“Не се подчинявам на нищо друго у мен освен на онова основание, което в процеса на

обмисляне се окаже най-доброто”

Всички искат от тийнейджърите да бъдат разумни, да обмислят постъпките си, да
разсъждават преди да направят нещо. Но нима това винаги е най-доброто. Ако си
позволяваме да смятаме, че “всичко си зная”, то тогава не трябва да философстваме,
не трябва да обмисляме.

Понякога, дори да знаем, че грешим ние просто опитваме. Твърди се, че хората се
учат от грешките си. Опита ще научи най-вече младите хора, дори ѝ по-големите да
живеят мъдро и разумно. Мъдростта е присъща на по-възрастните. Те са преживели
много неща и в определена ситуация могат да реагират правилно. Ако постоянно мислим
дали сега това е правилно или не е, то тогава ще живеем в стрес. Ако се страхуваме
и живеем в постоянно обмисляне, то тогава не е ли възможно да пропуснем уникални
жизнени ситуации. Нашият живот е пред нас, бъдещето предстои и трябва да живеем по
неподражаем начин.

Не винаги има смисъл да се сравняваме с други хора поставени в определена ситуация,

как те са постъпили, защото всеки от нас е индивид. Той има свое съзнание, мнение и
реакция. Всички ние сме различни и бихме реагирали по различен начин. Не винаги
готовите правила са най-удачни. Трябва всеки да открие и да създаде свои правила на
поведение, и реакция, но винаги трябва да се съобразява с общоприетите правила,
норми и етика в обществото. Трябва да бъдем умерени във всичко. Не трябва да се
прекалява, а трябва да се търси "златната среда" Младите, трябва да търсят своя път
в живота умно и разумно, и малко философски.