9.

Системи на водоснабдяване - видове, устройство, хигиенни изисквания и норми

Различават се два вида водоснабдяване - децентрализирано (местно) и централизирано (во-

допровод).
I. Местно водоснабдяване

Като източници за местно водоснабдяване се използват само подземни води - кладенци, извори.

Общите изисквания към мястото и техническото оборудване на местните водоизточници са: при избор

на място за кладенец, то да бъде на по-високо място; да не се заблатява или до него да текат

повърхностни води; източници на битово-фекално замърсяване - отходни места, торища, ями за смет,

компост и т.н., да бъдат на разстояние над 30 м, ако са под водоизточника и 80-100 м, ако са над

водоизточника; стените на кладенеца или каптажа да бъдат водонепрони-цаеми с изключение на

мястото от където се събира водата (дъното); около горната част на кладенеца или каптажа да се

устрои водонепроницаема преграда (площадка) за предпазване от замърсяване чрез повърхностни

води; кладенецът или каптажа да бъдат покрити добре с капак, който при нужда да се сваля - за

почистване и ремонт.

1.Шахтни кладенци. Те са най-често използвани за местно водоснабдяване. Изисквания към

устройството им: да бъдат по-дълбоки - до 30 м, за да се взима вода от по-долен водоносен слой;

стените му да бъдат водонепроницаеми - бетонни пръстени със замазка от цимент на фугите между

тях, а дъното - открито, настлано с камъни или пласт едър чакъл; за предпазване от раз-ляти

повърхностни води да се устройва пояс от трамбована глина с ширина 1 м и дълбочина - 1.5-2м в

горната част на кладенеца, както и бетонна площадка о диаметър 3-4 м и наклон в страни да бъде

покрит с плътен капак и ограден с ниска ограда на разстояние 5 м; Водата да са черпи помпа, ако няма

- с кофа, но тя да бъда само използвана за кладенеца.

Водите на кладенците се замърсяват много лесно. Периодично по определена схема те трябва да се

изследват, кладенецът да са почиства - водата се изгребва, стените се измиват, след което водата се

хлорира (хиперхлорира).

2.Тръбни кладенци

а)Ако грунтовите води са разположени на дълбочина до 10 м, се използват т.н. тръбни кладенци с

малък диаметър (нортонови кладенци). Представляват тръба с диаметър 10 см, която се забива в

почвата като долният й край е заострен и близко над него има отвори за проникване на водата. На
еорния край се поставя помпа и се изгражда водонеппроницаема площадка, като при кладенците, но с

по-малък диаметър. Дебитът им е малък - до 1 m3/h. Често водата е мътна, понеже не могат да се

утаяват песъчинките.

б)Ако водоносният пласт е дълбок се използват дълбоки тръбни кладенци с голям

диаметър(бруклински кладенци). Тяхната дълбочина достига от 10 до 1000 м, диаметърът им е от 10-

60 см, като стените се укрепват с външни металически стени. Водата се изпомпва с помпи с различни

конструкции под налягане, като дебитът може да бъде 100 т 3/п. и повече в зависимост от мощността

на помпите и дебита на водния слой.

Водата на тези кладенци е с много добри качества - това са дълбоки междупластови водни слоеве и с

голям дебит. Може да се използват за водоснабдяване на малки населени места без предварително

пречистване и обеззаразяване, за водоснабдяване на предприятия, селскостопански сгради и т.н.

Опасност от замърсяване при дълбоките тръбни кладенци съществува само при наличие на връзка

между почвените и грунтовите води и дълбоките междупластови слоеве, най-често при корозия на

външните металически тръби или нвуплътнения между тях и пробитата в земята шахта.
Централно Водоснабдяване

Централното водоснабдяване на населените места има редица предимства пред местното и затова

все повече го измества. Тези предимства са: избира се водоизточник с най-добри качества на водата;

водоизточникът и съоръженията се охраняват и контролират непрекъснато и алифицирано се

поддържат; водата се пречиства и обеззаразява най-добре; качеството на водата е високо и

постоянно и с най-малък риск за замърсяването им; водата се подава директно в жилището,

обществените заведения и по този начин се осъществява много по-висока санитарна култура на

населението, лична и обществена хигиена.

Централното водоснабдяване се състои от главни съоръжения и водопроводна мрежа. При

централното водоснабдяване от подземни водоизточници главните съоръжения включат: каптиране

на водоизточника (ако водоизточникът е артезиански - под налягане) или тръбен кладенец с помпена

станция от т.н. първи подем, издигаща водата в резервоари; съоръжения за обеззаразяване на водата

(ако е необходимо); помпена станция от т.н. втори подем, подаваща вода в напорния резервоар,

откъдето по гравитационен път чрез водопроводна мрежа се разпределя към консуматорите.

При централното водоснабдяване от открити водоизточници главните съоръжения включват:

водохващащо съоръжение в открития, водоизточник (най-често язовира). Това са водни кули с отвори,
снабдени с мрежа, позволяващи вземане на вода от различна дълбочина. Възможно е при добри

филтриращи свойства на почвата на водоприемника да се изграждат непосредствено до него

инфилтрационни кладенци, откъдето да се черпи водата (т.е. постига се едно по-икономично

пречистване на водата).

Ако водоизточникът е разположен високо, а консуматорите по-ниско то водата по гравитачен път се

придвижва от водната кула чрез основен водопровод до съоръжението за пречистване и

обеззаразяване - пречиствателната станция, след което също по гравитачен път до водонапорните

резервоари. От тях чрез водопроводната мрежа се разпределя до консуматорите.

Ако водоизточникът е разположен по-ниско, тогава се включват помпени станции от първи и втори
подем.

Водонапорните резервоари са регулатор за неравномерното използване на водата през денонощието.

Особено важно е доброто техническо състояние на водопровода от пречиствателната станция до

резервоарите (не бива да се допуска проникване на замърсявания, тъй като водата е вече

обеззаразена) и на техническото състояние и чистотата на резервоарите (периодично да се очистват

от утайки и се дезинфекцират с 0.2 % разтвор на хлорна вар).

В пречиствателната станция обикновено водата преминава през следните етапи: утаяване,

коагулация, филтрация и обеззаразяване.

Водопроводната мрежа трябва да се разполага в почвата на дълбочина под зоната на замръзване - у

нас под 1 м и винаги над канализационната мрежа - не по-близко от 0.5 м до нея. Забраняват се

всякакви съоръжения за връзка между водопровода за питейна вода и този за промишлени нужди.

Преди пускане в експлоатация водопроводната мрежа се дезинфекцира като се пропуска за 2-3 часа

вода със съдържание на активен хлор 75-100 мг/л или за 24 часа - със съдържание на хлор 25-30 мг/л.

Мрежата се изпитва и за здравина и преди пускането на вода за консуматорите трябва да се вземат

проби вода за изследване (мрежата се напълва с вода, съгласно редовния режим на работа на

пречистващите съоръжения).

Водопроводната мрежа трябва да бъде винаги под определеното налягане, тъй като спирането и

пускането на водата (режимно водоснабдяване) могат да причинят т.н. воден удар с увреждане

целостта на мрежата.
Пречистване и обеззаразяване на водата
Пречистването на природната вода за питейни цели включва най-често три етапа:а.Утаяване
б.Коагулация в.филтрация

Утаяването се извършва в специални басейни, в които водата се очиства от едрите частички.

Избистрянето на водата се извършва посредством коагуланти (алуминиев сулфат, железен хлорид и

др.), които предизвикват слепване на дребните частички от водата и утаяването им на дъното на

басейна, филтрацията се извършва с многослойни филтри, след което следва обеззаразяването на

водата.

Обеззаразяването цели да унищожи микроорганизмите в питейната вода с оглед осигуряване на

епидемиологичната й безопасност. Използват се физични и химични методи.

Физични методи: преваряване, УВ облъчване, облъчване с гама лъчи, въздействие с ултразвук,

загряване с високочестотни токове. Преваряване на водата за малки количества се използва при

бедствени и полеви условия. При този метод водата се вари 3-5min, при което се унищожават Всички

патогенни микроорганизми. При преваряването на водата се нарушават нейните ор-ганолептични

качества и трябва да се остави 1-2 h да изстине и аерира, за да бъдат те отчасти възстановени.

УВ облъчване. Известно е бактерицидното действие на УВ лъчите. Този метод е широко

разпространен в Обединените Емирства. Там са изградени тунели с определена дължина, в които са

разположени бетонни канали с височина 30 сm. воден стълб. Те се вият змиевидно в тунела с цел

забавяне скоростта на движение на водата по него, за да се увеличи времето на въздействие на УВ

лъчите излъчвани от УВ лампи, разположени над водата. Дължината на тунела е така изчислена, че в

него постъпва необеззаразената вода и при преминаване през него се обеззаразява. Този метод е

физиологично най-издържан за човешкия организъм, но и най-скъп и неприложим за нашите условия.

Другите физични методи са по-слабо застъпени.

Химични методи. Хлориране на водата /с хлорна вар и газ хлор/, озониране (такива станции има у

нас в Стара Загора и Габрово), използване на йодна тинктура, кристали калиев перманга-нат,

кислородна вода, използването на олигодинамичното действие на среброто. Бактерицидното

действие на благородните метали е известно още отдавна. Не случайно и до ден днешен светената

вода в църквите се държи в сребърни съдове или в тях се потапя кръст от благороден метал. В

миналото в трюмовете на корабите за далечно плаване е имало метални съдове с посребрени

вътрешни стени предназначени за съхраняване на питейната вода.

Химичните методи за обеззаразяване на водата трябва да отговарят на следните изисквания:

-Да са евтини-Малки количества от реагента да обеззаразяват големи количества вода-Да са

достъпни на пазара-Да се съхраняват и пренасят лесно

Трябва да се знае, че обеззаразяването на водата с химични методи зависи и от температурата, при

която то протича. През лятото то става за 30 тю, а през зимата за 60 min.

Най-широко разпространен химичен метод за обеззаразяването на водата е хлорирането. За големи

количества вода необходими например за задоволяване потребностите на населението от градовете

се използва газ-хлор, втечнен под налягане в метални бутилки. За малки количества вода се прилагат

хлорни препарати с различно съдържание на активен хлор: хлорна вар - 30-40 % /трябва да се

съхранява на сухо и тъмно място/; органични хлорамини - 25-30 %; таблетирани хлорни препарати:

пантоцид, капорит, перхлоран - 50-60 %; калиев хипохлорид - 85 %.

За обеззаразяване чрез хлориране на водата влияят процентното съдържание на активен хлор, рН,

температурата на водата, големината на дозата /хлорпотребността/, експозиционното време и др.

За обеззаразяване на водата се изразходват 1-2 % от активния хлор, поставен в нея, 98-99 % за

окисляване на органични материи и някои соли във водата - хлорпоглъщаемост на водата. При

природно чисти води хлорпоглъщаемостта е 1 mg/l, а при замърсени - 5 mg/l.

За да бъде обеззаразена водата у нас остатъчния хлор по Наредба № 9 трябва да е 0,3-0,4 mg/l. За

Франция той е 0,2 mg/l.

При местни водоизточници - кладенци /герани/, каптажи, водата се източва, изгражда се механичен

филтър от трамбован чакъл 10 сm., след това пясък, като се редуват до достигане височина 1 m,

почистват се стените с четка и хлорна вар и след напълването им с вода се прехлорира 10-20' mg/l

активен хлор при непрекъснато прииждаща вода и се запечатва капака но кладенеца за 48 h. Счита

се, че това време е достатъчно остатъчния хлор във водата да спадне до 0,3-0,4 mg/l. При полеви

условия за малки количества вода се използват таблетки пантоцид - 1 табл. на 1 I вода, или 2-3

кристала калиев перманганат, или 8 капки йодна тинктура на 1 I вода.

Санитарна охрана на водоизточниците

Замърсяването на водоприемниците влияе неблагоприятно не само на здравното състояние на

населението, но и на риборазвъждането, промишленото водоснабдяване, напояването на

селскостопанските култури. Замърсяването на реките у нас е значително, тъй като годишно общият

обем на отпадните води е 0.77 млрд м3 при 6.5 млрд м3 дебит на реките. При това, докато обемът на

отточните води е равномерен по сезони, вторият - силно се колебае. Поради това е необходимо
предварително очистване на отпадните води като степента на очистване да се повишава успоредно

със степента на увеличаване на тяхното количество.

В зависимост от използването на водата, водоизточниците се разделят по смисъла на Наредба № 9

на:

1. „Питейна вода" е вода за питейно-битови цели, предназначена за пиене, приготвяне на храна и

други битови цели.

2. Използвана в хранително-вкусовата промишленост за производство, обработка, съхранение или

продажба на продукти и суровини, предназначени за консумация от хора.

В санитарната охрана на водоемите се включва:

1. Разработване на нормативи за степента на чистота на водоизточниците от l-lll категория

2. Редовен контрол върху санитарното състояние на водоприемниците
3. Разработване на мероприятия -санитарно-технически, административни и контрол за

ефективността им по отношение отстраняването и намаляването замърсяването на водоизточника.

Нормиране на състава на отпадните води от различен произход сега не се извършват.

Такова нормиране е научно и практически неоправдано. Нормират се качествата на водата l-lll ка-

тегория при пунктовете, в които тя се ползва за съответните цели, т.е. оточните води трябва така да

се очистват и пускат във водоемите, че при пунктовете на водоползване да отговарят на санитарно-

хигиенните изисквания за съответната категория водоприемници.

Специфично мероприятие за охрана на водоизточниците, използвани за питейна вода са т.н. зони за

санитарна охрана. Те представляват определени райони около източника на водоснабдяване и

главните съоръжения за водоснабдяване, в които се установява особен режим на ползването им с

оглед недопускане замърсяването на водоизточника. Санитарно-защитните зони се устройват в два

пояса: А - на строг режим и Б - на ограничен.

При открит Водоизточник

1. Пояс на строг режим - А. Той включва участъка от източника около района на водохва-щането и

територията, над която се намират главните съоръжения - машинни станции, пречиствателни станции,

водонапорни резервоари. Тази територия се огражда и строго охранява. Територията трябва да бъде

озеленена и благоустроена. В нея се разрешава пребиваване само на обслужващия персонал.

Последният се подлага на периодичен медицински контрол - особено за бацилоносителство и

паразитоносителство, следи се за личната хигиена, повишава се здравната им култура. В тази зона не

се разрешава никакво друго използване на водите на водоприем-ника, друго строителство и дейности,

извън тези, свързани с водоизточника и съоръженията му. Тази зона предпазва от случайно или

умишлено замърсяване на водата, при което естествените процеси на самоочистване на практика

няма да могат да се проявят. Обикновено тази зона е около 50-100 м и 500-1000 м от водохващането.

В пояса се включва и 100 м широка ивица с трайни зелени насаждения около брега и 50 м озеленена

ивица около главните съоръжения.

2. Пояс на ограничение - В. Тази зона включва водоизточника и неговите притоци. Размерите й

зависят от големината и качеството на водоизточника, преди всичко от способността му за

бактериално самоочистване. При големи водоизточници и язовири зоната се разпростира до 20-30 км

нагоре по течението, при средни реки - до 30-60 км, при малки реки - целия им водосборен басейн.

Зоната се разпростира и на няколко стотин метра - 300-500 м под мястото на водохващане (ако е

река). Всички тези размери се определят конкретно и не са фиксирани точно в приетото у нас

законодателство. В тази зона или се забранява или се разрешава пускането на битови и промишлени

отпадни води, но само за съществуващи обекти, след предварително биологично пречистване на

отпадните води и при довеждането им до състояние, отговарящо на санитарните изисквания за

пускане на отпадни води в тази зона. Строителството на нови обекти, отделящи отпадните води в тази

зона се забранява. Забранява се и ивицата от 100-200 м покрай брега на язовира или езерото да се

прилагат естествени и изкуствени торове и пестициди. Тази ивица трябва да бъде залесена.

Разрешава се къпане, воден спорт, риболов, но не по-близко от 4 км до водохващането, а водопой на

животни не по-близо от 1 км до пояс А. Горните дейности мргат да се извършват само на

предварително определени и контролирани места.

при подземни водоизточници

1.Пояс на строг режим - А. Той обхваща водоизточника и всички главни съоръжения помпени и

пречиствателни станции, напорни резервоари. При самия водоизточник размера на участъка

зависи от релефа на местността, дълбочината и защитеността на водоносния слой. При слабо

защитен воден слой радиуса е минимум 25 м, при добре защитен - 15 м. Около главните съоръжения,

се изгражда ограда на разстояние минимум 10 м от стените на зданията.

2.Пояс на ограничение - Б. Той се определя конкретно в зависимост от хидрогеоложките данни за

водосборната област и условията на филтрация, почвен строеж и т.н. Размерът обикновено е над 300-

500 м (не се фиксира точно в нормативите, а се определя конкретно).

Условията на режим в тези зони са същите както и в зоните при открит водоизточник.
При местните водоизточници зони на охрана няма. Санитарната им охрана се състои в: правилно
използване и добре поддържано техническо устройство; санитарно обследване на водоизточника -
топографско, геоложко, техническо, епидемиологично; контрол върху качествата на водата;
максимално отстояние от източник на замърсяване; периодически и по показания очистване и
дезинфекция на водоизточника.
Организация на устройството, поддържането и контрола на Водоизточниците и
питейната
1 Устройството и поддържането на водоизточниците за питейна вода и съоръженията към тях у нас се
извършва от:
а.)при централно водоснабдяване - водоснабдителни организации и регионалните органи на ДСК.
б.)при местни водоизточници - ведомства, организации, частни лица, на чиято територия се намира
източника.
2. Контрола върху водоизточника и качествата на водата се извършва:
а.)при централно водоснабдяване - от лабораторията към пречиствателната станция и от
лабораториите на РИОКОЗ.
б.)при местни водоизточници - от лабораториите на РИОКОЗ.