Professional Documents
Culture Documents
Първите роботи във веригата на доставки са открити в производството
Първите роботи във веригата на доставки са открити в производството
Първите роботи във веригата на доставки са открити в производството
ЕСЕ НА ТЕМА:
Роботизирани системи в
склада
По предмет „Дистрибуционна политика“
17116211
Изготвил: Проверил:
Кристияна Иванова Гл. Ас. Д-р.
Фак. № 17116211 М. Стефанов
Избора ми на темата се оповава на факта може би, че миналата година имах задание което
беше пряко свързано с тази тематика която тепърва предстой да разгледаме. Мисля че трябва
да обръщаме вече малко по-голямо внимание на обикалящите ни технологии които предстой
да ни заместват в много области на работа и ми предостави голям интерес да прочета много
повече по темата. Не бих казал, че следя обновяването на информация от няколко години
насам, но някои неща просто не ни обягват от разпоространяването на всякави новини или тип
информация в интернет мрежовото пространство.
Въведение:
Първите роботи във веригата на доставки са открити в производството. Джордж Девъл подава
първия патент за роботика през 1954 г. (издаден през 1961 г.), а неговата компания, Unimation,
произвежда първия индустриален робот през 1956. Първият робот е способен да движи
материята около 10 фута. "Дженеръл Мотърс" инсталира първия робот в завод в Ню Джърси
през 1962.За дълго време роботите са подходящи само за работа в промишленото
производство, защото не са безопасни за хората да бъдат наоколо, докато те са били в
употреба.Първите роботи са били големи роботизирани ръце, които са можели да се движат
според програмирането.Иноваторите са били наясно, че хората няма да харесат машините,
които поемат работните им места. Още в самото начало при изобретяването на първите роботи
във веригата на доставки има голяма вълна от недоволство в хората, което е напълно
разбираемо, защото тяхната работна ръка ще бъде заменена и това представлява голямо
притеснение за голяма част от тях. Затова се вземат рационални решения, че тези роботи ще се
използват само в опасни ситуации, като заваряване и повдигане на тежки машини или ще се
използват при вредни работни места. В по- късен етап технологията ни се възкачва на съвсем
друго ниво, че ние можем да заменим абсолютно всякакъв вид работа с роботизация и
искуствен интелект (AI) и да преразглеждаме вскякъв вид действия на роботи с реално мислене
и действия, както нас.
След като споделих моята гледна точка над това какво е да имаш един робот с изкуствен
интелект в склада, нека разгледаме типовете работи разработени точно за тази област с
техните дейности и да изкажа от моя мироглед техните плюсове и минуси.
Автоматизираните превозни средства (AGVs) - спомагат за транспортирането на материали,
консумативи и инвентар в складовите съоръжения. AGV се използват в операции за подмяна
на ръчно задвижвани мотокари или колички. Някои AGVs самостоятелно се придвижват в
складовите съоръжения, като следват установени маршрути, които са маркирани с жици,
магнитни ленти, релси, сензори, вградени в пода или други физически водачи. Други AGVs
използват камери, лидар, инфрачервена и друга напреднала технология за навигация в
работните пространства, идентифициране на препятствия и избягване на сблъсъци.
Тук можем да разгледаме едни автоматизирани превозни средства които замянт напълно
работните места на складовия работник които управлява дали ще е мотокар или количка, а
дори и ричтрак. Те се движат по точно определени маршрути заложени им в настилката на
пода.
Като стигнем до едни от първите роботи които биват създадени за складовете, това са
Роботоризираните ръце. Те са много съвместени крайници, използвани за манипулиране на
продукти в разпределителните центрове и складовете. Тъй като тези ръце могат да се движат,
да се обръщат, да се повдигат и маневрират артикули, те могат да се използват в следните
складови операции: Комисиониране/опаковане, Получаване/съхранение Палетизиране.
„Първата критична част от този процес е движението на артикулите с правилната скорост и
последователност до клетката на робота, така че той да има на разположение точния продукт в
точното време – обяснява Рос Халкет. – Вторият критичен момент е роботът да пикира точните
продукти.“
Лично бих казала, че според мен много хора биха заложели в самото начало на тези по просто
създадени роботи докато нещата не се развият и осъвършенстват напълно. Защото сме наясно
със заобикалящата ни техника замомента, колкото по функционална е тя, то тя не е толкова
конкретизирана в дадена дейност и качеството и намалява. Тук пример бих дала с един
телефон (смартфоне) или компютър, колкото по мощен е телефона/компюта, то толкова по
бързо му пада батериата или има нужда от по-голямо захранване. Но при положение, че сме
достигнали такива нива на развитие спрямо тази сфера нещата с времето ще се изгладят, за да
можем да извличаме пълната полза и потенциал на техниката. Едни роботоризирани ръце
както е написано по-горе могат да извършват много идентични дейности свързани с
повдигането и опаковането на самата пратка, но не и по предвижването и от точка А в склада
до точка Б или дори извън него. Като складовете използващи този тип робот могат да
превъзмогнат този проблем или с работна ръка, както са се случвали стандартно нещата, или
заместени с друг тип робот като AMRs, AGVs. Те могат да поемат пратката и да я настанят по
стелажите. Така ще се провежда синхронизиран тип работа заместена изцяло от роботи с
оптимизирани разходи, по-голяма безопасност и гъвкавост. Можем да добавим, че сред
автоматизацията на складовете и навлизането на роботите в тях вече могат да се осъществяват
и пратки с дронове (безпилотни летателни апарати). Като те са предвидени за малки пратки,
при много спешни малки пратки или доставяне на атрибути за първа помощ.
Обобщение:
Работата в един склад изобщо няма нищо общо с думи като „леко“ и „безопасно“. Точно и
заради това тези роботи могат спокойно да заменят голяма част от действията извършващи се
в тази област. Както вече знаем и много фирми вече работят с такива роботи: Amazone, Wurth,
Sopharma. А в България Jusk могат да се похвалят с един от първите автоматизирани складове.
Разбира се разглеждането на този дистрибуционнен проблем има изключително много
плюсове и минуси, които многократно се повтаряха. А представете си съберем всички тези
роботи в един склад и ги комбинираме всеки с определена дейност. Разходите ще бъдат
изключително оптимални, безопасностт, гъвкавост спрямо работното време (като включим и
празниците), лесно ще се управлява цялата функционалност на складовата дейност. Разбира се
първоначалното инвестиране в такъв вид обурудван склад би било на много по-голямам цена,
но в зависимост от вижданията на отдела по логистика и тяхното развитие мисля, че е време
отчасти да се пренасочим в такив вид работа отчитаща почти нулви проценти от грешки.
Минуса на роботиризирането на склада е разбира се безработицата която ще настъпи. Преди
години бях чела статия (нямам спомен от източника и) в която се опоменаваше настъпилата
безработица и недоволство от хората след внедряването на машинното производство, защото
тогава са били нужни много малка шепа хора да управляват линиите на производство. А
представете си какво ще стане ако роботите напълно заместят нашия труд, тогава няма да имат
нужда дори и от тези малка шепа хора които да ги управляват.
Източници:
1. https://6river.com
2. https://www.logiwa.com/
3. https://www.logisticsmgmt.com/
4. https://www.logistika.bg
5. Дан Браун – Произход