ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - „ВЕЧНАТА И СВЯТАТА"

ВОЛНАТА И НЕПОКОРНА ДУША НА ЖЕНАТА

(„АМАЗОНКА", „СТИХИИ", „ЗОВ", „ПОТОМКА")

През 1927 з. 6 нашата литература се поябяЗа книга, която стаЗа събитие 6 литературния
Живот. ТоВа е „Вечната и сВятата" — първата стихосбирка на Елисабета Базряна, ярка,
вълнуваща, уникална, завладяваща с опиянението от живота и пълнокръВните чубстВа;
с ЖаЖдата да се изпита непознатото и неизпитаното, дабащо криле на
Въобра¬жението; с устремния полет на духа към далечното и необозримото, с
ра¬достното усещане на близостта сьс земята и родното. Книеа, В която се-тибното
Възприемане на сбета се съ-четаВа със себеоткриВането на Аза 8 центъра на битието.
Уникална на бъл¬гарска почба със сбод ноб глас, тя е 8 съзВучие с новаторските
тенденции В европейската поезия през 20-те годи¬ни на XX 8ек: Възстановения сякаш
ре-несансоб поглед към сбета, радостта от земните усети и пълноводието на ЖиВота.
Тоба е книга, надмогнала безк¬ръвните образи на символизма. Нейният поетически
език забладяВа със своята сбеЖест, непосредственост и просто¬та, уВлича с ЖиВия си
пулс и с пламенни¬те емоции, близки до сърцето на Всеки. И преди Всичко — до
сърцето на Жената. Лирическата героиня на Багряна е 8и-тална, Волнолюбива,
порибиста, устре¬мена, с бунтарски дух срещу закрепос-тябащите догми и забрани. Тя
не се под-чиняба на норми, които потискат поле¬та й към просторните хоризонти,
раз¬палващи ЖаЖдата й за духоВна само-изяВа, за чобешко и Женско себеосъщес-
тВябане.
Заглавието на стихосбирката „Веч¬ната и сВятата" бизира същността на Жената.
Самата поетеса споделя за него: „То отговаря на главната ми идея. Заглавието напомня
за вечната Женстве¬ност — Жената, любимата, майката, сестрата, дори родината,
земята. Женско¬то начало, което ра>кда и пази Живота."
Много от стихотворенията ВъВ „Веч¬ната и сВятата" са публикувани преди това в
списание „Златорог", но събрани 8 книга, те правят поразително впечатление,
пораЖдат силен емоци¬онален отклик у ценителите на поети¬ческото изкуство. В
кратките си белеЖ-ки — пръв отзив за стихосбирката, пи¬сателката Ана КаменоВа
нарича „изпо¬ведите на Багряна — един душевен геро¬изъм", а В критическата си
студия от 1928 з., озаглавен „Греховната и сВята песен на Багряна", критикът ИВан Ме-
шекоВ казва, че В стихосбирката си по¬етесата разкриба „истинския образ на но¬вата
Жена у нас, на съвременната интели¬гентна българка, която Живее със своите идеали,
бори се за своята личност — образ, дълбоко национален, дълбоко човешки".
Стихотворенията ВъВ „Вечната и

сВятата" са с различни „лирически сю-Жети", но с близка емоционална атмос¬фера,

обединени от образа на лиричес¬ката героиня на Багряна. Всяко едно стихотворение
добаВя ноВи черти към Вътрешния й облик, а всички заедно изг-раЖдат нейния
цялостен портрет — богат и завладяващ с най-характерни¬те качества на нейната
личност — Вол-нолгабие и непокорство.
Тези нейни присъщи черти са предс-таВени най-ярко В емблематичното сти-
хотВорение „Амазонка". В него Багряна използва по един нетрадиционен начин образи
от древногръцката митология — осбен на амазонката и тези на Пегас, Хеликон, Персей
и Андромеда, трансфор¬мирайки тяхната символика 8 светли¬ната на своето
поетическо виЖдане.
Амазонките 8 древния мит са красиви, храбри и Войнствени Жени, които управ-ляВат
царството си без участието на мъЖете. Амазонката на Багряна е сме¬ла и дръзка като
сВоя класически про¬тотип, но за разлика от него тя сама се носи устремно на сВоя
кон, сама се стреми към победи с гордото съзнание за сбоята сила. А силата й е в
нейната младост и кипяща енергия; „Аз съм мла¬да, млада, млада/ с огнено сърце" —
лику-8ащо повтаря героинята и повторени¬ето збучи като заклинание. Опиянение¬то
от младостта струи и от други стихотворения В сборника: „Че моята младост, огнено
пламтяща,/ и моята ду¬ша на чучулига,/ и моето сърце Животреп¬тящо —/ като
вихрушка над света ме вдигат." („Вик"). В „Амазонка" ролята на психологически
паралели поемат от¬делни природни детайли — „утринната прохлада", „изгревния
час", които са 6 син¬хрон с Жизнената сВеЖест, избираща от чоВешката младост —
утрото на Живота. Лирическата атмосфера е на¬ситена със светлина и цветове: „Песен
се разплита", „искрометните копита", „пред очите ми цъфти/ неогледен мир", с бодрост,
лекокрилост и устременост — които се пораЖдат и от хореичния размер, и от
отсечените кратки сти-хоВе. Усещането за устременост се за¬силва с образа на
вихрения кон, с който амазонката лети 8 „неогледния мир". Конят и летеЖът са
ключови образи бъв всички творби от „Вечната и сВята¬та", символизиращи духовния
полет на героинята, ЖаЖдата й за устремно дВи-Жение. То е Жизнената сила, която
раз¬гръща нейната творческа енергия. „Вих¬реният кон" на амазонката се
модифи¬цира 8 стихотворението 3 „крилатия кон" Пегас, който ще я отВеде 6
плани¬ната Хеликон — седалището на Аполон и Музите, т. е. В царството на
поези¬ята. Там тя ще извоюва сбоята победа:
Ний ще стигнем Хеликон

в изгревния час —
смело, мой крилати кон,
Жребият е в нас.
В стихотворението „Стихии" духоВ-ният портрет на Жената има още по-плътен
рисунък. Това дълбоко изповедно, също емблематично стихотворение на Багряна
предизВиква още с появата си 8 списание „Златорог" бурно Възхищение. Читателите са
запленени от стихията на силните чубстВа и пориви на герои¬нята, от нейния бунт
срещу скобаВащи-те правила 6 ЖиВота и консервативни¬те възгледи.
Стихотворението е обръ¬щение към представителите на ретрог-радното мислене, което
не моЖе да раз¬бере и да приеме духовните полети на Жената — онези духовни
полети, които лирическата героиня разкрива в своя ав-топортрет на бунтарка със
„скитничес¬ка кръв", Жадна да поеме по непознати и „неминати" пътища, да полети
към не¬обятните простори, към „непостиЖно-то". Нейният стихиен бунт срещу око-
ваващите духа й прегради Багряна пред¬ставя чрез образите на природните стихии —
вятъра и Водата, както и на Виното — символи на жизненото начало и на първичната
сила на природата. В стихотворението тези образи-символи не носят абстрактен
характер, а са изобразени 8 реално-конкретния и сетив-но-предметния им облик.
Устремът на Връхлетелия Вятър, който „префучава през боазите, вдига облак над
диканите,/ грабва стрехите на къщите", „сваля портите, ог¬радите"...; яростната сила на
водата на Бистрица, която „разтрошава ледове¬те", „завлича" „къщиците и оградите, и
до¬битъка на хората".,.; и кипеЖът на вино¬то „в бъчвите огромни" с надписи
„черно¬то" и „бялото"... Стихии, чиято сила е изразена чрез експресивни действени
глаголи, чрез задъхано изреЖдане на членувани многосрични думи с напевно дактилно
звучене, внушаващо търже¬ственост. Тя се подхранва и от усеща¬нето за вътрешните
Връзки меЖду при¬родата и човека. Както никой не моЖе да спре мощния напор на
вятъра и вода¬та или кипеЖа на Виното, така никой не маЖе да задуши пламъка на
„скитничес¬ката кръв" и устрема на свободния дух на героинята;
Как ще спреш ти мене — волната,
скитницата, непокорната —
родната сестра на вятъра, на водата
и на виното,
за която е примамица непостиЖното, просторното,
дето Все сънува пътища —
недостигнати, неминати, —
мене как ще спреш?
(следва)
София ФИЛИПОВА /
")

(продължава от брой 1)
Образът на скитницата у Бааряна не носи отрицателен ореол. Тя не е без¬домна и
несретна бродница, която кръс-тосба безцелно друмищата. Нейната скитница жадува за
неизвестни пъти¬ща и срещи с непознатото и ноВото, към което я тласка стремежът за
изВи-сяВане над еднообразното и сибо същес-тВуВане.
Силата на емоционалното Въздейст-Вие на стихотворението се дължи и на неговата
прецизно изградена стихот¬ворна форма — стройна композиция от четири петстишни
строфи с дълги стихоВе, Всяка от които започВа с ри¬торичен Въпрос „МоЖеш ли да
спреш ти...?", пораждайки емоционално напре¬жение. То се поддържа и от последния
скъсен стих от рефрена: ,,...в родния ми град?", изтеглящ със смисловото си значение
нишки между индибидуално-личностното и национално-родното. Лирическото
сгъстябане и емоционал¬ното арадиране достигат сбоя 8ръх В последната строфа,
където риторич¬ният Въпрос от пърбия стих приема но-6о смислово съдържание: „Как
ще спреш ти мене...", за да заВърши ВъВ финалния скъсен стих на строфата с
предизви¬кателна интонация: „...мене как ще спреш?" Поразителен е ритъмът на
стихотворението, получен не само от побтарящата се структура на строфи¬те (с
еднакъв синтактичен строй) и от повторенията на фрази, думи, дори срички, а и от
хореичната стъпка и дак-тилните Вътрешни и краестишни рими. Този динамичен
ритъм, участващ най-актиВно В изразяването на устрем¬ните чубства В творбата, е
наречен на-ходчиВо от Блага Димитрова „петата, най-мощна стихия на
стихотворението".
Докато 8 „Стихии" емоционален цен¬тър е радостното усещане от стихи¬ята на
поривите и от желанието за духовен полет, стихотворението „Зов" има по-съкроВена
емоционална еама. То съдържа и Вопъл, и горест, и протест, и мечта, и вяра — чувства,
които не си противоречат, а са сложно преплете¬ни и Вътрешно свързани. Вопъл и
горест са мъчителните чувства, изпитвани от жената, „зад три врати заключена" в
тясната, задушаваща клетка на жи¬тейските условности. Мъката и е мъка на „волна
птица", затборена в кафез с решетки, който и отнема слънцето и простора —
великолепен метафоричен образ, представящ драмата на окова¬ния човешки дух.
Неизбежна е асоциацията с образа на „заключеника" „В мрачен затвор" от Де-
беляновото стихотворение „Помниш ли, помниш ли", потънал „в Жалби далеч-

ни" и „спомени лишни" за „тихия двор" и „белоцветните вишни". Но докато за не¬го

тези спомени са „литни", напразни — „сън", В който той се унася меланхолич¬но,
лирическата героиня на Багряна не може да се примири със съдбата си на
„заключеник". В нейното съзнание също живеят красиви спомени — за „огрени-те
простори", В които душата й се е радвала Волна и щастлива, но тези спо¬мени не я
потапят в резигнация, а бу¬дят протестни чувства. Те поддържат будни неугасналите й
страсти, а с изострените си сетива тя чува незаг-лъхнали гласоВе, усеща полъха на
про¬летни Ветрове. И макар в съзнанието й да се явяВа мимолетната мисъл, че 8
пустотата на клетката „непламналият" й плам може да угасне, нейната жизне¬на
природа не приема тази мисъл. В не¬покорната й кръв пламват непримири¬мостта и
протестът, които се изли¬ват 8 предизвикателния призив:
Разтроши ключалките ръЖдясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
НеведнъЖ в огрените простори
моите крила са ме понасяли.
Това е протестният призив на зат¬ворената птица, бунтовният вик на же¬ната от
„Вечната и сВятата", която не признава унинието и примирението. Събрала
съпротивителните си сили и активизирала борческия си заряд, тя призовава дръзко и
повелително: „Раз¬троши ключалките ръЖдясали! Дай ми път през тъмни коридори!"
— стихоВе, чиято въздействаща сила се дължи и на ярки¬те метафорични образи, и на
фонична-та структура, опираща се на алитери-ращия вибрант „р" както самостоятел¬но
(6 думите „коридори", „огРените пРос-тоРи'), така и 8 режещите слуха
слово¬съчетания „РАЗтроши", „РЪЖдясали". фоничната структура 6 случая
изпъл¬нява и естетическа функция, защото ВнушаВа усещането за решимост, тВър-
дост, непоколебимост.
Монологично по форма, стихотворе¬нието добива диалогична насоченост, характерна
и за други лирически твор¬би от „Вечната и святата". Към кого се обръща
протестиращата и призова¬ваща жена? Към онзи, който не може да разбере и да приеме
ВолнолюбиВите й желания? Или към близкия, който би мо-зъл да й помогне? „Но зад
тези три Вра¬ти, сподавен,/ моя пламнал зов дали дочу¬ваш ти?" А може би този зоВ
Жената от¬правя и към своето друго Аз, което тряб¬ва да се Включи 8 бунтарската й
акция, за да се постигне победа. Жената оба¬че не само протестира срещу своето
затворничество и мечтае за освобож¬даването си. Тя вярва, че тоВа освобож¬даване ще
дойде, че „ключалките ръЖдя-

сали" ще бъдат разтрошени, че отново пред нея ще се разкрият хоризонтите и тя ще

политне като Волна птица. Оптимистичното чуВстВо, от което стихотворението е
проникнато, бли¬ка силата и достойнството на лири¬ческата героиня на Багряна:
И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава...
Загадката на родовата история ви¬наги е занимавала човека. Къде са коре¬ните на
неговата душевност? Чие нас¬ледство носи той в своята личност? Кой е дал начален
път на неговите ув¬лечения и страсти? Стихотворението „Потомка" е сВързано именно
с тези Въпроси. В него духовната същност на лирическата героиня и нейните нап-ха-
рактерни черти са разкрити 6 светли¬ната на проблема за родовото начало. Героинята
търси пътища за опознава¬не на собствената си личност. Тя не притежава родословни
източници — портрети или летописни книги, които биха й подсказали духовния
портрет на прародителите й, за да търси в него себе си. Надарена обаче със
свръхчув¬ствителност, тя има по-Верен път за откриВане корените на сЗоята духовна
същност. Това са сетивата на сърцето, усещането на кръвта, пулсираща Във ве¬ните й
— онази „древна, скитническа, не¬покорна кръв", която я буди нощем и раз-палВа
цялото й същество, която я Води към „греховни" наслади. В нея зазВучаВат гласоВе от
далечни Времена — отгла-си от отци и праотци. В съзнанието и изплуват забравени
чувства, стихнали страсти, образи, които с помощта на въображението добиват реални
очер¬тания. От този въображаем свят пред вътрешния й поглед се явява романтич¬на
картина:
МоЖе би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Избягали от забраните, пренебрегна¬ли тегнещото над тях наказание, те Вихрено летят
6 крайдунавската равни¬на на крилете на своята любов. Чатка¬щите копита на коня,
понесъл ги В степта, устремният вятър, спасил ги от кинжала на наказанието, волните
пориви, непокорството, бягството — каква по-привлекателна картина за пла¬менната и
волнолюбива душа на лири¬ческата героиня на Багряна! Този е пор¬третът, който тя е
наследила от кръв¬ните си предшественици. Тя го усеща близък с всички свои фибри.
Кръвта й е на амазонка, която обича „конски бяг под плясъка на бича,/ Волен глас, по
вятъра раз-вян".
(продължава на стр. 10)
7(продължава от стр. 7)
Конят и Вятърът — обикнатите об-рази-симВоли В поезията на Баеряна, из¬разяват
най-същностната черта на нейната аероиня. Волен полет към да¬лечното и
просторното, скитнически пориВи и ЖаЖда за ВсеотдаВане на не¬познатото, стремеЖ
за докосбане до безграничното. Лирическото прост-ранстбо се разширява до безкрайни
пре¬дели, поемайки широтата на духа и сме¬лите Желания на героинята. В глоба
ши¬роко пространстВо на Волността и Жиз¬неността се избисяба любобта на Же¬ната
— пламенната, гордата, Всепоко-ряВащата любоб, независеща от услоВ-ности и
предписания, пренебрегваща бсякакби препятствия и забрани. Тя раз-рушаба границите
меЖду позволеното и непозволеното с онази смелост, с ко¬ято прабаба „тъмноока" е
избягала с чуждестранния „светъл хан", въпреки заплахата на кинЖала.
ОбхВаната от романтични чубстба, лирическата героиня на Багряна има обаче
реалистичен поглед към себе си

и сВоята Женска същност. Тя признаба, че 6 определени моменти душевната й

устойчивост би могла да бъде сломена, осъзнава, че носи „греховното" начало,
заВещано от първородната библейска Жена: „Мо>ке би съм грешна и коварна/, мо->ке
би сред път ще се сломя." Но тя усеща не само слабостите на сВоята Женска природа,
усеща и силата, която идва и от една друга, съдбовна Връзка, предоп¬ределяща
душевността и Жизненото й поведение — Връзката със земята, с родната „майчица-
земя". Изповедта й звучи като молитВа:
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
Тези финални стихове допълват пред¬ставата, която стихотворението из-граЖда за
кръвните Връзки на лиричес¬ката героиня. Те са не само с духа на предците, а и с
прародителката — род¬ната земя. ТоВа е общият родоВ корен, който оформя нейното
съзнание, от една страна, и изграЖда и нашата лич¬ностна и национална същност, от
друга.

Всяко едно от стихотворенията — „Амазонка", „Стихии", „ЗоВ", „Потом¬ка", има сВой

лирически глас, сВой емо¬ционален тон. Всички те обаче прите-Жабат нещо общо,
което ги сродяВа. Тоба е духоВният портрет на Жената — ге¬роинята на Багряна от
„Вечната и сВя-тата", която заявява аордо своето Аз със самочувствието на Жена на
нобото Време. Всяко стихотворение разкриба отделни черти от нейния портрет —
някои по-ярко зрими, други — леко щри-хирани. Те се преплитат и Взаимно
обо¬гатяват с ноби нюанси в отделните ли¬рически текстове, за да зазвучат с
гла¬совете на младостта и виталността. на свободолюбието и Жизнелюбието, на
пламенните чуВства и горещите пори¬Ви на кръвта, на дързостта и смелост¬та, на
ЖаЖдата за полет към необят¬ното и просторното, за изЖибябане на неизживяното. Те
създават цялостния духовен образ на лирическата героиня на Багряна — Волната и
непокорната Жена — Жената на нобия век.
Д-р София ФИЛИПОВА