Professional Documents
Culture Documents
Obqsnenie 4
Obqsnenie 4
Obqsnenie 4
както във всяка специална област, така и виното си има собствен жаргон.
Утайка
Пример: “Нашето шардоне е било в контакт с утайка 11 месеца.” Утайка се наричат
различните твърди съставки, които се образуват на дъното на виното след
ферментацията. Те могат да си взаимодействат с елементите на виното и да създават
по-сложен вкусов аромат. (Понякога винарите периодично разбъркват утайката във
виното, за да ускорят този процес.) Бялото вино, което е имало по-продължителен
контакт с утайката, обикновено има по-богато усещане на допир, а плодовият вкус е
по-притъпен, отколкото при кратък контакт.
Утайката при червените вина може да се получи при отлежаване в бутилката, тя е част
от естествения процес на тареене на виното и в никакъв случай не значи, че то е
развалено.
Малолактична ферментация
Пример: “Нашето вино е преминало пълна малолактична ферментация.” Малолактичната
ферментация представлява вторичната ферментация, която променя характера на
киселините във виното - превръща ябълчната киселина в млечна киселина. Крайният
резултат е, че виното е по-меко и по-малко киселинно. Малолактичната ферментация
обикновено става по естествен път, но винарят може да я предизвика или да я
предотврати.
pH
Пример: “Това вино има pH 3,4.” Химическият термин pH, отнесен към виното, има
същото значение, както и в други научни сфери. (“Този шампоан е с балансирано pH за
чувствителна кожа.”). Ако желаете техническо обяснение, обърнете се към бившия си
учител по химия. Ако сте готови да приемете най-общото понятие, pH измерва
киселинността; вина с ниско pH (приблизително 3,4 или по-малко) имат по-висока
киселинност, а вината с високо pH, обратното - имат по-ниска киселинност.
Избистряне и филтриране
Пример: “Вино не е избистряно и не е филтрирано.” Процесите на избистряне и
филтриране се извършват при почти всички вина към края на периода на отлежаване,
когато са почти готови за бутилиране. Целта на тези процедури е накрая виното да е
блестящо, бистро на цвят, тоест да не е мътно, да няма твърди частици в него, както
и да се стабилизира (тоест да се премахнат остатъчни дрожди, бактерии или други
микроскопични организми, които могат да влошат качеството на виното след
бутилирането му).
Купажиране
Пример: “Решихме да купажираме пет различни сорта грозде, за да направим виното си
по-комплексно (да създадем различни нива на сложност).”
В правенето на вино различни сортове грозде се оставят да ферментират отделно, след
което се смесват. Но купажирането се отнася и до смесването на виното от различни
бъчви (или партиди) от един и същи сорт, за да бъде партидата еднородна преди
бутилирането.
Причините за купажиране на вина от различни сортове грозде са много. В повечето
случаи целта е да се постигне по-интересен краен резултат, вкусът и аромата на
виното да се обогатят. Понякога може да се купажира и за да се намалят разходите,
като се разреди скъпо вино (като чисто шардоне). Но все пак в повечето случаи
винарите купажират, за да подобрят качеството на виното чрез използване на взаимно
допълващи се сортове, чиито характеристики се подсилват една с друга. Много от
традиционните европейски вина, като например тези от Риоха, Бордо, Шатоньоф-дю-Пап
или шампанското, са смесени вина, които са получили характерния си вкус
благодарение на няколко сорта грозде.