Характеристика на ВМОРО

Необходимостта от революционна организация е осъзната от българите

в Македония и Тракия. Революционерът Даме Груев и негови съмишленици
(д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсон, Антон
Димитров, Христо Батанджииев) поставят на 23 октомври 1893 г. началото на
нова революционна организация, наречена Български македоно-одрински
революционен комитет. Впоследствие се налага името Македоно-одринска
революционна организация (ВМОРО).

Нейните цели се оформят в следващите няколко години, като

първоначалните идеи и организационни принципи са възприети от
българското национално освободително движение отпреди Освобождението.
Най-първата цел на организацията е постигането на реформи в европейските
османски вилаети. Според устава и правилника на организацията тя си
поставя за цел постигането на пълна автономия на всички земи, които са
населени с българи. Революционните дейци се страхуват от директно
присъединяване на Македония към Българското княжество и затова е
изготвен план по модела на Източна Румелия. Македония трябва да стане
автономно княжество, което само да поиска да се присъедини към България.

Централният комитет е със седалище Солун, а главен орган е

конгресът. Изгражда се четнически институт тясно свързан с т.н. селски
милиции, които се активизират само в случаите, когато се предприемат по-
големи акции.

През 1902 г. в Устава са нанесени корекции. Извоюването на

политическа автономия за Македония и Одринска Тракия остава цел на
организацията. В борбата за нейното постигане обаче могат да вземат
участие не само българи, но и всички останали недоволни в тези области.
Внесените поправки вероятно са направени от тактически съображения с цел
да не се изключват от борбата и другите народностни общности в областите.
Въпреки това до края на своята дейност ВМОРО си остава чисто българска.
Националните и религиозните противоречия и вражди на Балканския
полуостров са твърде силни и в тези области се сблъскват интересите на
България, Сърбия, Гърция и Турция. За бъдещето на освободителното
движение от особена важност са връзките и взаимодействието на ВМОРО с
Българската държава и легалната организация на македоно-одринските
дружества. Наред с ТМОРО многобройната македонска емиграция в
България също се заема със създаване на организация, която да защитава
интересите на останалите в Турция българи.

На 19 март 1895 г. е създаден Върховен македонски комитет в София,

който под ръководството на Трайчо Китанджиев, обединява дружествата и
комитетите на бежанците от Европейската част на Османската империя в
България. ВМК разчита на помощта на българското правителство, монарха и
обществото. Първоначално се използват мирни пропагандни средства, но по-
късно се възприемат методите на въоръжената борба и четническо движение.

В края на XIX век ВМОК възприема разбиранията на БМОРК и започва

да координира дейността си с тях, тактиката за постигане на тяхната обща
цел постоянно обаче ги разединява. Понякога се достига до сблъсъци между
четите на ВМОРО и ВМОК. Зад тези сблъсъци стои желанието за лидерство
в движението за лидерство – ВМОК желае да подчини ВМОРО.

В началото на XX век под натиска на Османската империя, Австро-

Унгария и Русия са предприети репресивни мерки срещу ВМОК. Това
довежда до забрана дейността на комитета. Освен това движението в
княжеството се разединява. През 1902 се образуват два комитета – единият е
за продължаване на сътрудничеството с вътрешната организация, а другият е
за активни действия в Македония, които да предизвикат държавите
подписали Берлинския договор да го преразгледат. Вътрешната организация
се изказва против прибързани въоръжени действия, докато не населението не
бъде подготвено.