Nikola Tesla - Nikola Tesla - Avtobiografiya

НИ КО ЛА
ТЕСЛА
АВТОБИОГРАФИЯ
« II
“Интуицията е нещо отвъд обичайното знание!“

“My inventions: The Autobiography of Nikola Tesla”
е оригиналното заглавие на книгата с автентични
спомени, размисли и разкази на Никола Тесла,
компилирани и редактирани от Бен Джонсън.
Съдържанието е извлечено от поредицата статии,
които Тесла пише за списание
"Electrical Experimenter" през 1919 г.,
когато ученият е на 63 годишна възраст.
НИКОЛА ТЕСЛА
автобиография
превод
1Камен Банков
Ралица Благовеотова
Сосрия, 2017
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Бил е необикновен човек. На пактика той слага началото на електрифи
кацията в света. Именно той разработва системата на променливия
ток, създава мотори и високоволтови трансформатори, които са
в основата на световната индустрия. Благодарение на него са осве
тени нашите градове и села. Именно Тесла е истинският създател
на радиото, а не Маркони, нито Попов, които използват неговите раз
работки и патенти. Тесла създава първите радио управляеми меха
низми, открива принципите на роботехниката и двигателите със
слънчева енергия. Също и рентгена, електромера, километража,
луминесцентните лампи, електрическия часовник, приборите за
електротерапия... Списъкът може да продължи още дълго. Около
хиляда изобретения в различни области на науката и техниката!
Работата на много учени остарява още приживе, заради бързото раз
витие на науката и технологиите. Тесла е рядък пример за учен, чиито
разработки живеят в три века. Той предвижда как ще се развива наука
та. Наследството на Тесла от столетие подхранва учените от цял свят.
Строго погледнато негова е идеята за електронния микроскоп
и лазера, телевизора и мобилните телефони, интернет и много
друго, станало реалност едва в наше време.
Той винаги мисли глобално. И може би заради това го приемат за
свръхчовек. Блестящ събеседник, мек и скромен при общуване, той
говори свободно осем езика. Познавач е на музиката и поезията. В него
се усеща едновременно изтънченост и огромна вътрешна сила. От
19-годишен спи не повече от 2 часа на денонощие. И работи като луд.
"Напълно съм изтощен, но не мога да спра. Експериментите ми
са така важни, прекрасни и удивителни, че с труд се откъсвам
от тях, за да хапна. Ако опитам да заспя, мисля непрестанно за тях.
Предполагам, че ще продължа, докато не припадна."
Психичната енергия на Тесла е заплашителна. "Тя просто звънти, кожа
та ми настръхва", разказва писателят Джулиан Хоторн. "Той има очи на
ясновидец", твърдят често за Тесла. Близките му знаят, че действително
има дар да предсказва.
1890 г., Филаделфия: Тесла има лошо предчувствие, задържа почти на
сила приятелите си, не им дава да пътувате вечерния влак. И им спасява
живота! Влакът наистина катастрофира.
1912 г.: Уговаря Джон Пиърпонт Морган да се откаже да плава с "Ти-
таник". Морган, вярващ на интуицията му, се вслушва и връща билета
си. Джон Астор, друг спонсор и стар приятел на Тесла, пренебрегва
съвета му и загива!
По-късно предсказва, че Първата световна война ще продължи 4 годи
ни и ще свърши през декември 1918 г. Бърка само с 5-6 дни.
Предсказва също, че мирът ще продължи двайсет години, после
може да започне нова световна война. Но главното, поразяващо съвре
менниците, е колосалното количество оригинални идеи, които Тесла
генерира с лекота. И накрая - шокиращото му признание: "Не аз съм
авторът на тези идеи."
Днес учените проучват такива феномени и не ги смятат за нещо не
нормално. Това е особено, изменено състояние на съзнанието. Човек
с изменено състояние на съзнанието може да усеща и възприема това,
което се намира извън полезрението му. Да се пренася в други прос
транства, други епохи. Тоест няма никакви ограничения. Днес такива
състояния на съзнанието се регистрират много точно от приборите.
Виждаме на екрана, че възниква определена конфигурация, която нари
чаме "ос на свръхсъзнанието". Това е активация на предната част на дяс
ното полукълбо и задната част на лявото. При нормално състояние на
съзнанието се активира предната част на лявото и задната на дясното.
Той не използва математиката, както е прието днес. Не са му нужни
уравнения - той разбира същността на нещата. Същността, принципите
винаги са били по-важни за Тесла от детайлите. Точно тях осъзнава,
когато целенасочено потъва в изменено състояние на съзнанието. По
този начин, в изменено състояние на съзнанието, той може да получи
тези данни, които иначе са недостъпни. Това му позволява да открива
необичайни явления, предмети, да гледа на света от друг ъгъл в срав
нение с обикновените хора. Благодарение на това, че лесно минава от
повишено в нормално състояние, той може да зафиксира вижданото и
да го предаде на другите хора. Необясним е неговият източник на зна
ния за неизвестни, още неизследвани явления. Думи като "гениална ин
туиция" или "озарение" нищо не обясняват. Откъде Тесла е почерпил
идеите си? "Моят мозък е само приемник. В Космоса съществува
някакво ядро, откъдето черпим знания, сили, вдъхновение. Не
съм проникнал в тайните му, но знам, че то съществува."
- Из руския документален филм "Властелин мира
Никола Тесла" ("Властелинът на света Никола Тесла")
"Енергията тече около нас. Трябва само да се намери начин тя ди

ректно да се употреби." През 1931 г. 75-годишният Тесла потвърдил
правотата на тези си думи. Провел експеримент, който и до днес никой
не е успял да повтори. Вместо бензиновия двигател той поставил в ав
томобил електромотори, които се захранвали от някаква малка кутия.
Цяла седмица автомобилът се движил с висока скорост, а на въпросът
откъде се взима енергията, Тесла обяснявал, че тя е около нас. Вестни
ците отново започнали да пишат за магия, за връзки на изобретателя с
дявола и други подобни. Оскърбен, ученият свалил и унищожил апара
та. Принципът на неговото действие така и останало в тайна.
- Из руския документален филм "Никола Тесла - человек
из будещего" ("Никола Тесла - човек от бъдещето")
I.
МОИТЕ РАННИ ГОДИНИ
Jpospecbin на ч о в е ч е с т в о т о е жизнено обусловен

о т незовия и зобретател ски дух. И новациите са най-
важ ният продукт на творческия ни ум. Крайната и,ел
е пълното зосподство на ума над материалния с в я т -
впрягането на природните сили в услуза на човешки
т е нужди. Това е т р у д н а т а задача на и зобретател я,
к о й т о ч е с т о оста в а неразбран и непочетен. Но т о й
намира п р едостатъ чн а компенсация в п р и я т н о т о
ч у в ств о да упражнява св ои те възм ож ности и да знае,
че е ч а с т о т изключително привилегирования кръз
хора, без к о и т о р од ъ т ни отдавна би отм р я л в горчи
в а та б и т к а с безж ал остн и те природни стихии.
Що се отн а ся до мен, аз отдавн а съм преизпълнен с
т а з и върховна р а д ост - дотолкова, че години наред
ж и в о т ъ т ми, би могло да се каже, е п о ч т и нестихващ
възторг. Възприеман съм к а т о изключителен р а бото-
холик и вероятно е така, ако м исловната дей н ост се
с ч и т а за т р у д , т ъ й к а т о й посвещавам п о ч т и ц ялото
си съзнателно време. Но ако за р а б о та се възприема из
вършването на определена дей н ост в определен срок,
според определени правила, т о тога в а аз вероятно съм
най-големият лентяй. Всяко усилие, вършено под на
т и ск , изисква ж ер тв а на жизнена енергия. Аз никога
не съм плащал такава цена. Н апротив, процъф тявах
чрез разгръщане на мисловния си потенциал.
В о п и т а си да направя една последователна и правдива
равносм етка на д е й н о с т т а си чрез т а з и поредица о т
с т а т и и , к о и т о ще бъдат представени с п о м о щ та на
р ед а к тор и те о т Electrical Experimenter и са насочени
главно към м ладите ч и та тел и , съм длъжен, макар
и н еохотн о, да се спра на впечатленията о т св о я та
8 НИКОЛА ТЕСЛА: автобиографични бележки
м ладост, к а к то и на о б с т о я т е л с т в а и събития, изиз-

рали ключова роля в определянето на п ъ т я ми.
П ървите ни пориви са ч и с т о и н сти н к ти вн и , спон
та н н и прояви на живо и необуздано въображение. С из
р а ст в а н е т о ни, разум ът постепен н о взема връх и ние
ставам.е все по-орзанизирани и планомерни. Но т е з и
ранни импулси, въпреки че не са непосредствено про
дуктивни, са едно о т най-важ ните неща в ж и в о та ни и
м о з а т да зададат п осок ата на изялата ни съдба. Нещо
повече - сеза имам. ч у в с т в о т о , че ако се бях опитвал
да зи осъзная и култивирам, вм есто да зи подтискам.,
бих мозъл да дам. мнозо повече о т себе си на света. Но
преди да дости гна пълнолетие аз нямах представа, че
съм и зобр етател .
П ричините са мнозо. На първо м я с т о имах по-золям.
б р а т, к о й т о бе изключително надарен. Той бе един о т
онези редки феномени на гениалност, за к о и т о наука
т а все още няма, обяснение. Н еговата преждевременна
кончина оста в и р од и тел и те ми неутеш ими. Имахме
кон, к о й т о ни бе подарен о т близък семеен приятел.
Това бе едно великолепно ж и в отн о; арабска порода,
с п о ч т и човешка и н т е л и ге н т н о ст , за к о е т о ц я л ото
сем ей ство се грижеше, а веднъж спаси баща ми при за
бележителни о б с т о я т е л с т в а . Баща м и беше извикан
една зимна нощ за спешна служба и д ок ато прекосявал
планината, гъмжаща о т въли,и, к о н я т се подплашил
и побягнал, хвърляйки го о т седлото. Прибра се у дома
продран и изтощ ен, но след к а т о бе вдигнал тр евога
т а , изчезна о т н о в о в н ощ та, връщайки се на злопо
л учн ото м я с т о , и преди сп аси тел н и я т екип да се бе
отдалечил особено о т нас, бащ ами ги пресрещнал - до
шъл в съзнание и яхнал коня отн о в о , без да осъзнава,
че са минали часове, д окато е лежал в снега. Същият
кон бе причината за нараняванията, о т к о и т о б р а т
м и почина. Бях свидетел на тр а ги ч н а та сцена и въп
реки, че о т т о г а в а се изнизаха п е т д е с е т и ш е с т годи
ни, к а р т и н и т е о т случката не са загубили я р к о с т т а
I. м о и т е р а н н и з о д и н и 9
си. Споменът за незобите постиж ен и я и възможнос

т и прави всяко м ое усилие да иззлежда жалко при срав
нение.
Всичко похвално, к о е т о м ож ех и успявах да напра
вя, само засилваше ч у в с т в о т о за неизмерима зазуба у
м о и т е родители. Така израснах с неувереност в себе
си и липса на самочувствие. Но все пак далеч не ме
см я та ха за злупак, ако съдя по един инцидент, к о й т о
се е запечатал ярко в съзнанието ми. Един ден зрупа
общински съветници минаха по улицата, където си
играехме с няколко м ом ч ета . Н ай-възрастният о т
т е з и многоуважавани господа, заможен гражданин, се
поспря за да дари на всеки о т нас по сребърен петак.
К озато дойде и м о я т ред, т о й изведнъж се спря и ми
нареди: “Погледни ме в о ч и т е .” Срещнах погледа му,
ръ ката м и се протезна, за да приеме ц ен н ата придо
бивка, козато, за м оя изненада, т о й отсече: “Не, няма
да стане. Ти няма да получиш нищо о т мен - твърде
си умен.” Разказваше се една забавна и стор и я за мен.
Имах две възрастни лели, д о ст а сбръчкани, а на една
т а о т т я х два зъба се показваха к а т о слонски бивни и
всеки п ъ т , к озато понечеше да м е целуне, се забиваха
в бузата ми. Нищо не би могло да м е изплаши повече
о т п ер сп ек ти вата да бъда хва н ат в прегръдката на
те зи , кол кото любящи, тол кова и непривлекателни
роднини. Случи се веднъж, д окато бях в ск у т а на май
ка ми, да ме п о п и т а т коя о т д вете е по-хубава. След
об стой н о разглеждане на л ицата им, отговори х дъл
бокомислено, посочвайки едната о т двете: “Тази т у к е
по-малко грозна о т другата!”
И така, о т малък бях определен за поприщ ето на све
щеник и м исъл та за т о в а непрекъснато ме гнетеше.
Исках да уча за инженер, но баща ми бе непреклонен.
Той бе син на офицер, служил в арм и ята на Наполеон, и
подобно на своя б р а т, професор по м а т е м а т и к а в пре
сти ж н о учреждение, бе получил военно образование,
но, чудно защо, по-късно се бе насочил към духовен-
сшвошо, където намерил св оя та реализация и високо

общ ествено положение. Той бе мнозо ерудиран човек,
и сти н ски самороден философ, п о е т и писател, а за не-
зови те проповеди се говореше, че са не по-малко наси
т е н и с красноречие о т т е з и на Авраам а Санкта-Кла-
ра. Имаше феноменална п а м е т и ч е с т о рецитираше
дословно пасажи о т произведения на различни езици.
Понякога се шегуваше, че ако някои о т с в е т о в н и т е
класики бъдат изгубени, т о й ще мож е да зи върне към
ж и в от. С ти л ъ т м у на писане бе забележителен. Ни
жеше изреченията си кратки и ст е г н а т и , изпълнени
с д у х о в и т о с т и сатира. Ш егов и ти те бележки, к о и т о
правеше, бяха винаги ексцентрични и с отл и чи телн а
характеристика. Само за илюстрация мога да спомена
някой-друг пример. Сред пом ощ ниците във ф ер м ата
ни имаше един кривоглед мъж на име Майн. Един ден
т о й сечеше дърва. При пореден замах с брадвата, баща
ми, к о й т о беше застанал наблизо, се сепна и възклик
на предупредително: “За Боза, Майн, не замахвай към
каквото виждаш, а се цели в как вото имаш намере
ние да удариш!” При друг случай бе взел на разходка с
ф а й тон свой приятел, к о й т о най-небрежно оставил
скъ п ото си кожено палто да се тъ р к а в колелата на
возилото. Баща м и м у обърнал внимание на т о в а
с дум ите: “Издърпай си дрехата вътре, съсипваш ми
колелото!” Имаше с т р а н н а т а привичка да си говори
сам и ч е с т о човек можеше да зо види как води оживен
разговор, п отоп ен в разпалена полемика, преправяйки
гласа си. Случаен слушател би могъл да се закълне, че е
имало няколко човека на м я с т о т о .
Въпреки, че к озато ста н е на въпрос за каквато и да е
и з о б р е т а т е л н о ст о т м оя страна, тр я б в а да я о тд а м
на влиянието на м о я т а майка, т о обучението, на кое
т о т о й ме подлагаше, т р я б в а да е дало своя п ол ож и те
лен принос. То включваше всякакъв с о р т упражнения
к а т о о т г а т в а н е м и сл и те на другия, откриване на
н е д о ст а т ъ ц и т е в някаква форма или изказ, п ов та р я
не на дълзи изречения или извършване на изчисления

наум. Тези ежедневни урои,и имаха за и,ел да п од обря т
п а м е т т а и м исленето и най-вече да развият к р и т и
чен у с е т у мен. Всичко т о в а без съмнение м и бе о т зо-
ляма полза.
Майка ми произхождаше о т една о т н а й -стар и те
фамилии в с т р а н а т а и род на и зобретател и. К акто
баща й, т а к а и дядо й са създали редица пособия за до
м а к и н с т в о т о , селското с т о п а н с т в о и прочие. Тя бе
н аи сти на изключителна жена с редки умения, кураж и
сила на духа, к о я т о безстраш но е посрещала бури те на
ж и в о т а и е преодоляла м н ож еств о т е ж к и ж итей ски
изпитания. К озато е била на 16 зодини см ъ р тон ос
на епидемия връхлита стр а н а та . Баща й е призован
да дава последно причастие на ум иращ ите и докато
незо зо няма, т я сама о т и в а да помаза на съседско се
м е й ств о, поразено о т злокобната болест. Всичките
п е ти м а членове на с е м е й ст в о т о се спом инават бързо
един след друз. Тя зи изкъпва, облича и полаза т е л а т а
им да лезнат, обграждайки зи с ц ветя , какъвто е бил
обичаят. К озато баща й се прибира, заварва всичко
з о т о в о за едно християнско погребение. Майка ми бе
и зоб р ета тел о т първа величина и вярвам, че би по
стигнала много, ако не бе останала т а к а встрани о т
модерния ж и в о т и н еговото изобилие о т възможнос
т и . Тя измисляше и конструираш е какви ли не посо
бия и джаджи и плетеш е прекрасни неща о т прежди,
к о и т о сама си предеше. Тя дори си сееше и отглеждаше
растения, о т к о и т о после си нищеше сама влакната.
Не се спираше о т ранни зори до късна вечер и повече-
т о о т облеклото ни и мебелировката в къщи бе нейно
дело. К озато преваляше ш е й се т т е , п р ъ с т и т е й все
още бяха т а к а чевръсти, че можеше да върже т р и
п ъ т и на възел мигла, образно казано.
Има и друза, при т о в а по-важна, причина за къ сн ото
м и пробуждане. К а то малък страдах о т необичайно се
т и в н о смущение, причинявано о т п оя вата на образи,
IS НИКОЛА ТЕСЛА: автобиографични бележки
ч е с т о придружавани о т силни проблясъци светлина,

к о и т о замъгляваха въ зп ри яти ето на реалните пред
м е т и и влияеха на м и сл и те и д е й ств и я та ми. Това
бяха картини или сцени, к о и т о съм виждал съвсем
реално, никоза измисляни о т мен неща. К озато някой
м и кажеше нещо, образът на предмета, к о й т о обрису
ваше, се случваше да изникне живо пред взора ми и по
някога бе трудн о да преценя дали н ещ ото е пипаемо
или не. Това ми причиняваше сериозен диском ф орт
и ч у в ств о на т р е в о ж н о с т . Никой о т хората, занима
ващи се с изучаването на психология или физиология,
до к о и т о съм се допитвал, досега не е успял да даде
задоволително обяснение на т о з и феномен. Изглежда
ше да е някакво уникално изключение, въпреки че аз
най-вероятно бях предразположен, т ъ й к а т о зная, че
б р а т ми преживяваше подобни смущения. Теорията,
к о я т о си изградих, е, че образите бяха р е з у л т а т на
рефлексия на мозъка върху оч н а та р ети н а под влия
ние на силна възбуда. Това със сигурност не бяха халю
цинации на болен и изтерзан ум, т ъ й к а т о в други о т
ношения си бях нормално и уравновесено дете. За да
получите представа за съ сто я н и е то ми, п р ед ста вете
си, че съм присъствал на погребение или друго подобно
стресиращ о събитие. След т о в а неизбежно, в покоя на
н ощ та, жива картина о т сцената се изпречва пред
погледа ми и не иска да изчезне, въпреки усилията
м и да я пропъдя. Понякога дори о ста в а да виси непод
вижно във въздуха, въпреки че прокарвам ръка през
нея. Ако м о е т о обяснение за т о в а явление е вярно, т о
принципно би трябвало да е възможно да се прожек
т и р а върху екран образа на какъвто и да е предм ет,
к о й т о си представим, и да го направим видим. Такъв
напредък би революционизирал човеш ките взаи м оот
ношения к а т о цяло. Убеден съм, че т о в а чудо мож е и
ще бъде осъщ ествено в и д н и те времена; бих добавил,
че съм вложил много мислене в изнамирането на реше
ние по т о з и въпрос.
За да се освободя о т т е з и измъчващи ме образи, о п и т

вах да концентрирам м исъл та си върху нещо друзо,
к о е т о съм виждал, и по т о з и начин ч е с т о успявах за
и звестн о време да туш и рам виденията, но за ц елта
трябваш е да призовавам непрекъснато нови обра
зи. Не минаваше мнозо време, преди да устан овя, че
съм изчерпал всичко, к о е т о имах к а т о натрупани
впечатления до м ом ен та; “к и н ол ен та та ” се завърта
ше бързо, защ ото бях виждал мнозо малко о т св е т а
- п р е д м е ти т е у дома и близката околност. К озато за
в тор и или т р е т и п ъ т превъртах даден м ентален об
раз, за да прозоня виденията, силата на противодей
с т в и е т о отслабваше. Тозава и н сти н к т и в н о тръзвах
на п ъ теш естви я извън пределите на своя малък с в я т
и започвах да виждам нови картини. В началото бяха
см ъ тн и и неясни и се разтапяха във въздуха при о п и т
да се концентрирам върху т я х , но скоро съумях да зи
фиксирам; започнаха да с т а в а т все no-трайни и опре
делени, докато накрая придобиха к о н к р е т н о с т т а на
реални обекти . Скоро откри х, че се ч увства м най-до
бре ако п р о ст о следвам к а р ти н и те . Получавах нови
впечатления през ц ял ото време и т а к а започнах да
п ъ теш еств а м в ума си. Всяка нощ (а понякога и де
нем), к озато бях сам, потеглях на св о и те п ъ т е ш е с т
вия. Виждах нови м е ст а , градове и държави, пълни с
ж и в о т ; срещах се с хора, създавах п р и я тел ств а и по
зн анства и, кол кото и невероятно да звучи, ф а к т е,
че т е ми ставаха също тол кова скъпи, к ол кото т е з и
о т и сти нски я ж и в о т и бяха ни й о т а по-малко реалис
т и ч н и в св о е то проявление.
Правех т о в а п остоя н н о докъм 1 7 -т а т а си година,
к оза то м исъл та ми се насочи сериозно към изобре
т а т е л с т в о т о . Тогава за свое удоволствие откри х,
че мога да визуализирам ж еланото с изключителна
лекота. Нямах нужда о т модели, чер теж и или експе
рим енти. Можех да си представя всички т я х сякаш са
истински. По т о з и начин несъзнателно съм развивал
онова, к о е т о мога да нарека нов м е т о д за материали

зиране на творчески концепции и идеи, к о й т о е напъл
но противополож ен на ч и с т о експерименталния и по
мое мнение е далеч по-бърз и ефективен. В м ом ен та,
в к о й т о някой създаде приспособление, за да провери
на п рактика някоя сурова идея, бива неизбежно поглъ
щан о т д етай л и те и д е ф е к т и т е на у с т р о й с т в о т о .
П отапяйки се в процеса по усъвършенстване и рекон
струиране, силата на кон ц ентрац и ята намалява и се
зуби връзката с лежащия в осн овата злавен принцип.
Р езул та ти м о з а т да бъдат п о сти гн а т и , но винаги за
см ет к а на к а ч е ст в о т о .
М оя т м е т о д е различен. Не бързам да се впускам в реал
н а т а работа. К озато ме осени идея, започвам веднага
д а я разгръщам в съзнанието си. Променям к он стр ук
ц и ята, правя подобрения и привеждам у с т р о й с т в о т о
в действие само в ума си. За мен е абсолю тно без зна
чение дали ще задвижа т у р б и н а т а във въображение
т о си или ще я т е с т в а м в м о я т а работилница. Мога
да забележа дори к огато леко й е нарушен баланса.
Изобщо няма никаква разлика, р е з у л т а т и т е са едни
и същи. По т о з и начин съм в състояние бързо да раз
вия и усъвърш енствам една концепция без да докосвам
нищо. К огато сти гн а до т а м , че съм о т м е т н а л всяко
възможно усъвършенстване и не виждам деф екти ни
къде, тога в а пристъпвам към реализирането на т о з и
краен пр одукт на ума си. У с т р о й с т в о т о м и неизмен
но р а б оти к а к то съм си представял, че би трябвало,
и експ ери м ен тъ т п р оти ч а т о ч н о к а к то съм го пла
нирал. За двайсет години практика не съм имал н и т о
едно изключение. И защо да бъде другояче? Инженер
с т в о т о , било т о в е л е к тр и ч е ств о т о или механиката,
дава недвусмислени резул тати . Едва ли има предм ет,
к о й т о да не м ож е да бъде разгледан м а тем а ти ч еск и
и е ф е к т и т е изчислени, или р е з у л т а т и т е предвари
тел н о определени на базата на възм ож ните т е о р е
ти ческ и и практически данни. Да се пристъпва към
материализиране на сурова идея, к а к то обичайно се

прави, е, смея да твърдя, нищо повече о т разхищаване
на енерзия, средства и време.
М оя та злочестина о т ранните м и зодини има обаче
и една друза компенсация. П о ст о я н н о т о ум ствен о
напрягане разви въ зм ож н ости те м и за обективно из
следваме и м и помогна да отк р и я една особено важна
исти на. Бях забелязал, че п оя ва та на образите бе ви
наги предш ествала о т дей стви тел н о наблюдение на
сц ен и те при странни и к а т о цяло твърде необичай
ни о б с т о я т е л с т в а . Така, че бях т л а с н а т при всеки
отделен случай да откри вам първоначалния импулс.
Не след дълго процесът се а в том а ти зи р а и придобих
изклю чителната сп особн ост да свързвам причина и
следствие. Скоро, за своя изненада, отк ри х, че всяка
пораждаща се у мен мисъл бе предизвикана о т външно
впечатление. Не само т о в а , но и всяко мое действие
бе породено по подобен начин. С течен и е на врем ето
ст а н а напълно очевидно за мен, че съм п р о ст о един
а в т о м а т , надарен с в ъ зм о ж н о стта да се движи, да
реагира на сети вн и стим ули и да мисли и действа съ
образно т я х . П рактически ят израз на т о в а м ое осъ
знаване бе и з к у с т в о т о на т е л е а в т о м а т и к а т а 1, к о е т о
досега носих у себе си в незавършен вид. С к р и ти те
м у възм ож ности обаче в крайна см е т к а ще бъдат
демонстрирани. О т зодини обмислям създаването на
самоконтролиращи се а в т о м а т и и вярвам, че м о г а т
да бъдат създадени механизми, к о и т о д е й с т в а т т а к а
сякаш п р и теж а в а т разсъдък, в ограничена степен , и
к о и т о ще предизвикат революция в редица и н дустри
ални и комерчески сфери.
Бях около 12 годишен, к ога то за първи п ъ т успях да
изгоня образ о т полезрението си с волево усилие, но
никога не съм имал какъвто и да е к он тр ол над бли-
к о в ете светлина, за к о и т о споменах. Те бяха м ож е би
н а й -стр ан н ото м и и необяснимо преживяване. Обик
новено се появяваха, к ога то попаднех в стресиращ а
1Телеавтоматика - радиоуправление; виж глава Vl-та. - Б. прев.
или плашеща ситуация или к озато бях силно превъз-

буден. В някои случаи виждах целия въздух наоколо
изпълнен с езиците на жив пламък. Тяхната сила
и я р к о ст вм есто да се стоп я в а с врем ето само на
растваш е и к а т о че ли явлението дости зн а предела
си, к озато бях на около 25 зодини. През 1883 з., д окато
бях в Париж, виден френски индустриалец ми изпра
т и покана за ловна зонка, к о я т о приех. Дълго време
не се бях откъсвал о т ф абриката и свеж и я т въздух
имаше чудесен освеж ителен еф ек т. На връщане към
града същ ата нощ ме връхлетя усещ ането, че главата
м и е обхваната о т пламъци. Видях светлина, сякаш
концентрирала в себе си м иниатю рно слънце. Наложи
се да прекарали н о щ та в налагане на студен и компре
си върху измъчената м и глава. Най-сетне пламъците
налишляха к а т о сила и ч е с т о т а , но о т н е над т р и сед
мици, докато о т ш у м я т нацяло. К озато получих нова
покана за лов, о т г о в о р ъ т м и бе категорично НЕ!
Тези светлинни явления все още ме спохож дат о т
време на време, к озато някоя нова идея отк р и е въз
м о ж н о с т и т е си пред мен, но т о в а вече не е т о л к о
ва вълнуващо, защ ото далеч не е т а к а интензивно.
К озато затворя очи, неизбежно съзирали най-напред
един тъм носин, еднороден фон, не много по-различен
о т н еб ето в ясна, но беззвездна нощ. В миг т о в а небе
оживява о т б езч ет блещукащи в зелено искрици, под
редени в няколко пл аста и устрем ен и към мен. Тогава
отд я сн о се появяват две красиви формации о т успо
редни, гъ сто разположени линии, пресичащи се под
прав ъгъл, шахлиатно, оц ветени във всевъзможни крас
ки, с преобладаване на жълшю-зеленото и з л т т н о т о .
Веднага след т о в а л иниите с т а в а т по-ярки и ц я л ото
бива нашарено о т обилто разпръснати блещукащи
точ и ц и светлина. К а р ти н а та се м е с т и бавно пред
взора и след около десетина секунди изчезва наляво,
оставяйки след себе си д о ст а неприятна и ин ертн а
си вота, к о я т о бързо бива згьместена о т стелещ о се на
талази море о т облаци, опитващ и по подобен начин

да се в п л е т а т в живи форми. Л ю б о п и т н о т о е, че не
моза да проектирам форма в т а з и си вота, док ато не
бъде д о сти зн а та в т о р а т а фаза. Всеки п ъ т преди да
заспя, образ на човек или пр едм ет прелита пред по
гледа ми. Щ ом зи съзра знам, че съм на п ъ т да изпадна
в унес. О т с ъ с т в и е т о и о т к а з ъ т им да се п о я в я т е рав
носилно на безсънна нощ.
С теп ен та , до к о я т о р а зв и н тен ото въображение игра
еше роля в ранните ми дни, м ож е да бъде илю стрира
на с друго чуд ато преживяване. К акто п овеч ето деи,а
обичах да подскачам и развих н а тр а п ч и в о то желание
да се задържа някак си във въздуха. Веднъж о т плани
н и т е се изви силен вятър, добре обогатен с кислород,
к о й т о ме подхвана сякаш съм перце и в т о з и м о м е н т
м ож ех да скачам и да се нося из въздуха д о ст а дълго.
Усещ ането бе невероятно, а разочарованието силно,
к оза то впоследствие разсеях заблудата си.
През т о з и период успях да огранича м н ож еств о ст р а н
ни харесвания, нехаресвания и навици, някои о т кои
т о моза да проследя до външни влияния, док ато за дру
ги нямам обяснение. И зпитвах силно отвращ ение към
ж ен ски те обици, но други украшения, к а т о гривни на
пример, ми харесваха повече или по-малко според вида
си. При гледката на перли п о ч т и мож ех да припадна,
но бивах очарован о т блясъка на кристали или бижу
т а с о с т р и краища и равна повърхност. Не бих могъл
да докосна к оса та на друг човек, освен м ож е би при
п ер сп ек ти вата на насочен към мен п и ст о л е т . Можех
да изпадна в гърч, гледайки праскова, а парченце кам
фор някъде из къщ ата м и причиняваше о стъ р диском-
ф о р т . Дори и днес не остава м равнодушен към някои
о т т е з и разстройващ и пориви. К озато пусна малки
парченца ха р ти я в съд, пълен с някаква т е ч н о с т ,
винаги усещам особен, отблъскващ вкус в у с т а т а си.
Броях крачките си д окато се разхождах и изчислявах
к у б а ту р а та на сапунерките, чаш и те за кафе или на
храната си - в противен случай не м ож ех да й се на

сладя. Всички повтарящ и се действия или операции,
к о и т о извършвах, трябваш е да се делят на т р и и ако
изтървях р и тъ м а се ч увствах длъжен да п овтарям
о т н о в о и о тн ов о, дори д ам и отнем аш е часове.
До осем зодишна възраст бях слаб и нерешителен по
характер. Нямах н и т о куража, н и т о силата да фор
мирам твърди убеждения. Ч у в ст в а т а м и се надизаха
на вълни, к о и т о бушуваха и се м я т а х а непрестанно
о т една крайност в друза. Ж еланията ми бяха всепоз-
лъщащи и се множаха к а т о злави на хидра. Измъчвах
се о т мисли за болката в ж и в о та и с м ъ р т т а и о т
религиозен страх. Бях закърмен със суеверия и жи
веех под п о с т о я н н а т а узроза о т зли духове, призра
ци, чудовища и друзи н еч и сти сили на тъ м н и н а та .
И тозав а изведнъж настъпи пълна промяна, к о я т о
промени коренно ц ял ото ми съществуване. О т всич
ко най-мнозо обичах книгите. Баща ми имаше бога та
библиотека и винаги, к ога то имах възм ож ност, се
стр ем я х да у тол я ж аж дата си за четен е. Той не ми
разрешаваше и можеше да изпадне в я р о с т ако м е хва
не в действие. Изпокри всички свещи щом разбра, че
ч е т а нощем тай н о. Не искаше да си развалям очи те.
Но аз се снабдявах с лой, правех си ф и ти л и отливах
пръчици в тенекиени формички, т а к а че всяка нощ
мож ех да надкрача пречки и забрани, ч е с т о четей ки
до зори, докато всички останали спяха и майка ми
не започнеше тр у д оем к и те си ежедневни занимания.
Веднъж попаднах на новелата Абафи (С инът на Аба) -
сръбски превод на добре познатия унгарски писател
Джосика. Тази т в о р б а някак откл ю чи спящ и те у мен
волеви сили и започнах да се упражнявам в самокон
трол . Първоначално р е ш и т е л н о ст т а ми се изпарява
ше к а т о априлски сняг, но скоро преодолях с л а б о с т т а
си и познах удоволствие, каквото никога дотогава
не бях изпитвал - т о в а да съм в състояние да мисля и
действам сам остоятел н о. С течен и е на врем ето т о в а
енергично м ентално занимание ста н а Втора природа

за мен. В са м о то начало желанията м и трябваш е да
бъ дат смекчавани, но постепенно желание и воля за
почнаха да се сливат. След зодини на подобно само-
дисциплиниране овладях до такава степ ен себе си,
че мож ех да си израя със с т р а с т и , к о и т о биха били
разрушителни дори за мнозо силни хора. В една опре
делена възраст бях обхванат о т с т р а с т т а по хазар
т а , к о е т о силно разтревож и р од и тел и те ми. Да се
п о т о п я в изра на к а р ти за мен бе кви н тесен ц и я та
на насладата. Баща м и водеше ж и в о т за пример и не
можеше да толерира безсмисленото пилеене на време и
пари, на к о е т о се бях отдал. Имах твърди убеждения,
но не виждах надалеч. Казвах му: “Моза да спра, к озато
си поискам, но стр у в а ли си да се отказвам о т онова,
к о е т о ще ми донесат райските наслади?” Той ч е с т о
намираше повод да даде отдуш ник на знева и презре
н и е то си, но майка м и реагираше различно. Тя добре
разбираше човеш ката природа и знаеше, че нечие спа
сение м ож е да дойде единствено чрез л ичните усилия
на човека. Помня един следобед, к озато бях проиграл
всичко, к о е т о имах, и въпреки всичко о т н о в о м е т е г
леше към играта. Тя дойде при мен с пачка бан кн оти
и м и каза: “Върви и се забавлявай. К олкото по-скоро
проиграеш всичко, к о е т о имаме, тол кова по-добре.
Знам, че ще го преодолееш.” Беше права. Превъзмогнах
т а з и си с т р а с т нам ига и ед и н ствен ото, за к о е т о съ
жалявах, бе, че не е поне с т о т и н а п ъ т и по-силна. Аз
не само я покорих, а я изтръгнах о т сърцето си, т а к а
че да не оста н е дори следа о т желанието. О т т о з и
м о м е н т насам съм тол кова безразличен към всякакъв
вид хазартни игри, кол кото към колекционирането на
зъби да речем.
През друг период започнах да пуша прекомерно, за
страш авайки здравето си. Тогава въ тр еш н ата м и воля
о т н о в о се прояви и не само спрях, но и всякаква склон
н о с т в т а з и насока бе напълно изкоренена. Преди д о ст а
2. НИКОЛА ТЕСЛА: ав т о б и о г р а ф и ч н и бележки
SO НИКОЛА ТЕСЛА: абтобиозрафични бележки
време страдах о т сърдечни проблеми, д ок ато не о т

крих, че причината се крие в невинната чаша кафе,
к о я т о пиех всяка сутрин. П реустанових т о з и навик
о т раз, въпреки че, да си призная, не м и бе никак лес
но. По същия начин изследвах и обуздавах какви ли не
свои навири и увлечения, к а т о не само опазвах себе
си, но и извличах озромно ч у в ств о на задоволство о т
нещ ата, к о и т о п овеч ето хора биха определили к а т о
лишение и ж ертва.
След к а т о приключих с учени ето в Политехническия
и н с т и т у т и У н и верси тета, преживях пълен нервен
срив и д окато се възстановявах бях свидетел на най-
разнообразни феномени - странни и невероятни.
II.
ПЪРВИТЕ МИ СТЪПКИ
КАТО ИЗОБРЕТАТЕЛ
се спра кратко на т е з и необичайни преживя

вания, с озлед на евентуалния интерес, к о й т о биха
събудили у с т у д е н т и т е по психолозия и физиология,
също к а к то и поради ф акта, че т о з и период на агония
имаше силно отраж ение върху м е н т а л н о т о м и разви
т и е и последващи начинания. Но е крайно належащо
първо да съотнеса предш естващ ите зи о б с т о я т е л
с т в а и условия, където би мозло да бъде о т к р и т о и
ч а с т и ч н о т о им обяснение.
Още о т д е т с т в о т о бях принуден да фокусирам внима
ние върху себе си. Това м и причини золямо страдание,
но, о т позицията на текущ ия ми светоглед, осъзна
вам, че е било прикрита благословия - т о ме научи
да оценям неоценимата с т о й н о с т на самоанализа
в надграждането на жизнения цикъл и к а т о и н стр у
м е н т на успеха. Н а т и ск ъ т на п о д е т о т о занимание и
непрекъ снатият п о т о к о т впечатления, вливащ се в
ума ни през всичките врати на познанието, п равят
м одер н ото съществуване рисковано по редица начи
ни. П овечето хора са тол кова погълнати о т съзерца
н и е то на заобикалящия зи св я т , че напълно забравят
процесите, к о и т о п р о т и ч а т в са м и те т я х .
Именно т о в а е осн овн ата причина, в к о я т о се корени
преждевременната см ъ р т на милиони. Дори онези, ко
и т о упраж няват б д и т е л н о с т т а си, допускат ч е с т а
т а грешка да избягват въображаемите и да пренебрег
в а т реалните заплахи. А о т н а с я щ о т о се до конкретен
индивид важи, в по-золяма или по-малка степен , за хо
р а т а к а т о цяло. Нека зо илюстрираме със сухия режим
ss
6 САЩ. Драстична, ако не и п р оти в ок он сти ту ц и он н а
мярка в м о м е н т а се въвежда из цялата стран а с и,ел
озраничаване на консумацията на алкохол, док ато в
съ щ ото време е всеизвестен ф а к т, че к аф ето, ч а я т,
т ю т ю н ъ т , дъвката и ред друзи сти м ул ан ти , разпро
странявани свободно дори сред подрастващ ите, на
н а ся т далеч по-значими щ е т и върху нацията, ако се
съди по броя на поддаващите се.
През с т у д е н т с к и т е си зодини във Виена, ц а р с т в о т о
на л ю би тел и те на кафе, преглеждах публикуваните
некролози и установих, че с м ъ р т т а , предизвикана
о т сърдечни проблеми, понякога д ости га 60-70% о т
общия брой. Сходни наблюдения вероятно м о г а т да
бъдат проведени в градовете, където консумацията
на (черен) чай е прекомерна. Тези вкусни напитки
о т к л ю ч в а т свръх-възбуда и постепен н о и з т о щ а в а т
дели катните влгжна на мозъка. Те също т а к а нару
ш а ват сериозно артериалната циркулация, затов а
тр я б в а да им се наслаждаваме още по-пестеливо, т ъ й
к а т о вредните им влияния се проявяват бавно и не
уловимо. Т ю т ю н ъ т , о т друга страна, бл агопри ятства
л ек ото и п р и ятн о мислене и редуцира необходим ото
ниво на енергия и концентрация, к о е т о и н т е л е к т ъ т
по начало изисква. Д ъвката помаза за кратко, но ско
ро изцежда ж л ези ста та си стем а и нанася непоправи
м а щ ета , да не говорим за погнусата, к о я т о създава.
Алкохолът в малки количества е отличен тон и к , но
ста в а токси чен в по-золеми, без значение дали се при
ема под ф ор м а та на уиски или се генерира о т захарта
в стом аха. Не бива обаче да се пренебрегва, че всичко,
к о е т о посочихме, подпомага природата в нейната
елиминационна дей н ост чрез суровия й , но справедлив
закон за оцеляване на най-приспособените. Плам.енни-
т е реф орм атори не бива да забравят и безкрайната
перверзия на човешкия род, к о е т о прави безразлична
т а политика в с т и л “лесе-фер” далеч по-предпочита
на о т силово налож ените ограничения.
S3
И ст и н а т а е, че имаме нужда о т сти м ул ан ти , за да

се представим възможно най-пълноценно при съвре
м ен н и те условия на ж и в о т и че тр я б в а да следваме
принцип на ум ерен ост и кон тр ол върху н аш ите апе
т и т и и влечения във всеки един аспект. Именно т о в а
правя аз в продължение на много зодини, поддържайки
по т о з и начин т я л о т о младо и разсъдъкът бистър.
Въздържанието не винаги ми се е нравило, но намирам,
п р едостатъ чн а награда в п р и я т н и т е изживявания,
к о и т о сеза м и се случват. С надеждата, че ид,е убедя
някозо в м о и т е ръководни принципи и убеждения, ще
припомня едно-две.
Наскоро се прибирах към хотел а си. Бе ледено студена
нощ, п о в ъ р х н о стта бе хлъзгава, а н и т о едно та к си не
се мяркаше. На половин пресечка зад мен вървеше друз
човек, очевидно също тол кова устрем ен да нам.ери
подслон. Внезапно краката м и се оказаха във въздуха.
В същия миз през ума ми премина светкавица, нервро-
н и т е откликнаха, м ускулите се изопнаха, завъртях се
на 180 градуса и се приземих на ръце. Продължих да въ
рвя сякаш нищо не се е случило, тога ва н е п о зн а ти я т
ме настигна. “На колко години с т е ? ” - п оп и та, докато
внимателно м е изучаваше с поглед. “0, на около 59”
- отвърнах аз. “Защо п и т а т е ? ” ... “Ами, - поде т о й -
виждал съм к о т к а да прави т о в а , но никога човек.”
Беше изминал месец о т к а к т о исках да си поръчам,
нови очила и о ти д о х при един очен лекар, к о й т о ме
подложи на с т а н д а р т н и т е т е с т о в е . Той ме погледна
недоверчиво, докато п рочи тах с л ек ота дори най-ми-
ниатю рния ш р и ф т о т значително разстояние. Но
щ ом м у съобщих, че съм прехвърлил 6 0 -т е т о й ахна о т
почуда. Мои приятели ч е с т о отбел я зв а т, че к о с т ю
м и т е ми п а сва т к а т о ръкавица, но не зн аят, че всич
к и т е м и дрехи са скроени спрямо мерки, взети преди
близо 35 зодини и никога не са били коригирвани. През
целия т о з и период т е л е сн о т о м и тегло не е мръднало
дори с паунд.
В т а з и връзка мога да разкажа забавна и стория. Една

вечер през зи м ата на 1 8 85-та з-н Едисон, Едуард X.
Джонсън - п р ези д ен тъ т на о с в е т и т е л н а т а компания
Едисон, з-н Батчелър - мениджър по с т р о и т е л н и т е
ра боти , и м оя м и л о ст посети хм е у ю т н о м естен ц е
срешу П ето авеню №65, където бяха разположени
оф и си те на компанията. Някой предложи да израем
на о т г а т в а н е на тезло и ме предумаха да стъ п я на
кантара. Едисон ме опипа о т злава до п е т и и заяви:
“Тесла т е ж и 152 паунда (прибл. 69 кз), плюс-минус
унция (прибл. 28 зр).” О т г а т н а съвсем т о ч н о . Без
дрехи теж а х 142 паунда (прибл. 64,5 кз) и все още съм
толкова. Прошепнах на з-н Джонсън: “Как е възможно
Едисон да познае т е г л о т о м и с такава пр ец и зн ост?” ...
“Ще ви кажа, - т о й сниши гласа си - но нека си остан е
между нас. Работил е д о ст а време в чикагска кланица,
където ежедневно м у се е налагало да претегля хиляди
шопари! Е т о как.” М оя т приятел, п о ч е т н и я т Чонси
М. Депю, беше разказал един о т св о и те оригинални
анекдоти на англичанин, к о й т о слушал с недоумяващо
изражение, но година по-късно се засмял на глас. Ще си
призная, на мен в случая м и о т н е повече да разпозная
ш егата на Джонсън.
Благосъстоянието м и днес е п р о ст о р е з у л т а т о т
предпазлив и премерен начин на ж и в о т, а м ож е би
най-изум ителното е, че на т р и п ъ т и през м л а д о с т т а
си бях сполетяван о т болести, превърнали ме в без
надеждна развалина, за к о я т о лекарите не даваха ни
каква надежда. Нещо повече, поради невеж ество и не
ха й ство си навлякох куп н еп р и я тн о сти и авантюри,
о т к о и т о се спасих к а т о на магия. П о ч ти се удавях
дузина п ъ ти ; едвам не бях сварен жив и за малко про
пуснах с о б ст в е н а т а си кремация. Бях погребан, из
губен и замразен. Измъквал съм се на косъм о т бесни
кучета, глигани и други диви ж и вотн и . Преминах през
ст р а х о в и т и болести и срещнах всякакви стран н и
премеждия. Това, че днес съм здрав и ч и та в изглежда
ii. п ъ р в и т е м и с т ъ п к и к а т о и з о б р е т а т е л 35
к а т о чудо. Но д окато си припомням т е з и инциденти

ч увства м убеж дението, че оцеляването м и не бе из
цяло плод на случайността.
Усилията на и зобр етател я са о т ж ивотоспасяващ о
значение. Независимо дали впряза природни сили, по
добрява у с т р о й с т в а или осигурява нови уд обств а
и облази, т о й дава своя принос в обезпечаването на
н аш ето съществуване. Той също т а к а притеж ава по-
висока квалификация при екстрем ни условия спрямо
ср ед н оста ти сти ч еск и я индивид, благодарение на своя
т а наблю дателност и к р еа ти в н ост. Ако не разпола
гах с друго сви детел ство, че съм, в определена степен ,
обладан о т подобни способн ости , щях да зо отк ри я
в т е з и лични преживявания. Нека ч и т а т е л я т саьм
прецени дали м у предлазаьм един или два примера. Вед
нъж, бях на около 14, исках да уплаша едни приятели,
с к о и т о се къпехме заедно. Планът бе да се гмурна под
една продълговата плаваща конструкция и т и х о да се
изплъзна щом изплуваьм на другия й край. Плуването и
гмуркането м и идваха т ъ й е ст е ст в е н о , к а к то и д ва т
на патица, за тов а бях уверен, че мога да се справя
с подвига. П отоп и х се във водата и щом излязох о т
полезрение се завъртях и бързо потеглих към срещу
полож ната страна. Мислейки, че съм се отдалечил на
безопасно разстояние отвъд кон струк ц и я та, излязох
на п овъ р хн остта , но за м оя изненада опрях в греда.
Е сте ств е н о , бързо се гмурнах пак, стрелвайки се на
пред с динаьмични махове, к а т о постепен н о усещах
как оставаьм без въздух. К огато изплувах за вто р и
п ъ т , главата ми о т н о в о удари греда. Започвах да се
отчайвам. Въпреки всичко успях да призова цялата
си жизнена енергия и направих т р е т и н еи стов о п и т ,
к о й т о обаче също се оказа неуспешен. М ъчението о т
п о д т и с н а т о т о дишане ставаш е непоносимо, главата
м и се заьмайваше - усещах как потъваьм. В т о з и м о
м е н т , к ога то си ту а ц и я та изглеждаше напълно безна
деждна, м е озари един о т т е з и проблясъци светлина
и к он стр ук ц и я та над мен се появи пред позледа ми.

Съзрях или предположих, не съм сизурен, че между вод
н а т а повъ рхност и прикачените към зредите дъски
има малко п р остр а н ств о. П оч т и изпаднал в безсъзна
ние изплувах нагоре, долепих у с т а до дъските и успях
да поема мъничко въздух, за ж ал ост примесен с пръски
вода, к о е т о едва не м е задуши. П овтори х процедурата
няколко п ъ ти , к а т о в сън, д окато бясно препускащо
т о м и сърце не се успокои и не възвърнах самооблада
ние. След т о в а извърших редица неуспешни п о т а п я
ния, т о т а л н о изгубил усещ ането за посока, но накрая
все пак съумях да се измъкна о т капана. П риятел ите
м и вече ме бяха отписали и претърсваха за т р у п а ми.
Този плувен сезон се провали поради с о б с т в е н о т о ми
безразсъдство, но скоро забравих научения урок и само
две зодини по-късно попаднах в още по-неприятно пре
междие.
Имаше една золяма мелница с речен б е н т в близост
до зрада, където учех за м ом ен та. По правило водно
т о ниво бе не повече о т два или т р и инча над б е н та
и нямаше нищо опасно в т о в а да плувам до незо, т а
за тов а ч е с т о се отдавах на т о з и сп о р т. Веднъж о т и
дох сам на реката, да се позабавлявам к а к то обикно
вено. К озато обаче доближих зидарията, суж ас видях,
че водата се бе покачила и ме повличаше устрем н о.
О питах да се измъкна, но беше прекалено късно. За
щ асти е успях да се хвана за върха на с т е н а т а с две
ръце и да се задържа. Н а т и ск ъ т върху гърдите ми бе
силен и едвам съумявах да си задържа главата над по
въ р хн остта . Наоколо нямаше жива душа, а ви кът ми
се губеше в рева на водопада. П остепенно се и зтощ и х
и започнах да о т с т ъ п в а м пред т е ч е н и е т о . Точно пре
ди да се пусна и да бъда запратен към скалите по-долу,
видях светлинен проблясък. В него се о ч ер та п озн ата
диаграма, илюстрираща известния хидравличен прин
цип - н а т и с к ъ т на т е ч н о с т в движение е пропорцио
нален на излож ената площ. Машинално се извъртях
на л явата си страна. К а то че ли с магия н а т и ск ъ т

намаля - установи х, че т а з и позиция е отн о си те л н о
иззодна за борба със силата на п оток а. Но о п а с н о с т т а
все още не бе отминала. Знаех, че е въпрос на време да
претърпя неизбеж ното поражение, т ъ й к а т о всяка
евентуална помощ би пристигнала късно. Сега си слу
жа еднакво добре и с д вете ръце, но тога ва бях левичар
и дясната м и ръка беше по-слаба. Поради т о в а не сме
ех да се извъртя на другата стран а и следователно не
м и оставаш е избор, освен да бъда подм ятан до пълно
отмаляване. Трябваше да се отдалеча о т мелницата,
към к о я т о бях обърнал лице, понеже т е ч е н и е т о т а м
бе много по-скоростно и проникваше в дълбочина. Дъл
го и болезнено изпитание - едва не се провалих в самия
м у край, сблъсквайки се със снижение в зида. Успях да
зо прехвърля с последни о с т а т ъ ц и сила. Припаднах
щ ом стъ п и х на бреза, където ме намериха. К ож а та
на цялата м и лява стран а буквално бе одрана. О тне
няколко седмици докато т р е с к а т а у ти х н е и се въз
становя... Това са само два о т м н о з о т о примери, но
м ож е би са д оста тъ ч н и , за да покаж ат, че ако не бе
и зоб р ета тел ск а та интуиция, т о днес нямаше да съм
т у к , за да разкажа т а з и история.
Заинтересовани хора ч е с т о са ме п итали как и коза за
почнах да изобретявам. Мога да отговоря единствено
на базата на т е к у щ и т е м и спомени, в св етл и н а та на
к о и т о първият ми о п и т бе твърде амбициозен, т ъ й
к а т о включваше създаването к а к то на у с т р о й с т в о ,
т а к а и на м е т о д . По отнош ение на п ъ р вото бях из
преварен, но м е т о д ъ т наистина бе а в тен ти ч ен . Е т о
какво стана. Едно о т м о и т е другарчета в и гр и те се
беше сдобило с кука и рибарски принадлежности, ко
и т о предизвикаха голямо вълнение в селото. На след
ващ ата сутр и н всички започнаха да л о в я т жаби. Аз
бях оставен да скучая сам, защ ото се скарах с т о в а
момче. Д отогава не бях виждал и сти н ск а кука и си я
представях к а т о нещо чудно, притеж аващ о особени
качества. Мисълта, че не съм ч а с т о т ком панията

ме съсипваше. Принуден о т н еобход и м остта , някак
докопах парче мека желязна жица, заостри х крайчето
й, удряйки зо с два камъка, озънах зо в н уж н ата форма
и зо прикрепих към здрава връв. После отрязах една
пръчка, събрах малко стръ в и се запътих към ручея,
където имаше жаби в изобилие. Не успях обаче да уло
вя н и т о една и п о ч т и се бях обезкуражил, к озато ми
дойде наум, че тр я б в а да провеся празната кука пред
жаба, стоя щ а на някой пън. Първоначално едн такава
жаба замря, но след малко о ч и т е й изскочиха навън и
се напълниха с кръв, изду се два п ъ т и над нормалния
си размер и се стрелна коварно към куката. Незабавно
я издърпах. Изпробвах м е т о д а о т н о в о и о т н о в о и т о й
се оказа безотказен. К озато другарите м и ме прибли
жиха, позеленяха о т зави ст - въпреки о т л и ч н а т а си
екипировка, не бяха хванали нищо. Дълго време след
т о в а пазех т а й н а т а си и се наслаждавах на монопола,
но накрая се огънах на фона на коледната атм осф ера.
Всяко момче в сел ото вече можеше да приложи м е т о д а
и следващото л я т о докара същинско бедствие за жа
б и те.
При следващия си о п и т изглежда действах под коман
д а та на първия и н сти к ти в е н импулс, к о й т о впослед
ст в и е ме завладя изцяло - да впрегна природните с т и
хии в служба на човека. Направих т о в а посредством
майски бръмбари, или юнски, к а к то се наричат в Аме
рика. Те бяха и сти н ск а н ап аст в т а з и стр а н а и по
някога дори чупеха клоните на д ъ р в е та та чрез само
т о си колективно тегло. Х р а с т и т е чернееха о т т я х .
Прикачвах до ч ети р и о т т е з и задинки към кръ стов
детайл, въртящ се около тъ н к о вретено, к о е т о пре
даваше движ ението на голям диск. Така се извличаше
значителна “м ощ ”. Тези създания бяха забележително
ефикасни - веднъж активирали се, т е н я м а т у с е т а
коза да сп р а т и продължаваха да се в ъ р т я т часове на
ред, а к ол кото по-зорещо ставаш е, тол кова по-усилено
работеха. Всичко вървеше добре, д ок ато не дойде едно

стран н о момче. Той бе син на пенсиониран офицер
о т а в стр и й ск а та армия. Хлапакът ядеше м ай ски те
бръмбари живи и им се наслаждаваше так а, сякаш бяха
най-превъзходните сини стриди. Тази о т в р а т и т е л н а
зледка прекрати усилията м и в обещ аващ ото поле на
прилож ност. Никоза повече не мож ах да докосна май
ски бръмбар или каквото и да е друзо насекомо.
След т о в а , стр у в а м и се, се заех да разглобя и сглобя
наново часовниците на дядо ми. В първата операция
винаги п ости гах успех, но ч е с т о се провалях в следва
щия етап . Случи се така, че т о в а доведе р а б о т а т а ми
до внезапен застой , по един не особено деликатен на
чин, и изминаха т р и д е с е т години преди да разчовър-
кам часовников механизъм отн ов о. Скоро след т о в а се
залових с и зр аботва н ето на вид пистолет-играчка,
к о й т о се състоеш е о т куха тръба, бутало и две т а п и
о т коноп. За да се задейства оръж ието, притисках
б у т а л о т о към корема, а т р ъ б а т а се избутваш е бързо
назад с д ве ръце. Въздухът между т а п и т е се сгъстява
ше, загряваше се, д окато едната о т т я х не изскочеше
с мощен залп. Т ъ н к о ст та бе в подбора на кухо стъбло
с подходяща степ ен на и з т ъ н е н о ст за и зр аботва н ето
на тръба. Станах много сръчен с т о в а оръжие, но т о в а
започна да се отразява зле на прозорците в наш ата
къща и ен туси а зм ъ т м и бе рязко охладен. Ако си спом
ням правилно, после преминах към дялането на м е
чове о т п арчета ста р а мебелировка, с какви то лесно
м ож ех да се сдобия. По онова време бях под влиянието
на сръбската п а тр и о т и ч н а поезия и благоговеех пред
подвизите на националните герои. Прекарвах цели ча
сове в посичане на въображаеми врагове, появяващи се
под ф ор м а та на царевични стъбла, к о е т о повреждаше
р е к о л т а т а и ми докара няколко наплясквания о т май
ка ми. При т о в а не бяха о т формален т и п , а съвсем
сериозни наплясквания.
Бях преживял всичко т о в а и още много, преди да на
върша 6 зодини и д а започна начално училище в Смилян

(сел ото, където съм роден). След к а т о завърших пър
во отделение о б с т о я т е л с т в а т а се стек оха так а, че
трябваш е да се п рем ести м в м ал к ото съседно зрадче
Госпик. Тази смяна на о б ста н ов к а т а бе золямо съ тр е
сение за мен. Сърцето м и се късаше при мисълта, че се
разделям с наш ите зълъби, пилета, овце, н аш ето вели
колепно я т о зъски, к о и т о имаха навика да се издизат
чак до облаците рано сутр и н и да се завръщат едва по
залез, стр оен и в бойна формация - тол кова безупреч
на, че би засрамила ескадрон о т най-добрите л етц и
днес. В новия ни дом бях затворник, наблюдаващ иззад
щ ор и те особени те хора, к о и т о се нижеха пред позледа
ми. С венли востта ме бе завладяла до такава степен ,
че предпочитах да се изправя срещу ревящ лъв вм есто
пред някоя о т градските персони, сновящи наоколо.
Най-золямото м и изпитание обаче дойде през една не
деля, к озато трябваш е да посещавам службата. Там се
случи нещо, сам ата мисъл за к о е т о караше кръ вта ми
да засти ва зодини наред. Беше в т о р о т о м и премеждие
в църква. Не мнозо преди т о в а бях погребан в продъл
жение на нощ в един ст а р параклис, разположен на не
достъпно планинско възвишение, к о е т о се посещаваше
само веднъж годишно. Ужасно преживяване, но т о в а
бе още по-лошо. Имаше една заможна дама в града - до
бра, но твърде помпозна жена, к о я т о обичаше да идва
на църква с пищен зрим и огромна рокля с шлейф, плюс
цяло ш естви е придружители след себе си. Та, през въ
пр осн ата неделя т ъ к м о бях спрял да бия кам баната
и се втурнах надолу по стъ л б и те, к огато т а з и д о сто -
лепна госпожа влезе тъ р ж еств ен о и неволно се хвър
лих на шлейфа й. Д рехата се разкъса с пронизителен
шум, наподобяващ отб ор ен м уск етен залп, произведен
о т н еоп и тн и новобранци. Баща м и бе почервенял о т
гняв. Удари ми лек шамар по бузата - ед и н ствен ото
телесно наказание, к о е т о някога е прилагал върху мен,
но сега м и се с т о р и п о ч т и болезнено. Последвалите
унижение и объркване бяха неописуеми. На практика

бях отлъчен, докато не се случи нещо, к о е т о възвърна
общ ествения м и с т а т у т .
Предприемчив млад търговец беше организирал про
тивопож арна служба. Бе закупена нова пожарна кола,
доставени бяха униформи, а н а е т и т е мъже трен и ра
ха за спешни случаи и паради. Всъщ ност, кол ата пред
ставляваше помпа, задвижвана о т 16 човека, боядиса
на естети ч еск и в червено и черно. През един следобед
бе проведена официална демонстрация - закараха м а
ш и н ата край реката. Ц елият град дойде да гледа спек
такъла. Щ ом всички речи и церемонии приключиха,
последва команда за изпомпване, но н и т о капчица вода
не п оте ч е о т накрайника. Гимназиалните учители и
вещ ите в т е х н и к а т а напразно опи тваха да у с т а н о
в я т проблема, ф иаското бе пълно, к оза то пристъпих
към м я с т о т о на инцидента. Нямах си ни най-малка
представа как р а б оти м еханизм ът и не знаех п о ч т и
нищо за въздушното налягане, но и н сти н к т и в н о опи
пах потоп ен и я смукателен маркуч и устан ови х, че се е
сплескал. Щ ом нагазих в река та и зо отпуш их, водата
нахлу и тогава... не една и две неделни одежди бяха съ
сипани. Архимед, бягайки гол по улиците на Сиракуза и
крещейки Еврика! с пълно гърло, eg вали е направил по-
силно впечатление о т м оя м и л ост. Секунди по-късно
ме разнасяха на рамене. Станах гер оя т на деня.
След к а т о се устрои хм е в града започнах четиригоди
шен курс в т . нар. основно училище, предшестващо за
н я т и я т а м и в колеж или реална гимназия. През т о з и
период хлапашките м и начинания и подвизи, също
к а к то и н еп р и я тн ости , не спираха. Измежду редица
други неща придобих уникалната т и т л а “шампион
по лов на гарвани” за стр а н а та . М етод и к ата м и бе
изключително п роста. О тивах в зората, скривах се в
х р а с т и т е и започвах да им и ти рам зова на п т и ц а т а .
Обикновено получавах няколко отговор а и след малко
някой гарван се стрелваше с пърхане на криле към
храсталака до мен. Всичко, к о е т о трябваш е да с т о р я

о т т а м -н а т а т ъ к бе да м е т н а парче к а р тон за о тв л и
чане на вниманието му, да скоча и да зо сзрабча преди
да успее да се измъкне о т ш убраците. Така мож ех да
хвана толкова, кол кото си поисках. При един случай
обаче ста н а нещо, к о е т о м е накара да уважавам т е з и
п ти ц и . Тъкмо бях уловил чудесна двойка и се връщах у
дома с м ой приятел. Извън зор а та видяхме струпани
хиляди зарвани, вдизащи с т р а х о т н а врява. След ня
колко м и н у ти се издигнаха и устрем и ха към нас. Об
виха ни подобно на фуния. Беше забавно до м ом ен та,
в к о й т о внезапно получих удар в задната ч а с т на зла-
в а та - тол кова силен, че м е събори. Последва я р о стн а
атака. Принудиха ме да освободя д вете п ти ц и . Сетне
с р а д ост се присъединих към другаря си, к о й т о бе на
мерил убежище в пещера наблизо.
В класната с т а я имаше няколко механични модела,
к о и т о м е заинтригуваха и насочиха фокуса м и върху
водните турбини. К онструирах много о т т я х и о т
крих голямо удоволствие в експлоатацията им. След
н а т а случка мож е да илю стрира колко необичаен бе
ж и в о т ъ т ми. Чичо ми не виждаше полза о т подобен
т и п игра и неведнъж ме порицаваше. По онова време
бях запленен о т описанието на Ниагарския водопад,
к о е т о жадно попивах о т различни ч ети в а и си пред
ста вя х голямо колело, движено о т силата на водата.
Казах на чичо си, че ще замина за Америка и ще реали
зирам т о з и си план. Тридесет години по-късно видях
реализираните си идеи и и зп и тах възхита пред необх
в а т н и т е м и стер и и на ума.
Правех всякакви други джаджи и приспособления,
но измежду всички т я х най-добри бяха арбал етите.
С тр ел и те им изчезваха о т полезрението, а о т близка
дистанция пробиваха чамова дъска с дебелина 1 инч.
Поради н еп р екъ сн атото опъване на лъковете к ож а та
на стом а х а ми доби вида на крокодилска. Ч е ст о се чудя
дали именно т о в а упражнение е причината да мога да
храносмеля твърди к а т о камъни буци дори днес!

Не моза да премълча и м о и т е представления с прашка
т а , особено едно зашеметяващо та к ов а на хиподрума.
Нека разкажа за един о т м о и т е подвизи с т о в а древно
сечиво на войната, к о й т о ще обтезн е до краен предел
д ов ер ч и в остта на ч и та тел я . Практикувах л о в к о ст
т а си докато се разхождах с чичо м и край реката.
Слънцето залязваше, а п ъ стъ р в и те бяха станали из
риви и о т време на време някоя о т т я х се изстрелва
ше във въздуха - б л естя щ ото й тя л о к он трасти раш е
ярко на фона на издадената скала зад нея. Разбира
се, всяко момче би мозло да уцели р и ба та при т е з и
благоприятни условия, само че аз предприех далеч по-
трудоем ка задача и описах на чичо м и до най-дребния
детайл какъв ще е р е з у л т а т ъ т . Възнамерявах да за
п р а тя камъка така, че да прити сн е р и ба та към ска
л а т а и да я разполови. Едвам зо изрекох и вече бе с т о
рено. Чичо м и ме погледна п о ч т и с ужасено изражение
и възкликна: “Vade retro Satana!”1 Минаха няколко дни
преди д а м и проговори отн ов о. Други и стор и и о т ар
хи ви те, кол кото и да са славни, ще бъдат засенчени.
Струва ми се обаче, че моза спокойно да се осланям на
лаврите си поне хиляда години.
1 “Махни се. Сатана!" - средновековна католическа формула, из

ползвана за екзорсизъм. Открита е в ръкопис от 1415 тод., съхраняван
в бенедиктинското абатство в Меттен, Бавария. Произходът й се свърз
ва с ордена на Св. Бенедикт. - Б. прев.
ttw & n e tc w
ЩЩиШл. hJittnrurigs.
Y<3%-<^>
Скица от патент на Никола Тесла, издаден на

10-ти март 1891 г.
III.
ПО-КЪСНИТЕ МИ
НАЧИНАНИЯ
ОТКРИТИЕТО Н А ВЪРТЯЩОТО СЕ МАГНИТНО ПОАЕ
1 П 1а д есет зодини Влязох 6 реалната гимназия, коя

т о се оказа нова и д о ст а добре оборудвала и н с т и т у
ция. Във физичния отд ел имаше различни модели на
традиционна научна апаратура, електрически и меха
нични уреди. Д ем он страц и и те и експери м ен ти те, из
вършвани о т време на време о т наш ите ръководите
ли, ме очароваха и несъмнено бяха мощен п о д ти к към
изобретател ска дейност. Бях също т а к а с т р а с т е н лю
би тел на м а т е м а т и ч е с к и т е дисциплини и ч е с т о пе
челех похвалата на преподавателя за бързото си смя
та н е. Това се дължеше на вродената м и дарба за визу
ализиране на о б е к т и т е и извършване на операциите -
не по обичайния и н т у и т и в е н начин, а все едно реално
се случват. До и звестн а степ ен на слож н ост за мен бе
едно и също дали изписвам сим волите върху дъската
или зи генерирам на м ентално ниво. Ч е р т а н е т о на
ръка обаче, на к о е т о бяха посветен и золям брой учеб
ни занятия, бе досада, какватоне мож ех да изтърпя.
Забележително, к а т о се има впредвид, че п овечето
членове на м о е т о сем ей ство зо владееха отлично. Ве
р о я т н о а н т и п а т и я т а м и бе породена ч и с т о и прос
т о о т ск л о н н о стта към необезпокоената мисъл. Ако
не бяха няколко изключително глупави м ом ч ета ,
к о и т о не мож еха да свърш ат дори едно нещо к а к то
трябва, оценките м и по т о з и предм ет щяха да се
класират на дъното. Беше сериозна спънка, понеже,
според тогава ш н ата образователна систем а, ч е р т а
н е т о се считаш е за задължително и имаше морална
т е ж е с т . Подобен н ед оста тъ к застрашаваше -цялото

м и бъдеще и баща м и влазаше у п ор и ти увещания, за да
ме и збутва към следващия клас.
През в т о р а т а м и зодина в т а з и и н ст и т у ц и я бях
обсебен о т и д ея та да създам продължително дви
жение посредством стабилно въздушно налягане. Ин
ц и д е н т ъ т с п ом пата, за к о й т о споменах, вече бе раз
палил м ладеж кото ми въображение и ме бе поразил с
безграничните възм ож ности на вакуума. Ж еланието
да впрегна т а з и неизчерпаема енергия ста н а неистово,
но дълго опипвах слепешком в мрака. Накрая усилията
м и все пак изкристализираха в изобретение, даващо
м и възм ож ност да п ости гн а онова, к о е т о никой друг
см ъ ртен не е опитвал.
П р едставете си цилиндър, въртящ се свободно на
два лазера и части чн о обграден о т правоъгълен улей,
прилягащ м у идеално. О твор ен ата ч а с т на улея е
закрита о т преграда, т а к а че цилиндричният сегм ен т
във в ъ т р е ш н о с т т а на заграденото м я с т о разделя
последното на две отделения, напълно изолирани
едно о т друго посредством херм етически затворени
плъзгащи се плоскости. Ако едно о т отдел ен и я та
бъде запечатано и веднъж изпомпено, а другото
оста н е о т к р и т о , т о цилиндърът ще се върти до
безкрай... или поне т а к а си мислех. Конструирах
дървен модел и зо напаснах с огромна прецизност. А
к озато п остави х п ом п а та о т едн ата стран а и видях,
че реално има тенденция към въртеливо движение,
изпаднах в екстаз о т радост. М еханичният п ол ет бе
н ещ ото, к о е т о копнеех да осъщ ествя, макар и още под
влиянието на обезсърчителните спомени о т лошия
о п и т , к озато скочих с чадър о т покрива. Всеки ден
се придвижвах по въздуха към далечни райони, но не
мож ех да проумея как т о ч н о зо правя. Сега имах нещо
черно на бяло - л етящ а машина, с нищо друго освен
въртелива ос, пляскащи криле и ... вакуум с неограничена
м ощ н ост! О т т о з и м о м е н т н а т а т ъ к еж едневните ми
hi. п о - к ъ с н и т е ми начинания 37
Въздухоплавателни екскурзии се извършваха на борда

на к ом ф ортн о, луксозно превозно средство - к аквото
би подобавало дори на самия цар Соломон. О тн е ми
зодини докато разбера, че а т м о сф е р н о т о налязане,
действащ о под правилен ъзъл върху п о в ъ р х н о стта на
цилиндъра, и слабото ротационно напрежение, к о и т о
наблюдавах, всъщ ност се дължат на пролука. Макар,
че т о в а разбиране дойде постепенно, т о ми докара
болезнен шок.
Едва бях завършил гимназиалния си курс, к озато бях
повален о т коварна болест, или по-скоро цял набор
так и ва болести. С ъ стоян и ето м и се влоши дотолкова,
че бях отп и са н о т лекарите. През т о в а време м и се
позволяваше да ч е т а п остоян н о, за тов а използвах
случая да се сдобия с книзи о т градската библиотека,
ч и е т о съдържание бе пренебрегнато до м ом ен та.
На мен се възлагаше задачата да ги класифицирам
и п од готвя за катал ози те. Един ден м и връчиха
няколко т о м а нова л итература, различни о т всичко,
к о е т о бях изчел до м о м е н т а и завладяващи дотолкова,
че да ме накарат напълно да забравя безнадеждното
си състояние. Това бяха ранните т в о р б и на Марк Твен
и м ож е би на т я х се дължи последвалото чудодейно
оздравяване. Двадесет и п е т зодини по-късно, к озато
срещнах з-н Клемънс1 и между нас се заформи прия
т е л с т в о , м у разказах за т о в а преживяване и с удив
ление видях как т о з и непоправим веселяк избухва в
сълзи.
У чението ми продължи в по-горния етап. на реалната
гимназия в Карлщад, Хърватин, където живееше
една о т лелите ми. Тя бе видна дама, съпруга на
полковник-ветеран, участвал в м н ож еств о сражения.
Няма как да забравя т р и т е зодини, прекарани под
тех н и я покрив. Eg вали имаше укрепление във военно
1 Истинското име на прочутия америански писател, журналист и
хуморист Марк Твен е Самюъл Лангхорн Клемънс (Samuel Langhorne
Clemens). - Б. прев.
време, където да и,ари по-сурова дисциплина. Хранеха

ме к а т о канарче. Всички я с т и я бяха о т най-високо
качество и призотвени м айсторски, но в твърде
оскъдно количество. П а р ч ета та шунка, отрязани о т
леля ми, бяха к а т о салфетки. К озато полковникът
благоволеше да сложи нещо по-солидно в чи н и я та ми,
т я м ом ентално зо грабваше с дум ите: “Внимавай,
Нико е много деликатен. ” А аз имах ненаситен а п е т и т
и страдах подобно на Тантал. За см е т к а на т о в а пък
живеех в среда на и зт ъ н ч е н о ст и б о га т а р ти сти ч е н
вкус, д о ст а необичаен за онези времена и условия.
Теренът бе нисък и б л а т и с т и маларията никога не
ме подминаваше, въпреки зн ачи телн и те дози хинин.
Понякога н и в ото на река та се покачваше и докарваше
армия о т плъхове към п о стр о й к и те , поглъщащи
всичко чак до връзките л ю ти в червен пипер. Тези
вредители бяха добре дошли за мен, с т я х си отвличах
вниманието. Отслабвах редиците им с всички налични
средства, к о е т о м и спечели незавидната слава на
ловец на плъхове из ок ол н остта . Е т о , че най-накрая
обучишелният курс завърши, стр ад ан и ето приключи,
а аз се сдобих със зрелостно удостоверение, к о е т о ме
изведе до нов ж итей ски к р ъ стоп ъ т.
През всичките т е з и години р од и тел и те м и н и т о
веднъж не се поколебаха в ж еланието да се о тд а м
на църквата. С амата мисъл ме изпълваше с ужас.
И н тер есъ т м и към е л е к тр и ч е ств о т о бе нараснал
неимоверно под вещ ото ръководство на моя
преподавател по физика, к о й т о бе гениален човек и
ч е с т о демонстрираш е ф ундам енталните принципи
с п ом ощ та на създадени лично о т него у ст р о й ст в а .
Измежду т я х се сещам за механизъм във ф ор м а та
на свободно въртящ а се крушка, с покри ти е о т
м етално фолио, к о я т о започваше да се върти бързо
щ ом бъде прикачена към с т а т и ч е н апарат. Не съм в
състояние да изразя по адекватен начин дълбочината
на ч у в с т в о т о , обземащо ме к огато става х свидетел
как т о й разкрива т е з и м истери озн и феномени. Всяко

впечатление предизвикваше хиляди отзвуц и в ума
ми. Исках да науча повече за уди ви телн ата сила;
копнеех за експерименти и изследвания, но трябваш е
да се предам пред неизбеж ното с золяма болка в
сърцето.
Тъкмо се призотвях за дългия п ъ т към дома, к озато
получих известие, че баща м и иска о т мен да о ти д а
на ловна експедиция. Д о ст а стран н а молба, при
положение че т о й винаги е бил твърд оп он ен т на т о з и
сп ор т. Няколко дни по-късно обаче научих, че холерата
е започнала да върлува в о б л а с т т а и, възползвайки се
о т появилата се възм ож ност, потеглих за Госпик,
пренебрегвайки желанията на м о и т е родители.
Н евероятно е колко невежи бяха х о р а та що се отн ася
до причините за епидемията, к о я т о връхлиташе
с т р а н а т а на интервали между п етн адесет-двадесет
години. Те мислеха, че см ъ р тон осн и те преносители
се разпростран яват по въздуха, изпълвайки зо
с о с т р и миризми и пушек. В съ щ ото време пиеха
о т заразената вода и умираха с купища. Прихванах
стр а ш н а т а бол ест в самия ден на завръщането си и
въпреки че преодолях кризисния период, бях прикован
към леглото в продължение на д евет месеца, без
п о ч т и да мога да се движа. Ж изнената ми енергия
бе напълно изчерпана и за в тор и п ъ т се озовах пред
дверите на с м ъ р т т а . През едно о т о т н е с е н и т е ми
бълнувания, мож е би дори едно о т последните, баща
м и се втурн а в с т а я т а . Все още помня бледото м у
лице, докато се опитваш е да ме развесели, макар да
м у липсваше увереност. “Може би, - казах аз - ще се
оправя, ако ми позволиш да следвам ин ж ен ерство.” ...
“Ще оти деш в най-доброто техническо заведение
в св е т а !” - отвърн а тъ р ж еств ен о т о й . Знаех, че
говори сериозно. Съзнанието ми се освободи о т теж ъ к
това р , но облекчението щеше да дойде твърде късно,
ако не беше един чудодеен лек под ф ор м а та на горчива
отва р а о т специфично бобово растение. Върнах се

към ж и в о та подобно на втор и Лазар, за всеобщо
изумление.
Бащами настояваш е да отделя зодина, практикувайки
укрепващи здравето упражнения на ч и с т въздух, на
к о е т о н еохотн о се съзласих. През по-золямата ч а с т
о т т о з и период ск и тах из планините, снаряжен
с ком плект ловджийски принадлежности и вързоп
книзи. К о н т а к т ъ т с природата ме направи по-силен,
к а к то телесно, т а к а и психически. Разсъждавах
и правех планове, у м ъ т ми раждаше мнозо идеи, по
правило п о ч т и илюзорни. В изията бе д о ста тъ ч н о
ясна, но познанието за ръководните принципи бе
твърде ограничено. В едно о т м о и т е творен ия
симулирах в ъ зм ож н остта да се пренасят писма и
кол ети през м о р е т о , посредством подводна тр ъ б а -
к а т о бъ дат натоварени в сферични контейнери,
д о ста тъ ч н о здрави за да у с т о я т на хидравличното
налягане. И зпомпващ ото съоръжение, предназначено
да форсира водата през тесн и я тунел, бе прецизно
замислено и проектирано, а всички съ п ъ тстващ и
детайли о т р а б о т е н и поетапно. Само една маловажна
подробност, без оп а сн ост да създаде последици, бе
леко пренебрегната. Допуснах, че водата се движи
с произволна ск ор ост, дори нещо повече - реших да
я см ет н а за висока и т а к а достигнах забележителни
експлоатационни качества, подкрепени о т безупреч
ни изчисления. Последвалите отраж ения върху съпро
ти в л ен и ето на т р ъ б и т е спрямо флуидния п о т о к ме
убедиха да направя т о в а изобретение публично дос
тояние.
Друг м ой п р оек т бе кон струи ран ето на пръстен около
Екватора, к о й т о да плава свободно и въ ртел и вото
м у движение да бъде уловено о т реакционните сили,
позволявайки по т о з и начин п ъ теш естви я с близо
1000 мили в час, неосъщ ествими чрез железница.
Ч и т а т е л я т вероятно се усмихва. Планът бе труден
за изпълнение, признавам, но не чак тол кова лош,

к ол кото т о з и на един известен нюйоркски професор.
Той искаше да изпомпи въздуха о т горещ ите до уме
рен и те зони, изцяло забравяйки ф ак та, че С ъздателят
вече е предоставил зизантскамаш ина за и,елта.
Друз п р оект, далеч по-важен и а тр а к ти вен , бе
извличането на енерзия о т р о та ц и о н н о то движение на
зем н и те тела. Открих, че о б е к т и т е по п о в ъ р х н о стта
на Земята, поради денонощ ното й въртене, б и ва т
крепени по еднакъв начин, независимо дали към или
срещу п осок ата на приплъзващото движение. О т т о в а
произтича золяма промяна в импулса, к о я т о м ож е да
бъде оползотворена по най-елементарния възможен
начин, снабдявайки с д визателна искра всеки оби та ем
район по света. Не моза да намеря думи, за да опиша
разочарованието си, к озато по-късно осъзнах, че съм
се озовал в полож ението на Архимед, напразно търсил
фиксирана т о ч к а във Всемира.
В края на ваканцията м и бях изпратен във висш ето
политехническо училище в Грац, Щирия1, на к о е т о
баща ми се бе спрял к а т о едно о т учебн и те заведения
с най-стари традиции и най-добра репутация. Именно
т о з и м о м е н т очаквах т а к а пламенно, за тов а започнах
обучението си по вода, твърдо решен да п ости гн а
максимума. П редходнатами подготовка надвишаваше
средното ниво, благодарение на бащ ините наставления
и пр едоставен и те възмож ности. Бях усвоил няколко
езика и преровил книги те в няколко библиотеки, по
пивайки повече или по-малко полезна информация. А
е т о , че за пръв п ъ т м ож ех да избирам п р е д м е т и т е по
собствен о желание, следователно ч е р т а н е т о нямаше
да ме безпокои отн ово.
Бях решил да изненадам р од и тел и те си и през
цялата първа година редовно залягах над задачите
си в 3 с у т р и н т а , продължавайки чак до 11 нощем,
без да правя изключение дори за неделните дни
1 Федерална провинция в състава на Австрия. - Б. прев.
и празниците. И д окато п овеч ето м и съ сту д е н ти

се справяха с материала без особени усилия, т о аз
напълно безпроблемно засенчих всички отбелязани
до м о м е н т а най-добри резул тати . За текущ ия зо-
дишен курс взех д евет и зп и та и проф есорите счи
та х а , че заслужавам повече о т най-високите въз
мож ни квалификации. Въоръжен с хвалебствен ите
им сви д етел ства о т п ъ т у в а х към дома за к ратк а по
чивка. Очаквах тр и ум ф , но бях покрусен, к озато баща
м и ревизира т е з и трудн о спечелени почести . Това
едва не срина ам бицията м и - впоследствие обаче,
след неговата кончина, с болка о тк р и х п а к е т писма,
изпратени м у о т проф есорите. Те пишеха, че ако не
ме отвед е принудително о т и н с т и т у ц и я т а , ще се
позубя о т преумора.
О т т о га в а н а т а т ъ к се п освети х предимно на физика,
механика и м а тем а ти ч еск и изслед вания, прекарвайки
свободни те часове в библ иотеката. Имах същинска
мания да завършвам всичко, к о е т о започна, а т о в а
ч е с т о ми докарваше н еп р и я тн ости . При един случай
например започнах да ч е т а т р у д о в е т е на Волтер,
к ога то за свой ужас разбрах, че въпросните възлизат
на около с т о т и н а обем и сти т о м а , напечатани
със си те н ш р и ф т, к о и т о чудовищ ето е изписвало
с п ом ощ та на 7 2 чаши черно кафе дневно. Нямаше
как, трябваш е да бъде изпълнено. Щ ом обаче остави х
настрана и последния т о м , отбелязах с възторг:
’’Никога повече!”
П ри л еж н остта през първата година ми бе спечелило
адмирациите и п р и я т е л с т в о т о на неколцина пре
подаватели. Измежду т я х бяха проф. Рознер, к о й т о
преподаваше изчислителни дисциплини и геометрия;
проф. Поешл, к о й т о водеше к а те д р а та по т е о р е
т и ч н а и експериментална физика; к а к то и д-р Але,
отговарящ за за н я т и я т а по интегрално см ятан е
и специализиран в диференциалните уравнения. Този
учен бе най-брилянтният лектор, к о го т о някога съм
имал ч е с т т а да слушам. Той проявяваше извънреден

и н тер ес към м о е т о развитие и ч е с т о оставаш е за
час-д ва след края на лекцията с мен. Възлазаше ми
различни задачи, к о е т о беше золямо удоволствие за
мен. Обясних м у и д еята за л етящ а машина - не някое
илюзорно творение, а базирано на познания върху
звука, върху научни принципи, станали изпълними
блазодарение на м о я т а тур би н а - т е скоро щяха
да бъдат споделени със света. Рознер и Поешл бяха
любознателни люде. П ървият имаше особени начини
да изрази себе си и при всеки подобен случай наставаш е
размирица, послед вана о т дълга и неловка пауза. Проф.
Поешл о т своя стран а бе м етодичен , здраво стъпил
на зем я та германец. Имаше огромни стъпала и ръце,
к а т о мечешки лапи, но всичките м у експерименти
бяха умело проведени, с часовникарска прецизност и
без н и т о един пропуснат детайл.
През в т о р а т а година о т обучението м и получихме
динамо на Грам, внесено о т Париж. С п л а сти н ч а т
м агн и т, оформен к а т о подкова, и бобина с жични
н ам отки , обединени чрез к о м у т а т о р . К ом п о н е н ти те
м у бяха съединени и различни еф ек ти на т о ц и т е
мож еха да бъдат показвани. Д ок ато проф. Поешл
извършваше демонстрации, експлоатирайки маши
н а т а к а т о двигател, ч е т к и т е дадоха неизправност -
започнаха да хвърлят силни искри. Тогава забелязах,
че е възможно м о т о р ъ т да функционира и без т е з и
приспособления. П рофесорът обаче възрази, че няма
как да ста н е и м и направи ч е с т т а да изнесе лекция
по въпроса, в ч и и т о край добави: “Г-н Тесла има
потенциал за велики дела, но по всяка в е р о я т н о ст
няма да зи реализира. Това е все едно да преобразуваш
к о н с т а н т н а притегател н а сила, к а т о гравитацията,
в ротационна динамика. Това е план за вечен
двигател, невъзможна концепция.” Но и н ту и ц и я та
е нещо отвъд обичайното знание. Ние несъмнено
разполагаме с по-фини нервни влакна, позволяващи ни
да възприемем о б ек ти в н а та и сти н а, к озато логи

ческ ата дедукция или к о е т о и да е друзо волево усилие
на мозъка се окаж ат напразни. Поколебах се и звестн о
време, респектирам о т професорския а в т о р и т е т , но
скоро се убедих, че правдата е на м оя страна, затов а
предприех начинанието с релия плам и безпределна
самоувереност на м л а д о стта .
Започнах с м ен та л н а та визуализация на машина за
п остоян ен т о к , изпробвах я и следвах променливото
електрическо течени е в бобината. После си пред
ста вя х генератор за променлив т о к и изследвах
сходн и те процеси. След т о в а - систем и, съставени
о т м о т о р и и генератори и ги привеждах в действие
по различни начини. Създадените о т мен образи
изглеждаха съвършено реални и осезаеми. Ц елият ми
о с т а т ъ к о т п р естоя в Грац премина в интензивни,
но безплодни усилия о т т о з и т и п , а аз п о ч т и стигн ах
до заключението, че проблемът е нерешим.
През 1880 година заминах за Прага, Бохемия,
изпълнявайки бащ иното желание да завърша
обучението си в там ош ни я у н и в ер си тет. В т о з и
град постигн ах реш ителен напредък, състоящ се
в отд ел я н ето на к о м у т а т о р а о т у с т р о й с т в о т о и
изучаване на феномена в нова светлина, но о т н о в о
без успех. През и д н ата година претърпях внезапна
промяна в св ои те ж и тей ски възгледи. Осъзнах, че
р од и тел и те ми са направили твърде големи само
ж ер тв и заради м о е т о добруване и реших да ги освободя
о т товара. Вълната на американския тел еф он т о к у -
що бе достигнала Европа и с и с т е м а т а щеше да бъде
инсталирана в Будапеща, Унгария. Появяваше се
идеална възм ож ност, още повече при ф ак та, че семеен
приятел оглавяваше ини ци ати вата. Именно т у к
претърпях пълния нервен колапс, за к о й т о споменах
по-рано.
И зп и та н ото по време на б о л е с т т а надминава всяко
убеждение. Зрението и слухът ми винаги са били
hi. п о -к ъ с н и т е ми начинания 45
необичайно силни. Ясно м ож ех да различа об ек ти 6

далечината, където оста н а л и те не виждаха и помен
о т т я х . На няколко п ъ т и през д е т с т в о т о си спасих
къщ ите на съседите ни о т иззаряне в озън, долавяйки
слабото м у пращене, к о е т о не успяваше да зи разбу
ди.
През 1899, вече прехвърлил 4 0 -т е и работещ върху
ек сп ери м ен ти те си в Колорадо, мож ех да чуя д о ст а
отчетливо зръм оте ви ри те на разстояние о т
550 мили. Л и м и т ъ т на чуваем ост за м ладите ми
а с и с т е н т и бе малко повече о т 150 мили. У х о т о ми
бе над 13 п ъ т и п о-чувстви тел н о о т т е х н и т е ! И все
пак, по т о в а време бях т о т а л н о злух в сравнение
с о с т р о т а т а , к о я т о придобих под н ервн ото прена
прежение. В Будапеща мож ех да чуя т и к т а к а н е т о на
часовник, разположен през т р и стаи . Муха, караща
върху м а са та в същ ата ста я , предизвикваше т ъ т е н
в у х о т о ми. Карета, минаваща на няколко мили
о т т а м , разтърсваше ц я л ото м и тя л о. Свирката
на локом оти в, разнасяща се о т 20-30 мили, караше
скамейката или стола, на к о и т о седях, да вибрират
т а к а силно, че изп итвах непоносима болка. З ем ята
под стъ п а л а та м и се тресеш е непрекъснато. Бях
принуден да укрепвам лезлото си с зумени подпори,
за да отп оч и н а поне мъничко. Ревящ ите шумове
о т близо и далеч ч е с т о възпроизвеждаха еф ек та на
изговорени думи, к о и т о биха ме уплашили, ако не бях
в състояние да зи дисектирам на разнородни звуци.
Слънчевите лъчи, особено при внезапното излагане
на т я х , причиняваха так и ва сътресения на мозъка
ми, че едва не м е зашеметяваха. Трябваше да призова
цялата си воля, за да мина под м о с т или друга бетон н а
конструкция, понеже усещах смазващ н ати ск върху
черепа. В т ъ м н о т о имах с е т и в о т о на прилеп - м ож ех
да у стан овя наличието на даден о б е к т на дистанция
о т 12 ф у т а чрез странно, дори зловещо ч увство в
о б л а с т т а на чел ото. Пулсът ми варираше о т няколко
до 260 удара и всички тъкани в т я л о т о се треся ха

о т конвулсии, к о е т о беше мож е би най-трудно
пон оси м ото. Един и з т ъ к н а т лекар, к о й т о ежедневно
ме тъпчеш е със солидни дози калиев бромид, обяви
б о л е с т т а ми за уникална и неизлечима.
Винази ще съжалявам за т о в а , че не бях поставен
под наблюдението на експерти по физиолозия и
психология през т о з и период. Бях се вкопчил отчаян о
в ж и вота, но не очаквах да оздравея. Може ли някой
да повярва, че такава безнадеждна развалина има
шанса да се превърне в индивид с удивителна сила и
издръжливост, способен д а р а боти 38 зодини п о ч т и без
почивен ден и все пак да се ч у в ств а пълен с физическа и
ум ствен а енергия? Такъв е м о я т случай. Н е и ст о в о т о
желание да живея и р а б отя о тн ов о , к а к то и п ом о щ та
на верен приятел и п осветен а т л е т извършиха
чуд ото. Здравето м и се възвърна, а с него и я р к о с т т а
на мисълта. При разглеждането на проблема о т друг
ъгъл п о ч т и съжалявах, че б ор бата с него щеше скоро
да свърши. Имах тол кова енергия за изразходване.
К озато подхвамах задачата, за мен не бе п р о сто
тривиално решение. При мен бе свещен о б е т , въпрос
на ж и в о т и см ъ рт. Знаех, че м е очаква гибел, ако се
проваля. Сега усещах, че б и т к а т а вече е спечелена.
Нейде из п о т а й н с т в е н и т е к ъ т ч е т а на мозъка се
намираше реш ението, но все още не мож ех да м у дам
външен израз. Един следобед, к о й т о винази присъства
ясно в спом ен и те ми, се наслаждавах на разходка с
м ой другар в градския парк и рецитирах поезия. На
т а з и възраст знаех цели книги наизуст, дума по дума.
Една о т т я х бе “ф а у ст ” на Гьоте. Слънцето тъ к м о
залязваше и м е п од сети за великолепния пасаж:
Светлината отстъпва, приключи за днес тежкият тръс;

Напред все бърза, нови сфери на живота да изследва;
Ах, защо чифт криле не ме издигнат над черната пръст,
стремително аз диря та й да последвам!
hi. п о -к ъ с н и т е ми начинания 47
Славна мечта! Макар, че славата сега залязва.

Уви! Ирилете на ума ми казват,
от криле за тялото да се откажа.
Д окато изричах т е з и Вдъхновяващи слова, и деята

м е осени к а т о светкавица и в един единствен миз
и с т и н а т а се разкри. И зчертах с пръчка в пясъка
диазрамите, показани ш е с т зодини по-късно по
време на м о я т а реч пред Американския и н с т и т у т
на електроинж енерите. Събеседникът ми зи разбра
отлично. Образите, к о и т о видях, бяха учудващо ярки
и о т ч е т л и в и и притеж аваха м а с и в н о с т т а на камък и
м етал . Казах му: “Погледни м оя двигател т у к ; гледай
как го включвам на заден ход.” Не мога да опиша
ем оци ите си. Пигмалион, наблюдавайки как с т а т у я т а
м у оживява, едва ли е бил по-дълбоко развълнуван.
Заменях хиляда та й н и на природата, на к о и т о бих
могъл случайно да попадна, за т а з и едничката. Бях я
изтръгнал о т нея - п р оти вн о на всички очаквания и с
оп а сн ост за с о б с т в е н о т о си съществуване.
Кулата Уордънклиф за безжично

предаване на енергия, построена
в началто на 20-ти век на остров
Лонг Айлънд в близост до Ню Йорк,
но впоследствие разрушена по
неуточнени причини.
Никола Тесла с книгата на Роджър Боскович
"Теория на натуралистичната философия"
пред бобината на своя трансформатор
Ню Йорк, 1896 г.
IV .
ОТКРИТИЕТО НА
БОБИНА И ТРАНСФОРМАТОР Н А ТЕСЛА
малко се отдадох напълно на екзалтираната

i да рисувам в ума си у с т р о й с т в а и да измислям
новиформи. Това бе най-пълното състояние на щ астие,
к о е т о въобще съм познавал през ж и в о та си. И деите
идваха к а т о непрекъснат п о т о к и ед и н ствен ата
т р у д н о с т бе дауспявам да зиуловя. Ч арковете на въоб
ражаемия апарат иззлеждаха съвършено реални и поч
т и докосваеми във всеки аспект, чак до м и н у т н и т е
раззрафявания и признаци на износване. Бях във въз-
т о р з о т визуализирането на м аш и н ите в постоя н н о
движение - по т о з и начин т е представляваха по-обая-
тел н а зледка за вътрешния взор.
К озато е с т е с т в е н о т о влечение прерасне в с т р а с т н о
желание, човек напредва към ц ел та си с великански
крачки ( “седемлевзови б о т у ш и ” в оригинал1). За по-
малко о т два месеца на практика усъвършенствах
всички видове м о т о р и и модификации на си стем а
т а , к о и т о понастоящ ем се о т ъ ж д е ст в я в а т с м о е т о
име. Може би бе дело на Провидението, че нуж дите
на същ ествуванието изискваха временно прекратя
ване на т а з и всепозлъщаща дейн ост на ума. Дойдох
в Будапеща, п о д т и к н а т о т прибързаната новина
отн осн о тел е ф о н н о то предприятие и, по ирония на
съдбата, трябваш е да приема д л ъ ж н остта ч е р т о ж
ник в ц ен трал н ата телеграфна служба на унгарското
пр ави тел ство, при т о в а на заплата, к о я т о сч и та м
1 Артефакт от западноевропейския фолклор - гигантски ботуши, по
зволяващи на притежателя си да взема седем левги с една крачка. -
Б. прев.
50 НИКОЛА ТЕСЛА: абтобиозрафичпи бележки
за неум естно да оповестя! За щ асти е скоро привля

кох вниманието на злавния и нспектор и бях назначен
на п о с т , свързан с изчисления, оформление и оценка
на н ов и те инсталации. Впоследствие, к озато т е л е
ф он н а та централа окончателно заработи, поех ней
н о т о управление. Т еорети чн и те и п р ак ти ч еск и те
познания, к о и т о придобих в хода на р а б о т а т а , бяха
скъпоценни, а имах и п р едостатъ чн и възм ож ности
за упражняване на м о я т а и зобретател ска дарба. Из
върших редица подобрения в уредите на ц ен трал н ата
станц ия и усъвършенствах един телеф онен усилва
тел , к о й т о никоза не п а т е н т о в а х и не представих
публично, но би ми направил ч е с т дори и сеза. В знак
на пр и зн ател н ост към м о я т а еф ективна дейност,
осн ов а тел я т на п редп ри яти ето, з-н Пускас, след к а т о
продаде бизнеса си в Будапеща, м и предложи позиция в
Париж. Приех с радост.
Невъзможно е да забравя дълбоките впечатления, кои
т о т о з и вълшебен зрад оста в и в съзнанието ми. В про
дължение на няколко дни след п р и сти га н ето обикалях
улиците с пълна озадаченост пред н о в и те зледки.
А тр а к ц и и те бяха мнозо и неустоим и, но уви, парич
н и т е ми средства привършваха веднага след к а т о зи
получех. К озато з-н Пускас ме п о п и т а как се оправям
в н ов а та среда, описах си ту а ц и я та съвсем т о ч н о с ду
м и т е : “Последните 29 дни о т месеца са най-трудни!”
Водех д о ст а напрегнат ж и в о т по начин, к о й т о днес
би бил определен в сти л а на Рузвелт. Всяка сутрин,
без значение какво е врем ето, извървявах р а зсто я
н и е то о т булевард Св. Марсел, където пребивавах, до
общ ествена баня на река Сена; змурвах се във водата,
правех 27 обиколки, а след т о в а вървях още час, за да
сти гн а до Иври, където се намираше заводът на ком
панията. Там закусвах стабилно в седем и половина,
след к о е т о с нетърпение очаквах обедната почивка,
чупейки междувременно орехи за мениджъра по с т р о
и т е л н и т е дейности, з-н Чарлз Бачелър - близък при
iv. б о б и н а и т р а н с ф о р м а т о р на т е с л а 51
я т е л и помощник на Едисон. О б с т о я т е л с т в а т а ме
събраха с неколцина американци, к о и т о откровено
се влюбиха в мен заради м а й ст о р ск и т е ми умения
по билярд. На т е з и хора обясних и зобр етен и ето си и
един о т т я х , з-н Кънинзъм, ръководител на отдела по
механика, предложи да сформираме акционерно дру
ж еств о. О ф е р та та м и изглеждаше крайно см ех отвор
на. Нямах и безла представа какво значи т о в а , освен
че е американски модел на бизнес. Нищо не излезе т а к а
или иначе, а през следващите няколко месеца се нало
жи да пътувам о т м я с т о на м я с т о във франция и Гер
мания, за да лекувам б о л е сти те , к о и т о м и докараха
енергийните съоръжения.
При завръщането ми в Париж представих пред един
о т уп р ави тел и те на компанията, г-н Pay, план за по
добряване на т е х н и т е динамогенератори и получих
възм ож ност за изява. У спехъ т ми бе пълен и очаро
ваните директори м е уд остои ха с привилегията да
разработя а в то м а ти ч н и стабилизатори, о т каквито
имаше о с т р а нужда.
Скоро след т о в а възникнаха и звестн и проблеми с осве
т и т е л н а т а инсталация, м он ти ран а на н о в а та жп
зара в Страсбург, Елзас. Окабеляването беше д еф ек т
но и по време на церем ониите по отк р и в а н е то голяма
ч а с т о т една ст е н а избухна заради късо съединение,
т о ч н о пред о ч и т е на стари я им ператор Уилям I. Гер
м а н ск ото п р ави тел ство отк а за да закупи съоражени-
е т о , к о е т о изправи ф ренската компания на праза на
сериозни загуби. С оглед на м о и т е познания по немски
език, к а к то и предишен о п и т , аз бях натоварен с неле
к а т а задача по изглаждане на отн ош ен и я та. З атова в
началото на 1883 потеглих за Страсбург в изпълнение
на м исията.
Някои о т с ъ б и т и я т а в т о з и град остави ха неза
личима следа в п а м е т т а ми. По силата на куриозно
съвпадение, набор о т л ичности, к о и т о впоследствие
придобиха популярност, живееха т а м зоре-долу по
съ щ ото време. В по-късна възраст обичах да отбел яз

вам: ’’Имаше бактерии на величието в т о з и в е х т зрад.
Друзи прихванаха б о л е с т т а , но аз се отъ р вах!” Прак
т и ч е с к а т а дейн ост - кореспонденция и съвещания
с чиновници - м е ангажираше о т сутр и н до вечер, но
веднага щом успях да смозна с т я х , започнах р а б о та
върху оп р остен двигател. Един машинен цех, т о ч н о
срещу жп гарата, послужи за помещение, к а т о за цел
т а бях донесъл и някои материали о т Париж. Череш-
к а т а на експеримента обаче се забави до л я т о т о на
т е к у щ а т а година. Едва тога в а имах уд овол стви ето
да наблюдавам въртене, причинено о т променливи
т о ц и с различна фаза, при т о в а без к о н т а к т н и т о ч к и
или к о м у т а т о р - т о ч н о к а к то зо бях замислил преди
година. Обзе ме екстаз, но т о й бе нищо спрямо делири
ума о т р а д ост след онова първо откровение.
Измежду н ов и те ми приятели бе бивш ият к м е т на
града, з-н Баузин, к о го т о вече бях запознал с т о в а
и с други м ои изобретения до и звестн а степ ен и чи-
я т о подкрепа се стр ем я х да привлека. Той бе искрено
предан към мен и п оста в и п р оек та м и пред няколко
заможни персони, но, за м ое огорчение, не получи о т
клик. Искаше дам и помогне по всеки възможен начин.
Наближаването на 1-ви юли 1919 ми напомня за една
форма на “подкрепа” о т т о з и прекрасен човек, к о я т о
не бе о т финансово е с т е с т в о , но в никакъв случай по-
маловажна. През 1870, к озато германците окупираха
стр а н а та , з-н Баузин бе заровил значителен дял вино
St. Estephe о т реколта 1801 и сега сти гн а до заключе
н и ето, че не познава по-достоен за т а з и безценна на
п и т к а о т мен. Мога да кажа, че т о в а е един о т онези
незабравими случаи, за к о и т о споменах.
М оя т п р и ятел м е подканяше настойчиво да се завърна
в Париж възможно най-скоро и да п отъ рся съдействие
т а м . Исках да зо направя, но служ бата м и и водените
преговори се п р оточи ха поради дребни пречки о т вся
какъв характер. На м о м е н т и си ту а ц и я та изглеждаше
безнадеждна.
За да доби ете представа за пословичната германска
а к у р а т н о ст и “п р ои звод и тел н ост”, ид,е вм етн а една
особено забавна случка. Лампа с нажежаема спирала
о т 1 6 -ти век трябваш е да се п остав и в коридор. След
к а т о избрах най-подходящ ото м я с т о , наредих на
техн и ка да свърже ж иц ите. Той се п отруди известн о
време, след к о е т о заключи, че е нужна консултация с
инженера. Последният направи редица възражения, но
накрая се съзласи, че л ам пата тр я б в а да се м о н ти р а на
д ва инча о т т о ч к а т а , к о я т о бях избрал. Операцията
продължи. После обаче инж енерът се притесн и и ми
каза, че инспектор Авърдек тр я б в а да бъде уведомен.
Тази важна особа дойде, проучи, започна да дебатира и
реши, че л ам пата ще се п р ем ести два инча обратн о,
връщайки я о т н о в о на с т а р о т о , определено о т мен
м я с т о . Не мина мнозо време преди Авърдек също да
се уплаши и да предложи н ам есата на обер-инспектор
Йеронимус. П осъветва ме да изчакам н еговото реше
ние. Изминаха няколко дни преди обер-и н сп екторът
да намери свободно време измежду оста н а л и те си нео
тл ож н и задължения. Най-после пристигна, след к о е т о
н астана двучасов спор и бе отсъдено л ам пата да се
п р ем ести още два инча п о-н а татъ к . Надеждите ми, че
сме пред окон чател н ата развръзка се изпариха, кога-
т о Йеронимус се върна и каза: ’’Съветник функе е т о л
кова придирчив, че не се осмелявам да дам нареждане
за м о н т и р а н е т о на т а з и лампа без н еговото изрично
одобрение.” С ъ отв етн о бяха извършени приготовле
ния за в и з и т а т а на т о в а височайше лице. Започнахме
да ч и ст и м и лъскаме рано с у т р и н т а . Всички се издока
раха, аз си сложих ръкавиците и щ ом функе п р и сти г
на със св о я т а сви та, бе посрещ нат по всички правила
на е т и к е т а . След обсъждане на ч ети р и очи в продъл
жение на два часа, т о й внезапно възкликна: “Трябва
да вървя.” И сочейки към т о ч к а в таван а ми нареди
да закача л ам пата т а м . Това бе абсолю тно съ щ ото
м я с т о , к о е т о първоначално бях избрал.

Така се нижеха ден след ден с колебания, но бях твърдо
решен да п ости зн а и,елта си на всяка и,ена и в крайна
см ет к а усилията ми бяха възназрадени. До п р о л е т т а
на 1884 всички разногласия се разрешиха, плана за
и н стал ац и ята бе официално п р и ет, а аз се завърнах
в Париж с п ози тивно предчувствие. Един о т управи
т е л и т е м и беше обещал щедра компенсация в случай
на успех, к а к то и справедливо възнаграждение за по
добренията, к о и т о бях вложил в т е х н и т е динампге-
нератори, т а к а че се надявах да спечеля значителна
сума. Имаше т р и м а управители, к о и т о ще обознача
к а т о А, Б и В за удобство. К огато се обърнах към А,
т о й м и отвърна, че Б има думата. Този господин пък
см яташ е, че сам.о В м ож е да решава, а последният бе
напълно убеден, че сам.о А притеж ава в л а стта . След
няколко обиколки на порочния кръг м и просветна, че
очакваното възнаграждение всъщ ност е зам.ък в обла
ц и те. Пълният провал на о п и т и т е м и да събера капи
т а л за развитие допълнително м е разочарова. И кога
т о з-н Бачелър н а стоя да замина за Америка с и деята
да препроектирам. м аш и ните на Едисон, реших да си
изпробвам, къ см ета в н ов а та О бетована земя. Но шан
с ъ т п о ч т и се изплъзна измежду п р ъ с т и т е ми. В т е ч
них скром н ите си авоари, осигурих н астан я ван ето и
е т о ме на жп гарата тъ к м о к ога то влакът потегл я
ше. В т о з и м о м е н т откри х, че съм останал без пари
и билети. Какво мож ех да направя? Херкулес е имал
п р едостатъ чн о време за обмисляне, но аз трябваш е да
реша, ти чайки паралелно с ускоряващия влак, д окато
в ума ми буш уват противополож ни ч у в ств а подобно
на кондензаторни вибрации. Решението, подсилено с
доза сръчност, успя да си пробие п ъ т в последния кри
ти ч е н миг. След обичайните куриози, също тол кова
тривиални, кол кото и неприятни, съумях да се кача
на кораба за Ню Йорк с о с т а т ъ к а о т л ичн ите си вещи -
някои поеми и с т а т и и , к о и т о бях написал, плюс куп
л и сти с изчисления, касаещи реш енията на един не

решим интезрал и м о я т а летящ а машина. Прекарах
по-золямата ч а с т по бреме на плаването седейки на
кърмата, дебнейки възм ож ност да спася някой зло
щ а стен пасажер о т си н я та бездна, без ни най-малка
мисъл за опасност. По-късно, к озато вече бях попил
о т американската п р а к ти ч н ост, потръпвах при спо
мена за безразсъдството си.
Иска ми се да формулирам с думи първите м и вп еч ат
ления о т т а з и страна. В арабските приказки съм чел
как джинове пренасят хора в земя н а м е ч т и т е , където
зи очакват невероятни приключения. В м оя случай бе
т о ч н о о б р а т н о т о . Д ж инът ме беше пренесъл о т с в я т
на м е ч т и т е в с в я т на си ва та реалност. О стан алото
зад зърба ми бе красиво, а р т и ст и ч н о и пленително
във всяко едно отнош ение. Пред мен се откриваш е
зруба, машинизирана, непривлекателна зледка. Ши-
рокоплещ ест полирай въртеше палката си, к о я т о ми
се виждаше золяма кол кото репенира. Приближих зо
с лю безната молба да ме уп ъ ти . “Ш е ст сзради по-на-
долу, после вляво” - отвърн а т о й с уби й ствен пламък
в оч и те. “Това ли е Америка?” - запитах се, болезнено
изненадан. “Та т я и зостава рял век след европейската
ривилизария.” К озато кръстосах с т р а н а т а надлъж
и шир през 1889, п е т зодини след п р и сти га н ето ми,
се убедих, че всъщ ност изпреварва Европа с повече о т
век и нищо до ден днешен не е успяло да промени м не
н и е то ми.
Срещата с Едисон беше п ам етн о събити е за мен.
Бях възхитен о т т о з и изключителен човек, п о с т и г
нал тол кова много без наследствени преимущ ества
и академично образование. Знаех дузина езири, дъл
баех в л и т е р а т у р а т а и и з к у с т в о т о , бях прекарал
н ай -акти вн и те си зодини в би бл и отеки те, четей ки
всичко, к о е т о попаднеше в ръ рете ми, о т Принрипи
на Н ю тон до ром ан и те на Пол де Кок, и все пак ми
се струваш е, че золяма ч а с т о т ж и в о т а м и е прахо
сана. Не мина много време обаче преди да преценя, че е

било най-доброшо, к о е т о съм можел да стор я . Само за
няколко седмици спечелих доверието на Едисон, и т о
блазодарение на следните събития.
С. С. Орезон, най-бързият пътнически параход тозава,
имаше авария и в д ва та витлови двигателя и плаваме-
т о м у се отлагаше. Тъй к а т о палубната надстройка бе
изградена след м он ти р а м ето им, бе невъзможно да се
м а х н а т о т тр ю м а. Проблемът беше сериозен и т о в а
силно дразнеше Едисон. В ечерта нарамих н уж н ите
и н ст р у м е н т и и се качих на борда, където прекарах
цялата нощ. М ашините бяха в лошо състояние, с по
няколко къси съединения и пукнатини, но с п ом о щ та
на екипажа успях да ги приведа в прилично състояние.
В 5 с у т р и н т а , минавайки по П е то Авеню на п ъ т за
работилницата, срещнах Едисон и Бачелър, заедно с
неколцина друзи, д окато се връщаха у дома. “Е т о го
и наш и ят парижанин, бродещ през н о щ т а ” - обърна
се към мен. Щ ом м у казах, че се връщам о т кея и съм
поправил и д ва та двигателя, т о й само ме погледна
мълчаливо и продължи напред без да продума. Но след
к а т о измина и звестн о разстояние чух как отбелязва:
“Бачелър, т о з и т и п е адски добър!” О т т о га в а вече
имах пълна свобода по отнош ение на организацията
в р а б о т а т а . П оч ти година редовн ото ми р а ботн о
време траеш е о т 10:30 преди обед до 5 часа на след
ващ ата сутри н, без ден изключение. Едисон м и каза:
“Имал съм мнозо трудолюбиви а си ст е н т и , но т и си
п р о ст о върхът.” През т о з и период проектирах 24 раз
лични вида стгъндартни двигателя с къса сърцевина,
по унифицирам образец, замествайки с т а р и т е моде
ли. У п рави тел ят ми беше обещал 50 000 долара при
изпълнението на т а з и задача, но се оказа лоша шега.
Това м и причини болезнен удар, вследствие на к о е т о
подадох оставка.
Веднага след т о в а получих оф ер та о т едни хора заедно
да сформираме компания за дъгови лампи на мое име,
на к о е т о се съзласих. Най-накрая се появяваше въз

м о ж н о с т да внедря двизателя, но к озато п остави х
въпроса пред н ов и те м и сътрудници, т е казаха: “Не,
ние искаме дъговата лампа. Не се вълнуваме о т т о з и
т в о й променлив т о к .” През 1886 м о я т а си стем а за
дъзово осветление бе усъвършенствана и пригодена за
индустриални и общ ествени цели, а аз бях свободен,
но без никакво друзо притеж ание освен красиво изпи
сан акционен се р ти ф и к а т с х и п о т е т и ч н а с т о й н о с т .
Последва период на борба в н ов а та среда, за к о я т о не
бях подготвен, но усп ехъ т дойде в крайна см етка. Ап
рил 1887 даде началото на електрическата компания
Тесла, в ком плект с обзаведена лаборатория и ра ботн и
цехове. Д вигателите, к о и т о п остр ои х т а м , бяха т о ч
но онези, рисувани във въображението ми. Не правих
о п и т и да подобря дизайна, а п р о ст о възпроизвеждах
м е н та л н и те картини и операцията винаги п р оти ч а
ше според очакванията ми.
В началото на 1888 бе п о с т и г н а т о споразумение с
ком панията Уестинзхаус за изработка на двигате
л и т е в промишлен мащаб. Все още обаче трябваш е да
се преодолеят сериозни тр у д н о ст и . С и сте м а та ми бе
базирана на н и ск о ч е сто тн и ток ове, а е к сп е р ти те на
Уестинзхаус бяха приели за основа 133 оборота , с цел
запазване на п р ед и м ств а та при тран сф орм ацията.
Те не желаеха да се отк л он я в а т о т т е х н и т е стан дар
т и и се наложи да концентрирам усилията си върху
адаптиране на м о т о р а спрямо т е з и изисквания. Друза
необходим ост бе да създам двигател, способен да рабо
т и еф ективно при такава ч е с т о т а само на два про
водника, к о е т о не бе никак лесно.
В края на 1889, след к а т о услугите м и вече не бяха
нужни в П итсбърз, о т н о в о се устан ови х в Ню Йорк
и продължих ек сп ер и м ен та тор ск ата си дей н ост в ла
боратория на Гранд С т р и й т , където незабавно започ
нах п р оекти ра н ето на в и сок оч естотн и у ст р о й ст в а .
К онструкци онните проблеми в т а з и неизследвана
58 НИКОЛА ТЕСЛА: абтобиозрафични бележки
обл аст бяха съвсем нови и д о ст а специфични, поради

к о е т о непрекъснато се сблъсквах с усложнения. Пре
махнах т и п а индуктор с опасението, че е възможно
да не създаде идеалните синусоидални вълни, т а к а
необходими за резонанса. Ако не беше т а з и подроб
н о с т , щях да си сп естя значителна ч а с т о т усилия
т а . Друзо обезкуражаващо свой ство на високочес
т о т н и я ал терн а тор се оказваше н е п о с т о я н с т в о т о
на с к о р о с т т а , к о е т о заплашваше да наложи сериозни
озраничения на у п о т р е б а т а му. Вече бях отбелязал по
време на м о и т е демонстрации пред Американския ин
с т и т у т на електроинж енерите, че н а стр о й к а та се
иззубваше няколко п ъ ти , изисквайки преназласа, а все
още не бях предположил онова, к о е т о о тк р и х мнозо
по-късно - способ за експлоатация на машина о т т о з и
т и п при ск ор ост, к о н с т а н т н а до такава степен , че
да варира едва ч а сти ц а о т о б о р о та между пределите
на натоварване.
Поради редица друзи съображения изглеждаше жела
тел н о да се конструира п о-п р ост уред за възпроиз
веждане на електрически тр е п те н и я . През 1856 лорд
Келвин беше изложил т е о р и я т а за кондензаторния
разряд, но т о в а важно знание не получи практичес
ко приложение. Аз съзрях п ер сп ек ти ви те и с т а р т и
рах р а зр а ботк а та на индукционен апарат, почиващ
на т о з и принцип. Прогресът бе тол кова бърз, че ми
позволи да представя нам отка, генерираща искри
с о б х в а т п е т инча по време на м о я т а лекция през
1891. Тозава откровено казах на инж енерите о т н о с
но н е д о ст а т ъ к ъ т , съ п ъ тств а щ преобразуванието по
новия м е т о д , а именно загубата в пролуката между
искрите. Последвалото разследване устан ови , че не
зависимо какъв проводник се използва, било т о въз
дух, водород, живачни изпарения, зориво или п о т о к
о т електрони, е ф е к т и в н о с т т а не се променя. Това
е закон, д о ст а подобен на онзи, отзоварящ за превръ
щ ането на м еханичната енергия. Можем да пуснем
пр едм ет о т дадена височина право надолу или пък

да зо пренесем плавно към по-долното равнище по за
обиколен п ъ т - няма никакво значение, доколкото се
о т ч и т а к ол и ч еств ото извършена работа. За щ асти е
обаче т о з и н ед оста тъ к не е фатален, т ъ й к а т о чрез
к оректн о пропорщиониране на резонансните вери-
зи м ож е да се п ости гн е 85% коеф ициент на полезно
действие. О т началното оповестяване на м о е т о изо
бретение досеза т о е влязло в универсална уп отр еба и
е извършило революция в мнозо области. Но зо очаква
още по-золямо бъдеще. К озато през 1900 получих м ощ
ни заряди о т 100 ф у т а и изстрелях светкавица около
зем н ото кълбо, си спомних за първата м иниатю рна
искра, к о я т о наблюдавах в л абора тори я та си на Гранд
С т р и й т и бях о б з е т о т чувства, сходни на онези при
о тк р и в а н ето на в ъ р тя щ ото се м агн и тн о поле.
Никола Тесла и неговият предавател
Колорадо Спрингс, 1899 г.
V.
УСИЛВАЩИЯТ
ПРЕДАВАТЕЛ
okamo прехвърлям с ъ б и т и я т а о т ж и в о та си,

авам колко коварни са ф а к т о р и т е , оформящи
съдбата ни. Епизод о т м л а д о с т т а м и би зо онагледил
добре. През един зимен ден успях да изкача стръм ен
планински склон, в ком панията на още м ом ч ета . Сне-
з ъ т бе д о ст а дълбок и т о п л и я т южен вятър дойде
к а т о по поръчка за и,елта ни. Забавлявахме се с м я
т а н е на снежни топ к и , к о и т о започваха да се тъ р к а
л я т надолу, узолемявайки се още повече о т полепна
лия сняз. Съревновавахме се в т о з и вълнуващ сп ор т.
Вне-запно една о т т о п к и т е прехвърли отбел язан ата
граница, издувайки се все повече и повече, д ок ато не
ст а н а золяма кол кото къща и нахълта с зр о х о т в до
лината. Д виж ението й караше зем я та да трепери.
Наблюдавах сцената к а т о омагьосан, неспособен да
проумея какво се бе случило. Седмици след т о в а кар
т и н а т а се въртеш е пред о ч и т е ми и се чудех как нещо
тол кова малко мож е да нарасне до подобни мащаби.
О т т о з и м о м е н т н а т а т ъ к усилването на всякакъв
род слаби действия ме пленяваше. И к озато зодини
по-късно се заех с експериментални изследвания на
механичния и електрическия резонанс, бях о т са м о то
начало силно заинтригуван. В ероятно, ако не бе т о з и
завладяващ ранен о тп еч а тъ к , нямаше да о тд а м
значение на м алката искрица, к о я т о получих с бо
би н а та си и никога нямаше да разработя най-доб
р о т о си о т к р и т и е , ч и я т о и сти н ск а и стор и я ще раз
кажа за пръв п ъ т т у к .
“А овц и те на лъвове” ч е с т о са ме питали кои о т м о и т е
о т к р и т и я ценя най-високо. Това зависи о т зледната

точ к а . Не малко техничари, н аи сти н а способни в спе
циализираната си насока, но под контрола на педан
ти ч н и я дух и тесн озръдието, о т с т о я в а х а позицията,
че с въвеждането на асинхронния двигател не съм за
вещал п о ч т и никаква практическа полза на света.
Ужасна зрешка. За една нова идея не бива да се съди
според м игновените й резул тати . М оя та променлива
си стем а за пренос на енергия се появи в психологичес
ки м о м е н т , к а т о дълго тъ рсен отговор на надвиснали
индустриални проблеми. И макар че трябваш е да се
преодолее значителна съпротива, също к а к то и да се
съгласуват взаимноизключващи се интереси, внедря
ването на пазара, к а к то обикновено, не можеше да
се спира задълго. Сравнете например т а з и ситуация
с п р е п я т с т в и я т а пред м о я т а турбина. Човек би си
помислил, че едно тол кова семпло и е с т е т и ч н о изо
бретение, притежаващ о редица к ачества на идеалния
двигател, би трябвало веднага да се въведе в употреба.
Несъмнено щеше, при подходящи условия. Но п р ед сто
я щ и я т е ф е к т на въ ртел и вото поле не беше обезпеча
ването на ненуж ните налични машинарии - т о ч н о
о б р а т н о т о , т о целеше да им придаде допълнителна
с т о й н о с т . С и стем а та сама по себе си ста н а оръдие на
нови проекти, к а к то и подобряване на с т а р и т е . Тур
би н а та ми представлява усъвършенстване на изцяло
различен модел. Тя е радикално отклонение - в смисъл
такъв, че н ейни ят успех би означавал о тк а з о т о с т а
рели видове първични двигатели, в к о и т о са вложени
милиарди долари. При подобни о б с т о я т е л с т в а прогре
с ъ т е принуден да върви с бавни тем п ове, а м ож е би
най-голямата пречка се появява поради вредните въз
гледи, к о и т о организираната опозиция успява да посее
в у м ов ете на ек сп ер ти те.
Още на другия ден имах обезсърчително преживяване,
срещайки м оя приятел и бивш а с и с т е н т , Чарлз ф.
С кот, понастоящ ем професор по електроинженер
v. у с и л б а щ и я т п р е д а в а т е л 63
с т в о в Йейл. Не зо бях виждал отдавн а и се зарадвах

на в ъ зм ож н остта да побъбрим малко в офиса ми. Раз-
зоворъ т ни плавно се насочи към м о я т а тур би н а и аз
се разгорещих. “С к о т ,” - възкликнах, увлечен о т виде
н и е то за славно бъдеще - “т у р б и н а т а м и ще п р а ти
за скрап, всички топлинни двигатели в с в е т а !” С к от
погали брадичката си със замислен поглед, сякаш из
вършваше м ентална калкулация. “Това ще бъде сериоз
на купчина скрап” - отвърн а т о й , след к о е т о напусна
без да обели и дума повече!
Тези и други мои о т к р и т и я все пак не бяха нищо пове
че о т малки стъ п ки напред в дадена посока. Развивай
ки зи, аз п р о ст о следвах вродения стр ем еж да подобря
вам н а сто я щ и те у с т р о й с т в а без някаква конкретна
мисъл отн осн о далеч по-налож ителните ни п о т р е б
н о сти . “Усилващият предавател” беше продукт на
разтеглени през годините усилия, имащи за главна и,ел
реш ението на проблеми, к о и т о са безкрайно по-важни
за ч о в е ч е с т в о т о о т са м ото индустриално развитие.
Ако не ме лъже п а м е т т а , бе ноември 1890, к озато из
върших лабораторен експеримент - един о т най-нео-
бикновените и грандиозни експерименти, записван
някога в аналите на науката. При изучаването на
поведението на в и со к о ч е с т о т н и т е то к о в е бях убедил
себе си, че електрично поле с д оста тъ ч е н и н тен зи
т е т м ож е да бъде възпроизведено в с т а я и да о св ети
вакуумни тр ъ б и без електроди. Съобразно с т о в а бе
изграден тр а н сф ор м а тор за т е с т в а н е на т е о р и я т а и
още първият о п и т даде удивителен р езул та т. Трудно
е да се оцени какво всъщ ност означаваха т е з и ст р а н
ни феномени тогава. Жадуваме за нови сензации, но
скоро ставам е безразлични към т я х . Чудесата на
вчерашния ден днес вече са банално явление. К озато
м о и т е електронни лампи бяха публично изложени
за пръв п ъ т , на т я х се гледаше с изумление, к о е т о е
невъзможно да се опише. О т всички ч а ст и на св е т а
получавах трескави покани и мнозобройни п очести .
Отправяха ми се и друзи примамливи предложения, но

зи отклоних.
През 1892 обаче м ол би те станаха неустоим и и о т п ъ
ту в а х заЛондон, където изнесох лекция пред гилдията
на електроинж енерите. Имах намерението веднага да
замина за Париж във връзка с подобен ангажимент,
но сър Джеймс Дюар н а стоя да се явя пред Кралската
и н сти ту ц и я . Принципно съм човек с непоколебима ре
ш и тел н ост, само че т о з и п ъ т лесно се поддадох пред
т в ъ р д и т е аргументи на знаменития шотландец. Той
ме б у т н а в един с т о л и наля половин чаша о т някак
ва великолепна кафява т е ч н о с т , к о я т о блестеш е във
всевъзможни, преливащи един в друг ц ветове и имаше
вкус на нектар. “А сега,” - каза т о й - “седиш в стол а
на фарадей и се наслаждаваш на л ю би м ото м у уиски.” И
в д ва та асп екта си беше завидно преживяване. Следва
щ а т а вечер направих пред и н с т и т у ц и я т а дем он стра
ция, в ч и и т о край лорд Рейли се обърна към публиката
и неговите великодушни думи м и дадоха първия т л а
сък на всичките м и усилия. Напуснах Лондон, впос
ледствие и Париж, за да избягам о т ласките, с к о и т о
бивах обсипван. О тп ъ тувах за дома, където ме покоси
особено м ъчителна болест. След к а т о здравето м и се
възвърна, започнах да съставям планове за завръщане
т о си в Америка. До т о з и м о м е н т никога не съм съзна
вал, че притеж авам дара да бъда отк ри вател . Ала щом
лорд Рейли, к о г о т о всякога съм счи тал за образцов
човек на науката, зо беше потвърдил, т о трябваш е да
насоча фокуса си върху някаква голяма идея.
Един ден се ск и тах из планините и тъ р сех подслон
о т наближаващата буря. О т н еб ето надвиснаха черни
облаци, но поради някаква причина дъж дът закъснява
ше. Изведнъж проблесна светкавица, а броени секунди
по-късно заваля к а т о из ведро. Гледката ме накара да
се замисля. Очевидно бе, че д вете явления и м а т т я с н а
връзка помежду си к а т о причина и следствие. Малко
размисъл м е отвед е до заключението, че електричес-
к а т а енерзия, въвлечена в освобож даването на водни

т е маси, беше незначителна, а ф ункцията на с в е т
кавицата силно наподобяваше т а з и на чувстви тел ен
спусък.
Е т о , че се откриваш е удивителна възм ож ност за по
стиж ения. Ако успеехме да възпроизведем електричес
ки еф ек ти с н уж н ото качество, цялата т а з и планета
и условията за съществуване на нея м о з а т да бъдат
трансформирани. Слънцето издиза водата о т океани
т е , а в е т р о в е т е я о т н а с я т до далечни райони, където
о ста в а в състояние на най-деликатен баланс. Ако бе
по силите ни да нарушим цикъла, к озато и където
пожелаем, т о т о з и могъщ животоподдържаш, п о т о к
м ож е да заработи според наш ата воля. Бихме мозли
да напоим безплодните пусти ни, да създаваме реки
и езера, да осигурим двигателна мощ в неограничени
количества. Това ще бъде н ай -еф екти вн ият начин да
впрегнем силата на слънцето за нуж дите на човека.
С ъвърш енството зависеше о т наш ата сп особн ост да
развием електрични сили о т порядъка на т е з и в при
родата. Сякаш бе обречено начинание, но въпреки
т о в а реших да оп и там . Веднага след завръщането ми
в Щ а т и т е , през л я т о т о на 1892, р а б о т а т а по проек
т а ста р т и р а , а т о й ста н а още по-примамлив за мен,
понеже средство о т същия т и п бе необходимо за успе
шен безжичен пренос на енергия.
П ървият удовлетворителен р е зу л та т дойде през про
л е т т а на следващата година, к озато постигн ах на
прежения о т около 1 000 000 вол та с м о я т а конична
нам отка. В св етл и н а та на съвременните възможнос
т и т о в а не е много, но тога в а се считаш е за подвиг.
Осъществявах непрестанен прогрес до опож аряването
на л абора тори я та ми през 1895, к а к то м ож е да съди
т е о т с т а т и я т а на Т. С. М артин, о т п е ч а т а н а в ап
рилския брой на списание Century. Това бедствие спъна
р а зв и т и е т о ми в много насоки и се наложи да посве
т я по-голямата ч а с т о т годината на нови планове и
п р еустр ой ство. Въпреки всичко, ведназа щом о б с т о я

т е л с т в а т а позволиха, се завърнах към задачата.
Макар да знаех, че електрозадвиж ващ ите сили о т по-
висок разред са п ости ж и м и за уред с по-золям капаци
т е т , имах и н т у и т и в н о т о усещане, че ц ел та м ож е да
бъде реализирана чрез подходящ ото проектиране на
сравнително малък и ком пактен преобразувател. При
провеждане на т е с т о в е с вторичен п л аст във вид на
плоска спирала, к а к то е онагледено в п а т е н т и т е ми,
бях изненадан о т л и п сата на сияние и не мина мнозо
време преди да откри я, че се дължи на полож ението
на навивките и т я х н о т о колективно действие. Въз
ползвайки се о т т о з и о п и т прибягнах до у п о т р е б а т а
на проводник за високо напрежение, ч и и т о навивки
имаха д о ст а голям диаметър и бяха д о ста тъ ч н о
раздалечени една о т друга, за да поддърж ат разпре
делената м ощ н ост, к а т о в съ щ ото време възпират
преком ерното натрупване на заряд във всяка една
точ к а . Приложението на т о з и принцип ми позволи
да създавам напрежение о т 4 000 000 волта, к о е т о бе
приблизително д о п у сти м а та граница за н ова та ми
лаборатория на Х ю стъ н С т р и й т , т ъ й к а т о зарядите
се разгръщаха на разстояние о т 16 ф ута. Снимка на
т о з и предавател беше публикувана в сп. Electrical Rev
iew о т ноември 1898.
За да прогресирам още в т а з и насока имах нужда о т
о т к р и т о п р остр а н ств о. И през п р о л е т т а на 1899,
след завършване на п риготовл ен ията за построяване
на безжично съоръжение, заминах за Колорадо, къде-
т о остан ах повече о т година. Там въведох редица по
добрения и изпипвания, к о и т о направиха възможно
генерирането на т о к с произволно напрежение. Заин
тр и гува н и те м о г а т да нам ерят информация о тн осн о
провеж даните о т мен експерименти в м о я т а с т а т и я
“Проблемът с н ар астващ ата нужда о т енергия”, по
м е ст е н а в юнския брой на Century о т 1900 - позовавал
съм се на нея в предишен случай.
Бях помолен о т Electrical Experimenter за максимална

д ета й л н ост по т а з и тем а , т а к а че м ладите ми друза-
ри измежду ч и т а т е л и т е на списанието да разберат
ясно к он стр ук ц и я та и д е й ств и е то на м оя “усилваш,
предавател” , к а к то и предназначението му. Та значи
- на първо м я с т о , т о в а е резонансен тр а н сф ор м а тор
с вторичен пласт, в к о й т о ел ем ен ти те, заредени до
висока степ ен , заем ат значителна площ; подредени са
в п р о с т р а н с т в о т о по протеж ение на идеално прилеп
ващи повърхности с мнозо широк предел на кривина
т а ; на подходящо разстояние един о т друз, по такъв
начин осигурявайки малка п л ъ т н о с т между наелек-
тр и зи р а н и те повърхнини във всички то ч к и , т а к а че
да се избегне всяко евентуално изтичане, дори и ако
проводникът е оголен. Пасва с произволна ч е с т о т а ,
о т няколко до мнозо хиляди цикли в секунда, м ож е да
се използва за генериране на огромни по обем то к о в е с
умерено напрежение или пък за так и ва с по-малък ам-
пераж и невероятна електрозадвижваща сила. Макси
м ал н ото електрическо напрежение зависи п р о ст о о т
кривината и пл ощ та на п овъ р хн ости те, върху к о и т о
са разположени заредените елементи.
Съдейки отм и н а л и я си о п и т , около 100 000 000 вол та
са напълно осъщ ествими. О т друга страна, т о к о в е о т
мнозо хиляди ампера м о г а т да бъдат получени в а н т е
н ата. За подобна р а б о та се изисква апаратура с д о ст а
скромни размери. На теор и я терм инал по-малък о т
90 ф у т а в диаметър е д оста тъ ч ен , за да разгърне елек
трозадвижващ а сила о т подобна величина, д ок ато при
а н т е н н и т е т о к о в е в порядъка о т 2000-4000 ампера
на обичайните ч е с т о т и , 30 ф у т а е д оста тъ ч ен .
В по-озраничен смисъл, т о з и безжичен предавател
е такъв, в к о й т о излъчването на херцови вълни се
осъщ ествява в нищожно количество спрямо цялата
енергия. При т о в а условие ф а к т о р ъ т на затихване
е извънредно слаб и огромен заряд бива натрупан по
ради повиш ената в м е ст и м о ст . О т т у к подобна верига
м ож е да се стимулира с импулси о т всякакъв вид, дори

н и ск оч естотн и , и ще поражда синусоидални и непре
къснати т р е п т е н и я к а т о т е з и на ал терн атор.
Позледнато в н а й -тя сн о то значение на терм ина,
все пак е резонансен тр а н сф ор м а тор , к о й т о , освен
че притеж ава т е з и качества, е също т а к а прецизно
осъразмерен да прилезне към зем н ото кълбо и негови
т е електрически к о н с т а н т и и свойства. По силата
на т о з и замисъл т о й ст а в а високоефективен в без
жичния пренос на енергия. Тогава р а зсто я н и я та се
елиминират напълно, понеже няма никаква загуба в
и н т е н з и т е т а на пренасяните импулси. Дори е въз
м ож но д е й ств и е то да бъде усилено с нарастване на
д и ста н ц и я та о т съоръжението, според т о ч е н м а т е
м ати чески закон.
И зобр етен и ето беше едно о т няколкото, обхванати
в м о я т а “глобална мреж а” за безжичен пренос, с чие-
т о разпространение се заех след завръщането си в Ню
Йорк през 1900. Що се отн а ся до непосредствен ите
цели на начинанието ми, т е бяха ясно подчертани в
техническия о т ч е т о т т о з и период, о т к ъ д е т о ц и т и
рам дословно:
П р о е к т ъ т “Глобална мреж а” се появи к а т о съчетание
о т няколко а в т е н т и ч н и о т к р и т и я , направени о т
и зобр етател я в хода на продължителни изследвания
и експерименти. Той прави възможен не само мигно
вения и прецизен безжичен пренос на всякакъв род
сигнали, съобщения и писмени знаци до всяка т о ч к а
на света, но също т а к а обединява вече съществуващи
т е телеграф, тел еф он и други сигнални стан ц ии без
да променя нещо в т е к у щ о т о им оборудване. Посред
с т в о м него например даден телеф онен абон а т т у к
м ож е да се свърже с всеки останал абон а т по земно
т о кълбо. Е вти н приемник, не по-золям о т часовник,
ще м у позволи да слуша навсякъде, по суша и море,
било т о р е ч т а на събеседника или музика, к о я т о се
изпълнява някъде другаде, без значение колко далеч.
П римерите са цитирани само за да дадат представа

о тн осн о въ зм ож н ости те на т о з и велик научен напре
дък, к о й т о елиминира р а зстоя н и е то к а т о ф а к тор
и превръща съвършения е с т е с т в е н проводник, наре
чен Земя, в поле за всички безчетн и цели, породени
о т човеш ката к р еа ти вн ост. Един о т р е з у л т а т и т е в
дългосрочен план е, че всяко у с т р о й с т в о , к о е т о мож е
да се управлява чрез една или повече жици (очевидно
на ограничена дистанция), ще се задейства по същия
начин: без изкуствени проводници и с непроменена
л ек ота и т о ч н о с т , при обхва т, където няма други
ограничения, освен налож ените о т м атер и ал н и те из
мерения на зем н ото кълбо. Благодарение на т о з и чу
десен м е т о д ще бъдат о т к р и т и не само изцяло нови
области за търговска експлоатация, но и с т а р и т е ще
п р е т ъ р п я т всестранно развитие.
“Глобалната мреж а” се базира върху приложението на
следните значими о т к р и т и я и изобретения:
1. Трансформатор на Тесла. Този уред е също тол кова
революционен във възпроизвеждането на електричес
ки вибрации, кол кото б а р у т ъ т във воен н ото дело.
Токове, много п ъ т и по-мощни о т всеки те х е н аналог,
генериран по с т а н д а р т н и т е м етод и , к а к то и искри с
дължина над с т о ф у т а са били създавани о т и зобр ета
тел я посредством прибор о т т о з и т и п .
2. Усилващия предавател. Това е върховото п о с т и
жение на Тесла - особен преобразувател, специално
пригоден да намагнитизира Земята. За преноса на
електрическа енергия т о й представлява онова, к о е т о
е тел еск оп ъ т за астрон ом и чески те наблюдения. Чрез
у п о т р е б а т а на т о в а чудно приспособление Тесла вече е
предизвиквал електрически вълни с по-голям и н тен зи
т е т о т т е з и на м ълниите и е насочвал електрически
п о т о к , д оста тъ ч ен да запали повече о т д веста лампи
с нажежаема спирала, към различни т о ч к и по света.
3. Безж ичната си стем а на Тесла. Тази си стем а съ
държа набор подобрения и е ед и н ств ен ото п озн ато
средство за пестеливо дистанционно предаване на

електрическа енерзия, без у ч а с т и е т о на кабели. Вни
м ателни измервания и т е с т о в е във връзка с експери
м ентална инсталация с озромна м о щ н о ст, иззрадена
о т и зобр етател я в Колорадо, са доказали, че м ож е да
бъде пренасяна енерзия в произволно колиство безпре
п я т с т в е н о по ц ял ото земно кълбо, със загуби не по-зо-
леми о т няколко процента.
4. И зк у ст в о т о на индивидуализацията. Това изобре
тен и е на Тесла се отн а ся към о в е х тя л а та настройка
на ч е с т о т и к а к то и зтъ н ч ен и я т език се о тн а ся към
нечленоразделната реч. То позволява напълно повери
т е л н о т о изпращане на сигнали или съобщения, к а к то в
активно, т а к а и в пасивно отнош ение - т о е с т защи
т е н и к а к то о т нежелано проникваме в друзи ч е с т о
т и , т а к а и о т прихващаме. Всеки сизмал е к а т о лице с
мепозрешима и д ем ти чм ост и ма практика мяма озра-
мичемие за броя ма ста м ц и и те или приборите, кои
т о м о з а т да фумкциомират едмовремеммо, без дори
май-малкото взаиммо смущемие.
5. Сухоземмите стациомарми вълни. Това великолепно
о т к р и т и е , обяснено в достъпен сти л , приема, че Зе
м я т а реагира на електрически вибрации с опре-д елена
ч е с т о т а също к а к то к а м е р т о н ъ т реагира на опре
делени звукови вълни. Тези специфични електричес
ки вибрации, способни да възбудят цялата планета,
с т а в а т оръдие на безброй приложения о т първос
теп ен н а важ н ост - в търговско, а и в редица други
аспекти.
П ървото съоръжение о т т и п а “глобална мреж а” може
да бъде п усн ато в експлоатация в рам к и те ма д евет
месеца. Чрез него ще ста н е възможно п о сти га н е т о
ма м ощ н ости о т порядъка ма 10 000 000 конски сили.
Проектирано е да обезпечи тол кова технически дос
тиж ения, кол кото е възможно без наложителни раз
ходи.
Сред т я х м о з а т да се п осоч а т следните:
(1 ) Обединението на същ ествуващ ите телезрафни

станц ии и офиси по целия св я т ;
(2 ) Основаването на та й н а и непробиваема правител
ств ен а телезрафна служба;
(3 ) Обединението на всички настоящ и телеф онни
станц ии и офиси по целия св я т ;
(4 ) Универсалното разпространение на злавни нови
ни, чрез телеграф или телеф он, свързани с пресата;
(5 ) Изграждането на подобна “глобална мреж а” за ра
зузнавателни цели, с ограничен д остъ п до нея;
(6 ) Обединението и к ол ек ти вн ото управление на всич
ки сток ов и борси по света;
(7 ) Изграждането на “глобална мреж а” за разпростра
нение на музика и прочие;
(8 ) Универсалната регистрация на врем ето посред
с т в о м нескъпи часовници, к о и т о о тб е л я зв а т часа с
астроном ическа прецизност и не изискват п о с т о я
нен надзор;
(9 ) Глобалното препращане на печатн и и ръкописни
знаци, писма, чекове и т .н .;
(Ю )Създаването на универсална морска служба, позво
ляваща на всеки един навигатор да направлява кораба
си непогрешимо, без компас, да определя т о ч н о т о м ес
тополож ение, време и ск ор ост, да избягва сблъсъците
и б е д с т в и я т а и т .н .;
(И )В ъ веж дан ето на си стем а за п е ч а т със световн и
мащаби, по море и суша;
(1 2)В ъ зп рои зводството в световен мащаб на ф о т о
графски изображения, рисунки и всякакви документи.
Също т а к а предложих да бъдат направени дем он стра

ции на безжичния пренос на енерзия на к ратк и раз
стояния, но д о ста тъ ч н о убедителни по св о я т а същ
н о с т . Освен горепосочените, съм засегнал и други, не
сравнимо по-важни приложения на м о и т е о т к р и т и я ,
к о и т о ще бъдат оповестени за вбъдеще.
На Лонз Айлънд бе издигнато съоръжение със 187-фу-
т о в а кула и сферичен терминал, около 68 ф у т а в диа

м етъ р . Такива размери бяха подходящи за преноса на
буквално всяко едно количество енерзия. Първона
чално бе обезпечен само диапазона между 200 и 300
киловата, но аз възнамерявах по-късно да вкарам в
действие няколко хиляди конски сили. П редавателят
трябваш е да излъчва вълнов комплекс със специални
характеристики. Именно поради т а з и причина бях
изнамерил уникален м е т о д за дистанционен к он трол
върху произволно количество енерзия.
Кулата беше разрушена преди две зодини, но п р оек ти
т е м и продължават да се развиват и ще бъде п о с т р о
ена нова, с някои усъвършенствания. По т о з и повод
бих искал да опровергая масово тираж ирания слух, че
к он стр ук ц и я та е била съборена о т п р а в и те л ств о то .
Поради над висналото военно положение т о й мож е да е
породил предразсъдъци в у м ов ете на онези, к о и т о ве
р оя тн о не знаят, че книж ата, удостоили м е с амери
канско гражданство преди 30 години, са перманентно
съхранявани в сейф, д окато м о и т е ордени, дипломи,
т и т л и , златни медали и други отличия са н атъпка
ни в ста р и сандъци. Ако т о з и слух имаше основание,
трябваш е да м и бъде изплатена наново крупна сума
пари, каквато вложих в стр оеж а на първата кула.
Точно о б р а т н о т о - бе в и н тер ес на п р а в и т е л с т в о т о
да я съхрани, особено поради ф ак та, че щеше да на
прави възможно засичането на подводници във всяка
т о ч к а по света, и т о в а е само един о т ц ен н и те ре
зу л та ти . Съоръжението, услугите ми, к а к то и всич
ки извършени о т мен подобрения винаги са били на
разположението на чиновниците и о т к а к т о избухна
к он ф л и к тъ т в Европа съм работи л в свой ущърб върху
няколко нововъведения, свързани с въздушната нави
гация, задвижването на плавателни съдове и радио-съ
общ енията - и т р и т е о т първостепенна важ н ост за
стр а н а та . Добре инф ормираните зн аят, че идеите
м и са осъществили революция в индустриалния сек
т о р на Съединените щ ати . Не ми е и звестен и друз

жив и зобр етател , к о й т о да е бил, поне в т о в а о т
ношение, късметлия к а т о мен, особено що се отн ася
до приложението на незовите иновации във войната.
Въздържал съм се о т изказването на публично с т а н о
вище по т о з и въпрос, т ъ й к а т о изглеждаше н еу м ест
но да задълбавам в лични дела на фона на злокобното
бедствие, сполетяло света.
С озлед на различните д очути мълви бих добавил още,
че з-н Дж. П и рпонт Морзан не се е интересувал о т
мен в бизнес план, а п р о ст о м и подаде ръка в същия
ал труи сти чен дух, с к о й т о е подпомогнал мнозина
други пионери. Той изпълни щ едрото си обещание о т
край до край и щеше да бъде проява на изключително
нахалство да очаквам нещо повече о т него. И зпитва
ше най-дълбока п о ч и т към м о и т е достиж ения и ми
представи всевъзможни доказател ства за пълната
си вяра в ум ен и ето м и да реализирам докрай набеля
зан ото. Нямам намерение да позволя на ограничени и
завистливи персони зад овол ството да о с у е т я т усили
я т а ми. За мен т е з и хора са нищо повече о т микроби
на п р оти вн а болест. П роекта м и бе възп репятстван
о т е с т е с т в е н и т е закони. С в е т ъ т не беше г о т о в за
него. П р осто надскочи врем ето си твърде много. Но
същ ите т е з и закони ще надделеят в крайна см етка,
подсигурявайки триумфалния м у успех.
Никола Тесла (в средата, зад Айнщайн) заедно с други изтъкнати
учени на обиколка из Radio Corporation of America
Ню Йорк, 1921 г.
VI.
ИЗКУСТВОТО НА
ТЕЛЕАВТОМАТИКАТА
Ншпо една дисциплина, на к о я т о някоза съм се по
свещавал, не е изисквала подобна концентрация и не
е обтязала до тол кова опасна степ ен и най-фините
м и нервни клетки, кол кото с и ст е м а т а , ч и и т о фунда
м е н т е усилващ ият предавател. Вложих цялата енер
гия и креп кост на м л а д о с т т а си в р а зр а ботк а та на
въ р тел и вото поле и последиците му, но онези ранни
усилия бяха о т различен характер. Макар и напрегна
т и до краен предел, т е не намесваха онова ревн остн о
и и зтощ и тел н о проникновение, к о е т о трябваш е да
се практикува при сблъсъка с м н о го т о озадачаващи
проблеми на радиотелеф онията. Въпреки рядката ми
физическа издръжливост, през т о з и период п р етова
рен и те нерви най-накрая се разбунтуваха, вследствие
на к о е т о претърпях пълен срив, тъ к м о к ога то к рая т
на дългата и трудн а задача вече се виждаше на хори
зон та.
Без съмнение щях да пл атя по-висока цена след т о в а
и по всяка в е р о я т н о с т кариерата м и щеше да бъде
преждевременно прекратена, ако Провидението не
ме бе въоръжило с обезопасителен механизъм, к о й т о
сякаш се усъвършенства с напредването на годините
и неизменно ид ва на помощ щом силите м и са на при
вършване. Д окато функционира, аз съм извън беда,
предизвикана о т преумора, о т каквато други изо
б р ета тел и не са застраховани, а и също т а к а нямам
нужда о т отп у ск и - нещо абсолю тно необходимо за
п овеч ето хора. К огато съм т о т а л н о изтощ ен, п р о сто
следвам примера на т ъ м н и т е етн оси , к о и т о “по при
рода се у н а ся т в дрямка, д окато белият човек си блъс
ка главата”. За да изкова теор и я отвъд н а сто я щ е то
си ниво на познание, т я л о т о м и вероятно натрупва

малко по малко определено количество о т някакво
ток си ч н о вещ ество и аз п отъ вам в п о ч т и летарзично
състояние, траещ о половин час с т о ч н о с т до м ин ута.
След к а т о се събудя, имам усещ ането сякаш съвсем ско
рош ни те събития са се случили д о ст а отдавна, а ако
оп и та м да продължа прекъснатия ход на м исъл та си,
ч увства м същинска психическа морска болест. Тозава
неволно се захващам с друза р а б ота и бивам изненадан
о т с в е ж е с т т а на ума и л е к о т а т а , с к о я т о преодоля
вам непосилните по-рано п р еп я тств и я . След седмици
или месеци с т р а с т т а м и към временно и зоста в ен и те
изобретения се завръща и винази намирам решения на
всички торм озещ и м е проблеми с минимално усилие.
В т а з и връзка ще разкажа за едно необикновено пре
живяване, к о е т о мож е да се с т о р и интересно на с т у
д е н т и т е по психология. Предизвиках поразителен
феномен с п ом ощ та на м оя заземен предавател и се
стр ем я х да устан овя реалното м у значение спрямо
т о к о в е т е , разпространяващи се из зем н ата твърд.
Изглеждаше к а т о безплодно занимание - над година
р а боти х непрекъснато, но без успех. Задълбоченото
проучване ме погълна т а к а цялостно, че занемарих
всичко останало, дори разкл атен ото си здраве. На
края, намирайки се на ръба на колапса, природата
вкара в действие защ итния фатален сън. Щ ом въз
върнах с е т и в а т а си, със смайване устан ови х, че не
мога да визуализирам ж итей ски сцени, освен онези о т
най-ранно д е т с т в о - първите, п о п и ти о т съзнанието
ми. Още no-странна бе п оя ва та им с изумителна о т
ч е т л и в о ст , носеща м и т а к а желано облекчение. Нощ
след нощ, к ога то приключех работа, мислех за т я х и
все по-голяма ч а с т о т предходния ми ж и в о т излизаше
наяве. Образът на майка ми винаги бе главната фигу
ра в бавно разкриващия се спектакъл. П остепенно ме
обзе н е и с т о в о т о желание да я видя о тн о в о . То ста н а
тол кова силно, че в крайна см ет к а реших да и зоставя
vi. и з к у с т в о т о на т еле а в т о м а т и к а т а 77
всяко свое дело, за да у тол я копнежа си. Но се оказа

особено трудн о да зазърбя л абора тори я та и минаха
няколко месеца, през к о и т о успях да съживя всички
о тп е ч а тъ ц и о т м о е т о минало, чак до п р о л е т т а на
1892. В следващата картина, появила се о т мъзлата
на забвението, съзрях себе си в х о т е л Мир в Париж,
т ъ к м о излизайки о т поредното си съновно заклина
ние, причинено о т продълж ителното напрягане на
мозъка. П р едставете си болката и покрусата, коза-
т о в ума ми проблесна как в същия т о з и м о м е н т ми
бива връчена телеграма, носеща печалната в е с т за
наближаващата кончина на майка ми. Спомням си
как измина*х дългия п ъ т до дома без един час почивка
и как т я се спомина след седмици агония! Бе крайно
удивително, че през целия т о з и период на части чн о
заличена п а м ет, бях напълно възприемчив към всич
ко, касаещо предм ета на м о и т е изследвания. Бях
в състояние да си припомня най-дребните детайли и
най-маловажните наблюдения в експ ери м ен ти те си и
даже да декламирам цели страници с т е к с т и сложни
м а тем а ти ч еск и формули.
Убеж дението м и в закона за компенсацията е непо
клатимо. И сти н ск и те награди винаги с ъ о т в е т с т в а т
на тр у д а и извършените самож ертви. Това е една о т
причините да бъда сигурен, че о т всичките м и о т к р и
т и я усилващ ият предавател ще се окаже най-важен
и използваем за бъдещ ите поколения. П о д ти к н а т съм
към т о в а предсказание не тол кова о т размисли върху
тъ р гов ск а та и индустриалната революция, до к о и т о
без съмнение ще доведе, кол кото о т хум ан и тар н и те
последици, произтичащ и о т м н о з о т о достиж ения,
станали реалност благодарение на него. Съображени
я т а в услуга на дребните п о т р е б н о ст и и м а т малка
т е ж е с т в сравнение с no-висш ите облаги за цивилиза
ц и ята. Изправени сме пред злокобни проблеми, к о и т о
не м о г а т п р о ст о да се реш ат чрез обезпечаването на
м атер и ал н ото ни би ти е, независимо колко бохемско
е шо. Н апротив, прозресът в такава насока е пълен с

оп асн ости и рискове, не по-малко обезпокоителни о т
онези, к о и т о пораж дат н ед ости заи страд ан и ето. Ако
освободим м о щ т а на а т о м а или отк р и ем някакъв друз
начин за развитие на евти н а и неограничена енергия
във всяка т о ч к а на зем н ото кълбо, т о т о в а п о сти ж е
ние, вм есто да бъде благословия, има потенциала да
докара к а т а ст р о ф а на ч о в е ч е ст в о т о , предизвиквайки
раздори и анархия, к о и т о в крайна см е т к а ще доведат
до възцаряването на тираничен режим.
Най-възвишеното добро ще дойде о т технологичен на
предък, целящ единение и хармония, а м о я т безжичен
предавател спада именно към т а з и графа. С негова по
мощ човешкия глас и образ ще м о г а т да бъдат възпро
извеждани навсякъде и ф абриките ще се задвиж ват
о т хиляди мили със силата на водопадите; въздухо
плавателните средства ще се н о с я т около зем я та
безспир, а насочваната слънчева енергия ще създава
реки и езера за двигателни цели и преобразуване на
безводни п усти н и в плодородна земя. Внедряването й
за телезрафически, телеф онни и сходни уп отр еби ав
т о м а т и ч н о ще премахне а тм осф ер н и те, к а к то и все
ки останал т и п смущения, к о и т о днес налагат голямо
ограничение на безж ичната комуникация.
Това е напълно своевременна т е м а и заслужава да й
отделим няколко думи.
През изминалото десети л ети е мнозина арогантно
твърдяха, че са успели да се справят с въпросното
предизвикателство. О бстойно проучих всяко о т све
денията, п овеч ето о т т я х описани и т е с т в а н и много
преди да с т а н а т общ ествено достояние, но всичките
се оказаха еднакво неверни. Скорошно официално из
явление на военноморските сили на САЩ вероятно е
дало урок на някои редактори, разпространяващи т а
кива измамни новини, как да о т с я в а т реалната с т о й
н о с т . По правило о п и т и т е се базират върху теори и,
тол кова погрешни, че всеки п ъ т , к озато попаднат
nog м о е т о внимание, п р о ст о не моза да зи у д о сто я със

сериозно отнош ение. Съвсем наскоро едно ново о т к р и
т и е бе публично обявено, под оглушителен акомпани
м е н т о т фанфари, но се оказа поредната сум атоха за
нищо.
Това ми напомня за едно вълнуващо събитие, случило
се преди зодини, д окато провеждах ек сп ери м ен ти те
си с ви сок оч естотн и ток ове. С тив Броуди тъ к м о
беше извършил своя прословут скок о т Бруклинския
м о с т . Впоследствие подвигът м у придоби циничен
вид, благодарение на различни и м и т а т о р и , но първо
началната новина наелектризира Ню Йорк. Тогава бях
д о ст а впечатлителен и редовно говорех за сърцатия
печатар. През един горещ следобед почувствах необхо
д и м о ст да се освежа и п осети х едно о т т р и д е с е т т е
хиляди заведения в т о з и невероятен град, където се
сервираше вкусна н ап и тка с 12-процентово алкохолно
съдържание - днес можеш да я намериш единствено
при посещение в бедни те и опустош ени европейски
държави. П осещ аем остта бе голяма, а к л и е н ти т е не
се отличаваха с особена изисканост и долових разго
вор, к о й т о изтръгна о т мен неволната забележка:
“Точно т о в а казах, козато скочих о т м о с т а .” Едва бях
изрекъл т е з и думи и се почувствах к а т о спътника на
Т им отей в Ш илеровата поема. За миг н астан а хаос и
дузина гласове извикаха: “Това е Броуди!” Хвърлих ч е т
въ р т долар на тезгяха и се стрелнах към изхода, но
т ъ л п а т а ме последва с викове: “Почакай, С ти в !” Мно
ж е ств о ръце оп и таха да ме задържат д окато ти ч а х
отчаян о към св о е то убежище. Лавирайки из ъглите за
щ асти е успях, със съ дей стви ето на аварийния изход,
да дости гна лабораторията, където мигновено събля
кох п а л т о т о си, маскирах се к а т о трудолюбив ковач и
запалих пещ та. Тези предпазни мерки обаче се оказаха
излишни - т а к а или иначе се бях отскубнал о т преслед
вачите си. Дълги зодини след т о в а нощем, к озато въоб
раж ението превръща дребните ж итей ски проблеми
в призраци, ч е с т о мислех, м я тай к и се из лезлото, как

во ли щеше да ме сполети, ако т а з и ш айкаме беше до
копала и установеш е, че не съм С тив Броуди!
Е т о , че и инж енерът, к о й т о наскоро даде о т ч е т пред
техническо бюро отн осн о новаторско средство за
преодоляване на а тм осф ер н и те смущения, основава
що се на “досеза неизвестен природен закон”, изглежда
е бил също тол кова безразсъден к а т о мен, бранейки
позицията, че т е з и смущения се разпростран яват
по о с т а нагоре/надолу, д окато създадените о т пре
давател м и н ават по протеж ение на зем ята. Това би
означавало, че кондензатор, какъвто е зем н ото кълбо с
неговата обвивка о т газове, м ож е да бъде натоварван
и освобождаван о т заряд по начин, изцяло п р оти вор е
чащ на ф ундам енталните п осту л а ти , изложени дори
в най-елементарния учебник по физика. Подобно пред
положение щеше да бъде осъдено к а т о невалидно още
по врем ето на франклин, понеже засегн ати те о т него
ф а к ти тога ва са били добре позн ати и т ъ ж д е ст в е н о
т о сход ство между атм осф ерно и генерирано о т м а
шини ел ектричество е било категорично установено.
Очевидно е с т е с т в е н и т е и и зк у ств ен и те смущения се
разпространяват през зем я та и въздуха по абсол ю т
но идентичен начин, създавайки електродвижещи
сили к а к то в хоризонтална, т а к а и във вертикална
посока. В м е ш а те л ств о то не м ож е да бъде преодоляно
чрез н и т о един м е т о д , подобен на предложените. Ис
т и н а т а е такава: във въздуха п отен ц и ал ъ т се увели
чава в размер на около 50 вол та спрямо ф у т височина,
поради к о е т о м ож е да се получи разлика в налягането,
възлизащо на 20 или дори 40 хиляди вол та между гор
н и т е и долните краища на а н тен а та . М асите зареде
на атм осф ера са в непрекъснато движение и о т д а в а т
ел ектричество на проводника - не плавно, а по-скоро
накъсано, на пресекулки, пораждайки по т о з и начин
стърж ещ звук, к о й т о м ож е да се улови о т прецизен
телеф онен приемник. К олкото по-високо е терм ина-
л ъ т и кол кото по-золямо е п р о с т р а н с т в о т о , обхва

н а т о о т проводниците, тол кова по-ясно подчертан е
е ф е к т ъ т . Нужно е обаче да се разбере, че т о в а е ч и с т о
локално явление и има малко общо с исти н ски я проб
лем.
През 1900 з., докато усъвършенствах безж ичната си
систем а, един образец о т ап ара тура та бе оборудван
с ч ети р и антени. Те бяха внимателно настроени на
същ ата ч е с т о т а и свързани паралелно с усилващия
д е й ст в и е т о о б ек т, приемайки сизнали о т всяка посо
ка. К озато пожелах да се уверя в произхода на препра
т е н и т е импулси, всяка диагонално разположена двой
ка бе последователно м он ти р ан а с злавна н ам отка,
възбуждаща д е т е к т о р н а т а вериза. В първия случай
звукът в телеф она беше силен; във втор и я изчезна,
к а к то се и очакваше, щом д вете ан тен и се неутрали
зи р ат една друза, но реалните смущения се проявиха
и в д ва та примера и трябваш е да измисля специални
предпазни меркина базата на различни принципи.
Чрез у п о т р е б а т а на приемници, свързани с две т о ч к и
о т зем ята, к а к то аз са м и я т предложих д о ст а о т д а в
на, причинената о т наситения въздух беда бива ану
лирана - а т я придобива сериозен мащаб в м одерн ите
постройки. Нещо повече, у я з в и м о с т т а към всички
ти п о в е смущения спада наполовина поради насочва
щия характер на веригата. Това се подразбира о т само
себе си, но дойде к а т о откровение у някои лекомислени
жичкаджии - т е х н и я т о п и т се ограничаваше до т е х
нологични форми, к о и т о мож еха да бъдат подобрени с
брадва, а т е се разпореждаха с м ечеш ката кожа преди
да повалят сам ата мечка. Ако електрическите смуще
ния наистина извършваха подобни лудории, можехме
лесно да се отъ р вем о т т я х к а т о п р о ст о приемаме
без антени. В и н тер ес на и с т и н а т а обаче, заровена в
зем я та жица, к о я т о според т о з и възглед би трябвало
да е напълно защитена, е по-податлива на определени
външни импулси о т к о л к о т о висящ ата вертикално
във въздуха. За да бъдем коректни, нека все пак о т

бележим, че е п о с т и з н а т лек напредък, но не посред
с т в о м някакъв конкретен м е т о д или у с т р о й ст в о .
П о ст и зн а т е благодарение на отк аза о т огром ните
конструкции, к о и т о са крайно вредни за предаване и
напълно неподходящи за приемане, а на т я х н о м я с т о
бе внедрен по-адекватен модел. Кгж то посочих в една
предишна стгипия, за да се избавим окончателно о т
т а з и т р у д н о с т , имаме нужда о т радикална промяна в
си ст е м а т а . К олкото по-скоро се предприеме, тол кова
по-добре.
Разбира се, би било пагубно във врем ето, к ога то шко
л а т а е в своя най-ргш.ен стадий, а бол ш и н ството,
в т о в а число дори ек сп ер ти те, няма представа за
н ейни те максимални възмож ности, да бъде наложена
чрез законодателната власт мярка, осигуряваща м о
нопол на п р а в и т е л ст в о т о . Това бе предложено преди
няколко седмици о т м ин и стъ р Даниълс и без съмне
ние т о з и и з т ъ к н а т чиновник е отправил призива си
към Сената и К амарата на п р ед ста в и тел и те с искре-
но убеждение. У ни вер салният о п и т обаче несъмнено
показва, че оп ти м а л н и те р езу л та ти винаги се про
я вя ва т в условията на свободния пазар. В случг1я има и
извънредни причини за н е о б х о д и м о ст та безж ичният
сек тор да получи неограничена свобода на развитие.
На първо м я с т о предлага перспективи, несравнимо
по-мащабни и по-значими за подобряването на човеш
кия ж и в о т о т всяко друго изобретение или о т к р и т и е
в и ст о р и я т а . Трябва да се разбере, че т о з и прекрасен
занаят е развит, в св о я т а ц ялост, именно т у к и може
да се нарече американски с повече право на со б ст в е
н о с т спрямо телефона, л ам пата с нажежаема спи
рала или самолета. Н а п ор и сти те аген ти на пресата
и борсови те спекуланти са достигнали такъв успех
в разпръскването на дезинформация, че дори так и ва
безупречни издания к а т о Scientific American припис
в а т осн овн ата заслуга на чужда страна. Е сте ств е н о ,
германците ни дадоха херцовите вълни, а руските,

бр и та н ск и те, ф ренските и и тал и ан ски те експерти
бързо им. намериха приложение в сигнализацията.
Това бе очевидната им функция, к о я т о завърши с кла
сическата, непроменена индукционна бобина - съвсем
малко повече о т още един т и п хелиограф. Радиусът на
трансм исия бе твърде ограничен, р е з у л т а т и т е имаха
малка с т о й н о с т , а херцовите тр е п те н и я , к а т о сред
с т в о за предаване на данни, мож еха да бъ дат успешно
заменени о т звукови вълни, за к о е т о се застъпих през
1891. Освен то в а , всички т е з и о п и т и се проведоха
т р и години след к а т о базисните принципи на безжич
н а т а систем а, универсално приложима към днешна
дата, к а к то и мощния й и н струм ен тари ум са били
ясно описани и разработени в Америка. О т въпросни
т е херцови приспособления и м е т о д и днес няма и сле
да. Отправихме се в п р оти воп ол ож н ата посока и по
с т и г н а т о т о идва к а т о продукт, създаден о т ум ов ете
и тр у д а на американските грг1ждг1ни. В ал и дн остта
на осн овн и те п а т е н т и и зтеч е и въ зм ож н ости те са
отвор ен и за всички. Главният аргумент на минис
т ъ р а се основава върху смущенията. Според н еговото
изявление, отразено в New York Herald, о т 2 9 -т и юли
(1919), сигналите о т една мощна стан ц ия м о г а т да
бъ дат засечени във всяко едно село по света. С оглед
на т о з и ф а к т, демонстрираш, в м о и т е експерименти
през 1900, налагането на ограничения в Съединените
щ а т и би имало твърде малка полза.
Хвърляйки светлина по т а з и т о ч к а мога да спомена,
че едва наскоро един странно изглеждащ господин
се обърна към мен с намерението да вербува м о и т е
услуги за изграждането на глобални предаватели в ня
каква далечна страна. “Не разполагаме с пари,” - каза
т о й - “но за см ет к а на т о в а пък имаме вагони, пълни
с ч и с т о злато и ще ви дадем подобаващо количество.”
Отговорих му, че първо искам да видя какво ще ста н е
с м о и т е дела в Америка и т а к а и н т е р в ю т о приключи.
Но аз съм доволен, че т ъ м н и т е сили не с п я т - с т е ч е

ние на врем ето поддръжката на непрекъсната кому
никация ид,е се оказва все по-трудна. Е ди н ствен и я т
лек е систем а, имунизирана срещу сривове. А такава
съществува, усъвършенствана е и само чака да бъде
п усн ата в експлоатация.
У ж асният конф ликт все още отек ва в съзнанията и
м ож е би злавното приложение на усилващия предава
т е л ще бъде в рол ята на средство за нападение и о т
брана, по-специално във връзка с те л е а в т о м а т и к а т а .
Това изобретение елозично следствие о т наблюдения,
започнали още в д е т с т в о т о и продължаващи през
целия м и ж и в от. К озато бяха публикувани първите
р езул тати , Electrical Review заяви в к а ч е с т в о т о си
на редактор, че т о в а ще се превърне в един о т “най-
влиятелните ф актори за възхода на цивилизацията”.
Не е далеч м о м е н т ъ т , в к о й т о предсказанието им ще
се сбъдне. През 1898 и 1900 з. т а з и о ф е р та бе о т п р а
вена към п р а в и т е л с т в о т о и можеше да бъде приета,
ако бях един о т онези, захванали се с аги тац ията.
По онова време наистина мислех, че има потенциала
да премахне вой ната поради неограничената си раз
руш ителна мощ и изключване на човешкия ф а к тор в
би тка. Но макар и да съм запазил вяра в т о з и п о т е н
циал, възгледите м и претърпяха промяна о т т о г а в а .
В ойната не м ож е да бъде избегната д ок ато физическа
т а причина за нейната цикличност не се о т с т р а н и ,
а т я , в св етл и н а та на последния анализ, е огром ната
площ на наш ата планета - т .е . големите р а зсто я
ния (интересен възглед, погледнато м етаф оричн о
- б.ред.). Само чрез анихилация на р а зсто я н и е то във
всяко отнош ение, било т о за улесняване на разузна
ването, т р а н сп о р т а на пътници и доставки или пре
носа на енергия, ще бъдат осигурени някой ден нуж
н и т е условия, к о и т о да га р а н ти р а т п о с т о я н с т в о т о
на пр и ятел ски те отнош ения. Н аш ият вездесъщ блян
днес е по-близък к о н т а к т и по-добро разбиране между
индивиди и общ н ости по света, к а к то и о тъ р сва н ето

о т т а з и ф анатична привързаност към радикални
т е идеали на националния езоизъм и зордост, к о и т о
винаги са склонни да дърпат св е т а към първобитно
варварство и съперничество. Н и то един съюз или
парламентарен а к т не ще бъдат способни някоза да
п р е д о т в р а т я т подобна беда. Те са само модерни сред
с т в а за поставяне на слабия под контрола на силния.
Изказвал съм м н ен и ето си по т о з и въпрос преди ч е т и
ринадесет зодини, к озато обединение о т няколкото
водещи прави телства, един своеобразен Свещен съюз,
беше пропагандирано о т покойния Андрю Карнези,
к о й т о с право м ож е да бъде сч и та н за бащ ата на т а з и
идея, давайки й повече гласност и у с т р е м о т всеки
друг след президента. Макар и да не м ож е да се о т р е
че, че подобен п а к т е о т същ ествено предим ство за
някои злочести хора, т о й не решава главния проблем.
М ирът идва единствено к а т о е ст е ст в е н о следствие
на универсалното просветление и сливане на отделни
т е раси, а ние все още сме далеч о т т а з и утоп и я .
В м о я т а визия за св е т а днес, с оглед на т и та н и ч е с-
к а т а борба, ширеща се пред о ч и т е ни, съм изпълнен
с убеж дението, че и н т е р е си т е на ч о в е ч е с т в о т о биха
били най-добре защ итени ако Съединените щ а ти
о с т а н а т верни на тр а д и ц и и те си и се въздържат
о т обвързващи съюзи. Имайки предвид географското
й положение, отд р ъ п н а та о т сцената на заплашител
ни конфликти, без претенции за тери тори ал н о уве
личение, с неизчерпаеми ресурси и огромно население,
грижливо закърмено с духа на свободата и правдата,
т а з и стран а се намира в изключително привилегиро
вана позиция. По т о з и начин е в състояние да упраж
нява напълно сам остоятел н о колосалната си сила и
морал за об щ о то благо - по-целесъобразно и ефикасно,
о т к о л к о т о к а т о член на съюз.
В един о т т е з и свои биографични очерци, публикува
ни в Electrical Experimenter, се спирам на о б ст о я т е л -
с т в а т а покрай ранните м и зодини и разкривам едно

злощ астно събитие, к о е т о м е подтикн а към непре
ста н н о упражняване на въображението и към само-
наблюдение. Тази м ентална дейност, първоначално
машинална, под н ати ска на б о л е с т т а и стр ад ан и ето
постепенно се превърна във в то р а м оя природа и в
крайна см ет к а ме доведе до разбирането, че съм а в т о
м а т , лишен о т свободна воля в св о и те мисли и поведе
ние и п р о ст о реагиращ на процесите в околната среда.
Телата ни и м а т тол кова сложна стр у к ту р а , д вижени-
я т а ни са тол кова мнозообразни и заплетени, а външ
н и т е въздействия върху с е т и в н и т е ни орзани са до
такава степ ен фини и неуловими, че за обикновения
човек е трудн о дори да обхвале т о з и ф а к т. И все пак
нищо не е по-убедително за обучения изследовател о т
м еха л и сти ч л а та теор и я на ж и вота, к о я т о донякъде
е била разбрала и изложена о т Д екарт преди т р и с т а
зодини. В неговата епоха обаче редица важни функции
на нашия организъм не са били и звестн и и философи
т е са тънели в мрак, особено що се отн а ся до приро
д а та на светл и н а та и у с т р о й с т в о т о и р а б о т а т а на
ок ото,.
През последните години напредъкът на научните из
следвания в т е з и области не оста в я м я с т о за съмне
ние спрямо въпросната представа, на к о е т о са посве
т е н и м н ож еств о трудове. Един о т н ейн и те най-спо-
собни и сладкодумни тълкуватели е мож е би феликс ле
Д антек, бивш а с и с т е н т н аП астьор. Проф. Ж акЛьоб е
извършил забележителни експерименти по хелиотро-
пизъм, ясно доказвайки водещ ата роля на светл и н а та
за no-нисш ите организми. Последната м у книга, Пре
дизвикали движелия, е същилски крайъгълел камък.
Но докато х ор а та ла л ауката при ем ат т а з и теор и я
едва к а т о всяка друза, добила всеобщо призлалие, т о
зам ел е и сти л а, к о я т о демолстрирам ежечасово чрез
всяка м оя мисъл и действие. Осъзлавалето ла вълш-
л и т е впечатлелия, ласочващо ме към физически или
ум ствен и усилия, е винази неизменна ч а с т о т м о е т о

същ ество. Само в мнозо редки случаи, к озато съм на
влязъл в състояние на необикновена концентрация,
и зп и твам т р у д н о с т и при локализирането на първо
началните стимули.
Преобладаващата ч а с т о т ч о в е ч е с т в о т о т а к а и не
разбира какво се случва около и вътре в човека. Мили
они с т а в а т ж ер тв а на болести и у м и р а т преждевре
менно именно поради т а з и причина. Дори най-банал-
н и т е делнични явления им изглеждат м истериозни
и непонятни. Някой мож е да п очувства внезапен
прилив на тъ за и да си блъска главата в търсене на
обяснение, макар и да е забелязал, че причината е в об
лакът, закриващ слънчевите лъчи. Той м ож е да съзре
образа на скъп приятел при условия, к о и т о о т ч и т а
к а т о д о ст а чудати, а всъщ ност само малко преди
т о в а го е подминал на улицата или е видял сн им ката
м у някъде. К огато загуби копче о т дрехата си запо
чва да се су ети и да кълне цял час, бивайки неспособен
да визуализира предходните си действия и да отк ри е
предм ета мигновено. Л ипсата на наблю дателност е
п р о ст о форма на невеж ество и е отговорн а за господ-
с т в а н е т о на м н ож еств о болезнени и нелепи п р едста
ви. Има не повече о т един на всеки д е се т души, к о й т о
да не вярва в т е л е п а т и я т а и други парапсихични про
яви, спиритизъм и общуване с м ъ р т в и т е и к о й т о би
отказал да слуша неволни или умишлени измамници.
За да илю стрирам колко дълбоко вкоренена е станала
т а з и тенденция дори сред трезвом ислещ ите амери
кански граждани, ще спомена един комичен случай.
Малко преди войната, к озато излож ението на м о и т е
тур би н и в т о з и град предизвика масови ком ентари в
те х н и ч еск и те издания, предчувствах как се заформя
конф ликт сред производителите за правата над изо
б р етен и ето, а аз имах конкретни намерения към онзи
човек о т Д е т р о й т , к о й т о притеж ава п о ч т и свръх
е с т е с т в е н а т а дарба да тр у п а милиони. Бях тол кова
уверен, че шой ще се появи на хоризонта, че обявих

т о в а катезорично пред м о я т а секретарка и помощни
ци. Д ей стви тел н о една прекрасна у т р и н екип инже
нери о т ком панията форд се представи с м ол ба та да
обсъдим важен п роект. “Казах ли ви?” - вм етн ах т р и
умфално пред служ и тели те си и един о т т я х каза:
“Вие с т е изумителен, з-н Тесла - всичко ста в а т о ч н о
така, к а к то предсказахте.” Веднага щ ом т е з и прагма
т и ч н и люде се настаниха, аз е ст е ст в е н о започнах да
възхвалявам уд и ви тел н и те качества на м о я т а т у р
бина. Тозава делегати те м е прекъснаха и казаха: “Ние
сме наясно с всичко то в а , но сме дошли със специална
заръка. Основали сме психологическо друж ество за из
следване на паранормални феномени и искаме вие да
се присъедините към т о в а начинание.” Струва м и се,
т е з и инженери т а к а и не разбраха колко близо бях до
реш ението да ги изхвърля о т офиса си.
О т к а к т о най-великите умове на н аш ето време, без
см ъ ртн и имена в науката, ми казаха, че съм надарен
с изключителен ум, впрегнах цялата си дарба в раз
реш аването на сериозни проблеми, независимо о т
сам ож ертвата. Години наред се оп и твах да разбуля
загадката на с м ъ р т т а и неуморно бдях за всякакъв
род признаци на св р ъ х естеств ен о то . Но само веднъж
през целия м и ж и в о т имах преживяване, к о е т о успя
да ме порази. Случи се покрай кончината на майка ми.
Бях т о т а л н о изцеден о т болката и продължително
т о бдение и една нощ краката м е отвед оха до здание
на около две пресечки о т дома ни. Лежейки безпомо
щен т а м , си мислех, че ако майка ми издъхне д окато
не съм надвесен над леглото й, т о т я със сигурност
ще м и даде знак. Два или т р и месеца преди т о в а бях
в Лондон, в ком панията на м оя покоен приятел, сър
Уилям Крукс, и обсъждахме спиритизма. Намирах се
изцяло под влиянието н ам и сл и те, породени о т наша
т а дискусия. Макар и да не взех под внимание о ста н а
л и т е участници, неговите аргументи имаха солидна
т е ж е с т за мен поради ф акта, че именно блазодарение

на епохалния м у труд върху л ъ ч и ст а т а м атерия, по
паднал в ръ цете м и к а т о ученик, аз избрах т е к у щ а т а
си кариера. Прецених, че условията за надникване в
о т в ъ д н о т о бяха възможно най-блазоприятни, понеже
майка ми беше надарена жена, отличаваща се с особе
но разви та интуиция. През цялата нощ всяка нишка
в мозъка ми бе о б т е г н а т а в очакване, но нищо не се
случи до ранните часове на у т р о т о . Бях заспал, или
по-скоро припаднал, козато видях облак, носещ ангел
ски фигури. Чудно красиви, едната о т т я х се взираше
в мен с любов и постепенно започна да придобива чер
т и т е на майка ми. Видението бавно прекоси с т а я т а
и изчезна, а аз се събудих о т неописуемо нежна песен,
изпълнявана о т цял хор гласове. В т о з и миг ме обзе
увереност, к о я т о не мога да изразя с думи, че май
ка ми току-щ о бе починала. След малко се убедих, че
е исти на. Не бях в състояние да проумея стр а ш н а та
т е ж е с т на болезненото знание, к о е т о получих преж
девременно, за тов а изпратих писмо до сър Уилям
Крукс, все още намирайки се под влиянието на т е з и
впечатления и в лошо здравословно състояние. Щ ом
се възстанових, дълго тъ р си х външна причина за та з и
стран н а проява и, за м ое голямо облекчение, успях
след много месеци безплодни усилия. Бях попадал на
т в о р б а т а на знам енит художник, изобразяваща алего
рично един о т сезони те чрез облак и група ангели, но
сещи се из п р о с т р а н с т в о т о , очевидно оставила тр а ен
о т п е ч а т ъ к у мен. А бсолю тно същ ата к а т о съня ми,
ако махнем приликата с майка ми. М узиката дойде о т
хора, пеещ в близката църква по време на ран н ата ве
ликденска литургия. Това даваше задоволително обяс
нение на всичко, в унисон с научните ф акти.
Това се случи отдавна и о т т о г а в а не съм имал дори
най-малката причина да променя възгледите си по
отнош ение на психичните и духовните феномени,
к о и т о не се оп и р ат на никакъв фундамент. В ярата в
шях е е с т е с т в е н р е зу л т а т о т и н тел ек туа л н ото раз

витие. Релизиозните догми вече не се п ри ем ат в т е х
ния ортодоксален смисъл, а вм есто т о в а всеки инди
вид се придържа към упованието в някаква върховна
сила. Всички ние имаме нужда о т идеал, к о й т о да ни
ръководи и носи удовлетворение; нещо о т безплътно
е с т е с т в о , независимо дали е свързано с вероизпове
дание, изкуство, наука и прочее, сти за да изпълнява
ф ункцията на дематериализираща сила. О т съ щ ест
вено значение е за м и р н ото б и ти е на ч о в е ч е с т в о т о да
се наложи една съвм естна представа.
На фона на неуспеха ми да се сдобия с някакви дока
зател ства, подкрепящи твъ р д ен и я та на психолози и
сп и р и ти сти , съумях да докажа, за мое пълно удовл ет
ворение, а в т о м а т и зм а на ж и в о т а - не само чрез про
дължителни наблюдения на ч а стн и случаи, а и д о ст а
по-убедително в обобщен план. Това доведе до о т к р и
т и е , к о е т о категоризирам о т най-золяма важ н ост
за о б щ е с т в о т о и върху к о е т о ще се спра накратко.
Получих първия намек за т а з и поразителна и сти н а
още в ранната си младежка възраст и в течен и е на
зодини обяснявах забелязаното п р о ст о к а т о съвпа
дение. А именно, всеки п ъ т щом аз или някой друз,
с к о зо то имам и звестн и отнош ения, или пък кауза,
на к о я т о съм посветен, биваха засегнати по някакъв
начин о т т р е т а страна, а въпросният начин мож е да
се характеризира к а т о възможно най-несправедливия,
и зп итвах една особена, см ъ тн а болка. Поради липса
на п о-точ ен тер м и н я бях окачествил к а т о “космич-
на” и скоро след п оя ва та й, по закон, причи н ител ите
също изпадаха в мъки. След м н ож еств о так и ва случаи
споделих на м ои приятели и т е имаха в ъ зм о ж н о стта
сами да се у б ед я т в п р а в о т а т а на т е о р и я т а , к о я т о
постепенно формулирах. Тя мож е да се обобщи със
следните изречения.
Н аш ите тел а споделят сходен стр о е ж и б и в а т из
ложени на еднакви влияния о т околната среда. Това
води до подобие в реакциите и съзласуване на злавни-

т е функции, върху к о и т о се базират всички наши со
циални и прочее правила и закони. Ние сме а в т о м а т и ,
изцяло контролирани о т силите на средата, подмя
т а н и к а т о коркови т а п и на водната повърхност, но
бъркайки сл ед стви я та о т външ ните стим ули със сво
бодна воля. Движ енията и оста н а л и те ни действия са
винаги животосъхраняващи и, макар нагледно да сме
съвършено независими един о т друз, ние сме свързани
чрез невидими нишки. Д окато орзанизмът е в пълна
изправност, т о й реагира акуратно на възбуждащите
зо ф актори, но в м ом ен та , к озато н астъпи някаква
авария, съхранителната м у мощ бива нарушена. Ес
т е с т в е н о , всеки разбира, че ако някой оглушее, зрение
т о м у отслабне или повреди крайниците си ш ансовете
за последващото м у съществуване намалят. Но също
т а к а е вярно, а м ож е би дори има и по-золяма т е ж е с т ,
че определени деф екти в мозъка, лишаващи а в т о м а т а
(в по-золяма или по-малка степ ен ) о т т о в а жизнено
качество зо п о д т и к в а т към разруха. Едно особено
сензитивно и бдително създание, със своя силно раз
в и т механизъм в н е п о к ъ тн а т вид, работещ прецизно
в с ъ о т в е т с т в и е с изм енчивите условия на околната
среда, е надарено с превъзхождащо машинално сети во,
к о е т о м у позволява да избягва опасности, твърде ко
варно прикрити, за да бъдат директно възприемани.
К озато създанието влезе в к о н т а к т с други, ч и и т о
управляващи органи са крайно деф ектни, т о з и у с е т
се затвърждава и т о ч у в ств а “косм и чн ата” болка.
И ст и н а т а за т о в а бе подкрепена о т с т о т и ц и при
мери и аз каня друзи последователи на е с т е с т в е н и т е
науки да о т д а д а т внимание на въпроса, считайки, че
посредством консолидирани и си сте м а ти ч н и усилия
ще бъдат п о с т и г н а т и р езу л та ти с неизмерима с т о й
н о с т за света.
И деята да конструирам а в т о м а т , с п о м о щ та на
к о й т о да докажа м о я т а теори я, се разкри пред мен
преждевременно, но се захванах с акти вн а дейн ост

едва през 1893, к озато започнах проучванията си по
безж ичната систем а. През следващите две или т р и
зодини сътворих набор а в то м а ти ч н и апарати (дис
танционно управляеми лодки-макети - б.ред.), к о и т о
мож еха да се а к т и в и р а т о т разстояние и зи пр едста
вих пред п о с е т и т е л и т е в м о я т а лаборатория. През
1896 вече съумях да проектирам цялостна машина,
способна на м н ож еств о операции, но завършекът на
начинанието ми се забави до към края на 1897. Тази
машина е илюстрирана и обяснена в с т а т и я т а м и в
Century Magazine о т юни 1900 з., също и в друзи пери
одични издания о т т о в а време. К озато излезе за пръв
п ъ т в началото на 1898, т я създаде сензация к а к то
никое друзо мое изобретение дотогава. През ноември
1898 м и бе връчен базов п а т е н т за оригиналното на
правление, но едва след к а т о главният член на изпи
т а т е л н а т а комисия п о се т и Ню Йорк и лично го видя,
защ ото твъ р д ен и ето ми изглеждаше невероятно.
Спомням си, че к озато по-късно се свързах с чиновник
о т Вашингтон, възнамерявайки да предложа изобре
т е н и е т о си на п р а в и т е л ст в о т о , т о й избухна в смях
при поднесената информация отн о сн о м о е т о п о с т и
жение. Никой тога ва не мислеше, че има дори мини
мален изглед за и зр аботва н ето на подобен механизъм.
Н еу м естн ото в т о з и п а т е н т е, че, следвайки съ вета
на а д в ок а т и те си, отбелязах контрола к а т о реализи
ран чрез п осред н и чеството на една единствена верига
и добре п озн а т модел индикатор, т ъ й к а т о все още
не бях подсигурил з а щ и т а т а на м е т о д и к а т а си и апа
р а т а за индивидуализация. В и н тер ес на и ст и н а т а ,
м о и т е лодки се управляваха чрез съ в м е ст н а та р а б о та
на няколко вериги, к о е т о изключваше смущения о т
всякакъв т и п . В най-общи линии използвах приемни
вериги под ф ор м а та на примки, включващи конденза
т о р и , понеже разрядите о т м оя предавател с високо
напрежение йонизираха въздуха в помещ ението до т а -
кава степен , че даже съвсем малка ан тен а би мозла да

т о ч и ел ектричество о т околната атм осф ера часове
наред. За да добие ч и т а т е л я т представа, отк р и х на
пример, че крушка с диаметър 12 инча, силно изхабена
и само с един терминал, към к о я т о е прикачена къса
жии,а, мож е да пренася до хиляда последователни ис
кри преди релият заряд на въздуха в л абора тори я та
да бъде неутрализиран. П редавателят във ф ор м а та на
примка не беше чувстви тел ен на подобно смущение и е
интересно да отбележ им, че придобива популярност
към днеш ната късна дата. В д е й ст в и т е л н о ст събира
далеч по-малко енерзия о т а н т е н и т е или един дълъз
заземен проводник, но се получава так а, че премахва
редица деф екти, присъщи на съвременните безжични
у ст р о й ст в а . К озато демонстрирах и зобр етен и ето си
пред публика, п о с е т и т е л и т е бяха помолени да зада
в а т всевъзможни въпроси, независимо колко заплете
ни са, и а в т о м а т ъ т щеше да им отвръщ а чрез знаци.
Това се приемаше за магия тозава, но бе изключител
но елементарно, защ ото аз сам и я т давах о т г о в о р и т е
с п ом ощ та на уреда.
През същия период друза, по-золяма радиоуправляема
лодка беше п остроен а - сн им ката й е показана в на
стоящ и я брой на Electrical Experimenter. Контролира
се чрез веризи с няколко навивки, разположени в кор
пуса, к о й т о е изцяло водонепромокаем и в състояние
да се п отап я. А п а р а т ъ т беше подобен на първия из
ползван, с изключение на някои специални свойства,
к о и т о представих, к а т о например лампи с нажежае-
м а спирала - т е дават нагледно сви д етел ство за пра
вилното функциониране на маш ината.
Тези а в т о м а т и , управлявани в обхва та на видим ост
на оператора, все пак бяха първите по рода си и д о ст а
несъвършени стъ п ки в р а зв и т и е т о на радиоуправ-
лението, к о е т о формулирах. Следващата логическа
фаза бе нагаждането към а в то м а ти ч н и механизми,
оставащ и извън полезрението и на голямо разстояние
о т центъра на контрол. О тто за в а пропагандирам

у п о т р е б а т а им к а т о оръдия на воен н ото дело, с пре
възходство над конвенционалното въоръжение. Зна
ч и м о с т т а на т о в а изглежда се оценява сеза, съдейки
по откъ сл ечн и те съобщения из пр есата о тн о сн о по
стиж ения, за к о и т о се зовори, че са забележителни,
но не съдържат новаторски принос. По един непълен
начин би било изпълнимо, използвайки наличните без
жични съоръжения, да изведем в н еб ето самолет, да
зо накараме да следва даден приблизителен курс и да
извършим някои операции о т д и ста н ц и я та на м н о
го с т о т и ц и километри. Машина о т т о з и т и п също
т а к а мож е да бъде управлявана дистанционно по ня
колко начина и аз не се съмнявам, че мож е да се окаже
полезна във военни действия. Но доколкото м и е из
вестн о, понастоящ ем няма и н струм ен тариум , с кой
т о да бъде п о с т и г н а т а такава прецизна цел. Прекарах
години в проучване на въпроса и разработих способи,
правещи подобни и дори по-големи чудеса лесно осъ
щ ествим и.
К акто бе отбелязано в един предишен случай, к огато
учех в колежа измислих летящ а машина, твърде раз
лична о т сегашните. Основополагащият принцип бе
звукът, но не можеше да се внедри на практика по
ради липса на първичен двигател с д о ста тъ ч н о голям
енергиен потенциал. В последните години успешно
разреших т о з и проблем и сеза планирам въздушни
апарати, изцяло освободени о т поддържащи крила,
елерони1, витла и други външни приставки, способни
да развиват огромна скорост. Д о ста вероятно е т е да
п р ед оста в я т солидни доводи за мир в близкото бъде
ще. Такава машина, обезпечавана и задвижвана изцяло
о т реакцията се контролира или непосредствено, или
с дистанционна енергия. Чрез ад ек ватн а та инстала
ция на съоръжения би било възможно да се изстреля
ра кета о т т о з и т и п , к о я т о да порази цел п о ч т и без
отклонение о т избраната точ к а , при т о в а на хиляди
мили разстояние. Но ние няма да спрем дотук. Радио-

управляемите а в т о м а т и ид,е залезнат в производстве
н а т а сфера к а т о отделен индустриален отрасъл, ще
м о з а т да д е й с т в а т сякаш п р и теж а в а т свой и н т е
л ек т, а н астъплението им ще предизвика и сти н ск а
революция. Още през 1898 предложих на представи
т е л и т е на золям промишлен концерн създаването и
публичното изложение на автомобилно у с т р о й с т в о ,
к о е т о напълно са м остоятел н о ще м ож е да извършва
золямо разнообразие о т операции, основавайки се на
нещо подобно на собствен а преценка. Но тозав а пред
лож ението ми бе окачествено к а т о химера и не пре
тъ р п я последващо развитие.
П онастоящ ем мнозина о т най-способните умове
р а б о т я т за изнамиране на начин, к о й т о да п р е д о т
врати п ов т о р е н и е то на ужасния световен военен
конф ликт. Той е прекратен само те о р е т и ч н о , а про
д ъ л ж и тел н остта м у и п р ои зти ч ащ и те последици
предрекох съвсем т о ч н о в една с т а т и я , о тп е ч а та н а
в The Sun Magazine о т 20 декември 1914. Предложено
т о “Общ ество на народи те”8 не е нужния лек, а т о ч
но о б р а т н о т о ; според редица к о м п е т е н т н и персони,
въпросното м ож е да п ости гн е диаметрално п р о т и
воположен еф ек т. Крайно н епрости м о е, че една на
казателна политика бе въведена с цел съ ста в я н ето на
условия за мир, защ ото само след няколко зодини на
ц и и т е ще м о з а т да в од я т боеве без армии, кораби или
оръжия, чрез далеч п о-стр а х ов и ти средства, з а ч и я т о
оп устош и тел н а мощ и о б х в а т на п рактика няма пре
дел. Голям зрад, без значение на какво разстояние се1 2
1 Подвижна управляваща повърхност на крилото на въздухоплавател
но средство, осигуряваща напречно управление (завъртане около
надлъжната ос) при ниски и средни скорости на полет. - Б. прев.
2 Съкратено ОН; международна организация, съществувала между
Първата и Втората световна война, чиято мисия е понижаване степен
та на въоръженост, разрешаването на международни спорове и по
добряване на световното благосъстояние. През 1945 г. е наследена
от днешната ООН. - Б. прев.
намира ош враза, мож е да бъде сри н ат о т незо и няма

сила на Земята, способна да м у попречи. Ако искаме
да избезнем надвисналото бедствие и развой на съби
т и я т а , к о й т о м ож е да превърне т о з и с в я т в пъкъл,
тр я б в а да ускорим р а зв и ти е то на л етящ и машини и
безжичен пренос на енерзия, без ни най-малко забавяне
и с идлата мощ и ресурси на разположение.
автобиография
София, 2017
© Никола Тесла, автор
Превод и редакция:
Камен Банков, Ралица Благовестова
Коректура:
Галя Дунчева
Корица дизайн:
Александра Вали
Предпечат:
Ралица Благовестова
Издателство “7 ЛЪЧА”
FreeVISION
П о пор ъчка на ф ондация
www.fvision.eu
ISBN 978-619-90920-4-0
СЪДЪРЖАНИЕ
t\j rw rw
I . М оите ранни години — 7
II. П ървите ми стъпки като изобретател — si
III.
П о-късните ми н а ч и н а н и я .
О ткритието на въртящото се мазнитно поле — 35
IV! О ткритието н а
Бобина и Трансформатор на Тесла — 49
V "Усилващ ият предавател — 61
VI. И зкуството н а телеавтоматиката — 75
М /V /V
XIV TH E E L E C T R I C A L E N G IN E E R [June, 1888
Никола ТЕСЛА: Автобиография
К а т о малък страдах о т необичайно се ти в н о смущение, при

чинявано о т псявата на образи, ч е с т о придружавани о т
силни блясъци светлина, които замъгляваха възприемането
ми на реалните предмети и влияеха на мислите и действия
т а ми. Това бяха картини или сцени, кои то съм виждал съвсем
реално - никога измисляни о т мен неща. Кога т о някой ми
кажеше нещо, образът на предмета, кой то обрисуваше, се
случваше да изниква живо пред взора ми и понякога ми бе
трудно да преценя дали е пипаемо н е щ о то или не. Това ми
причиняваше серозен дискомфорт и ч ув ств о на тр ев о ж н о ст.
Никой о т хората, занимаващи се с изучаването на психология
или физиология, до кои то съм се допитвал, не е успявал
досега да даде задоволително обяснение на т о зи феномен.
Изглеждаше да е к а т о някакво рядко изключение, въпреки че
аз най-вероятно бях предразположен, т ъ й к а т о зная. че б р а т
ми преживяваше подобни смущения. Теорията, която си изгра
дих, е. че образите бяха р е з у л т а т на рефлексия на мозъка
върху о чн ата ретина под влияние на силна възбуда. Това със
сигурн ост не бяха халюцинации на болен и изтерзан ум, тъ й
к а т о в други отношения си бях нормално и уравновесено
д е те . За да получите представа за с ъ сто я н и е то ми, пред
с т а в и т е си. че съм присъствал на погребение или друго по
добно стресиращ о събитие. След т о в а неизбежно, в покоя на
нощ та, жива картина о т сц е н а та се изпречва пред погледа
ми и не иска да изчезне, въпреки усилията ми да я пропъдя. По
някога дори о ста в а да виси неподвижно във въздуха, въпреки
че прокарвам ръка през нея. Ако м о е т о обяснение за т о в а яв
ление е точно, би трябвало да е принципно възможно да се
прожектира върху екран образ на какъвто и да е предмет,
кой то получим, и да го направим видим. Такъв напредък би ре-
волюционализирал човеш ките взаимоотношения к а т о цяло.
Убеден съм, че то в а чудо може и ще бъде о същ ествено в ид
в а щ и т е времена: мога до добавя, че съм посветил много м ис
лене за намиране на решение по т о зи въпрос.
Цша: 10ле.

Nikola Tesla - Nikola Tesla - Avtobiografiya

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Nikola Tesla - Nikola Tesla - Avtobiografiya

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

НИ КО ЛА

“Интуицията е нещо отвъд обичайното знание!“

"Енергията тече около нас. Трябва само да се намери начин тя ди­

Jpospecbin на ч о в е ч е с т в о т о е жизнено обусловен

м ладост, к а к то и на о б с т о я т е л с т в а и събития, изиз-

си. Споменът за незобите постиж ен и я и възможнос­

сшвошо, където намерил св оя та реализация и високо

не на дълзи изречения или извършване на изчисления

ч е с т о придружавани о т силни проблясъци светлина,

За да се освободя о т т е з и измъчващи ме образи, о п и т ­

онова, к о е т о мога да нарека нов м е т о д за материали­

материализиране на сурова идея, к а к то обичайно се

или плашеща ситуация или к озато бях силно превъз-

талази море о т облаци, опитващ и по подобен начин

храната си - в противен случай не м ож ех да й се на­

енергично м ентално занимание ста н а Втора природа

време страдах о т сърдечни проблеми, д ок ато не о т ­

се спра кратко на т е з и необичайни преживя­

И ст и н а т а е, че имаме нужда о т сти м ул ан ти , за да

В т а з и връзка мога да разкажа забавна и стория. Една

к а т о чудо. Но д окато си припомням т е з и инциденти

и к он стр ук ц и я та над мен се появи пред позледа ми.

на л явата си страна. К а то че ли с магия н а т и ск ъ т

качества. Мисълта, че не съм ч а с т о т ком панията

работеха. Всичко вървеше добре, д ок ато не дойде едно

върша 6 зодини и д а започна начално училище в Смилян

унижение и объркване бяха неописуеми. На практика

храсталака до мен. Всичко, к о е т о трябваш е да с т о р я

храносмеля твърди к а т о камъни буци дори днес!

1 “Махни се. Сатана!" - средновековна католическа формула, из­

Скица от патент на Никола Тесла, издаден на

1 П 1а д есет зодини Влязох 6 реалната гимназия, коя­

т е ж е с т . Подобен н ед оста тъ к застрашаваше -цялото

Въздухоплавателни екскурзии се извършваха на борда

време, където да и,ари по-сурова дисциплина. Хранеха

как т о й разкрива т е з и м истери озн и феномени. Всяко

отва р а о т специфично бобово растение. Върнах се

за изпълнение, признавам, но не чак тол кова лош,

и празниците. И д окато п овеч ето м и съ сту д е н ти

имал ч е с т т а да слушам. Той проявяваше извънреден

да възприемем о б ек ти в н а та и сти н а, к озато логи­

необичайно силни. Ясно м ож ех да различа об ек ти 6

до 260 удара и всички тъкани в т я л о т о се треся ха

Светлината отстъпва, приключи за днес тежкият тръс;

Славна мечта! Макар, че славата сега залязва.

Д окато изричах т е з и Вдъхновяващи слова, и деята

Кулата Уордънклиф за безжично

малко се отдадох напълно на екзалтираната

за неум естно да оповестя! За щ асти е скоро привля­

съ щ ото време. В по-късна възраст обичах да отбел яз­

м я с т о , к о е т о първоначално бях избрал.

л и сти с изчисления, касаещи реш енията на един не­

сана. Не мина много време обаче преди да преценя, че е

на к о е т о се съзласих. Най-накрая се появяваше въз­

обл аст бяха съвсем нови и д о ст а специфични, поради

пр едм ет о т дадена височина право надолу или пък

okamo прехвърлям с ъ б и т и я т а о т ж и в о та си,

о т к р и т и я ценя най-високо. Това зависи о т зледната

с т в о в Йейл. Не зо бях виждал отдавн а и се зарадвах

Отправяха ми се и друзи примамливи предложения, но

к а т а енерзия, въвлечена в освобож даването на водни­

п р еустр ой ство. Въпреки всичко, ведназа щом о б с т о я ­

Бях помолен о т Electrical Experimenter за максимална

м ож е да се стимулира с импулси о т всякакъв вид, дори

"Енергията тече около нас. Трябва само да се намери начин тя ди

си. Споменът за незобите постиж ен и я и възможнос

За да се освободя о т т е з и измъчващи ме образи, о п и т

онова, к о е т о мога да нарека нов м е т о д за материали

храната си - в противен случай не м ож ех да й се на

време страдах о т сърдечни проблеми, д ок ато не о т

се спра кратко на т е з и необичайни преживя

1 “Махни се. Сатана!" - средновековна католическа формула, из

1 П 1а д есет зодини Влязох 6 реалната гимназия, коя

да възприемем о б ек ти в н а та и сти н а, к озато логи

за неум естно да оповестя! За щ асти е скоро привля

съ щ ото време. В по-късна възраст обичах да отбел яз

л и сти с изчисления, касаещи реш енията на един не

на к о е т о се съзласих. Най-накрая се появяваше въз

к а т а енерзия, въвлечена в освобож даването на водни

п р еустр ой ство. Въпреки всичко, ведназа щом о б с т о я

Също т а к а предложих да бъдат направени дем он стра

т о в а кула и сферичен терминал, около 68 ф у т а в диа

в призраци, ч е с т о мислех, м я тай к и се из лезлото, как

л ъ т и кол кото по-золямо е п р о с т р а н с т в о т о , обхва

във въздуха. За да бъдем коректни, нека все пак о т

Но аз съм доволен, че т ъ м н и т е сили не с п я т - с т е ч е

шях е е с т е с т в е н р е зу л т а т о т и н тел ек туа л н ото раз

К а т о малък страдах о т необичайно се ти в н о смущение, при