Professional Documents
Culture Documents
Вселена свят пространство време
Вселена свят пространство време
ВСЕЛЕНА СВЯТ
ПРОСТРАНСТВО
ВРЕМЕ
МОНТАНА 2014
1
„Всичко е едно и едно е всичко”
Орфей
© Георги Иванов Кръстев 2014
ISBN 978-954-8898-42-3
Формат 143/200
Издава: Асеневци трейд ЕООД, 2014 г.
2
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
3
това означава, че тази величина не съществува, че я
няма. Оказва се, че по пътя към безкрайно малкото в
един момент ние се сблъскваме с проблема за
превръщането на нещото в нищо. Този факт е в
противоречие със съвременните научни представи
и в частност с някои основни физически закони,
като закона за съхранение на енергията. Нарушен
е смисълът на философската сентенция, че „в
природата нищо не се губи, а само се
видоизменя”.
Изход от създадената ситуация има само
ако допуснем, че в абсолютен смисъл безкрайно
малки величини не съществуват. Понятието
безкрайно малка величина е относително. В
зависимост от избраната мярка една и съща
величина може да изглежда безкрайно малка,
или крайна, или безкрайно голяма. Всъщност
това е математическото определение на понятието
относителност.
Първостепенно значение има фактът, че
мерната единица се избира автономно от субекта на
познанието. Това означава, че с този си избор той
определя своята гледна точка. В този смисъл
относителността произтича от поведението на субекта
и може да бъде дефинирана по следния начин: Една и
съща величина изглежда различно в зависимост от
гледната точка на субекта на познанието.
Всяка величина, отнесена към себе си има
стойност едно, т.е. тя никога не може да бъде нула.
4
Следователно понятието безкрайно малко няма
логически смисъл и следва да бъде изключено като
некоректно дефинирано. Вместо него може да се
въведе понятието неограничено малко и съответното
му неограничено голямо. Това означава, че ако една
величина е реална, нейния дефиниционен интервал
задължително е от нула до безкрайност, но без нулата
и без безкрайността, т.е. дефиниционният интервал е
затворен.
Гореказаното потвърждава същността на
закона за съхранението, който можем да дефинираме
по следния начин: Не е възможен преход от нещо
към нищо и обратно.
Една реална величина може неограничено да се
стреми към нулата или безкрайността, т.е. тя може да
има неограничено малка или неограничено голяма
стойност, но тази стойност е винаги крайна. Самата
възможност означава, че величината може да заеме
която и да е стойност, но в даден момент тя се
проявява само в една единствена стойност.
Промяната в стойностите ние възприемаме
като процес зависим от времето. Възможна е и друга
хипотеза - промените в реалния свят да формират
времето. Ако това е така, ще бъде оправдано усилието
ни да погледнем на света от една нова гледна точка,
каквито и да са опасностите, които ни очакват.
5
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПИ………………………........ 7
II. НАЙ ОБЩА ПРЕДСТАВА ЗА ВСЕЛЕНАТА И СВЕТА…….... 11
III. ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА….... 13
IV. ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО…………… 22
V. УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА……………...… 39
VI. РАЗШИРЯВАНЕ И СВИВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО ОТ
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТЕРМОДИНАМИКАТА………………... 46
VII. ВИХРООБРАЗУВАНЕ В ПРОСТРАНСТВОТО………………... 48
VIII. СТРОЕЖ НА НЕУТРОНА……………………………………….…. 51
IX. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ, МАГНИТНИ И ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ……..………………………………………… 54
X. ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА НА
ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ЯВЛЕНИЯ………………………….. 68
XI. ГРАВИТАЦИЯ……………………………………………………..… 76
XII. ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА
ГРАВИТАЦИЯТА…………………………………………………… 79
XIII. ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН ПОГЛЕД КЪМ РЕАЛНОСТТА ……. 82
СВЕТЪТ КАТО РЕЗОНАНСНА СИСТЕМА ………………….... 97
ЗАБАВЯНЕ НА ВРЕМЕТО И УДЪЛЖАВАНЕ
НА РАЗСТОЯНИЯТА …………………………………….…….. 115
XIV. ПРИЛОЖЕНИЕ 2
ЗАБАВЯНЕ НА ВРЕМЕТО ПРИ ДВИЖЕЩИ СЕ ОБЕКТИ .. 119
ЛИТЕРАТУРА………………………..…………………………….….… 128
ИНТЕРНЕТ АДРЕСИ…………………………………………………... 130
6
ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПИ
I. ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПИ
8
ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПИ
5. Принцип на относителността.
Първоизточник на относителността е субектът
на познанието. Той автономно и независимо определя
своето отношение, своята гледна точка към обекта на
познанието. Субектът на познанието може да
разглежда и изучава един обект от най-различни
позиции, от най-различни гледни точки, от най-
различни ъгли. Това означава, че проекциите на един
и същи обект в съзнанието на наблюдателя ще бъдат
най-различни и разнообразни. Заради това, когато
става дума за много наблюдатели, по същата причина
те няма да възприемат един и същи обект по един и
същи начин.
И все пак, независимо от многообразието на
гледните точки, два класа от гледни точки са особено
важни и различими. Става дума за поглед към обекта
отвън и поглед отвътре. Всъщност тези две гледни
точки са в центъра на нашата представа за
относителността.
Множествата дават най-добра илюстрация на
понятието относителност. В поглед отвън всеки обект
е едно нещо (подобно на черна кутия). Така става
възможно той да бъде елемент на някакво друго
множество. Но в поглед отвътре същият обект е
сложна структура от много подобекти. В този смисъл
(относно тази гледна точка) той е множество. Ако се
9
ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПИ
10
НАЙ ОБЩА ПРЕДСТАВА ЗА ВСЕЛЕНАТА И СВЕТА
11
НАЙ ОБЩА ПРЕДСТАВА ЗА ВСЕЛЕНАТА И СВЕТА
12
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
13
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
14
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
СЛЕДСТВИЯ ОТ ФЛУИДНАТА
ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
Тъй като говорим за поглед към даден свят
както отвътре, така и отвън, ясно е, че той
задължително е затворена система. Тази затвореност
го прави различим от околната среда. Тя е дефинирана
от условията, при които група обекти може да се
определи като множество. Но затвореност не означава
непременно и неделимост, защото присъствието на
елементи по принцип означава делимост.
В съответствие с принципа на относителността
в поглед отвътре светът е множество от елементи,
което възприемаме като флуид. В поглед отвън светът
е елемент на множество и ние го възприемаме като
частица, по аналогия с газовата молекула.
Можем да обобщим, че от математическа гледна
точка светът в поглед отвътре е множество, а в поглед
отвън е елемент. От физическа гледна точка в поглед
отвътре той е пространство, а в поглед отвън е
частица. От термодинамична гледна точка в поглед
отвътре е флуид, (при това хетерогенен флуид), а в
поглед отвън е флуидна частица.
15
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
16
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
17
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
18
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
СЪСТОЯНИЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО –
Определена картина (снимка, кадър) на подреждане на
елементите на пространството.
ПРОМЯНА НА СЪСТОЯНИЕТО –
Преминаване на пространството от едно състояние в
друго. С други думи промяната е събитие.
Същността на това събитие е самият преход към друго
състояние.
МНОЖЕСТВО НА СЪСТОЯНИЯТА –
Неограничена поредица от състояния подредени по
реда на тяхното възникване.
ДВИЖЕНИЕ – Преминаване на елементите на
пространството от една зона на пространството в
друга. В най-общ смисъл движението е преминаване
на пространството от едно състояние към друго.
ВРЕМЕ – Положението на една точка в
пространството може да се изрази като функция на
множеството на състоянията. Това означава, че
пространствените координати на тази точка са
еднозначно определени като функции на състоянията
чрез оста на състоянията. В съвременната физика
разбирането е почти същото. Тук пространствените
координати са функция на времето, изразено чрез оста
на времето. Остава ни само смелостта да поставим
знак за равенство между множеството на
състоянията и множеството от времеви интервали,
(между оста на състоянията и оста на времето).
Така времето получава следната дефиниция:
19
ЕЛЕМЕНТИ НА ФЛУИДНАТА ПРЕДСТАВА ЗА СВЕТА
4. ПРОСТРАНСТВОТО ОТ РАЗЛИЧНИ
ГЛЕДНИ ТОЧКИ
А. От позицията на философията пространството
е свят в поглед отвътре.
Б. От позициите на физиката пространство е
съвкупност на всички материални обекти в даден
свят.
В. От позицията на флуидиката и
термодинамиката, пространството е флуид.
Г. От позицията на математиката пространството
е множество.
21
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
22
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
ab c 2
Може да се каже и обратното, че хармоничното
уравнение в математиката е следствие от
съществуващи зависимости в реалността.
Един от най-съществените проблеми в теорията
на множествата е наистина ли съществуват единично,
нулево и безкрайно множество. За да отговорим на
този въпрос ще изходим от дефиницията на Кантор.
Съгласно тази дефиниция множеството е
обединение в едно на добре различими обекти.
Когато говорим за нулево множество, ние
разбираме, че то няма елементи. Те не съществуват в
множеството. В този случай не е осъщественa
операцията обединение на елементи, а също така не
може да се говори за различимост на елементи,
защото няма обекти, които да бъдат различавани,
обединявани, или сравнявани помежду си.
Изводът е, че нулево множество не
съществува. Ние погрешно си представяме, че
24
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
25
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
26
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
28
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
1
Стойността Ld( e ) Ld( ) Ld( N ) е
N
информацията в битове, която носи един елемент
на системата. Като означим ентропията с E и
информацията с I, получаваме уравнението за
инвариантност в информатиката:
E I 0 (В информатиката няма
такова уравнение)
На фиг.1а и Фиг.1б са представени официалните
и моите представи за множество.
Фиг.1а
Фиг.1б
29
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
Фиг.2
30
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
Фиг.3
31
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
Тригонометричните функции в
правоъгълния триъгълник са следните:
sinα=BD/AD cosα=AB/AD tgα=BD/AB
При тригонометричните функции за мярка се
приема хипотенузата AD
Ако приемем за мярка катета AB, ще
получим хиперболичните функции:
shψ=BD/AB chψ=AD/AB thψ=BD/AD
Връзката между аргументите α и ψ се
определя еднозначно с уравнението: cosα.chψ=1.
Всъщност това е уравнението за инвариантност на
множеството. За разлика от тригонометричния ъгъл
α, хиперболичния ъгъл ψ не се вижда, не може да
бъде посочен в правоъгълния триъгълник. Той
съществува само в неявен вид като функция на
тригонометричния ъгъл α:
1
Arch
cos
Вече имаме базата да получим уравнението на
Лоренц, x c t 0 познато ни от теорията на
2 2 2
относителността.
В правоъгълния триъгълник полагаме AD=x;
BD=y=ct; AB=R0
AD 2 BD 2 AB 2
32
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
3. СВОЙСТВА НА ПРОСТРАНСТВОТО
Основополагащите уравнения за инвариантност
на света и пространството са:
rmax rmin R02
x 2 c 2 t 2 R02 ;
Първото уравнение е идентично с уравнението
за инвариантност на множеството.
Второто уравнение характеризира света в
поглед отвътре т.е. пространството. Както видяхме
това уравнение идва от хиперболичната геометрия.
33
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
А. Пространството е множество от
математическа гледна точка.
Б. Пространството има материален характер,
тъй като е множество от физически обекти.
В. Пространството има квантов характер тъй
като неговият елемент е част, порция, квант материя.
Г. Пространството е флуид тъй като
елементите му не са твърдо свързани.
Д. Пространството е поле. Физическото
пространство е поле (арена) на която се развиват
(протичат) всички физически явления и процеси.
34
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
функциите
f1 ( x ct )....и .... f 2 ( x ct )
в съответствие с теорията на електромагнитното поле
са вълнови функции. Реално вълновите процеси ние
регистрираме като звукови вълни, електромагнитни
вълни и в частност като светлина.
Ж. Пространството има вихров характер.
Това свойство произтича от флуидния характер на
пространството. Съгласно законите на флуидиката във
флуида възникват вихри, които в зависимост от
условията биват отворени и затворени. Когато
35
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
Квантова константа
h = 6,6262.10-34 дж.сек
Квантова константа
ħ = h/2π=1,05459.10-34 дж.сек
Константа на Хъбъл
H = 71±4% (км/сек)/Mпск =
= 2,2985.10-18 1/сек
Константа на тънката структура
α = 5,66961.10-3
Ето какви са стойностите на посочените
параметри:
А. Радиус на метагалактиката:
c 2,997925.10 8
rmax 18
1,3043.10 26 м.
H 2,2985.10
Б. Маса на метагалактиката:
c2 ( 2,997925.10 8 )2
mmax rmax 11
1,3043.10 26 1,75672.10 53 кг.
f 6 ,6732.10
В. Маса на елемента:
H 1,05459.10 34 .2,2985.10 18
mmin 2 8 2
2,697.10 69 кг.
c ( 2,997925.10 )
Г. Радиус на елемента:
f 6,6732.10 11
rmin 2 mmin 8 2
2,697.10 69 2,0025.10 96 м.
c ( 2,997925.10 )
37
ГЕОМЕТРИЧЕН ОБРАЗ НА ПРОСТРАНСТВОТО
38
УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА
V. УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА
СИСТЕМА
39
УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА
Rmax
Скоростта v0 c 2,4212.10 69 м / сек
R0
Единиците на СИ система във функция на
универсалните единици ще бъдат:
1 м 6 ,1876.10 34 Lp
1 кг 4,594.107 M p
1 сек 1,5.10 104 Su
Съотношението между единиците за време е
изчислено на базата на стойност за константата на
Хъбъл:
H = 71±4% (км/сек)/Mпск = 2,2985.10-18 ( 1/сек)
Предимството на тази измерителна система е,
че тя е базирана на глобални параметри и може с
успех да се прилага при изучаването на
метагалактиката. Мерните единици съществуват в
пространството и винаги могат да бъдат възстановени.
40
УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА
Rmax
Приемаме отношението n. Това
Ro
отношение играе основна роля. Чрез него можем да
изразим всички останали константи и параметри:
Радиус на метагалактиката Rmax n Lp
Константа на Планк
n Su
Брой на етероните в метагалактиката
Rmax
N n2 [бр.]
re
41
УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА
Възраст на метагалактиката
1
T n2 Su
H
За да бъде системата универсална, тя трябва
да включва и електрическите величини. За тази цел
е достатъчно да въведем единица за количество
електричество, приравнена към дименсията за маса,
т.е. своего рода “електрически килограми”. За
целта намираме стойността на две еднакви
еквивалентни гравитационни маси, които създават
гравитационна сила равна на кулоновата сила между
два електрона, при същото разстояние:
2
meквивалентна e2
f
r2 4 0 r 2 или
e
meквивалентна
4 0 f
Елементарният електрически заряд може да се
изрази чрез константата на тънката структура α т.е.
4
e
0 c
Като заместим тази стойност в израза за
“електрическата маса” получаваме нейната
окончателна стойност:
meквивалентна m0 1,86.10 9 кг
42
УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА
43
УНИВЕРСАЛНА ИЗМЕРИТЕЛНА СИСТЕМА
45
РАЗШИРЯВАНЕ И СВИВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО
46
РАЗШИРЯВАНЕ И СВИВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО
47
ВИХРООБРАЗУВАНЕ В ПРОСТРАНСТВОТО
VII. .ВИХРООБРАЗУВАНЕ В
ПРОСТРАНСТВОТО
49
ВИХРООБРАЗУВАНЕ В ПРОСТРАНСТВОТО
50
СТРОЕЖ НА НЕУТРОНА
51
СТРОЕЖ НА НЕУТРОНА
c
На същото основание отчитаме релативистично
увеличение на електрическия заряд на електрона до
е/=2,5314е.
След като знаем релативистичните стойности на
скоростта, масата и електрическия заряд на електрона,
лесно можем да изчислим радиуса на неговата орбита.
За протона не се отчитат релативистични ефекти, тъй
52
СТРОЕЖ НА НЕУТРОНА
53
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
54
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Фиг.4
Фиг.5
Фиг.6
59
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Фиг. 7
Токовите линии в една равнина
перпендикулярна на оста на спиралата са показани на
фиг.8.
Фиг. 8
60
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
61
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Фиг.9
Фиг.10
Фиг.11
63
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Фиг.12
64
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
r r
И в двата случая централните оси на торовете са
успоредни (с еднакви „спинове.)
65
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
66
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
67
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
68
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
Фиг.12
69
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
70
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
r
В това уравнение поставяме параметрите на
електрона и вакуума и получаваме:
R04 1
F V 2 8,125.10 5 .9.10 16 .( 3,85.10 13 )4 2
0
2
r r
1 1
73,125.10 21 .219,7.10 52 2 1,6.10 27 2 Hютона
r r
По закона на Кулон получаваме следния
резултат:
71
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
Д. Електрически ток
Нашата представа за електрически ток е
неразривно свързана с движението на електрически
заряди и преди всичко с движение на електрони в
електропроводяща среда-електрически проводници.
Това наистина е така, но досега ние вярвахме, че
пространството между атомите на проводника е
празно. Така електрическия ток е поток само от
електрически заряди (електрони, позитрони, протони,
йони). Наличието на реална материална флуидна
среда-вакуум, поставя нещата в съвсем друга
плоскост. Движещите се електрони въздействат
върху вакуума и предизвикват флуиден поток,
който се разпространява със скоростта на
светлината. Тук има аналогия с действието на
високоговорителя върху въздушната среда.
Мембраната се движи с много малка скорост, но
72
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
Фиг.4
Е. Електрически токови линии
По аналогия с флуидните токови линии,
електрическата токова линия се описва от скоростния
вектор при движение на флуидната частица.(Фиг.4).
По същество токовата линия е поток от елементи.
Токовите линии като понятие са валидни както за
пространството извън токовия проводник, така и за
пространството вътре в проводника.
73
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
74
ОПИТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА КАРТИНА….
75
ГРАВИТАЦИЯ
XI. ГРАВИТАЦИЯ
76
ГРАВИТАЦИЯ
77
ГРАВИТАЦИЯ
78
ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ГРАВИТАЦИЯТА
79
ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ГРАВИТАЦИЯТА
80
ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ГРАВИТАЦИЯТА
81
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
XIII. ПРИЛОЖЕНИЕ 1
В тази статия акцентът е върху основните
понятия, геометричния образ на света и преди
всичко върху света като резонансна система
83
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ФИГ.1
Нека си представим един „първичен хомогенен
газ” от някакви неограничено малки частици.
84
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
85
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ФИГ 2
86
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
87
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
88
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
89
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
СЪСТОЯНИЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО –
Определена картина на подреждане на елементите
на пространството.
Математическият аналог на състоянието на
пространството е пермутацията.
Термодинамичният израз на състоянието на
пространството е уравнението за състоянието на газа.
90
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
91
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
92
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
93
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
94
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
95
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
96
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
1. Уравнение за инвариантност на
множеството
Големината N на множеството се измерва с броя
на неговите елементи n.
Следователно N n . В този случай ние сме
избрали елементът за мерна единица.
Ако поставим въпроса каква е големината е на
елемента, за мерна единица ще изберем множеството.
1 1
Резултатът от измерването е e .
N n
Произведението на двете величини е константно
т.е. Ne 1
Това е уравнението за инвариантност на
множеството. Каквито и да са стойностите на
променливите N и е, дясната страна на уравнението не
се променя. В математиката това уравнение се нарича
хармонично, а във физиката-резонансно.
97
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
M
метагалактиката R f , където М е масата на
c2
метагалактиката, f е гравитационната константа и с е
скоростта на светлината. Тъй като нашата
метагалактика в поглед от вън е затворен свят (черна
дупка), то R е нейният радиус в поглед от вътре
(гравитационен радиус).
Следващата стъпка е да ползваме закона на
Макс Планк E h , където Е квант енергия, h е
квантовата константа, а ν е честотата. В E h и в
c
E Mc 2 полагаме h 2 и .
2 r
Получаваме израза M , където r е квантовият
cr
радиус на метагалактиката. Това е радиус в поглед от
вън, където тя е елемент на по-голям свят. Заместваме
M
стойността на М в R f 2 и получаваме
c
2
f
R f 2 ...или...Rr R0
2
c cr c3
Окончателният резултат е Rr R0 .
2
Уравнението Rr R0 2
е идентично с
уравнението на множеството. Това е уравнението за
инвариантност на света. Неговият смисъл е, че
колкото един свят е по-голям в поглед от вътре,
толкова е по-малък в поглед отвън, но в крайна сметка
това е един и същи свят.
f
Величината R0 3
1,616.10 35 м. е
c
квантово релативистичият радиус на Планк
c
M0 2,1766.10 8 кг . е квантово
f
релативистичната маса на Планк.
99
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
f
В уравнението r прехвърламе R от ляво
c3 R
ще получим:
2 2
f c
rR
3
R0
2
и още, че mM
M 0
2
c f
Прави впечатление, че комптоновият радиус на
метагалактиката и гравитационният радиус на
нейният елемент са еднакви. Този факт е логичен
завършек на хипотезата, че светът в поглед отвън е
елемент на свят от по-високо ниво и в тази си
функция изглежда по съшия начин, както собственият
му елемент. По определение светът е множество от
елементи. Но от друга гледна точка елементът също е
свят. В този смисъл по отношение на собствения си
елемент светът е „свят от по-високо ниво на
иерархията”, а по отношение на собствения си свят
всеки елемент е „свят от по-ниско ниво на
иерархията”.
R r R0
или 02
100
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
v v
където величините
R; r,
v
0
R0 са ъглови скорости.
При константно R0 променливи са R и r. В
декартовата координатна система уравнението
представлява равнораменна хипербола.
Има едно особено състояние, когато R=r=R0.
В този момент светът има само един елемент.
Това означава, че той не може да бъде множество. В
такава конфигурация не съществуват пространство и
време. В даоизма това състояние се нарича ДАО.
Богомилите го наричат мъртва точка, а във физиката
и философията не би могло да се дефинира по друг
начин освен като сингулярност, доколкото single =
единичен. В този момент светът представлява само
себе си и само като един обект.
От философска гледна точка това единично
състояние е първичност. Това е матерното
състояние, от което се раждат веществото,
пространството и енергията. В този смисъл, ако се
опитаме да дефинираме понятието материя, ще се
получи следното:
„Матерно е онова първично състояние на
света, от което са раждат веществото,
пространството, енергията и времето”. С други
думи „материята е сингулярност”.
101
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
102
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
mf
mc R..... c 2 r
Това уравнение е идентично с уравнението на
пространството, но разликата е, че вместо множество
от елементи в това „пространство” има само един
елемент. Не можем да знаем предварително в коя
точка на пространството се намира този елемент, но
можем да определим вероятността да го намерим в
дадена точка на пространството.
Тази вероятност е :
mf
c 2 m 2 m 2
w ...при...m M 0 .
c M0
mc f
Ясно се вижда, че в квантовата зона попадат
частици с маса по-малка от квантово
релативистичната маса на Планк.
Тук е мястото, където трябва да уточним
понятието квант-порция. Преди всичко трябва да
разбираме квант маса и чак след това квант енергия. А
когато говорим за елементарен квант (етерон), това е
затворена частица-елемент на пространството. Ясно е,
че този елемент не е възможно да няма маса.
Астрофизиката я оценява като по-малка от 10-68 кг.
103
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
R0
ЧЕРТ.1
В този си вид той може да бъде или елемент на
множество, или множество.
Б. Ако мерната единица е елемент на
множество, тя ще бъде вътре в това множество:
Rmax
R0
ЧЕРТ. 2
В. Ако мерната единица е множество,
елементът й е вътре в нея:
104
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ЧЕРТ. 3
Г. Като обединим вариант А и В ще получим
следната картина:
ЧЕРТ. 4
На ЧЕРТ. 4 големият кръг е множеството,
средният кръг е мерната единица, а малкия кръг е
105
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
min n
r
106
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
108
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
109
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ОБОБЩЕНИЕ
110
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
111
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
112
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
113
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Паралелни светове
Отговорът на този въпрос се вижда от самата
същност на иерархичния модел. Съществуват
едновременно неизброимо число светове, както в
хоризонтална, така и във вертикална посока. По
хоризонталата всички елементи на нашия свят
114
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ЗАБАВЯНЕ НА ВРЕМЕТО И
УДЪЛЖАВАНЕ НА РАЗСТОЯНИЯТА
116
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
R k2
следователно ...t 3
v v
Резултатът е категоричен. При намаляване на
скоростта времето нараства.
Всъщност този резултат показва, че в
изстиващото пространство (пространство с
намаляваща скорост на светлината) часовниците
забавят своя ход. Следователно времето, за което
светлината изминава дадено разстояние се увеличава.
В дадения случай погледнато от вън разстоянието се
намалява, но вътрешния наблюдател възприема
пространство като разширяващо се, защото скоростта
на светлината в един свиващ се свят намалява по-
бързо от неговия радиус.
117
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
118
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
XIV. ПРИЛОЖЕНИЕ 2
119
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
120
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
до температура T1 T0
Новото състояние на газа ще бъде:
M
p0V1 R0T1
(3)
121
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Скоростта молекулата е
RT RT
v1 3 0 1 . за.звука..vзвук 0 1 (4)
κ – показател на адиабатата
v1 v1
1
r1 v12 (8)
r0 3
v02
Отношението на ъгловите скорости е
v1
1 v1 v v v
0 3 1 ...или... 1 0 3 1 (9)
0 v12 v0 v12 v0 v0
r0 2 .
3 3
v0 r0 v02
v2 v2
1 0 3 1 2
0 6 1 2 (14)
cetheron cetheron
125
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
126
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
127
ЛИТЕРАТУРА
1. Н. М. БЕЛЯЕВ – “Термодинамика” – Главное
издательство “Высшая школа” – Москва 1987г.
2. А.М. МХИТАРЯН – “Аэродинамика” – Издательство
“Машинистроение” – Москва 1976г.
3. А. ЛАНДАУ, Е. ЛИФШИЦ – “Хидродинамика” –
Издателство.
4. В. М. ЛАВРОВ – “Теория електромагнитного поля и
основы разпространения радиоволн” – Издательство “Связь”
– Москва 1964г.
5. Э. ВИХМАН – “Берклеевский курс физики” – Том IV
– “Квантовая физика” – Издательство “Наука” – Москва
1986г.
6. И. А. КЛИМИШИН – “Релативисткая астрономия” –
Издательство “Наука” – Москва 1989г.
7. “Нилс Бор и атомната физика” – Издателство“Наука
и изкуство” – София 1987г.
8. Б. М. ЯВОРСКИЙ, А. А. ДЕТЛАФ – “Справочник по
физике” – Издательство “Наука” – Москва 1974г.
9. И. Н. БРОНШТЕЙН, К. А. СЕМЕНДЯЕВ –
“Справочник по математике” – Издательство “Наука” –
Москва 1965г.
10. В. А. РАБИНОВИЧ З. Я. ХАВИН – “Краткий
химический справочник” – Издательство “Химия” –
Ленинград 1977г.
11. Г. КОРИ, Т. КОРИ – “Справочник по математике” –
Издательство “Наука” – Москва 1977г.
12. “Физика космоса” – Маленькая энциклопедия –
Издательство “Советская энциклопедия” – Москва 1986г.
13. И. Н. Бронщейн, К. А. Семендяев – “Справочник по
математике” – Издательство “Наука” – Москва 1986г.
128
14. В. ГЕЛЕРТ, Х. КЕСТНЕР З. Тойбер –
“Математически енциклопедически речник” ” –
Издателство“Наука и изкуство” – София 1983г.
15. Н. С. ПИСКУНОВ – “Диференциальное и
интегральное исчисления” – Издательство “Наука” – Москва
1976г.
16. “Айнщайн и неговия принос в науката” –
Издателство“Наука и изкуство” – София 1981г.
17. А. АЗИМОВ – “Гравитационната гибел на
вселената” – Издателство “Народна просвета” – София 1990г.
18. С. УАНБЪРГ – “Първите три минути след
сътворението” Издателство“Наука и изкуство” – София 1984г.
19. Р. ПАЙЕРЛС – “Сюрпризы в теоретической физике”
– Издательство “Наука” – Москва 1988г.
20. Ф. Чен – “Введение в физику плазмы” ” –
Издательство “Мир” – Москва 1987г.
21. И.В. САВЕЛЬЕВ – “Курс общей физики” –
Издательство “Наука” – Москва 1973г.
22. Т. КУИН – “Температура” Издательство “Мир” –
Москва 1985г.
23. И. С. ШКЛОВСКИЙ – “Вселенная жизнь разум” –
Издательство “Наука” – Москва 1987г.
24. “Айнщайн за физиката, физиците и себе си” –
Издателство“Наука и изкуство” – София 1981г.
25. Б. Г. КУЗНЕЦОВ – “Айнщайн – живот смърт и
безсмъртие” – Издателство“Наука и изкуство” – София 1978г.
26. САВА ПЕТРОВ – “Логическите парадокси във
философска интерпретация” – Издателство“Наука и
изкуство” – София 1971г.
27. С. ХОКИН – “Кратка история на времето” –
Издателство“Наука и изкуство” – София 1993г.
28. Эйнщейновский сборник 1982-1983 – Издательство
“Наука” – Москва, 1986г.
129
29. Эйнщейновский сборник 1980-1981 – Издательство
“Наука” – Москва, 1986г.
30. МАКС БОРН – Издателство “Наука и изкуство”
– София, 1981г.
31. Бележити физици – Издателство “Народна просвета”
– София, 1980г.
32. ПЕТЪР РАЙЧЕВ – “Този невидим загадъчен свят”
– Партиздат – София, 1982г.
33. Физиците продължават да се шегуват
–Издателство “Наука и изкуство” – София, 1983г.
ИНТЕРНЕТ АДРЕСИ
1. „ТЕОРИЯ НА ПРОСТРАНСТВОТО”
http://svetogled5.hit.bg/5%20PROSTRANSTVOTO.pdf
2. „КОМПЛЕКСНА ГЕОМЕТРИЯ”
http://svetogled4.hit.bg/4%20KOMPLEXGEO.pdf
3. „KOMPLEX GEOMETRY”
http://svetogled2.hit.bg/2%20KOMPLEXGEO-En.pdf
4. ЩО Е КОМПЛЕКСНА ГЕОМЕТРИЯ
http://www.svetogled6.hit.bg/Shto%20e%20kompleksna%20geometria.pdf
6. ЕЛЕКТРИЧЕСТВО И ОТНОСИТЕЛНОСТ
http://svetogled6.hit.bg/Elektrichestvo%20i%20otnositelnost.pdf
130