ВСИЧКО ЗА ГРАФИКАТА

( Това, което е важно да знаете за графичното изкуство)

Графиката е произведение на изкуството, което се създава от ръката на художника и се

отпечатва от него или от професионален помощник, наричан печатар. Печатането се
извършва от плоча, блок, камък или шаблон, който е създаден от художника с единствената
цел да получи исканото изображение. Плочата или матрицата не носят никаква прилика
със завършеното произведение на изкуството, което означава, че то не е копие или
репродукция на каквото и да е. В действителност при всички графични техники, с
изключение на две, образа върху матрицата, от която става отпечатването, е огледален или
обратен образ на този, който се получава при завършеното произведение. Образът се
обръща при процеса на печатане, така че художникът трябва да мисли и да рисува
огледално. Всяка графика е уникално произведение независимо, че се създава като
подписан и номериран тираж. Техническият термин за това е еденична графика.
Оригиналната графика обикновено се създава в ограничен брой отпечатъци – друго
название на графиката. Терминът за тази група от графики е тираж. Въпреки, че е
тиражирано едно и също изображение, всяка графика е индивидуална част от цялото, а
цялото е тиража. Оригиналната графика всъщност е една част от тиражирано оригинално
произведение на изкуството.
Оригиналната графика традиционно се подписва с молив от художника и се номерира, за
да е ясно колко броя са в един тираж и да се различава всяка отделна графика. Този номер
се пише като математическа дроб, например : 34/75 и се нарича тиражен номер. Цифрата в
дясно на чертата (в случая 75) показва количеството на тиража: създадени са 75 графики.
Цифрата отляво на чертата показва номера на съответния единствен отпечатък. Тази
номерация се чете : отпечатък тридесет и четвърти от тираж седемдесет и пет броя. Има
също така и други начини за обозначение. Художникът традиционно запазва отделна група
отпечатъци, обозначени като проби на автора, обикновено десет или по-малко. Те носят
знака А/Р, понякога с номера на тиража (например А/Р 2/5 ), за да се знае колко са тези
проби на автора. По време на създаване на изображението художникът може да
експериментира различни възможности върху плочата, за да постигне крайния резултат.
Това са така наречените проби на състоянието, изпитателни проби или цветни проби.
Когато изображението е окончателно завършено се изважда печетарската проба или Бон
а тире (Bon-a`-tirer ), пидписвана В.А.Т.
Това е изображението, на което трябва да съответства остатъка от тиража и този отпечатък
е само един. Печетарят традицинно държи да запази за себе си този пробен отпечатък.
Графиката се купува и колекционира от столетия. Офорта, гравюрата, дървореза,
литографията и другите графични техники дават възможност на художника да стигне до
много повече притежатели само с едно свое произведение, отпечатано в тираж, за разлика
от живописната творба или скулптурата от дърво, които могат да бъдат притежание само
на една личност. Въпреки че едно и също изображение е собственост на различни хора,
всяко едно от тях се приема за “тиражиран оригинал”. През 1960 г. във Виена
Международната асоциация на пластичните изкуства дефинира какво представлява
оригиналната графика. Организацията, съставена само от художници, определи, че
“произведение на изкуството” е това, което и като идея и като изпълнение, от край до край,
във всеки етап на неговото създаване, е дело на самия художник. Съвета на американските
графици отиде по-далече и допълни, че за да се възприема като оригинално произведение
на изкуството, графиката трябва да бъде подписана, датирана и да има сериен номер и
означение на тиража. С други думи 6/250 означава, че са създадени 250 бр. отпечатъци, а
този е 6-ти поред. Това дава възможност на купувача да знае какво е количеството и кой
пореден отпечатък притежава. Посоченият лимитиран тираж не може да се надхвърля, но
художникът би могъл да отпечата по-малко. Когато художникът обявява ограничен тираж,
то тогава трябва да се унищожи плочата или камъка, за да е сигурен колекционера, че
повече отпечатъци не могат да се направят. Макар че на практика много малко художници
постъпват така, приемайки плочата и камъка едва ли не като “свои деца”. Но ако наистина
трябва да постъпят етично, художниците би следвало да се откажат от плочата или камъка
и никога повече да не вадят нови тиражи. Един възможен начин би бил да обработят и
видоизменят плочата или камъка за създаването на втори тираж, променайки образа или
цветовете, и по този начин да се избегне деликатния проблем.
Така че главните изисквания за оригинална графика са: 1. художникът сам е създал
образите върху плочата, камъка, дървеното блокче или материала за отпечатване на
графиката; 2. отпечатъка е направен от самия художник или от печатар под неговия
контрол и указания; 3. завършената графика е одобрена от художника; 4. ако художникът
обяви ограничен тираж, той трябва да подсигури това чрез отстраняване на матрицата
(унищожаване или промяна в съвсем ново произведение). Тези изисквания дефинират
оригиналната графика днес и в никой случай не се отнасят до графики, създадени преди
1930 г.
По надолу ще разгледаме различните методи за създаване на графика. Това е много важно,
тъй като днес много художници използват фотомеханични процеси за произвеждане на
графики, наричайки ги оригинални произведения на изкуството и настояващи за огромни
суми, когато в действителност те струват не повече от един евтин постер.

Що е това “ограничено тиражирана графика”?

Много колекционери на графика се смущават от термините “оригинална” графика и

графика с “ограничен (лимитиран) тираж”. Двата термина не са синоними. Терминът
“оригинална графика” е спецефичен израз, а “ограничен тираж” е обобщаващо понятие.
Оригиналната графика винаги е отпечатък с ограничен тираж, поради простата причина,
че всяко издание е зависимо и от физическите възможности на матрицата, която се износва
и изхвърля в процеса на работа. Докато ограниченият тираж може да се отнася до
оригинално произведение на изкуството, но може да става дума и за просто
фотомеханично репродуциране на живопис, фотография, рисунка и т.н. – нищо повече от
един постер. Тиражът може произволно да бъде определян и номериран до 500, 1000 и
често много повече, и понякога дори е подписан от автора, но всъщност никога не се
отпечатва от самия автор. Терминът “ограничен тираж” е неясен и двусмислен. Когато
купувате произведение на изкуството е добре да знаете дали купувате истинското нещо,
ако разбира се наистина искате това “истинско нещо”. Има причина за репродуциране на
постери в пазара на графичното изкуство, но тези репродукции се продават десетки пъти
по евтино отколкото оригиналната тиражирана графика.

Каква е разликата между тях ?

Вече има нови технологии в печатането, които замъгляват разликата между оригинална
графика и репродукция – трансферният процес на Милар в литографията, от една страна,
и процесът Жикле, от друга. Технически отпечатъците Милар се рисуват от ръката на
художника, което в един смисъл ги класифицира като оригинална графика, но след това те
се копират по фотографски път върху плочата или платното и от тази гледна точка могат да
бъдат масово възпроизвеждани на механични преси. Някои художници създават рисувани
на ръка офсетови отпечатъци в лимитиран тираж, а други експериментират с ръчно
управлявани цветни копия като оригинални графики. Жикле са всъщност отпечатъци на
мастилено струен принтер, създадени чрез дигитално компютърно изображение.
Технически това са си копия, макар че някои художници използват този процес за
създаване на уникални изображения върху хартия.

ВИДОВЕ ПЕЧАТ

Висок ( релефен )печат

Това е най-старият и основен метод за създаване на графичен отпечатък, въведен в Китай

някъде около 800 г. от н.е. Почива на принципа на изрязване и отстраняване на част от
повърхността на материала (матрицата) така че изобразителната повърхност, която трябва
да се отпечата изпъква релефно, образувайки печатното поле. Мастилото се нанася върху
повърхността за печатане с валяк, тампон или с остра четка. Хартията се поставя върху
прясно намастилената повърхност и чрез натиск мастилото прониква в хартията. Натиска
може да се осъщстве чрез използване на преса, както и ръчно, чрез натриване горбъ на
хартията с дървено или бамбуково приспособление, наричано барен. Някои художници
заместват барена с обратната страна на дървена лъжица.

Дърворез
Гравюра върху надлъжно изрязано дърво

Тази техника включва използването на дървена дъска или шперплат върху които
художникът нанася изображението и след това се изрязват частите, които не трябва да
бъдат отпечатани – частите, които се печатат остават като щрихи, островчета, релефно
изпъкнали плоскости. Моделираната повърхност запазва шарките от строежа на влакното,
които се показват в завършения отпечатък. Само един или два цвята могат да бъдат
поставени едновременно на дървената плоча. За отпечатъци с повече цветове трябва да се
издълбае допълнително блокче за всеки цвят и то трябва да пасва точно с всички останали
блокчета, иначе отпечатъка е извън регистрация и наподобява на лошо отпечатана цветна
вестникарска снимка.
Това е процесът, който даде старт на първата информационна революция и съдейства за
началото на Ренесанса. Йохан Гутенберг изобрети печатната преса през 1400 г.Неговите
книги са били печатани с тези малки дървени блокчета с издълбани върху тях форми на
буквите.

Гравюра на дърво
Гравюра върху напречно изрязано дърво
При този начин на печатане парче от чемширово дърво се изрязва перпендикулярно на
шарките на дървото. Тъй като оставащите крайни шарки предоставят една по-мека
повърхност в сравнение с нормалния дърворез, много малко или почти нищо от техтурата
на дървото може да бъде видяна в завършената графика. Гравюрата на дърво обикновено
има малък размер, около 12 х 15 см. тъй като чемшировото дърво не израства много
голямо. По-големи блокове могат да се получат при напластяване на малки парчета заедно.
Тази техника днес се използва рядко. В миналото тя се е прилагала главно при
илюстрацията на книги при ръчно печатани издания, тоъй като дървеното блокче може да
издържи отпечатването на сотитици, дори на хиляди копия и при този процес се получава
изображение с много ясни детайли. Възраждане на тази техника е имало през 30-те години
на 20 век при много американски художници.

Линогравюра

Линогравюрата или линореза е сходен с дървореза. Единствената принципна разлика е

материала и по-лесното обработване на плочите. Художниците са използвали линолеум,
предназначен за линейните кораби, който е съвсем различен от този, поставян за настилка
на кухните днес – плътен и гъвкав материал, поддаващ се лесно на обработка с нож или
друг режещ инструмент.Понякога художниците прибягват до линолеума за техните цветни
плочи при крайния процес на дървореза, тъй като този материал може по-лесно и по-бързо
да бъде обработван. Има варианти на гравюра върху пластмаса, картон, каучук.
Комбинация с други техники – например офсет.

Щамповани графики

Един от най-основните и първични печатни процеси. Състои в най-обикновено нанасяне

на мастилото или боята върху нещо, от което после се прехвърля върху повърхността за
печат. Процесът включва такива обикновени неща като щамповани графики на гума или на
картофи, отпечатъци на пръсти или на ръка. Тези прости техники са използвани в едно или
друго време от много изявени създатели на графика.

Дълбок печат - Инталио

Процесът на издълбаване или използването на медната плоча почива на точно обратния

принцип на този на релефния печат. Изображението, което трябва да се отпечата е врязано
дълбоко в плочата и запълнено с подобно на желатин мастило. След това повърхността
внимателно се избърсва, така че мастилото да остане само в прорезите. Големият натиск,
който се изисква, за да може мастилото да насити хартията, оставя видима следа от
плочата, разграничавайки печатаното от непечатаното поле. Плочите за инталио могат да
се печатат и на релефния процес. Така се получава негативен образ – бели линии на черен
фон. Двата процеса могат да се комбинират на една и съща плоча както е при вискозните
(целулозни) отпечатъци, или при шаблоните, за да се нанесе прецизно някакъв цвят точно
на определено място върху вече поставен цвят.
Гравюра

Това е най-старият от методите на дълбокия печат. Албрехт Дюрер е първият художник

популяризирал този начин, въпреки че има примери за гравюри, отпечатъни от метални
доспехи почти сто години по-рано. При този процес изображението се изрязва върху
метална плоча, обикновено мед или цинк, с много остър предмет наречен гробщихел
(гравьорски резец) - изображението се гравира огледално обърнато. Плочата се почиства с
колосан тензух, наречен тарлатан (муселин). Преди нанасяне на мастилото (боята)
плочата се затопля и мастилото остава само във вдлъбнатините, направени от резеца.
Овлажнената хартия, за да е по-мека, се поставя върху плочата, покрива се с разделителна
материя и минава под пресата, между два валяка под натиск от няколкостотин килограма
на квадратен см. Този натиск вкарва мастилото в хартията, оставяйки неговата следа по
повърхността на бял фон, където плочата е била почистена.

Суха игла

При този процес художникът рисува директно върху медната плоча (може цинк, месинт,
алуминии, изкуствена материя), с много остра стоманена игла и голям натиск, което оставя
след себе си две медни ръбчета (наречени барби) от двете страни на вдлъбнатината
(жлебчето). Изображението върху хартията се създава преди всичко от мастилото върху
ръбчетата, а не толкова от мастилото в плитката вдлъбната линия. Тъй като формираните
ръбчета се износват бързо при натиска на пресата и изтриват при почистването на плочата,
могат да се получат ограничено количество отпечатъци – често по-малко или само 10. Тази
техника е бърза и създава изображение сходно с рисунката. Линии чрез суха игла се
включват често при офорта и акватинтата, за да придадат разнообразие на линията и
текстурата на изображението.

Мецотинто

Изключително труден и взискателен метод (дори физически болезнен) при който

художникът започва с употребата на специален уред наречен кобилка (рокер), за да създаде
грапава повърхност върху металната плоча – текстура близка по структура до шкурката.
Ако плочата се остави да бъде отпечатана в това състояние резултата ще бъде солидно
черно изображение. Всяко нещо, което трябва да бъде отпечатано по-светло от това черно
се изстъргва на ръка с метално приспособление (наречено шабер) и след това гладко се
излъсква (полира) с друг уред, за да се получат сивите и бели тонове във вече завършения
отпечатък. Много художници на мецотинто печатат в цвят – за всеки цвят е необходима
нова плоча и се печата върху предишния отпечатък с отделен ход на пресата за всяка
плоча, равнявайки се с точни обозначения към преди отпечатаното изображение. Поради
всичко това графиките мецотинто са изключително скъпи.

Офорт
Ецване на щрихи
Вместо директно да се издълбава плочата художникът покрива плочата с восък, устойчив
на киселина или специален грунд (може смола или асфалтова смес) след което рисува
върху плочата с остро приспособление наречено гравьорска игла, още офортна игла, както
и с иглен сноп, рулет (въртящо се зъбчато колелце), или мулет (въртящ се грапав
валяк),като по този начин отстранява грунда и експонира металната основа на плочата.
След това плочата се потопява в киселинна баня (азотна киселина или железен хлорид) –
киселината разяжда плочата там, където защитният грунд е бил отстранен. Когато
различни части от плочата се оставят за различно време в киселината дълбочината и
качеството на получените линии може да се контролира. Готовата плоча след това се
печата по същия начин като гравюрата. Рембранд е първият, който популяризира този
метод – той дори се счита за бащата на графиката като произведение на изящното
изкуство.

Цветен офорт

Както и при офорта плочата се покрива с предпазен грунд. Използва се специално чукче,
подобно на тесла, чиято удряща повърхност е покрита с точкообразни изпъкналости. С
него се “изчукват” линиите на рисунката и количеството от точици, отстраняващи грунда
върху плочата създават всъщност впечатлението за кредова линия.

Верниму

Както името така и самата техника идва от Франция ( Vernis mou) – дава възможност за
копиране чрез триене или натиск върху плочата на текстилни структури, както и на други
като грапава хартия, мрежа. При този процес медната плоча се покрива с много тънка
основа /грунд за ецване/, като отгоре се полага тънка структурирана хартия и върху ния се
рисува така, че изображението да се откопира върху грунда. При свалянето на хартията по
нея остава полепен и се отстранява предпазният ецов грунд от изрисуваните места. След
ецването и отпечатването линиите излизат меки и зърнести, наподобяващи кредовата
линия. Както характерът на кредовия или моливен щрих, така и зърнестата структура на
положената върху плочата хартия, се запазват при отпечатъка.

Фото - офорт

Въпреки че при този процес се използва фотографията той не бива да се обърква с фото-
механичния процес. Точно както при фотографията чрез негатива се получава снимката,
но тук вместо хартия се използва плоча, която е покрита с фоточувствителна емулсия и се
експонира чрез осветяване. След това плочата се обработва с химичен разтвор, който
стабилизира не експонираните части от плочата.След това художникът има възможността
да дообработи плочата с градиционния грунт за офорт и да рисува отново във
фотографския образ, или пък да моделира изображението чрез отстраняване на детайли,
или по какъвто и да е друг ръчен начин.

Акватинта
Вместо получаването на отделни линии чрез разяждане в киселинната баня, тук се оставят
на киселинна обработка цели части от плочата, за да се получи една своеобразна текстура
върху нея. Частта, която ще бъде ецвана (гравирана) първо леко се посипва с
киселинноустойчива смола на прах (може също асфалтово зърно или колофонов прах),
след което се нагрява за да се разтопи и залепи. Колкото по фини са прашинките, толкова
по-фина става зърнистостта на плочата, а оттам и получената тоналност.После се потопява
в киселинната баня за да се гравират частите непокрити със смола. Получава се зърнеста
текстура подобна на шкурка, която печата нюанси на сивото или цветни нюанси в
зависимост от цвета на употребяваното мастило. Акватинтата най-често се прилага в
комбинация с гравюра или офорт. Независимо от това има редки случаи и на чуста
акватинта. Това е взискателна и трудна техника,която отнема години за да се усвои и
усъвършенства, но крайният резултат е графичен отпечатък с леки и транспарентни
качествени цветове като при акварела.

Колаграфия

Колаграфията е форма на дълбокия печат (инталио), изведена от офорта и гравюрата.

Те не трябва обаче да се смесват с колотипа, който е форма на планографията. Понякога
могат да бъдат свързвани с колажните отпечатъци или с колажното инталио. Колаграфията
се различава от офорта и гравюрата по два признака:
- Офорта и гравюрата се създават на метална плоча, обикновено медна или цинкова.
Колаграфията може да се прави на картон, хартия, дърво, метал или пластмаса, или
дори какъвто и да е материал, който може да премине през пресата.
- При офорта и гравюрата плочата се издълбава или изрязва по повърхността за
получаване на текстура, която да бъде отпечатана. При колаграфията това, което
следва да бъде отпечатано, се колажира (наслагва) - повърхността за печат се
изгражда чрез прибавяне на допълнителни материали.

Колаграфията се печата по абсолютно същия начин както офорта и гравюрата. Може

съответно да бъде печатана като инталио (дълбок печат) или като релефен (висок печат),
както и като вискозитетна графика по същия начин както и другите.В зависимост от това
как се печатат и от какъв изходен материал, плочата може да издържи тиражи до 150, но
обикновено художниците, ползващи този метод, създават значително по- малки тиражи.

Планографичен процес – плосък печат

При този метод изображението се печата от абсолютно плоска повърхност. Това е

химичен процес, основаващ се на принципа, че масло и вода не се смесват, а се
съпротивляват един друг. Друго рядко срещано име на този процес е процес на
съпротивлението. Има само два начина на печатане в тази категория : литография и
колотипия (да не се смесва с колаграфия). Оригиналната литография не бива да се смесва с
офсетната литография, репродуцирана по фотографски път. Оригиналните литографии се
създават изцяло ръчно, докато офсетовите отпечатъци са резултат на ежедневното масово
печатно репродуциране. Постерите за изящно изкуство също така се произвеждат на
офсет, като разбира се по-голямо внимание се отделя на тяхното създаване. Понякога се
прибавят допълнителни цветове за доказване на качеството, но така или иначе те си
остават фото-механични копия, недокоснати от човешка ръка.

Оригинална литография

Литографията е изнамерена от Алоис Зенфелдер през 1798 г. И незабавно става

изключително популярна като художествен метод. При тази техника художникът рисува
върху специално подготвена плоска повърхност, камък (варовик) или метална плоча от
алуминиум или цинк. Художникът си служи със специален намазнен молив или мастило,
наречени туше, за да създаде изображение сякаш го прави върху лист хартия или платно.
В действителност начинът по който се подготвя повърхността прави камъка или плочата
да приличат на тежка хартия – камъкът се изстъргва до кадифена структура чрез
използването на абразивни прахове. В случая на литография върху камък това наистина е
много тежък заместител на хартията – тежестта на камъка понякога надхвърля 300 кг.
Кранове са необходими за да преместват рисунките на художника. Литографията на камък
не е толкова популярна напоследък главно поради огромните физически усилия, които
изисква. Все повече получава известност и употреба новият метод наричан “трансфер
Милар”. Металните плочи за литография са много по-леки и приносими, но не създават
този художествен образ както камъка. Добрите литографии, отпечатъни на камък са почти
неразличими от оригиналната рисунка.
Рисунката се пренася чрез мазни материали върху подготвения специлно за това камък. За
да се стабилизира рисунката и частите, които не се печатат да не поемат мастило
повърхността на камъка се натрива с талк и покрива с ецваща течност. След като се измие
и подсуши камъка върху него се нанася гума арабика – влажната гума се отблъсква от
мазната рисунка и полепва само върху неизрисуваните части. Когато камъкът изсъхне се
третира с терпентин и така рисунката става видима само като мазна основа. Тази основа
трябва да се подсили чрез натриване с асфалтова тинктура. Печетарското мастило се
нанася с валяк върху навлажнения камък. Мазната основа отблъсква водата и поема
мастилото, което от своя страна не може да покрие влажните части на камъка. По време на
печата камъкът трябва да се поддържа влажен което е един сложен и труден процес – ако
камъкът не е достатъчно влажен или водата е по-киселинна от необходимото, цялото
изображение може да бъде погубено безвъзвратно. Печатаната хартия се поставя върху
прясно намастиления камък. Пресата е специално конструирана не само за да носи
тежестта на камъните, но и да засилва изключителния натиск, който се използва за
отпечатване на литографското изображение. Както и при повече от другите техники тук
също е необходим отделен камък за всеки нов цвят, който се печата върху предишния чрез
ново преминаване през пресата.
Офсетовата плоча може също да бъде изрисувана на ръка както камъка и след това да бъде
отпечатана на офсетова преса. Така се създава хибриден графичен отпечатък известен като
оргинална офсетова литография. Изображението е рисувано на ръка, но печата е
направен по механичен начин. През 19 век е имало преси, създаващи офсетови отпечатъци
от изрисувани на ръка литографски камъни.Има голям напредък при озползването на този
метод особено когато в изображението има написан текст. Изображението се изважда
върху фолио, филм или плоча и механично се пренася върху гумен цилиндър, който го
отпечатва върху хартия /може също върху метален или пластмасов лист/. Тази техника се
приема за оригинална само когато художникът собственоръчно обработва листа – рисува
върху него с креда или туш и изцяло го оформя. Обикновената, нехудожествено създадена,
фотомеханична репродукция не може да се приеме за оригинал.

Милар трансфер

При тази техника художникът рисува изображението върху лист от прозрачна пластмаса.
След пренасяне на изображението по фотографски начин върху алуминиева плоча
печатането става ръчно или на офсетова преса. Процесът е много приложим за
получаването бързо на прецизни цветове в голям тираж и допълнително предимство е, че
художникът не трябва да рисува наобратно, както е при традиционните методи.
Литографията по метода на милар трансфера няма полутонове както е при механично
фотографски репродуцираните постери и е почти неразличива от литографията, рисувана
и отпечатана на ръка.

Колотипия

Не бива да се смесва с колаграфията. При този изключително рядък и ужасно труден

фотографски метод печатането става на обикновена офортна или литографска преса от
стъклени плочи (да, истинско стъкло...) покрити с дебел слой емулсия от желатин и
фотографски сребърни соли. Изображението се пренася върху плочата и проявява какот
при нормалната фотография използвайки същите химикали. Но вместо изображението да
се печата на чувствителна хартия, желатиновата плоча се оставя във влажно помещение,
контролирано до нивото на влажността в джунглата, така че желатина да погълне влага от
въздуха. Някои от художниците, работещи по този метод, отиват още по-далече и
използват гъба или сюнгер, тъй като качеството на печатането зависи от нивото на
влагата. Плочата се покрива с мастило на мазна основа, което при добър късмет покрива
посребрените части, и бива отблъсвано от желатина. Очевидно има доста потенциални
недостатъци при този метод, най-лошият от които е деликатността на печатаната
повърхност. В случай, че има повече от необходимата влага или гъбата е била прекомерно
мокра, тогава цялата желатинова повърхност се разтваря, превръщайки изображението в
куп ненужни люспи. Друг проблем е налягането на пресата – ако то е нерегулярно или се
получи удар върху пресата, или пък прекалено голямо налягане, тогава стъклената плоча
просто се счупва.

Шаблонен метод – печат чрез материал

Шаблонът е просто дупка или отвор през друг материал през който се вкарва мастило или
боя върху повърхността под шаблона. Може да бъде и обратното: стабилна форма около
която се нанася мастилото, създаващ ефекта на сянка. Всеки цвят трябва да се нанася
поотделно чрез друг шаблонен отвор. Шаблонният метод заедно с офсетовата литография
са единствените печатарски начина, при които изображението се създава както се печата,
без да се обръща.
В Европа е известна от началото на 20 век техниката на ситопечата, наричана още
сериграфия. Това е по-скоро шаблонен метод, отколкото печатна техника – една от старите
техники за щамповането на платове. През 1907 г. англичанинът Самуел Симън обявява
ситопечата чрез коприна за патентован. Първоначалната употреба в Европа е за изработка
на шрифтове и реклами – ситопечатна художествена графика се създава едва през
петдесетте години на 20 в. Най-широко приложение придобива в Америка като техника на
поп арта.

Сериграфия

Сериграфията, известна също така като ситопечат чрез коприна или ситопечат, е вид
шаблонен печат. Това е една от най-разпростарените печатни техники днес. Художникът
приготвя сито (решето) от фино изтъкана материя (обикновено орлон, найлон или
коприна), а понякога и много фино стоманено сито опънато на дървена рамка,
приспособено за големи тиражи. Частите, които няма да се печатат се покриват с лепило
или лак, които няма да се разтворят от употребяваното за печат мастило и тези части
остават неотпечатани върху хартията. Днес е много разпространена употребата на
фотографски емулсии, заместващи процеса на ръчно оцветяване. Мастилото се изстисква
през ситото върху хартията чрез гумена ролка. При сериграфията са възможни големи
тиражи, поради скоростта и лекотата ( в сравнение с другите техники) с която се печата.
Много художници печатат и със 100 цвята поради тези причини. Някои от многоцветните
сериграфии приличат много повече на живопис отколкото на графика. За съжаление
ситопечата изисква употребата на много токсични материали по време на печата, особено
когато се използавт мастила на винилова основа. Освен печат на ръка се прилага и
механизиран – автоматизирана плоскопечатна машина, вакуумна цилиндрична машина,
ротационен ситопечат (специално в САЩ). Ситопечата добре се комбинира с офсет или
литография – широко разпространени в Япония. Прилага се и ситопечат не само върху
хартия, но и върху фолио, различни видове платна, алуминии, прлексиглас и други
пластмасови материи.

Пошоар

Това е един непопулярен метод, появил се в навечерието на 1900 г. във Франция. При една
от версиите на тази техника мастилото или боята леко се нанасят с четка през направения
отвор чрез шаблон от твърд картон или метална плоча, създаващо ефекта на живописната
маслена мазка. При другата версия ситото се използва както при серигрфията, но платното
е с много по-груба структура. Мастилото или боята се нанасят чрез въздушна струя през
шаблона върху хартията.

Смесени техники

В днешно време се налага тенденцията на съчетаване на няколко печатни техники

едновременно в създаването на една оригинална графика. Графики, които съчетават в себе
си две или повече несвързани помежду си техники, се наричат комбинирани графики
(смесена техника). Някои примери: графики инталио с цветове, нанесенина различни
места чрез шаблон; литография отпечатана върху оцветена основа чрез сериграфия;
дърворез съчетан със сериграфия; колаграфия използвана като оцветена плоча за дърворез.
Този списък може да бъде продължен: суха игла, офорт и щихелна гравюра; суха игла и
акватинта; офорт и акватинта; офорт с мецотинто и суха игла; офорт и суха игла; офорт,
акватинта и суха игла; суха игла и ецване с четка; суха игла и верниму; цветен офорт, суха
игла и мецотинто; офорт с проецване; офорт и ситопечат; акватинта и сериграфия; медна
гравюра и акватинта; медна гравюра и офорт; офорт, щихелна гравюра, акватинта и
мецотинто; акватинта, офорт и цветен оригинален офсет; верниму и акватинта; офорт,
цветна акватинта и преге; цветна литография, преге и офорт; комбинация от офорт,
акватинта и фотография; акватинта с отпечатък от линолеум. Художниците вече по
традиция изпитват границите и възможностите на своите предпочитани техники, а
печатарите също така винаги са готови да експериментират.

Вискозитетна техника

Създадена е през 1950 г. от Стенли Хайтер във Франция. Това е хибридна комбинация
между инталио (дълбок печат) и релефен (висок) печат. При този метод всичките цветове
се наслагват едновременно върху една единствена плоча. За да започне художникът
създава една плоча дълбок печат с различни нива. Плочата се намазва с гъсто (лепкаво)
мастило и се избърсва като обикновена плоча за дълбок печат. След това обаче се минава с
валяк като при високия печат, като валяка е намазан с мастила с различна лепкавост
(вискозитет).В зависимост от това дали валяците са меки или твърди, и дали при
минаването с валяка се употребява по-голямо или по-малко налягане (натиск), то
съответно маситлото полепва на различни нива на плочата. Мастилата с различна степен
на лепкавост няма също така да се смесят, подобно на масло и вода. Така
експериментирайки различни комбинации на мек валяк с гъсто (лепкаво) мастило, или
твърд валяк с по-рядко мастило, както и други възможни комбинации, художникът може да
постигне богат живописен ефект с много цветове чрез само едно преминаване през
пресата. Предимствата са очевидни: печатането е достатъчно тежко и особено когато
трябва за целия тираж да прекарваш плоча през пресата за всеки цвят. Колкото по-малко са
плочите толкова по-добре. Неудобството на този процес е, че лесно може да бъде изпуснат
изпод контрол. При нормалният тираж има малки естествени вариации в отделни
отпечатъци, докато при вискозитетните отпечатъци отделните графики в тиража имат
широко разнообразие от цветове и текстура.

Шине коле

При този процес художникът използва малко парче от оцветена или метализирана хартия
вместо цветни мастила, или пък в комбинация и двете, за да създаде цветна графика.
Хартиите се изрязват по необходимата форма (шаблон), за да запълнят пространствата,
нуждаещи се от цветове, след което на гърба се намазват с лепило. Докато лепилото е още
влажно цветната хартия се поставя с лепкавата страна нагоре върху съответното място
върху намастилената плоча.Хартията върху която се печата се поставя върху всичко това
едновременно и преминава през пресата. Крайният резултат има ефекта на колаж.

Метод на копиране
Това е интересно съчетаване на вискозитетната техника и офсетното печатане и съвсем
неочаквано създава много добър ефект. Изискват се минимум два валяка, поне един с
голям диаметър и две или повече плочи. Нормално само една от плочите минава
постоянно през пресата и печата върху хартията. Основен пример: художникът започва с
плоча, която има малка текстура и я намастилява както при процеса инталио. Другата
плоча е за висок печат и валяка я минава с гъсто мастило. Вместо да отпечатва релефното
изображение върху хартия художникът взема чист ненамастилен валяк периферно по-
голям от широчината на плочата за висок печат. Този валяк преминава върху повърхността
на намастилената релефна плоча и изображението се отпечатва върху него на принципа на
офсета. Краят на изображението върху валяка се напасва с края на вамастилената плоча
инталиои валякът с натиск преминава през плочата, оставяйки отчетливо върху неговата
повърхност изображението, което преди това е взето от другата плоча. Постигнатият ефект
напомня на старо фреско или на пещерна живопис.
Има и друг начин на печатане чрез копиране при която художникът използва вече
отпечатана фотография или вече направено цветно фотокопие. Това изображение се
покрива на гърба с прозрачно мастило за сериграфия, което съдържа много ацетон –
разтворител и се поставя надолу с лицето върху хартия за печат и друг лист абсорбираща
хартия се поставя върху тях. Ацетонов или лаков разредител се намазва с четка върху най-
горната хартия и така се прекарва през пресата няколко пъти с голям натиск, понякога
поставайки отново разредител преди поредното минаване през пресата. Ако всичко
протече гладко то изображението е отпечатъно върху графичната хартия.

Фото – механичен метод

Категорията включва предимно тези видове отпечатъци, които се използват за постери,

както и обичайните процеси при печат на книги, списания и вестници.

Репродуциране на офсетна литография

Офсетната литография по фото-механичен път създава отпечатъци, които формират обема

на пазара на постери (да не се смесва с оригиналния офсетов отпечатък). Те не са скъпи
при отпечатване на големи количества и затова се продават на ниски цени. Оригиналните
графики изискват много работа и затова се продават за по няколко стотин долара всяка,
разпространявайки ги между колекционерите с добри финансови възможности.
Принципът при офсетната литография е същият както при оригиналната, но при офсета се
печата на механични преси с големи скорости и наведнъж се получават тиражи от хиляди
екземпляра. Има и техническо различие между двата метода. При ръчно печатаната
литография камака или плочата се намастиляват и се печата директно върху хартията. При
процеса на офсет плочата отпечатва изображението върху гумен валяк и след това от него
се печата върху хартията. Това причинява два пъти обръщане на изображението, така че
отпечатъка е както и плочата. Изображението върху плочата не е огледално на
отпечатаното.

Ротогрвюра
Това е метод от 19 и ранния 20 век, който рядко се използва днес. При него металната
плоча (обикновено медна) се ецва по фотографски начин, след което се обвива около
металния цилиндър на срециална ротогравюрна преса и се печата по същия начин както
при офсетната литография. Те могат да се отпечатат и като офсет при друг вариант на
пресата, както и да щампосват релефно специални плочи от твърда хартия, с които след
това се печата, вместо ецваните метални плочи. Преди век всички списания и вестници са
печатани по този начин, както и художествени графики и постери.

Цветни копия и Жикле отпечатъци

Много художници експериментират с цевтни копирни машини като допълнително

средство за получаване на образи. Оригинални графики обаче не могат да се създават
поради липсата на матрица, направена от ръката на художника, която всъщност създава
изображението. Копирната машина може да създава както се и нарича – копия, а не
оригинали. Все пак копието може да се използва като основен образ, който художникът
модифицира при смесената графична техника.
Жикле отпечатъците са друг вид цветни копия репродуцирани с помоща на компютъра на
специален мастилено струен принтер. Както и другите копия те могат да бъдат печатани в
голямо количество, или пък само в един брой. За съжаление много, ако не всичките,
печатат с мастило на водна основа, и ако вода попадне върху тях, те незабавно се
разрушават.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ГРАФИЧНИТЕ ОТПЕЧАТЪЦИ

Не съществува абсолютно сигурен начин за разграничаване на добри, отлични,

оригинални или автентични отпечатъци от лоши, фалшифицирани или репродуцирани.
Трябва да се има предвид, че посочените по-долу определения не са някаква херметична
класификация, на която трябва да се подчини всяка графика, а това е по-скоро спектър от
възможности,където графичните отпечатъци могат да се групират или определят по
признаци.
Терминът матрица, употребяван тук, се отнася до формата, от която се отпечатва
съответното изображение. Това може да бъде дървено блокче или линолеум (за релефен –
висок печат), или метална плоча ( за гравюра или офорт, или инталио – дълбок печат), мек
камък ( за литография), всеки вид повърхност, от която може да бъде свален отпечатък:
помислете за отпечатъци от пръсти, гумени отпечатъци, или автомобилните гуми като
матрица.
1. Художникът сам приготвя и създава матрицата.
2. Художникът и сътрудник подготвят и създават матрицата. Сътрудникът обикновено
оказва техническо съдействие, и извършва трудоемките и тежки физически дейности.
3. Художникът не работи по матрицата. Физическата дейност се осъществява от
сътрудника. Художникът предоставя изображение, което да се отпечата и проследява
изпълнението, предлагайки възможности и одобрявайки резултата.
4. Художникът няма абсолютно никакво участие в създаването на матрицата. Тук
художникът или негов представител (агент) доставя на печетаря необходимото
изображение, което трябва да се репродуцира – толкова близко до оригинала, колкото
избраният метод позволява.
5. Художникът или неговият агент оторизират печетаря за създаването на вече
съществуващо графично произведение.
6. Репродуцирането е направено без разрешението (знанието) на художника или негов
агент.
7. Отпечатъка е свален от съществуваща вече матрица без разрешението на художника.

ОТНОСНО СТАРИТЕ МАЙСТОРИ

Докъм средата на 19 век всички графични отпечатъци са създавани предимно чрез ръчна
технология, които им придават индивидуална и майсторска характеристика. В този
контекст печатането на графики се развива изненадващо разнообразно като художествени
техники и цели, което подпомага разнообразието от възможности за създаването на
“оригинална графика”.
Истински проблем за студентите както и за колекционерите, занимаващи се със стари
гравюри е създаването на късни, или посмъртни отпечатъци. Още по средата на 16 век, а
дори и по-рано отпечатването на графики се е предърванол в комплексен бизнес.
Издателите обикновено са тези, които закупуват плочи от наследниците на починали
художници и преиздават техните произведения, поставяйки обикновено името и адреса на
издателя върху тях. Като краен резултат тези графични отпечатъци отстъпват значително
на създадените от художника оригинали поради много причини. Характерен пример е
използването на плочи на Рембрандт за нови отпечатъци – допълнителната обработка на
плочите значително поврежда тяхната първична оригиналност.

ПОДПИСВАНЕТО

Ранните графики не са подписвани. Художникът обикновено е удостоверявал своето

авторство чрез вграждане на подпоси си или на монограма в самата матрица. Днес тази
традиция се приема като “подписване на плочата”, което е подвеждащо. До втората
половина на 19 век графиките рядко са били подписвани ръчно с молив или мастило от
художника. Понякога подписа се е поставял когато графиката е продавана или подарявана.
Обичаят да се подписва графиката става все по-популярен, тъй като художникът и
издателят разбират, че когато има възможност колекционерът предпочита да купува
подписани отпечатъци. В началото на 1920 г. почти всички създатели на графика започват
да я подписват.
В случаите, когато художникът е подписвал графиките само при тяхната продажба,
непродадените са оставали неподсинаи и след смъртта на художника неговите наследници
имат следните възможности: да предложат графиките така както са; да подпечатат всяка
графика с факсимилен подпис на художника; или наследниците да подписват графиките
“за” или “от името на”.

НОМЕРИРАНЕ И ДРУГИ НАДПИСИ

Номерирането на графиките е практика, която започва в края на 19 век. Това е една

модерна тенденция – графиките започват да се подписват и номерират с молив или перо от
художника през 1850 или ранната 1900 година. Тази практика все повече става стандарт, а
днес е основно правило. Старите отпечатъци никога не са подписвани и номерирани.
Около 1915 година по настояване на публиката и като последствие на самите издатели се
въвежда не само номерирането на конкретния отпечатъка но и обема на тиража. От тогава
до ден днешен тиражите се номерират 1/100 или 2/25 или 3/250 и т.н. – две числа,
показващи последователния номер на отпечатъка и цялото количество на тиража.
Последователността на номерирането не показва непременно последователността на
отпечатването. Разбира се също така, че има и допълнително количество отпечатъци,
освен номерирания тираж. Това може да са : изпитателна проба, проба на печетаря, проба
на автора (Epreuve d`Artiste, or E.A.), както и Bon a tiеre - добро за печат, може да се
започне печатането.
Докъм средата на 1950 година тези допълнително обявявани пробни отпечатъци не са
надминавали 15 % от номерирания тираж, а заедно с пробите на автора обикновено правят
зо 10 %. В края на 1950 година започват да се появяват допълнителни отпечатъци извън
номерирания тираж с арабски цифри, като например Horse commerce (H.C.) извън пазара
(не е за продажба). Повявяват се и тиражи, номерирани с римски цифри. Други,
допълнителни тиражи на по-различна хартия или с промяна цвета на мастилата също
стават актуални. В края на 1960 художниците и издателите стигат до такова
усъвършенстване като тиражи А 1/100, В 1/100, С 1/100 и т.н.както и тиражи за различни
държави или континенти, където само номерата биха съвпадали. Тези нововъведения са
пътищата художници и издатели на графика да разделят изкуствено тиражите, създавайки
илюзията за малки лимитирани тиражи чрез изписване на ръка на малки цифри.

Номериране на тиража с римски цифри.

Издателите на книги започват още края на 1800 година създаването на луксозни издания
от илюстрирани книги с илюстрации отпечатъни втори път върху друг тип хартия или
различно мастило, или комбинация и от двете. Ограниченият тираж на тези книги
обикновено се е номерирал.

Изпитателни проби: какво означава това.

В известна степен изпитателните проби са паметта на различните степени, през които
преминава печатането на една графика. Художникът работи на матрицата и след всеки етап
на постигнат резултат може да извади пробен отпечатък, за да провери дали го
удоволетворява. Тези “между другото” проби преди окончателната проба се наричат
изпитателни проби.Очевидно е, че се печатат в ограничен тиражи те са много по-редки от
тези, от окончателния печат. Те показват и първите намерения на художника, поради което
са много търсени от колекционелите. Тези изпитателни проби са по известни като
название с термина опити от ателието (Epreuve d`atelier), или Epreuve d`essai.

Bon a tirer – отпечатъка, след който може вече да се започне истинския тираж. Ако
художникът не печата свой тираж, то тогава добрият за печат е последният пробен
отпечатък. Има само една такава проба. Това е одобреният от художника отпечатък, когато
потвърждава на печетаря, че това е начинът, по който иска да изглежда неговата графика.

Проба на печетаря. Проба, предоставяна на печетаря – може да има една до няколко в

зависимост колко печетари участват в работата.
Проба на художника. Първоначално когато е било договаряно с художника да изработи
една графика му се е предоставяло всичко необходимо за престой, ателие, печетар и
необходимите материали плюс хартията за работа. На художника се е предоставяла част от
тиража за продажба като заплащане за неговата работа. Днес, когато на художниците се
плаща за техните тиражи, традицията на пробите на художника се е запазила. Те се
обозначават обикновено с A.P.( английското - Artist `s Proof) или с френското Е.А.
(Epreuve d`Artiste).

Проба Извън пазара (Hors Commerce). Пробни отпечатъци с обозначението Н.С. се

предполага че не са предназначени за продажба. Тези проби започнаха да се появяват на
пазара като част от издадения тираж след 1960. Тези проби нямат традиционни функции
но все пак са друг допълнителен способ за увеличаване на тиража извън номерираните
графики.

Други тиражи

ВТОРИЯТ ТИРАЖ е по-късно отпечатване от същата матрица, от която е бил вече свален
деклариран и номериран тираж. Той трябва да се обяви като втори или последващ тираж.

ПОСМЪРТЕН (POSTHUMOUS) ТИРАЖ е когато се печата от матрицата на починал

художник.