Дейности на геодезиста

при създаване на
опорна геодезическа мрежа
1. Канцеларско и полско проучване. Подготовка за полско оператив-
ните работи. Репериране и сигнализиране. Измерване. Абрис
1.1 Класове местна триангулация-включва V,VI,VII клас
а) V клас- триангулацията, заедно с ДТМ осигурява гъстота на
точките. Една на 4-8км.
б) VI клас- мрежата осигурява гъстота от точки със средно разс-
тояние между тях 1-2км.
в) VII клас- поставя се по изключение в райони, където не може
да се достигне необходимата гъстота от по-горни класове. Разстоянието
между точките достига 0,8-1км.
При построяване на триангулацията V,VI,VII клас новите точки се определят ос-
новно чрез засичане.

1.2 Проект за триангулация V,VI,VII клас- започва с проучване което

бива канцеларско и полско
а) Канцеларско проучване- изискват се и се проучват всички на-
лични материали от геокартофонда на организацията по геодезия за да-
дения регион.
- Първо се прави идеен проект на триангулачната мрежа
М1:25000. При съставянето му се спазват следните условия:
① Новопроектираните точки, да се определят от най-близко сто-
ящи точки от по-горен клас.
② Определящите посоки по възможност, да са разположени
звездообразно, като ъглите между тях, при точката която ще се определя
да не са по-малки от 30° и по-големи от 150°.
 - Посоките от по-горен клас се определят от точки от по-
висок клас.
- След като идейния план е удобрен се прави разпознаване
на терена. Разпознаването има за цел да съгласува идейния проект с
местните условия. Избират се местата на новите триангулачни точки,
като се гледа те да попаднат на здрава почва и по възможност на
необработваема земя.
1.3 Проектиране, стабилизиране, репериране и сигнализи-ране на
терена:
а) Стабилизиране- точките Ⅴ,Ⅵ,Ⅶ клас се стабилизират с един
надземен и два подземни
центъра.

1- пясък;
2- камък;
3- трибоватна пръст;
4- бетон;
5- камък.
б) Сигнализиране-точките се сигнализират с вехи с височина от
3-6м. Боядисват се с черна и бяла боя през 1м. В някои случаи се
сигнализира и с трикраки пирамиди.

Веха
 в) Репериране- извършва се от блики трианг. точки и най-малко
3 местни обекта (сгради, дървета, шахти, стълбове и др.). Разстоянието
между тях не трябва да надвишава 20м, измерва се с рулетка.
1.4 Измерване на ъглите- инструменти, методи и точност
а) Инструменти за изм ерване на ъгли- използва се теодолит с
увеличение на увеличителната труба най-малко х28 и точност на
отчитане по хоризонтален кръг 1СС-2СС . Посоките се измерват в гируси,
като са допустими следните разлики:
- между първия и последния отчет на началната точка при
всеки получен гирус: -20СС;
- между най-малката и най-голямата стойност на
двойнопропорционалната грешка и на гирус: -30СС;
- между редуцираните стойности на една и съща посока в
отделни гируси: -30СС .
1.5 Съставяне на абрис- примерна схема и изчислителни формули
а) Чертеж на абрис

αАP

б) Формули за изчисление:
① За изчисление на посочените ъгли към точките:
𝛥 𝑌𝐴𝐵 𝛥 𝑌𝐴𝐶 𝛥 𝑌𝐴𝐵
𝛼𝐴𝐵 = 𝑡𝑔−1 . 𝛼𝐴𝐶 = 𝑡𝑔−1 . 𝐴𝐷 = 𝑡𝑔−1 .
𝛥 𝑋𝐴𝐵 𝛥 𝑋𝐴𝐶 𝛥 𝑋𝐴𝐶
② За изчисляване на ориентировачния ъгъл:
𝑂1 +𝑂2 +𝑂3
О1 =αAB -R B 𝑂𝐶𝑃 =
3
③ За определяне на посочения ъгъл:
αAP =OCP +R P - полученият ∢ αAP , служи за определяне правоъгълните
координати на точка
④ За изчисляване на проверката:
- Ⅰ-во се изчисляват „измерените“ посочени ъгли:
α'AB =OCP +R B α'AC =OCP +R C α'AD =OCP +R D
 - След това се изчисляват поправките, като разлика от
изчислените и измерени посочени ъгли:
V1= αAB- α'AB V2= αAC- α'AC V3= αAD- α'AD
(изчисленията са верни, когато V1+V2+V3=O)
2. Определяне коорд. на триангулачни точки със засечки. Видове за-
сечки- дефиниране, примерни схеми на засечка напред и засечка назад,
изчислителни формули. Опасна окръжност
2.1 Видове засечки
а) Ъглова засечка- коорд. на новата точка се определят посредст-
вом измерване на ъгли
б) Линейна засечка- измерват се само дължините и с тях се опре-
делят коорд. на новата точка
в) Линейно-ъглова засечка- измерват се ъгли и дължини
В зависимост от мястото на измерваните ъгли има 3 вида ъглови засечки:

① Засечка напред /Права засечка/- когато измерените ъгли β1 и β2 са

при дадените точки А и В

② Засечка назад /Обратна засечка/- когато измерените ъгли β1 и β2 са

при новоопределената точка Р
 ③ Странична засечка- когато единия измерен ъгъл β1 е при една от да-
дените точки, а другия измерен ъгъл β2 е при новата точка Р

★ При линейно-ъгловата засечка се измерват разстоянията от даде-

ните точки до новата точка- SAP и SBP и двата ъгъла β1 и β2

★ При линейната засечка коорд. на т.Р се определят, чрез измерва-

нето на дължините SAP и SBP
 в) Комбинирана засечка- засичане, при което се използва комби-
нация от различни по вид засечки

2.2 Изчислителни формули

а) За засечка напред /права засечка/:
- За намиране на посоч. ъгъл. αAB от корд. на т.А и т.В
αBA=αAB±200- след това двукратно се изчислява разстоянието
𝛥 𝑌𝐴𝐵 𝛥 𝑋𝐴𝐵
𝑆𝐴𝐵 = 𝑆𝐴𝐵 =
𝑠𝑖𝑛𝛼𝐴𝐵 𝑐𝑜𝑠𝛼𝐴𝐵

- За изчисляване на посочените ъгли към новата точка

αAP=αAB-βΒ αΒP=αBΑ-βΑ
- За изчисляване на разстоянието към новата точка
𝑆𝐴𝐵 .𝑠𝑖𝑛𝛽𝐵 𝑆𝐴𝐵 .𝑠𝑖𝑛𝛽𝐴
𝑆𝐴𝑃 = 𝑆𝐵𝑃 =
𝑠𝑖𝑛(𝛽𝐴 +𝛽𝐵) 𝑠𝑖𝑛(𝛽𝐴 +𝛽𝐵)

- За изчисляване на коорд. на т.Р от т.А до т.В

ΔYAP=SAP .sinαAP ΔYBP=SBP .sinαBP
ΔXAP=SAP .cosαAP ΔXBP=SBP .cosαBP

- Двукратно изчисляване на коорд. на т.Р от т.А до т.В

Y’P=YA+ΔYAP X’P=XA+ΔXAP
Y”P=YB+ΔYBP X”P=XB+ΔXBP
- За окончателно изчисление на коорд. на новата т.Р
𝑌𝑃
́ +𝑌 ́ 𝑃
́ 𝑋𝑃
́ +𝑋 ́ 𝑃
́
𝑌𝑃 = 𝑋𝑃 =
2 2