ПИГМЕНТИ И БАГРИЛА ЗА ЖИВОПИСТА

Оцветяващите вещества в живописта се разделят на

две основни групи

1. Вещества от неорганичен произход - ПИГМЕНТИ

2. Вещества от органичен произход - БАГРИЛА

I. ПИГМЕНТИ

Определение – оцветено фино-дисперсно вещество от

неопрганичен произход, с висок коефициент на
пречупване на светлината, неразтворимо във вода,
органичниразтворители и филмообразуващи вещества
Пигменти - две основни групи
1. I група – минерални пигменти от естествен произход

• Съществуват в природата под формата на минерал или почви.

Имат примеси в състава си и затова се обработват допълнително

• Това са охри, сиени, умбри, зелена земя, цинобър, азурит,

лазурит, малахит, креда, гипс и други

2. II група – изкуствени минерални пигменти

• Представляват оксиди или соли на тежки метали. Получават се по

химичен път чрез два основни метода:

а) Сух метод – чрез нагряване при високи температури – получават се

качествени и трайни пигменти

б) Мокър метод – чрез утаяване – получават се некачествени пигменти,

не се използват в живописта
цинобър малахит

азурит лазурит
лазурит
 кадмиева жълта
цинобарит цинобър

малахит кобалтова синя

лазурит ултрамарин кадмиева червена

 II БАГРИЛА

Определение – оцветени фино-дисперсни вещества от опрганичен

произход, с висок коефициент на пречупване на светлината, разтворими
във вода и органични разтворители, които могат самостоятелно и
трайно да се отлагат от воден разтвор върху различни материали като
им придават своя цвят

Багрилата се делят на две основни групи

1. I група – багрила от естествен произход - представляват екстракти от
растителен или животински произход
а) Растителни – шфранова жълта, краплак, индиго и др.
б) Животински – индийска жълта, кармин, кошенил, сепия и др.

2. II група – изкуствени багрила -

• Представляват сложни органични съединения. Получават се по
химичен път при преработката на каменовъгления катран или нефта:

анилинови, ализаринови, азобагрила, еозонови и др.

охлюви пурпур

индиго растение индиго багрило

шафранов минзухар шафранова жълта

Брош - растение Брош - корени краплак

 КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПИГМЕНТИТЕ И БАГРИЛАТА

I. Според цвета си се делят на:

бели, жълти, червени, зелени, сини, кафяви, виплетови и черни

II. Според химическия си строеж се делят на:

железни, оловни, кадмиеви, манганови, хромови, цинкови и др.

II. Според химическия си състав се делят на:

оксиди, сулфиди, сулфати, карбонати, силикати, сложни органични
съединения
 ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПИГМЕНТИТЕ И БАГРИЛАТА
1. Цветът да бъде по еталон, чист, ярък и наситен
2. Дисперсност – големината на частиците на пигмента. От
това зависи покривността, пастьозността и
интензивността. Измерва се в микрони:
- много грубодисперсни – над 10 µ
- грубодисперсни - от 5 до 10 µ
- среднодисперсни – от 2 до 5 µ
- финодиспесни – от 1 до 2 µ
- много финодисперсни – под 1 µ
3. Термоустойчивост – способността на пигмента да не
променя цвета си при висока температура
4. Устойчивост на светлина – да не променя цвета си под
въздействието на UV лъчи. Обозначава се с
- висока устойчивост
- добра стойчивост
- задоволителна

5. Покривност – зависи от структурата на пигмента,

коефициента му на пречупване на светлината, от
дисперсността, свъзвателя и др.
- покривни
- полупокривни
- велатурни
6. Интензивност – оцветяващата сила на пигмента Проявява
се при смесване с други пигменти. Зависи от химичния
състав, от дисперсността, примесите и др. – пруска синя,
краплак, фталоцианова синя и др.
7. Въздействие на пигмента върху свързвателя:
- пигменти съдържащи кобалт, манган и олово ускоряват
изсъхването на маслата и маслените бои – наричат се
сикативи
8. Въздействие на свързвателя върху пигмента – при
използване на некачествени масла в маслената живопис,
пигмента жълтее, т.е. Влияе чисто оптиески.
9. Устойчивост на вар – способността на пигмента под
действието на гасената вар да не променя цвета си. Важно
условие запигменти използвани в стенописните техники.

9. Токсичност – зависи от химическия състав. Пигменти

съдържащи Cu (мед), Pb (олово), Hg (живак), As (арсен) и
техните съединения са токсични