необходимост за личността;
 неорганизирано и организирано по степента си на изразеност.

Причините за отклоняващото се поведение

2.2. Подходи, обясняващи се свързват с физиологичните и психологични

причините за девиантно характеристики на възрастта. За долна граница на
поведение оценката на действията и постъпките, като
девиантни, се определя възрастта 6-8 години. Малкото дете, до този момент, трудно
осмисля последиците от своето поведение за другите хора, то контролира и насочва
28
Манчева Р. (1998) Автореферат на докторска дисертация „Ценностна система на личността в пубертетната възраст“ Бл.

57
поведението си в синхром с приетите и действащи в едно общество социални норми,
така както го възпитават възрастните. В детската градина и в училище то реално се
сблъсква с принципите на социалните изисквания. Именно в ученическата възраст от
него се очаква съзнателно да самоконтролира поведението си в съответствие в
поставените, пред него, изисквания. Възприетите социални норми, под формата на
игра, се реализират в нова система от отношения, които имат по-широк социален
обхват. Знанията за социалните норми се разширяват и нарушенията им са плод не на
тяхното отхвърляне, а на невъзможността за адекватното им прилагане в общуването.
До началото на пубертетната възраст приоритетно се нарушават моралните норми,
естетическите и социокултурните се усвояват, докато едва в края на периода
личността е психично готова да осмисли абстрактността на правовите норми.
Нарушенията на училищния или обществен ред са по-скоро следствие от възрастови
особености,„борба със забраните”, отколкото стремеж за отхвърляне на нормативните
регулатори. Като личностна особеност наличието на отклонения, в поведението, се
установяват едва в периода на пубертета и ранното юношество.
Девиантните подрастващи се разглеждат като специфична социална група и
основание за това дава тяхното поведение, което се различава от това на техните
връсници, типовете оценки, които те правят за себе си и околните, субкултурата,
която е част от техния живот и социалния резонанс на ефектите от действията им.
Личностните им ценности и норми на поведение са регулаторите на поведенческата
им активност, която определя „образа на живота им”. В детската възраст (до 12
години) най-разпространени са аморалните и антисоциалните действия включващи:
агресия и дори насилие над връстниците или по-малките деца, жестоко отношение
към животните, кражби, хулигански прояви, унищожение на чуждо имущество, които
по-късно (след 13 годишна възраст) прерастват в хулигански прояви, вандализъм,
физическо насилие, употреба и дори търговия с наркотици. Към асоциалните действия
в детството са бягствата от дома, системното отсъствие от училище, агресивно
поведение, използване на лъжа, изнудване, в периода на пубертета към бягствата се
добавя и скитничеството, отказ от обучение, нерегулирани полови контакти, жаргонна
лексика, насилие над възрастни. Автодеструктивното поведение се свързва с ранната
пристрастеност към компютрите, която обаче не е осъзната в периода на детството,
по-късно се среща зависимост както от тях, така и от храна, цигари, алкохол и
наркотици. Съзнателно, в ранното юношество, се извършват и първите суицидни
опити, както и реализирани самоубийства и убийства на други хора.

58
 От момента, в който девиантното поведение става обект на научно изучаване, се
поставя въпросът за разкриване на причините за неговото разпространение сред
децата и подрастващите. Целта е многоаспектно да се анализират характеристиките
му и да се направи връзка с факторите, които го формират или подпомагат. Научното
отношение включва разглеждането на девиантността от няколко гледни точки:
биологична, социална, педагогична, психологична и криминална.
Биологичният подход е исторически първият опит за обосноваване на
отклоненията в поведението. Според него, девиантната личност се доближава до
болната, има нервно-психична патология и подлежи на лечение. Съвременната
невробиология все по-интензивно доказва връзката между мозъчните функции и
социалното поведението на личността. Изучавайки невробиологичните регулаторни
механизми на поведенческите реакции при депресия, състояния на страх и агрессия,
дименциите от различен произход, нарушенията във хемисферната асиметрия на
поведенческите реакции в норма и патология и др. тя доказва, че нарушенията във
функционирането на мозъчната пластичност възпрепятстват не само адекватното
възприемане на социалните норми, тяхното запомняне и осмисляне, но и адекватната
реакция в дадена ситуация. Психофизиологичните особености, съпътстващи
личностното развитие, също оказват влияние върху реакциите на човека. Емоциите
като комплексно изменение на цялостното състояние на организма пряко повлияват
организацията на индивидуалното поведение.Те водят до физиологични изменения, в
състоянието на организма и поведенческо изразяване, на емоционалното състояние.
Последното е решаващо за насочеността на функциониране на цялостната
познавателна сфера на личността – на нейните възприятия, представи, памет, мислене
и въображение.
Социологичният подход свързва причината за девиантността в поведението с
функциониращите в обществото социални норми на поведение на хората, тяхната
непълнота или противоречивост. Девиантната личност се определя като социално
дезадаптивна и среща затруднения при съобразяване на своето поведение с
изискванията на социалните норми, не защото не ги разбира, а защото самите те
съдържат в себе си възможността да бъдат нарушени, тъй като са несъвършени и
обслужват онази социална общност, която ги е създала и чиито ценности защитава, а
не са актуални за друга.
За педагогичния подход девиантното поведение е отклонение от приетите в
семейството, ученическия колектив и училището, като институция, нравствени и

59
културно-битови ценности, с които всяко дете, като техен член, е длъжно да се
съобразява, затова те имат императивен, задължителен характер. Тяхното усвояване е
крайно необходимо за социалното израстване на подрастващите, поради което именно
в училищна среда интензивно се следи за това и се налагат санкции на нарушаващите
ги.Формата на наложената санкция е съобразена с възрастта на нарушителя и
регламентираните, чрез нормативен документ, наказания.29 Главно поради тази
причина в училищната среда се обръща специално внимание на възпитателната
работа на всички учители, както в класните, така и в извънкласните форми на
обучение.
Криминологичният подход разглежда девиантното поведение като следствие от
нарушението на правните норми в конкретна обществена среда, в която те са
утвърдени чрез съответни законови актове. Правонарушенията на непълнолетните се
оценяват като противообществени прояви, ако те не са наказани по съдебен ред и като
престъпления, ако са получили осъдителна присъда и са признати за виновни. В
първия случай носителите на девиантността се наричат малолетни (до 14 години) и
непълнолетни (до 18 години) правонарушители. Съществува връзка между
девиантността при децата и криминалното поведение при възрастните.
Извършителите на престъпления в зряла възраст, в повечето случай, са били
регистрирани като малолетни или непълнолетни правонарушители преди това.
Анализът на криминалното деяние включва и проследяване на предходни девиантни
действия и постъпки и мотивите за тях. Едно девиантно действие или постъпка могат
да не доведат до престъпна активност на личността, но когато тя е налична в
съдържанието и фигурират и девиантни действия и девиантни постъпки.
Психологичният подход разглежда девиантността в съответствие с личностните
характеристики на носителя и. Личностно-възрастовият капацитет, системите от
социални перцепции, възможностите за възприемане и осмисляне на социалното
поведение, както и ролята на близкото семейно и приятелско обкръжение са
факторите, които влият една личност да се „превърне“ в девиантна. Изменението в
нагласите, оценките, ценностите, системите от очаквания и желанията за
себедоказване са предпоставки младата личност да отхвърли социално приетите
форми на поведение. Оценката за нейното поведение, като отклоняващо се, се
получава отвън. То е силно обществено неодобряемо, социално отхвърлено, базирано

29
Прилагат се 1.Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и 2. Училищен правилник
за вътрешния ред.

60
на кодираните в социалните норми белези, поради което тя получава стигмата
девиантна30.
Краят на миналото и началото на новото столетие обосноваването на понятието
девиантно поведение не се свързва само с отклонението от социално значимите
форми на поведение, а се търси влиянието и на по-сложни структури в личността.
Отклоненията в поведението не се оценяват само като ситуативни явления, а се
определят като специфичен „девиантен начин на живот” и „девиантен стил на
поведение”, който променя изцяло социалната насоченост на поведението на отделния
човек или група.( Downes D., Rock P.,1998)31 Девиантното поведение по-скоро е
поведенчески конструкт, чрез който се променя еднотипността при
характеризиране на отклонението. (Фигура 7)

Педагогичен
подход

Криминологичен
Социален подход
подход

Биологичен Девиантност Психологичен

подход в поведението подход

Фигура 7. Схема на подходите, използвани при анализа

на девиантността в поведението

Всеки един от тези подходи има своето място в обяснението на отклоняващото

се поведение и причините за него. Самата девиантност съществува в два контекста:
от една страна като характеристика на индивидуалното поведение, а от друга като
социален феномен. Тя обозначава личност със специфични индивидуални или
възрастови характеристики, които са детерминирани от нейните психофизиологични
особености и възможността те да се проявят, в нейното поведение, в конкретна
социална среда.Девиантната личността не е само биологичен индивид или социален
30
Стигма (на гръцки: στίγμα — знак, клеймо, татуировка, петно)
31
Downes D., Rock P.(1998) Understanding Deviance. A. Guide to the Sociology of Crime and Rule-Breaking. Third edition. Oxford
University Press.P.VII.1.

61
елемент, носител на психологични конструкти - тя е био-психо-социално
детерминирана, което означава,че подходът при анализиране на девиантните
действия и постъпки се основава на научната междудисциплинарност.
Многоаспектността на анализа е показател за по-голяма пълноценност в откриване на
причинната обусловеност за тях.
От момента, в който девиантното поведние се

2.3. Връзката личност - става предмет на изследване се поставя въпроса за

девиантно поведение причините, които водят до действия и постъпки, в
личността, които останалите не приемат или са
пагубни за социалното и функциониране. Факт е обаче, че средата в която се заражда
или развива личността притежава специфична субкултура, норми на поведение,
култура и системи от ценности. Отличителен белег,на девиантността в поведението, е
съдържанието на речевата комуникация, използването на жаргони, неприлични
изрази, демонстративно облекло, специфични увлечения, свързани с търсене на
удоволствия и др.
Като социално явление девиантното поведение, особено при подрастващите, има
специфични особености:висока степен на заразителна ефективност на поведенческите
реакции;импулсивен характер на реакция във фрустрираща ситуация; кратковременна
реакция с критичен изход; ниско ниво на стимулация, недиференцирана насоченост на
реагиране, високо ниво на готовност към девиантни действия.
Изследвания, проведени от Д.И.Фельдштейн (2013)определят подрастващите с
девиантна активност като инертни, агресивни, избухливи, отличаващи се с грубост,
необичайна за възрастта склонност към плачливост, преобладаваща безотговорност и
лъжливост. Като причини за девиантното поведение друг автор отделя: стремеж за
търсене на силни впечатления, налични заболявания, повишена възбудимост,
неумение за самоконтрол, неблагополучна ситуация в семейството, стремеж към
самостоятелност и независимост, липса на незнание в родителите за справяне с
проблеми, възникнали с децата им, затруднения и изоставане в училище,
пренебрежение от страна на съучениците, неумение на възрастните да разпознат
детските трудности, недостатъчна увереност на детето в себе си, примери на насилие
и жестокост в къщи, безнаказност, непълнота в семейните отношения.( Шнайдер,
Г.Й.,1994)
В общ социално-психологичен смисъл като причини се отделят:
наследствеността, социалната среда, стила на обучение, възпитанието и социалната

62
активност на детето. Те оказват въздействие, в пряк или косвен смисъл, върху
негативните последици от характера на поведението. Както някой източни Клейберг
Ю.А.(2001), Личко А.Е. (2009), Mанчева Р.(2013), така и западните психолози-
изследователи като: Hossain, Z. (2014), Bazzett T. J.(2008), Hollin, C. R. (1992) Putwain,
D., А. Sammons, A. (2002) Wilcox, P., Т.Е.Cllen (2010) смятат, че причините могат да
бъдат обособени в три неразривни категории: биологични, психологични и социални.
Първата включва физиологичните особености на подрастващия, неустойчивостта на
жизнено важните системи на организма и най-вече нервната система. Психологичният
фактор включва особеностите на темперамента, акцентуациите на характера, което
води до повишена внушаемост, бързо усвояване на асоциалните нагласи, склонност
към подчинение или бягство от трудни ситуации. Социалният фактор отразява
взаимодействието на подрастващия със социума, включващ семейството, училището
и социалното обкръжение, които пряко оказват влияние върху формирането на
позитивни или негативни социални нагласи.
Британският съвет за медицински изследвани (British Medical Research Council)
уповестява резултати от научни изследвания в които са установени генетични
фактори за предразположеност към афективно разстройство. Има доказателства, че
ранният стрес има продължителни ефекти върху хипоталамо-хипофизарно-
адреналната ос (ХХАО) и че променената функция на тази ос се среща при някои
форми на депресия.(Harkness, K.L.,D.M.Tucker,2000) Дискусионен остава въпросът
дали хиперфункцията на хипоталамо-хипофизарно-адреналната ос води до депресия
или депресията води до хиперфункция. В изчерпателен обзор на доказателствата за
взаимовръзката и някои възможни механизми се заключава, че хиперактивността на
ХХАО вероятно участва в патофизиологията на депресията. (Акакбалиев В.,В.
Котетаров ,2010) Съществуват множество доказателства, от изследвания върху
плъхове и маймуни, че ранният стрес води до продължителна активация на
хипоталамо-хипофизарно-адреналната ос. Пренаталните увреди, индуцирани от
неочаквани събития в майчината среда или перинатален стрес (напр. кратки периоди
на аноксия - липса на кислород в тъканите) по същия начин увеличават последващите
отговори. Установено е, че позитивните изживявания по време на отглеждането (като
повишени грижи на майката за малките) води до намаляване на реактивността им към
стрес (Caldji, C, Tannenbaum, B., Sharma, S., Francis, D., Plotsky, P.M. and Meaney, M.J.
,1998) Аналогично вредните влияния през детството, при хората, също водят до
променени последващи отговори в зрелостта, стресът в ранния живот може да доведе

63
до продължителна чувствителност към стресиращи събития впоследствие. Така една
от причините за афективното разстройство може да бъде ранната увреда на ЦНС и
последващ ефект на тази предполагаема увреда върху развитието на ЦНС,
хиперфункцията на хипоталамо-хипофизарно-адреналната ос, може да доведе до
увреда на мозъчните структури (вкл. хипокампа) и така да допринесе за развитието на
афективното разстройство.
Много преди тези изследвания италианският лекар Чезаре Ламброзо,
провеждайки антропологични замервания на затворници изразява мнение, че
отклоненията в поведението са следствие от специфични особености (белези) на
организма, които са свойствени за предходните поколения и наследствената им
характеристика предопределя насочеността на поведението на съвременния човек. От
преките си наблюдения върху затворниците, той обосновава съществуването на
връзка между външния вид и биологичната склонност на организма да се отклонява от
социалните норми. Отклонението в поведението е наследствено, то е продукт на
предишни генетични форми и има хора, които са предразположени към девиантно
поведение. Те представляват специфична биологична общност и се наричат „вродени
престъпници“. Животът им е примитивен, поведението им - животинско, което ги
свързва с отдавна отживялата активност на „дивака“, „атависта“ (проява при
възрастните организми на признак, съществувал у по-далечни прадеди, но престанал
да бъде нормален за по-новите поколения) Подобна активност е „отживелица“, защото
има биологична основа, която е характерна за по-ранен етап, от развитието на човека,
но, според Ч.Ламброзо, се проявява като тенденцияи в настоящето и е предпоставка за
отклонения в съвременното поведение. Носителите и по физически характеристики
напомнят на маймуните и ранните хора. Външната физиогномична особеност
предопределя девиантните хора да бъдат различими от генералната съвкупност на
населението, защото те изглеждат по различен начин, а различните видове
девиантност имат различен вид характеристика. Например: крадецът е с плосък нос,
убийците имат клюновиден нос, зачервени очи и къдрава коса, като в същото време
сексуалните престъпления имат дебели устни и изпъкнали уши. Като физиологична
особеност се определя и по-малката чувствителност към болка и допир, много остро
зрение, липса на чувство за морал, включително липса на разкаяние, повече суета,
импулсивност, отмъстителност, жестокост и други прояви, като наличие на специален
жаргон и прекомерна употреба на татуиране. Поведението им неизбежно противоречи
на правилата и очакванията на съвременното цивилизовано общество. Важно

64
постижение на Ч.Ламброзо е опитът му за разделяне престъпниците на групи: вродени
престъпници, престъпници от страст, душевно болни престъпници (морални
дебили, престъпници епилептици) и случайни престъпници.„Биологичната стигма“ на
вродените престъпници включва характеристики, които ги правят фатално обречени,
по рождение, да извършват престъпления. Към анатомо-физиологичните признаци са:
неправилна, безобразна форма на черепа, раздвоение на челната кост, малка
назъбеност в краищата на челната кост, асиметрия на лицето, неправилен строеж на
мозъка. Независимо, че тези идеи на Ч.Ламброзо предизвикват много критики преди и
сега, част от тях са намерили място в конструирането на съвременния полифизиограф
или „детектор на лъжата“ (Rondini, А. 2001)
Към причините, обосноваващи биологичната страна на отклоняващото се
поведение се отнасят и генотипните мотации, свързани с промяна в броя на
хромозомите в сравнение с нормалния диплоиден брой хромозоми в кариотипа. Всеки
генотип представлява съвкупността от гени в хаплоидния набор хромозоми, като
броят на хромозомите е строго определен и постоянен за всеки биологичен вид.
Нормалният човек има 46 хромозоми. Геномните мутации се изразяват в
неколкократно умножаване на целия хромозомен набор – полиплоидия. Моделът на
пола се определя от съотношението на хормоните ХХ при жената, XY при мъжа, Y
хромозомата прави човека от мъжки пол.Типичната хромозомна комбинация определя
сексуалното развитие на индивида. През 40 години на ХХ век Хари Клайнфелтер
(Harry Klinefelter) открива нареченият на негово име през 70 години „синдром на
Клаинфелтер“,според който неразделянето на X хромозомите по време на
клетъчната мейоза, води до появата на 47 хромозомна двойка (XXY). Тя засилва
фемининността при мъжете. Тези, които имат една допълнителна Y хромозома
(XYY), притежават завишена възможността от агресивност, характерна за мъжкия
модел на поведение, което засилва и вероятността от анжажираност с девиантно
поведение.( Course, J. F., Hewitt, S. C., Bunch, D. O.,1999). При тях е повишен и рискът
от забавеност в интелектуалното развитие и учене.( Hollin С.R.,1992, Lief, H.I., Fullard,
W., Devlin, S. J., 1990)
Съдържателната страна на девиантността включва и типология на
взаимодействие между девианта и околните. Както всички хора и девиантната
личност насочва своята активност на базата на значението, което предава на видяното,
чутото, анализираното, смисълът, който влага на всичко около себе си. В ежедневието
си тя също тълкува нещата, когато трябва да се справи с нещо или някого. В своето

65
развитие усвоява социалните норми на базата на постоянна комуникация с приятели,
родители и възрастни. Именно чрез общуването, младият човек се учи да възприема
другите хора по стандарта, който му е познат или този, който трябва да усвои в
момента. По същия стандарт се стреми да възприемат и него. Затова много лесно
открива по-различното, от неговите очаквания, поведение. Той може да предприеме
девиантна активност дори и тогава, когато осъзнава, че това което прави е неправилно
или забранено дори от закона. Заученото поведение, чрез социалните норми, улеснява
моментната адаптивност, динамиката на взаимодействието и поддържа представата на
девианта за себе си и своята идентичност в различни ситуации. Научаването в
„отклоняващо се поведение“, включва не само взаимодействие с помощта на
комуникация, но и усвояване на мотиви, нагласи, ценности, които го придружават. Те
не само се оценяват като благоприятни, но и като необходими за това личността да се
почувства добре, в това число и да изпитва облекчение от това, което прави.
Обяснение за причинната обусловеност на девиантното поведение е свързано и
с имената на Сайкс Грешам и Дейвид Матза, които правят опит за обяснение на
престъпното поведение като следствие от нестандартността в поведението, от
младежката субкултура, където също фигурират ефекти на ученето, включващи
постулатите: „не кради“„не лъжи“„не убивай“. Като ги рационализират, младите хора
намират начини, за оправдаване на собствените си действия и постъпки, които са с
девиантна насоченост. Това обяснение и обосновка неутрализират техния потенциал
за вина от това, че нарушават общоприети правила и закони. Нещо повече тази
рационализация се проявява чрез няколко типични модела или „техники за
неутрализиране. “
1. Отказ от отговорност. Девиантната личност смята, че е безпомощна пред
ситуацията, силите и са извън контрол и всеки човек, на нейно място, би постъпил по
същия начин, би прибягнал до използването на подобни действия. Избягването на
чувството за вина поражда мисли в посока на оневиняване: “..аз се поддадох на
натиска на връстниците“, „..те ме накараха“, „..бях много ядосан“, „..бях пил повече“.
2. Отказ от нараняване – девиантът смята, че действително не причинява вреда
на други хора или на обществото и не определя своята активност като неморална.
Съжденията са в посока „жените обичат силни мъже, и затова аз…“, „ този магазин
има камера, която не работи..“, „ взамах колата назаем за няколко дни…“.
3. Отказ на жертвата- девиантът вярва, че хората получават това, което
заслужават, резултатите за тях, са следствие от липсата им на морал или

66
демонстриране на сила. Съжденията са насочени към схемата „ хем е малък, хем ми се
перчи“, „всички….трябва да бъдат наказвани, защото са мръсници…“, „той е нахален,
но аз ще му покажа, колко е слаб..“
4. Осъждане на служебното поведение - девиантът вярва, че хората, които са
правоохранители имат тенденцията да бъдат също девиантни или по-лошо, те са
лицемери, които само казват, че спазват законите. Значими са съждения като :
„Полицията нарушават законите“, „Съдиите са корумпирани“, „Как мислите, че
богатите получават парите си? “.
5. Жалба за по-висока лоялност- девиантът вярва, че притежава групова
лоялност и ценности, които излизат извън предела на закона: морал, приятелство,
традиции. Те са по-важни от закона.Особено за периода на пубертета „кодексът на
приятелството“ е по-значим от всяка друга социална норма. В името на приятелството
и запазването на приятелските отношения, девиантната личност е в състояние да
пренебрегне своите задължения, своите близки, да напусне дома и дори да извърши
престъпление.Тези рационализации в поведението са ключов фактор при вземането на
решение за възможно поведение, в това число и такова с девиантна насоченост.
Самите идеи„се разработват“в зависимост от действителността и затова могат да се
разглеждат като един от основните продукти на диференциалната асоциация.
(Gresham M. S., D. Matza, 1957)
Един от най-значимите предиктори за обосноваване на отклоненията в
поведението включва личния самоконтрол и чувствителността на девианта към
него. Общата теория за самоконтрола прави връзка между познавателните,
емоционалните и поведенческите ресурси, на личността, за постигане на желан
резултат, чрез използването им, и включва две понятия: самоконтрол (self-control) и
саморегулация (self-regulation).Те определят възможността на личността да упражнява
контрол над емоциите и чувствата си, за да удовлетвори своя потребност или желание
с цел засилване социалната адекватност на поведението. В западната психология,
теорията за самоконтрола се свързва приоритетно с общата теория за престъпността,
като липсата на индивидуален самоконтрол се определя като значим фактор за
престъпно поведение. Ниските нива на самоконтрол правят поведението импулсивно,
неуправляемо. Именно теорията за контрола показва, защо хората не се ангажират с
девиантно или криминално поведение - ако липсва самоконтрол вероятността, за тях, е
много по-голяма.

67
 В по-широкия си смисъл контролът надхвърля индивидуалното поведение и се
разпростира върху силата на социалните връзки и влиянието на чувството за
принадлежност или изключеност от обществото. Когато личността оценява своето
присъствие в социалните отношения, като положително, е по-малко склонна към
извършване на действия, насочени срещу него. В подобни случаи основните видове
социални връзки могат да включват:
 привързаност,принадлежност към група от хора, чието мнение е значимо и
предизвиква тревожност относно страха от неодобрение. Хората, в това число и
децата и подрастващите, се стремят да спазват социалните норми, за да получават
одобрението на своите родители, приятели и романтични близки;
 възможност, личностен ангажимент и отговорност спрямо общността,
престъпното поведение се среща повече при хора, които са „инвестирали“ по-малко в
собственото си личностно и социално развитие;
 участие в социално законови дейности, децата, които са членове на
различни спортни клубове и извършват социални дейности имат по-малки семейни
кризи и по-малка вероятност за отклонения в поведението;
 убеденост, превръщане на социалните ценности в личностни -
възприемането от детето на социалните ценности като значими, необходими за
живота на хората въобще имащи висока социална стойност за него.(Travis Hirschi,
1967)
Важен аспект на съвременното звучене на теорията за самоконтрола е обратната
плоскост на която поставя проблема за отклоняващото се поведение. Идеята е да се
потърси причината за това защо младите хора се въздържат от девиантно поведение, а
не защо са негови носители или се ангажират с девиантност или делинквентност.
Както социалният, така и личният самоконтрол, могат да изпълняват ролята на
стопиращи фактори за индивидуална проява и социално разпространение на
отклоненията в поведението. Травис Хирши (Travis Hirschi) е първият, който поставя
значимостта на връзката личност - общество като аспект в анализа на девиантността в
поведението. Когато тази връзка съществува, детето усвоява нормите на поведение,
които са социално одобряеми и вярва, че ще спечели повече ако ги спазва, отколкото
ако ги нарушава. Отклоненията, от тях, имат не импулсивен, а съзнателен характер,
основават се на преследването на личен интерес и затова включват наличието на
самоконтрол. Дали ще приложи сила или измама, личността с девиантно или
криминално поведение, се стреми да защити и предпази себе си. Тя не предприема

68
девиантни действия, за да избегне личностното разочарование на околните и затова
контролира постъпките си, но когато взаимоотношенията се нарушат тя използва
собствения си самоконтрол за нарушаване на съществуващите правила.
Мотивацията за отклонения в поведението се опира на личния интерес. Събитията,
включващи противоправна активност, се базират на търсене на незабавно съзнателно
удовлетворение или отстраняване на причината. Правонарушителят и извършеното
деяние са два съседни елемента от една обща личностна конструкция. (Gottfredson
M. R.,Т. Hirschi,1990)32 Те са части от едно цяло. Затова в „сърцето“ на престъпните
прояви и престъпниците стои ниският самоконтрол - личен и социален. Той е
характерен както за асоциалното, така и за рисковото поведение (тютюнопушене,
прекомерна употреба на алкохол, каране на колело без каска, скачане с парашут)33
(Baumeister, R. F., K. D. Vohs, D. M. Tice. 2007)
Всички анализи и изследвания, на отколяващите се форми на поведение и
многообразието от персоналните им изяви, насочват причинността за девиантността в
поведението в три плоскости:

1. Плоскост на психичните и психофизиологични разстройства включващи:

черепно-мозъчни травми и органически заболявания на главния мозък, интелектуален
дефицит, неличие на неврози, зависимости от алкохол или стимулиращи
психоактивни вещества.
2. Плоскост на социалните и личностно - психологични проблеми: дефекти на
правовото и нравствено съзнание, степен на осмисляне на социалните норми,
особености на темперамента и характера, особености на емоционално-волевата сфера,
самоконтрола, съдържание на личностните черти, насоченост на поведенческите
активности, мотиви и потребности, поведение в различни социални ситуации,
личностни очаквания и др.
3. Плоскост на съдържанието на социалното общуване: типология на
междуличностните отношения, особености на взаимоотношенията в училище:
позицията на аутсайдер в класа, отхвърлен от учителите, поставен етикет (агрессор,
наркоман, побойник, девиант), невъзможност за самоутвърждаване в училищна среда
(слаби учебни постижения), липса или негативно влияние на семейството
(безнадзорност, премълчаване или подкрепяне на детските грешки, налагане на
32
Gottfredson Michael R., Hirschi Travis (1990) A general theory of crime, Stanford University Press ,297 pp.
33
Baumeister, R. F., K. D. Vohs, D. M. Tice. (2007). The strength model of self-control. In: Current Directions in Psychological Science ,
351–355.

69
наказания, слаб родителски контрол, дефицит на общуване, неприемане на
приятелите, изгонване от дома), среща с престъпна субкултура отричаща социалните
ценности, живот с лишения и др.
Поради факта, че в границите на масовото съзнание, отклоненията в
поведението приоритетно се свързват с негативни явления или постъпки на децата
и подрастващите, затова понятието „девиантност” по-скоро приема негативен
оттенък. Степента на неговата обществена опасност е относителна и зависи от
чувствителността на общественото мнение. Делинквентността в поведението,
обаче, носи в себе си висока степен на опасност, както от реализирането, така и от
обхвата на разпространението си сред младите хора.
Като специфично социално поведение, девиантността е обект на изучаване от
самостоятелна научна област - Девиантология. В нейната предметна област се
изучава: девиантното поведение като отделен поведенчески акт, генезисът на
девиантността и нейното развитие, механизмите на индивидуалното девиантно
поведение, реакциите на обществото към девиантността и различните видове
отклонения (девиации).34 Изучаването на отклоненията в поведението се основава на
две различни гледни точки: първата разглежда девиантността като изключение, но
същевременно и като консистентна вариация на статистически норми, а втората
като следствие от специфични събития в житейската история на личността.
Първата представя девиантното поведение като необичайно явление по отношение на
голямо количество хора и включва: ниски или много високи нива на интелигентност,
необичайни личностни модели, необичайна честота на дадено поведение. Втората
разглежда девиантността като определена от появата на критични събития в живота
на човека или необичайни модели с голям интензитет, характеризиращи психични
заболявания и насилие.35 И двете гледни точки включват ситуативността на
девиантните действия,определящи насочеността на поведението в определен отрязък
от време или възрастов период. Девиантологията поставя многоаспектност в анализа
на девиантността, като я разглежда обобщено като социално, биологично или
психологично обусловена. Съвременни експерти по генетика и неврология и
свързаните с тях биологични науки в САЩ, успешно развиват идеи за перспективи в
поведението на базата на вродени физически и психически аномалии, включително и

34
Гипинский Я.И.(2004) Девиантология:социология преступности, наркотизма, проституции, самоубийств и других отклонении.
М.
35
Корсини Р.(1998) Енциклопедия по психология. С.прев.

70
лекарствени реакции на развитието (интиксикации, хиперхормоналност) Не без
основание се фокусира и научното внимание върху значението на човешките
взаимодействия върху формирането на личностните нагласи, мотиви и системи от
ценности, като фактори за асоциалност: малтретиране на деца, отхвърляне или отказ
от страна на родителите, сексизъм. Липсата на единна теория, която да постави
девиантността в “теоретична рамка“ и наличието на различни теории и разбирания,
определят перспективността в развитието на девиантологичното знание.

Историята на изследванията на отклоняващото се

поведение, при децата и подрастващите в световен
2.4. Форми на
мащаб показва, че неговата динамичност и устойчивост
девиантно поведение
във времето се обуславя от многообразието на
формите, чрез които то съществува. Ако насочеността на девиантната активност
включва определянето на асоциалния характер на поведението, то многообразието на
проявите и са следствие от постоянно променящите се социални норми и критериите
за тяхната оценка. Променя се и дефинирането на самото определение за девиантност.
В миналото за отклоняващо се е възприемало поведение насочено срещу морала,
религията, традициите, обичаите и стандартите в едно общество. В съответствие с
това се определят и основните форми на отклонение – неморално поведение, еретично
поведение, зависимо поведение и престъпно поведение. Освен това толерансът към
диапазона на девиацията в миналото е значително по-голям в сравнение със
съвременните оценки. По различен начин се прави оценка и на агресивното поведение
при децата, което дори се стимулира, както и зависимостта им от алкохол и опияти.
Чувствителността към нормоприлагането се основава на взаимозависимостта между
съдържанието на самите норми и тяхната регулативна функция,както и границите на
социално приемане на отклоненията в поведението.
Динамиката в проявите на поведенческите активности и отклоненията в тях
поражда няколко проблема относно обосноваването им:
 многообразието затруднява тяхното анализиране, поради което се поражда
необходимостта, да се намери общ признак, който да е база за това. За децата и
подрастващите това са възрастовите характеристики, определящи особеностите на
психо-социалното развитие и израстване на личността (едни видове агресия се среща
при децата, други видове при подрастващите, хранителната адикция се влияе силно от
когнитивно-емоционалната страна на личността в периода на пубертета и т.н);

71
  определяне съдържанието на личностния капацитет като фактор за
дефиниране границите на отклонението и факторите, които повлияват това
(детето е по-неуверено, страхливо, поддаващо се на външни влияния, преживяванията
му са парцилирани, но силно емоционални и отклонеиията в поведението имат
импулсивен характер, то не притежава познавателната зрялост за осмисляне
съдържанието на социалната норма);
 обособяването на научни конструкти, които актуално да обединят
поведенческите реакции и действия с цел по-адекватното им анализиране. В
психологията на девиантното поведение тези конструкти се обозначават като форми
на девиантно поведение. Те се различават от видовете девиации по своята
съдържателна насоченост (позитивни и негативни), от видовете девиантно поведение
(асоциално, противообществено, конфликтно, деструктивно, аморално, престъпно) по
това, че отклоненията в поведението се свързват с личностните характеристики.
Всички агресивни деца демонстрират желание за надмощие или доминантност в
междуличностните отношения,те са бързо реактивни,емоционално по-неустойчиви,
но активни, за разлика от подрастващите със зависимо поведение, които са затворени,
лесно раними, тревожни и т.н. Това обособяване е относително, но дава насока и
ориентация при експресна психологична оценка. Самият конструкт определя типа
девиация - агресия, зависимост, престъпление.
 неустойчивостта на съществуване на девиантните форми на поведение,
тяхната зависимост от социалните норми. За дълъг период от време конфликтното
поведение се определя като отклоняващо се. От момента, в който конфликтните
противопоставяния започват да се интерпретират като конструктивни, тъй като чрез
тях конфликтуващите страни открито изразяват своите разбирания и оценки, то
престава да се възприема като такова и се представя като допълнение към агресивното
поведение, Това се отнася и за отчуждениято – сега то се възприема като личностен и
социален фактор за формиране на негативни нагласи, които пряко оказват влияние
върху цялостната девиантната насоченост.
 самите обособени форми на девиантно поведение трудно се проявяват в
чист вид, трудно съществуват самостоятелно. Между тях има взаимовлияние,
защото са елементи на общи по съдържание нагласи, системи от ценности и
потребности на личността. Формите на девиантно поведение са тяхното външно
превъплъщение, тяхна външна изява чрез конкретна личностна активност -
агресивност, насилие, употреба на алокохол или наркотици, бягство във виртуално

72
пространство, опити за самоубийство, проституиране, нарушение на обществения ред
и закони.
 конструктът форма на девиантно поведение подпомага провеждането на
психологично изследване. Крайният резултат от него е съставяне на психологична
оценка на личността с агресивно поведение, личността с наркоманна ( компютърна,
интернет, хранителна, игрова) зависимост, личността със суицидно поведение,
личността с делинквентно поведение и т.н. Това дава възможност да се персонализира
степента на „отклонението“.
В Психологията на девиантното поведение е прието като основни форми на
отклоняващо се поведение да се разглеждат:
агресивното поведение с всички видове агресия: автоагресия, хетероагресия,
инструментална, вербална, телесна, гневна, директна, индиректна, проявите на тормоз
и насилие;
зависимото поведение, обхващащо различните видове адиктивност:
алкохолна зависимост, токсична зависимост, лекарствена зависимост, хранителна
зависимост, наркотична зависимост, хазартна зависимост, компютърна зависимост,
интернет зависимост, зависимост от социалните мрежи);
суицидно поведение, псевдосуицид и същински суицид;
делинквентно поведение: противоправно, противообществено и престъпно
поведение;
ранното полово общуване свързано с проституцията;
отчуждението, от себе си и околните, като предпоставка за бягство от
социална активност.(Фигура 8). То е в основата на всяка една от останалите форми.
Всяка една от тези форми съществува относително самостоятелно, а между тях
има взаимозависимост (агресивното поведение може да прерастне в делинквентно,
зависимото поведение да е в основата на суицид или суицидът да е фактор за
насочване към зависимо поведение и др.) Освен това две форми на девиантност могат
да се съвместяват в живота и поведението на една и съща личност. И все пак, всяка
форма на отклонение със своята относителна самостоятелност в поведението е тази,
която определя неговата насоченост в момента или за по-дълъг период от време.
Може да се приеме, че тази форма е доминираща за извършването на определени
действия или поведение в определена ситуация. Дори и в случаите на двойнственост
на формите една от тях е основна, а другата е следствие от нея или я допълва. При
установяване на едната форма на девиантност впоследствие се „открива” и наличието

73
на другата форма. Негативната оценка за отклонения в поведението се отнася както
за едната, така и за двете форми, независимо, че едната е доминираща.
Най-често срещаната форма на девиантност е агресивността. Oтчуждението е
едновременно и самостоятелна форма и фактор за развитие на останалите форми. То
съпътства всяка една от тях, защото отчужденият човек възприема както себе си, така
и света около себе си по различен начин.

Ранно полово
общуване

Делинквентно Агресивно
поведение поведение

Отчуждение

Зависимо
Суицидно поведение
поведение

Фигура 8. Основни форми на девиантно поведение

Разглеждането на видовото разнообразие от отклоняващи се форми на

поведение е актуално за настоящия момент. Предполага се, че както се променя
съдържанието на взаимоотношенията между хората и начините, чрез които то се
осъществява, така е възможно да се променят и оценките за тях, а следователно и
формите на отклоняващото се поведение. Преди двайсетина години трудно можеше
да се установят параметрите на Интернет пространството или значимостта на
виртуалното общуване. Сега те са факт и съвременният човек все по-интензивно се
опира на тях. Той се обучава, информира, съветва, пазарува, следи сметките си, само
чрез използване на няколко символа и умения за работа с различни достижения на
съвременната техника. Дори четящият човек може да се възползва от услугите на

74
устройствата за четене на електронни книги, които се предлагат от различни
библиотеки по света, без да ги докосне или усети мириса на мастилото.
Но дали това е достатъчно за съвременния технократичен човек и доколко той се
отдалечава от простичките човешки отношения, които столетия наред са поддържали
съществуването на социалните общности и техните ценности, ще се разбере в
бъдеще.

75
 Въпроси и теми за самостоятелна работа

1. Каква е необходимостта от класифициране на видовете девиантно поведение?

2. Направете схема на класификацията на Г.Петков.
3. Същност на класификацията на А.Хомич.
4. Идеите на В.Д.Менделевич за класификация на отклоняващото се поведение.
5. Класификация на Е.В.Змановская.
6. Структура на отклоняващото се поведение по И.Е.Мищенко и И.В.Резанович.
7. Кой са етапите във формирането на устойчиво девиантно поведение?
8. Как може да се обоснове връзката между аморалните действия, социално-
неадекватното поведение, асоциалното поведение, деструктивността в
поведението и престъпното поведение?
9. Социални ценности и антиценности – същност и формиране.
10. Връзката конфликтна ситуация- отклоняващо се поведение.
11. Кои са основните подходи, обясняващи причините за девиантното поведение.
12. Каква е същността на био-психо-социалния модел за обяснение на причините за
отклонения в поведението.
13. Каква е връзката личност-девиантно поведение?
14. Теории, обясняващи връзката между личностните характеристики и девиантността
в поведението.
15. Теорията за Чезаре Ламброзо за типовете престъпници.
16. Теорията на Хари Клайнфелтер за генетичната обремененост.
17. Идеите на С.Грешам и Д.Мазда за рационализацията на девиантната активност.
18. Кой са формите на девиантното поведения?
19. Каква е разликата между видове отклоняващо се поведение и формите му?
20. Кои са формите на отклонващо се поведение?
21. Какви могат да са бъдещите форми на отклоняващо се поведение ?

76
 Глава 3 . Психодиагностика на личността с девиантно поведение

Самостоятелното развитие на психологията, като

3.1. Етапи в научна област, включва търсене на обосновани форми и

изследването на методи, чрез които да се изследва онова поведение,
лица с девиантно което смущава общественото мнение, което не се приема
поведение
или изцяло се отхвърля от хората. Обективно това
поражда необходимостта да се потърси връзка между
субективното възприемане на социалните регламенти на поведение, между
личностните характеристики и социалната активност, да се дефинират границите на
социално допустимото поведение и научно да се даде обяснение защо хората
нарушават писаните и неписани „правила на поведение“. Първите анализи
удовлетворяват най-високата степен на социална чувствителност -
противообществените и престъпни действия на децата и подрастващите.
Наблюдението на противоправната им активност налага разбирането, че този, който
не спазва „изискванията“ за приемливо поведение, не е в състояние да ги разбере, да
ги осмисли, за да може да ги прилага в живота си. Откриването на липсата на
социална и познавателна зрялост може да се определи като първи етап в
изследването на девиантността. Децата и подрастващите, с отклоняващо се
поведение, се определят като социално непълноценни и затова предмет на изследване
е преимуществено когнитивната им сфера: възприятия, представи, памет и мислене и
техните характеристики. Спазването на социалните норми, чрез тяхното осмисляне и
разбиране синхронизира с етапите на личностно-моралното развитие, тъй като
„моралното мислене“, включва зачитане на правилата (нормите) и разбиране на
тяхната справедливост.(Пиаже Ж.,2006)36 Един от титаните в психологията, Жан
Пиаже, пръв описва най-пълно етапността в моралното развитие на детето и поставя
началото на научната дискусия за моралното съдържание на отклоняващото се
поведение в детска възраст. Още от ранна възраст на предморалния етап (до 5 години)
детето осъзнава в незначителна степен правилата и не е загрижено за тяхното
спазване, но създава свои собствени. На следващия етап се появява хетерономичният
морал (5-10 години) при който се обособява респект към нормите и тяхното

36
Пиаже Ж.(2006) Моральное суждение у ребёнка,М., Академический проект

77
зачитане, защото правилата се създават от авторитетни, за детето, фигури като
родители, полицаи, възрастни и затова са свещени и неизменни. Самите правила се
възприемат като абсолютни морални норми, поради което се подкрепя всяко
наказание, което е свързано с изкупуване на вина. Автономният морал (10-11 години)
насочва към осъзнаване на социалните правила, като произволни споразумения,
които могат да бъдат оспорени и дори променяни със съгласието на хората, които
ги създават. Подрастващият разбира, че правилата могат да бъдат нарушени в полза
на човешките потребности, а наказанието е в зависимост от последиците за околните.
Към края на периода младата личност установява (от опита си), че нарушаването на
социалните правила може да става незабелязано и не наказуемо и засилва
чувствителността си към прилагане на справедливо наказание.
Резултати от наблюдението, като психологичен метод, дават първите данни за
научно обяснение на отклоненията в поведението, чрез личността на носителя им.
Експериментално се провеждат и първите изследвания на способността за осмисляне
съдържанието на нормите. При диагностика на общата интелигентност Бине Симон
включва задачи, които са насочени към решаване на морални казуси. Резултатите
доказват, че съществува връзка между познавателното ниво и степента на
осмисленост на социалните норми на поведение при децата. Когнитивните дефицити
или аномалиите, в психо-социалното развитие, възпрепятстват усвояването им, а от
това и тяхното спазване. Подобна констатация е много важна, тъй като води до
оневиняване на онези деца и подрастващите, които демонстрират девиантни действия,
но нямат устойчивост в активността си. При тях често се среща разсъгласуваност
между намеренията и получените след това ефекти от действията и постъпките им.
Първите психодиагностични опити обосновават девиантността с наличието на
генетична обремененост, нарушени ролеви отношенията в семейството и училището
или ограничена социалната активност на детето. Развитието на тестологията и
психометриката, през 60-70 години на XX век, поставя края на описателните анализи.
Психологичните въпросници засилват акцента върху личностните особености на
лицата с девиантно поведение. Установява се, че причината за отклоняващите се
форми на поведение са свързани не само с когнитивните дефицити или
емоционалните преживявания, а са плод на ограничени социални умения за справяне с
проблемни или конфликтни ситуации, недостатъчни комуникативни умения, желание
за себедоказване, отчуждение от семейството и приятелите, по-чести преживявания на
самота и др. Обхватът на получената изследователска информация насочва

78
вниманието към причините и факторите за девиантната активност при младите хора.
Този, втори етап в изследванията поставя акцент върху рисковото поведение, като
предпоставка за възникване на девиантност. Предмет на изследователските търсения
са съдържанието на социалните нагласи, в това число и противообществените,
личностните потребности и социалните ценности и антиценности на младите хора.
Работещите педагози и инспектори, с малолетни и непълнилетни правонарушители,
описват техните реакции в различни ситуации, проблемите, които поставят,
желанията, които искат да удовлетворят и мотивите им за извършване на едно или
друго неправомерно действие. Нарушенията, в поведението и общуването конкретно
се свързват с оценките за системите от социални отношения, в които активно
участват. По-широкият научен поглед, върху личността на девианта, променя и
отношението към санкцията и значението и за психичното развитие на младия човек.
Връзката личност-санкция-последващ ефект, поставя един важен проблем пред
психодиагностиката - изготряне на оценка на риска от повтаряне на девиантното
действие или постъпка. За нейното съставяне се включват повече психологични
методи: беседа, интервю, психологични въпросници, анкетни карти, които могат да
дадат прогностична оценка. Психодиагностиката е насочена към :
 търсене на връзка между извършеното действие или постъпка и личностните
характеристики;
 отчитане на възможността от последващо усложнение в поведението и
оказване на специализирана психологична помощ.
Научното обособяване на формите на девиантно поведение е положителна
предпоставка за разширяване обхвата на използваните психодиагностични методи.
Интерпретацията на резултатите, от тях, дава възможност да се направят обобщения
за личностните характеристики на девианти с различна насоченост на поведението и
това конкретизира разкриването на особености в личностните и поведенчески
конструкти на: агресивната личност,личността със зависимо (от алкохол и наркотични
вещества) поведение, суицидната личност, както и тази с противообществена
активност. Описанието на характеристиките и особеностите са в основата на първите
опити за съставяне на личностни профили, които структурират всяка отделна форма.
Установява се, че между тях има много общи черти, които са ориентирани повече към
възрастовите особености, към взаимоотношенията с околните и оценките на младия
човек за себе си и околните хора. Процесът на личностно профилиране затвърждава
идеята, че девиантността в поведението не се ограничава само до личностните

79
разстройства или наличието на акцентуирани черти на характера и темперамента, а
напротив тя е по-често явление при физически и психически здравите млади хора.
Тези идеи поставят началото на следващия етап, при който психодиагностиката
надгражда знанията за личността на девианта и включва възможността за
съставяне на психологична диагноза с цел личностна промяна.
Настоящият, съвременен етап, разширява обхвата на психодиагностичния процес
и възможностите на интерпретативния материал и неговата насоченост.
Психологичните аспекти на диагностиката стават по-обхватни и включват освен
установяване на доминиращия тип девиантно поведение и оценка степента на
неговата изразеност, създаване на диагностични модули за експрес-диагностика на
личностните характеристики (за всяка една от формите на девиантност) и качествено
оценяване на възможностите от риск в бъдещите действия и постъпки.
Психодиагностиката не е пасивна, тя навлиза като елемент в психологичното
консултиране, психотерапията и психокорекцията на поведението. Конкретизира се
и насочеността и:
 диагностика на рисковите групи и оценка на рисковото поведение;
 експрес- диагностика на личността с агресивно поведение, конфликтно
поведение, адиктивно поведение, суицидно поведение и делинквентно поведение;
 комплексна психо-диагностика на агресивната личност; зависимата личност,
конфликтната личност, суицидната личност и делинквентната личност;
 комплексна психо-диагностика с цел психопрофилактика;
 комплексна психо-диагностика с цел психокорекция;
 Комплексна психо-диагностика с цел психопревенция.

За целия период на първата половина на

3.2. Подходи в миналото столетие научните области:
изследването на антропология, биология, медицина, социология,
девиантната личност
психология, педагогика дават собствени
обяснения, за различното от нормата, развитие и поведение на човека. Създават се
теории, които научно обосновават наличието на статистически отклонения в тях.
Бурното развитие на научното познание става предпоставка за оформяне на първите
направления и школи, чиито създатели и последователи интерпретират резултати от
наблюдения и експерименти, с животни и хора, от различни гледни точки.
Отклоненията, от създадените средно статистическите показатели, се определят като

80
патология или се представят като причина за нарушен синхрон между индивида и
заобикалящата го биологична и социална среда.
Изследователският интерес към разглеждането на отклоненията в поведението
се представя чрез няколко научни подхода: биологичен, социологичен, психологичен,
криминален и педагогичен, като всеки един от тях има собствена предметна област на
изследване. Първият, който исторически се налага и най-интензивно се развива и в
настоящето е биологичният подход. За неговите представители отклоненията в
поведението са следствие от наличието, в личността, на нервно-психична патология
или акцентуации на характера. Диагностиката включва изследване на връзката между
мозъчната организация и психичните процеси и поведението като следствие от нея.
Разбирането на дълбочинните механизми на психичния статус и планирането на
адекватна онтогенеза е ориентирана към насочеността на психотерапията и
психокорекцията на лицата с отклоняващо се поведение.
Социологичният подход свързва причината за девиантността в поведението с
функциониращите в обществото социални норми на поведение на хората в тяхната
непълнота или противоречивост. Девиантната личност се определя като социално
дезадаптивна, което и пречи да се съобразява с изискванията на социалните норми.
Изследванията на девиантността включват анализ на процеса на интериоризация на
нормативните изисквания, изследване на социо-културните фактори, които нарушават
съответствеността между индивидуалното поведение и това на хората от общността,
изследване на факторите за формиране на отрицателното поведение при децата и
възможности за тяхното управление: семейството, училището, други социални
(общински или държавни институции), анализ на степента на развитие на асоциалното
поведение сред населението.
За педагогическия подход девиантното поведение е отклонение от приетите в
близкото обкръжение и ученическия колектив нравствени и културно-битови
ценности, с които всяко дете, като техен член, е длъжно да се съобразява. Те имат
неформален характер, но са крайно необходими за социалното израстване на
подрастващите. Педагогическата диагностика е ориентирана към установяване на
проблемите в развитието на девиантната личност и дефиниране на риска от отпадане
от училище, нарушаване на взаимоотношенията в училищната среда и профилактика
на девиантното поведение. Диагностицира се степента на изразеност на девиацията,
както и възможностите за социално – образователна интеграция на девиантите чрез
оказване на педагогическа помощ. В съвременните условия педагогическата

81
диагностика на отклоняващото се поведение има комплексен характер и в нея се
включват както диагностика на социалните компоненти в поведението, така и
психологични аспекти, отнасящи се до личностни характеристики, влияещи върху
девиантните нагласи, образователните мотиви, самооценката, училищната
тревожност, ролевите позиции в училищната среда и др.
Криминологичният подход в диагностиката включва изследване на причините
за отклонения в поведението, свързани с нарушаването на правните норми,
извършването на противообществени прояви, за които малолетния или непълнолетен
правонарушител носи съответна наказателна отговорност. Блоково се изследват
личностни структури, които оказват решаващо значение за социалната реализация и
самоутвърждаване на младата личност. Към първия блок се отнася насочеността на
личността, нейните убеждения, интереси и идеали, втория обхваща ценностната
ориентация, включваща и социалните антиценности, третият – същността на
противообществената нагласа, в това число и социалната установка, като нещо, което
личността е приела за значимо и което се стреми да изпълнява без контрола на
съзнанието. Последният блок включва диагностика на мотивите за реализираната
поведенческа активност. Обобщено се получава информация за закономерностите,
определящи формирането на престъпната насоченост на поведението и престъпната
реализация на младия човек самостоятелно или в участие в престъпни групи или
организации.
Психологичният подход се основава на възможността девиантността да се
обоснове чрез психологичните характеристики на личността, която се определя като
нейн носител. Преобладава мнението, че социалните ситуации, както и близкото
семейно и приятелско обкръжение са факторите, които влияят една личност да се
„превърне” в девиантна, което процесуално се подпомага и от наличните личностни
особености. Психологичната диагностика разглежда девиантността не само като
поведенчески, но и като личностен конструкт. Девиантната личност се обозначава със
специфични възрастови характеристики, които са детерминирани от нейните
индивидуални психофизиологични особености и възможностти, които се проявят в
поведението и в конкретна социална среда (семейство, училищен клас, референтна
група, формална група). Това поражда необходимостта личностните характеристики
да не се диагностицират изолирано, те са във връзка с пряката социална среда на
развитие и поради това в психологичната диагностика на девиантността,
личността се разглежда като био-психо-социално детерминирана. Като биологична

82
единица тя реагира на различните външни дразнители чрез реакции, които и помагат
да съхрани своята физиологична цялост. Наличието на аномалии или дефицити, в
развитието, променя траекторията на реакциите и те се насочват към самата личност
или другите хора, много често дори и несъзнателно. Като активен субект на
социалните отношения, тя възприема и възпроизвежда такава социална активност,
която е следствие от съдържанието и насочеността им. В периода на детството и
пубертета отклоненията в приобщаването към социалните ценности и
стереотипни модели на поведение, са гарант за проблеми в социалната адаптация
или невъзможността, на младия човек, да се справи с предизвикателствата на
социалните взаимодействия. В периода на детството и ранната младост психичният
му капацитет му помага само частично да осмисля социално-ценностните модели на
поведение, а общуването с околните да определи насоките на тяхното използване. В
този смисъл девиантността в поведението може да се разглежда като специфичен
възрастов личностно-ценностен модел, но с отрицателен знак, постепенно водещ до
саморазрушение, асоциална активност и функциониране, негативно влияещи върху
здравето и живота му. Затова психодиагностиката на девиантността е необходимо да
включва изследване на взаимовлиянието между елементите на психичната
структура, физичното здраве и социалните интеракции. Обобщените резултати, от
процедурата на диагностика, дават възможност да се състави психологична оценка за
актуалното психо-социално състоние на девиантната личност и да се обосноват
причините и факторите за отклоненията в нейното поведение.
Психологичният подход в диагностичното обследване на личността с
девиантно поведение, помага на нея да се погледне като съвкупност от три гледни
точки: като персонална „реагираща конструкция” (D.Black, H.Becker, K.Erickson,
E.Googe); като нарушител на социалните норми (A.Liska, A.Thio, Р.Манчева) и като
нарушител на позволените по закон права на човека (N.Schweindinger, К.Гайдаров,
Р.Стаматов). Същността на подхода предполага използването на два основни метода
за разпознаване на индивидуалните особености – чрез сравнение на резултатите със
статистически усреднени стойности за възрастта и чрез откриване на персоналната
уникалност, без такова сравнение.

83
 В психологичната наука няма единна,
3.3. Класификация на устойчива система за класификация на методите за
психодиагностичните
методи психодиагностика. Различните автори представят свои
класификации, които се основават на разбиранията им
за самия процес на психодиагностика, неговото протичане и съдържание. В
практиката са утвърдени два основни подхода за измерване на индивидуалните
психични особености на личността, които се отнасят и до лицата с девиантно
поведение – номотетичен и идеографичен. Номотетичният подход има за цел да
съотнесе получените данни, от процеса на психодиагностика, към налична
статистическа норма за съответната възраст, пол или други променливи и затова
използва стандартизирани количествени методи. Идеографичният метод е насочем
към диагностика на индивидуалните особености на конкретния човек, които се
представят под формата на персонален или групов „психологичен портрет“ в
съответствие с типа поведенческа активност. Така освен на отделната личност,
портрет може да се състави и на изследвани лица, които са обединени от общ тип
поведение, в това число и отклоняващо се – агресивно поведение, асоциално
поведение, зависимо поведение, конфликтно поведение, делинквентно поведение.
Портретирането включва общи са всички психологични характеристики, които са
значими за типа и формата на отклоненията в поведението (психологичен портрет на
личността с агресивно поведение, психологичен портрет на личността с индиректна
агресия, психологичен портрет на малолетен насилник и т.н.) При идеографичния
подход успешно се използват проективни методи за събиране на данни. Практиката
показва, че за пълноценното реализиране на психодиагностиката, при лица с
отклонения в поведението е желателно тези методи да се използват едновременно,
като се допълват, а не като се игнорира единия от тях. Връзката между тях определя
личността като функционална система (Минчев,Б.,1998)37, която реагира на
взаимоотношенията с околните, но по свой индивидуален и неповторим начин.
Едно критериално разделение на методите, използвани за провеждане на
психодиагностика, може да се направи на основата на формата, чрез която се
предлага съответния метод, а те могат да се разделят условно на ръчни и компютърни.
При ръчната психологична диагностика всички материали се предлагат директно и се
работи с наличен хартиен носител и химикал, докато при компютърната форма

37
Минчев Б.(1998) Проблеми на общата психология, С.,Веда Словена

84
изследователският материал се предлага чрез софтуери. За реализирането му са
необходими компютърни умения. При лицата с девиантно поведение са осъществими
и двата метода – при първия изследваното лице, ако не отговаря на въпроси, може да
рисува или разказва „по картинка“, ако материалите са поместени на компютър може
само с докосване да отговаря на въпроси или рисува, ако няма техническата
грамотност да работи самостоятелно.
Анализирайки подробно същността на психодиагностичния процес Р.С.Немов
(2001)38 предлага едно от най-разширените разделения на психодиагностичните
методи на основата на няколко критерия: типа на използвани в методите задачи;
адресанта, използващ методите; формата на представяне на тестовия материал;
характера на данните, които се използват при анализа и изводите; наличието в
метода на тестови норми;, вътрешен строеж на методичния инструмент. Така по
типа на прилаганите тестови задания, според автора, психодиагностичните методи
могат да се разделят на: въпросници, при които въпросите са адресирани към
изследваното лице, утвърждаващи методи (използват се съждения или твърдения,
спрямо които изследваното лице трябва да изрази своето съгласие или несъгласие),
продуктивни методи (анализират се резултати от твoрческата продукция на
изследваното лице - вербална, образна, материална), действени психодиагностични
методи (изследваното лице изпълнява по задание комплекс от практически действия,
като се анализира характера на резултата), физиологични психодиагностични методи
(прави се анализ на физичните или физиологични реакции на организма като отговор
на словесни или други стимули).
 По адресанта на тестовия материал психодиагностичните методи се делят на:
съзнателни, насочени към съзнанието на изследвания и безсъзнателни, насочени към
несъзнаваните му реакции.
 Според формата на представения тестови материал методите се делят на
бланкови (тестовият материал е в писмена или знакова форма - рисунки, схеми),
технически (презентира се тестови материал в компютъризирани форми), сензорни
(предложеният материал е под формата на физически стимули, адресирани към
органите на чувствата).
 По характера на данните, използвани при психодиагностичните изводи,
методите се разделят на обективни (използват се показатели, независещи от
съзнанието и желанието на изследвания или експериментатора) и субективни, при
38
Немов С.Р.(2001) Психология,кн.3.Психодиагностика,М.,Владос

85
които влияние оказва опита, знанията и професионалните компетенции, както и
интроспекцията и изводите, правени на основата на интуицията.
 По критерия наличие на тестови норми методите се разделят на: разполагащи
с подобни норми и не разполагащи с тях.
 Според вътрешната си структура психодиагностичните методи се разделят на:
мономерни и многомерни. Първите се характеризират с това, че диагностицират и
оценяват единствено качество или свойство, вторите - че те са предназначени за
оценка на няколко еднотипни или разнотипни психологични качества на личността.
Един и същи психологичен въпросник едновременно може да се разглежда и
класифицира от различни страни, по различни критерии. Затова почти всяка методика
може да се отнесе не към една, а към няколко от класифицираните групи методи,
тези критерии не са взаимоизключващи се, а са взаимодопълващи се, като възможен
аспект на анализа.
В отделна група могат да се отделят и методите, основаващи се на качествения и
количествения анализ на получените от психодиагностиката данни. В първия случай
диагностицираното свойство се описва чрез известни научни понятия, а във втория
случай чрез относителната му степен на присъствие и развитие в даденото изследвано
лице, което е значимо за крайната оценка на отклонението.(Немов Р.С.,2001)
Научната обоснованост на обективността и субективността, в методите на
психодиагностика, се пояснява успешно чрез „операционалната класификация“ на
А.Г.Шмелев. Според нея за прилагането на обективни и субективни методи се
изисква изпълнение на различни технологични операции. Разделението на събективни
и обективни методи, според автора е условно, но класификацията на технологичната
операционализация включва:
 Приборни психофизиологични методи. Те регистрират значими показатели
като дишане, пулс, кожно съпротивление, мускулен тонус, и за психодиагностиката
имат косвен характер.
 Апаратурни поведенчески методики, които регистрират скоростни реакции
(значими при агресия, насилие, тормоз), чувство за равновесие, координация на
движенията на ръцете, широта на зрителното поле, скорост на сензомоторните
реакции, скорост на отделните свойства на нервната система и др.)
 Обективни тестове с избор на отговор (тестове за диагностика на
интелекта, специалните способности, тестове за достижения. Резултатите се

86
обработват по ключ, зададен във формата на обективен социокултурен норматив.
Имат обективно „правилни“ и „неправилни“ отговори.
 Тестове-въпросници със зададени варианти на отговори на въпроси.
Прилагат се за диагностика на личностни черти, нагласи, ценностни ориентации и
самооценка.
 Методики за събективно скалиране. При тях скалната оценка се поставя от
самия изследван, той оценява външните обекти и понятия. На базата на тези оценки се
правят изводи за едни или други качества на личността на изследвания.
 Проективни методики. Това са тестове със свободни отговори и изпълняват
ролята на субективен метод за експертна оценка.
 Стандартизирани аналитични наблюдения. Изпълнителят следва строги
правила: в поведението на наблюдавания обект се регистрират само факти, на чието
основание може да се направи оценка на латентните диагностични променливи.
 Контент-анализ - анализ на съдържанието на тестовия документ по пътя на
пресмятане на честотата на използване на определени елементи или признаци.
 Психологична беседа и интервю. Даденият метод е най-силно субективен, от
всички предходни. По пътя на поставяне на определени въпроси интервюиращият
въздейства на изследвания, наблюдава го и анализира неговите отговори.
Модификация и формализация на метода е задочното писмено анкетиране.
 Ролева и делова игра. Това е особена разновидност на интерактивните методи.
Психологът изпълнява ролята на водещ на игротехника. Правилата на играта,
разпределението на ролите, поведението на изследваното лице, оказват влияние върху
него, върху специфичното му емоционално състояние, нагласата, трансформацията на
неговото поведение.
 Активен (обучаващ) експеримент. При него, с помощта на експериментатора,
се помага на емоционално лабилните изследвани лица да разкрият своя потенциал
(особено за деца с повишено ниво на комуникативна тревожност, неувереност в себе
си, неустойчивост на самооценката) (Шмелев А.Г.1996)39
Съществуват и други класификации, които използват различни основания за
обединение на психодиагностичните методи. Така по характера на методическия
принцип, заложен в основата, методите могат да се разделят на: обективни тестове;
стандартизирани самоотчети (тестове-въпросници, открити въпросници, скални
техники, субективни: индивидуално-ориентировъчни техники (идеографически),
39
Шмелев А.Г.(1996) Основы психодиагностики, Ростов на Дону, Феникс

87
типове ролеви репертуарни решетки, проективни методики; диалогични техники
(беседи, интервю, диагностични игри). По силата на въвлечеността в
диагностичната процедура от самия психодиагностик и степента на неговото
влияние върху резултатите от психодиагностиката методите са обективни (тестове,
въпросници, скални техники) и диалогични (беседа, интервю, диагностични игри,
патопсихологичен експеримент, някой проективни методики). Мярката за
въвлечеността се характеризира с влиянието на опита, професионалните навици на
личността на изследователя и другите негови характеристики. (БодалевА.А.,
В.В.Столин, В.С.Аванесов, 2000)40
Според използвания материал (вербални, невербални, манипулативни тестове);
по количеството на получените показатели (прости и комплексни), тестове с
„правилни“ решения и тестове с възможности за различни отговори); по психичната
активност на изследваните (интроспективни, анкети, беседи), екстроспективни
(наблюдение и оценка на разнообразни прояви), проективни-изследваният проектира
несъзнавани свойства на личността си като въртрешни конфликти и скрити влечения,
изпълнителни – изследваният изпълнява някакво действие (перцептивно, мисловно,
моторно), количествено ниво и качествени особености, които се явяват показатели за
интелектуалните и личностни черти (Шванцара Й.,1978)41
Психодиагностични методи по качество (стандартизирани и
нестандартизирани методи); по назначение (общодиагностични, тестове за
професионална пригодност, тестове за специални способности); по материала с
който оперира изследвания (бланкови, предметни, апаратурни); по количеството на
изследваните (индивидуални и групови); по формата на отговора (усни и писмени);
по водещите ориентации (тестове за скорост, мощност и смесени тестове), по
степента на еднородност на задачите (хомогенни и хетерогенни задачи); по
областта на обхват (личностни тестове и тестове за интелигентност); по характера
на умствените действия (вербални и невербални) (Гайда В.К., В.П.Захаров,1982)42

Много често срещана класификация разделя методите на обективни, субективни

и проективни методики. Първите измерват резултативността и способа за изпълнение
на дейността и включват: личностни тестове (целеви личностни тестове, ситуационни
тестове, тестове за интелект, тестове за способности, тестове за достижения,

40
Бодалев А.А. Столин В.В. Аванесов В.С.(2000)Общая психодиагностика, СПб.,Речь
41
Шванцара Й.(1978) Диагностика психического развития, Прага, Авиценум
42
Гайда В.К., Захаров В.П. (1982) Психологическое тестирование,. Л.,ЛГУ

88
критериално-ориентировъчни тестове).Субективните методики включват личностните
и специални въпросници, характерологични, мотивационни, емоционално-волеви и
комуникативни въпросници, анкети, биографични методи, описание на собственото
поведение в определени ситуации, беседа, наблюдение. Проективните методики
измерват с помощта на слабоструктуриран стимулен материал, който допълва
изследвания, проектирайки своята личност. (Носс И.Н.,2000)43
Тази множественост, на класификациите, предполага „адекватен“ техен избор, от
страна на психолога.
За целите на изследванията, свързани с

3.3.1.Модел за „структурна диагностика личността на девианта, тези

класификация на методите класификации имат методологичен характер, те
за диагностика на дават насоки за използването им в
девиантната личност“
психодиагностиката въобще. Ако се изходи от
факта обаче, че диагностиката на девиантната личност не е просто „моментна снимка“
на актуалните личностни променливи (характеристики, състояния и личностни
оценки) то методите, които се използват, за нея, имат своя специфика. В основата си
те също са насочени към установяване на структурните елементи на психичните
феномени, разликата е в насочеността на получената, от тях, информация. Тя има не
само констативен характер, а е ориентирана към бъдещето развитие и функциониране
на личността. Това поражда необходимостта да се създаде структура за използване на
методите в чиято основа е последващата работа за личностна промяна на девианта.
Основание, за това, е подходът за разглеждане на девиантното поведение като
възрастово обусловен модел на асоциална активност, който не е статичен, а
динамичен във времето и поради това може да бъде променен. Психодиагностиката
е насочена към това да подпомогне този процес.
Реално структурата представлява ориентирана класификация, обхващаща такива
типове методи, които е необходимо да обслужват психодиагностиката и затова може
да се нарече „структурна класификация на методите за диагностика на личността
с девиантно поведение“, тъй като пряко е насочена към изследване на този тип
личност. Тя притежава няколко особености:
 в своята цялостност, структурната класификация на методите, свързва
миналото, настоящето и бъдещето на девиантната личност;

43
Носс И.Н. (2000). Психодиагностика. Москва

89
  включва изследването на основните сфери на личността - нейното здраве,
психични характеристики и социален капацитет;
 основава се на това, че девиантната активност вече е факт. Еднократно или
многократно девиантните действия и постъпки са извършени, а девиантното
поведение е формиран стереотип;
 подредбата на методите е в посока на реализиране на самата
психодиагностична процедура и нейната цел;
 представлява открита система, няма затворен характер, определя посоката
на използваните методи, като дава възможност те да се актуализират или променят в
зависимост от потребностите на изследователя. Ако още в самото начало се установи,
че девиантната личност има психично заболяване или интелектуален дефицит,
диагностиката дава оценка за степента на риск от следващи действия и използване на
специфични, за това, методи за събиране и обработка на данни. Резултатите, от тях, се
използват за консултация с психиатър и последваща психологична интервенция. Ако
девиантната личност има ограничена грамотност цялата процедура се реализира чрез
методи, които не включват четене и писане на съждения или текст;
 включва методи, които удовлетворяват целите както на експресната, така и
на комплексната психодиагностика;
 съдържа методи, които с подредбата си логически надграждат получената
информация с което увеличават нейната обективност;
 предлага модел на нива, чрез който резултатите не се парцилират, а се
концентрират върху изработването на психологична оценка и личностен профил;
 най-важната характеристика на „структурната класификация на методите за
диагностика на личността с девиантно поведение“ е възможността да се прогнозира
поведението на девианта, чрез тяхната подредба. Съдържанието на предложената
структурна класификация на методите нагледно е представено на Фигура 9.
Първото ниво в структурата заемат методи, които се използват за
установяване на психичното здраве и когнитивната зрялост на девианта. Към тях се
отнасят всички апаратурни методи и психологични въпросници, които измерват обема
на възприятие, пространствена ориентация, ориентация за време, състояние на
представите, кратковременната и дълговременна памет, процесите на запомняне,
съхранение, възпроизвеждане и забравяне на информация, ефективност на паметовите
процеси, диагностика на коефициента на обща интелигентност, емоционална
интелигентност, социална компетентност, състояние на мисловните процеси – синтез,

90
анализ, абстрахиране, обединение, регидност на мисленето, концентрация на
вниманието, пренасоченост на вниманието, репродуктивност на възприятията. Целта
на използваните методи е да се установи дали има отклонения в психичното и
личностно развитие на изследваното лице, за да се определи дали е възможна
последваща интервенция или не.

Методи за оценка степента на рисково поведение

Методи за диагностика на взаимоотношенията с

близкото социално обкръжение

Методи за диагностика на личностните особености

Методи, касаещи проблемните зони

Методи за анализ на житейското събитие или

история

Методи за установяване на психичното здраве и

когнитивната зрялост

Фигура 9. Структурна класификация на

методите за диагностика на девиантната личност

Към второто ниво методи, отнасящи се до конкретния анализ на житейското

събитие или история, довели до прояви на девиантност се отнасят беседа, интервю,
асоциативни тестове, проективни методики. Всички те са ориентирани към изясняване
на „проблемното събитие“ и участието на личността с отклоняващо се поведение в
него.
Методите, касаещи проблемни зони в поведението, съставляват следващото
трето ниво. Те включва психологични въпросници за диагностика на социалната
адаптация, мотивационната насоченост, системата от ценностни ориентации,
социалните нагласи, съдържанието на междуличностните отношения, стилове на
поведение в конфликтна ситиация, агресивно поведение, както и анализ на документи
(педагогически характеристики), преписи от дела за правонарушения и др.

91
 Методите за диагностика на личностните особености включват анкетни
карти, проективни методики, личностни въпросници за установяване нивото на
самооценка, самоуважение, самоконтрол, съдържание на личностните акцентуации,
равнище на морално безпокойство, мотивационна насоченост, училищна тревожност.
Петото структурно ниво на модела надгражда предходните и обхваща методи
за диагностика на взаимоотношенията с близкото социално обкръжение.
Резултатите, от тях, показват влиянието на околните за процеса на усвояване на
асоциални нагласи и модели на поведение и включва: референтометрия, социометрия,
наблюдение, психологични въпросници за диагностика на взаимоотношенията в
семейството и ученическия клас, беседа с родители, класни ръководители, инспектори
ДПС, социални работници.
Последното шесто ниво най-пълно удовлетворява потребностите за
прогнозиране на бъдещо поведение и включва методи за оценка степента на
рисковото поведение. Тяхното използване е особено необходимо при еднократност
на девиантно действие, девиантната постъпка или неустойчиво асоциално поведение,
за да може да се установи готовността на младата личност към повторение или
„усъвършенстване“ на отклоняващите се форми на поведение. Освен това готовността
за риск и рисково поведение е специфична познавателна характеристика за възрастта
и желанието, на младия човек, да се доближи до света на забраненото или
неизвестното.На това ниво се използват методи като естествен експеримент, интервю,
наблюдение на поведението на „деца в риск“, както и психологични въпросници за
диагностиката на склонността към отклоняващо се поведение, към пренебрегване на
социалните норми и правила, към търсене на усещания и степен на готовност към
риск.
Процесът на реализиране на всички нива на психологичната диагностика
зависи от специфични особености, които обуславят работата на психолога с лицата с
отклоняваща се форма на поведение.

При процеса на психодиагностика за

3.4.Специфика на изследване на лица с девиантно поведение, изборът
психодиагностиката при
на подходящи методи се влие от няколко съществени
лица с отклоняващо се
поведение негови особености. Те се определят и като
затруднения, защото могат да възпрепятстват, както
протичането на самия диагностичен процес, така и резултатите от него.

92
  Грамотността на девиантната личност. Възможността за диагностика на
личностните черти и спецификата на поведението зависи от степента на образованост
на изследваните лица. Малолетните и непълнолетни правонарушители много често са
с устойчиво асоциално поведение, не са посещавали училище и не са в състояние да
прочетат съдържанието на предложените съждения. Ниската грамотност предполага и
наличие на ограничен речников запас. Те по-трудно обясняват съдържанието на
ситуационното си поведение, както и трудно назовават своите преживявания.
 Липса на желание за сътрудничество с психолога. От факта, че с тях вече са
разговаряли инспектори от детска педагогическа стая, лекари, учители, родители,
служители от социалните служби, личността ограничава своята доверителност. Това
затруднява(особено при експресната психодиагностика) конкретната работа с лицето.
Намалява се и искреността, с която отговаря на въпросите на психолога.
 Диагностиката на деца под 14 годишна възраст се реализира в
присъствието на родител или настойник. Желателно е да се получи информирано
съгласие, от тяхна страна, за участие в психодиагностичната процедура.
 Психодиагностиката включва не само измерване на личностния капацитет,
но и взаимоотношението, на детето или подрастващия, с неговото социално
обкръжение. Измерва се отношението към семейната среда и приятелското
обкръжение. Определя се доколко съдържанието на ролята на дете, в семейството,
оказва влияние върху избора на девиантна форма на поведение. Същото се отнася и до
позициите в училище и организационната култура на класа.
 Използваният стимулен материал е съобразен със специфичните особености
на възрастовия период. Психодиагностиката се основава на изискването за отчитане
на възрастовите характеристики на изследваните лица. Предложеният стимулен
материал (бланки, въпроси, рисунки) е желателно да е съобразен с възрастта, не се
допускат психологични въпросници за възрастни да се предлагат на деца и
подрастващи или да се използват понятия, които детето не познава.
 За целите на психодиагностиката се използва не един единствен метод, а
поне два, което разширява обхвата на получената информация.
 При психодиагностика на група лица с девиантно поведение, резултатите се
сравняват с такива на изследвани лица без отклонения в поведението, като се
запазват изискванията за съща възраст и пол. Двете групи лица се дефинират като
основна и контролна група.

93
  Анализът на получените резултати включва отчитане на социокултурния
норматив. Поведението на детето и подрастващия пряко се влияе от нормативността
на онази социокултурна среда, в която израства. Тя може да бъде различна, като
ценностна насоченост от нормативността на голямата социална общност. Това се
отнася за децата с маргинален статус, които едновременно принадлежат на голямата
популация и успоредно с това живеят в своята етническа или религиозна среда.
 При лицата с девиантно поведение същността на диагностиката се
определя от насочеността и – за изясняване на поведение в ситуация; за определяне
на личностни черти, повлияли върху дадено поведение; за насочване към експертна
комисия; за последваща психотерапия или психокорекция на поведението или за
диагностика на предразположеността към един от видовете девиантно поведение.
 Психодиагностиката включва съставяне на психологична диагноза, която
представлява психодиагностична оценка за наличието или отсъствието на психично
заболяване или предразположеност към отклоняваща се форма на поведение
(агресивна активност, зависимо поведение или наличие на суициден риск)
 В по-широкия си смисъл психологичната диагноза не се свежда само до
фиксация върху психично заболяване или коефициента на интелигентност. Тя
представлява структурирано описание на комплекс от взаимосвързани психични
свойства, волеви черти, ценностни ориентации, мотиви за поведение, има
комплексен характер и за един и същи човек предлага в логическа последователност
резултатите от всички, приложени спрямо него, психодиагностични методи. Ако е
необходимо се обосновава наличието например на вътрешноличностен конфликт,
свързан с кризиса в развитието на личността, като специфична причина за проявената
асоциална активност. Трудно може да се опише структурата на конфликта, но може да
се обозначи неговото наличие, което предполага проблемност в оценките и
насочеността на поведението. Структурата на психологичната диагноза предполага
и групиране на резултатите (получени от процеса на психодиагностика) в
определена система по степен на значимост, по родственост на резултатите и по
връзката им за разкриване на причинно-следствен анализ и взаимовлияние. Най-
използваната форма за психологична диагноза е психологичният профил. При лицата
с отклоняващи се форми на поведение, той е основен конструкт за избора на
оптимален метод за последваща работа с тях. Освен това смисълът и същността на
реализираната психодиагностика, на лице с девиантно поведение, е да се изработи
персонален личностен профил, който се сравнява с профилите на други девиантни

94
личности със сходни отклоняващи се форми на поведение. В него се представят, със
степен на изразеност на диагностицираните параметри, онези личностни
характеристики, които са повлияли избора и реализацията на девиантната форма на
поведение, били са причина за извършените девиантни действия или постъпки.
Структурата на личностния профил е представена на фигура 10.

Структура на личностния профил на лице с девиантно поведение

Биографични данни, описание на здравния, социалния

и правови статус

Състояние на когнитивната сфера (възприятия, представи,

паметови процеси, мисловни операции)

Състояние на на емоционалната сфера (емоции и чувства,

влияещи върху активността и оценката на възприето житейско
събитие, страхове, фобии)

Състояние на личностната сфера (темпераментови

характеристики, характерови черти, мотиви, ценности, социални и
личностни нагласи, потребности, самооценка, самоуважение

Състояние на поведенческа сфера( стереотипи, поведение

в конфликтни, стресови или критични ситуации,
съдържание на междуличностните отношения )

Социална сфера (особености на общуване с родители,

приятели, връстници, социални роли и оценка на социалните норми)

Фигура 10. Структура на личностния профил, използвана

за изработване на психологичната диагноза

95
 Обоснованото представяне на причинно-следствените връзки, в психологичния
профил, освен че дават информация за насочеността на избора, помагат на психолога
да установи кои са силните страни на личността, които той може да стимулира за
нейното психо-социално израстване и развитие, което да доведе до познавателна,
емоционална и дори поведенческа промяна.
Процесът на реализация на психодиагностичната процедура също има своя
структура. Тя започва със запознаване, на психолога, с документи в които се описва
съдържанието на случилото се или се дава информация за това (от близки или от
самата девиантна личност). Това е първоначалната, определена като нормативна част
на диагностиката, защото в нея се поставят на анализ: биографичните данни,
здравословният статус, социалният статус, социалната активност и ефектите от нея.
Оскъдната информация ограничава анализа, затова е желателно нейното съдържание
да бъде по-подробно и целенасочено, а източниците – повече от един. Същинската
част на психодиагностиката включва използването на предварително подбрани
психологични методи за събиране и обработка на данни за личностните особености и
характеристики, за емоционалните състояния, нагласи, мотиви за поведение и
ценности на девиантната личност. Крайният резултат от реализирането на
същинската част е „изработване“ на психологична оценка, която е в основата на
психологичната диагноза. Последната е два вида: частична и критериална. Когато се
изследват само определени личностни състояния, черти на характера, социални
нагласи, ценности или мотиви, които са достатъчни за обосноваване на девиантността
в поведението, от гледна точка на реализираното девиантно действие или постъпка в
дадената ситуация, диагнозата има частичен, фрагментарен характер. Тя се използва
преимуществено тогава, когато трябва да се направи оценка за относително кратък
срок от време и се свързва с целите на експрес-диагностиката. Критериалната
психологична диагноза има по-обхватен характер и се основава на предварително
зададени рамки, които са в основата на съставянето и. Тя обслужва комплексната
психодиагностика (Фигура 11)

96
 Типове психодиагностика

Експрес - диагностика Комплексна психодиагностика

(частична диагноза) (критериална диагноза)

Фигура 11. Основни типове психодиагностика

Комплексната психодиагностика се основава на критериалната психологична

диагноза и включва подробен анализ на специфичните характеристики, приоритетно
на двата възрастовите периода - детство и пубертет. В нея се съдържа и личностна
информация, чрез кото се изгражда цялостния психичен образ на девианта. Той
съдържа анализ на психичните състояния, типа характер, нивото на тревожност,
самооценката, нивото на агресивност и предразположеност към конфликтно
поведение, креативност, преобладаващи стратегии за психологична защита,
съдържание на междуличностните отношения, ценностни ориентации, нагласи в
мотивационно-потребностната сфера, ниво на интелектуално и емоционално развитие,
съдържание на семейните и приятелски отношения и др. Благодарение на
критериалната психологична диагноза огромната информация придобива
организиран вид. Представят се данни за специфичните, за личността, особености на
самоотношението и отношенията и с околните, личностните и черти, особености на
социалните и оценки, като следствие от взаимодействията и с родители, учители и
приятели. Формата на критериалната оценка- личностният профил е последната
заключителната част на процеса на психологична диагностика. Той представлява
описателно обяснение, на получените резултат, и включва обосноваване на
препоръки за последваща работа с изследваното лице, включваща психотерапия,
психокорекция или психопревенция на поведението.

В структурно-съдържателно отношение, както е показано на фигура 10,

личностният профил включва: биографични данни, описание на здравния, социалния
и правови статус на лицето с девиантно поведение, описание състоянието на:
когнитивната сфера (възприятия, представи, паметови процеси, мисловни операции);
емоционалната сфера (емоции и чувства, влияещи върху активността и оценката на
възприето житейско събитие, страхове, фобии); личностната сфера (темпераментови

97
характеристики, характерови черти, мотиви, ценности, социални и личностни нагласи,
потребности, ниво на самооценка и самоуважение); поведенческата сфера (наличие на
стереотипи, поведение в конфликтни, стресови или критични ситуации, съдържание
на междуличностните отношения); социалната сфера (особености на общуването с
родители, приятели, връстници, социални роли и оценка на социалните норми) и
психологична прогноза (включваща обосноваване на възможността за поведенчески
риск или рисково поведение)

Първият научен метод, който намира приложение

3.5. Психологични методи в психодиагностиката на девиантното поведение е
за изследване на
девиантната личност биографичният метод. Чрез него се получава
информация за социалния статус на изследваното
лице, неговото семейно положение, учебна ангажираност, правови статус на
родителите, наличие или отсъствие на предходни девиантни прояви. Методът може да
се реализира успешно чрез анкетна карта, която се попълва от изследваното лице или
след беседа или интервю от психолога.
 Анализът на документи, като метод, позволява да се получи допълнителна
информация за здравословното състояние на изследваното лице, за успехите или
неуспехите му в училище, за любимите негови занимания, интереси, отношения в
които влиза, както и друга информация, свързана с изясняване на ситуацията в която
е реализирана девиантността, участниците в нея, тяхното поведение, изразяващо се в
активност или пасивност. Всички писмени документи или нагледни материали
помагат за повишаване на обективността в получените резултати.
 Беседата като метод успешно се използва при първа среща с девианта или
когато е необходимо получени вече данни да се доизяснят или допълнят. Целта и е
чрез процес на комуникация и задаване на въпроси девианта, в ролята си на
изследвано лице, да даде информация за себе си, за своите преживявания, личностни
оценки, очаквания, мечти и адекватно да може да обясни конкретните причини и
събития, довели до девиантното действие или постъпка. Беседата се провежда в
свободна, непринудена обстановка, а съдържанието на въпросите се определя от
комуникативните умения и личностните особености на изследваното лице.
 Методът на наблюдението обхваща целия период на работа с девианта и
затова се определя като един от основните методи. От една страна се наблюдават
типовете реакции, на изследваното лице, по време на провеждане на беседата или

98
интервюто, а от друга – участието му в цялостния процес на диагностика (готовността
му да сътрудничи, да попълва листовете за отговори или да присъства на насрочените
срещи) Много често при психолога идва „описание на случая“ в което се дава
информация за поведението на девианта, чрез оценката на друг наблюдател, която е
субективна. Ако източникът – девиантната личност представи противоположна
информация се използва ефекта на „третата независима“ при който мнението на
третия източник определя насочеността и.
 Интервюто, като психодиагностичен метод за диагностика на девиантната
личност, включва използването на предварително подготвени или в момента
конструирани въпроси, насочени към изясняване на липсваща информация за
житейското събитие или личностните особености. При прилагането му се отделят три
вида въпроси: устен, писмен и свободен.Устният позволява да се видят реакциите и
поведението на изследвания и задълбочено да се проследява логичността на неговите
отговори. Вариантът с писмените въпроси позволява да се изследват (групово) повече
хора за сравнително късо време. Като недостатък е обаче невъзможността да се
проследят реакциите на всяко от изследваните лица. Свободните въпроси са най-
ефективни, те дават възможност да се надгражда получаваната информация, да се
увеличи нейното разнообразие и да се правят обобщения. При провеждането на
интервюто могат да се включат и казуси, от които да се установят моралните и
ценностните оценки на личността.
 Експериментът, в психологията на отклоняващото се поведение, се използва
не за експрес диагностика, а за оценка на възможността за прогнозиране на бъдещо
поведение и възможности за личностна промяна.С по-голям интензитет
експериментът може да установи склонността към отклоняващо се поведение, когато
децата или подрастващите се поставят в условия в които трябва да спазват социални
норми или да решават междуличностни или вътрешноличностни конфликти.Успешно
естественият експеримент се използва при психокорекция или превенция на
поведението.
 Най-често, за целите на психичната диагностика на отклоняващото се
поведение, отнасяща се до личността на девианта се използват психологичните
въпросници. Тяхната функционалност се свързва с възможността им да се използват и
за целите на експрес диагностиката и за комплексната психодиагностика. Важно
изискване за използването им е тяхната валидност, надежност и обективност.
Процесът на прилагането им се нарича тестиране. То е едно от основните методи за

99
психологическа диагностика, позволяващи да се получат съпоставими количествени и
качествени показатели със степен на развитост на изучаваните свойства и състояния
на личността. С помощта на тестирането може да се изучат и сравнят помежду си
характерологичните черти на различни хора. (Ботаршев А.В.,2001)44 Тестирането
предполага строга процедура на събиране и обработка на получените данни,
последващ техен качествен анализ и интерпретация. По формата на своето
представяне тестовете са два вида:стандартни и проективни. Стандартните тестове
са преминали проверка на валидност и надежност. Те са ориентирани на оценка и
могат да бъдат надежно средство за психодиагностика. Проективните методики се
основават на това, че недостатъчно структуриран материал изпълнява ролята на
стимулен материал, който девиантната личност допълва, проектирайки себе си. При
работа се поражда процес на въображение, чрез което се разкриват характеристики на
субекта, които се анализират чрез прилагане на контент-анализ. Проективните
тестове са няколко вида:
 конститутивни, при които предложеният материал е структуриран, оформен
и придава смисъл: тест за ранжировка на картинки на С.Томксинс, предлагащ
разполагане на картини в определена последователност и съставяне на разказ; тест на
Х.Роршах за проекция на личностните черти чрез „виждане“ на образи в черни петна;
 консултативни, свързани със създаване и оформяне на детайли в едно
смислено цяло. Такива са: Q – класификацията на В.Стефансън за изследване
представите на личността за себе си и околните. Тя сортира картички с личностни
черти първоначално по близост,а след това към черти на изследваното лице; тест
„Моят свят“ на М.Ловенфелд, за избор от 232 модела на предмети, разпределени по 15
категории: дом, дърво, животни и др. Изследваният избирайки, от тях, конструира
своя свят;
 интерпретативни,свързани със собствено тълкуване на предложена ситуация
или събитие: ТАТ-тест за тематична аперцепция на Г.Мюрей и Х.Морган с варианти
на мъж, жена и дете. Изследваното лице прави разказ по всяка една от картинките,
анализират се общите критерии в тях; тест за интуиция на Е.Френч, свързан с
продължението на започнат разказ;
 катартически, осъществяване на игрова дейност в организирани условия.
Това е психодрамата на Дж.Морено, при която се създава изкуствена жизнена
ситуация с участие на изследвания и други „актьори“.Оценява се неговото поведение.
44
Ботаршев А.В. (2001)Темперамент и характер, М., Ин-т психотерапии

100
Експресивни, включващи рисуване по свободна или зададена тема. Такива са: тест
„Дърво“; тест „Дом-дърво-човек“ на Дж.Бук; методика „Рисунка на семейство“ на
В.Вулф; криминално-асоциативна символика (КАС) за интерпретация на
татуировките; тест „Несъществуващо животно“;
 импресивни, предпочитане на едни стимули пред други. Такива са: тест на
М.Люшер; тест на Л.Сонди;
 адиктивни, свързани със завършване на изречение, разказ, история или
ситуация.Такива са: тест за атитюдите на децата на Д.Каган и Д.Лемкин, определящ
интерпретация на незавършени картинки-стимули; методика „Незавършени
изречения“ (словесни асоциативи връзки) на А.Пейн и А.Тендлер; рисункова
методика на фрустрационни ситуации на С.Розенцвайг; тест „ръка“ (описание на
жестовете на ръката, предсказване на агресивно поведение) на Б.Брайклин,
З.Пиотровский, Е.Вагнер
 семантични, включващи диагностика на емоционалното отношение към
обекта чрез изразяване на личностен смисъл. Те включват: техниката на
репертуарните решетки на Дж.Кели (изучаване на индивидуално-личностните
конструкти, опосредстващи възприятието и самовъзприятието прианализ на
личностния смисъл на понятията); невербален семантичен диференциал на Ч.Осгут
(скала с противоположни рисунки); семантичен дифернциал (скала с противоположни
понятия); семантичен диференциал „Божествено откровение“(СДО) (Носс И.Н.2000)

Психодиагностиката на девиантната

3.6. Психични ефекти, които личност, като елемент от общата

влияят върху надежността психодиагностика се влияе от специфични
на резултатите
условия за получаване на крайните резултати:
съставяне на психологична диагноза, психологична оценка или личностен профил.
Успешното реализиране на психодиагностиката, до голяма степен, зависи от
професионалните умения и компетенции на психолога, като се отчита
специфичността на изследвания контингент. Взаимодействието между психолога и
изследваното лице предопределя две основни проблемни зони – едната е свързана с
неговото професионално отношение към обекта на диагностиката, а другата със
специфичните особености на девиантната личност. Те включват неговия правови
статус (заведен в детска педагогическа стая, обект на местната комисия за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, обект на отдела за

101
„Закрила на детето“, обект на правоохранителните или правораздавателните органи);
социален статус (пациент в медицинско учреждениена, ученик в училище, дете в
собствено семейство, дете в приемно семейство, дете отглеждано в институция, дете
отглеждано от самотна майка или разведени родители); възрастов статус (дете,
подрастващ, юноша).
Процесът на взаимодействие предполага създаване на доверителни отношения,
но независимо, от това, върху крайните резултати от психодиагностиката влияние
могат да окажат няколко психологични ефекта, които е желателно да се познават. Те
присъстват в поведението както на лицето, обект на психодиагностиката, така и на
психолога. Разделят се на две групи:„ефекти на девианта“ и „ефекти на психолога“.
Първите се отнасят до поведението и активността на личността с девиантно
поведение, а вторите се свързват с работата на психолога-психодиагностик. Към
първите се отнасят:
Ефект „лъжа“ включващ желанието на девиантната личност да не бъде
искрена, да прикрие истината за поведението си. Тя смята, че специалистът ще я
открие сам и не е необходимо тя да прави това, затова е в състояние да прехвърля
вината върху други, да скрива факти, да се стреми целенасочено да отговаря на
въпросите.
Ефект „знания” се отнася до това, че лицето с девиантно поведение може да е
грамотно, но да не желае да използва знанията си и дори да ги отрича. То смята, че
ако демонстрира неграмотност или неразбиране на въпросите ще се оневини
постъпката му.
Ефект „противообществен опит“ - този ефект се доближава до горния, но
включва съзнателното използване на лъжата за заблуда на психолога, целенасочено
омаловажаване на случилото се, като вниманието се фокусира върху причини, които
са малкозависещи от изследваното лице. Противообщественият опит му помага по-
умело да използва заблуди и лъжи в изказванията си.
Ефект „социален опит“- отнася се до индивидуалния опит, който личността с
отклоняващо се поведение е натрупала при сходни предходни срещи с психолог.
Страхувайки се от резултатите, тя предприема стратегия да отгодаря само с „да“ или
„не“ , да загражда първия, третия и т.н отговор или да актуализира стари форми на
взаимодействие.
Ефект „възрастова опозиция“ – поради специфичните особености на
възрастовото развитие, особено в периода на пубертета, изследваното лице с

102
отклоняваща се форма на поведение, отказва да сътрудничи, защото смята, че някой
ще разкрие неговите тайни и поради това при среща с психолога мълчи, за да не
злепостави себе си, своите родители или приятели.
Ефект „взаимна грижа“ – свързва се с това, че лицето с девиантно поведение
желае да прехвърли отговорността за своето поведение върху психолога, като се
стреми да му внуши, че само той го разбира и така го „обсебва“. Този ефект се среща
и при родители, които поради несъстоятелността си за общуване с детето, прехвърлят
родителските си задължения върху психолога.
Ефект „значимост“ – отнася се до използването, от личността с девиантно
поведение, на заплахи или имена на влиятелни личности, за да направи впечатление и
омаловажи работата на психолога.
Ефект“страх от бъдещето“- отнася се до неувереността на изследваното лице,
с девиантно поведение, във възможността за личностна промяна. То приема реалния
си живот в момента и трудно може да си представи собственото бъдеще, по-различно
от настоящето.
Ефект „бягство от проблемите“- отнасящ се до нежеланието на изследваното
лице да погледне на действията и постъпките си от страната на потърпевшите или
закона. Отхвърляйки или неприемайки собствените си проблеми всъщност то показва
невъзможността да се справи с тях.
Освен от нагласите и активността на девиантната личност, успешността на
психодиагностиката зависи и от „психологичните капани“ в които може да попадне и
психологът. Те влияят както върху протичането на процеса на психодиагностика, така
и върху отчитането на резултатите от него.
Ефект „облекло и лична хигиена“- много често диагностиката се реализира с
изследваните лица от различни социо-културни общности или социални институции,
които имат ограничени хигиенни навици, носят мръсни или непригледни дрехи и др.
„Ефект на двора” се проявява когато девиантната личност, обект на
психодиагностика, е близка, позната или роднина на психолога, който я провежда.
Вследствие на този факт, той е в състояние да прояви лично позитивно или негативно
отношение. В първия случай омаловажава резултатите, а във втория ги използва, за да
„накаже провинилия се роднина“.
Ефект „обучаваща инструкция” се среща когато в стремежа и желанието си да
бъде разбран, психологът провеждащ психодиагностиката, много обстойно и
подробно обяснява какво трябва да направи изследваното лице, как да отговаря на

103
въпросите и дори какво да каже, което ограничава обективността на получените
резултати.
Ефект „собствен опит“, се проявява при провеждане на беседа или интервю и
се отнася до това, че когато психологът сравни разсъжденията на изследваното лице
със своите собствени, на неговата възраст, омаловажава значимостта на постъпките
му.
„Ефект на стопора“ - свързва се с това, че когато изследваното лице не се
справя е решаването на някаква задача или дава еднозначни отговори, психологът
приема, че това ще продължи и впоследствие. В него се формира нагласата за провал
и той преустановява обследването.
Ефект „първо впечатление“ – се отнася до първото впечатление, което прави
изследваното лице на психолога. В зависимост от него, той формира нагласата си за
последваща съвместна работа, като оценява и нейната насоченост.
Ефект „инерция“- се свързва с това, че психологът, когато се запознае с
формата на поведение, проявена от изследваното лице използва същите методи и
техники, които е използвал и при друго лице със същата форма на отклонение в
поведението, като по този начин загубва индивидуалността му.
Ефект „стигматизираща оценка“ – негативен ефект, който се свързва с
информацията, която психологът има за изследваното лице. Той може да допусне
личните му предубеждения и предразсъдъци да изкривят оценката за реалните
резултати от психодиагностиката, което възпрепятства както обективното съставяне
на психологичната оценка, така и възможността за последваща работа с девиантната
личност.

104
 Въпроси и теми за самостоятелна работа

1. Кои са основните етапи в изследването на лицата с девиантно поведение?

2. Каква е разликата между експресната и комплексната психодиагностика?
3. Направете схема на основните подходи в изследването на девиантната личност.
4. Какво е био-психо-социален модел ?
5. Каква е разликата между монотетичния и идеографичния подход в
диагностиката?
6. Направете таблица с имената на авторите на класификации на
психодиагностични методи.
7. Какво представлява „структурната класификация на методите за диагностика на
отклоняващо се поведение“ ?
8. Кои са затрудненията при психодиагностика на лица с отклоняващо се
поведение?
9. Специфика на диагностиката на лица с девиантно поведение.
10. Кои са основни и кои спомагателни методи за изследване на девиантността?
11. Какво е психологична диагноза и какво е съдържанието и?
12. Обосновете значимостта на факторите, влияещи върху надежността на
резултатите от процеса на психодиагностика на девиантната личност.
13. Какви са професионалните хатактеристики на психолога, реализиращ
психодиагностика на личност с девиантно поведение?
14. Кои са етапите на психодиагностичния процес?
15. За какво служи психологичният портрет?
16. Психологични методи, използвани в диагностиката на лица с отклоняващо се
поведение- същност и перспективи.
17. Направете схема на психологичните методи за изследване на девиантната
личност.
18. Кои са психичните ефекти, влияещи върху самоотчета на психолога-
диагностик?
19. Кои са психичните ефекти, влияещи върху активността на лицето с девиантно
поведение при взаимодействието си му психолога?

105
Диагностичен блок

106
 Aнкетна карта

1.Име презиме и фамилия:……………………………………………………………

2.Местоживеене:…………………………………………………………………………
3. Навършени години:…………………………………………………………………
4. Социален статус: учащ се, отпаднал от училище, работещ, не учи и не работи
5. Завеждан в ДПС за негативни прояви на поведението:
 агресивни прояви в училище
 конфликти в училището
 конфликти с родителите
 бягства от училище
 бягства от дома
 скитничество
 кражби
 злоупотреба с алкохол
 употреба на наркотични вещества
 опити за самоубийство
6. Завеждан в РПУ за:
 противообществени прояви
 асоциални действия
 хулиганство
 сексуални проблеми
 просия
7. Правни нарушения по Наказателния кодекс:
 престъпления против личността
 нарушение на личностната и социална собственост
8. Правонарушенията са извършени:
 самостоятелно
 съучастие в група
 участие в организирана група
9. Характерни действия или противообществени прояви, извършени многократно:
………………………………………………………………………………………………………
10. Конкретни противообществени (асоциални ) прояви в детството:
……………………………………………………………………………
11. Състояние на семейството:
 пълно семейство

107
 разведени родители
 втори бащи в семейството
 втора майка в семейството
 разделени родители
12. Статус в семейството:
 едно дете
 второ дете
 следващо дете
 осиновено дете
 живее с приемни родителите
13. Поведенчески прояви на родителите:
 социално приемливи
 асоциални
 престъпни
14. Отношение на родителите:
 грижливо
 безотговорно
 грубо
 безразлично
15. Асоциален пример в семейството:
 безделие на родителите
 агресивни действия на родителите
 пиянство
 хулиганство
 противообществени възгледи на родителите
16. Наказания, налагани от семейството в детството (миналото)
 лишаване от необходими неща
 нанасяне на телесни повреди
 изгонвания от дома
 системен тормоз
 прояви на насилие спрямо детето
17. При кого живее в момента:
• при родителите си
• самостоятелно
• при роднини
• при приятели

108
 при баба или дядо
Допълнителна информация:……………………………………………………………………..
…………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………

109
 Методика за изследване на социално-психологичната адаптация (СПА)
( К.Роджърс и Р.Даймонд)

Инструкция: Пред Вас е въпросник, който съдържа изказвания за образа на

живот, преживявания, мисли, привички и стил на поведение на човека.Те могат да се
съотнесат към Вас. Като прочетете всяко едно от твърденията във въпросника, го
сравнете със своите привички и начин на живот.Определете в каква степен това
твърдение се отнася за Вас. За обозначаване на вашия отговор в бланката, изберете
подходящият, по ваше мнение) отговор от предложените по-долу варианти. Не
забравяйте, че трябва да изберете само един от тях, като в бланката запишете
съответното число.
0 – това, съвсем не се отнася за мен
1 – не съм сигурен, че това се отнася за мен
2 – съмнявам се, че това може да се отнесе за мен
3 – не се решавам да определя това за мен
4 – това се отнася за мен, но не съвсем
5 – това се отнася за мен
6 – това изцяло се отнася за мен.
Благодарим Ви !

1. Изпитвам неловкост, когато разговарям с някого.

2. Нямам желание да се разкривам пред другите.
3. Приемам всичко като състезание, борба.
4. Имам високи изисквания към себе си.
5. Често се самообвинявам за стореното от мен.
6. Често се чувствам унижен.
7. Съмнявам се, че се харесвам на някого от противоположния пол.
8. Винаги изпълнявам обещанията си.
9. Имам добри и топли отношения с околните.
10. Аз съм сдържан и затворен човек, който предпочита да се държи малко встрани
от другите.
11. При неуспех търся вината в себе си.
12. Аз съм отговорен човек, на който може да се разчита.
13. Чувствам, че не съм в състояние да променя, каквото и да е. Всичките ми усилия
биха били напразни.

110
14. На много неща гледам през очите на връстниците ми.
15. Като цяло, прилагам всички правила и изисквания, които трябва да се спазват.
16. Нямам свои собствени принципи и убеждения.
17. Обичам да мечтая – понякога дори посред бял ден.
18. Винаги съм готов/а да се защитавам и дори да нападам: преживявам дълбоко
обидите и мислено изобретявам начини за отмъщение.
19. Умея да се самоконтролирам добре.
20. Често изпадам в потиснато настроение.
21. Това, което се отнася до другите, не ме вълнува. Изцяло съм съсредоточен и зает
със себе си.
22. Като цяло, имам добро отношение към хората.
23. Не се притеснявам от чувствата си и ги изразявам спокойно.
24. Когато съм сред много хора обикновено се чувствам малко самотен.
25. В момента не съм в добра форма. Иска ми се да захвърля всичко и да се скрия
някъде.
26. Обикновено се погаждам с околните.
27. Най-трудно е да се бориш със самия себе си.
28. Когато околните проявяват незаслужено доброжелателно отношение към мен,
ставам нащрек.
29. По душа съм оптимист, вярвам в доброто.
30. Аз съм упорит и неподатлив по характер, както казват в такива случаи – труден
човек.
31. Към хората съм строг и критичен. Не се двоумя да ги критикувам, ако преценя, че
заслужават това.
32. Обикновено се чувствам не водещ, а воден. Не винаги ми се отдава да мисля и
действам самостоятелно.
33. Повечето от познатите ми се отнасят добре със мен и ме обичат.
34. Понякога ми идват мисли, които не бих искал/а да споделям с никой.
35. Имам привлекателна външност.
36. Чувствам се безпомощен, имам нужда от някой до себе си.
37. Когато взема решение, следвам го докрай.
38. Дори когато вземам на пръв поглед самостоятелни решения, пак се чувства
влиянието на околните.
39. Изпитвам чувство на вина, дори когато няма за какво.

111
40. Чувствам неприязън към всичко, което ме обкръжава.
41. Доволен съм от всичко.
42. Не мога да се взема в ръце и да се организирам.
43. Чувствам се отпуснат/а. Всичко, което по-рано ме е вълнувало, сега ми е
безразлично.
44. Уравновесен и спокоен съм.
45. Често се сърдя и ядосвам.
46. Лесно се обиждам.
47. По принцип съм несдържан, импулсивен и нетърпелив.
48. Случва се да поклюкарствам по адрес на някого.
49. Много не се доверявам на чувствата си, тъй като винаги ме подвеждат.
50. Много ми е трудно да бъда такъв, какъвто съм си.
51. На първо място винаги поставям разума, а не чувствата Преди да предприема
нещо, го обмислям добре.
52. Това, което се случва с мен, обикновено тълкувам по своему. Склонен съм често
да си въобразявам или да се влияя от подхвърлени думи.
53. По принцип съм търпелив към околните и ги приемам такива, каквито са.
54. Старая се да не мисля за проблемите си.
55. Мисля, че съм интересен човек – привлекателен и забележителен като личност.
56. По природа съм стеснителен човек.
57. За да свърша нещо докрай, трябва постоянно да бъда подтикван и да ми се
напомня.
58. Вътре в себе си чувствам превъзходство над другите.
59. Не съм склонен да проявявам себе си и да давам воля на своята индивидуалност.
60. Притеснявам се от това, което другите мислят за мен.
61. Не съм равнодушен към успеха и похвалите. Честолюбив съм и в това, което е
важно за мен, се старая да бъда сред най-добрите.
62. В много отношения заслужавам презрение.
63. По природа съм деен, енергичен и много инициативен.
64. При ситуации и трудности, предвещаващи усложнения, оставам пасивен.
65. Недостатъчно ценя себе си.
66. По природа съм лидер и умея да влияя на околните.
67. Като цяло се отнасям добре към себе си.
68. Упорит и настойчив човек съм. Винаги държа на своето.

112
69. Не обичам конфликтните отношения, особено ако разногласията станат явни.
70. Трудно вземам решения, а след като взема се съмнявам дали са правилни.
71. Много съм разхвърлен и неподреден човек.
72. Удовлетворен съм от себе си.
73. Чувствам се неудачник в живота.
74. Мисля, че съм приятен и предразполагащ към себе си човек.
75. Може външно да не съм много симпатичен, но като личност съм добър.
76. Мразя хората от противоположния пол и ги отбягвам.
77. Когато трябва да направя нещо винаги ме обхваща страх дали ще се справя.
78. На душата ми е леко и спокойно. Няма нещо особено, което да ме тревожи.
79. Работя упорито.
80. Чувствам как помъдрявам с годините – променям, както себе си, така и
отношението си към околния свят.
81. Случва се понякога да говоря за неща, от които нищо не разбирам.
82. Винаги казвам само истината.
83. Чувствам се тревожен и напрегнат.
84. За да ме заставят да направя нещо трябва да са много настоятелни, тогава
отстъпвам.
85. Чувствам се неуверен в себе си.
86. Обстоятелствата често ме принуждават да се оправдавам и да обосновавам
постъпките си.
87. По природа съм отстъпчив и податлив човек, мек в отношенията си с околните.
88. Обичам да размишлявам.
89. Понякога обичам да се хваля.
90. Вземам решения и веднага след това ги променям. Презирам се за своето
безволие, но като че ли нищо не мога да направя.
91. Старая се да разчитам само на себе си.
92. Никога не закъснявам.
93. Чувствам вътрешна скованост и напрежение.
94. Разграничавам се от другите.
95. Не съм много надежден приятел, не може да ми се разчита във всичко.
96. На ясно съм със самия себе си.
97. По природа съм открит и общителен човек, който лесно се разбирам с околните.
98. Способен съм да се справя със задачите,които ми се налагат.

113
99. Не ценя достатъчно себе си, а и околните не ме възприемат на сериозно. Често се
отнасят с мен снизходително или просто ме търпят.
100. Безпокоя се, че противоположният пол прекалено много занимава мислите ми.
101. Мисля, че всичките ми навици са добри.

Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

1- 16 - 31 - 46 - 61 - 76 - 91 -

2- 17 - 32 - 47- 62 - 77 - 92 -

3- 18 - 33 - 48 - 63 - 78 - 93 -

4- 19 - 34 - 49 - 64 - 79 - 94 -

5- 20 - 35 - 50 - 65 - 80 - 95 -

6- 21 - 36 - 51 - 66 - 81 - 96 -

7- 22 - 37 - 52 - 67 - 82 - 97 -

8- 23 - 38 - 53 - 68 - 83 - 98 -

9- 24 - 39 - 54 - 69 - 84 - 99 -

10 - 25 - 40 - 55 - 70 - 85 - 100 -

11 - 26 - 41 - 56 - 71 - 86- 101-

12 - 27 - 42 - 57 - 72 - 87 -

13 - 28 - 43 - 58 - 73 - 88 -

14 - 29 - 44 - 59 - 74 - 89 -

15 - 30 - 45 - 60 - 75 - 90 -

А= L= E=
S= Y= D

114
 Методика за диагностика на склонността към пренебрегване на социалните
норми и правила ( Клейберг Ю.А.)

Инструкция: Пред Вас са 20 съждения. Моля прочетете внимателно всяко едно от тях.
В листа за отговори поставете знак „Х“ срещу онзи отговор, който отговаря на
Вашето мнение.

Благодарим Ви!

1. Предпочитам дрехи с меки, не ярки цветове

2. Ценя в хората предпазливостта и повишеното внимание
3. Само слабите и страхливи хора спазват всички правила и закони
4. Често имам потребност от силни усещания
5. Прави са хората, които в живота си следват поговорката „Ако нетрябва, но
много ми се иска, значи може“
6. Понякога лъжа
7. Ако бях се родил в древни времена, щях да стана благороден разбойник
8. Дрехата трябва от пръв поглед да отличава човека от другите в тълпата
9. Нормално е, когато хората се стремят към нови, необикновени усещания и
преживявания
10. Когато чета детективски книги ми се иска престъпникът да избяга от
преследванията
11. За да си доставиш удоволствие си струва да нарушиш някой правила и забрани.
12. Удоволствието е главното към което си струва да се стремиш в живота
13. Аз не получавам удоволствие от усещането за риск
14. Обичам компании,в които се подиграват на един на друг
15. Аз често върша постъпки под влияние на моментното си настроение
16. Хората справедливо се възмущават когато разберат, че престъпник остава
ненаказан
17. Случва ми се да скрия от възрастните някой свои постъпки
18. Наивните простаци сами заслужават да ги лъжат
19. Само неочакваните обстоятелства и чувството за опасност ми позволяват
истински да изразя себе си
20. Страхувам се от всяка мръсотия, тя предизвиква в мен силно отвращение.

115
 Ключ към процедурата за отчитане на резултатите. При съвпадение с ключа се
присъжда един бал. По количеството събрани балове се определя степента на
склонност към пренебрегване на социалните норми и правила.

Ключ: Отговори „ДА“ на съждения: 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19

Отговори „НЕ“ на съждения: 1, 2, 13, 16, 20

Резултати:

0-4 бала –ниско ниво на склонност към преодоляване на соц. норми и правила

5-15 бала - средно ниво на склонност към преодоляване на соц. норми и правила

16-20 бала – високо ниво на склонност към преодоляване на соц. норми и правила

Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

1 да не 11 да не

2 да не 12 да не

3 да не 13 да не

4 да не 14 да не

5 да не 15 да не

6 да не 16 да не

7 да не 17 да не

8 да не 18 да не

9 да не 19 да не

10 да не 20 да не

116
 Тест за личностни акцентуации на Леонхард- Шмишек

Инструкция: Пред вас са въпроси, на които да отговорите в листа за отговори. Ако

отговорът Ви е „да“, поставете знак „х“ върху съответния номер на отговора, ако
отговорът е „не“- същият знак върху него.
Благодарим Ви!

1. Настроението Ви най-често ясно и непомрачено ли е?

2. Чувствителни ли сте към ограничения, обиди?
3. Лесно ли се разплаквате?
4. След завършването на някаква работа съмнявате ли се в качеството на нейното
изпълнение и стремите ли се да проверите правилно ли е било направено всичко?
5. Бяхте ли в детството си толкова смел, колкото Вашите връстници?
6. Имате ли колебания на настроението: от много весело до много тъжно?
7. Когато сте сред група хора, обичате ли да бъдете център на вниманието?
8. Имате ли дни, в които без всякакъв повод изпадате в недоволно-раздразнително
настроение?
9. Вие сериозен човек ли сте?
10. В състояние ли сте да се впечатлявате, да се възхищавате?

11. Предприемчив ли сте?

12. Бързо ли забравяте за причинена на някого обида?

13. Мекушав ли сте?

14. Когато пускате писмо в пощенската кутия, проверявате ли дали то е паднало в

кутията?
15. Стараете ли се да бъдете, в работата си един от добрите заради своето

честолюбие?
16. В детството си страхували ли сте се от бури и кучета?

17. Хората считат ли Ви за малко педантичен?

18. Вашето настроение зависи ли от външни причини?

19. Обичат ли Ви всички Ваши познати?

20. Склонни ли сте понякога към вълнения и вътрешни безпокойства?

21. Вашето настроение обикновено малко подтиснато ли е?

22. Случвало ли Ви се е да ридаете, преживявайки тежко нервно сътресение?

23. Трудно ли Ви е дълго време да се намирате на едно място?

117
24. Когато по отношение на Вас се проявява несправедливост, отстоявате ли

енергично своите интереси?

25. Можете ли да заколите пиле?

26. Дразни ли Ви, ако пердето или покривката ма масата висят накриво, стремите ли

се да ги оправите веднага?
27. В детството си страхували ли сте се да оставате сам/а/ вкъщи?

28. Имате ли безпричинни колебания в настроението?

29. Един от най-добрите ли сте по професионални качества?

30. Лесно ли изпадате в гняв?

31. Способен ли сте да бъдете закачливо-весел?

32. Имате ли състояния, когато сте преизпълнени със щастие?

33. Можете ли директно да изразите мнението си пред някого за самия него?

34. Способен ли сте да развличате останалите и да бъдете душата на компанията?

35. Страхувате ли се от кръв?

36. С радост ли се захващате за работа, изискваща голяма лична отговорност?

37. Застъпвате ли се за хора, по отношение на които е допусната несправедливост?

38. Притеснявате ли се. когато Ви се налага да слезете в тъмно мазе, да влезете в

празна и неосветена стая?

39. Предпочитате ли работа, изискваща търпеливост и прилежание, пред работа с

бързи и лесни резултати?

40. Общителен човек ли сте?

41. С удоволствие ли декламирахте стихове в училище?

42. Животът струва ли Ви се тежък?

43. Като дете бягали ли сте от къщи?

44. Случвало ли Ви се е така да се разстроите заради някакъв конфликт или кавга, че

да не сте в състояние да отидете на работа, училище?

45. Можете ли да кажете, че даже при неуспех не губите чувство за хумор?

46. Стараете ли се да се сдобрите с този, когато сте обидили, правите ли Вие първата

крачка?
47. Обичате ли животни?

48. Случвало ли Ви се е, като излезете от къщи, да се върнете, за да проверите дали не

се е случило нещо?
49. Спохождат ли Ви мисли, че с Вас или с Ваши близки нещо ще се случи?

50. Смятате ли, че настроението Ви понякога се променя в зависимост от времето?

118
51. Трудно ли Ви е да се представяте на сцена или да говорите пред голяма

аудитория?
52. Можете ли ако някой Ви разсърди, да се сбиете?

53. Харесва ли Ви да сте сред хора?

54. Можете ли вследствие на разочарование да изпаднете в отчаяние?

55. Харесва ли Ви организаторската работа?

56. Упорит ли сте в преследване на целите си, въпреки появилите се множество

препятствия?
57. Може ли трагичен филм така да Ви развълнува, че да се просълзите?

58. Случва ли Ви се да не можете да заспите, защото мислите за ежедневните си

грижи или за бъдещите проблеми?

59. Подсказали ли сте в училище, давали ли сте да преписват от Вас?

60. Страхувате ли се. ако се налага да минете нощем през гробищата?

61. Грижите ли се за това в дома Ви всяко нещо да си е на мястото?

62. Случвало ли Ви се е да си легнете с добро настроение, а да станете с лошо?

63. Лесно ли се приспособявате към нова ситуация?

64. Страдате ли от главоболие?

65. Често ли се смеете?

66. Можете ли да се отнасяте към хора, които смятате за кръгла нула, така, че те да не

забележат това?
67. Смятате ли себе си за енергичен, предприемчив човек?

68. Много ли преживявате заради несправедливостта?

69. Обичате ли природата?

70. На излизане от къщи или преди лягане проверявате ли дали е заключена вратата и

изключена ли е печката?
71. Плах, нерешителен /а/ човек ли сте?

72. Настроението Ви променя ли се под влияние на алкохола?

73. Участвали ли сте и участвате ли и сега в любителски спектакли, в драматичен

състав?
74. Изпитвате ли понякога влечение към нещо загадъчно, привлекателно, неизвестно?

75. Отнасяте ли се към бъдещето песимистично?

76. Имате ли резки преходи на настроението от голяма радост към дълбока тъга?

77. Умеете ли при общуване с хора да създавате определено настроение?

78. Дълго ли запазвате чувството на гняв, досада?

119
79. Преживявате ли дълго време скръбта на други хора?

80. Преписвали ли сте в ученическите си години страницата заради задраскано или

изцапано?
81. Може ли да се каже, че се отнасяте към хората по-скоро предпазливо

/недоверчиво/, отколкото доверчиво?

82. Често ли имате нощни кошмари?

83. Представяте ли си понякога, че можете да се хвърлите под колелата на

преминаващ влак, или, ако стоите пред отворен прозорец, че можете да скочите
през него?
84. Развеселявате ли се в обкръжението на весели хора?

85. Умеете ли да се отвлечете от гнетящи Ви проблеми?

86. Извършвате ли под влияние на алкохола внезапни, импулсивни постъпки?

87. В разговор по-скоро лаконичен ли сте, отколкото многословен?

88. Бихте ли могли, играейки в спектакъл, така да се вживеете в ролята, че да

забравите, че сте друг човек?

120
 Лист за отговори
Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:
1 да не 23 да не 45 да не 67 да не

2 да не 24 да не 46 да не 68 да не

3 да не 25 да не 47 да не 69 да не

4 да не 26 да не 48 да не 70 да не

5 да не 27 да не 49 да не 71 да не

6 да не 28 да не 50 да не 72 да не

7 да не 29 да не 51 да не 73 да не

8 да не 30 да не 52 да не 74 да не

9 да не 31 да не 53 да не 75 да не

10 да не 32 да не 54 да не 76 да не

11 да не 33 да не 55 да не 77 да не

12 да не 34 да не 56 да не 78 да не

13 да не 35 да не 57 да не 79 да не

14 да не 36 да не 58 да не 80 да не

15 да не 37 да не 59 да не 81 да не

16 да не 38 да не 60 да не 82 да не

17 да не 39 да не 61 да не 83 да не

18 да не 40 да не 62 да не 84 да не

19 да не 41 да не 63 да не 85 да не

20 да не 42 да не 64 да не 86 да не

21 да не 43 да не 65 да не

22 да не 44 да не 66 да не

Д= М= П= В= Т= Е= Ц= Хт =

121
 Ключ към теста

При съвпадение на отговора с ключа се присъжда 1 точка, която се

приобщава към сумата на резултатите по отделния тип акцентуация.

Типове № Отговори с Отговори Сума за

акцентуации умножение
„ +“ с„-“

Демонстративен 7,19,22,29,41,44,63,66 № 51 сумата от точките

х2
73,83,88

Затъващ, 2,15,24,34,37,56,68,78,81 № сумата от точките

недоверчив 12,46,59 х2

Педантичен 4,14,17,26,39,48,58,61,70, № 36 сумата от точките

80,83 х2

Импулсивен 8,20,30,42,52,64,74,86 сумата от точките

х3

Хипертимен 1,11,23,33,45,55,67,77 сумата от точките

х3

Дистимен 9,21,43,75,87 сумата от точките

х3

Тревожно, 16,27,38,49,60,71,82 №5 сумата от точките

страхлив х3

Афективно, 10,32,54,76 сумата от точките

екзалтиран х6

Емотивен 3,13,35,47,57,69,79 № 25 сумата от

точките х 3

Циклотимен 6,18,28,40,50,62,72,84 сумата от

точките х 3

122
 Акцентуацията е изявена при сума по-голяма от 19 точки по отделния тип.
При сума от 15 до 19 точки личността има тенденция към определен тип
акцентуация. Нормата е до 12 точки.

Интерпретация на резултатите:

Анализирайки присъствието на акцентуираните черти в поведението на личността

Карл Леонхард описва няколко типа акцентуирани личности. 45
1. Хипертимен тип личност. Тя се характеризира с доминирано повишено
настроение, общителност, притежава изразителна мимика, насочва се към различни
дейности, недостатъчно е изпълнителна. Този тип личност привлича околните със своя
оптимизъм и инициативност, но същевременно проявява лекомислие, склоност към
аморални постъпки и раздразнителност. Не понася дисциплината, самотата и еднооб-
разието в работата.
2. Дистимен тип личност. При нея доминира песимистичното настроение и
затова вижда предимно мрачните страни от живота. Отличава се с пасивност,
индивидуализъм, забавено мислене.Същевременно е сериозна, добросъвестна с
чувство за справедливост. Не е конфликтна и оценява приятелството. Хората от този
тип се отличават с лабилност на настроението под влияние на външни стимули и със
слабост на волевите усилия. За тях е характерно песимистично отношение към
бъдещето, занижена самооценка, а така също и ниска контактност, конкретност в
разговорите, даже мълчаливост.
3. Циклотимен (афективно-лабилен) тип. Типични за този тип личност са чес-
тите промени в настроението. Когато е с повишено настроение е общителна и
поведението и е сходно с хипертимния тип. При потиснато настроение е затворена и
поведението и е сходно с дистимния тип.
4. Импулсивен (възбудим) тип личност. Тя се отличава с импулсивни реакции,
недостатъчна управляемост, отслабен контрол над влеченията и подбудите. За нея са
характерни повишена импулсивност, инстинктивност, грубост, гневливост, склонност
към търкания и конфликти, в които се явява като активна, провокираща страна.
Раздразнителна, нетърпелива, често сменя мястото си на работа, неприспособима е

45
Пак там

123
към колектива. Отличава се с ниска контактност в общуването, прибързаност на
вербалните и невербални реакции.
5. Затъващ тип личност. Тя се характеризира с особена устойчивост на
афективните си състояния, както и с това, че е злопаметна, подозрителна, ревнива,
честолюбива. Умерено общителна, при конфликти става активната страна и е склонна
към нравоучения.
6. Педантичен тип личност притежаваща ригидност и инертност на психичните
процеси. Тя дълго преживява травмиращи събития. В конфликти встъпва рядко, по-
скоро се оказва пасивната страна, отколкото активната. В същото време твърде силно
реагира при нарушаване на определен порядък. Пунктуална, акуратна,особено
внимание тя отделя на чистотата и порядките. Отличава се с добросъвестност и
склонност точно да следва плана си.
7. Тревожен (боязлив) тип личност, която се отличава с неувереност в себе си,
поддаване на унижения и неприятни шеги. Същевременно е дружелюбна,
неконфликтна, изпълнителна и самокритична. За хората от този тип е свойствена
понижена контактност, минорно настроение, подчиняемост, плашливост, неувереност
в себе си, изолираност, страх, предпазливост, липса на инициативност.Самооценката
им е пословично ниска, като непрекъснато търсят и се нуждаят от подкрепата на
другите.
8. Емотивен тип личност, отличаваща се с особена чувствителност и сълзливост.
Тя предпочита да общува с ограничен кръг от хора, с които има добри отношения. Не
предизвиква конфликти, но лесно се обижда, като същевременно се старае да не показва
обидата си на околните. Привлича околните с доброта, състрадателност, чувство за
дълг, изпълнителност.
9. Демонстративен тип личност. Тя е общителна, жадна за лидерство и похвали.
Самоуверена и с високи претенции, тя е склонна към интриги и стимулира конфликти.
Същевременно притежава артистичност, способна е да привлича околните с
нестандартните си постъпки и мислене. Характеризира се с повишена способност към
сближаване, жизненост и подвижност. Притежава патологични способности към
сближаване и затова може изцяло да забрави това, което не желае да знае. Това я
изобличава много често в използването на лъжа. Обикновено лъже с невинно лице,
тъй като това, за което говори в момента, за нея е истина. Очевидно е, че вътрешно тя
не осъзнават своите лъжи или ако ги осъзнава, то е повърхностно и без съответните
угризения на съвестта. Способна е да се увлича по необичайни мисли и постъпки.

124
 10. Екзалтираният тип личност се отличава с общителност, многословност,
влюбчивост.Тя се отнася с искрено внимание към околните, но обича да спори, без да
създава конфликти. Настроенията и са кратковременни и лесно се поддава на паника.

125
 Тест за диагностика на междуличностните отношения на Тимоти Лири

Инструкция: Пред Вас е въпросник, съдържащ различни характеристики.

Внимателно прочетете всяко съждение и помислете съответства ли то на вашата
представа за себе си. Ако отговорът Ви е “ДА” в бланката за отговори, предназначена
за тяхната регистрация, поставете знака “х” в съответстващия номер по ред от
цифрите в мрежата. Ако отговорът Ви е “НЕ” не поставяйте никакви знаци.
Отговаряйте максимално откровено.
Благодарим Ви!
1. Другите мислят за мен благосклонно.
2. Аз правя впечатление на околните.
3. Аз умея да се разпореждам, да командвам.
4. Аз умея да настоявам на своето.
5. Аз притежавам чувство за собствено достойнство.
6. Аз съм независим.
7. Способен съм сам да се грижа за себе си.
8. Мога да проявявам безразличие.
9. Способен съм да бъда суров.
10. Смятам че съм строг, но справедлив.
11. Мога да бъда искрен.
12. Критичен съм към другите.
13. Обичам да си поплаквам.
14. Често съм печален.
15. Способен съм да проявявам недоверие.
16. Често се разочаровам.
17. Способен съм да бъда критичен към себе си.
18. Способен съм да призная грешката си.
19. Охотно се подчинявам.
20. Аз съм отстъпчив.
21. Аз съм благороден човек.
22. Възхищавам се и съм склонен да подражавам.
23. Аз съм уважителен.

126
24. Търся одобрението на другите.
25. Способен съм към сътрудничество и взаимопомощ.
26. Стремя се да бъда сговорчив с другите.
27. Аз съм дружелюбен и доброжелателен.
28. Аз съм внимателен и ласкав с другите.
29. Деликатен съм.
30. Ободряващ съм в компания.
31. Отзивчив съм към призивите за помощ.
32. Безкористен съм към другите.
33. Способен съм да предизвиквам възхищение.
34. Ползвам се с уважението на другите.
35. Притежавам таланта на ръководител.
36. Обичам отговорността.
37. Уверен съм в себе си.
38. Самоуверен и напорист съм.
39. Аз съм делови и практичен.
40. Обичам да се съревновавам.
41. Непоколебим и твърд съм, когато е необходимо.
42. Неумолим съм, но безпристрастен.
43. Раздразнителен съм.
44. Аз съм открит и праволинеен.
45. Не търпя да ме командват.
46. Скептичен съм.
47. Трудно мога да направя впечатление.
48. Докачлив и педантичен човек съм.
49. Лесно се смущавам.
50. Неуверен съм в себе си.
51. Лесно отстъпвам.
52. Аз съм скромен.
53. Често прибягвам към помощта на другите.
54. Почитам авторитетните хора.
55. Охотно приемам съвети.
56. Доверчив съм и се стремя да радвам другите.
57. Винаги съм любезен с околните.

127
58. Високо ценя мнението на околните.
59. Аз съм общителен и отстъпчив.
60. Аз съм добросърдечен.
61. Аз съм добър и уверен.
62. Аз съм нежен и сърдечен.
63. Обичам да се грижа за другите.
64. Аз съм безкористен и щедър.
65. Обичам да давам съвети.
66. Правя добро впечатление на знаещ човек.
67. Имам вид на началник.
68. Аз съм властен.
69. Обичам да се хваля.
70. Аз съм надменен и самодоволен.
71. Мисля само за себе си.
72. Аз съм хитър и пресметлив.
73. Нетърпим съм към грешките на другите.
74. Пресметлив съм.
75. Откровен човек съм.
76. Често съм недружелюбен.
77. Аз съм злобен.
78. Аз съм жалостив.
79. Аз съм ревнив.
80. Дълго помня обиди.
81. Склонен съм към самообвинение.
82. Затворен съм.
83. Аз съм безинициативен човек.
84. Аз съм кротък.
85. Аз съм зависим, не проявявам самостоятелност.
86. Обичам да се подчинявам.
87. Предоставям инициативата на другите.
88. Лесно попадам в затруднено положение.
89. Лесно се поддавам на влиянието на другите.
90. Готов съм да се доверя на всеки.
91. Благосклонен съм към всеки.

128
92. Симпатизирам на всички.
93. Прощавам всичко.
94. Изпълнен съм с прекалено самочувствие.
95. Великодушен съм и търпим към недостатъците на другите.
96. Стремя се да покровителствам.
97. Стремя се към успех.
98. Очаквам възхищение от всеки.
99. Обичам да се разпореждам с другите.
100.Деспотичен съм.
101.Оценявам хората по ранга им, а не по личните качества.
102.Обичам славата.
103.Егоистичен съм.
104.Аз съм хладен и безсърдечен.
105.Аз съм язвителен и се подигравам на другите.
106.Аз съм злобен и жесток.
107.Често се гневя.
108.Аз съм безчувствен и равнодушен.
109. Злопаметен съм.
110.Пронизан съм от противоречия.
111.Аз съм упорит.
112.Аз съм недоверчив и подозрителен.
113.Аз съм плах и неуверен.
114.Аз съм студен човек.
115.Отличавам се с готовността си да се подчинявам.
116.Понякога си мисля, че съм мекотело.
117.Почти никога и на никого не възразявам.
118.Понякога съм нахален.
119.Обичам да се грижат за мен, да ми опекунстват.
120.Прекалено съм доверчив.
121.Стремя се да спечеля благоразположението на другите.
122.Съгласявам се с всеки.
123.Винаги съм дружелюбен.
124.Обичам всички.
125.Прекалено съм снизходителен към околните.

129
126.Старая се да утеша всеки.
127. Грижа се за другите.
128. Преча на хората с прекалената си доброта

Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

I II III IV

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48

65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80

97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112

V VI VII VIII

17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64

81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96

113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128

Дм = Др =

130
 Интерпретация на резултатите:

В структурата на методиката стой анализът на поведението на изследваното

лице в системите от междуличностни отношения чрез анализирането му по двете
основни оси: доминиране-подчинение и дружелюбие-враждебност (агресивност).
Показателите по двата основни фактора доминиране (Dm) и дружелюбие (Dr) се
изчисляват по специална формула, която включва аритметическо пресмятане на
резултатите от определени октанти.
Dm = ( I -V) + 0,7 ( VIII + II – IV – VI )

Dr = ( VII – III ) + 0,7 ( VIII – II - IV + VI )

Психограма

Доминиране
I VIII
16

12

II 8 VI

4
Враждебност

Дружелюбие

16 12 8 4 4 8 12 16

8 VI
III
12

16
IV V
Подчинение

131
 Октант І. Авторитарен тип междуличностни отношения.
13– 16 т. Диктаторски стил на поведение и изказване, черти на деспотичен
характер, тип силна личност, която иска да лидира навсякъде. Обича да наставлява
всички околни, да ги поучава, струми се във всичко да се основава на своето мнение,
не умее да приема съвети. Околните забелязват тази властност, но я приемат.
9-12 т. Доминиращ, енергичен, компетентен и авторитарен лидер. Човек
успяващ в делата си, обичащ да дава съвети и изискващ уважение към себе си.
Проявява нетърпимост към критика и надценяване на собствените възможности.
0– 8 т. Уверен в себе си човек, но не обезателно лидер, упорит и настойчив.
Умее да бъде добър съветник, наставник и организатор, притежава свойства на
ръководител.

Октант ІІ. Егоистичен тип междуличностни отношения.

13–16 т. Стреми се да бъде над всички, но едновременно е встрани от тях.
Самовлюбен, пресметлив, независим и себелюбив. Прехвърля трудностите на
околните, но сам се отнася към тях отчуждено.
9-12 т. Докачлив и самодоволен. Проявява тенденция към демонстриране на
собствено, оценено като по-различно мнение от повечето хора. Заема самостоятелна
позиция в групата.
0-12 т. Наличие на егоистични черти, ориентация на себе си, склонност към
съперничество. Стил на междуличностни отношения от увереност, независимост, до
склонност към съперничество, самодоволство с изразено чувство за собствено
превъзходство над околните.

Октант ІІІ. Агресивен тип междуличностни отношения.

13 – 16 т. Твърд и враждебен по отношение на околните, рязък в изказванията
си. Силно изразена агресивност, която може да доведе до асоциално поведение.
Настойчив в постигането на целите си.
9-12т. Взискателен, праволинеен, откровен, строг и рязък в оценките на
другите, непримирим, склонен във всичко да обвинява околните, присмехулник,
ироничен, раздразнителен. Недружелюбен, несдържан, избухлив.
0–8т. Упорит, настойчив, енергичен, настоятелен, искрен, непосредствен,
праволинеен.

132
 Октант ІV. Подозрителен тип междуличностни отношения.
13–16т. Чужд на враждебността и злобата, подозрителен, обидчив, склонен към
съмнение във всичко, злопаметен, постоянно се жалва на всеки. Бързо се обижда,
склонен е към самокритика и недоволство от себе си.
9-12т. Критичен, изпитва затруднения в интерперсоналните контакти, поради
подозрителност и страх от лошо настроение, затворен, скептичен, разочарован в
хората, потаен, проявява негативизма си във вербална агресия.
0–8т. Критичен по отношение на всички социални явления и околни хора.
Реалистичност в разсъжденията и постъпките, скептицизъм и отсъствие на
конформизъм.

Октант V. Подчиняем тип междуличностни отношения.

13–16 т. Покорен, склонен към самоунижение, слабоволен, склонен да
отстъпва за всичко и на всички. Винаги поставя себе си на последно място и се
осъжда, приписва си вина, стреми се да потърси опора в някой по-силен. Пасивен и
страхлив в контактите си.
9-12т. Затворен, кротък, лесно се смущава, склонен да се подчинява на по-
силния, без да отчита ситуацията. Покорен и самообвиняващ се.
0–8т. Скромен, муден, отстъпчив, мек, емоционално сдържан, способен да се
подчинява. Няма собствено мнение, послушно и честно изпълнява своите
задължения.

Октант VІ. Зависим тип междуличностни отношения.

13–16т. Силно неуверен в себе си, има натрапливи страхове и опасения,
страхува се по всякакъв повод, затова зависи изцяло от другите, от чуждото мнение.
Проява на свръхконформизъм.
9-12т. Послушен, боязлив, безпомощен. Не умее да се съпротивлява, искрено
вярва че другите винаги са прави.
0–8т. Конформен, мек, очакващ помощ и съвети, доверчив, склонен към
възхищение на околните, вежлив. Търсещ постоянно доверие от стана на околните и
тяхното признание.

Октант VІІ. Дружелюбен тип междуличностни отношения.

133
 9–16 т. Дружелюбен е любезен към всички, ориентиран на приемане и
социално одобрение. Стреми се да удовлетвори изискванията на всички, без отчитане
на ситуацията. Ориентиран е към целите на микрогрупата, има развити механизми за
стесняване и притискане, емоционално лабилен. Стреми се да бъде добър за всички,
без отчитане на ситуацията.
0–8 т. Склонен към сътрудничество, кооперация, гъвкав и компромисен при
решаването на проблеми и в конфликтни ситуации. Стреми се да бъде съгласен с
мнението на околните, съзнателно конформен, следващ правилата, условностите и
добрия тон в отношенията с околните. Инициативен, ентусиаст в достиженията на
групата, стреми се да помага. Желае да е център на вниманието, заслужава и търси
признание и любов, общителен, проявява топлота и дружелюбие в отношенията.
Склонен към сътрудничество, кооперация, гъвкав и компромисен при решение на
проблеми в конфликтна ситуация.

Октант VІІ. Алтруистичен тип междуличностни отношения.

9–16 т. Прекалено отговорен, винаги принася в жертва своите интереси,
стреми се да помогне и състрадава на всички. Досаден в своите помощи и прекалено
активен по отношение на околните, безкористен, отзивчив. Неадекватно приема върху
себе си отговорността за другите. Това, обаче може да бъде външна маска,
прикриваща противоположни отношения.
0–8т. Отговорен по отношение на хората, деликатен, мек, проявява
състрадание и симпатия. Проявява загриженост, умее да ободри и успокои околните,
безкористен и отзивчив в отношенията си с хората. Добър и безкористен.

134
 Тест за изследване на типичните начини на реагиране в конфликтна ситуация
(К.Томас)

Инструкция: Пред Вас са представени 30 двойки твърдения, всяко от които

изразява определен начин на реагиране в конфликтна ситуация. От всеки два варианта
изберете най-типичния за Вас. В случаи, че отговорът Ви е нито А нито Б се
постарайте да доближите мнението си до един ото двата варианта. В листа за отговори
отбележете Вашето мнение чрез поставяне ня знак “Х” в колонката на съответния
номер върху избрания отговор.
Благодарим Ви!

1. А) Понякога аз предоставям на другите отговорността за решаването на

възникнал проблем.
Б) Вместо да преговарям за нещата, за които не сме съгласни, аз наблягам върху
тези неща, за които имаме съгласие.
2. А) Старая се да намеря компромисно решение.
Б) Опитвам се да уредя нещата, отчитайки всички интереси на своя партнъор,
както и своите.
3. А) По принцип настоятелно се стремяда постигна своето.
Б) Опитвам се да успокоя емоциите на другата страна и да запазя нашите
отношения.
4. А) Старая се да намеря компромисно решение.
Б) Понякога жертвам своите желания, заради желанията на другата страна.
5. А) Аз постоянно търся съдействието на другата страна при изработване на
решение на даден проблем.
Б) Старая се да направя всичко възможно, за да избегна ненужните напрежения.
6. А) Старая се да избегна неприятностите.
Б) Старая се да постигна своето на всяка цена.
7. А) Аз се опитвам да отложа решаването на проблем, докато имам достатъчно
време да го обмисля.
Б) Понякога е по-добре да отстъпиш в нещо, за да се сдобиеш с друго.
8. А) Обикновено упорито се стремя да постигна своето.
Б) Опитвам се да разкрия всички проблеми и интереси.

135
9. А) Мисля, че не винаги си заслужава да се вълнуваш за някякви си разногласия.
Б) Полагам всички усилия, за да постигна своето.
10. А) Твърдо се стремя да постигна своето.
Б) Опитвам се да намеря компромисно решение.
11. А) Опитвам се веднага да разкрия всички проблеме и интереси.
Б) Старая се да успокоя другия и главно- да запазя нашите отношения.
12. А) Най-често избягвам да заемам позиция, която може да предизвика спор.
Б) Аз се съгласявам с позициите на другата страна, ако тя се съгласи с част от
моите.
13. А) Предлагам компромисно решение.
Б) Употребявам натист, за да постигна своето.
14. А) Аз казвам на другата страна идеите си и питам за нейните.
Б) Опитвам се да представя на другата страна логиката и ползата от моята
позиция.
15. А) Старая се да успокоя другия и да съхраня нашите отношения.
Б) Старая се да направя всичко необходимо, за да езбегна напрежението.
16. А) Опитвам се да нараня чувствата на другия.
Б) Обикновено се опитвам да убедя другия в предимствата на моята позиция.
17. А) Твърдо преследвам поставените си цели.
Б) Опитвам се да направя необходимото, за да се избегнат напрежения.
18. А) Ако другата страна ще бъде доволна, аз я оставям да поддържа възгледите си.
Б) Аз се съгласявам с част от позициите на другата страна, ако тя се съгласи с
част от моите.
19. А) Опитвам се веднага да разкрия всички проблеми и интереси.
Б) Опитвам се да отложа разглеждането на проблема, докато имам достатъчно
време да го премисля.
20. А) Опитвам се незабавно да преодолея нашите разногласия.
Б) Аз се опитвам да намеря справедлива комбинация от печалби и загуби и за
двете страни.
21.А) Когато започвам преговори, аз се опитвам да взема впредвид желанията на
другата страна.
Б) Винаги съм склонен открито да обсъждам проблемите.
22. А) Опитвам се да намеря позиция, която да е средна между моята и тази на
другата страна.

136
 Б) Аз винаги отстоявам своята позиция.
23. А) По ринцип се старая да удовлетворя желанията на всеки от нас.
Б) Понякога оставам на другите отговорността за решаването на проблема.
24. А) Ако позицията на другата страна е очевидно твърде важна за нея, аз я оставям
да осъществи желанията си.
Б) Старая се да убедя другата страна да се съгласи на компромис.
25. А) Опитвам се да покажа на другата страна логиката и ползите от моята позиция.
Б) Когато започвам преговори, аз се опитвам да взема впредвид желанията на
другата страна.
26. А) Аз предлагам компромисни решения.
Б) Почти винаги се стремя да удовлетворя интересите и на двама ни.
27. А) Най-често се стремя да избягвам споровете.
Б) Ако другата страна ще бъде доволна, аз я оставям да поддържа възгледите си.
28. А) Обикновено настоятелно се стремя да постигна своето.
Б) В повечето случаи търся помощта на другата страна при изработването на
решение.
29. А) Предлагам компромисни решения.
Б) Смятам, че не си струва да се притеснявам заради възникнали разногласия.
30. А) Аз се опитвам да не нараня чувствата на другата страна.
Б) Аз винаги споделям проблема с другата страна, за да можем заедно да го
решим.

137
 Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

1. А Б
2. А Б
3. А Б
4. А Б
5. А Б
6. А Б
7. А Б
8. А Б
9. А Б
10. А Б
11. А Б
12. А Б
13. А Б
14. А Б
15. А Б
16. А Б
17. А Б
18. А Б
19. А Б
20. А Б
21. А Б
22. А Б
23. А Б
24. А Б
25. А Б
26. А Б
27. А Б
28. А Б
29. А Б
30. А Б

Сп =
Ст =
К =
Из =
Пр =

138
 Ключът за сравнение на получените данни е представен в таблицата по-долу.

Съперничество Сътрудничество Компромис Избягване Приспособяване

№
1. А Б
2. Б А
3. А Б
4. А Б
5. А Б
6. Б А
7. Б А
8. А Б
9. Б А
10. А Б
11. А Б
12. Б А
13. Б А
14. Б А
15. Б А
16. Б А
17. А Б
18. Б А
19. А Б
20. А Б
21. Б А
22. Б А
23. А Б
24. Б А
25. А Б
26. А Б
27. А Б
28. А Б
29. А Б
30. Б А

Всеки един от начините на реагиране в конфликтна ситуация характеризира

различна типология на поведение, която може да се разглежда като индивидуален
стил.
Съперничеството характеризира прояви на асертивен и несътрудничащ стил
на поведение. Този, който го прилага преследва приоритетно собствените си интереси
за сметка на тези на другата страна в конфликтното противопоставяне. Ориентацията
за решаване на конфликта е употребата на сила, прилагане на всички достъпни
средства за достигане на поставените цели. Те включват прилагане на власт,

139
принуда, натиск върху противниковата страна. Ситуацията се възприема като
значима, съществува силен стремеж за победа и отхвърляне на възможността за
поражение. Твърдата позиция включва употребата на аргументи и упорито
отстояване на личната позиция. Човекът, който прилага този начин на реагиране е с
непримирим антагонизъм към другите участници в конфликта в случай, че те открито
му се противопоставят.
Сътрудничеството като стил на поведение се определя като асертивен и
сътрудничащ стил. То предполага стремеж за реализиране на съвместни действия с
другата страна за решаване на конфликта, за търсене на общо за двете страни
решение, което да удовлетворява техните интереси. При процеса на сътрудничество
проблемът довел до конфликтно противопоставяне се разглежда задълбочено, за да се
открият разминаванията в интересите и се потърси алтернатива, която да ги
удовлетвори. Сътрудничеството между страните е опит да се открият и анализират
несъгласията и да се разбере от двете страни мнението на всяка от тях. В този случай
несъгласията се “размиват” и желанието на страните е да се постигнат решения, които
не водят до борба. Вземането на решение предполага удовлетворяване на очакванията
на страните, но не изключва намаляване защитата на собствените цели. Откритият
обмен на идеи, мнения и предложения създава възможност за процес на позитивно
взаимодействие, което липсва при другите стилове. Ако опонентите имат време и
решението на проблема е от съществено значение за двете страни процесът на
сътрудничество може да продължи по-дълго време, което се използва за
конструктивност в процесите на общуване между участващите страни.
Компромисният стил е междинно звено и е “нещо средно между
асертивност и сътрудничество” в конфликтната ситуация. При него целта е да се
намери своевременно, взаимноприемливо решение, което частично удовлетворява и
двете страни. Този стил се определя още като проява на съревнователен и
приспособяващ стил. При него човек се отказва от повече неща, отколкото при
съперничащия, но същевременно от по-малко неща, отколкото при отбягващия.
Обръщането към проблема е по-директно, но не се анализира задълбочено.
Компромисният стил е свързан със споделяне на различията, обмяна на отстъпки или
търсене на бърза позиция, която трябва да се приеме поради недостатъчност на време.
Взаимните отстъпки раждат промеждутъчни решения, които за момента
удовлетворяват двете страни, тъй като никой не печели, но и никой не губи. Стилът
успешно се прилага при хора с еднакви статусни позиции или при хора, които имат

140
взаимно изключващи се интереси и решението, което трябва да вземат е “добро” и за
двете страни, тъй като ги устройва за определен период от време.
Избягването е неасертивен и несътрудничащ стил на поведение. Човекът,
който го използва като начин на реагиране в конфликтна ситуация не преследва
непосредствено удовлетворяване на своите интереси и тези на другата страна. Той не
се опитва да се справи с конфликта, а се стреми да се отдръпне от проблема за
настоящия момент и да го отложи. Избягването се свързва и с отстъпчивост и не
предполага проява на активност. Решението, което се взима е по-скоро отлагане на
конфликта във времето и поради това той преминава в скрита форма. Не се знае колко
ще продължи и дали някога ще се реши. Избягването, като начин на реагиране има
две страни: избягване на възможността конфликтната ситуация да прерасне в
конфликт или избягване на конфликтното противопоставяне поради неувереност или
несигурност в аргументите. Отстъпчивостта е характеристика, която повече се отнася
до желанието за отдръпване от ситуацията, която съдържа заплаха за една от страните
в конфликта.
Приспособяващият се стил е неасертивен и сътрудничащ. При него човек
пренебрегва собствените си интереси, за да задоволи интересите на другата страна.
Той може да се оцени като форма на безкористна щедрост или безотговорност. Човек,
които прилага този начин на реагиране в конфликтна ситуация се подчинява на
изискванията на другата страна, дори когато не ги предпочита. Важно за
насочеността на поведението е съхранението или възстановяването на благоприятни
отношения с опонентите по пътя на изглаждане на разногласията за сметка на
собствените интереси. Този начин на реагиране се прилага и когато участието на
човек в конфликта не е голямо и предметът на разногласията е по съществен за
другата страна, отколкото за него. Такова поведение показва, че ситуацията не е
личностно значима или опасна. По-важно е да се съхранят добрите отношения с
опонента, отколкото да се отстояват собствените интереси, тъй като шансовете за
победа са минимални. Приспособяването води до “заглаждане” на конфликта, но не и
до неговото решение.
Отчитайки факта, че решението на конфликтната ситуация и конфликта
предполага отстраняване на причините, които са ги породили, може да се направи
извода, че само стилът на сътрудничество реализира тази цел изцяло. При избягването
и приспособяването решението на конфликта се отлага за неопределено време.
Компромисът само частично води до разрешение на конфликтното противопоставяне,

141
тъй като остава достатъчно голяма зона за взаимни отстъпки, а изцяло причините не
се отстраняват. При противопоставянето и сътрудничеството конфликтът в много
случаи се явява необходимо условие за избор на решение.

142
 Скала за самоуважение на Розенберг (Rosenberg's Self-Esteem Scale)

Самоуважението е субективна оценка на човека за себе си като вътрешно

положителен или отрицателен човек. Към това се отнася и увереността в собствената
ценност, утвърдителния принцип по отношение на правото да живееш и бъдеш щастлив,
комфорт при приемане на мислите , желанията и потребностите, чувството че радостта е
неотнемано право на всеки човек.Въпросникът измерва два независими фактора :
самоунижение и самоуважение ( колкото по-изразено е едното, толкова по –неизразено е
другото) Самоунижението може да бъде следствие от наличие на депресивно състояние,
тревожност, психосоматични симптоми; самоуважението е причина и следствие от
активността в общуването, лидерството, чувството за междуличностна безопасност.
Двата фактора зависят и от отношението на родителите към тестирания в детството му.

Въпросникът съдържа 10 съждения, на които се предлагат четири градации на

отговори, коригирани в балове

Инструкция: Определете доколко сте съгласни или несъгласни с предловените по-

долу твърдения. Предложенията за отговори са:4-напълно съм съгласен;3- съгласен
съм;2- не съм съгласен; 1-абсолютно съм несъгласен.Срещу всяко твърдение поставете
отметка „Х“ под отговора, който отговаря на вашето мнение.

Тестови материал

1. Мисля, че съм достоен за уважение човек, в крайна сметка на по-малко от другите.

2. Винаги съм склонен да се възприемам като неудачник.
3. Мисля, че притежавам редица добри качества.
4. Способен съм да се справям с някои неща не по-зле от другите хора.
5. Струва ми се, че няма с какво особено да се гордея .
6. Мисля, че се отнасям добре със себе си.
7. Като цяло съм доволен от себе си.
8. Бих желал да се уважавам повече.
9. Понякога съвсем ясно чувствам своята безполезност.
10. Понякога си мисля, че за нищо не ме бива.

143
 Лист за отговори

Име, презиме фамилия: Пол:

Дата: Възраст:

1-абсолютно
1.Мисля, че съм достоен за уважение съм
човек, в крайна сметка на по-малко 4-напълно 3- съгласен 2- не съм несъгласен.
от другите. съм съм съгласен
съгласен

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

2.Винаги съм склонен да се съм съм съгласен съм
възприемам като неудачник. съгласен несъгласен.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

3.Мисля, че притежавам редица съм съм съгласен съм
добри качества. съгласен несъгласен.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

4. Способен съм да се справям с съм съм съгласен съм
някои неща не по-зле от другите съгласен несъгласен.
хора.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

5.Струва ми се, че няма с какво съм съм съгласен съм
особено да се гордея . съгласен несъгласен.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

съм съм съгласен съм
6. Мисля, че се отнасям добре със съгласен несъгласен.
себе си.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

съм съм съгласен съм
7. Като цяло съм доволен от себе си. съгласен несъгласен.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

съм съм съгласен съм
8. Бих желал да се уважавам повече. съгласен несъгласен.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

съм съм съгласен съм
9.Понякога съвсем ясно чувствам

144
своята безполезност. съгласен несъгласен.

4-напълно 3- съгласен 2- не съм 1-абсолютно

съм съм съгласен съм
10. Понякога си мисля, че за нищо не съгласен несъгласен.
ме бива.

Ключ за обработка на резултатите от теста

За всеки отговор, съвпадащ със съответния ключ се начисляват баловете.

Преки въпроси -1,3,4,6

Обратни въпроси- 2,5,7,8,9,10 ( при тях баловете са обратни 4=1,3=2,2=3,1=4)

Нивото на самоуважение е равно на сумата от баловете.

Интерпретация

10 – 18 бала – не ви достига самоуважение, то е твърде малко, за всяко лошо

нещо вините себеси, виждате само собствените си недостатъци и обръщате голямо
внимание на слабите си страни, попаднали сте в затвореният кръг на самоунижението,
което не ви позволява сами да си поставяте цели и да постигате успехи.Във всяко
събитие търсите потвърждение на своята нищожност.

18 – 22 бала – вие балансирате между самоуважението и самоунижението,

успехите ви повдигат до небивали висоти и самоуважението ви ескалира, неуспехите
подпомагат ниската ви самооценка и ви „изхвърлят“ в пропастта, мнението ви за себе
си се колебае ту в една ту в друга посока.

23 – 34 бала – вие притежавате самоуважение и можете адекватно да оценявате

своите достойнства и недостатъци, можете да се съгласите с това, че може да не сте
прав, съхранявате уважение към себе си при неуспехи, но сте склонни понякога да се
занимавате със самобичуване за нещо, което не сте могли да предвидите, да
забележите, да предпазите, което не ви позволява да се примирите с това, че то не
може да се промени, не е възможно бързо да се отреагира или да се коригира там,
където има възможност.

35 - 40 бала – вие уважавате себе си като човек, личност, професионалист и

правите всичко, за да продължите да се уважавате и в бъдеще: да се развивате, да се
усъвършенствате в професията, в духовен и интелектуален план, в сферата на
отношенията; умеете да извличате уроци от грешките си и трудните ситуации. Това е
норма, към която си струва да се стремите.

145
 Тест за морално безпокойство на Лоурънс Гуд и Кетрин Гуд

Инструкция: Моля, прочетете поместените по-долу изречения внимателно.В листа

за отговори срещу съответния номер отбележете ,като зачеркнете със знак „Х“ ,
вашето мнение.Ако съответства на написаното поставете знака на отговор „ДА“ , ако
не на отговор „НЕ“. Бъдете максимално искрени и незабравяйте, че няма добри и
лоши отговори.

Благодарим Ви!

1.Често се безпокоя, че не спазвам моралните принципи, които смятам за правилни.

2. Не винаги следвам поведенческите модели, които се проповядват в моята религия.
3. Все си мисля, че съм разочаровал(а) много хора.
4. Не ми е приятно, че понякога показвам гнева си пред хората.

5. Неудобно ми е, че разпространявам клюки.

6. Не се чувствам комфортно, когато използвам специални привилегии.
7. Безпокои ме мисълта, че съм по-щастлив (а) от други хора.
8. Притеснявам се, че не съм ангажиран с основната си дейност.
9. Изпитвам неудобство, че с действията си мога да предизвикам негативни
преживявания у други хора.
10. Струва ми се, че не отделям достатъчно внимание на своите близки.
11. Не ми дава спокойствие мисълта, че съм голям егоист.
12. Изпитвам дискомфорт, че не винаги помагам, когато някой се обърне към мен с
молба за помощ.
13. Безпокоя се, че манипулирам другите, за да постигна целите си.
14. Обвинявам се, че не обичам достатъчно своето семейство.
15. Притеснявам се, че невинаги проявявам дружелюбност.
16. Срамувам се за неща, които не съм извършил(а).

17. Струва ми се, че не правя достатъчно за другите.

18. Не ми е приятно, че проявявам нетърпеливост, когато контактувам с хората.
19. Тревожа се, когато не мога да изпълня дадените обещания.
20. Чувствам неудобство в присъствието на инвалиди.

146
21. Струва ми се, че съм достатъчно благодарен за това, което съм постигнал.
22. Неловко ми е, когато проявявам враждебност към други хора.

23. Не съм спокоен (а) когато не харесвам някого.

24. Напрягам се мислейки, че може неволно да лишавам някого от нещо.
25. Безпокоя се, че в бъдеще може да извърша нещо, от което да се срамувам.
26. Притеснявам се, че не винаги съм искрен(а), когато общувам с другите.
27. Безпокоя се, че правя прибързани преценки за хората.
28. Понякога не сън сигурен (а), дали си струва да продължа да живея.

29. Не винаги съм сигурен (а), че се държа , както трябва.

30. Понякога изпитвам голям страх да не загубя парите или вещите си.
31. притеснявам се, че съм много амбициозен(а).
32. Не ми е удобно, че понякога се държа грубо с другите.
33. Тревожи ме мисълта, че търся удоволствията повече от другите.
34.Страхувам се, че не изпълнявам задълженията си, както трябва.

Обработка на резултатите:

За всеки отговор „ ДА“ се поставя по 1 точка. Резултатите се сумира.

При сума до 8 точки – моралното Ви безпокойство е ниско, проявявате егоизъм или

безразличие към чуждите проблеми.

При сума 9-21 точки Вие показвате разумно отношение към проблемите и
социално отговорно поведение.

При сума над 22 точки Вие се отличавате със засилено морално безпокойство.Не
сте в състояние да се забавлявате и да се радвате на живота. Склонни сте да се
самонаказвате и да водите строг начин на живот. Преживяването на безпокойството
може да Ви лиши от енергия и адекватно реагиране в определени ситуации.

147
 Лист за отговори

Име, презиме , фамилия : Пол:

Възраст: Дата:

1. ДА НЕ 18. ДА НЕ
2. ДА НЕ 19. ДА НЕ
3. ДА НЕ 20. ДА НЕ
4. ДА НЕ 21. ДА НЕ
5. ДА НЕ 22. ДА НЕ
6. ДА НЕ 23. ДА НЕ
7. ДА НЕ 24. ДА НЕ
8. ДА НЕ 25. ДА НЕ
9. ДА НЕ 26. ДА НЕ
10. ДА НЕ 27. ДА НЕ
11. ДА НЕ 28. ДА НЕ
12. ДА НЕ 29. ДА НЕ
13. ДА НЕ 30. ДА НЕ
14. ДА НЕ 31. ДА НЕ
15. ДА НЕ 32. ДА НЕ
16. ДА НЕ 33. ДА НЕ
17. ДА НЕ 34. ДА НЕ

148
 Диагностика на способността за самоконтрол на M.SNIDER

Инструкция: Внимателно прочетете дадените твърдения. Преценете доколко, всяко

от тях, се отнася до Вас. Ако дадено изречение по принцип е валидно за Вас,
зачеркнете с „Х“ отговор да, ако не – с „Х“ отговор НЕ.
Благодарим Ви!

1. Струва ми се, че да подражаваш на другите, е трудно изкуство.

2. И на палячо мога да се преструвам, щом трябва да привлека вниманието или
да забавлявам околните.
3. От мен би се получил нелош актьор.
4. Понякога хората смятат, че аз преживявам много по дълбоко нещата, отколкото е
в действителност.
5. Когато съм в компания, рядко се оказвам център на внимание.
6. В различни ситуации и в общуването си с различни хора, аз често се държа по
съвършено различен начин.
7. Мога да отстоявам само това, в което съм наистина убеден.
8. За да успея в работата и отношенията си с хората, аз се старая да бъда такъв,
какъвто очакват да ме видят.
9. Мога да бъда дружелюбен и с хора , които на понасям.
10. Невинаги съм такъв, какъвто изглеждам.

149
 Лист за отговори

Име, презиме , фамилия : Пол:

Възраст: Дата:

1 Да Не 6 Да Не
2 Да Не 7 Да Не
3 Да Не 8 Да Не
4 Да Не 9 Да Не
5 Да Не 10 Да Не

Обработка на резултатите:

Психологичният въпросник позволява да се оцени степента на самоконтрол в

ситуации на междуличностно общуване. Хората с висок комуникативен контрол
постоянно се самонаблюдават, знаят къде и как да се държат и умеят да управляват
своите емоции.При тях е затруднена спонтанността в самоизразяването. Те не обичат
непрогнозираните ситуации.Хората с нисък комуникативен самоконтрол са по-
непосредствени и открити и имат по-устойчиви представи за себе си.
По една точка се поставя на отговор „не“ на съждения 1,5,7 и отговор „да“на
всички останали.
Диапазон на обяснение на резултатите:
0-3 точки. – ниско равнище на комуникативен контрол.Поведението е устойчиво
и личността не намира за необходимо да го променя, съобразно ситуацията. Способна
е на истинско саморазкритие в общуването с другите хора. Приемат го за „неудобен
човек“ в общуването поради прямотата и.
3-6 точки- средно равнище на комуникативен контрол. Личността е искрена, но
сдържана в емоционалните си прояви. Съобразява поведението си с околните.
7-10 точки- високо равнище на комуникативен контрол. Личността влиза в
разговор, реагира гъвкаво на измененията в ситуацията, чувства се добре и дори може
да предвиди впечатлението, което създава у околните.

150
 Методика за диагностика на склонността към отклоняващо се поведение на
А.Н.Орел 1-16str

Инструкция: Пред Вас са твърдения, които се отнасят до вашия живот, вашия

характер и начин на живот.Прочетете първото твърдение и решете дали то се отнася
за Вас. Ако това е така, в бланката за отговори в квадрата с обозначение „ДА”
поставете кръст. Ако отговорът Ви е отрицателен, то поставете кръст в квадрата с
обозначение „НЕ”. Ако се затруднявате в отговора, постарайте се да изберете такъв
вариант на отговор, който най-близко се доближава до вашето мнение. Така
продължете до края на теста. Помнете, че няма лоши и добри отговори, както и
правилни и неправилни. Отговаряйте внимателно и искрено. При затруднение
прочетете още веднъж инструкцията.

Благодарим Ви!

Тест (мъжки вариант)

1. Предпочитам дрехи с неярки, меки тонове.

2. Случвало ми се е да отложа днешната работа за утре.
3. С лекота бих се записал за участие в каквито и да е бойни действия като
доброволец.
4. Случвало ми се е да се карам с родителите си.
5. Този, който в детството си не се е бил, израства като „мамино синче” и нищо
не може да постигне в живота.
6. Бих се заел с опасна за живота ми работа, ако за нея ми платят добре.
7. Понякога усещам такова силно безпокойство, че не мога да стоя на едно място.
8. Понякога доста се хваля.
9. Ако ми се наложи да стана военен, бих желал да съм летец-изтребител.
10. Ценя внимателните и предпазливи хора.
11. Само слабите и страхливи хора спазват всички правила и закони.
12. Предпочитам работа, свързана с промени и пътешествия.
13. Винаги казвам само истината.

151
14. Ако човек с мярка и без вредни последици употребява възбуждащи и влияещи
на психиката му вещества - това е напълно нормално.
15. Дори и когато се сърдя, се стремя да не ругая.
16. Мисля, че би ми харесало да съм ловец на лъвове.
17. Ако ме обидят обезателно трябва да си отмъстя.
18. Човек трябва да има право да пие толкова, колкото иска.
19. Ако мой приятел закъснее за уговорения ни час, аз запазвам спокойствие.
20. Обикновено ме затруднява работа, която трябва да се свърши в определен срок.
21. Понякога пресичам улицата там където ми е удобно, а не където е определено.
22. Някой социални правила и забрани могат да се отхвърлят ако изпитваш силно
сексуално влечение.
23. Понякога не слушам родителите си.
24. Ако при покупка на автомобил трябва да избера между скорост и безапасност,
бих избрал безопасността.
25. Мисля, че би ми харесало да се занимавам с бокс.
26. Ако мога свободно да избера професия, то бих станал дегустатор на вино.
27. Аз често изпитвам потребност от силни усещания.
28. Понякога ми се иска да си причиня болка.
29. Моето отношения към живота успешно се описва с пословицата „Седем пъти
премери, един път отрежи”.
30. Винаги си купувам билети за обществения транспорт.
31. Имам познати, които са пробвали замъгляващи съзнанието токсични вещества.
32. Аз винаги изпълнявам обещанията си, дори когато не ми е изгодно.
33. Понякога имам желание да изричам груби, обидни думи и изрази като знак за
недоволство.
34. Прави са хората, които в живота си следват пословицата ” Ако желанието е
голямо дори и забраненото е разрешено !”.
35. Случвало ми се е да попадна в сбиване след употреба на алкохол.
36. След поредица оскърбителни, за мен, неуспехи рядко мога да продължа
работата си.
37. Ако в наше време се провеждаха борби на гладиатори, то аз обезателно бих
участвал.
38. Понякога лъжа.
39. Да търпиш болка напук на околните е дори приятно.

152
40. Аз по-скоро ще се съглася с човека, отколкото да споря с него.
41. Ако се бях родил в стари времена, бих станал благороден разбойник.
42. Ако няма друг изход, спорът може да се разреши и с караница.
43. Имало е случаи, в които моите родители или други възрастни са изказвали
безпокойство по повод на това, че съм пил.
44. Облеклото е това, което трябва от пръв поглед да отдели носителя му от
тълпата.
45. Ако във филм няма нито една караница - този филм е лош.
46. Нормално е хората да се стремят към нови необичайни усещания и
преживявания.
47. Понякога на уроците ми е скучно.
48. Ако някой случайно ме блъсне в тълпата, аз обезателно ще поискам от него
извинение.
49. Ако човек ме дразни, аз съм готов да му кажа всичко, което мисля за него.
50. По време на пътешествия и разходки обичам да се отклонявам от обичайните
маршрути.
51. Харесва ми професията на дресировчик на диви зверове.
52. Ако си на кормилото на мотоциклет си струва да караш много бързо.
53. Когато чета детективска книга ми се иска престъпникът да избегне
преследването.
54. Понякога аз просто не мога да сдържа смеха си, когато слушам неприлични
шеги.
55. Аз се старая да избягвам в разговор изречения, които могат да смутят
околните.
56. Аз често се огорчавам от дребни неща.
57. Когато ми възразяват аз се ядосвам и отговарям рязко.
58. Повече обичам да чета за приключения, отколкото за любовни истории.
59. За да получиш удоволствие си струва да нарушиш някой правила и забрани.
60. Обичам да съм в компании в които пиенето и веселието е с мярка.
61. Дразня се, когато видя момичета да пушат.
62. Харесва ми състоянието, което настъпва когато пиеш в приятна компания.
63. Случвало ми се е да имам желание да пия макар и да разбирам, че не е времето
и мястото за това.
64. Цигарата ме успокоява в трудни за мен минути.

153
65. Лесно ми е да накарам другите да се боят от мен и понякога го правя за
забавление.
66. Аз лесно мога със собственета си ръка да накажа престъпник, който
справедливо е наказан със смърт.
67. Удоволствието е главното към което си струва човек да се стреми в живота.
68. Бих желал да участвам в автомобилни състезания.
69. Когато съм в лошо настроение e по-добре да не ме закачат.
70. Когато нямам настроение съм готов пръв да започна караница.
71. Спомням си случаи, когато бях много зъл и чупех първата вещ, която ми
попаднеше под ръка.
72. Аз винаги изисквам околните да уважават моите права.
73. Би ми харесало да скачам с парашут.
74. Хората силно преувеличават вредното въздействие на алкохола и цигарите.
75. Аз рядко отговарям, дори когато някой ме удари.
76. Аз не получавам удоволствие от усещането за риск.
77. Когато човек в разгорещен спор прибягва до използване на сила-това е
нормално.
78. Често не мога да сдържам своите чувства.
79. Случвало ми се е да закъснявам за уроци.
80. Харесват ми компании в които хората клюкарят един за друг.
81. Сексът трябва да заема главно място в живота на младите хора.
82. Често аз не мога да се сдържам в спор, ако някой не е съгласен с мен.
83. Случвало ми се е да не изпълнявам домашните си работи.
84. В действията си аз често се влияя от моментното си настроение.
85. Струва ми се, че не съм способен да ударя човек.
86. Хората справедливо се възмущават когато разберат, че някой престъпник е
останал безнаказан.
87. Случвало ми се е да скривам някой свои постъпки от възрастните.
88. Наивните простаци сами заслужават да ги лъжат.
89. Понякога съм така раздразнен, че чукам с пръсти по масата.
90. Само неочакваните обстоятелства и чувството за опасност ми позволяват да се
проявя пълноцено.
91. Аз бих пробвал някакви опияти, ако твърдо знаех, че те няма да навредят на
моето здраве и няма да ме накажат за това.

154
92. Когато стоя на мост понякога ми се иска да скоча от него.
93. Всякаква мръсотия ме плаши или предизвиква в мен отврашение.
94. Когато съм ядосан ми се иска да ударя някого.
95. Аз мисля, че хората трябва изцяло да се откажат от употребата на спиртни
напитки.
96. Мога при залог, в спор, да се кача на висок фабричен комин.
97. Понякога не мога да се справя с желанието си да причиня болка на други хора.
98. Аз мога след малки предварителни обяснения да управлявам въртолет.

155
 Лист за отговори

Име, презиме , фамилия : Пол:

Възраст: Дата:

1 Да Не 26 Да Не 51 Да Не 76 Да Не

2 Да Не 27 Да Не 52 Да Не 77 Да Не

3 Да Не 28 Да Не 53 Да Не 78 Да Не

4 Да Не 29 Да Не 54 Да Не 79 Да Не

5 Да Не 30 Да Не 55 Да Не 80 Да Не

6 Да Не 31 Да Не 56 Да Не 81 Да Не

7 Да Не 32 Да Не 57 Да Не 82 Да Не

8 Да Не 33 Да Не 58 Да Не 83 Да Не

9 Да Не 34 Да Не 59 Да Не 84 Да Не

10 Да Не 35 Да Не 60 Да Не 85 Да Не

11 Да Не 36 Да Не 61 Да Не 86 Да Не

12 Да Не 37 Да Не 62 Да Не 87 Да Не

13 Да Не 38 Да Не 63 Да Не 88 Да Не

14 Да Не 39 Да Не 64 Да Не 89 Да Не

15 Да Не 40 Да Не 65 Да Не 90 Да Не

16 Да Не 41 Да Не 66 Да Не 91 Да Не

17 Да Не 42 Да Не 67 Да Не 92 Да Не

18 Да Не 43 Да Не 68 Да Не 93 Да Не

19 Да Не 44 Да Не 69 Да Не 94 Да Не

20 Да Не 45 Да Не 70 Да Не 95 Да Не

21 Да Не 46 Да Не 71 Да Не 96 Да Не

22 Да Не 47 Да Не 72 Да Не 97 Да Не

23 Да Не 48 Да Не 73 Да Не 98 Да Не

24 Да Не 49 Да Не 74 Да Не

25 Да Не 50 Да Не 75 Да Не

156
 Женски вариант

1. Аз се стремя в облеклото си да следвам съвременната мода и дори да я

изпреварвам.
2. Понякога отлагам за утре това, което трябва да свърша днес.
3. Ако имах такава възможност, то аз с удоволствие бих отишла да служа в
армията.
4. Случва ми се понякога да се карам с родителите си.
5. За да постигне своето, момичето понякога може и да се бие.
6. Бих се заела с опасна за здравето работа, ако тя е добре платена.
7. Понякога усещам такова силно безпокойство, че не мога да седя на едно място.
8. Понякога обичам да клюкарствам.
9. Харесват ми професии, свързани с риск за живота.
10. Харесва ми, когато моите дрехи и външен вид дразнят по-възрастните хора.
11. Само глупавите и страхливите хора спазват всички правила и норми.
12. Предпочитам работа, свързана с промени и пътешествия, даже ако е опасна за
живота ми.
13. Аз винаги казвам само истината.
14. Ако човек с мярка и без вредни последици употребява възбуждащи и влияещи
на психиката му вещества - това е нормално.
15. Дори и да съм ядосана се старая никого да не обиждам.
16. Аз с удоволствие гледам приключенски филми.
17. Ако ме обидят аз обезателно трябва да си отмъстя.
18. Човек трябва да има право да пие толкова, колкото може и където може.
19. Ако моята приятелка закъснява за уговорена среща, то аз запазвам
спокойствие.
20. На мен често ми е трудно са свършвам работата си навреме.
21. Понякога пресичам улицата там, където ми е удобно, а не където трябва.
22. Някой правила и забрани могат да се отхвърлят, ако желаеш нещо.
23. Случвало ми се е да не слушам родителите си.
24. В автомобила аз ценя повече безопасността, отколкото скоростта.
25. Мисля, че би ми харесало да се занимавам с карате или подобен вид спорт.
26. Би ми харесала работата на сервитьорка в ресторант.
27. Аз често имам потребност от силни усещания.

157
28. Понякога ми се иска да си причиня болка.
29. Моето отношение към живота може да се опише с пословицата „Седем пъти
мери, един път режи”.
30. Винаги си плащам билета в обществения транспорт.
31. Сред моите познати има хора, които са пробвали забранени токсични
вещества.
32. Аз винаги изпълнявам обещанията си, даже ако това не ми е изгодно.
33. Случва ми се да искам открито да ругая.
34. Прави са хората, които в живота си следват пословицата ”Ако е забранено, но
силно се желае, то е възможно.”
35. Случвало ми се е случайно да попадам в неприятни истории след употреба на
спиртни напитки.
36. Аз често не мога да продължа работата си след обиден, за мен, неуспех.
37. Много забрани в областта на секса са старомодни и могат да се отхвърлят.
38. Случвало ми се е да лъжа.
39. Да се търпи болката, независимо от всичко, е даже приятно.
40. Аз по-скоро ще се съглася с човека, отколкото да споря с него.
41. Ако бях се родила в стари времена, то бих станала „благородна разбойничка”.
42. Победата в спора трябва да се постигне на всяка цена.
43. Имало е случаи, когато моите родители и други възрастни са изказвали
безпокойство по повод на това, че аз съм пила.
44. Облеклото трябва да отделя от пръв поглед носителят му от останалите в
тълпата.
45. Ако във филма няма нито една истинска караница-този филм е лош.
46. Случвало ми се е да скучая на уроците.
47. Ако някой случайно ме закачи в тълпата, то аз обезателно ще му поискам
обяснение.
48. Ако човек ме дразни, то аз съм готова да му кажа всичко, каквото мисля за
него.
49. По време на пътешествия и разходки, аз обичам да се отклонявам от
обичайните маршрути.
50. Харесва ми професията на дресировчик на хищни зверове.
51. Харесва ми да усещам скоростта при бързо каране на автомобил или
мотоциклет.

158
52. Когато чета детективски романи често ми се иска престъпникът да избегне
преследването.
53. Случвало ми се с интерес да слушам неприлични, но смешни анекдоти.
54. Харесва ми да смущавам и поставям околните в неловко положение.
55. Често се огорчавам за дребни неща.
56. Когато ми възразяват, аз често се ядосвам и отговарям рязко.
57. Харесва ми да чета за кървави престъпления или за катастрофи.
58. За да получиш удоволствие си струва да нарушиш някой правила и норми.
59. На мен ми харесва да съм в компании, където с мярка пият и се веселят.
60. Аз смятам за нормално момичетата да пушат.
61. Харесва ми състоянието, което настъпва, когато пиеш с мярка в компания.
62. Случвало ми се е да имам желание да пия, независимо, че моментът не е
подходящ за това.
63. Цигарата ме успокоява в трудни моменти.
64. Има хора, които се страхуват от мен.
65. Бих искала да присъствам при изпълнението на присъда на престъпник,
справедливо осъден на смърт.
66. Удоволствието е най-важното и към него си струва да се стремиш в живота.
67. Ако можех с удоволствие бих участвала в автомобилни състезания.
68. Когато съм в лошо настроение по-добре да не ме закачат.
69. Когато съм в лошо настроение съм готова първа да започва караница.
70. Спомням си случаи, когато от ярост хващах първата попаднала ми вещ и я
счупвах.
71. Аз винаги изисквам околните да уважават моите права.
72. Иска ми се от любопитство да скоча с парашут.
73. Силно се преувеличава негативното въздействие върху човека на алкохола и
цигарите.
74. Щастливи са тези, които умират млади.
75. Аз получавам удоволствие, когато малко рискувам.
76. Допустимо е, когато човек по време на спор използва обидни думи.
77. Аз често не мога да сдържа своите чувства.
78. Случвало ми се е да закъснея за училище.
79. Харесват ми компании, където хората клюкарят един за друг.
80. Сексът трябва да заема едно от главните места в живота на младите хора.

159
81. Често не мога да се сдържам в спор, ако някой не е съгласен с мен.
82. Случвало ми се е да не изпълнявам домашните си задания.
83. Често извършвам действия под влияние на минутното си настроение.
84. Случвало ми се е да ударя човек.
85. Хората справедливо се възмущават когато разберат, че някой престъпник е
останал безнаказан.
86. Случвало ми се е да скривам някой свои постъпки от възрастните.
87. Наивните простаци сами заслужават да ги лъжат.
88. Понякога съм така нервирана, че крещя високо.
89. Само неочакваните обстоятелства и чувството за опасност ми позволяват да се
проявя пълноценно.
90. Аз бих пробвал някакви опияти, ако твърдо знаех, че те няма да навредят на
моето здраве и няма да ме накажат за това.
91. Когато стоя на мост понякога ми се иска да скоча от него.
92. Всякаква мръсотия ме плаши или предизвиква в мен отвращение.
93. Когато съм ядосана ми се иска с висок тон да наругая виновника за моите
неприятности.
94. Аз мисля, че хората трябва изцяло да се откажат от употребата на спиртни
напитки.
95. Аз с удоволствие бих карала ски по стръмен склон.
96. Понякога ми е приятно, ако някой ми причини болка.
97. Аз с удоволствие бих скачала от кулата във воден басейн.
98. Понякога не ми се иска да живея.
99. За да успее в живота девойката трябва да бъде силна и да може сама да се
грижи за себе си.
100. Сега се уважават само тези хора, които предизвикват страх в околните .
101. Обичам да гледам мачовете на боксьорите.
102. Аз мога да ударя човек ако реша, че той сериозно ме е оскърбил.
103. Аз смятам, че да отстъпиш в спора, това значи да покажеш своята слабост.
104. Харесва ми да домакинствам вкъщи.
105. Ако можех да се родя отново, то бих искала да съм мъж, а не жена.
106. В детството си мечтаех да стана певица или актриса.
107. В детството си винаги съм била равнодушна към игрите с кукли.

160
 Лист за отговори

Име, презиме , фамилия : Пол:

Възраст: Дата:

1 Да Не 28 Да Не 55 Да Не 82 Да Не

2 Да Не 29 Да Не 56 Да Не 83 Да Не

3 Да Не 30 Да Не 57 Да Не 84 Да Не

4 Да Не 31 Да Не 58 Да Не 85 Да Не

5 Да Не 32 Да Не 59 Да Не 86 Да Не

6 Да Не 33 Да Не 60 Да Не 87 Да Не

7 Да Не 34 Да Не 61 Да Не 88 Да Не

8 Да Не 35 Да Не 62 Да Не 89 Да Не

9 Да Не 36 Да Не 63 Да Не 90 Да Не

10 Да Не 37 Да Не 64 Да Не 91 Да Не

11 Да Не 38 Да Не 65 Да Не 92 Да Не

12 Да Не 39 Да Не 66 Да Не 93 Да Не

13 Да Не 40 Да Не 67 Да Не 94 Да Не

14 Да Не 41 Да Не 68 Да Не 95 Да Не

15 Да Не 42 Да Не 69 Да Не 96 Да Не

16 Да Не 43 Да Не 70 Да Не 97 Да Не

17 Да Не 44 Да Не 71 Да Не 98 Да Не

18 Да Не 45 Да Не 72 Да Не 99 Да Не

19 Да Не 46 Да Не 73 Да Не 100 Да Не

161
20 Да Не 47 Да Не 74 Да Не 101 Да Не

21 Да Не 48 Да Не 75 Да Не 102 Да Не

22 Да Не 49 Да Не 76 Да Не 103 Да Не

23 Да Не 50 Да Не 77 Да Не 104 Да Не

24 Да Не 51 Да Не 78 Да Не 105 Да Не

25 Да Не 52 Да Не 79 Да Не 106 Да Не

26 Да Не 53 Да Не 80 Да Не 107 Да Не

27 Да Не 54 Да Не 81 Да Не

Съдържание на методиката

Скали: склонност към нарушаване на норми и правила, склонност към зависимо

(адиктивно) поведение, склонност към самонараняване и саморазрушение, склонност
към агресия и насилие, волеви контрол над емоционалните реакции, склонност към
делинквентно поведение.

Предназначение на теста: Методиката за диагностика на склонността към

отклоняващо се поведение (СОП), е стандартизиран тест-въпросник, предназначен за
измерване на готовността (склонността) на подрастващия към реализация на различни
форми на отклоняващо се поведение. Въпросникът представлява набор от
психодиагностични скали, насочени към измерване на готовността към реализация на
отделните форми на отклоняващо се поведение.

Методиката предполага отчитане и корекция на нагласите за социално

желателни отговори на изследваните. Скалите се делят на съдържателни и служебни.

Съдържателните скали са насочени към измерване на психологичното

съдържание на комплекса от свързани помежду си форми на девиантно поведение,
социално-личностни нагласи, стоящи зад тези поведенчески прояви.

162
 Служебните скали са предназначени за измерване на предразположеността на
изследвания да дава за себе си социално-желателна информация, оценка за
достоверността на резултатите на въпросника като цяло, а също за корекция на
резултатите по съдържателните скали в зависимост от изразената нагласа на
изследвания за социално-желателни отговори. Методиката за диагностика на
склонността към отклоняващо се поведение (А.Н.Орел) съдържа 7 скали:

1. Скала за нагласа на социална желателност – 15 айтема.

2. Скала за склонност към социална желателност.- 17 айтема
3. Скала за склонността към адиктивно поведение- 20 айтема.
4. Скала за склонността към самонараняващо и саморазрушаващо се поведение- 21
айтема.
5. Скала за склонност към агресия и насилие- 25 айтема.
6. Скала за волеви контрол над емоционалните реакции – 15 айтема
7. Скала за склонността към делинквентно поведение- 20 айтема

Като цяло въпросникът включва 98 неповтарящи се пунктове-твърдения (за

момчетата) и 107 пункта ( за момичетата)

Обработка и интерпретация на резултатите

Мъжки вариант

1. Скала за нагласа към социално-желателни отговори:

НЕ на съждения- 2, 4, 6, 21, 23, 33, 38, 47, 54,79, 83, 87. ДА на съждения – 13,
30, 32.
2. Скала за склонност към преодоляване на норми и правила:

НЕ на съждения - 1, 10, 55, 61, 86, 93.

ДА на съждения – 11, 22, 34, 41, 44, 50, 53, 59, 80, 88, 91,
3. Скала за склонност към адиктивно поведение:

НЕ на съждения - 95.

ДА на съждения – 14, 18, 22, 26, 27, 31, 34, 35, 43, 46, 59, 60, 62, 63, 64, 67, 74, 81, 91.
4. Скала за склонност към самонараняващо и саморазрушаващо
поведение:

НЕ на съждения - 24, 76.

163
ДА на съждения – 3, 6, 9, 12, 16, 27, 28, 37, 39, 51, 52, 58, 68, 73, 90, 91, 92, 96, 98.
5. Скала за склонност към агресия и насилие:

НЕ на съждения -15, 40, 75, 82.

ДА на съждения - 3, 5, 16, 17, 25, 37, 42, 45, 48, 49, 51, 65, 66, 70, 71, 72, 77, 89, 94, 97.
6. Скала за волевия контрол над емоционалните реакции:

НЕ на съждения - 29,

ДА на съждения – 7, 19, 20, 36, 49, 56, 57, 69, 70, 71, 78, 84, 89, 94,
7. Скала за склонност към делинквентно поведение:

НЕ на съждения - 55, 61, 86.

ДА на съждения – 18, 26, 31, 34, 35, 42, 43, 44, 48, 52, 62, 63, 64, 67, 74, 91, 94.

Женски вариант

1. Скала за нагласа към социално-желателни отговори:

НЕ на съждения- 2, 4, 8, 21, 33, 38, 54, 79, 83, 87. ДА на съждения – 13, 30, 32.

2. Скала за склонност към преодоляване на норми и правила:

НЕ на съждения - 10, 86, 93. ДА на съждения – 1, 11, 22, 34, 41, 44, 50, 53, 55, 59,
61, 80, 91.

3. Скала за склонност към адиктивно поведение:

НЕ на съждения - 95.

ДА на съждения – 14, 18, 22, 26, 27, 31, 34, 35, 43, 59, 60, 62, 63, 64, 67, 74, 81, 91.

4. Скала за склонност към самонараняващо и саморазрушаващо

поведение:

НЕ на съждения - 24.

ДА на съждения – 3, 6, 9, 12, 27, 28, 39, 51, 52, 58, 68, 73, 75, 76, 70, 91, 92, 96, 98, 99.

5. Скала за склонност към агресия и насилие:

НЕ на съждения -15, 40.

ДА на съждения - 3, 5, 15, 16, 17, 25, 42, 45, 48, 49, 51, 65, 66, 71, 77, 82, 85, 89, 94, 101,
102, 103,104.

6. Скала за волевия контрол над емоционалните реакции:

НЕ на съждения - 29.

164
ДА на съждения – 7, 19, 20, 36, 49, 56, 57, 69, 70, 71, 78, 84, 89, 94.

7. Скала за склонност към делинквентно поведение:

НЕ на съждения - 93.

ДА на съждения – 1, 3, 7, 11, 25, 28, 31, 35, 43, 48, 53, 58, 61, 63, 64, 66, 79, 98, 99, 102.

8. Скала за приемане на женската социална роля:

НЕ на съждения - 3, 5, 9, 16, 18, 25, 41, 45, 51, 58, 61, 68, 73, 85, 96, 106.

ДА на съждения – 93, 95, 105, 107.

Обработка на резултатите от теста

Първи вариант за обработка на резултатите от теста. На всеки отговор,

съответстващ с ключа се присвоява по 1 бал. След това по всяка скала се смята
сумарен бал, който се сравнява с нормите за тях. При отклонение на индивидуалните
резултати, от средния сумарен бал по скалата повече от 1S, измерваната
психологическа характеристика е изразена. Ако индивидуалният сумарен бал на
изследвания е по-малък от средния за 1S, то измерваното свойство се оценява като
малко изразено. Освен това ако е известна делинквентността на изследваното лице, то
индивидуалните резултати е целесъобразно да се сравнят с тестови норми, които се
отнасят само за делинквентната извадка.

Тестови норми по методика СОП

Скала "Нормална" "Делинквентна"

извадка извадка

М S М S

1 2,27 2,06 2,49 2,13

2 7,73 2,88 10,27 2,42

3 9,23 4,59 15,97 3,04

4 10,36 3,41 10,98 2,76

165
 5 12,47 4,23 14,64 3,94

6 8,04 3,29 9,37 3,01

7 7,17 4,05 14,38 3,22

Втори вариант за обработка на резултатите от теста. На всеки отговор ,

съответстващ с ключа се присвоява един бал. След това по всяка скала се изчислява
първичния сумарен бал, който по-късно се коригира с фактора социална желателност
в съответствие с процедурата по-горе. След това става съотнасяне на „суровия” бал
със стандартните Т-балове. Това става по формулата.
T=10 * (Xi – M) / (S + 50), където
• Xi – първични («сурови») балове по скалата;
• М – средно значение на първичния сумарен бал по скалата в стандартната
извадка;
• S – стандартно отклонение на значението на първичните балове в стандартната
извадка.
Варианти за коефициентите на корекция в зависимост от значението на «суровия»
бал по скала № 1

Мъжки вариант на методиката

В случаите, когато първичният бал по скала № 1 е по-малък или равен на 6 бала
за «обикновените» изследвани лица, то коефициентът на корекция е:
• За скала № 2 = 0,3
• За скала № 3 = 0,3
• За скала № 4 = 0,2
• За скала № 5 = 0,2
• За скала № 6 = 0,3
• За скала № 7 = 0,2
В случаите, когато първичният бал по скала № 1 е по-малък или равен на 6 бала
за «делинквентните» изследвани лица, то коефициентът на корекция е:
• За скала № 2 = 0,3
• За скала № 3 = 0,5
• За скала № 4 = 0,3

166
• За скала № 5 = 0,2
• За скала № 6 = 0,3
• За скала № 7 = 0,5
В случае, когато първичният бал по скала № 1 е повече от 6 бала както за
“обикновените”, така и за “делинквентните” изследвани, то коефициентът на
коррекция е:
• За скала № 2 = 0,7
• За скала № 3 = 0,6
• За скала № 4 = 0,4
• За скала № 5 = 0,5
• За скала № 6 = 0,3
• За скала № 7 = 0,5

Женски вариант на методиката

В случаи, когато изследваните се относят към извадката на «обикновени»

изследвани, то коефициентът на корекция е:
• За скала № 2 = 0,4
• За скала № 3 = 0,4
• За скала № 4 = 0,2
• За скала № 5 = 0,3
• За скала № 6 = 0,5
• За скала № 7 = 0,4
В случаи, когато изследваните се относят към извадката на «делинквентни»
изследвани, то коефициентът на корекция е:
• За скала № 2 = 0,4
• За скала № 3 = 0,4
• За скала № 4 = 0,3
• За скала № 5 = 0,4
• За скала № 6 = 0,5
• За скала № 7 = 0,5

167
Таблица на нормите при прехода на «суровите» балове в Т-балове.

Скали Т-балове

Суров 1 2 3 4 5 6 7
бал

0 35 26 30

1 44 27 28 24 24 26 32

2 50 31 30 26 27 30 34

3 55 34 33 29 29 33 37

4 58 37 35 32 31 37 39

5 62 40 37 35 34 40 41

6 65 43 39 37 36 44 43

7 67 46 42 40 39 48 46

8 70 50 44 43 41 51 48

9 74 53 46 45 43 55 50

10 85 56 48 48 46 58 53

11 89 59 50 51 48 62 55

12 63 53 54 51 65 57

13 66 55 56 53 69 59

14 69 57 59 55 73 62

15 72 59 62 58 77 64

168
 16 75 62 64 60 81 66

17 78 64 67 62 85 68

18 81 66 70 65 71

19 84 68 72 67 73

20 87 70 75 70 75

21 90 72 78 72 77

22 74 81 74 79

23 76 84 77 81

24 78 87 79 83

25 80 90 81 85

26 82 83 87

27 84 85

28 87

29 89

Описание на скалите и тяхната интерпретация

1. Служебна скала–скала за нагласа към социална желателност. Тази скала е

предназначена за измерване на готовността на изследваното лице да представи себе си
във възможно най-благоприятна светлина от гледна точка на социалната желателност.
Показателите от 50 до 60 Т-бала свидетелстват за умерена тенденция да се дават при
попълване на въпросника на социално желателни отговори. По-високите от 60 бала
резултати свидетелстват за тенденция изследвания да демонстрира строго
съблюдаване даже на малко значимите социални норми, умишлено да се стреми да
покаже себе си в добра светлина, за повишена внимателност по отношение на

169
ситуацията на изследване.Резултатите в диапазона 70-79 показват повишена
внимателност по отношение на психодиагностичната ситуация и достоверността на
резултатите по скалите. За възприемането на ситуацията като експертна едновременно
с умерено високите показатели по скала № 1 свидетелства и рязкото понижение по
основните диагностични скали и повишените резултати по скалата за женските
социални роли.
За мъжката популация повишената сума на първичния бал по скалата за
социалната желателност значения на 11 първични балове свидетелства за
недостоверност на резултатите по основните скали. Показателите по-ниски от 50 бала
говорят за това, че изследваният не е склонен да скрива собствените норми и
ценности, да коригира своите отговори в насочеността на социалната желателност.
Подрастващите (по-малки от 14 години) не са способни продължително време
да следват нагласата за социално-желателни отговори.
Високите показатели по служебните скали и по основните скали (освен скала
8) свидетелстват или за съмнителна достоверност на резултатите или за дисоциация в
съзнанието на изследвания, която му е известна и реалните норми на поведение.
2. Скала за склонност към преодоляване на норми и правила. Тази скала е
предназначена за измерване на предразположеността на изследвания за преодоляване
на някакви норми и правила, склонност към отричане на общоприетите норми,
ценности и образци на поведение. Резултатите, лежащи в диапазона 50-60 Т-бала,
свидетелстват за прекалена изразеност на нестандартни нагласи в изследвания, за
неговата склонност да се противопостави със собствените си норми и ценности на
тези на групата, за тенденция за „нарушаване на спокойствието”, търсене на
трудности, които е можело да се преодолеят.
Показателите, намиращи се в диапазона 60-70 Т-балове, свидетелстват за
прекалената изразеност на нестандартните тенденции в поведението, прояви на
негативизъм и намаляват достоверността на резултатите по тази скала.
Резултатите по-ниски от 50 Т-балове по тази скала свидетелстват за конформни
нагласи в изследвания, склонност да се следват стереотипи и общоприети норми на
поведение. В някой случаи при съчетание с високи интелектуални нива на
изследвания и тенденции той да скрива собствените си реални норми и ценности
такива резултати могат да се окажат фалшиви.
3. Скала за склонност към адиктивно поведение. Дадената скала е
предназначена за измерване на готовността на изследваното лице да реализира

170
адиктивно поведение. Резултатите в диапазона 50-70 Т-балове по дадената скала
свидетелстват за предразположеност към бягство от реалността чрез изменение на
психичното състояние, на склонността към илюзорно-компенсаторен способ за
решение на лични проблеми.Освен това, тези резултати свидетелстват за ориентация
на чувствената страна на живота, за наличието на „сензорна жажда”, за хедонистично
ориентирани норми и ценности.
Показателите по-високи от 70 Т-балове по скалата свидетелстват за съмнение в
резултатите или за наличие на изразена психична потребност към адиктивни
състояния, което се изяснява с допълнителни психодиагностични средства.
Показателите по-ниски от 50 Т-бала свидетелстват или за неизразеност на
тенденцията или за добър социален контрол над поведенческите реакции.
4. Скала за склонност към самонараняващо или саморазрушаващо
поведение. Дадената скала е предназначена за измерване на готовността за
реализиране на различни форми на автоагресивно поведение. Обектът на измерване
частично се пресича с психологичните свойства, измервани по скала 3.
Резултатите в диапазона 50-7- Т-балове по скала 4 свидетелстват за занижена
ценност на собствения живот, склонност към риск, изразена потребност от остри
усещания към садо-мазохистки тенденции.
Резултатите по-високи от 70 Т-бала свидетелстват за съмнителна достоверност на
резултатите. Резултатите по-ниски от от 50 Т-балове по дадената скала свидетелстват
за тенденции към соматизация на тревожността, отсъствие на склонност към
реализация на комплекси от вина в поведенческите реакции.
5. Скала за склонност към агресия и насилие. Тази скала е предназначена за
измерване на готовността на изследвания към реализацията на агресивни тенденции в
поведението.
Показатели, лежащи в диапазона 50-60 Т-балове, свидетелстват за наличието на
агресивни тенденции в изследвания. Показатели, намиращи се в диапазона 60-70 Т-
бала свидетелстват за агресивна насоченост на личността във взаимоотношенията с
другите хора, за склонността да решава проблемите посредством насилие, за
тенденция да използва унижение спрямо партньор в общуването като средство за
стабилизиране на собствената самооценка, за наличието на садистични тенденции.
Показателите по-високи от 70 Т-бала говорят за съмнителна достоверност на
резултатите. Показателите по-ниски от 50 Т-бала, свидетелстват за неизразени
агресивни тенденции. За неприемане на насилието като средство за решение на

171
проблеми, за нетипичност на агресивността като способ за изход от фрустриращи
ситуации. Ниските показатели по тази скала в съчетание с високите показатели по
скалата за социална желателност свидетелстват за високо ниво на социален контрол
на поведенческите реакции.
6. Скала за волевия контрол над емоционалните реакции. Дадената скала е
предназначена за измерване на склонността на изследвания да контролира
поведенческите прояви на емоционалните реакции.(тази скала може да има и обратен
характер). Показателите, лежащи в пределите 60-70 Т-балове, свидетелстват за
слабостта на волеви контрол в емоционалната сфера, за нежеланието или
неспособността да се контролират поведенческите прояви на емоционалните реакции.
Освен това, това свидетелства за склонността да се реализират негативните емоции
непосредствено в поведението, без задръжки, за несформираността на волевия
контрол над своите потребности и чувствени влечения.Показателите по-ниски от 50
Т-балове по дадената скала свидетелстват за неизразеност на тези тенденции, за
наличие на самоконтрол над всяка поведенческа емоционална реакция и чувствени
влечения.
7. Скала за склонност към деликвентно поведение. Названието на скалата
носи условен характер, тъй като скалата е сформирана от твърдения, диференциращи
„обикновените” подрастващи и лицата с установени правонарушения, които встъпват
в конфликт с общоприетия начин на живот и правовите норми.Тази скала измерва и
готовността (предразположеността) на подрастващия към реализация на делинквентно
поведение. Това е т.н. „делинквентен потенциал”, които при определени
обстоятелства могат да се реализират в живота на подрастващия.
Резултатите, намиращи се в диапазона 50-60 Т-бала, свидетелстват за наличието на
делинквентни тенденции в изследвания и за ниско равнище на социален
контрол.Резултатите по-високи от 60 Т-бала свидетелстват за готовност към
реализация на делинквентно поведение.Резултатите по-ниски от 50 Т-бала говорят за
неизразеност на тази тенденция, което в съчетание с високите показатели по скалата
за социална желателност могат да свидетелстват за високо ниво на социален контрол.
Необходимо е да се отчита и фактът, че по съдържание и структура
делинквентното поведение при юношите и девойките съществено се отличава и
различава по пунктовете, влизащи в скалата на делинквентността за женския и
мъжкия вид на методиката.

172
 Тест за самооценка качествата на личността на Г.Гуг и А.Хейлбърн

Тестът представлява списък от качества, които се предлагат на изследваното

лице за самоописание. Идета на авторите G.H.Gough I A.B.Heilbrun е чрез тяхното
представяне да се направи анализ на „идеалният Аз-образ“. Представените думи-
качества са 300 на брой и изследваният избира от списъка онези, които го описват,
като всяко качество е симптом за дадена личностна особеност. Скалите за оценка са
23.

Инструкция: Пред Вас е списък с 300 личностни качества. Прочетете

внимателно всяко едно и подчертайте всяко, което се отнася за Вас. Не се
притеснявайте за количеството подчертани думи.

(1) разсеян, (2)активен, (3)умеещ да се приспособява, (4)търсещ приключения,(5)

маниерничащ,(6)сърдечен, (7) агресивен, (8) бдителен, (9) дистанциран, (10)
амбициозен, (11)неспокоен, (12)апатичен, (13)умеещ да оценява, (14)умуващ,
(15)арогантен, (16) артистичен, (17)решителен, (18)атрактивен, (19)автократичен,
(20)безпомощен, (21) лесно съгласяващ се, (22)заядлив, (23)самохвалец,
(24)властен,(25)спокоен, (26) способен, (27) небрежен, (28) внимателен, (29)
изменчив, (30) очарователен,(31)радостен (32)цивилизован, (33)ясно мислещ,
(34)груб, (35)хладен, (36)бърз, (37)банален, (38)милостив, (39)сложен,(40)надменен,
(41)самоуверен, (42)смущаващ се, (43) добросъвестен, (44)консервативен, (45)
преценяващ ,(46)задоволен, (47)обикновен, (48) хладен, (49)склонен към
сътрудничество, (50)безстрашен, (51)страхлив, (52)жесток, (53) любопитен, (54)
циничен, (55) смел, (56) лукав, (57) заемащ защитна позиция, (58) благоразумен,
(59)взискателен,(60)надежден,(61)зависим,(62)разочарован,(63)решителен(64)изпълне
н с достойнство, (65)дискретен, (66) безпорядъчен, (67)незадоволен, (68)
невнимателен (69)недоверчив, (70) доминиращ, (71) намръщен, (72) тъп, (73)
безгрижен,(74)унищожителен, (75)деловит, (76)егоист, (77) чувствителен,
(78)енергичен, (79) предприемчив,(80)ентусиаст,(81)уклончив,(82)изграден като
личност,(83)праволинеен(84)критикуващ,(85)страхлив,(86)женствен,(87)колеблив,(88)
ухажващ,(89)глипав,(90)здрав, (91)предвиждащ, (92)често забравящ, (93)
благосклонен, (94 )вежлив, (95) открит,(96)дружелюбен, (97)лекомислен,

173
(98)капризен, (99)великодушен, (100)деликатен,(101)мрачен, (102)елегантен,
(103)добродушен, (104)алчен, (105)порядъчен, (106) не пиещ, (107)безсърдечен,
(108)прибързващ, (109)настойчив, (110)здрав,(111) образован, (112) променящ
мнението си, (113)честен, (114)враждебен, (115)с чувство за хумор, (116) увличащ
околните(117)реалист,(118)имащ въображение,(119)недозря,(120)нетърпелив, (121)
импулсивен,(122) независим, (123)равнодушен, (124)индивидуалист, (125)работлив
126)недоразвит, (127)безцеремонен, (128)изобретателен, (129)затормозен, (130)
инициативен, (131)имащ силна интуиция,(132)интелигентен,(133)имащ ограничени
интереси, (134) нетолерантен, (135)имащ широки интереси, (136)изобретателен, (137)
безотговорен, (138)лесно ядосващ се, (139)весел, (140)вежлив, (141)ленив, мързелив,
(142)точен,(143)логичен,(144)говорещ високо, (145)лоялен, (146) културен,(147)имащ
мъжко поведение, (148) зрял,пораснал, (149) прикрит,потаен, (150)
систематичен,(151)добродушен,(152) закачлив,(153) умерен,(154) скромен, (155)
капризен,(156)постоянно мърморещ, (157)естествен, (158)нервен, (159)шумен,
(160)услужлив, (161)труден за съвместен живот, (162)безкомпромисен,
(163)постоянно противопоставящ се, (164) оптимист, (165) организиран,
(166)оригинален,(167)противопоставящ се(168)невъздържан(169) загрижен, (170)
търпелив,(171)съгласяващ се,(172)различен, (173)издръжлив, (174) настойчив,
(175)песимистичен, (176)изпълнен с планове, (177)мил, (178)прагматичен, (179)
уравновесен, (180)водещ еднообразен живот, (181)практичен,(182) обичащ да се
подмазва на околните,(183) точен, (184)сигнализиращ, (185)съсредоточен, (186)
прогресивен,(187)фалшив, неестествен,(188) заяждащ се с околните,(189)
ексцентричен, нестандартен,(190)бърз,(191)тих, (192)неиздръжлив, (193)разумен,
(194)решителен,(195)реалист,(196)съпбразителен,(197)бунтовник,(198)неразумен,(199
)инстинктивен,(200)умеещ да разрежда напрежението,(201)доверяващ се, (202)лесно
обиждащ се, (203)резервиран, (204)деловит, (205)отговорен, (206)неспокоен,
(207)изолиращ се,(208) старателен, (209)бодър (210)неспокоен,
(211)саркастичен,подигравателен,(212)егоистичен(213)дребнав,(214)владеещ се, (215)
съмняващ се в ценността си,(216)самоунижаващ се, (217)самонараняващ се,
(218)мислещ за себе си, (219)обичащ себе си,(220) впечатлителен, (221)
сантиментален, (222)сериозен, (223)строг, (224)еротично атрактивен, (225)
повърхностен,(226)язвителен,(227)непрактичен,(228)демонстративен,(229)подъл,
(230)плах,(231)мълчалив,(232)земен,достъпен,(233)искрен,(234)небрежен,(235)тромав
, бавен, (236)задоволен, (237)превзет,неестествен, (238)дружелюбен, (239)сърдечен,

174
(240)изтънчен,(241)хитър,(242)разхвърлян,(243)безгръбначен,(244)спонтанен,(245)мъ
жествен(246)постоянен,(247)солиден,(248)суров, (249)ограничен,(250)трудно
нервиращ се, (251) силен,(252)упорит,(253)отстъпчив,(254)лесно му се
внушава,(255)неприветлив, (256) неестествен, (257) подозрителен, (258)вслушващ
се,(259)тактичен,(260)нетактичен,(261)бъбрив,(262)темпераментен,(263)напрегнат,(26
4)неблагодарен,(265)обстоятелствен(266) мислещ, (267)предпазлив, (268) страхлив,
нерешителен,(269)толерантен,(270)раздразнителен,(271)неотстъпчив,(272)доверчив,(2
73)обикновен,(274)човек без амбиции(275)непретенциозен,(276)свободно
мислещ,(277)не може да му се има доверие(278) снизходителен, (279)
нечувствителен,(280)неизграден,(281)враждебен,(282)нямащ задръжки, (283) слабо
интелигентен,(284)невежлив,(285)нереалистичен,(286) безскрупулен, (287) обичащ
околните, (288)непостоянен, (289)отмъстителен, (290) всестранно развит , (291) с
горещо сърце,(292)внимателен, (293)слаб, (294)тъжен, (295)с добро самочувствие,
(296)мъдър,(297)потаен,(298)остроумен,(299) силно преживяване на събития, (300)
злобен, язвителен.46
Анализът на резултатите се осъществява чрез 23 скали.
1. Защитна нагласа. Качествата, включени в нея са типични за хора с явно
типично мъжко или женско поведение, реагиращи на желаните нагонни импулси на
„то‘със защитните механизми изтласкване, рационализация, регресия, конверсия,
реакция, сублимация,проекция, свръхкомпенсация. Когато са посочени малко, от
групата на тези качества,човек е страхлив,неспокоен и среща постоянни
трудности.Номерата на качествата са: 2, 4, 25, 26, 43, 45, 50, 75, 78, 157, 201, 233, 247.
2. Позитивни значения. Скалата включва качества, които се смятат за
положителни и престижни.Човек, който се описва с такива думи е със силна социална
желателност, настроен е конформистки.Нерядко е фасада за егоисти егоцентрици,
трудно работещи с другите или пък комплексирани хора. Малкото присъствие на
понятията в самоописанието определя хората като индивидуалисти,скептици,
критични, неспокойни, тревожни. Скалата включва качества с номера: 2,6, 8, 10, 16,
18, 25, 26, 30, 33, 43, 50, 53, 60, 75, 78, 83, 102, 110, 118, 131, 136
3. Негативни значения.Хората, приписващи си много такива качества са
импулсивни и имат определено негативно отношение към някой страни на своята
личност.Те са бунтовници, егоисти,скептици,трудно работят с другите или пък са

46
Иванов И.П.(1999)Методики за изследване качествата на личността,Шумен,59

175
комплексирани хора.Хората със слабо представени понятия в самоописанията са
мили, тактични и по-малко интелигентни. Скалата включва качества с номера:5, 12,
14, 15, 23, 27, 34, 35, 51, 54, 56, 72, 97, 104, 126, 188, 219, 227, 249
4. Доверие към себе си. Личността, която се описва с много такива понятия, е
активна, агресивна,контактува с хората,нетърпелива е в желанията си.Обратното, ако
личността е посочила малко понятия за своя характеристика, тя е слабо
мобилизирана,слабоволева,неустойчива в желанията си. Скалата включва качества с
номера: 7, 17, 41, 50, 63, 70, 79, 115, 122, 130, 204, 251, 261.
5. Самоконтрол. Тази черта много често се определя като „чувство за
отговорност“, социализираност, его-интеграция,тенденция към сублимация.Тези хора
са лоялни, добри работници, практични хора.Слабото представените в
характеристиката на подобни качества определят личността като спонтанна,жадна за
живот и впечатления,импулсивна, автократична и самовлюбена.Скалата включва
качества с номера: 28, 33, 43, 60, 125, 129, 146, 171, 181, 201, 205, 246, 265, 266.
6. Лабилност (его-слабост). Това е черта,означена и като „сила на его-то“. Нейни
симптоми са: разсеяност,търсещ, артистичен, атрактивен,
бърз,дискретен,чувствителен, дискретен, ентусиазиран,с въображение, нетърпелив,
независим,изобретателен,заякачлив, нервен, инстинктивен,егоцентричен и обхваща
качества с номера:1, 4, 16, 18, 36, 65, 77, 80, 82, 92, 93, 118, 120, 122, 128, 152, 158, 199,
212.Наличието на много качества определя лабилност и слаба сила на его-то.Малкото
качества са критерий за личност, която е консервативна, автократична, студена,
самовлюбена, стабилна,със силно его, флегматична,спокойна, придържаща се към
правилата и условията.
7. Приспособомост. Човек в характеристиката на когото има повече такива
качества е добре приспособен към живота сред другите хора.Всички го считат
за“психично здрав“ и почтен.Обратното, хората при които има по-малко такива
качества са незадоволени, цинични,капризни,нетолерантни. Обикновено те не са
приети от другите.
8. Потребност от достижения. С висока потребност от достижения са тези на
които в самооценката присъстват повече качества като:активен, агресивен,
амбициозен, решителен, самоуверен.Хората, които избират малко такива качества или
избират обратните на тези, са апатични, без амбиции, скептично гледат на
живота.Скалата включва качества с номера: 2, 7, 8, 10, 17, 26, 41, 43, 63, 70, 75, 78, 79,
80, 90, 122, 163, 173, 176, 204, 265.

176
 9. Потребност от доминиране. Скалата включва качества с номера: 2, 7, 8, 10,
14, 17, 19, 24, 26, 41, 60, 63, 70, 78, 90, 122, 125, 132.. Хората, които се описват с
повече такива качества са: амбициозни,решителни, автократични, властни,
доминиращи над другите.Тези при които са посочени по-малко качества са хора,
които вземат от живота само това, което им се предлага, не мислят алтернативно, не
търсят новостите.Те са доволни от всичко, особено от мястото си сред другите.
10. Упоритост. Скалата включва качества с номера: 10, 43, 58, 60, 63, 75, 78, 125,
150, 169, 170, 176, 201, 208, 214, 222, 246, 247, 152, 265.Човек, който се описва с
повече такива качества е добросъвестен, надежден, деловит, работлив, систематичен и
др.Той е идеалист, търси истината и справедливостта, настроен е конформно.Обратно,
човек избиращ малко такива качества е непоследователен,склонен към фантазии и
илюзии.
11. Потребност от ред. Човек с висока потребност от ред е логичен,
систематичен, организиран.Човекът с ниска такава потребност е импулсивен,
темпераментен, разнообразен, мразещ реда и последователността, склонен е към
импровизации.Скалата включва качества с номера: 28, 43, 58, 92, 94, 125, 143, 150,
165, 169, 173, 208, 214, 147, 265, 267.
12. Интрацепция. Хората, самооценили се с повече качества от тази скала са
склонни към самовглъбяване, самопознание, самовъзпитание. Те са хора, които
обичат да мислят, да търсят отговори на различни въпроси, да решават постоянно
възникнали проблеми. Обратното, хората които се описват с малко подобни качества
са нетолерантни, безсърдечни, егоцентрични, агресивни и незадълбочени
(повърхностни). Скалата включва качества с номера: 8, 25, 53, 83, 91, 131, 132, 143,
148, 150, 193, 258, 266, 269.
13. Потребност от грижа за другите. Човек, който се описва с повече от
качествата по тази скала обича хората, иска да им помага, толерантен е към
тях.Обратно, тези, които се описват с малко качества са безсърдечни, интровертни,
малко ги е грижа за чувствата на другите.Скалата включва качества с номера: 6, 43,
45, 60, 93, 99, 100, 111, 140, 145, 160, 170, 171, 177, 220, 221, 233, 239.
14. Потребност от общество (афилиация). Скалата диагностицира
алтруистичността, стремежът към приятелство, стремежът за живот сред другите,
екстравертността. Тези, при които качествата липсват са индивидуалисти,
песимисти,имат силна воля, избягват ситуации, които изискват близък контакт с

177
други хора.Скалата включва качества с номера: 2, 3, 15, 18, 19, 53, 140, 145, 148, 164,
179, 200, 214, 161.
15. Потребност от секс. Голямото количество налични качества определя човека
като търсещ другия пол, интересуващ се от живота, търсещ приключения, атрактивен,
очарователен, имащ горещо сърце.Той е непосредствен, екстравертен.Обратното,
човек, при когото тези качества са представени слабо е дистантен, хладен, мисловен
тип, склонен към сублимация.Скалата включва качества с номера: 4, 18, 30, 88, 102,
105, 147, 178, 224, 273, 282, 291.
16. Потребност от показност. Това е човек, нарцистичен, маниерен, самохвалец,
с чувство за хумор, гръмогласен, шумен, егоцентричен.Склонен е да гледа на другите
с пренебрежение, той е опортюнист.Слабото представяне на тези качества говори за
комплекс за малоценност, конвенционалност, апатия, скромност,
самоконтрол..Скалата включва качества с номера:5, 14, 23, 115, 144, 159, 212, 228.
17. Потребност от автономия. Човек, избиращ много такива качества е
дистантен, автократичен, самоуверен, индивидуалист.Човек, избиращ малко или
противни качества се колебае за своята ценност, неинициативен е, предпочита да е
воден от други хора. Скалата включва качества с номера: 7, 9, 19, 41, 54, 76, 84, 106,
109, 122, 124, 162.
18. Потребност от агресия. Скалата включва качества с номера:7, 14, 15, 17, 21,
22, 52, 70, 82, 90, 109, 114, 138, 156. Хората, избиращи много от тези качества са
агресивни, контактуват с другите и гледат на тях като на потенциални врагове.Те са
импулсивни, често не контролират своите емоции, склонни са към насилие.Човек
описващ малко качества, от тази група, или противни качества са спокойни, по-малко
чувствителни, конформисти, добре приспособени към живота в социума.
19. Променливост на реагирането. Скалата включва качества с номера:4, 29, 53,
80, 87, 124, 130, 135, 206, 244, 276, 288. Хората, избиращи много от тези качества са
припряни, „бързаци“,спонтанни, прехвърлящи се от проблем на проблем, лесно
приспособяващи се, обичащи разнообразието. Другите, избиращи малко от тях са
консервативни, конвенционални, систематични, стилни, стабилни и недостатъчно
активни.
20. Потребност от търсене на помощ (зависимост) от другите. Скалата включва
качества с номера: 38, 59, 61, 126, 149, 216, 293, 294, 299.Човекът, който избира
повече от качествата, по тази скала, е зависим, инфантилен,потаен, слаб, склонен към
подчинение. Малкият избор в самоописанието е характерно за човек, който е

178
доминантен, индивидуалист, осъзнаващ своята ценност и ценността на своите
желания.
21. Потребност от унижение. Човек, избиращ повече от качествата по тази скала
е неспокоен, смущаващ се, страхлив, разочарован, услужлив, песимистичен, плах,
безгръбначен, лесно му се внушава, приема критиката болезнено, няма ясно съзнание
за своята ценност.Хората, с малко описание на такива качества са оптимистично
настроени за своята ценност, продуктивни са, не усещат страх пред други хора,
самоуважават се и твърдо реагират при оказан натиск. Скалата включва качества с
номера: 11, 42, 51, 62, 85, 101, 160, 175, 216, 217, 230, 243, 254, 255.
22. Потребност от уважение на другите. Скалата включва качества с номера: 28,
44, 61, 100, 111, 160, 171, 182, 243, 254, 268. Човекът, който е самоопределил голяма
част от качествата е скромен, но и не твърдо осъзнаващ своята ценност, не е
самоуверен, често страда от комплекс за малоценност. Човекът, самоописващ се с
малко такива качества, е безкомпромисен, независим, енергичен и спонтанен, обича
да е в центъра на вниманието, обича да говори, да води хората, да налага волята
си.Той е амбициозен и налага на другите целите си.
23. Готовност за смяна на поведението. Описанията на качествата са различни за
мъжете и жените и представляват свойствени модели на поведение.Качествата за
мъжете са с номера: 20, 35, 37, 39, 72, 98, 129, 172, 208, 230, 231, 235, 285, а за жените
: 7, 19, 54, 164, 212, 249, 263, 279, 285. Хората, избиращи много от тези качества са
готови за смяна на своята личност, те са страхливи, при това имат много разнообразни
страхове. Изпитват амбивалентни чувства, а по природа са песимисти.Хората,
избиращи малко от тези качества са активни, амбициозни, радостни, инициативни,
силни, спонтанни, енергични, весели.

179
 Скала за търсене на усещания (Sensation Seeking Scale –SSS) на Марвин
Зукерман

Инструкция: прочетете внимателно предложените по-долу двойки

изречения, обозначени с буквите А и Б. Предпочитаният от Вас отговор
отбележете, в листа за отговори, срещу съответния номер, със знак „Х“. Следете
дали номера на който отговаряте съответства на номера от въпросника. Знайте, че
няма добри и лоши отговори, както и правилни и неправилни.Работете внимателно
без да пропускате някой въпрос.
Благодарим Ви!

1.А.Предпочитам да се забавлявам като играя игри на маса.

Б. Предпочитам игри, свързани със силни усещания.
2.А. Бих предпочел (а) работа с много усещания
Б. Бих предпочел(а) работа с постоянно местопребиваване.
3.А. Бих пътувал (а) на автостоп.
Б. Автостопът е опасен начин на пътуване.
4. А.Хазартът не си струва риска.
Б. Обичам да играя на хазартни игри
5.А. В студен ден бързам да се прибера в къщи.
Б. Чувствам се бодър в студен ден.
6. А. Харесвам шумните, раздвижени събирания.
Б. Харесвам тихите събирания с приятни разговори.
7. А. Не понасям да гледам филми, които вече съм гледал(а).
Б. Има филми, които с удоволствие бих гледал(а) два и дори три пъти.
8. А. Публичната употреба на нецензурни думи е нещо вулгарно и неделикатно.
Б. Понякога използвам нецензурни думи, за да изразя чувствата си или за да
шокирам някого.
9. А. Рутинните дейности ми доставят известно удоволствие.
Б. Рутинните дейности обикновено не ми допадат, въпреки че са необходими.
10.А. Понякога си мисля, че алпинизмът е привлекателен спорт
Б. Не разбирам хората, които рискуват живота си, за да изкачват планините.

180
11.А. Не ми харесват телесните миризми.
Б. Харесват ми някой телесни миризми.
12.А.Отегчително е да виждаш едни и същи лица
Б. Приятно е да виждаш всеки ден близки приятели.
13.А. Харесва ми да се обличам необичайно.
Б. Предпочитам да се обличам по-умерено.
14.А. Бих пътувал(а) само в цивилизованите части на света.
Б. Бих пътувал(а) в екзотични, далечни места, като горното течение на
Амазонка или Антарктика
15.А. Предпочитам да разглеждам сам (а) непознат град (или част от него), дори и
при възможността да се изгубя.
Б. Предпочитам помощта на водач в слабо познато място.
16.А. Не обичам хора, които говорят или вършат нещо, само за да шокират или
разстроят околните.
Б. Отегчително е, когато може да се предвиди какво ще каже или направи
някой.
17.А.Не харесвам филм (пиеса), в които се досещам какво ще се случи.
Б. Когато гледам филм (пиеса) не се дразня, когато се досещам какво ще се
случи.
18.А.Бих опитал(а) слаб наркотик.
Б. Никога не бих опитал(а) наркотици.
19.А.Не искам да опитвам лекарство, което има странен и опасен за мен ефект.
Б. Бих опитал (а) някое ново лекарство, предизвикващо халюцинации.
20.А.Предпочитам да живея в идеално общество, където всеки е осигурен,
спокоен и щастлив.
Б. Предпочитам живота в бърни исторически времена.
21.А.Разумният човек избягва дейностите, свързани с опасности.
Б. Понякога ми харесва да върша неща, които са донякъде опасни.
22. А. не харесвам хора с нестандартно поведение.
Б. Харесвам компанията на нестандартни хора.
23.А. Чувствам се зле при употреба на стимулиращи препарати.
Б. Обичам да употребявам опияняващи вещества-да пия алкохол или да пуша.
24.А. Би трябвало човек да сменя работата си от време на време, просто, за да
избегне навика.

181
 Б. би трябвало човек да си осигури работа, която е подходяща за него и го
удовлетворява.
25.А.Поръчвам си познати ястия, за да избегна разочарования и неприятни
усещания.
Б.Обичам да опитвам непознати храни, които не съм вкусвал(а).
26.А. Хората с добри сексуални взаимоотношения не си омръзват един на друг.
Б. Нормално е едни и същи партньори да си омръзнат след време.
27.А.Обичам вкъщи да гледам видео-филми за пътешествия.
Б. Ужасно се отегчавам да гледам видео-филми за пътешествия.
28.А. Избирам нови марки стоки, за да открия нещо ново и различно.
Б. Предпочитам стоки с марка, която смятам за надеждна.
29.А. Бих се занимавал(а) с водни ски.
Б. Не бих се занимавал (а) с водни ски.
30.А. В повечето случаи причината за изневярата е споделената скука.
Б. Почти винаги причина за изневярата е несполучлив брак.
31.А. Бих се занимавал(а) със сърф.
Б. Не бих се занимавал (а) със сърф.
32.А. Повече ме стимулират хора, които не са съгласни с мен, отколкото тези,
които се съгласяват.
Б. Не обичам да споря с хора, чиито възгледи са твърде различни от моите,
защото подобни спорове никога не се разрешават.
33.А. Предпочитам да тръгна на път без предварителен маршрут и разписание.
Б. Обичам да пътувам с предварително набелязан план.
34.А. Предпочитам „по-обикновените“ хора за приятели.
Б. Обичам да се сприятелявам с по-нестандартни групи като артисти и
ексцентрични хора.
35.А. Не бих искал (а) да се науча да карам самолет.
Б. бих искал (а) да се науча да карам самолет.
36.А. Повечето бради са грозни.
Б. Харесвам мъже с бради.
37.А. Бих участвал (а) в дълбоководно гмуркане.
Б. Предпочитам повърхността на водата пред дълбочините и.
38.А. Компанията на хомосексуалисти би ми се сторила донякъде любопитна.
Б. Отбягвам всеки, когото подозирам за хомосексуалист.

182
39.А. Предпочитам модерния джаз или класическата музика пред популярната или
леката музика.
Б. Предпочитам популярната или леката музика пред модерния джаз или
класическата музика.
40.А.Обичам да пътувам в открити коли.
Б. Не обичам да пътувам в открити коли.
41.А. Ако ми предложат, ще се съглася да бъда хипнотизиран (а).
Б. Не бих се подложил (а) на хипноза, дори срещу заплащане.
42.А. Най-важното в живота е да се живее интензивно и да се опитва всичко
възможно.
Б. Най-важното в живота е да намериш спокойствие и щастие.
43.А. Бих опитал(а) скачане с парашут.
Б. Никога не бих опитал (а) скок от самолет с парашут.
44. А. Когато се къпя в хладно море или басейн, се потапям постепенно във водата.
Б. Когато водата е хладка или студена, обичам да скачам веднага.
45.А. Не харесвам несъразмерността и дисхармонията на модерната музика.
Б. Обичам да слушам нова и необичайна музика.
46.А. Предпочитам за приятели хора, които винаги изненадват с нещо.
Б. Предпочитам приятели, чиито действия са предвидими.
47.А. Не се интересувам от преживяванията си само заради самите тях.
Б. Бих искал(а) да преживея нови и вълнуващи неща, дори ако са донякъде
опасни, нетрадиционни и незаконни.
48.А. Предпочитам добре осигурена почивка с хубава стая и легло.
Б. Предпочитам почивка на къмпинг.
49.А. Когато плувам в море или езеро, обичам да се придържам близо до брега.
Б. понякога ми се иска да плувам далеч от брега.
50.А. Нелогичните действия на властта ме разсмиват.
Б. Обикновено съм респектиран (а) от законната власт.
51.А. Същността на доброто изкуство се състои в яснотата, симетрията и формите
и хармонията на цветовете.
Б. Цветовата дисхармония и неправилните форми в модерното изкуство са
красиви.
52.А. Приятно ми е да прекарвам времето си в познатото домашно обкръжение.
Б. Ставам неспокоен (а), щом трябва да стоя вкъщи дълго време.

183
53.А. Обича да скачам от най-високата кула на басейна.
Б. Неприятно ми е да стоя на кулата за скокове във вода (дори да доближа)
54.А.Обичам да се срещам с лица от противоположния пол, които са физически
привлекателни.
Б. Обичам да се срещам с лица от противоположния пол, които споделят моите
разбирания.
55.А.Многото пиене обикновено разваля едно събиране, защото някой хора стават
шумни и невъздържани.
Б. Пълните чаши са специалитета на доброто събиране.
56.А.Обичам понякога да правя „щури“ неща, просто за да видя ефекта им върху
околните.
Б. Почти винаги се държа нормално.Не ми е интересно да шокирам или
разстройвам околните.
57.А.Най-лошото е да си грубиян.
Б. Най-лошото е да си досадник.
58.А. След уморителен ден ми се иска да се наспя добре.
Б. Бих искала (а) да не губя толкова много време за сън.
59.А. Човек трябва да има богат сексуален опит преди брака.
Б. По-добре е брачните партньори да започнат заедно сексуалните си
преживявания.
60.А. Не бих дружил (а) с вятърничавите хора от висшата класа, дори да бях богат
(а).
Б. Мога да си представя, че се забавлявам с богаташи.
61.А. Харесвам остроумните хора дори ако понякога засягат околните.
Б. Не харесвам хора, които се забавляват за сметка на чувствата на околните.
62.А. Почти всичко, което доставя удоволствие е незаконно и неморално.
Б. Повечето приятни неща са напълно законни и морални.
63.А. Би трябвало хубавата картина да провокира сетивата.
Б. Би трябвало хубавата картина да успокоява и да създава чувство за
сигурност.
64. А. В крайна сметка във филмите има много секс.
Б. Приятни ми е да гледам секс сцени във филмите.
65.А. Неприятни са ми разгорещени спорове, в които хората непрекъснато се
обиждат.

184
 Б. Харесвам разгорещени интелектуални спорове, макар хората понякога да се
обиждат.
66.А. Най-добре се чувствам след няколко питиета.
Б. Нещо не е наред с хора, които се нуждаят от алкохол, за да се чувстват добре.
67.А.Хора, които карат мотоциклети, вероятно имат подсъзнателна нужда от
нараняване.
Б. Иска ми се да карам или да се возя на мотоциклет.
68.А. Хората трябва да се обличат съгласно някакви стандарти за вкус,стил и
чистота.
Б. Хората трябва да се обличат по индивидуален начин, дори ако ефектът е
странен.
69.А. Плаването на дълги разстояния, с малък съд, е безразсъдна смелост.
Б. Бих плавал (а) на дълго разстояние в малък, но здрав плавателен съд.
70.А. Глупавите и досадни хора ме изнервят.
Б. Намирам нещо интересно във всеки човек с когото разговарям.
71.А.Спускането със ски по стръмни склонове е чудесен начин да се „сдобиеш с
патерици“.
Б. Би ми се искало да се спускам бързо със ски по стръмен склон.
72.А. Предпочитам спокойните и кротки хора.
Б. Предпочитам емоционалните хора, дори ако са малко нестабилни.

185
 Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата

1 да не 19 да не 37 да не 55 да не
2 да не 20 да не 38 да не 56 да не
3 да не 21 да не 39 да не 57 да не
4 да не 22 да не 40 да не 58 да не
5 да не 23 да не 41 да не 59 да не
6 да не 24 да не 42 да не 60 да не
7 да не 25 да не 43 да не 61 да не
8 да не 26 да не 44 да не 62 да не
9 да не 27 да не 45 да не 63 да не
10 да не 28 да не 46 да не 64 да не
11 да не 29 да не 47 да не 65 да не
12 да не 30 да не 48 да не 66 да не
13 да не 31 да не 49 да не 67 да не
14 да не 32 да не 50 да не 68 да не
15 да не 33 да не 51 да не 69 да не
16 да не 34 да не 52 да не 70 да не
17 да не 35 да не 53 да не 71 да не
18 да не 36 да не 54 да не 72 да не

186
 Отговорите се групират в пет скали:
SS (Sensation Seeking) – търсене на усещания, потребност от разнообразни,
нови и комплексни усещания и преживявания и желанието да се поемат физически
и социални рискове за придобиване на такива преживявания; нужда от постоянна
промяна за избягване на отегчението и рутината. Нормативна стойност от 7.48 до
15,48.
TAS (Thrill and Adventure Seeking) – търсене на възбуждащи приключения, на
риск, желание за ангажиране със спорт или други физически рискове; дейности,
които предизвикват необикновена възбуда от скорост или предизвикване на
гравитацията. Нормативна стойност от 7.08 до 13.08.
ES(the Experience Seeking) – търсене на преживяване, предполага търсене на
нови преживявания чрез ума или чувствата както чрез търсенето на нови
преживявания посредством дрога, опияти, така и в асоциирането с групи по ръба
на конвенционалното общество. Нормативна стойност от 6.43 до 10.42.
DIS(Didinhibition) – освобождаване от психични задръжки, търсене на
реализация и социално освобождаване от задръжките чрез пиене, партита
(купони), хазарт и секс. Този фактор отразява традиционните образци, примери на
неподчинение чрез съпротивление към стриктните норми на общоприетото
социално поведение. Нормативна стойност от 3.10 до 9.10
BS (Boredom Susceptibility) – податливост на скука, нетолерантност към
повторно преживяване от всякакъв вид- рутинна работа, скучни хора и т.н.
Нормативни стойности от 5.55 до 9.55.
Стойността на отговорите А и Б за всяка скала са различни.Те се определят от
ключа.

1.TAS A0B1 19. ES A0B1 37. TAS A1B0 55. DIS A0B1
2.SSS A1B0 20.TAS A0B1 38. ES A1B0 56. ES A1B0
3.ES A1B0 21.TAS A0B1 39. ES A1B0 57. BS A0B1
4.DIS A0B1 22.DIS A0B1 40. TAS A1B0 58. BS A0B1
5.SSS A0B1 23.DIS A0B1 41. SSS A1B0 59. DIS A1B0
6.DIS A1B0 24.BS A1B0 42. SSS A1B0 60. DIS A0B1
7.BS A1B0 25.BS A0B1 43. SSS/TAS A0B1 61. DIS A1B0
8.ES A0B1 26.DIS A1B0 44.SSS A0B1 62. DIS A1B0

187
9.BS A0B1 27.BS A0B1 45. ES A0B1 63. BS A1B0
10.SSS/ TAS A1B0 28.BS A1B0 46.SSS,ES,BS 64. DIS A0B1
A0B1
11.SSS A0B1 29.SSS/TAS 47. ES A0B1 65. BS A0B1
A1B0
12.SSSA1B1//BSA1B0 30.DIS A1B0 48.SSS A0B1 66. DIS A1B0
13.ES A1B0 31.TAS A1B0 49.TAS A0B1 67. SSS/TAS
A0B1
14.ES A0B1 32.BS A1B0 50.ES A1B0 68. ES A0B1
15.SSS A1B0 33.SSS/ES A1B0 51.SSS/ES A0B1 69. TAS A0B1
16.BS A0B1 34.ES A0B1 52.BS A0B1 70. BS A1B0
17.BS A1B0 35.SSS/TAS 53.TAS A1B0 71. TAS A0B1
A0B1
18.ES A1B0 36.ES A0B1 54. DIS A1B0 72. SSS A0B1

Съществува и кратка скала за търсене на усещания (Brief Sensation Seeking

Scale, BSSS, Hoyle et al., 2002). Тя е разработена от М. Зукерман за оценка на
личностната черта - търсене на усещания при юноши и младежи. Съдържа осем
твърдения и в оригиналната версия са представени 4 измерения, които повтарят
основните фактори от SSS-V:
1.Търсене на тръпка и приключения (7.Мога да пробвам да скоча с бънджи;
3.Обичам да правя опасни и страшни неща;
2. Склонност към бързо отегчение (6. Предпочитам вълнуващи и
непредвидими приятели; 5. Мога да тръгна на пътешествие без предварителен
маршрут и разписание);
3. Дезинхибиция (липса на задръжки) включваща: 4. Обичам лудите купони и
8. Много искам да имам вълнуващи преживявания, дори те да са незаконни;
4.Търсене на преживявания (1. Искам да опозная нови и не- познати места; 2.
Не ме свърта на едно място, ако стоя твърде дълго вкъщи)

188
 TV

Тест за ценностните ориентации на М. Рокич

Инструкция: Пред Вас е списък с понятия, определящи смисъла на човешкия

живот. Прочетете ги внимателно. Подредете ги по степен на значимост за Вас така, че
най-значимото понятие да получи ранг 1, следващото по значимост ранг 2 и така
докато на най-малко значимото присъдите ранг 18. Номера на ранга запишете в
скобите преди него.

Благодарим ви!

( ) активен живот
( ) истинско приятелство
( ) жизнена мъдрост
( ) здраве
( ) равенство
( ) национална сигурност
( ) красота
( ) пълноценна любов
( ) материално обезпечен живот
( ) обществено признание
( ) продуктивен живот
( ) развитие
( ) развлечения
( ) свобода
( ) творчество
( ) увереност в себе си
( ) сигурност в семейството
( ) щастие за другите

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

189
 I
Тест за ценностните ориентации на М. Рокич

Инструкция 2: Пред Вас е списък с личностни качества. Те са част от поведението на

човека. Прочетете ги внимателно. Подредете ги, по същия начин, като отново най-значимото
за Вас получи ранг 1, а най-незначимото ранг 18. Номера на съответващия на Вашето мнение
ранг запишете в скобите преди качеството.

Благодарим ви!

( ) акуратен
( ) с високи изисквания
( ) възпитан
( ) ефективен в делата
( ) жизнерадостен
( ) изпълнителен
( ) независим
( ) непримирим
( ) образован
( ) отговорен
( ) рационален
( ) самоконтролиращ се
( ) смел
( ) волеви
( ) честен
( ) чувствителен
( ) проявяващ търпимост
( ) имащ широки възгледи

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

190
 Тест за измерване на агресивността на A.Buss и A.Darkee

Инструкция: Пред Вас стои въпросник, чрез който се установява какво мислите
и как постъпвате в определени моменти. Ако постъпвате по начина, който е описан в
твърдението, то поставете знак “Х” върху отговор ДА. Ако не - поставете знака върху
отговор НЕ. Постарайте се да бъдете максимално искрени.

Благодарим Ви!

1. Ако не ме помолят любезно за нещо, няма да го направя.

2. Не мога да смъмря някого, даже да си го заслужава.
3. Понякога хората ме смущават със самото си присъствие.
4. Когато хората не споделят моето мнение, аз споря с тях.
5. Ако някой си придава важност, ще му дам да разбере кой съм.
6. Знам, че хората говорят за мен зад гърба ми.
7. Понякога показвам гнева си, като удрям силно по масата.
8. Аз съм много по-често раздразнен (а), отколкото изглеждам отвън.
9. Не познавам някого, когото действително да мразя.
10. Понякога имам лоши мисли, срамувам се от самия себе си.
11. Ако някой ми досажда, мога да му кажа съвсем добре какво мисля за него.
12. Когато правя нещо неискрено, съвестта ми много ме мъчи.
13. Мисля, че има маса хора, които ми завиждат.
14. Познавах хора, които ме принуждаваха да стигна до сбиване с тях.
15. Понякога, когато не мога да докажа, че съм прав, ставам твърдоглав.
16. Струва ми се, че другите хора ми се присмиват.
17. Понякога съм толкова раздразнителен, че по най-незначителен повод вдигам
врява.
18. Толкова често съм въвлечен в бой, колкото и другите хора.
19. В случаи, когато съм лъгал (а) страдах от непоносими угризения на съвестта.
20. Даже и когато съм много разсърден, не употребявам обидни думи.
21. Когато съм се скарал с някого, дълго време не разменям нито дума с него.
22. Когато съм ядосан(а) много, тряскам вратите.
23. По-скоро бих отстъпил (а), отколкото да споря за нещо.
24. Често чувствам, че ще избухна.

191
25. Съмнявам се дали ще ми бъдат простени моите лудории.
26. Стигам до полуда, когато някой си прави шеги с мен.
27. Ако някой важничи, правя обратното на това, което иска той.
28. Искам да зачитат моите права.
29. Лесно загубвам спокойствие, но бързо ми минава.
30. Никога не съм толкова разсърден, че да чупя вещи.
31. Който обижда мен или семейството ми ще има сериозна разправия с мен.
32. Често имам по-различно мнение от другите хора.
33. Обикновено обмислям какви скрити причини може да има някой, който прави
нещо в моя полза.
34. Хора, които клинчат от работа, трябва да се чувстват виновни..
35. Когато някой ми крещи, крещя му и аз.
36. Не мисля, че някой се опитват да ме ядосват или обиждат.
37. Моят девиз е: “Никога не се доверявай на чужд човек”.
38. Рядко се бия, даже и тогава, когато другият е започнал.
39. Правя много неща, които ми предизвикват след това угризения на съвестта.
40. Мисля, че има много хора, които не могат да ме понасят.
41. Когато си спомням всичко, което ми се е случило, чувствам се обиден от
съдбата.
42. Може да се случи така, че да изпадна в такава ярост, при която да нараня
някого.
43. От десетгодишна възраст не съм имал пристъпи на гняв.
44. Мисля, че другите хора са по-щастливи от мен.
45. Когато не се справям с нещо, имам угризения на съвестта.
46. Винаги съм търпелив (а) с другите хора.
47. Когато някой ми казва какво да правя, се опитвам да не се съобразявам с това.
48. Ако е необходима физическа сила, за да защитя своите права, ще я приложа.
49. Имам неприятели, които да ми желаят действително злото.
50. Понякога мисля, че живота здраво ме е сграбчил.
51. Предпазлив съм с хора, които са по-любезни, отколкото съм очаквал.
52. Мисля, че никога не получавам това, което действително ми се полага.
53. Спомням си, че веднъж така ме ядосаха, че взех най-близкия предмет и го
счупих.
54. Потиска ме това, че не съм направил (а) повече за родителите си.

192
55. Ако се нервирам, мога да ударя плесница на някого.
56. По-рано минаги съм мислел (а), че повечето хора казват истината, но сега зная
как стоят нещата.
57. Често мисля, че съм пропуснал нещо в живота си..
58. Когато споря за нещо, съм склонен да говоря по-високо.
59. Когато не ми харесва държанието на моите приятели, им го казвам.
60. Когато ме ядосат ставам дебелоглав (а).
61. Понякога съм доста завистлив (а), но не го показвам.
62. Не мога да си представя действителната причина, която би ме накарала да ударя
някого.
63. Когато някой се отнася с мен несправедливо, аз се нервирам от това.
64. Никога не правя лудории.
65. Ако някой ме удари пръв, връщам му удара.
66. Неотдавна бях доста нервен.
67. Ако показвах на хората какво чувствам, биха ме считали за човек, с който
трудно се излиза на глава
68. Хора, които непрекъснато обиждат, трябва да бъдат набити.
69. Понякога говоря за хора, които не обичам.
70. Почти всяка седмица срещам някого, когото не мога да понасям.
71. Често отправям заплахи, които не мисля да изпълня в действителност.
72. Не мога да променя това, че съм малко нелюбезен(а) с хората, които не
харесвам.
73. Не споделям с хората, когато имам лошо мнение за някого.
74. Не се безпокоя от неща, които не са важни.
75. Когато се ядосвам много, ругая хубаво по този повод.

193
 Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Пол:

Възраст: Дата:

1 да не 26 да не 51 да не
2 да не 27 да не 52 да не
3 да не 28 да не 53 да не
4 да не 29 да не 54 да не
5 да не 30 да не 55 да не
6 да не 31 да не 56 да не
7 да не 32 да не 57 да не
8 да не 33 да не 58 да не
9 да не 34 да не 59 да не
10 да не 35 да не 60 да не
11 да не 36 да не 61 да не
12 да не 37 да не 62 да не
13 да не 38 да не 63 да не
14 да не 39 да не 64 да не
15 да не 40 да не 65 да не
16 да не 41 да не 66 да не
17 да не 42 да не 67 да не
18 да не 43 да не 68 да не
19 да не 44 да не 69 да не
20 да не 45 да не 70 да не
21 да не 46 да не 71 да не
22 да не 47 да не 72 да не
23 да не 48 да не 73 да не
24 да не 49 да не 74 да не
25 да не 50 да не 75 да не

Въпросникът е създаден от авторите с цел изследване на личностни

характеристики, разкриващи агресивността като елемент от поведението на човека. То
се разглежда приоритетно като ситуативна проява на личността, а не като нейна
устойчива черта, проявяваща се в сходни ситуации. Отговорите имат самооценъчен
характер.Въпросникът се състои от 75 айтемни изречения. Те се представят на
изследваното лице на бланка на която са поместени и два варианта за отговори - ДА

194
и НЕ. Изследваното лице отговаря на самата бланка, а колонката за отговори
изпълнява ролята на лист за отговори.Съдържанието на въпросника позволява
дефиниране на поведението на човека по 9 скали: телесна агресия (ТА), вербална
агресия (ВА), индиректна агресия (ИА), опозиционно поведение (ОП), агресивна
раздразнителност (АР), агресивно недоверие (АН), ревност и омраза (РО), вина след
агресия (ВСА) и скала лъжа. Получените резултати се обработват с помощта на
ключ. Ориентировъчната оценка по всяка скала се получава, като се пресметне
процента на отговорите по нея. Ако те са по-високи от 50 % се приема, че
значимостта на скалата за изследваното лице е висока. Ниските проценти дават
информация за обратното. Освен за всяка скала се изчислява и степента на
агресивност на лицето по цялата методика. Съответно наличието на повече от 50 %
съвпадения с ключа по повечето от скалите “говори” за явно присъствие в
поведението на изследваното лице на агресивни прояви.. Ключът към методиката е
представен в последващата таблица.

Общ
Вид агресия Номера на айтемите в скалата брой
айтеми
Телесна агресия 14,18, 31, 38-, 42, 48, 55, 62-, 65, 68 10

Вербална агресия 2-, 4, 11, 20-, 23-, 28, 32, 35, 58, 59, 71, 73-, 75 13

Индиректна агресия 7, 15, 22, 30-, 43, 53, 60, 64, 69 9

Опозиционно поведение 1, 5, 21, 27, 47 5

Агресивна 3, 8, 17, 24, 26, 29, 46-, 63, 66, 72, 74- 11
раздразнителност

Агресивно недоверие 6, 13, 16, 33-, 36, 37, 40, 49, 51, 56 10

Ревност и омраза 9-, 41, 44, 50, 52, 61, 67, 70 8

Вина след агресия 10, 12, 19, 25, 34, 39, 45, 54, 57 9

Лъжа (-) 2, 9, 20, 30, 36, 38, 43, 46, 49, 59, 62, 63, 64, 73, 74 15

Телесната агресия се прилага от хора, които се стремят да използват

физическа сила спрямо друг човек. Те често участват в сбивания, лесно се въвличат в
“бой”, удрят другите без причина. Когато се почувстват засегнати или обидени бързо
вземат решение за саморазправа или изпадат в ярост и могат да наранят друг човек. За

195
да защитят “правотата” или правата си прилагат сила и възприемат другия човек или
другите хора като противници, които ги застрашават.
Вербалната агресия се определя като негативен ефект, изразен в съдържанието
на речта. Човек, който я използва бързо започва да се кара с някого, спори и не
отстъпва от своето мнение, тъй като смята, че то е по-различно от това на другите.
Когато ме му харесва тяхното поведение той открито им го казва и дори ги обижда.
Ако в процеса на взаимодействие някой повиши тон, той му отговаря със същото,
започва да му крещи, говори високо, като мисли, че по този начин е по-убедителен.
Способен е да ругае, да употребява обидни думи, дори отправя заплахи, които не
изпълнява. Такъв човек е отворен към хората, лесно споделя с тях негативното си
мнение или отношения към някого.
Индиректната агресия е непряка агресия и се прилага по два начина: чрез
злобно негодувание, където мразената личност, не се атакува направо и чрез дифузна
яростна реакция без определена посока. Индиректната агресия по околен път е
насочена към другото лице. За него се говорят само лоши неща и се отправят заплахи.
Когато е ядосан, такъв човек проявява агресивността си чрез удряне по маса,
“тряскане” на врати, чупене на близко стоящи вещи и др. Той настоява винаги да
наложи своето мнение, става твърдоглав и не приема чуждо мнение.
Опозиционната форма на агресивност е насочена против налагането на
неприемливо мнение или решение. Поведението е в границите от пасивното
съпротивление до активна, открита борба против установени традиции или закони.
Такъв човек прави нещо само ако учтиво го помолят, а не го командват. Мрази хората,
които “си придават важност” и не се съобразява с това, което те му казват. Когато се
скара с някого дълго време не му говори.
Агресивната раздразнителност показва готовност към проява на активност
при най-малка емоционална възбуда, изразяваща се в “избухване” и грубо отношение
към околните. Такива хора се дразнят само от присъствието на оценени като
неприятни за тях хора и търсят възможност да покажат или демонстрират тази своя
оценка. При най-малък повод те са в състояние да “вдигнат врява”, да избухнат,
особено ако са засегнати личните им интереси или тези на близките им хора. Те се
безпокоят за неща, които не са съществени и лесно изпадат в раздразнение ако някой
се пошегува с тях. Мразят шегите и хората, които ги използват. Оценяват, че са
нелюбезни с хората, които не харесват и преживяват това, те са готови за негативен

196
отговор и при най-малка провокация. Лесно губят търпение, бързо се
противопоставят, но и бързо отшумява раздразнението им.
Агресивното недоверие е проекция на враждебността върху околните.
Предпазливостта в отношенията е значима за хора, които смятат, че околните са
готови да им причинят вреда. Те са убедени, че хората говорят зад гърба им, че им се
присмиват или че им завиждат. Когато човек им направи добро, те си мислят какви
скрити причини има той за това. Живеят с идеята, че някой се опитва да ги ядоса, че
има хора, които не могат да ги понасят, че пред тях хората не са искрени. Поради тази
причина те никога не се доверяват на никого, смятайки, че действително хората им
желаят злото. Затова са предпазливи с хора, които са любезни с тях.
Ревността и омразата се свързват с чувството за ярост, съществуваща в
хората към един изграден от тях реален или въображаем свят. Тя е проява на
недоверие и ненавист към околните, обусловени от чувството за обида и гняв към
целия свят за действителни или мними страдания. В спомените си такива хора се
чувстват обидени от съдбата, мислят, че другите хора са по-щастливи от тях и
постоянно завиждат на успелите в живота. Постоянно си въобразяват, че животът
здраво “ги е сграбчил” и че никога не получават онова, което им се полага. Те не
показват, че са завистливи, но постоянно оценяват, че срещат и общуват с хора, които
не могат да понасят, но са принудени в името на съществуването си.
Последната скала от методиката е обозначена като вина след агресия. Това е
убеждението на човека за това, че той е лош човек и постъпва като такъв, за което
впоследствие съжалява. Вината след агресия е самоагресивна насоченост или промяна
на посоката на агресивната изява към самия себе си. Хората, които я проявяват се
срамуват от себе си, от своето собствено поведение, правят неща, които предизвикват
след това у тях угризения на съвестта. Живеят с мисълта, че пропускат постоянно
нещо в живота си и съвестта им ги “измъчва” когато правят нещо, което не искат или
когато не могат да се справят с нещо в живота си.
Въпросникът се прилага еднакво успешно както при подрастващи и юноши,
така и при възрастни изследвани лица.

197
 Скала за измерване на агресивността на Arnold N.Buss и Mark Peri

Въпросникът съдържа 29 айтема и измерва четири аспекта н агресивността:

физическа агресия(ФА), словесна агресия (СА), гняв (Г), враждебност (В). Тестът е
продължение на въпросника за измерване на агресивността.
Инструкция: Пред Вас е списък с твърдения, които описват личностни
характеристики. Прочетете ги внимателно и в листа за отговори срещу съответни
номер на твърдението поставете знак „Х“ под оценките от 1 до 5, които отговарят
на:
1- напълно не се отнася за мен.
2- до известна степен не се отнася за мен
3- съвсем малко се отнася за мен
4- до известна степен се отнася за мен
5- напълно се отнася за мен.
Благодарим Ви!
1.От време на време не мога да контролирам порива да ударя един човек.
2. Казвам на приятелите си открито, когато не съм съгласен с тях.
3. Лесно избухвам, но бързо ми минава.
4.Понякога се разяждам от ревност.
5. Често съм достатъчно провокиран, мога да ударя друг човек.
6. Често откривам, че не съм съгласен с хората.
7. Когато съм фрустриран, показвам раздразнението си.
8.Понякога чувствам, че ми се е паднала тежка участ в живота.
9. Ако някой ме удари, отвръщам на удара.
10. Когато хората ме ударят, мога да им кажа какво мисля за тях.
11.Понякога се чувствам като буре барут, готово да експлодита.
12.Изглежда, че другите хора винаги си слагат спирачки.
13. Налитам на бой малко повече, отколкото обикновения човек.
14.Не мога да спра да влизам в спорове, когато хората не са съгласни с мен.
15. Някой от приятелите ми мислят, че съм луда глава.
16.Чудя се защо понякога се чувствам толкова огорчен от нещата.
17. Ако трябва да прибегна до насилие, за да защитя правата си, ще го направя.
18.приятелите ми казват, че до известна степен съм склонен към спор.
19. Понякога излизам от кожата си без основателна причина.

198
 20. Знам, че „приятели“ говорят за мен зад гърба ми.
21. Има хора, които ме притискат толкова много, че стигаме до бой.
22. Трудно контролирам нрава си.
23. Подозрителен съм към твърде дружелюбни чужденци.
24.Не мога да се сетя за основателна причина някога да ударя човек.
25. Понякога чувствам, че хората ми се присмиват зад гърба ми.
26. Заплашвал съм хора, които познавам.
27. Когато хората са особено мили, се чудя какво искат.
28. Ядосвал съм се тъолкова, че съм чупил разни неща.
29. Аз съм умерено-темпераментен човек.

Ключ към анализ на резултатите:

Физическа агресия ФА 1,5,9,13,17,21,24,26,28
Словесна агресия СА 2,6,10,14,18,
Гняв Г 3,7,11,15,19,22,29
Враждебност В 4,8,12,16,20,23,25,27,

Първо се променят резултатите по обърнатите айтеми с номера 24 и 29.

Резултатите по субскалите се изчислват чрез сумиране на резултатите от
айтемите.Общият резултат е сума от резултатите от всички айтеми и варира от 29 до
145. По-високите резултати показват по-висока агресивност.
Общата агресивност се изчислява чрез сумиране на резултатите от субскалите,
като се определя в %.
Норми:
Мъже (средни стойности и жени (средни стойности и стандартни
отклонения) стандартни отклонения),
ФА= 24.3 (7.7) ФА= 17.9 (6.6)
СА = 15.2 (3.9) СА = 13.5 (3.9)
Г = 17.0 (5.6) Г = 16.7 (5.8)
В = 21.2 (5.5) В = 20.2 (6.3)
Общо: 77,7 (16.5) Общо: 68.2 (17.0)

199
 Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Пол:

Възраст: Дата:

1-Напълно се 2- до известна 3- съвсем малко 4- до известна 5- напълно се отнася

отнася за мен степен не се отнася се отнася за мен степен се отнася за за мен
за мен мен

1 1 2 3 4 5

2 1 2 3 4 5

3 1 2 3 4 5

4 1 2 3 4 5

5 1 2 3 4 5

6 1 2 3 4 5

7 1 2 3 4 5

8 1 2 3 4 5

9 1 2 3 4 5

10 1 2 3 4 5

11 1 2 3 4 5

12 1 2 3 4 5

13 1 2 3 4 5

14 1 2 3 4 5

15 1 2 3 4 5

16 1 2 3 4 5

17 1 2 3 4 5

18 1 2 3 4 5

19 1 2 3 4 5

20 1 2 3 4 5

21 1 2 3 4 5

22 1 2 3 4 5

200
23 1 2 3 4 5

24 1 2 3 4 5

25 1 2 3 4 5

26 1 2 3 4 5

27 1 2 3 4 5

28 1 2 3 4 5

29 1 2 3 4 5

ВА =

СА =

Г=

В=

Общо:

201
 Диагностика „Мотивацията за успех“ на Т .Елерс

Инструкция: Пред Вас е списък с твърдения. Прочетете всяко едно внимателно.

Ако то съвпада с Вашето мнение поставете знак „Х“ срещу отговор „да“ на
съответния номер на твърдението в листа за отговори. Ако не съвпада поставете знак
“Х“ върху отговор „не“.

Благодарим Ви!

1. Когато има възможност за избор между два варианта за изпълнението на

някаква работа, предпочитам да я свърша по-бързо, отколкото да я отлагам.
2. Бързо се ядосвам, когато забелязвам, че не мога на сто процента да изпълня
задачите си.
3. Когато работя, правя всичко така, сякаш всичко залагам на карта.
4. Когато възниква проблемна ситуация, аз често взимам решение един/на от
последните.
5. Когато нямам работа два дни, се разстройвам много.
6. В някои дни успехите ми са по-малки от средните.
7. Аз съм по-строг към себе си, отколкото към другите.
8. По-доброжелателен съм,отколкото другите.
9. Когато се откажа от изпълнението на трудна задача, след това жестоко се
осъждам, защото знам, че чрез нейното решаване, бих постигнал(а) успех.
10. В процеса на работа аз се нуждая от пауза за почивка.
11. Усърдието не е моя основна черта.
12. Постиженията ми в работа невинаги са еднакви
13. Повече ме привлича друга работа, отколкото тази, която извършвам сега.
14. Порицанието ме стимулира повече, отколкото похвалата.
15. Зная, че моите колеги ме смятат за индивидуалист.
16. Преодоляването на препятствията способства за това, решенията ми да са още
по-категорични.
17. Моето честолюбие може да ме изиграе.
18. Обикновено се забелязва, когато работя без вдъхновение.
19. При изпълнение на задълженията си не разчитам на помощта на другите.
20. Понякога отлагам работата си от днес за утре.
21. Човек трябва да разчита само на себе си.

202
 22. В живота малко бещи са по-важни от парите.
23. Когато ми предстои да изпълнявам важна задача, аз не мисля за нищо друго.
24. Аз съм по-малко честолюбив, отколкото много други хора.
25. В края на отпуската се радвам, че скоро ще бъда на работа.
26. Когато харесвам работата си, аз я извършвам по-добре и квалифицирано,
отколкото другите.
27. По-лесно и добре общувам с хората, които работят упорито.
28. Когато нямам работа, се чувствам некомфортно.
29. Налага ми се да изпълнявам отговорна работа по-често, отколкото другите.
30. Когато трябва да взема решение, аз се старая то да бъде най-доброто.
31. Приятелите ми понякога мислят, че съм мързелив.
32. Моите успехи до голяма степен зависят от моите колеги.
33. Безсмислено е да се противодейства на волята на ръководителя.
34. Никога не знаеш каква работа може да ти се наложи да изпълняваш.
35. Когато нещо не се получава, ставам нетърпелив.
36.Обикновено обръщам малко внимание на постиженията си.
37. Когато работя заедно с другите, моята работа дава по-големи резултати,
отколкото работата на другите.
38. Много от нещата, с които се залавям, не довеждам докрай.
39. Завиждам на хората, които не са обременени от работата.
40. Не завиждам на тези, които се стремят към власт и положение.
41. Когато съм убеден, че съм на прав път, мога да предприема и крайни мерки, за
да докажа правотата си.

Обработка на резултатите: Методиката оценява силата на стремежа за

достигане на цели,към успех. По 1 бал се поставят за отговори на въпроси „да” на:
2,3,4,5,7,8,9,10,14,15,16,17,21, 22,25, 26,27,28,29, 30,32,37,41. Отговори „не”на
въпроси: 6,13,18,20,24,31,36,38,39. Отговори на пунктовете: 1,11,12,19,23,33, 34, 35,40
не се отчитат.Изчислява се общата сума от баловете. Колкото сумата е по-голяма,
толкова мотивацията за допускане на успех е по-голяма.Установяват се нива на
мотивация за успех в диапазони: 0-10 ниска мотивация за успех; 1-16 средно ниво на
мотивация; 17-21 умерено високо ниво на мотивация; повече от 21 много високо
ниво на мотивация

203
 Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

1 да не 15 да не 29 да не
2 да не 16 да не 30 да не
3 да не 17 да не 31 да не
4 да не 18 да не 32 да не
5 да не 19 да не 33 да не
6 да не 20 да не 34 да не
7 да не 21 да не 35 да не
8 да не 22 да не 36 да не
9 да не 23 да не 37 да не
10 да не 24 да не 38 да не
11 да не 25 да не 39 да не
12 да не 26 да не 40 да не
13 да не 27 да не 41 да не
14 да не 28 да не

204
 Диагностика на „Мотивацията за избягване на неуспехи“ на Т.Елерс

Инструкция: Пред Вас е списък от 30 редове-колонки по 3думи във всяка.

Изберете във всеки ред само една дума, която най-добре Ви характеризира и в листа
за отговори го отбележете с цифра, например 1/1 или 21/2 и др.,където първоначално
се записва номера на реда,а след чертата номера на думата в реда.

Благодарим Ви!

N 1 2 3
1 Смел Бдителен Предприемчив

2 Кротък Плах, свенлив Упорит

3 Предпазлив Решителен Песимист

4 Непостоянен Безцеремонен Внимателен

5 Глупав Страхлив Немислещ

6 Ловък Пъргав Внимателен

7 Хладнокръвен Колеблив Смел, героичен, храбър

8 Стремителен Лекомислещ Страхлив

9 Необмислящ Неестествен Непредвидлив

10 Оптимист Добросъвестен Чувствителен, отзивчив

11 Меланхоличен Съмняващ се Неустойчив

12 Страхлив Небрежен Развълнуван

13 Прибързан Тих Боязлив

14 Внимателен Неблагоразумен Смел

15 Разсъдителен Бърз Мъжествен

16 Предприемчив Предпазлив Предвидлив

17 Развълнуван Разсеян Плах, свенлив

18 Малодушен Невнимателен Безцеремонен

19 Страхлив Нерешителен Нервен

20 Изпълнителен Предан Авантюрист

21 Предпазлив Пъргав Отчаян

22 Укротен, усмирен Безразличен Небрежен

205
 23 Предпазлив Безгрижен Търпелив

24 Разумен Загрижен Храбър

25 Предвиждащ Безстрашен Добросъвестен

26 Прибързан Страхлив Безгрижен

27 Разсеян Необмислен, прибързан Песимист

28 Предпазлив Разсъдителен Предприемчив

29 Тих Неорганизиран Страхлив

30 Оптимист Бдителен Безгрижен

Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30

Обработка на резултатите: Изчислява се по 1 бал на следните избори: 1/2; 2/1;

2/2; 3/1; 3/3; 4/3; 5/2; 6/3 ; 7/2; 7/3; 8/3; 9/1; 9/2; 10/2; 11/1; 11/2; 12/1; 12/3; 13/2; 13/3;
14/1; 15/1; 25/1; 26/2; 27/3; 28/1; 28/2; 29/1; 29/3; 30/2. При съвпадение се пресмята
сумата на съвпаденията.

Интерпретация: Колкото сумата е по-голяма, толкова по-голям е стремежът на

изследваното лице към избягване на неприятности, към защита. Резултатите са в
диапазон: сума от 2-10 бала показва ниско ниво на мотивация към избягване на
неуспехи; сума от 11-15 бала показва средно ниво на мотивация; сума от 16-20 бала
показва високо ниво на мотивация; сума по-голяма от 20 бала показва много високо
ниво на мотивация;

206
 Диагностика степента на готовност към риск на Шуберт (PSK)

Инструкция: Пред Вас са 25 твърдения. Прочетете всяко едно внимателно.

Оценете доколко то се отнася за Вас, като поставите знак „Х“ върху онази цифра,
която съответства на желаният от Вас отговор. Оценката е :
2 - напълно съм съгласен (твърдо да)
1 - повече да, отколкото не
0 - нито да нито не (неутрален отговор)
- 1 - повече не, отколкото да
- 2 - твърдо не
Благодарим Ви!

1. Бихте ли превишили допустимата скорост , за да окажете по-бързо

необходимата медицинскапомощ на тежко болен човек.
2. Съгласен (а) ли сте заради по-високо заплащане да участвате в опасна и
продължителна експедиция.
3. Ще застанете ли на пътя на бягащ опасен крадец?
4. Можете ли да пътувате на дъното на товарен вагон при скорост по-голяма от
100 км/ч.
5. Можете ли на другия ден, след безсънна нощ да работите нормално.
6. Готов ли сте първи да преминете през много студена река.
7. Ще дадете ли на някого голяма сума пари, без да сте съвсем уверен, че той
може да Ви ги върне.
8. Ще влезете ли ,заедно с укротител, в клетка на лъв, след неговото уверение,че
това е безопасно.
9. Можете ли под ръководството на опитен наставник да се изкачите на висок
фабричен комин.
10. Можете ли без подготовка да управлявате платноходка
11. Бихте ли рискували да хванете за юздите бягащ кон.
12. Можете ли след като сте изпили 2 литра бира да карате велосипед
13. Можете ли да извършите скок с парашут
14. Можете ли, при необходимост, да пътувате без билет в междуградския
транспорт.
15. Можете ли да отидете на далечно пътуване с автомобил с Ваш познат шофьор,
който скоро е бил участник в пътно-транспортно произшествие.

207
 16. Можете ли да скочите от 10 метрова височина тенд на пожарната.
17. Можете ли да се избавите от продължително заболяване, изискващо лежане,
като се решите на операция опасна за живота Ви.
18. Можете ли да скочите от товарен вагон, при движение на влака със скорост 50
км/ч.
19. Можете ли по изключение, заедно е още шест човека да се качите на
асансьор,, разчетен само за 5 човека
20. Можете ли за голямо парично възнаграждение да преминете със завързани очи
на оживено улично кръстовище.
21. Бихте ли приели опасна за живота Ви работа срещу добро заплащане.
22. Можете ли след употреба на 10 чаши алкохол да изчислявате проценти.
23. Можете ли, по указание на ваш началник, да се качите на високоволтов
проводник, ако той Ви увери, че проводникът е обезопасен
24. Можете ли след няколко предварителни обяснения да управлявате въртолет.
25. Можете ли, имайки билет, но без пари и продукти да пътувате от едно
населено място до друго.

Ключ: Пресмятането на резултатите става по сумата от отговорите. Общата

оценка от теста се дава по непрекъснатата скала като отклонение от средното
значение. Положителните отговори свидетелстват за склонност към риск, като
значението на теста е от -50 до + 50.
o по-малко от - 30 бала показва прекалена внимателност;
o от - 10 до + 10 –средни значения;
o по-високи от + 20 бала склонност към риск.

Високата готовност към риск се съпровожда с ниска мотивация за избгване на

неуспехи (защита). Готовността към риск е свързана право пропорционално с числото
на допуснатите грешки. Интересно е, че с възрастта готовността към риск пада, при
опитните работници тя е по-ниска, отколкото при опитните. С нарасрване на
отговорността на личността, в ситуации на вътрешен конфликт расте готовността към
риск. В зависимост от груповите очаквания груповата готовността към риска е по-
силна, отколкото индивидуалната.

208
 Лист за отговори

Име, презиме, фамилия: Възраст:

Пол: Дата:

1 2 1 0 -1 -2
2 2 1 0 -1 -2
3 2 1 0 -1 -2
4 2 1 0 -1 -2
5 2 1 0 -1 -2
6 2 1 0 -1 -2
7 2 1 0 -1 -2
8 2 1 0 -1 -2
9 2 1 0 -1 -2
10 2 1 0 -1 -2
11 2 1 0 -1 -2
12 2 1 0 -1 -2
13 2 1 0 -1 -2
14 2 1 0 -1 -2
15 2 1 0 -1 -2
16 2 1 0 -1 -2
17 2 1 0 -1 -2
18 2 1 0 -1 -2
19 2 1 0 -1 -2
20 2 1 0 -1 -2
21 2 1 0 -1 -2
22 2 1 0 -1 -2
23 2 1 0 -1 -2
24 2 1 0 -1 -2
25 2 1 0 -1 -2

209
 Тест „Незавършени изречения“ на Сакс и Леви (J.L.Sachs, S.Levy)

Инстррукция: Бихме искали да проверим в каква степен можете да формулирате

Вашите мисли. Прочетете предложените незавършени изречения и ги завършете като
запишете първата дошла Ви на ум мисъл . Не се бавете, работете бързо. Ако не Ви се
удава да завършите някое изречение, про-дължете нататък и накрая отново се върнете
към него.
Благодарим Ви!
1. Мисля, че баща ми рядко ………
2. Ако всички са против мен, то………
3. Винаги съм искал………
4. Ако заемах ръководен пост………
5. Бъдещето ми изглежда ………
6. Шефовете ми ………
7. Зная, че е глупаво но се боя ………
8. Мисля, че истинския приятел ………
9. Когато бях малък ………
10. Идеалът ми за жена(мъж) е ………
11. Когато видя мъж и жена заедно ………
12. В сравнение с повечето семейства моето ………
13. Най-много ми се работи с ………
14. Майка ми и аз………
15. Бих направил всичко за да забравя ………
16. Ако баща ми само поискаше ………
17. Мисля, че съм достатъчно способен за да ………
18. Бих могъл да бъда много щастлив, ако ………
19. Ако някой работи под мое ръководство ………
20. Надявам се на………
21. В училище моите учители ………
22. Повечето от приятелите ми не знаят, че аз се страхувам ………
23. Не обичам хора, които ………
24. Мисля, че повечето юноши ………
25. Семейният живот ми се струва ………
26. Семейството ми се отнася към мен като ………
210
27. Хората с които работя(уча)………
28. Майка ми ………
29. Най-голямата ми грешка бе ………
30. Бих искал баща ми ………
31. Най-голямата ми слабост се състои в това, че ………
32. Моето най-съкровено(скрито) желание в живота ми ………
33. Подчинените ми………
34. Ще дойде ден, когато ………
35. Когато началникът ми приближава към мен ………
36. Бих искал да престана да се страхувам ………
37. Най-много обичам(харесвам) хората, които ………
38. Ако сега (отново) бях млад ………
39. Мисля,че повечето жени(мъже) ………
40. Ако имах нормален полов живот………
41. Повечето от семействата, които познавам ………
42. Обичам да работя с хора, които………
43. Мисля, че повечето майки………
44. Когато бях млад (малък), чувствувах се виновен (изпитвах чувство на вина), ако
(когато)……
45. Мисля, че баща ми ………
46. Когато започне да не ми върви, аз ………
47. В живота най-много бих искал ………
48. Когато поставям на другите поръчение ………
49. Когато остарея ………
50. Хората, чието превъзходство признавам ………
51. Опасенията не веднъж са ме заставяли ………
52. Когато ме няма, приятелите ми………
53. Най-живият спомен от детството ми е ………
54. Много не ми харесва, когато жените(мъжете) ………
55. Половият ми живот ………
56. Когато бях дете, семейството ми ………
57. Хората, които работят с мен ………
58. Обичам майка си, но………
59. Най-лошото нещо, което ми се е налагало да върша ……

211
 Ключ

Скали:
1. Отношение към целите 3,18,32,47
2. Отношение към бъдещето 5,20,34,49
3. Отношение към висшестоящия 6,21,35,50
4. Отношение към колегите 13,27,42,57
5. Отношение към приятелите 8,23,37,52
6. Отношение към подчинените 4,19,33,48
7. Отношение към майката 14,28,43,58
8. Отношение към бащата 1,16,30,45
9. Отношение към семейството 12,26,41,56
10. Отношение към противоположния пол 10,24,39,54
11. Отношение към сексуалните отношения 11,25,40,55
12. Отношение към миналото 9,38,53
13. Отношение към страхове и опасения 7,22,36,51
14. Отношение към чувство за вина 15,29,44,59
15. Отношение към себе си 2,17,31,46

Всеки отговор се оценява :

1. Положително отношение +1
2. Отрицателно отношение -1
3. Неутрално отношение 0

Точките се събират за всяка скала поотделно. Анализът се осъществява чрез

съдържанието на отговорите (контент-анализ)

212
 Цветови тест на Макс Люшер

Инструкция: Ще Ви бъдат показвани картони с различни цветове. Вашата

задача е да кажете кой цвят Ви харесва повече в момента. Не се съобразявайте с
облеклото си или цветовете около Вас. Изберете този цвят на картон, към който най-
много Ви харесва, и този който въобще не Ви харесва. Когато Ви се покажат двойки
цветове направете своя избор спрямо единия и спрямо другия.
Храктеристиката на цветовете (според Люшер) включва в себе си 4 основни и 4
допълнителни цвята.

Основни цветове:
1.СИН – символизира спокойствие, удовлетвореност;
2.СИНЬО – ЗЕЛЕН – чувство на увереност, настойчивост, директност;
3. ОРАНЖЕВО – ЧЕРВЕН – символизира волевото усилие, агресивност,
настъпателни тенденции, възбуда;
4.СВЕТЛО-ЖЪЛТ – активност, стремеж към общуване, експанзивност, веселост.
Допълнителни цветове:
5.ВИОЛЕТОВ
6. КАФЯВ
7.ЧЕРЕН

213
 8.СИВ, води се НУЛЕВ(0) цвят
Допълнителните цветове символизират негативните тенденции: тревожност,
страх, стрес, преживяване на страх, огорчение.
В разбъркан вид картончетата се поставят с цветната страна нагоре. След това
изследователят моли изследвания да избере този цвят, който му допада най-много от
осемте. Цветната картичка се отделя встрани и се обръща с цветната страна надолу.
Следва избор от останалите седем, като изборът отново се отделя, след това изборът е
от останалите шест и т.н. до последната картичка. Екзаменаторът записва
последователността на изборите. След 2 – 3 минути картичките се обръщат отново с
цвета нагоре и цялата процедура се повтаря отново. На изследвания се обяснява, че
трябва да се абстрахира от първия си избор. Първият избор характеризира желаното
състояние, вторият истинското.

В резултат на тестването се получават осем позиции:

ПЪРВА И ВТОРА (++) – явно предпочитание;

ТРЕТА И ЧЕТВЪРТА (**) – предпочитание;

ПЕТА И ШЕСТА (= =) – безразличие към цвета;

СЕДМА И ОСМА (- -) – антипатия към цвета.

Първата позиция отразява средствата за достигане на целите (например, избора

на син цвят говори за намерение да се действа спокойно, без излишно напрежение).
Втората позиция показва цел, към която се стреми изследвания. Трета и четвърта
позиции характеризират предпочитание към цветовете и отразяват отношението на
изпитвания към истинската ситуация, в която той се намира. Пета и шеста позиции
характеризират безразличие към тези цветове. Те свидетелстват, че изпитвания не
свързва своето състояние, настроение и мотиви с дадените цветове. Седма и осма
позиции характеризират негативно отношение към тези цветове. Това е стремеж да се
покрие някаква потребност, мотив, настроение, които са отражение на тези цветове.

ПРИМЕРНО ЗАПИСВАНЕ. Изследваното лице, например, е избрало по ред

червен, жълт, син, сив, зелен, виолетов, кафяв и черен цвят. Изборът се записва по
следния начин:

214
 ++**==--

34102567

Интерпретация на позицията (+ +)

Първи цвят - СИН

+1 +2 (син и зелен) – чувство на удовлетвореност, спокойствие, стремеж към спокойна

обстановка , нежелание за участие в конфликти, стрес.

+1 +3 (син и червен) – чувство за цялостност, активно и не винаги осъзнат стремеж

към тесни взаимоотношения. Потребност от внимание от страна на другите.

+1 +5 (син и виолетов) – неголямо безпокойство, потребност от изтънчено

обкръжение, стремеж към естетика.

+1 +6 (син и кафяв) – чувство на безпокойство, страх от самота, стремеж за избягване

на конфликти, избягване на стрес.

+1 +7 (син и черен) – негативно състояние, стремеж към покой, отдих,

неудовлетвореност от себе си, негативно отношение към ситуацията

+1 +0 (син и сив) – негативно състояние, потребност да се освободи от стреса,

стремеж към спокойствие и отдих.

Първи цвят - ЗЕЛЕН

+2 +1 (зелен и син) – позитивно състояние, стремеж към признание, към деятелност,

обеспечаващ успех.

+2 +3 (зелен и червен) – активен стремеж към успех, към самостоятелни решения,

преодоляване на прегради в дейността.

+2 +4 (зелен и жълт) – неголямо безпокойство, стремеж към признание, популярност,

желание да прави впечатление.

+2 +5 (зелен и виолетов) – неголямо безпокойство, стремеж към признание,

популярност, желание за супервпечатление, повишено внимание към реакцията на
обкръжаващите по отношение на собствените постъпки.

+2 +6 (зелен и кафяв) – чувство на неудовлетвореност, тъга, преоценка на значимостта

и отношението към себе си от страна на околните.

215
+2 +7 (зелен и черен) – чувство на обида, злост, стремеж към жестокост,
авторитарност в отношенията.

+2 +0 (зелен и сив) – чувство на неудовлетвореност, стремеж към признание, желание

да се направи впечатление)

Първи цвят - ЧЕРВЕН

+3 +1 (червен и син) – делова възбуда, активен стремеж към дейност, впечатления и

удоволствия.

+3 +2 (червен и зелен) – делова възбуда, активен стремеж към целите, преодоляване

на всички трудности, стремеж към висока оценка на своята дейност.

+3 +4 (червен и жълт) – делово, леко повишена възбуда, увлечение, оптимизъм,

стремеж към контакти, разширяване сферата на действие.

+3 +5 (червен и виолетов) – повишена възбуда, не винаги адекватни увлечения,

стремеж да се направи впечатление.

+3 +6 (червен и кафяв) – негативно настроение, огорчение от неудачите, нежелание да

се лиши от благоприятна ситуация.

+3 +7 (червен и черен) – негативно настроение, злоба, стремеж да се избяга от

неблагоприятна ситуация.

+3 +0 (червен и сив) – чувство на неудовлетвореност, насоченост към поемане на

риск.

Първи цвятТ - ЖЪЛТ

+4 +1 (жълт и син) – настроение като цяло положително, стремеж към позитивно

емоционално състояние, взаимовъздържаност.

+4 +2 (жълт и зелен) - настроение като цяло положително, желание да поеме по

верния път на вземане на решения на настоящите задачи, стремеж към
себеутвърждаване.

+4 +3 (жълт и червен) – някакво повишение на деловата възбуда, стремеж към широка

активност.

+4 +5 (жълт и виолетов) – неголяма еуфория, стремеж към ярки събития, желание да

направи впечатление.

216
+4 +6 (жълт и кафяв) – негативно настроение, огорчение и потребност от емоционална
разреденост, отдих.

+4 +7 (жълт и черен) – негативно настроение, стремеж да избяга от обичайните

проблеми, малкоадекватни решения.

+4 +0 (жълт и сив) – негативно, угнетено състояние, стремеж да се измъкне от

неприятната ситуация.

Първи цвят - ВИОЛЕТОВ

+5 +1 (виолетов и син) – неопределено настроение, стремеж към съгласие и хармония.

+5 +2 (виолетов и зелен) – напрегнатост, желание да се направи впечатление

+5 +3 (виолетов и червен) – някаква възбуда, увлеченост, активен стремеж да се

направи впечатление.

+5 +4 (виолетов и жълт) – възбуда, фантазиране, стремеж към ярки събития

+5 +6 (виолетов и кафяв) – възбуда, насоченост към силни емоционални

преживявания

+5 +7 (виолетов и черен) – негативно състояние

+5 +0 (виолетов и сив) – напрежение, стремеж да изолира себе си от конфликти, стрес

Първи цвят - КАФЯВ

+6 +1 – напрежение, страх от самота, желание за бягство от неблагоприятни ситуации

+6 +2 – чувство на безпокойство, стремеж към строг самокнотрол с цел избягване на

грешки

+6 +3 – акивен стремеж към емоционална разтуха

+6 +4 – вяра в положителните перспективи, вероятност за необмислени решения ( от

типа “все ми е едно”)

+6 +5 – чувство на неудовлетвореност, стремеж към комфорт

+6 +7 – негативно състояние, разочарованост, стремеж към покой, желание да се

избягва активно поведение

217
+6 +0 – негативно състояне, стремеж да се избягват сложните проблеми, а не да се
борят с тях

Първи цвят - ЧЕРЕН

+7 +1 - негативно състояние, стремеж да се избягват проблемите

+7 +2 – възбуда, гневно отношение към околните, не винаги адекватно упорство

+7 +3 – силна възбуда, възможни са афективни постъпки

+7 +4 – отчаяние, възможни суицидни мисли

+7 +5 – напрегнатост, мечта за хармония

+7 +6 – възбуда, поставяне на нереални задачи, стремеж да се избегнат тревожните

мисли и неблагопхриятните ситуации

+7 +0 – чувство на безнадеждност, обреченост, стремеж да се съпротивяват на всички,

неадекватност

Първи цвят - СИВ

+0 +1 – негативно състояние, желание за спокойни ситуации

+0 +2 – негативно състояние, враждебност към околните и желание да се изолира от

средата

+0 +3 – негативно състояние, повишена потребност от околните, не винаги адекватна

активност

+0 +4 – негативно състояние, стремеж да се избяга от проблемите, а не да се решават

+0 +5 – чувство на безпокойство, напрежение, стремеж да се прикрие това чувство

+0 +6 – негативно състояние, стремеж да се избяга от вълнения, от всичко сложно,

трудно

+0 +7 – негативно състояние, обида, чувство на угнетеност, вероятност за вземане на

неадекветни решения

Позиции (- -)

Първи цвят - СИВ

218
- 0 - 1 (сив и син) – чувство на неудовлетворение, емоционално напрежение;

- 0 - 2 (сив и зелен) – емоционална напрегнатост, желание да се избяга от

неблагоприятната ситуация;

- 0 - 3 (сив и червен) – раздразненост, чувство за безпомощност;

- 0 - 4 (сив и жълт) – тревожност, неувереност в собствените сили;

- 0 - 5 (сив и виолетов) – неголямо, контролирано напревжение;

- 0 - 6 (сив и кафяв) – тревожност, неувереност в своите сили, но при това завишена

потребност, желание да се достигне до признение на своята личност;

- 0 - 7 (сив и черен) – отрицание на накои ограничения на своята личност, активен

стремеж към действие.

Първи цвят - СИН

- 1 - 2 (син и зелен) – силно напрежение, стремеж да се избави от негативно стресово

състояние;

- 1 - 3 (син и червен) – силно напрежение, чевство на безпомощност, желание да се

избяга от емоционална ситуация;

- 1 - 4 (син и жълт) – състояние близко до стреса, емоционално негативно

преживяване, чувство на безпомощност;

- 1 - 5 (син и виолетов) – състояние близко до стрес, сложност във

взаимоотношенията, чувство за ограничение на собствените възможности,
нетърпеливост;

- 1 - 6 (син и кафяв) – емоционална неудовлетвореност, самоограничение, търсене на

поддръжка;

- 1 - 7 (син и черен) – състояние близко до стрес, емоционална неудовлетвореност,

стремеж да се избяга от психогенна ситуация;

- 1 - 0 (син и сив) – някакво угнетено състояние, тревожност, изживяване на

безпереспективност.

Първи цвят - ЗЕЛЕН

219
- 2 - 1 (зелен и син) – угнетено състояние, недоверие в своите сили, стремеж да се
избяга от неприятната ситуация;

- 2 - 3 (зелен и червен) – силна възбуда, тягостни преживяванея, по отншение на

средата, се счита, че тя е враждебна, възможни афективни постъпки;

- 2 - 4 (зелен и жълт) – състояние близко до фрустрация, чувство на разочарование,

нерешителност;

-2 - 5 (зелен и виолетов) – състояние близко до стресовото, чувство на оскърчено

достойнство, недоверие в собствените сили;

- 2 - 6 (зелен и кафяв) – състояние близко до стресово; неадекватно повишен

самоконтрол, необоснован стремеж към признание;

- 2 – 7 (зелен и черен) – състояние на фрустрация, поради ограничение за

задоволяване на амбициозни потребности, недостатъчна целеустремителност;

- 2 - 0 (зелен и сив) – състояние на фрустрация, раздразненост поради накакви

неудачи, снижение на волевите качества.

Първи цвят - ЧЕРВЕН

- 3 - 1 (черве и син) – раздразнителност, нетърпеливост, желание за изход от

негативни отношения, които има с близки хора;

- 3 – 2 (червен и зелен) – състояние на стрес, поради неадекватна самооценка;

- 3 - 4 (червен и жълт) – мнителност, тревожност, неадекватна оценка на средата,

стремеж към самооправдание;

- 3 - 5 (червен и виолетов) – състояние на стрес, поради неудачни опити да се достигне

до вазиморазбиране в приятелските контакти, неувереност в собствените сили;

- 3 - 6 (червен и кафяв) – силно напрежение, сексуални самоограничения, отсъствие на

приятелски връзки, неувереност в своите сили;

- 3 - 7 (червен и черен) – състояние на стрес поради дълбоко разочарование,

фрустрация, чувство на тревожност, безсилие да се решат конфликтни проблеми,
желание да се избяга от фрустриращи ситуации по обичайни начини, съмнение, че
това ще се отдаде;

220
- 3 - 0 (червен и сив ) – сдържана възбуда, чувство на изгубени перспективи,
вероятност за нервно изтощение.

Първи цвят - ЖЪЛТ

- 4 - 1 (жълт и син) – чувство на разочарование, състояние близко до стрес, стремеж да

се спотаят негативните емоции;

- 4 - 2 (жълт и зелен) – състояние на нерешителност, тревожност, разочарование;

- 4 - 3 (жълт и червен) – състояние на стрес, съпроводено с възбуда, съмнения в

постигането на успех; претенции, които не се подкрепят от адекватни възможности,
самооправдание;

- 4 - 5 (жълт и виолетов) – емоционално разочарование и чувство на безпокойство,

тревога, разочарование;

- 4 - 7 (жълт и черен) – напрегнатост, чувство на неувереност,бдителност, стремеж за

избягване на външен контрол

- 4 - 0 (жълт и сив) – напрегнатост, чувство за страх от загуба, пропускане на

възможности и напрегнато очакване

Първи цвят - ВИОЛЕТОВ

- 5 -1 (виолетов и син_ - чувство за неудовлетвореност, стимупиращо към

активност, стремеж към сътрудничество
- 5 - 2 (виолетов и зелен) - стресово състояние от неосъществено самоутвърждение
- 5 - 3 (виолетов и червен) – стресово състояние от неуспешна активност или
необмислени действия
- 5 - 4 (виолетов и жълт) – бдителност, подозрителност, разочарование,
затвореност
- 5 - 6 (виолетов и кафяв) – стрес, предизвикан от нарушение на желани
взаимоотношения, повишена взислателност към другите
- 5 - 7 (виолетов и черен) – напрежение от ограничения относно самостоятелните
решения, стремеж към разбирателство, откровено изразяване на мисли
- 5 -0 (виолетов и сив) – проява на нетърпение и в същото време стремеж към
самоконтрол, предизвиква емоционална възбуда

Първи цвят - КАФЯВ

221
 - 6 - 1 (кафяв и син) – негативно състояние, чувство на неудовлетворение поради
недостатъчно признати заслуги (реални или предполагаеми), стремеж към
самоограничение и самоконтрол
- 6 – 2 (кафяв и зелен) – негативно състояние поради завишен самоконтрол,
упорито желание да се открои и съмнение, че това може да му се отдаде
- 6 - 3 (кафяв и червен) стресово състояние поради подтискане на еротични или
други биологически потребности, стремеж към сътрудничество за преодоляване на
стреса
- 6 - 4 кафяв и жълт) - напрегнат стремеж да прикрие тревогата пред маската на
увереност и безгрижие
- 6 - 5 (кафяв и виолетов) - негативно състояние поради неудовлетворен стремеж
към хармония
- 6 - 7 (кафяв и червен) – стремеж да избяга от подчинение, негативно отношение
към различни забрани
-6 - 0 (кафяв и сив) – стресово състояние поради биологически, сексуални
потребности

Първи цвят- ЧЕРЕН

- 7 - 1 ( черен и син) – състояние на безпокойство във връзка със скрити желание за

получаване на помощ и поддръжка
- 7 - 2 (черен и зелен) – състояние близко до фрустрация от ограничена свобода на
действия, стремеж за избягване на неуспехи
- 7 - 3 (черен и червен) – стресово състояние, предизвикано от разочарование в
очаквани ситуации, емоционална възбуда
- 7 - 4 (червен и жълт) – стресово състояние поради страх от бъдещи неусехи, отказ
от разумни компромиси
- 7 - 5 (черен и виолетов) – търсене на „идеална‘“ ситуация
- 7- 6 ( черен и кафяв) – стресово състояние от неприятни ограничения, забрани,
стремеж към съпротива спрямо ограниченията, бягство от посредствеността
- 7 - 0 (черен и сив) – стремеж за бягство от неприятни ситуации

222
 Методика „ Рисунка на семейство ”

Методиката се основава в рисуване (като процес), отразяващ преживяванията и

възприемането на детето (6-8 г.) на своето място в семейството,отношението на детето
към семейството като цяло и отделните негови членове.

Диагностична процедура:
За изследването са необходими лист бяла хартия (21/29см), шест цветни моливи
(черен,червен,син,зелен,жълт,сив). Време за работа- неограничено (но не повече от 35
мин.)

Инструкция: Пред теб е лист хартия и цветни моливи (флумастери за

рисуване). Използвайки и нарисувай своето семейство.

Данни за протокола:

1 – последователност на рисуване на детайлите

2 – паузи , повече от 15сек
3 – изтриване на детайлите
4 – спонтанни коментари на изследваното лице
5 – емоционални реакции и тяхната връзка с изобразеното съдържание

След изпълнението на зададеното се получава вербална информация като се

задават следните въпроси:

1 . ” Кажи кой е нарисуван тук? „

2 . ”Къде се намира?”
3 ”Какво прави?”
4 . ”Кой е измислил това?”
5 . ”На тях весело ли им е или им е скучно? Защо?”
6 . ”Кой от нарисуваните е най-щастлив?”
7 . ”Кой от тях е най-нещастен? Защо”
Ако изследваното лице не отговори на въпроси 5-7 не се настоява за получаване на
отговор.

223
 Интерпретация на резултатите от процеса на рисуване:

Анализът на структурата на ”Рисунка на семейство” включва сравнение на

състава на нарисуваното с реалното семейство.
I.При преживяване на емоционално благополучие в семейството, детето рисува
пълно семейство(всички негови членове).Крайни варианти на рисунката: а – въобще
няма нарисувани хора;б – изобразени са хора,несвързани със семейството
Получава се информация за: травматически преживявания,свързани със
семейството; чувство за отхвърленост, самота; аутизъм; високо ниво на тревожност.
В практиката децата и подрастващите не игнорират състава на семейството , а
по-скоро тези негови членове, които са емоционално непривлекателни, с които има
конфликти. Отстранявайки ги детето избягва негативните емоции.
II. Разположение на членовете на семейството – то показва психологическите
особености на взаимоотношенията в семейството. Рисунката е символична ситуация,
структурата и създаването на която зависи само от един човек-детето като неин автор.
Детето може да рисува: реалната ситуация; желаната или нежеланата (от която се
страхува) ситуация;
Сплотено семейство - членовете му са със съединени ръце, извършват заедно
някаква работа.Внимание изискват случаи в които:
 Близкото разположение на фигурите е условие за поместването им в

ограничено пространство (лодка, къща).Това можа да бъде желание за тяхното

обединение (затворени);
 нивата н взаимоотношения в семейството (момиче и майка, баща и син);

 слаби позитивни междуперсонални връзки, ако рисунката е разделена на

части;
Анализ на фигурите - графичната презентация на отделните членове на
семейството може да даде информация от голям диапазон:
 за емоционалните отношения, на изследваното лице, към отделните членове
на семейството;
 как се възприема изследваното лице ( Аз-образа, половата идентификация).
За оценка на емоционалното отношение на детето към членовете на
семейството е нужно да се обърне внимание:

224
 1. На количеството детайли в тялото - присъстват ли: глава, коса, уши, очи,
мигли, устни, нос, дупки на носа, вежди, чело, шия, плещи ,ръце, длани, пръсти, крака
със стъпала;
2. Декоративни детайли - шапка, вратовръзка, джобове, панталони, костюм,
прическа, украшения, шевици на дрехите;
3. Количеството използвани цветове за рисуването на фигурите.
Величината на фигурите - представянето на по-големи части от тялото:
 най -големи се рисуват мама и татко,което съответства на реалността;

 ако детето е над тях –изразява се стремеж към превъзходство,значимост;

 доминиране на някои от родителите- изразява неговия авторитаризъм

 фигурата на детето е значително по-малко от това на родителите-чувство за

малоценност,ненужност,нужда от грижи (за да порасне),

неудовлетвореност,тревожност.
 големите (фигури в цял ръст) рисуват импулсивните, уверени в себе си деца,

склонни към доминиране.

Рисуване на частите на тялото:
Ръцете: ако са нагоре,с големи палци-това определя агресивно желание. Детето
в семейството е враждебно по отношение на околните, но агресивните му желания са
подтиснати. Това може да бъде компенсация за своята слабост и желание да бъде
силен (ако са нарисувани огромни плещи или някакъв предмет в тях). Ако е нарисуван
с дълги ръце и големи палци - той определя агресивността на член от семейството.
Ако човек е без ръце - детето (чрез символика) ограничава неговата активност.
Главата е центърът на локализацията на Аза на интелектуалната и перцептивна
дейност.Лицето е най-съществената част от поведението в процеса на общуване: ако
липсва собствена глава, това говори за сериозни нарушения в общуването, аутизъм,
липса на глава на член от семейството- означава конфликти с това лице, враждебност.
Изражение на лицето: усмихнатото лице е показател за вербализирането на
общуването. Ако всички фигури са усмихнати това показва, че се рисува по шаблон.
Разглеждат се рисунки, в които има разлика в изобразяването на усмивката.
Момичетата повече от момчетата отделят внимание на детайлите в облеклото или
лицето. Представянето на зъби, отделянето на устата показва склонност към вербална
агресия. Ако е с друг човек ,може да е свързано със страх, враждебност към детето.
Анализ на процеса на рисуване: Необходимо е да се обърне внимание на:
 последователността на рисуване на членовете на семейството;

225
  последователността на рисуване на детайлите;
 изтриване ( като количество или върху определена фигура);
 връщане към вече нарисуван обект ,детайл или фигура;
 пауза в рисуването (обмисляне);
 всички спонтанни коментари, които се записват.
Чрез интерпретацията, на процеса на рисуване, се определят динамичните
характеристики на процеса на рисуване в които се разкриват мислите на изследваното
лице,актуализират се чувствата, напрежението, конфликтите.Обикновено първа е
рисува фигурата на майката-най-близкия емоционално човек. Второ е детето, което
говори за егоцентризъм.Трето е другото лице, към което изследваното лице е
привързано.
Връщането към рисуването, на член от семейството и наличните детайли,
показва значимостта му за детето.То се свързва с процеса на междуличностни
взаимоотношения, отношението може да се окаже главно, доминиращо преживяване,
свързано с определени детайли от рисунката.
Паузите по време на рисуването се свързват с наличието на конфликтни
отношения с този член на семейната общност и се явяват външна проява на
вътрешния дисонанс на мотивите.
Изтриването на нарисуваното, прерисуването може да бъде свързано, както с
негативни емоции по отношение на члена на семейството, така и с позитивни. Ако
изтриването не е променило фигурата,съществува конфликт.
Спонтанните коментари поясняват смисъла на рисуваното съдържание. Това
снема вътрешното напрежение и егоцентричните реакции.

226
 Тест „Несъществуващо животно”

Анализът на рисунката се представя в описателна форма.Тестът е

ориентировъчен и е нужно да се прилага с други тестове.
Инструменти: бял лист (негланциран), молив.
Инструкция: Измислете и нарисувайте несъществуващо животно и го назовете с
несъществуващо название(име).

Показатели за интерпретаци на рисунката:

Положение на рисунката на листа: в норма рисунката е разположена на

средната линия, вертикално; положение близко до горния край на листа (колкото е по-
високо, толкова е по-изразено) се тълкува като висока самооценка, като недоволство
от своето положение в социума, недостатъчно признание от страна на околните, като
претенция на придвижване и признание, тенденция към самоутвърждаване.
Положение на рисунката в ниската (долна )част на листа показва обратна тенденция:
неувереност в себе си, ниска самооценка, потиснатост, нерешителност,
незаинтересованост от своето положение към социума, в признание, отсъствие на
тенденция към самоутвърждение.
Централна част на фигурата (глава или заместващ я детайл).
Главата обърната надясно - устойчива тенденция към дейност, почти всичко,
което се обмисля и планира се осъществява или започва да се
осъществява.Изследваното лице активно преминава към реализация на своите
желания.
Главата обърната наляво- тенденция към рефлексия, носеща размишление.
Това не е човек на действието и само незначителна част от замислите се реализират,
нерядко се страхува от провата на активност, от действеност.
Положение ”анфас”- главата е насочена към рисуващия и се определя като
егоцентризъм. На главата са разположени детайли, съответстващи на органите на
чувствата- уши, очи и уста.
Значение на ушите: ако са от дясно- показват заинтересованост от информация,
значимост на мнението на околните за изследвания.
Полуотворени уста: в съчетание с език, при отсъствие на устни, се тълкува като
голяма речева активност (бъбривост), в съчетание с устни - като чувствителност, а

227
понякога и едното и другото заедно. Отворената уста, без език и устни, особено
зачертани, се тълкува като лесно възникване на опасения и страхове, недоверие.Уста
със зъби показва вербална агресивност, в повечето случаи – защитна (бърза реакция,
заяждане, грубост в отговорите на направени забележки, порицание или обсъждане).
За децата и подрастващите е характерна рисунка със зачертани устни в кръгла форма
(страхливост,тревожност).
Особено значение се отделя на очите. Този символ е присъщ на човека и
показва преживяване на страх, подчертавайки рязката рисунка на ирис. Обръща се
внимание на наличие или отсъствие на мигли. Наличието на ресници - истероидно,
демонстративни маниери на поведение, за мъжете - женствени черти на характера (
рисунка на зеница и ирис съвпадат рядко). Ресниците показват заинтересованост и
възхищение на околните от външна красота и маниери на обличане,на които
изследваното лице придава голямо значение.
Увеличеният (в съответствие с цялата фигура) размер на главата, показва че
изследваното лице цени рационалното начало (възможно и ерудицията) в себе си и
околните. Анализират се и разположени допълнителни детайли на главата като: уста-
защита, агресия.На главата може да има съчетание с други признаци: нокти, четина,
което показва характеристики на агресия (спонтанна или защитна-ответна). Първата е
тенденция към самосъхраняване и самооправдание или към демонстративност,
гривата четина, сресана, подредена показва чувствителност, подчертаване на
собствения си пол, а понякога и ориентировка на своята сексуална роля.
Истинската, основна опорна част на фигурата е наличието на крака, лапи,
понякога постамент. Разглежда се основателността на тази част по отношение на
размерите на цялата фигура и по формата им. Наличието на крака показва
основателност, обмисленост, рационалност при приемането на решения, правене на
изводи, формиране на съждения, опора на съществени положения и значима
информация. Отсъствието на крака е показател за повърхност на съжденията,
лекомислие към изводите и неоснователност на съжденията, понякога импулсивност
при вземането на решения. А Интерпретира се характера на съединението на
краката с корпуса. Среща се съединението да е точно, щателно или небрежно; слабо
съединение или несъединени части въобще (това е характерно на положителната роля
за своите разсъждения, изводи и решения). Еднотипността и еднопосочеността на
формите на краката, лапите или други опорни части показват конформност в

228
съжденията и нагласите при вземането на решение, оценка на тяхна стандартност и
баналност.
Разнообразието във формите и положението на тези детайли показват
своеобразие на нагласите и съжденията, самостоятелност, понякога творческо начало
(съответстващо на необичайната форма на детайлите) или различност в мисленето,
граничещо и с патология.
Нарисувани части, повдигнати над нивото на фигурата. Те могат да бъдат
функционални или украсяващи: крила, допълнителни крака, щипци, детайли от броня
(ризница), пера ,панделки от рода на кордели. Цветовото представяне на
функционалните детайли посочват енергия на обхвата на различни области от
човешката дейност и са показатели за увереност в себе си, активност с неделикатни и
разбъркани притеснения от околните или любознателност, желание за съучастие в
колкото е възможно повече дела на околните, заявяване на собствено „място под
слънцето“, увлеченост от своята дейност. Ако има крила или пипала – смелост в
общуването.
Наличието на украсяващи детайли показва демонстративност,себелюбие,
маниерност в общуването ( например: паунови пера).
Наличието на опашки - изразява отношението към собствените действия,
решения, изводи, към своите вербални продукти; завъртяната опашка надясно –
отношение към своите действия и поведение; завъртяна опашка наляво-отношение
към своите мисли и решения, отношение към пропуснатите възможности, към
собствената нерешителност.Положителната или отрицателната насоченост на това
отношение се изразява чрез насочеността на опашката нагоре (увереност,
положителност, бодрост) или движение надолу (недоволство от себе си, съмнение в
собствената правота, съжаление за стореното, казаното, разкаяние).Опашката,
състояща се от няколко, понякога повтарящи се звена (части), не особено пищни
опашки,особено дълги и понякога разрошени засилват горните насочености.
Контурите на фигурата- се анализират при наличието или отсъствието на
(защитна броня, ризница, игли), затъмняване на линията на контура.Това е защита от
околните и показва човек;
o Агресивен, ако е нарисувана с игли;

o Със страх и тревожност - ако има затъмняване, затваряне ,контурни линии;

o С наличие на опасение, подозрителност, когато само са поставени брони,

”заслони”, удвоени линии;

229
 Ако насочеността на линията е в съответствие с пространственото
разпределение:
o Ако линията е в горния контур на фигурата- личността е срещу висшестоящи,
срещу хора, имащи възможност да наложат забрани, ограничения (против по-
възрастните, родители, учители, началници).
o Ако линията е в долния контур на фигурата- личността е в защита от
насмешките, непризнанията, отсъствието на авторитет, болезнени обсъждания.
o Страничните контури са показател за недиференциране опасността и
готовност към самозащита на всекя цена и в различни ситуации.Същото се отнася за
елементите на „защита”, разположени не по контура, а вътре в контура, на самия
корпус на животното. Отлдясно-проблеми в процеса на реалната дейност, отляво-
голяма защита на своето мнение, убеждения, вкусове.
Оценява се общата енергия чрез количеството на изобразените детайли, онова
необходимо количество, което да даде представа за измисленото несъществуващо
животно (тяло, глава, накрайници или тяло, опашка, криле и др.) със запълвани
контури, без щриховки и допълнителни линии и черти; наличие на прост примитивен
контур или има място за щедро изображение не само с необхоими, но и с
усложняващи конструкцията допълнителни детайли, (колкото повече съставни части
и елементи (дори и най-необходимите) има в рисунката, толкова е по-голяма енергита.
В обратния случаи се обяснява икономията на енергия, свързана с болести на
организма, хронично соматично заболяване (едва молива се е движил по листа или не
е натискано) Обратния характер на линията -мазна с натискане, не се явява полярна,
това не се определя като енергия, а наличие на тревожност. Обръща се внимание на
наличието на отразени линии върху обратната страна на листа. Наличието им е
показател за конвулсивен, висок тонус на мускулите на рисуващата ръка, като
критерий за рязка тревожност.
Оценка на характера на линиите (включва се повторение нa линиите,
небрежност, неакуратност на съединение на части от намиращи се линии, зачертаване
на части от рисунката, вграждане, отклонение от вертикалната ос, стереотипност на
линиите и др. Оценката се осъществява така както при пиктограмите (фрагментарност
на линиите и формите, незавършеност, откъсната (разпръсната) рисунка.
Тематически рисунките на животните се делят на заплашващи, заплашвани,
неутрални (подобни на лъв, хипопотам, вълк или птица, патка, мравка, куче, котка,
катеричка).Това е отношение към собствената персона и към своето „Аз”, представата

230
за своето положение в света. Идентификация по значимост(със
заек,слон,куче,буболечка). В този момент рисуваното животно представя самия
рисуващ.
Наподобяване на рисуваното животно на човек, започвайки с постановка на
животното в положение на изправено ходене на две лапи, вместо 4 или повече и
завършващо с обличане на животното в човешки дрехи (панталони, пола, панделки,
пояси, рокля), възможност на прилика на мърдане на лице, крака и лапите на ръце-
свидетелства за инфантилност, емоционална незрялост, съответстваща на степените
на изразеност на „очовечаването” на животното.Механизмът е сходен с
алегорическото значение на животните и техния характер в приказките и притчите.
Степента на агресивност е изразена количествено, разположението и характера
на ъглите в рисунката, независимо от тяхната връзка, в един или друг детайл от
изображението. Особено ценни в това отношение са преките символи на агресията-
наличие на нокти ,зъби, клюн, човка. Обръща се внимание на такива акцентировки на
сексуалните признаци като: гърди, зърна, тестиси при човекоподобна фигура.Това е
отношение към пола, включително и фиксация върху проблемите на секса.
Фигура на кръг (особено с нищо незапълнено)-символизира и изразява
тенденция към затвореност, скритост на вътрешния свят, нежелание да се дават
сведения за себе си на околните, даже нежелание за тестиране. Такива рисунки дават
ограничено количество информация и данни за анализ. В монтирането на механични
части на тялото на „животното”, поставяне „животното” на постамент, тракторни или
танкови вериги, триножник, прикрепен към главата, винтове, перка, монтиране в
очите на електролампи, в тялото и крайниците на животното-клавиши, антени,
ръкохватки. Това се наблюдава особено при болните от шизофрения и дълбоки
шизоиди.Творческите възможности с изразени чрез количеството на съчетаващите се
във фигурата елементи: баналност, отсъствие на творческо начало е предаване форма
на готово „съществуващо животно” (хора, коне, кучета,свиня, риби) към които има
готов детайл, за да стане животното несъществуващо (котка с крила, риба с пера, куче
с люспи и др).Оригиналността се изразява във формата на построяването на фигурата
от елемента, а не използването на заготовки (сглобки).
Наименованието на рисунката може да изрязява рационално съединение на
смислови части (летящ заек, кентавър, мухожер, бегекот) Другият вариант е
словообразувание с книжно, научно, понякога и с латински значения или окончания
дума (ратолетиус). Наименованието показва:

231
 o първо- рацоналност, конкретна нагласа при ориентацията и адаптацията;
o второ- демонстративност, насочена преди всичко към демонстрация на
собствения разум, ерудиция и знания.
Съществуват и названия на повърхностно звуково ниво, без смислено значение
(леляе, миоплана, тратур), определящи лекомислено отношение към околните,
неумение да се отчита сигнал за опасност, наличие на агресивни критерии, превес на
естетическите елементи над рационалните. Иронически-хумористични названия
(тъпоап),съответства на иронично-снизходително отношение към себе си и околните.
Инфантилните названия имат обикновено повтарящите елементи (тру-тру,лю-лю,кус-
кус и др.) Склонността към фантазиране се изразява обикновено с удължени названия
(аберосинотиклирон).

232
 Тест за личностни черти на Р.Мейли

Инструкция: Пред Вас са 33 двойки противоположни по смисъл думи.

Прочетете ги внимателно и поставете знак „Х“ върху номера на тези думи, които
смятате че се отнасят за Вас. Номерът е един (за всяка двойка) и затова трябва да
изберете само думите от лявата или от дясната страна, който отговарят на вашето
мнение и съответстват на поредността на номера.
Благодарим Ви!

1 Уверен в себе си Неуверен в себе си 1

2 Ителектуален,аналитичен Ограничен,без въображение 2

3 Последователен Непоследователен, алогичен 3

4 Разсъдителен,сдържан, Суетен, подвластен на чуждо 4

устойчив
влияние
5 Спокоен, запазващ Нервен, невротичен 5
самообладание

6 Мек в отношенията си Циничен, инат 6

7 Добър, търпим, ненатраплив Егоист, проявяващ своеволие 7

8 Дружелюбен,отстъпчив,гъвкав Ригиден, тираничен 8

9 Добросърдечен Злобен,безсърдечен 9

10 Реалистъм Мечтател 10

11 Имащ силна воля Безволев 11

12 Добросъвестен, порядъчен Недобросъвестен,непорядъчен 12

13 Последователен,дисциплиниран Непоследователен,разпръснат 13

14 Уверен Неуверен 14

15 Зрял в мислите си Инфантилен 15

233
 16 Тактичен Нетактичен 16

17 Открит, контактен Затворен,уединенен 17

18 Весел Тъжен 18

19 Очарован Разочарован 19

20 Общителен Необщителен 20

21 Активен Пасивен 21

22 Самостоятелен при оценяване Несамостоятелен при оценяване 22

23 Експресивен Сдържан 23

24 Имащ разнообразни интереси Имащ тесни интереси 24

25 Чувствителен Хладен, студен 25

26 Сериозен Повърхностен 26

27 Честен Лъжец 27

28 Агресивен Търпим 28

29 Бодър Депресиран 29

30 Оптимист Песимист 30

31 Смел Страхлив 31

32 Щедър Стиснат 32

33 Независим Зависим 33

Интерпретацията включва упоменаване на подчертаните личностни черти. Тестът

е ориентировъчен и затова се използва успешно като допълващ или посняващ
диагностичен инструмент.

234
 Методика за диагностика на родителските отношения
(А. Я. Варга и В. В. Столин)

Инструкция: Пред Вас са въпроси, чрез които може да се проследи и изясни

какво мислят родителите за възпитанието на детето (какво е родителското отношение
към собствените възгледи). Тук няма правилни или неправилно отговори, тъй като те
отразяват собственото мнение.Ако сте съгласни с предложеното, срещу номера на
изречението отбележете със знак „Х“ отговор ДА, ако не сте съгласни поставете
същия знак върху отховор НЕ.
Благодарим Ви!

1. Винаги съчувствам на своето дете

2. Считам за свой дълг да знам за какво мисли моето дете
3. Уважавам своето дете
4. Струвами се, че поведението на моето дете силно се отклонява от нормата
5. Трябва по-дълго детето да се държи настрана от реалните жизнени проблеми,
ако те го травмират.
6. Изпитвам ,към детето, чувство на разположеност
7. Добрите родители предпазват детето си от трудностите на живота
8. Моето дете често ме дразни.
9. Винаги се старая да помагам на своето дете.
10. Има случаи, когато насилственото отношение към детето има полза.
11. Изпитвам досада по отношение на своето дете.
12. Моето дете нищо няма да постигне в живота.
13. Струва ми се, че другите деца се подиграват на моето дете.
14. Моетъо дете често извършва такива постъпки, които ме карат да го презирам.
15. За възрастта си детето ми е незряло.
16. Моето дете нарочно се държи лошо, за да ми досажда и да ме дразни.
17. Моето попива в себе си всичко лошо като гъба.
18. Моето дете трудно може да бъде научено на добри маниери, дори да се старае
много.
19. Детето трябва да се държи в по-строги рамки, тогава от него ще израстне
порядъчен човек

235
 20. Обичам когато приятелите на моето дете идват у нас в къщи.
21. Участвам активно във възпитанието на моето дете.
22. Към моето дете се „залепва“ всичко лошо.
23. Моето дете няма да постигне нищо в живота си.
24. Когато в компания от познати се говори за деца, аз изпитвам срам, че моето
дете не е толкова умно и свободно, както на мен ми се иска.
25. Винаги опрощавам грешките или глезя своето дете
26. Когато сравнявам своето дете с връстниците му, те ми се струват по-узрели
като разсъждение и поведение.
27. С удоволствие прекарвам цялото си свободно време с детето си.
28. Аз често съжалявам за това, че моето дете расте, става голямо и аз с нежност си
спомням за детството му.
29. Често се улавям в това, че изпитвам враждебни чувства към своето дете.
30. Мечтая за това, моето дете да постигне всичко онова, което аз не постигнах в
живота си.
31. Родителите трябва да се приспособяват към своите деца,а не само да изискват
това от тях.
32. Аз се старая да удовлетворявам всичките желания на своето дете.
33. При вземане на семейни решения следва да се отчита и мнението на детето.
34. Силно се интересувам от живота на своето дете.
35. При конфликт с детето аз често мога да призная, че то по своему е право.
36. Децата рано научават, че родителите могат да грешат.
37. Винаги се съобразявам с детето си.
38. Изпитвам към детето си приятелски чувства.
39. Озновната причина за капризите на моето дете са егоизма, ината и мързелът
му.
40. Не е възможно нормално да си починеш, ако прекараш отпуската с детето си.
41. Най-важното за детето е да има спокойно и безгрижно детство.
42. Понякога на мен ми се струва, че моето дете е неспособно на нишо добро.
43. Приемам увлеченията на своето дете.
44. Моето дете би могло да „изкара от равновесие“ всеки
45. Аз разбирам огорченията на своето дете.
46. Моето дете често ме дразни.
47. Възпитанието на детето е пълно „хабене на нерви“.

236
 48. Строгата дисциплина в детството развива силен характер.
49. Нямам доверие в моето дете.
50. За строгостта на възпитанието децата по-късно се отблагодаряват.
51. Поинякога ми се струва, че не виждам своето дете.
52. У моето дете има повече недостатъци, отколкото достойнства.
53. Приемам с одобрение интересите на моето дете.
54. Моето дете не е в състояние да направи нещо самостоятелно, но дори и да го
направи, то задължително не е правилно.
55. Моето дете ще израстне неприспособено към живота.
56. Моето дете ми харесва такова, каквото е.
57. Аз старателно следя за здравословното състояние на моето дете.
58. Не рядко се възхищавам на своето дете.
59. Детето не трябва да има тайни от родителите си.
60. Нямам високо мнение за способностите на моето дете и не скривам това от
него.
61. Много е важно детето да дружи с такива деца, които харесват неговите
родители.

Ключ:

Приемане – отчуждение. За отговор ,,да”на съждения с номера: 3; 4; 8; 10; 12;

14; 15; 16; 18; 20; 23; 24; 26; 27; 29; 37; 38; 39; 40; 42; 43; 44; 45; 46; 47; 49; 51; 52;
53; 55; 56; 60.
Образ за социалната желателност за поведение: За отговор ,,да” на съждения с
номера: 6; 9; 21; 25; 31; 33; 34; 35; 36.
Симбиоза. За отговор ,,да” на съждения с номера: 1; 5; 7; 28; 32; 41; 58.
Авторитарна хиперсоциализация: За отговор ,,да” на съждения с номера: 2;
19; 30; 48; 50; 57; 59.
,,Малък неудачник”- За отговор ,,да” на съждения с номера: 9; 11; 13; 17; 22;
28; 54; 61.
Сумират се баловите числа на отговорите при съвпадение с ключа (
присъждане на 1 бал на всяко съвпадение).

237
 Лист за отговори

Име, презиме , фамилия : Пол:

Възраст: Дата:

1. ДА НЕ 21. ДА НЕ 41. ДА НЕ

2. ДА НЕ 22. ДА НЕ 42. ДА НЕ

3. ДА НЕ 23. ДА НЕ 43. ДА НЕ

4. ДА НЕ 24. ДА НЕ 44. ДА НЕ

5. ДА НЕ 25. ДА НЕ 45. ДА НЕ

6. ДА НЕ 26. ДА НЕ 46. ДА НЕ

7. ДА НЕ 27. ДА НЕ 47. ДА НЕ

8. ДА НЕ 28. ДА НЕ 48. ДА НЕ

9. ДА НЕ 29. ДА НЕ 49. ДА НЕ

10. ДА НЕ 30. ДА НЕ 50. ДА НЕ

11. ДА НЕ 31. ДА НЕ 51. ДА НЕ

12. ДА НЕ 32. ДА НЕ 52. ДА НЕ

13. ДА НЕ 33. ДА НЕ 53. ДА НЕ

14. ДА НЕ 34. ДА НЕ 54. ДА НЕ

15. ДА НЕ 35. ДА НЕ 55. ДА НЕ

16. ДА НЕ 36. ДА НЕ 56. ДА НЕ

17. ДА НЕ 37. ДА НЕ 57. ДА НЕ

18. ДА НЕ 38. ДА НЕ 58. ДА НЕ

19. ДА НЕ 39. ДА НЕ 59. ДА НЕ

20. ДА НЕ 40. ДА НЕ 60. ДА НЕ

61. ДА НЕ

238
 Високите резултати по скалата на "приемане - отчуждаване" – 24 до 32 бала -
показват, че на родителя му харесва детето такова, каквото е. Той уважава
индивидуалността на детето, симпатизира му, стреми се да прекарва много време с
детето, одобрява неговите интереси и планове. Ниските резултати на същата скала - 0
до 8 бала- предполагат, че възрастният възприема детето си като лошо,
неприспособимо, неудачно.На него му се струва, че детето няма да постигне успех в
живота поради ниските си способности, лошия ум, лошите наклонности.В по-голяма
част тези родители изпитват към детето си злоба, раздразнение, обида.Те не се
доверяват на детето и не го уважават.
Високите резултати по скалата „кооперация” – 7 до 9 бала , говорят за социално
желателен образ на родителско отношение.Показват, че родителят е заинтересован в
делата и плановете на детето, старае се във всичко да помогне на детето и му
съчувства при неуспех.Родителят оценява високо творческите и интелектуалните
способности на детето, изпитва чувствао на гордост за него.Той поощрява и
самостоятелността на детето, старае се да бъде с него наравно.Доверява се на детето,
старае се да разбере неговата гледна точка в спорните въпроси.
Високите резултати по скалата „симбиоз” – 6 до 7 бала показват, че родителят се
стреми към симбиотически отношения с детето.Той се възприема (идентифицира) с
детето като едно цяло, стреми се да удовлетворява всички негови потребности, да го
предпази от трудностите и неприятностите в живота.Родителят постоянно усеща
тревога за своето дете, тъй като то му се струва малко и беззащитно - тревожността на
родителя се повишава, когато детето започва да се автономизира по силата на
обстоятелствата-този родител никога по своя воля не предоставя на детето си
самостоятелност.
Високите резултати по скалата „авторитарна хиперсоциализация” – 6 до 7 бала
– показват ясно очеран авторитаризъм на дадения родител.Той изисква от детето си
послушание и дисциплина.Старае се да натрапва на детето своята воля, не е в
състояние да приеме неговата гледна точка.За проявата на своеволие детето сурово се
наказва.Родителят стриктно следи за социалните постижения на детето, за неговите
индивидуални особеноти, привички, мисли и чувства.
Високите резултати по скалата „малък неудачник” – от 7 до 8 бала – показват, че
родителското отношение на дадения родител има стремеж да инфантализира детето,
да му приписва лична и социална несъстоятелност.Родителят вижда своето дете като

239
по-малко в сравнение с реалната му възраст.Интересите, увлеченията, мислите и
чувствата на детето изглеждат на родителя детски и несериозни.Той си представя
детето неприспособимо, без успехи във всяко начинание и като отворено за лоши
влияния.Родителят не се доверява на своето дете, изнервя се от неговата неуспешност
и неумелост. Във връзка с това родителят се старае да предпази детето от трудностите
на живота и затова строго контролира неговите действия.

240
 Литература

1. 1.Аарон Бек, А. Раш, Б. Шо, Г. Эмери ( 2003) Когнитивная терапия депресии,

СПБ,Питер
2. Аврил Лаймън, Гладийна Макмеън (2011) Позитивна психология for Dummies,
Алекс Софт
3. Адлер А. (2001) Индивидуална психология: Практика и теория, том 1, ИК
„Здраве и щастие“
4. Адлер А. (2001) Индивидуална психология: Практика и теория, том 2, ИК
„Здраве и щастие“
5. Адлер, А.(1998) Възпитание на децата. С., ИК Здраве и щастие.
6. Айдаров Й.(1996) Криминология. Основни проблеми, С., Албатрос.
7. Амбрумова А.Г.(1988) Личность. Психология одиночества и суицид, В:
Актуальные вопросы суицидологии, М.,
8. Амбрумова А.Г. (1996) Психология самоубийства. В: Социальная и
клиническая психиатрия, Кн.4,М.
9. Ангелова Р.,Кръстев Л. (1997) Психологически тестове., Бл.
10. Андреева Г. М. (2008) Социальная психология. Учебник для вузов ,М.,Аспект
Пресс
11. Арънсън Е. (2009) Човекът-„социално животно” ,С. ,Дамян Яков.
12. Байрактаров М.(2004) Противообществената нагласа на непълнолетните, С.,
Албатрос.
13. Бандура А. (2000) Теория социального научения, СПб.,Евразия.
14. Беличева С.А.(1994) Основы превентивной психологии, Москва,РИЦК
„Социальное здоровье России”.
15. Бэрон Р., Ричардсон Д. (1997) Агрессия, СПб.
16. Беккер, Г. (1998) Аутсайдеры / Г. Беккер, Контексты современности, (пер. с
англ.), Казань.
17. Берковиц Л. (2008) Агрессия: причины, последствия и контроль, М.,Прайм-
ЕВРОЗНАК.
18. Бинев В.(1993) Модели на човешко поведение,С.,Софи-Р.
19. Бодалев А.А. Столин В.В. Аванесов В.С.(2000)Общая психодиагностика,
СПб.,Речь
20. Божинова Д. (2001) Въведение в консултативната психология, С., Фенея.

241
21. Бойчев Г. (1994) Правонарушение ,С., Юристпрес
22. Ботаршев А.В. (2001)Темперамент и характер, М., Ин-т психотерапии
23. Ботаршев А.В., (2001) Тестирование: Основной инструментарий практического
психолога, М.,Дело
24. Бренър Ч. (1993) Увод в психоанализата. С.
25. Брониш Т (2000) Самоубийството:Причини, сигнали, защита,С.,Лик.
26. Бурлачук, Л., А. Грабская, А. Кочарян.(1999) Основы психотерапии, М., КМ
27. Бюлер К. (1993) Теория языка, М., Прогресс.
28. Валон А. (1988). Детството: френска генетическа психология за историята на
бъдещето на човека, С.
29. Вебер, М. (1992) Социология на господството. Социология на религиите, УИ
“Св. Климент Охридски”, С.
30. Виготски Л. С. (1983) Мислене и реч,С. ,Наука и изкуство .
31. Выготский Л.С.(1983) Собрание сочинений, В 6-ти томах ,Т.3,Проблемы
развития психики,М. ,Педагогика.
32. Виле Р.(1998) Пристрастеност и дроги, С.
33. Витанова, Н.(1996) Детска психология, София, Просвета.
34. Врублевский А.Г.(2000) Наркомании и токсикомании: общие представления ,
Лекции по наркологии под. ред. Н. Н. Иванца, М.
35. Гайда В.К., Захаров В.П. (1982) Психологическое тестирование,. Л.,ЛГУ
36. Гайдаров, К. (1998) Девиантното поведение на непълнолетните, Социално-
психологически механизми, С., Албатрос.
37. Гайдарова Р. (1998) Самоубийствата, Плевен, Колор студио.
38. Гипинский Я.И.(2004) Девиантология:социология преступности, наркотизма,
проституции, самоубийств и других отклонении, М.
39. Гитева М.(1986) Психични нагласи за противообществени прояви у
непълнолетните, С.
40. Григоров И. (2008) Юридическа психология, С.,НБУ.
41. Гурова Р.Г.(1881) Социологические проблеми воспитания, М., Педагогика.
42. Гърбачева А. (1996) Психология на девиантното поведение, Абагар, Велико
Търново,
43. Гърбачева А.,И. Карагьозов (1997) Парадокси на поведението
(Проблематичното в поведението на децата и юношите), Фабер.
44. Десев, Л. (2000) Педагогическа психология, С.

242
45. Динев В.(2002) Модели на човешко поведение, С.
46. Джонев С. (1996) Социална психология, т.2. ,Софи – Р.
47. Долгова А.И.(1981)Социально-психологические аспекты преступности
несовершеннолетних, М.
48. Драганов, М. (1994). Социалните алергии, С., ИК “Христо Ботев”.
49. Дробницкий О., Г. Колишев, Н. (2000) Емпиричното възпитание,Варна, ИЦ
Знание и сила.
50. Дюркейм Е. (1999) Самоубийството, С., Женифер.
51. Ейвъри, Б. (2000) Принципи на психотерапията, С.
52. Ериксон Е.(2002) Детство и общество, СПб. ,Речь.
53. Жичкина А. (2004) Социально-психологические аспекты общения посредством
Интернета, М, Дашков и Ко
54. Заиграев Г.Г. (2009 ) Борьба с алкоголизмом: проблемы, пути решения, М.
,Мысль.
55. Зейгарник Б.В.(1981) Теория личности К. Левина,М., МГУ.
56. Зейгарник, Б. В. (1986) Патопсихология, М., МГУ
57. Змановская Е.В.(2004) Девиантология:Психология на девиантното поведение,
М.,Академия.
58. Зографова, Й. (2001) Агресивността на българина в условията на преход.
С.Акад. издат. “Проф. М. Дринов”
59. Иванов И.(1998) Етносите,С.,Аксиос.
60. Иванов А. (2006) Наръчник за наблюдение и оценка на суицидни намерения,
С., Институт по Психология –МВР
61. Иванов С.,М.Иванов (2011) Професионална етика и туристическо поведение,
ФорКом
62. Ильин Е.П.(2002) Мотивация и мотиви,СПб., Питер.
63. Илиева С.(1998) Привързаност към организацията, С.
64. Исаев Д. С., Шерстнёв К.В.(2000) Психология суицидального поведения,
Самара
65. Йовкова А.,Д.Йовкова (2005) Наркотичните вещества-произход и употреба, С.,
ИК Синева.
66. Калчев П.(2003) Тормоз и виктимизация от връстниците,С.,Парадигма.
67. Карагьозов И. (1993) Психологическа диагностика на отклоненията в
развитието и поведението на детето и юношата,Бл.

243
68. Келли Дж. (2000). Теория личности - психология личных конструктов,СПб.,
Реч
69. Кернберг О.(1998) Агрессия при расстройствах ичности и перверсиях, М.
70. Клинчарски В.(2005) Матрицата (социалнопсихологически, социологически и
културални измерения), С., Пандора Прим.
71. Клинчарски В. (1989) Ценностни параметри на психичното поле на личността,
С.,БАН
72. Клейберг Ю. А.(1997) Социальные нормы и отклонения, 2е изд., М.,
ВитаПресс.
73. Клейберг Ю.А.(2001) Психология девиантного поведения:Учеб. пособие для
вузов, М.
74. Корсини Р.(1998) Енциклопедия по психология, (прев. от англ.), С.
75. Коэн А. (2002) Социология отклоняющегося поведения, СПб., Питер, ( превод
от Cohen, A. Delinquent Boys. / A. Cohen. -New York, 1955)
76. Колесов Д.Б. (1991) Эволюция психики и природа наркотизма,М.,Педагогика.
77. Колишев Н. (2000). Емпиричното възпитание или многото лица на
възпитанието. – Варна, Знание и сила.
78. Короленко Ц.П., Донских Т.А. (1990) Семь путей к катастрофе: Деструктивное
поведение в современном мире, Новосибирск.
79. Корсини Р.(1998) Енциклопедия по психология. С.прев.
80. Крайг Т. (2001) Психология развития, СПб., Питер
81. Кувакин В.А. (2006) Антиценности.http://www.humanism.ru/antivalues1.htm
82. Кудрявцев Б.Н.(1998) Генезис преступления: Опит криминологического
моделирования, М.
83. Кузнецов Б.Г.(1980) История на философията за физици и математици,
С.,Наука и изкуство.
84. Куприянова И.( 2007) Анорексия, С.,Хомо Футурус.
85. Кюблер-Росс Э. (2001) О смерти и умирании, (прев. от анг.), София-Киев
86. Ломброзо Ч. (1999). Престъпникът. Криминална типология, Екстрем, София.
87. Левин К. (2000)Теория поля в социальных науках ,(прев. от англ.), СПб. Речь.
88. Леонтьев А.Н.(1975) Деятельность. Сознание. Личность, М. ,Политиздат
89. Леонтьев А. Н. (1986) Проблема деятельности в истории советской
психологии, М.
90. Леонтьев Д., Е Патяева (2001) Курт Левин. Динамическая психология, Смысл.

244
91. Леонхард К. (2000) Акцентуированные личности, Ростов на Дон,Феникс.
92. Личко А.Е. (2009) Психопатии и акцентуации характера у подростков.
Патохарактерологический диагностический опросник для подростков (ПДО),
СПб.,Реч.
93. Личко А.Е. (1983) Психопатии и акцентуации характера у подростков,
Ленинград.
94. Лок Дж.( 1996) Два трактата за управлението, София.
95. Лоренц К.(1995) Агрессия (так называемое зло), БЗПс. ,М. ,Прогресс.
96. Маджаров Е. (1997) Юридическа психология, Варна , ВСУ, Албатрос.
97. Маджаров Е.( 2006) Психологическо портретиране на правонарушителите,ч.1и
ч.2 ,С., Сиела
98. Майерс Д.(2002) Социальная психология-интензивный курс,СПб. ,Прайм-
еврознак
99. Майсак Н.В. (2001) Личностные особенности младшего подростка с
девиантным поведением, М.
100. Макгонигъл К.(2013) Самоконтрол.Съзнанието може всичко, Skyprint
101. Манасиева Т. (2010) Девиантно и делинквентно поведение на децата. Основи
за превенция и корекция,С., Изток-Запад.
102. Манчева Р. (1998) Автореферат на докторска дисертация „Ценностна система
на личността в пубертетната възраст“ Бл.
103. Манчева Р.(2005) Алиенацията при юноши с девиантно поведение, Сб: III
Национален конгрес по психология, С.,175-180
104. Манчева Р. (2006) Аспекти на нарушената социална адаптация при лица с
девиантно поведение в Сб.: Научна конференция:Личност-Социална среда-
Активност, Бл-д
105. Манчева Р.(2006) Особености на конфликтното поведение при лица с
девиантно поведение, В: Активност и адаптация на личността в условията на
промени, т.2 ,УИ „Св.Климент Охридски“
106. Манчева Р. (2007) Практикум по психология на девиантното поведение
Учебно пособие, УИ „Н.Рилски”, Бл-д
107. Манчева Р.(2006) Конфликти и конфликтно поведение, УИ „Н.Рилски”, Бл-д
108. Манчева Р.(2011) Психологически профил на лица с девиантно поведение,
В:Сборник научни диклади, VI Национален конгрес по психология, С.
Дружество на Психолозите в Република България

245
109. Манчева Р.(2013) Психология на девиантното поведение Бл.Унив.из-во
110. Манчева Р.(2013) Компютърната зависимост при подрастващите, В:Годишник
по психология бр.4,Бл.Унив.из-во“Неофит Рилски“
111. Манчева Р.(2014) Склонност към отклоняващо се поведение при подрастващи
с различен социален статус,В:Годишник,Наука-Образование-Изкуство, т.8,Бл.
112. Маринова Е. (1998) Жан Пиаже.Двата морала.,С.,ИК „М-8-М”
113. Маслоу Е. (2010) Мотивация и личност,С., Кибея.
114. Менделевич В. Д.(2005) Психология девиантного поведения, СПб, Речь
115. Меннингер. К.(2000) Война с самим сабой, М., Ексмо прес, Психология XX
век.
116. Мертон Р. К.( 2006) Социальная теория и социальная структура,М., АСТ
Хранитель
117. Милев В. (1990) Депресии ,С., Медицина и физкултура .
118. Милев Р.(1994) Психопатология, София.
119. Милкова Д.(2009) Учебник по обща теория на правото, С., Албатрос
120. Минчев Б. (1998). Проблеми на общата психология, София, “Веда Словена”.
121. Международна статистическа класификация на болестите и проблемите,
свързани със здравето -МКВ-10 (2003) Световна здравна организация, С.,ПК
Димитър Благоев ООД
122. Мищенко И.Е., И. В. Резанович (2014) Теоретически анализ на структурата
на отклоняващото се поведение, В:Научно-педагогическое обозрение (
Pedagogical Review),вп. № 3 (5)
123. Можгинский Ю.Б (1999) Агрессия у подростков: эмоциональный и
кризисный механизм , МВД России, СПб., Лань.
124. Моховиков А.Н.(1999)Телефонное консультирование,М., Пресс
125. Мунтян П. (2004) Вид компьютерной аддикции:зависимость от
компьютерных игр. В: Психология зависимости,Минск ,Харвест.
126. Наказателен кодекс (2001) изд. Паралакс, София
127. Налчаджян, А. (2007). Агрессивность человека. М., Питер.
128. Наумова С. (2000) Социология на правото, С.,Юриспрес .
129. Нельсон Джоунс Р. (2000) Теория и практика консультирования, СПб.
130. Немов С.Р.(2001) Психология,кн.3.Психодиагностика,М.,Владос
131. Никишина Б.В. (2003) Практическая работа с детьми с ЗПР,М., Владос-
Пресс.

246
132. Носс И.Н. (2000). Психодиагностика. Москва
133. Пейков Т (2001) Девиантното управление, С., Янус ЕООД
134. Петков А. (1987 ) Личност и психична адаптация, С.,Наука и култура
135. Петров Г.(1998) Детската престъпност, Велико Търново, Абагар.
136. Петров З., Ц. Стоянов (1975) Мъдростта на древните митове, С. ,ЦК на ДКМС
137. Пиаже Ж. (1992) Психология интелекта. Логика и психология, М.
138. Пиаже Ж.(2006) Моральное суждение у ребёнка,М., Академический проект
139. Платон (2007) Закони, Сонм.
140. Полубинский, В. И.(2008) Криминальная виктимология, М., ВНИИ МВД
России.
141. Попов Г.(2002) Дроги и превенция,Варна,Стено.
142. Попова С.(2011) Превантивните аспекти на възпитанието.С.,Пропелер
143. Проценко Е.Н. (2006) Нркотики и наркомания.Надежда в беде,М.,Триада.
144. Равич-Щербо И.В.,Т.М.Марютина, Е.Л.Григоренко (2002) Психогенетика,М.,
Аспект Пресс.
145. Радев Р.(1988) Антична философия,С. ,Наука и изкуство.
146. Райгородский Д.Я. (2000) Христоматия по психологии и типологии
характеров,Самара.
147. Ремшмидт Х.(1994) Подростковый и юношеский возраст: Проблемы
становления личности, М.
148. Риан А.А. (1999)Социалная педагогическая психология, СПб.,Питер
149. Ривман Д.Б.(2002) Криминальная психология,СПб.,Питер
150. Савова З. (2005) Анорексия и булимия:болест на съвремието,С.
151. Сб. (2000) Социальная психология в трудах отечественных психологов, СПб.
152. Селие Х.(1982) Стрес без дистрес, С., Наука и изкуство.
153. Стаматов, Р.(2000) Детска психология, С.
154. Станков Б.(2001) Виктимология, Варна,УИ „Черноризец Храбър".
155. Станков Б.(2003) Криминология.Теоретични основи, Варна, УИ „Черноризец
Храбър”.
156. Станков Б.(1990) Личност и престъпно поведение, С.
157. Станкушев Т.(1990) Какво трябва да знаем за алкохолизма?, С.,Медицина и
физкултура.
158. Стойков, Л..(2006) Култура и медии, С., УИ „Св. Кл. Охридски”.

247
159. Селигман М.(2001) Как да бъдем оптимисти (Изпитани техники за постигане
на положителна нагласа). С.,Кибея.
160. Селигман М.(2006) Новая позитивная психология: Научный взгляд на счастье
и смысл жизни (прев.от англ.), М. , Изд.София .
161. Сельченок К.В.(2001)Психология человеческой агрессивности, Хрестоматия,
Минск- Москва-Харвест, АСТ.
162. Сиймън Дж. Д., Кенрик, Д. Т. (2002) Психология , С., НБУ.
163. Смелзер Н.( 1994) Социология, М., Феникс.
164. Симеонова С. (1972) Социалното отчуждение.С.
165. Сотирова М. (2002) Детската нестандартност, С., ИИА Девора МарБи .
166. Стърнбърг Р. ( 2011) Когнитивна психология., С., Изток-Запад
167. Узнадзе Д.Н. (2001) Психология установки,СПб., Питер.
168. Уотсън Д.Б.(1980) Психология с точки зрения бихевиориса, В: Хресоматия по
истории психологии, М.
169. Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М.(2002) Социально-
психологическая диагностика развития личности и малых групп, М., Изд-во
Института Психотерапии
170. Фойерлайн В. (2000) Алкохолизмът, С., ЛИК
171. Фотев Г.(2010) Социология на отклоняващото се поведение, ИК, Просвета.
172. Франкъл В. (2000) Увод в логотерапията. Смисълът в живота , Планета 3.
173. Франкл В. (2001) Теория и терапия на неврозите, С., ЛИК.
174. Фестингер Л.(1999) Теория когнитивного диссонанса, СПб., Ювента.
175. Фройд З.(1990) Въведение в психоанализата, С. ,Наука и изкуство.
176. Фройд З.(1992) Отвъд принципа на удоволствието, С. ,Наука и изкуство.
177. Фройд З. (1993) Психоанализата.Теория и практика, С., Евразия.
178. Фром Е.(1992) Бягство от свободата, С., И-во Христо Ботев.
179. Фром Е.(2009) Анатомия на човешката деструктивност.Съчинения.
т.3.,С.,Захари Стоянов.
180. Фромм Э. (2005) Човекът за самия себе си, И-во Захари Стоянов.
181. Фром Е.(1996) Да имаш или да бъдеш: дилемата на човешкия избор, С.
,Кибеа.
182. Фридман Л. (1998) Психологический справочник учителя, Москва.
183. Хаджийски М. (2001) Психологическо консултиране в пенитенциарната
практика, Велико Търново.

248
184. Хагуров Т.А. (2003) Введение в современную девиантологию, Ростов на
Дону.
185. Хагуров Т.А.(2003) Введение в девиантологию, Ростов на Дону.
186. Харис Т. (1991) Аз съм добър, ти си добър, София, Наука и изкуство.
187. Хьель Л., Д. Зиглер (1999) Теории личности, СПб.
188. Хегел Г. В. Фр.(2011) Феноменология на духа ( пр.от немски). С. Изток-Запад.
189. Хекхаузен Х. (1986) Мотивация и деятельность, М., том I.
190. Холл К. С., Г. Линдсей (2000) Теории личности , М.
191. Хомич А. В. (2006) Психология девиантного поведения. Ростов-на-Дону,
ЮРГИ
192. Хорни К.(1997) Собрание сочинений в трех томах, Наши внутренние
конфликты. Невроз и развитие личности, Том 3, М. ,Смысл.
193. Хорни К. (2001) Основи на психоанализата, С. ,Евразия.
194. Ценова Б.(1993) Феноменът бърнаут.Българско списание по психология, кн.4
195. Цукерман Г.А. (1994) Психология саморазвития: задача для подростков и их
педагогов, М., Интерпракс.
196. Чхартишвили Г.(2001) Писатель и самоубийство, Изд. 2-е., М.
197. Шабалина В.В.(2003) Аддиктивное поведение в подростковом и юношеском
возрасте, М., ВЕЧЕ.
198. Шванцара Й.(1978) Диагностика психического развития, Прага, Авиценум
199. Шиханцов Г. Г. (1998), Юридическая психология, М., Зеркало
200. Шмелев А.Г.(1996) Основы психодиагностики, Ростов на Дону, Феникс
201. Шнейдер Л.Б. (2007) Девиантное поведение детей и подростков, М.,
Академический проект, Гаудеамус.
202. Шнейдман Э.С. (2001) Душа самоубийцы, (прев.от англ.) М.
203. Шорохова О.А.( 2002) Жизненные ловушки зависимости и созависимости,
СПб. , Речь.
204. Шулц Д. П. и Шулц С. Е. (2006) История на модерната психология , Наука и
изкуство , София
205. Юнг, К.Г.(1993) Избрано, кн. първа, втора, трета, Изд. Евразия-Абагар,
Плевен
206. Юнг, К.Г.(2000) Архетиповете на колективното несъзнавано, Изд. Евразия-
Абагар, Плевен
207. Ярошевский М.Г.(1985) История психологии, М. ,Mысль.

249
208. Ясперс К.(1995) Малка школа за философско мислене, С., Гал-Ико.
209. Anderson K. (1995) Young People and Alcohol, Drugs and Tobacco. WHO
Regional Publications, European Series. 66.
210. Bandura А. (1971). Handbook of psychotherapy and Behavior change. N.Y.
211. Baumeister, R. F., K. D. Vohs, D. M. Tice. (2007). The strength model of
self-control. In: Current Directions in Psychological Science , 351–355.
212. Becker, H. (1963.) Outsiders: studies in the Sociology of Deviance. Glencoe: Free
Press.
213. Becker, Harold S., (1997). Outsiders: Studies in the sociology of deviance. The
Free press. Simon & Schuster Inc., New York.
214. Burns, D. D. (1989). The Feeling Good Handbook. New York
215. Chioqueta, A.P., Stiles, T.C. (2003). Suicide risk in outpatients with specific mood
and anxiety disorders. Crisis, N.Y.
216. Clapier-Valladon Simone (1991), Les Theories de la personnalite, PUF . p.24)
217. Clinard, M. (1964). Sociology of deviant behavior. Holt, Rinehart & Wilson, N. Y.
218. Doux J.L.(1992) Sensory Sistems and Sistem Concept. Concept in Neurosciense 2,
New York.
219. Downes D., Rock P.(1998) Understanding Deviance. A. Guide to the Sociology of
Crime and Rule-Breaking. Third edition. Oxford University Press.P.VII.1.
220. Egger О., Prof. Dr. M. Rauterberg (1996) Internet Behavior and Addiction., N.Y.
221. Ekman P. (1992) An Argument for the Basic Emotions, Cognition and Emotion, 6,
S. F.
222. Evans, F. Barton (1996). Harry Stack Sullivan: Interpersonal Theory and
Psychotherapy. London: Routledge.
223. Farrington, D.P. (2002) 'Developmental criminology and risk-focused prevention'
in M. Maguire et al. (eds) The Oxford Handbook of Criminology (3rd edn.).
Oxford University Press
224. Frydenberg E. (1997). Adolescent Coping: Theoretical and Research Perspectives.
London: Routledge
225. Grang M., R.Hodgson.(1991) Drug and Alcohol - Problems in the Community.
WHO Geneva
226. Gottfredson Michael R., Hirschi Travis (1990) A general theory of crime, Stanford
University Press ,297 pp.

250
227. Heedt Т. (2012) Gambling addiction - causes, consequences and outcome.
Copyright, Poker Strategy.com.(www.pokerstrategy.com/strategy/psychology
/695/3/)
228. Hoffman, E. (1999) Stigma. Notes on the Management of Spoiled Identity /
E.Hoffman. - London Penguin Books,
229. Kelly P.(1997) Human Identity Part 1: Who are you? , Netropolitan life,
230. Kohlberg L. (1986). The Philosophy of Moral Development, Harper and Row, San
Francisco
231. Lazarus, R.S. (1991). Emotion and Adaptation. New York: Oxford University
Press.
232. Lazarus, R.S., Folkman, S. (1984). Stress, appraisal and coping. New York,
Springer.
233. Lemmert, E.(1951) Social Pathology / E. Lemmert. - N.Y.
234. Lewinsohn Р.М., P Rohde, and J R Seeley. (1994) Psychosocial risk factors for
future adolescent suicide attempts. J.Consult Clin Psychol, 62(2):297–305,
235. Meador, B. D., Rogers, C. R. (1984). Client-centered therapy. In R.J. Corsini (Ed.),
Current psychotherapies (3rd ed., pp. 142–195). Itasca, IL: F. E. Peacock
236. Moffitt, T. E.2006). Life-course-persistent versus adolescent-limited antisocial
behavior. In D. Cicchetti, D. Cohen (Eds.), Developmental psychopathology (2nd
ed.) N.Y.Wiley
237. Parke, R., Slahy, R. (1983). The development of aggression. In P. H. Mussen (Ed.),
Handbook of child psychology (Vol. 4). New York: Wiley.
238. Parsons Т. (1951).The social system / Т. Parsons. - L,. - С. 125-126.
239. Rocheach M. (1968) Beliefs, Attitudes and values. San. Fransisco. Lossey – Bass
240. Rosenberg, M. J.(1960) An analysis of affective-cognitive consistency. In M. J.
Rosenberg, C. I. Hovland, W. J. McGuire, R. P. Abelson & J. W. Brehm (Eds.),
Attitude organization and change. Yale University Press.
241. Rotter, JB (1982). The development and applications of social learning theory. New
York: Praeger
242. Schmid P. F. (2002) Presence: Im-media-te co-experiencing and co-responding. In:
Wyatt G. & Sanders P. (Eds.) Rogers’ Therapeutic Conditions Evolusion, Theory
and Practice vol.4 Contact and Percepcion, Ross-on-Way PCCS Books pp.182-203
243. Shneidman. E. S (1993) Suicide as psychache. J Nerv Ment Dis, .181(3):145–147.
244. Skinner B. F. (1989) Recent Issues in the Analysis of Behavior, N.Y.

251
 245. Sutherland, E., D. Gressey, (1966). Principles of the criminology. University of
Chicago press, Chicago.
246. Ward, J. ,Griffiths, P.M. (1996). Strategic planning for information systems. New
York: John Wiley and Sons.
247. Young К. (1996-1999) Web Publishing Kimberly
248. Zuckerman, M. (1994) Behavioral expressions and biosocial bases of sensation
seeking, Cambridge University Press.
249. Zuckerman, M. (2007) The sensation seeking scale V (SSS-V): Still reliable and
valid, Personality and Individual Differences 43 (5)

252

View publication stats