Делото на Паисий Хилендарски е останало в българската история като пример за това
каква силна нация сме българите. Паисий пише „История славянобългарска“ точно когато тя е била най-нужна, за да върне надеждата в народа, чрез словото, което може да бъде по-силно от барута и пролятата кръв. Словото на Паисий е нужно и в днешно време, за да ни напомни нашата велика хиляда годишна история и да се гордеем, че сме българи. Когато българите са били в момент на пълно безвремие и безпаметност за народа ни, Паисий ги събужда от дългия им сън, заради който някои от тях са поели по пътя на родоотстъпничеството. По този начин Паисий и неговите идеи завинаги остават в умовете и сърцата на поколения хора и до ден днешен. В днешно време голяма част от българският народ емигрира в чужбина, за да търси по- добър живот. Някои хора дори се срамуват да се нарекат българи, затова в моменти като този трябва да си припомним Паисий и неговия завет, който е оставил след себе си. Българския народ е един от малкото с такава богата и дълга история, която бива над хиляда и триста години. Историята ни е пълна със славни победи и завоевания. По времето на цар Симеон България достига до 3 морета, наречено Златния век. Българите притежават изключителна смелост, достойнство и мъдрост. Само ако осъзнаем себе си като българи, си припомним славните ни дни, ще спрем да се срамуваме от произхода си и ще бъдем достойни членове на европейската общност, а не просот поредната държава, източник на евтина работна ръка.