Конспект

по
езикова култура
Из „Съвременна българска пунктуация“, Руселина Ницолова

I. Същност и произход на термина пунктуация

 Терминът пунктуация произхожда от лат. pungo – бода. Днес той се използва

в две значения – съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната
употреба.
 Препинателните знаци се появяват по-късно от писмеността. За техен
създател се смята Аристофан Византийски.
 Българската пунктуация се оформя по време на Възраждането. Съвременният
й вид се предлага през 1945г.
 В класическите и в новите европейски езици няма строга система от
пунктуационни правила.
 Днес в европейските езици има два основни типа пунктуация наречени
френски и немски тип. Те се различават по принципите, от които се
формулират пунктуационните правила.
 Писмената реч е графична форма на устната, в която съществуват различни
членения:
- фонетично, което се извършва с помощта на паузи между и вътре в
изреченията, чрез ударения и промяна в интонацията
- синтактично, при което речта се дели на изречения, части на изречението и
др.
- смислово – често съвпада и с синтактичното и с фонетичното, но в някои
случаи се и различава
Българската съвременна пунктуация е от немски тип т.е.
основният принцип за пунктуация е смислово-синтактичният.
 Препинателните знаци, които използваме днес са десет – точка (.)
въпросителна (?), удивителна (!), многоточие (…), точка и запетая (;),
двоеточие (:), запетая (,), тире ( - ), скоби ( ) и кавички
(„ “)
! Съединителната частица дефис (-) не се смята за препинателен знак, защото
употребата й най-често се противопоставя на слятото писане

Препинателните знаци като част от небуквените знаци , т.е. знаците, които не

носят звук и буквите съставят графичната система.

II. Функции на пунктуацията

a) Интерпункция - разчленяването на текста в членения
1. фонетична (пунктуация немски тип)
 2. смислово-синтактична (пунктуация френски тип)

 Признаци на изказването
 завършеност или незавършеност на изказването, които в устната реч се
означават интонация. В пунктуацията- многоточието.
 цел на изказването, т.е. какво иска да съобщи
 емоционалност на изказването – дали изказването е възклицателно или не

 Препинателните знаци разграничават различните говорители – авторска от

неавторска реч, пряка от непряка. В писмената реч са въведени правила за
това като например двоеточие, тире, кавички или алиенация (писане на нов
ред).

 Синтактичният принцип доминира в българската пунктуация, но има и

случаи, в които фонетичния е по-изразен:
- при пунктуация на косвени въпроси
- при пунктуация на сложни изречения, в които съюзът или
относителното местоимение са придружени от наречие за уточнение –
тъкмо, именно, само, даже и др. или от частицата не (когато
логическото ударение пада върху отрицателната частица подчиненото
изречение не се отделя със запетая)
- при междуметия и частици, когато са натоварени интонационно
- при повторени части

 2. Пунктуацията отразява смисловите отношения в изреченията

(интелектуално или емоционално)

 Препинателните знаци изразяват наименуването на предметите и точното

предаване в писмената реч.
 Кавичките могат да значат ирония
 Едновременно смислови и синтактични отношения се изразяват, когато
изречението или е недовършено, или са изпуснати думи от него
- пояснителното тире (може и двоеточие) изразява причинно-следствена
връзка в изречението
- многоточието значи най-често недоизказване

- Обобщение: функцията на пунктуацията да бележи смисловите

отношения изразява някакво скрито послание в семантиката на
съответния текст.

б) идеографска функция
 Съвсем различна по отношение на членението на текста, но се доближава с тази за
смисловите отношения. Например точката след арабска цифра, че тя трябва да се
прочете като редно.
в) графична функция
За подчертаване на отделни изрази, букви и цифри се използва условно графично
значение.

III. Класификации на препинателните знаци

Спрямо това дали имат или не графични варианти:

- скоби - кръгли (), наклонени //, прави [], ъглести <>, кавички „“
- препинателни знаци без варианти- точка, въпросителна, удивителна,
многоточие, запетая, тире, точка и запетая
Формална и функционална гледна точка:
- знаци, които имат само единична употреба - точка, точка и запетая,
многоточие, многоточие, двоеточие
- знаци, които имат двойна употреба – кавичките, които са сложен знак, скоби
- знаци, които имат единична и двойна функция – запетая, тире, кръгли и
наклонени скоби, въпросителна и удивителна
Според възможни позиции в изречението и текста – само многоточието и
кавичките
Членение на текста
- знаци, които стоят само вътре в изречението
- знаци, които сигнализират края на изречението
Разделителна и деляща способност – в различни синтактични конструкции се
образуват различни градации, които се ограждат от двете страни (обособена и
вметната част). Отделящи са двойната запетая, двойните тирета, скоби и
кавички, а разделящи – запетаята, тирето, двоеточие, точка и запетая и
многоточие
Знаците, които бележат край на изречението не се пренасят.
Кавичките и скобите стоят винаги пред или след израза, който заграждат. Те не
могат сами да се пренасят на нов ред.

IV. Стилистика на препинателните знаци

Известно е, че едни и същи препинателни знаци могат да служат по различен
начин в отделната конструкция на изречението или да бъдат замествани от
други със същия смисъл. Това явление се нарича синонимия. Правилният избор
изисква познаване на сферите на общуване и откриване на разликите между
тях, а това са:
 - честотата в употреба на препинателни знаци
- функцията, която изпълняват

 Най-богата пунктуация има художественият стил. В него се включват

всички препинателни знаци с възможните си функции. Художественият стил
притежава експресивност и емоционалност.. Това е така, защото в
художествения стил препинателните знаци се стремят да накъсат изказа за
по-голямо влияние
 Пунктуацията в публицистичния стил е далеч по-бедна, защото текстът
стреми за бързото му възприятие. Основно присъства тирето и запетаята с
много малка употреба на двоеточие.
 Научният стил се характеризира с яснота на изказа и каквото и да е
двусмислие в текста. В пунктуацията преобладават разделящи, отделящи и
ограждащи знаци във всичките си графични варианти. Само в този стил се
допуска едновременно два графични варианта на скобите и графичния
вариант на кавичките.
 Административно-деловият стил се доближава както до публицистичния,
така и до научния стил. Най-често се посочва употребата на тирето с чисто
графична функция.
V. Функции на отделните препинателни знаци

1. Точка
А) Точка в края на изречението
 Точката бележи завършено, неемоционално изречение. Тя е знак за край на
съобщителни изречения, подчинени, когато накрая има косвен въпрос и в
редки случаи при художествените текстове, за да се подчертае пауза.
 Не се пише точка, когато се цитира изречение в рамките на друго, когато е в
пряка реч, когато изречението завършва със съкратена дума, след заглавия,
имена и подписи.
Ако съобщително изречение завършва с индекс точката е след индекса. Когато
името на автора и заглавието са написани на един ред, точката е между двете.
Б) Точка – знак за съкращение
 Точката се поставя за съкращение след изписаните части на думата, която е
лишена от своя край.
 Не се пише точка при ч, мин, сек, дка, инициали
В) Йероглифна точка
 Поставя се след арабска цифра и се чете като редно
1.4 Точка – знак за графично отделяне
 При означаване на дати само с цифри - 27.03.2000г.
Не се пише точка, когато месецът е написан с букви – 27 март 2000 г.
2. Въпросителен
А) Въпросителен в края на изречението
 Пише се въпросителен знак при изречения, от които се очаква отговор,
реторичен въпрос и въпрос-молба. В художествения стил след косвен въпрос.
Ако има поне едно пряко въпросително изречение в състава на сложното.
 Не се пише въпросителен след въпросителни заглавия и произнесени със
силно чувство въпроси

Б) Въпросителен след вметнати изрази

 След вметнати изрази с въпросително изречение се пише въпросителен.
Тези изрази трябва да са заградени със скоби, а не със запетаи
3. Удивителен
А) Удивителен в края на изречението
 Пише се удивителна в края на повелителни изречения за подбуда или
позволение, желателни изречения, възклицателни, силно емоционални
изречения, след междуметия и сложни изречения, в състава на които има
повеля, желание или възклицание.
Б) Удивителен след вметнати изрази
 След вметнати изрази, заградени със скоби или тирета, се пише
възклицателен
 По същата причина се пише за промяна в интонацията на междуметия,
които не са вметнати изрази. В този случай се огражда с тирета
4. Многоточие
А) Многоточие – знак за незавършеност или частичност

 Единственият знак, който сигнализира за незавършеност. Може да стои в

началото, средата, в края на изречението и извън него.
o Възможни причини за недоизказаност
1. затруднение във формулирането на изказване
2. говорещият не желае да завърши изказа
3. говорещият е прекъснат
4. стремеж за икономия
5. съкращение при цитат

Б) „Многозначително“ многоточие

 Това многоточие може да посочва, че с наличния завършен изказ е свързано

по-богато смислово съдържание от изразеното. Този знак се използва най-вече
в поезията.

В) Многоточие – знак за прекъснатост или разчлененост

  Третата функция на многоточието е да означава прекъснатост или
разчлененост. Често по-големите паузи се смятат за несъвършенство от типа
бавно мислене и висока емоционалност
Г) „Предупреждаващо“ многоточие
 Появява се под влияние на западните говори като предупредителен знак. В
този случай многоточието означава пауза с експресивен характер и промяна в
интонацията, целяща да подчертае някакво несъответствие. Този вид
многоточие се употребява само вътре в текста

5. Точка и запетая
А) Точка и запетая при изреждане

 Употребява се за отделяне на еднородни части, най-често когато имат

разширен състав и вече е използвана запетая. Точката и запетаята служи за
отделяне на по-големи синтактични цялости.
 При рубрики точка и запетая се използва за отделяне на изрежданите
изрази.
Б) Точка и запетая в сложно изречение
 Използва се като „по-силен“ знак за отделяне на относително самостойни в
смислово отношение части от сложното изречение.
В) Точка и запетая в период
 Точката и запетаята се използва за отделяне на паралелните части.
6. Двоеточие
А) Изброяващо двоеточие
 Двоеточието пред изброявани еднородни части, ако те изхождат от
обобщаваща дума или израз. Ако обобщението е последвано от определения
или подчинено изречение, двоеточието се поставя след тях.
Б) Двоеточие пред пряка реч

 Двоеточие се пише между пряка реч, цитат и пр. В някои случаи се

комбинира с тире, кавички или многоточие.
В) Йероглифно двоеточие
 Използва се между цифри, когато се обозначава съотношение. В научни
трудове се използва най-често за противопоставяне.
Г) Пояснително двоеточие
 Има за цел да отдели дума или израз, който конкретизира или назовава по
друг начин предмет.
 Пояснителното двоеточие се употребява и при сложно безсъюзно изречение,
когато първото споменава някакъв признак, а във второто изречение след
двоеточието се описва конкретно.
 Във всички случаи може да се използва и тире, но не е желателно, защото
тирето не внася нищо ново и претоварва речта.
Д) Двоеточие – знак за графично оформяне
 Двоеточието служи за графично оформяне пред подпис на лице или между
изрази като редактор, композитор, родно място и др.
7. Запетая
Най-често употребяваният препинателен знак. Познати са два основни принципа –
от една страна, че запетаята е средство за означаване на паузи, а от друга е
средство за сигнализиране на синтактичното и смислово разчленяване на
изречението.

А) Запетая в простото изречение

1. Разделяща запетая в просто изречение
- между еднородни части
Когато еднородните части са свързани със съюзи различаваме няколко случая:
1. пишем запетая пред единичен съединителен или противопоставящ съюз
2. пред еднократно употребени съюзи и и или НЕ се пише запетая
3. пише се запетая пред еднократно употребено или в значение на тоест
4. при повторителен съотносителен съюз се пише запетая пред втория
употребен съюз
5. когато еднородните части са свързани с двойни съотносителни съюзи като
толкова…колкото, пишем запетая след втората част
6. пише се запетая пред съотносителния съюз отколкото, когато влиза в
отношение с наречие или прилагателно от сравнителна степен
- разделяща запетая между повторени части в изречението
2. Ограждащи запетаи в просто изречение
- при обособени части
 Ако е в средата на изречението се огражда с две запетаи, ако е в началото
или в края с една. Обособените части може да се отделят и с тирета за по-
изявен стилистичен вид.
За разлика от определенията и приложенията, обстоятелствените пояснения
по-рядко се обособяват. Правила за тяхната пунктуация:
1. Когато обстоятелствено пояснение конкретизира друго предходно се
огражда със запетаи – Една зима, около Коледа, ни се случи най-голямото
чудо.
2. Когато е в началото се пише запетая, ако то е в разширен състав –
Въпреки усилената работа по ученическия вестник, резултатът не беше
удовлетворителен.
3. Ако обстоятелственото пояснение е за сравнение се огражда със
запетаи, когато авторът иска да акцентира върху него.
 Пише се запетая задължително пред израза както и, когато внася обособена
част. Трябва да има и след, когато е подчертан вметнатия характер на израза
– Аз, както и друг път, се притесних за утрешния изпит.
 Когато с и то, при това и др. се въвежда обособена част, тя се огражда и от
двете страни със запетая – Завърших, и то успешно, с отлични оценки.
- при вметнати изрази
 Наречията за „логическо уточняване“ като: например, вероятно, може би,
невярно, всъщност и др. не се отделят със запетая.
 Когато сякаш, като че ли и др. въвеждат обособена част, изразът се огражда
със запетаи; пише се запетая и пред значи, следователно, очевидно и др.
Наречия като действително, естествено, наистина и др. може да се пишат
със и без запетая – зависи от функцията им в изречението.

- запетаи, ограждащи обръщения

 Обръщенията се определят като странични думи и винаги се отделят със
запетаи.
- запетаи при частици
 Пише се запетая при частици като хей, бре, мари, защото се използват като
обръщение; да и не, защото са като отделни изказвания; а, ха, е, защото са
интонационно отделени.
Въпросителната частица нали се отделя със запетая от предходната дума само
ако е в края на изречението.
- запетаи при междуметия
 Междуметията са емоционални реакции или звукоподражания. Те
функционират като отделни части от изречението и винаги се отделят със
запетая.
Б) Запетая в сложно изречение
В сложните изречения запетаята се използва за означаване на синтактичното му
разчленяване на отделни изречения.
Сложните изречения могат да се разделят на два основни дяла: безсъюзни и съюзни.
Комбинацията от тези два типа образува сложно смесено изречение.
- запетая в сложните безсъюзни изречения
 Тази употреба на запетаята е най-характерна при сложните съчинени
безсъюзни изречения. Тя посочва границите на отделните смислово свързани
изречения.

- запетая в сложните съюзни изречения

 В сложните съюзни изречения запетая се пише в началото на второто
изречение, обикновено пред съюзните връзки.
 Пред съчинителните съединителни, противопоставителни и пояснителни
съюзи: па, та, че, пък, обаче, а, но, ала, ами, ама, само че, камо ли , също и,
тоест, а именно.
 Пред еднократна употреба на и и или не се пише запетая. Пише се запетая
единствено в случаи като:
1. когато съюзът и въвежда присъединено изречение, което е отделено
интонационно
2. Когато пред и свършва подчинено изречение
3. Когато пред и стои обособена или вметната част
 Запетаи се пишат пред втория от съотносителните съюзи – или…, или; хем…,
хем; или…, дали; не че…, а и др.
 Запетаи се пишат при подчинени изречения със следните съюзи – че, като,
след като, тъй като, защото, преди да, понеже, дано, да не би да, освен,
вместо да, даже и др. Когато обаче съюзната връзка не е една дума,
запетаята се пише само пред първата съставка – при условие че, по причина
че и др.
 Наречията тъй, така може да влизат в съставен съюз (тъй че) и запетаята
се пише пред тъй. Но може и запетаята да ги разделя, в случаи когато тъй и
така са думи от главното изречение, които се съотнасят със съюзната връзка.
 Когато в подчиненото изречение има дума пред съюзната връзка, запетаята
се пише пред съответната дума.
 Запетая не се пише пред съюза да, когато то свързва главното с подчиненото
изречение.
 Пише се запетая: 1. подчиненото е на първо място (след него)
2. подчиненото стои след съществително, придружено с
показателно местоимение.
3. да е в смисъл на ако или дори да
4. да отделя вметната или обособена част на изречението
5. за да се избегне двусмислие между главното и
подчиненото
 Пишем запетая пред относителни местоимения (където, които, чийто) и в
случаите когато са в словосъчетание (…, повечето от които, …, на лицето на
който). Не пишем запетая:
1. фразеологични подчинени изречения
2. въпросителни местоимения и наречия
3. пред подчинителна съюзна връзка (едва, чак, само, много, почти и др.)
4. пред отрицателната частица не
Когато стоят един до друг два съчинителни (но пък, пък и) или съчинителен и
подчинителен съюз (и който, но без да, обаче когато) не пишем запетая между
двата съюза. Когато обаче първата от двете съчинителни връзки е със собствено
ударение и с повече от една сричка, се пише (… защото, колкото; … който, като).
 Подчинени изречения с въпросителна форма, т.нар. косвени въпроси, не се
ограждат със запетаи, когато са в средата на изречението. Когато са пред
главното изречение, след тях има запетая. А когато косвеният въпрос е
подчинено определително, свързано със съществително име или с
местоимението това, пред подчиненото изречение се слага запетая.
В) Употреба на запетаята с идеографска функция
 Употребява се при десетичните дроби и за разделяне на цифри, означаващи
часове, минути и секунди
Г) Употреба на запетаята за графично оформяне
  Използва се за отделяне на названието на място от дата и също на ден от
седмицата от датата

8. Дълга чертица – тире

А) Отделящо тире
Отделя част от изречението или цяло изречение в състава на сложното.
 Отделящото тире разграничава еднородни части. В този случаи означава
пауза или промяна в интонацията. Може да взема място преди и след
обобщаващата дума, както и да бъде цяло изречение.
 Отделящото тире още се използва да отдели една еднородната част от друга.
 Отделящото тире в сложното изречение предимно експресивна функция.
 Често това тире отделя подчинителни въпросителни и че- и да-изречения,
когато стоят пред главните изречения
Б) Разграничаващо тире
 Употребява се, за да се раздели графически речта на различни говорители.
 Пише се пред пряка реч на отделните лица в диалога. Може с
разграничаващото тире да се разделят и помежду им реплики на едно и също
лице.
 Разграничава и пряка от авторска реч, като след тирето се продължава речта
с малка буква.

В) Ограждащо тире
 Ограждащото тире е двойно, като огражда двете страни на думата или
израза. Използва се, за да загради вметнати и обособени части, като има по-
голяма отделяща сила от запетаята. Най-често се отделят с това тире
обособени приложения и определения. Има случаи обаче, в които второто тире
може да се замени със запетая, но трябва да се внимава да не се получи
двусмислие, поради различна интонация.
Г) Пояснително тире
 Пояснителното тире насочва към някакви смислови отношения между
изреченията, в които е поставено. Обикновено употребата му е синонимна с
тази на пояснителното двоеточие
 Пояснителното тире е единственият възможен препинателен знак, когато
конкретизиращото изречение стои пред конкретизирана дума от друго
изречение
 Това тире може да се използва и по отношение на време – причинно-
следствени отношения
Д) Заместващо тире
 Заместващото тире се поставя на мястото на изпусната дума или изрази.
Познати са следните случаи:
- тези думи най-често са споменати вече в предходното изречение
- може и тези думи да не са споменати в предходния текст. Най-често тази
практика се среща в публицистичния стил
 Е) Идеографска и чисто графична функция на тирето
 Тирето служи като знак за отношение между думи или цифри.
 Тирето в своята графична функция се среща в публицистичния и
административно-деловия стил за графично оформление на текст.

9. Скоби
А) Скоби за отделяне на вметнати думи, изрази и пейзажи
 Скобите имат най-голяма отделяща сила и най-добре подчертават
страничния характер на вметнатия текст. Това е единственият знак, с който
се отделят цели вметнати пасажи.
- скобите заграждат пояснения, съдържащи допълнителни данни
- скобите назовават по друг начин вече обозначен предмет (или признак от
него) Тези думи се пишат полуразделено със съединителна частица (дефис).
- със скоби се заграждат ремарките на драматични произведения
- данни, които не са изнесени под линия или думи, взети от чужд текст.
Б) Скоби, заграждащи други препинателни знаци
 Използват се за ограждане на въпросителна, удивителна или комбинация от
двете, когато това е авторовото отношение – Ти шегуваш ли се с мен(!?)
 Скобите заграждат и многоточие, когато е изпуснат пасаж от чужд текст.
В) Дясна скоба след цифри и буквена номерация
 Дясна скоба се поставя с чисто графично значение в рубрики.
От друга страна след арабска цифра, тя означава, че е редна – 1) – първо
10. Кавички
А) Като знак за условно наименуване
 Използва за назоваване на предмет за вече съществуващ такъв.
 Кавичките заграждат:
имена употребени като собствени, означаващи заводи, ресторанти, театри;
наименования на улици, площади; наименования на машини, породи
животни и др; имена на книги, песни, картини; отличия и награди, когато са
приложени към име
Не се пишат кавички при географски и топографски обекти
Б) За отделяне на неавторска реч
 Кавичките са основен препинателен знак за отделяне на неавторска реч –
цитат, като дума, израз (започват с малки букви) или цяло изречение (с главна
буква)
 Кавичките заграждат и пряка реч, когато се пише на същия ред

В) Като употреба на преносни значения

  Кавички се използват за сигнализиране, че дадена дума или израз за
употребени преносно
Неправилна е употребата на кавичките, когато не става дума за преносно
значение, а за едно друго значение на предмета.
Г) Кавичките – знак за отношение на пишещия към заградения от тях израз
 Първата употреба на тези кавички отново се използва в преносен смисъл.
Втората е, когато се заграждат нови, непознати или невъзприети названия
Третият вид е в случаите, когато заграждат неправилно произнесени думи и
изрази.

VI. Комбинации на препинателните знаци

В писмената реч често се налага употребата на комбинации от препинателни знаци.
Те могат да бъдат еднакви или различни, разположени на разстояние един от друг (
или в съседство. В повечето случаи употребата им е с цел усилване на някакво
чувство или поясняване на някаква информация. Комбинациите могат да бъдат на
всяко място в изречението.