Урокът

Учителят – Ненчо
Ученичката – Весела
Прислужницата – Дана

Гласът на Прислужницата зад кулисисте: Да, ето сега. Чакайте де. Идвам.
Прислужницата: Добър ден, госпожице.
Ученичката: Добър ден, госпожо. Вкъщи ли е господин учителят?
Прислужницата: За урок ли?
Ученичката: Да, госпожо.
Прислужницата: Чака ви. Седнете за малко. Ще отида да го повикам.
Ученичката: Благодаря, госпожо.

Учителят: Добър ден, госпожице…Нали вие сте новата ученичка?

Ученичката: (обръща се рязко, държанието и е свободно)Да, господине. Добър ден,
господине. Нали навреме дойдох.Постарах се да не закъснявам.
Учителят: Добре, госпожице. Благодаря ви, но не е трябвало да се притеснявате. Не
зная как да ви се извиня, че ви накарах да чакате…Тъкмо привършвах…нали
разбирате…Извинявайте…
Ученичката: Няма нищо, господине. Не се безпокойте.
Учителят: Много съжалявам…Лесно ли намерихте къщата?
Ученичката: О, много лесно…Попитах на улицата. Всички ви познават тук.
Учителят: Трийсет години живея в този град. Но вие сте отскоро тук. Харесва ли ви?
Ученичката: Да, никак не е лошо. Красив град, голям парк, пансион, има си епископ,
хубави магазини, улици…
Учителят: Вярно е, госпожице. И все пак бих предпочел да живея другаде. В Париж…
или поне в Бордо
Ученичката: Харесва ли ви Бордо?
Учителят:Не зная, никога не съм бил там.
Ученичката: Тогава сигурно познавате Париж?
Учителят: Не, госпожице, но ако ми позволите, бихте ли ми казали – Париж е
столицата на…?
Ученичката: (замисля се за миг и радостна че се е сетила)… Франция?
Учителят: Точно така, госпожице, браво. Познавате родната си география като петте
си пръста. И големите градове също.
Ученичката:О, не, още не ги зная всичките, господине. Малко трудно ги запомням.
Учителят:И това ще стане, госпожице… Търпение… Постепенно…ще видите, и това
ще стане…Какъв хубав ден… Не, не е чак толкова хубав, всъщност хубав е все пак. В
крайна сметка не е толкова лош и това е главното.. Ъ..а..Не вали дъжд, не вали и сняг.
Ученичката: Би било твърде странно, нали е лято?
Учителят: Извинете, госпожице, точно това щях да кажа…Но ще разберете, че всичко
може да се очаква.
Ученичката: Сняг вали през зимата. Зимата е един от четирите сезона. Останалите три
са…Ъъъ…Про…
Учителят: Да?
Ученичката: …лет, след това лято.. и … ъъъ
Учителят: Прилича на песен. госпожице.
Ученичката: А, да, есен…
Учителят: Точно така, госпожице, добре отговорихте, чудесно. Убеден съм, че ще
бъдете отлична ученичка. Умна сте, изглеждате схватлива, имате добра памет.
Ученичката: Нали ги зная сезоните, господине?
Учителят: Разбира се, госпожице..Е, почти. Ще ги научите и ще ги изброявате със
затворени очи. Като мен.
Ученичката: О, много бих искала, господине. Имам такова желание да уча! Моите
родители също искат да задълбоча познанията си. Смятат, че в днешно време
обикновената обща култура съвсем не е достатъчна, дори да е сериозна.
Учителят: Родителите ви са напълно прави, госпожице. Трябва да се учите.
Съвременният живот стана твърде усложнен.
Ученичката: И толкова сложен…Моите родители са доста заможни, аз имам късмет. Те
биха могли да ми помогнат да работя, да получа много висше образование.
Учителят: Желаете да се явите…
Ученичката: На първия конкурс за докторат. Той е след двайсет дни.
Учителят: Изкарахте вече матурата, нали, ако ми позволите да ви поставя този
въпрос?
Ученичката: Да, господине, изкарах изпита по естествени науки и изпита по
литература.
Учителят: О, но вие сте твърде напреднала за възрастта си. И какъв докторат желаете
да защитите?
Ученичката: Родителите ми биха искали да защитя пълен докторат.
Учителят: Пълен?.. Вие сте много смела, госпожице, искрено ви поздравявам.Да се
залавяме за работа.
Ученичката: Разбира се, господине, на ваше разположение съм.
Учителят: На мое разположение?(блясък в очите, бързо потушен, прикрит жест)... О
госпожице, не вие аз съм на ваше разположение. Готов съм да ви служа.
Ученичката: О, господине…
Учителя: Тогава…ние…аз.. ще започна да ви препитвам върху всички ваши знания,
предишни и настоящи, за да мога да очертая бъдещия път. Добре. Какво знаете за
множествеността?
Ученичката: Ами тя е доста смътна…неясна.
Учителят: Добре. Ще се занимаем с това.Сега, госпожице, да започнем с аритметиката,
ако нямате нищо против..
Ученичката: Разбира се, господине. Тъкмо това бих искала.
Учителят: Аритметиката е доста нова наука.Тя не е толкова наука, колкото
методиката.. И терапевтиката. Мари, свършвате ли вече?
Прислужницата: Да, господине.Отивам си…
Учителят: Побързайте. Вървете в кухнята, ако обичате.
Прислужницата: Извинете, господине, но внимавайте,препоръчвам ви да бъдете
спокоен.
Учителят: Знам много добре как да се държа.
Прислужницата: Точно затова, господине. По-добре ще е да не започвате аритметиката
с госпожицата. Човек се изморява от аритметиката, изнервя се.
Учителят: Нямам нужда от съветите ви, Мари.
Прислужницата: Както желаете господине.(излиза)
Учителят: Така.Да се върнем към аритметичната ни дума.
Ученичката: Да вървим нататък господине.
Учителят: Макар и седнали.(шегува се)
Ученичката: Ще вървим седнали, господине.(оценява духовитостта)
Учителят: Хубаво.Нали няма да ви е неприятно да ми кажете..Колко прави едно и
едно?
Ученичката: Едно и едно прави две.
Учителят: О, много добхре.(очарован от знанията й) Лесно ще изкарате конкурса,
сигурен съм.
Ученичката: Наистина ли? Много се радвам! Още повече че вие го казвате!
Учителят: Да минем по нататък.Колко прави две и едно?
Ученичката: Три.
Учителят: А три и едно?
Ученичката: Четири.
Учителят: А четири и едно?
Ученичката: Пет.
Учителят: Пет и едно?
Ученичката: Шест.
Учителят: Шест и едно?
Ученичката: Седем.
Учителят: Седем и едно?
Ученичката: Осем.
Учителят: Седем и едно?
Ученичката: Осем..втори път.
Учителят: Много добре. А седем и едно?
Ученичката: Осем..трети път.
Учителят: Чудесно. Отлично. А седем и едно?
Ученичката: Осем.. четвърти път. Понякога и девет.
Учителят: Прекрасно. Вие сте великолепна.Поздравявам ви от все сърце,
госпожице.Събирането владеете безпогрешно.Сега да видим изваждането.Кажете ми
ако разбира се не сте изтощена, колко прави четири без три?
Ученичката: Четири без три?Четири без три?
Учителят:Искам да кажа извадете три от четири.
Ученичката: Прави.. седем?
Учителят: Четири без три не прави седем. Вече не става дума за събиране, сега трябва
да изваждаме.
Ученичката: Да..Да..(опитва се да разбере)
Учителят: Четири без три прави..Колко?
Ученичката: Четири?
Учителят: Не, госпожице.
Ученичката: Тогава три?
Учителят: Не е три госпожице…
Ученичката: Нали все пак не прави десет?
Учителят: О, не госпожице.Разбира се, че не е десет. Бихте ли започнали да броите?
Ученичката: Добре, господине. Едно..две…ъъъ
Учителят:До колко можете да броите?
Ученичката: До безкрайност.
Учителят: Това не е възможно, госпожице.
Ученичката: Тогава до шестнайсет.
Учителят: Това е достатъчно. Човек трябва да умее да се ограничава.
Ученичката: Естествено господине.
Учителят: Да вземем прост пример.Ако сте имали два носа и съм ви откъснал единия..
Колко носове са ви останали сега?
Ученичката: Нито един.
Учителят: Как нито един?
Ученичката:Да точно защото не сте ми откъснали нито един нос, сега имам един.
Учителят: Вие не разбрахте примера ми. Да кажем че имате само едно ухо.
Ученичката: Да и какво?
Учителят: Ако ви прибавя още едно, колко ще имате?
Ученичката: Две.
Учителят: Добре, добавям ви още едно. Колко уши имате?
Ученичката: Три уши.
Учителят: Сега ви взимам едното.. остават ви… Колко уши?
Ученичката: Две.
Учителят: Добре.Взимам ви още едно, колко ви останаха?
Ученичката: Две.
Учителят:Не.Имате две, взимам едно, изяждам едно и колко ви остават?
Ученичката: Две.
Учителят: Изяждам едното…едно!
Ученичката: Две.
Учителят: Едно.
Ученичката: Две.
Учителят: Едно!
Ученичката: Две!
Учителят: Едно!!!
Ученичката: Две!!!
Учителят: Едно!!!
Ученичката: Две!!!
Учителят: Едно!!!
Ученичката: Две!!!
Учителят: Не. Не. Не е така.Слушайте.
Ученичката: Да, господине.
Учителят: Имате…имате…имате…
Ученичката: Десет пръста!
Учителят: Щом искате.Добре. Чудесно.Значи имате десет пръста.
Ученичката: Да, господине.
Учителят: Колко щяхте да имате, ако имахте пет?
Ученичката: Десет, господине.
Учителят: Не, не е така!
Ученичката: Така е господине.Току що ми казахте че имам десет..
Учителят: Но след това ви казах че имате пет!
Ученичката:Защо? Нямам пет имам десет! Защо? Защо? Защо?
Учителят: Защото е така госпожице. И то не се обяснява. То се разбира чрез
математическо мислене. Човек или го има или го няма.
Ученичката: Толкоз по-зле!
Учителят: Така никога не ще защитите докторската си дисертация.Ако не умеете да
изчислите наум колко прави, това е елементарно за средния инженер- три милиарда
седемстотин петдесет и едно умножено по пет милиарда сто шейсет и два милиона
триста и три хиляди петстотин и осем?
Ученичката: (много бързо)Деветнайсет квинтилиона триста и деведесет квадрилиона
два трилиона осемстотин четирийсет и четири милиарда двеста и деветнайсет милиона
сто шейсет и четири хиляди петстотин и осем..
Учителят: (учуден)Не. Не може да е толкова.Сигурно е деветнайсет квинтилиона
триста и деветдесет квадрилиона два трилиона осемстотин четирийсет и шест и четири
хиляди петстотин и девет..
Ученичката: .. Не.. Петстотин и осем…
Учителят: (изчислява наум, все по-учуден)Да.. Имате право.. Но как го пресметнахте.
Ученичката: Много просто. Понеже не мога да разчитам на мисленето си научих
наизуст всички възможни резултати от всички възможни умножения.
Учителят: И все пак това не ме задоволява госпожице.Математиката е най-големият
враг на паметта. Не съм доволен.. Не може така…
Ученичката: (натъжена)Да, господине.
Учителят: Да оставим засега това. Нека минем на друг вид упражнения..
Ученичката: Да, господине.
Прислужницата: Ъъъ, господине!
Учителят: Страхувам се че няма да изкарате конкурса за пълен докторат..
Прислужницата: Господине, гоцподине.
Учителят: Освен ако.. (към прислужницата)Но моля ви се Мари оставете ме на мира!
Вървете в кухнята! При чиниите! Хайде!(към ученичката)Ще се опитаме поне да ви
подготвим за частичен докторат..
Прислужницата: Господине! Господине !
Учителят: (към Мари)Но няма ли да ме оставете! Какво значи това?Следователно с
вас трябва да се заемем, ако наистина държите да защитите частичен докторат…
Прислужницата: О, не господине…
Учителят: ..С елементите на лингвистиката и на сравнителната филология..
Прислужницата: Господине, само недейте филология, филологията води до най-
кошмарното..
Ученичката: (учучдена) До най-кошмарното ли?(усмихва се глуповато) Ама, че
история!
Учителят: Аз съм пълнолетен Мари!
Ученичката: Да, господине.
Прислужницата: Както желаете…(излиза)
Учителят: Да продължим госпожице.
Ученичката: Да господине.
Учителят: Ще ви помоля да се съсредоточите и да следите внимателно лекцията която
съм ви приготвил..
Ученичката: Да, господине.
Учителят: … и благодарение на която за петнайсет минути ще можете да усвоите
основните принципи на лингвистичната и сравнителната филология на
новоиспанските езици.
Ученичката: Да, господине, о!
Учителят: Всеки език знайте това и го запомнете до смъртния си час..
Ученичката: О да господине до смъртния час да господине..
Учителят: Всеки език е всъщност една реч, при което от само себе си се разбира че се
състои от звуци или…
Ученичката: Фонеми..
Учителят: Тъкмо щях да го кажа. Моля ви не демонстрирайте знания.
Ученичката: Да господине.
Учителят: Звуците госпожице трябва да бъдат улавяни по време на полета им за
крилата за да не попаднат в ушите на глухите. Тъкмо затова когато да изговаряте
изпънете шията повдигнете брадичката изправете се на пръсти ето така..
Ученичката: Да, господине.
Учителят: Мълчете. Останете на мястото си и не прекъсвайте..
Ученичката: Боли ме зъб господине.
Учителят: Няма значение. Няма да прекъсваме заради такава дреболия. Да продължим
Ученичката: (боли я все повече)Да господине.
Учителят: Мимоходом ви обръщам внимание върху съгласните които променят
природата си в зависимост от положението си в думата. Буквата В например често
преминава във Ф Г в К Д в Т и прочие както в следните примери отивам на лов,
вдигаме сватба ,петелът пее ,нощта се спусна
Ученичката: Боли ме зъб.
Учителят: Продължаваме нататък.
Ученичката: Добре.
Учителят: Да повторим накратко:за да се научи човек да произнася са необходими
дълги години. Благодарение на науката ние можем да постигнем това само за няколко
минути.
Ученичката: Боли ме зъб
Учителят: И накрая думите излизат през носа ушите устата порите
Ученичката: Да господине. Боли ме зъб.
Учителят: И ето защо е необходимо да се произнася добре. Лошото произношение може
да ви изиграе подла шега. В този смисъл позволете ми в скоби да споделя с вас един
личен спомен.(едва забележимо отпускане. Учителят за малко се отдава на спомените
си, разнежва се, но бързо ще се съвземе) Тогава бях съвсем млад, почти дете. Бяха ме
взели войник. В поделението имах един другар виконт с доста сериозен дефект в
произношението: не можеше да казва Ф. Вместо Ф казваше Ф. Вместо фокус казваше
фокус, вместо фагот – фагот, вместо фи фи фон фа фа – фи фи фон фа фа, март април
вместо март април. И така нататък вместо така нататък и прочие такива вместо прочие
такива и тъй нататък..
Ученичката: Да. Боли ме зъб.
Учителят: И така всички думи във всички езици…
Ученичката: Така ли ? … Боли ме зъб.
Учителят: .. са винаги еднакви както и всички окончания всички представки
надставки подставки и корени…
Ученичката:Боли ме зъб.
Учителят :Как бихте казали например на френски Розите на баба ми са толкова жълти
колкото беше дядо ми който е китаец?
Ученичката: Много, много ме боли зъбът.
Учителят: Кажете.
Ученичката: Рози.. на.. Как се казва баба на френски?
Учителят: Баба.
Ученичката: Розите на баба ми са толкова.. жълти На френски жълти ли се казва?
Учителят: Да естествено.
Ученичката: … са толкова жълти колкото беше дядо ми когато се ядосваше.
Учителят: Не.. който е ки..
Ученичката: ..таец …Боли ме зъб
Учителят: Точно така.
Ученичката: Боли ме…
Учителят: Зъб… толкоз по-зле… Да продължим! А сега преведете това изречение на
испански и после на новоиспански…
Ученичката: На испански… ще бъде Розите на баба ми са толкова жълти колкото беше
дядо ми който е китаец.
Учителят: Не. Не е правилно.
Ученичката:А на новоиспански Розите на баба ми са толкова жълти колкото беше дядо
ми който е китаец.
Учителят: Не е правилно.
Ученичката: Боли ме..
Учителят: …зъб
Ученичката: Да продължим..Ох!
Учителят: На испански Розите на баба ми са толкова жълти колкото беше дядо ми
който е китаец, на новоиспански Розите на баба ми са толкова жълти колкото беше дядо
ми който е китаец. Доловихте ли разликата?
Ученичката: Не!
Учителят: А е толкова просто! Толкова просто!Слушате ли ме госпожице?
Ученичката:Досаждате ми господине! Боли ме зъб!
Учителят: Да му се не види и зъбът! Слушате ли ме?
Ученичката: Да, да .. Добре .. Давайте.
Учителят: Това което отличава езиците един от друг от една страна е испанската в
женски род тяхната майка и от друга страна…
Ученичката: (с изкривено лице)Какво?
Учителят: Не ме прекъсвайте.Започвате да ме ядосвате!Няма да отговарям за
действията си! И така, съществуват все пак няколко случая при които думите в
различните езици са различни:Новоиспанският израз прочут в Мадрид:Моята родина е
Новоиспания, на италиански става-Моята родина е…?
Ученичката: Новоиспания.
Учителят: Не!Италия. А как ще бъде Италия на френски?
Ученичката: Боли ме зъб!
Учителят: Франция!Моята родина е Франция. А франция на ориенталски? Ориент!
Моята родина е Ориентът.И така нататък.
Ученичката: Добре, добре ! Боли ме…
Учителят:Зъб! Зъб! Зъб!... Ще взема да го изтръгна този зъб!
Ученичката: Ох, зъбът ми…
Учителят: Млък! Или ви счупвам черепа!
Ученичката: Само опитайте! Нахалник!(учителят и извива ръката)Ой!
Учителят: Дръжте се както трябва ! И нито дума!
Ученичката: (хленчи)Боли ме зъб…
Учителят: Най-парадоксалното е че един куп хора, които нямат никакво образование,
говорят на различни езици…Чувате ли ме? Какво казах?
Ученичката: …говорят на различни езици! Какво казах!
Учителят: Имате късмет вие!...Хората от народа говорят испански, примесен с
новоиспански думи, които те не отличават, и си мислят, че говорят латински…
Разбирате ли?
Ученичката: Да! Да! Да! Какво искате повече?...
Учителят: Ще се опитам да ви обясня всички преводи на думата нож.
Ученичката: Както искате…В края на краищата…
Учителят: Мари! Мари! Мари! Няма я… Мари! Мари!(излиза, ученичето остава само,
погледът и е празен, видът затъпял)
Учителят: (вика с креслив глас отвън) Мари! Какво означава това? Защо не идвате!
Когато ви викам трябва да се явявате веднага!(влиза и зад него прислугата)Аз
командвам тук, чувате ли?(сочи ученичката)Тази тук нищо не разбира.Не разбира!
Прислужницата: Успокойте се господине. Внимавайте за края! Много лошо ще стане,
ако продължавате така.
Учителят: Ще успея да спра навреме.
Прислужницата: Ще видим!Всеки път така казвате!
Ученичката: Боли ме зъб.
Прислужницата: Ето виждате ли започва, това е първия признак!
Учителят: Какъв признак? Обяснете! Какво искате да кажете?
Ученичката: Да, какво искате да кажете?Боли ме зъб.
Прислужницата: Последният признак!Големият признак!
Учителят: Глупости! Глупости! Глупости! (Мари понечва да си тръгне)Тук стойте!
Извиках ви за да ми донесете испанския новоиспанския португалския френски
ориенталския румънския сарданапалския латинския и испанския нож.
Прислужницата: Не разчитайте на мен!(излиза)
Учителят: (понечва да протестира, после се въздържа, малко объркан изведнъж се
сеща)А! (отива бързо до едно чекмедже взима един голям нож може видим или невидим
и го размахва радостно)Ето един. Той ще е достатъчен за да произнесете нож на всички
езици.
Ученичката: Боли ме зъб.
Учителят: (почти пее в речетатив)Кажете сега нож, нож, нож. И гледайте внимателно.
Ученичката: Това на какъв е? На френски, италиански или латински?
Учителят: Няма значение…това да не ви интересува. Кажете нъ.
Ученичката: Нъ.
Учителят: ож…Погледнете(размахва ножа пред лицето й)
Ученичката: ож…
Учителят: Отново…Гледайте…
Ученичката: А, не ! Стига вече! Омръзна ми! И освен това ме боли зъб, болят ме
краката, боли ме главата…
Учителят: (скандира) Нож…Погледнете…Нож…Погледнете…Нож… Погледнете…
Ученичката: От вас ме заболяха и ушите! Ама един глас имате! Ужасно е писклив!
Учителят: Кажете нож… нъ..о..жъ..
Ученичката: Не! Болят ме ушите! Всичко ме боли…
Учителят: Ще ги откъсна тези уши, така няма да те болят, момиченце!
Ученичката: Ох, причинявате ми болка…
Учителят: Погледнете, хайде бързо повтаряйте: нож
Ученичката: Е щом искате…нож…нож(за миг си връща здравия разум с ирония) Това
да не е новоиспански?
Учителят: Какво са тия излишни въпроси? какво си позволявате?
Ученичката: (все по-изморена разплакана отчаяна едновременно заразена от екстаза на
учителя и озлобена)А!
Учителят: Повторете, гледайте!(повтаря като тик-так) Нож-нож, нож-нож, нож-нож,
нож-нож..
Ученичката: Ох, боли ме… главата ми…(докосва с ръка частите на тялото които
изброява сякаш ги гали) Очите ми…
Учителят: (повтаря) Нож-нож… Нож-нож…Повтаряйте, повтаряйте: нож-нож..
Ученичката: Боли ме…гърлото ми..нож…раменете ми…гърдите ми…нож..
Учителят: … Нож-нож..
Ученичката: Кръстът ми..нож..бедрата ми..нож..нож
Учителят: Произнасяйте добре..нож..нож..нож..
Ученичката: Нож… шията ми…
Учителят: Нож…Нож…нож…
Ученичката: Нож..раменете ми..ръцете ми..гърдите ми..кръстът ми .. нож ..
Учителят: Точно така..Сега вече произнасяте добре..
Ученичката: Нож… гърдите ми..коремът ми..
Учителят: (промяна в гласа) …ножът убива..!
Ученичката: (с немощен глас) Да, да… Ножът убива?
Учителят: (убива я със зрелищен замах на ножа) Аааа! На ти!
(Ученичката също извика АААА, тя пада на стола който сякаш по случайност е до
прозореца.После двамата извикват ААА)
Учителят: (задъхан, едва разбираемо казва) Мръсница…Добре стана…Хубаво ми е…
Ах, колко се уморих едва дишам…оооох!(сяда на един стол, започва да се успокоява,
след това вижда ножа в ръката си и момичето и сякаш се събужда от сън, обзет от
паника) Какво направих!Какво ще стане с мен сега!Как ще се оправя!Олеле!Нещастие!
Госпожице, госпожице, госпожице!Хайде!Урокът свърши!Можете да си вървите! О, тя е
мъртва… Мъртва.. Аз с моя нож..Ужас! Мари! Мари! Мари! Мила моя елате Мари!О!
Не. не недейте…Сгреших…нямам нужда от вас Мари…Вече нямам нужда…
(Мари се приближава със строг вид без да казва нищо, само гледа трупа)
Учителят: (с все по-несигурен глас)Нямам нужда от вас Мари..
Прислужницата: (саркастично) Е какво доволен ли сте от ученичката си голяма полза
имаше тя от вашия урок нали ?
Учителят: (крие ножа зад гърба си) Да, урокът свърши… Но… тя… Тя е още тук… Не
иска да си тръгне…
Прислужницата: (грубо) Именно!..
Учителят: (треперейки) Не съм аз…Не съм аз… Мари…Не…
Прислужницата: А кой тогава? Кой? Аз ли?
Учителят: Не знам… може би…
Прислужницата: Или котката?
Учителят: Възможно е … не знам…
Прислужницата: И това е за четирийсети път днес.. Всеки ден едно и също!
Учителят: (раздразнен) Не съм виновен аз! Тя не искаше да учи!
Прислужницата: Лъжец!
Учителят: (приближава се тихо до прислужницата и крие ножа зад гърба си) Това не
ви интересува!(опитва се да я удари с ножа, но прислужницата го хваща в последния
момент за китката, и той изпуска ножа)Извинявайте!.
Прислужницата: (удря два силни и шумни плесника на учителя, той пада по задник на
пода и хленчи) Нещастен убиец!Мръсник!Отвратително човече! На мен ще посяга!Аз да
не съм ви някоя ученичка!(вдига го от земята, той се предпазва като децата от
удари)Хайде оставете ножа на мястото!(учителят го оставя на мястото и се връща)Нали
ви предупредих малко,че филологията води до престъплението…
Учителят: Казахте до най-кошмарното…
Прислужницата: То е все едно.
Учителят: Не съм разбрал добре! Мислех, че имате предвид до някакъв кошмарен сън..
Прислужницата: Лъжец! Стара лисица! Не на мен тия!
Учителят: (плаче) Не го направих нарочно, не исках да я убия!
Прислужницата: Поне сега съжалявате ли?
Учителят: Да, кълна ви се, Мари!
Прислужницата: Взе да ми става жал! Ще ви помогна!
Учителят: Да, Мари! Какво ще правим?
Прислужницата: Ще я погребем с другите 39.. Трябват ни 40 ковчега..Ще извикаме
катафалката и ще поръчаме венци..
Учителят: Но венците да не са много скъпи, тя не си плати урока.
Прислужницата: Не се тревожете. Хайде да я отнесем.
Учителят: Има опасност да ни пипнат..с 40 ковчега..хората ще се чудят и ще ни
попитат
Прислужницата: Недейте да го мислите толкова! Ще кажем че са празни. А и няма да
ни питат, те са свикнали.
Учителят: Благодаря ви, Мари!
Прислужницата: Хайде! Готов ли сте?
Учителят: Да, миличка Мари!(Учителят и прислужницата подхващат тялото на
момичето и го изнасят) Внимавайте да не я заболи!
(Сцената остава празна за малко , след което се чува звънец)
Прислужницата: Ей сега идвам!(звънене)Ей колко бърза пък тази!Чакайте де ! Идвам!
Добър ден госпожице!
Ученичката:Добър ден, госпожо. Вкъщи ли е господин учителят?
Прислужницата: За урок ли?
Ученичката: Да, госпожо.
Прислужницата: Чака ви. Седнете за малко. Ще отида да го повикам.
Ученичката: Благодаря, госпожо.