04.06.2010 11:00 - Българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч.

Спийлбъргър (STAI - форма Y) - част 1

Методическо пособие за работа с българската форма на въпросника за

оценка на тревожността на Ч. Спийлбъргър (STAI - форма Y)

- част 1 -

I. Въведение

Откакто 3. Фройд (Freud, 1936) определи тревожността като специфично по своя

характер емоционално състояние, което повлиява психичните и физиологичните
функции на хората, тревожността се превърна в една от най-изследваните психични
характеристики. През последните 40 години основните усилия бяха насочени към
опити за операционално дефиниране и оценка на конструкта „тревожност”, което
естествено доведе до създаването на множество самооценъчни психологически скали и
контролни списъци, претендиращи да измерват тревожността и взаимоотношенията й с
променливи, схващани като свързани и повлияни от тревожността.

Един от най-широко използваните в последно време въпросници за оценка на

тревожността като състояние и личностна черта носи съкратеното наименование STAI
(State – Trait Anxiety Inventory) и е разработка на проф. Чарлз Спийлбъргър и
сътрудници от Изследователския център по психология на общностите към
университета в Южна Калифорния – Тампа (Spielberger, et al., 1970, 1983).

През 1984 г. проф. Ч. Спийлбъргър повери адаптацията и стандартизацията на STAI в

български условия на авторите на настоящата студия, която препоръча тя да се
извърши на основата на форма „Y”. Първоначално стандартизационните изследвания
върху българската форма на STAI се проведоха при извадки от студенти и лица в
трудоспособна възраст 18 ч 60 години. По инициатива на проф. д-р Г. Йолов през 1986
год. разработката получи финансовата и техническата подкрепа на „Програмата за
комплексно изучаване на човека и неговия мозък”, което позволи разширяване на
колектива и обхващането и на популация от ученици от горния курс на ЕСПУ (13 -
17г.)

С настоящата студия се прави опит да се представят, обобщят и съпоставят получените

резултати стандартизационните изследвания на българския вариант на STAI с тези,
получени при стандартизацията на оригиналния въпросник в САЩ. С цел да бъдем
максимално полезни на специалистите, които вероятно ще пожелаят да внедрят този
въпросник в психодиагностичната си практика, ние организираме изложения по-долу
материал по принципите и стандартите на едно методическо пособие за работа с теста.
Задължени сме обаче веднага да отбележим, че само запознаването с това пособие не е
достатъчно за започване професионалната работа с въпросника, а е нужно участие в
кратък курс по обучаващ тренинг за работа със STAI и особено за интерпретацията на
получаваните резултати. Наш приятен дълг е да изкажем искрената си благодарност на
проф. Чарлз Спийлбъргър за отзивчивостта и консултациите по време на
стандартизацията на STAI в България, на н.с. М. Котаров за компютърната на
обработка на данните от проведените изследвания, на П. Рандев за помощта и
координацията в изследванията, а така също и на колежките В. Вълова, М. Вълова, Р.
Георгиева, С. Кочовска, Ю. Попова и В. Русева, без която помощ много от
представените изследвания не биха могли да бъдат проведени.

II. Теоретична рамка, описание и области на приложение

Тревожността на състояние и черта

Всяка методика е отражение на теоретичната концепция на автора й за

феноменологията и структурата на измерването психично явление. Затова е
целесъобразно тук, макар и накратко, да представим основните теоретични виждания
на проф. Ч. Спийлбъргър за тревожността. Всеки, който се интересува от това какво
разбират психолозите под понятието „тревожност”, скоро ще се обезкуражи от
многозначността в разбиранията за тревожността като психично явление.

Просто различните автори го дефинират по различен начин и от различна гледна точка.

Коментирайки тази пъстрота от формулировки Епщайн ( цит. по Спийлбъргър, 1983)
припомня староиндийската притча "че всеки от мъдрите, но слепи индуси си
представял слона по своему, защото се е допирал до различни части от неговото тяло".
Според Ч. Спийлбъргър (Spielberger, 1983) все пак положението на слепците е за
предпочитане, защото те са говорели поне на един и същ език, докато изследователите
на тревожността използват съвършено различна терминология в своите разработки.
Причината за многозначността и семантичната неопределеност в концепта за
тревожността той вижда във факта, че. терминът се използва в две основни значения,
които са взаимно свързани, но според него се отнасят към различни понятия –
тревожността като състояние и тревожността като личностна черта.

Концептите за тревожността като състояние и черта бяха въведени за първи пьт от Р. Б.

Кетел (Cattell, 1966) и бяха доразвити от Ч. Спийлбъргър (Spielberger, 1966). Според
него понятието "състояние на тревожност" трябва да се използва за обозначаване на
емоционалното състояние или определена съвкупност от реакции, които възникват в
индивида при възприемане на дадена ситуация като заплашваща личността му,
независимо от това дали в конкретната ситуация присъства или отсъства обективната
опасност. Ако индивидът оценява ситуацията като заплашваща го, то най-вероятно е да
започне да преживява нарастване в интензивностите на състоянието тревога, което
всъщност представлява неприятно емоционално състояние, характеризиращо се със
субективни усещания за напрегнатост, безпокойство опасения и което се съпровожда с
повишена активност на автономната нервна система. Интензивността и
продължителността на състоянието тревожност ще се определят от степента на
изявеност на възприеманата заплаха, а така също и от увереността при възприемане на
ситуацията като заплашваща индивида.

Новото, съвременното в дефинирането на тревожността от Ч. Спийлбъргър е преди

всичко стремежът за описването й като емоционален процес, в който се прави опит да
се отграничат три етапа, три компонента: "стрес - възприемане на заплахата - състояние
на тревожност" Същностният механизъм на развиване и редукция на тревожното
състояние се търси в когнитивните механизми на възприема и оценяване на заплахата
от стреса, а така също и на преоценката на стресовите условия, които активират от своя
страна и съответните прикриващи личността механизми на минимизиране на
възникващия дискомфорт и създаване на условия за преживяване на стреса. Ако не
съществува възможност за избягване и преодоляването на стреса, то за редукция на
тревожното състояние се очаква, че директно ще се включат механизмите на
психичната защита като потискане, изтласкване, проекция и други, чиято функция се
изразява в изкривяване на възприятието на стресора. Подобно процесуално
разглеждане на процеса на възникване не състоянието тревожност (S-тревожност) вече
локализира по-ясно мястото на личностната тревожност, т. е. тревожността като
личностна черта (T-тревожност), отразяваща относително устойчивата индивидуална
склонност, диспозиция към изпитването на тревожно състояние. Индивидуалните
различия в тази личностна диспозиция се отразяват именно в оценъчните и
преоценъчни когнитивни механизми, както и в спонтанния избор на формата и
динамиката на включените защитни механизми. Ч. Спийлбъргър разглежда S- и T-
тревожността в известна степен като аналози на кинетичната и потенциалната енергии.
S-тревожността, оприличавана с кинетичната енергия, говори за явна, видима реакция
или за извършващ се процес в определено време и равнище на интензивност. T-
тревожността, оприличавана на потенциалната енергия, говори за индивидуалните
различия в реакциите. Както потенциалната енергия говори за различия в

количеството кинетична енергия, свързана с определен физически обект, която може да

се освободи, ако се запусне от подходяща сила, така и T-тревожността загатва за
различията между хората в диспозициите им да отговарят на предизвикващи стресови

ситуации с различно количество S-тревожност. Така или иначе, хората, които се

различават по T-тревожността, показват съответни различия и по S-тревожността,
които зависят от широтата, с която всеки възприема конкретната ситуация като
застрашаваща или опасна, така че

тревожността е силно повлияна от индивидуалния минал опит. Лицата с висока T-

тревожност по-често демонстрират повишена S-тревожност в сравнение с лицата с
ниска тревожност, защото у тях съществува тенденцията да възприемат и
интерпретират неясните и сложните аспекти на ситуацията като заплашителни и
опасни. Високо T-тревожните лица е също по-вероятно да отговарят с по-голямо
нарастване в интензивността на S-тревожността в ситуации, объркващи привичните
междуличностни отношения и заплашващи положителната самооценка на индивида. В
подобни ситуации S-тревожността може да варира по интензивност във времето като
функция от количеството на стреса, което се противопоставя на лицето, но е по-резонно
да се очаква по-силния тласък в равнището на S-тревожността да се продуцира от
индивидуалното възприемане на заплахата, отколкото от реалната опасност, свързана с
конкретната ситуация. За това косвено говорят резултатите от експерименти, търсещи
различия в реакциите на физическа опасност (третиранe с електрически ток) при лица с
висока и ниска T-тревожност. Ходжес и Спийлбъргър (Hodges & Spielberger, 1966) не
са регистрирали никакви съществени различия при такива експерименти.

Описание и области на приложение

STAI е самооценъчен въпросник, намерил широко приложение както за

изследователски цели, така и в клиничната практика. Той е композиран от две отделни
скали за измерване на тревожността като състояние и черта. Скалата за S-тревожност
(STAI, Form Y-1) съдържа 20 твърдения, които по инструкция оценяват как
отговарящият се "чувствува в този момент". Скалата за T-тревожността (STAI, Form Y-
2) съдържа също 20 твърдения, които оценяват по инструкция как изследваното лице се
"чувствува изобщо". Двете скали са отпечатани на двете страни на един и същ лист за
отговори.

В съответствие с изложената по-горе дефиниция за тревожността като състояние,

основните качества, оценявани от S-скалата, са чувството за опасност (мрачно
предчувствие), напрежение, нервност и безпокойство. Тези скала, освен с оригиналната
инструкция как хората се чувстват в "този момент", позволява при нужда да се прилага
и с променени инструкции за оценяване на това как хората са се чувствали в определен
момент от близкото минало или как ще се чувстват в специфична ситуация, която е
възможно да срещнат в близко бъдеще и при някаква хипотетична ситуация. Баловете
по S-скалата рязко се увеличават при отговор на физическа заплаха или психичен стрес
и намаляват в резултат на релаксационен тренинг. Установено е, че тя може да служи
като чувствителен индикатор за изменения в кратковременната, преходната
тревожност, изпитвана от клиентите и пациентите на психологическите консултации и
психотерапевтичните кабинети. Скалата е била също така интензивно използвана за
оценка на равнището на тревожното състояние, индуцирано от предизвикващи стрес
експериментални процедури и от обективни стресори от реалния живот както
неизбежна хирургическа намеса, зъболечение, разговори и тестиране преди приемане
на работа или пред важни контролни проверки и изпити в училище. Скалата за T-
тревожност е била широко използвана за оценка на личностната тревожност на
пациенти с психосоматични и психоневрологични отклонения. Установено било, че
невротичните и депресивни пациенти като цяло имат доста високи балове по тази
скала. T-скалата с успех е била използвана при подбора във висшите училища,
колежите и армията на САЩ, както и за оценяване на дълговременните ефекти на
психотерапията, програмите за модификация на поведението и третиране на
наркомани.

В библиографията, която систематизира изследванията със STAI до 1983 година

(Spielberger, 1983) се изброяват над 2 000 публикации, в това число и голям брой
психиатрични изследвания, използващи STAI при изучаване на неврозите, депресията и
шизофренията. Въпросникът систематично се използва и при изследване ролята на
тревожността при пациенти страдащи от астма, мигрена, безсъние, както и други
форми на психосоматични заболявания като: колити. дерматити, язва на
дванадесетопръстника и инфекциозна мононуклеоза. В последните години все по-
настойчиво се търси връзката между тревожността и хипертонията и коронарната
болест на сърцето. Впечатляващо е, че освен психолози и изследователи-медици,
въпросникът се ползва и от специалисти от други области: криминалистика,
образование, спорт, изкуство, управление и др.

Различни форми на STAI са адаптирани на повече от 30 езика и се ползват в

изследователската, клиничната и образователната практика в много страни.

III. Провеждане, оценяване и форми

Провеждане на изследване със STAI

STAI се представя на изследваното лице като "Въпросник за самооценка", който може

да бъде прилаган индивидуално или групово. Необходими са средно около 10 минути
за попълването и на двете скали, като това време може да се окаже двойно по-голямо
при изследване на стари хора, слабограмотни хора и лица с психични отклонения.
Повторното администриране на S-скалата изисква приблизително 6 минути и по-малко.
Въпреки че болшинството от айтемите на STAI ясно говорят за тревожност, този
термин не трябва да се споменава по време на тестирането. За предпочитане е STAI и
субскалите му съдържателно да се поднесат като „въпросник за самооценка”, така
както е отпечатано на бланката. Провеждащият изследването е необходимо да установи
отношения на доверие с изследваните лица преди тестирането. Приблизително
половината от айтемте на STAI изискват самооценка по негативни характеристики
(напрежение, страх, нервност и т.н.) и някои хора се съпротивляват да отбележат., че
имат тези характеристики, защото гледат на тях като белези за слабост. От друга
страна, ако желаят да се харесат на изследващия ги, те могат да отговарят по-позитивно
на айтемите, изразяващи липса на тревожност,.като например: "Чувствам се спокоен",
отколкото в действителност се чувстват. При съмнение за подобна нагласа в
изследваното лице, когато STAI се прилага индивидуално в психологическа
консултация или клиника, е необходимо изследващият да наблегне, като се очакват
честни отговори, които .да дадат възможност да му се помогне по-ефективно. По
подобен начин при групово тестиране изследваните лица отговарят по-честно и точно,
ако биват информирани, че техните отговори ще се запазят в тайна и когато им се
обещае обратна информация за получените резултати.

Клиничните и изследователските резултати със STAI говорят, че ефектът на

изопачаване, свързан с различните стилове на отговаряне, обикновено не представлява
сериозен проблем при проявена грижа за създаване на атмосфера на доверие. Обаче в
ситуации, при които съществуват твърди основания да се очаква, че отговарящите са
мотивирани да се представят като по-добри, например при подбор, STAI трябва да се
използва само като тест от тестова батерия, която включва валидни мерки за контрол
като скалата за лъжа на ЕPQ (вж.: Паспаланов, Щетински, Айзенк,1984) и скалата за
оценка на социална желателност (вж.: Паспаланова, 1984).

Точните инструкции за S- и T-скалите за тревожност са отпечатани върху тестовите

бланки (вж.: Приложение). Критичен момент за валидността на въпросника е
изследваните лица ясно да разберат инструкцията за „състояние”, която се състои в
това да се сподели как се чувстват "действително сега, в този момент" и инструкцията
за "черта", която иска от тях да опишат как се чувстват "изобщо, въобще".
Изследователят трябва да подчертава, че инструкциите са различни за двете части на
въпросника и че изследваните лица трябва да четат инструкциите внимателно. При
групово тестиране с STAI е полезно изследваните лица да бъдат помолени да четат
наум, докато изследователят чете инструкциите на глас. Необходимо е на всички
въпроси на изследваните лица да се даде отговор, но без да се допуска сугестирането
им в определена насока. Въпреки че повечето лица отговарят на всички айтеми на STAI
без да им се напомня, изследваните, които повдигат този въпрос, трябва ла бъдат
допълнително инструктирани да не пропуснат нито един айтем. При
стандартизационните изследвания на STAI – форма Y както в САЩ, така и в България,
S-скалата е провеждана първа, следвана от T-скалата. Съществуват опасения, че ако
първо се предложи T-скалата, това ще даде по-чувствително отклонение върху баловете
по S-скалата, тъй като тя бе дефинирана като чувствителна към условията на тестиране.
Ч. Спийлбъргьр (Spielberger, 1983) твърди, че T-скалата на STAI е относително
недостъпна за влиянието на условията, при които се попълва, с което не можем да се
съгласим и в следващата глава ще представим експериментални доказателства за това.
Отговаряйки по S-скалата, изследваните задраскват върху стандартната тестова бланка
числото отдясно на айтема, което най-добре описва интензивността на техните чувства:

1. Съвсем не

2.. В известна степен

3. В значителна степен

4. Напълно

Отговаряйки по T-скалата изследваните се инструктират да отразят как изобщо се

чувстват чрез оценка на честотата на техните тревожни чувства по четиристепенна
скала:

1. Почти никога

2. Понякога

3. Често

4. Почти винаги

Оценяване

По всеки айтем на STAI се приписва бал от 1 до 4 точки. Оценка 4 точки индикира

наличие на високо равнище на тревожност при 10 айтема от S-скалата и 11 айтема от T-
скалата. Това са айтемите, манифестиращи тревожност. Техните номера

са:

S-тревожност: 3, 4, 6, 7, 9, 12, 13, 14, 17, 18.

T-тревожност: 22, 24, 25, 28, 29, 31, 32, 35, 37, 38, 40.

Айтемите, говорещи за липса на тревожност, чиито оценъчни балове са обърнати, за S–

и Т– скалите са:

S-тревожност: 1, 2, 5, 8, 10, 11, 15, 16, 19, 20.

T-тревожност: 21, 23, 26, 27, 30, 33, 34, 36,.39.

За получаване на общите балове и по S-скалата, и по Т-скалата, е необходимо само да

се съберат баловете по айтемите, които изграждат всяка скала, като не се забравя, че
при половината от айтемите баловете са обърнати. Баловете и по двете скали могат да
варират между 20 и 80 точки. За облекчаване на оценката се изработват по два шаблона
за всяка скала, т.е. за правите и обърнатите айтеми, и с помощта на калкулатор се
събират баловете отговарящи на зачертаните числа. Общият бал се отбелязва на
обозначеното място върху тестовата форма за всяка скала. Въпреки че повечето лица с
образование над основно отговарят по всички айтеми на STAI без допълнителни
инструкции, някои не го правят или защото не са

разбрали инструкциите, или съдържанието на някои от айтемите. За лицата, които са

пропуснали да отговорят на един или два айтема, оценката на общия бал по скалата е
необходимо да се коригира, .като се използва следната процедура: определяте
средноаритметичния айтемен бал на основата на 19-те или 18-те айтема, по които е
даден отговор. Закръглете полученото число по-правилата за закръгляване. Прибавете
към вече получения общ бал по скалата това число, респективно удвоената му
стойност. Ако е пропуснато да се отговори на три или повече айтема, резултатът не
бива да се приема като валиден.

Норми за българската форма на STAI

При стандартизационните изследвания на българската форма на STAI бяха тестирани

около 3,000 човека, от които нормативните извадки обхващат 1,870 ч. Нормите за
ученици от горния курс (13 ч 17 год.) се основават на 1,382 ученика (604 момчета и 778
момичета) от 6 софийски училища. Те бяха тестирани по време на час на класния
ръководител в спокойна обстановка. Нормативната извадка от възрастни обхваща 498
души(241 мъже и 257 жени), намираща се в активна трудова възраст (18 ч 60 год.). Тези
извадки са хетерогенни по отношение на образователно равнище и професионална
принадлежност. Като недостатък може да се отчете, че в тази извадка работническата
популация не беше представена в достатъчна степен. Всички изследвани лица бяха
тестирани на работното им място при даване на допълнителна инструкция, че
сътрудничат на научно изследване.

Средните стойности и стандартните отклонения на суровите балове по S- и T- скалите

за тревожност при нормативните извадки са представени в Таблица 1. Първото, което
прави впечатление е, че средните стойности както за S-скалата, така и за T-скалата
незначително се отклоняват от възможния идеален среден суров бал. Това говори, че
скалите при българския вариант са добре центрирани и може да се очаква, че ще имат
добри психометрични характеристики. И при двете скали жените показват значимо по-
високи средни балове по тревожност, както при извадката от ученици, така и при тази
от възрастни. Същият резултат бе наблюдаван от нас и при стандартизацията в
български условия на модифициран вариант на теста за личностна тревожност на Дж.
Тейлър (TMAS), като този феномен бе подробно анализиран и интерпретиран (вж.:
Щетински, Паспаланов, 1980, стр.260-262).

Таблица 1.

Средни стойности и стандартни отклонения на нормативните извадки от ученици и

възрастни

Ученици Възрастни Нормативни извадки

Показатели

МЖ

(604) (778)
МЖ

(241) (257)

S-тревожност

Mx

sx

T-тревожност

Mx

sx

37.79 41.30

9.71 10.57

40.36 45.74

8.53 9.70

41.10 45.46

10.42 11.47

43.68 48.77

9.07 9.62

Забележка: Мх = средна стойност

Sx = стандартно отклонение

N = брой изследвани лица

Сравнявайки по групи средните балове на S-тревожността с тези по T-тревожността, се

установяват систематично по-високи балове за T-тревожността. Подобна тенденция не
е била регистрирана така ясно при оригиналната стандартизация на STAI - форма Y в
САЩ. Балансът между средните балове по S- и Т–скалите се интерпретира от проф. Ч.
Спийлбъргър (Spielberger et al., 1983) като функция от условията на ситуацията на
тестиране в плана "стресова - неутрална - ралаксираща" ситуация. На тази основа може
да се заключи, че масовото тестирана със STAI у нас е протекло в условия, близки до
релаксиращите или по-точно казано, ситуацията на тестиране е била между
неутралната и релаксационната, Желаещият да ползува предлаганите от нас норми е
необходимо да отчита този факт.
По отношение на влиянието на възрастовите особености на нормативните извадки
върху средните балове по скалите ясно се вижда, че при извадките от работещи
възрастни, средните балове са значимо по-високи от съответните при учениците. Този
резултат е напълно противоположен на получения при оригиналната стандартизация на
въпросника в САЩ. Ето защо пристъпихме към по-прецизно изследване на влиянието
на възрастта върху S- и T-тревожността.

В Таблица 2. са представени средните балове по скалите на STAI при 5-те възрастови

групи, които се обхващат от нормативната извадка от ученици. Макар и да се
наблюдават известни флуктуации в средните на S- и Т-тревожността в този възрастов
диапазон, които е най-вероятно да са обусловени от базисните физиологични фактори в
развитието на юношите, тенденцията към повишавана на S- и T- тревожността с
възрастта съществува, като е по-ярко изразена при момичетата.

Обемът на нормативните извадки от работещи възрастни ни насочи към проверка на

влиянието на възрастта върху ситуативната и личностната тревожност по корелативен
път. При мъжете стойностите на коефициентите на корелация между променливата
възраст и S- и T-тревожността са съответно 0.16 и 0.18, значими при ниво на грешка
1%. При жените тези стойности са съответно 0.11 и 0.01, като не достигат приемливото
5%-но равнище на грешка.

Таблица 2

Средни стойности и стандартни отклонения при ученици от пет възрастови групи

(предстои въвеждане на таблицата)

Следователно се регистрира само твърде слаба тенденция за увеличаване на

тревожността с възрастта, и то само при мъжете. В САЩ е била регистрирана слаба, но
обратна тенденция. Трябва да се отбележи, че нормативната извадка от работещи
възрастни в САЩ е 2,5 пъти по-голяма от нашата и по-добре рандомизирана, т.е. в нея
присъства значителен процент от лица над 50 години, при които особено ярко се е
наблюдавало спадане на тревожността.

За българската форма на STAI може да се обобщи, че с възрастта (поне между 16 ч 50

год.) S- и Т- баловете за тревожност слабо се увеличават. Влиянието на фактора
образование върху тестовите балове по S- и Т-скалите е отразено в Таблица 3.

Таблица 3

Средни стойности и стандартни отклонения при възрастни със средно и висше

образование (предстои въвеждане на таблицата)

Данните говорят, че влиянието на този фактор не е еднопосочно, а се моделира от пола.

При мъжете лицата с висше образование имат значимо по-високи средни балове и по
двете скали, докато при жените също се регистрират значими различия, но в обратната
посока. Тези трудни за обяснение тенденции все пак трябва да се имат предвид при
ползване на стандартните норми, изведени в Таблица 4. и Таблица 5.

Таблица 4.
Стандартни норми (z- и T-оценки) за STAI – форма Y за ученици между 13 ч18 г.)
(предстои въвеждане на таблицата)

Стандартни норми (z- и T-оценки) за STAI – форма Y за ученици между 13 ч18 г.)
(предстои въвеждане на таблицата)

Таблица 5.

Стандартни норми (z- и T-оценки) за STAI – форма Y за възрастни между 18 ч60 г.)
(предстои въвеждане на таблицата)

Стандартни норми (z- и T-оценки) за STAI – форма Y за възрастни между 18 ч60 г.)
(предстои въвеждане на таблицата)

04.06.2010 12:00 - Българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч.

Спийлбъргър (STAI - форма Y) - част 2

Методическо пособие за работа с българската форма на въпросника за

оценка на тревожността на Ч. Спийлбъргър (STAI - форма Y)

- част 2 -

IV. Тестова конструкция, надеждност и валидност

Тестова конструкция

Работата по създаването на STAI започва праз 1964 г. с изграждането на едно

множество от айтеми, което да се администрира с различни инструкции, така че да се
получават обективни оценки за тревожността като състояние и като черта.
Първоначално този инструмент е бил предназначен за оценка на тревожността у
студентите в колежите на САЩ, като в последствие към целевите популации се
включват и студентите от висшите училища и университети, както и лица с
емоционални разстройства. Ясно е, че е бил търсен както изследователския, така и

клиничния и педагогически контекст на приложение.

Първата стъпка по изграждането на STAI е било създаването на обширен пул от айтеми

(177 айтема) на основата на три най-широко използвани тестове за измерване на
личностната тревожност: Скалата за оценка на манифестираната тревожност на Дж.
Тейлър1 (Taylor, 1953), Скалата на Дж. Уелш (Welsh, 1956) и Скалата за оценка на
тревожността и IPAT - скалите на Р. Кетел (Cattell & Scheier, 1963). Критерий за
включването на определен айтем в този пул е било наличието на значима корелация
айтем - бал по оригиналния тест при изследване на 288 студенти от Университета във
Вандербилд.

Скалата е модифицирана и стандартизирана у нас от Д. Щетински и Ив.Паспаланов.

При интерес, вж.: Д. Щетински и И. Паспаланов (1980); И.Паспаланов, Д. Щетински
(1979,1980). След това айтемите са били преформулирани, така че при запазване на
психологическото им съдържание да добият такъв формат, че да могат да бъдат
използвани с различни инструкции за оценка на S-тревожността и Т-тревожността.
След експертна оценка от преподаватели по психология са били елиминирани от
пулатавтологичните айтеми и тези с неясно или противоречиво съдържание, като за по-
нататъшно изследване са били отделени 124 айтема.

В следващия етап от развитие на въпросника извадка от 54 студенти е трябвало да

отговори на въпросника при инструкцията за T-тревожността - "Как се чувствате
изобщо"? и възможност за избор на една от четирите категории за отговор: "почти
никога", "понякога", "често" и "почти винаги'" и втори път при инструкция за S-
тревожността – „Как се чувствате сега?” с избор на една от трите категории за отговор:
да", "не" и "не мога да преценя". При всички айтеми, за които изследваното лице е
отговаряло с "да", е било необходимо в последствие да оцени интензивността им на
проявление в тримерната скала: "относително слабо", "средно", "твърде силно". В
резултат на анализа на коефициента на корелация айтем - бал по скали S- и T- и честота
на използване на отговора "не мога да преценя", в следващия етап на разработката са
били оставени 66 айтема. Тези айтеми няколкократно са били проверявани на основата
на големи извадки от студенти по отношение на дискриминативната им валидност
спрямо въображаеми и реални ситуации на изпит (стресови ситуации) и релаксация,
както и валидността им спрямо критерий. Като критерий е била използвана сумата от z-
оценките на изследваните лица по скалите за тревожност TMAS и IPAT. В резултат на
анализите са били подбрани 20 айтема, които относително най-добре са оценявали S- и
T- тревожността. Авторите са нарекли този пръв въпросник STAI – форма А.
Използването на едни и същи айтеми за оценка на тревожността като състояние и като
черта естествено е довело до твърде висока корелация между резултатите по S- и T-
скалите и за да избегнат този артефакт, в следващите етапи от разработката на
методиката авторите променят стратегията си, като 20-те айтема от форма „A” биват
запазени само за S-скалата, а за T-скалата се подбират други 20 айтема, които при
предните етапи са били показали по-добри психометрични качества при оценка на T-
тревожността. Така е била изградена форма „B” на STAI, която отново е била
проверена върху нови големи извадки от студенти по отношение на връзките си със
стандартизираните в САЩ скали за оценка на тревожността като състояние и като
черта – TMAS, IPAT (AS) и AACL. Описаните до тук резултати са били обобщени през
1967 г. в STAI – B, Предварително тестово ръководство (Spielberger et al., 1967).
Практическото прилагане на форма „В” за невропсихологични цели, за целите на
психотерапията и консултативната помощ, прилагането й върху ученици от горния
курс и при затворници е показало, че редица айтеми, основно от скала T, са срещали
възражения от изследваните лица в тези популации. От друга страна,
еднодименсионалността на скалите от STAI е била поставена под съмнение от редица
изследователи на факторната структура на въпросника. Това е подтикнало авторите на
въпросника към ревизирането на форма „B”, състоящо се в заместването на голям брой
айтеми с нови и търсенето на баланс между айтеми, отразяващи наличието на
тревожност и тези, регистриращи липсата на тревожност. Така е била изградена една,
по същество нова форма на STAI, наречена форма „X” (Spielberger et al., 1970), която е
била подложена на нова серия от изследвания за оценка на психометричните качества и
валидността на скалите, както и на факторната структура на въпросника. Анализите са
показали, че факторната структура на S-скалата на форма „X”, която е била изградена
от еднакъв брой айтеми, отразяващи наличие и липса на тревожност, е била по-
стабилна и консистентна в сравнение със структурата на T-скалата, които айтеми не са
били добре балансирани. Контент-анализът на айтемите на скалите на форма „X”
показал, че при някои айтеми като "Изпитвам желание да плача", "Разкайвам се",
"Чувствам са унил" са по-тясно свързани с депресията, отколкото с наличието на
тревожност, докато други айтеми като "Свръхвъзбуден съм" и "Весел съм" са по-
вероятно свързани с възторжеността и маниакалността, отколкото с липсата на
тревожност. Тези факти, както и еволюцията в концепта за тревожността на Ч.
Спийлбъргър (Spielberger, 1976, 1979; Spielberger et al., 1980), който отдава все по-
голямо значение на когнитивния, "обезпокояващия" аспект на тревожността, са били
стимул за продължаване на работата по подобряване на въпросника. Тя се е изразява в
провеждането на нови факторни изследвания върху обширни извадки от студенти и
ученици с променен вариант на STAI форма “X”, съдържащ допълнителни айтеми за
всяка скала. Резултатът от тези изследвания се е изразил в заменянето по 6 айтема от
скали S- и T- с нови, по-добре отразяващи концептите за тревожността като състояние
и черта и които са имали еднакви или по-добри психометрични свойства. Получен е
бил също така почти идеален баланс между айтемите, фиксиращи наличие и липса на
тревожност. Новата и последна форма на STAI, наречена форма „Y”, е била
предложена за ползване от специалистите през 1983 г. (Spielberger et al., 1983).
Изследванията върху факторната структура на форма „Y” са по-казали ясното
разграничаване на тревожността като състояние и черта. Почти идентични фактори за

наличие и липса на тревожност са били локализирани и при двата пола, като отделните
фактори са били дефинирани изключително само от S- и T-айтеми. Тези изследвания са
описани в детайли (Spielberger et al., 1980) и (Vace et al., 1980). Стандартизационните
изследвания на STAI – форма “Y” в САЩ се базират на над 5,000 изследвани лица.

Приложение

I. Въпросник за самооценка

1. форма STAI – Y - 1

2. форма STAI – Y - 2

ВЪПРОСНИК ЗА САМООЦЕНКА

STAY – Y – 1

S = ________

T = ________

Име:………………………………………………………………………….….………

Дата: ………………………..…. г. Възраст: …............................ Пол: ……….…

ИНСТРУЦИЯ: По-долу са дадени някои изрази, които хората използват, когато описват
себе си и своите състояния. След като прочетете всеки израз, отбележете със знака "X"
тази цифра отдясно, която НАЙ-ТОЧНО отбелязва как Вие се чувствате СЕГА, В ТОЗИ
МОМЕНТ. Тук няма верни и неверни отговори. Отговаряйте колкото може по-бързо.
Припомняйте си

КАКВА СТЕПЕН означава всяка цифра.

КАК СЕ ЧУВСТВАМ СЕГА? съвсем не, в известна степен, в значителна степен,
напълно

1. Спокоен съм. 1 2 3 4

2. Чувствам се сигурен. 1 2 3 4

3. Напрегнат съм. 1 2 3 4

4. Нервите ми са изопнати. 1 2 3 4

5. Чувствам се леко, непринудено. 1 2 3 4

6. Чувствам се разстроен, объркан. 1 2 3 4

7. Безпокоя се за възможни беди. 1 2 3 4

8. Чувствам се удовлетворен. 1 2 3 4

9. Уплашен съм. 1 2 3 4

10. Чувствам се удобно. 1 2 3 4

11. Чувствам увереност в себе си. 1 2 3 4

12. Нервен съм. 1 2 3 4

13. Треперя от нерви. 1 2 3 4

14. Чувствам нерешителност. 1 2 3 4

15. Чувствам се приятно отпуснат. 1 2 3 4

16. Изпитвам задоволство. 1 2 3 4

17. Притеснен съм. 1 2 3 4

18. Смутен съм. 1 2 3 4

19. Чувствам се стабилен. 1 2 3 4

20. Чувствам се свободно, нямам проблеми 1 2 3 4

Обърнете!

ВЪПРОСНИК ЗА САМООЦЕНКА

STAY – Y – 2

S = ________
T = ________

Име:………………………………………………………………………….….………

Дата: ………………………..…. г. Възраст: …............................ Пол: ……….…

Инструкция: По-долу са дадени някои изрази, които хората използват, когато описват
себе си. След като прочетете всяко твърдение, отбележете със знака "X" тази цифра
отдясно, която НАЙ-ТОЧНО отбелязва как Вие ИЗОБЩО СЕ ЧУВСТВУВАТЕ, а не в
този момент.

Тук няма верни и неверни отговори. Отговаряйте колкото може по-бързо. Припомняйте
си

КАКВА СТЕПЕН означава всяка цифра. КАК СЕ ЧУВСТВАМ ИЗОБЩО?

Почти, никога, понякога, често, винаги

21. Приятно ми е, чувствам благоразположение. 1 2 3 4

22. Чувствам се нервен и неспокоен. 1 2 3 4

23. Доволен съм от себе си. 1 2 3 4

24. Иска ми се да съм така щастлив, както другите. 1 2 3 4

25. Чувствам се като човек, който е претърпял

неуспех. 1 2 3 4

26. Чувствам се отпочинал. 1 2 3 4

27. Аз ска спокоен, съсредоточен, хладнокръвен. 1 2 3 4

28. Имам чувството, че трудностите се натрупват и не

мога да ги преодолея. 1 2 3 4

29. Твърде много се безпокоя за нещо, което

всъщност няма значение. 1 2 3 4

30. Щастлив съм. 1 2 3 4

31. Имам обезпокояващи мисли. 1 2 3 4

32. Липсва ми увереност в себе си. 1 2 3 4

33. Чувствам се сигурен. 1 2 3 4

34. Лесно вземам решения. 1 2 3 4

35. Чувствам, че не пасвам на това, което ме

окръжава. 1 2 3 4

36. Изпитвам задоволство. 1 2 3 4

37. Тормозят ме някои неща, които всъщност са

маловажни. 1 2 3 4

38. Преживявам разочарованията толкова навътре,

че не мога да се освободя от тях. 1 2 3 4

39. Аз съм стабилен човек. 1 2 3 4

40. Напрягам се и се обърквам, когато се замисля за

настоящите си задачи. 1 2 3 4

03.06.2010г.

Източник: БАН - Институт по психология

Програма "Комплексно изследване на човека и неговия мозък”

София, 1989 г.