Философски семинар

Как бихте изтълкували следните мисли?

„Заговори за да те видя“

Сократ  е роден 469 пр.н.е.  в Атина, където е и починал през  399 пр.н.е. на 70

годишна възраст. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета – акушерка.
Той е древногръцки философ. Един от най-важните символи на западната философска
традиция. Сократ е от първите в гръцката философия, който окуражава както гръцките
учени, така и обикновените жители, да насочат своето внимание от външния свят към
вътрешното си състояние, състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към
човешкия живот, е поставено на първо място, а всички други знания са вторични.
Самопознанието се смята за необходимо за успех и като същностно добро. Той живее с
чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в
постоянен контакт с полиса и народа в него.
Мисълта на Сократ „Заговори за да те видя“ носи дълбоко скрит смисъл.
Например когато се срещнем за първи път първото, което виждаме е външността: как
изглеждаме, как се поздравяваме, как се гледаме, как се движим. Но в крайна сметка не
знаем какво се крие зад това лице. За да разберем какво се крие трябва да слушаме -
какво казва, как го казва. Думите, изразите, изреченията са голяма част от човешката
същност. Те изграждат самосъзнанието и усещанията за външния свят, охарактеризират
характера ни, мнението ни за живота. Според мен може би не е важно само как
говорим, но и как ще мълчим. По-добре понякога е да замълчим да се заслушаме в
заобикалящия ни свят и хората в него, за да чуем какво могат да ни кажат те, какво
можем да научим, какви изводи може да си направим. Човек се учи цял живот, учи се и
от грешките, който прави. Ако околните мълчат няма как да стигнем до тях, до душата
им, няма да можем да докоснем сетивата им. Днес обаче светът е ослепял, хората са
ослепели. Вече не се виждаме, защото не се чуваме. Затворени сме в собственото си
мълчание. Водят се много разговори, но общуването между хората вече не е
пълноценно. Изградили сме стени, зад които се крият душите ни. За да можем да се
виждаме тези стени трябва да се сринат помежду ни, за да чуваме душите си. Но
думите често са лъжливи. Сократ е познавал добре измамната им сила и затова не е
писал трактати. Той е предпочитал да говори, защото разбирал, че в звуците на гласа са
кодирани звуците на душата. В тези звуци се крият както проклятието, така и любовта.
Често се напрягаме да чуем дали зад благосклонното „да“ не се крие безразличие или
пък зад категоричното „не“ не прозира копнежът.

Сократ  е роден 469 пр.н.е.  в Атина, където е и починал през  399 пр.н.е. на 70

годишна възраст. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета – акушерка.
Той е древногръцки философ. Той живее с чувството за принадлежност към Атина и
атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него.
Творейки в епохата на Античността Сократ създава нов клон във философията,
която до тогава е ограничена от рамките на теориите за природата. За този гръцки
философ най-важната човешка задача е моралното развитие.
 Това кратко изречение „Заговори за да те видя“ носи различни смислови
понятия. Когато искаме да изпъкнем от болшенството просто трябва да заговорим.
Всеки от нас има индивидуален глас, чрез който може да бъде разпознат от
мнозинството. Загубим ли го, губил нашата идентичност. Благодарение на говора ние
сме способни да изразим мислите си, но трябва да се научим да ги използваме в наша
полза, защото иначе няма да се получи нищо повече от едно бръщолевене.
Гласът за човека е свободата да покаже истинската си същност и да не се бои да
изложи разсъжденията си, но често хората, които плахо и несигурно изразяват себе си
са отхвърлени и считани за слабохарактерни. Много хора назад във времето са
запомнени с умелото качество да използват гласа си. Да вземе за пример Васил Левски,
той е вдъхнал надежда на поробеното българско население със смелите си думи и
безстрашието, с които ги е изричал:“Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, само
себе си“. Не е важно как говориш, а какво говориш. До ден днешен той е помнен с
пламенните си речи и индивидуализъм, с които е спечелил уважението на народа.
Всеки от нас, който иска да постигне нещо повече в този живот, не трябва да се
страхува да говори. Не можем цял живот да се надяваме, че някой ще ни забележи и
оцени. В този материален свят не може да си позволим примирие и малодушие. Делата
трябва да се подкрепят с думи. Не бива да има страх и колебание в думите ни, защото
те изразяват нашата уникалност, а съмнението в тях води до несигурност в нас самите.
Говоренето може да ни навреди или да ни помогне, но винаги показва
истинското ни “аз”