Представяне и математическа обработка на експериментални данни

Физикохимията е фундаментална наука, която обяснява химичните процеси и

явления от гледна точка на основните закони на физиката и ги описва количествено с
подходите на математиката.

За изясняване на обективните закономерности, на които се подчинява даден

процес, е необходимо провеждане на експерименти, предоставящи набор от
експериментални данни. Математическата обработка на данните има за цел установяване
на количествени зависимости между зависимите и независимите променливи и извеждане
на математични уравнения.

Експерименталните данни могат да се представят по три начина: таблично,

графично и аналитично. Табличното представяне на данните още в хода на тяхното
получаване намалява възможността за грешки и е предпоставка за по-ефективна
математическа обработка. Графичното представяне позволява по-добро разбиране на
тенденциите в изследвания набор данни. Представянето на резултатите в подходящи
координати позволява извеждане на математични зависимости между наблюдаваните
променливи (емпирични уравнения, математични модели).

Таблично представяне на резултатите

В таблиците се представят числовите стойности на измерваните величини, както и

евентуални техни функции, необходими за изпълнение на целите на изследването.
Първият ред на таблицата се нарича „глава“. В нея се дефинират измерваните (и
изчислявани) променливи, техните мерни единици и порядъка на числата. Дадена е
примерна таблица, подходяща за оценка на влиянието на температурата върху
скоростната константа на химична реакция и построяване на плот на Арениус:

t, C T, K 1/T, K-1 k*103, L*mol*s-1 lnk

16 289.14 0.00346 0.02
32 296.14 0.00338 0.18
60 333.14 0.00300 3.31

Експерименталните данни са стойностите на скоростната константа k на реакцията за

различни стойности на температурата t (C). На базата на тези данни се пресмятат
абсолютната температура T = t + 273.14, 1/T и lnk (необходими за построяване на плот на
Арениус). Както се вижда, в главата на таблицата са дадени стойности за k*103. Това
означава, че стойностите на k са от порядъка на 10-3 - т. е. 0.00002, 0.00018, 0.00331. Те
могат да се представят като 0.02*10-3, 0.18*10-3, 3.31*10-3. За удобство порядъкът се
дефинира в главата на таблицата. Така, ако k = 0.02*10-3, k*103 = 0.02. Таблиците могат да
съдържат и резултати от статистическа обработка на данните – средни стойности,
стандартни отклонения, и др.

1
 Графично представяне на резултатите

Най-простата зависимост е между една независима променлива x (аргумент) и една

зависима променлива y (функция). Обикновено се използва правоъгълна координатна
система. По абсцисната ос се нанасят стойностите на x, а по ординатната – на y. Осите
трябва да бъдат означени с наименованието (символа) на съответния параметър, порядъка
на числата и мерните единици. Трябва да са разграфени през еднакви и удобни за
отчитане интервали.

Големината на графиката трябва да позволява анализ на зависимостта. Мащабът

трябва да е подбран така, че нанесените данни да са разположени в цялата графика. Ако
данните са съсредоточени в тесен интервал, отдалечен от началото на координатната
система, се чертае графика само за тази област, като осите не започват от началото на
координатната система.

Обикновено данните са разсеяни около една най-вероятна крива (права). Ако се

наблюдава тенденция за линейна зависимост, точките не трябва да се свързват чрез
зигзакообразна линия, а трябва да се построи най-вероятната права – правата, която е
еднакво отдалечена от всички точки с положителни и отрицателни отклонения. Точното
построяване на тази права се извършва с метода на най-малките квадрати. Графичното
представяне на данните позволява извеждане на математична зависимост между
изследваните променливи.

Линейна зависимост

Линейната зависимост се представя като:

y  a  bx

където y е зависимата променлива, x е независимата променлива, а a и b са константи.

Представена графично в координати x (на абсцисата) и y (на ординатата), зависимостта
дава възходяща (фигура 1) или низходяща (фигура 2) крива, в зависимост от знака в
уравнението.

Параметрите могат да бъдат определени по следния начин. Избират се две точки,

лежащи на правата, с координати x1, y1 и x2, y2. За тях са валидни зависимостите:

Възходяща права – положителен наклон Нидходяща права – отрицателен наклон

y 1  a  bx 1 y 1  a  bx 1
y 2  a  bx 2 y 2  a  bx 2
y 2  y 1  b( x 2  x 1 ) y 2  y 1   b( x 2  x 1 )
y  y 1 y y  y1 y
b 2   tg b 2    tg  tg ( 180   )
x 2  x 1 x x 2  x1 x

2
Константата a е равна на отреза на правата от ординатата при x = 0. Съгласно линейното
уравнение при x = 0 y = a.

наклон

отрез

Фигура 1. Линейна зависимост с положителен наклон.

y 0.225  0.135
b   0.045
Отрез a = 0.05; наклон x 42 Уравнение: y = 0.05 + 0.045x

отрез
наклон

Фигура 2. Линейна зависимост с отрицателен наклон.

y 0.25  0.98
b   0.033
Отрез a = 1.29; наклон x 32  10 Уравнение: y = 1.29 - 0.033x

3
 Трансформиране на нелинейна функция в линейна функция

Експоненциална зависимост:
 bx
Експоненциалната зависимост има вида y  ae или y  ae , където е = 2.718 (число на
bx

Ойлер или Неперово число – основа на натуралните логаритми). Представена в

координати x/y, в зависимост от знака в уравнението, зависимостта представлява
възходяща (клоняща към безкрайност) или низходяща (клоняща към нула) крива.

Експоненциалната зависимост може да се трансформира в линейна зависимост чрез

логаритмуване (тук по-удобно е използване на натурални логаритми):

 
ln y  ln( ae  bx )  ln a  ln e  bx  ln a  bxe x  ln a  bx , съответно

ln y  ln a  bx или ln y  ln a  bx

Низходяща експоненциална зависимост е представена на фигура 3а. Представена в

координати lny спрямо x, зависимостта представлява права линия (Фигура 3б.) Наклонът
на правата дава b, а отрезът от ординатата при x = 0 е равен на lna.

a. б.
Фигура 3 a. Експоненциална зависимост; б. Линейна зависимост.

Линейно уравнение: ln C  ln C o  kt
 kt
Експоненциално уравнение: C  C o e
lnCo = 4.9416  Co = 139.99; наклон = -k; k = 0.0253.

4
 Степенна функция:

y  ax  b

Степенната функция също може да се трансформира в линейна чрез логаритмуване. Могат

да се използват както натурални, така и десетични логаритми.

lg y  lg a  b lg x или ln y  ln a  b ln x

На фигура 4a. е представена възходяща степенна функция от вида y  ax . Представена в

b

координати lgy спрямо lgx, зависимостта дава права линия (Фигура 4б). Наклонът на
правата отговаря на b, отрезът от ординатата при x = 0 е равен на lga.

a. б.

Фигура 4 a. Степенна функция; б. Линейна зависимост.

Линейно уравнение: y  0.3257 x  0.8332 ; lga = 0.8332  a = 6.81; b = 0.3257

5
 Графично диференциране и интегриране

Диференциране
Метод за пресмятане на скоростта, с която една зависима променлива y се променя при
промяна на една независима променлива x. Скоростта на изменение се нарича
dy
y' 
“производна” на y по отношение на x и се представя като: dx .

Графично диференциране (Фигура 5a)

Метод за графично определяне на първата производна на функция. Ако функцията y
зависи единствено от променливата x, производната в дадена точка е равна на наклона на
допирателната към кривата в съответната точка:
dy y2  y1
  tg
dx x 2  x1

Интегриране
Метод за определяне на стойността на интеграл на функция.
Графично интегриране (Фигура 5б)
b
I   f ( x )dx
Стойността на интеграла a е равна на площта, ограничена от кривата на
функцията f (x), оста x и границите на интеграла (вертикална линия x = a и вертикална
линия x = b). Това е защрихованата площя на фигура 5б. Нарича се още „area under the
curve“ (AUC).

y
y
y2

y2 – y1

y1 
x2 – x1 AUC

x1 x2 x
a b x
a. b.

Фигура 5 a. Графично диференциране; б. Графично интегриране.

6
 Някои често използвани интеграли и тяхното решение
x2 x2
1 ax x 2 1 ax
 xdx  x x e dx  a e x1  a ( e 2  e 1 )
x2
x1
 x 2  x1 ax ax

x1 1

x2 x2 x2
1 x n 1
x x dx  ln x x 1  ln x2  ln x1
x2
 
n
x dx
1 x1
n1 x
1

x2
x2
 e dx  e  e x 2  e x1
x x
x1
x1

Степени (експоненти) и логаритми

Степенен показател (степен, експонент) е число, показващо колко пъти едно число е
умножено по самото себе си. Например 5, повдигнато на трета степен, е равно на 125.
Това може да се представи като: 53 = 125; 5 е основата, 3 е степенният показател
(експонент).

Логаритмуването е противоположно действие на степенуването. Ако се зададе

противоположен въпрос – на каква степен е повдигнато числото 5, за да се получи 125,
отговорът е 3. Това се представя чрез логаритми: log5125 = 3; 5 е основата; 3 е степенният
показател.

Степенно уравнение Логаритмично уравнение

24 = 16 log216 = 4
33 = 27 log327 = 3

Най-често се използва десетичен логаритъм – с основа 10. Обикновено се записва като lg,
като основата се пропуска: log10x = lgx

Степенно уравнение Логаритмично уравнение

104 = 10000 log1010000 = lg10000 =4
10-3 = 0.001 log100.001 = lg0.001 = -3

В науката често се използва натурален логаритъм – с основа “e” (ирационално число,

приблизително равно на 2.72). Натуралният логаритъм се записва като “ln”: logex = lnx

Степенно уравнение Логаритмично уравнение

e2.303 = 10 loge10 = ln10 = 2.303
e4 = 54.6 loge54.6 = ln54.6 =4

7
Математични операции с логаритми:

10x = y  x = lgy ex = y  x = lny

lg10 = 1 lne = 1

lg(xy) = lgx + lgy ln(xy) = lnx + lny

lg(x/y) = lgx – lgy ln(x/y) = lgx – lgy

lg(xy) = y*lgx ln(xy) = y*lnx

Логаритмите са много полезни, когато се работи със стойности, различаващи се

значително по своя порядък. Например: ако имаме стойности за x в интервал 0.0001 –
10000. Представени в координати x – y, данните не позволяват адекватен анализ на
зависимостта между x и y. Трансформирането на стойностите на x в логаритми позволява
по-нагледно графично представяне на данните и по-надежден анализ на зависимостта
между променливите (Фигура 6).

x 0.0001 0.001 0.01 0.1 1 10 100 1000

lgx -4 -3 -2 -1 0 1 2 3
y 2 4 6 8 10 12 1416

8
Фигура. 6. Представяне на данни в полулогаритмичва зависимост.

9
 Задачи:

1. Парното налягане p на двукомпонентна смес се представя със зависимостта:

 
p  pB0  p 0A  pB0 N A , където p 0A и p B0 са парциални налягания на компонентите A и B, а NA
– молна част на компонента A. Представете графично зависимостта на p от NA, като
0 0
използвате данните от таблицата, и определете графично стойностите на p A и p B .

p, mm Hg 137 142 156 162

NA 0.2 0.37 0.58 0.78

2. Съгласно закона на Бойл – Мариот при Т = const произведението между налягането p и

обема V на идеален газ, pV = const, т. е. p = const.1/V. Представете графично зависимостта
на p от 1/V, като използвате данните от таблицата, и определете стойността на
константата.

p, atm 0.25 0.5 1 2 4

V, L 89.6 44.8 22.4 11.12 5.6

3. Адсорбцията на оцетна киселина върху активен въглен се описва с изотерма на

Фройндлих:   kC n . Γ количество на адсорбирания газ, С е равновесна концентрация на
разтвора, а k и n са константи. Трансформирайте степенната функция в линейна и
определете графично константите n и k.

C(mol/L) 0.018 0.03 0.06 0.13 0.27 0.5 0.75 1

Γ(mol/g) 0.45 0.6 0.8 1.1 1.5 2 2.3 2.65

4. Зависимостта между скоростта на разрушаване на емулсия y и концентрацията на

 b .x
емулгатора x има вида: y  a .e . Трансформирайте зависимостта в линеен вид и
определете грофично константите a и b.

Концентрация x (%) 0.5 1.0 1.5 2.0 2.5 3.0

Скорост на разрушаване y 5.1 3.6 2.6 2.0 1.4 1.0
(ml/месец)

5. Определете средната скорост на реакцията: A+B→C за интервала между t = 0.6 min и t =

4.6 min и моментната скорост за t = 1.1min.

C, mol/l 0 5 12 18 22 26 30
t, min 0 0.2 0.6 1.1 1.8 3.1 4.6

C dC
v v
Средна скорост: t , моментна скорост dt .

10